Рудолф Щайнер
www.rudolfsteinerbg.com
НАЧАЛО
Контакти
|
English
 
с която и да е дума 
 
изречения в които се съдържат търсените думи 
 
текстове, в които се съдържат търсените думи 
 
с точна фраза 
 
с корен от думите 
 
с части от думите 
 
в заглавията на текстовете 
КАТЕГОРИИ С ТЕКСТОВЕ
Сваляне на информацията от
страница
1
СТРАНИЦИ:
1
,
2
,
Намерени са резултати от
168
текста в
2
страници в целия текст в който се съдържат търсените думи : '
Война и мир
'.
На страница
1
:
1950
резултата в
100
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
17_г. ЧЕТВЪРТО
GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки
Оствалд е недогледал това, иначе той би обявил
война
на механическия начин на разбиране, което вследствие на неговото недоразумение той върши само покрай другото, но което без това криво разбиране той вероятно въобще не би сторил.
Някои отделни по-млади физици твърдят, че те не влагат в понятието за движещата се материя никакъв смисъл, който да излиза вън от пределите на опита. Един от тях, който произвежда забележителния фокус, привърженик на механическата теория за природата и същевременно на индийската мистика, Антон Лампа, отбелязва против изложенията на Оствалд, че този последният води борба срещу вятърни мелници. Къде е великанът на научния /Оствалд разбира естественонаучния/ материализъм? Такъв съвсем не съществува. Някога е съществувал един така наречен естественонаучен материализъм на господата Бюхнер, Фойгт и Молешот, той съществува и днес, но в самата естествена наука той не съществува, в естествената наука той никога не е бил у дома си.
Оствалд е недогледал това, иначе той би обявил война на механическия начин на разбиране, което вследствие на неговото недоразумение той върши само покрай другото, но което без това криво разбиране той вероятно въобще не би сторил.
Може ли да се вярва, че едно природоизследване, което върви по пътищата, които Кирххоф е начертал, може да схване понятието за материята в един такъв смисъл, както е сторил това материализмът? Това е невъзможно, това е едно очебийно противоречие. Понятието за материята, както и това за силата, може да има смисъл, уточнен чрез изискването за едно възможно най-просто описание, т.е. изразено кантиански, то може да има само емпиричен смисъл. И когато някой природоизследовател свързва с думата материя един смисъл излизащ вън от пределите на емпиричния, той върши това не като природоизследовател, а като философ материалист* /*Х.Л.фон Хелмхолц, Гьотевите предчувствия на бъдещите идеи на науката и т.н., Берлин 1892 г.стр.34/.
към текста >>
Той стига до извода, че вън от човешкия организъм никъде в цялото
мир
ово пространство не се на
мир
а червено, жълто или синьо, но че съществуват само едно вълнообразно движение на една тънка еластична материя, етера, което движение, когато то е усещано от окото, се представя като червено, жълто и синьо.
Който иска да мисли материя, той трябва да я прибави с мисълта към опита. Едно такова мислене прибавяне на материята към явленията на света на опита може да се забележи във физическите и физиологическите разсъждения, които са станали присъщи на модерното природознание под влиянието на Кант и на Йоханс Мюлер. Тези разсъждения са довели до вярването, че външните процеси, които ражда звука в ухото, светлината в окото, топлината в органа за усещане на топлината и т.н., нямат нищо общо с усещането на звука, на светлината, на топлината и т.н. Тези външни процеси трябва напротив да са определени движения на материята. Природоизследователят търси тогава, какъв вид външни процеси на движение пораждат в човешката душа звука, светлината, цвета и т.н.
Той стига до извода, че вън от човешкия организъм никъде в цялото мирово пространство не се намира червено, жълто или синьо, но че съществуват само едно вълнообразно движение на една тънка еластична материя, етера, което движение, когато то е усещано от окото, се представя като червено, жълто и синьо.
Ако не би съществувало никакво усещащо око, тогава не би съществувал също никакъв цвят, а само движен етер, мисли модерния естественик. Според него етерът е обективното, а цветът е нещо чисто субективно, образувано в човешкото тяло. Лайпцигският професор Вундт, който понякога чуваме да се цени като най-великия философ на съвремието, казва поради това за материята, че тя е един субстрат, "който самият никога не става видим за нас, а се явява само в неговите действия". И той намира, че "едно свободно от противоречие обяснение на явленията се постига едва тогава, когато приемаме съществуването на един такъв субстрат"*/*В.Вундт, Логика и т.н.,т.ІІ, учение за методите, 1894 г., стр. 445/. Декартовата погрешна представа за ясни и объркани представи е станала основен начин на мислене във физиката.
към текста >>
И той на
мир
а, че "едно свободно от противоречие обяснение на явленията се постига едва тогава, когато приемаме съществуването на един такъв субстрат"*/*В.Вундт, Логика и т.н.,т.ІІ, учение за методите, 1894 г., стр. 445/.
Природоизследователят търси тогава, какъв вид външни процеси на движение пораждат в човешката душа звука, светлината, цвета и т.н. Той стига до извода, че вън от човешкия организъм никъде в цялото мирово пространство не се намира червено, жълто или синьо, но че съществуват само едно вълнообразно движение на една тънка еластична материя, етера, което движение, когато то е усещано от окото, се представя като червено, жълто и синьо. Ако не би съществувало никакво усещащо око, тогава не би съществувал също никакъв цвят, а само движен етер, мисли модерния естественик. Според него етерът е обективното, а цветът е нещо чисто субективно, образувано в човешкото тяло. Лайпцигският професор Вундт, който понякога чуваме да се цени като най-великия философ на съвремието, казва поради това за материята, че тя е един субстрат, "който самият никога не става видим за нас, а се явява само в неговите действия".
И той намира, че "едно свободно от противоречие обяснение на явленията се постига едва тогава, когато приемаме съществуването на един такъв субстрат"*/*В.Вундт, Логика и т.н.,т.ІІ, учение за методите, 1894 г., стр. 445/.
Декартовата погрешна представа за ясни и объркани представи е станала основен начин на мислене във физиката.
към текста >>
2.
I. ХАРАКТЕРЪТ НА НИЦШЕ
GA_5 Фридрих Ницше-борец срещу своето време
Доверието ми е спечелено веднага... Разбирам го така, сякаш е писал за самия мен, за да изрази всичко, което бих казал разбираемо, но по един нескромен и безразсъден начин.“9 Човек може да говори така и да е далеч от това да се признае за „последовател“ на Ницшевия
мир
оглед.
Който върви по такива пътеки като него, „не среща никого: това е участта на ходещия по собствени пътеки. Никой не идва на помощ; той трябва да се справя сам с всяка опасност, злополука, нещастие и буря“8, казва Ницше в предговора към второто издание на своята „Утринна заря“. Вълнуващо е обаче да го последваме в неговата самота. Думите, които той е написал за отношението си към Шопенхауер, бих искал да ги кажа аз самият за отношението ми към Ницше. „Спадам към онези читатели на Ницше, които, след като са прочели първата страница от него, знаят със сигурност, че ще прочетат всички страници и ще чуят всяка дума, която той е казал.
Доверието ми е спечелено веднага... Разбирам го така, сякаш е писал за самия мен, за да изрази всичко, което бих казал разбираемо, но по един нескромен и безразсъден начин.“9 Човек може да говори така и да е далеч от това да се признае за „последовател“ на Ницшевия мироглед.
Но Ницше със сигурност не е далеч от желанието да има „последователи“. Той слага в устата на своя „Заратустра“ следните думи: „Вие казвате, че вярвате в Заратустра? Ала що значи Заратустра? Вие сте вярващи в мене. Ала що значат всички вярващи люде?
към текста >>
Хора от този вид се защитават от обвинението за отричане на Бог, но те не го правят поради факта, че техният
мир
оглед ги води към нещо, което се съгласува с някаква представа за Бог, а защото са наследили от своите прадеди качеството да усещат едно инстинктивно изтръпване при думите „отричане на Бог“.
Същите знаят всички възражения на здравия разум срещу „старите заблуждаващи представи“, но колко рядко ще се намери някой да каже, че неговите инстинкти не зависят от тях? Тъкмо инстинктите си правят лоши шеги със съвременните свободомислещи. Мисленето приема от традиционните идеи един независим характер, но инстинктите не могат да се напаснат с този променен характер на разбирането. Тези „свободомислещи“ поставят някакво понятие от модерната наука на мястото на една по-стара представа, но те говорят за него така, че човек разбира как разумът върви по друг път от този на инстинктите. Разумът търси в материята, в силата, в природната закономерност причината на явленията; инстинктите обаче подвеждат така, че някой по отношение на тези същности да чувства същото, което други чувстват по отношение на своя личен бог.
Хора от този вид се защитават от обвинението за отричане на Бог, но те не го правят поради факта, че техният мироглед ги води към нещо, което се съгласува с някаква представа за Бог, а защото са наследили от своите прадеди качеството да усещат едно инстинктивно изтръпване при думите „отричане на Бог“.
Велики изследователи подчертават, че не отричат представи като Бог, безсмъртие, но искат да ги реконструират само в смисъла на модерната наука. Техните инстинкти са изостанали зад разума им. Голяма част от тези „свободомислещи“ поддържат възгледа, че човешката воля не е свободна. Те казват, че в определен случай човек трябва да постъпва по начин, обусловен от неговия характер и съобразно условията, които му влияят. Когато се вгледаме в противниците на възгледа за „свободната воля“, ще открием, че инстинктите на тези „свободомислещи“ се отвръщат с отвращение от извършителя на едно „лошо“ дело така, както инстинктите на другите, които са на мнение, че „свободната воля“ може да се направлява според желанието за добро или зло.
към текста >>
Той няма нужда отпърво да разсъждава за това дали има основания срещу допускането на някакъв
мир
ови ръководител.
Те казват, че в определен случай човек трябва да постъпва по начин, обусловен от неговия характер и съобразно условията, които му влияят. Когато се вгледаме в противниците на възгледа за „свободната воля“, ще открием, че инстинктите на тези „свободомислещи“ се отвръщат с отвращение от извършителя на едно „лошо“ дело така, както инстинктите на другите, които са на мнение, че „свободната воля“ може да се направлява според желанието за добро или зло. Противоречието между разум и инстинкт е отличителният белег на нашите „съвременни умове“. Също така и в най-свободомислещите хора на нашето време живеят все още инстинктите, насадени от ортодоксалното християнство. В природата на Ницше действат тъкмо противоположните такива.
Той няма нужда отпърво да разсъждава за това дали има основания срещу допускането на някакъв мирови ръководител.
Инстинктът му е толкова горд, че не може да се преклони пред някой такъв, затова той отхвърля подобна представа. Той говори чрез своя Заратустра: „Ала аз откривам сърцето си напълно пред вас, мои приятели: ако имаше богове, как бих понесъл сам да не бъда бог! Следователно няма богове! “12 Нищо отвътре не го подтиква да определи нещо като „грешно“. Той не се нуждае от теория за „свободна“ или „несвободна“ воля, за да смята нещо за „грешно“.
към текста >>
Чувствата на немците по време на
война
та през 1870 г.
Също и патриотичните чувства на сънародниците му са чужди на природата на Ницше. Той не може да свърже своите чувства и мисли нито с мисловния кръг на народа, в който е роден и възпитан, нито с времето, в което живее. В „Шопенхауер като възпитател“ казва: „Толкова е провинциално да се обвържеш с мнения, които след няколкостотин мили вече не са валидни. Изток и запад са тебеширени линии, очертани пред очите ни от някого, за да залъже нашата страхливост. Искам да се опитам да достигна свободата, така си казва младата душа и би трябвало да я смущава фактът, че случайно две нации се мразят и воюват или че едно море разделя две части от земята, или че се изучава религия, която преди няколко хиляди години не е съществувала.“13
Чувствата на немците по време на войната през 1870 г.
предизвикват в душата му толкова незначителен отзвук, че той, „докато отшумяват над Европа бурите на битката на Вьорт“14, се намирал на едно живописно кътче в Алпите, „потънал в мисли, едновременно угрижен и безгрижен“, и записвал мислите си за древните гърци. И когато след няколко седмици той вече се бил озовал „под стените на Мец“, „все още го измъчвали въпросите“ за живота и „старогръцкото изкуство“ (вж. „Опит за самокритика“ във второто издание на „Раждането на трагедията“). Когато войната свършила, толкова малко бил обхванат от въодушевлението на своите съвременници по повод спечелената битка, че през 1873 г. в творбата си за Давид Щраус той вече пише за „лошите и страшни последици“15 на приключилата победно битка.
към текста >>
предизвикват в душата му толкова незначителен отзвук, че той, „докато отшумяват над Европа бурите на битката на Вьорт“14, се на
мир
ал на едно живописно кътче в Алпите, „потънал в мисли, едновременно угрижен и безгрижен“, и записвал мислите си за древните гърци.
Той не може да свърже своите чувства и мисли нито с мисловния кръг на народа, в който е роден и възпитан, нито с времето, в което живее. В „Шопенхауер като възпитател“ казва: „Толкова е провинциално да се обвържеш с мнения, които след няколкостотин мили вече не са валидни. Изток и запад са тебеширени линии, очертани пред очите ни от някого, за да залъже нашата страхливост. Искам да се опитам да достигна свободата, така си казва младата душа и би трябвало да я смущава фактът, че случайно две нации се мразят и воюват или че едно море разделя две части от земята, или че се изучава религия, която преди няколко хиляди години не е съществувала.“13 Чувствата на немците по време на войната през 1870 г.
предизвикват в душата му толкова незначителен отзвук, че той, „докато отшумяват над Европа бурите на битката на Вьорт“14, се намирал на едно живописно кътче в Алпите, „потънал в мисли, едновременно угрижен и безгрижен“, и записвал мислите си за древните гърци.
И когато след няколко седмици той вече се бил озовал „под стените на Мец“, „все още го измъчвали въпросите“ за живота и „старогръцкото изкуство“ (вж. „Опит за самокритика“ във второто издание на „Раждането на трагедията“). Когато войната свършила, толкова малко бил обхванат от въодушевлението на своите съвременници по повод спечелената битка, че през 1873 г. в творбата си за Давид Щраус той вече пише за „лошите и страшни последици“15 на приключилата победно битка. За него е илюзия, че също и немската култура е спечелила в тази война и той нарича тази илюзия пагубна, защото, докато тя властва сред немския народ, е налице опасността победата „да се преобразува в пълно поражение: в поражение, в унищожение на немския дух в полза на немския райх“.
към текста >>
Когато
война
та свършила, толкова малко бил обхванат от въодушевлението на своите съвременници по повод спечелената битка, че през 1873 г.
Искам да се опитам да достигна свободата, така си казва младата душа и би трябвало да я смущава фактът, че случайно две нации се мразят и воюват или че едно море разделя две части от земята, или че се изучава религия, която преди няколко хиляди години не е съществувала.“13 Чувствата на немците по време на войната през 1870 г. предизвикват в душата му толкова незначителен отзвук, че той, „докато отшумяват над Европа бурите на битката на Вьорт“14, се намирал на едно живописно кътче в Алпите, „потънал в мисли, едновременно угрижен и безгрижен“, и записвал мислите си за древните гърци. И когато след няколко седмици той вече се бил озовал „под стените на Мец“, „все още го измъчвали въпросите“ за живота и „старогръцкото изкуство“ (вж. „Опит за самокритика“ във второто издание на „Раждането на трагедията“).
Когато войната свършила, толкова малко бил обхванат от въодушевлението на своите съвременници по повод спечелената битка, че през 1873 г.
в творбата си за Давид Щраус той вече пише за „лошите и страшни последици“15 на приключилата победно битка. За него е илюзия, че също и немската култура е спечелила в тази война и той нарича тази илюзия пагубна, защото, докато тя властва сред немския народ, е налице опасността победата „да се преобразува в пълно поражение: в поражение, в унищожение на немския дух в полза на немския райх“. Това е убеждението на Ницше във време, когато цяла Европа е изпаднала в национално въодушевление. Това е убеждение на една несвоевременна личност, на един борец срещу своето време. Освен споменатото може да се каже още много, което е различавало живота на чувствата и мислите на Ницше от този на неговите съвременници.
към текста >>
За него е илюзия, че също и немската култура е спечелила в тази
война
и той нарича тази илюзия пагубна, защото, докато тя властва сред немския народ, е налице опасността победата „да се преобразува в пълно поражение: в поражение, в унищожение на немския дух в полза на немския райх“.
предизвикват в душата му толкова незначителен отзвук, че той, „докато отшумяват над Европа бурите на битката на Вьорт“14, се намирал на едно живописно кътче в Алпите, „потънал в мисли, едновременно угрижен и безгрижен“, и записвал мислите си за древните гърци. И когато след няколко седмици той вече се бил озовал „под стените на Мец“, „все още го измъчвали въпросите“ за живота и „старогръцкото изкуство“ (вж. „Опит за самокритика“ във второто издание на „Раждането на трагедията“). Когато войната свършила, толкова малко бил обхванат от въодушевлението на своите съвременници по повод спечелената битка, че през 1873 г. в творбата си за Давид Щраус той вече пише за „лошите и страшни последици“15 на приключилата победно битка.
За него е илюзия, че също и немската култура е спечелила в тази война и той нарича тази илюзия пагубна, защото, докато тя властва сред немския народ, е налице опасността победата „да се преобразува в пълно поражение: в поражение, в унищожение на немския дух в полза на немския райх“.
Това е убеждението на Ницше във време, когато цяла Европа е изпаднала в национално въодушевление. Това е убеждение на една несвоевременна личност, на един борец срещу своето време. Освен споменатото може да се каже още много, което е различавало живота на чувствата и мислите на Ницше от този на неговите съвременници. Ницше не е „мислител“ в обикновения смисъл на думата. Обикновеното мислене не е достатъчно за решаване на дълбоките въпроси, които той е поставил пред света и живота.
към текста >>
От един жив не може, защото той представлява само едната страна, не е съдия; от един мъртвец не може, поради други причини... Срещу един философ остава дори едно възражение, една въпросителна относно неговата мъдрост, относно липсата на мъдрост.“20 („Залезът на ку
мир
ите“, „Проблемът на Сократ“) Въпросът за стойността на живота съществува само за неправилно образована, болна личност.
Инстинктите на живота не питат за смисъла на живота. Те питат само какви възможности има, за да се увеличи силата на техните носители. „Съждения, стойностни съждения по отношение на живота никога не могат да бъдат направени; те имат стойност само като симптоми, могат да се разглеждат само като симптоми. Такива съждения представляват единствено безсмислици. Трябва да се прозре, че стойността на живота не може да бъде измерена.
От един жив не може, защото той представлява само едната страна, не е съдия; от един мъртвец не може, поради други причини... Срещу един философ остава дори едно възражение, една въпросителна относно неговата мъдрост, относно липсата на мъдрост.“20 („Залезът на кумирите“, „Проблемът на Сократ“) Въпросът за стойността на живота съществува само за неправилно образована, болна личност.
Който е развит всестранно, живее без да пита колко е стойностен животът му. Тъй като Ницше има описаните възгледи, той отдава малко значение на логическото доказване на дадено твърдение. Интересува го не дали едно твърдение може да се докаже чрез логиката, а дали то е в хармония с неговата същност. Не само разумът, а цялата човешка личност трябва да бъде удовлетворена. Най-добрите мисли са тези, които привеждат всички сили на човешката природа в подходящо движение.
към текста >>
Той се чувства достатъч-но щастлив, когато се на
мир
а в условия, увеличаващи силата му.
Само такива мисли интересуват Ницше. Той не е философски ум, а „духовен медосъбирач“21, който търси „пчелните кошери“ на познанието, за да принесе придаващото стойност на живота. 3. В личността на Ницше живеят онези инстинкти, които правят от човека доминиращо същество. На него му харесва всичко, което проявява сила, и не му харесва онова, което издава слабост.
Той се чувства достатъч-но щастлив, когато се намира в условия, увеличаващи силата му.
Обича препятствията, противопоставяния-та, защото, като ги преодолява, той все повече съзнава своята сила. Избира най-трудните пътища, по които може да върви човекът. Една основна черта от неговия характер е изразена в афоризма, който той е поставил на титулната страница във второто издание на „Веселата наука“: „Живея в моя собствен дом, не следвам чуждите повели,
към текста >>
Тогава човек винаги на
мир
а общество.
За него всеки човек представлява отделен свят, уникум. Чудното многообразие, което ни се явява като единство в определен човек, не може още никоя толкова необикновена случайност да възпроизведе за втори път по същия начин. („Шопенхауер като възпитател“) Малцина обаче са склонни да разгърнат уникалните си способности. Те се страхуват от самотата, в която могат да бъдат тласнати. По-удобно и безопасно е да живеят по начина, по който живеят обикновените хора.
Тогава човек винаги намира общество.
Който върви по свои пътеки, не може да бъде разбран от другите и не намира съмишленици. За Ницше самотата има особен чар. Той обича да търси тайните на своята природа. Избягва обществото на хората. Мисловните му пътища представляват предимно опити за сондажи в търсене на съкровища, скрити дълбоко в неговата личност.
към текста >>
Който върви по свои пътеки, не може да бъде разбран от другите и не на
мир
а съмишленици.
Чудното многообразие, което ни се явява като единство в определен човек, не може още никоя толкова необикновена случайност да възпроизведе за втори път по същия начин. („Шопенхауер като възпитател“) Малцина обаче са склонни да разгърнат уникалните си способности. Те се страхуват от самотата, в която могат да бъдат тласнати. По-удобно и безопасно е да живеят по начина, по който живеят обикновените хора. Тогава човек винаги намира общество.
Който върви по свои пътеки, не може да бъде разбран от другите и не намира съмишленици.
За Ницше самотата има особен чар. Той обича да търси тайните на своята природа. Избягва обществото на хората. Мисловните му пътища представляват предимно опити за сондажи в търсене на съкровища, скрити дълбоко в неговата личност. Презира светлината, предлагана му от други.
към текста >>
Не иска да диша въздуха, вдишван там, където се на
мир
ат „човешка общност“, „човешки правила“.
За Ницше самотата има особен чар. Той обича да търси тайните на своята природа. Избягва обществото на хората. Мисловните му пътища представляват предимно опити за сондажи в търсене на съкровища, скрити дълбоко в неговата личност. Презира светлината, предлагана му от други.
Не иска да диша въздуха, вдишван там, където се намират „човешка общност“, „човешки правила“.
Инстинктивно се стреми към „замъка и тайнството, където е спасен от тълпата, от множеството, от всеобщото.“ („Отвъд доброто и злото“, § 26) Във „Веселата наука“ се оплаква, че му е тежко да „храносмила“ своите съвременници23, а в „Отвъд доброто и злото“ признава, че си причинява опасни стомашни смущения, когато сяда на маса, на която хората се наслаждават на „общочовешка“ храна. Хората не бива да го доближават твърде близо, ако е нужно той да ги изтърпи. 6. Ницше представя една мисъл, едно съждение в онази форма, която е в хармония със свободно действащите житейски инстинкти. Той приема без логическо съмнение възгледи, за които решава животът.
към текста >>
Например: „Аз дадох на човечеството най-дълбоката книга, която то притежава, моя Заратустра: дадох му накратко най-независимото“ („Залезът на ку
мир
ите“, „Набези на една несвоевременност“, § 51) Какво означава обаче това от неговата уста?
И също така Ницше никога не казва нещо друго, когато изказва възгледа си. Тъкмо това му отношение към мисловния му свят въздейства толкова благотворно върху свободомислещите читатели. Трудовете на Ницше носят характера на непретенциозен, скромен аристократизъм. В сравнение с него колко отблъскващо и нескромно звучат други мислители, когато вярват, че личността им е органът, чрез който в света се провъзгласяват вечни, необорими истини. В книгите на Ницше могат да се открият изречения, изразяващи силно самосъзнание.
Например: „Аз дадох на човечеството най-дълбоката книга, която то притежава, моя Заратустра: дадох му накратко най-независимото“ („Залезът на кумирите“, „Набези на една несвоевременност“, § 51) Какво означава обаче това от неговата уста?
Аз дръзнах да напиша книга, чието съдържание е извлечено от същността на една личност от по-големи дълбини, отколкото това се случва при подобни книги. Давам книга, която е по-независима от чуждо мнение, отколкото други философски писания. Защото ще говоря за най-важните неща просто, както ме подтикват личните ми инстинкти. Това е аристократична скромност. Разбира се, тя се противопоставя на вкуса на онези, чието лъжливо смирение казва: Аз съм нищо, творбата ми е всичко.
към текста >>
Разбира се, тя се противопоставя на вкуса на онези, чието лъжливо с
мир
ение казва: Аз съм нищо, творбата ми е всичко.
Например: „Аз дадох на човечеството най-дълбоката книга, която то притежава, моя Заратустра: дадох му накратко най-независимото“ („Залезът на кумирите“, „Набези на една несвоевременност“, § 51) Какво означава обаче това от неговата уста? Аз дръзнах да напиша книга, чието съдържание е извлечено от същността на една личност от по-големи дълбини, отколкото това се случва при подобни книги. Давам книга, която е по-независима от чуждо мнение, отколкото други философски писания. Защото ще говоря за най-важните неща просто, както ме подтикват личните ми инстинкти. Това е аристократична скромност.
Разбира се, тя се противопоставя на вкуса на онези, чието лъжливо смирение казва: Аз съм нищо, творбата ми е всичко.
В моите книги не влагам нищо от личните си чувства, а изказвам просто това, което ми повелява да кажа чистият разум. Такива хора искат да заблудят вашата личност, за да могат да твърдят, че изказванията им са на един по-висш дух. Ницше смята мислите си за продукти на своята личност и за нищо повече. 7. Специалистите философи могат да се надсмиват над Ницше или в най-добрия случай да се произнасят за „опасностите“ на неговия „мироглед“.
към текста >>
Специалистите философи могат да се надсмиват над Ницше или в най-добрия случай да се произнасят за „опасностите“ на неговия „
мир
оглед“.
Разбира се, тя се противопоставя на вкуса на онези, чието лъжливо смирение казва: Аз съм нищо, творбата ми е всичко. В моите книги не влагам нищо от личните си чувства, а изказвам просто това, което ми повелява да кажа чистият разум. Такива хора искат да заблудят вашата личност, за да могат да твърдят, че изказванията им са на един по-висш дух. Ницше смята мислите си за продукти на своята личност и за нищо повече. 7.
Специалистите философи могат да се надсмиват над Ницше или в най-добрия случай да се произнасят за „опасностите“ на неговия „мироглед“.
Някои от тези умове, които не са нищо друго освен персонифицирани учебници по логика, не могат, разбира се, да оценят Ницшевите произведения, възникнали от най-могъщите и непосредствени житейски импулси. Във всеки случай, със смелите си мисловни скокове Ницше се озовава в по-дълбоки тайни на човешката природа, отколкото мнозина логически мислители с предпазливото си пълзене. Какъв е смисълът от логиката, щом с мрежата си от понятия тя улавя само едно безстойностно съдържание? Когато чуваме стойностни мисли, се изпълваме със задоволство, дори да не са свързани с логически нишки. Житейската радост не зависи само от логиката, а също и от създаването на мисли.
към текста >>
Той се е опитал да покаже, че чрез такава истина ние не можем да знаем нищо за нещата, на
мир
ащи се извън нашето преживяване, за „нещата в себе си“.
Житейската радост не зависи само от логиката, а също и от създаването на мисли. Нашата философия понастоящем е достатъчно безплодна и би могла добре да използва живителната сила от мисли на един смел и решителен писател, какъвто е Ницше. Силата на развитие на тази философия е парализирана от влиянието, оказано върху нея от Кантовото мислене. Чрез това влияние тя е загубила цялата си самобитност и кураж. От школската философия на своето време Кант е възприел понятието за истина, което произлиза от „чистия разум“.
Той се е опитал да покаже, че чрез такава истина ние не можем да знаем нищо за нещата, намиращи се извън нашето преживяване, за „нещата в себе си“.
От едно столетие се прилага изключително остроумие, за да се преосмислят мислите на Кант от всички страни. Резултатите от това остроумие са във всеки случай често доста оскъдни и тривиални. Ако преведем баналностите на съвременните философски книги от школската им форма на здрав език, ще изведем твърде бедно съдържание в сравнение с това на афоризмите на Ницше, който във връзка със съвременната философия с пълно право можеше да изрече гордите думи: „Моето честолюбие е да кажа в десет изречения това, което други казват в цяла книга, това, което някой друг не казва в книга...“24 8. Както в своите мнения не иска да даде нищо друго освен продукта на своите лични инстинкти и пориви, така за Ницше също и чуждите възгледи не са нищо повече от симптоми, от които той прави заключения за господстващите инстинкти в отделни хора или на цели народи, раси и т.н.
към текста >>
Той смята едното, както и другото твърдение за продукт на
мир
оглед, говорещ за „божествено провидение“, за „мъдра сила“, вместо за природни действия.
На такива личности им липсва верният поглед за правилната преценка на духовни събития, докато те показват такъв при наблюдението на природни събития. Когато човек вярва, че преследва идеал, който не произлиза от действителността, той вярва в това само защото не познава инстинкта, от който произлиза този идеал. Ницше е антиидеалист в смисъла, в който модерният естествоизпитател е противник на приемането на цели, които природата трябва да реализира. Той говори за нравствени цели също толкова малко, колкото естествоизпитателят говори за природни цели. Ницше не смята за по-мъдро да се каже, че човек трябва да осъществи даден нравствен идеал, отколкото да се обясни, че бикът има рога, за да може да боде.
Той смята едното, както и другото твърдение за продукт на мироглед, говорещ за „божествено провидение“, за „мъдра сила“, вместо за природни действия.
Такъв мироглед е като спирачка за всяко здраво мислене, той създава гъста, идеалистична мъгла, която пречи на естественото, насочено към разглеждане на действителността зрение да наблюдава световните събития. Накрая той притъпява напълно усета за реалност. Когато Ницше повежда духовна битка, той не иска да опровергава чуждите мнения като такива, но го прави, защото тези мнения водят към вредни, противоестествени инстинкти, с които иска да се бори. При това той има намерение, каквото има всеки, който се бори срещу вредно природно действие или унищожава някакво вредно природно същество. Той гради не чрез „убеждаващата“ сила на истината, а въз основа на убедеността си, че ще победи противника, който, за разлика от него, притежава нездрави и вредни инстинкти.
към текста >>
Такъв
мир
оглед е като спирачка за всяко здраво мислене, той създава гъста, идеалистична мъгла, която пречи на естественото, насочено към разглеждане на действителността зрение да наблюдава световните събития.
Когато човек вярва, че преследва идеал, който не произлиза от действителността, той вярва в това само защото не познава инстинкта, от който произлиза този идеал. Ницше е антиидеалист в смисъла, в който модерният естествоизпитател е противник на приемането на цели, които природата трябва да реализира. Той говори за нравствени цели също толкова малко, колкото естествоизпитателят говори за природни цели. Ницше не смята за по-мъдро да се каже, че човек трябва да осъществи даден нравствен идеал, отколкото да се обясни, че бикът има рога, за да може да боде. Той смята едното, както и другото твърдение за продукт на мироглед, говорещ за „божествено провидение“, за „мъдра сила“, вместо за природни действия.
Такъв мироглед е като спирачка за всяко здраво мислене, той създава гъста, идеалистична мъгла, която пречи на естественото, насочено към разглеждане на действителността зрение да наблюдава световните събития.
Накрая той притъпява напълно усета за реалност. Когато Ницше повежда духовна битка, той не иска да опровергава чуждите мнения като такива, но го прави, защото тези мнения водят към вредни, противоестествени инстинкти, с които иска да се бори. При това той има намерение, каквото има всеки, който се бори срещу вредно природно действие или унищожава някакво вредно природно същество. Той гради не чрез „убеждаващата“ сила на истината, а въз основа на убедеността си, че ще победи противника, който, за разлика от него, притежава нездрави и вредни инстинкти. За него е достатъчно оправдание за такава борба, ако инстинктите му усетят тези на противника като вредни.
към текста >>
3.
II. СВРЪХЧОВЕКЪТ
GA_5 Фридрих Ницше-борец срещу своето време
Изна
мир
а неестествена причина за идеалите си.
Те нямат стойност заради това, че служат на живота, а много повече животът съдържа стойност поради факта, че е устремен към някакво идеално благо. Човек не живее заради инстинктите си като животното, той трябва да ги облагороди, поставяйки ги в служба на по-висши цели. По този начин човек стига до състояние да издигне това, което първо е постигнал като задоволяване на своите нагони, до идеали, които придават на живота му святост. Изисква се подчинение на идеалите, които той цени повече от самия себе си. Той се освобождава от основите на действителността и иска да придаде на битието си по-висш смисъл и по-висша цел.
Изнамира неестествена причина за идеалите си.
Нарича я „божия воля“, „вечни нравствени повели“. Иска да се устреми към „истината заради истината“, към „добродетелта заради добродетелта“. Той смята себе си за добър човек тогава, когато уж му се е удало да укроти своя егоизъм, което значи своите естествени инстинкти, и да следва безкористно някаква идеална цел. На такъв идеалист му се струва неблагороден и „лош“ някой човек, който не е достигнал до такова себепревъзмогване. Всички идеали произлизат от естествени инстинкти.
към текста >>
Той не се стреми повече към разгръщане на на
мир
ащите се в личността му сили, а живее според наложен на природата му образец.
Идеалистите щяха да имат неверни възгледи за произхода на целите си, но тези цели щяха да бъдат здрави и животът щеше да процъфтява. Но има нездрави инстинкти, насочени не към засилване и поощрение на живота, а към неговото отслабване, залиняване. Тези идеалисти са завладени от въпросната теоретична заблуда и я превръщат в практическа житейска цел. Те подвеждат хората да казват, че един завършен човек не е този, който иска да служи на самия себе си, на своя живот, а онзи, който се отдава на осъществяването на някакъв идеал. Под влиянието на тези инстинкти човек не просто неправилно придава неестествен или свръхестествен произход на своите цели, а действително си създава такива идеали или ги приема от други, които не служат на потребностите на живота.
Той не се стреми повече към разгръщане на намиращите се в личността му сили, а живее според наложен на природата му образец.
Дали тази цел е взета от някаква религия или от нещо друго, тя не се определя от намиращите се в природата на човека предпоставки. За такова нещо не става дума. Философът, който има общочовешка цел и извежда от нея своите нравствени идеали, поставя на човешката природа вериги също така, както основателят на религия, който казва на хората: това е целта, която Бог е поставил, и нея трябва да следвате. Все едно е дали човек си поставя за цел да стане божествено подобие или е изнамерил идеала на „завършения човек“ и иска по възможност да стане подобен на него. Реално имаме само отделния човек и нагоните и инстинктите на този отделен човек.
към текста >>
Дали тази цел е взета от някаква религия или от нещо друго, тя не се определя от на
мир
ащите се в природата на човека предпоставки.
Но има нездрави инстинкти, насочени не към засилване и поощрение на живота, а към неговото отслабване, залиняване. Тези идеалисти са завладени от въпросната теоретична заблуда и я превръщат в практическа житейска цел. Те подвеждат хората да казват, че един завършен човек не е този, който иска да служи на самия себе си, на своя живот, а онзи, който се отдава на осъществяването на някакъв идеал. Под влиянието на тези инстинкти човек не просто неправилно придава неестествен или свръхестествен произход на своите цели, а действително си създава такива идеали или ги приема от други, които не служат на потребностите на живота. Той не се стреми повече към разгръщане на намиращите се в личността му сили, а живее според наложен на природата му образец.
Дали тази цел е взета от някаква религия или от нещо друго, тя не се определя от намиращите се в природата на човека предпоставки.
За такова нещо не става дума. Философът, който има общочовешка цел и извежда от нея своите нравствени идеали, поставя на човешката природа вериги също така, както основателят на религия, който казва на хората: това е целта, която Бог е поставил, и нея трябва да следвате. Все едно е дали човек си поставя за цел да стане божествено подобие или е изнамерил идеала на „завършения човек“ и иска по възможност да стане подобен на него. Реално имаме само отделния човек и нагоните и инстинктите на този отделен човек. Само когато той отправи вниманието си към нуждите на своята собствена личност, тогава може да преживее това, което придава смисъл на живота му.
към текста >>
Суверенната индивидуалност, която знае, че може да живее само чрез своята природа и вижда целта си в съответстващ на същността й житейски образ, представлява за Ницше свръхчовекът, който е противоположност на човека, вярващ, че животът му е подарък, за да служи на някаква на
мир
аща се извън самия него цел.
Вярата, че човекът става завършен едва когато служи на „по-висши“ цели, е, според мнението на Ницше, нещо, което трябва да се превъзмогне. Човек трябва да погледне в себе си и да осъзнае, че той е създал идеали само за да служи на самия себе си. Да се живее естествено е по-здравословно, отколкото да се преследват идеали, които не произлизат от действителността. Човекът, който не служи на безлични цели, а търси целта и смисъла на своето съществуване в самия себе си и прави от това своя добродетел, служеща за разгръщане на личната му сила, на осъществяването на личната му сила - този човек е поставен от Ницше по-високо от безкористния идеалист. Тъкмо това провъзгласява той чрез своя „Заратустра“.
Суверенната индивидуалност, която знае, че може да живее само чрез своята природа и вижда целта си в съответстващ на същността й житейски образ, представлява за Ницше свръхчовекът, който е противоположност на човека, вярващ, че животът му е подарък, за да служи на някаква намираща се извън самия него цел.
Свръхчовекът е човек, който приема да живее естествено, учи Заратустра. Заратустра учи хората да разглеждат добродетелите си като свои творения. Той им заповядва да презират онези, които поставят добродетелите си по-високо от самите себе си. Заратустра избира самотата, за да се освободи от смирението, с което хората се кланят пред своите добродетели. Той се връща отново сред хората, когато се е научил да презира добродетелите, обуздаващи живота и не желаещи да му служат.
към текста >>
Заратустра избира самотата, за да се освободи от с
мир
ението, с което хората се кланят пред своите добродетели.
Тъкмо това провъзгласява той чрез своя „Заратустра“. Суверенната индивидуалност, която знае, че може да живее само чрез своята природа и вижда целта си в съответстващ на същността й житейски образ, представлява за Ницше свръхчовекът, който е противоположност на човека, вярващ, че животът му е подарък, за да служи на някаква намираща се извън самия него цел. Свръхчовекът е човек, който приема да живее естествено, учи Заратустра. Заратустра учи хората да разглеждат добродетелите си като свои творения. Той им заповядва да презират онези, които поставят добродетелите си по-високо от самите себе си.
Заратустра избира самотата, за да се освободи от смирението, с което хората се кланят пред своите добродетели.
Той се връща отново сред хората, когато се е научил да презира добродетелите, обуздаващи живота и не желаещи да му служат. Сега той се движи леко като танцьор, защото следва само себе си и своята воля и не зачита предначертанията на добродетелите. Вече не му тежи на плещите вярата, че не е правилно да следва само себе си. Заратустра вече не спи, за да сънува идеали, той е един буден, който се изправя свободен пред действителността. За него е кална река човекът, който е загубил себе си и лежи в прахта на своите творения.
към текста >>
Тогава ще се възцарят на земята
мир
и покой.
Това е мигът на най-голямото презрение. Мигът, в който и щастието ви ще се превърне в погнуса, както и вашият разум, и вашата добродетел.“25 Мъдростта на Заратустра не е в смисъла на „модерните образовани“. Те искат да направят всички хора еднакви. Когато всички се устремят към една цел, казват те, тогава ще има удовлетворение и щастие на земята. Човек трябва да контролира, съветват те, личните си желания и да служи само на общочовешкото, на всеобщото щастие.
Тогава ще се възцарят на земята мир и покой.
Когато всеки има едни и същи потребности, тогава никой не нарушава чуждата хармония. Не индивидуални цели, а веднъж установени шаблони трябва да се следват в живота. Трябва да изчезне отделният живот и всички да станат членове на един всеобщ световен ред. „Без пастир и едно стадо! Всеки иска едно и също, всеки е като другите: който чувства друго, влиза доброволно в лудницата.
към текста >>
Все още спори, ала скоро се по
мир
ява; иначе ще получи стомашно разстройство.“26
Трябва да изчезне отделният живот и всички да станат членове на един всеобщ световен ред. „Без пастир и едно стадо! Всеки иска едно и също, всеки е като другите: който чувства друго, влиза доброволно в лудницата. „Някога светът беше луд“, казват най-изтънчените и примигват. Човекът е мъдър и знае всичко, що е станало: тъй няма причина да се присмива.
Все още спори, ала скоро се помирява; иначе ще получи стомашно разстройство.“26
Заратустра е бил твърде дълго отшелник, за да придобие такава мъдрост. Той чува своеобразни тонове, прозвучаващи от вътрешността на личността, когато човекът стои настрана от пазарския шум, където някой само преповтаря думите на другиго. И той желае да възвести на хората: „Слушайте гласовете, прозвучаващи единствено във всеки един от вас. Защото само те са естествени, само те казват на всекиго какво може.“ Враг на живота, на чистия и пълнокръвен живот е този, който оставя тези гласове да прозвучат нечути и се вслушва във всеобщия крясък на тълпата.
към текста >>
Искам да съм послушен, казва духът на това ниво, и да изпълнявам повелите на
мир
овия дух, без да питам за смисъла на тези повели.
Той нарича добродетел каквото му тежи. Той се принизява, за да въздигне добродетелта си. Той казва: цялата мъдрост е при Бога и трябва да следвам пътищата Божии. Бог ми налага най-тежкото, за да изпита мощта и търпението на силата ми. Само търпеливият е силен.
Искам да съм послушен, казва духът на това ниво, и да изпълнявам повелите на мировия дух, без да питам за смисъла на тези повели.
Духът чувства натиска, който упражнява над него една по-висша сила. Не по свои пътища върви духът, а по пътищата на тогова, на когото служи. Идва времето, когато духът осъзнава, че никакъв бог не му говори. Тогава иска да стане свободен и господар в своя собствен свят. Той търси някакво ръководно начало за съдбата си.
към текста >>
Той вече не пита
мир
овия дух как трябва да направлява живота си.
Духът чувства натиска, който упражнява над него една по-висша сила. Не по свои пътища върви духът, а по пътищата на тогова, на когото служи. Идва времето, когато духът осъзнава, че никакъв бог не му говори. Тогава иска да стане свободен и господар в своя собствен свят. Той търси някакво ръководно начало за съдбата си.
Той вече не пита мировия дух как трябва да направлява живота си.
Ала вече е устремен към един здрав закон, към едно свято „ти трябва“. Той търси мярка, за да измери стойността на нещата. Търси отличителен знак за доброто и злото. Той трябва да даде на живота ми правило, което не зависи от мен и от моята воля, тъй говори духът на това ниво. На това правило трябва да се подчиня.
към текста >>
Всичко това се съгласува зле с добрия сън...
Мир
с Бога и съседа: тъй иска добрият сън.
Човек с угризения на съвестта е подобен, казват добродетелните, на спящ, чийто нощен покой е нарушаван от лоши сънища. „Малцина знаят това: човек обаче трябва да притежава всички добродетели, за да спи добре. Ще лъжесвидетелствам ли? Ще изневерявам ли? Ще бъда ли изкушен от жената на ближния?
Всичко това се съгласува зле с добрия сън... Мир с Бога и съседа: тъй иска добрият сън.
А също мир с дявола на съседа! Иначе нощем той ще те навести.“30 Добродетелният прави не това, което иска поривът му, а това, което му носи душевен мир. Той живее, за да може да мечтае за живота в покой. Още по-добре му е, когато сънят му, който той нарича душевен мир, не е притесняван от никакъв сън.
към текста >>
А също
мир
с дявола на съседа!
„Малцина знаят това: човек обаче трябва да притежава всички добродетели, за да спи добре. Ще лъжесвидетелствам ли? Ще изневерявам ли? Ще бъда ли изкушен от жената на ближния? Всичко това се съгласува зле с добрия сън... Мир с Бога и съседа: тъй иска добрият сън.
А също мир с дявола на съседа!
Иначе нощем той ще те навести.“30 Добродетелният прави не това, което иска поривът му, а това, което му носи душевен мир. Той живее, за да може да мечтае за живота в покой. Още по-добре му е, когато сънят му, който той нарича душевен мир, не е притесняван от никакъв сън. Това значи: най-доброто за добродетелния е, когато той отнякъде получава правилата за дейността си и може да се наслаждава на своя покой.
към текста >>
Добродетелният прави не това, което иска поривът му, а това, което му носи душевен
мир
.
Ще изневерявам ли? Ще бъда ли изкушен от жената на ближния? Всичко това се съгласува зле с добрия сън... Мир с Бога и съседа: тъй иска добрият сън. А също мир с дявола на съседа! Иначе нощем той ще те навести.“30
Добродетелният прави не това, което иска поривът му, а това, което му носи душевен мир.
Той живее, за да може да мечтае за живота в покой. Още по-добре му е, когато сънят му, който той нарича душевен мир, не е притесняван от никакъв сън. Това значи: най-доброто за добродетелния е, когато той отнякъде получава правилата за дейността си и може да се наслаждава на своя покой. „Неговата мъдрост означава: будувай, за да спиш добре. И наистина, ако животът нямаше смисъл и ако трябваше да избера безсмислието, за мен това щеше да бъде най-достойното избрано безсмислие“, казва Заратустра.
към текста >>
Още по-добре му е, когато сънят му, който той нарича душевен
мир
, не е притесняван от никакъв сън.
Всичко това се съгласува зле с добрия сън... Мир с Бога и съседа: тъй иска добрият сън. А също мир с дявола на съседа! Иначе нощем той ще те навести.“30 Добродетелният прави не това, което иска поривът му, а това, което му носи душевен мир. Той живее, за да може да мечтае за живота в покой.
Още по-добре му е, когато сънят му, който той нарича душевен мир, не е притесняван от никакъв сън.
Това значи: най-доброто за добродетелния е, когато той отнякъде получава правилата за дейността си и може да се наслаждава на своя покой. „Неговата мъдрост означава: будувай, за да спиш добре. И наистина, ако животът нямаше смисъл и ако трябваше да избера безсмислието, за мен това щеше да бъде най-достойното избрано безсмислие“, казва Заратустра. И за Заратустра е имало време, когато е вярвал, че един живеещ извън света дух, един бог е създал света. Един недоволен, страдащ бог е имал предвид Заратустра.
към текста >>
Тялото представлява огромна мъдрост, множество с един смисъл,
война
и
мир
, стадо и пастир.
В тялото ти живее той, твоето тяло е той.“33 Който открива смисъл в реалното, той търси духа, душата в реалността, търси разумното в реалността; който смята реалността за бездуховна, за „просто природна“, за „груба“, само той придава на духа и на душата някакво особено битие. Той прави от реалността просто обиталище на духа. На такъв човек обаче му липсва смисълът за възприятие на самия дух. Само защото не вижда духа в реалността, той го търси другаде. „В твоето тяло има повече разум, отколкото в най-голямата ти мъдрост.
Тялото представлява огромна мъдрост, множество с един смисъл, война и мир, стадо и пастир.
Инструмент на тялото ти е също твоят малък разум, братко мой, който наричаш „дух“, инструмент и играчка на твоя велик разум.“34 Глупак е този, който къса пъпката от растението и вярва, че откъснатата пъпка ще се развие до плод. Глупак е също така този, който отделя духа от природата и вярва, че един такъв отделен дух може да твори. Хора с болни инстинкти са приели разделението между дух и тяло. Един болен инстинкт може само да каже: моето царство не е от този свят35.
към текста >>
„Един О
мир
нямаше да създаде Ахил, един Гьоте - Фауст, ако О
мир
бе Ахил, а Гьоте - Фауст“ („Към генеалогията на морала“, Трета част, § 4) Щом такъв творец започне да приема съществуването си твърде сериозно и пожелае да преобрази себе си и своите лични възгледи в реалност, тогава не е чудно, ако възникне нещо много нереално.
(„Към генеалогията на морала“, Трета част) Когато някой творец, например като Рихард Вагнер, в последния етап на своето творчество се превръща в привърженик на аскетичен идеал, това не е от голямо значение. Творецът поставя живота си над своите творби. Той гледа отгоре надолу към своите реалности. Той твори реалности, които не са неговата реалност.
„Един Омир нямаше да създаде Ахил, един Гьоте - Фауст, ако Омир бе Ахил, а Гьоте - Фауст“ („Към генеалогията на морала“, Трета част, § 4) Щом такъв творец започне да приема съществуването си твърде сериозно и пожелае да преобрази себе си и своите лични възгледи в реалност, тогава не е чудно, ако възникне нещо много нереално.
Рихард Вагнер напълно преобръща възгледите си за своето изкуство, когато се запознава с философията на Шопенхауер. Дотогава музиката за него е изразно средство, което се нуждае от нещо, на което да придаде израз, нуждае се от драмата. В книгата си „Опера и драма“, написана през 1831 г., той казва, че най-голямата заблуда, в която човек може да изпадне във връзка с операта, е, „че едно средство на израза (музиката) се превръща в цел, а целта на израза {драмата} - в средство.“36 След като се запознава с учението на Шопенхауер за музиката37, той развива друг възглед. Шопенхауер е на мнение, че чрез музиката ни говори същността на нещата.
към текста >>
„Причината, че творбата толкова много улеснява разбирането на идеите, в което се състои естетическата наслада, не е просто в това, че изкуството представя по-ясно и охарактеризирано нещата чрез изтъкването на същественото в тях, а също в това, че се достига изисканото цялостно мълчание на волята за чисто обективното схващане на същността на нещата най-сигурно чрез факта, че разглежданият обект изобщо не се на
мир
а в областта на нещата, които са способни на връзка с волята.“39 „Когато обаче външен повод или вътрешно настроение внезапно ни издигнат от безкрайния поток на желанието, когато познанието се откъсне от робското подчинение на волята, когато вниманието вече не е насочено към мотивите на желанието, а възприема нещата свободни от връзката им с волята, следователно без интерес, без субективизъм, разглежда ги чисто обективно, напълно вглъбено в тях, доколкото те представляват просто представи, а не мотиви, тогава... настъпва лишеното от болка състояние, което Епикур възхвалява като най-висше благо и като състояние на боговете.
Творците не стоят върху собствените си крака. Както Рихард Вагнер е зависим от Шопенхауер, така са били всички творци „във всички времена прислужници на някакъв морал, на някаква философия или религия.“38 Другояче стоят нещата, когато философите пристъпват като презрители на реалността и защитават аскетични идеали. Те го правят, подтиквани от един дълбок инстинкт. Шопенхауер предава този инстинкт чрез описанието, което прави за създаването и насладата от една художествена творба.
„Причината, че творбата толкова много улеснява разбирането на идеите, в което се състои естетическата наслада, не е просто в това, че изкуството представя по-ясно и охарактеризирано нещата чрез изтъкването на същественото в тях, а също в това, че се достига изисканото цялостно мълчание на волята за чисто обективното схващане на същността на нещата най-сигурно чрез факта, че разглежданият обект изобщо не се намира в областта на нещата, които са способни на връзка с волята.“39 „Когато обаче външен повод или вътрешно настроение внезапно ни издигнат от безкрайния поток на желанието, когато познанието се откъсне от робското подчинение на волята, когато вниманието вече не е насочено към мотивите на желанието, а възприема нещата свободни от връзката им с волята, следователно без интерес, без субективизъм, разглежда ги чисто обективно, напълно вглъбено в тях, доколкото те представляват просто представи, а не мотиви, тогава... настъпва лишеното от болка състояние, което Епикур възхвалява като най-висше благо и като състояние на боговете.
Защото в онзи миг сме се освободили от унизителния напор на волята, празнуваме шабата на каторжническата работа на желанието, колелото на Иксион е в покой.“40 Това е описание на начин на естетическата наслада, което се среща само при философа. Ницше му противопоставя друго описание, „което е направил един истински зрител и артист - Стендал“41, който нарича красивото „une promesse de bonheur“*. Шопенхауер желае да изключи всеки интерес на волята, всеки реален живот, когато става въпрос за разглеждане на творба на изкуството, и да се наслаждава само на духа. Стендал вижда в художественото произведение обещание за щастие, следователно едно насочване към живота, и в тази зависимост между изкуството и живота той съзира стойността на изкуството.
към текста >>
Те искат истина, която се на
мир
а отвъд личното индивидуално мнение.
Когато някой изпълнен с въображение естествоизпитател, като Ернст Хекел47, от резултатите на отделни наблюдения нахвърля обща картина на развитието на органичния живот на земята, тогава върху него се нахвърлят тези фанатици на фактическото и го обвиняват в прегрешение към истината. Те не могат да видят картините, които той скицира за живота в природата, с очи или да ги хванат с ръка. Предпочитат безличната преценка пред нещо, оцветено чрез духа на личността. При своите наблюдения те биха желали напълно да изключат личността. Аскетичният идеал е нещото, което владее фанатиците на фактическото.
Те искат истина, която се намира отвъд личното индивидуално мнение.
Не ги касае какво човек може „да вложи чрез въображението си“ в нещата. „Истината“ за тях е нещо абсолютно съвършено, Бог. Човек трябва да я открие, да й се отдаде, но не да я създава. Естествоизпитателите и писачите на история в днешно време са въодушевени от същия дух на аскетичния идеал. Навсякъде изброяване, описание на факти и нищо повече.
към текста >>
Сред тези съвременни учени се на
мир
ат и атеистите.
„Истината“ за тях е нещо абсолютно съвършено, Бог. Човек трябва да я открие, да й се отдаде, но не да я създава. Естествоизпитателите и писачите на история в днешно време са въодушевени от същия дух на аскетичния идеал. Навсякъде изброяване, описание на факти и нищо повече. Всяко организиране на фактите е забранено.
Сред тези съвременни учени се намират и атеистите.
Тези атеисти обаче не са по-свободомислещи от своите съвременници, които вярват в Бог. Със средствата на съвременната наука не може да се докаже съществуването на Бог. Един от водещите съвременни учени, Емил дю Боа-Раймон4, е казал за приемането на една „световна душа“, че преди естествоизпитателят да се реши на такова приемане, той иска „да му бъде показан някъде в света, настанен в невроглия и подхранван с топла артериална кръв под правилно налягане, съответстващ по големина на духовното състояние на такава душа сноп от ганглиеви клетки и нервни влакна.“ („Граници на естествознанието“) Съвременната наука отрича вярата в Бог, защото тази вяра не може да съществува до вярата в „обективната истина“. Тази „обективна истина“ обаче не представлява нищо друго освен един нов Бог, който е победил стария Бог. „Безусловно честният атеизъм (а неговия въздух само дишаме ние, по-духовните хора на тази епоха!) не е в противоречие с онзи [аскетичен] идеал, както изглежда външно; той представлява много повече само една от своите последни фази на развитие, една от своите заключителни форми и вътрешни последователности.
към текста >>
Тези състояния на своите органи човек възприема като цветове, звуци,
мир
изми и т.н.
И това, което възприема, са впечатления върху неговите сетивни органи. Когато възприема един цвят, един звук, той може само да каже: Очите ми, ушите ми са предопределени да възприемат цветове и звуци по определен начин. Човек възприема не нещо извън себе си, а само една определеност, модификация на сетивните органи. Във възприятието очите и ушите са предопределени да усещат по определен начин. Те се привеждат в определено състояние.
Тези състояния на своите органи човек възприема като цветове, звуци, миризми и т.н.
Във всички възприятия човек възприема само своите собствени състояния. Това, което нарича външен свят, се състои единствено от тези негови състояния, които представляват негово дело. Той не познава нещата, които го карат да разглежда външния свят като такъв, познава само въздействията им върху своите органи. В това обяснение светът изглежда подобен на сънуван от човек сън, който е предизвикан от нещо непознато. Ако тази мисъл се изведе логически докрай, ще стигнем до следното.
към текста >>
Когато силният дух търси причината за дадена човешка дейност, той я на
мир
а винаги във волята за власт на отделната личност.
Тази „истинска същност“ представлява напълно празна мисъл, мисъл за едно нищо. Светът на явленията е сън за онези философи, които говорят за „нещото в себе си“. Нищо обаче е това, което те разглеждат като „истинската същност“ в света на явленията. Цялото философско движение, което говори за „нещото в себе си“ и което в по-ново време се крепи преди всичко на Кант, представлява вярата в нищото, представлява философски нихилизъм. 20.
Когато силният дух търси причината за дадена човешка дейност, той я намира винаги във волята за власт на отделната личност.
Човекът със слаб и лишен от смелост интелект обаче не иска да признае това. Той не се чувства достатъчно силен да направи от себе си господар на своите действия и да ги направлява. Смята инстинктите, които го тласкат, за повели на чужда сила. Той не казва: действам, защото искам. Казва: аз действам според повеля, защото трябва.
към текста >>
В думите, принадлежащи към най-хубавите описания на смисъла на послушанието и с
мир
ението, които са ми известни, Фихте описва отдадеността на „волята в себе си“.
Тя трябва да бъде универсален водач на човешката дейност и праизвор на нравствеността, а също да определя целите на нравствената дейност. „Аз казвам, че повелята за дейност е тази, която чрез самата себе си ми поставя цел. Това е същото в мен, което ми нарежда, че трябва да действам така, нарежда ми да вярвам, че от това действие нещо ще последва, разкрива пред очите изглед към друг свят.“53 „Докато живея в послушание, същевременно живея в съзерцание на неговата цел, живея в по-добър свят, който то ми обещава.“ („Призванието на човека“, Трета книга) Мислещият така не желае да си постави цел. Той иска да бъде поведен към целта от по-висша воля, на която да служи. Желае да се освободи от волята си и да направи от себе си инструмент на „по-висши“ цели.
В думите, принадлежащи към най-хубавите описания на смисъла на послушанието и смирението, които са ми известни, Фихте описва отдадеността на „волята в себе си“.
„Възвишена и жива воля, която не може да се назове с име и не може да се обхване от понятие, към тебе бих издигнал душата си, защото ти и аз не сме разделени. Твоят глас прозвучава в мен, а моят - в теб. Всички мои мисли, щом са истинни и добри, са мислени в теб. В теб, необяснимата, се създавам аз самият, светът за мене става напълно разбираем, всички загадки на съществуването ми се разрешават и най-пълна хармония се възцарява в моя дух.“54 „Закривам лице пред теб и поставям ръка върху устата си. Както няма никога да разбера каква си в същността си, тъй също няма никога да стана теб самата.
към текста >>
На учителите на с
мир
ението Заратустра казва: „Тези учители на с
мир
ението!
Ти искаш, защото искаш, моето свободно послушание да има последствия във вечността; не разбирам действието на волята ти, само знам, че то не е подобно на моето. Ти действаш, самата ти воля е дело, но начинът ти на действие е противоположен на този, по който аз мога да мисля. Ти живееш и си, защото знаеш, желаеш и действаш, вездесъщ за ограничения разум. Но ти не си, както бих могъл да си представя, само едно същество във вечността.“56 На моралния нихилизъм Ницше противопоставя целите, които творческата воля си поставя.
На учителите на смирението Заратустра казва: „Тези учители на смирението!
Навред, където има нещо дребно, болно и шугаво, лазят те, като въшки. И само моето отвращение ми пречи да ги пукна. Това е моята проповед за вашите уши: Аз съм Заратустра, безбожникът, който говори: „Кой е по-безбожен от мен, та да се възрадвам на неговото учение? “ Аз съм Заратустра, безбожникът: Къде да открия себеподобни? А моите себеподобни си изграждат своя воля и отхвърлят от себе си всяко смирение.“51
към текста >>
А моите себеподобни си изграждат своя воля и отхвърлят от себе си всяко с
мир
ение.“51
На учителите на смирението Заратустра казва: „Тези учители на смирението! Навред, където има нещо дребно, болно и шугаво, лазят те, като въшки. И само моето отвращение ми пречи да ги пукна. Това е моята проповед за вашите уши: Аз съм Заратустра, безбожникът, който говори: „Кой е по-безбожен от мен, та да се възрадвам на неговото учение? “ Аз съм Заратустра, безбожникът: Къде да открия себеподобни?
А моите себеподобни си изграждат своя воля и отхвърлят от себе си всяко смирение.“51
21. Силната личност, която създава цели, не жали сили за реализирането им. Слабата личност, напротив, изпълнява само това, на което Божията воля или „гласът на съвестта“, или „категоричният императив“ казва „да“. Съответстващото на това „да“ слабият го определя като добро, а което му се противопоставя, като зло. Силният не може да признае „доброто и злото“, защото той не признава силата, определяща доброто и злото за слабия.
към текста >>
Силният обича
война
та, защото се нуждае от нея, за да утвърди творенията си срещу противопоставящите се сили.
22. Силният търси своята житейска задача в утвърждаването на творческата си личност. Това търсене го отличава от слабите, които виждат нравствеността в безкористното отдаване на това, което наричат добро. Слабите проповядват безкористност като най-висша добродетел. Ако притежаваха творческа личност, тогава щяха да я утвърждават също така.
Силният обича войната, защото се нуждае от нея, за да утвърди творенията си срещу противопоставящите се сили.
„Своя враг трябва да търсите, война да водите и за мислите си! И ако мисълта ви бъде сразена, тогава трябва да триумфира честността ви! Трябва да обичате мира като средство за нови войни. Късия мир повече от дългия. Не ви съветвам да работите, а да се борите.
към текста >>
„Своя враг трябва да търсите,
война
да водите и за мислите си!
Силният търси своята житейска задача в утвърждаването на творческата си личност. Това търсене го отличава от слабите, които виждат нравствеността в безкористното отдаване на това, което наричат добро. Слабите проповядват безкористност като най-висша добродетел. Ако притежаваха творческа личност, тогава щяха да я утвърждават също така. Силният обича войната, защото се нуждае от нея, за да утвърди творенията си срещу противопоставящите се сили.
„Своя враг трябва да търсите, война да водите и за мислите си!
И ако мисълта ви бъде сразена, тогава трябва да триумфира честността ви! Трябва да обичате мира като средство за нови войни. Късия мир повече от дългия. Не ви съветвам да работите, а да се борите. Не ви съветвам да се стремите към мир, а към победа.
към текста >>
Трябва да обичате
мир
а като средство за нови войни.
Слабите проповядват безкористност като най-висша добродетел. Ако притежаваха творческа личност, тогава щяха да я утвърждават също така. Силният обича войната, защото се нуждае от нея, за да утвърди творенията си срещу противопоставящите се сили. „Своя враг трябва да търсите, война да водите и за мислите си! И ако мисълта ви бъде сразена, тогава трябва да триумфира честността ви!
Трябва да обичате мира като средство за нови войни.
Късия мир повече от дългия. Не ви съветвам да работите, а да се борите. Не ви съветвам да се стремите към мир, а към победа. Работата ви да бъде битка, мирът ви да е победа! Казвате, добро нещо е това, което почита дори войната.
към текста >>
Късия
мир
повече от дългия.
Ако притежаваха творческа личност, тогава щяха да я утвърждават също така. Силният обича войната, защото се нуждае от нея, за да утвърди творенията си срещу противопоставящите се сили. „Своя враг трябва да търсите, война да водите и за мислите си! И ако мисълта ви бъде сразена, тогава трябва да триумфира честността ви! Трябва да обичате мира като средство за нови войни.
Късия мир повече от дългия.
Не ви съветвам да работите, а да се борите. Не ви съветвам да се стремите към мир, а към победа. Работата ви да бъде битка, мирът ви да е победа! Казвате, добро нещо е това, което почита дори войната. Казвам ви: добра война е тази, която почита всяко нещо.
към текста >>
Не ви съветвам да се стремите към
мир
, а към победа.
„Своя враг трябва да търсите, война да водите и за мислите си! И ако мисълта ви бъде сразена, тогава трябва да триумфира честността ви! Трябва да обичате мира като средство за нови войни. Късия мир повече от дългия. Не ви съветвам да работите, а да се борите.
Не ви съветвам да се стремите към мир, а към победа.
Работата ви да бъде битка, мирът ви да е победа! Казвате, добро нещо е това, което почита дори войната. Казвам ви: добра война е тази, която почита всяко нещо. Войната и смелостта са извършили много по-велики дела, отколкото любовта към ближния. Не вашето състрадание, а безстрашието ви избавяше досега злощастниците.“61
към текста >>
Работата ви да бъде битка,
мир
ът ви да е победа!
И ако мисълта ви бъде сразена, тогава трябва да триумфира честността ви! Трябва да обичате мира като средство за нови войни. Късия мир повече от дългия. Не ви съветвам да работите, а да се борите. Не ви съветвам да се стремите към мир, а към победа.
Работата ви да бъде битка, мирът ви да е победа!
Казвате, добро нещо е това, което почита дори войната. Казвам ви: добра война е тази, която почита всяко нещо. Войната и смелостта са извършили много по-велики дела, отколкото любовта към ближния. Не вашето състрадание, а безстрашието ви избавяше досега злощастниците.“61 Безмилостно и без пощада се бори създаващият срещу противопоставящите му се сили.
към текста >>
Казвате, добро нещо е това, което почита дори
война
та.
Трябва да обичате мира като средство за нови войни. Късия мир повече от дългия. Не ви съветвам да работите, а да се борите. Не ви съветвам да се стремите към мир, а към победа. Работата ви да бъде битка, мирът ви да е победа!
Казвате, добро нещо е това, което почита дори войната.
Казвам ви: добра война е тази, която почита всяко нещо. Войната и смелостта са извършили много по-велики дела, отколкото любовта към ближния. Не вашето състрадание, а безстрашието ви избавяше досега злощастниците.“61 Безмилостно и без пощада се бори създаващият срещу противопоставящите му се сили. Той не познава добродетелта на страдащите: състраданието.
към текста >>
Казвам ви: добра
война
е тази, която почита всяко нещо.
Късия мир повече от дългия. Не ви съветвам да работите, а да се борите. Не ви съветвам да се стремите към мир, а към победа. Работата ви да бъде битка, мирът ви да е победа! Казвате, добро нещо е това, което почита дори войната.
Казвам ви: добра война е тази, която почита всяко нещо.
Войната и смелостта са извършили много по-велики дела, отколкото любовта към ближния. Не вашето състрадание, а безстрашието ви избавяше досега злощастниците.“61 Безмилостно и без пощада се бори създаващият срещу противопоставящите му се сили. Той не познава добродетелта на страдащите: състраданието. От силата му идват подбудите на съзиданието, не от чувството на чуждото страдание.
към текста >>
Война
та и смелостта са извършили много по-велики дела, отколкото любовта към ближния.
Не ви съветвам да работите, а да се борите. Не ви съветвам да се стремите към мир, а към победа. Работата ви да бъде битка, мирът ви да е победа! Казвате, добро нещо е това, което почита дори войната. Казвам ви: добра война е тази, която почита всяко нещо.
Войната и смелостта са извършили много по-велики дела, отколкото любовта към ближния.
Не вашето състрадание, а безстрашието ви избавяше досега злощастниците.“61 Безмилостно и без пощада се бори създаващият срещу противопоставящите му се сили. Той не познава добродетелта на страдащите: състраданието. От силата му идват подбудите на съзиданието, не от чувството на чуждото страдание. Че силата побеждава, на това се уповава той, а не че човек трябва да се грижи за слабите.
към текста >>
Война
та на силния срещу слабостта е смисълът на всяко човешко, както и на всяко естествено развитие.
Така той е изразил християнския морал под друга форма. Създаващият не чувства нужда да е болногледач. Способните, силните не могат да се посветят на слабите и болните. Състраданието отслабва силата, смелостта, мъжеството. Състраданието желае да запази точно това, което силният иска да преодолее: слабостта, страданието.
Войната на силния срещу слабостта е смисълът на всяко човешко, както и на всяко естествено развитие.
„Същността на живота е заграбване, нараняване, преодоляване на чуждото и слабото, потискане, жестокост, налагане на лични правила, присъединяване и експлоатация.“62 „Не искате да водите съдбата, да сте безмилостни? Тогава как ще побеждавате с мен? Ако вашата жестокост не иска да проблясва като светкавица, как ще създавате с мен? Създаващите са твърди.
към текста >>
Той има потребност от такт, от танц, от марш... Той желае от музиката преди всичко възторзите, които се на
мир
ат в доброто вървене, ходене, в добрия танц.
И внезапно ми паднаха отговори в скута, градушка от лед и мъдрост, от разрешени проблеми... Къде съм? Бизе ме прави продуктивен. Всичко добро ме прави продуктивен. Нямам друга благодарност, нямам и друго мерило за това, кое е добро.“ („Случаят Вагнер“, § 1) Понеже музиката на Вагнер не му оказва такова въздействие, Ницше я отрича. „Моите възражения срещу Вагнеровата музика са физиологични... Като „факт“, моят „petit fait vrai“** е, че повече не мога да дишам леко, когато тази музика ми въздейства, че незабавно кракът ми започва да й се сърди и се бунтува.
Той има потребност от такт, от танц, от марш... Той желае от музиката преди всичко възторзите, които се намират в доброто вървене, ходене, в добрия танц.
Но не протестират ли също стомахът ми, сърцето ми, кръвообращението ми? Не се ли нарушава храносмилането ми? Не се ли сгорещявам внезапно?... Питам се какво всъщност иска тялото ми от музиката... Мисля, че иска да олекне, като че ли всички животински функции трябва да бъдат ускорени чрез леки, смели, свободни, себеуверени ритми; като че ли твърдият и тежък живот трябва да загуби тежестта си в потока от златни и нежни леещи се мелодии. Моята меланхолия иска да отпочине в убежищата и бездните на съвършенството.
към текста >>
Към визии, образи за неща, които се на
мир
ат отвъд човешката действителност, се е устремил аполоновият дух, а не към сътворена от самия него мъдрост.
Когато това състояние завладее всички сили на човешкия организъм, се получава дионисиевият човек, за когото е невъзможно да не разбере която и да е сугестия. Той не пропуска никой знак на афект, притежава най-висшата степен на разбиращ и разгадаващ инстинкт, както и най-висшата степен на откривателското изкуство. Влиза във всяка кожа и афект, постоянно се променя. Противоположност на дионисиевия мъдрец е простият наблюдател, който вярва, че стои винаги извън обектите на своето познание като обективен, страдащ наблюдател. Противоположност на дионисиевия човек е аполоновият, чийто „взор се възбужда от всичко, така че да добие визионерска сила“67.
Към визии, образи за неща, които се намират отвъд човешката действителност, се е устремил аполоновият дух, а не към сътворена от самия него мъдрост.
28. Аполоновата мъдрост има характера на сериозното. Усеща господството на отвъдното, което тя притежава само в образа, като тежък натиск, като противопоставяща й се сила. Сериозна е аполоновата мъдрост, защото вярва, че притежава послание от отвъдното, предаващо се само чрез образи и визии. Тежко обременен от своето познание живее аполоновият дух, защото носи товар, който произхожда от друг свят.
към текста >>
Но от друга страна, безусловно необходимо е да се включи това понятие в Ницшевия
мир
оглед.
Човек, който следва просто своите сетивни инстинкти, действа като животно. Човек, който поставя своите сетивни инстинкти под чужди мисли, действа несвободно. Човекът, който създава своите морални цели, действа свободно. Моралната фантазия липсва в Ницшевите изложения. Който следва докрай тези мисли, трябва по необходимост да достигне до това понятие.
Но от друга страна, безусловно необходимо е да се включи това понятие в Ницшевия мироглед.
Иначе би могло да се възрази срещу същото: дионисиевият човек не е роб на традицията или на „отвъдната воля“, но той е роб на своите собствени инстинкти. Ницше е отправил взор към първопричинното, към личностното в човека. Той иска да освободи това личностно от мантията на неличностното, в която то е загърнало враждебен на действителността мироглед. Но Ницше не разграничава нивата на живота в личността. Затова той подценява значението на съзнанието за човешката личност.
към текста >>
Той иска да освободи това личностно от мантията на неличностното, в която то е загърнало враждебен на действителността
мир
оглед.
Моралната фантазия липсва в Ницшевите изложения. Който следва докрай тези мисли, трябва по необходимост да достигне до това понятие. Но от друга страна, безусловно необходимо е да се включи това понятие в Ницшевия мироглед. Иначе би могло да се възрази срещу същото: дионисиевият човек не е роб на традицията или на „отвъдната воля“, но той е роб на своите собствени инстинкти. Ницше е отправил взор към първопричинното, към личностното в човека.
Той иска да освободи това личностно от мантията на неличностното, в която то е загърнало враждебен на действителността мироглед.
Но Ницше не разграничава нивата на живота в личността. Затова той подценява значението на съзнанието за човешката личност. „Съзнанието е последното и най-късно развитие на органичното и следователно най-незавършено и най-безсилно. От съзнателното произлизат безброй погрешни постъпки, които водят до гибелта на едно животно, на един човек по-рано, отколкото е необходимо, „заради участта“, както казва Омир. Ако не бе толкова силна предпазната връзка на инстинктите, ако тя не служеше като регулатор на обърканите му преценки и фантазии, на неговата повърхностност, лековерност, човечеството, тъкмо поради своето съзнание, щеше да загине“, казва Ницше.
към текста >>
От съзнателното произлизат безброй погрешни постъпки, които водят до гибелта на едно животно, на един човек по-рано, отколкото е необходимо, „заради участта“, както казва О
мир
.
Ницше е отправил взор към първопричинното, към личностното в човека. Той иска да освободи това личностно от мантията на неличностното, в която то е загърнало враждебен на действителността мироглед. Но Ницше не разграничава нивата на живота в личността. Затова той подценява значението на съзнанието за човешката личност. „Съзнанието е последното и най-късно развитие на органичното и следователно най-незавършено и най-безсилно.
От съзнателното произлизат безброй погрешни постъпки, които водят до гибелта на едно животно, на един човек по-рано, отколкото е необходимо, „заради участта“, както казва Омир.
Ако не бе толкова силна предпазната връзка на инстинктите, ако тя не служеше като регулатор на обърканите му преценки и фантазии, на неговата повърхностност, лековерност, човечеството, тъкмо поради своето съзнание, щеше да загине“, казва Ницше. („Веселата наука“, § II) Това наистина може да се приеме, но не по-малко вярно е, че човекът е дотолкова свободен, доколкото може да създава мисловни вътрешни подбуди за своята дейност вътре в съзнанието си. Разглеждането на мисловните вътрешни подбуди води още по-далеч. Факт на преживяването е, че тези мисловни вътрешни подбуди, които хората създават от себе си, показват при отделни индивидуалности до известна степен една съгласуваност.
към текста >>
Само този, който не е навлязъл дотолкова навътре в разбиранията на Ницше, че да съумее да извлече последните изводи от неговия
мир
оглед, въпреки че Ницше сам не го е направил, може да види в него човек, който „със сигурна стилистическа наслада е намерил смелостта да разбулва това, което досега е могло да стои скрито в най-тайните душевни глъбини на скандални престъпни типове.“ (Лудвиг Щайн, „
Мир
огледът на Ницше и неговите опасности“, стр.
И когато отделният човек също е напълно свободен да създава мисли, по определен начин тези мисли се съгласуват с мислите на други хора. От това за свободния следва да приеме основанието, че хармонията в човешкото общество настъпва, когато тя възниква от суверенни индивидуалности. Той може да противопостави това мнение на защитника на несвободата, който вярва, че действието на дадено множество от хора е в хармония само когато всички те са поведени чрез външна сила към обща цел. Сво-бодомислещият не е и привърженик на възгледа, който оставя да владеят напълно свободно животинските инстинкти и иска да разруши целия законов ред. Той обаче желае абсолютна свобода за онези, които не искат просто да следват животинските си инстинкти, а са в състояние да създават морални вътрешни подбуди, свое добро и свое зло.
Само този, който не е навлязъл дотолкова навътре в разбиранията на Ницше, че да съумее да извлече последните изводи от неговия мироглед, въпреки че Ницше сам не го е направил, може да види в него човек, който „със сигурна стилистическа наслада е намерил смелостта да разбулва това, което досега е могло да стои скрито в най-тайните душевни глъбини на скандални престъпни типове.“ (Лудвиг Щайн, „Мирогледът на Ницше и неговите опасности“, стр.
5) Все още средната образованост на немския професор не е толкова висока, че да може да разграничи величието на една личност от нейните малки заблуди. В противен случай може да не се забележи, че критиката на такъв професор е насочена тъкмо към подобни малки заблуди. Мисля, че истинското образование приема величието на една личност и коригира малките заблуди или извежда докрай недовършените мисли. ----------- * обещание за щастие (фр.) - бел. ред.
към текста >>
4.
III. НИЦШЕВИЯТ ПЪТ НА РАЗВИТИЕ
GA_5 Фридрих Ницше-борец срещу своето време
Представих Ницшевите възгледи за свръхчовека така, както те са предадени в неговите последни творби: „Заратустра“ (1883-1884), „Отвъд доброто и злото“ (1886), „Към генеалогията на морала“ (1887), „Случаят Вагнер“ (1888), „Залезът на ку
мир
ите“ (1889).
III. НИЦШЕВИЯТ ПЪТ НА РАЗВИТИЕ 30.
Представих Ницшевите възгледи за свръхчовека така, както те са предадени в неговите последни творби: „Заратустра“ (1883-1884), „Отвъд доброто и злото“ (1886), „Към генеалогията на морала“ (1887), „Случаят Вагнер“ (1888), „Залезът на кумирите“ (1889).
В незавършената книга „Воля за власт, опит за преоценка на всички ценности“, чиято първа част, „Антихрист“, се явява в осмия том на Събрани съчинения, те намират своя философски най-съдържателен израз. Това се вижда ясно от плана, отпечатан в приложението към споменатия том: 1. Антихрист. Опит за критика на християнството. 2. Свободният дух. Критика на философията като нихилистично движение.
към текста >>
В незавършената книга „Воля за власт, опит за преоценка на всички ценности“, чиято първа част, „Антихрист“, се явява в осмия том на Събрани съчинения, те на
мир
ат своя философски най-съдържателен израз.
III. НИЦШЕВИЯТ ПЪТ НА РАЗВИТИЕ 30. Представих Ницшевите възгледи за свръхчовека така, както те са предадени в неговите последни творби: „Заратустра“ (1883-1884), „Отвъд доброто и злото“ (1886), „Към генеалогията на морала“ (1887), „Случаят Вагнер“ (1888), „Залезът на кумирите“ (1889).
В незавършената книга „Воля за власт, опит за преоценка на всички ценности“, чиято първа част, „Антихрист“, се явява в осмия том на Събрани съчинения, те намират своя философски най-съдържателен израз.
Това се вижда ясно от плана, отпечатан в приложението към споменатия том: 1. Антихрист. Опит за критика на християнството. 2. Свободният дух. Критика на философията като нихилистично движение. 3. Неморалният.
към текста >>
В началото се на
мир
а под влиянието на немския идеализъм, по-точно във формата, която е получил от Шопенхауер и Вагнер.
3. Неморалният. Критика на най-фаталния вид невежество: морала. 4. Дионис. Философия на вечното възвръщане. Ницше не излага мислите си в завършена форма още в началото на своя писателски път.
В началото се намира под влиянието на немския идеализъм, по-точно във формата, която е получил от Шопенхауер и Вагнер.
В първите си творби той се изразява във формулите на Шопенхауер и Вагнер. Но който успее да погледне през същността на тези формули до сърцевината на Ницшевите мисли, той ще открие в тези книги същите възгледи и цели, които се изразяват в по-късните му творби. Човек не може да каже нищо за развитието на Ницше, ако преди това не си спомни за най-свободния мислител, когото роди новото човечество, за Макс Щирнер68. Тъжна истина е, че този мислител, който в най-пълния смисъл на думата отговаря на това, което Ницше описва като свръхчовек, е познат и признат само от малцина. През 40-те години на този век той вече изразява мирогледа на Ницше.
към текста >>
През 40-те години на този век той вече изразява
мир
огледа на Ницше.
В началото се намира под влиянието на немския идеализъм, по-точно във формата, която е получил от Шопенхауер и Вагнер. В първите си творби той се изразява във формулите на Шопенхауер и Вагнер. Но който успее да погледне през същността на тези формули до сърцевината на Ницшевите мисли, той ще открие в тези книги същите възгледи и цели, които се изразяват в по-късните му творби. Човек не може да каже нищо за развитието на Ницше, ако преди това не си спомни за най-свободния мислител, когото роди новото човечество, за Макс Щирнер68. Тъжна истина е, че този мислител, който в най-пълния смисъл на думата отговаря на това, което Ницше описва като свръхчовек, е познат и признат само от малцина.
През 40-те години на този век той вече изразява мирогледа на Ницше.
Разбира се, не в такъв наситен сърдечен тон като този на Ницше, но затова пък в кристално чисти мисли, до които Ницшевите афоризми често изглеждат като обикновено заекване. Кой ли път щеше да поеме Ницше, ако вместо Шопенхауер негов възпитател бе станал Щирнер? В творбите на Ницше по никакъв начин не се среща влияние от Щирнер. Ницше е трябвало със свои собствени сили да излезе от немския идеализъм и да достигне до разбиране на света, подобно на това на Щирнер. Щирнер като Ницше е на мнение, че силите на подбудите на човешкия живот могат да се търсят само в отделната, реална личност.
към текста >>
Той отрича всяка власт, която иска да фор
мир
а и определя отделната личност.
Разбира се, не в такъв наситен сърдечен тон като този на Ницше, но затова пък в кристално чисти мисли, до които Ницшевите афоризми често изглеждат като обикновено заекване. Кой ли път щеше да поеме Ницше, ако вместо Шопенхауер негов възпитател бе станал Щирнер? В творбите на Ницше по никакъв начин не се среща влияние от Щирнер. Ницше е трябвало със свои собствени сили да излезе от немския идеализъм и да достигне до разбиране на света, подобно на това на Щирнер. Щирнер като Ницше е на мнение, че силите на подбудите на човешкия живот могат да се търсят само в отделната, реална личност.
Той отрича всяка власт, която иска да формира и определя отделната личност.
Проследява хода на световната история и намира ос-новната заблуда на досегашното човечество във факта, че то не се занимава с грижата и култивирането на отделната индивидуална личност, а с безлични цели и задачи. Вижда истинското освобождение на човека в това, че той не отдава на такива цели по-голяма стойност, освен като на средство за развиване на своята личност. Свободният човек определя своите цели. Той притежава своите идеали, не се оставя да бъде притежаван от тях. Човекът, който не властва като свободна личност над своите идеали, е под влиянието на същите, както умопомраченият, който страда от фиксидея.
към текста >>
Проследява хода на световната история и на
мир
а ос-новната заблуда на досегашното човечество във факта, че то не се занимава с грижата и култивирането на отделната индивидуална личност, а с безлични цели и задачи.
Кой ли път щеше да поеме Ницше, ако вместо Шопенхауер негов възпитател бе станал Щирнер? В творбите на Ницше по никакъв начин не се среща влияние от Щирнер. Ницше е трябвало със свои собствени сили да излезе от немския идеализъм и да достигне до разбиране на света, подобно на това на Щирнер. Щирнер като Ницше е на мнение, че силите на подбудите на човешкия живот могат да се търсят само в отделната, реална личност. Той отрича всяка власт, която иска да формира и определя отделната личност.
Проследява хода на световната история и намира ос-новната заблуда на досегашното човечество във факта, че то не се занимава с грижата и култивирането на отделната индивидуална личност, а с безлични цели и задачи.
Вижда истинското освобождение на човека в това, че той не отдава на такива цели по-голяма стойност, освен като на средство за развиване на своята личност. Свободният човек определя своите цели. Той притежава своите идеали, не се оставя да бъде притежаван от тях. Човекът, който не властва като свободна личност над своите идеали, е под влиянието на същите, както умопомраченият, който страда от фиксидея. За Щирнер е все едно дали човек си внушава, че е „цар на Китай“, или „си внушава, че е негово призвание да е доволен човек, добър християнин, вярващ протестант, примерен гражданин, добродетелна личност.
към текста >>
При „кой“ няма вече въпрос, а отговорът е налице в питащия: въпросът на
мир
а отговор в самия себе си.
Как може да ме привлече такова призвание? Аз живея толкова малко заради някакво призвание, колкото малко цветето расте и пръска аромати заради такова. Идеалът „човек“ се реализира, когато християнският възглед се преобръща в изречението: „Аз, този единствен, съм човекът.“ Въпросът „Какво е човекът? “ се променя сега в личното „Кой е човекът? “ При „какво“ се търси понятие, което да се реализира.
При „кой“ няма вече въпрос, а отговорът е налице в питащия: въпросът намира отговор в самия себе си.
Човек казва за Бог: „Имена не те назовават.“ Това важи за мен: Никакво понятие не ме изразява, нищо, което се обозначава като моя същност, не може да ме разкрие. Това са само имена. Също се казва за Бог, че е съвършен и няма задача да се стреми към съвършенство. Това се отнася и за мен самия. Владетел съм на силата си и съм такъв тогава, когато се познавам като индивидуалност.
към текста >>
„Нещото в себе си“ се на
мир
а отвъд света на нашата представа.
Такъв човек, който разчита само на себе си и твори само от самия себе си, е свръхчовекът на Ницше. 31. Тези мисли на Щирнер можеха да станат подходящ съд, в който Ницше да излее своя богат на усещания живот. Вместо тях той търси в Шопенхауеровия поня-тиен свят стълбата, по която да се изкатери към своя мисловен свят. Цялото човешко познание, според мнението на Шопенхауер, произлиза от два корена: от живота на представата и от възприемането на волята, която действа в нас.
„Нещото в себе си“ се намира отвъд света на нашата представа.
Защото представата е само следствието, което „нещото в себе си“ упражнява върху моя орган на познание. Аз познавам само въздействията на нещата, но не и самите неща. И тези въздействия са именно моите представи. Не познавам слънце и земя, само едно око, което вижда слънце, и една ръка, която чувства земя. Човекът знае единствено, „че светът, който го обкръжава, е там само като представа, това означава, само във връзка с друго, с представяното, което е той самият“.
към текста >>
И той твърди, че волята се на
мир
а не само в основата на представата за собственото тяло и собственото движение, а че това е така и при всички останали представи.
Човекът знае единствено, „че светът, който го обкръжава, е там само като представа, това означава, само във връзка с друго, с представяното, което е той самият“. (Шопенхауер, „Светът като воля и представа“) Но човек не си представя просто света, а също така действа в него. Той става съзнателен за своята воля и преживява, че това, което усеща в себе си като воля, може да бъде възприето отвън като движение на неговото тяло. Това означава, че човек възприема своето действие двойнствено, отвътре като представа, отвън като воля. Така Шопенхауер заключва, че волята е това, което се явява като представа във възприетото телесно действие.
И той твърди, че волята се намира не само в основата на представата за собственото тяло и собственото движение, а че това е така и при всички останали представи.
Следователно целият свят, според възгледа на Шопенхауер, в същността си е воля и се явява за интелекта като представа. Тази воля, смята Шопенхауер, е същественото във всички неща. Само нашият интелект прави така, че да възприемаме множество от отделни неща. Чрез волята си човек е във взаимовръзка, според това виждане, с единната мирова същност. Докато човек действа, в него действа единната праволя.
към текста >>
Чрез волята си човек е във взаимовръзка, според това виждане, с единната
мир
ова същност.
Така Шопенхауер заключва, че волята е това, което се явява като представа във възприетото телесно действие. И той твърди, че волята се намира не само в основата на представата за собственото тяло и собственото движение, а че това е така и при всички останали представи. Следователно целият свят, според възгледа на Шопенхауер, в същността си е воля и се явява за интелекта като представа. Тази воля, смята Шопенхауер, е същественото във всички неща. Само нашият интелект прави така, че да възприемаме множество от отделни неща.
Чрез волята си човек е във взаимовръзка, според това виждане, с единната мирова същност.
Докато човек действа, в него действа единната праволя. Като отделна, обособена личност човек съществува само в своята представа; в същността си той е идентичен с единното световно основание. Приемем ли, че в Ницше, когато той се е запознал с философията на Шопенхауер, мисълта за свръхчовека вече е била налице несъзнателно, инстинктивно, тогава това учение за волята е могло да предизвика в него симпатия. В човешката воля му е даден елемент, който прави човека непосредствен участник в творението на световните събития. Като волево същество човек не е просто стоящ вън от световните събития наблюдател, който си създава образи на действителността, а самият той е творец.
към текста >>
Той иска да изрази в собствените си движения
мир
овия дух.
Той ги употребява за гръцкия живот на изкуството, който възниква от два корена: от едно изкуство на представата и от друго изкуство на волята. Когато представящият си идеализира своя представен свят и въплътява своите идеализирани представи в творби на изкуството, възниква аполоновото изкуство. Той придава на отделните представни обекти блясъка на вечното чрез това, че отпечатва красотата върху тях. Но той остава в представния свят. Дионисиевият творец не се опитва само да изрази красотата в своите творби, а подражава на творческото действие на световната воля.
Той иска да изрази в собствените си движения мировия дух.
Прави от себе си видимо въплъщение на волята. Превръща се сам в творение. „Пеейки и танцувайки, човек се изразява като член на една по-висша общност: той е забравил да върви и да говори и е на път да се издигне с танц в ефира. Чрез жестовете му говори магичното.“ („Раждането на трагедията“, § 1) В това състояние човек се самозабравя, вече не се чувства като индивидуалност, отдава се на мировата воля. По този начин Ницше обяснява празниците, които се провеждат от дионисиевите служители в чест на бог Дионис.
към текста >>
Чрез жестовете му говори магичното.“ („Раждането на трагедията“, § 1) В това състояние човек се самозабравя, вече не се чувства като индивидуалност, отдава се на
мир
овата воля.
Дионисиевият творец не се опитва само да изрази красотата в своите творби, а подражава на творческото действие на световната воля. Той иска да изрази в собствените си движения мировия дух. Прави от себе си видимо въплъщение на волята. Превръща се сам в творение. „Пеейки и танцувайки, човек се изразява като член на една по-висша общност: той е забравил да върви и да говори и е на път да се издигне с танц в ефира.
Чрез жестовете му говори магичното.“ („Раждането на трагедията“, § 1) В това състояние човек се самозабравя, вече не се чувства като индивидуалност, отдава се на мировата воля.
По този начин Ницше обяснява празниците, които се провеждат от дионисиевите служители в чест на бог Дионис. В дионисиевия служител Ницше вижда прототипа на дионисиевия творец. Той си представя, че най-старото драматическо изкуство на гърците е възникнало благодарение на факта, че се е осъществило едно по-висше обединение на дионисиевото с аполоно-вото. По този начин той обяснява причината за първата гръцка трагедия. Приема, че трагедията е възникнала от трагичния хор.
към текста >>
Така е обявена
война
на мита.
Щом в развитието на един народ настъпи моментът, когато разлагащият разум разрушава живото чувство за мита, тогава настъпва смъртта на трагичното като необходимо следствие. 33. Според Ницше този момент в развитието на елинската култура настъпва със Сократ. Сократ е враг на всеки инстинктивен и свързан с природните сили живот. За него е важно само това, което разумът може да докаже, което е поучително.
Така е обявена война на мита.
И посоченият от Ницше за ученик на Сократ Еврипид72 разрушава трагедията, защото неговото творчество вече не произлиза, като това на Есхил, от дионисиевите инстинкти, а от критическото разбиране. Вместо отражение на волевите движения на мировия дух, при Еврипид се среща разбираемата връзка на отделните събития в трагичното действие. Не питам за историческото оправдание на тези Ницшеви идеи. Заради тях той е нападнат остро от един класически филолог. Ницшевото описание на гръцката култура може да се сравни с обрисуването, което човек прави за местност, която наблюдава от върха на планина; това е филологическо представяне на описание, което някой пътешественик, посетил всяко отделно кътче, би могъл да даде.
към текста >>
Вместо отражение на волевите движения на
мир
овия дух, при Еврипид се среща разбираемата връзка на отделните събития в трагичното действие.
Според Ницше този момент в развитието на елинската култура настъпва със Сократ. Сократ е враг на всеки инстинктивен и свързан с природните сили живот. За него е важно само това, което разумът може да докаже, което е поучително. Така е обявена война на мита. И посоченият от Ницше за ученик на Сократ Еврипид72 разрушава трагедията, защото неговото творчество вече не произлиза, като това на Есхил, от дионисиевите инстинкти, а от критическото разбиране.
Вместо отражение на волевите движения на мировия дух, при Еврипид се среща разбираемата връзка на отделните събития в трагичното действие.
Не питам за историческото оправдание на тези Ницшеви идеи. Заради тях той е нападнат остро от един класически филолог. Ницшевото описание на гръцката култура може да се сравни с обрисуването, което човек прави за местност, която наблюдава от върха на планина; това е филологическо представяне на описание, което някой пътешественик, посетил всяко отделно кътче, би могъл да даде. От планината много неща се изопачават съгласно законите на оптиката. 34.
към текста >>
В „Залезът на ку
мир
ите“ четем: „Със Сократ гръцкият вкус се обръща към диалектиката: какво се случва всъщност?
Когато към тази форма не се прибавя още някаква изразна форма, тогава личността изглежда като инвалид, като организъм, чиито важни органи са осакатени. Понеже Ницше е могъл да открие в творбите на Кант само размишляващия разум, той нарича Кант „изкривен понятиен инвалид“73. Само когато логиката служи за изразяване на по-дълбоките основни инстинкти на личността, само тогава тя има стойност за Ницше. Тя трябва да бъде резултат на надлогичното в личността. Ницше винаги е отхвърлял сократовия дух.
В „Залезът на кумирите“ четем: „Със Сократ гръцкият вкус се обръща към диалектиката: какво се случва всъщност?
Преди всичко е победен аристократичният вкус; сганта взима надмощие с диалектиката. Преди Сократ в доброто общество диалектичните маниери са били отричани, смятали са се за лоши маниери.“ („Проблемът на Сократ“, § 5) Там, където за нещо не говорят здрави основни инстинкти, навлиза доказващият разум, който се аргументира чрез адвокатски способи. 36. Ницше вярва, че в Рихард Вагнер ще открие обновяване на дионисиевия дух. Благодарение на тази вяра той пише през 1876 г.
към текста >>
Още вярва, че действителността е само човешка представа и отвъд тази представа се на
мир
а същността на нещата под формата на праволя.
36. Ницше вярва, че в Рихард Вагнер ще открие обновяване на дионисиевия дух. Благодарение на тази вяра той пише през 1876 г. четвъртото от своите „Несвоевременни размишления“: „Рихард Вагнер в Байройт“. По това време той се придържа към значението на диони-сиевия дух, което си е изградил на базата на Шопенха-уеровата философия.
Още вярва, че действителността е само човешка представа и отвъд тази представа се намира същността на нещата под формата на праволя.
И творческият дионисиев дух не е бил все още създаващият от самия себе си, а самозабравящият се, разкриващият се в праволята човек. Образи на властващата праволя, създадени от един отдаден на тази праволя дионисиев дух, за него са музикалните драми на Вагнер. И когато Шопенхауер вижда в музиката непосредствено отражение на волята, Ницше също започва да вярва, че в музиката трябва да се вижда най-доброто изразно средство за един дионисиево творящ дух. Езикът на цивилизованите народи му се струва болен. Той не може повече да бъде естествен изразител на чувствата, защото думите постепенно все повече се пригаждат към това да станат изразител за нарастващата разсъдъчна култура на човека.
към текста >>
Дионисиевият дух става дитирамбов драматург, като „това понятие обхваща едновременно актьора, поета, музиканта.“ „Както и да си представяме развитието на прадраматурга, в своята зрялост и завършеност той е фигура без задръжки и пропуски - истински свободният творец, който не прави нищо друго освен да мисли едновременно във всички изкуства, посредник и по
мир
ител на привид-но разделени сфери, реконструктор на единството и целостта на артистичните способности, които не могат да бъдат разгадани и открити, а само показвани чрез дело.“ („Рихард Вагнер в Байройт“, § 1) Ницше почита Рихард Вагнер като дионисиев дух.
Той не може повече да бъде естествен изразител на чувствата, защото думите постепенно все повече се пригаждат към това да станат изразител за нарастващата разсъдъчна култура на човека. Ето защо обаче значението на думите става абстрактно и бедно. Те не могат повече да изразяват това, което усеща творящият от праволята дионисиев дух. Той не може вече да се изразява в словесната драма. Нужно е да призове на помощ друго изразно средство, преди всичко музиката, но също и другите изкуства.
Дионисиевият дух става дитирамбов драматург, като „това понятие обхваща едновременно актьора, поета, музиканта.“ „Както и да си представяме развитието на прадраматурга, в своята зрялост и завършеност той е фигура без задръжки и пропуски - истински свободният творец, който не прави нищо друго освен да мисли едновременно във всички изкуства, посредник и помирител на привид-но разделени сфери, реконструктор на единството и целостта на артистичните способности, които не могат да бъдат разгадани и открити, а само показвани чрез дело.“ („Рихард Вагнер в Байройт“, § 1) Ницше почита Рихард Вагнер като дионисиев дух.
И само в смисъла на посочената Ницшева книга Вагнер може да бъде обозначен като дионисиев дух. Инстинктите му са насочени към отвъдното, чрез музиката си той иска да прозвучи гласът на отвъдното. Аз посочих вече, че по-късно Ницше става в състояние да разпознае характерната същност на своите насочени към този свят инстинкти. Първоначално схваща Вагнеровото изкуство погрешно, защото разбира самия себе си погрешно, защото е оставил инстинктите си да бъдат тиранизирани чрез философията на Шопенхауер. Като болестен процес по-късно в него се проявява подчинението на инстинктите му под чужда духовна власт.
към текста >>
„Копнежът към по-крепка природа, към по-здраво и по-просто човечество при него е копнеж към самия себе си, и докато овладява времето в себе си, с удивление съзира гения в себе си.“ („Шопенхауер“, § 3) В Ницшевия дух още тогава работи стремежът към идеята за свръхчовека, търсещ себе си и на
мир
ащ в търсенето смисъла на съществуването си.
„Тук има еднороден укрепващ въздух, така го чувстваме. Тук се усещат сигурна, неподражаема непринуденост и естественост, каквито притежават хора, които са господари на много богат дом. В противоположност на писателите, които в повечето случаи се чудят на себе си, че веднъж са били духовити и по този начин написаното придобива нещо неспокойно и противоестествено.“ „Шопенхауер говори със себе си или ако човек си представи един слушател, трябва да си представи син, който е наставляван от баща си. Това е прямо, солидно, добродушно изразяване пред слушател, който слуша с любов.“ („Шопенхауер“, § 2) Ницше е привлечен от Шопенхауер поради факта, че той говори като човек, изразяващ се съобразно най-съ-кровените си инстинкти. Ницше вижда в Шопенхауер силна личност, която не се преобразява чрез философията в човек на разума, а която прави от логичното само израз на над-логичното, на инстинктивното в себе си.
„Копнежът към по-крепка природа, към по-здраво и по-просто човечество при него е копнеж към самия себе си, и докато овладява времето в себе си, с удивление съзира гения в себе си.“ („Шопенхауер“, § 3) В Ницшевия дух още тогава работи стремежът към идеята за свръхчовека, търсещ себе си и намиращ в търсенето смисъла на съществуването си.
Такъв търсещ Ницше вижда в Шопенхауер. В него той съзира достигната целта, единствената цел на мировото съществуване. Природата му изглежда достигнала до целта, когато е създала такъв човек. „Природата, която никога не скача, прави (тук) своя единствен скок, един радостен скок, защото тя се чувства за първи път до целта, именно когато проумява, че трябва да забрави за своите цели.“ („Шопенхауер“, § 5) В това изречението се намира зародишът на концепцията за свръхчовека. Ницше иска, когато е писал изречението, точно това, което по-къс-но иска със своя Заратустра.
към текста >>
В него той съзира достигната целта, единствената цел на
мир
овото съществуване.
В противоположност на писателите, които в повечето случаи се чудят на себе си, че веднъж са били духовити и по този начин написаното придобива нещо неспокойно и противоестествено.“ „Шопенхауер говори със себе си или ако човек си представи един слушател, трябва да си представи син, който е наставляван от баща си. Това е прямо, солидно, добродушно изразяване пред слушател, който слуша с любов.“ („Шопенхауер“, § 2) Ницше е привлечен от Шопенхауер поради факта, че той говори като човек, изразяващ се съобразно най-съ-кровените си инстинкти. Ницше вижда в Шопенхауер силна личност, която не се преобразява чрез философията в човек на разума, а която прави от логичното само израз на над-логичното, на инстинктивното в себе си. „Копнежът към по-крепка природа, към по-здраво и по-просто човечество при него е копнеж към самия себе си, и докато овладява времето в себе си, с удивление съзира гения в себе си.“ („Шопенхауер“, § 3) В Ницшевия дух още тогава работи стремежът към идеята за свръхчовека, търсещ себе си и намиращ в търсенето смисъла на съществуването си. Такъв търсещ Ницше вижда в Шопенхауер.
В него той съзира достигната целта, единствената цел на мировото съществуване.
Природата му изглежда достигнала до целта, когато е създала такъв човек. „Природата, която никога не скача, прави (тук) своя единствен скок, един радостен скок, защото тя се чувства за първи път до целта, именно когато проумява, че трябва да забрави за своите цели.“ („Шопенхауер“, § 5) В това изречението се намира зародишът на концепцията за свръхчовека. Ницше иска, когато е писал изречението, точно това, което по-къс-но иска със своя Заратустра. Но му липсва още силата да изкаже желанието си на свой език. Когато пише книгата за Шопенхауер, той вече вижда концепцията за свръхчовека, основната идея на културата.
към текста >>
„Природата, която никога не скача, прави (тук) своя единствен скок, един радостен скок, защото тя се чувства за първи път до целта, именно когато проумява, че трябва да забрави за своите цели.“ („Шопенхауер“, § 5) В това изречението се на
мир
а зародишът на концепцията за свръхчовека.
Ницше вижда в Шопенхауер силна личност, която не се преобразява чрез философията в човек на разума, а която прави от логичното само израз на над-логичното, на инстинктивното в себе си. „Копнежът към по-крепка природа, към по-здраво и по-просто човечество при него е копнеж към самия себе си, и докато овладява времето в себе си, с удивление съзира гения в себе си.“ („Шопенхауер“, § 3) В Ницшевия дух още тогава работи стремежът към идеята за свръхчовека, търсещ себе си и намиращ в търсенето смисъла на съществуването си. Такъв търсещ Ницше вижда в Шопенхауер. В него той съзира достигната целта, единствената цел на мировото съществуване. Природата му изглежда достигнала до целта, когато е създала такъв човек.
„Природата, която никога не скача, прави (тук) своя единствен скок, един радостен скок, защото тя се чувства за първи път до целта, именно когато проумява, че трябва да забрави за своите цели.“ („Шопенхауер“, § 5) В това изречението се намира зародишът на концепцията за свръхчовека.
Ницше иска, когато е писал изречението, точно това, което по-къс-но иска със своя Заратустра. Но му липсва още силата да изкаже желанието си на свой език. Когато пише книгата за Шопенхауер, той вече вижда концепцията за свръхчовека, основната идея на културата. 38. В развитието на личните инстинкти на отделния човек Ницше вижда целта на цялото човешко развитие.
към текста >>
Един филистер е противоположност на човека, който на
мир
а удовлетворение в свободното изживяване на своите заложби.
Какво е жизнеутвърждаващо в историческото разглеждане? Въпросът е поставен от Ницше в неговата „История“ и с този въпрос той вече стои на мястото, което е описал в гореспоменатите (на стр. 20) изречения от „Отвъд доброто и злото“. 39. В особено голяма степен противодейства на здравото развитие на личността схващането, което се появява в гражданското филистерство.
Един филистер е противоположност на човека, който намира удовлетворение в свободното изживяване на своите заложби.
Филисте-рът признава това изживяване само дотолкова, доколкото то съответства на средностатистическото човешкото дарование. Докато филистерът остава в своите граници, не може нищо да му се възрази. Този, който иска да остане средностатистически човек, има работа единствено със себе си. Ницше открива сред своите съвременници такива, които искат да наложат филистерските си разбирания като норма за всички хора и разглеждат своето филистерство като единственото истинско човешко. Към тях той причислява Давид Фридрих Щраус74, естетика Фридрих Теодор Вишер и други.
към текста >>
(„Давид Щраус“, § 2) Филистерът не иска чисто и просто да оспорва екзистенциалното право на забележителни хора, той обаче смята, че те загиват от действителността, ако не могат да се по
мир
ят с институциите, които средностатистическият човек е създал за своите нужди.
Той вярва, че Вишер е представил филистерското вероизповедание откровено в една реч, която държи в памет на Хьолдерлин. Той вижда това в думите: „Той (Хьолдерлин) е една от беззащитните души, Вертер на гръцката земя, безнадеждно влюбен. Животът му е изпълнен с благост и копнеж, но също така във волята му има сила и съдържание, и величие; пълнота и живот - в стила му, който понякога напомня дори на този на Есхил. На духа му липсва единствено твърдост, липсва му като оръжие хуморът. Той не може да изтърпи, че човек още не е варварин, щом е станал вече филистер.
(„Давид Щраус“, § 2) Филистерът не иска чисто и просто да оспорва екзистенциалното право на забележителни хора, той обаче смята, че те загиват от действителността, ако не могат да се помирят с институциите, които средностатистическият човек е създал за своите нужди.
Тези институции са единственото, което е реално и разумно и с тях трябва да се помири също и великият човек. Изхождайки от това филистерско убеждение, Давид Щраус пише книгата „Старата и новата вяра“. Срещу тази книга и още повече срещу изразеното в нея убеждение е отправено първото от Ницшевите „Несвоевременни размишления“, „Давид Щраус, изповедникът и писателят“ (1873). Въздействието на по-новите постижения на естествената наука върху филистера е такова, че той казва: „Християнската перспектива за един безсмъртен, небесен живот, заедно с другите надежди (на християнската религия), е безвъзвратно пропаднала.“ („Давид Щраус“, § 4) Той иска удобно да нагласи живота на земята според представите на естествената наука, толкова удобно, както това е угодно на филистера. Така филистерът показва как човек може да е щастлив и доволен, въпреки че се знае, че над звездите не владее по-висш дух, а над историческите събития властват вкостенелите и безчувствени сили на природата.
към текста >>
Тези институции са единственото, което е реално и разумно и с тях трябва да се по
мир
и също и великият човек.
Той вижда това в думите: „Той (Хьолдерлин) е една от беззащитните души, Вертер на гръцката земя, безнадеждно влюбен. Животът му е изпълнен с благост и копнеж, но също така във волята му има сила и съдържание, и величие; пълнота и живот - в стила му, който понякога напомня дори на този на Есхил. На духа му липсва единствено твърдост, липсва му като оръжие хуморът. Той не може да изтърпи, че човек още не е варварин, щом е станал вече филистер. („Давид Щраус“, § 2) Филистерът не иска чисто и просто да оспорва екзистенциалното право на забележителни хора, той обаче смята, че те загиват от действителността, ако не могат да се помирят с институциите, които средностатистическият човек е създал за своите нужди.
Тези институции са единственото, което е реално и разумно и с тях трябва да се помири също и великият човек.
Изхождайки от това филистерско убеждение, Давид Щраус пише книгата „Старата и новата вяра“. Срещу тази книга и още повече срещу изразеното в нея убеждение е отправено първото от Ницшевите „Несвоевременни размишления“, „Давид Щраус, изповедникът и писателят“ (1873). Въздействието на по-новите постижения на естествената наука върху филистера е такова, че той казва: „Християнската перспектива за един безсмъртен, небесен живот, заедно с другите надежди (на християнската религия), е безвъзвратно пропаднала.“ („Давид Щраус“, § 4) Той иска удобно да нагласи живота на земята според представите на естествената наука, толкова удобно, както това е угодно на филистера. Така филистерът показва как човек може да е щастлив и доволен, въпреки че се знае, че над звездите не владее по-висш дух, а над историческите събития властват вкостенелите и безчувствени сили на природата. „През последните години ние взехме живо участие във великата национална война и в издигането на немската държава и чрез този така неочакван обрат на съдбата на нашата претърпяла безчет изпитания нация се откриваме израснали вътрешно.
към текста >>
„През последните години ние взехме живо участие във великата национална
война
и в издигането на немската държава и чрез този така неочакван обрат на съдбата на нашата претърпяла безчет изпитания нация се откриваме израснали вътрешно.
Тези институции са единственото, което е реално и разумно и с тях трябва да се помири също и великият човек. Изхождайки от това филистерско убеждение, Давид Щраус пише книгата „Старата и новата вяра“. Срещу тази книга и още повече срещу изразеното в нея убеждение е отправено първото от Ницшевите „Несвоевременни размишления“, „Давид Щраус, изповедникът и писателят“ (1873). Въздействието на по-новите постижения на естествената наука върху филистера е такова, че той казва: „Християнската перспектива за един безсмъртен, небесен живот, заедно с другите надежди (на християнската религия), е безвъзвратно пропаднала.“ („Давид Щраус“, § 4) Той иска удобно да нагласи живота на земята според представите на естествената наука, толкова удобно, както това е угодно на филистера. Така филистерът показва как човек може да е щастлив и доволен, въпреки че се знае, че над звездите не владее по-висш дух, а над историческите събития властват вкостенелите и безчувствени сили на природата.
„През последните години ние взехме живо участие във великата национална война и в издигането на немската държава и чрез този така неочакван обрат на съдбата на нашата претърпяла безчет изпитания нация се откриваме израснали вътрешно.
За разбирането на тези неща си помагаме с исторически изследвания, които са направени лесно разбираеми и за неукия посредством редица привлекателно и популярно написани исторически творби. При това се стремим да разширим нашето природознание, за което в същото време не липсват общоразбираеми помощни средства. И накрая намираме в произведенията на нашите велики поети и при изпълненията на творбите на нашите велики музиканти едно внушение за дух и душевност, за фантазия и хумор, които не оставят нищо повече да се желае. Така живеем, така вървим щастливи.“ (Щраус, „Старата и новата вяра“, § 88) От тези думи говори евангелието на тривиална-та житейска наслада. Всичко, което надхвърля тривиалното, филистерът нарича нездраво.
към текста >>
И накрая на
мир
аме в произведенията на нашите велики поети и при изпълненията на творбите на нашите велики музиканти едно внушение за дух и душевност, за фантазия и хумор, които не оставят нищо повече да се желае.
Въздействието на по-новите постижения на естествената наука върху филистера е такова, че той казва: „Християнската перспектива за един безсмъртен, небесен живот, заедно с другите надежди (на християнската религия), е безвъзвратно пропаднала.“ („Давид Щраус“, § 4) Той иска удобно да нагласи живота на земята според представите на естествената наука, толкова удобно, както това е угодно на филистера. Така филистерът показва как човек може да е щастлив и доволен, въпреки че се знае, че над звездите не владее по-висш дух, а над историческите събития властват вкостенелите и безчувствени сили на природата. „През последните години ние взехме живо участие във великата национална война и в издигането на немската държава и чрез този така неочакван обрат на съдбата на нашата претърпяла безчет изпитания нация се откриваме израснали вътрешно. За разбирането на тези неща си помагаме с исторически изследвания, които са направени лесно разбираеми и за неукия посредством редица привлекателно и популярно написани исторически творби. При това се стремим да разширим нашето природознание, за което в същото време не липсват общоразбираеми помощни средства.
И накрая намираме в произведенията на нашите велики поети и при изпълненията на творбите на нашите велики музиканти едно внушение за дух и душевност, за фантазия и хумор, които не оставят нищо повече да се желае.
Така живеем, така вървим щастливи.“ (Щраус, „Старата и новата вяра“, § 88) От тези думи говори евангелието на тривиална-та житейска наслада. Всичко, което надхвърля тривиалното, филистерът нарича нездраво. Щраус казва за Девета симфония на Бетовен, че тя е харесвана само от тези, които считат „барока за гениален, безформеното за възвишено.“ („Старата и новата вяра“, § 109) За Шопенхауер месията на филистерството казва, че за една толкова „нездрава и неплодотворна“ философия като Шопенхауеровата човек може да търси не основания, а може да си прави с нея най-много весели шеги. („Давид Щраус“, § 6) Филистерът нарича здраво само отговарящото на средностатистическото образование. Като основна нравствена повеля Щраус полага изречението: „Всяко нравствено действие е себеопределяне на отделния човек според идеята на рода.“ („Старата и новата вяра“, § 7) Ницше отвръща: „Преведено ясно и разбираемо, това означава: живей като човек, не като маймуна или тюлен!
към текста >>
5.
1. ФИЛОСОФИЯТА НА НИЦШЕ КАТО ПСИХОПАТОЛОГИЧЕН ПРОБЛЕМ (1900)
GA_5 Фридрих Ницше-борец срещу своето време
Който се задълбочи в
мир
огледа на Фридрих Ницше, ще се сблъска с безчет проблеми, които могат да се разяснят само от гледището на психопатологията.
ФИЛОСОФИЯТА НА НИЦШЕ КАТО ПСИХОПАТОЛОГИЧЕН ПРОБЛЕМ I. Не пиша следващите редове като добавка към твърденията на противниците на Фридрих Ницше, а с намерението да се даде принос за разбирането на този мъж от гледна точка, която несъмнено се взима под внимание при преценката на неговия забележителен мисловен път.
Който се задълбочи в мирогледа на Фридрих Ницше, ще се сблъска с безчет проблеми, които могат да се разяснят само от гледището на психопатологията.
От друга страна, тъкмо за психиатрията може да бъде от значение да се занимава с една значима личност, която има неизмеримо голямо влияние върху съвременната култура. Същевременно това влияние носи съществено различен отпечатък в сравнение с въздействията, които философите имат върху своите ученици. Защото Ницше не въздейства върху съвременниците си чрез логическата сила на аргументите. Разпространението на възгледите му се обяснява по-скоро със същите причини, които правят възможно за мечтатели и фанатици от всички времена да изпълняват своята роля в света.* Това, което трябва да се изнесе тук, не е едно завършено обяснение на духовното състояние на Фридрих Ницше от психиатрична гледна точка.
към текста >>
в написаната малко преди болестта му книга „Залезът на ку
мир
ите“ (том VIII на Събрани съчинения).
Научен стремеж към истина при Ницше напълно отсъства. Във времето малко преди да изпадне в пълно умопомрачение, тази липса се оформя в омраза към всичко, което се нарича логично основание. „Порядъчните неща не носят в ръка своите основания като порядъчните хора. Неприлично е да се показват всичките пет пръста. Малка стойност има това, което може да се докаже“75, казва той през 1888 г.
в написаната малко преди болестта му книга „Залезът на кумирите“ (том VIII на Събрани съчинения).
Тъй като му липсва това чувство за истина, никога не е водил борбата, която са водили мнозина други, които чрез своето развитие са принудени да се отказват от придобити чрез възпитанието мнения. Когато се конфирмира на седемнадесет години, той е напълно вярващ. Да, три години по-късно, когато завършва гимназията в Шулпфорта, пише: „На Него, на Когото най-много съм благодарен, поднасям първите творби на мисълта си; какво друго мога да Му поднеса като жертва, освен топлото чувство на сърцето си, което възприема по-живо от всякога любовта Му, дала ми да преживея най-хубавите часове в живота. Нека ме закриля също и занапред верният Бог! “ (Е.
към текста >>
Когато се конфир
мир
а на седемнадесет години, той е напълно вярващ.
„Порядъчните неща не носят в ръка своите основания като порядъчните хора. Неприлично е да се показват всичките пет пръста. Малка стойност има това, което може да се докаже“75, казва той през 1888 г. в написаната малко преди болестта му книга „Залезът на кумирите“ (том VIII на Събрани съчинения). Тъй като му липсва това чувство за истина, никога не е водил борбата, която са водили мнозина други, които чрез своето развитие са принудени да се отказват от придобити чрез възпитанието мнения.
Когато се конфирмира на седемнадесет години, той е напълно вярващ.
Да, три години по-късно, когато завършва гимназията в Шулпфорта, пише: „На Него, на Когото най-много съм благодарен, поднасям първите творби на мисълта си; какво друго мога да Му поднеса като жертва, освен топлото чувство на сърцето си, което възприема по-живо от всякога любовта Му, дала ми да преживея най-хубавите часове в живота. Нека ме закриля също и занапред верният Бог! “ (Е. Фьорстер-Ницше: „Животът на Фридрих Ницше, I., стр. 194) За кратко време от вярващ той се превръща в атеист, без вътрешна борба.
към текста >>
Дионисиево настроеният човек се прониква с
мир
овия дух и чрез своите действия проявява неговата същност.
Чрез апо-лоновия импулс човек предлага едно красиво отражение на света, една творба на спокойното съзерцание. Чрез дионисиевия импулс човекът изпада в състояние на опиянение. Той не съзерцава сам света, а се прониква с вечните сили на битието и ги изразява в своето изкуство. Епосът, пластиката са достижение на аполо-новото изкуство. Лириката и музиката произлизат от дионисиевия импулс.
Дионисиево настроеният човек се прониква с мировия дух и чрез своите действия проявява неговата същност.
Той самият става произведение на изкуството. „Пеейки и танцувайки, човек се изразява като член на една по-висша общност: той е забравил да върви и да говори и е на път да се издигне с танц в ефира. Чрез жестовете му говори ма-гичното“ („Раждането на трагедията“, § I) В това дионисиево състояние човек се самозабравя, повече не се чувства като индивидуалност, а като орган на всеобщата световна воля. В празничните игри, провеждани в прослава на бог Дионис, Ницше вижда дионисиевото изразяване на човешкия дух. Той си представя, че драматическото изкуство при гърците е възникнало от такива игри.
към текста >>
За него другите изкуства са прости отражения на волята, а музиката е непосредствен израз на
мир
овата воля.
Той е само субективно отражение, което нашата душа създава от нещата. Чрез наблюдение човекът, според мнението на Шопенхауер, не достига до истинската същност на света. Тя му се разкрива в неговата воля. Изкуството на представата е аполоново, това на волята е дионисиево. Шопенхауер отрежда на музиката изключително място сред останалите изкуства.
За него другите изкуства са прости отражения на волята, а музиката е непосредствен израз на мировата воля.
Шопенхауер никога не е влияел върху Ницше така, че да може да се каже, че последният е станал негов привърженик. В книгата „Шопенхауер като възпитател“ Ницше описва впечатлението, което е получил от учението на песимистичния философ. „Шопенхау-ер говори със себе си или ако човек си представи един слушател, тогава трябва да си представи син, който е наставляван от баща си. Това е прямо, солидно, добро-душно изразяване пред слушател, който слуша с любов. Такива писатели ни липсват.
към текста >>
Сред бележките, които той си прави по същото време, когато е писал хвалебствената книга „Шопенхауер като възпитател“, на
мир
аме следното: „Далече съм от това да вярвам, че съм разбрал правилно Шопенхауер, а чрез него съм се научил само да разбирам малко по-добре самия себе си.
Такива писатели ни липсват. Силното задоволство от говоренето ни обгръща при първия звук на неговия глас. Чувстваме се така, сякаш навлизаме в обширна гора, дишаме дълбоко и се чувстваме изключително добре. Въздухът е хомогенен, укрепващ. Една сигурна, неподражаема непринуденост и естественост, каквито имат хора, които са господари на много богат дом.“76 Това естетическо впечатление е решаващо за Ницше-вото отношение към Шопенхауер.
Сред бележките, които той си прави по същото време, когато е писал хвалебствената книга „Шопенхауер като възпитател“, намираме следното: „Далече съм от това да вярвам, че съм разбрал правилно Шопенхауер, а чрез него съм се научил само да разбирам малко по-добре самия себе си.
Заради това му дължа огромна благодарност. Но изобщо не ми изглежда важно как човек сега приема, че при даден философ е проучено точно това, което той действително е учел. Такова познание най-малкото не е предназначено за хора, които търсят една философия за своя живот, а не нови знания за своята памет. И накрая за мен остава невероятно, че така нещо действително може да се изследва.“ Ницше изгражда идеите си за „Раждането на трагедията“ върху основата на философска постановка, която не е сигурно дали е разбрана правилно.
към текста >>
достига до положение да обяви
война
на истината.
Начинът на собствените му действия остава такъв, какъвто е бил по-рано. И сега истината не му въздейства чрез своята логична природа, а тя му прави естетическо, доставящо наслада впечатление. В двата тома „Човешко, твърде човешко“ (1878) той пее хвалебствена песен за обективната научност. Ала не променя методите на тази научност. Да, той крачи напред по своя път по начина, чрез който през 1881 г.
достига до положение да обяви война на истината.
Именно по това време излага твърдение, чрез което съзнателно се противопоставя на възгледите, предлагани от естествената наука. Това твърдение е неговото толкова обсъждано учение за „вечното възвръщане“78 на нещата. В Дюринговия „Курс по философия“79 той открива изложение, което трябва да даде доказателство, че едно вечно повторение на подобни световни събития не е съвместимо с принципите на механиката. Точно това го подтиква да приеме едно такова вечно, периодично повторение на подобни световни събития. Всичко, което се случва днес, трябва вече да се е случвало безброй пъти и трябва да се повтаря безброй пъти.
към текста >>
Постепенно
война
та на Ницше срещу истината придобива все по-големи размери.
65) И понеже той съзнава, че неговото противоположно мнение не се съгласува със старите естественонаучни истини, излага твърдението, че тези истини всъщност не са истини, а заблуди, които хората са възприели само защото са се оказали полезни в живота. Принципите на механиката и естествената наука са всъщност измама. Това е искал да изрази в една творба, за която е направил план през 1881 г. Всичко това прави заради идеята за „вечното възвръщане“. Логическата сила на истината трябва да бъде отречена, за да може да се изложи едно противопоставящо се на същността на тази истина мнение.
Постепенно войната на Ницше срещу истината придобива все по-големи размери.
В „Отвъд доброто и злото“ той пита дали истината изобщо има някаква стойност. „Волята за истина, която още ни примамва към някои рисковани дела, онази известна истинност, за която всички философи досега са говорили с почитание - какви въпроси вече ни постави тази воля за истина? Какви странни, объркващи, съмнителни въпроси? Това вече е дълга история. И изглежда така, сякаш едва започва... В случай, че искаме истината, защо не по-добре неистината?
към текста >>
В „Залезът на ку
мир
ите“ (1888) това е изразено по най-остър начин.
При Ницше не се явява въпросът за стойността на истината като потребност на познавателната теория, а като следствие от неговата липса на обективно чувство за истина. Това излиза наяве гротескно в едно изречение, което стои в същото предисловие: „А що се отнася до нашето бъдеще: едва ли човек отново ще се озове по пътеката на онези египетски младежи, които правят нощем храма небезопасен, прегръщат статуи и разбулват всичко, което се държи поради добри основания покрито. Откриват го и искат да го изложат на ярка светлина. Не, този лош вкус, тази воля за истина, за „истина на всяка цена“, тази младежка лудост в любовта към истината ни е опротивяла.“ От това отвръщане от истината възниква Ницшевата омраза към Сократ. Стремежът към обективност в този дух има за него нещо отблъскващо.
В „Залезът на кумирите“ (1888) това е изразено по най-остър начин.
„Сократ произхожда от най-нисши-те слоеве на обществото, от сганта. Известно е колко отвратителен е бил... Сократ е едно недоразумение.“ Да сравним философския скептицизъм на други личности с борбата срещу истината, която води Ницше. Обикновено този скептицизъм е в основата на едно изразено чувство за истина. Стремежът към истина подтиква философите да изследват своите ценности, извори, граници. При Ницше този стремеж не е налице.
към текста >>
Инстинктът за изолация, за затваряне пред външния свят, се на
мир
а дълбоко в неговата духовна организация.
“ (Съчинения, Том VIII, стр. 280) Към несвързаните представни асоциации спада и следното изречение в „Отвъд доброто и злото“, написано в заключение на едно изследване за стойността на немската култура и което тук трябва да стои повече като стилистическа поанта: „За един народ е мъдро да се покаже, да се признае за дълбок, похватен, добродушен, почтен, неразумен; той може да бъде дори дълбок! Накрая трябва името му да се почита. Не се казва напразно измамлив*** народ...“ Колкото повече се занимаваме с мисловното развитие на Ницше, толкова повече стигаме до убеждението, че навсякъде има отклонение от това, което е обяснимо психологически.
Инстинктът за изолация, за затваряне пред външния свят, се намира дълбоко в неговата духовна организация.
Той се характеризира сам достатъчно в „Ecce homo“: „Присъща ми е извънредна свръхчувствителност на инстинкта за чистота, за да възприемам психологически близостта или - как да кажа! - най-вътрешното, за да подушвам „същинатаа“ на всяка душа. За тази свръхчувствителност имам психологически сетива, с които усещам и откривам всяка тайна и прозирам при първи допир скритата мръсотия в основата на всяка природа, обусловена може би от лоша кръв, но лустросана чрез възпитание. Когато наблюдавам правилно, такива хора, непоносими за моята свръхчувствителност, усещат също така вътрешно моето отвращение. От това те не стават по-благоуханни... Търпението не ми е присъщо в отношенията с други хора; моята хуманност не се изразява в съчувствието, както правят другите, а в изтрайването на това съчувствие... Моята хуманност е едно постоянно себепревъзмогване.
към текста >>
6.
АПОКАЛИПСИСЪТ НА ЙОАН
GA_8 Християнството като мистичен факт
Обаче Божествената Мъдрост се на
мир
а само в книгата, която е запечатана с тях.
„Ето победи лъвът, който е от коляното на Юда, Давидовият корен, за да отвори книгата и нейните седем печата." Седем печата има книгата. Седморното естество на книгата е свързано със свещения характер на числото седем. Човешката мъдрост има седем пътя, които водят към същата цел. Мистичната мъдрост на Филон нарича „печати" великите космични мисли, които се изразяват в нещата. Човешката мъдрост търси тези мисли на сътворението.
Обаче Божествената Мъдрост се намира само в книгата, която е запечатана с тях.
Първо трябва да бъдат открити основните мисли на сътворението, да бъдат отворени печатите, тогава ще се открие това, което се намира в книгата. Исус, лъвът, може да отвори печатите. Той е дал на мислите на сътворението такава насока, която чрез тях води към Мъдростта. Агнето, което е било заклано и което Бог е изкупил със своята кръв, Исус, който е донесъл Христос в себе си, който следователно е минал през Мистерията на живота и смъртта, отваря книгата (гл. 5, ст. 9-10).
към текста >>
Първо трябва да бъдат открити основните мисли на сътворението, да бъдат отворени печатите, тогава ще се открие това, което се на
мир
а в книгата.
Седморното естество на книгата е свързано със свещения характер на числото седем. Човешката мъдрост има седем пътя, които водят към същата цел. Мистичната мъдрост на Филон нарича „печати" великите космични мисли, които се изразяват в нещата. Човешката мъдрост търси тези мисли на сътворението. Обаче Божествената Мъдрост се намира само в книгата, която е запечатана с тях.
Първо трябва да бъдат открити основните мисли на сътворението, да бъдат отворени печатите, тогава ще се открие това, което се намира в книгата.
Исус, лъвът, може да отвори печатите. Той е дал на мислите на сътворението такава насока, която чрез тях води към Мъдростта. Агнето, което е било заклано и което Бог е изкупил със своята кръв, Исус, който е донесъл Христос в себе си, който следователно е минал през Мистерията на живота и смъртта, отваря книгата (гл. 5, ст. 9-10). И при отварянето на всеки печат животните обясняват това, което знаят (гл. 6).
към текста >>
Той отнема
Мир
а, втората сила на света, за да не пренебрегне човечеството поради леност грижите на божествения свят.
При отварянето на първия печат, Йоан вижда един бял кон, на който седи конник с лък. Тук става видима първата космична сила, въплъщение на мисълта на сътворението. Тя се насочва по нов път от новия конник, християнството. Борбата утихва чрез новата вяра. При отварянето на втория печат се явява червен кон, на който също стои конник.
Той отнема Мира, втората сила на света, за да не пренебрегне човечеството поради леност грижите на божествения свят.
При отварянето на третия печат се изявява мировата сила на Правдата, донесена от християнството; при четвъртия печат се изявява религиозната сила, която чрез християнството приема нов облик. Така става ясно значението на четирите животни. Те са четирите главни световни сили, които чрез християнството приемат ново ръководство: Войната (Лъвът), Мирната работа (Телецът), Правдата (Съществото с човешко лице) и Религиозният полет (Орелът). Значението на третото същество се изяснява с това, че при разпечатването на третия печат се казва: „- Хиникс жито за динар, и три хиникса ечемик за динар" и тук конникът държи везни. И при отварянето на четвъртия печат се явява един конник, чието име е „Смърт, и адът го следваше".
към текста >>
При отварянето на третия печат се изявява
мир
овата сила на Правдата, донесена от християнството; при четвъртия печат се изявява религиозната сила, която чрез християнството приема нов облик.
Тук става видима първата космична сила, въплъщение на мисълта на сътворението. Тя се насочва по нов път от новия конник, християнството. Борбата утихва чрез новата вяра. При отварянето на втория печат се явява червен кон, на който също стои конник. Той отнема Мира, втората сила на света, за да не пренебрегне човечеството поради леност грижите на божествения свят.
При отварянето на третия печат се изявява мировата сила на Правдата, донесена от християнството; при четвъртия печат се изявява религиозната сила, която чрез християнството приема нов облик.
Така става ясно значението на четирите животни. Те са четирите главни световни сили, които чрез християнството приемат ново ръководство: Войната (Лъвът), Мирната работа (Телецът), Правдата (Съществото с човешко лице) и Религиозният полет (Орелът). Значението на третото същество се изяснява с това, че при разпечатването на третия печат се казва: „- Хиникс жито за динар, и три хиникса ечемик за динар" и тук конникът държи везни. И при отварянето на четвъртия печат се явява един конник, чието име е „Смърт, и адът го следваше". Този конник е Религиозната правда (гл.
към текста >>
Те са четирите главни световни сили, които чрез християнството приемат ново ръководство:
Война
та (Лъвът),
Мир
ната работа (Телецът), Правдата (Съществото с човешко лице) и Религиозният полет (Орелът).
Борбата утихва чрез новата вяра. При отварянето на втория печат се явява червен кон, на който също стои конник. Той отнема Мира, втората сила на света, за да не пренебрегне човечеството поради леност грижите на божествения свят. При отварянето на третия печат се изявява мировата сила на Правдата, донесена от християнството; при четвъртия печат се изявява религиозната сила, която чрез християнството приема нов облик. Така става ясно значението на четирите животни.
Те са четирите главни световни сили, които чрез християнството приемат ново ръководство: Войната (Лъвът), Мирната работа (Телецът), Правдата (Съществото с човешко лице) и Религиозният полет (Орелът).
Значението на третото същество се изяснява с това, че при разпечатването на третия печат се казва: „- Хиникс жито за динар, и три хиникса ечемик за динар" и тук конникът държи везни. И при отварянето на четвъртия печат се явява един конник, чието име е „Смърт, и адът го следваше". Този конник е Религиозната правда (гл. 6, ст. 6 и 7).
към текста >>
7) се показва, че духовният
мир
на християнството е вечен.
6 и 7). И когато е разпечатан петият печат, явяват се душите на онези, които вече са работили в смисъла на християнството. Тук се изявява самата творческа мисъл, въплътена в християнството. Но с това християнство се разбира само първата християнска църква, която е преходна, както и другите форми на сътворението. При разпечатването на шестия печат (гл.
7) се показва, че духовният мир на християнството е вечен.
Народът се явява, изпълнен с този духовен мир, от който е излязло самото християнство. Той е осветен от собственото си творение. „И чух числото набелязаните с печата, сто четиридесет и четири хиляди, това са белязаните с печата от всички колена на синовете израелеви." (гл.7, ст.4) Това са онези, които са се подготвили за Вечното, преди да е съществувало някакво християнство и които са били преобразени от Христовия Импулс. Следва разпечатването на седмия печат. Тогава се вижда, какво трябва да стане в истинското християнство за света.
към текста >>
Народът се явява, изпълнен с този духовен
мир
, от който е излязло самото християнство.
И когато е разпечатан петият печат, явяват се душите на онези, които вече са работили в смисъла на християнството. Тук се изявява самата творческа мисъл, въплътена в християнството. Но с това християнство се разбира само първата християнска църква, която е преходна, както и другите форми на сътворението. При разпечатването на шестия печат (гл. 7) се показва, че духовният мир на християнството е вечен.
Народът се явява, изпълнен с този духовен мир, от който е излязло самото християнство.
Той е осветен от собственото си творение. „И чух числото набелязаните с печата, сто четиридесет и четири хиляди, това са белязаните с печата от всички колена на синовете израелеви." (гл.7, ст.4) Това са онези, които са се подготвили за Вечното, преди да е съществувало някакво християнство и които са били преобразени от Христовия Импулс. Следва разпечатването на седмия печат. Тогава се вижда, какво трябва да стане в истинското християнство за света. Явяват се седемте ангели, „които стоят пред Бога" (гл.8, ст.2).
към текста >>
И след като ни се показва как всичко, което е силно привързано към преходното, на
мир
а своята смърт за да се издигне до истинското християнство, явява се един мощен ангел с отворена книга в ръце и я подава на Йоан (гл.
Тогава животът няма да протича така, както се явява в сетивните форми, а външно той ще бъде копие, образ на своите свръхсетивни форми. Тези свръхсетивни форми са представени чрез четирите животни и останалите образи на печатите. В още по-късно време се явява онази форма на Земята, която за посветените е обозначена чрез тръбите. Така посветеният вижда пророчески това, което има да стане. А посветеният в християнския смисъл узнава как Христовият Импулс действува и продължава да действува в земния живот.
И след като ни се показва как всичко, което е силно привързано към преходното, намира своята смърт за да се издигне до истинското християнство, явява се един мощен ангел с отворена книга в ръце и я подава на Йоан (гл.
10, ст. 9): „И той ми каза: - Вземи я и я изяж, и в сто махати тя ще бъде горчива, но в устата ти ще бъде сладка като мед." Следователно, Йоан трябва не само да чете в книгата, той трябва изцяло да я приеме в себе си, да се проникне от нейното съдържание. Каква полза от всяко познание, ако човек не се проникне живо от него? Мъдростта трябва да стане живот; човек трябва не само да познае Божественото, но той сам трябва да стане божествен. Такава мъдрост, каквато се намира в книгата, е болезнена за преходното естество: „Тя ще бъде горчива в корема ти", но в замяна на това тя толкова повече ще носи блаженство на вечното и „в устата ти ще бъде сладка като мед".
към текста >>
Такава мъдрост, каквато се на
мир
а в книгата, е болезнена за преходното естество: „Тя ще бъде горчива в корема ти", но в замяна на това тя толкова повече ще носи блаженство на вечното и „в устата ти ще бъде сладка като мед".
И след като ни се показва как всичко, което е силно привързано към преходното, намира своята смърт за да се издигне до истинското християнство, явява се един мощен ангел с отворена книга в ръце и я подава на Йоан (гл. 10, ст. 9): „И той ми каза: - Вземи я и я изяж, и в сто махати тя ще бъде горчива, но в устата ти ще бъде сладка като мед." Следователно, Йоан трябва не само да чете в книгата, той трябва изцяло да я приеме в себе си, да се проникне от нейното съдържание. Каква полза от всяко познание, ако човек не се проникне живо от него? Мъдростта трябва да стане живот; човек трябва не само да познае Божественото, но той сам трябва да стане божествен.
Такава мъдрост, каквато се намира в книгата, е болезнена за преходното естество: „Тя ще бъде горчива в корема ти", но в замяна на това тя толкова повече ще носи блаженство на вечното и „в устата ти ще бъде сладка като мед".
Само чрез едно такова посвещение, християнството може да стане нещо реално на Земята. То умъртвява всичко, което принадлежи на низшата природа. „И труповете им ще лежат на площада на големия град, който духовно се нарича Содом и Египет, където и нашият Господ Христос биде разпнат." Тук се разбират последователите на Христос. Те са измъчвани от силите на преходното. Но това, което изтърпява страдания, са само низшите съставни части на човешката природа, над които ще бъде извоювана победа.
към текста >>
Но това, което влиза в
мир
овото развитие чрез явяването на Христос, е една нова тайна.
Неговата мъдрост се ражда като една Мистерия в самото Откровение, но като една Мистерия, която иска да надхвърли границите на древните Мистерии. Отделните Мистерии трябва да прераснат в универсална Мистерия. В казаното тук, че тайните на Мистериите са станали явни чрез християнството и че после все пак това, което авторът на Откровението изживява като духовни видения, се счита за една християнска Мистерия, някои могат да открият противоречие. Противоречието се разрешава веднага, щом помислим: Тайните на древните Мистерии са станали явни чрез събитията в Палестина. Чрез тях се открива това, което по-рано е било скрито в Мистериите.
Но това, което влиза в мировото развитие чрез явяването на Христос, е една нова тайна.
Древният посветен изживявал в духовния свят, как развитието напредва към „скрития Христос"; християнският посветен изживява скритите действия на „изявения Христос".
към текста >>
7.
Девета картина
GA_14 Четири мистерийни драми
какви беди
война
та носи.
измисли тази вредна глупост, че омагьосал нашите животни евреинът, и бурята се разрази. ЧЕТВЪРТИ СЕЛЯНИН Аз мисля, че ви е известно
какви беди войната носи.
Разказвали са ни дедите какво е трябвало да преживеят в онези времена, когато цялата страна била е обсадена от войски.
към текста >>
когато се на
мир
ах в онзи дом.
МОНАХЪТ Душевните пътеки се объркват, ако душата следва същността си. Единствено сърдечната ми слабост пред погледа ми призраци постави,
когато се намирах в онзи дом.
Че те в борба едни със други бяха, показва само колко малко могат душевните ми сили да се съгласуват. Затуй и ще се постарая пак в душата да разпаля тези думи,
към текста >>
към
мир
овия извор и копнеж
(Монахът излиза.) (След малко на поляната идват Сесилия, наречена Сили, и Томас.) СЕСИЛИЯ Когато, скъпи братко, се обръщах в молитва тиха с цялата душа
към мировия извор и копнеж
едно да бъда с него ме гореше, пред моя дух яви се светлина. Излъчваше тя блага топлина и се оформи във човешки образ. Погледна ме със кроткия си поглед
към текста >>
Не са те вдъхновени от
мир
а.
в сърцата също на такива хора, които избавление очакват единствено от тази им заблуда? СЕСИЛИЯ Аз слушам думите ти, мили братко.
Не са те вдъхновени от мира.
Но пред душата ми извикват те от миналото време мирен образ. Преди години бе, Разпети петък, когато образът ми се яви. Човекът, носещ твоите черти,
към текста >>
от миналото време
мир
ен образ.
единствено от тази им заблуда? СЕСИЛИЯ Аз слушам думите ти, мили братко. Не са те вдъхновени от мира. Но пред душата ми извикват те
от миналото време мирен образ.
Преди години бе, Разпети петък, когато образът ми се яви. Човекът, носещ твоите черти, пред мен тогава думите изрече: „От Бог човешката душа роди се;
към текста >>
у
мир
айки, тя може да потъне
Преди години бе, Разпети петък, когато образът ми се яви. Човекът, носещ твоите черти, пред мен тогава думите изрече: „От Бог човешката душа роди се;
умирайки, тя може да потъне
дълбоко в битието. Но духа тя ще избави нявга от смъртта.“ Разбрах по-късно аз, че тази мъдрост принадлежи на рицарите наши.
към текста >>
пред мене за душевни
мир
ни цели.
не са последователи Христови. Отдадена във вярност на духа, признавам аз: желая да повярвам, че в онзи ден духът на моя брат наистина е искал да говори
пред мене за душевни мирни цели.
ТОМАС В живота ни съдбовни сили сякаш душевни мирни цели не ни носят. Баща ни те отнеха в онзи час, когато ни го върнаха обратно.
към текста >>
душевни
мир
ни цели не ни носят.
че в онзи ден духът на моя брат наистина е искал да говори пред мене за душевни мирни цели. ТОМАС В живота ни съдбовни сили сякаш
душевни мирни цели не ни носят.
Баща ни те отнеха в онзи час, когато ни го върнаха обратно. СЕСИЛИЯ Съзнанието ми обзема болка, щом слушам да говориш тъй за татко.
към текста >>
8.
СВЕТОГЛЕДИТЕ НА ГРЪЦКИТЕ МИСЛИТЕЛИ
GA_18_1 Загадки на философията
Това, което той има да каже върху
мир
овите въпроси, прилича от една страна на митическите и образни описания на епохата, която се на
мир
а преди стремежа към научен светоглед; от друга страна при него си пробива път мисленето чрез образи, чрез мита към едно разглеждане на света, което иска да проникне с мисълта загадките на съществуването и на положението на човека в света.
СВЕТОГЛЕДИТЕ НА ГРЪЦКИТЕ МИСЛИТЕЛИ Ферекид от Сирос, който е живял в 6-тия преди християнския век, се явява сред гръцкия духовен живот като една личност, при която можем да наблюдаваме раждането на това, което в следващите изложения наричаме "възгледи за света и живота".
Това, което той има да каже върху мировите въпроси, прилича от една страна на митическите и образни описания на епохата, която се намира преди стремежа към научен светоглед; от друга страна при него си пробива път мисленето чрез образи, чрез мита към едно разглеждане на света, което иска да проникне с мисълта загадките на съществуването и на положението на човека в света.
Той представя още Земята под образа на един окрилен дъб, който Зевс покрива отгоре със суша, морета, реки и т.н. като един вид тъкан; той си представя света проникнат от духовни същества, за които говори гръцката митология. Въпреки това той говори за три произхода на света: За Хронос, за Зевс и за Хтон. В историята на философията много се е говорило за това, какво трябва да се разбира под тези три произхода на Ферекид. Тъй като историческите съобщения върху това, което той е искал да опише в неговото съчинение "Хентамихос", си противоречат, понятно е, че и днес мненията върху това се различават едни от други.
към текста >>
Това, което движи ръката на собственото тяло, което поставя ногата върху земята и прави човека да върви, за праисторическия човек то принадлежи на една област на
мир
овите сили, които произвеждат също светкавицата и гръмотевицата, движението на облаците, произвеждат всичко, което става във външния свят.
За този по-раншен образ на света изразът "душа" няма още смисъла, който той е добил за по-късните схващания на живота. Също и при Ферекид идеята за душата не съществува още във формата, в която тя съществува при следващите мислители. Той първо чувства душевното естество на човека, докато по-късните философи говорят ясно за него в мисли и искат да го охарактеризират. Хората от предишните епохи не отделят още собственото човешко изживяване на душата от живота на природата. Те не се поставят като едно особено същество наред с природата; те изживяват себе си в природата, както изживяват в нея светкавицата и гръмотевицата, движението на облаците, движението на звездите, растежът на растенията.
Това, което движи ръката на собственото тяло, което поставя ногата върху земята и прави човека да върви, за праисторическия човек то принадлежи на една област на мировите сили, които произвеждат също светкавицата и гръмотевицата, движението на облаците, произвеждат всичко, което става във външния свят.
Това, което този човек чувства, може да се изрази приблизително така: Нещо прави да святка, да гърми, да вали дъжд, движи моята ръка, прави моя крак да пристъпва напред, движи дишания въздух и мене, обръща моята глава. Когато човек изказва подобни познания, той трябва да си служи с такива думи, които при първо впечатление изглеждат пресилени. Обаче само чрез привидно пресилено звучащите думи може да бъде почувстван истинския факт. Един човек, който има един образ на света, за какъвто говорим тук, чувства да действа в дъжд, който пада на земята, една сила, която днес трябва да наречем "духовна" и която е от също естество с онази, която той чувства, когато се готви за тази или онази лична дейност. Интересно може да бъде да намерим отново този начин на мислене у Гьоте в неговите млади години, естествено в онази отсенка, която то трябва да има у една личност на 18-то столетие.
към текста >>
"Образът" беше изживян така, че човекът чувстваше; този образ се на
мир
а във външния свят като действителност и аз съизживявам тази действителност; аз съм свързан с нея.
Това преобразуване произведе мислителния живот. В изкуството, в поезията действа природосъобразно не мисълта като такава; там продължава да действа образът. Обаче сега вече той има едно друго отношение към човешката душа, различно от това, което е имал във формата, когато се е образувал още като образ на познанието. Като мисъл душевното изживяване се явява само в съзерцаването на света; другите клонове на човешкия живот се преобразуват съответно по друг начин, когато мисълта става господстваща в областта на познанието. С охарактеризирания по този начин напредък на човешкото развитие е свързано това, че откакто се яви изживяването на мисълта човекът трябваше да се чувства в съвършено друг смисъл като отделно същество, като "душа", отколкото това е ставало по-рано.
"Образът" беше изживян така, че човекът чувстваше; този образ се намира във външния свят като действителност и аз съизживявам тази действителност; аз съм свързан с нея.
С "мисълта" както и с поетическия образ човекът се чувства отделен от природата; той се чувства в изживяването на мисълта като нещо, което не може да съизживява природата така, както той изживява мисълта. Все повече се ражда чувството за ясна противоположност между природа и душа. В различните култури на народите преходът от старото образно изживяване към мислителното изживява не е станал в различни моменти. Ние можем да доловим този преход в Гърция, когато насочим поглед върху Ферекид. Той живее в един свят от представи, в който еднакво участие имат образното изживяване и мисълта.
към текста >>
Хронос живее и неговата дейност е изяждането, поглъщането, консу
мир
ането на живота на едно друго същество, Хтон.
Той живее в един свят от представи, в който еднакво участие имат образното изживяване и мисълта. Неговите три основни идеи, Зевс, Хронос и Хтон, ние можем да си ги представим само така, че изживявайки ги, душата се чувства същевременно принадлежаща на процесите на външния свят. Ние имаме работа с три изживени образа и се приближаваме до тях само тогава, когато не се оставяме заблудени от всичко, което съвременните навици на мислене биха искали да си представят във връзка с тях. Хронос не е времето, както днес хората си го представят. Хронос е едно същество, което в днешната езикова практика можем да наречем "духовно", ако при това имаме съзнание, че с това не изчерпваме смисъла.
Хронос живее и неговата дейност е изяждането, поглъщането, консумирането на живота на едно друго същество, Хтон.
В природата царува Хронос, в човека царува Хронос; в природата и в човека Хронос консумира Хтон. Едно и също нещо е, дали изживяваме вътрешно консумирането на Хтон от Хронос или виждаме това външно в процесите на природата. Защото и в двете области става същото нещо. Свързан с тези две същества е Зевс, когото в смисъла на Ферекид не трябва да си представяме като божествено същество нито в смисъла на съвременното схващане на митологията, нито като чисто "пространство" с днешното значение, въпреки че той е съществото, което създава това, което става между Хронос и Хтон, в пространствена, разпростряна форма. Задружното действие на Хронос, Хтон и Зевс в смисъла на Ферекид се изживява непосредствено в образа, както ние изживяваме представата, че ядем; но то се изживява и във външния свят, както изживяваме представата на синия и червения цвят.
към текста >>
В природата царува Хронос, в човека царува Хронос; в природата и в човека Хронос консу
мир
а Хтон.
Неговите три основни идеи, Зевс, Хронос и Хтон, ние можем да си ги представим само така, че изживявайки ги, душата се чувства същевременно принадлежаща на процесите на външния свят. Ние имаме работа с три изживени образа и се приближаваме до тях само тогава, когато не се оставяме заблудени от всичко, което съвременните навици на мислене биха искали да си представят във връзка с тях. Хронос не е времето, както днес хората си го представят. Хронос е едно същество, което в днешната езикова практика можем да наречем "духовно", ако при това имаме съзнание, че с това не изчерпваме смисъла. Хронос живее и неговата дейност е изяждането, поглъщането, консумирането на живота на едно друго същество, Хтон.
В природата царува Хронос, в човека царува Хронос; в природата и в човека Хронос консумира Хтон.
Едно и също нещо е, дали изживяваме вътрешно консумирането на Хтон от Хронос или виждаме това външно в процесите на природата. Защото и в двете области става същото нещо. Свързан с тези две същества е Зевс, когото в смисъла на Ферекид не трябва да си представяме като божествено същество нито в смисъла на съвременното схващане на митологията, нито като чисто "пространство" с днешното значение, въпреки че той е съществото, което създава това, което става между Хронос и Хтон, в пространствена, разпростряна форма. Задружното действие на Хронос, Хтон и Зевс в смисъла на Ферекид се изживява непосредствено в образа, както ние изживяваме представата, че ядем; но то се изживява и във външния свят, както изживяваме представата на синия и червения цвят. Можем да си представим това изживяване по следния начин.
към текста >>
Едно и също нещо е, дали изживяваме вътрешно консу
мир
ането на Хтон от Хронос или виждаме това външно в процесите на природата.
Ние имаме работа с три изживени образа и се приближаваме до тях само тогава, когато не се оставяме заблудени от всичко, което съвременните навици на мислене биха искали да си представят във връзка с тях. Хронос не е времето, както днес хората си го представят. Хронос е едно същество, което в днешната езикова практика можем да наречем "духовно", ако при това имаме съзнание, че с това не изчерпваме смисъла. Хронос живее и неговата дейност е изяждането, поглъщането, консумирането на живота на едно друго същество, Хтон. В природата царува Хронос, в човека царува Хронос; в природата и в човека Хронос консумира Хтон.
Едно и също нещо е, дали изживяваме вътрешно консумирането на Хтон от Хронос или виждаме това външно в процесите на природата.
Защото и в двете области става същото нещо. Свързан с тези две същества е Зевс, когото в смисъла на Ферекид не трябва да си представяме като божествено същество нито в смисъла на съвременното схващане на митологията, нито като чисто "пространство" с днешното значение, въпреки че той е съществото, което създава това, което става между Хронос и Хтон, в пространствена, разпростряна форма. Задружното действие на Хронос, Хтон и Зевс в смисъла на Ферекид се изживява непосредствено в образа, както ние изживяваме представата, че ядем; но то се изживява и във външния свят, както изживяваме представата на синия и червения цвят. Можем да си представим това изживяване по следния начин. Да насочим погледа върху огъня, който консумира нещата.
към текста >>
Да насочим погледа върху огъня, който консу
мир
а нещата.
Едно и също нещо е, дали изживяваме вътрешно консумирането на Хтон от Хронос или виждаме това външно в процесите на природата. Защото и в двете области става същото нещо. Свързан с тези две същества е Зевс, когото в смисъла на Ферекид не трябва да си представяме като божествено същество нито в смисъла на съвременното схващане на митологията, нито като чисто "пространство" с днешното значение, въпреки че той е съществото, което създава това, което става между Хронос и Хтон, в пространствена, разпростряна форма. Задружното действие на Хронос, Хтон и Зевс в смисъла на Ферекид се изживява непосредствено в образа, както ние изживяваме представата, че ядем; но то се изживява и във външния свят, както изживяваме представата на синия и червения цвят. Можем да си представим това изживяване по следния начин.
Да насочим погледа върху огъня, който консумира нещата.
В дейността на огъня, в топлината проявява своя живот Хронос. Който гледа огъня в неговото действие и има като действащо нещо още не самостоятелната мисъл, а образа, той гледа Хронос. Едновременно с действието на огъня не със сетивния огън той гледа "времето". Преди раждането на мисълта още не съществува една друга представа за времето. Това, което днес хората наричат "време", е една идея, която е образувана една в епохата на мислителното съзерцаване на света.
към текста >>
При тях също се на
мир
ат три първични същества: Зевс, Хронос и Хаосът.
Едва чрез свързването на тези три първични същества се раждат повече материалните царства на света, царствата на огъня, въздуха, водата, земята и повече душевни и духовни /свръхсетивни/ същества. С един израз на по-късните светогледи можем да наречем Зевса като "пространство-етер", Хронос като "творец на времето" и Хтон като "произвеждащ материята" трите "прамайки" на света. Ние ги виждаме да прозират още в Гьотевия "Фауст", в сцената от втората част на тази трагедия, където Фауст отива при "майките". Така както тези три първични същества се явяват при Ферекид, тези ни сочат към предшествениците на тази личност, към така наречените "Орфици" /последователи на Орфей/. Тези орфици са последователи на един начин на мислене, което живее още изцяло в образността.
При тях също се намират три първични същества: Зевс, Хронос и Хаосът.
В сравнение с тези три "прамайки" онези на Ферекид са с една степен по-малко образни. Ферекид се стреми вече да схване с мислителния живот това, което орфиците са държали още напълно като образ. Ето защо той се явява като онази личност, при която можем да говорим за "раждането на мислителния живот". У Ферекид това се изразява по-малко чрез мислителното схващане на орфическите представи, а повече чрез определено основно настроение на душата, което след това отново намираме при някои философстващи следовници на Ферекид в Гърция. Ферекид се вижда именно принуден да вижда произхода на нещата в "Доброто"/Аригон/.
към текста >>
У Ферекид това се изразява по-малко чрез мислителното схващане на орфическите представи, а повече чрез определено основно настроение на душата, което след това отново на
мир
аме при някои философстващи следовници на Ферекид в Гърция.
Тези орфици са последователи на един начин на мислене, което живее още изцяло в образността. При тях също се намират три първични същества: Зевс, Хронос и Хаосът. В сравнение с тези три "прамайки" онези на Ферекид са с една степен по-малко образни. Ферекид се стреми вече да схване с мислителния живот това, което орфиците са държали още напълно като образ. Ето защо той се явява като онази личност, при която можем да говорим за "раждането на мислителния живот".
У Ферекид това се изразява по-малко чрез мислителното схващане на орфическите представи, а повече чрез определено основно настроение на душата, което след това отново намираме при някои философстващи следовници на Ферекид в Гърция.
Ферекид се вижда именно принуден да вижда произхода на нещата в "Доброто"/Аригон/. Той не можеше да свърже това понятие с "митическите светове на боговете" на старото време. На съществата на този бяха присъщи душевни качества, които не се понасяха с това понятие. В своите три "първични основи" Ферекид можеше да си представи само понятието на "Доброто", на съвършеното. С това е свързан фактът, че раждането на мислителния живот се съпровождаше с едно разколебаване на душевното чувстване.
към текста >>
Един поглед върху
мир
овите явления може да онагледи, от какъв род бяха представите, които са живеели в една личност като Ферекид.
Чрез преминаването към мислителния живот за мисленето светът се разпадна в една повече природна и една повече духовна сфера. В тази духовна сфера, която едва сега хората чувстваха, те трябваше да почувстват това, което до тогава е било изживяно в образи. Към това се прибави сега представата за нещо по-висше, което се считаше далече по-високо над този по-стар духовен свят и над природата. До това възвишено искаше да проникне мисълта. В областта на това възвишено търси Ферекид своите три "прамайки".
Един поглед върху мировите явления може да онагледи, от какъв род бяха представите, които са живеели в една личност като Ферекид.
В обкръжаващия го свят човекът намира една хармония, която стои на основата на всички явления, както тя се изразява в движението на звездите, в хода на годишните време с благодатта на развиващите се растения и т.н. В този пълен с благодат ход на нещата се намесват пречещи, разрушителни сили, каквито се изразяват във вредните метеорологични промени, в земетресенията и т.н. Който насочва поглед към всичко това, той съзира два вида царуващи сили. Обаче човешката душа се нуждае от приемането на едно единство, което стои на основата. Тя по естествен начин чувства: Унищожаващата градушка, разрушителните земетресения, трябва в крайна сметка да произхожда от същия източник, както и носещият благодат ред на годишните времена.
към текста >>
В обкръжаващия го свят човекът на
мир
а една хармония, която стои на основата на всички явления, както тя се изразява в движението на звездите, в хода на годишните време с благодатта на развиващите се растения и т.н.
В тази духовна сфера, която едва сега хората чувстваха, те трябваше да почувстват това, което до тогава е било изживяно в образи. Към това се прибави сега представата за нещо по-висше, което се считаше далече по-високо над този по-стар духовен свят и над природата. До това възвишено искаше да проникне мисълта. В областта на това възвишено търси Ферекид своите три "прамайки". Един поглед върху мировите явления може да онагледи, от какъв род бяха представите, които са живеели в една личност като Ферекид.
В обкръжаващия го свят човекът намира една хармония, която стои на основата на всички явления, както тя се изразява в движението на звездите, в хода на годишните време с благодатта на развиващите се растения и т.н.
В този пълен с благодат ход на нещата се намесват пречещи, разрушителни сили, каквито се изразяват във вредните метеорологични промени, в земетресенията и т.н. Който насочва поглед към всичко това, той съзира два вида царуващи сили. Обаче човешката душа се нуждае от приемането на едно единство, което стои на основата. Тя по естествен начин чувства: Унищожаващата градушка, разрушителните земетресения, трябва в крайна сметка да произхожда от същия източник, както и носещият благодат ред на годишните времена. По този начин погледът на човека прониква през доброто и злото и стига до едно първично добро.
към текста >>
Когато човек чувства това, пред неговата душа застава една мощна
мир
ова загадка.
Тя по естествен начин чувства: Унищожаващата градушка, разрушителните земетресения, трябва в крайна сметка да произхожда от същия източник, както и носещият благодат ред на годишните времена. По този начин погледът на човека прониква през доброто и злото и стига до едно първично добро. В земетресението царува същата добра сила както и в благодатта на пролетта. В засушаващата опустошителна слънчева горещина действа същата същина, която довежда житното зърно до узряване. Следователно и във вредните факти действат "добрите прамайки".
Когато човек чувства това, пред неговата душа застава една мощна мирова загадка.
За да разреши тази загадка, Фередик поглежда към своя Офиотеус. Позовавайки се на старите образни представи, Офионеус му се явява като един вид "мирова змия". В действителност това е едно духовно същество, което както всички други мирови същества принадлежи към децата на Хронос, Зевс и Хтон; но след своето раждане то така се е променило, че неговите действия се насочват против действията на добрите "прамайки". С това обаче светът се разпада на една троичност. Първото са "прамайките", които са представени като добри, като съвършени, второто са благодатните процеси в света, третото са разрушителните или само несъвършени процеси на света, които като Офионеус се обвиват в благодатните действия.
към текста >>
Позовавайки се на старите образни представи, Офионеус му се явява като един вид "
мир
ова змия".
В земетресението царува същата добра сила както и в благодатта на пролетта. В засушаващата опустошителна слънчева горещина действа същата същина, която довежда житното зърно до узряване. Следователно и във вредните факти действат "добрите прамайки". Когато човек чувства това, пред неговата душа застава една мощна мирова загадка. За да разреши тази загадка, Фередик поглежда към своя Офиотеус.
Позовавайки се на старите образни представи, Офионеус му се явява като един вид "мирова змия".
В действителност това е едно духовно същество, което както всички други мирови същества принадлежи към децата на Хронос, Зевс и Хтон; но след своето раждане то така се е променило, че неговите действия се насочват против действията на добрите "прамайки". С това обаче светът се разпада на една троичност. Първото са "прамайките", които са представени като добри, като съвършени, второто са благодатните процеси в света, третото са разрушителните или само несъвършени процеси на света, които като Офионеус се обвиват в благодатните действия. При Ферекид Офионеус не е само една символична идея за пречещите, разрушителни мирови сили. Със своето мислене Ферекид стои на границата между образ и мисъл.
към текста >>
В действителност това е едно духовно същество, което както всички други
мир
ови същества принадлежи към децата на Хронос, Зевс и Хтон; но след своето раждане то така се е променило, че неговите действия се насочват против действията на добрите "прамайки".
В засушаващата опустошителна слънчева горещина действа същата същина, която довежда житното зърно до узряване. Следователно и във вредните факти действат "добрите прамайки". Когато човек чувства това, пред неговата душа застава една мощна мирова загадка. За да разреши тази загадка, Фередик поглежда към своя Офиотеус. Позовавайки се на старите образни представи, Офионеус му се явява като един вид "мирова змия".
В действителност това е едно духовно същество, което както всички други мирови същества принадлежи към децата на Хронос, Зевс и Хтон; но след своето раждане то така се е променило, че неговите действия се насочват против действията на добрите "прамайки".
С това обаче светът се разпада на една троичност. Първото са "прамайките", които са представени като добри, като съвършени, второто са благодатните процеси в света, третото са разрушителните или само несъвършени процеси на света, които като Офионеус се обвиват в благодатните действия. При Ферекид Офионеус не е само една символична идея за пречещите, разрушителни мирови сили. Със своето мислене Ферекид стои на границата между образ и мисъл. Той не мисли нещо такова: Има разрушителни сили; аз си ги представям под образа на Офионеус.
към текста >>
При Ферекид Офионеус не е само една символична идея за пречещите, разрушителни
мир
ови сили.
За да разреши тази загадка, Фередик поглежда към своя Офиотеус. Позовавайки се на старите образни представи, Офионеус му се явява като един вид "мирова змия". В действителност това е едно духовно същество, което както всички други мирови същества принадлежи към децата на Хронос, Зевс и Хтон; но след своето раждане то така се е променило, че неговите действия се насочват против действията на добрите "прамайки". С това обаче светът се разпада на една троичност. Първото са "прамайките", които са представени като добри, като съвършени, второто са благодатните процеси в света, третото са разрушителните или само несъвършени процеси на света, които като Офионеус се обвиват в благодатните действия.
При Ферекид Офионеус не е само една символична идея за пречещите, разрушителни мирови сили.
Със своето мислене Ферекид стои на границата между образ и мисъл. Той не мисли нещо такова: Има разрушителни сили; аз си ги представям под образа на Офионеус. При него един такъв мислителен процес не е също и като една дейност на фантазията. Той поглежда към разрушителните сили и пред неговата душа за става непосредствено Офионеус, както червеният цвят стои пред душата, когато погледът е насочен към розата. Който вижда само света, както той се предлага на образното възприятие, той не различава отначало процесите на "добрите прамайки" и тези на Офионеус.
към текста >>
Лесинг на
мир
а за естествено, че душата вече често е била в едно земно тяло и в бъдеще още ще бъде често пъти, за да се издигне по този начин от живот на живот до възможното на нея съвършенство.
Хората чувстват като нещо детинско, Питагор даже е казал, че той знае, какво в минали времена е бил вече като друго човешко същество на Земята. Трябва да припомним, че великият представител на новото посвещение Лесинг, в своята книга "Възпитание на човешкия род" е възобновил тази идея за повтарящите се човешки съществувания на Земята изхождайки от едно мислене съвършено различно от това на Питагор. Лесинг можеше да си представи напредъка на човешкия род само така, че човешките души заемат по един повтарящ се начин участие в живота на редуващите се земни епохи. Една душа донася в живота на една по-късна епоха със себе си като заложба и т.н. това, което и е останало от изживяването в предишни епохи.
Лесинг намира за естествено, че душата вече често е била в едно земно тяло и в бъдеще още ще бъде често пъти, за да се издигне по този начин от живот на живот до възможното на нея съвършенство.
Той обръща вниманието на това, че тази идея за повтарящите се земни съществувания не трябва да се счита за недостоверна затова, че е съществувала в най-древни времена, "защото човешкият ум, преди той да бъде разсеян и отслабен от школната софистика, веднага е попаднала на нея". Тази идея съществува у Питагор. Обаче грешка би било да се вярва, че той както и Ферекид, който в древността се счита за негов учител е стигнал до нея разсъждавайки логически, че горепосоченият път, който човешката душа трябва да извърви до своя произход, може да бъди постигнат само чрез повтарящи се земни съществувания. Да припишем едно такова умствено мислене на Питагор, това би означавало да го познаваме погрешно. Разказва се за неговите обширни пътувания.
към текста >>
На мястото на митическите богове за Питагор трябва да застане мисълта; но чрез съответно задълбочава не душата на
мир
а, когато се е откъснала с мисълта от света, че тя е отново едно със света.
Той виждаше, как мисълта приема своя произход в душата, след като тази последната, изхождайки от "прамайките", е слязла през редуващите се съществувания до нейното несъвършенство. Чувствайки това, той не можеше да иска да се издигне до първоизточниците на всичко само чрез мисълта. Той трябваше да търси най-висшето познание в една сфера, в която мисълта няма още никаква работа. Така той намери един свръхмислителен душевен живот. Както в звуците на музиката душата изживява отношения на числа, така и Питагор се вживяваше в един душевен съвместен живот със света, който умът може да изрази в числа; въпреки това за изживяното числата не са нищо друго, освен това, което физиците са открили като числа на отношенията на звуците за изживяването на музиката.
На мястото на митическите богове за Питагор трябва да застане мисълта; но чрез съответно задълбочава не душата намира, когато се е откъснала с мисълта от света, че тя е отново едно със света.
Обаче това не е в една област, в която съизживяването на света се превръща в митически образ, а в една такава област, в която душата съзвучи с невидимите, сетивно невъзприемаеми мирови хармонии и осъзнава в себе си това, което не тя, а мировите същества искат и правят то да стане в нея представа. При Ферекид и Питагор се разкрива, как мислително изживяваният възглед за света има своя произход в човешката душа. В борбата за излизане от старите начини на мислене тези личности стигат вътрешно, самостоятелно схващане на "душата", до различаването на тази душа от външната "природа". Това, което е нагледно у тези личности, борбата за освобождаване на душата от старите образни представи, то се разиграва повече в дълбоките основи на душата при други мислители, с които обикновено се поставя началото в описанието на развитието на гръцкия светоглед. Обикновено първо се назовават Талес от Милет /640-550 г.
към текста >>
Обаче това не е в една област, в която съизживяването на света се превръща в митически образ, а в една такава област, в която душата съзвучи с невидимите, сетивно невъзприемаеми
мир
ови хармонии и осъзнава в себе си това, което не тя, а
мир
овите същества искат и правят то да стане в нея представа.
Чувствайки това, той не можеше да иска да се издигне до първоизточниците на всичко само чрез мисълта. Той трябваше да търси най-висшето познание в една сфера, в която мисълта няма още никаква работа. Така той намери един свръхмислителен душевен живот. Както в звуците на музиката душата изживява отношения на числа, така и Питагор се вживяваше в един душевен съвместен живот със света, който умът може да изрази в числа; въпреки това за изживяното числата не са нищо друго, освен това, което физиците са открили като числа на отношенията на звуците за изживяването на музиката. На мястото на митическите богове за Питагор трябва да застане мисълта; но чрез съответно задълбочава не душата намира, когато се е откъснала с мисълта от света, че тя е отново едно със света.
Обаче това не е в една област, в която съизживяването на света се превръща в митически образ, а в една такава област, в която душата съзвучи с невидимите, сетивно невъзприемаеми мирови хармонии и осъзнава в себе си това, което не тя, а мировите същества искат и правят то да стане в нея представа.
При Ферекид и Питагор се разкрива, как мислително изживяваният възглед за света има своя произход в човешката душа. В борбата за излизане от старите начини на мислене тези личности стигат вътрешно, самостоятелно схващане на "душата", до различаването на тази душа от външната "природа". Това, което е нагледно у тези личности, борбата за освобождаване на душата от старите образни представи, то се разиграва повече в дълбоките основи на душата при други мислители, с които обикновено се поставя началото в описанието на развитието на гръцкия светоглед. Обикновено първо се назовават Талес от Милет /640-550 г. пр. Р. Хр./, Анаксимандър /роден в 610 г.
към текста >>
пр.Хр./, Анаксимен, /който се на
мир
аше в разцвета на своята дейност в 600 г.
При Ферекид и Питагор се разкрива, как мислително изживяваният възглед за света има своя произход в човешката душа. В борбата за излизане от старите начини на мислене тези личности стигат вътрешно, самостоятелно схващане на "душата", до различаването на тази душа от външната "природа". Това, което е нагледно у тези личности, борбата за освобождаване на душата от старите образни представи, то се разиграва повече в дълбоките основи на душата при други мислители, с които обикновено се поставя началото в описанието на развитието на гръцкия светоглед. Обикновено първо се назовават Талес от Милет /640-550 г. пр. Р. Хр./, Анаксимандър /роден в 610 г.
пр.Хр./, Анаксимен, /който се намираше в разцвета на своята дейност в 600 г.
пр.Хр./ и Хераклит /роден в 500 г. пр.Хр. в Ефес/. Който признава предидущите изложения, той ще може да одобри едно представяне на тези личности, което трябва да се отклони от приетите исторически описания на философите. На основата на тези описания лежи винаги неизказаното предположение, че тези личности са стигнали до твърденията, за които говори преданието, чрез едно несъвършено наблюдение на природата: Талес, че основната същност и произходът на всички неща трябва да се търси във "водата", Анаксимандър в "безграничното", Анаксимен във "въздуха", Хераклит в огъня. При това не се помисля, че тези личности живеят още напълно в процеса на раждането на мислителното съзерцаване на света.
към текста >>
Някой например ще си изтълкуват съвсем сигурно погрешно мисленето на Талес, когато помисли, че той е размишлявал върху природните процеси като търговец, математик, астроном, и след това е резю
мир
ал по несъвършен начин, но все пак като един модерен изследовател своите познания и изречението: "Всичко произхожда от водата".
в Ефес/. Който признава предидущите изложения, той ще може да одобри едно представяне на тези личности, което трябва да се отклони от приетите исторически описания на философите. На основата на тези описания лежи винаги неизказаното предположение, че тези личности са стигнали до твърденията, за които говори преданието, чрез едно несъвършено наблюдение на природата: Талес, че основната същност и произходът на всички неща трябва да се търси във "водата", Анаксимандър в "безграничното", Анаксимен във "въздуха", Хераклит в огъня. При това не се помисля, че тези личности живеят още напълно в процеса на раждането на мислителното съзерцаване на света. Че те наистина чувстват до по-висока степен отколкото Ферекид самостоятелността на човешката душа; все пак обаче още не са извършили напълно строгото откъсване на душевния живот от природното действие.
Някой например ще си изтълкуват съвсем сигурно погрешно мисленето на Талес, когато помисли, че той е размишлявал върху природните процеси като търговец, математик, астроном, и след това е резюмирал по несъвършен начин, но все пак като един модерен изследовател своите познания и изречението: "Всичко произхожда от водата".
Да бъде човек математик, астроном и т.н. в онова древно време това означаваше той да се занимава практически със съответните неща, съвършено по начина на занаятчията, който се опира на сръчности, а не на едно мислително-научно познание. Напротив, за един човек като Талес трябва да се предположи, че той е изживявал още природните процеси подобно на това, както е изживявал вътрешните душевни процеси. Това, което му се представяше в процесите във и при водата при течения, тинестия, земно-пластичния елемент като природни процеси, за него то беше подобно на това, което той изживяваше вътрешно душевно-телесно. Той изживяваше в себе си макар и в по-малка степен отколкото хората от по древни времена, но все пак изживяваше така действието на водата, изживяваше го в себе си и в природата, и на него и двете преживявания бяха изявата на една сила.
към текста >>
Той е изживявал в себе си това, което му се явявало като
мир
ова тайна на водата.
Меланхоличният темперамент се е наричал земен; флегматичният, воден; сангвиничният, въздухообразен; холеричният, огнен. Това не са само алегории; хората са изживявали в себе си душевно-телесното естество като единство; и в това единство са чувствали потока от сили, които например минават през една флегматична душа, както вън от природата същите сили минават през действията на водата. И те са считали тези водни действия като едно и също нещо с това, което са изживявали в душата, когато тя е била флегматично настроена. Съвременните навици на мислене трябва да се приспособяват към начина, по който древните хора са си образували представите, ако искат да проникнат в душевния живот на миналите времена. И така в светогледа на Талес ние ще намерим израза на това, което неговият сроден с флегматичният темперамент душевен живот го е карал да изживява вътрешно.
Той е изживявал в себе си това, което му се явявало като мирова тайна на водата.
Днес с указанието на флегматичния темперамент хората свързват едно лошо странично значение. Колкото и оправдано да е това в отделни случаи, толкова вярно е също, че флегматичният темперамент, когато той се явява с енергия на мисленето, чрез своето спокойствие, безафектност и безстрастност прави от човека един мъдрец. Такава една форма на мисленето е станала причина, щото гърците да чувстват Талес като един от техните мъдреци. По друг начин се образува образът на света от Анаксимен, който изживяваше в себе си настроението на сангвиничния темперамент. За него е предадено едно изказване, което непосредствено показва, как той е чувствал вътрешното изживяване с въздушния елемент като израз на мировата тайна: "Както нашата душа, която е едно дихание, ни подържа в нашата цялост, така въздухът и диханието обгръщат всемира".
към текста >>
За него е предадено едно изказване, което непосредствено показва, как той е чувствал вътрешното изживяване с въздушния елемент като израз на
мир
овата тайна: "Както нашата душа, която е едно дихание, ни подържа в нашата цялост, така въздухът и диханието обгръщат все
мир
а".
Той е изживявал в себе си това, което му се явявало като мирова тайна на водата. Днес с указанието на флегматичния темперамент хората свързват едно лошо странично значение. Колкото и оправдано да е това в отделни случаи, толкова вярно е също, че флегматичният темперамент, когато той се явява с енергия на мисленето, чрез своето спокойствие, безафектност и безстрастност прави от човека един мъдрец. Такава една форма на мисленето е станала причина, щото гърците да чувстват Талес като един от техните мъдреци. По друг начин се образува образът на света от Анаксимен, който изживяваше в себе си настроението на сангвиничния темперамент.
За него е предадено едно изказване, което непосредствено показва, как той е чувствал вътрешното изживяване с въздушния елемент като израз на мировата тайна: "Както нашата душа, която е едно дихание, ни подържа в нашата цялост, така въздухът и диханието обгръщат всемира".
Едно безпристрастно разглеждане ще почувства светогледа на Хераклит съвсем непосредствено като израз на неговия холеричен вътрешен живот. Един поглед върху неговия живот ще хвърли известна светлина именно при този мислител. Той принадлежеше на един от най-благородните родове на Ефес. Бил е страстен борец против демократичната партия. Той е станал такъв, защото са му се разкрили определени възгледи, истинността на които му се е представили в непосредствено вътрешно изживяване.
към текста >>
Ние трябва да почувстваме, как Хераклит се чувства със собствената душа вътре в потока на ставането, как при него
мир
овата душа пулсира в човешката душа и предава на тази последната своя собствен живот, когато човешката душа знае, че живее в тази
мир
ова душа.
Камъкът изглежда да представя едно затворено, инертно битие; обаче това е само привидно; вътре той е диво подвижен, всички негови части действат едни върху други. Обикновено начинът на мислене на Хераклит се охарактеризира с изречението; човек не може да слезе два пъти в същата река; защото вторият път водата е друга. А един ученик на Хераклит, Кратилус, завиши това изречение, като каза: Човек не може да слезе даже и веднъж в същата река. Така е с всички неща; през време когато гледаме нещо инертно, то е станало вече нещо друго в общия поток на съществуването. Ние не можем да разгледаме един светоглед в неговото пълно значение, когато вземаме под внимание само неговото мислително съдържание; неговата съществена страна се крие в настроението, което то предава на душата; в жизнената сила, която израства от него.
Ние трябва да почувстваме, как Хераклит се чувства със собствената душа вътре в потока на ставането, как при него мировата душа пулсира в човешката душа и предава на тази последната своя собствен живот, когато човешката душа знае, че живее в тази мирова душа.
От такова съизживяване с мировата душа се ражда при Хераклит мисълта: Това, което живее, носи в себе си смъртта чрез протичащия поток на ставането; но смъртта отново има живот в себе си. Живот и смърт са в нашето живеене и умиране. Всичко има всичко друго в себе си; само така вечното ставане може да прониква със своя поток всичко. "Морето е най-чистата и най-нечистата вода, за рибите тя е питейната и здравословна; за човека непитейна и вредна". Младост, старост, това изменяйки се става онова, онова отново това".
към текста >>
От такова съизживяване с
мир
овата душа се ражда при Хераклит мисълта: Това, което живее, носи в себе си смъртта чрез протичащия поток на ставането; но смъртта отново има живот в себе си.
Обикновено начинът на мислене на Хераклит се охарактеризира с изречението; човек не може да слезе два пъти в същата река; защото вторият път водата е друга. А един ученик на Хераклит, Кратилус, завиши това изречение, като каза: Човек не може да слезе даже и веднъж в същата река. Така е с всички неща; през време когато гледаме нещо инертно, то е станало вече нещо друго в общия поток на съществуването. Ние не можем да разгледаме един светоглед в неговото пълно значение, когато вземаме под внимание само неговото мислително съдържание; неговата съществена страна се крие в настроението, което то предава на душата; в жизнената сила, която израства от него. Ние трябва да почувстваме, как Хераклит се чувства със собствената душа вътре в потока на ставането, как при него мировата душа пулсира в човешката душа и предава на тази последната своя собствен живот, когато човешката душа знае, че живее в тази мирова душа.
От такова съизживяване с мировата душа се ражда при Хераклит мисълта: Това, което живее, носи в себе си смъртта чрез протичащия поток на ставането; но смъртта отново има живот в себе си.
Живот и смърт са в нашето живеене и умиране. Всичко има всичко друго в себе си; само така вечното ставане може да прониква със своя поток всичко. "Морето е най-чистата и най-нечистата вода, за рибите тя е питейната и здравословна; за човека непитейна и вредна". Младост, старост, това изменяйки се става онова, онова отново това". "Добро и зло са едно".
към текста >>
Живот и смърт са в нашето живеене и у
мир
ане.
А един ученик на Хераклит, Кратилус, завиши това изречение, като каза: Човек не може да слезе даже и веднъж в същата река. Така е с всички неща; през време когато гледаме нещо инертно, то е станало вече нещо друго в общия поток на съществуването. Ние не можем да разгледаме един светоглед в неговото пълно значение, когато вземаме под внимание само неговото мислително съдържание; неговата съществена страна се крие в настроението, което то предава на душата; в жизнената сила, която израства от него. Ние трябва да почувстваме, как Хераклит се чувства със собствената душа вътре в потока на ставането, как при него мировата душа пулсира в човешката душа и предава на тази последната своя собствен живот, когато човешката душа знае, че живее в тази мирова душа. От такова съизживяване с мировата душа се ражда при Хераклит мисълта: Това, което живее, носи в себе си смъртта чрез протичащия поток на ставането; но смъртта отново има живот в себе си.
Живот и смърт са в нашето живеене и умиране.
Всичко има всичко друго в себе си; само така вечното ставане може да прониква със своя поток всичко. "Морето е най-чистата и най-нечистата вода, за рибите тя е питейната и здравословна; за човека непитейна и вредна". Младост, старост, това изменяйки се става онова, онова отново това". "Добро и зло са едно". "Правият и кривият път... са само едно".
към текста >>
Той вижда произхода на нещата в един вид
мир
ов етер, в една неопределена, безформена същност, в една такава първична същност, която няма никаква граница.
"Морето е най-чистата и най-нечистата вода, за рибите тя е питейната и здравословна; за човека непитейна и вредна". Младост, старост, това изменяйки се става онова, онова отново това". "Добро и зло са едно". "Правият и кривият път... са само едно". По-свободен от вътрешния живот, отдаден повече на елемента на самата мисъл, се явява Анаксимандър.
Той вижда произхода на нещата в един вид миров етер, в една неопределена, безформена същност, в една такава първична същност, която няма никаква граница.
Да вземем Зевса на Ферекид, да го съблечем от всичко онова, което още му е присъщо като образност, и ще имаме първичното същество на Анаксимандър: Зевс превърнал се в мисъл. В лицето на Анаксимандър се явява една личност, в която от душевното настроение, което преди изброените гръцки мислители още има своя темпераментна отсенка, се ражда мисловният живот. Такава една личност се чувства като душа съединена с живота на мислите и поради това не така срасната с природата, както душата, която не изживява още мисълта самостоятелно. Тя се чувствува свързана с един миров ред, който се намира над природните процеси. Когато Анаксимандър говори за това, че хората са живели първо като риби във влажния елемент и след това са се развили минавайки през формите на животните обитаващи на сушата, за него това означава, че духовният зародиш, като какъвто човекът познава себе си чрез мисълта, е преминал през другите форми само като през по-долни степени, за да си даде накрая формата, която предварително му подхождаше.
към текста >>
Тя се чувствува свързана с един
мир
ов ред, който се на
мир
а над природните процеси.
По-свободен от вътрешния живот, отдаден повече на елемента на самата мисъл, се явява Анаксимандър. Той вижда произхода на нещата в един вид миров етер, в една неопределена, безформена същност, в една такава първична същност, която няма никаква граница. Да вземем Зевса на Ферекид, да го съблечем от всичко онова, което още му е присъщо като образност, и ще имаме първичното същество на Анаксимандър: Зевс превърнал се в мисъл. В лицето на Анаксимандър се явява една личност, в която от душевното настроение, което преди изброените гръцки мислители още има своя темпераментна отсенка, се ражда мисловният живот. Такава една личност се чувства като душа съединена с живота на мислите и поради това не така срасната с природата, както душата, която не изживява още мисълта самостоятелно.
Тя се чувствува свързана с един миров ред, който се намира над природните процеси.
Когато Анаксимандър говори за това, че хората са живели първо като риби във влажния елемент и след това са се развили минавайки през формите на животните обитаващи на сушата, за него това означава, че духовният зародиш, като какъвто човекът познава себе си чрез мисълта, е преминал през другите форми само като през по-долни степени, за да си даде накрая формата, която предварително му подхождаше. * * * * * * За историческото описание след изброените мислители идват: Ксенофан от Колофон /роден през 570 г. пр.Хр. /; душевно сроден с него, макар и по-млад: Парменид /около 400 г. пр.Хр.
към текста >>
Ксенофан на
мир
а, че народните богове не могат да устоят пред мисленето; следователно той ги отхвърля.
/; душевно сроден с него, макар и по-млад: Парменид /около 400 г. пр.Хр. живеещ като учител в Атина; Зенон от Елея/ чийто разцвет е около 500 г. пр.Хр./; Мелисос от Самос /който е живял около 450 г. пр.Хр./. В тези мислители мислителния елемент живее вече до такава степен, че те изискват един светоглед и признават истинност само на един такъв, в който мислителният живот е напълно задоволен. Как трябва да е устроена първичната основа на света, за да може тя да бъде приета напълно в мисленето, такъв въпрос си задават те.
Ксенофан намира, че народните богове не могат да устоят пред мисленето; следователно той ги отхвърля.
Неговият бог трябва да може да бъде мислен. Това, което сетивата възприемат, е променливо, то има свойства, които не отговарят на мисълта, която трябва да търси трайното. Ето защо бог е непроменливото, вечното единство на нещата, което може да бъде обхванато в мисълта. Парменид вижда във външната природа, която сетивата наблюдават, неистинното, измамното; Истината е само в единството, непреходното, което мисълта може да обхване. Зено се опитва да се обясни с изживяването на мисълта по такъв начин, че обръща внимание на противоречията, които се получават за едно разглеждане на света, което вижда една истина и промяната на нещата, в ставането, в множеството, което външният свят показва.
към текста >>
Тя се чувства така благодарение на това, че не живее вече, както в минали времена, заедно с общото
мир
ово изживяване, а развива в себе си един живот изживяването на мислите който се корени в нея и чрез който може да се чувства посадена в една чисто духовна първооснова.
Той смята, че най-бързия бегач /Ахил/ не може да постигне костенурката, защото колкото и бавно да се влачи тя, когато Ахил ще е достигнал мястото, на което тя е била вече, тя вече е отишла по-далеч. Чрез такива противоречия Зено показва, как едно мислене, което се придържа към външния свят, не може да се справи със себе си; той посочва трудността, която мисълта среща, когато се опитва да намери истината. Ние ще познаем значението на този светоглед, който се нарича Елеатоки /Парменид и Зено са от Елея/, когато насочим поглед върху това, че неговите носители са толкова напреднали с развитието на изживяването на мисълта, че са превърнали това изживяване в едно особено изкуство, в така наречената диалектика. В това "изкуство на мисълта" душата се научава да се чувства в своята самостоятелност и вътрешна сплотеност. С това действителността на душата се чувства като нещо, което тя е чрез своята собствена същност.
Тя се чувства така благодарение на това, че не живее вече, както в минали времена, заедно с общото мирово изживяване, а развива в себе си един живот изживяването на мислите който се корени в нея и чрез който може да се чувства посадена в една чисто духовна първооснова.
Отначало това чувство не се изразява в едно ясно изразена мисъл; обаче ние можем да я почувстваме живо като чувство живеещо в тази епоха на зачитането, от уважението, с което то се ползва. Според един "Диалог" на Платон, Парменид е казал на младия Сократ: Ти трябва да научиш изкуството на мисленето от Зено, иначе истината ще остане далече от тебе. Това "изкуство на мисълта" се е чувствало като една необходимост за човешката душа, която иска да пристъпи към духовните първооснови на съществуването. Който не вижда в напредъка на човешкото развитие към степента на изживяването на мисълта, как с началото на този живот са престанали действителните изживявания образните изживявания -, които са съществували по-рано, той ще вижда особеността на мислителните личности от 6-тото и следващите преди християнски столетия в Гърция в една светлина различна от тази, в която те са представени в настоящето изложение. Мисълта издигна един вид стена около човешката душа.
към текста >>
По-рано, според нейното чувстване, тя се на
мир
аше вътре в явленията на природата; и това, което изживяваше заедно с тези природни явления, както изживяваше дейността на собственото си тяло, то се представяше пред нея под формата на образни явления, които присъствуваха в тяхната пълна оживеност; сега се разтягаше мисълта през външния свят.
Отначало това чувство не се изразява в едно ясно изразена мисъл; обаче ние можем да я почувстваме живо като чувство живеещо в тази епоха на зачитането, от уважението, с което то се ползва. Според един "Диалог" на Платон, Парменид е казал на младия Сократ: Ти трябва да научиш изкуството на мисленето от Зено, иначе истината ще остане далече от тебе. Това "изкуство на мисълта" се е чувствало като една необходимост за човешката душа, която иска да пристъпи към духовните първооснови на съществуването. Който не вижда в напредъка на човешкото развитие към степента на изживяването на мисълта, как с началото на този живот са престанали действителните изживявания образните изживявания -, които са съществували по-рано, той ще вижда особеността на мислителните личности от 6-тото и следващите преди християнски столетия в Гърция в една светлина различна от тази, в която те са представени в настоящето изложение. Мисълта издигна един вид стена около човешката душа.
По-рано, според нейното чувстване, тя се намираше вътре в явленията на природата; и това, което изживяваше заедно с тези природни явления, както изживяваше дейността на собственото си тяло, то се представяше пред нея под формата на образни явления, които присъствуваха в тяхната пълна оживеност; сега се разтягаше мисълта през външния свят.
И душата можеше да се чувства в това, което се простира вън в пространство и време, само като се свързваше с мисълта. Ние чувстваме едно такова душевно настроение, когато насочим поглед към Анаксагор от Клапомене в Мала Азия /роден в 500 г. пр. Хр./. В своята душа той се чувства свързан с живота на мислите; този живот на мислите обгръща това, което е разпространено в пространството и във времето. Така разпростряното се явява като Нус, мировият ум.
към текста >>
Така разпростряното се явява като Нус,
мир
овият ум.
По-рано, според нейното чувстване, тя се намираше вътре в явленията на природата; и това, което изживяваше заедно с тези природни явления, както изживяваше дейността на собственото си тяло, то се представяше пред нея под формата на образни явления, които присъствуваха в тяхната пълна оживеност; сега се разтягаше мисълта през външния свят. И душата можеше да се чувства в това, което се простира вън в пространство и време, само като се свързваше с мисълта. Ние чувстваме едно такова душевно настроение, когато насочим поглед към Анаксагор от Клапомене в Мала Азия /роден в 500 г. пр. Хр./. В своята душа той се чувства свързан с живота на мислите; този живот на мислите обгръща това, което е разпространено в пространството и във времето.
Така разпростряното се явява като Нус, мировият ум.
Нус прониква като същност цялата природа. Обаче самата природа се представя като съставена от малки първични същества. Природните процеси, които се получават чрез задружното действие на тези първични същества, са това, което сетивата възприемат, след като картината от образи е изчезнала от природата. Тези първични същества са наречени Хомойомери. В себе си човешката душа изживява връзката с мировия ум /с Нус/ в мисълта сред нейните стени; през прозорците на сетивата тя гледа към онова, което мировия ум прави да се роди чрез взаимодействието на хомойомерите.
към текста >>
В себе си човешката душа изживява връзката с
мир
овия ум /с Нус/ в мисълта сред нейните стени; през прозорците на сетивата тя гледа към онова, което
мир
овия ум прави да се роди чрез взаимодействието на хомойомерите.
Така разпростряното се явява като Нус, мировият ум. Нус прониква като същност цялата природа. Обаче самата природа се представя като съставена от малки първични същества. Природните процеси, които се получават чрез задружното действие на тези първични същества, са това, което сетивата възприемат, след като картината от образи е изчезнала от природата. Тези първични същества са наречени Хомойомери.
В себе си човешката душа изживява връзката с мировия ум /с Нус/ в мисълта сред нейните стени; през прозорците на сетивата тя гледа към онова, което мировия ум прави да се роди чрез взаимодействието на хомойомерите.
Емпедокъл /който е роден в 400 г. пр.Хр. в Агригент/ беше една личност, в чиято душа старият и новият начин на образуване на представите се сблъскват в остра борба. Той още чувства нещо от втъкаността на душата с външното съществувание. Омраза и любов, антипатия и симпатия живеят в човешката душа; те живеят също и вън от стената, която обгръща човешката душа; по този начин животът на душата се продължава вън от нея по същия начин и се явява в сили, които разделят и свързват елементите навъншната природа: Въздух, огън, вода, земя, и така произвеждат това, което сетивата възприемат във външния свят. Емпедокъл стои, така да се каже, пред природата, която за сетивата се явява като обездушена, и развива едно душевно настроение, което въстава против това обездушаване.
към текста >>
Мир
овият Ум, Нус, на Анаксагор, който като едно духовно /безтелесно/ съзнание прави да възникват по целесъобразен начин
мир
овите процеси от задружното действие на хомойомерите, при Демокрит се превръща в безсъзнателна природна закономерност /Ананке/.
пр. Хр. в Абдера/ Левкип е един вид негов предтеча. При Демокрит хомойомерите на Анаксагор са станали с една значителна степен по-материални. При Анаксагор можем да сравним първичните части същества още с живи зародиши; при Демокрит те се превръщат в мъртви, невидими частици, които чрез различни комбинации образуват нещата на външния свят. Те се движат отдалечавайки се един от други, едни към други, едни през други: Така се раждат природните процеси.
Мировият Ум, Нус, на Анаксагор, който като едно духовно /безтелесно/ съзнание прави да възникват по целесъобразен начин мировите процеси от задружното действие на хомойомерите, при Демокрит се превръща в безсъзнателна природна закономерност /Ананке/.
Душата иска да счита за валидно само това, което тя може да схване като близкостоящ резултат на мисълта; природата е напълно обездушена; мисълта като душевно изживяване избледнява и се превръща във вътрешен сянкообразен образ на обездушената природа. По този начин чрез Демокрит се явява мислителният първообраз на всички повече или по-малко материалистично оцветени светогледи на следващите времена. Атомният свят на Демокрит представлява един външен свят една природа, в която не живее никаква "душа". Изживяването на мислите в душата, чрез раждането на които човешката душа бе насочена да обърне внимание на себе си: При Демокрит това бяха изживявания само на сенки. С това е охарактеризирана една част от съдбата на изживяванията на мислите.
към текста >>
Чрез мисълта душата изживява себе си в самата себе си, но същевременно тя може да се почувства откъсната от духовната, независима от нея
мир
ова сила, която и дава сигурност и вътрешен устой.
По този начин чрез Демокрит се явява мислителният първообраз на всички повече или по-малко материалистично оцветени светогледи на следващите времена. Атомният свят на Демокрит представлява един външен свят една природа, в която не живее никаква "душа". Изживяването на мислите в душата, чрез раждането на които човешката душа бе насочена да обърне внимание на себе си: При Демокрит това бяха изживявания само на сенки. С това е охарактеризирана една част от съдбата на изживяванията на мислите. Те довеждат човешката душа до съзнанието на нейната собствена същност, но същевременно я изпълват с несигурност по отношение на самата нея.
Чрез мисълта душата изживява себе си в самата себе си, но същевременно тя може да се почувства откъсната от духовната, независима от нея мирова сила, която и дава сигурност и вътрешен устой.
Така откъснати в душата се чувстваха онези личности, които в гръцкия духовен живот насят името "софисти". Най-значителният в техните редици е Питагор /от Адера 480-410 г. пр. Хр./. Наред с него значение имат също: Горгиас, Критиас, Хипиас, Тразимахус, Продикус. Софистите са представени често пъти като хора, които са се отдавали с мисленето на една повърхностна игра.
към текста >>
Това изживяване не чувства някаква връзка с една обективна
мир
ова сила.
Софистите са представени често пъти като хора, които са се отдавали с мисленето на една повърхностна игра. До това мнение е допринесъл много начинът, по който ги е представил авторът на комедии Аристофан. Обаче наред с други неща, като външно основание за едно по-добро зачитане от значение е например също, че самият Сократ, който в известни граници се чувстваше като ученик на Продикус, счита този последния като човек, който е развил у своите ученици облагородяването на езика и на мисленето. Възгледът на Питагор е изразен в прословутото изречение: "Човекът е мярката на всички неща, на съществуващите, че те са, на несъществуващите, че те не са". В убеждението, което стои на основата на това изречение, се чувства господстващо изживяването на мисълта.
Това изживяване не чувства някаква връзка с една обективна мирова сила.
Когато Парменид счита, че сетивата дават на човека един измамен свят, ние бихме искали да отидем още по-далече и да прибавим: Защо и мисленето, което изживяваме, не трябва да ни мами? Обаче Питагор би възразил: Какво го е грижа човек, дали светът намиращ се вън от него, е различен от това, което той възприема и мисли? Нима той си го представя за някой друг, а не за себе си? Възможно е този външен свят да бъде какъвто и да е за едно друго същество, но за това човекът не е нужно да се тревожи. Неговите представи трябва да му служат само за него; с тяхна помощ той трябва да намери своя път в света.
към текста >>
Обаче Питагор би възразил: Какво го е грижа човек, дали светът на
мир
ащ се вън от него, е различен от това, което той възприема и мисли?
Обаче наред с други неща, като външно основание за едно по-добро зачитане от значение е например също, че самият Сократ, който в известни граници се чувстваше като ученик на Продикус, счита този последния като човек, който е развил у своите ученици облагородяването на езика и на мисленето. Възгледът на Питагор е изразен в прословутото изречение: "Човекът е мярката на всички неща, на съществуващите, че те са, на несъществуващите, че те не са". В убеждението, което стои на основата на това изречение, се чувства господстващо изживяването на мисълта. Това изживяване не чувства някаква връзка с една обективна мирова сила. Когато Парменид счита, че сетивата дават на човека един измамен свят, ние бихме искали да отидем още по-далече и да прибавим: Защо и мисленето, което изживяваме, не трябва да ни мами?
Обаче Питагор би възразил: Какво го е грижа човек, дали светът намиращ се вън от него, е различен от това, което той възприема и мисли?
Нима той си го представя за някой друг, а не за себе си? Възможно е този външен свят да бъде какъвто и да е за едно друго същество, но за това човекът не е нужно да се тревожи. Неговите представи трябва да му служат само за него; с тяхна помощ той трябва да намери своя път в света. Когато е напълно наясно по отношение на себе си, той не може да иска да има никакви други представи върху света, освен такива, които му служат. Питагор иска да може да гради върху мисленето; за целта той крепи това мислене единствено върху неговото собствено пълносилно съвършенство.
към текста >>
Тази стара оракулна мъдрост говори така, като че съдържа призива към прогрес в светогледа, който се извършва от образното мислене към мислителното схващане на
мир
овите тайни.
Когато е напълно наясно по отношение на себе си, той не може да иска да има никакви други представи върху света, освен такива, които му служат. Питагор иска да може да гради върху мисленето; за целта той крепи това мислене единствено върху неговото собствено пълносилно съвършенство. Обаче с това Питагор се поставя в известно отношение и противоречие с духа, който живее в глъбините на гърцизма. Този "дух" ясно може да се долови в гръцката същност. Той вече говори от надписа върху делфийския храм, "Познай себе си".
Тази стара оракулна мъдрост говори така, като че съдържа призива към прогрес в светогледа, който се извършва от образното мислене към мислителното схващане на мировите тайни.
Чрез този призив човекът е насочен към неговата собствена душа. Казва му се, че той може да чуе в нея говора, чрез който светът изразява своята същност. Но с това вниманието е насочено също върху нещо, което създава несигурности в неговото собствено изживяване. Духовете в гръцката страна трябваше да победят тези опасности, които възникваха в опиращия се на самия себе си душевен живот. Така те трябваше да изградят в душата мисълта като светоглед.
към текста >>
пелопонеската
война
, която стои на повратната точка на гръцкия живот, стана от 431-404 г.
Както вече бе показано, ние трябва да насочим нашия поглед повече към сериозността на този опит и на смелостта, отколкото да го обвиняваме. Не отричаме, че обвинението е несъмнено оправда но по отношение на много от софистите. Въпреки това този опит застава непосредствено на една повратна точка в гръцкия живот. Питагор е живял в 480-410 г. пр. Хр.
пелопонеската война, която стои на повратната точка на гръцкия живот, стана от 431-404 г.
пр. Хр. Преди това в Гърция отделният човек беше включен здраво в социални връзки; обществото и традицията му даваха мярката за неговото действие и мислене. Отделната личност имаше стойност и значение само като член на цялото. При такива условия не можеше още да бъде поставен въпросът: Каква стойност има отделният човек? Софистиката поставя този въпрос и с това направи стъпката към гръцкото просвещение.
към текста >>
Както Платон така и Ксенофон представят Сократа така, че имаме впечатлението: В него навсякъде говори неговото лично мнение; но личността носи в себе си съзнанието: Който изказва своето лично мнение от истинските глъбини на своята душа, той изисква нещо, което е повече от човешкото мнение, което е израз на намеренията на
мир
овия ред чрез човешкото мислене.
Там той се явява като "мъдрец", който води обкръжаващите го лица до високи степени на познанието. Един втори образ на Сократ ни е обрисувал Ксенофон в своите "Спомени" за него. Отначало изглежда, че Платон е идеализирал съществото на Сократ, а Ксенофон го е обрисувал повече според непосредствената действителност. Едно проникващо повече в този въпрос разглеждане би могло обаче да открие, че както Платон така и Ксенофон, всеки един рисува за Сократа образа, който са добили съгласно своите особени гледища и че поради това трябва да имаме предвид, доколко и двамата се допълват и взаимно се осветляват. От много голямо значение трябва да се яви първо, че светогледът на Сократ е стигнал до следващите поколения изцяло като един израз на неговата личност, на основния характер на неговия душевен живот.
Както Платон така и Ксенофон представят Сократа така, че имаме впечатлението: В него навсякъде говори неговото лично мнение; но личността носи в себе си съзнанието: Който изказва своето лично мнение от истинските глъбини на своята душа, той изисква нещо, което е повече от човешкото мнение, което е израз на намеренията на мировия ред чрез човешкото мислене.
Сократ е приеман от онези, които вярват, че го познават, така, че той е едно доказателство за факта: Истината се ражда в човешката душа мислейки, когато тази човешка душа е така свързана с нейната основна същност, какъвто е бил случаят при Сократа. Когато Платон поглежда към Сократа, той не изнася едно учение, което е "установено" чрез размишление, а кара един развит в истинския смисъл човек да говори и наблюдава, какво този последният произвежда като истина. Така начинът, по който Платон се отнася към Сократа, става един израз за това, що е човекът по отношение на света. Важно е не само това, което Платон е изнесъл върху Сократа, а това, как в своето поведение като писател той е поставил Сократа в света на гръцкия духовен живот. С раждането на мисълта човекът беше насочен към своята "душа".
към текста >>
Сега възниква въпросът, какво казва тази душа, когато тя започва да говори и изразява това, което
мир
овите сили са положили в нея?
Сократ е приеман от онези, които вярват, че го познават, така, че той е едно доказателство за факта: Истината се ражда в човешката душа мислейки, когато тази човешка душа е така свързана с нейната основна същност, какъвто е бил случаят при Сократа. Когато Платон поглежда към Сократа, той не изнася едно учение, което е "установено" чрез размишление, а кара един развит в истинския смисъл човек да говори и наблюдава, какво този последният произвежда като истина. Така начинът, по който Платон се отнася към Сократа, става един израз за това, що е човекът по отношение на света. Важно е не само това, което Платон е изнесъл върху Сократа, а това, как в своето поведение като писател той е поставил Сократа в света на гръцкия духовен живот. С раждането на мисълта човекът беше насочен към своята "душа".
Сега възниква въпросът, какво казва тази душа, когато тя започва да говори и изразява това, което мировите сили са положили в нея?
И от начина, по който Платон се поставя спрямо Сократа, се получава отговорът: В душата Разумът на света казва онова, което той иска да каже на човека. С това се създава основата на доверието в откровенията на човешката душа, доколкото тя развива в себе си мисълта. В знака на това доверие се явява образът на Сократ. В древни времена гъркът се запитваше в светилищата при важни въпроси на живота; той се оставяше да му се "предскаже", каква е волята и мнението на духовните същества. Такова едно устройство е в съзвучие с едно душевно изживяване в образи.
към текста >>
В живота на мислите
мир
овият Разум свети без особени устройства.
Образът говореше отвън; защо външният свят да не може да говори особено ясно на определено място? Мисълта говори на вътрешността на душата. С това душата е насочена към самата себе си: тя не може да знае себе си свързана с друга душа така, както пророчеството на /свещеническите/ жречески оракули. Човек трябваше да отдаде на мисълта собствената си душа. Той чувстваше на мисълта, че тя е едно общо благо на човеците.
В живота на мислите мировият Разум свети без особени устройства.
Сократ чувстваше: В мислещата душа живее силата, която се търсеше при "оракулните места". Той чувстваше "демона", духовната сила, която води човека, чувстваше я в себе си. Мисълта доведе душата дотам да осъзнае самата себе си. Със своята представа за говорещия в него демон, който, ръководейки го постоянно, казваше, какво трябваше той да върши. Сократ искаше да изрази: Душата, която е намерила себе си в живота на мислите, трябва да се чувства, като че в себе си тя общува с мировия Разум.
към текста >>
Сократ искаше да изрази: Душата, която е намерила себе си в живота на мислите, трябва да се чувства, като че в себе си тя общува с
мир
овия Разум.
В живота на мислите мировият Разум свети без особени устройства. Сократ чувстваше: В мислещата душа живее силата, която се търсеше при "оракулните места". Той чувстваше "демона", духовната сила, която води човека, чувстваше я в себе си. Мисълта доведе душата дотам да осъзнае самата себе си. Със своята представа за говорещия в него демон, който, ръководейки го постоянно, казваше, какво трябваше той да върши.
Сократ искаше да изрази: Душата, която е намерила себе си в живота на мислите, трябва да се чувства, като че в себе си тя общува с мировия Разум.
Това е изразът на ценене стойността на онова, което душата има в изживяването на мисълта. Под влиянието на този възглед "добродетелта" е поставена в една особена светлина. Както Сократ цени мисълта, той трябва да предполага, че истинската добродетел на човешкия живот се изявява на мислителния живот. Истинската добродетел трябва да бъде намерена в живота на мислите, защото мислителният живот предава на човека неговата стойност. "Добродетелта може да се научи", така изисква предимно Сократ своята представа.
към текста >>
Той пристъпва към човека с предположението: В него се на
мир
а животът на мислите; нужно е само той да бъде пробуден.
Също и онова, което Сократ казва върху добродетелта, е насочено към това, да бъде обосновано доверието към душата познаваща себе си в изживяването на мисълта. Човек трябва да се довери повече на правилната мисъл на добродетелта отколкото на други мотиви. Добродетелта прави човека ценен, когато той я изживява в мисли. Така в Сократа се изразява това, към което се стремеше епохата преди него: Ценене на това, което е дадено на човешката душа чрез пробудения мислителен живот. Методът на учението на Сократ стои под влиянието на тази представа.
Той пристъпва към човека с предположението: В него се намира животът на мислите; нужно е само той да бъде пробуден.
Ето защо той така насочва своите въпроси, че запитаният да бъде предизвикан към пробуждане на неговия мисловен живот. В това се състои същността на Сократовия метод. Роденият в 427 г. пр.Хр. в Атина Платон чувстваше като ученик на Сократа, че благодарение на този последния в него е укрепнало доверието към мисловния живот. Това чувство озарява отначало целия душевен живот на Платон.
към текста >>
А идеята е откровение на
мир
овия Дух чрез откровението на мислите.
Роденият в 427 г. пр.Хр. в Атина Платон чувстваше като ученик на Сократа, че благодарение на този последния в него е укрепнало доверието към мисловния живот. Това чувство озарява отначало целия душевен живот на Платон. Всичко, което човек познава чрез сетивата или по някой друг начин, няма стойност, докато душата не го е поставила в светлината на мисълта. За Платон философията става наука за идеите като нещо, което има истинско битие.
А идеята е откровение на мировия Дух чрез откровението на мислите.
Светлината на мировия Дух свети в човешката душа, изявява се в нея като Идеи; и схващайки идеята, човешката душа се съединява със силата на мировия Дух. Разпростреният в пространството и във времето свят е като масата на морската вода, в която се отразяват звездите; обаче действително е само това, което се отразява като идея. Така за Платон целият свят се превръща в действащите едни върху други идеи. Тяхното действие в света се осъществява чрез това, че идеите се отразяват в хиле; първичната материя. Чрез това отразяване се ражда това, което човекът вижда като множество отделни неща и отделни процеси.
към текста >>
Светлината на
мир
овия Дух свети в човешката душа, изявява се в нея като Идеи; и схващайки идеята, човешката душа се съединява със силата на
мир
овия Дух.
в Атина Платон чувстваше като ученик на Сократа, че благодарение на този последния в него е укрепнало доверието към мисловния живот. Това чувство озарява отначало целия душевен живот на Платон. Всичко, което човек познава чрез сетивата или по някой друг начин, няма стойност, докато душата не го е поставила в светлината на мисълта. За Платон философията става наука за идеите като нещо, което има истинско битие. А идеята е откровение на мировия Дух чрез откровението на мислите.
Светлината на мировия Дух свети в човешката душа, изявява се в нея като Идеи; и схващайки идеята, човешката душа се съединява със силата на мировия Дух.
Разпростреният в пространството и във времето свят е като масата на морската вода, в която се отразяват звездите; обаче действително е само това, което се отразява като идея. Така за Платон целият свят се превръща в действащите едни върху други идеи. Тяхното действие в света се осъществява чрез това, че идеите се отразяват в хиле; първичната материя. Чрез това отразяване се ражда това, което човекът вижда като множество отделни неща и отделни процеси. Но човек не трябва да простира познанието върху хиле, първичната материя, защото в нея не е истината.
към текста >>
Аристотел иска да се потопи в съществата и процесите и това, което душата на
мир
а при това потопяване, то е същността на самата вещ.
Платон още прилага своето мислене за това, за да постави мисълта в нейната власт и да я доведе до света на идеите. При Аристотел този пласт е станала нещо самопонятно. По-нататък се касае за това, тя да бъде затвърдена навсякъде над областта на познанието. Аристотел разбира да използва мисълта като един инструмент, който прониква в същността на нещата. При Платон се касае за това, да бъде преодоляна вещта или същността навъншния свят; и когато тя е преодоляна, душата носи в себе си идеята, която само е осенила външната същност, но е останала чужда за нея и виси над нея в един духовен свят на истината.
Аристотел иска да се потопи в съществата и процесите и това, което душата намира при това потопяване, то е същността на самата вещ.
Душата чувства, като че само е извлякла тази същност от вещта и я е довела за себе си във формата на мисъл, за да може да я носи в себе си като един спомен за вещта. Така за Аристотел идеите са в нещата и в процесите; те са едната страна на нещата, онази, която душата може да извлече от тях със своите средства; другата страна, която душата не може да извлече от нещата, чрез която тези неща имат своя изграден на себе си живот, е веществото, материята /хиле/. Както при Платон от неговия възглед за душата пада светлина върху целия му светоглед, такъв е случаят и при Аристотел. И при двамата мислители нещата стоят така, че ние можем да охарактеризираме основната същност на техния светоглед, когато сторим това за техния възглед за душата. И за двамата мислители биха имали значение много подробности, които не могат да намерят място в това изложение; но и при двамата схващането за душата дава насоката, която е поел техният начин на мислене.
към текста >>
Идеята, която в смисъла на Аристотел човекът на
мир
а в една вещ вън от душата, е наистина тази същност на вещта; обаче душата е довела тази същност във формата на идея, за да я има за себе си.
Както при Платон от неговия възглед за душата пада светлина върху целия му светоглед, такъв е случаят и при Аристотел. И при двамата мислители нещата стоят така, че ние можем да охарактеризираме основната същност на техния светоглед, когато сторим това за техния възглед за душата. И за двамата мислители биха имали значение много подробности, които не могат да намерят място в това изложение; но и при двамата схващането за душата дава насоката, която е поел техният начин на мислене. За Платон е важно това, което живее в душата и като такова има дял в духовния свят; за Аристотел е важно, как се представя душата в човека за неговото собствено познание. Както душата трябва да се потопи в другите неща, така тя трябва да се потопи и в самата себе си, за да намери в себе си онова, което съставлява нейната същина.
Идеята, която в смисъла на Аристотел човекът намира в една вещ вън от душата, е наистина тази същност на вещта; обаче душата е довела тази същност във формата на идея, за да я има за себе си.
Идеята има своята действителност не в познаващата душа, а във външната вещ заедно с материята /хиле/. Но щом душата се потопи в самата себе си, тя намира идеята като такава в действителност. В този смисъл душата е идея, обаче действаща идея, ефективна същност. И тя се държи като такава действаща същност също и в живота на човека. Тя завладява тялото и зародишния живот на човека.
към текста >>
Но щом душата се потопи в самата себе си, тя на
мир
а идеята като такава в действителност.
И за двамата мислители биха имали значение много подробности, които не могат да намерят място в това изложение; но и при двамата схващането за душата дава насоката, която е поел техният начин на мислене. За Платон е важно това, което живее в душата и като такова има дял в духовния свят; за Аристотел е важно, как се представя душата в човека за неговото собствено познание. Както душата трябва да се потопи в другите неща, така тя трябва да се потопи и в самата себе си, за да намери в себе си онова, което съставлява нейната същина. Идеята, която в смисъла на Аристотел човекът намира в една вещ вън от душата, е наистина тази същност на вещта; обаче душата е довела тази същност във формата на идея, за да я има за себе си. Идеята има своята действителност не в познаващата душа, а във външната вещ заедно с материята /хиле/.
Но щом душата се потопи в самата себе си, тя намира идеята като такава в действителност.
В този смисъл душата е идея, обаче действаща идея, ефективна същност. И тя се държи като такава действаща същност също и в живота на човека. Тя завладява тялото и зародишния живот на човека. Докато при една вещ намираща се вън от душата идея и материя образуват едно неделимо единство, това не е така при човешката душа и нейното тяло. Тук самостоятелната човешка душа обхваща, завладява тялото, обезсилва действащата вече в тялото идея и сама застава на нейното място.
към текста >>
Докато при една вещ на
мир
аща се вън от душата идея и материя образуват едно неделимо единство, това не е така при човешката душа и нейното тяло.
Идеята има своята действителност не в познаващата душа, а във външната вещ заедно с материята /хиле/. Но щом душата се потопи в самата себе си, тя намира идеята като такава в действителност. В този смисъл душата е идея, обаче действаща идея, ефективна същност. И тя се държи като такава действаща същност също и в живота на човека. Тя завладява тялото и зародишния живот на човека.
Докато при една вещ намираща се вън от душата идея и материя образуват едно неделимо единство, това не е така при човешката душа и нейното тяло.
Тук самостоятелната човешка душа обхваща, завладява тялото, обезсилва действащата вече в тялото идея и сама застава на нейното място. В тялото, с което човешката душа се свързва, в смисъла на Аристотел вече живее нещо душевно. Защото той вижда в тялото на растението и в тялото на животното да действа нещо второстепенно душевно. Едно тяло, което носи в себе си душевното на растението и на животното, бива един вид оплодено от човешката душа. И така за земния човек се съединяват нещо телесно-душевно и нещо духовно-душевно.
към текста >>
На тази сфера на света принадлежи човешката душа като духовна душа; тя не съществува като индивидуално същество, а като част от
мир
овия Дух, преди да се свърже с телесно-душевното.
През време на земния човешки живот духовно-душевното отстранява самостоятелната действеност на телесно-душевното и действа с телесно-душевното като със свой инструмент. Чрез това се раждат пет душевни прояви, които при Аристотел се явяват като пет душевни членове; Растителната душа /Трептикон/, Усещата душа /Естетикон/, Развиващата желания душа /Оректикон/, Развиващата воля душа /Кинетикон/ и Духовната душа /Дионетикон/. Човекът с духовната душа чрез това, което принадлежи на духовния свят и в живота на зародиша се свързва с телесно-душевното; другите членове на душата се раждат, когато духовната душа се развива в тялото и води чрез него земния живот. Приемайки съществуването на една духовна душа, за Аристотел естествено съществува и един духовен свят въобще. Образът на света, който Аристотел има, стои така пред съзерцаващия поглед, че долу живеят нещата и процесите, представляващи материята и идеята; колкото по-нагоре насочва човек своя поглед, толкова повече изчезва това, което носи материален характер, явява се нещо чисто духовно представяйки се на човека като идея явява се сферата на света, в която божественото има своята същина като чиста духовност, което движи всичко.
На тази сфера на света принадлежи човешката душа като духовна душа; тя не съществува като индивидуално същество, а като част от мировия Дух, преди да се свърже с телесно-душевното.
Чрез това свързване тя добива своето индивидуално, отделено от мировия Дух съществуване и след своето отделяне от тялото продължава да живее по-нататък като духовно същество. Така индивидуалната душевна същност започва с човешкия земен живот и след това живее по-нататък безсмъртно. Платон приема едно съществуване на душата преди земния живот, но Аристотел не приема такова съществуване. Това е също така естествено за този последния, който оставя да съществува идеята в нещата, както и другото е естествено за Платон, който си представя идеята плуваща над нещата. Аристотел намира идеята в нещата; и душата постига това, което тя трябва да бъде в духовния свят като индивидуалност, в тялото.
към текста >>
Чрез това свързване тя добива своето индивидуално, отделено от
мир
овия Дух съществуване и след своето отделяне от тялото продължава да живее по-нататък като духовно същество.
Чрез това се раждат пет душевни прояви, които при Аристотел се явяват като пет душевни членове; Растителната душа /Трептикон/, Усещата душа /Естетикон/, Развиващата желания душа /Оректикон/, Развиващата воля душа /Кинетикон/ и Духовната душа /Дионетикон/. Човекът с духовната душа чрез това, което принадлежи на духовния свят и в живота на зародиша се свързва с телесно-душевното; другите членове на душата се раждат, когато духовната душа се развива в тялото и води чрез него земния живот. Приемайки съществуването на една духовна душа, за Аристотел естествено съществува и един духовен свят въобще. Образът на света, който Аристотел има, стои така пред съзерцаващия поглед, че долу живеят нещата и процесите, представляващи материята и идеята; колкото по-нагоре насочва човек своя поглед, толкова повече изчезва това, което носи материален характер, явява се нещо чисто духовно представяйки се на човека като идея явява се сферата на света, в която божественото има своята същина като чиста духовност, което движи всичко. На тази сфера на света принадлежи човешката душа като духовна душа; тя не съществува като индивидуално същество, а като част от мировия Дух, преди да се свърже с телесно-душевното.
Чрез това свързване тя добива своето индивидуално, отделено от мировия Дух съществуване и след своето отделяне от тялото продължава да живее по-нататък като духовно същество.
Така индивидуалната душевна същност започва с човешкия земен живот и след това живее по-нататък безсмъртно. Платон приема едно съществуване на душата преди земния живот, но Аристотел не приема такова съществуване. Това е също така естествено за този последния, който оставя да съществува идеята в нещата, както и другото е естествено за Платон, който си представя идеята плуваща над нещата. Аристотел намира идеята в нещата; и душата постига това, което тя трябва да бъде в духовния свят като индивидуалност, в тялото. Аристотел е мислителят, който прави мисълта да се развие чрез допира със същността на света в светоглед епохата преди Аристотел доведе до изживяването на мислите; Аристотел взема мислите и ги прилага към онова, което му се предлага в света.
към текста >>
Аристотел на
мир
а идеята в нещата; и душата постига това, което тя трябва да бъде в духовния свят като индивидуалност, в тялото.
На тази сфера на света принадлежи човешката душа като духовна душа; тя не съществува като индивидуално същество, а като част от мировия Дух, преди да се свърже с телесно-душевното. Чрез това свързване тя добива своето индивидуално, отделено от мировия Дух съществуване и след своето отделяне от тялото продължава да живее по-нататък като духовно същество. Така индивидуалната душевна същност започва с човешкия земен живот и след това живее по-нататък безсмъртно. Платон приема едно съществуване на душата преди земния живот, но Аристотел не приема такова съществуване. Това е също така естествено за този последния, който оставя да съществува идеята в нещата, както и другото е естествено за Платон, който си представя идеята плуваща над нещата.
Аристотел намира идеята в нещата; и душата постига това, което тя трябва да бъде в духовния свят като индивидуалност, в тялото.
Аристотел е мислителят, който прави мисълта да се развие чрез допира със същността на света в светоглед епохата преди Аристотел доведе до изживяването на мислите; Аристотел взема мислите и ги прилага към онова, което му се предлага в света. Самопонятният начин, да живее в мисълта, който му е свойствен, довежда Аристотеля също до това, да изследва законите на самия мисловен живот, логиката. Една такава наука можеше да се роди само, след като пробудената мисъл процъфтя до един зрял живот и стигна до едно такова хармонично отношение с нещата на външния свят, какъвто можем да намерим при Аристотел. Поставени до Аристотел, мислителите, които цялата древност ни показва като негови съвременници и следовници, са личности, които имат много по-малко значение. Те правят впечатлението, като че на техните способности се изплъзва нещо, което би им позволило да се издигнат до степента на разбиране, на която стоеше Аристотел.
към текста >>
Според това те искат да определят, как трябва да бъде устроен животът, за да отговаря той на
мир
овия ред и за да прояви човекът в своя живот онова в смисъл на този
мир
ов ред, което е съобразено с неговото същество.
/, Клеант /200 г. пр.Хр. роден/, Хризин /282-209 г. пр. Хр. /и др. Те вземат от съществуващите по-рано светогледи това, което им се струва разумно в тези светогледи; но за тях е важно преди всичко, да изпитат чрез разглеждането на света, как е поставен човекът в света.
Според това те искат да определят, как трябва да бъде устроен животът, за да отговаря той на мировия ред и за да прояви човекът в своя живот онова в смисъл на този миров ред, което е съобразено с неговото същество.
В техния смисъл, чрез желанията, страстите, нуждите човек заглушава своето природосъобразно същество; чрез сдържаност, спокойствие, непроявяване на нужди той чувства най-добре, какво трябва да бъде и може да бъде. Идеалът на човека е "мъдрецът", който не затъмнява чрез никакъв порок вътрешното развитие на човешкото същество. Ако мислителите до Аристотел насочваха своето внимание върху това, да добият познанието, което е достижимо за човека, след като чрез възприятието на мисълта той беше стигнал до пълното съзнание за своята душа, със стоиците започва размишлението върху това: Какво трябва да прави човек, за да изрази най-добре своята човешка същност? Епикур /роден в 342 г. пр.Хр. , починал в 270 г.
към текста >>
И върху тази основа той изгражда един възглед на живота, който може да се счита като един отговор на въпроса: Тъй като човешката душа изпъква като цвят от
мир
овите процеси, как трябва да живее тя, за да изгради своя отделен живот, своята самостоятелност съобразно с разумното мислене?
Идеалът на човека е "мъдрецът", който не затъмнява чрез никакъв порок вътрешното развитие на човешкото същество. Ако мислителите до Аристотел насочваха своето внимание върху това, да добият познанието, което е достижимо за човека, след като чрез възприятието на мисълта той беше стигнал до пълното съзнание за своята душа, със стоиците започва размишлението върху това: Какво трябва да прави човек, за да изрази най-добре своята човешка същност? Епикур /роден в 342 г. пр.Хр. , починал в 270 г. пр.Хр./ разви по свой начин елементите, които бяха заложени вече в атомистиката.
И върху тази основа той изгражда един възглед на живота, който може да се счита като един отговор на въпроса: Тъй като човешката душа изпъква като цвят от мировите процеси, как трябва да живее тя, за да изгради своя отделен живот, своята самостоятелност съобразно с разумното мислене?
Епикур можа да отговори на този въпрос само по такъв начин, който взема под внимание душевния живот между раждането и смъртта, защото при пълна откровеност от атомистичния светоглед не може да се получи нищо друго. За един такъв възглед особена загадка на живота трябва да представлява болката, страданието. Защото страданието е един от онези факти, които убиват в душата съзнанието на миналите времена движението на звездите, падането на дъжда могат да бъдат разглеждани така, както се разглежда движението на собствената ръка, т.е. да се чувствува и в двете една единна духовно-душевна същност. Но че съществуват в човека процеси, които могат да причинят страдание, а вън от него няма такива, това заставя обаче душата да признае своята особена същност.
към текста >>
Едно учение на добродетелите, което, както това на Епикур, се стреми да живее в хармония с
мир
овия разум, от само себе си разбира, че ще може да цени един такъв идеал на живота, който води до отбягването на страданието, на неудоволствието.
Епикур можа да отговори на този въпрос само по такъв начин, който взема под внимание душевния живот между раждането и смъртта, защото при пълна откровеност от атомистичния светоглед не може да се получи нищо друго. За един такъв възглед особена загадка на живота трябва да представлява болката, страданието. Защото страданието е един от онези факти, които убиват в душата съзнанието на миналите времена движението на звездите, падането на дъжда могат да бъдат разглеждани така, както се разглежда движението на собствената ръка, т.е. да се чувствува и в двете една единна духовно-душевна същност. Но че съществуват в човека процеси, които могат да причинят страдание, а вън от него няма такива, това заставя обаче душата да признае своята особена същност.
Едно учение на добродетелите, което, както това на Епикур, се стреми да живее в хармония с мировия разум, от само себе си разбира, че ще може да цени един такъв идеал на живота, който води до отбягването на страданието, на неудоволствието.
Така всичко, което отстранява неприятното, става най-висше епикурейско благо на живота. Това схващане за живота намери в следващото време множество последователи; то бе възприето също и от стремящите се към образование римляни. Римският поет Т. Лукрециус Карус /95-53 г. пр.Хр./ го изрази в една съвършена форма в своето стихотворение "Върху природата".
към текста >>
Тогава душата се чувства откъсната от връзката с тези основи чрез мисленето; тя чувства, че нейната същност лежи в мисленето; но не на
мир
а никакъв път, за да открие в мислителния живот нещо друго освен само нейното собствено потвърждение.
Римският поет Т. Лукрециус Карус /95-53 г. пр.Хр./ го изрази в една съвършена форма в своето стихотворение "Върху природата". Възприемането на мислите води душата до признаването на самата себе си. Но може също да се случи, защото душата да се чувства безсилна да задълбочи изживяването на мислите така, че да намери в него една връзка с основите на света.
Тогава душата се чувства откъсната от връзката с тези основи чрез мисленето; тя чувства, че нейната същност лежи в мисленето; но не намира никакъв път, за да открие в мислителния живот нещо друго освен само нейното собствено потвърждение.
Тогава тя може да се отдаде на отказа от всяко истинско познание. В такова положение се намираше Пиррхо /300-270 г. пр.Хр./ и неговите последователи, чието убеждение се нарича скептицизъм. Скептицизмът, светогледът на съмнението, не приписва на изживяването на мислите никаква друга способност, освен тази за образуване на човешки мнения върху света; дали тези мнения имат някакво значение за света вън от човека, върху това той не иска да решава нищо. В редицата на гръцките мислители можем да съзрем в определен смисъл една затворена картина.
към текста >>
В такова положение се на
мир
аше Пиррхо /300-270 г.
пр.Хр./ го изрази в една съвършена форма в своето стихотворение "Върху природата". Възприемането на мислите води душата до признаването на самата себе си. Но може също да се случи, защото душата да се чувства безсилна да задълбочи изживяването на мислите така, че да намери в него една връзка с основите на света. Тогава душата се чувства откъсната от връзката с тези основи чрез мисленето; тя чувства, че нейната същност лежи в мисленето; но не намира никакъв път, за да открие в мислителния живот нещо друго освен само нейното собствено потвърждение. Тогава тя може да се отдаде на отказа от всяко истинско познание.
В такова положение се намираше Пиррхо /300-270 г.
пр.Хр./ и неговите последователи, чието убеждение се нарича скептицизъм. Скептицизмът, светогледът на съмнението, не приписва на изживяването на мислите никаква друга способност, освен тази за образуване на човешки мнения върху света; дали тези мнения имат някакво значение за света вън от човека, върху това той не иска да решава нищо. В редицата на гръцките мислители можем да съзрем в определен смисъл една затворена картина. Наистина трябва да си признаем, че едно такова съединяване на възгледите на личности може твърде лесно да носи един напълно външен характер и в много отношения да има само едно второстепенно значение. Защото същественото остава все пак разглеждането на отделните личности и добиването на впечатления върху това, как в тези отделни личности се изявява в особени случаи общо-човешкото.
към текста >>
Така той смята, че се издига до едно
мир
ово същество, което не влиза в живота на мислите; ето защо за него
мир
овият Разум, до който се издигат Платон и Аристотел, не е последното, до което душата стига, а едно творение на по-висшето, което се на
мир
а вън от всяко мислене.
Плотин не вижда в мислителното изживяване на душата нещо, което обхваща душата в нейния пълен живот. Върху този душевен живот схващането на мислите по-скоро хвърля едно було, отколкото да го разкрива. Душата трябва да победи същността на мисълта, да я изкорени в себе си и след това изкореняване може да навлезе в едно изживяване, което я свързва с Първичното същество на света. Мисълта довежда душата до себе си; тя трябва да схване сега в себе си нещо, което отново я отвежда от областта, в която я е довела мисълта. Плотин се стреми към едно озарение, което се явява в душата, след като тя е напуснала областта, в която я е довела мисълта.
Така той смята, че се издига до едно мирово същество, което не влиза в живота на мислите; ето защо за него мировият Разум, до който се издигат Платон и Аристотел, не е последното, до което душата стига, а едно творение на по-висшето, което се намира вън от всяко мислене.
От тази същност, която се намира над мисълта, която не може да се сравни с нищо, върху което са възможни мисли, извират всички процеси на света. Мисълта, както тя може да се изяви на гръцкия духовен живот, завърши, така да се каже, своята окръжност до Плотин и с това изчерпи отношенията, до които човек може да стигне в нея. И Плотин търси други изрази, различни от тези, които се крият в откровението на мислите. Той излиза вън от развиващия се напред живот на мислите и навлиза в областта на мистиката. Тук ние не възнамеряваме да направим едно изложение върху същинската мистика, а само едно такова, което представя развитието на мисълта, и онова, което произтича от самото това развитие.
към текста >>
От тази същност, която се на
мир
а над мисълта, която не може да се сравни с нищо, върху което са възможни мисли, извират всички процеси на света.
Върху този душевен живот схващането на мислите по-скоро хвърля едно було, отколкото да го разкрива. Душата трябва да победи същността на мисълта, да я изкорени в себе си и след това изкореняване може да навлезе в едно изживяване, което я свързва с Първичното същество на света. Мисълта довежда душата до себе си; тя трябва да схване сега в себе си нещо, което отново я отвежда от областта, в която я е довела мисълта. Плотин се стреми към едно озарение, което се явява в душата, след като тя е напуснала областта, в която я е довела мисълта. Така той смята, че се издига до едно мирово същество, което не влиза в живота на мислите; ето защо за него мировият Разум, до който се издигат Платон и Аристотел, не е последното, до което душата стига, а едно творение на по-висшето, което се намира вън от всяко мислене.
От тази същност, която се намира над мисълта, която не може да се сравни с нищо, върху което са възможни мисли, извират всички процеси на света.
Мисълта, както тя може да се изяви на гръцкия духовен живот, завърши, така да се каже, своята окръжност до Плотин и с това изчерпи отношенията, до които човек може да стигне в нея. И Плотин търси други изрази, различни от тези, които се крият в откровението на мислите. Той излиза вън от развиващия се напред живот на мислите и навлиза в областта на мистиката. Тук ние не възнамеряваме да направим едно изложение върху същинската мистика, а само едно такова, което представя развитието на мисълта, и онова, което произтича от самото това развитие. Въпреки това на различните места в духовното развитие на човечеството стават свързвания на мислителния светоглед с мистиката.
към текста >>
Сред този свят се на
мир
а човекът.
Но как след това той представя връзката на света с тази Първопричина, това може да бъде изразено в мисли. От свръхмисловния Принцип са произлезли съществата на света. Свърхмисловният Принцип и най-съвършеното. Това, което произлиза от него, е по-малко съвършено. Така върви надолу до видимия свят, който е най-несъвършеният.
Сред този свят се намира човекът.
Чрез усъвършенстване на своята душа той трябва да отстрани от себе си онова, което светът може да му даде повече, и който той се намира отначало, и така да намери един път, който ще направи от него едно същество, което да отговаря на съвършеното Начало. Плотин се представя като една личност, която се вижда поставена в невъзможност да продължи гръцкия мислителен живот. Той не може да стигне да нищо, което да бъде една по-нататъшна издънка на светогледния живот на самата мисъл. Ако насочим поглед върху смисъла на развитието на светогледите, ние сме оправдани да кажем: Образното мислене се е превърнало в мислене с мисли; по същия начин мисленето с мисли трябва да се преобрази по-нататък. Но по времето на Плотин развитието на светогледите не беше още узряло за това.
към текста >>
Чрез усъвършенстване на своята душа той трябва да отстрани от себе си онова, което светът може да му даде повече, и който той се на
мир
а отначало, и така да намери един път, който ще направи от него едно същество, което да отговаря на съвършеното Начало.
От свръхмисловния Принцип са произлезли съществата на света. Свърхмисловният Принцип и най-съвършеното. Това, което произлиза от него, е по-малко съвършено. Така върви надолу до видимия свят, който е най-несъвършеният. Сред този свят се намира човекът.
Чрез усъвършенстване на своята душа той трябва да отстрани от себе си онова, което светът може да му даде повече, и който той се намира отначало, и така да намери един път, който ще направи от него едно същество, което да отговаря на съвършеното Начало.
Плотин се представя като една личност, която се вижда поставена в невъзможност да продължи гръцкия мислителен живот. Той не може да стигне да нищо, което да бъде една по-нататъшна издънка на светогледния живот на самата мисъл. Ако насочим поглед върху смисъла на развитието на светогледите, ние сме оправдани да кажем: Образното мислене се е превърнало в мислене с мисли; по същия начин мисленето с мисли трябва да се преобрази по-нататък. Но по времето на Плотин развитието на светогледите не беше още узряло за това. Ето защо Плотин напуска мисълта и търси вън от изживяването на мисълта.
към текста >>
Въпреки това, оплодени чрез неговите мистични изживявания, гръцките мисли приемат формата на идеи на развитието, които си представят
мир
овия процес като произлизане на една редица от степени на на
мир
ащи се в слизане несъвършени същества от едно най-висше съвършено същество.
Плотин се представя като една личност, която се вижда поставена в невъзможност да продължи гръцкия мислителен живот. Той не може да стигне да нищо, което да бъде една по-нататъшна издънка на светогледния живот на самата мисъл. Ако насочим поглед върху смисъла на развитието на светогледите, ние сме оправдани да кажем: Образното мислене се е превърнало в мислене с мисли; по същия начин мисленето с мисли трябва да се преобрази по-нататък. Но по времето на Плотин развитието на светогледите не беше още узряло за това. Ето защо Плотин напуска мисълта и търси вън от изживяването на мисълта.
Въпреки това, оплодени чрез неговите мистични изживявания, гръцките мисли приемат формата на идеи на развитието, които си представят мировия процес като произлизане на една редица от степени на намиращи се в слизане несъвършени същества от едно най-висше съвършено същество.
В мисленето на Плотин продължават да действат гръцките мисли; но те не растат по-нататък като един организъм, а са приети от мистичното изживяване и се оформят не в това, което сами образуват от себе си, а в нещо, което е преобразено чрез извънмисловни сили. Последователите и продължители на този светоглед са Амониус Саккас /175-250 г. сл. Хр./, Порфирий /232-304 г./, Ямблик /който е живял през 4-тото столетие сл. Хр./, Проклус /410-485 г./ и др. По един подобен начин, както Плотин и неговите следовници гръцкото мислене бе продължено по-нататък в неговото повече платоническо оцветение под влиянието на един извънмисловен елемент, стана също то с това мислене в неговия питагорейски нюанс чрез Нигидиус Фигулус, Аполоний от Тиана, Модератус от Гадес и др.
към текста >>
9.
ЕПОХАТА НА КАНТ И НА ГЬОТЕ
GA_18_1 Загадки на философията
Върху Кант той пише в 1794 година: "Аз не се плаша да мисля, че законът на изменението, пред който никое човешко и никое божествено творение не на
мир
а милост, ще разруши също и формата на Кантовата философия както и всяка друга форма; обаче основите на тази философия няма защо да се страхуват от тази съдба, защото откакто съществува човешкият род и докато съществува един разум, хората мълком са ги признали и са действали напълно според тях".
Неразбираемо е, какво уважение за човечеството, каква сила ни дава философията, каква благодат е тя за една епоха, в която моралът е разрушен в неговите основи и понятието за дълг е зачеркнато във всички речници". И когото въз основа на възгледа на Кант изгради своя собствен възглед в своята книга "Основа на общото наукоучение", той изпрати тази книга на Гьоте с думите: "Аз ви считам и винаги съм ви считал като представител на чистата духовност на чувството на постигнатата днес степен на хуманността. Към вас се обръща с право философията. Вашето чувство и пробния камък за нея". В едно подобно отношение към двамата мислители стоеше Шилер.
Върху Кант той пише в 1794 година: "Аз не се плаша да мисля, че законът на изменението, пред който никое човешко и никое божествено творение не намира милост, ще разруши също и формата на Кантовата философия както и всяка друга форма; обаче основите на тази философия няма защо да се страхуват от тази съдба, защото откакто съществува човешкият род и докато съществува един разум, хората мълком са ги признали и са действали напълно според тях".
Шилер описва възгледа на Гьоте в едно писмо до него от 23 август 1794 година: "Отдавна вече, макар и от известно разстояние, аз следих хода на вашия Дух и пътя, който вие предначертахте, събуждаше в мене постоянно ново удивление. Вие търсите необходимото в природата, но го търсите по най-трудния път, пред който всеки по-слаб дух би отстъпил. Вие обгръщате цялата природа, за да получите светлината върху отделните неща; в цялостта на нейните видове явления вие търсите обяснителната причина за индивида... Ако бихте се родили като грък, даже само като италианец, и ако още от люлката би ви заобиколила една подбрана природа и едно идеализиращо изкуство, Вашият път би бил безкрайно съкратен, а може би щеше да бъде излишен. Още при първото гледане на нещата вие бихте възприели тогава формата на необходимото и с вашите първи опитности у вас би се развил великият стил. Но понеже сте роден като германец, тъй като вашият гръцки дух е бил захвърлен в това северно творение, не ви оставаше никакъв избор, освен или да замените вашето въображение с това, което действителността поставя пред вас с помощта на вашата мислителна сила, и по този начин да родите един вид от вътре и по рационален път една Гърция".
към текста >>
За да онагледим действието на първия върху неговата епоха, ще приведем още изказванията на двама мислители върху него, които се на
мир
аха на висотата на образованието на тяхното време Жан Пол писа в 1788 година на своя приятел: "Купете си, за Бога, две книги, Кантовото Основание на една метафизика на нравите и Кантовата /Критика на практическия разум.
Вие търсите необходимото в природата, но го търсите по най-трудния път, пред който всеки по-слаб дух би отстъпил. Вие обгръщате цялата природа, за да получите светлината върху отделните неща; в цялостта на нейните видове явления вие търсите обяснителната причина за индивида... Ако бихте се родили като грък, даже само като италианец, и ако още от люлката би ви заобиколила една подбрана природа и едно идеализиращо изкуство, Вашият път би бил безкрайно съкратен, а може би щеше да бъде излишен. Още при първото гледане на нещата вие бихте възприели тогава формата на необходимото и с вашите първи опитности у вас би се развил великият стил. Но понеже сте роден като германец, тъй като вашият гръцки дух е бил захвърлен в това северно творение, не ви оставаше никакъв избор, освен или да замените вашето въображение с това, което действителността поставя пред вас с помощта на вашата мислителна сила, и по този начин да родите един вид от вътре и по рационален път една Гърция". Разглеждани от настоящето Кант и Гьоте могат да бъдат считани като духове, и които развитието на светогледите на по-ново време се разбулва като в един важен момент на своя развоен процес чрез това, че в тези духове въпросите на загадката на съществуването са чувствани силно, въпроси, които по-рано се подготвяха повече в подосновите на душевния живот.
За да онагледим действието на първия върху неговата епоха, ще приведем още изказванията на двама мислители върху него, които се намираха на висотата на образованието на тяхното време Жан Пол писа в 1788 година на своя приятел: "Купете си, за Бога, две книги, Кантовото Основание на една метафизика на нравите и Кантовата /Критика на практическия разум.
Кант не е една светлина на света, а една цяла лъчезарна слънчева система наведнъж". А Вилхелм фон Хумболдт казва: "Кант предприе и извърши най-великото дело, което може би философстващият разум трябва да дължи на един единствен човек... Три неща остават, когато искаме да определим славата, която Кант донесе на своята нация, ползата, която тъй предаде на спекулативното мислене, три неща остават сигурно очевидни: Някои неща, които той превърна в развалини, не ще се въздигнат никога отново, някои неща, които той основа, никога не ще умрат, и, което е най-важното, той постави основата на една реформа, каквато цялата история на човешкото мислене не показва". Виждаме, че в делото на Кант неговите съвременници са виждали едно потресаващо въздействие сред развитието на светогледите. Но той самият считаше това въздействие за толкова важно, че поставяше неговото значение на еднакво равнище с онова, което Коперниковото откритие на движението на планетите имаше за природопознанието. Някои явления в развитието на светогледите в миналите времена действат по-нататък в мисленето на Кант и са се оформят в него като загадъчни въпроси, които определят характера на неговия светоглед.
към текста >>
Единната божествена субстанция, която се развива с математическа закономерност във всички същества на света, позволява на човешкия Аз да важи само тогава, когато този Аз се изгубва напълно в божествената субстанция, когато той оставя неговото събесъзнание да премине в нейното
мир
ово съзнание.
Този гръцки подход за вземане становище към света на мислите не е вече възможен за човека на по-новото време. В себесъзнателната душа трябва да се намери нещо, което да подкрепи мисълта. За Декарт и отново за Спиноза това е изпълнението на изискването, съгласно което душата трябва да се отнася към мисълта така, както се отнася в математическия начин на мислене. Когато от съмнението Декарт стига до своето "Аз мисля, следователно съм" и до това, което е свързано с него, той се почувства сигурен във всичко това, защото за него то изглеждаше да има същата яснота, каквато е присъща на математиката. Същото убеждение доведе Спиноза дотам, да си изгради един образ на света, в който всичко действа със строга необходимост, както математическите закони.
Единната божествена субстанция, която се развива с математическа закономерност във всички същества на света, позволява на човешкия Аз да важи само тогава, когато този Аз се изгубва напълно в божествената субстанция, когато той оставя неговото събесъзнание да премине в нейното мирово съзнание.
Това математическо схващане, което извира от копнежа на "Аза" за една сигурност, от която той се нуждае за себе си, води този "Аз" до един образ на света, в който чрез стремежа към своята сигурност той е изгубил самия себе си, своето самостоятелно съществуване в една духовна Основа на света, своята свобода и своята надежда в едно самостоятелно вечно съществуване. В противоположна посока се движеше мисленето на Лайбниц. За него човешката душа е самостоятелна, строго затворена в себе си монада. Но тази монада изживява само това, което е в нея; мировият ред, който се предлага "като отвън", е само една илюзия. Зад него се намира истинският свят, който се състои само от монади, и чийто ред е предопределена хармония, която е недостъпна за наблюдението.
към текста >>
Но тази монада изживява само това, което е в нея;
мир
овият ред, който се предлага "като отвън", е само една илюзия.
Същото убеждение доведе Спиноза дотам, да си изгради един образ на света, в който всичко действа със строга необходимост, както математическите закони. Единната божествена субстанция, която се развива с математическа закономерност във всички същества на света, позволява на човешкия Аз да важи само тогава, когато този Аз се изгубва напълно в божествената субстанция, когато той оставя неговото събесъзнание да премине в нейното мирово съзнание. Това математическо схващане, което извира от копнежа на "Аза" за една сигурност, от която той се нуждае за себе си, води този "Аз" до един образ на света, в който чрез стремежа към своята сигурност той е изгубил самия себе си, своето самостоятелно съществуване в една духовна Основа на света, своята свобода и своята надежда в едно самостоятелно вечно съществуване. В противоположна посока се движеше мисленето на Лайбниц. За него човешката душа е самостоятелна, строго затворена в себе си монада.
Но тази монада изживява само това, което е в нея; мировият ред, който се предлага "като отвън", е само една илюзия.
Зад него се намира истинският свят, който се състои само от монади, и чийто ред е предопределена хармония, която е недостъпна за наблюдението. Този светоглед оставя на човешката душа самостоятелността, самостоятелното съществуване във всемира, свободата и надеждата в едно вечно значение в развитието на света; но, когато остава верен на самия себе си, той не може всъщност да стори нищо друго, освен да твърди, че всичко, което душата познава, е само самата тя, че тя не може да излезе вън от самосъзнателния Аз и че вселената не може да и се изяви в нейната истина отвън. Убежденията добити по религиозен път бяха още така силно действащи за Декарт и за Лайбниц, че и двамата ги приеха в своя образ на света поради мотиви, различни от тези, които опорите на този образ на света им даваха. При Декарт в образа на света се вмъкна възгледът за духовния свят, който той беше добил по религиозен път; този възглед проникна, несъзнателно за него, строгата математическа необходимост за неговия миров ред и така той не почувства, че всъщност неговият образ на свата му заличаваше "Аза". По същия начин действаха религиозните импулси при Лайбниц, поради което той не долавяше, че в своя образ на света няма никаква възможност да намери нещо друго, освен само собственото душевно съдържание.
към текста >>
Зад него се на
мир
а истинският свят, който се състои само от монади, и чийто ред е предопределена хармония, която е недостъпна за наблюдението.
Единната божествена субстанция, която се развива с математическа закономерност във всички същества на света, позволява на човешкия Аз да важи само тогава, когато този Аз се изгубва напълно в божествената субстанция, когато той оставя неговото събесъзнание да премине в нейното мирово съзнание. Това математическо схващане, което извира от копнежа на "Аза" за една сигурност, от която той се нуждае за себе си, води този "Аз" до един образ на света, в който чрез стремежа към своята сигурност той е изгубил самия себе си, своето самостоятелно съществуване в една духовна Основа на света, своята свобода и своята надежда в едно самостоятелно вечно съществуване. В противоположна посока се движеше мисленето на Лайбниц. За него човешката душа е самостоятелна, строго затворена в себе си монада. Но тази монада изживява само това, което е в нея; мировият ред, който се предлага "като отвън", е само една илюзия.
Зад него се намира истинският свят, който се състои само от монади, и чийто ред е предопределена хармония, която е недостъпна за наблюдението.
Този светоглед оставя на човешката душа самостоятелността, самостоятелното съществуване във всемира, свободата и надеждата в едно вечно значение в развитието на света; но, когато остава верен на самия себе си, той не може всъщност да стори нищо друго, освен да твърди, че всичко, което душата познава, е само самата тя, че тя не може да излезе вън от самосъзнателния Аз и че вселената не може да и се изяви в нейната истина отвън. Убежденията добити по религиозен път бяха още така силно действащи за Декарт и за Лайбниц, че и двамата ги приеха в своя образ на света поради мотиви, различни от тези, които опорите на този образ на света им даваха. При Декарт в образа на света се вмъкна възгледът за духовния свят, който той беше добил по религиозен път; този възглед проникна, несъзнателно за него, строгата математическа необходимост за неговия миров ред и така той не почувства, че всъщност неговият образ на свата му заличаваше "Аза". По същия начин действаха религиозните импулси при Лайбниц, поради което той не долавяше, че в своя образ на света няма никаква възможност да намери нещо друго, освен само собственото душевно съдържание. Въпреки това той вярваше, че може да приеме духовния свят намиращ се вън от "Аза".
към текста >>
Този светоглед оставя на човешката душа самостоятелността, самостоятелното съществуване във все
мир
а, свободата и надеждата в едно вечно значение в развитието на света; но, когато остава верен на самия себе си, той не може всъщност да стори нищо друго, освен да твърди, че всичко, което душата познава, е само самата тя, че тя не може да излезе вън от самосъзнателния Аз и че вселената не може да и се изяви в нейната истина отвън.
Това математическо схващане, което извира от копнежа на "Аза" за една сигурност, от която той се нуждае за себе си, води този "Аз" до един образ на света, в който чрез стремежа към своята сигурност той е изгубил самия себе си, своето самостоятелно съществуване в една духовна Основа на света, своята свобода и своята надежда в едно самостоятелно вечно съществуване. В противоположна посока се движеше мисленето на Лайбниц. За него човешката душа е самостоятелна, строго затворена в себе си монада. Но тази монада изживява само това, което е в нея; мировият ред, който се предлага "като отвън", е само една илюзия. Зад него се намира истинският свят, който се състои само от монади, и чийто ред е предопределена хармония, която е недостъпна за наблюдението.
Този светоглед оставя на човешката душа самостоятелността, самостоятелното съществуване във всемира, свободата и надеждата в едно вечно значение в развитието на света; но, когато остава верен на самия себе си, той не може всъщност да стори нищо друго, освен да твърди, че всичко, което душата познава, е само самата тя, че тя не може да излезе вън от самосъзнателния Аз и че вселената не може да и се изяви в нейната истина отвън.
Убежденията добити по религиозен път бяха още така силно действащи за Декарт и за Лайбниц, че и двамата ги приеха в своя образ на света поради мотиви, различни от тези, които опорите на този образ на света им даваха. При Декарт в образа на света се вмъкна възгледът за духовния свят, който той беше добил по религиозен път; този възглед проникна, несъзнателно за него, строгата математическа необходимост за неговия миров ред и така той не почувства, че всъщност неговият образ на свата му заличаваше "Аза". По същия начин действаха религиозните импулси при Лайбниц, поради което той не долавяше, че в своя образ на света няма никаква възможност да намери нещо друго, освен само собственото душевно съдържание. Въпреки това той вярваше, че може да приеме духовния свят намиращ се вън от "Аза". Спиноза извлече с един голям замах в своята личност извода на своя образ на света.
към текста >>
При Декарт в образа на света се вмъкна възгледът за духовния свят, който той беше добил по религиозен път; този възглед проникна, несъзнателно за него, строгата математическа необходимост за неговия
мир
ов ред и така той не почувства, че всъщност неговият образ на свата му заличаваше "Аза".
За него човешката душа е самостоятелна, строго затворена в себе си монада. Но тази монада изживява само това, което е в нея; мировият ред, който се предлага "като отвън", е само една илюзия. Зад него се намира истинският свят, който се състои само от монади, и чийто ред е предопределена хармония, която е недостъпна за наблюдението. Този светоглед оставя на човешката душа самостоятелността, самостоятелното съществуване във всемира, свободата и надеждата в едно вечно значение в развитието на света; но, когато остава верен на самия себе си, той не може всъщност да стори нищо друго, освен да твърди, че всичко, което душата познава, е само самата тя, че тя не може да излезе вън от самосъзнателния Аз и че вселената не може да и се изяви в нейната истина отвън. Убежденията добити по религиозен път бяха още така силно действащи за Декарт и за Лайбниц, че и двамата ги приеха в своя образ на света поради мотиви, различни от тези, които опорите на този образ на света им даваха.
При Декарт в образа на света се вмъкна възгледът за духовния свят, който той беше добил по религиозен път; този възглед проникна, несъзнателно за него, строгата математическа необходимост за неговия миров ред и така той не почувства, че всъщност неговият образ на свата му заличаваше "Аза".
По същия начин действаха религиозните импулси при Лайбниц, поради което той не долавяше, че в своя образ на света няма никаква възможност да намери нещо друго, освен само собственото душевно съдържание. Въпреки това той вярваше, че може да приеме духовния свят намиращ се вън от "Аза". Спиноза извлече с един голям замах в своята личност извода на своя образ на света. За да има сигурност за своя образ на света, която сигурност изискваше себесъзнанието, той се примири по отношение самостоятелносттта на това събесъзнание и намери блаженството в това, да се чувства като член на една божествена субстанция. Поглеждайки към Кант ние можем да подхвърлим въпроса: Как трябваше той да чувства по отношение на светогледните направления, които бяха създали своите най-изпъкващи представители в лицето на Декарт, Спиноза и Лайбниц?
към текста >>
Въпреки това той вярваше, че може да приеме духовния свят на
мир
ащ се вън от "Аза".
Зад него се намира истинският свят, който се състои само от монади, и чийто ред е предопределена хармония, която е недостъпна за наблюдението. Този светоглед оставя на човешката душа самостоятелността, самостоятелното съществуване във всемира, свободата и надеждата в едно вечно значение в развитието на света; но, когато остава верен на самия себе си, той не може всъщност да стори нищо друго, освен да твърди, че всичко, което душата познава, е само самата тя, че тя не може да излезе вън от самосъзнателния Аз и че вселената не може да и се изяви в нейната истина отвън. Убежденията добити по религиозен път бяха още така силно действащи за Декарт и за Лайбниц, че и двамата ги приеха в своя образ на света поради мотиви, различни от тези, които опорите на този образ на света им даваха. При Декарт в образа на света се вмъкна възгледът за духовния свят, който той беше добил по религиозен път; този възглед проникна, несъзнателно за него, строгата математическа необходимост за неговия миров ред и така той не почувства, че всъщност неговият образ на свата му заличаваше "Аза". По същия начин действаха религиозните импулси при Лайбниц, поради което той не долавяше, че в своя образ на света няма никаква възможност да намери нещо друго, освен само собственото душевно съдържание.
Въпреки това той вярваше, че може да приеме духовния свят намиращ се вън от "Аза".
Спиноза извлече с един голям замах в своята личност извода на своя образ на света. За да има сигурност за своя образ на света, която сигурност изискваше себесъзнанието, той се примири по отношение самостоятелносттта на това събесъзнание и намери блаженството в това, да се чувства като член на една божествена субстанция. Поглеждайки към Кант ние можем да подхвърлим въпроса: Как трябваше той да чувства по отношение на светогледните направления, които бяха създали своите най-изпъкващи представители в лицето на Декарт, Спиноза и Лайбниц? Защото всички душевни импулси, които бяха действали в тези тримата, действаха в него. И в неговата душа те действаха едни върху други и произвеждаха натрапващите му се загадки на света и на човечеството.
към текста >>
За да има сигурност за своя образ на света, която сигурност изискваше себесъзнанието, той се при
мир
и по отношение самостоятелносттта на това събесъзнание и намери блаженството в това, да се чувства като член на една божествена субстанция.
Убежденията добити по религиозен път бяха още така силно действащи за Декарт и за Лайбниц, че и двамата ги приеха в своя образ на света поради мотиви, различни от тези, които опорите на този образ на света им даваха. При Декарт в образа на света се вмъкна възгледът за духовния свят, който той беше добил по религиозен път; този възглед проникна, несъзнателно за него, строгата математическа необходимост за неговия миров ред и така той не почувства, че всъщност неговият образ на свата му заличаваше "Аза". По същия начин действаха религиозните импулси при Лайбниц, поради което той не долавяше, че в своя образ на света няма никаква възможност да намери нещо друго, освен само собственото душевно съдържание. Въпреки това той вярваше, че може да приеме духовния свят намиращ се вън от "Аза". Спиноза извлече с един голям замах в своята личност извода на своя образ на света.
За да има сигурност за своя образ на света, която сигурност изискваше себесъзнанието, той се примири по отношение самостоятелносттта на това събесъзнание и намери блаженството в това, да се чувства като член на една божествена субстанция.
Поглеждайки към Кант ние можем да подхвърлим въпроса: Как трябваше той да чувства по отношение на светогледните направления, които бяха създали своите най-изпъкващи представители в лицето на Декарт, Спиноза и Лайбниц? Защото всички душевни импулси, които бяха действали в тези тримата, действаха в него. И в неговата душа те действаха едни върху други и произвеждаха натрапващите му се загадки на света и на човечеството. Един поглед върху духовния живот от епохата на Кант дава насоката за начина, как Кант е чувствал върху тези загадки. Този духовен живот се явява в един важен симптом в становището на Лесинг /1729-1781 г./ към светогледните въпроси.
към текста >>
Лесинг резю
мир
а своето вероизповедание в думите: "Развитието на истините дадени чрез откровение в истини на разума е направо необходимо, ако с това искаме да помогнем на човешкия род".
Поглеждайки към Кант ние можем да подхвърлим въпроса: Как трябваше той да чувства по отношение на светогледните направления, които бяха създали своите най-изпъкващи представители в лицето на Декарт, Спиноза и Лайбниц? Защото всички душевни импулси, които бяха действали в тези тримата, действаха в него. И в неговата душа те действаха едни върху други и произвеждаха натрапващите му се загадки на света и на човечеството. Един поглед върху духовния живот от епохата на Кант дава насоката за начина, как Кант е чувствал върху тези загадки. Този духовен живот се явява в един важен симптом в становището на Лесинг /1729-1781 г./ към светогледните въпроси.
Лесинг резюмира своето вероизповедание в думите: "Развитието на истините дадени чрез откровение в истини на разума е направо необходимо, ако с това искаме да помогнем на човешкия род".
18-ият век е бил наречен век на просветлението. Духовете на Германия разбираха просветлението в смисъла на Лесинговото изказване. Кант обясни просветлението като "Излизане на човека от неговото непълнолетие, и което той се намираше по собствена вина", и посочва като негов девиз: "Имай смелост да си служиш със своя собствен ум". Но даже такива изпъкващи мислители като Лесинг отначало не бяха стигнали с просветлението така далеч, освен до едно умствено преобразуване на получените по предание вероучения от състоянието на "самопровиненото непълнолетие". Те не бяха стигнали още до един чист възглед на разума както Спиноза.
към текста >>
Кант обясни просветлението като "Излизане на човека от неговото непълнолетие, и което той се на
мир
аше по собствена вина", и посочва като негов девиз: "Имай смелост да си служиш със своя собствен ум".
Един поглед върху духовния живот от епохата на Кант дава насоката за начина, как Кант е чувствал върху тези загадки. Този духовен живот се явява в един важен симптом в становището на Лесинг /1729-1781 г./ към светогледните въпроси. Лесинг резюмира своето вероизповедание в думите: "Развитието на истините дадени чрез откровение в истини на разума е направо необходимо, ако с това искаме да помогнем на човешкия род". 18-ият век е бил наречен век на просветлението. Духовете на Германия разбираха просветлението в смисъла на Лесинговото изказване.
Кант обясни просветлението като "Излизане на човека от неговото непълнолетие, и което той се намираше по собствена вина", и посочва като негов девиз: "Имай смелост да си служиш със своя собствен ум".
Но даже такива изпъкващи мислители като Лесинг отначало не бяха стигнали с просветлението така далеч, освен до едно умствено преобразуване на получените по предание вероучения от състоянието на "самопровиненото непълнолетие". Те не бяха стигнали още до един чист възглед на разума както Спиноза. Върху такива духове учението на Спиноза, когато то бе познато в Германия, трябваше да направи дълбоко впечатление. Спиноза действително предприе да си служи със собствения ум, но при това той беше стигнал до познания съвършено различни от тези на германските просветители. Неговото влияние трябваше да бъде толкова по-значително, колкото по-голяма убедително сила имаха неговите заключения изградени по математически начин, докато светогледното направление на Лайбниц, действаше върху духовете на епохата по начина, както то бе "развито по-нататък" от Волф.
към текста >>
Просветлението постави най-после духовете пред избора, или да заменят истините получени чрез откровението чрез истини на разума в смисъла на Спиноза, или да обявят
война
на науката получена чрез разума.
Якоби твърдеше, че човекът има в своята най-вътрешна душа една непосредствена сигурност, една сигурна вяра, с помощта на която чувства истината на представата за един личен Бог, за свободата на волята и за безсмъртието, така щото това убеждение е съвършено независимо от познанията на разума опиращ се на логическите изводи, които никак не се отнасят за тези неща, а само за външни природни процеси. По този начин Якоби отхвърли знанието на разума, за да добие място за една вяра задоволяваща нуждите на сърцето. Гьоте, който беше малко поучен от това детрониране на знанието, пише на своя приятел: "Бог те наказа с метафизиката и ти заби един кол в плътта, а мене благослови с физиката. Аз се придържам към богопочитанието на атеиста /Спиноза/ и оставям на вас всичко, което наричате или можете да наречете религия. Ти се придържаш към вярата в Бога; аз към виждането".
Просветлението постави най-после духовете пред избора, или да заменят истините получени чрез откровението чрез истини на разума в смисъла на Спиноза, или да обявят война на науката получена чрез разума.
Пред този избор стоеше и Кант. Какво становище зае той по отношение на него и какво решение взе, това ясно се вижда от изложението в предговора към второто издание на "Критика на чистия разум": "Ако приемем сега, че моралът предполага по необходимост свободата /в строгия смисъл/ като свойство на нашата воля, като изпълнява практически принципи намиращи се в нашия разум, които биха били направо невъзможни без предполагането на свободата, но че спекулативният разум би доказал, какво това не може и да се помисли, тогава гореспоменатото предположение, а именно моралното, трябва по необходимост да отстъпи пред онова, чиято противоположност съдържа едно явно противоречие, следователно свободата е заедно нея моралността трябва да отстъпи място на природния механизъм. Но тъй като за морала аз не се нуждая по-нататък от нищо друго, освен свободата да не противоречи на себе си и да мога да си я представя без да имам нужда да я разбера по-нататък, следователно да не поставя никаква пречка в пътя на природния механизъм на същото действие /взето в друго отношение/, в такъв случай учението на етиката утвърждава своето място. Това обаче не би се случило, ако предварително критиката не би ни поучила за нашето неизбежно незнание по отношение на вещта в себе си, и всичко, което ние можем да познаем теоретично, тя би го ограничила само върху явленията. Именно това обяснение за положителната полза от критическите принципи на чистия разум може да се докаже по отношение на понятието за Бога и за простата природа на нашата душа, но за да съкратя моето изложение, аз го изоставям.
към текста >>
Какво становище зае той по отношение на него и какво решение взе, това ясно се вижда от изложението в предговора към второто издание на "Критика на чистия разум": "Ако приемем сега, че моралът предполага по необходимост свободата /в строгия смисъл/ като свойство на нашата воля, като изпълнява практически принципи на
мир
ащи се в нашия разум, които биха били направо невъзможни без предполагането на свободата, но че спекулативният разум би доказал, какво това не може и да се помисли, тогава гореспоменатото предположение, а именно моралното, трябва по необходимост да отстъпи пред онова, чиято противоположност съдържа едно явно противоречие, следователно свободата е заедно нея моралността трябва да отстъпи място на природния механизъм.
Гьоте, който беше малко поучен от това детрониране на знанието, пише на своя приятел: "Бог те наказа с метафизиката и ти заби един кол в плътта, а мене благослови с физиката. Аз се придържам към богопочитанието на атеиста /Спиноза/ и оставям на вас всичко, което наричате или можете да наречете религия. Ти се придържаш към вярата в Бога; аз към виждането". Просветлението постави най-после духовете пред избора, или да заменят истините получени чрез откровението чрез истини на разума в смисъла на Спиноза, или да обявят война на науката получена чрез разума. Пред този избор стоеше и Кант.
Какво становище зае той по отношение на него и какво решение взе, това ясно се вижда от изложението в предговора към второто издание на "Критика на чистия разум": "Ако приемем сега, че моралът предполага по необходимост свободата /в строгия смисъл/ като свойство на нашата воля, като изпълнява практически принципи намиращи се в нашия разум, които биха били направо невъзможни без предполагането на свободата, но че спекулативният разум би доказал, какво това не може и да се помисли, тогава гореспоменатото предположение, а именно моралното, трябва по необходимост да отстъпи пред онова, чиято противоположност съдържа едно явно противоречие, следователно свободата е заедно нея моралността трябва да отстъпи място на природния механизъм.
Но тъй като за морала аз не се нуждая по-нататък от нищо друго, освен свободата да не противоречи на себе си и да мога да си я представя без да имам нужда да я разбера по-нататък, следователно да не поставя никаква пречка в пътя на природния механизъм на същото действие /взето в друго отношение/, в такъв случай учението на етиката утвърждава своето място. Това обаче не би се случило, ако предварително критиката не би ни поучила за нашето неизбежно незнание по отношение на вещта в себе си, и всичко, което ние можем да познаем теоретично, тя би го ограничила само върху явленията. Именно това обяснение за положителната полза от критическите принципи на чистия разум може да се докаже по отношение на понятието за Бога и за простата природа на нашата душа, но за да съкратя моето изложение, аз го изоставям. Следователно аз не мога да приема Бога, свободата и безсмъртието за ползуване по необходимия начин на практическия разум, ако същевременно не лиши спекулативния разум от неговите претенции за чрезмерно прозрение... Следователно аз трябваше да отменя знанието, за да добия място за вярата". От това изказване виждаме, че по отношение на знанието и вярата Кант стои на една подобна почва както Якоби.
към текста >>
От своите предпоставки Юм вади заключението: "Явленията се менят непрестанно в света, едно следва другото в непрекъсната редица; обаче законите и силите, които движат все
мир
а, са напълно скрити за нас и не се показват в никое възприемано свойство на телата..." Следователно когато поставим светогледа на Спиноза в светлината на възгледа на Юм, ние трябва да кажем: Човекът е свикнал да си представя процесите на света в една необходима, закономерна връзка според протичането на тези процеси, което той възприема със своите сетива; обаче той не трябва да твърди, че тази връзка е нещо повече от един чист навик на мислене.
Той беше така убеден от тази плодотворност, че в гореспоменатия труд стига до изказването: "Дайте ми материя а от нея аз ще ви построя един свят". И безусловната сигурност на математическите истини беше за него така здраво установена, че в своята книга "Начални основи на естествената наука" той изказва твърдението: Същинската наука е само онази, в която е възможно прилагането на математиката. Ако Юм би бил прав, тогава не би искало да става дума за една сигурност на математическите и природонаучните познания. Защото тогава тези познания не биха били нищо друго освен навици на мислене, които човек е усвоил, защото е видял ходът на света да става в техния смисъл. Обаче не би съществувала и най-малката сигурност върху това, че тези навици на мислене имат нещо общо със закономерната връзка на нещата.
От своите предпоставки Юм вади заключението: "Явленията се менят непрестанно в света, едно следва другото в непрекъсната редица; обаче законите и силите, които движат всемира, са напълно скрити за нас и не се показват в никое възприемано свойство на телата..." Следователно когато поставим светогледа на Спиноза в светлината на възгледа на Юм, ние трябва да кажем: Човекът е свикнал да си представя процесите на света в една необходима, закономерна връзка според протичането на тези процеси, което той възприема със своите сетива; обаче той не трябва да твърди, че тази връзка е нещо повече от един чист навик на мислене.
Ако това отговаря на истината, тогава би било само една измама на човешкия разум, когато той мисли, че може да добие някакво осветление върху същността на света чрез самия себе си. И на Юм не би искало да се възрази, когато той казва за всеки светоглед, който е добит чрез разума: "Хвърлете го в огъня, защото той не е нищо друго освен измама и илюзия". За Кант беше невъзможно да приеме за себе си това заключение на Юм. Защото, както видяхме, за него природонаучните и математическите познания бяха безусловно здраво установени. Той не искаше да се посяга върху тази сигурност, обаче въпреки това не можеше да се откаже от схващането, че Юм имаше право, когато казваше: - Всички познания върху действителните неща ние ги добиваме само тогава, когато наблюдаваме тези неща и във основа на наблюдението си образуваме мисли върху тяхната връзка.
към текста >>
Ако в нещата се на
мир
а някаква закомерна връзка, тогава ние трябва също да я извличаме от нещата.
Ако това отговаря на истината, тогава би било само една измама на човешкия разум, когато той мисли, че може да добие някакво осветление върху същността на света чрез самия себе си. И на Юм не би искало да се възрази, когато той казва за всеки светоглед, който е добит чрез разума: "Хвърлете го в огъня, защото той не е нищо друго освен измама и илюзия". За Кант беше невъзможно да приеме за себе си това заключение на Юм. Защото, както видяхме, за него природонаучните и математическите познания бяха безусловно здраво установени. Той не искаше да се посяга върху тази сигурност, обаче въпреки това не можеше да се откаже от схващането, че Юм имаше право, когато казваше: - Всички познания върху действителните неща ние ги добиваме само тогава, когато наблюдаваме тези неща и във основа на наблюдението си образуваме мисли върху тяхната връзка.
Ако в нещата се намира някаква закомерна връзка, тогава ние трябва също да я извличаме от нещата.
Обаче това, което ние извличаме от нещата, на него ние не знаем нещо повече, освен че досега то е било така; но ние не знаем, дали една такава връзка е действително така срастната с нещата, че да не може във всяко време да се изменя. Когато днес въз основа на нашите наблюдения си образуваме един светоглед, утре могат да настъпят явления, които ще ни принудят да си образуваме съвършено друг възглед. Ако бихме извличали всички наши познания от нещата, тогава не би съществувала никаква сигурност. Обаче съществува една сигурност, казва Кант. Математиката и естествената наука доказват това.
към текста >>
Следователно нашият свят може да бъде само един такъв, който ние самите изграждаме: Един свят, който се на
мир
а вътре в нашия дух.
Математиката и естествената наука доказват това. Кант искаше да приеме от Юм възгледа, че светът не дава на човешкия ум неговите познания; но той не искаше да направи извода, че тези познания не съдържат сигурност и истина. Така Кант беше изправен пред разтърсващия го въпрос: Как е възможно човекът да има истински и сигурни познания и въпреки това да не може да знае нищо за действителността на света в себе си? И Кант намери един отговор, който спаси истинността и сигурността на човешкото познание чрез това, че пожертва човешкото вникване в основите на света. Нашият разум никога не би искал да твърди за един свят, който е разпрострян вън от нас и който ние оставяме да действа върху нас само чрез наблюдение, че в този свят има нещо сигурно.
Следователно нашият свят може да бъде само един такъв, който ние самите изграждаме: Един свят, който се намира вътре в нашия дух.
Това, което става вън от мене, когато един камък пада и прави дупка в земята, аз не зная. Законът на целия този процес се разиграва в мене. И той може да се разиграе в мене само така, както му предписват законите на моя собствен духовен организъм. Устройството на моя дух изисква, защото всяко следствие да има една причина и че две по две трябва да прави четири. И съобразно това устройство духът си изгражда един свят.
към текста >>
Както и да бъде устроен един на
мир
ащ се вън от нас свят, даже ако днес той не прилича в никоя негова черта на вчерашния: Това не може да ни засяга, защото нашият дух си създава един собствен свят според своите закони.
Това, което става вън от мене, когато един камък пада и прави дупка в земята, аз не зная. Законът на целия този процес се разиграва в мене. И той може да се разиграе в мене само така, както му предписват законите на моя собствен духовен организъм. Устройството на моя дух изисква, защото всяко следствие да има една причина и че две по две трябва да прави четири. И съобразно това устройство духът си изгражда един свят.
Както и да бъде устроен един намиращ се вън от нас свят, даже ако днес той не прилича в никоя негова черта на вчерашния: Това не може да ни засяга, защото нашият дух си създава един собствен свят според своите закони.
Докато човешкият дух е същият, той ще постъпва по същия начин при създаването на своя свят. Математиката и естествената наука съдържат не закони на външния свят, а такива на нашия духовен организъм. Ето защо ние трябва да изследваме само този последния, ако искаме да познаем безусловно истинното. "Умът не черпи своите закони от външния свят, от природата, а ги предписва на тази последната". В това изречение Кант резюмира своето убеждение.
към текста >>
В това изречение Кант резю
мир
а своето убеждение.
Както и да бъде устроен един намиращ се вън от нас свят, даже ако днес той не прилича в никоя негова черта на вчерашния: Това не може да ни засяга, защото нашият дух си създава един собствен свят според своите закони. Докато човешкият дух е същият, той ще постъпва по същия начин при създаването на своя свят. Математиката и естествената наука съдържат не закони на външния свят, а такива на нашия духовен организъм. Ето защо ние трябва да изследваме само този последния, ако искаме да познаем безусловно истинното. "Умът не черпи своите закони от външния свят, от природата, а ги предписва на тази последната".
В това изречение Кант резюмира своето убеждение.
Обаче духът създава своя вътрешен свят не без подтика или впечатлението отвън. Когато имам усещането за един червен цвят, "червено" е без съмнение едно състояние, един процес в мене; но аз трябва да имам един повод, за да усещам "червено". Следователно съществуват "вещи в себе си, вещи за себе си". Обаче ние не знаем нищо за тях, освен че те съществуват. Всичко, което наблюдаваме, са явления в нас.
към текста >>
Вярата, че този морален закон плува във висините над всички други
мир
ови процеси и се осъществява в света чрез едно божествено същество, това е, според мнението на Кант, истинската религия.
Срещу тях трябва да застане дългът, за да изпълни човек своето определение. Това, което човек върши от удоволствие, не е добродетелно; добродетелно е само това, което той върши в безкористното отдаване на дълга. Подчини твоите желания на дълга: Тази е строгата задача на Кантовото учение за морала. Не искай нищо, което те задоволява в твоя егоизъм, а действай така че принципите на твоето действане да могат да станат такива на всички хора. В отдаването на закона на морала човекът постига своето съвършенство.
Вярата, че този морален закон плува във висините над всички други мирови процеси и се осъществява в света чрез едно божествено същество, това е, според мнението на Кант, истинската религия.
Тя извира от морала. Човек не трябва да бъде добър, защото вярва в един бог, който иска доброто; той трябва да бъде добър единствено от чувството за дълг; обаче той трябва да вярва в Бога, защото дълг без Бог и безсмислен. Това е "религия вътре в границите на чистия разум"; така нарича Кант своята книга върху религиозния светоглед. От разцъфтяването на естествените науки насам, пътят, който те са поели, е предизвикал у много хора чувството, че от образа, който мисленето си създава за природата, трябва да бъде отстранено всичко, което не но си характера на строга необходимост. Кант също е имал това чувство.
към текста >>
Първото виждане на безбройно количество светове унищожава някакси моето значение, като значение на едно животинско създание, което отново трябва да върне материята, от която е станало, на планетата, на една проста точка във все
мир
а, след като за кратко време /не се знае как/ е била надарена с жизнена сила.
Целта ми е безразлична, аз желая само целесъобразността. Ето защо Кант нарича "красиво" онова, при което долавяме целесъобразност, без при това да мислим за определена цел. С това Кант даде не само едно обяснение, но също и едно оправдание на изкуството. Това се вижда най-добре, когато си представим, как той се поставяше със своето чувство спрямо своя светоглед. Той изразява това в дълбоки, красиви думи: "Две неща изпълват душата с постоянно ново и нарастващо удивление и благоговение: Звездното небе над мене и моралният закон в мене".
Първото виждане на безбройно количество светове унищожава някакси моето значение, като значение на едно животинско създание, което отново трябва да върне материята, от която е станало, на планетата, на една проста точка във всемира, след като за кратко време /не се знае как/ е била надарена с жизнена сила.
Напротив погледът в моята вътрешност повишава моята стойност, като една интелигентност, той повишава тази стойност безкрайно чрез моята /себесъзнателна и свободна/ личност, в която моралният закон ми разкрива един живот независим от животинството и даже от целия сетивен свят, поне толкова, колкото чрез този закон може да се приеме от целесъобразното определение на моето съществуване, което определение не е ограничено в условията и границите на този живот, а отива в безкрайността". Човекът на изкуството посажда това целесъобразно определение, което в действителност царува само в царството на моралния живот, в сетивния свят. Чрез това произведението на изкуството стои между областта на наблюдавания свят, в който царуват вечните железни закони на необходимостта, които човешкият дух първо сам е вложил в него, и царството на свободната нравственост, в което направление и цел дават повелите на дълга като излияние на едни мъдър божествен миров ред. Между тези две царства влиза художникът със своите произведения. Той взема от царството на действителността необходимия му материал; но същевременно така преработва, така преобразява този материал, че той става носител на една целесъобразна хармония, каквато се намира в царството на свободата.
към текста >>
Чрез това произведението на изкуството стои между областта на наблюдавания свят, в който царуват вечните железни закони на необходимостта, които човешкият дух първо сам е вложил в него, и царството на свободната нравственост, в което направление и цел дават повелите на дълга като излияние на едни мъдър божествен
мир
ов ред.
Това се вижда най-добре, когато си представим, как той се поставяше със своето чувство спрямо своя светоглед. Той изразява това в дълбоки, красиви думи: "Две неща изпълват душата с постоянно ново и нарастващо удивление и благоговение: Звездното небе над мене и моралният закон в мене". Първото виждане на безбройно количество светове унищожава някакси моето значение, като значение на едно животинско създание, което отново трябва да върне материята, от която е станало, на планетата, на една проста точка във всемира, след като за кратко време /не се знае как/ е била надарена с жизнена сила. Напротив погледът в моята вътрешност повишава моята стойност, като една интелигентност, той повишава тази стойност безкрайно чрез моята /себесъзнателна и свободна/ личност, в която моралният закон ми разкрива един живот независим от животинството и даже от целия сетивен свят, поне толкова, колкото чрез този закон може да се приеме от целесъобразното определение на моето съществуване, което определение не е ограничено в условията и границите на този живот, а отива в безкрайността". Човекът на изкуството посажда това целесъобразно определение, което в действителност царува само в царството на моралния живот, в сетивния свят.
Чрез това произведението на изкуството стои между областта на наблюдавания свят, в който царуват вечните железни закони на необходимостта, които човешкият дух първо сам е вложил в него, и царството на свободната нравственост, в което направление и цел дават повелите на дълга като излияние на едни мъдър божествен миров ред.
Между тези две царства влиза художникът със своите произведения. Той взема от царството на действителността необходимия му материал; но същевременно така преработва, така преобразява този материал, че той става носител на една целесъобразна хармония, каквато се намира в царството на свободата. Следователно човешкият дух се чувства незадоволен от царството навъншната действителност, която Кант разбира със звездното небе и многобройните неща в света, и от моралната закономерност. Ето защо той си създава едно красиво царство на илюзията, което свързва скованата природна необходимост със свободната целесъобразност. Но човек намира красивото не само в човешките произведения на изкуството, а също и в природата.
към текста >>
Той взема от царството на действителността необходимия му материал; но същевременно така преработва, така преобразява този материал, че той става носител на една целесъобразна хармония, каквато се на
мир
а в царството на свободата.
Първото виждане на безбройно количество светове унищожава някакси моето значение, като значение на едно животинско създание, което отново трябва да върне материята, от която е станало, на планетата, на една проста точка във всемира, след като за кратко време /не се знае как/ е била надарена с жизнена сила. Напротив погледът в моята вътрешност повишава моята стойност, като една интелигентност, той повишава тази стойност безкрайно чрез моята /себесъзнателна и свободна/ личност, в която моралният закон ми разкрива един живот независим от животинството и даже от целия сетивен свят, поне толкова, колкото чрез този закон може да се приеме от целесъобразното определение на моето съществуване, което определение не е ограничено в условията и границите на този живот, а отива в безкрайността". Човекът на изкуството посажда това целесъобразно определение, което в действителност царува само в царството на моралния живот, в сетивния свят. Чрез това произведението на изкуството стои между областта на наблюдавания свят, в който царуват вечните железни закони на необходимостта, които човешкият дух първо сам е вложил в него, и царството на свободната нравственост, в което направление и цел дават повелите на дълга като излияние на едни мъдър божествен миров ред. Между тези две царства влиза художникът със своите произведения.
Той взема от царството на действителността необходимия му материал; но същевременно така преработва, така преобразява този материал, че той става носител на една целесъобразна хармония, каквато се намира в царството на свободата.
Следователно човешкият дух се чувства незадоволен от царството навъншната действителност, която Кант разбира със звездното небе и многобройните неща в света, и от моралната закономерност. Ето защо той си създава едно красиво царство на илюзията, което свързва скованата природна необходимост със свободната целесъобразност. Но човек намира красивото не само в човешките произведения на изкуството, а също и в природата. Наред с красотата на изкуството съществува една красота на природата. Тази природна красота съществува без намесата на човека.
към текста >>
Но човек на
мир
а красивото не само в човешките произведения на изкуството, а също и в природата.
Чрез това произведението на изкуството стои между областта на наблюдавания свят, в който царуват вечните железни закони на необходимостта, които човешкият дух първо сам е вложил в него, и царството на свободната нравственост, в което направление и цел дават повелите на дълга като излияние на едни мъдър божествен миров ред. Между тези две царства влиза художникът със своите произведения. Той взема от царството на действителността необходимия му материал; но същевременно така преработва, така преобразява този материал, че той става носител на една целесъобразна хармония, каквато се намира в царството на свободата. Следователно човешкият дух се чувства незадоволен от царството навъншната действителност, която Кант разбира със звездното небе и многобройните неща в света, и от моралната закономерност. Ето защо той си създава едно красиво царство на илюзията, което свързва скованата природна необходимост със свободната целесъобразност.
Но човек намира красивото не само в човешките произведения на изкуството, а също и в природата.
Наред с красотата на изкуството съществува една красота на природата. Тази природна красота съществува без намесата на човека. Следователно изглежда, като че в действителността все пак може да се наблюдава не само скованата закономерна необходимост, а и една свободна мъдра дейност. Обаче красотата не ни принуждава да приемем един такъв възглед. Защото тя предлага целесъобразността, без да се е мислило за една действителна цел.
към текста >>
Различни стават нещата, когато на
мир
аме в природните същества, които носят в себе си целта не само случайно, а действително.
Обаче красотата не ни принуждава да приемем един такъв възглед. Защото тя предлага целесъобразността, без да се е мислило за една действителна цел. И тя предлага не само целесъобразна красота, но и целесъобразна грозота. Можем следователно да приемем, че между изобилието от природни явления, които са свързани съгласно необходими закони, като по случайност има и такива, в които човешкият дух долавя една аналогия със собствените му произведения на изкуството. Тъй като не е нужно да се мисли за една действителна цел, една такава така да се каже случайно целесъобразност е достатъчно за естетическото съзерцаване на природата.
Различни стават нещата, когато намираме в природните същества, които носят в себе си целта не само случайно, а действително.
А според Кант съществуват също и такива. Това са органическите същества. За тяхното обяснение не са достатъчни необходимите, закономерни връзки, в които се изчерпва светогледът на Спиноза и които Кант счита като такива на човешкия дух. Защото един организъм е едно произведение на природата, в което всяка цел и взаимообразно също средство, причина и взаимообразно следствие". Следователно организмът не може както неорганичната природа да бъде обяснен чрез просто необходимо действащи железни закони.
към текста >>
Ето защо Кант, който в своята "Обща история на природата и теория на небето" сам беше предприел "да разгледа устройството и механическия произход на цялата
мир
ова сграда според Нютоновите принципи", счита, че един подобен опит за органическите същества трябва да се провали.
А според Кант съществуват също и такива. Това са органическите същества. За тяхното обяснение не са достатъчни необходимите, закономерни връзки, в които се изчерпва светогледът на Спиноза и които Кант счита като такива на човешкия дух. Защото един организъм е едно произведение на природата, в което всяка цел и взаимообразно също средство, причина и взаимообразно следствие". Следователно организмът не може както неорганичната природа да бъде обяснен чрез просто необходимо действащи железни закони.
Ето защо Кант, който в своята "Обща история на природата и теория на небето" сам беше предприел "да разгледа устройството и механическия произход на цялата мирова сграда според Нютоновите принципи", счита, че един подобен опит за органическите същества трябва да се провали.
В своята "Критика на разсъдъчната способност" той твърди: "Напълно сигурно е именно, че ние не можем да познаем достатъчно органическите същества и тяхната вътрешна възможност според чисто механически те принципи на природата, а още по-малко можем да си ги обясним; и това е толкова сигурно, че можем смело да кажем: - За човека е безсмислено даже да замисли едно такова намерение или да се надява, че ще се роди някога още един Нютон, който ще обясни даже създаването на един стрък трева според законите на природата, която не е вложила никакво намерение; ние направо трябва да отречем това разбиране за човека". С Кантовия възглед, че човешкият дух сам първо е вложил законите, които той намира в природата, не може да се съедини и едно друго мнение върху едно целесъобразно изградено същество. Защото целта сочи към онзи, който я е вложил в съществата, към интелигентната Първопричина на света. Ако човешкият дух би могъл да обясни едно целесъобразно същество също така, както едно такова чисто природно необходимо, тогава той би трябвало да влага в нещата и целесъобразните закони от себе си. Следователно той би трябвало да дава на нещата не само закони, които са валидни за тях, доколкото те са явления на неговия вътрешен свят; той би трябвало да може да им предписва и тяхното собствено, напълно независимо от него определение.
към текста >>
С Кантовия възглед, че човешкият дух сам първо е вложил законите, които той на
мир
а в природата, не може да се съедини и едно друго мнение върху едно целесъобразно изградено същество.
За тяхното обяснение не са достатъчни необходимите, закономерни връзки, в които се изчерпва светогледът на Спиноза и които Кант счита като такива на човешкия дух. Защото един организъм е едно произведение на природата, в което всяка цел и взаимообразно също средство, причина и взаимообразно следствие". Следователно организмът не може както неорганичната природа да бъде обяснен чрез просто необходимо действащи железни закони. Ето защо Кант, който в своята "Обща история на природата и теория на небето" сам беше предприел "да разгледа устройството и механическия произход на цялата мирова сграда според Нютоновите принципи", счита, че един подобен опит за органическите същества трябва да се провали. В своята "Критика на разсъдъчната способност" той твърди: "Напълно сигурно е именно, че ние не можем да познаем достатъчно органическите същества и тяхната вътрешна възможност според чисто механически те принципи на природата, а още по-малко можем да си ги обясним; и това е толкова сигурно, че можем смело да кажем: - За човека е безсмислено даже да замисли едно такова намерение или да се надява, че ще се роди някога още един Нютон, който ще обясни даже създаването на един стрък трева според законите на природата, която не е вложила никакво намерение; ние направо трябва да отречем това разбиране за човека".
С Кантовия възглед, че човешкият дух сам първо е вложил законите, които той намира в природата, не може да се съедини и едно друго мнение върху едно целесъобразно изградено същество.
Защото целта сочи към онзи, който я е вложил в съществата, към интелигентната Първопричина на света. Ако човешкият дух би могъл да обясни едно целесъобразно същество също така, както едно такова чисто природно необходимо, тогава той би трябвало да влага в нещата и целесъобразните закони от себе си. Следователно той би трябвало да дава на нещата не само закони, които са валидни за тях, доколкото те са явления на неговия вътрешен свят; той би трябвало да може да им предписва и тяхното собствено, напълно независимо от него определение. Следователно той би трябвало да бъде не само един познаващ, но и един творящ дух; неговият разум би трябвало, както божественият, да твори нещата. Който си представя структурите на Кантовото схващане на света, както то бе скицирано тук, той ще разбере силното въздействие на това схващане върху неговите съвременници, а също и върху следващите поколения.
към текста >>
Даже то остава валидно и мнението, че човешкият разум има право да си служи за обяснението на живите същества не само с вечните, железни природни закони, но и с понятията за целесъобразност, което сочи към един преследван ред в
мир
овата същност.
Следователно той би трябвало да бъде не само един познаващ, но и един творящ дух; неговият разум би трябвало, както божественият, да твори нещата. Който си представя структурите на Кантовото схващане на света, както то бе скицирано тук, той ще разбере силното въздействие на това схващане върху неговите съвременници, а също и върху следващите поколения. Защото то не докосва никоя от представите, които се бяха отпечатали в човешката душа в течение на развитието на западната култура. То оставя на религиозния дух: Бога, свободата и безсмъртието. То задоволява потребността от познание, като му разграничава една област, вътре в която признава безусловно определени истини.
Даже то остава валидно и мнението, че човешкият разум има право да си служи за обяснението на живите същества не само с вечните, железни природни закони, но и с понятията за целесъобразност, което сочи към един преследван ред в мировата същност.
Но на каква цена постигна Кант всичко това! Той пренесе цялата природа вътре в човешкия дух и направи нейните закони такива на самия този дух. Той изгони по-висшия ред на света напълно от природата и го постави върху една чиста морална основа. Кант постави една рязка разграничаваща линия между неорганичното и органичното царство; и обясни първото според чисто механически, строго необходими закони, а второто според пълноценни идеи. Най-после той откъсна царството на красотата и на изкуството от неговата връзка с останалата действителност.
към текста >>
Себесъзнателният Аз не на
мир
а за себе си някакво място в образа на природата на по-ново време.
Как един красив предмет се включва във връзката на света, това е безразлично; достатъчно е той да възбуди в нас представата за целесъобразното и с това да предизвика нашето удоволствие, нашата приятност. Кант не само застъпва възгледа, че знанието на човека е възможно дотолкова, доколкото закономерността на това знание произхожда от самата себесъзнателна душа, и че сигурността върху тази душа иде от други източници, а не от природознанието; той показва също, че човешкото знание трябва да спре пред природата там, където както в живия организъм мисълта изглежда да царува в самите природни същества. С това Кант изразява, че той не може да си представи мисли, които човек може да си представи действащи в самите същества на природата. Признаването на такива мисли предполага, че човешката душа не само мисли, но и мислейки съизживява живота на природата. Ако някой би намерил, че човек може да приеме мисли не само като възприятие, какъвто и случаят при идеите на Платон и на Аристотел, но че той може да изживее мисли, като се потопява в съществата на природата, тогава отново би бил намерен един елемент, който би искал да бъде приет както в образа на природата така и в представата на себесъзнателния Аз.
Себесъзнателният Аз не намира за себе си някакво място в образа на природата на по-ново време.
Ако себесъзнателният Аз се изпълва с мисълта не само така, да знае: Аз обрисувах тази мисъл, а така, че познава в нея един живот, за който може да знае: Той може да се осъществи също и вън от мене, тогава той може да се каже: Аз нося нещо в себе си, което мога да намеря и вън от мене. Следователно по-новото развитие на светогледите напира към стъпката: да бъде намерена в себесъзнателния Аз мисълта, която да бъде чувствана като жива. Кант не направи тази стъпка; Гьоте я направи. * * * Една противоположност на Кантовото схващане на света съставляваше във всички важни неща Гьотевото.
към текста >>
Кант приемаше цялата природа в човешкия дух, Гьоте считаше всичко човешко като един член на природата; той включи човешкия дух в природния
мир
ов ред. "Природа!
Следователно по-новото развитие на светогледите напира към стъпката: да бъде намерена в себесъзнателния Аз мисълта, която да бъде чувствана като жива. Кант не направи тази стъпка; Гьоте я направи. * * * Една противоположност на Кантовото схващане на света съставляваше във всички важни неща Гьотевото. Приблизително към същото време, когато Кант издаде своята книга "Критика на чистия разум", Гьоте положи своето вероизповедание в химна в проза "Природата", в който поставяше човека изцяло в природата и направи от нея, царуващата независимо от него, нейна собствена и същевременно негова законодателна.
Кант приемаше цялата природа в човешкия дух, Гьоте считаше всичко човешко като един член на природата; той включи човешкия дух в природния миров ред. "Природа!
ние сме заобиколени и обгърнати от нея не можейки да излезем вън от нея и не можейки да стигнем по-дълбоко в нея. Без да бъде молена и без предупреждение тя ни взема в кръговрата на своя танц и продължава да ни движи по-нататък, докато се изморим и паднем от нейните обятия... Всички човеци са в нея и те в тях всички... Даже и най-неприродното е природа, даже и най-недодяланото еснафство има нещо от нейния гений... Ние се подчиняваме на нейните закони, даже когато им се противим; ние действаме с нея, даже когато искаме да действаме против нея... Тя е всичко. Тя сама се възнаграждава и сама се наказва, радва и се измъчва сама... Тя ме е поставила вътре, тя също ще ме изведе. Аз и се доверявам. Тя може да се разпорежда с мене; тя не ще мрази своето произведение.
към текста >>
Когато художникът постъпва в смисъла на гърците, а именно "според законите, по които самата природа постъпва", тогава в неговите творения се на
мир
а божественото, което може да се намери в самата природа.
В Шилер се криеше именно нещо от Кантовия начин на мислене; обаче за Гьоте е правилно това, което той казва относно разговорите, които той е водил с кантичици: "Те ме слушаха, но не можеха да ми възразят нищо, нито пък да ми бъдат полезни. Повече от един път аз се натъкнах на това, че един или друг признаваше с усмихващо се удивление: Та това е нещо аналогично на Кантовия начин на мислене, но една странна аналогия". В изкуството и в красивото Гьоте не виждаше едно царство откъснато от действителната връзка, а една по-висока степен на природната закономерност. При съзерцаването на художествените творения, които особено го интересуваха, той написва през време на пътуването в Италия следните думи: "Висшите произведения на изкуството са същевременно най-висшите произведения на природата създадени от човека според истински и природни закони. Тук всеки произвол, всяко въображение отпада; тук има необходимост, тук е Бог".
Когато художникът постъпва в смисъла на гърците, а именно "според законите, по които самата природа постъпва", тогава в неговите творения се намира божественото, което може да се намери в самата природа.
За Гьоте изкуството е "едно проявление на тайни природни закони", това, което художникът създава, са произведения на природата на една по-висока степен на съвършенство. Изкуството е продължение и човешко завършване на природата, защото "бидейки поставен на върха на природата човекът вижда себе си отново като една цяла природа, която трябва да произведе в себе си още веднъж един връх. До това той се издига, като се прониква с всички съвършенства и добродетели, извиква подбор, ред, хармония и значение и накрая се издига до произведението на изкуството". Всичко е природа, от неорганичния камък до най-висшето произведение на изкуството от човека, и всичко в тази природа се владее от същите "вечни, необходими, следователно божествени закони", по такъв начин, че "самият Бог не може да измени нищо в това". /Поезия и Истина.
към текста >>
В такива думи Гьоте резю
мир
а своята изповед.
На него подобава да движи той света отвътре, Да таи себе си в природата и нея в себе си, Така че туй, което в него е, живее и тъче, Навеки силата му да не губи, ни духа му. *
В такива думи Гьоте резюмира своята изповед.
Против Халер, който беше изказал думите "Никой създаден дух не може да проникне във вътрешността на природата", Гьоте се обръща с най-острите думи: * * * "Във вътрешността на природата -" О, ти еснафин! -
към текста >>
На
мир
аме се вътре в нея.
"Не прониква никой дух създаден". На мене и на мойте братя Не смейте думи като тези Да припомняте; Ний мислим, че на всяко място
Намираме се вътре в нея.
"Блажен комуто тя показва само * * * Външната черупка", Това аз чувам шестдесет години да повтарят, Проклинам за тези думи, но прикрито;
към текста >>
Защото в статията, от която то е взето, се казва същевременно: "Страстно възбуден аз доста бързо вървях по-нататък в моите пътища, за щото самият аз не знаех, накъде водят те, и за това, което аз съм си присвоил и как съм го присвоил, на
мир
ам малко разбиране и съзвучие при кантианците.
Той долавяше в себесъзнателния Аз диханието на живата идея. За Кантовата "Критика на разсъдъчната способност" Гьоте казва, че на нея той "дължи една много радост на епоха на живота". "Великите главни мисли на съчинението бяха напълно аналогични на моето досегашно творчество, работа и мислене. В книгата беше ясно изразен вътрешният живот на изкуството както и на природата, неговото /на изкуството/ двустранно действие отвътре навън". И това изказване на Гьоте не може да ни измами по отношение на неговата противоположност спрямо Кант.
Защото в статията, от която то е взето, се казва същевременно: "Страстно възбуден аз доста бързо вървях по-нататък в моите пътища, за щото самият аз не знаех, накъде водят те, и за това, което аз съм си присвоил и как съм го присвоил, намирам малко разбиране и съзвучие при кантианците.
Защото аз изказвах това, което беше възбудено в мене, а не това, което бях чел". На Гьоте е присъщо един строго единен светоглед; той иска да добие една гледна точка, от която цялата вселена да разкрие своята закономерност, "от керемидата, която пада от покрива, до блестящата светкавица на духа, която възниква в тебе и която ти предаваш". Защото "всички действия, от каквито и естество да са те, които забелязваме в опитността, са свързани по-най-постоянен начин, преминават едни в други". "Една керемида се откъсва от покрива: В приетия смисъл ние наричаме това случайно; тя пада върху рамото на един минувач, механически; обаче не напълно механически, тя следва законите на тежестта и така действува физически. Разкъсаните жизнени съдове престанат веднага да функционират; в същия момент соковете действат химически, излизат наяве елементарните свойства.
към текста >>
Един от най-последователните привърженици на скептицизма е Соломон Маймон, който от 1790 година съчини различни книги, които се на
мир
аха под влиянието на Кант и на Шулце и в които с пълната решителност той се застъпваше за това, че, поради цялото устройство на нашата познавателна способност, съвсем не може да се говори за съществуването на външни предмети.
Такова едно възражение направи Готлиб Ернст Шулце в неговото излязло от печата анонимно съчинение: "Еневидемус". В него той твърди, че всички наши познания са само представи и че ние не можем да излезем вън от света на нашите представи по никой начин. С това всъщност бяха опровергани също и моралните истини на Кант. Защото ако не можем да си представим възможността да излезем вън от нашия вътрешен свят, тогава също никакъв морален глас няма възможност да ни ръководи в един свят, който не можем да мислим. По този начин от Кантовия възглед се разви първо едно ново съмнение в истината, критицизмът се превърна в скептицизъм.
Един от най-последователните привърженици на скептицизма е Соломон Маймон, който от 1790 година съчини различни книги, които се намираха под влиянието на Кант и на Шулце и в които с пълната решителност той се застъпваше за това, че, поради цялото устройство на нашата познавателна способност, съвсем не може да се говори за съществуването на външни предмети.
Един друг ученик на Кант, Яков Сигисмунд Бек, отиде даже толкова далече да твърди, че в действителност самият Кант не е приемал съществуването на никакви неща вън от нас и че когато му се приписва една подобна представа, това се дължи на едно недоразумение. Едно е сигурно, Кант предложи на своите съвременници безброй атакуеми места на тълкувания и за противоречия. Именно чрез неговите неясноти и противоречия той стана баща на класическите германски светогледи на Фихте, Шелинг, Шопехауер, Хегел, Хербарт и Шлайермахер. Неговите неясноти станаха за тях нови въпроси. Колкото и да се беше старал да постави граница на знанието, за да запази място за вярата, въпреки това, в истинския смисъл на думата, човешкият дух може да се обяви задоволен само от знанието, от познанието.
към текста >>
Ако едно такова на
мир
ащо се вън от нас същество би извършило това, което е природата, което е нашата душа, което са нашите задължения, и след това ние създадем от един такъв готов факт едно знание?
На тази изпълнена със сила личност, чийто поглед беше изцяло насочен навътре, беше противно да търси най-висшето, което човек може да постигне, един светоглед, някъде другаде освен също във вътрешността. "Всяка култура трябва да бъде упражнение на всички сили върху единствената цел на пълната свобода, т.е. на пълната независимост от всичко, което не е ние самите, нашето чисто себе /Разум, морален закон/, защото само това е наше..." Така разсъждава Фихте в излезлите в 1793 година "Приноси към изправянето на съжденията на публиката върху френската революция". И най-ценната сила в човека, познавателната сила, че трябва ли тя да бъде насочена към тази единствена сила на пълната независимост от всичко, което не е нас самите? Бихме ли искали ние въобще да стигнем до една пълна независимост, ако в светогледа сме зависими от някое друго същество?
Ако едно такова намиращо се вън от нас същество би извършило това, което е природата, което е нашата душа, което са нашите задължения, и след това ние създадем от един такъв готов факт едно знание?
Ако сме независими, то ние трябва да бъдем независими и по отношение на познанието на истината. Следователно ние не можем да приемем наготово най-висшата истина. Когато приемем нещо, което се е родило без нашето участие, ние сме зависими от него. Ние трябва да създадем най-висшата истина; тя трябва да се роди чрез нас. Следователно Фихте може да постави на върха на светогледа само нещо, което е добило своето съществуване едва чрез нас.
към текста >>
Съобразно с това законът на свръхсетивния свят е една воля... Следователно онази възвишена воля не върви по своя път за себе си отделена от останалия
мир
ов разум.
Аз самият съм един от тези образи; даже, аз самият не съм това, а само един разбъркан образ от образи. Всяка действителност се превръща в един чудесен сън, без живот, за който се сънува, и без един дух, който сънува; в един сън, който зависи в един сън от себе си. Съзерцаването е сънят; мисленето, извор на всяко битие, и всяка действителност, която аз си въобразявам, тази на моето битие, на моята сила, на моите цели, е сънуването на онзи сън". Колко различно се явява на Фихте моралният ред на света, светът на вярата: "Моята воля трябва да действа направо, без какъвто и да инструмент отслабващ нейния израз, в една напълно аналогична на нея сфера, като разум върху разум, като едно духовно естество върху духовно естество; в една сфера, на която въпреки това тя има в самата себе си; следователно върху самодеен разум. Обаче самодеен разум е воля.
Съобразно с това законът на свръхсетивния свят е една воля... Следователно онази възвишена воля не върви по своя път за себе си отделена от останалия миров разум.
Между нея и всяко преходно разумно същество съществува една духовна връзка и тя самата е тази връзка сред света на разума... Аз закривам лицето си пред тебе и слагам ръката си върху устата. Това, което ти си за самата тебе и ми изглеждаш на самия мене, аз не мога никога да разбера, толкова сигурно както аз никога не мога сам да ставам /да се развивам/. След хиляди пъти хиляди преживени духовни светове аз ще те разбирам още все толкова малко колкото сега в тази колиба на земята. Това, което аз разбирам, то само чрез моето разбиране се превръща в нещо крайно /преходно/; и то никога не може да бъде превърнато в безкрайното чрез безкрайно възлизане и възвисяване. Ти се различаваш от крайното не по степен, а по дело.
към текста >>
Гьоте търсеше идеята, която гърците търсиха, но той я търсеше не като възприемаема идея, а в едно съизживяване на
мир
овите процеси, там, където тези процеси не са вече възприемаеми.
Важното за Фихте е да намери едно разположение на душата, чрез което човешкият Аз да може да изживее себе си. Знанието за природата му се струва неподходящо да разкрие нещо за същността на Аза. От 15-тото до 18-тото столетие се явиха мислители, за които възникна въпросът: Какво може да бъде намерено в образа на природата? Гьоте чувстваше въпроса не по този начин. Той чувстваше зад явната външна природа една духовна природа, за него в човешката душа са възможни изживявания, чрез които тази душа живее не само във външната изявена природа, но и сред творческите сили.
Гьоте търсеше идеята, която гърците търсиха, но той я търсеше не като възприемаема идея, а в едно съизживяване на мировите процеси, там, където тези процеси не са вече възприемаеми.
Той търсеше в душата живота на природата. Фихте търсеше в самата душа; обаче той търсеше не там, където в душата живее природата, той търсеше съвсем непосредствено там, където душата чувствува запален своя собствен живот, безразлично с кои други процеси и същества на света се свързва този живот. С Фихте възникна един светоглед, който е насочен напълно към това, да намери един вътрешен душевен живот, който се отнася към мислителния живот на гърците както този мислителен живот се отнася към образното мислене на древните времена. В светогледа на Фихте мисълта става изживяване на Аза, както в гръцките мислители образът стана мисъл. С Фихте светогледът иска да изживее себесъзнанието; с Платон и Аристотел светогледът искаше да мисли съзнанието на душата.
към текста >>
Не съществува ли едно състояние в човека, в което и двете подбуди, тази на сетивата и тази на духа, да се на
мир
ат в хармония?
Ако човек се изостави на подбудата на сетивата, той е една играчка на желанията и страстите, накратко казано на своя егоизъм. Ако се отдаде напълно на подтика на разума, тогава той е един роб на строгата повеля на този разум, на неговата неумолима логика, на него вия категорически императив. Един човек, който иска да живее само според подбудите на сетивата, трябва да наложи мълчание на разума в себе си; един такъв, който иска да служи само на разума, трябва да умъртви сетивния живот. Ако въпреки това първи чуе разума, той му се подчинява недоброволно; ако последният чуе гласа на своите желания, той ги чувства като товар върху своя път на добродетелта. Следователно изглежда, че физическата и духовна природа на човека живеят в едно фатално раздвоение.
Не съществува ли едно състояние в човека, в което и двете подбуди, тази на сетивата и тази на духа, да се намират в хармония?
Шилер отговаря на този въпрос с "да". Това е състоянието, в което красивото се твори и се чувства. Който създава едно произведение на изкуството, той следва един свободен природен подтик. Той върши това от наклонност. Обаче тук няма никакви физически страсти, които да го подбуждат; това е фантазията, духът.
към текста >>
Ако след едно наслаждение от този род ние се на
мир
аме настроени към някой особен начин на чувства не или на действане, а напротив към някое друго несръчни и неразположени, това служи като едно сигурно доказателство, че не сме изпитали никакво чисто естетическо въздействие, независимо дали това се дължи на самия предмет или на нашия начин на чувстване или /какъвто е почти винаги случаят/ и на двете".
Той задоволява същевременно своя дух, като действа върху своята сетивност. Човек може да следва своите желания, без да съблюдава по-висшите закони на духа; той може да изпълнява своя дълг, без да го е грижа за сетивността; едно красиво произведение на изкуството действа върху неговото задоволство, без да събужда неговите желания; и то го пренася в един духовен свят, в който той пребивава от наклонност. В това състояние е човекът и детето, което при своите действия следва наклонността и не пита, дали тази наклонност противоречи на законите на разума; "Чрез красотата сетивния човек е... насочен към мисленето; чрез красотата духовният човек е отново доведен при материята и предаден на сетивния свят". /Осемнадесето писмо върху естетическото възпитание на човека/. "висшата свобода и спокойствието на духа, свързани със сила и бодрост, това е настроението, в което трябва да ни остави едно истинско произведение на изкуството, и не съществува по-сигурен пробен камък на истинското естетическо добро.
Ако след едно наслаждение от този род ние се намираме настроени към някой особен начин на чувства не или на действане, а напротив към някое друго несръчни и неразположени, това служи като едно сигурно доказателство, че не сме изпитали никакво чисто естетическо въздействие, независимо дали това се дължи на самия предмет или на нашия начин на чувстване или /какъвто е почти винаги случаят/ и на двете".
/Двадесет и второ писмо върху Естетическото възпитание/. Понеже чрез красотата човекът не е роб нито на сетивността, нито на разума, а чрез нея и двете действат заедно в неговата душа, Шилер сравнява подбудата към красота с тази на детето, което в своята игра не подчинява своя дух на законите на разума, а го използва свободно, според неговата наклонност. Ето защо той нарича тази подбуда към красота играл на подбуда; "приятното, доброто, съвършеното, с тях човекът се отнася сериозно; но с красотата той играе. Естествено тук ние не трябва да си спомняме за игрите, които са в ход в действителния живот и които обикновено са насочени само към твърде материални предмети; но също така ние напразно бихме търсили в действителния живот красотата, за която става дума тук. Действително съществуващата красота е достойна за действително съществуващата игрална подбуда; обаче с идеала на красотата, който поставя разумът, е даден също и идеалът на игралната подбуда, която човек трябва да има пред погледа си във всички игри".
към текста >>
В изпълнението на тази идеална подбуда към игра човекът на
мир
а действителността на свободата.
Понеже чрез красотата човекът не е роб нито на сетивността, нито на разума, а чрез нея и двете действат заедно в неговата душа, Шилер сравнява подбудата към красота с тази на детето, което в своята игра не подчинява своя дух на законите на разума, а го използва свободно, според неговата наклонност. Ето защо той нарича тази подбуда към красота играл на подбуда; "приятното, доброто, съвършеното, с тях човекът се отнася сериозно; но с красотата той играе. Естествено тук ние не трябва да си спомняме за игрите, които са в ход в действителния живот и които обикновено са насочени само към твърде материални предмети; но също така ние напразно бихме търсили в действителния живот красотата, за която става дума тук. Действително съществуващата красота е достойна за действително съществуващата игрална подбуда; обаче с идеала на красотата, който поставя разумът, е даден също и идеалът на игралната подбуда, която човек трябва да има пред погледа си във всички игри". /25-то писмо/.
В изпълнението на тази идеална подбуда към игра човекът намира действителността на свободата.
Сега той вече не слуша разума; и не следва вече сетивната наклонност. Той действа от наклонност така, като че действа по разум. "С красотата човек трябва само да играе, и той трябва да играе само с красотата... Защото, за да го изкажем най-после, човекът играе само там, където той е в пълното значение на думата човек, а той е само там напълно човек, където играе". Шилер би искал също да каже: В играта човекът е свободен; в изпълнението на дълга и в отдаването на сетивността той е несвободен. Ако човек иска сега да бъде в пълно значение на думата човек и в моралното постъпване, т.е., ако иска да бъде способен, той трябва да има към своите добродетели същото отношение както към красотата.
към текста >>
"Сред ужасното царство на силите и сред свещеното царство на законите естетическата фор
мир
аща подбуда гради незабелязано едно трето, радостно царство на играта, където тя снема от човека всички вериги, веригите на всички отношения и го освобождава от всичко, което се нарича принуда, както във физическата така и в моралната област"./27то писма/.
От тази гледна точка можем да разгледаме също и съвместния обществен живот на хората. Човекът, който следва своите сетивни подбуди, е егоистичен. Той би следвал винаги само своето собствено удоволствие, ако държавата не би регулирала съвместния живот чрез разумни закони. Свободният човек върши от собствена подбуда това, което държавата трябва да изисква от егоистичния човек. В едно съвместно съществуване на свободни хора няма нужда от никакви принудителни закони.
"Сред ужасното царство на силите и сред свещеното царство на законите естетическата формираща подбуда гради незабелязано едно трето, радостно царство на играта, където тя снема от човека всички вериги, веригите на всички отношения и го освобождава от всичко, което се нарича принуда, както във физическата така и в моралната област"./27то писма/.
"Това царство се простира нагоре, до там, където разумът царува с безусловна необходимост и всяка материя престава да съществува; надолу то се простира дотам, където природната подбуда властва със сляпа необходимост". Така Шилер разглежда едно морално царство като идеал, в което добродетелното убеждение царува със същата лекота и свобода както вкусът в царството на красотата. Той прави от живота в царството на красотата един образец на един съвършен морален обществен ред, освобождаващ човека във всяко направление. Той завършва красивото съчинение, в което излага този свой идеал, с въпроса, дали един такъв ред съществува някъде и отговаря на него с думите: "- Според нуждата той съществува във всяко фино настроена душа; в действителността той би искал да бъде намерен, както чистата църква и чистата република, само в малки избрани кръгове, където не бездушното подражание на чужди нрави, а собствената красива природа направлява поведението, където човекът минава през най-заплетените отношения със смела простота и спокойна невинност и нито има нужда да нарушава чуждата свобода, за да утвърди своята, нито да захвърли своето достойнство, за да покаже прелест". В тази облагородена и превърната в красота добродетелност Шилер е намерил едно посредничество между светогледа на Кант и този на Гьоте.
към текста >>
" И на този въпрос той отговаря: "Това става затова, че при нас природата е изчезнала от човечеството и ние я на
мир
аме отново само вън от това човечество и ние я на
мир
аме отново само вън от това човечество, в неодушевения свят в нейната истинност.
Интересът не трябва да угасва, когато стоим пред произведението на изкуството; напротив ние трябва да бъдем в състояние да можем да проявим нашия интерес и към това, което е излияние на духа. И този вид интерес за красивото "истинският" човек трябва да го има и по отношение на моралните представи. В едно писмо до Гьоте Шилер пише: "Заслужава действително да бъде отбелязано, че заспалостта по отношение на естетическите неща все повече се показва свързана с моралната заспалост и че чистият, строг стремеж към висшата красота, при най-висшата либералност спрямо всичко, което е природата, ще произведе в себе си строгостта в моралната област". Шилер чувстваше така силно отчуждаването от природата във светогледа, в цялата култура на епохата, в която той живее, че направи от него обект на една разглеждане в статията "Върху наивната и сантиментална поезия". Той сравнява възгледа за живота на неговото време с онзи на гърците и се запитва: "Как става, че ние, които във всичко, което е природа, сме така безкрайно много превъзхождане от древните, можем да се прекланяме пред природата в една по-висока степен, да се привързваме по-сърдечно към нея и да обръщаме даже неживия свят с най-топлото чувство?
" И на този въпрос той отговаря: "Това става затова, че при нас природата е изчезнала от човечеството и ние я намираме отново само вън от това човечество и ние я намираме отново само вън от това човечество, в неодушевения свят в нейната истинност.
Не нашата по-голяма природосъобразност, а съвсем обратно, противоестествеността на нашите отношения, състояние и нрави ни подбуждат да създадем едно задоволяване във физическия свят на събуждащия се стремеж към истина и простота, който, както и моралната заложба, от която произтича, живее неподкупно и неунищожимо във всяко човешко сърце, на което задоволяване не можем да се надяваме в моралната област. Ето защо чувството, с което се привързваме към природата, е близко родствено с чувството, с което при напреднала възраст съжаляваме за детството. Нашето детство е единствено неосакатената природа, ко ято още намираме в цивилизованото човечество, поради което нищо чудно, когато всяка следа на природата вън от нас ни връща към нашето детство". При гърците това беше съвършено различно. Всичко, което те вършеха, идваше от тяхното естествено мислене, чувстване и усещане.
към текста >>
Нашето детство е единствено неосакатената природа, ко ято още на
мир
аме в цивилизованото човечество, поради което нищо чудно, когато всяка следа на природата вън от нас ни връща към нашето детство".
Шилер чувстваше така силно отчуждаването от природата във светогледа, в цялата култура на епохата, в която той живее, че направи от него обект на една разглеждане в статията "Върху наивната и сантиментална поезия". Той сравнява възгледа за живота на неговото време с онзи на гърците и се запитва: "Как става, че ние, които във всичко, което е природа, сме така безкрайно много превъзхождане от древните, можем да се прекланяме пред природата в една по-висока степен, да се привързваме по-сърдечно към нея и да обръщаме даже неживия свят с най-топлото чувство? " И на този въпрос той отговаря: "Това става затова, че при нас природата е изчезнала от човечеството и ние я намираме отново само вън от това човечество и ние я намираме отново само вън от това човечество, в неодушевения свят в нейната истинност. Не нашата по-голяма природосъобразност, а съвсем обратно, противоестествеността на нашите отношения, състояние и нрави ни подбуждат да създадем едно задоволяване във физическия свят на събуждащия се стремеж към истина и простота, който, както и моралната заложба, от която произтича, живее неподкупно и неунищожимо във всяко човешко сърце, на което задоволяване не можем да се надяваме в моралната област. Ето защо чувството, с което се привързваме към природата, е близко родствено с чувството, с което при напреднала възраст съжаляваме за детството.
Нашето детство е единствено неосакатената природа, ко ято още намираме в цивилизованото човечество, поради което нищо чудно, когато всяка следа на природата вън от нас ни връща към нашето детство".
При гърците това беше съвършено различно. Всичко, което те вършеха, идваше от тяхното естествено мислене, чувстване и усещане. Те бяха вътрешно свързани с природата. Съвременният човек чувства в своето същество една противоположност спрямо природата. Но тъй като стремежът на тази пра-майка на съществуването не може да бъде унищожен, той ще се превърне в модерната душа в един копнеж за природата, в едно търсене на същата.
към текста >>
Сетива и разум, възприемателна и самодейна способност, не са се разделили още в тяхната работа, още по-малко те се на
мир
ат в противоречие една с друга.
Те бяха вътрешно свързани с природата. Съвременният човек чувства в своето същество една противоположност спрямо природата. Но тъй като стремежът на тази пра-майка на съществуването не може да бъде унищожен, той ще се превърне в модерната душа в един копнеж за природата, в едно търсене на същата. Гъркът имаше природа; модерният човек търси природа. "Докато човекът е чиста, разбира се, не сурова, груба природа, той действа като неделено сетивно единство и като едно хармонизиращо цяло.
Сетива и разум, възприемателна и самодейна способност, не са се разделили още в тяхната работа, още по-малко те се намират в противоречие една с друга.
Усещанията на човека не са безформена игра на способността за образуване на представи; първите произлизат от законите на необходимостта, вторите от действителността. Ако човек е навлязъл в съответното на културата и ако изкуството е сложило ръка на него, онази сетивна хармония в него е премахната и той може още да се проявява като морално единство, т.е. като стремящ се към единство. Съгласуването на неговото усещане и мислене, което в първото състояние действително ставаше, сега съществува само идеално; то не е вече в него, а вън от него, като една мисъл, която тепърва трябва да бъде осъществена, а не като факт на неговия живот. "Основното настроение на гръцкия дух беше наивно, това на модерния е сантиментално; ето защо светогледът на първия трябваше да бъде реалистичен.
към текста >>
Ето защо неговият най-висш стремеж трябва да бъде обърнат към идеала; чрез стремежа към този идеал той отново ще при
мир
и духа с природата.
Защото при него природното не беше още отделено от духовното; за него природата още включваше духа. Ако се изоставяше на природата, това ставаше по отношение на изпълнената с дух природа. Не така е при модерния човек. Той е откъснал духа от природата, издигнал го е в сивото царство на отвлечеността. Ако би се отдал на своята природа, той бил сторил това по отношение на лишената от дух природа.
Ето защо неговият най-висш стремеж трябва да бъде обърнат към идеала; чрез стремежа към този идеал той отново ще примири духа с природата.
Шилер намери в духовния способ на Гьоте нещо сродно с гръцкия способ. Гьоте вярваше, че вижда с очите си своите идеи и мисли, защото чувстваше действителността като неразделно единство на духа и природата. Според мнението на Шилер той си е запазил нещо, до което сантименталният човек отново ще стигне, когато достигне върха на своя стремеж. А такъв един връх той изкачва в описаното от Шилер естетическо състояние, при което сетивността и разумът се намирали своето съзвучие. С изказването, което Шилер прави по отношение на Гьоте в своето писмо от 23 август 1794 година същността на по-новото развитие на светогледите е знаменателно охарактеризирано: "Ако... бихте се родили като един грък и ако още от люлката би ви заобикаляла една подбрана природа и едно идеализиращо изкуство, вашият път би бил направен излишен.
към текста >>
А такъв един връх той изкачва в описаното от Шилер естетическо състояние, при което сетивността и разумът се на
мир
али своето съзвучие.
Ако би се отдал на своята природа, той бил сторил това по отношение на лишената от дух природа. Ето защо неговият най-висш стремеж трябва да бъде обърнат към идеала; чрез стремежа към този идеал той отново ще примири духа с природата. Шилер намери в духовния способ на Гьоте нещо сродно с гръцкия способ. Гьоте вярваше, че вижда с очите си своите идеи и мисли, защото чувстваше действителността като неразделно единство на духа и природата. Според мнението на Шилер той си е запазил нещо, до което сантименталният човек отново ще стигне, когато достигне върха на своя стремеж.
А такъв един връх той изкачва в описаното от Шилер естетическо състояние, при което сетивността и разумът се намирали своето съзвучие.
С изказването, което Шилер прави по отношение на Гьоте в своето писмо от 23 август 1794 година същността на по-новото развитие на светогледите е знаменателно охарактеризирано: "Ако... бихте се родили като един грък и ако още от люлката би ви заобикаляла една подбрана природа и едно идеализиращо изкуство, вашият път би бил направен излишен. Тогава още при първото съзерцаване на нещата вие бихте при ели необходимото и с вашите първи опитности във вас би се развил вашият велик стил. А сега... тъй като вашият гръцки дух е бил хвърлен в това северно сътворение, не ви оставаше никакъв избор, освен или сам да станете един северен човек на изкуството или да замените това, което действителността държи пред вашето въображение, с помощта на мислителната сила и по този начин да родите от вътре по рационален път една Гърция". Шилер чувства това разкриват тези негови изречения хода на развитието на душевния живот от гръцката епоха до неговата. В мислителния живот за гръка се разкриваше душевният живот; и той можеше да приеме това разкриване, защото за него мисълта беше едно възприятие, каквото са цветовете или звуците.
към текста >>
Понеже в модерния човек съзнанието за душата се е превърнало в себесъзнание, възниква въпросът на светогледа: Как себесъзнанието изживява себе си живо така, че неговото изживяване да знае, че се на
мир
а в творчеството на живите
мир
ови сили?
А сега... тъй като вашият гръцки дух е бил хвърлен в това северно сътворение, не ви оставаше никакъв избор, освен или сам да станете един северен човек на изкуството или да замените това, което действителността държи пред вашето въображение, с помощта на мислителната сила и по този начин да родите от вътре по рационален път една Гърция". Шилер чувства това разкриват тези негови изречения хода на развитието на душевния живот от гръцката епоха до неговата. В мислителния живот за гръка се разкриваше душевният живот; и той можеше да приеме това разкриване, защото за него мисълта беше едно възприятие, каквото са цветовете или звуците. За по-новия човек тази мисъл е избледняла; той трябва да изживее вътре в душата това, което протъкава света творейки; и все пак за да има невъзприемаемият живот на мислите нагледност, той трябва да бъде изпълнен с въображението. От едно такова въображение, което се чувства едно с творящите сили на природата.
Понеже в модерния човек съзнанието за душата се е превърнало в себесъзнание, възниква въпросът на светогледа: Как себесъзнанието изживява себе си живо така, че неговото изживяване да знае, че се на мира в творчеството на живите мирови сили?
Шилер е отговорил на този въпрос по свой начин, като е взел за себе си под внимание художественото чувство като идеал. И това чувство човешкото себесъзнание изпитва своето родство с това, което се намира над простия образ на природата. В него човекът се чувства обзет от духа, когато се отдава на природата като природно и сетивно същество. Лайбниц се стреми да разбере човешката душа като монада; Фихте не изхожда само от една идея, чрез която трябва да стане ясно що е човешката душа; той търси едно изживяване, в което тази душа да схване себе си; Шилер пита: Съществува ли едно изживяване на човешката душа, в което тя да може да чувства, как се корени в духовната действителност? Гьоте изживява в себе си идеи, които за него представляват същевременно природни идеи.
към текста >>
И това чувство човешкото себесъзнание изпитва своето родство с това, което се на
мир
а над простия образ на природата.
В мислителния живот за гръка се разкриваше душевният живот; и той можеше да приеме това разкриване, защото за него мисълта беше едно възприятие, каквото са цветовете или звуците. За по-новия човек тази мисъл е избледняла; той трябва да изживее вътре в душата това, което протъкава света творейки; и все пак за да има невъзприемаемият живот на мислите нагледност, той трябва да бъде изпълнен с въображението. От едно такова въображение, което се чувства едно с творящите сили на природата. Понеже в модерния човек съзнанието за душата се е превърнало в себесъзнание, възниква въпросът на светогледа: Как себесъзнанието изживява себе си живо така, че неговото изживяване да знае, че се на мира в творчеството на живите мирови сили? Шилер е отговорил на този въпрос по свой начин, като е взел за себе си под внимание художественото чувство като идеал.
И това чувство човешкото себесъзнание изпитва своето родство с това, което се намира над простия образ на природата.
В него човекът се чувства обзет от духа, когато се отдава на природата като природно и сетивно същество. Лайбниц се стреми да разбере човешката душа като монада; Фихте не изхожда само от една идея, чрез която трябва да стане ясно що е човешката душа; той търси едно изживяване, в което тази душа да схване себе си; Шилер пита: Съществува ли едно изживяване на човешката душа, в което тя да може да чувства, как се корени в духовната действителност? Гьоте изживява в себе си идеи, които за него представляват същевременно природни идеи. В Гьоте, Фихте, Шилер в душата се оформи борейки се изживяната идея, бихме искали също да кажем: Идейното изживяване в душата; при гърците това ставаше с възприеманата идея, с идейното възприятие. Възгледът за света и живота, който съществуваше в Гьоте по наивен начин и към който Шилер се стремеше по всички околни пътища на мисленето, няма нужда от една общовалидна истина, която вижда своя идеал в математиката: Той е задоволен от другата истина, която се получава за нашия дух от непосредственото общение с действителния свят.
към текста >>
Във вашата правилна интуиция се на
мир
а всичко и далече по-пълно това, което анализът търси с усилия, и само защото то се на
мир
а във вас като едно цяло, на вас ви е скрито вашето собствено богатство; защото за съжаление ние знаем само това, което разделяме.
"Нека не търсим зад явленията; те самите са учението, теорията". В своята Антропология психологът Хайнрот нарече мисленето, чрез което Гьоте стигна до своите разбирания и прозрения в естественото образуване на растенията и животните, "конкретно, обективно мислене". С това той разбираше, че това мислене не се отделя от предметите, от обектите; че предметите, възприятията стоят във вътрешното проникване с мисленето, че Гьотевото мислене е същевременно едно виждане, неговото виждане същевременно едно мислене. Шилер е един такъв наблюдател на този духовен способ. Той пише върху него в едно писмо до Гьоте: "Вашият наблюдателен поглед, който така спокойно и чисто почива върху нещата, не ви поставя никога в опасност да навлезете в погрешния път, в който се заблуждават така лесно както спекулацията така и произволната и подчиняваща се само на себе си способност на въображението.
Във вашата правилна интуиция се намира всичко и далече по-пълно това, което анализът търси с усилия, и само защото то се намира във вас като едно цяло, на вас ви е скрито вашето собствено богатство; защото за съжаление ние знаем само това, което разделяме.
Ето защо духове от вашия род рядко знаят, колко далече са проникнали и колко малко имат те причина да заемат от философията, която може само да учи от тях". За светогледа на Гьоте и този на Шилер истината не съществува само сред науката, но също и сред изкуството. Мнението на Гьоте е това: "Мисля, че науката би могло да се нарече познанието на общото, отвлеченото знание; напротив изкуството би било науката приложена на дело; науката би била разум, а изкуството нейният механизъм, поради което то би могло да бъде наречено също практическа наука. И така в крайна сметка науката би била теоремата, изкуството проблемата". Гьоте описва взаимодействието на научното познание и на художественото оформяне на познанието: "Явно е, че един човек на изкуството трябва да стане достатъчно велик и решителен, който наред със своя талант е още и един обучен ботаник, който коренно познава влиянието на различните части върху виреенето и растежа на растението, неговото определение и взаимните действия, когато разбира последователното развитие на листата, цветовете, оплождането, плода и на новия зародиш и ги премисля.
към текста >>
"Любознателните се нуждаят от един спокоен, безкористен поглед, от едно любопитно безспокойство, от един ясен ум....; те преработват също само в научен смисъл това, което първите на
мир
ат".
Тази вяра на Гьоте в познавателната способност на фантазията, която се издига до едно съизживяване на творческите сили на света, почива на цялото негово схващане за света. Който както него вижда действието на природата във всичко, той не може да вижда в духовното съдържание на човешката фантазия нищо друго освен по-висши произведения на природата. Образите на фантазията са произведения на природата; и тъй като те възпроизвеждат природата, те могат да съдържат само истината, защото иначе с тези изображения природата би лъгала самата себе си, понеже тези изображения са създадени от самата нея. Само хора с фантазия могат да достигнат най-висшата степен на познанието. Такива хора Гьоте нарича "обхватни", "съзерцаващи" противоположно за "любознателните", които остават на една по-ниска степен на познанието.
"Любознателните се нуждаят от един спокоен, безкористен поглед, от едно любопитно безспокойство, от един ясен ум....; те преработват също само в научен смисъл това, което първите намират".
"Съзерцателните се отнасят вече продуктивно, и знанието, като се повишава, изисква, без да се забележи, съзерцаването и се издига и над него; и колкото много да се разпъват на кръст знаещите пред въображението и да благославят, те трябва все пак, преди да недогледат, да призоват на помощ производителната сила на въображението... Обхватните, които в един по-горд смисъл бихме искали да наречем творящи, се отнасят в най-висшия смисъл творчески; изхождайки именно от идеи, те вече изразяват единството на цялото и след това, така да се каже, е работа на природата да се нагоди към тази идея". Който вярва в такъв вид познание, на него не може да мине през ума да говори за ограничеността на човешкото познание по начина на Кант. Защото това, от което човекът се нуждае като негова истина, той го изживява в своята вътрешност. Ядката на природата се намира във вътрешността на човека. Светогледът на Гьоте и на Шилер съвсем не иска от истината тя да бъде едно повторение на мировите явления в пред ставата, следователно тази последната да съвпада в буквален смисъл с нещо вън от човека.
към текста >>
Ядката на природата се на
мир
а във вътрешността на човека.
Такива хора Гьоте нарича "обхватни", "съзерцаващи" противоположно за "любознателните", които остават на една по-ниска степен на познанието. "Любознателните се нуждаят от един спокоен, безкористен поглед, от едно любопитно безспокойство, от един ясен ум....; те преработват също само в научен смисъл това, което първите намират". "Съзерцателните се отнасят вече продуктивно, и знанието, като се повишава, изисква, без да се забележи, съзерцаването и се издига и над него; и колкото много да се разпъват на кръст знаещите пред въображението и да благославят, те трябва все пак, преди да недогледат, да призоват на помощ производителната сила на въображението... Обхватните, които в един по-горд смисъл бихме искали да наречем творящи, се отнасят в най-висшия смисъл творчески; изхождайки именно от идеи, те вече изразяват единството на цялото и след това, така да се каже, е работа на природата да се нагоди към тази идея". Който вярва в такъв вид познание, на него не може да мине през ума да говори за ограничеността на човешкото познание по начина на Кант. Защото това, от което човекът се нуждае като негова истина, той го изживява в своята вътрешност.
Ядката на природата се намира във вътрешността на човека.
Светогледът на Гьоте и на Шилер съвсем не иска от истината тя да бъде едно повторение на мировите явления в пред ставата, следователно тази последната да съвпада в буквален смисъл с нещо вън от човека. Това, което се явява в човека, то не съществува като такова, като нещо идейно, като духовно битие в някакъв външен свят; но то е онова, което накрая се явява като връх на всяко ставане /развитие/. Ето защо за този светоглед истината не е нужно да се яви на всички хора в същата форма във всеки отделен човек тя може да носи един индивидуален отпечатък. Който търси истината в съвпадението с нещо външно, за него съществува само една нейна форма и тогава заедно с Кант той ще търси онази "метафизика", която единствена "ще може да се яви като наука". Който вижда в истината най-висшия плод на всяко съществуване, онова, в което "вселената", ако тя би искала да чувства себе си като достигнала своята цел, би възкликнала и се удивила на върха на своето развитие и същество"/Гьоте в своята статия върху Винкелман/, той може да каже заедно с Гьоте: "Както познавам моето отношение към самия мене и към външния свят, аз наричам това истина.
към текста >>
Светогледът на Гьоте и на Шилер съвсем не иска от истината тя да бъде едно повторение на
мир
овите явления в пред ставата, следователно тази последната да съвпада в буквален смисъл с нещо вън от човека.
"Любознателните се нуждаят от един спокоен, безкористен поглед, от едно любопитно безспокойство, от един ясен ум....; те преработват също само в научен смисъл това, което първите намират". "Съзерцателните се отнасят вече продуктивно, и знанието, като се повишава, изисква, без да се забележи, съзерцаването и се издига и над него; и колкото много да се разпъват на кръст знаещите пред въображението и да благославят, те трябва все пак, преди да недогледат, да призоват на помощ производителната сила на въображението... Обхватните, които в един по-горд смисъл бихме искали да наречем творящи, се отнасят в най-висшия смисъл творчески; изхождайки именно от идеи, те вече изразяват единството на цялото и след това, така да се каже, е работа на природата да се нагоди към тази идея". Който вярва в такъв вид познание, на него не може да мине през ума да говори за ограничеността на човешкото познание по начина на Кант. Защото това, от което човекът се нуждае като негова истина, той го изживява в своята вътрешност. Ядката на природата се намира във вътрешността на човека.
Светогледът на Гьоте и на Шилер съвсем не иска от истината тя да бъде едно повторение на мировите явления в пред ставата, следователно тази последната да съвпада в буквален смисъл с нещо вън от човека.
Това, което се явява в човека, то не съществува като такова, като нещо идейно, като духовно битие в някакъв външен свят; но то е онова, което накрая се явява като връх на всяко ставане /развитие/. Ето защо за този светоглед истината не е нужно да се яви на всички хора в същата форма във всеки отделен човек тя може да носи един индивидуален отпечатък. Който търси истината в съвпадението с нещо външно, за него съществува само една нейна форма и тогава заедно с Кант той ще търси онази "метафизика", която единствена "ще може да се яви като наука". Който вижда в истината най-висшия плод на всяко съществуване, онова, в което "вселената", ако тя би искала да чувства себе си като достигнала своята цел, би възкликнала и се удивила на върха на своето развитие и същество"/Гьоте в своята статия върху Винкелман/, той може да каже заедно с Гьоте: "Както познавам моето отношение към самия мене и към външния свят, аз наричам това истина. И така всеки един може да има своята собствена истина, и въпреки това тя е винаги същата".
към текста >>
Това виждане в духа, така както то се разбира тук, навлиза в развитието на светогледите като онази душевна способност, която отговаря на една епоха, за която мисълта не е вече това, каквато тя е била за гръцкия мислител; за която по-скоро тя се явява като едно произведение на себесъзнанието; но като едно такова произведение, което се добива благодарение на това, че това себесъзнание знае себе си на
мир
ащо се сред творящите духовно в природата същества.
В замяна на това "обаче човекът стои така високо, че това, което иначе не може да бъде изобразено, то се изобразява в него. Какво представлява всъщност една струна и едно механическо деление на същата в сравнение с ухото на музиканта? Да, можем да кажем, какво представляват елементарните явления на самата природа в сравнение с човека, който може да ги овладее и ги замени всички тях, за да може така да се каже да си ги асимилира". По отношение на своя образ на света Гьоте не говори нито за едно просто познание с понятията, нито за една вяра, а за едно виждане в духа. На Якоби той пише: "Ти се придържаш към вярата в Бога; аз във виждането".
Това виждане в духа, така както то се разбира тук, навлиза в развитието на светогледите като онази душевна способност, която отговаря на една епоха, за която мисълта не е вече това, каквато тя е била за гръцкия мислител; за която по-скоро тя се явява като едно произведение на себесъзнанието; но като едно такова произведение, което се добива благодарение на това, че това себесъзнание знае себе си намиращо се сред творящите духовно в природата същества.
Гьоте е представител на една епоха на светогледа, която се чувствува принудено да премине от простото мислене към виждането. Шилер полага усилия да оправдае по отношение Кант този преход. * * * * * Вътрешният съюз, който бе сключен от Гьоте, Шилер и техните съвременници между поезията и светогледа, отне на последния в началото на нашето столетие безжизнения отпечатък, в който той трябва да дойде, ако се движи само в областта на абстрахиращия ум. Този съюз даде като свой резултат вярата, че в светогледа има един личен, индивидуален елемент.
към текста >>
10.
РАДИКАЛНИТЕ СВЕТОГЛЕДИ
GA_18_1 Загадки на философията
обявяването на
война
против светогледа, от който той беше израснал, е предадено в една радикална форма в неговите писания "Предварителни тези за реформа на философията" /1842 г./.
РАДИКАЛНИТЕ СВЕТОГЛЕДИ В началото на 40-те години върху Хегеловия светоглед нанася силни удари един човек, който преди това беше се вживял основно и интимно в този светоглед. Това е Лудвиг Фойербах /1804-1872 г./.
обявяването на война против светогледа, от който той беше израснал, е предадено в една радикална форма в неговите писания "Предварителни тези за реформа на философията" /1842 г./.
По-нататъшното изложение на неговите мисли можем да проследим в неговите други писания: "Същност на християнството /1841 г./, "Същност на религията" /1845 г./ и "Теогония" /1857 г./. В действието на Лудвиг Фойербах се повтори в областта на духовната наука един процес, който стана с един век по-рано в областта на естествената наука /1759 г./ чрез явяването на Каспар Фридрих Волф. Делото на Волф означава една реформа на идеята за развитието в полето ва науката за живите същества. Как развитието беше разбирано преди Волф, това може да се види най-ясно от възгледите на човека, който противопостави на изменението на тази представа най-острото противоречие: Албрехт фон Халерс. Този човек, в когото физиолозите с право почитат най-знаменития дух на тяхната наука, не можеше да си представи развитието на едно живо същество по друг начин, освен така, че в зародиша се съдържат вече всички части, които се явяват в течение на живота на това същество, съдържат се в малък размер, но предварително съвършено оформени.
към текста >>
Тези човешки зародиши са се проявили само в течение на
мир
овата история.
Този човек, в когото физиолозите с право почитат най-знаменития дух на тяхната наука, не можеше да си представи развитието на едно живо същество по друг начин, освен така, че в зародиша се съдържат вече всички части, които се явяват в течение на живота на това същество, съдържат се в малък размер, но предварително съвършено оформени. Следователно развитието трябва да бъде едно разгръщане на нещо вече съществуващо, което първоначално поради неговите малки размери или поради други причини беше скрито на възприятието. Ако този възглед беше запазен, то според него в течение на развитието не се ражда нищо ново, а на светлината на деня непрестанно се изнася нещо скрито, нещо, чиито части са вмъкнати една в друга. Халер съвсем рязко и застъпил този възглед. В пра-майката Ева е съществувал вече в малък размер, скрит целият човешки род.
Тези човешки зародиши са се проявили само в течение на мировата история.
Нека се види, как философът Лайбниц /1646-1716 г./ изказва същата представа: "Така аз трябваше да мисля, че душите, които един ден ще бъдат човешки души, са съществували в зародиш, както онези на другите видове, че те са съществували в прародителите чак до Адама, т.е. от началото на нещата, съществували са винаги във форма на организирани неща". Но в своята излязла в 1759 година "Thepria generationis" Волф е противопоставил на тази идея за развитието една друга, която изхожда от предположението, че органи, които се явяват в течение на живота не един организъм, по никой начин не са съществували преди това, а се раждат като действително нови образования едва в момента, когато станат възприемаеми. Волф показа, че неговото развитие е една верига от нови образования. Едва този възглед прави възможно представата за едно действително развитие.
към текста >>
Следователно, за Фойербах е неоснователно да се говори за един все
мир
ен дух, за едно същество, в което отделният дух има своя произход.
Следователно развитието на света се представя като едно разгръщане на чистата мисъл. Такова становище взе Фойербах по отношение на Хегел. Протестът на Лудвиг Фойербах против светогледа на Хегел се състои в това, че той не искаше да признае съществуването на духа преди неговата действителна поява в човека, също както и Волф не можеше да допусне, че частите на живия организъм са предварително образувани в яйцето. Както Волф виждаше в органите на живото същество нови образования, така и Фойербах виждаше в индивидуалния дух на човека едно ново образуване. Този дух по никой начин не съществува преди неговото възприемаемо съществуване; той се ражда едва в момента, в който действително се появява.
Следователно, за Фойербах е неоснователно да се говори за един всемирен дух, за едно същество, в което отделният дух има своя произход.
Никакво разумно битие не съществува преди неговото фактическо появяване в света, което да е изградило материята, възприемаемия свят така, че накрая неговото копие да се изяви в човека, а преди раждането на човека са съществували само лишени от разум материали и сили, които от себе си изграждат една нервна система, която се концентрира в мозъка; и в този мозък се ражда като съвършено ново образование нещо още несъществуващо; човешката, надарена с разум душа. За един такъв светоглед не съществува никаква възможност да изведе процесите и нещата от едно духовно Първично същество. Защото едно духовно същество е едно ново образуване вследствие на организацията на мозъка. И когато човекът пренася нещо духовно във външния свят, той съвсем произволно си представя, че вън от него съществува едно същество и управлява света, подобно на това, което стои на основата на неговите действия. Човекът трябва да създава всяко първично същество из своята фантазия; нещата и процесите на света не дават никакъв повод да бъде прието съществуването на такова първично същество.
към текста >>
Нищо друго, освен аз абстрахирам от човека, както той е обект на моето съзнание и мислене, обаче никога от човека, който се на
мир
а зад моето съзнание, т.е.
Мислиш ли ти без глава? Мислите са излъчени души. Добре; но не е ли в излъчената душа също един верен образ на някогашния телесен човек? Не се ли изменят даже и най-общите метафизически понятия за битие и същество, както се изменя и действителното битие и същества на човека? Що значи следователно: Аз абстрахирам от човешката природа?
Нищо друго, освен аз абстрахирам от човека, както той е обект на моето съзнание и мислене, обаче никога от човека, който се намира зад моето съзнание, т.е.
от моята природа, с която волю, неволю непрестанно е свързана моята абстракция. Така ти абстрахираш също и като психолог в мисли от твоето тяло, обаче въпреки това ти си по същество най-вътрешно свързан с него, т.е. ти си представяш, че си различен от него, но в замяна на това още за дълго време не се различаваш действително... Няма ли право също и Лихтенберг, когато твърди: Всъщност човек не би трябвало да казва, аз мисля, а нещо мисли. Следователно щом също и това: Аз мисля, се различава от тялото, от това следва, че и това: Нещо мисли, непроизволно в нашето мислене, коренът и основата на: Аз мисля, се различава от тялото? Но от къде идва това, че ние не през всяко време можем да мислим, че мислите не стоят по желание на нашето разположение, че често пъти сред една духовна работа при най-голямо напрежение на волята не помръдваме от мястото, докато някой външен повод, често пъти само една промяна на времето, отново развързва мислите?
към текста >>
Който твърди последното, той може да пренесе в на
мир
ащия се отвъд представи истински свят всички възможни движещи сили за човека.
Това, което човек има нужда да знае за своето щастие, той го знае без всяко друго откровение, различно от това, което той притежава съобразно своето същество". Сравнения като това между Лихтенберг и Фойербах са важни за историята на развитието на светогледите. Те най-добре показват хода на духовете по един много нагледен начин, защото от тях познаваме, какво е произвело върху възход разстоянието от време, което стои между тях, върху този ход. Фойербах е минал през светогледа на Хегел; той е извлякъл от него силата да развие всестранно своя противоположен възглед. Той не беше вече смущаван от Кантовия въпрос: Дали действително имаме също право да приписваме действителност на света, който възприемаме, или дали този свят съществува само в нашата представа?
Който твърди последното, той може да пренесе в намиращия се отвъд представи истински свят всички възможни движещи сили за човека.
Наред с природния ред той може да признае и един свръхприроден ред, както е сторил това Кант. Обаче който както Фойербах обявява възприемаемия свят като действителен, той трябва да отрече всякакъв свръхприроден ред. За него не съществува никакъв категоричен императив произхождащ от някъде от отвъдния свят; за него съществуват само задължения, които се получават от естествените подтици и цели на човека. За да бъде изграден един светоглед намиращ се в такава противоположност с този на Хегел, както е напра вил това Фойербах, за целта беше необходима във всеки случай една личност, която беше така различна от тази на Хегел, както неговата. Хегел се чувстваше напълно сред вихъра на съвременния нему живот.
към текста >>
За да бъде изграден един светоглед на
мир
ащ се в такава противоположност с този на Хегел, както е напра вил това Фойербах, за целта беше необходима във всеки случай една личност, която беше така различна от тази на Хегел, както неговата.
Той не беше вече смущаван от Кантовия въпрос: Дали действително имаме също право да приписваме действителност на света, който възприемаме, или дали този свят съществува само в нашата представа? Който твърди последното, той може да пренесе в намиращия се отвъд представи истински свят всички възможни движещи сили за човека. Наред с природния ред той може да признае и един свръхприроден ред, както е сторил това Кант. Обаче който както Фойербах обявява възприемаемия свят като действителен, той трябва да отрече всякакъв свръхприроден ред. За него не съществува никакъв категоричен императив произхождащ от някъде от отвъдния свят; за него съществуват само задължения, които се получават от естествените подтици и цели на човека.
За да бъде изграден един светоглед намиращ се в такава противоположност с този на Хегел, както е напра вил това Фойербах, за целта беше необходима във всеки случай една личност, която беше така различна от тази на Хегел, както неговата.
Хегел се чувстваше напълно сред вихъра на съвременния нему живот. За него беше една хубава задача, да овладее непосредственото движение на света със своят философски дух. Когато поиска да бъде освободен от неговата преподавателска дейност в Хайделберг, за да отиде в Прусия, той направи да прозре ясно в своята молба за напускане, че го съблазнява перспективата да намери един кръг на дейност, който да не го ограничава само в учението, а да му даде възможност да се намеси в практиката. "За него трябва да бъде предимно от най-голямо значение перспективата, в напредващата му възраст да му се удаде случай в по-голям размер да бъде използуван за друга дейност, а не само за ограничената преподавателска дейност в университета". Който има едно такова убеждение на мислител, той трябва да живее в мир с формата на практическия живот, която форма беше приел животът на неговото време.
към текста >>
Който има едно такова убеждение на мислител, той трябва да живее в
мир
с формата на практическия живот, която форма беше приел животът на неговото време.
За да бъде изграден един светоглед намиращ се в такава противоположност с този на Хегел, както е напра вил това Фойербах, за целта беше необходима във всеки случай една личност, която беше така различна от тази на Хегел, както неговата. Хегел се чувстваше напълно сред вихъра на съвременния нему живот. За него беше една хубава задача, да овладее непосредственото движение на света със своят философски дух. Когато поиска да бъде освободен от неговата преподавателска дейност в Хайделберг, за да отиде в Прусия, той направи да прозре ясно в своята молба за напускане, че го съблазнява перспективата да намери един кръг на дейност, който да не го ограничава само в учението, а да му даде възможност да се намеси в практиката. "За него трябва да бъде предимно от най-голямо значение перспективата, в напредващата му възраст да му се удаде случай в по-голям размер да бъде използуван за друга дейност, а не само за ограничената преподавателска дейност в университета".
Който има едно такова убеждение на мислител, той трябва да живее в мир с формата на практическия живот, която форма беше приел животът на неговото време.
Той трябва да намери за разумни идеите, от които беше пропит. Само от това той може да черпи одушевление, да работи за реализирането им. Фойербах не беше приятелски настроен към живота на неговото време. Той по-скоро би предпочел тишината на едно изолирано място отколкото движението на "модерния" живот проявяващо се в неговото време. Върху това той ясно се изказва: "Аз въобще никога не ще се примиря с градския живот.
към текста >>
Върху това той ясно се изказва: "Аз въобще никога не ще се при
мир
я с градския живот.
Който има едно такова убеждение на мислител, той трябва да живее в мир с формата на практическия живот, която форма беше приел животът на неговото време. Той трябва да намери за разумни идеите, от които беше пропит. Само от това той може да черпи одушевление, да работи за реализирането им. Фойербах не беше приятелски настроен към живота на неговото време. Той по-скоро би предпочел тишината на едно изолирано място отколкото движението на "модерния" живот проявяващо се в неговото време.
Върху това той ясно се изказва: "Аз въобще никога не ще се примиря с градския живот.
Да отивам от време навреме в града, за да преподавам, това аз считам за добро според впечатлението, които вече съм произвел тук, даже считам това за мой дълг; но след това аз отново трябва да се оттегля в селската уединеност; за да изучавам тук в лоното на природата и да си почивам. Моята най-близка задача е, да приготвя за печат моите лекции или книжата на бащата, както моите слушатели желаят". Фойербах вярваше, че от своето уединение най-добре ще може да обсъди това, което във формата, която е приел действителният живот, не е естествено, а е било внесено в него от човешката илюзия. Очистването на живота от илюзиите, това той считаше за своя задача. За целта трябваше да бъде колкото е възможно по-далече от живота, в който царуват тези илюзии.
към текста >>
Първите пренасяха християнските
мир
ови чудеса, последните християнските делови чудеса в областта на политиката".
Тя му изглеждаше безплодна, защото в представите които стояха на нейната основа, продължаваше още да живее старата вяра в отвъдния свят. "Мартенската революция беше още едно, макар и незаконно дете на християнската вяра. Привържениците на конституцията вярваха, че е достатъчно само Господ да каже: Да бъде свобода! Да бъде право! , и веднага ще има свобода, ще има право; а републиканците вярваха, че е достатъчно само да искат една република, за да я извикат вече в живота; те вярваха следователно в създаването на една република от нищо.
Първите пренасяха християнските мирови чудеса, последните християнските делови чудеса в областта на политиката".
Само една личност, която смята, че носи и самата себе си хармонията на живота, от които се нуждае човекът, можеше при дълбокия раздор, в който Фойербах живееше с действителността, да говори химните на действителността, които той беше говорил. Това ние чуваме от думи като тези: "При липсата на една перспектива в отвъдния свят, аз мога да се задържам в тукашния свят, в долината на плача на германската, въобще на европейската политика, само благодарение на това, че правя от съвременността един обект на аристофански присмехулник". Обаче с една такава личност можеше да търси в самия човек силата, която други търсеха в еднавъншна сила. Раждането на мисълта беше произвело в гръцкия светоглед построението, човекът да не може вече да се чувства така сраснат със света, както това му беше възможно при старото мислене в образи. Това беше първата степен в образуването на една пропаст между човека и света.
към текста >>
От една страна трябваше да се роди един образ на природата, в който не може да бъде намерен човекът съобразно неговата духовно-душевна същина; а от друга страна се роди една идея за човешката душа, която не на
мир
аше никакви мостове към природата.
Обаче с една такава личност можеше да търси в самия човек силата, която други търсеха в еднавъншна сила. Раждането на мисълта беше произвело в гръцкия светоглед построението, човекът да не може вече да се чувства така сраснат със света, както това му беше възможно при старото мислене в образи. Това беше първата степен в образуването на една пропаст между човека и света. Една следваща степен бе дадено с развитието на новия естественонаучен начин на мислене. Това развитие откъсна напълно човешката душа от природата.
От една страна трябваше да се роди един образ на природата, в който не може да бъде намерен човекът съобразно неговата духовно-душевна същина; а от друга страна се роди една идея за човешката душа, която не намираше никакви мостове към природата.
В природата бе намерена закономерна необходимост. Сред тази необходимост нямаше никакво място това, което се намира в човешката душа: Импулсът на свободата, чувството за един живот, който се корени в един духовен свят и не се изчерпва със сетивното съществуване. Духове като Кант намериха един изход, като разделиха напълно двата свята: В единия природознанието, в другия вярата. Гьоте, Шилер, Фихте, Хегел си представяха идеята така обхваната, че тя изглеждаше да се корени в една по-висша духовна природа, която стои над обикновената природа и над човешката душа. С Фойербах се яви един дух, който чрез образа на света, който новият естественонаучен начин на мислене може да даде, вярва, че е принуден да трябва да отрече на човешката душа всичко, което противоречи на образа на природата.
към текста >>
Сред тази необходимост нямаше никакво място това, което се на
мир
а в човешката душа: Импулсът на свободата, чувството за един живот, който се корени в един духовен свят и не се изчерпва със сетивното съществуване.
Това беше първата степен в образуването на една пропаст между човека и света. Една следваща степен бе дадено с развитието на новия естественонаучен начин на мислене. Това развитие откъсна напълно човешката душа от природата. От една страна трябваше да се роди един образ на природата, в който не може да бъде намерен човекът съобразно неговата духовно-душевна същина; а от друга страна се роди една идея за човешката душа, която не намираше никакви мостове към природата. В природата бе намерена закономерна необходимост.
Сред тази необходимост нямаше никакво място това, което се намира в човешката душа: Импулсът на свободата, чувството за един живот, който се корени в един духовен свят и не се изчерпва със сетивното съществуване.
Духове като Кант намериха един изход, като разделиха напълно двата свята: В единия природознанието, в другия вярата. Гьоте, Шилер, Фихте, Хегел си представяха идеята така обхваната, че тя изглеждаше да се корени в една по-висша духовна природа, която стои над обикновената природа и над човешката душа. С Фойербах се яви един дух, който чрез образа на света, който новият естественонаучен начин на мислене може да даде, вярва, че е принуден да трябва да отрече на човешката душа всичко, което противоречи на образа на природата. Той прави от човешката душа един член на природата. Но той може да стори това само защото мислено изхвърля от човешката душа всичко, което му пречи да я признае като член на природата.
към текста >>
Как човечеството се издига от своите ограничени интереси, от всекидневния живот, да неговите вечни интереси, до познанието на божествената истина и разумност: Той ни представя митът в образа на у
мир
ащия и възкръсващия спасител.
Наистина тази религиозна фантазия смътно е предчувствала, че човешкият род е богочовекът, но не е схванала това в ясни представи, а го е изразила в поетическа форма, в един мит. Така за Щраус историята на Сина Божи стана един мит, в който идеята на човечеството прие поетическата форма, преди мислителите да я познаят във формата на чистата мисъл. От тази гледна точка всичко необикновено в християнската история добива едно обяснение, без да сме принудени да прибягваме към често приеманото по-рано тривиално схващане, да виждаме в чудесата нарочни измами ли мошеничества, към които е прибягвал самият основател на религията, за да направи колкото е възможно по-голямо впечатление със своето учение, или което апостолите са измислили за тази цел. Отстранено бе също и една друго мнение, което искаше да вижда в чудесата всякакви природни процеси. Чудесата се представяха като поетическа дреха на действителни истини.
Как човечеството се издига от своите ограничени интереси, от всекидневния живот, да неговите вечни интереси, до познанието на божествената истина и разумност: Той ни представя митът в образа на умиращия и възкръсващия спасител.
Преходното умира, за да възкръсне като нещо вечно. В мита на древните народи трябва да виждаме резултата на образното мислене на древността, от който се е развило изживяването на мисълта. Едно чувство на този факт живее през 19-то столетие на една личност като импулс. Той иска да се ориентира върху хода и значението на мислителния живот, като се задълбоча ва във връзката на светогледа с истинското мислене в историческото време. Той иска да знае, как онази форма на мислене, която образува митове, още действа в по-новия светоглед.
към текста >>
Преходното у
мир
а, за да възкръсне като нещо вечно.
Така за Щраус историята на Сина Божи стана един мит, в който идеята на човечеството прие поетическата форма, преди мислителите да я познаят във формата на чистата мисъл. От тази гледна точка всичко необикновено в християнската история добива едно обяснение, без да сме принудени да прибягваме към често приеманото по-рано тривиално схващане, да виждаме в чудесата нарочни измами ли мошеничества, към които е прибягвал самият основател на религията, за да направи колкото е възможно по-голямо впечатление със своето учение, или което апостолите са измислили за тази цел. Отстранено бе също и една друго мнение, което искаше да вижда в чудесата всякакви природни процеси. Чудесата се представяха като поетическа дреха на действителни истини. Как човечеството се издига от своите ограничени интереси, от всекидневния живот, да неговите вечни интереси, до познанието на божествената истина и разумност: Той ни представя митът в образа на умиращия и възкръсващия спасител.
Преходното умира, за да възкръсне като нещо вечно.
В мита на древните народи трябва да виждаме резултата на образното мислене на древността, от който се е развило изживяването на мисълта. Едно чувство на този факт живее през 19-то столетие на една личност като импулс. Той иска да се ориентира върху хода и значението на мислителния живот, като се задълбоча ва във връзката на светогледа с истинското мислене в историческото време. Той иска да знае, как онази форма на мислене, която образува митове, още действа в по-новия светоглед. И същевременно той иска да закотви човешкото събесъзнание в една същност, която се намира вън от отделната личност, като си представя цялото човечество като едно въплъщение на божественото същество.
към текста >>
И същевременно той иска да закотви човешкото събесъзнание в една същност, която се на
мир
а вън от отделната личност, като си представя цялото човечество като едно въплъщение на божественото същество.
Преходното умира, за да възкръсне като нещо вечно. В мита на древните народи трябва да виждаме резултата на образното мислене на древността, от който се е развило изживяването на мисълта. Едно чувство на този факт живее през 19-то столетие на една личност като импулс. Той иска да се ориентира върху хода и значението на мислителния живот, като се задълбоча ва във връзката на светогледа с истинското мислене в историческото време. Той иска да знае, как онази форма на мислене, която образува митове, още действа в по-новия светоглед.
И същевременно той иска да закотви човешкото събесъзнание в една същност, която се намира вън от отделната личност, като си представя цялото човечество като едно въплъщение на божественото същество.
Чрез това той добива за отделната човешка душа една опора в общата душа на човечеството, която намира своето разгръщане в течение на историческото развитие. Още по-радикално постъпва Щраус в своята излязла през 1840-1841 г. книга: "Християнското вероучение в неговото историческо развитие и в борбата с модерната наука". Тук за него се касае да превърне християнските догми от тяхната историческа форма в истини на мисълта, които стоят на тяхната основа. Той подчертава сега непоносимостта на модерното съзнание с онова, което се придържа към древните образно-митически изображения на истината.
към текста >>
Чрез това той добива за отделната човешка душа една опора в общата душа на човечеството, която на
мир
а своето разгръщане в течение на историческото развитие.
В мита на древните народи трябва да виждаме резултата на образното мислене на древността, от който се е развило изживяването на мисълта. Едно чувство на този факт живее през 19-то столетие на една личност като импулс. Той иска да се ориентира върху хода и значението на мислителния живот, като се задълбоча ва във връзката на светогледа с истинското мислене в историческото време. Той иска да знае, как онази форма на мислене, която образува митове, още действа в по-новия светоглед. И същевременно той иска да закотви човешкото събесъзнание в една същност, която се намира вън от отделната личност, като си представя цялото човечество като едно въплъщение на божественото същество.
Чрез това той добива за отделната човешка душа една опора в общата душа на човечеството, която намира своето разгръщане в течение на историческото развитие.
Още по-радикално постъпва Щраус в своята излязла през 1840-1841 г. книга: "Християнското вероучение в неговото историческо развитие и в борбата с модерната наука". Тук за него се касае да превърне християнските догми от тяхната историческа форма в истини на мисълта, които стоят на тяхната основа. Той подчертава сега непоносимостта на модерното съзнание с онова, което се придържа към древните образно-митически изображения на истината. "Следователно, нека вярващият остави знаещия, както и този последния първия, да вървят спокойно по своя път, ние оставяме на вярващите тяхната вяра, нека те ни оставят нашата философия; и ако прекалено набожните хора успяват да ни изключат от тяхната църква, ние ще считаме това като една печалба.
към текста >>
Възгледа, който Фойербах застъпваше, че човекът е най-висшето същество и всяко друго по-висше същество е само една илюзия, която той си е създал по свой образ и подобие и я е поставил над себе си, ние на
мир
аме също и при Бруно Бауер, обаче в една гротескна форма.
Ако би било възможно някога разумът да се издигне един деспотичен престол, тогава един човек, който сериозно би искал да опровергае системата на Коперник чрез авторитета на една книга, би трябвало да бъде обесен. Ако в една книга е написано, че нещо е от Бога, това не е още доказателство, че то е от Бога, но че нашият разум е от Бога, това е сигурно, нека вземем думата Бог както щем. Разумът показва там, където той царува, просто с естествените последствия на преминаването или с поучаването, ако да поучаваш може да се нарече да наказваш". Вследствие на издаването на своята книга "Животът на Исуса" Щраус бе уволнен от службата на репетитор в католическия метох в Тюбинг; и когато след това стана професор по богословие при университета в Цюрих, селският народ дойде с пръти, за да направи невъзможен унищожителя на мита и да застави той да бъде пенсиониран. Много по-далечна цел си постави един друг мислител, в сравнение с тази на Щраус, развивайки своята критика на стария светоглед от гледна точка на копия: Бруно Бауер.
Възгледа, който Фойербах застъпваше, че човекът е най-висшето същество и всяко друго по-висше същество е само една илюзия, която той си е създал по свой образ и подобие и я е поставил над себе си, ние намираме също и при Бруно Бауер, обаче в една гротескна форма.
Той описва, как човешкият Аз е стигнал дотам, да си създаде едно копие и изрази, от които се вижда, че те не са произлезли от потребността на едно любвеобилно разбиране на религиозното съзнание, както при Щраус, а от радостта към разрешението. Той казва, че "поглъщащият всичко Аз е изпитвал страх пред самия себе си; той не е посмял да схваща себе си като всичко и като една всеобща сила, т.е. останал е още религиозен дух и е завършил неговото отчуждаване, като е противопоставил на себе си всеобщата сила като една чужда сила и спрямо тази сила е работил в страх и треперене за своето запазване и за своето щастие". Бруно Бауер е една личност, която се залавя да изпита своето пълно с темпераментност мислене върху всичко съществуващо. Че мисленето е призвано да проникне до същността на нещата, той е приел като свое убеждение от светогледа на Хегел.
към текста >>
Щирнер на
мир
а: "Със силата на отчаянието посяга Фойербах към общото съдържание на християнството, не за да го захвърли, не, а за да го обхване, за да го привлече него отдавна горещо желаното, винаги оставало далеч, в едно последно усилие от небето и да го задържи при себе си.
Не нещо външно, не религията, правото, държавата, законът и т.н. може да направи човек човек, а единствено неговото мислене. В Бауер се явява безсилието на мисленето, което иска да стигне до себесъзнанието, но не може. * * * Това, което Фойербах беше обявил като най-висша същност на човека, за което Бруно Бауер беше твърдил, че то е намерено едва чрез критиката на светогледа: "Човекът", него Макс Щирнер /1806-1856 г./ си поставя задачата да го разгледа напълно безпристрастно и без предпоставки в своята излязла през 1845 година книга "Единственият и неговата собственост".
Щирнер намира: "Със силата на отчаянието посяга Фойербах към общото съдържание на християнството, не за да го захвърли, не, а за да го обхване, за да го привлече него отдавна горещо желаното, винаги оставало далеч, в едно последно усилие от небето и да го задържи при себе си.
Не е ли това една хватка на последното отчаяние, една хватка на живот и смърт, и не е ли то същевременно християнският копнеж и горещо желание за отвъдния свят? Героят не иска да влезе в отвъдния свят, а иска да свлече отвъдния свят към себе си и да го принуди да остане в отсамния свят! И не вика ли оттогава целият свят, с повече или по-малко съзнание, "Отсамният свят е важен и небето трябва да слезе на земята и да бъде изживяно още тук? Щирнер поставя срещу възгледа на Фойербах едно остро противоречие: "Най-висшата същност е без съмнение същността на човека, но понеже това е неговата същност, а не самият той, тя си остава винаги подобна на себе си, независимо от това, дали я виждаме вън от него и я считаме за "Бог" или я наричаме "човекът". Аз не съм нито Бог, нито човекът, нито най-висшата същност, нито моята същност, и поради това общо взето все едно е, действителност си представяме най-висшата същност в двата вида отвъден свят, едновременно във вътрешния и във външния, защото според християнския възглед "Духът Божи" е също и "нашият дух" "обитава в нас".
към текста >>
Хегелианецът казва: Съществува един общ
мир
ов разум и този разум се осъществява в света, за да достигне своя връх в човешкия Аз.
Ние бедните неща сме само негово "жилище", и когато Фойербах разрушава още и неговото небесно жилище и го принуждава да слезе с всичките си парцали при нас, тогава ние, неговото земно обиталище, ще бъдем твърде препълнени". Докато отделният човешки Аз още поставил една сила, от която той се чувства независим, той вижда себе си не от своята собствена гледна точка, а от онази на тази чужда сила. Той не притежава себе си, а е притежаван от тази сила. Религиозният казва: Съществува едно божествено Първично същество и негов образ и подобие е човекът. Той е обзет от божествения първообраз.
Хегелианецът казва: Съществува един общ миров разум и този разум се осъществява в света, за да достигне своя връх в човешкия Аз.
Следователно Азът е обзет от мировия Разум. Фойербах казва: - Съществува една същност на човека и всеки отделен човек е едно индивидуално копие на тази същност. Следователно всеки отделен човек е обзет от "същността на човечеството". Защото действително съществува само отделният човек, а не "видовото понятие на човечеството", което Фойербах поставя на мястото на божественото същество. Следователно щом отделният човек поставя "вида човек" над себе си, той се изгубва по този начин в една илюзия точно така, както ако се чувствува зависим от един личен Бог.
към текста >>
Следователно Азът е обзет от
мир
овия Разум.
Докато отделният човешки Аз още поставил една сила, от която той се чувства независим, той вижда себе си не от своята собствена гледна точка, а от онази на тази чужда сила. Той не притежава себе си, а е притежаван от тази сила. Религиозният казва: Съществува едно божествено Първично същество и негов образ и подобие е човекът. Той е обзет от божествения първообраз. Хегелианецът казва: Съществува един общ миров разум и този разум се осъществява в света, за да достигне своя връх в човешкия Аз.
Следователно Азът е обзет от мировия Разум.
Фойербах казва: - Съществува една същност на човека и всеки отделен човек е едно индивидуално копие на тази същност. Следователно всеки отделен човек е обзет от "същността на човечеството". Защото действително съществува само отделният човек, а не "видовото понятие на човечеството", което Фойербах поставя на мястото на божественото същество. Следователно щом отделният човек поставя "вида човек" над себе си, той се изгубва по този начин в една илюзия точно така, както ако се чувствува зависим от един личен Бог. Ето защо за Фойербах заповедите, за които християнинът вярва, че те са поставени от Бога и затова ги счита като обвързващи, стават заповеди, които съществуват, защото те отговарят на общата идея за човечеството.
към текста >>
Само в личността на отделния човек може да се на
мир
а изворът на това, което той върши.
Още през 1842 година в една статия на "Гейнски Вестник" Щирнер се е изказал върху "лъжливия принцип на нашето възпитание или Хуманизмът и Реализмът"/ виж Малките съчинения стр. 5 и следв./, изказал се е върху това, че за него мисленето, знанието не може да проникне до ядката на личността. Ето защо той счита като един лъжлив принцип на възпитанието, когато от тази ядка на личността не се прави център, а за такъв център се прави знанието. "Едно знание, което не се пречиства и концентрира така, че да развърже волята за действие, или с други думи, което ме натоварва само с имане и притежание, вместо да е съвпаднало напълно с мене, така щото свободно движещият се Аз, незаблуждаван от никакво имане, което влечи след себе си, да минава със свежо чувство през света, едно знание следователно което не е станало лично, дава една жалка подготовка за живота... Ако стремежът на нашата епоха е, след като е постигнала свободата на мисленето, да преследва тази свобода до съвършенство, като чрез нея стигне до свободата на волята, за да осъществи тази последната като принцип на една нова епоха, то и последната цел на възпитанието не може да бъде вече знанието, а родената от знанието воля, в говорещият израз на това, към което то трябва да се стреми, е: личният или свободният човек... Както в определени други сфери, така и в сферата на педагогиката не се оставя свободата да се прояви, не се дава възможност на опозицията да си каже думата: И тук се иска подчиненост. Преследва се само едно нормално и материално дресиране и от менажериите на хуманистите излизат само учени, а от тези на реалистите само "използваеми граждани", а и двете тези категории не са нищо друго освен роболепни хора... Знанието трябва да умре, за да възкръсне отново като воля и като свободна личност да създава себе си отново всекидневно".
Само в личността на отделния човек може да се намира изворът на това, което той върши.
Моралните задължения не могат да бъдат заповеди, които се дават на човека от някъде, а цели, които той самият си поставя. Илюзия е когато човекът вярва, че върши нещо затова, защото следва заповедта на една обща свещена етика. Той го върши затова, защото към това го подтиква животът на неговия Аз. Аз обичам моя ближен не затова, защото следвам една свещена заповед за любов към ближния, а защото моят Аз ме привлича към ближния. Аз не трябва да го любя; а искам да го любя.
към текста >>
Ширнер иска да сочи те към една мисъл, към една идея за Аза, а към самия жив Аз, който личността на
мир
а в себе си.
Други търсят средствата, за да разберат този Аз. Това разбиране се сблъсква с трудности, защото между образа на природата и духовния живот се е образувала една широка пропаст. Щирнер оставя всичко това настрана. Той застава срещу факта на себесъзнателния Аз и използува всичко, което може да изрази, само затова, за да насочи към този факт. Той иска да говори за Аза така, че всеки човек да гледа към самия този Аз и никой да не си спестява това гледане, като си казва: - Азът е това или онова.
Ширнер иска да сочи те към една мисъл, към една идея за Аза, а към самия жив Аз, който личността намира в себе си.
Начинът на мислене на Щирнер, като противоположен полюс на този на Гьоте, Шилер, Фихте, Шелинг, Хегел, е едно явление, което трябваше да възникне с известна необходимост в по-новото развитие на светогледите. Фактът на себесъзнателния Аз застана рязко пред неговия дух. За него всяко творение на мисълта се яви така, както митичният образен свят може да се яви на един мислител, който иска да схване света само в мисли. Пред този факт за него изчезна всяко друго съдържание на света, доколкото то показва една връзка със себесъзнателния Аз. Той представи себесъзнателния Аз съвършено изолирано.
към текста >>
Многобройните естественонаучни резултати, които донесе също в първата половина на столетието, се превърнаха за развитието на светогледите нови
мир
ови загадки, а именно след като Чарлз Дарвин беше открил за познанието на живия свят в 1859 година нови изгледи за същото схващане на природата.
След като Щирнер представи едната страна на по-новото съзнание, факта на себесъзнателния Аз, отначало епохата отклонява погледите от този Аз и ги насочва там, където този Аз не може да бъде намерен, към образа на природата. Първата половина на 19-то столетие роди своите светогледи за идеализма. Когато се хвърли един мост към естествената наука, както при Шелинг, Лоренц Окер /1779-1851 г./, Хенрих Щефен /1773-1845 г./, това става от гледна точка на идеалистическия светоглед и в интерес на същия. Времето е така малко узряло, за да бъдат оплодени естественонаучните мисли за светогледа, че гениалният възглед на Жан Ламарк за развитието на най-съвършените организми от простите, което се яви на бял ден през 1809 година остава съвсем невзето под внимание, и че, когато Жьофреай дьо Ст. Илер застъпи мисълта за сродството на всички организмени форми в борба с Нювме, необходим беше гения на Гьоте, за да прозре значението на тези идеи.
Многобройните естественонаучни резултати, които донесе също в първата половина на столетието, се превърнаха за развитието на светогледите нови мирови загадки, а именно след като Чарлз Дарвин беше открил за познанието на живия свят в 1859 година нови изгледи за същото схващане на природата.
към текста >>
11.
05. ПРИКАЗКАТА ЗА ЗЕЛЕНАТА ЗМИЯ И КРАСИВАТА ЛИЛИЯ В СВЕТЛИНАТА НА РУДОЛФ ЩАЙНЕРОВОТО ДУХОВНО ИЗСЛЕДВАНЕ
GA_22 Тайното откровение на Гьоте
„От 80-те години на миналия век аз се на
мир
ах под впечатлението на имагинациите/*27/, които пораждаше у мен тази Приказка."
НА РУДОЛФ ЩАЙНЕРОВОТО ДУХОВНО ИЗСЛЕДВАНЕ Хронологичен обзор съставен от Хела Вийсбергер Не може да се установи с пълна точност кога Рудолф Щайнер за пръв път се е запознал с Приказката. Вероятно това е станало още преди 1889, както личи от неговите собствени изказвания. Начало на заниманията с Приказката през 80-те години на 19 век
„От 80-те години на миналия век аз се намирах под впечатлението на имагинациите/*27/, които пораждаше у мен тази Приказка."
„Моят жизнен път", XXX гл., Събр. Съч.28) По това време моите занимания с Гьотевата Приказка бяха от голямо значение за мен. Тази „загадъчна приказка беше обект на много тълкувания. Но аз изобщо не бях склонен да „тълкувам" нейното съдържа ние. Аз просто го приемах в неговата поетично-художествена форма.
към текста >>
„...И ако потърсим една от най-изящните метаморфози на тази мъдрост, която, както описахме, на
мир
а своето място в развитието на Европа, ние ще я открием именно във всичко онова, което живее и действува в могъщите имагинации на Гьоте.
И тези изживявания продължиха и в по-нататъшния ми душевен живот, включително и до създаването на моите Мистерийни драми."/*29/ (Моят жизнен път, XII. Гл., Събр. Съч.28) 1889 Първо докосване до вътрешния смисъл на Приказката във връзка с въпроса за златото
„...И ако потърсим една от най-изящните метаморфози на тази мъдрост, която, както описахме, намира своето място в развитието на Европа, ние ще я открием именно във всичко онова, което живее и действува в могъщите имагинации на Гьоте.
Гьоте беше добре запознат с тайната на храма. И не напразно той си служи със златото по онзи странен начин, който е показан в Приказката за Зелената Змия и Красивата Лилия: Змията поглъща златото и после предприема саможертвата: така златото ще бъде откъснато от онези сили, за които Гьоте действително знаеше, че то не бива да остава при тях. Естествено, тук златото е представено също и като реален символ. Прочетете още веднъж Приказката за Зелената Змия и Красива та Лилия и се опитайте да почувствувате, как Гьоте е бил наясно с тайната на златото и как начинът, по който го третира в Приказката, показва, че Гьоте е виждал и назад в миналите времена. Може би тук е уместно да вмъкна и едно лично признание, а именно че едва когато за пръв път си поставих въпроса за мястото, което златото заема в Гьотевата Приказка, аз успях да вникна в нейния смисъл.
към текста >>
Едно е ясно: Целият
мир
оглед на Гьоте се съдържа в тази Приказка, и тя не може да бъде обяснена, преди да бъдат проучени някои неща, които невидимо и тихо са се разиграли в Германия по времето между 1790 и 1820.
То също се потвърждава от Гьотевия Архив. (Писмо до Роза Майредер от 20. Октомври, Ваймар, в Събр. Съч.39) „Аз временно трябва да оставя моите тълкувания на заден план, понеже в хода на проучването се натъкнах на нещо изключително важно, което се налага да проуча много внимателно, преди да продължа нататък. Ето защо по този въпрос сега не мога да кажа нищо повече.
Едно е ясно: Целият мироглед на Гьоте се съдържа в тази Приказка, и тя не може да бъде обяснена, преди да бъдат проучени някои неща, които невидимо и тихо са се разиграли в Германия по времето между 1790 и 1820.
Тук аз попаднах на една твърде особена следа. За нея ще говорим лично, когато се видим на Великдена." (Писмо до Рихард Шпехт от 30. Ноември 1890, Ваймар, в Събр.Съч.39) „В едно от следващите си писма се надявам да Ви съобщя нещо твърде интересно за Приказката на Гьоте.
към текста >>
Да, аз можех да се опра на нея, обаче не и на това, което тогава се разпространяваше като теософия [...] За човек с научно школувано мислене, който искаше да навлезе в духовния свят, беше просто невъзможно да бъде привлечен от онази духовна атмосфера, която тогава съществуваше в така наречения „езотеричен будизъм", прокла
мир
ан от Блаватска и Синет."/*30/
Събр. Съч.28) „Впрочем никак не беше лесно да се говори за духовния свят просто така, без да си се опрял на нещо конкретно [...] Самият аз трябваше понеже не би могло, така да се каже, да нахълташ с приказки за духовния свят в нечий дом, поне не и в един дом, типичен за нашето съвремие аз трябваше да се опра на нещо, и то не във външен, а в чисто вътрешен смисъл. Ето защо в края на 80-те години, на много места аз свързах моите изследвания за духовния свят именно с Гьотевата Приказка. Аз можах да сторя това, просто понеже взех Гьоте на кредит; във всички случаи това беше Гьоте, нали така. [...] За мен беше напълно естествено да се опра на Гьотевата Приказка, понеже за всички беше ясно, че в нея се вливаха духовни импулси.
Да, аз можех да се опра на нея, обаче не и на това, което тогава се разпространяваше като теософия [...] За човек с научно школувано мислене, който искаше да навлезе в духовния свят, беше просто невъзможно да бъде привлечен от онази духовна атмосфера, която тогава съществуваше в така наречения „езотеричен будизъм", прокламиран от Блаватска и Синет."/*30/
(Лекция в Дорнах, 10. Юни 1923, в Събр. Съч. 258) 1900 Интерпретацията на Гьотевата Приказка пред берлинските теософи като зародишна клетка на Антропософското Движение.
към текста >>
Една година след статията в „Магазин фюр литератур" Рудолф Щайнер е поканен от граф и графиня Брокдорф да изнесе лекция за Ницше, който у
мир
а на 25 Август 1900.
(Лекция в Дорнах, 10. Юни 1923, в Събр. Съч. 258) 1900 Интерпретацията на Гьотевата Приказка пред берлинските теософи като зародишна клетка на Антропософското Движение.
Една година след статията в „Магазин фюр литератур" Рудолф Щайнер е поканен от граф и графиня Брокдорф да изнесе лекция за Ницше, който умира на 25 Август 1900.
Веднага след това следва нова покана, при която Рудолф Щайнер сам избира темата: Гьотевото тайно откровение в неговата Приказка: „И в тази лекция аз подходих към Приказката изцяло езотерично." Моят жизнен път, XX Гл., Събр. Съч. 28) В тази лекция върху Приказката за Зелената Змия и Красивата Лилия аз се опитах да включа всичко, което има отношение към нея.
към текста >>
Този, който „се доближава до езотеричното ядро на Приказката, същевременно стига и до теософския
мир
оглед."
1905 Рудолф Щайнер непрекъснато разширява темите, свързани с Приказката. Пред Теософското Общество в Лондон той говори за „Окултните основи в Гьотевото творчество" и поставя акцента върху Приказката. За пръв път Рудолф Щайнер нарича Приказката „Гьотевия Апокалипсис" и изтъква, че за да бъде обяснена „Гьотевата теософия", би трябвало да се напише една цяла книга.
Този, който „се доближава до езотеричното ядро на Приказката, същевременно стига и до теософския мироглед."
(„Философия и антропософия", Събр. Съч. 35) 1906/1907 Приказката като плод на Гьотевото розенкройцерско посвещение. Един съвсем нов аспект, свързан с Приказката, проличава от следните думи, които Рудолф Щайнер пише на своя близък приятел, френския писател Едуард Шуре: „Всъщност Приказката за Зелената Змия и Красивата Лилия представя алхимистичното посвещение в утвърдената от Кристиян Розенкройц форма..."
към текста >>
Благодарение на Рудолф Щайнер и неговите помощници Гьотевата имагинация за подземния храм, за който времето да стане достояние на всички вече е дошло, на
мир
а своя видим израз в Първия Гьотеанум?
Май 1907, Мюнхен, в Събр. Съч. 99) 1907/1908 Приказката и идеята за изграждането на храма. В рамките на Антропософското Движение мистерийните представления и изграждането на подходящия храм образуват едно цяло.
Благодарение на Рудолф Щайнер и неговите помощници Гьотевата имагинация за подземния храм, за който времето да стане достояние на всички вече е дошло, намира своя видим израз в Първия Гьотеанум?
/*32/ 1909 Замисълът за драматизиране на Приказката напредва. И това става ясно особено през лятото на 1909, непосредствено преди да бъде представена за втори път драмата „Децата на Луцифер" от Едуард Шуре. Мария фон Сиверс пише до София Щинде, че Рудолф Щайнер е посочил и заглавието на първата от неговите 4.
към текста >>
Избухването на 1-та Световна
война
на 1 Август 1914 прави това невъзможно.
Всяко лято в Мюнхен се поставя нова Мистерийна драма: 1911: Изпитанието на душата 1912: Пазачът на прага 1913: Пробуждането на душата В същото време се обсъжда въпросът за построяване на нова „сграда", първоначално в Мюнхен, а по-късно в Дорнах, с намерението, през Август 1914 да бъде поставена петата Мистерийна драма.
Избухването на 1-та Световна война на 1 Август 1914 прави това невъзможно.
1916 Връзката между Гьотевата Приказка и трагедията на темплиерите. Тази връзка е посочена в лекционния цикъл „Вътрешните еволюционни импулси на човечеството. Гьоте и кризата на 19 век" (Лекция от 25 Септември 1916, Дорнах, в Събр.
към текста >>
След края на 1-та Световна
война
, без да прекъсва лекторската дейност, Рудолф Щайнер започва преиздава не на най-важните си
По указание на Рудолф Щайнер възниква поредицата от картини „Приказката и Портата на посвещението". Поредицата е дело на художника Херман Линде (1863-1923) и съдържа 12 картини с мотиви от Приказката на Гьоте и Мистерийната драма „Портата на посвещението." 1918 Рудолф Щайнер подновява духовно-научните си изследвания върху Приказката, започнати през 1899.
След края на 1-та Световна война, без да прекъсва лекторската дейност, Рудолф Щайнер започва преиздава не на най-важните си
съчинения, започвайки с „Гьотевото откровение в неговия „Фауст" и в Приказката за Зелената Змия и Красивата Лилия. „Аз бях проникнат от духа на тази Приказка още в началото на 90-те години от миналия век [...] и за пръв път говорих върху нея на 27 Ноември 1891 пред Гьотевото Общество във Виена. Това, което казах тогава, впоследствие се разшири в най-различни посоки. Обаче всичко, което оттогава съм публикувал или съобщавал устно, е само последица от мислите, които развих в хода на споменатата лекция. Моята драма
към текста >>
30 Март 1925: Рудолф Щайнер у
мир
а в Дорнах.
[...] Защото те пораждат такива процеси, които се променят и заглъхват още със самото си възниква не, докато абстрактните понятия отразяват величини, които са малко или много постоянни. Гьоте добре знаеше всичко това; и на Шилеровото абстрактно познание, в своята Приказка той противопостави образното познание. Изживявайки този вид Гьотево творчество, човекът наистина попада в преддверието на езотеризма. („Моят жизнен път, XX Гл., Събр. Съч. 28)
30 Март 1925: Рудолф Щайнер умира в Дорнах.
към текста >>
12.
05. I. Истинският облик на социалния въпрос, извлечен от живота на съвременното човечество
GA_23 Същност на социалния въпрос
Нима катастрофалните последици от световната
война
* не разкриват днес онези факти от съвременното социално движение, които ясно доказват колко непрозорливи бяха идеите, чрез които десетилетия наред вярвахме, че ще успеем да вникнем в същността на пролетарските стремежи?
I. ИСТИНСКИЯТ ОБЛИК НА СОЦИАЛНИЯ ВЪПРОС, ИЗВЛЕЧЕН ОТ ЖИВОТА НА СЪВРЕМЕННОТО ЧОВЕЧЕСТВО
Нима катастрофалните последици от световната война* не разкриват днес онези факти от съвременното социално движение, които ясно доказват колко непрозорливи бяха идеите, чрез които десетилетия наред вярвахме, че ще успеем да вникнем в същността на пролетарските стремежи?
/*Първата световна война (1914 1918)/ Ние сме заставени па повдигнем този въпрос поради всичко онова, което блика от тези подтискани пролетарски стремежи и напира към повърхността на живота. Разбира се, силите, които причиниха социалния гнет, са отчасти унищожени. Определени личности, чиято жизнена позиция позволяваше да оказват стимулиращо или възпиращо влияние върху движещите сили в европейския живот силите, довели до военна катастрофа през 1914 г. бяха потопени в пълни илюзии относно характера и природата на социалните инстинкти. Тези хора вярваха, че една военна победа в техните собствени страни ще укроти социалните вълнения.
към текста >>
/*Първата световна
война
(1914 1918)/ Ние сме заставени па повдигнем този въпрос поради всичко онова, което блика от тези подтискани пролетарски стремежи и напира към повърхността на живота.
I. ИСТИНСКИЯТ ОБЛИК НА СОЦИАЛНИЯ ВЪПРОС, ИЗВЛЕЧЕН ОТ ЖИВОТА НА СЪВРЕМЕННОТО ЧОВЕЧЕСТВО Нима катастрофалните последици от световната война* не разкриват днес онези факти от съвременното социално движение, които ясно доказват колко непрозорливи бяха идеите, чрез които десетилетия наред вярвахме, че ще успеем да вникнем в същността на пролетарските стремежи?
/*Първата световна война (1914 1918)/ Ние сме заставени па повдигнем този въпрос поради всичко онова, което блика от тези подтискани пролетарски стремежи и напира към повърхността на живота.
Разбира се, силите, които причиниха социалния гнет, са отчасти унищожени. Определени личности, чиято жизнена позиция позволяваше да оказват стимулиращо или възпиращо влияние върху движещите сили в европейския живот силите, довели до военна катастрофа през 1914 г. бяха потопени в пълни илюзии относно характера и природата на социалните инстинкти. Тези хора вярваха, че една военна победа в техните собствени страни ще укроти социалните вълнения. Подобни личности все пак трябваше да разберат, че социалните инстинкти се появиха в своя неприкрит вид тъкмо в резултат на тяхното погрешно мислене.
към текста >>
Ръководните идеи и волевите сили на съвременното социално движение не се на
мир
ат в това, което машините или капитализмът внасят в пролетарското съзнание.
То произтича оттам, че в неговото класово съзнание израстват строго определени мисли, които са в пряка зависимост от капиталистическия стопански ред. Разбира се, мисловните стереотипи на епохата могат и да затруднят някого в стремежа му да обхване цялото значение на течи факти и да го подтикнат да вижда в тях само една диалектична игра на понятията. Напротив, тук трябва на заявим: Че за тези, които не са в състояние да различат същественото, шансът да се доберат до точен отговор на социалните въпроси е нищожен. Който иска да разбере пролетарското движение, той трябва да знае препи всичко как мисли пролетарият. Защото пролетарското движение от неговите реформаторски пориви по опустошителните му ексцеси се причинява не от „извънчовешки сили", не от „стопански импулси", а от хора, от техните представи и воля.
Ръководните идеи и волевите сили на съвременното социално движение не се намират в това, което машините или капитализмът внасят в пролетарското съзнание.
Това движение има своите идейни източници в по-новите научни дисциплини, защото машините и капитализмът не можаха да вложат в пролетария нищо, което да изпълни душата му с достойно съдържание. Подобно съдържание средновековният майстор занаятчия откриваше чисто и просто в своята професия. В начина, по който този майстор занаятчия се сливаше човешки с професията си, имаше нещо, което издигаше живота в човешкото общество и то в една достойна светлина пред неговото собствено съзнание. На всичко, което правеше, той успяваше да погледне по такъв начин, сякаш чрез професията си можеше да повярва, че осъществява онова, което го правеше „човек" в неговите собствени очи. Докато при машината и изобщо всред капиталистическия порядък на живота, човек беше предоставен на самия себе си, на своята вътрешна същност и то винаги, когато се опитваше да намери принципите, според които неговият съзнателен мироглед да се ръководи именно от чисто „човешките" стойности.
към текста >>
Докато при машината и изобщо всред капиталистическия порядък на живота, човек беше предоставен на самия себе си, на своята вътрешна същност и то винаги, когато се опитваше да намери принципите, според които неговият съзнателен
мир
оглед да се ръководи именно от чисто „човешките" стойности.
Ръководните идеи и волевите сили на съвременното социално движение не се намират в това, което машините или капитализмът внасят в пролетарското съзнание. Това движение има своите идейни източници в по-новите научни дисциплини, защото машините и капитализмът не можаха да вложат в пролетария нищо, което да изпълни душата му с достойно съдържание. Подобно съдържание средновековният майстор занаятчия откриваше чисто и просто в своята професия. В начина, по който този майстор занаятчия се сливаше човешки с професията си, имаше нещо, което издигаше живота в човешкото общество и то в една достойна светлина пред неговото собствено съзнание. На всичко, което правеше, той успяваше да погледне по такъв начин, сякаш чрез професията си можеше да повярва, че осъществява онова, което го правеше „човек" в неговите собствени очи.
Докато при машината и изобщо всред капиталистическия порядък на живота, човек беше предоставен на самия себе си, на своята вътрешна същност и то винаги, когато се опитваше да намери принципите, според които неговият съзнателен мироглед да се ръководи именно от чисто „човешките" стойности.
Такъв мироглед не можеше да бъде извлечен нито от техниката, нито от капитализма. Стигна се дотам, че пролетарското съзнание се насочи към научно изработените мисли. Чисто човешките връзки с непосредствения живот бяха изгубени. Това обаче стана в една епоха, когато ръководните класи на човечеството се стремяха към един научен модел на мислене, който не притежаваше вече духовната ударна сила, за да поведе човешкото съзнание до стойности, отговарящи на неговите необхватни стремежи. Древните възгледи за света поставиха душевната сфера на човека в ясна духовна зависимост от Битието.
към текста >>
Такъв
мир
оглед не можеше да бъде извлечен нито от техниката, нито от капитализма.
Това движение има своите идейни източници в по-новите научни дисциплини, защото машините и капитализмът не можаха да вложат в пролетария нищо, което да изпълни душата му с достойно съдържание. Подобно съдържание средновековният майстор занаятчия откриваше чисто и просто в своята професия. В начина, по който този майстор занаятчия се сливаше човешки с професията си, имаше нещо, което издигаше живота в човешкото общество и то в една достойна светлина пред неговото собствено съзнание. На всичко, което правеше, той успяваше да погледне по такъв начин, сякаш чрез професията си можеше да повярва, че осъществява онова, което го правеше „човек" в неговите собствени очи. Докато при машината и изобщо всред капиталистическия порядък на живота, човек беше предоставен на самия себе си, на своята вътрешна същност и то винаги, когато се опитваше да намери принципите, според които неговият съзнателен мироглед да се ръководи именно от чисто „човешките" стойности.
Такъв мироглед не можеше да бъде извлечен нито от техниката, нито от капитализма.
Стигна се дотам, че пролетарското съзнание се насочи към научно изработените мисли. Чисто човешките връзки с непосредствения живот бяха изгубени. Това обаче стана в една епоха, когато ръководните класи на човечеството се стремяха към един научен модел на мислене, който не притежаваше вече духовната ударна сила, за да поведе човешкото съзнание до стойности, отговарящи на неговите необхватни стремежи. Древните възгледи за света поставиха душевната сфера на човека в ясна духовна зависимост от Битието. Обаче според нивото природознание, той е само едно поредно звено в еволюцията на живия свят.
към текста >>
Само че древните
мир
огледи, основани преди всичко на религиозното светоусещане, не успеха да пренесат своите душевни импулси в областта на научното мислене.
Това обаче стана в една епоха, когато ръководните класи на човечеството се стремяха към един научен модел на мислене, който не притежаваше вече духовната ударна сила, за да поведе човешкото съзнание до стойности, отговарящи на неговите необхватни стремежи. Древните възгледи за света поставиха душевната сфера на човека в ясна духовна зависимост от Битието. Обаче според нивото природознание, той е само едно поредно звено в еволюцията на живия свят. Тези научни възгледи вече не се възприемаха като един чист извор, бликащ от духовния свят. Изобщо, за отношението на религиозните импулси и всичко сродно с тях, към научното мислене на съвременната епоха, можем да заявим: Ако се вгледаме с непредубеден поглед в историята, ще установим, че научните представи се развиха тъкмо от религиозните.
Само че древните мирогледи, основани преди всичко на религиозното светоусещане, не успеха да пренесат своите душевни импулси в областта на научното мислене.
Те останаха извън новите научни категории и продължиха да формират у хората такъв вид съзнание, което беше недостатъчно за пролетарската душевност. За ръководните класи този вид съзнание имаше все пак определена стойност и зависеше в една или друга степен от общественото положение на съответния индивид. Тези класи не се стремяха към ново съдържание на съзнанието, защото самите традиции на техния живот все още ги свързваха с древните мирогледи. Обаче типичният пролетарий беше напълно откъснат от старите традиции и неговата съдба трябваше да се изгради върху съвършено различна основа. Наред с откъсването от старите обществени отношения, нему бе отнета и всякаква възможност да черпи от древните духовни източници.
към текста >>
Те останаха извън новите научни категории и продължиха да фор
мир
ат у хората такъв вид съзнание, което беше недостатъчно за пролетарската душевност.
Древните възгледи за света поставиха душевната сфера на човека в ясна духовна зависимост от Битието. Обаче според нивото природознание, той е само едно поредно звено в еволюцията на живия свят. Тези научни възгледи вече не се възприемаха като един чист извор, бликащ от духовния свят. Изобщо, за отношението на религиозните импулси и всичко сродно с тях, към научното мислене на съвременната епоха, можем да заявим: Ако се вгледаме с непредубеден поглед в историята, ще установим, че научните представи се развиха тъкмо от религиозните. Само че древните мирогледи, основани преди всичко на религиозното светоусещане, не успеха да пренесат своите душевни импулси в областта на научното мислене.
Те останаха извън новите научни категории и продължиха да формират у хората такъв вид съзнание, което беше недостатъчно за пролетарската душевност.
За ръководните класи този вид съзнание имаше все пак определена стойност и зависеше в една или друга степен от общественото положение на съответния индивид. Тези класи не се стремяха към ново съдържание на съзнанието, защото самите традиции на техния живот все още ги свързваха с древните мирогледи. Обаче типичният пролетарий беше напълно откъснат от старите традиции и неговата съдба трябваше да се изгради върху съвършено различна основа. Наред с откъсването от старите обществени отношения, нему бе отнета и всякаква възможност да черпи от древните духовни източници. Те останаха всред такива области, където пролетарият се усещаше съвсем чужд.
към текста >>
Тези класи не се стремяха към ново съдържание на съзнанието, защото самите традиции на техния живот все още ги свързваха с древните
мир
огледи.
Тези научни възгледи вече не се възприемаха като един чист извор, бликащ от духовния свят. Изобщо, за отношението на религиозните импулси и всичко сродно с тях, към научното мислене на съвременната епоха, можем да заявим: Ако се вгледаме с непредубеден поглед в историята, ще установим, че научните представи се развиха тъкмо от религиозните. Само че древните мирогледи, основани преди всичко на религиозното светоусещане, не успеха да пренесат своите душевни импулси в областта на научното мислене. Те останаха извън новите научни категории и продължиха да формират у хората такъв вид съзнание, което беше недостатъчно за пролетарската душевност. За ръководните класи този вид съзнание имаше все пак определена стойност и зависеше в една или друга степен от общественото положение на съответния индивид.
Тези класи не се стремяха към ново съдържание на съзнанието, защото самите традиции на техния живот все още ги свързваха с древните мирогледи.
Обаче типичният пролетарий беше напълно откъснат от старите традиции и неговата съдба трябваше да се изгради върху съвършено различна основа. Наред с откъсването от старите обществени отношения, нему бе отнета и всякаква възможност да черпи от древните духовни източници. Те останаха всред такива области, където пролетарият се усещаше съвсем чужд. Но успоредно с модерната техника и капитализма се разви и съвременната наука. Доверието и вярата на съвременния пролетариат се насочиха именно към нея.
към текста >>
И доколкото те дишаха в един жизнен порядък, фор
мир
ан все още от душевните импулси на човечеството и имаха интерес да внесат всички постижения на новото време в рамките на старите традиции, работникът беше напълно откъснат от тях.
В малкото вечери, през които те са свободни от работа, пред тях застават агитатори и заявяват: Днешната наука доказа, че хората не произлизат от духовния свят! На работниците се говореше, че произлизат от животните, че в миналото са живеели по дърветата и т.н., с други думи че всички те имат един и същ „естествен" произход. Ето как в стремежа си да преоткрие своята душевна същност, фабричният работник се изправяше пред подобни научно изработени концепции, които претендират, че посочват точното място на човека в целия световен ред. Работникът приемаше тази „наука" съвършено сериозно и теглеше от нея своите изводи за живота. Епохата на капитализма и техниката го засягаше по съвсем друг начин, отколкото останалите съсловни групи в обществото.
И доколкото те дишаха в един жизнен порядък, формиран все още от душевните импулси на човечеството и имаха интерес да внесат всички постижения на новото време в рамките на старите традиции, работникът беше напълно откъснат от тях.
Този жизнен порядък не можеше да роди в него усещането, че животът му е озарен от вътрешен смисъл и достойнство. Единственото усещане, което изглеждаше, че идва от стария мироглед и подхранва неговата идентичност, се оказа не друго, а вярата в научното мислене. Естествено, подобни разсъждения върху „научната стойност" на пролетарското мислене могат да разсмеят някои читатели, особено тези, които под „научна стойност" разбират само това, което работниците усвояваха при дългогодишните им посещения в техните така наречени „учебни заведения". Те биха се разсмели, особено ако са склонни да виждат някакъв контраст между това „научно мислене" и съзнанието на онези работници, които са останали „необразовани". По този начин обаче, читателите се смеят в лицето на факти, които са крайно сериозни и решителни за съдбата на нашия свят.
към текста >>
Единственото усещане, което изглеждаше, че идва от стария
мир
оглед и подхранва неговата идентичност, се оказа не друго, а вярата в научното мислене.
Ето как в стремежа си да преоткрие своята душевна същност, фабричният работник се изправяше пред подобни научно изработени концепции, които претендират, че посочват точното място на човека в целия световен ред. Работникът приемаше тази „наука" съвършено сериозно и теглеше от нея своите изводи за живота. Епохата на капитализма и техниката го засягаше по съвсем друг начин, отколкото останалите съсловни групи в обществото. И доколкото те дишаха в един жизнен порядък, формиран все още от душевните импулси на човечеството и имаха интерес да внесат всички постижения на новото време в рамките на старите традиции, работникът беше напълно откъснат от тях. Този жизнен порядък не можеше да роди в него усещането, че животът му е озарен от вътрешен смисъл и достойнство.
Единственото усещане, което изглеждаше, че идва от стария мироглед и подхранва неговата идентичност, се оказа не друго, а вярата в научното мислене.
Естествено, подобни разсъждения върху „научната стойност" на пролетарското мислене могат да разсмеят някои читатели, особено тези, които под „научна стойност" разбират само това, което работниците усвояваха при дългогодишните им посещения в техните така наречени „учебни заведения". Те биха се разсмели, особено ако са склонни да виждат някакъв контраст между това „научно мислене" и съзнанието на онези работници, които са останали „необразовани". По този начин обаче, читателите се смеят в лицето на факти, които са крайно сериозни и решителни за съдбата на нашия свят. Тези факти доказват, че докато даден високообразован човек съумява да живее, макар и ненаучно, необразованият работник изгражда своя мироглед върху една „наука", каквато практически той не притежава. Образованият човек приема науката, но тя остава, така да се каже, в едно от чекмеджетата на неговата душевна структура.
към текста >>
Тези факти доказват, че докато даден високообразован човек съумява да живее, макар и ненаучно, необразованият работник изгражда своя
мир
оглед върху една „наука", каквато практически той не притежава.
Този жизнен порядък не можеше да роди в него усещането, че животът му е озарен от вътрешен смисъл и достойнство. Единственото усещане, което изглеждаше, че идва от стария мироглед и подхранва неговата идентичност, се оказа не друго, а вярата в научното мислене. Естествено, подобни разсъждения върху „научната стойност" на пролетарското мислене могат да разсмеят някои читатели, особено тези, които под „научна стойност" разбират само това, което работниците усвояваха при дългогодишните им посещения в техните така наречени „учебни заведения". Те биха се разсмели, особено ако са склонни да виждат някакъв контраст между това „научно мислене" и съзнанието на онези работници, които са останали „необразовани". По този начин обаче, читателите се смеят в лицето на факти, които са крайно сериозни и решителни за съдбата на нашия свят.
Тези факти доказват, че докато даден високообразован човек съумява да живее, макар и ненаучно, необразованият работник изгражда своя мироглед върху една „наука", каквато практически той не притежава.
Образованият човек приема науката, но тя остава, така да се каже, в едно от чекмеджетата на неговата душевна структура. Всъщност той остава в стария порядък на живота и усещанията му се формират и ръководят оттам, а не от науката. По силата на обстоятелствата обаче, работникът е принуден да осмисли битието именно според изискванията на науката. Другите класи не се ангажират с „научното мислене", но за пролетарските среди то става основен ориентир в живота. За другите класи определящи остават едни или други религиозни, естетически или общочовешки принципи; за работника, науката, макар и често пъти с нейните последни мисловни разклонения, се превръща в кредо на живота.
към текста >>
Всъщност той остава в стария порядък на живота и усещанията му се фор
мир
ат и ръководят оттам, а не от науката.
Естествено, подобни разсъждения върху „научната стойност" на пролетарското мислене могат да разсмеят някои читатели, особено тези, които под „научна стойност" разбират само това, което работниците усвояваха при дългогодишните им посещения в техните така наречени „учебни заведения". Те биха се разсмели, особено ако са склонни да виждат някакъв контраст между това „научно мислене" и съзнанието на онези работници, които са останали „необразовани". По този начин обаче, читателите се смеят в лицето на факти, които са крайно сериозни и решителни за съдбата на нашия свят. Тези факти доказват, че докато даден високообразован човек съумява да живее, макар и ненаучно, необразованият работник изгражда своя мироглед върху една „наука", каквато практически той не притежава. Образованият човек приема науката, но тя остава, така да се каже, в едно от чекмеджетата на неговата душевна структура.
Всъщност той остава в стария порядък на живота и усещанията му се формират и ръководят оттам, а не от науката.
По силата на обстоятелствата обаче, работникът е принуден да осмисли битието именно според изискванията на науката. Другите класи не се ангажират с „научното мислене", но за пролетарските среди то става основен ориентир в живота. За другите класи определящи остават едни или други религиозни, естетически или общочовешки принципи; за работника, науката, макар и често пъти с нейните последни мисловни разклонения, се превръща в кредо на живота. Определени представители на „ръководените" класи се изживяват като „образовани" и „свободомислещи". Наистина, в техните представи е налице „научният подход"; в дълбоките им усещания обаче пулсират невидимите остатъчни сили от една наследявана през стотици поколения вяра в живота.
към текста >>
Аз долавям и възраженията от идеолозите на пролетарския
мир
оглед.
Ако човек поиска да вникне без предубеждение в тези факти, ще установи, че подобни възгледи за живота, които се придържат единствено към външния вид на днешните събития, се опират всъщност само на определени представи, които нямат нищо общо с фактите. Този вид мисли толкова дълго и „практически" бяха следвали фактите, че накрая изгубиха всякаква връзка с тях. В този смисъл, сегашната световна катастрофа би могла да бъде един твърде строг възпитател за мнозина. Защото: какво очакваха хората, а какво стана? Може ли да си позволим това и със социалното мислене?
Аз долавям и възраженията от идеолозите на пролетарския мироглед.
Те тръгват от своите емоции и казват: Ето още един, който иска да отклони тежестта на социалните въпроси и да ги тласне в удобни за бюргерското съсловие релси. Такива идеолози просто не виждат как съдбата ги е свързала с пролетарския живот и как те се опитват да предприемат нещо чрез един начин на мислене, който всъщност им е завещан от "господстващите" класи като един вид наследство. Да, макар и тези хора да живеят като пролетарии, те мислят като бюргери. Само че новото време изисква от човека да се ориентира не толкова в новите условия на живота, колкото да се ориентира в новите мисли. Ето защо научното мислене ще придобие своя нов жизнено-важен смисъл едва тогава, когато по съответен начин развие същата подемна сила за един всестранен обхват на съзнанието, каквато бе присъща макар и по коренно различен начин на дребните мирогледи.
към текста >>
Ето защо научното мислене ще придобие своя нов жизнено-важен смисъл едва тогава, когато по съответен начин развие същата подемна сила за един всестранен обхват на съзнанието, каквато бе присъща макар и по коренно различен начин на дребните
мир
огледи.
Аз долавям и възраженията от идеолозите на пролетарския мироглед. Те тръгват от своите емоции и казват: Ето още един, който иска да отклони тежестта на социалните въпроси и да ги тласне в удобни за бюргерското съсловие релси. Такива идеолози просто не виждат как съдбата ги е свързала с пролетарския живот и как те се опитват да предприемат нещо чрез един начин на мислене, който всъщност им е завещан от "господстващите" класи като един вид наследство. Да, макар и тези хора да живеят като пролетарии, те мислят като бюргери. Само че новото време изисква от човека да се ориентира не толкова в новите условия на живота, колкото да се ориентира в новите мисли.
Ето защо научното мислене ще придобие своя нов жизнено-важен смисъл едва тогава, когато по съответен начин развие същата подемна сила за един всестранен обхват на съзнанието, каквато бе присъща макар и по коренно различен начин на дребните мирогледи.
С това е загатнат и пътят, който води към истинския облик на една от съставните части, изграждащи пролетарското движение. В края на този път, пролетарската душа сякаш ликува: аз се стремя към духовния живот! Обаче този духовен живот всъщност е само идеология, нещо, което човекът носи като бледо отражение от външните природни процеси, а не от духовния свят. В прехода от древния духовен живот към новото време, се роди нещо, което пролетарското светоусещане възприемаше само като идеология. Ако човек иска да проникне в основното настроение на пролетарската душевност, което с такъв грохот кънти в претенциите на съвременния свят, той трябва да отговори на въпроса: какви са последиците от това, че духовният живот можа да се превърне в идеология.
към текста >>
Нищо друго не може да обясни пролетарския
мир
оглед и неговото осъществяване така добре, както вникването в цялата важност на този факт.
За един внимателен наблюдател е съвсем ясно, че подобни декларативни изявления изобщо не са важни. Съществено и важно е друго, а именно, че в пролетарското усещане за цялостния човек, решаващо стана нещо, което при другите класи е само една съставна част от техния душевен живот: Мисловния принцип. Ето защо работникът не може да признае напълно и съзнателно реалността на своите собствени душевни изживявания. Пречката е в това, че старият свят му предостави такъв начин на мислене, които работникът не можеше да превърне в нищо друго, освен в идеология. Практически той гради целия си живот върху мислите; а самите тях възприема като една измислена, недействителна идеология.
Нищо друго не може да обясни пролетарския мироглед и неговото осъществяване така добре, както вникването в цялата важност на този факт.
От начина, по който беше описан духовният живот на съвременния пролетариат, става ясно, че истинският облик на пролетарското движение се определя на първо място от характеристиката на неговия духовен живот. Същественото е, че работникът се отнася към причините за незадоволителните жизнени условия, както и към средствата за тяхното отстраняване, от гледната точка на своя духовен живот. Ето защо днес той не може иначе, освен да отхвърля с гняв и подигравка всяко мнение, според което в скритите духовни пластове на социалното движение има някакви градивни сили. И как може той да предположи, че от духовния живот бликат подобни сили, след като самият духовен живот означава за него само една идеология? Такъв духовен живот не предлага изход от социалната безизходица, която не може да бъде повече търпяна.
към текста >>
Практически огромна част от съвременния пролетариат е дълбоко убедена в тази безпомощност и тя на
мир
а израз в марксизма и другите сходни теории.
От тях не може да се очаква никакво разрешаване на социалните проблеми. То е заложено само в материалните факти. Господстващите класи предоставиха на пролетарското население такива форми на духовен живот, които не влагат своите сили в съзнанието на това население. Когато става дума за силите, които биха могли да решат социалните въпроси, се налага да имаме друг подход към нещата. Ако обсъжданите факти продължат да действуват и занапред, духовният живот на човечеството би изпаднал в пълна безпомощност пред сегашните и бъдещите социални проблеми.
Практически огромна част от съвременния пролетариат е дълбоко убедена в тази безпомощност и тя намира израз в марксизма и другите сходни теории.
Казва се, че от своите предишни форми съвременният икономически живот породи днешния капитализъм. Неговото развитие постави пролетариата в едно непоносимо положение спрямо капитала. Развитието несъмнено ще продължава и занапред; и чрез действуващите в самия капитализъм сили то ще умъртви капитализма, а след смъртта на капитализма ще настъпи и освобождаването на пролетариата. Разбира се, по-новите теоретици на социализма смекчиха фаталистичния характер на това убеждение. За голяма част от марксистите обаче то остава валидно и днес.
към текста >>
В съвременния живот се фор
мир
а новия облик на капитала, собствеността, стокооборота, паричната циркулация и т.н.; но вътре в този съвременен живот покълна и нещо, което не може да бъде ясно назовано и съзнателно доловено в пролетарските среди; то обаче е практически истинският двигател на социалната воля.
Тук изпъква и цялата гама от противоречия, които са залегнали в съвременното пролетарско движение. Днешният работник вярва, че от самия стопански живот би трябвало да възникне всичко, което в крайна сметка ще гарантира човешкото му достойнство. Точно за тези човешки права се бори той. Само че сега в сърцевината на неговите стремежи се появява нещо, което никога не би могло да се породи в резултат на стопанския живот. Този е най-забележителният и красноречив факт а именно, че в центъра на социалния въпрос са заложени необходимите сили, които според пролетариата водят своето начало от икономическата реалност, макар че е невъзможно те да възникват единствено от нея; по-скоро тук може да се търси пряка връзка с древното робовладелско и крепостничеството на феодалния свят.
В съвременния живот се формира новия облик на капитала, собствеността, стокооборота, паричната циркулация и т.н.; но вътре в този съвременен живот покълна и нещо, което не може да бъде ясно назовано и съзнателно доловено в пролетарските среди; то обаче е практически истинският двигател на социалната воля.
С други думи: в своята област капиталистическата стопанска система общо взето признава само елемента „стоки". Но ето че в тази капиталистическа стопанска система, в стока се превърна и нещо, за което днешният работник ясно усеща: Това вече не може да се разгледа като стока. Един ден ще стане ясно каква антипатия има в несъзнаваните усещания и инстинкти на съвременния пролетариат пред това, че той е длъжен да продава своята работна сила на работодателя, също както се продават и всички други стоки на пазара. Тази антипатия е основен импулс в пролетарското движение, Тя се проявява и тогава, когато трудовата борса гледа на работника според търсенето и предлагането, точно както са поставени нещата и при стоковия пазар. Един ден ще стане ясно и какво значение има тази антипатия спрямо стоката, наречена „работна сила" за съвременното социално движение.
към текста >>
Едва ако се вгледаме с непредубеден поглед в това, което действува тук макар и то да не е достатъчно ясно формулирано в социалистическите теории едва тогава, наред с първия импулс, насочен към идеологически дефор
мир
ащи духовен живот, ще открием и втория импулс, за който трябва да заявим, че тъкмо той превръща социалния въпрос в една опасна и експлозивна сила.
С други думи: в своята област капиталистическата стопанска система общо взето признава само елемента „стоки". Но ето че в тази капиталистическа стопанска система, в стока се превърна и нещо, за което днешният работник ясно усеща: Това вече не може да се разгледа като стока. Един ден ще стане ясно каква антипатия има в несъзнаваните усещания и инстинкти на съвременния пролетариат пред това, че той е длъжен да продава своята работна сила на работодателя, също както се продават и всички други стоки на пазара. Тази антипатия е основен импулс в пролетарското движение, Тя се проявява и тогава, когато трудовата борса гледа на работника според търсенето и предлагането, точно както са поставени нещата и при стоковия пазар. Един ден ще стане ясно и какво значение има тази антипатия спрямо стоката, наречена „работна сила" за съвременното социално движение.
Едва ако се вгледаме с непредубеден поглед в това, което действува тук макар и то да не е достатъчно ясно формулирано в социалистическите теории едва тогава, наред с първия импулс, насочен към идеологически деформиращи духовен живот, ще открием и втория импулс, за който трябва да заявим, че тъкмо той превръща социалния въпрос в една опасна и експлозивна сила.
Известно е, че в древността имаше роби. Целият човек беше продаван като един вид стока. Една малка част от човека, но все пак част от неговата човешка същност, беше включена в икономическия процес чрез крепостничеството. Днес капитализмът се превърна в онази мощ, която наложи върху човека печата на остатъчната му „стокова същност": този на „работната сила". Аз далеч не искам да кажа, че споменатите факти са останали незабележими.
към текста >>
13.
07. III. Капитализъм и социални идеи
GA_23 Същност на социалния въпрос
Развитието на тези импулси стимулирани от мислите в човешките души израства като една красноречива критика относно това, което се фор
мир
а в социалния организъм през последните столетия.
Ако липсват източниците, от които мисловните първообрази непрекъснато вливат сили в социалния организъм, тогава събитията приемат такава форма, че започват да подкопават живота, а не да го утвърждават. Обаче малко или много несъзнавано в инстинктивните пориви на хората продължават да /живеят тези мисловни първообрази, дори и когато съзнателните мисли поемат в грешна посока и създават или вече са създали обективни факти, подкопаващи живота. И точно тези мисловни първообрази, които възникват така хаотично пред жизнеподтискащия обективен свят, се проявяват явно или тайно под формата на всевъзможните революционни катаклизми на социалния организъм. Тези катаклизми няма да настъпват само тогава, когато социалният организъм е така изграден, че по всяко време да може да наблюдава не само къде изниква чрез първообразите известно отклонение в споменатите насоки и импулси, но и къде е налице възможността да им се противопоставя преди те да са станали неовладяеми. В наши дни човешкият живот показва нарастващи отклонения в онези свои основни състояния, които идват като резултат от мисловните първообрази на хората.
Развитието на тези импулси стимулирани от мислите в човешките души израства като една красноречива критика относно това, което се формира в социалния организъм през последните столетия.
И въпрос на добра воля е настойчиво и енергично да се обърнем към мисловните първообрази, без да забравяме колко вредно е днес да ги прогонваме от живота като нещо неясно и „непрактично". В живота и изискванията на пролетарските среди диша фактологическата критика срещу това, което съвременната епоха успя да направи от социалния организъм. Задачата на нашето време е да обори едностранчивата критика и да стигне до убеждението, че от мисловните първообрази са изведими такива линии на поведение, при които фактите могат и трябва да бъдат насочвани напълно съзнателно. Отдавна е изтекло времето, когато за човечеството беше достатъчно да бъда обект на едно инстинктивно ръководство. Един от основните въпроси, които съвременната критика поставя, е следният: по какъв начин може да се премахне социалното подтисничество, на което са подложени пролетарските маси от частния капитализъм.
към текста >>
При подобни условия се стига до състояния, при които не свободното разгръщане на индивидуалните способности схващани от гледна точка на капитала ще трансфор
мир
а работната сила в стока, а до тяхното оковаване от политическата държава или от кръгооборота в стопанския живот.
И тези отношения няма да се основават върху размяната на стоки (съответно пари) срещу работна сила, а върху точното установяване на съответното участие за всяка от двете страни -в общия краен продукт на производството. Всичко, което може да бъде постигнато за социалния организъм чрез капитала по своята същност зависи от това, как са вплетени индивидуални човешки способности в този организъм. А еволюцията на човешките способности открива съответствуващият и импулс не другаде, а в свободния духовен живот. В един социален организъм, който предоставя тази еволюция в ръцете на политическата държава или в сферата на икономическите интереси, реалната продуктивност на необходимите капиталовложения ще се определя от неправилно избраните и спъващи приоритети, които се намесват в свободните по природа индивидуални човешки способности. А при тези предпоставки всяко развитие би се оказало абнормно.
При подобни условия се стига до състояния, при които не свободното разгръщане на индивидуалните способности схващани от гледна точка на капитала ще трансформира работната сила в стока, а до тяхното оковаване от политическата държава или от кръгооборота в стопанския живот.
Да се вникне непредубедено и точно в тези неща, е предпоставка за всичко, което предстои да става в социалната област. Защото съвременната епоха успешно разпространява суеверието, според което оздравителните мерки за социалния организъм са заложени или в политическата държава, или в икономическите реформи. Ако продължаваме да вървим по този суеверен път, рано или късно ще стигнем до концепции, които изобщо не отговарят на човешките стремежи, а само увеличават социалния гнет до неподозирани размери. Теориите за капитализма възникнаха в една епоха, когато той просто разболя социалния организъм. Болестният процес е налице; ясно е, че трябва да му се противопоставим, като най-напред се научим да виждаме нещата по-добре.
към текста >>
Впрочем днес в обществото липсва каквато и да е подготовка, според която социалната идея, готова да насочи капитализма в здравия път, може да се на
мир
а в непосредствена връзка с духовния живот.
Ако продължаваме да вървим по този суеверен път, рано или късно ще стигнем до концепции, които изобщо не отговарят на човешките стремежи, а само увеличават социалния гнет до неподозирани размери. Теориите за капитализма възникнаха в една епоха, когато той просто разболя социалния организъм. Болестният процес е налице; ясно е, че трябва да му се противопоставим, като най-напред се научим да виждаме нещата по-добре. Трябва да проумеем: причината за болестта е, че действуващите в капитала сили бяха погълнати от кръговрата на стопанския живот. Само онзи може да се включи енергично и адекватно в еволюционните сили на човечеството, който не се подава на илюзията, че едно ръководство на капитала, осъществявано от освободения духовен живот би се оказало някакъв „непрактичен идеализъм".
Впрочем днес в обществото липсва каквато и да е подготовка, според която социалната идея, готова да насочи капитализма в здравия път, може да се намира в непосредствена връзка с духовния живот.
Обикновено хората се позовават на всичко, което е свързано с цикъла на икономическия живот. Те изтъкват, че днес стоковото производство се съсредоточава в огромни промишлени комплекси, очертавайки съвременните форми на капиталистическата система. На тяхно място обаче трябва да застанат онези кооперативни форми, които работят за личните потребности на предприемача. Разбира се, ако искаме да запазим модерните средства за производство, необходимо е да ги съсредоточим в една единствена корпорация. В нея всеки ще произвежда според нуждите и заявките на обществото, което не би могло да си позволи експлоататорски черти, понеже това ще означава, че то експлоатира самото себе си.
към текста >>
За да вникнем в значението на този гротесков възглед, който въпреки всичко може да подействува печално върху социалния организъм, нека отправим поглед към определени мисловни конструкции на съвременната епоха; по своята същност те отговарят на съвсем благотворни душевни импулси и все пак навсякъде, където на
мир
ат достъп те могат да блокират адекватното социално мислене.
В същото време не се забелязва, че в подобна общност назряват процеси, чиято вероятност да настъпят е обратно пропорционална на размерите на общността. Ако в нея индивидуалните човешки способности не се разбиват в смисъла на изложените вече доводи, обединяващият елемент в планирането на труда не може да доведе до оздравяване на социалния организъм. Днес хората не са готови за една безпристрастна оценка на това, доколко духовният живот може да се намеси в социалния организъм, защото те са свикнали да си представят Духа като максимално отдалечен от материалния свят. Мнозина ще намерят за твърде гротесков застъпения тук възглед, според който част от духовния живот може да се прояви в управлението на икономиката и капитала. Относно гротескния характер на този възглед, мненията на елитарните среди съвпадат с тези на социалистическите мислители.
За да вникнем в значението на този гротесков възглед, който въпреки всичко може да подействува печално върху социалния организъм, нека отправим поглед към определени мисловни конструкции на съвременната епоха; по своята същност те отговарят на съвсем благотворни душевни импулси и все пак навсякъде, където намират достъп те могат да блокират адекватното социално мислене.
Тези мисловни схеми малко или много несъзнавано се отдалечават от това, което дава истинската ударна сила на вътрешните човешки изживявания. Те се стремят към постигането на една концепция за живота, към едно душевно, мисловно, научно обосновано познание за вътрешния живот, към един така да се каже остров всред цялостния човешки живот. Но тези мисловни схеми не са в състояние да хвърлят мост между цялостния човешки живот и ежедневната действителност. Днес много хора смятат, че е признак на „вътрешно благородство" да се размишлява абстрактно и мъгляво за всякакви етично-религиозни проблеми; за начина, по които човек би могъл да усвои добродетели, за необходимата любов към неговите ближни и как след всичко това той ще бъде награден с един богат „вътрешен живот". От друга страна обаче се вижда и пълната невъзможност да бъде осъществен преход от това, което хората наричат добро, справедливо и нравствено, към онези процеси на външната действителност, които се разиграват под формата на производство, потребление, стокооборот, надници, кредити, банки, борси и т.н.
към текста >>
Ясно можем да различим как в мисловните навици на хората са вплетени две
мир
огледни позиции.
Тези мисловни схеми малко или много несъзнавано се отдалечават от това, което дава истинската ударна сила на вътрешните човешки изживявания. Те се стремят към постигането на една концепция за живота, към едно душевно, мисловно, научно обосновано познание за вътрешния живот, към един така да се каже остров всред цялостния човешки живот. Но тези мисловни схеми не са в състояние да хвърлят мост между цялостния човешки живот и ежедневната действителност. Днес много хора смятат, че е признак на „вътрешно благородство" да се размишлява абстрактно и мъгляво за всякакви етично-религиозни проблеми; за начина, по които човек би могъл да усвои добродетели, за необходимата любов към неговите ближни и как след всичко това той ще бъде награден с един богат „вътрешен живот". От друга страна обаче се вижда и пълната невъзможност да бъде осъществен преход от това, което хората наричат добро, справедливо и нравствено, към онези процеси на външната действителност, които се разиграват под формата на производство, потребление, стокооборот, надници, кредити, банки, борси и т.н.
Ясно можем да различим как в мисловните навици на хората са вплетени две мирогледни позиции.
Едната от тях, така да се каже, иска да тържествува в божественодуховните висини и не желае да прекара някакъв мост между духовните импулси и ежедневните факти. Другата позиция, другото мисловно течение е потопено в ежедневието и практически не разсъждава. Обаче животът е един неделим и цялостен. Той може да напредва само тогава, когато движещите сили от целия етично-религиозен живот нахлуват и проникват в ежедневния прозаичен живот, лишен според мнозина от каквото и да е благородство. Защото, ако не прекараме мост между двете области на живота, ще изпаднем по отношение на религиозния, нравствен живот, както и по отношение на социалното мислене в празно мечтателство, което е твърде далеч от ежедневната действителност.
към текста >>
Те твърдят: Хората трябва да се издигнат над материализма, над външния материален живот, който ни вкара в катастрофата и нещастията на Световната
война
; хората трябва да стигнат до един духовен поглед върху живота.
Така обаче ежедневието приема един облик, които няма нищо общо с етичните импулси от „по-благородния" душевно-духовен свят. И сега отмъщението на реалния свят бликва по такъв начин, че етично-религиозният живот на човека се превръща в огромна и неосъзнавана вътрешна лъжа, понеже нравствените импулси са напълно откъснати от непосредствените и конкретни жизнени условия. Колко много са днес хората, които водени от определени етично-религиозни принципи, погазват прекрасната воля за добронамерен съвместен живот със своите близки. Обаче в същото време те пропускат да стигнат до едно друго светоусещане, което би им позволило действително да осъществят своята воля, само защото те не могат да изградят у себе си никакви социални представи, насочени към практическата страна на живота. И точно от тези среди израстват такива хора, които в този исторически момент, когато социалните въпроси напират с огромна сила, се държат като екзалтирани мечтатели, смятащи себе си за истински познавачи на живота.
Те твърдят: Хората трябва да се издигнат над материализма, над външния материален живот, който ни вкара в катастрофата и нещастията на Световната война; хората трябва да стигнат до един духовен поглед върху живота.
И ако ще изтъкваме подобни пътища на човека към Духа, непрекъснато ще се налага да цитираме онези личности, чийто начин на мислене беше така уважаван в миналото поради неговото изискано отношение към Духа. Лесно ще се убедим, че всеки, който днес обръща вниманието на хората върху значението на Духа за ежедневния практически живот, върху осигуряването на ежедневния хляб, изтъква на първо място, че хората отново трябва да стигнат до познаването на Духа. Но днес източниците за оздравяването на социалния организъм могат да бъдат намерени именно всред силите на духовния живот. И за тази цел съвсем не е необходимо хората да се отдават на едни или други едностранчиви занимания с Духа. За тази цел е необходимо само едно: Ежедневният бит да бъде съобразен с духовния свят.
към текста >>
Той ще попита за възможността, как това, което от една страна служи на живота, може да бъде така трансфор
мир
ано, че от друга страна да не действува разрушаващо.
Но частната собственост е не друго, а само посредник за това свободно разпореждане. При третирането на собствеността в рамките на социалния организъм, важно е обстоятелството, че собственикът има правото да се разпорежда със собствеността, воден от свои лични съображения. Виждаме как в социалния живот са преплетени два процеса, които имат коренно различно значение за социалния организъм: свободно разпореждане върху капиталните средства за производство и правното отношение, в което разпореждащият се влиза спрямо другите хора поради обстоятелството, че чрез своето право да се разпорежда, ги изключва от участие в капиталните средства. До социални щети води не първоначалното свободно разпореждане с капитала, а неизменното продължаване на правото за разпореждане, и то след като вече не са налице условията, свързващи по целесъобразен начин индивидуалните човешки способности с това право на разпореждане. Ако човек отправи своя поглед към обществото като към един жив и израстващ организъм, той ще разбере за какво става дума.
Той ще попита за възможността, как това, което от една страна служи на живота, може да бъде така трансформирано, че от друга страна да не действува разрушаващо.
Организъм, които е действително жив, просто не може да бъде култивиран по друг начин, освен като се съобразяваме, че процесите, възникващи в хода на растежа, имат и своята отрицателна страна. И ако човек трябва истински да се включи в един жив организъм както е длъжен да постъпи спрямо социалния организъм задачата му няма да се свежда в това да ограничава една необходима тенденция, само и само за да се избегнат евентуалните щети. Защото по този начин той просто обрича жизнеспособността на социалния организъм. Важното в случая е той да се намеси точно в онзи момент, Когато целесъобразността се превръща в нещо вредно. Вече посочихме, че свободното разпореждане с капиталните средства трябва да се корени в индивидуалните способности; а произтичащото от тук право на собственост следва да се променя веднага, щом то се обърне в средство за неоправдано насилие и деспотизъм.
към текста >>
Икономическата концепция на съвременната епоха се базира на това, че фор
мир
а приходи чрез количеството на създадените блага; занапред хората ще трябва да се стремят чрез прилагане на кооперативния принцип следвайки необходимите размери на потреблението да намерят най-добрия начин на производство, както и верния път от производителя до потребителя.
И ако човек ръководи мисленето си с оглед на този живот, той трябва да се стреми към такива действия, чиито последици и противоречия съответно ще бъдат неутрализирани чрез друг вид действия. Той в никой случай няма да смята, че едно начинание, което според неговото мислене е „идеално" няма в хода на времето да се развие по безпроблемен начин. В платформата на съвременния социализъм основателно е залегнало изискването новите производствени отрасли да гарантират определена потребителска част за всички индивиди и практически да изместят старите производствени отрасли, които гарантираха печалба на един или друг индивид. Но ако човек напълно вникне в това изискване, той далеч няма да стигне до основния извод на този по-нов социализъм, че следователно средствата за производство трябва да се превърнат от частна собственост в колективна. Той ще бъде принуден да стигне до съвсем друг извод: Че благата, произведени в резултат на личната инициатива и индивидуалните качества на човека, трябва да бъдат предоставени по естествен и справедлив път на цялото общество.
Икономическата концепция на съвременната епоха се базира на това, че формира приходи чрез количеството на създадените блага; занапред хората ще трябва да се стремят чрез прилагане на кооперативния принцип следвайки необходимите размери на потреблението да намерят най-добрия начин на производство, както и верния път от производителя до потребителя.
А правната уредба ще се грижи за това, едно производствено предприятие да е свързано с дадена личност или група хора само дотогава, докато тази свързаност намира своето оправдание в личните качества на съответните индивиди. Вместо обществена собственост върху средствата за производство, на преден план в социалния организъм ще излезе кръвообращението на тези средства, което винаги и отново ще ги насочва към онези личности, чиито индивидуални качества ги правят способни да реализират въпросните средства по възможно най-добрия за обществото начин. Точно така ще се осъществи необходимото отношение между личност и средства за производство, което досега се проявяваше чрез частната собственост. Защото ръководителят на едно стопанско начинание и неговият заместник формират своите приходи съответствуващи на техните изисквания с помощта на средствата за производство, и те са задължени към тези средства. Те няма да пропуснат оптималния вариант на едно производство, защото неговото нарастване осигурява ако не максималната печалба, то поне част от техните приходи.
към текста >>
А правната уредба ще се грижи за това, едно производствено предприятие да е свързано с дадена личност или група хора само дотогава, докато тази свързаност на
мир
а своето оправдание в личните качества на съответните индивиди.
Той в никой случай няма да смята, че едно начинание, което според неговото мислене е „идеално" няма в хода на времето да се развие по безпроблемен начин. В платформата на съвременния социализъм основателно е залегнало изискването новите производствени отрасли да гарантират определена потребителска част за всички индивиди и практически да изместят старите производствени отрасли, които гарантираха печалба на един или друг индивид. Но ако човек напълно вникне в това изискване, той далеч няма да стигне до основния извод на този по-нов социализъм, че следователно средствата за производство трябва да се превърнат от частна собственост в колективна. Той ще бъде принуден да стигне до съвсем друг извод: Че благата, произведени в резултат на личната инициатива и индивидуалните качества на човека, трябва да бъдат предоставени по естествен и справедлив път на цялото общество. Икономическата концепция на съвременната епоха се базира на това, че формира приходи чрез количеството на създадените блага; занапред хората ще трябва да се стремят чрез прилагане на кооперативния принцип следвайки необходимите размери на потреблението да намерят най-добрия начин на производство, както и верния път от производителя до потребителя.
А правната уредба ще се грижи за това, едно производствено предприятие да е свързано с дадена личност или група хора само дотогава, докато тази свързаност намира своето оправдание в личните качества на съответните индивиди.
Вместо обществена собственост върху средствата за производство, на преден план в социалния организъм ще излезе кръвообращението на тези средства, което винаги и отново ще ги насочва към онези личности, чиито индивидуални качества ги правят способни да реализират въпросните средства по възможно най-добрия за обществото начин. Точно така ще се осъществи необходимото отношение между личност и средства за производство, което досега се проявяваше чрез частната собственост. Защото ръководителят на едно стопанско начинание и неговият заместник формират своите приходи съответствуващи на техните изисквания с помощта на средствата за производство, и те са задължени към тези средства. Те няма да пропуснат оптималния вариант на едно производство, защото неговото нарастване осигурява ако не максималната печалба, то поне част от техните приходи. В смисъла на горните разсъждения, печалбата се насочва към обществото в такъв размер, който се определя след приспадането на лихвата, употребена в полза на производителя поради нарастването на производството.
към текста >>
Защото ръководителят на едно стопанско начинание и неговият заместник фор
мир
ат своите приходи съответствуващи на техните изисквания с помощта на средствата за производство, и те са задължени към тези средства.
Той ще бъде принуден да стигне до съвсем друг извод: Че благата, произведени в резултат на личната инициатива и индивидуалните качества на човека, трябва да бъдат предоставени по естествен и справедлив път на цялото общество. Икономическата концепция на съвременната епоха се базира на това, че формира приходи чрез количеството на създадените блага; занапред хората ще трябва да се стремят чрез прилагане на кооперативния принцип следвайки необходимите размери на потреблението да намерят най-добрия начин на производство, както и верния път от производителя до потребителя. А правната уредба ще се грижи за това, едно производствено предприятие да е свързано с дадена личност или група хора само дотогава, докато тази свързаност намира своето оправдание в личните качества на съответните индивиди. Вместо обществена собственост върху средствата за производство, на преден план в социалния организъм ще излезе кръвообращението на тези средства, което винаги и отново ще ги насочва към онези личности, чиито индивидуални качества ги правят способни да реализират въпросните средства по възможно най-добрия за обществото начин. Точно така ще се осъществи необходимото отношение между личност и средства за производство, което досега се проявяваше чрез частната собственост.
Защото ръководителят на едно стопанско начинание и неговият заместник формират своите приходи съответствуващи на техните изисквания с помощта на средствата за производство, и те са задължени към тези средства.
Те няма да пропуснат оптималния вариант на едно производство, защото неговото нарастване осигурява ако не максималната печалба, то поне част от техните приходи. В смисъла на горните разсъждения, печалбата се насочва към обществото в такъв размер, който се определя след приспадането на лихвата, употребена в полза на производителя поради нарастването на производството. И напълно в духа на изложената теза е, че когато производството спада, в съответен размер трябва да се ограничат и приходите на производителите, а когато то нараства, респективно да се повишат. Но приходите винаги трябва да са в зависимост от духовните постижения на ръководителя. Тук не става дума за печалба от положени усилия извън духовната сфера, а за приходи произтичащи от определени взаимодействия вътре в цялостния живот на обществото.
към текста >>
Тя няма да се трансфор
мир
а обратно в една вече преодоляна форма, каквато е колективната собственост, а ще прерасне в нещо съвършено ново.
И напълно в духа на изложената теза е, че когато производството спада, в съответен размер трябва да се ограничат и приходите на производителите, а когато то нараства, респективно да се повишат. Но приходите винаги трябва да са в зависимост от духовните постижения на ръководителя. Тук не става дума за печалба от положени усилия извън духовната сфера, а за приходи произтичащи от определени взаимодействия вътре в цялостния живот на обществото. Занапред ще стане ясно, че осъществяването на представените тук социални идеи ще предаде на съвременните тенденции съвършено ново значение. Собствеността престава да бъде това, което е била досега.
Тя няма да се трансформира обратно в една вече преодоляна форма, каквато е колективната собственост, а ще прерасне в нещо съвършено ново.
Обектите на собствеността ще бъдат включени в потока на социалния живот. Индивидът не трябва да си служи с тях движен от личен интерес и във вреда на обществото. От друга страна, обществото също не трябва да ги използва по бюрократичен или друг начин във вреда на индивида. Подходящото лице следва да намери свободен достъп до тях и чрез тях да е в състояние да служи на цялото общество. Усет за истинския интерес на обществото може да се изгради чрез осъществяването на такива импулси, които поставят производството на здрава основа и предпазват социалния организъм от кризисни ситуации.
към текста >>
Защото независимо от това как останалите фактори фор
мир
ат паричната, единица, валутата става рационалният градивен елемент на цялостния стопански организъм, при условие, че се управлява от самия него.
Ето защо известни мерки от страна на държавата са оправдани. „Лихва върху лихвата" не може па съществува. Спестяванията са един вид постижения, които по-късно дават право на възвратимост под формата на стока; обаче този вид права може да стигне само до определени граници, защото като права, произтичащи от миналото, ще могат да бъдат задоволени само чрез продукти на труда с днешна дата. Подобни права не трябва да се превръщат в средство за икономически натиск. Валутният проблем може да бъде поставен върху здрава принципна основа едва чрез разрешаването на тези въпроси.
Защото независимо от това как останалите фактори формират паричната, единица, валутата става рационалният градивен елемент на цялостния стопански организъм, при условие, че се управлява от самия него.
Една държава никога не може да реши валутния въпрос чрез закони; съвременните държави могат да решат валутния въпрос само тогава, когато те се откажат от тази задача и предоставят необходимото на обособения от тях и независим стопански организъм. Днес много се говори за модерното разделение на труда и за влиянието му върху икономията на време, върху качеството на произведените стоки, стокооборота и т.н.; обаче не се взема под внимание как то се отразява върху отношението на отделния човек към постиженията на неговия труд. Всеки индивид, който се труди в един социален организъм, основан върху т.н. разделение на труда, практически никога не печели своите доходи сам, а прави това чрез труда на всички участници в социалния организъм. Един шивач например, който си ушива дреха за лична употреба, изгражда спрямо нея съвсем други отношения от човек, чието примитивно равнище го кара сам да осигурява необходимите средства за поддържането на своя живот.
към текста >>
В социалния живот „доказателството" е в ръцете на този, който
мир
огледно съумее да възприеме не само това, което вече съществува, а и онова, което често пъти незабележимо е стаено в човешките импулси и напира към осъществяване.
Всички, който разчитат „само на развитието", а не на едни или други плодотворни идеи, трябва да си осигурят достатъчно време, докато това, което хората днес мислят, приеме обликът на едно истинско развитие. Само че в този случай, обикновено се оказва твърде късно за реализирането на това, което днешните факти настойчиво извисяват. В социалния организъм е невъзможно да разглеждаме развитието по онзи обективен начин, както правим това по отношение на природата. Когато работата опира до социалния организъм, развитието трябва да се предизвика. Ето защо за здравото социално мислене е просто фатално, когато пред него застават съвременни идеи, който що се отнася до необходимите социални процеси искат да „докажат" правотата си, както се „доказват" нещата в естествените науки.
В социалния живот „доказателството" е в ръцете на този, който мирогледно съумее да възприеме не само това, което вече съществува, а и онова, което често пъти незабележимо е стаено в човешките импулси и напира към осъществяване.
Един от процесите, чрез който троичното разделяне на социалния организъм ще проникне в най-дълбоките пластове на обществения живот, е отделянето на съдебната власт от държавата. Държавата има задължението да установи правните отношения между индивидите и отделните групи хора. Достигането до присъдата обаче става в структури, изградени в сферата на духовната организация. До голяма степен то зависи от възможността правораздаващият да прояви усет и разбиране за индивидуалното положение на подследствения. А такъв усет и такова разбиране могат да са налице, само ако при изграждане на съдебните институции се ръководим от същото доверие, което хората изпитват към духовната организация.
към текста >>
14.
08. IV. Социалният организъм и връзките му с другите народи
GA_23 Същност на социалния въпрос
Ако един народ има по-голяма способност да разширява своето културно и духовно влияние, на това разширение ще се гледа като на нещо справедливо; и ако се проявява под форми, инспирирани от духовните структури на обществото, то ще протича спокойно и
мир
олюбиво.
Независимият от държавата и изграден върху своите собствени принципи духовен живот, ще създаде такива отношения, които са невъзможни, в случаи, че духовните постижения се оценяват не от ръководството на духовните институции, а от самата правова държава. При този род отношения не съществува никаква разлика между постиженията на официалната наука (в международен план) и постиженията в другите духовни области. Една духовна област ползува езика на даден народ и се докосва до всичко, което е в непосредствена връзка с езика. Към тази област принадлежи и самото народностно съзнание. Хората от една езикова общност няма да влязат в изкуствени конфликти с представители на друга езикова общност, ако за признаването на своята автентична култура те търсят подкрепа от държавата или икономиката.
Ако един народ има по-голяма способност да разширява своето културно и духовно влияние, на това разширение ще се гледа като на нещо справедливо; и ако се проявява под форми, инспирирани от духовните структури на обществото, то ще протича спокойно и миролюбиво.
Днес троичното разделяне на социалния организъм среща най-остра съпротива от страна на онези общности, които са обединени от един общ език и една обща култура. Тази съпротива ще трябва да се преодолее в името на огромната цел, която новото време поставя все по-ясно пред човечеството. Човечеството ще разбере, че всяка негова част може да напредва към едно наистина достойно съществуване, само ако тя се свързва пълно кръвно с всички други части. Естествено, етническите и расови зависимости наред с останалите инстинктивни връзки са в основата на исторически възникналите правови и икономически човешки общности. Обаче силите, благодарение на което народите израстват в своята еволюция, трябва да се развиват свободно и да си взаимодействуват без ограничаващите влияния на държавните и икономическите структури.
към текста >>
„държавните мъже" все още говореха, че
мир
ът в Европа е гарантиран благодарение на правителствата, техните усилия и предпазливост.
Ако в този дух разглеждаме най-важните прогреси в живота на народите и държавите през последните десетилетия, ще се убедим, че исторически обособените държави наред със своите духовни, правни и стопански структури изградиха такива международни връзки, които само подготвиха катастрофата от 1914 г. Но от друга страна беше ясно, че други, противоположни сили, идващи от несъзнаваните човешки импулси напират именно към троичното разделяне на социалния организъм. Накратко троичното разделяне ще се превърне в лечебно средство против катаклизмите, пораждани от фанатичния стремеж към едно въображаемо единство. Общопризнатите „ръководители на човечеството" не успяха да видят какво се подготвя около тях. През пролетта и ранното лято 1914 г.
„държавните мъже" все още говореха, че мирът в Европа е гарантиран благодарение на правителствата, техните усилия и предпазливост.
Обаче тези държавници нямаха никакво предчувствие, че техните разсъждения и действия нямат вече нищо общо с хода на реалните събития. Независимо от това, те бяха смятани за „практици". Обратно, хората, които през последните десетилетия се произнасяха против възгледите на тези „държавници", бяха смятани за „мечтатели", включително и авторът на настоящата книга, особено когато месеци преди военната катастрофа, във Виена, той разглеждаше нещата пред тесен слушателски кръг. (По-голяма аудитория вероятно би посрещнала думите ми с присмех). За предстоящата заплаха аз казах приблизително следното: „Жизнените тенденции, които имат надмощие в нашата съвременност, ще стават все по-силни, докато накрая те ще унищожат самите себе си.
към текста >>
И тази мисъл е такава, че „тя не се по
мир
ява с нашето чудовищно въоръжаване, както и с това на нашите съседи.
Тези импулси предполагаха мерки, които не биха могли да се осъществят, а не по адекватните мерки, които можеха да породят доверие между различите човешки общности. Който вярва, че всред непосредствените причини за сегашната световна катастрофа не са намесени и социалните закономерности, трябва да помисли какво би произлязло от политическите мотиви на воюващите държави, ако „държавниците" им биха включили тези социални закономерности в своята воля. И какво би станало от друга страна ако подобна воля не беше създала самия заряд на последвалата експлозия. Ако през последните десетилетия внимателно сме наблюдавали надигащото се раково заболяване в междудържавните отношения възникнало именно като последица от социалните идеи на водещите политици ще разберем и думите на една видна личност в духовния елит на Европа, казани още през 1888 година относно социалната воля на водещите политици: „Целта е ясна: Да превърнем човечеството в едно царство от братя, които движени единствено от най-благородни мотиви да напредват заедно по своя път. Ако човек проучва историята само върху картата на Европа, би могъл да повярва, че близкото ни бъдеще е застрашено от едно масово и взаимно убийство", и само мисълта, че трябва да бъде намерен „пътят към истинските ценности на човешкия живот" може да съхрани усета за човешкото достойнство.
И тази мисъл е такава, че „тя не се помирява с нашето чудовищно въоръжаване, както и с това на нашите съседи.
И все пак аз вярвам в нея. Тя трябва да отвори очите ни, защото в противен случай би било по-добре с едно общо решение просто да анулираме човешкия живот и да обявим официален празник на самоубийството" (Така се изразява Херман Грим през 1888 на стр.46 от книгата си „Извадки от последните пет години"). А какво друго бяха „военните приготовления", ако не стремеж на определени хора да запазят държавата като една монолитна и неделима формация, въпреки че в хода на съвременното развитие тази монолитна формация явно противоречеше на всеки нормален и здрав порив за съвместен живот на отделните народи? Нормален и здрав съвместен живот може да гарантира само онзи социален организъм, който ще възникне от логичните закономерности на новото време. Повече от 50 години Австро-Унгария се стремеше към едно пълно обновяване на своите структури.
към текста >>
Прегрешението пред новите еволюционни импулси на света вкара Австро-Унгария в ужасите на
война
та.
И през второто десетилетие на 20-и век тя се изправи пред алтернативата: Или да не прави нищо за себесъхранението си в старите държавни структури и да очаква разпадането си, или външно да поддържа своя вътрешен абсурд чрез насилия, които намериха израз във военните действия. И така, 1914 изправи австро-унгарските „държавници" пред алтернативата: те или трябваше да променят своите намерения и да ги съобразят с жизнените закономерности на здравия социален организъм и да представят на света този факт като израз на своята воля което би пробудило едно ново доверие към тях или пък бяха длъжни да предизвикат воина с цел да запазят старите структури. По въпросите за „вината" можем да сме обективни само ако имаме предвид и тези подробности. Именно поради участието на много народи в състава на Австро-Унгария, пред нея беше поставена световноисторическата задача, преди всичко да развие здравия социален организъм. Тази задача не можа да бъде осмислена.
Прегрешението пред новите еволюционни импулси на света вкара Австро-Унгария в ужасите на войната.
А какво беше положението с немския Райх? Той също беше основан в една епоха, когато човешкият стремеж към здрав социален организъм напираше към своето реализиране. Тази реализация би могла да се превърне в историческо оправдание за съществуването на Райха. Виждаме как социалните импулси се концентрираха в тази средноевропейска държава като в един пространствен център, който сякаш беше предопределен да стане арена за техните видими действия. Разбира се, социалното мислене може да се прояви на много места, обаче в Германия то прие твърде особени форми, от който можеше да се съди за неговото бъдещо развитие.
към текста >>
Всеки, който е запознат с тях, ще се съгласи, че тогава германската политика, стигайки до долната мъртва точка на своите възможности, просто трябваше да представи всички решения относно това, дали и как да се започне
война
та, в ръцете на военните.
С осъществяването му, в общността на съвременните народи биха се намесили и други сили освен тези, които бяха налице през 1914. С неразбирането на този импулс, през 1914 германската политика стигна до най-долната мъртва точка на своите възможности. През последните десетилетия тя просто не забеляза нищо от това, което би трябвало да се случи; тя се занимаваше с всевъзможни подробности, нямащи нищо общо с еволюционните импулси на новото време, изобщо с всичко, което поради своята безсъдържателност просто трябваше да рухне „като картонена кула". Вярна представа за този трагичен момент от историята на германската държава бихме получили, ако се опитаме да вникнем в онези събития, които се разиграха всред компетентните среди на Берлин през края на юли и на 1 август 1914, и след това да ги изнесем в точния им вид пред света. За тези, събития хората в Германия и чужбина не знаят почти нищо.
Всеки, който е запознат с тях, ще се съгласи, че тогава германската политика, стигайки до долната мъртва точка на своите възможности, просто трябваше да представи всички решения относно това, дали и как да се започне войната, в ръцете на военните.
От военна гледна точка, компетентните лица не можеха да предприемат нищо друго, освен това, което вече беше предприето, защото от тази гледна точка ситуацията не можеше да бъде разглеждана по друг начин. Защото извън военната сфера нещата бяха стигнали дотам, че просто не мажеше да се предприеме никакво действие. Да, ако някои се постарае да хвърли истинска светлина върху събитията в Берлин от края на юли и 1 август 1914, те ще се очертаят като факти с огромна световноисторическа стойност. Но човек все се поддава на илюзията, че не би спечелил нищо от тях, ако не е наясно с предшестващите събития. Ако обаче искаме да говорим за т.н.
към текста >>
Представите, които по това време имаха водачите на Германия замисляйки
война
та прераснаха по един съдбоносен начин в трайно настроение на целия народ.
Да, ако някои се постарае да хвърли истинска светлина върху събитията в Берлин от края на юли и 1 август 1914, те ще се очертаят като факти с огромна световноисторическа стойност. Но човек все се поддава на илюзията, че не би спечелил нищо от тях, ако не е наясно с предшестващите събития. Ако обаче искаме да говорим за т.н. „вина", не трябва да си спестяваме тези усилия. Без точен поглед в ситуацията, нещата остават неразбираеми: Естествено, могат да се обсъждат и по-далечни причини, но тъкмо този точен поглед показва по какъв начин причините започнаха да действуват.
Представите, които по това време имаха водачите на Германия замисляйки войната прераснаха по един съдбоносен начин в трайно настроение на целия народ.
През последните мъчителни години те пречеха на германските ръководители и не допускаха изграждането на точен поглед върху горчивите драми на живота; онзи точен поглед, чието отсъствие беше в основата на по-предишните трагични събития. Авторът на тези редове искаше да прибави нещо към евентуалната възприемчивост спрямо тези драматични събития. В рамките на Германия и Австрия, точно по времето на военната катастрофа един твърде подходящ според него момент той искаше да предложи идеята за здравия социален организъм на определени личности, чието политическо влияние още тогава би дало силен тласък на този импулс. Някои личности, които с искрена загриженост гледаха на съдбата на немския народ, се постараха да направят достъпна идеята за троичното разделяне на социалния организъм. Напразно. Техните мисловни стереотипи ориентирани единствено към милитаристични представи настръхваха срещу подобни импулси, с които според тях не можеше да се предприеме нищо разумно.
към текста >>
Към посредствените цели на политиката от началото на
война
та се прибавиха и тези от октомври 1918; настъпи ужасната духовна капитулация, предизвикана от един човек, върху когото мнозина германци възлагаха своята последна надежда.
Рухването на военната мощ беше съпроводено и от една духовна капитулация. Вместо порив към осъществяването на новия импулс на германския народ и то като краен израз на една общоевропейска воля се стигна до елементарното подчиняваме пред прочутите 14 точки на Уилсън. Пред една Германия той постави тезиси, каквито самата тя не молеше да измисли. Както Уилсън бе ограничен върху своите собствени 14 точки, така той можеше да помогне и на Германия само в това, което тя самата иска. Той трябваше просто да изчака оповестяването на нейната воля.
Към посредствените цели на политиката от началото на войната се прибавиха и тези от октомври 1918; настъпи ужасната духовна капитулация, предизвикана от един човек, върху когото мнозина германци възлагаха своята последна надежда.
Ситуацията в Средна Европа породи неверие към всякакви възгледи, които се опираха на реалните исторически сили, както и отвращение към всякакви импулси, произтичащи от едно истинско вникване в духовните причини на външните факти. Днес, в резултат на всички събития и факти от военната катастрофа, се създава нова ситуация. Нейна характерна особеност са социалните импулси, които се пробуждат в човечеството, и то по начинът, описан в настоящата книга. Тези социални импулси говорят на такъв език, спрямо който целия цивилизован свят трябва да осмисли своята истинска задача. Но нима по отношение на социалните въпроси разсъжденията върху това, което трябваше да стане, също е необходимо да стигнат до онази мъртва точка, в която се оказа източноевропейската политика през 1914?
към текста >>
15.
Статия 03: Марксизмът и Троичният социален ред
GA_24 Статии върху троичното устройство на социалния организъм
И наистина, марксизмът отказва да се поучи от наскорошните събития и затова е „полуистина“, която обаче дейно работи в
мир
огледа на пролетариата.
Първата е: „Полуистината върши работа до някое време; след това, вместо да дойде пълно просветление, внезапно идва ослепителното притворство. Светът е доволен и цели векове протичат в лъжа.“ Втората е: „Слагането под общ знаменател и безмерната самомнителност винаги проправят пътя на ужасните бедствия.“
И наистина, марксизмът отказва да се поучи от наскорошните събития и затова е „полуистина“, която обаче дейно работи в мирогледа на пролетариата.
Откакто се случи катастрофата на Световната война и изправено пред истинските изисквания на съвремието, това учение се превърна в „ослепително лицемерие“, на което не трябва да се позволи да доведе до „цели векове в лъжа“. Опитът това да се предотврати ще се подкрепи от всеки, който разбира в каква беля се вкарва пролетариатът с неговата „полуистина“. Тази „непълна истина“ наистина води до „поставяния под общ знаменател“, заради които нейните поддръжници показват доста голяма самомнителност, когато отхвърлят като утопично всичко, опитващо да замени собствените им утопични обобщения с реалностите на живота.
към текста >>
Откакто се случи катастрофата на Световната
война
и изправено пред истинските изисквания на съвремието, това учение се превърна в „ослепително лицемерие“, на което не трябва да се позволи да доведе до „цели векове в лъжа“.
„Полуистината върши работа до някое време; след това, вместо да дойде пълно просветление, внезапно идва ослепителното притворство. Светът е доволен и цели векове протичат в лъжа.“ Втората е: „Слагането под общ знаменател и безмерната самомнителност винаги проправят пътя на ужасните бедствия.“ И наистина, марксизмът отказва да се поучи от наскорошните събития и затова е „полуистина“, която обаче дейно работи в мирогледа на пролетариата.
Откакто се случи катастрофата на Световната война и изправено пред истинските изисквания на съвремието, това учение се превърна в „ослепително лицемерие“, на което не трябва да се позволи да доведе до „цели векове в лъжа“.
Опитът това да се предотврати ще се подкрепи от всеки, който разбира в каква беля се вкарва пролетариатът с неговата „полуистина“. Тази „непълна истина“ наистина води до „поставяния под общ знаменател“, заради които нейните поддръжници показват доста голяма самомнителност, когато отхвърлят като утопично всичко, опитващо да замени собствените им утопични обобщения с реалностите на живота.
към текста >>
16.
30. 1. Първо съзерцание: пред вратите на съзнателната душа. Как Михаел подготвя свръхсетивно своята мисия чрез побеждаването на Луцифер
GA_26 Мистерията на Михаил
В началото на 15-то столетие се на
мир
а моментът, в който започва епохата на Съзнателната душа.
ПЪРВО СЪЗЕРЦАНИЕ: ПРЕД ВРАТИТЕ НА СЪЗНАТЕЛНАТА ДУША. КАК МИХАЕЛ ПОДГОТВЯ СВРЪХСЕТИВНО СВОЯТА ЗЕМНА МИСИЯ ЧРЕЗ ПОБЕЖДАВАНЕТО НА ЛУЦИФЕР Намесата на Михаел в развитието на света и човечеството в края на 19-то столетие се явява в една особена светлина, когато разгледаме духовната история през вековете, които се предходили неговата намеса.
В началото на 15-то столетие се намира моментът, в който започва епохата на Съзнателната душа.
Преди този момент се изявява една пълна промяна в духовния живот на човечеството. Може да се проследи, как навсякъде по-рано в човешкия възглед са се вливали още имагинации /астрални образи, бел. на превод. /. Обаче още от по-рано отделни личности бяха се развили до чисти "понятия" в техния душевен живот; но общото устройство на душите на по-голяма част от хората е такова, че в тяхното съзнание имагинациите се смесват с представите, които произхождат от чисто физическия свят. Така е с представите върху процесите в природата, но така е и в онези представи, които хората си съставят върху историческите събития.
към текста >>
Най-после стига в една чужда страна, където се запознава с един човек, под чиято власт се на
мир
ат като пленници английски рицари и самата годеница на английския крал.
Един хубав пример в това отношение е разказът за "добрия Герхард", който е запазен в едно съчинение на Рудолф фон Емс, живял през първата половина на 13-ия век. "Добрия Герхард" е един богат търговец от Кьолн. Той предприема едно търговско пътешествие за Русия, Литва и Прусия, за да закупи соболеви кожи. След това отива в Дамаск, Ниневия, за да закупи копринени тъкани и други подобни. При завръщането за Отечеството си той е изненадан от буря и отвлечен в неизвестна посока.
Най-после стига в една чужда страна, където се запознава с един човек, под чиято власт се намират като пленници английски рицари и самата годеница на английския крал.
Герхард дава всичко, което е придобил в своето пътуване, за да изкупи пленниците. Тях той взема на своя кораб и тръгва за своето отечество. Когато корабите пристигат там, където пътищата се разделят за отечеството на Герхард и за Англия, Герхард изпраща пленниците мъже за тяхното отечество; годеницата на краля той задържа при себе си, с надеждата, че нейният годеник, Крал Вилхелм, ще дойде да я вземе, веднага щом научи за нейното освобождение и за нейното местонахождение. Кралската годеница и дошлите с нея приятелки намират у Герхард най-доброто гостоприемство, което човек може да си представи. В дома на своя освободител от пленничество тя живее като многообична дъщеря.
към текста >>
Кралската годеница и дошлите с нея приятелки на
мир
ат у Герхард най-доброто гостоприемство, което човек може да си представи.
При завръщането за Отечеството си той е изненадан от буря и отвлечен в неизвестна посока. Най-после стига в една чужда страна, където се запознава с един човек, под чиято власт се намират като пленници английски рицари и самата годеница на английския крал. Герхард дава всичко, което е придобил в своето пътуване, за да изкупи пленниците. Тях той взема на своя кораб и тръгва за своето отечество. Когато корабите пристигат там, където пътищата се разделят за отечеството на Герхард и за Англия, Герхард изпраща пленниците мъже за тяхното отечество; годеницата на краля той задържа при себе си, с надеждата, че нейният годеник, Крал Вилхелм, ще дойде да я вземе, веднага щом научи за нейното освобождение и за нейното местонахождение.
Кралската годеница и дошлите с нея приятелки намират у Герхард най-доброто гостоприемство, което човек може да си представи.
В дома на своя освободител от пленничество тя живее като многообична дъщеря. Минава дълго време, без да се яви кралят, за да я вземе. Тогава, за да осигури бъдещето на своята приведена дъщеря, Герхард решава да я омъжи за своя син. Защото можеше вече да се вярва, че Вилхелм е загинал. Сватбата със сина на Герхард е вече в пълен разгар; тогава се явява като непознат странник Вилхелм.
към текста >>
В Кьолн не се узнава нищо за това, което става в Англия, и години наред трябва да се търси един човек, който се на
мир
а в Кьолн.
Разказът, който скицирах тук, за да не говоря за малко познати неща само с имена, ни показва много ясно от една страна душевното устройство на епохата преди Съзнателната душа да се яви в развитието на човечеството. Който се остави да му подействува разказът, така както го дава Рудолф фон Емс, може да почувствува, колко много се е изменило изживяването на земния свят от онова време насам, когато е живял кайзерът Отто /през 9-то столетие/. Нека погледнем, как в епохата на Съзнателната душа светът се е "прояснил" така да се каже пред погледа на човешката душа за всяко схващане на физическото битие и развитие. Герхард пътува със своите кора би някакси в мъгла. Той винаги познава само една частица от света, с който иска да се свърже.
В Кьолн не се узнава нищо за това, което става в Англия, и години наред трябва да се търси един човек, който се намира в Кьолн.
Хората познават живота и собствеността на един такъв човек, какъвто е този, при който Герхард е изхвърлен от бурята при своето завръщане в отечеството си, едва тогава, когато съдбата ги отнесе непосредствено на съответното място. В сравнение с днешните възможности за узнаване на отношенията в света, тогавашните възможности изглеждат като напипване в гъста мъгла, докато днес човек чувствува, че се на мира в това отношение като в една обширна, осветена от слънцето местност. Това, което се разказва във връзка с "добрия Герхард", няма нищо общо с това, което днес се счита за "историческо". Но то има толкова повече общо с душевното настроение и цялото духовно положение на епохата. Това душевно настроение и това духовно положение са тези, които са описани в имагинации, а не отделните събития на физическия свят.
към текста >>
В сравнение с днешните възможности за узнаване на отношенията в света, тогавашните възможности изглеждат като напипване в гъста мъгла, докато днес човек чувствува, че се на
мир
а в това отношение като в една обширна, осветена от слънцето местност.
Нека погледнем, как в епохата на Съзнателната душа светът се е "прояснил" така да се каже пред погледа на човешката душа за всяко схващане на физическото битие и развитие. Герхард пътува със своите кора би някакси в мъгла. Той винаги познава само една частица от света, с който иска да се свърже. В Кьолн не се узнава нищо за това, което става в Англия, и години наред трябва да се търси един човек, който се намира в Кьолн. Хората познават живота и собствеността на един такъв човек, какъвто е този, при който Герхард е изхвърлен от бурята при своето завръщане в отечеството си, едва тогава, когато съдбата ги отнесе непосредствено на съответното място.
В сравнение с днешните възможности за узнаване на отношенията в света, тогавашните възможности изглеждат като напипване в гъста мъгла, докато днес човек чувствува, че се на мира в това отношение като в една обширна, осветена от слънцето местност.
Това, което се разказва във връзка с "добрия Герхард", няма нищо общо с това, което днес се счита за "историческо". Но то има толкова повече общо с душевното настроение и цялото духовно положение на епохата. Това душевно настроение и това духовно положение са тези, които са описани в имагинации, а не отделните събития на физическия свят. В това описание се отразява, как човекът не се чувствува само като едно същество, което живее и действува като едно звено във веригата на събитията от физическия свят, но как той чувствува, че в неговото земно съществуване действуват духовни, свръхсетивни същества и как неговата воля е свързана с тях. Разказът за "добрия Герхард" показва, как сумракът, който по отношение на обгръщането с поглед на физическия свят е предхождал епохата на Съзнателната душа, е насочвал погледа на хората към виждане то на духовния свят.
към текста >>
Това става причина, хората да не знаят вече, в какво отношение се на
мир
а към физическото съществуване светът, който се изявява в имагинации.
В това описание се отразява, как човекът не се чувствува само като едно същество, което живее и действува като едно звено във веригата на събитията от физическия свят, но как той чувствува, че в неговото земно съществуване действуват духовни, свръхсетивни същества и как неговата воля е свързана с тях. Разказът за "добрия Герхард" показва, как сумракът, който по отношение на обгръщането с поглед на физическия свят е предхождал епохата на Съзнателната душа, е насочвал погледа на хората към виждане то на духовния свят. Хората не са виждали в далечините на физическото съществуване, а повече в дълбочините на духовното. Но така, както някога едно сумрачно /съновидно/ ясновидство е показало на човечеството духовния свят, то не е съществувало вече през горепосоченото време. Имагинациите е имало; но те са се явявали в едно такова устройство на човешката душа, което вече силно се е стремяло към мисловен живот.
Това става причина, хората да не знаят вече, в какво отношение се намира към физическото съществуване светът, който се изявява в имагинации.
Ето защо на хората, които вече значително се бяха отдали на мисловния живот, имагинациите, им се струваха като произволни "измислици" без действителност. Хората не знаеха вече, че чрез имагинацията те поглеждат в един свят, в който човек се намира с една част на своето човешко същество различна от тази, с която той е потопен във физическия свят. Така в описанието и двата свята са стояли един до друг; и според начина, по който са разказани събитията, и двата свята носеха такъв характер, че можеше да се помисли, какво духовните събития, които се разказват, са се развили и могат да бъдат възприемани със сети вата така, както и физическите. Към това се прибавяше още, че в много от тези разкази физическите събития се разбъркват. Лица, които са живели с векове разлика едно от друго, се явяват като съвременници; събитията се пренасят на неверни места или в неверни моменти.
към текста >>
Хората не знаеха вече, че чрез имагинацията те поглеждат в един свят, в който човек се на
мир
а с една част на своето човешко същество различна от тази, с която той е потопен във физическия свят.
Хората не са виждали в далечините на физическото съществуване, а повече в дълбочините на духовното. Но така, както някога едно сумрачно /съновидно/ ясновидство е показало на човечеството духовния свят, то не е съществувало вече през горепосоченото време. Имагинациите е имало; но те са се явявали в едно такова устройство на човешката душа, което вече силно се е стремяло към мисловен живот. Това става причина, хората да не знаят вече, в какво отношение се намира към физическото съществуване светът, който се изявява в имагинации. Ето защо на хората, които вече значително се бяха отдали на мисловния живот, имагинациите, им се струваха като произволни "измислици" без действителност.
Хората не знаеха вече, че чрез имагинацията те поглеждат в един свят, в който човек се намира с една част на своето човешко същество различна от тази, с която той е потопен във физическия свят.
Така в описанието и двата свята са стояли един до друг; и според начина, по който са разказани събитията, и двата свята носеха такъв характер, че можеше да се помисли, какво духовните събития, които се разказват, са се развили и могат да бъдат възприемани със сети вата така, както и физическите. Към това се прибавяше още, че в много от тези разкази физическите събития се разбъркват. Лица, които са живели с векове разлика едно от друго, се явяват като съвременници; събитията се пренасят на неверни места или в неверни моменти. Човешката душа гледа на фактите на физическия свят така, както могат да се гледат духовните факти, за които времето и пространството имат значение различно от това за физическите. Вместо под формата на мисли, физическият свят се описва в имагинации; в замяна на това духовният свят е така преплетен в разказа, като че хората имат работа не с една друга форма на съществуванието, а с протичането на физическите факти.
към текста >>
То има значение само за онзи, който няма никакво чувство за устройството на човешката душа, която знае, че в нейното съществуване се на
мир
а в непосредствена връзка с духовния свят и чувствува нуждата да изрази това знание в имагинации.
Вместо под формата на мисли, физическият свят се описва в имагинации; в замяна на това духовният свят е така преплетен в разказа, като че хората имат работа не с една друга форма на съществуванието, а с протичането на физическите факти. Едно схващане на историята, което се придържа само към физическото, мисли, че хората са възприели древните имагинации на Изток, на Гърция и т.н. и са ги преплели поетически с историческите материали, които са занимавали тогава хората. Наистина в съчиненията на Изидор от Сивилия от 7-ия век на нашата ера хората са имали един формален сборник на древни "легендарни мотиви". Но това е външно схващане на нещата.
То има значение само за онзи, който няма никакво чувство за устройството на човешката душа, която знае, че в нейното съществуване се намира в непосредствена връзка с духовния свят и чувствува нуждата да изрази това знание в имагинации.
Ако тогава вместо собствената имагинация се използува една такава, която е исторически предадена, и в която човек се вживява, това не е същественото. Същественото е, че душата е ориентирана към духовния свят, така щото тя вижда своите собствени дела включени в природните процеси. Обаче в начина, по който се разказват нещата в епохата преди настъпването на епохата на Съзнателната душа, може да се забележи объркване. В това объркване, в това заблуждение духовнонаучното наблюдение вижда действието на луциферическата Сила. Това, което тласка душата да приема имагинации в съдържанието на своето изживяване, отговаря по-малко на способностите, които тя имаше в древни времена чрез едно съноподобно ясновидство а все повече на онези способности, които съществуваха в 8-то до 14-то столетие.
към текста >>
Херцог Ернст в раздор с кайзера, който несправедливо иска да го унищожи чрез
война
.
Наистина той може да възпрепятствува по един неправилен начин човека да насочи своите зрителни способности към физическия свят. Но той не може да запази по един правилен начин изживяването на древните имагинации. Така той го кара да мисли в имагинации, без да може да го постави душевно напълно в света, в който имагинациите имат пълна стойност. При настъпването на епохата на Съзнателната душа Луцифер царува така, че чрез него човекът е поставен по неотговарящ за него начин в онази свръхсетивна област, която непосредствено граничи с физическия свят. Това може нагледно да се види в "разказа" за "Херцога Ернст", който е един от най-любимите в Средновековието и навсякъде се разказва надлъж и нашир.
Херцог Ернст в раздор с кайзера, който несправедливо иска да го унищожи чрез война.
Тогава херцогът се вижда принуден да избегне това непоносимо отношение с главата на империята, като взема участие в кръстоносния поход на изток. В изживяванията, които той има, докато пътуването му го довежда до целта, физическото се преплита по посочения начин "легендарно" с духовното. Например херцогът пристига в своето пътува не до един народ, хората на който имат глави като тези на жеравите; той бива изхвърлен със своите кораби на "магнитната планина", която ги привлича като магнит, така щото хората, които се приближават до планината, не могат вече да се върнат обратно и накрая трябва да загинат. Херцог Ернст и неговите хора се освобождават благодарение на това, че се зашиват в кожи и тогава орли, които бяха свикнали да задигат като своя плячка хората изхвърлени на планината, ги отнасят на една планина и там, в отсъствие на орлите, те прорязват кожите и се освобождават. По-нататък пътуването го отвежда при един народ, чиито хора имат толкова дълги уши, че можеха да бъдат прегънати като облекло върху цялото тяло; после стигна при един друг народ, краката на които са толкова големи, че, когато валяло дъжд, хората можели да простират краката над себе си като дъждобрани.
към текста >>
Така в своето действие Михаел стои между образа на света на Луцифер и между ариманическия
Мир
ов ум /
мир
ова интелигентност/.
От свръхсетивния свят той подготвя своето по-късно дело. Той дава на човечеството импулси, които запазват предишното отношение към божествено-духовния свят, без това запазване да приеме един луциферически характер. След това, в последната третина на 19-то столетие, Михаел прониква в самия физически земен свят със своята дейност, която той беше упражнявал от свръхсетивния свят от 15-то до 19-то столетие. За известно време човечеството трябваше да продължи своето духовно развитие, като се освободи от връзката с духовния свят, която връзка застрашаваше да се превърне в нещо невъзможно. След това духовното развитие бе насочено чрез мисията на Михаел по такива пътища, които ще доведат отново човечеството в такова отношение към духовния свят, което е спасително за него.
Така в своето действие Михаел стои между образа на света на Луцифер и между ариманическия Миров ум /мирова интелигентност/.
При Михаела образът на света се превръща в едно пълно с мъдрост откровение на света, което разкрива мировия разум /мировата интелигентност/ като божествено мирово действие. В това мирово действие живее грижата на Христа за човечеството, което по този начин може да се разкрие на човешките сърца от Михаеловото мирово откровение. /Следват второ и трето съзерцание/ Гьотеанум, 23 ноември 1924 година.
към текста >>
При Михаела образът на света се превръща в едно пълно с мъдрост откровение на света, което разкрива
мир
овия разум /
мир
овата интелигентност/ като божествено
мир
ово действие.
Той дава на човечеството импулси, които запазват предишното отношение към божествено-духовния свят, без това запазване да приеме един луциферически характер. След това, в последната третина на 19-то столетие, Михаел прониква в самия физически земен свят със своята дейност, която той беше упражнявал от свръхсетивния свят от 15-то до 19-то столетие. За известно време човечеството трябваше да продължи своето духовно развитие, като се освободи от връзката с духовния свят, която връзка застрашаваше да се превърне в нещо невъзможно. След това духовното развитие бе насочено чрез мисията на Михаел по такива пътища, които ще доведат отново човечеството в такова отношение към духовния свят, което е спасително за него. Така в своето действие Михаел стои между образа на света на Луцифер и между ариманическия Миров ум /мирова интелигентност/.
При Михаела образът на света се превръща в едно пълно с мъдрост откровение на света, което разкрива мировия разум /мировата интелигентност/ като божествено мирово действие.
В това мирово действие живее грижата на Христа за човечеството, което по този начин може да се разкрие на човешките сърца от Михаеловото мирово откровение. /Следват второ и трето съзерцание/ Гьотеанум, 23 ноември 1924 година.
към текста >>
В това
мир
ово действие живее грижата на Христа за човечеството, което по този начин може да се разкрие на човешките сърца от Михаеловото
мир
ово откровение.
След това, в последната третина на 19-то столетие, Михаел прониква в самия физически земен свят със своята дейност, която той беше упражнявал от свръхсетивния свят от 15-то до 19-то столетие. За известно време човечеството трябваше да продължи своето духовно развитие, като се освободи от връзката с духовния свят, която връзка застрашаваше да се превърне в нещо невъзможно. След това духовното развитие бе насочено чрез мисията на Михаел по такива пътища, които ще доведат отново човечеството в такова отношение към духовния свят, което е спасително за него. Така в своето действие Михаел стои между образа на света на Луцифер и между ариманическия Миров ум /мирова интелигентност/. При Михаела образът на света се превръща в едно пълно с мъдрост откровение на света, което разкрива мировия разум /мировата интелигентност/ като божествено мирово действие.
В това мирово действие живее грижата на Христа за човечеството, което по този начин може да се разкрие на човешките сърца от Михаеловото мирово откровение.
/Следват второ и трето съзерцание/ Гьотеанум, 23 ноември 1924 година.
към текста >>
17.
Моят жизнен път или пътят, истината и животът на Рудолф Щайнер – предговор към българското издание от д-р Трайчо Франгов
GA_28 Моят жизнен път
И доколко специфичното за него е близко до нас, до нашия душевен
мир
?
Какъв трябва да бъде животът на един човек, за да бъде той описан? Доколко човек осъзнава отговорността си пред обществото и склонен ли е на абсолютна честност по отношение на вътрешния си душевен живот? Подхождайки само по този начин, с пълно доверие към своите читатели, един автор може да ги направи съмишленици, съучастници в своите мисли, чувства и дела. Именно така е постъпил Рудолф Щайнер в описанието на своя жизнен път. Но какво е било особеното при него, как Духът е работил в неговата съдба, с какви предизвикателства е трябвало да се справи?
И доколко специфичното за него е близко до нас, до нашия душевен мир?
Защото това е връзката, която всеки, който чете тази книга, ще търси. А именно – каква е моята връзка с Рудолф Щайнер и как моят живот и съдба са били повлияни от срещата ми с Антропософията? И как можем да развием нашето мислене и съзнателна душа, следвайки неговия пример и да достигнем до истинско духовно познание и себепознание? Всеки от нас, който започва да чете тази книга, трябва да осъзнава собствените си въпроси и търсения и с пълна отдаденост и преклонение да ѝ се посвети. В първите две глави Рудолф Щайнер описва детските си и ученически години и това е времето от 1861 до 1879 година.
към текста >>
С много симпатия и любов той описва положенията, в които се на
мир
а на 9–10 годишна възраст – „пришълец в селото“ и „чужденец у дома си“.
С много топлина е описано това, а ние можем да се запитаме: каква карма работи в тези срещи, какво се повтаря от миналото? Особено в случайните срещи с графа и монасите. Детските спомени са извор на жизнени сили в по-късните периоди на живота. Така Р. Щайнер се потапя в своето детство в един труден за него период, изискващ много сили.
С много симпатия и любов той описва положенията, в които се намира на 9–10 годишна възраст – „пришълец в селото“ и „чужденец у дома си“.
Пее в църковния хор, изживява литургиите на свещеника, помага в къщната работа, има трудности в писането, но обича геометрията, чрез която достига до потвърждение на духовните си изживявания. Познанията по немска литература и естетика получава от лекаря, с когото се сприятелява и от когото взима книги на Гьоте, Шилер, Лесинг. На 11 г. баща му го изпраща в реалното училище във Винер Нойщат, искайки да го подготви за бъдещата му кариера – на ж.п. инженер. Ежедневно се придвижва между двете селища – едното на унгарска територия, другото – на австрийска.
към текста >>
Копнее да срещне учители – личности, на които да подражава, – но първите две години не на
мир
а такива.
Познанията по немска литература и естетика получава от лекаря, с когото се сприятелява и от когото взима книги на Гьоте, Шилер, Лесинг. На 11 г. баща му го изпраща в реалното училище във Винер Нойщат, искайки да го подготви за бъдещата му кариера – на ж.п. инженер. Ежедневно се придвижва между двете селища – едното на унгарска територия, другото – на австрийска. Както и всеки ден да се движи между двата свята.
Копнее да срещне учители – личности, на които да подражава, – но първите две години не намира такива.
И тогава се случва едно събитие в живота му – намира в една книжарница „Критика на чистия разум“ на Кант. Четенето ѝ внася опора и увереност на мисленето му. Чете я даже в час по история, но най-вече през лятото. Той усеща, че „мисленето може да се развие в сила, която действително да обхване нещата и процесите в света“. Връзката му с учителите по геометрия, математика, химия се усилва, както и със същността на самите предмети.
към текста >>
И тогава се случва едно събитие в живота му – на
мир
а в една книжарница „Критика на чистия разум“ на Кант.
На 11 г. баща му го изпраща в реалното училище във Винер Нойщат, искайки да го подготви за бъдещата му кариера – на ж.п. инженер. Ежедневно се придвижва между двете селища – едното на унгарска територия, другото – на австрийска. Както и всеки ден да се движи между двата свята. Копнее да срещне учители – личности, на които да подражава, – но първите две години не намира такива.
И тогава се случва едно събитие в живота му – намира в една книжарница „Критика на чистия разум“ на Кант.
Четенето ѝ внася опора и увереност на мисленето му. Чете я даже в час по история, но най-вече през лятото. Той усеща, че „мисленето може да се развие в сила, която действително да обхване нещата и процесите в света“. Връзката му с учителите по геометрия, математика, химия се усилва, както и със същността на самите предмети. Интересът му към световната история, историята на църквата и религията и на философията нараства през следващите години.
към текста >>
Баща му следи живо със своя колега-опонент руско-турската
война
(1877–1878), заставайки на руската страна.
Чете я даже в час по история, но най-вече през лятото. Той усеща, че „мисленето може да се развие в сила, която действително да обхване нещата и процесите в света“. Връзката му с учителите по геометрия, математика, химия се усилва, както и със същността на самите предмети. Интересът му към световната история, историята на църквата и религията и на философията нараства през следващите години. Научава стенография и книговезство, допълнително изучава латински и гръцки, за да чете в оригинал; занимава се с изоставащите ученици; опознавайки човешката душа, навлиза в практическата психология.
Баща му следи живо със своя колега-опонент руско-турската война (1877–1878), заставайки на руската страна.
Навършването на 18 години е решителен момент във всеки живот. Висшите училища на Виена са най-естественото продължение на многостранните интереси и стремеж към познание на Р. Щайнер. Но преди следването си, той среща произведенията на Фихте – философът на Аз-а. Намира потвърждение, че „човешкият Аз е единствената възможна изходна точка към едно истинско познание“. Годината е 1879.
към текста >>
На
мир
а потвърждение, че „човешкият Аз е единствената възможна изходна точка към едно истинско познание“.
Научава стенография и книговезство, допълнително изучава латински и гръцки, за да чете в оригинал; занимава се с изоставащите ученици; опознавайки човешката душа, навлиза в практическата психология. Баща му следи живо със своя колега-опонент руско-турската война (1877–1878), заставайки на руската страна. Навършването на 18 години е решителен момент във всеки живот. Висшите училища на Виена са най-естественото продължение на многостранните интереси и стремеж към познание на Р. Щайнер. Но преди следването си, той среща произведенията на Фихте – философът на Аз-а.
Намира потвърждение, че „човешкият Аз е единствената възможна изходна точка към едно истинско познание“.
Годината е 1879. Настъпва важна епоха за развитието на човечеството. Виена е основно място в Европа, където има пълнокръвен духовен и културен живот – тук творят водещи композитори на века, учени, медици, художници, философи, литератори. В следващите 11 години в тази среда ще учи и твори Р. Щайнер. Тук среща Карл Юлиус Шрьоер, негов преподавател по немска литература, най-добрия изследовател на Гьоте и Шилер. Р.
към текста >>
Щайнер повтаря опитите на Гьоте, търсейки духовно-научно обяснение на феномена на светлината и цветовете, на природните процеси, растенията, на
мир
айки свой път към учението за метаморфозата.
Той винаги е на различно мнение и успява да го отстоява, запазвайки доверието и обичта на приятелите си. Става антивагнерианец, приемайки само чистата музика. Става член на Немската читалня на Висшето техническо училище, а покъсно библиотекар и неин председател. Навлиза в социалния живот на Австрия, проследявайки парламентарните и партийни борби. Приятелството му с Шрьоер води до по-дълбоко навлизане в съчиненията на Гьоте, а и духът на последния невидимо присъства.
Щайнер повтаря опитите на Гьоте, търсейки духовно-научно обяснение на феномена на светлината и цветовете, на природните процеси, растенията, намирайки свой път към учението за метаморфозата.
Изучава анатомия, физиология на растения, животни и човека и идва до една идея, която почти 30 години изследва в тишина, преди да я публикува и защити – троичния човек, троичната организация на човека. За да може да се издържа, работи като частен учител и това налага непрекъснато да се самообразова, като в същото време това го предпазва от едностранчивост. Подобрявайки педагогическите си умения, той става възпитател в едно семейство с умствено изостанало 10-годишно дете с хидроцефалия. След 2 години има значителен напредък – детето тръгва на училище, а по-късно завършва медицина. Така Рудолф Щайнер поставя началото и на лечебната педагогика, която след около 30 години ще предложи на света.
към текста >>
След връщането му във Виена на
мир
а още един духовен кръг, този на Мари Ланг.
Социалният въпрос, който ще осветли след 30 години, още сега придобива за него огромно значение. Запознава се със съчиненията на Маркс и Енгелс и изживява болезнено неистината, че материално-икономическите сили са носители на развитието, а духовното е само надстройка. Публикациите на Щайнер върху съчиненията на Гьоте стават повод да бъде поканен в Архива му във Ваймар, за да бъде обработено и издадено наследството на немския поет и естественик. Рудолф Щайнер пътува дотам за няколко седмици и това е първото му голямо пътешествие – Ваймар, Берлин, Мюнхен. Изживява местата на Гьоте, докосва се до творбите му, в Берлин се среща с Едуард фон Хартман, търси навсякъде изкуството, което обогатява душевния му живот.
След връщането му във Виена намира още един духовен кръг, този на Мари Ланг.
Там среща Роза Майредер, с която споделя духовните си интереси и особено подготвянето на докторската си дисертация и „Философия на свободата“. Само в свободното от сетивност мислене душата живее в духовната същност на света и намира духовните първопричини на битието. Преживяващият се в своята вътрешност човешки дух среща духа на света, който действа не зад сетивният свят, а вътре в него. Духовното в човека се изявява, когато в неговите импулси и воля действат моралните интуиции на свободното от сетивност мислене. Тогава това действие е свободно и човекът също е свободно същество.
към текста >>
Само в свободното от сетивност мислене душата живее в духовната същност на света и на
мир
а духовните първопричини на битието.
Публикациите на Щайнер върху съчиненията на Гьоте стават повод да бъде поканен в Архива му във Ваймар, за да бъде обработено и издадено наследството на немския поет и естественик. Рудолф Щайнер пътува дотам за няколко седмици и това е първото му голямо пътешествие – Ваймар, Берлин, Мюнхен. Изживява местата на Гьоте, докосва се до творбите му, в Берлин се среща с Едуард фон Хартман, търси навсякъде изкуството, което обогатява душевния му живот. След връщането му във Виена намира още един духовен кръг, този на Мари Ланг. Там среща Роза Майредер, с която споделя духовните си интереси и особено подготвянето на докторската си дисертация и „Философия на свободата“.
Само в свободното от сетивност мислене душата живее в духовната същност на света и намира духовните първопричини на битието.
Преживяващият се в своята вътрешност човешки дух среща духа на света, който действа не зад сетивният свят, а вътре в него. Духовното в човека се изявява, когато в неговите импулси и воля действат моралните интуиции на свободното от сетивност мислене. Тогава това действие е свободно и човекът също е свободно същество. В последната година от престоя си във Виена Рудолф Щайнер развива още по-интензивен социален живот. Пътува до Будапеща, а по-късно и до Трансилвания, където изнася лекция, изживява народностния дух на тези места.
към текста >>
Отново у
мир
а главата на едно семейство, твърде близко до него.
Личност с дълбока човешка драма, подсъзнателно стремяща се към духа, бореща се срещу бездуховните възгледи на времето. След като го посещава в дома му, Рудолф Щайнер завършва книгата си за него. Но освен да съзерцава красивото му чело и светлината на прекрасната му душа, витаеща над лежащия в прострация Ницше, друг контакт Щайнер не може да осъществи. Щайнер живее между светогледите на Гьоте и Ницше. „Гьоте открива духа в природната действителност; Ницше губи духовното в мита в своя блян за природата“.Но попада в една аналогична на Виена ситуация.
Отново умира главата на едно семейство, твърде близко до него.
И Щайнер проследява пътя на душата в духовния свят, както и на онази душа във Виена, бащата на любимото момиче. А тук във Ваймар това е съпругът на Анна, към която той изпитва дълбоко приятелство и която след няколко години ще стане негова съпруга в Берлин. В последната си година във Ваймар, навлизайки в 36тата си година, Рудолф Щайнер изживява дълбок душевен прелом. Той не изтъква факта, че навлиза в периода на съзнателната душа, но ние можем да го свържем и с това. Досега сетивният свят му създава затруднения, но сега тази бариера отпада.
към текста >>
18.
II. Ученически години
GA_28 Моят жизнен път
Нойдьорфл се на
мир
аше в Унгария, а Винер Нойщат в Долна Австрия.
Така че няколко дни след това бях на приемния изпит за него. Там не се получи толкова добре, колкото преди, но все пак бях приет. Беше октомври 1872 г. Сегавсекидентрябвашеда изминавам пътя от Нойдьорфл до Винер Нойщат. Сутрин можех да пътувам с влака, а вечер трябваше да се прибирам пеш, тъй като нямаше влак в нужното време.
Нойдьорфл се намираше в Унгария, а Винер Нойщат в Долна Австрия.
Така че ежедневно ходех от „Транслейтания“ до „Цислейтания“. (Така се наричаха официално унгарската и австрийската територия.) По време на обедната пауза оставах във Винер Нойщат. Намери се една госпожа, която се беше запознала с мен по време на един от престоите ѝ на Нойдьорфлската гара и така беше разбрала, че ще тръгвам на училище във Винер Нойщат. Родителите ми ѝ бяха споделили своята загриженост за това къде ще се храня, когато ходя на училище.
към текста >>
В мен започна да се изгражда мисловен мост между теориите за
мир
овото устройство, които научих от свещеника, и съдържанието на тази статия.
В този мой училищен живот обаче се случи едно събитие, което ми оказа дълбоко душевно въздействие. В годишника, който излизаше в края на всяка учебна година, училищният директор беше публикувал статия, озаглавена „Привличането, разгледано като резултат от движението“. Като единадесетгодишно момче отначало не можах да разбера почти нищо от нейното съдържание. Защото от самото начало започваше с висша математика. Но от отделни изречения все пак долавях някакъв смисъл.
В мен започна да се изгражда мисловен мост между теориите за мировото устройство, които научих от свещеника, и съдържанието на тази статия.
В нея имаше и препратка към една книга, която директорът беше написал, а именно „Общото движение на материята като основна причина за всички природни явления“. Пестих толкова дълго, колкото беше нужно, за да си купя книгата. Сега за мен стана цел да науча възможно най-бързо всичко, което можеше да ми помогне да разбера съдържанието на статията и книгата. Става дума за следното. Училищният директор смяташе концепцията за силите, действащи на разстояние от телата, за недоказана „мистична“ хипотеза.
към текста >>
Помислих си, че така и така вкъщи трябва да прочитам на
мир
ащото се в него.
Идеалът ми беше да постигна възможно най-голяма точност при изпълнение на геометрическото построение, както и безупречна чистота в защриховането и полагането на цветовете. Така че за четене на „Критика на чистия разум“ точно тогава почти не ми оставаше време. Намерих следния изход. Часовете по история протичаха така, че учителят привидно ни преподаваше, но в действителност четеше от един учебник. После след всеки час трябваше да научаваме преподаваното ни по този начин от нашия учебник.
Помислих си, че така и така вкъщи трябва да прочитам намиращото се в него.
От „преподаването“ на учителя не възприемах нищо. Със слушане на четеното от него не можех да запомня нищичко. Така че разделих отделните коли на книжката на Кант, подвързах ги в учебника по история, който по време на часа стоеше отворен пред мен, и четях Кант, докато от катедрата ни беше „преподавана“ история. Разбира се, това беше голяма несправедливост, що се касае до училищната дисциплина, но не пречеше на никого и пречеше толкова малко на изискващото се от мен, че тогава по история получих оценка „отличен“. През ваканцията ревностно продължих да чета Кант.
към текста >>
Така че започнах да наминавам по-често покрай дома му, който се на
мир
аше на партера на ъгъла между две много тесни улички във Винер Нойщат.
На родителите ми бяха дали неголяма градина с овощни дървета и малка нива с картофи в района на гарата. Бране на череши, работа в градината, подготовка на картофите за садене, обработване на нивата, копаене на зрелите картофи – във всичко това участвахме брат ми, сестра ми и аз. Тогава не отказвах и да пазарувам хранителни продукти в селото през времето, което ми оставаше свободно от училище. Когато бях на около петнадесет години, можах да вляза в по-близки отношения с вече споменатия лекар във Винер Нойщат. Много го обичах заради начина, по който говореше с мен при посещенията си в Нойдьорфл.
Така че започнах да наминавам по-често покрай дома му, който се намираше на партера на ъгъла между две много тесни улички във Винер Нойщат.
Веднъж той беше на прозореца. Извика ме в стаята си. В нея се изправих пред една „голяма“ за тогавашните ми разбирания библиотека. Той отново говорѝ за литература, взе от колекцията си от книги комедията „Мина фон Барнхелм“ на Лесинг и каза, че трябва да я прочета и тогава отново да отида при него. Така всеки път той ми даваше книги за четене и ми разрешаваше от време на време да ходя при него.
към текста >>
За него предполагахме, че се на
мир
а в по-близка връзка със своята наука, отколкото останалите.
Той водеше часовете си почти изключително въз основа на опити. Говореше малко. Оставяше природните явления да говорят сами за себе си. Той беше един от любимите ни учители. В него имаше нещо необикновено, благодарение на което за учениците си той се различаваше от другите учители.
За него предполагахме, че се намира в по-близка връзка със своята наука, отколкото останалите.
Тях ние, учениците, винаги титулувахме „професоре“, него, въпреки че той също беше „професор“ – „г-н доктор“. Той беше брат на дълбокомисления тиролски поет Херман фон Гилм. Погледът му силно привличаше вниманието. Човек придобиваше усещането, че този мъж е свикнал да вниква с острота в природните явления и след това да ги задържа в погледа си. Начинът му на преподаване малко ме объркваше.
към текста >>
На
мир
айки се под такива впечатления, ми беше истински трудно да се при
мир
я с часовете по история и литература в училище.
Въпреки че в училище получавах най-добрите оценки по история, дотогава тя беше останала малко встрани от мен. Сега за мен тя се превърна в нещо вътрешно. Топлотата, с която Ротек улавяше и описваше историческите събития, ме въодушевяваше. Все още не забелязвах едностранчивия смисъл на възгледите му. Чрез него открих и други двама историци, които чрез стила и историческите си разбирания за живота ми направиха найдълбоко впечатление: Йохан фон Мюлер и Тацит.
Намирайки се под такива впечатления, ми беше истински трудно да се примиря с часовете по история и литература в училище.
Но се опитвах да оживя тези часове с всичко, което бях научил извън тях. По такъв начин прекарах времето си през трите горни от седемте класа на реалното училище. От петнадесетата си година започнах да помагам с уроците на някои съученици от същия набор или на по-малки от мен ученици. Учителският съвет ме препоръчваше на драго сърце за тези помощни часове, тъй като ме смятаха за „добър ученик“. А така ми се предлагаше и възможност да допринеса поне с малко към това, което родителите ми трябваше да заделят от оскъдните си доходи за моето образование.
към текста >>
Тъй като трябваше да правя тези съчинения и за самия себе си, се налагаше да на
мир
ам различни форми за разработка на всяка тема, която ни беше задавана.
Възприетото от мен в напълно съзнателно душевно състояние се различаваше значително от преминава щите покрай мен като насън учебни занятия. За преобразуване на възприетите в полусън знания се грижеше фактът, че сега трябваше да ги оживя, помагайки на другите да усвоят материала. От друга страна, поради това бях принуден да се занимавам с практическа психология още в ранна възраст. От моите ученици се запознах с трудностите в развитието на човешката душа. На съучениците от същия набор, на които помагах с уроците, трябваше да пиша преди всичко съчиненията по немски.
Тъй като трябваше да правя тези съчинения и за самия себе си, се налагаше да намирам различни форми за разработка на всяка тема, която ни беше задавана.
Често се чувствах поставен в истински трудно положение. Първо пишех собственото си съчинение, след което вече бях дал най-добрите си мисли по темата. С учителя по немски език и литература в трите горни класа се намирах в доста обтегнати отношения. От съучениците ми той бе смятан за „най-умния преподавател“ и за особено строг. Моите съчинения винаги се получаваха много дълги.
към текста >>
С учителя по немски език и литература в трите горни класа се на
мир
ах в доста обтегнати отношения.
От моите ученици се запознах с трудностите в развитието на човешката душа. На съучениците от същия набор, на които помагах с уроците, трябваше да пиша преди всичко съчиненията по немски. Тъй като трябваше да правя тези съчинения и за самия себе си, се налагаше да намирам различни форми за разработка на всяка тема, която ни беше задавана. Често се чувствах поставен в истински трудно положение. Първо пишех собственото си съчинение, след което вече бях дал най-добрите си мисли по темата.
С учителя по немски език и литература в трите горни класа се намирах в доста обтегнати отношения.
От съучениците ми той бе смятан за „най-умния преподавател“ и за особено строг. Моите съчинения винаги се получаваха много дълги. Та нали по-късия вариант диктувах на съучениците си. На учителя му трябваше дълго време, за да ги прочете. Когато след зрелостния ни изпит, по време на тържеството по случай завършване на училище, за първи път седеше вече „по-спокойно“ с нас, учениците, той ми каза колко ми е бил ядосан заради дългите ми съчинения.Към това се прибави и още нещо.
към текста >>
В бащиния ми дом по това време чувах да се дискутира много за руско-турската
война
(1877–1878 г.).
В училище той не внасяше нищо от партийните си възгледи. Но благодарение на реалното му участие в живота, занятията му по история сами притежаваха пълнокръвен живот. С резултатите от прочетеното от Ротек в душата слушах пламенните тълкувания на историята на този учител. Между тях съществуваше красива хармония. Смятам, че за мен беше от голямо значение, че имах шанса да получа знания по съвременна история тъкмо по този начин.
В бащиния ми дом по това време чувах да се дискутира много за руско-турската война (1877–1878 г.).
Служителят, който всеки трети ден сменяше баща ми в службата, беше много оригинален човек. За смяната си той винаги пристигаше с огромна пътна чанта. Вътре носеше голяма папка с ръкописи. Това бяха извадки от най-различни научни книги. Често ми даваше да чета от тях.
към текста >>
19.
XX. Ваймарски приятелски кръг
GA_28 Моят жизнен път
С това си съчинение фон дер Хелен постигна резултати, които всеки един от колегите му специалисти веднага на
мир
аше за „цялостни“.
ДВАДЕСЕТА ГЛАВА Ваймарски приятелски кръг Прекрасен и радушен прием намерих в семейството на Едуард фон дер Хелен, архивар в Архива на Гьоте и Шилер. Тази личност имаше специално положение сред другите сътрудници в Архива. В кръга на професионалните филолози той се радваше на изключително голяма почит благодарение на първия си, изключително удачен труд за „Участието на Гьоте във физиогномическите фрагменти на Лафатер“.
С това си съчинение фон дер Хелен постигна резултати, които всеки един от колегите му специалисти веднага намираше за „цялостни“.
Единствено самият автор не мислеше така. Той разглеждаше труда си като методическо постижение, чиито принципи „биха могли да бъдат изучени“ от всекиго, докато собственият му стремеж беше към всестранно изпълване с вътрешно душевно съдържание. Ако нямаше посетители, ние тримата дълго седяхме в стария работен кабинет на Архива, докато той все още се намираше в двореца: фон дер Хелен, който готвеше издаването на писмата на Гьоте, Юлиус Вале, работещ върху Гьотевите дневници, и аз, който пък се занимавах с естественонаучните му съчинения. Но тъкмо поради духовните потребности на Едуард фон Хелен в промеждутъците между работата беседвахме върху най-разнообразни сфери от духовния и обществения живот. Все пак най-голям беше делът на интересите, свързани с Гьоте.
към текста >>
Ако нямаше посетители, ние тримата дълго седяхме в стария работен кабинет на Архива, докато той все още се на
мир
аше в двореца: фон дер Хелен, който готвеше издаването на писмата на Гьоте, Юлиус Вале, работещ върху Гьотевите дневници, и аз, който пък се занимавах с естественонаучните му съчинения.
Тази личност имаше специално положение сред другите сътрудници в Архива. В кръга на професионалните филолози той се радваше на изключително голяма почит благодарение на първия си, изключително удачен труд за „Участието на Гьоте във физиогномическите фрагменти на Лафатер“. С това си съчинение фон дер Хелен постигна резултати, които всеки един от колегите му специалисти веднага намираше за „цялостни“. Единствено самият автор не мислеше така. Той разглеждаше труда си като методическо постижение, чиито принципи „биха могли да бъдат изучени“ от всекиго, докато собственият му стремеж беше към всестранно изпълване с вътрешно душевно съдържание.
Ако нямаше посетители, ние тримата дълго седяхме в стария работен кабинет на Архива, докато той все още се намираше в двореца: фон дер Хелен, който готвеше издаването на писмата на Гьоте, Юлиус Вале, работещ върху Гьотевите дневници, и аз, който пък се занимавах с естественонаучните му съчинения.
Но тъкмо поради духовните потребности на Едуард фон Хелен в промеждутъците между работата беседвахме върху най-разнообразни сфери от духовния и обществения живот. Все пак най-голям беше делът на интересите, свързани с Гьоте. От записаното в Гьотевите дневници, от неговите писма, разкриващи толкова възвишени гледни точки и толкова широки хоризонти, можеха да произтекат наблюдения, отвеждащи в глъбините на битието и в ширините на живота. Едуард фон дер Хелен беше така любезен да ме въведе в семейния си кръг, за да се развият още повече нашите отношения, възникнали вследствие от така интересното ни общуване в Архива. Семейството на Едуард фон дер Хелен се движеше в кръговете, които описах около съпрузите Олден, Габриеле Ройтер и други, така че благодарение на това кръгът на моите познанства значително се разшири.
към текста >>
С голяма любезност се отличаваха и бащата на г-жа фон дер Хелен, генерал-лейтенант, който беше участвал във
война
та от седемдесетте години като майор, както и втората му дъщеря.
Тя беше истински художествена натура, една от тези, които можеха да постигнат много в изкуството, ако не я отвличаха други житейски задължения. Но съдбата ѝ, доколкото знам, беше такава, че артистичната страна на тази жена е могла да се изрази само през ранните години от живота ѝ. Но всяка дума, която можехме да разменим с нея за изкуството, ми оказваше много благотворно влияние. Основната ѝ черта беше известна сдържаност, внимателност в преценките ѝ, ведно с чиста дълбока човечност. След всяка такава беседа с г-жа фон дер Хелен душата ми още дълго беше заета с това, което тя по-скоро беше подсказала, отколкото казала.
С голяма любезност се отличаваха и бащата на г-жа фон дер Хелен, генерал-лейтенант, който беше участвал във войната от седемдесетте години като майор, както и втората му дъщеря.
В обкръжението на тези хора живееха най-добрите страни на немската духовност, онази духовност, чиито религиозни, естетически и популярно-научни импулси, толкова дълго съставлявали истинската духовна същност на немците, проникваха във всички области на социалния живот. Интересите на Едуард фон дер Хелен за известно време ме приближиха до политическия живот на това време. Неудовлетворението от някои филологически въпроси тласна фон дер Хелен към оживения политически живот на Ваймар. Струваше му се, че тук за него се отваря по-широка житейска перспектива. Приятелският интерес към тази личност застави и мен да проявявам интерес към движенията в обществения живот, без да взимам активно участие в политиката.
към текста >>
Много от нещата, които в настоящето се показаха или в своята невъзможност за съществуване, или пък породиха ужасяващи метаморфози в абсурдни социални форми, тогава се на
мир
аха в своя стадий на зараждане и носеха в себе си надеждата на работническата класа, на която красноречиви и енергични лидери бяха съумели да внушат, че за човечеството трябва да дойде ново време в социалното устройство.
В обкръжението на тези хора живееха най-добрите страни на немската духовност, онази духовност, чиито религиозни, естетически и популярно-научни импулси, толкова дълго съставлявали истинската духовна същност на немците, проникваха във всички области на социалния живот. Интересите на Едуард фон дер Хелен за известно време ме приближиха до политическия живот на това време. Неудовлетворението от някои филологически въпроси тласна фон дер Хелен към оживения политически живот на Ваймар. Струваше му се, че тук за него се отваря по-широка житейска перспектива. Приятелският интерес към тази личност застави и мен да проявявам интерес към движенията в обществения живот, без да взимам активно участие в политиката.
Много от нещата, които в настоящето се показаха или в своята невъзможност за съществуване, или пък породиха ужасяващи метаморфози в абсурдни социални форми, тогава се намираха в своя стадий на зараждане и носеха в себе си надеждата на работническата класа, на която красноречиви и енергични лидери бяха съумели да внушат, че за човечеството трябва да дойде ново време в социалното устройство.
Пролетарски радикални елементи, отличаващи се с разсъдливост, завоюваха авторитет. Беше много интересно да ги наблюдаваш, тъй като това, което се проявяваше тогава по подобен начин, беше като кипене на социалния живот някъде под почвата. Отгоре живееше изпълненият с достойнство консерватизъм, опиращ се на един благородно мислещ двор, действащ енергично и настоятелно в името на всичко хуманно. В тази атмосфера процъфтяваше реакционната партия, възприемаща себе си като нещо естествено, а също и т. нар. националлиберализъм.
към текста >>
Защото става дума за сближаването ми с двете човешки души в
мир
овите области, в които пребиваваха, след като бяха преминали през портата на смъртта.
Там беше библиотеката на починалия. Това беше човек, изявявал духовен интерес в много области, обаче също като живелия във Виена, напълно отказал се от контакта с хора, живеещ в собствения си „духовен свят“ и също като него смятан от света за „особняк“. Възприемах мъжа, както приемах и другия, без да мога да го срещна във физическия живот, преминаващ през съдбата ми като „зад кулисите на битието“. Във Виена възникнаха прекрасни отношения между семейството на така познатия „непознат“ и мен, а във Ваймар между втория също така „непознат“, неговото семейство и мен възникна дори още по-значима връзка. Когато трябва да говоря за двамата „непознати познати“, си давам сметка, че това, което имам да кажа, ще бъде сметнато от повечето хора за нелепа фантазия.
Защото става дума за сближаването ми с двете човешки души в мировите области, в които пребиваваха, след като бяха преминали през портата на смъртта.
Всеки има вътрешното право да зачеркне изказванията за тази област от сферата на своите интереси, но съвсем друго е да я разглежда като нещо, което може да бъде охарактеризирано единствено като фантастични измишльотини. На този, който прави това, съм длъжен да кажа, че винаги съм търсил източниците на такава душевна организация, изхождайки от която може с увереност да се говори за духовното, при такива точни клонове от науката като математиката или аналитичната механика. Така че, когато твърдя следното, не мога да бъда упрекнат в лекомислени брътвежи, без отговорност пред познанието. Силите на духовното съзерцание, които носех в душата си тогава, направиха възможно за мен да имам по-близка връзка с двете души след земната им смърт. Те бяха устроени по начин, различен от този на други починали, които след земната си смърт най-напред преминават през един живот, който, според своето съдържание, е тясно свързан със земния и който едва бавно и постепенно става подобен на този, който човекът преживява в чисто духовния свят, където преминава неговото битие до следващия земен живот.
към текста >>
Всеки от тях би отклонил какъвто и да е подобен
мир
оглед, който тогава биха могли да срещнат, защото „естественонаучното мислене“ им се е струвало резултат от фактите, съгласно характера на мисловните привички на епохата.
Те бяха устроени по начин, различен от този на други починали, които след земната си смърт най-напред преминават през един живот, който, според своето съдържание, е тясно свързан със земния и който едва бавно и постепенно става подобен на този, който човекът преживява в чисто духовния свят, където преминава неговото битие до следващия земен живот. Двамата „непознати познати“ бяха изучили основно идеите на материалистическата епоха. Те бяха преработили в себе си мисловно естественонаучния начин на мислене. Вторият, който ми донесе Ваймар, познаваше добре дори Билрот и други подобни мислители естественици. Затова пък по време на земния им живот и двамата бяха останали далеч от всякакъв духовен светоглед.
Всеки от тях би отклонил какъвто и да е подобен мироглед, който тогава биха могли да срещнат, защото „естественонаучното мислене“ им се е струвало резултат от фактите, съгласно характера на мисловните привички на епохата.
Но тази свързаност с материализма на епохата и при двете личности бе останала изцяло в света на идеите. Те не участваха в житейските навици, следващи от материализма на тяхното мислене и които преобладаваха при всички останали хора. Те бяха „особняци пред света“, живееха в по-примитивни форми, отколкото беше прието тогава и отколкото им позволяваше имущественото състояние. Така че те не бяха пренесли в духовния свят това, което би могла да даде на техните индивидуалности връзката с материалистическите волеви ценности, а само насаденото у тези индивидуалности от материалистическите мисловни ценности. Разбира се, случващото се в душите им се разиграваше в по-голямата си част в подсъзнанието.
към текста >>
20.
XXXII. Теософия и антропософия
GA_28 Моят жизнен път
Усещам нещо болезнено, когато в днешните дискусии, касаещи антропософията, постоянно се налага да четем мисли от сорта, че световната
война
е породила в душите на хората настроения, благоприятни за появата на всевъзможни „мистични“ и други подобни духовни течения, и когато сред такива течения се споменава и антропософията.
ТРИДЕСЕТ И ВТОРА ГЛАВА Теософия и антропософия
Усещам нещо болезнено, когато в днешните дискусии, касаещи антропософията, постоянно се налага да четем мисли от сорта, че световната война е породила в душите на хората настроения, благоприятни за появата на всевъзможни „мистични“ и други подобни духовни течения, и когато сред такива течения се споменава и антропософията.
Срещу това трябва да се възрази, че антропософското движение е основано в началото на века и че след основаването му в него никога не е правено нещо съществено, което да не е обусловено от вътрешния живот на духа. За двадесет и пет години натрупах в себе си запас от духовни впечатления. Въплътих ги в лекции, статии и книги. Всичко, което правех, изхождаше от духовни импулси. Всяка тема е изведена по същество от духа.
към текста >>
По време на
война
та съм говорил и на теми по повод събитията на нашето време.
Срещу това трябва да се възрази, че антропософското движение е основано в началото на века и че след основаването му в него никога не е правено нещо съществено, което да не е обусловено от вътрешния живот на духа. За двадесет и пет години натрупах в себе си запас от духовни впечатления. Въплътих ги в лекции, статии и книги. Всичко, което правех, изхождаше от духовни импулси. Всяка тема е изведена по същество от духа.
По време на войната съм говорил и на теми по повод събитията на нашето време.
Но в това е нямало никакво намерение да се възползвам от настроението на епохата с цел разпространение на антропософията. Това стана, защото хората искаха определени съвременни събития да бъдат осветлени от познанието, идващо от духовния свят. За антропософията не сме се стремили към нищо друго освен тя да поеме по пътя на развитието, възможно поради нейната вътрешна сила, дадена ѝ от духа. За нея би било възможно най-далече от истината да си представяме, че е искала да спечели нещо от тъмните бездни на душите през военното време. Вярно е обаче, че броят на интересуващите се от антропософия нарасна след войната и че членовете на Антропософското общество се увеличиха, но тук трябва да се отбележи, че всички тези факти никога не са променяли нещо в развитието на антропософското дело, що се касае до смисъла, който то възприе в началото на века.
към текста >>
Вярно е обаче, че броят на интересуващите се от антропософия нарасна след
война
та и че членовете на Антропософското общество се увеличиха, но тук трябва да се отбележи, че всички тези факти никога не са променяли нещо в развитието на антропософското дело, що се касае до смисъла, който то възприе в началото на века.
По време на войната съм говорил и на теми по повод събитията на нашето време. Но в това е нямало никакво намерение да се възползвам от настроението на епохата с цел разпространение на антропософията. Това стана, защото хората искаха определени съвременни събития да бъдат осветлени от познанието, идващо от духовния свят. За антропософията не сме се стремили към нищо друго освен тя да поеме по пътя на развитието, възможно поради нейната вътрешна сила, дадена ѝ от духа. За нея би било възможно най-далече от истината да си представяме, че е искала да спечели нещо от тъмните бездни на душите през военното време.
Вярно е обаче, че броят на интересуващите се от антропософия нарасна след войната и че членовете на Антропософското общество се увеличиха, но тук трябва да се отбележи, че всички тези факти никога не са променяли нещо в развитието на антропософското дело, що се касае до смисъла, който то възприе в началото на века.
Обликът, който беше нужно да се придаде на антропософията, имайки предвид вътрешната ѝ духовна същност, първоначално трябваше да преодолее всякакъв род съпротива от страна на теософите в Германия. Преди всичко това беше въпросът за оправдаването на познанието за духа пред „научния начин на мислене“ на епохата. Че това беше необходимо, често съм говорил в тази „автобиография“. Аз взех начина на мислене, с право считан за „научен“ в естествознанието, и го доразвих за познанието за духа. Благодарение на това методът на естествознанието стана малко по-различен за наблюдението на духа, отколкото е за наблюдението на природата.
към текста >>
Явленията в природата бяха „обяснявани“ с помощта на това, че „първичните частици“ на
мир
овата субстанция се групират в атоми, които от своя страна се групират в молекули.
нещо много вредно. Но те не се оттеглиха веднага, тъй като теософията все пак беше „тяхно“ дело и когато в него се случваше нещо, не искаха да стоят настрана. Какво разбираха те под „научност“, която д-р ХюбеШлайден трябваше да обоснове, чрез която теософията трябва да бъде „доказана“? До антропософия изобщо не им беше. Под научност те разбираха атомистичната основа на естественонаучното теоретизиране и изграждането на хипотези.
Явленията в природата бяха „обяснявани“ с помощта на това, че „първичните частици“ на мировата субстанция се групират в атоми, които от своя страна се групират в молекули.
Така възниква материя, представляваща определена структура от атоми в молекули. Този начин на мислене се смяташе за образец. Създаваха се сложни молекули, които трябваше да представляват също и основата за духовна работа. Според тях химическите процеси бяха резултатите от процеси в молекулната структура и за духовните процеси се търсеше някаква аналогия. Този атомизъм, както се дава в „естествознанието“, за мен беше съвършено неприемлив дори в самата тази област, а да искаш да го пренесеш в духовното, ми се струваше мисловно заблуждение, за което даже не може да се говори на сериозно.
към текста >>
Важното за мен беше в това, че мисловното наблюдение изхожда от атома – най-малкото
мир
ово образувание – и търси преход към органичното, към духовното.
В тази област винаги са съществували трудности за моя начин на обосноваване на антропософията. Отдавна от различни страни се дават уверения, че теоретичният материализъм е преодолян. И в това направление антропософията, когато говори за материализъм в науката, се борела срещу вятърни мелници. Затова пък винаги ми е било ясно, че видът преодоляване на материализма, за който става дума, е тъкмо начинът той да бъде несъзнателно запазен. За мен нямаше значение дали атомите възникват от чисто механична или някаква друга дейност в рамките на материалните процеси.
Важното за мен беше в това, че мисловното наблюдение изхожда от атома – най-малкото мирово образувание – и търси преход към органичното, към духовното.
Виждах необходимост да се изхожда от цялото. Атомите или атомните структури могат да са само резултат от духовна, органична дейност. В духа на Гьотевото наблюдение на природата за изходна точка исках да взема съзерцаемите първични феномени, а не някаква мисловна конструкция. За мен винаги е било дълбоко убедително лежащото в думите на Гьоте, че фактите вече се явяват теория и че зад тях няма какво повече да се търси. А това предполага за изследването на природата да се вземе предлаганото от сетивата, а мисленето в тази област да се използва единствено с цел от сложните производни феномени (явления), които не могат да се обозрат, да се стигне до простите, до прафеномените.
към текста >>
Затова трябваше да бъда инфор
мир
ан за всичко, което се случва в него.
Защото такива учения могат да се възприемат единствено от подсъзнанието. И учители, и ученици там се движат в област, в която трябва да се внимава много с това, което е целебно или вредно за човека. Всичко това не касае антропософията, защото тези учения на Блаватска идват изцяло от сферата на подсъзнанието. Вътрешният кръг на Блаватска продължаваше да живее в „Езотеричната школа“. Аз провеждах антропософската си дейност в Теософското общество.
Затова трябваше да бъда информиран за всичко, което се случва в него.
Заради тази информация и понеже сам смятах за необходим един по-тесен кръг за напреднали в антропософското духовно познание, постъпих в „Езотеричната школа“. Наистина, моят по-тесен кръг трябваше да има малко по-друг смисъл от тази школа. Той трябваше да представлява по-висока степен, висш клас за тези, които вече са възприели достатъчно много от елементарните познания в антропософията. Сега навсякъде исках да търся връзка с вече съществуващото, с исторически факти. Относно „Езотеричната школа“ исках да направя това така, както вече го бях направил по отношение на Теософското общество.
към текста >>
Появи се това, което на
мир
аше одобрение чрез вътрешната сила, живееща в антропософията.
Изнасях лекции, които би могъл да изнесе и някой, който няма собствено виждане в духа. Последното веднага оживяваше в лекциите, които държах не в рамките на мероприятията на Теософското общество, а които израстваха от създаваното от нас с Мари фон Сиверс в Берлин. Така възникна работата в Берлин, Мюнхен, Щутгарт и т.н. Включени бяха и други населени места. Съдържанието, характерно за Теософското общество, постепенно изчезна.
Появи се това, което намираше одобрение чрез вътрешната сила, живееща в антропософията.
Докато съвместно с Мари фон Сиверс работехме над организацията на външната ни дейност, аз доразвивах резултатите от духовното си съзерцание. От една страна, разбира се, напълно усъвършенствах пребиваването си в духовния свят, но към 1902 г. и през следващите години имах много нови имагинации, инспирации и интуиции. Те постепенно се оформиха в това, на което по-късно дадох публичност в моите съчинения. Благодарение на дейността, която разгръщаше Мари фон Сиверс, от нещо съвършено малко възникна философско-антропософското издателство.
към текста >>
21.
XXXVIII. Мюнхенският теософски конгрес през 1907 г
GA_28 Моят жизнен път
В Берлин можа да се сфор
мир
а клон на Обществото и аудитория за публичните лекции само от кръга на личности, които отхвърлят всичко, възникнало в светогледите като противоположност на традиционните вярвания.
При цялата си добра воля някой от членовете, който види, че друг е назован, а той самият – не, ще изпита чувство на горчивина. Ще посоча по име по същество само онези личности, които, освен в дейността си в Обществото, са активни и в духовния живот. Няма да споменавам тези, които не са внесли такава активност в Обществото. В Берлин и Мюнхен беше необходимо да се развиват двата противоположни полюса на антропософската дейност. В антропософията идваха хора, които не откриваха това, което търсеха душите им като духовно съдържание нито в естественонаучния светоглед, нито в традиционните догми.
В Берлин можа да се сформира клон на Обществото и аудитория за публичните лекции само от кръга на личности, които отхвърлят всичко, възникнало в светогледите като противоположност на традиционните вярвания.
Защото привържениците на мирогледите, основаващи се на рационализма, интелектуализма и т.н. намираха в това, което дава антропософията, фантастика, суеверия и т.н. Затова възникна кръг от членове и слушатели, които приемат антропософията, без да насочват чувствата или идеите си в друга посока, освен към нея. Те не получаваха удовлетворение от това, което им се предлагаше от други източници. Тази душевна настройка трябваше да бъде зачетена.
към текста >>
Защото привържениците на
мир
огледите, основаващи се на рационализма, интелектуализма и т.н.
Ще посоча по име по същество само онези личности, които, освен в дейността си в Обществото, са активни и в духовния живот. Няма да споменавам тези, които не са внесли такава активност в Обществото. В Берлин и Мюнхен беше необходимо да се развиват двата противоположни полюса на антропософската дейност. В антропософията идваха хора, които не откриваха това, което търсеха душите им като духовно съдържание нито в естественонаучния светоглед, нито в традиционните догми. В Берлин можа да се сформира клон на Обществото и аудитория за публичните лекции само от кръга на личности, които отхвърлят всичко, възникнало в светогледите като противоположност на традиционните вярвания.
Защото привържениците на мирогледите, основаващи се на рационализма, интелектуализма и т.н.
намираха в това, което дава антропософията, фантастика, суеверия и т.н. Затова възникна кръг от членове и слушатели, които приемат антропософията, без да насочват чувствата или идеите си в друга посока, освен към нея. Те не получаваха удовлетворение от това, което им се предлагаше от други източници. Тази душевна настройка трябваше да бъде зачетена. И тъй като това се случваше, броят на членовете, както и този на слушателите на публичните лекции, все повече се увеличаваше.
към текста >>
на
мир
аха в това, което дава антропософията, фантастика, суеверия и т.н.
Няма да споменавам тези, които не са внесли такава активност в Обществото. В Берлин и Мюнхен беше необходимо да се развиват двата противоположни полюса на антропософската дейност. В антропософията идваха хора, които не откриваха това, което търсеха душите им като духовно съдържание нито в естественонаучния светоглед, нито в традиционните догми. В Берлин можа да се сформира клон на Обществото и аудитория за публичните лекции само от кръга на личности, които отхвърлят всичко, възникнало в светогледите като противоположност на традиционните вярвания. Защото привържениците на мирогледите, основаващи се на рационализма, интелектуализма и т.н.
намираха в това, което дава антропософията, фантастика, суеверия и т.н.
Затова възникна кръг от членове и слушатели, които приемат антропософията, без да насочват чувствата или идеите си в друга посока, освен към нея. Те не получаваха удовлетворение от това, което им се предлагаше от други източници. Тази душевна настройка трябваше да бъде зачетена. И тъй като това се случваше, броят на членовете, както и този на слушателите на публичните лекции, все повече се увеличаваше. Възникна антропософски живот, който в известна степен беше затворен в себе си и малко се интересуваше от други опити да се хвърли поглед в духовния свят.
към текста >>
В резултат на това в Берлин от самото начало се сфор
мир
а еднороден клон на Обществото.
Там в антропософската работа от самото начало беше деен художественият елемент. А в него един светоглед като антропософския биваше възприеман по съвсем различен начин, отколкото от рационализма и интелектуализма. Художественият образ е по-духовен от рационалистичното понятие. Той също така е жив и не умъртвява духовното в душата, както прави това интелектуализмът. Тонът за създаването на кръга от членове на Обществото и слушатели в Мюнхен се задаваше от личности, у които художественото усещане беше развито по посочения начин.
В резултат на това в Берлин от самото начало се сформира еднороден клон на Обществото.
Интересите на тези, които търсеха антропософията, бяха сходни. В Мюнхен художествените възприятия в отделни кръгове доведоха до индивидуални потребности и аз изнасях лекции в тези кръгове. Постепенно съсредоточието на този кръг станаха личностите, които се групираха около графиня Паулине фон Калкройт и г-ца Софи Щинде, последната от които почина по време на войната. Този кръг уреждаше също така и публичните ми лекции в Мюнхен. Благодарение на все по-задълбочаващото се разбиране, тук се научиха прекрасно да възприемат това, което имах да кажа.
към текста >>
Постепенно съсредоточието на този кръг станаха личностите, които се групираха около графиня Паулине фон Калкройт и г-ца Софи Щинде, последната от които почина по време на
война
та.
Той също така е жив и не умъртвява духовното в душата, както прави това интелектуализмът. Тонът за създаването на кръга от членове на Обществото и слушатели в Мюнхен се задаваше от личности, у които художественото усещане беше развито по посочения начин. В резултат на това в Берлин от самото начало се сформира еднороден клон на Обществото. Интересите на тези, които търсеха антропософията, бяха сходни. В Мюнхен художествените възприятия в отделни кръгове доведоха до индивидуални потребности и аз изнасях лекции в тези кръгове.
Постепенно съсредоточието на този кръг станаха личностите, които се групираха около графиня Паулине фон Калкройт и г-ца Софи Щинде, последната от които почина по време на войната.
Този кръг уреждаше също така и публичните ми лекции в Мюнхен. Благодарение на все по-задълбочаващото се разбиране, тук се научиха прекрасно да възприемат това, което имах да кажа. И така, в този кръг антропософията се разгърна по начин, който наистина може да се определи като много радващ. Лудвиг Дайнхард, старият теософ, приятел на Хюбе-Шлайденс, много бързо стана приближен член на този кръг. И това беше много ценно.
към текста >>
Тя е жената, заради която Фердинанд Ласал на
мир
а преждевременната си смърт в дуел срещу един румънец.
Тя беше интересна личност и затова беше добре, че тъкмо при нея се събираше кръг, който не търсеше толкова задълбочаване, колкото запознаване с антропософията като едно от духовните течения през този период. По това време г-жа фон Шевич публикува книгата си „Как намерих своя аз“. Това беше своеобразно и силно заявление в защита на теософията. То също способстваше тази дама да стане интересният център на описания кръг. За мен – а също и за много от участниците в кръга – Хелене фон Шевич беше важна част от историята.
Тя е жената, заради която Фердинанд Ласал намира преждевременната си смърт в дуел срещу един румънец.
По-късно тя прави кариера на актриса и в Америка се сприятелява с Е. П. Блаватска и Олкот. Тя беше светска дама, чиито интереси по времето, по което се провеждаха моите лекции при нея, имаха силна духовна насоченост. Силните преживявания, които беше имала, придаваха на нейната поява и на всичко, което правеше, необикновена тежест. Чрез нея сякаш можех да прозра в дейността на Ласал и неговата епоха, както и в някои характерни моменти в живота на Е.
към текста >>
22.
Рудолф Щайнер - обзор върху литературното му и художествено дело
GA_34 Тайната на четирите темперамента
Сътресенията от Първата световна
война
затвърждават концепциите на Рудолф Щайнер за ново изграждане на социалния живот, респективно възпитанието и образованието.
ЛЕКЦИИ ВЪРХУ ВЪЗПИТАНИЕТО Още през 1884 година Рудолф Щайнер апелира за освобождаване на образованието от всякакво държавно опекунство.
Сътресенията от Първата световна война затвърждават концепциите на Рудолф Щайнер за ново изграждане на социалния живот, респективно възпитанието и образованието.
Убеден в световноисторическата мисия на антропософския мироглед Емил Молт, директор на унгарската фабрика „Валдорф-Астория", се обръща към него с молба за изграждане на училище, предназначено за децата на работниците във „Валдорф-Астория". През есента на 1919 година в Щутгарт се открива първото Валдорфско училище. Педагогическите лекции на Рудолф Щайнер са над 200. Днес Валдорфските училища и детски градини са част от облика на цивилизования свят. 293. Цялостното познание за човека като основа на педагогиката.
към текста >>
Убеден в световноисторическата мисия на антропософския
мир
оглед Емил Молт, директор на унгарската фабрика „Валдорф-Астория", се обръща към него с молба за изграждане на училище, предназначено за децата на работниците във „Валдорф-Астория".
ЛЕКЦИИ ВЪРХУ ВЪЗПИТАНИЕТО Още през 1884 година Рудолф Щайнер апелира за освобождаване на образованието от всякакво държавно опекунство. Сътресенията от Първата световна война затвърждават концепциите на Рудолф Щайнер за ново изграждане на социалния живот, респективно възпитанието и образованието.
Убеден в световноисторическата мисия на антропософския мироглед Емил Молт, директор на унгарската фабрика „Валдорф-Астория", се обръща към него с молба за изграждане на училище, предназначено за децата на работниците във „Валдорф-Астория".
През есента на 1919 година в Щутгарт се открива първото Валдорфско училище. Педагогическите лекции на Рудолф Щайнер са над 200. Днес Валдорфските училища и детски градини са част от облика на цивилизования свят. 293. Цялостното познание за човека като основа на педагогиката. Основен педагогически курс I-ва част 14 лекции (Дорнах 1919)
към текста >>
23.
4. Заратустра; Берлин, 19. 01. 1911 г.
GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието
Между констатациите на Духовната наука, на които можахме да обърнем вниманието в течение на изнесените вече сказки от този цикъл, се на
мир
а преди всичко идеята за повтарящите се земни съществувания, т.е.
ЗАРАТУСТРА Берлин, 19 януари 1911 г.
Между констатациите на Духовната наука, на които можахме да обърнем вниманието в течение на изнесените вече сказки от този цикъл, се намира преди всичко идеята за повтарящите се земни съществувания, т.е.
онази днес малко обичана и разбирана идея за това, че в течение на развитието на човечеството върху Земята човешката индивидуалност отново и отново идва да живее в една отделна човешка личност. Ние видяхме и ще видим още, как някои въпроси са свързани с тази идея. Между тези въпроси обаче ще има един, който се отнася за значението на повтарящите се земни съществувания. Бихме могли именно да запитаме: Какво значение има, че човешката индивидуалност не минава само веднъж през живота между раждането и смъртта, а отново и отново се ражда на Земята? Обаче когато от друга страна разглеждаме земното развитие на човека в смисъла на Духовната наука и намираме, че в това развитие на човека се съдържа един прогресивен смисъл, че всяка епоха, всяка нова епоха предлага в известно отношение едно друго съдържание и развитието на човека се намира в една възходяща линия, тогава за нас изпъква пълното значение на факта, че тези разнообразни възможности на живота, тези множество съдържания на живота, които могат да се влеят върху нас в течение на развитието на човечеството действително постоянно и постоянно се приемат от ядката на човешкото същество.
към текста >>
Обаче когато от друга страна разглеждаме земното развитие на човека в смисъла на Духовната наука и на
мир
аме, че в това развитие на човека се съдържа един прогресивен смисъл, че всяка епоха, всяка нова епоха предлага в известно отношение едно друго съдържание и развитието на човека се на
мир
а в една възходяща линия, тогава за нас изпъква пълното значение на факта, че тези разнообразни възможности на живота, тези множество съдържания на живота, които могат да се влеят върху нас в течение на развитието на човечеството действително постоянно и постоянно се приемат от ядката на човешкото същество.
Между констатациите на Духовната наука, на които можахме да обърнем вниманието в течение на изнесените вече сказки от този цикъл, се намира преди всичко идеята за повтарящите се земни съществувания, т.е. онази днес малко обичана и разбирана идея за това, че в течение на развитието на човечеството върху Земята човешката индивидуалност отново и отново идва да живее в една отделна човешка личност. Ние видяхме и ще видим още, как някои въпроси са свързани с тази идея. Между тези въпроси обаче ще има един, който се отнася за значението на повтарящите се земни съществувания. Бихме могли именно да запитаме: Какво значение има, че човешката индивидуалност не минава само веднъж през живота между раждането и смъртта, а отново и отново се ражда на Земята?
Обаче когато от друга страна разглеждаме земното развитие на човека в смисъла на Духовната наука и намираме, че в това развитие на човека се съдържа един прогресивен смисъл, че всяка епоха, всяка нова епоха предлага в известно отношение едно друго съдържание и развитието на човека се намира в една възходяща линия, тогава за нас изпъква пълното значение на факта, че тези разнообразни възможности на живота, тези множество съдържания на живота, които могат да се влеят върху нас в течение на развитието на човечеството действително постоянно и постоянно се приемат от ядката на човешкото същество.
Но това е възможно само тогава, когато с всичко, което той е като същество, е свързан с живия поток на развитието не само веднъж, а много пъти. Когато разглеждаме така цялото това развитие на земното човечество като един пълен със смисъл напредък с проявяване на все ново съдържание, едва тогава ни се явяват в тяхното истинско значение онези духовни величия, които са давали тон, които са били ръководители през различните епохи, които в известно отношение са били източник на едно ново съдържание, на нови импулси за напредващото развитие на човечеството. През този зимен цикъл ние ще се занимаем с редица такива ръководещи същества на развитието на човечеството във връзка с други въпроси. Днес си поставяме задачата, да посочим една такава ръководеща индивидуалност на човечеството, която в известно отношение е една загадка за официалното историческо изследване, която за това изследване се губи в далечни, недостижими със съществуващите документи времена на древността: онази личност, за която днес много се говори, но още малко се познава, личността на Заратустра. Именно при една такава личност, какъвто е бил Заратустра, която във всичко, което е дала на човечеството, което е било получено от нея, очарова така странно днешната епоха, можем да видим, колко големи стават различията по отношение на цялото човешко същество, когато вземем под внимание различните епохи на човечеството.
към текста >>
Древни гръцки писатели постоянно обръщат вниманието върху това, че съществуването на Заратустра трябва да бъде поставено около пет до шест хиляди години преди Троянската
война
.
Обаче Духовната наука ни показва това изпъква вече от държаните до сега сказки и ще изпъкне и от следващите -, че именно човешкият душевен живот, начинът на усещането, на чувствуването и на волението в течение на развитието на човечеството е подложен на големи, пълни със значение промени. В древни времена човешкото съзнание е било съвършено различно и ние имаме основание да приемем, че в бъдеще ще бъдат достигнати отново други степени на това съзнание, различни от тези на нормалното днес човечество. Когато насочим поглед върху Заратустра, ние трябва всъщност да обгърнем съвършено отдалечени от нашата епоха времена. Въпреки това някои нови изследвания считат Заратустра за съвременник на Буда и съгласно тези изследвания той е живял преди шест или шест и половина столетия преди явяването на Християнството на Земята. Но тук трябва да отбележим също знаменателния факт, че и проучванията през последните години, проследявайки внимателно всичко, което съществува като предания върху Заратустра, трябваше да стигнат до констатацията, че все пак онази личност, която се крие зад името на Заратустра, на древния основател на персийската религия, трябва да бъде поставена много, много столетия преди Буда.
Древни гръцки писатели постоянно обръщат вниманието върху това, че съществуването на Заратустра трябва да бъде поставено около пет до шест хиляди години преди Троянската война.
От това, което официалното изследване е открило в много области, можем вече да направим извода: официалното историческо изследване трудно ще се реши на това, обаче накрая ще бъде принудено от самите документи да признае това, което гръцката наука, гръцкото предание е запазило върху далечната древност на епохата на Заратустра. Изхождайки от своите предпоставки, Духовната наука също трябва да постави фактически живота на основателя на персийската религия, на Заратустра, в такива далечни минали времена, както са сторили това вече гръцките писатели в древността. Но тогава ние имаме правото да обърнем вниманието на това, че щом Заратустра е живял в света толкова хилядолетия преди идването на Християнството в света, той трябва да се е намирал пред едно съвършено друго човешко съзнание. Често пъти е обръщано вниманието на това и за него ще говорим и по-нататък, че развитието на човешкото съзнание е станало така, щото в древни времена съновидни, ясновидски състояния с тези думи не трябва да се злоупотребява тук, както днес е случаят в много области че такива ясновидски състояния са били състояния на съзнанието на същински нормалните хора. Така щото човекът не е виждал света така в понятия и идеи, в строго очертани сетивни възприятия, както го вижда днес.
към текста >>
Но тогава ние имаме правото да обърнем вниманието на това, че щом Заратустра е живял в света толкова хилядолетия преди идването на Християнството в света, той трябва да се е на
мир
ал пред едно съвършено друго човешко съзнание.
Въпреки това някои нови изследвания считат Заратустра за съвременник на Буда и съгласно тези изследвания той е живял преди шест или шест и половина столетия преди явяването на Християнството на Земята. Но тук трябва да отбележим също знаменателния факт, че и проучванията през последните години, проследявайки внимателно всичко, което съществува като предания върху Заратустра, трябваше да стигнат до констатацията, че все пак онази личност, която се крие зад името на Заратустра, на древния основател на персийската религия, трябва да бъде поставена много, много столетия преди Буда. Древни гръцки писатели постоянно обръщат вниманието върху това, че съществуването на Заратустра трябва да бъде поставено около пет до шест хиляди години преди Троянската война. От това, което официалното изследване е открило в много области, можем вече да направим извода: официалното историческо изследване трудно ще се реши на това, обаче накрая ще бъде принудено от самите документи да признае това, което гръцката наука, гръцкото предание е запазило върху далечната древност на епохата на Заратустра. Изхождайки от своите предпоставки, Духовната наука също трябва да постави фактически живота на основателя на персийската религия, на Заратустра, в такива далечни минали времена, както са сторили това вече гръцките писатели в древността.
Но тогава ние имаме правото да обърнем вниманието на това, че щом Заратустра е живял в света толкова хилядолетия преди идването на Християнството в света, той трябва да се е намирал пред едно съвършено друго човешко съзнание.
Често пъти е обръщано вниманието на това и за него ще говорим и по-нататък, че развитието на човешкото съзнание е станало така, щото в древни времена съновидни, ясновидски състояния с тези думи не трябва да се злоупотребява тук, както днес е случаят в много области че такива ясновидски състояния са били състояния на съзнанието на същински нормалните хора. Така щото човекът не е виждал света така в понятия и идеи, в строго очертани сетивни възприятия, както го вижда днес. Ние ще получим най-добре един образ за това, как в древни времена човекът е приемал заобикалящия го свят в своето съзнание, ако помислим за последните остатъци на древното първично съзнание: за съновидното съзнание. Всекиму са познати възлизащите се нагоре и надолу, днес в тяхната най-голяма част безсмислени за човешкото съзнание образи на сънищата, които често пъти са само спомени за преживелици във външния свят, въпреки че в сънищата могат да проникнат и по-висши форми на съзнанието, които обаче днешният човек трудно може да изтълкува. Съновидното съзнание можем да кажем протича образно, в бързо сменящи се образи, но същевременно символично.
към текста >>
Насочвайки нашия поглед към онези древни времена ние на
мир
аме на земята на древна Индия онези народи, чиито потомци по-късно видяха между себе си певците на Ведите.
Заратустра действително принадлежеше към онези, които можеха да изживеят в своята душа истини, мъдрости, възгледи, които бяха далече над нормалното човешко съзнание на тяхното време. Той може да изживее следователно истини от свръхсетивните светове, от онези области на свръх сетивните светове, които стоят много, много високо над това, което нормалното човешкото съзнание от негово време можеше да вижда. Такива истини имаше да предаде на своите себеподобни от онази страна, където по-късно се разшири персийската империя. Ако искаме да разберем сега, какво означава Заратустра за човечеството, трябва да бъдем наясно върху въпроса, че той имаше да предаде определен вид светоглед, определен вид разбиране на света на определена част на човечеството, на една съвсем определена част от хората, докато други човешки течения, други народи, други области на човечеството имаха да внесат в общата култура на човечеството друг вид светоглед. И личността на Заратустра е затова интересна за нас, защото той живееше сред един народ, сред една област на народите, която на юг се сблъскваше непосредствено с друга област на народ, който имаше да дари на човечеството духовни блага, духовни течения по съвършено друг начин.
Насочвайки нашия поглед към онези древни времена ние намираме на земята на древна Индия онези народи, чиито потомци по-късно видяха между себе си певците на Ведите.
И на север от тази област, върху която се беше разпространило великото учение за Брахма, имаме онази област на един народ, която беше проникната от могъщия импулс на Заратустра. Обаче по определен начин това, което Заратустра имаше да даде на света, се различаваше основно от това, което Учителите, ръководните Личности имаха да дадат на древните индийци, което след това бе запазено в пленителните песни на Ведите, в дълбоката философия Веданта и което още има своите отзвуци в едно последно велико проблясване в откровението на великия Буда. Ние можем да разберем разликата между това, което излезе от течението на древна Индия и от течението на Заратустра само тогава, когато вземем предвид, че човекът може да дойде в областта на свръхсетивния свят от две страни. В течение на тези сказки ние говорихме вече върху въпроса, как може да се издигне човек в духовния свят. Съществуват само две възможности, чрез които човек може да издигне силите на своята душа, способностите на своето вътрешно същество над нормалното състояние, за да може да се издигне от сетивния свят в свръхсетивния.
към текста >>
И понеже в познанието, което по отношение на духовното проникваше действително по-дълбоко отколкото в наше време, когато сме стигнали така блестящо далече, понеже в познанието всичко се изразява чрез образи, които са преминали в митовете, ние също на
мир
аме, как двете течения единият, мистичният в собствената вътрешност, и другият навън в Космоса са се слели в гръцката култура, срещнали са се и са били култивирани едновременно.
Гледайте този свят! Както знаем, за ученика на индийската мистика този свят беше само майя, илюзия, за да насочи той своя поглед там, където ще намери Брахман. Заратустра учеше своите ученици, че те не трябва да отвръщат своя поглед от този свят, а да го проникнат, да си кажат: Навсякъде, където във външния свят виждаме сетивно-физически изяви, зад тях извън нас действува и тъче нещо духовно! Този е другият път. По един знаменателен начин през епохата на Гърция и двата пътя се съединяват.
И понеже в познанието, което по отношение на духовното проникваше действително по-дълбоко отколкото в наше време, когато сме стигнали така блестящо далече, понеже в познанието всичко се изразява чрез образи, които са преминали в митовете, ние също намираме, как двете течения единият, мистичният в собствената вътрешност, и другият навън в Космоса са се слели в гръцката култура, срещнали са се и са били култивирани едновременно.
Това се изразява във факта, че единият път е бил кръстен на името на бога Дионисий, този пълен с тайнственост бог, който може да бъде намерен, когато човек се потопява все повече и все по-дълбоко и по-дълбоко в своята вътрешност и намира там онова съмнително подчовешко, което по-рано не е имал, от което първо се е развил и е станал човек. То е това, което още непречистено, още полуживотинско, е било кръстено на името на Дионисий. Обаче това, което застава срещу нас, когато обгръщаме с поглед света, когато гледаме духовно това, което застава физически срещу нас за нашите сетива, то е било кръстено с името Аполон. Ето защо в течението на Аполон ни се явява учението на Заратустра, а в течението на Дионисий ни се явява учението на мистическото потопяване, тези две течения ни се явяват в древна Гърция едно до друго. Там те се съединяват, сливат се, Заратустризмът и мистичното учение, което срещаме в неговата най-голяма висота в древна Индия.
към текста >>
Това се изразява във факта, че единият път е бил кръстен на името на бога Дионисий, този пълен с тайнственост бог, който може да бъде намерен, когато човек се потопява все повече и все по-дълбоко и по-дълбоко в своята вътрешност и на
мир
а там онова съмнително подчовешко, което по-рано не е имал, от което първо се е развил и е станал човек.
Както знаем, за ученика на индийската мистика този свят беше само майя, илюзия, за да насочи той своя поглед там, където ще намери Брахман. Заратустра учеше своите ученици, че те не трябва да отвръщат своя поглед от този свят, а да го проникнат, да си кажат: Навсякъде, където във външния свят виждаме сетивно-физически изяви, зад тях извън нас действува и тъче нещо духовно! Този е другият път. По един знаменателен начин през епохата на Гърция и двата пътя се съединяват. И понеже в познанието, което по отношение на духовното проникваше действително по-дълбоко отколкото в наше време, когато сме стигнали така блестящо далече, понеже в познанието всичко се изразява чрез образи, които са преминали в митовете, ние също намираме, как двете течения единият, мистичният в собствената вътрешност, и другият навън в Космоса са се слели в гръцката култура, срещнали са се и са били култивирани едновременно.
Това се изразява във факта, че единият път е бил кръстен на името на бога Дионисий, този пълен с тайнственост бог, който може да бъде намерен, когато човек се потопява все повече и все по-дълбоко и по-дълбоко в своята вътрешност и намира там онова съмнително подчовешко, което по-рано не е имал, от което първо се е развил и е станал човек.
То е това, което още непречистено, още полуживотинско, е било кръстено на името на Дионисий. Обаче това, което застава срещу нас, когато обгръщаме с поглед света, когато гледаме духовно това, което застава физически срещу нас за нашите сетива, то е било кръстено с името Аполон. Ето защо в течението на Аполон ни се явява учението на Заратустра, а в течението на Дионисий ни се явява учението на мистическото потопяване, тези две течения ни се явяват в древна Гърция едно до друго. Там те се съединяват, сливат се, Заратустризмът и мистичното учение, което срещаме в неговата най-голяма висота в древна Индия. Така древните времена бяха призвани да направят двете течения да вървят едно до друго, а в кръговете в древна Гърция, които вярваха в Аполон и в Дионисий, тези две течения се сливат, за да вървят след това единно.
към текста >>
Така щото, когато в нашата култура се издигаме до духовното, ние ги на
мир
аме да живеят единно по-нататък.
То е това, което още непречистено, още полуживотинско, е било кръстено на името на Дионисий. Обаче това, което застава срещу нас, когато обгръщаме с поглед света, когато гледаме духовно това, което застава физически срещу нас за нашите сетива, то е било кръстено с името Аполон. Ето защо в течението на Аполон ни се явява учението на Заратустра, а в течението на Дионисий ни се явява учението на мистическото потопяване, тези две течения ни се явяват в древна Гърция едно до друго. Там те се съединяват, сливат се, Заратустризмът и мистичното учение, което срещаме в неговата най-голяма висота в древна Индия. Така древните времена бяха призвани да направят двете течения да вървят едно до друго, а в кръговете в древна Гърция, които вярваха в Аполон и в Дионисий, тези две течения се сливат, за да вървят след това единно.
Така щото, когато в нашата култура се издигаме до духовното, ние ги намираме да живеят единно по-нататък.
Твърде знаменателно е и това принадлежи към многото загадки, които възникват за мислителя -, че Нитцше е имал едно предчувствие за това, но нищо повече, и обосновал в своята първа книга "Раждането на трагедията от духа на музиката", че в древна Гърция този кръг не вярващите в Дионисий и на вярващите в Аполон се срещат като духовно-научно и като мистично течение. Интересно е сега да се види, как действително Заратустра е учил най-големи подробности своите ученици и с това цялата култура, която изхожда от него, че зад всичко сетивно трябва да се вижда Духът. Тук важното е, че не е достатъчно когато се казва: Пред нас се простира сетивният свят, а зад него тъче Божествено-Духовното. В такова едно изказване и разбиране човек се чувствува като нещо много важно, но с това той работи само опирайки се на един общ пантеизъм. Той мисли, че вече е направил нещо, когато казва: Зад всичко сетивно тъче нещо духовно, нещо Божествено т.е.
към текста >>
А той показваше: Както отделните сетивни явления се различават, както едното е по-важно, другото по-маловажно, така е и духовното, което се на
мир
а зад сетивното, съответно на отделните явления то е ту по-важно, ту по-маловажно.
Тук важното е, че не е достатъчно когато се казва: Пред нас се простира сетивният свят, а зад него тъче Божествено-Духовното. В такова едно изказване и разбиране човек се чувствува като нещо много важно, но с това той работи само опирайки се на един общ пантеизъм. Той мисли, че вече е направил нещо, когато казва: Зад всичко сетивно тъче нещо духовно, нещо Божествено т.е. допуска нещо неясно, мъгливо духовно зад всички физически явления. Един човек като Заратустра, който действително се беше издигнал в духовния свят, не говореше на своите ученици и на своя народ по един такъв неясен и мъглив начин.
А той показваше: Както отделните сетивни явления се различават, както едното е по-важно, другото по-маловажно, така е и духовното, което се намира зад сетивното, съответно на отделните явления то е ту по-важно, ту по-маловажно.
Той посочваше след това, че зад физическото Слънце, което чисто по отношение на физическия възглед за нашата световна система е например източник на всеки живот, на всички явления и дейности, Заратустра сочеше, че зад това физическо Слънце се крие на духовния център духовния живот, доколкото този духовен живот първо ни засяга. Ако бихме предали с прости думи това, което искаше да обясни на своите ученици в убедителни учения, Заратустра казваше: Вижте как човекът, който стои пред нас, не е само физическо тяло, защото това тяло е само външен израз на Духа. Но както физическото тяло е само изява, откровение, кристализация на духовния човек, така и Слънцето, което ни се явява като физическо тяло от светлина, е само външното тяло на нещо Духовно, така да се каже на едно духовно Слънце. И както наричаме това, което духовният човек е по отношение на физическия човек, негова аура можем да го наречем Аура или Ахура, ако употребим стария израз -, така и това, което е зад физическото Слънце, можем да го наречем "Велика Аура", една огромна Аура, като това, което е духовното зад физическия човек, можем да го наречем "малката аура"! Ето защо Заратустра нарече това, което е зад физическото Слънце, "Великата Аура", Аурамазда или Ахура Маздао.
към текста >>
Това, което се на
мир
а по този начин в човека, то е разпростряно, разширено като Принцип на усъвършенствуването, който трябва да донесе в света все по-висши и по-висши, все по-мъдри и по-мъдри състояния на съвършенство: принципът на Ахура Маздао.
Следователно, докато индийците гледаха мистично в своята вътрешност, за да стигнат по този начин до Брахман, до Вечното, което светеше като една точка от вътрешността на човека, Заратустра насочваше вниманието на своите ученици върху великата периферия на съществуването и показваше, как в тялото на Слънцето съществува великият Дух на Слънцето, Ахура Маздао, Духът на Светлината. И както в човека същинският човек-дух се стреми да се издигне до съвършенство, но има срещу себе си нисшите страсти и желания, възможността да бъде изложен на измамните образи на лъжата и неистината, както човекът има в себе си противника на собствените импулси за усъвършенствуване, така Ахура Маздао има срещу себе си противника, врага, Духа на тъмнината, Ангро-Майниуш, Ариман. Тук ние виждаме, как възгледът на великия Заратустра можеше също да се превърне от едно учение в едно съдържание на усещанията, на чувствата. Благодарение на това той можеше да доведе своите ученици така далече, че да може да им обясни: Вие като хора имате вътре в себе би един принцип на усъвършенствуване, който ви казва: какъвто и да съм аз сега принципът на усъвършенствуването в мене ще действува така, че като човек аз ще се издигна все по-високо и по-високо. Обаче в тази вътрешност работят водещите към несъвършенство наклонности и инстинкти, лъжата и измамата.
Това, което се намира по този начин в човека, то е разпростряно, разширено като Принцип на усъвършенствуването, който трябва да донесе в света все по-висши и по-висши, все по-мъдри и по-мъдри състояния на съвършенство: принципът на Ахура Маздао.
Срещу този Принцип навсякъде вън в света води първо борба това, което донася несъвършенство, което внася злото, сянката в Светлината: Ангро-Майниуш, Ариман! Така учениците на Заратустра действително виждаха в отделния човек едно копие на това, което светът представя вън. Ние не трябва да търсим истинското пълно значение на едно такова учение в неговите теории, в неговите понятия и идеи, а живото чувство и в усещането, които го проникват, когато чрез тя човекът стои така спрямо света, че си казва: Аз стоя тук и съм един малък свят, обаче като малък свят аз съм отпечатък на великия свят, подобие на великия свят. Както ние хората имаме тук един принцип на доброто и нещо, което работи против този принцип, така във великия свят стоят един срещу друг Ормузд и Ариман. Целият свят е един вид разпрострян човек, и най-добрите сили са тези, които ние наричаме Ахура Маздао, срещу които работят силите на Ангро-Майниуш.
към текста >>
Както човекът, който обгръща с поглед само сетивното, се на
мир
а поставен със своите физически процеси в целия
мир
ов процес и даже когато мисли материалистично, но само започва да чувствува може да има един свещен страх, едно свещено благоговение, когато например научава чрез спектралната анализа: същите вещества, които съществуват тук на Земята, съществуват и на най-далечните звезди, така се е чувствувал човекът в смисъла на Заратустризма потопен със своята духовна част в Духа на целия свят, чувствуваше се роден от този Дух.
Срещу този Принцип навсякъде вън в света води първо борба това, което донася несъвършенство, което внася злото, сянката в Светлината: Ангро-Майниуш, Ариман! Така учениците на Заратустра действително виждаха в отделния човек едно копие на това, което светът представя вън. Ние не трябва да търсим истинското пълно значение на едно такова учение в неговите теории, в неговите понятия и идеи, а живото чувство и в усещането, които го проникват, когато чрез тя човекът стои така спрямо света, че си казва: Аз стоя тук и съм един малък свят, обаче като малък свят аз съм отпечатък на великия свят, подобие на великия свят. Както ние хората имаме тук един принцип на доброто и нещо, което работи против този принцип, така във великия свят стоят един срещу друг Ормузд и Ариман. Целият свят е един вид разпрострян човек, и най-добрите сили са тези, които ние наричаме Ахура Маздао, срещу които работят силите на Ангро-Майниуш.
Както човекът, който обгръща с поглед само сетивното, се намира поставен със своите физически процеси в целия миров процес и даже когато мисли материалистично, но само започва да чувствува може да има един свещен страх, едно свещено благоговение, когато например научава чрез спектралната анализа: същите вещества, които съществуват тук на Земята, съществуват и на най-далечните звезди, така се е чувствувал човекът в смисъла на Заратустризма потопен със своята духовна част в Духа на целия свят, чувствуваше се роден от този Дух.
Именно в това се състои пълното значение на едно такова учение. Но това учение не оставаше нещо отвлечено, напротив, то ставаше нещо напълно конкретно. За днешната епоха, даже когато хората имат известно чувство за духовното, което се намира зад сетивното, е трудно да направим разбираемо, как един действително духовно-научен светоглед не се нуждае само от една единна централна духовна Сила. Но както трябва да различаваме отделните природни сили топлина, светлина, химически сили и т.н.-, така и в света на духовното трябва да различаваме не само един единен Дух, който с това съвсем не се отрича, но и по-нисши духовни сили, духовни "помощни сили", чиято област е по-тясно ограничена в сравнения с областта на всеобхващащия Дух. Така и Заратустра учеше своите ученици, че освен този обгръщащ всичко Ормузд съществуват и служители, духовни същества, които служат на Ормузд.
към текста >>
За днешната епоха, даже когато хората имат известно чувство за духовното, което се на
мир
а зад сетивното, е трудно да направим разбираемо, как един действително духовно-научен светоглед не се нуждае само от една единна централна духовна Сила.
Както ние хората имаме тук един принцип на доброто и нещо, което работи против този принцип, така във великия свят стоят един срещу друг Ормузд и Ариман. Целият свят е един вид разпрострян човек, и най-добрите сили са тези, които ние наричаме Ахура Маздао, срещу които работят силите на Ангро-Майниуш. Както човекът, който обгръща с поглед само сетивното, се намира поставен със своите физически процеси в целия миров процес и даже когато мисли материалистично, но само започва да чувствува може да има един свещен страх, едно свещено благоговение, когато например научава чрез спектралната анализа: същите вещества, които съществуват тук на Земята, съществуват и на най-далечните звезди, така се е чувствувал човекът в смисъла на Заратустризма потопен със своята духовна част в Духа на целия свят, чувствуваше се роден от този Дух. Именно в това се състои пълното значение на едно такова учение. Но това учение не оставаше нещо отвлечено, напротив, то ставаше нещо напълно конкретно.
За днешната епоха, даже когато хората имат известно чувство за духовното, което се намира зад сетивното, е трудно да направим разбираемо, как един действително духовно-научен светоглед не се нуждае само от една единна централна духовна Сила.
Но както трябва да различаваме отделните природни сили топлина, светлина, химически сили и т.н.-, така и в света на духовното трябва да различаваме не само един единен Дух, който с това съвсем не се отрича, но и по-нисши духовни сили, духовни "помощни сили", чиято област е по-тясно ограничена в сравнения с областта на всеобхващащия Дух. Така и Заратустра учеше своите ученици, че освен този обгръщащ всичко Ормузд съществуват и служители, духовни същества, които служат на Ормузд. Но преди да слезем до тези служещи духовни Същества, искаме да обърнем вниманието върху нещо, а именно върху това, че този възглед на Заратустра не е просто един дуализъм, просто едно учение за два свята, едно учение за света на Ормузд и за света на Ариман; но то е едно такова учение, което казва, че на основата на тези две мирови течения стои нещо единно, една единна Сила, една единна власт, от която произхожда царството на Светлината както и царството на Сянката, царството на Ормузд, както и царството на Ариман. Много трудно е да предизвикаме едно понятие за това, което Заратустра е виждал като нещо единно зад Ормузд и Ариман, за което още гръцките писатели ни казваха, че персийците са го обожавали като нещо живеещо в Единност, и което Заратустра наричаше "Зеруане акарене", т.е. това, което стои зад Светлината.
към текста >>
Но преди да слезем до тези служещи духовни Същества, искаме да обърнем вниманието върху нещо, а именно върху това, че този възглед на Заратустра не е просто един дуализъм, просто едно учение за два свята, едно учение за света на Ормузд и за света на Ариман; но то е едно такова учение, което казва, че на основата на тези две
мир
ови течения стои нещо единно, една единна Сила, една единна власт, от която произхожда царството на Светлината както и царството на Сянката, царството на Ормузд, както и царството на Ариман.
Именно в това се състои пълното значение на едно такова учение. Но това учение не оставаше нещо отвлечено, напротив, то ставаше нещо напълно конкретно. За днешната епоха, даже когато хората имат известно чувство за духовното, което се намира зад сетивното, е трудно да направим разбираемо, как един действително духовно-научен светоглед не се нуждае само от една единна централна духовна Сила. Но както трябва да различаваме отделните природни сили топлина, светлина, химически сили и т.н.-, така и в света на духовното трябва да различаваме не само един единен Дух, който с това съвсем не се отрича, но и по-нисши духовни сили, духовни "помощни сили", чиято област е по-тясно ограничена в сравнения с областта на всеобхващащия Дух. Така и Заратустра учеше своите ученици, че освен този обгръщащ всичко Ормузд съществуват и служители, духовни същества, които служат на Ормузд.
Но преди да слезем до тези служещи духовни Същества, искаме да обърнем вниманието върху нещо, а именно върху това, че този възглед на Заратустра не е просто един дуализъм, просто едно учение за два свята, едно учение за света на Ормузд и за света на Ариман; но то е едно такова учение, което казва, че на основата на тези две мирови течения стои нещо единно, една единна Сила, една единна власт, от която произхожда царството на Светлината както и царството на Сянката, царството на Ормузд, както и царството на Ариман.
Много трудно е да предизвикаме едно понятие за това, което Заратустра е виждал като нещо единно зад Ормузд и Ариман, за което още гръцките писатели ни казваха, че персийците са го обожавали като нещо живеещо в Единност, и което Заратустра наричаше "Зеруане акарене", т.е. това, което стои зад Светлината. Чрез какво можем да си създадем едно понятие за това, което Заратустра и учението на Заратустра разбира под "Зеруане акарене" или "Зеруане акарана"? Нека си представим протичането на развитието. Трябва да си представим, че развитието към бъдещето протича така, щото съществата стават все по-съвършени и по-съвършени.
към текста >>
Когато насочваме поглед в миналото, ние виждаме как там се на
мир
ат силите, които с времето трябва да престанат да съществуват, които трябва да бъдат превъзмогнати, победени, така щото ние поглеждаме там в противните на Ормузд сили, в ариманическите сили.
това, което стои зад Светлината. Чрез какво можем да си създадем едно понятие за това, което Заратустра и учението на Заратустра разбира под "Зеруане акарене" или "Зеруане акарана"? Нека си представим протичането на развитието. Трябва да си представим, че развитието към бъдещето протича така, щото съществата стават все по-съвършени и по-съвършени. Така щото когато поглеждаме в бъдещето, ние все повече виждаме блясъка на царството на Светлината, на Ормузд.
Когато насочваме поглед в миналото, ние виждаме как там се намират силите, които с времето трябва да престанат да съществуват, които трябва да бъдат превъзмогнати, победени, така щото ние поглеждаме там в противните на Ормузд сили, в ариманическите сили.
А сега трябва да си представим, че този поглед както в бъдещето така и в миналото води към същата точка. Това е една представа, която за съвременния човек е твърде трудно да си я създаде. Нека си представим един кръг: когато от най-долната точка вървим по едната страна, ние стигаме до срещуположната точка горе, ако вървим по другата страна, стигаме пак до същата точка горе. Ако вземем един по-голям кръг, трябва да извървим един по-дълъг път и с това дъгата става все по-плоска и по-плоска. Но ние можем да направим кръга все по-голям и по-голям, тогава краят ще бъде този, че кръговата линия се превръща в права линия: тогава пътят отива към една страна в безкрайността и към другата страна също.
към текста >>
И в тази на
мир
аща себе си змия на вечността която може да бъде преобразена чрез змията, която захапва собствената си опашка е втъкана както силата на Светлината, която блести все по-светло и по-светло, когато гледаме към едната страна, така и силата на Тъмнината, която ни се явява все по-тъмна и по-тъмна към другата страна.
Тогава едната точка в безкрайността трябва да бъде същата, до която се стига и от другата страна. И ако човек би могъл да подържа толкова дълго своето дихание, той би трябвало да може да върви по едната страна и да се върне обратно по другата страна. Това значи: За една представа обгръщаща безкрайността има на основата една линия, която и към двете страни отива в безкрайността, но която всъщност е една кръгова линия. Това, което аз обрисувах сега като една отвлеченост пред вашия поглед, във възгледа на Заратустра то стои на основата на това, което той е разбирал под Заруана акарана. Ние поглеждаме по време към едната страна в бъдещето, а към другата страна в миналото; обаче времето се затваря в кръг, само че това затваряне става в безкрайността.
И в тази намираща себе си змия на вечността която може да бъде преобразена чрез змията, която захапва собствената си опашка е втъкана както силата на Светлината, която блести все по-светло и по-светло, когато гледаме към едната страна, така и силата на Тъмнината, която ни се явява все по-тъмна и по-тъмна към другата страна.
И когато самите ние стоим по средата, ние имаме Светлина и Сянка Ормузд и Ариман смесени един в друг. Всичко е втъкано в намиращия себе си, безкраен поток на времето: Заруана акарана. По-нататък нещо друго за този светоглед е това, че то вземаше нещата сериозно, тези неща от които той изхождаше, че той не само казваше мъгливо: там навън, зад нещата на сетивния свят, които правят впечатление на нашите очи, на нашите уши и на другите органи на сетивата, се намира Духът, но действително в това, което виждаше, той познаваше писмените знаци на Духа или на духовните светове. Ние вземаме например някой изписан лист, виждаме върху него буквите и ги съчетаваме в думи, но ако искаме да сторим това, ние трябва първо да сме научили нещо, а именно да четем. Който не може това, той никога не може да чете Заратустра, а само вижда определени знаци, които може да проследи със своя поглед.
към текста >>
Всичко е втъкано в на
мир
ащия себе си, безкраен поток на времето: Заруана акарана.
Това значи: За една представа обгръщаща безкрайността има на основата една линия, която и към двете страни отива в безкрайността, но която всъщност е една кръгова линия. Това, което аз обрисувах сега като една отвлеченост пред вашия поглед, във възгледа на Заратустра то стои на основата на това, което той е разбирал под Заруана акарана. Ние поглеждаме по време към едната страна в бъдещето, а към другата страна в миналото; обаче времето се затваря в кръг, само че това затваряне става в безкрайността. И в тази намираща себе си змия на вечността която може да бъде преобразена чрез змията, която захапва собствената си опашка е втъкана както силата на Светлината, която блести все по-светло и по-светло, когато гледаме към едната страна, така и силата на Тъмнината, която ни се явява все по-тъмна и по-тъмна към другата страна. И когато самите ние стоим по средата, ние имаме Светлина и Сянка Ормузд и Ариман смесени един в друг.
Всичко е втъкано в намиращия себе си, безкраен поток на времето: Заруана акарана.
По-нататък нещо друго за този светоглед е това, че то вземаше нещата сериозно, тези неща от които той изхождаше, че той не само казваше мъгливо: там навън, зад нещата на сетивния свят, които правят впечатление на нашите очи, на нашите уши и на другите органи на сетивата, се намира Духът, но действително в това, което виждаше, той познаваше писмените знаци на Духа или на духовните светове. Ние вземаме например някой изписан лист, виждаме върху него буквите и ги съчетаваме в думи, но ако искаме да сторим това, ние трябва първо да сме научили нещо, а именно да четем. Който не може това, той никога не може да чете Заратустра, а само вижда определени знаци, които може да проследи със своя поглед. Но той може да чете Заратустра едва тогава, когато разбира да свърже, да съедини тези знаци съобразно това, което носи в своята душа. Зад това, което е в сетивния свят, особено в начина, по който звездите се съединяват в мировото пространство на групи, Заратустра виждате една такава писменост от знаци.
към текста >>
По-нататък нещо друго за този светоглед е това, че то вземаше нещата сериозно, тези неща от които той изхождаше, че той не само казваше мъгливо: там навън, зад нещата на сетивния свят, които правят впечатление на нашите очи, на нашите уши и на другите органи на сетивата, се на
мир
а Духът, но действително в това, което виждаше, той познаваше писмените знаци на Духа или на духовните светове.
Това, което аз обрисувах сега като една отвлеченост пред вашия поглед, във възгледа на Заратустра то стои на основата на това, което той е разбирал под Заруана акарана. Ние поглеждаме по време към едната страна в бъдещето, а към другата страна в миналото; обаче времето се затваря в кръг, само че това затваряне става в безкрайността. И в тази намираща себе си змия на вечността която може да бъде преобразена чрез змията, която захапва собствената си опашка е втъкана както силата на Светлината, която блести все по-светло и по-светло, когато гледаме към едната страна, така и силата на Тъмнината, която ни се явява все по-тъмна и по-тъмна към другата страна. И когато самите ние стоим по средата, ние имаме Светлина и Сянка Ормузд и Ариман смесени един в друг. Всичко е втъкано в намиращия себе си, безкраен поток на времето: Заруана акарана.
По-нататък нещо друго за този светоглед е това, че то вземаше нещата сериозно, тези неща от които той изхождаше, че той не само казваше мъгливо: там навън, зад нещата на сетивния свят, които правят впечатление на нашите очи, на нашите уши и на другите органи на сетивата, се намира Духът, но действително в това, което виждаше, той познаваше писмените знаци на Духа или на духовните светове.
Ние вземаме например някой изписан лист, виждаме върху него буквите и ги съчетаваме в думи, но ако искаме да сторим това, ние трябва първо да сме научили нещо, а именно да четем. Който не може това, той никога не може да чете Заратустра, а само вижда определени знаци, които може да проследи със своя поглед. Но той може да чете Заратустра едва тогава, когато разбира да свърже, да съедини тези знаци съобразно това, което носи в своята душа. Зад това, което е в сетивния свят, особено в начина, по който звездите се съединяват в мировото пространство на групи, Заратустра виждате една такава писменост от знаци. Както ние имаме буквите върху хартията, така в това, което ни заобикаля в пространството в сетивния свят, той виждаше нещо като букви на духовните светове, които ни говорят.
към текста >>
Зад това, което е в сетивния свят, особено в начина, по който звездите се съединяват в
мир
овото пространство на групи, Заратустра виждате една такава писменост от знаци.
Всичко е втъкано в намиращия себе си, безкраен поток на времето: Заруана акарана. По-нататък нещо друго за този светоглед е това, че то вземаше нещата сериозно, тези неща от които той изхождаше, че той не само казваше мъгливо: там навън, зад нещата на сетивния свят, които правят впечатление на нашите очи, на нашите уши и на другите органи на сетивата, се намира Духът, но действително в това, което виждаше, той познаваше писмените знаци на Духа или на духовните светове. Ние вземаме например някой изписан лист, виждаме върху него буквите и ги съчетаваме в думи, но ако искаме да сторим това, ние трябва първо да сме научили нещо, а именно да четем. Който не може това, той никога не може да чете Заратустра, а само вижда определени знаци, които може да проследи със своя поглед. Но той може да чете Заратустра едва тогава, когато разбира да свърже, да съедини тези знаци съобразно това, което носи в своята душа.
Зад това, което е в сетивния свят, особено в начина, по който звездите се съединяват в мировото пространство на групи, Заратустра виждате една такава писменост от знаци.
Както ние имаме буквите върху хартията, така в това, което ни заобикаля в пространството в сетивния свят, той виждаше нещо като букви на духовните светове, които ни говорят. И съществуваше изкуството, според което можеше да се проникне в духовния свят и да се четат и тълкуват знаците, които ни са дадени чрез подреждането на звездите, по движението и подреждането на звездните светове да се разчита, как Духовете записват вън в Космоса своите дела на духовно творчество в пространството. Това беше именно важното за Заратустра и за неговите ученици. За тях беше особено важен един писмен знак: Че Ахура Маздао върши своите творения и своите откровения в света чрез това, че има да опише привидно в смисъла на нашата Астрономия един кръг в небесното пространство. Това описване на един кръг стана израз за един писмен знак, който Ахура Маздао или Ормузд изявява на хората, за да покаже, как той действува, как той поставя своите дела в цялата връзка на света.
към текста >>
Това, което по-късно стана Зодиак, е Заруана акарана: на
мир
ащата себе си в самата себе си линия на времето, която Ормузд описва, Ормузд, Духът на Светлината.
Това беше именно важното за Заратустра и за неговите ученици. За тях беше особено важен един писмен знак: Че Ахура Маздао върши своите творения и своите откровения в света чрез това, че има да опише привидно в смисъла на нашата Астрономия един кръг в небесното пространство. Това описване на един кръг стана израз за един писмен знак, който Ахура Маздао или Ормузд изявява на хората, за да покаже, как той действува, как той поставя своите дела в цялата връзка на света. Тук важното беше, че Заратустра можа да обърне вниманието върху факта: Кръгът на животните, Зодиакът е една завръщаща се в себе си линия, един израз на завръщащото се в самото себе си време. В най-висшия смисъл на думата единият клон на времето върви към бъдещето, напред, другият върви в миналото, назад.
Това, което по-късно стана Зодиак, е Заруана акарана: намиращата себе си в самата себе си линия на времето, която Ормузд описва, Ормузд, Духът на Светлината.
Това е израз за духовната дейност на Ормузд. Пътят на Слънцето през знаците на Зодиака е израз на дейността на Ормузд и Заруана Акарана има своя символ в кръга на Зодиака. Всъщност "Заруана акарана" и "Зодиакус" са една и съща дума, както "Ормузд" и Ахура Маздао". В "преминаването през Зодиака" са втъкани две неща: веднъж определено движение на Слънцето в светлата част, когато през лятото то изпраща своите пълни сили като сили на Светлината върху Земята, но то изпраща също и своите духовни сили от царството на Светлината на Ормузд. Следователно онази част на Зодиака, която Ормузд прохожда през време на деня или на лятото, ни показва, как Ормузд действува невъзпрепятствуван от Ариман; напротив, онези зодиакални знаци, които се намират под хоризонта, символизират царството на сянката, което прохожда, изминава така да се каже Ариман.
към текста >>
Следователно онази част на Зодиака, която Ормузд прохожда през време на деня или на лятото, ни показва, как Ормузд действува невъзпрепятствуван от Ариман; напротив, онези зодиакални знаци, които се на
мир
ат под хоризонта, символизират царството на сянката, което прохожда, изминава така да се каже Ариман.
Това, което по-късно стана Зодиак, е Заруана акарана: намиращата себе си в самата себе си линия на времето, която Ормузд описва, Ормузд, Духът на Светлината. Това е израз за духовната дейност на Ормузд. Пътят на Слънцето през знаците на Зодиака е израз на дейността на Ормузд и Заруана Акарана има своя символ в кръга на Зодиака. Всъщност "Заруана акарана" и "Зодиакус" са една и съща дума, както "Ормузд" и Ахура Маздао". В "преминаването през Зодиака" са втъкани две неща: веднъж определено движение на Слънцето в светлата част, когато през лятото то изпраща своите пълни сили като сили на Светлината върху Земята, но то изпраща също и своите духовни сили от царството на Светлината на Ормузд.
Следователно онази част на Зодиака, която Ормузд прохожда през време на деня или на лятото, ни показва, как Ормузд действува невъзпрепятствуван от Ариман; напротив, онези зодиакални знаци, които се намират под хоризонта, символизират царството на сянката, което прохожда, изминава така да се каже Ариман.
Но чрез какво Ормузд, който се счита като светлата част на Зодиака, на Заруана акарана, и чрез какво Ариман, тъмната част на Зодиака, изразяват начина, по който те действуват върху Земята? По друг начин действува Слънцето сутрин, по друг начин на обед. Като се издига от Овен до Телец, като отново слиза, неговите лъчи действуват различно; по друг начин действуват те през лятото, по друг начин през зимата, различно действуват те от всеки зодиакален знак. Така за Заратустра действията на Ормузд от различни посоки, които са символизирани чрез намирането на Слънцето в различните звездни знаци, т.е. различните посоки на действията на Ормузд се превръщат в онези духовни Същества, които са един вид служители, синове на Ормузд, които изпълняват това, което той нарежда: това са "Амшаспандите" или "Амеша-Спентас", които са така да се каже под Ормузд и имат своята специална дейност.
към текста >>
Така за Заратустра действията на Ормузд от различни посоки, които са символизирани чрез на
мир
ането на Слънцето в различните звездни знаци, т.е.
В "преминаването през Зодиака" са втъкани две неща: веднъж определено движение на Слънцето в светлата част, когато през лятото то изпраща своите пълни сили като сили на Светлината върху Земята, но то изпраща също и своите духовни сили от царството на Светлината на Ормузд. Следователно онази част на Зодиака, която Ормузд прохожда през време на деня или на лятото, ни показва, как Ормузд действува невъзпрепятствуван от Ариман; напротив, онези зодиакални знаци, които се намират под хоризонта, символизират царството на сянката, което прохожда, изминава така да се каже Ариман. Но чрез какво Ормузд, който се счита като светлата част на Зодиака, на Заруана акарана, и чрез какво Ариман, тъмната част на Зодиака, изразяват начина, по който те действуват върху Земята? По друг начин действува Слънцето сутрин, по друг начин на обед. Като се издига от Овен до Телец, като отново слиза, неговите лъчи действуват различно; по друг начин действуват те през лятото, по друг начин през зимата, различно действуват те от всеки зодиакален знак.
Така за Заратустра действията на Ормузд от различни посоки, които са символизирани чрез намирането на Слънцето в различните звездни знаци, т.е.
различните посоки на действията на Ормузд се превръщат в онези духовни Същества, които са един вид служители, синове на Ормузд, които изпълняват това, което той нарежда: това са "Амшаспандите" или "Амеша-Спентас", които са така да се каже под Ормузд и имат своята специална дейност. Докато Ормузд изпълнява цялата дейност на царството на Светлината, Амшаспандите изпълняват специалните дейности, които се изразяват чрез светенето на Слънцето от Овен, от Телец, от Рака и т.н. Дейността на Ормузд се изразява чрез цялото светене на Слънцето през всички светли зодиакални знаци от Овен до Везните или до Скорпион. Така в смисъла на Заратустра ние можем да кажем по-нататък: Ариман действува един вид като че през Земята от тъмнината и има там своите служители, които са противници на добрите Гении, на добрите Духове, които стоят до Ормузд. По този начин Заратустра е различавал фактически дванадесет различни духовни Същества, които са служителите от една страна шест съответно седем на Ормузд, от друга страна шест съответно пет на Ариман.
към текста >>
И затова в него трябва да се на
мир
а всичко, което прониква и изпълва със своите сили великия свят.
Докато трябва да си представим, че във всичко онова, което са физически действия на Светлината върху нашата Земя, действуват дванадесетте Сили, зад които стоят Амшаспандите, а под името Изеди трябва да си представим силите, които действуват в животинското царство, с името Фраваши трябва да си представим такива духовни Същества, които направляват груповите души на животните. Така Заратустра вижда зад сетивния свят едно специализирано царство като свръхсетивно Царство. Това, което Заратустра мисли така не по един общ, отвлечен начин, а напълно конкретно като Сили организиращи света: Ормузд и Ариман, зад тях Заруана акарана, след това Амшаспандите, добрите и злите, после Изедите, Фравашите що са те? Те са това, което одухотворява великия свят, Макрокосмоса, което стои зад всички сетивно-физически действия, което са живите Същества зад това, което привидно ни изглежда само като външно сетивно. Обаче човекът, така както той стои в света, е едно копие, едно подобие на този велик свят.
И затова в него трябва да се намира всичко, което прониква и изпълва със своите сили великия свят.
Както в силите стремящи се към съвършенство намерихме израза на Ормузд в човека, а в непречистените сили израза на Ариман в човека, така ще намерим също израза в човека и за другите духовни Същества, за по-нисшите Духове. Но сега аз трябва да кажа нещо, което при днешните състояния на нашите светогледи ще предизвика безкрайно раздразнение в нашето време. Но не в далечно бъдеще и официалната наука ще констатира, че зад физическото стои нещо свръхсетивно, че зад всичко сетивно стои нещо духовно. Тогава ще стане явно също, че неговите най-груби части физическото тяло на човека е един израз на това, което протъкава и прониква със своя живот целия свят и се влива във физическото тяло на човека, за да се сгъсти някакси в човека. И ако сега се позовем на представата на Заратустра, която е много близка до тази на Духовната наука, ние можем да кажем: Вън в света действуват Ормузд и Ариман; те действуват и в човека, а именно Ормузд като импулси към съвършеното, Ариман като Сила, която възпира всичко това.
към текста >>
Вътре в човека се на
мир
ат продълженията на теченията на Амшаспандите.
Но в човека действуват и Амшаспандите, те изпращат в него своите въздействия, своите духовни действия. Да си представим тази дейност така да се каже сгъстена в човека и тогава ще можем да я открием чак до физическите действия. По времето на Заратустра не съществуваше още никаква анатомия в днешния смисъл. Чрез своето духовно виждане Заратустра и неговите ученици виждаха действително теченията, за които говорихме днес като за дванадесет течения на Космоса. Тези дванадесет течения се вливат от Космоса в човека и се продължават вътре в него, така щото фактически човешката глава ни се явява като израз на това, че в човека се вливат силите на седемте добри и на петте зли течения на Амшаспандите.
Вътре в човека се намират продълженията на теченията на Амшаспандите.
Как се изявяват те днес на едно по-късно време? Днес анатомът открива дванадесет главни двойки нерви на мозъка, които от мозъка отиват в останалата част но тялото. Това са физическите насрещни образи, един вид дванадесетте замръзнали течения на Амшаспандите, дванадесет чифта нерви необходими за най-висшата дейност на човека, чрез които човек може да стигне до най-висшите съвършенства както и до най-страните злини. Така ние виждаме, как в нашата епоха преобразено материалистично отново се явява това, което Заратустра е казал на своите ученици черпейки от духовния свят. Това е, което дразни днешните хора, и за един днешен човек ще бъде лесно да каже: Духовната наука проповядва съвсем фантастичните неща, че със своите дванадесет Амшаспанди Заратустра е разбирал това, което трябва да е свързано с дванадесетте чифта нерви в човешката глава!
към текста >>
И когато хората отново ще разберат, как Заратустризмът е духовният първообраз за всичко, което ние отново на
мир
аме в областта на физическото изследване бихме могли да цитираме много неща и което ще се вживее по-нататък, тогава в нашата култура ще бъде надмогнат един основен тон чрез един друг основен тон, който се на
мир
а именно в Заратустризма.
След като известно време се е вляло в стремящите се напред хора чрез едни или други ферменти на културата и след това за известно време се е оттеглило, случи се така, че днес отново има едно предпочитание на мистичното течение, както винаги, след като през гръцката епоха двата пътя се бяха съединили в духовния свят, хората имаха едно предпочитание за мистичното или за духовнонаучното течение. От тук иде и предпочитанието на някои хора днес за една индийска духовна наука или за едно вътрешно вглъбяване. Този факт стана причина, че днес в целия наш духовен живот най-същественото, това, което има най-дълбоко значение в Заратустризма неговият същински жизнен нерв едва ли се забелязва. Много неща от формата на възгледа на Заратустра и формата на неговото мислене ще се намери и в нашия духовен живот днес. Обаче това, което се съдържа в него като основна жилка, като най-здравото нещо, е така да се каже изгубено за нашата епоха.
И когато хората отново ще разберат, как Заратустризмът е духовният първообраз за всичко, което ние отново намираме в областта на физическото изследване бихме могли да цитираме много неща и което ще се вживее по-нататък, тогава в нашата култура ще бъде надмогнат един основен тон чрез един друг основен тон, който се намира именно в Заратустризма.
Странно е, как в Заратустризма чрез неговото отдаване на великите явления на макрокосмоса, на външния свят, нещо отстъпва, оттегля се, което във всички или почти във всички други придържащи се повече към мистиката културни течения, също и в нашия материализъм, играе важна роля. Голямата противоположност, големият контраст, който винаги е съществувал в света, е бил схващан така, че като символ за това се е вземала противоположността между половете между мъжкия и женския пол: Така например когато в древните религиозни системи които стоят на мистична почва, на боговете се противопоставят богини за това, което минава през света като противоположността Заратустризма ние имаме чудесното положение, че той се издига над този възглед, за да си представи първичните основи на духовната дейност в един друг образ: в образа на Доброто, на изпълненото със Светлина и на Злото, на Сянкообразното. От тук и неизмеримата девственост на Заратустризма, неговата възвишеност, неговото превъзхождане на всички представи и възгледи, които в наше време отново играят една толкова грозна роля, когато хората вярват, че могат да задълбочат своя възглед за духовния живот. Когато даже и древните гръцки писатели казват: Най-висшето Божество за да създаде Ормузд, трябваше да създаде и Аримана, за да има една противоположност, то във факта, че Ариман се противопоставя на Ормузд ни е дадено нещо, как една първична сила се противопоставя на друга. Даже и в Евреизма е изразено казаното за другите религиозни системи, като се счита, че злото е дошло в света чрез жената чрез Ева.
към текста >>
Напротив в Индия учението на Ришите беше: "Вие не сте организирани да търсите това, което се на
мир
а в царството на Асурасите; избягвайте царството на Асурасите; вие трябва да слезете в царството на Девасите!
По този път не може да напредне един народ, който е призван не само да размишлява и да мечтае, а е призван да живее в един свят, който дава всичко, което е необходимо за подържане на живота, който е призван да даде на човечеството изкуството на обработването на земята и побеждаването на некултурността. Вие не трябва да считате външния свят само като майя, като илюзия, а трябва да проникнете през килима, който се простира около нас като цветове, звуци и т.н.! Следователно избягвайте всичко онова, което вътре във вас иска да ви държи във вашия собствен егоизъм, което има характера на девасите! Вие трябва да проникнете през царството на нисшите Асурас до най-висшите Асурас. И понеже сте организирани за това, да стигнете през нисшите Асурас до по-висшите Асурас, затова трябва да избягвате царството на Девасите!
Напротив в Индия учението на Ришите беше: "Вие не сте организирани да търсите това, което се намира в царството на Асурасите; избягвайте царството на Асурасите; вие трябва да слезете в царството на Девасите!
" Такава е противоположността между индийската и персийската култура: при индийците указанието, как трябва да бъдат избягнати Асурасите, защото това са зли духове, защото според способностите на индийския организъм хората познаваха само нисшите Асурас. Напротив, при персийския народ, където хората можеха да намерят в царството на Девасите само нисшите Деваси, се казваше: Идете в царството на Асурасите. Вие сте така организирани, че можете да намерите най-висшите от Асурасите! В това, което Заратустра даде като импулс на човечеството, живееше настроението: Аз имам да дам на човечеството нещо, което трябва да действува по-нататък през всички времена, което изправя пътя на човечеството нагоре и побеждава всички погрешни учения, които са една пречка и отклоняват човека от стремежа към съвършенство!
към текста >>
Това Заратустра изказа с пълни със значение думи, които на
мир
аме още и в по-късните писания, защото писмени документи са били написани едва по-късно, обаче това, което Духовната наука има да каже, тя го има от други източници -, той го изказа с хубавите думи, от които звучи целият вътрешен импулс на неговата мисия.
Напротив, при персийския народ, където хората можеха да намерят в царството на Девасите само нисшите Деваси, се казваше: Идете в царството на Асурасите. Вие сте така организирани, че можете да намерите най-висшите от Асурасите! В това, което Заратустра даде като импулс на човечеството, живееше настроението: Аз имам да дам на човечеството нещо, което трябва да действува по-нататък през всички времена, което изправя пътя на човечеството нагоре и побеждава всички погрешни учения, които са една пречка и отклоняват човека от стремежа към съвършенство! Ето защо Заратустра се чувствуваше като служител на Ахура Маздао и като такъв служител на Ахура Маздао сам чувствуваше враждебността на Ариман. Обаче неговото учение трябваше да служи на човечество за героичното побеждаване на всеки Ариманов принцип.
Това Заратустра изказа с пълни със значение думи, които намираме още и в по-късните писания, защото писмени документи са били написани едва по-късно, обаче това, което Духовната наука има да каже, тя го има от други източници -, той го изказа с хубавите думи, от които звучи целият вътрешен импулс на неговата мисия.
Но от тези думи звучи също цялата страст, с която той се чувствуваше като противник на принципа на Ариман или на принципа на тъмнината, когато казва: "Аз искам да говоря! Елате и слушайте ме, вие, които отдалече вие, които от близо имате желание за това, и отбелязвайте точно всичко. Защото той не трябва вече да побеждава, злият враг и лъжливият учител, той не ще побеждава вече, добрия Дух, толкова продължително време проникна той вече със своето зло дихание гласа и словото на човека. Аз обаче искам да говоря против него в смисъла на това, което най-Възвишеното, Първичното, което Ахура Маздао ми казва. И който не иска да слуша моите думи, както аз ги говоря, както аз ги мисля и разбирам, той ще изпита нещо лошо, преди да дойде свършекът на земните цикли!
към текста >>
И така той ще бъде един от онези, по отношение на които това, което можем да кажем върху даровете на тези велики ръководители за човечеството и тяхното положение сред човечеството също и по отношение на много неща още, които ще чуем още за Хермес, Буда, Мойсей и други велики ръководители,то може да бъде резю
мир
ано в думите:
Аз обаче искам да говоря против него в смисъла на това, което най-Възвишеното, Първичното, което Ахура Маздао ми казва. И който не иска да слуша моите думи, както аз ги говоря, както аз ги мисля и разбирам, той ще изпита нещо лошо, преди да дойде свършекът на земните цикли! " Така говори Заратустра. И ние искаме да почувствуваме в тези думи, че с тях той можа да каже на човечеството нещо, което действително може да бъде доловено и почувствувано през всички следващи културни епохи. И който има чувството да се вслуша в това, което живее в нашето време, макар и слабо възприемаемо, който се вслушва в нашата култура с духовно чувство, той винаги ще долови отзвука на това, което Заратустра е казал на човечеството преди хилядолетия.
И така той ще бъде един от онези, по отношение на които това, което можем да кажем върху даровете на тези велики ръководители за човечеството и тяхното положение сред човечеството също и по отношение на много неща още, които ще чуем още за Хермес, Буда, Мойсей и други велики ръководители,то може да бъде резюмирано в думите:
Сияят подобно на звездите На небосвода на вечното битие От Бога пратените Духове. Нека всички човешки души успеят, В царството на земното битие,
към текста >>
24.
Съдържание
GA_93 Легендата за храма
Двете велики световни философии на петата коренна раса: Египетско-индийско-европейски
мир
оглед, зависещ от интуицията за Девите; персийско-германския световен
мир
оглед, свързан с интуицията за Асурите.
Забележки на издателя. І. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Берлин, Петдесятница, 23.5.1904 г. Света Троица – празник на освобождениетo на човешкия дух. Света Троица и нейната връзка със световната еволюция, според ръкописа от Ватиканската библиотека и друг в притежание на Граф Сен Жермен.
Двете велики световни философии на петата коренна раса: Египетско-индийско-европейски мироглед, зависещ от интуицията за Девите; персийско-германския световен мироглед, свързан с интуицията за Асурите.
Контрастът между тези два потока. Началото на човешкото прераждане през Лемурия и събития, свързани с това. Грехопадението на човека като нещо необходимо за търсещото свобода човечество. Прометей като представител на човешкия стремеж за свобода. Указния относно Мистерията на Света Троица в Евангелието на Йоан.
към текста >>
Все
мир
ният закон за развитието на съзнанието.
Бъдещето знание за връзката между атома, електричеството и човешката мисъл. Лежащата в основата на тайните общества мисъл за еволюцията и инволюцията ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 23.12.1904 г. Еволюцията и инволюцията както те се тълкуват от окултните общества. Значението на окултното знание: Посредник за осъзнаване на непрекъснатия живот, безсмъртието.
Всемирният закон за развитието на съзнанието.
Задачата на нашата епоха да проникне минералния свят с човешкия дух. Одухотворените природни царства като бъдещето душевно съдържание на човека, почиващо на закона на еволюцията и инволюцията. Бъдещето въздействие на човешкия дух до атома. Връзка на атома, мисълта и електричеството. Загиването на петата коренна раса чрез борбата на всеки срещу всеки.
към текста >>
Троянската
война
.
май 1905 г. /първа лекция/ Теософия и практически живот/пример: изграждане на тунел/. Знание за законите на човешкото сътрудничество като предварително условие за изграждането на човешкото общество. Замяната на древната жреческо-държавна култура със световно мъдрата култура на 4-та културна епоха.
Троянската война.
Основаването на Рим. Първите седем царе на Рим като представители на седемте степени на 4-та културна епоха. Тяхната връзка със седемте принципа в човека. Легендата за храма, нейната връзка с изгубения храм, и необходимостта за неговото отново възстановяване. ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 22.
към текста >>
25.
ПЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 4.11.1904 г. Мистерията на розенкройцерите.
GA_93 Легендата за храма
В тази потомствена линия, идваща от Елохима, се на
мир
аха всички онези, които се обучаваха в изкуствата и науката.
Той убил Авел и затова бил изключен от общение с Яхве (Йехова). Той отишъл в далечни земи и там станал основател на своя собствен род. Адам отново се свързал с Ева и от това свързване се появил Сет, също споменат в Библията, който поел ролята на Авел. Така се създават два човешки рода: Първият родът на Каин, който произлиза от Ева и един от Елохимите и родът, които има за родители обикновени човеци, които се свързват по нареждането на Яхве. Сред потомците на Каин са всички онези, които са били създатели на изкуство и наука като например Метузаел, изобретателят на писмеността, Тау-писменост и Тубал-Каин, който обучавал, как да се използват и обработват металните руди и желязото.
В тази потомствена линия, идваща от Елохима, се намираха всички онези, които се обучаваха в изкуствата и науката.
Хирам също произхожда от расата на Каин. Той е бил наследникът на всичко, което в различните науки и изкуства е било развито и съхранено от потомците на Каин. Той е бил най-значителният архитект, който можем да си представим. От другата линия, от рода на Сет идва Соломон, който превъзхождаше всички в това, което идва от Яхве. Той е бил надарен с мъдростта на света с всички качества които може да създаде при синовете на Йехова спокойната ясна, обективна мъдрост.
към текста >>
И едновременно с този световен поток на материализма, се развива личният елемент, егоизмът, който води до
война
на всеки против всички.
Нямаше да има една набожност, произтичаща от свободата. Христос нямаше да бъде роден вътре в човека като негов брат, а само като негов господар. Затова през цялата пета следатлантска епоха е необходимо синовете на Каин да бъдат деятелни. Те действат чрез техните посветени, които изграждат храма на цялото човечество, издигнат от светско изкуство и светска наука. Ние виждаме как през 4-та и 5-та културни епохи този светски елемент все повече и повече се развива, като постепенно обхваща цялото историческо развитие, което изцяло излиза на физическо равнище.
И едновременно с този световен поток на материализма, се развива личният елемент, егоизмът, който води до война на всеки против всички.
Макар че християнството бе дошло в света, то в известен смисъл като истинско християнство е споделяно от малцина. Но то направи хората на 4-та и 5-та културни епохи да осъзнаят, че всеки е равен пред Бога. Това е основен принцип на християнството. Ала той не може да бъде напълно разбран от хората на Земята, докато те са впримчени в материализъм и егоизъм. Френската революция приложи това християнско учение в светски смисъл.
към текста >>
Той застъпваше по онова време гледната точка, че човечеството постепенно трябва да бъде изведено от един светски
мир
оглед за живота към една истинска християнска култура.
Френската революция приложи това християнско учение в светски смисъл. Духовното учение на християнството, че всички са равни пред Бога бе променено в чисто земно понятие, че всички хора са равни тук на Земята. Съвременността доведе това още по надълбоко във физическото. Преди избухването на френската революция се появи една личност при мадам д’Адемар/dе Adhemar//*4/, придворна дама на Мария-Антоанета, която предсказа всички важни събития от Френската революция, за да я предупреди. Това бе Граф Сен Жермен/*5/, същият, който, в едно предишно въплъщение, бе основал Розенкройцерския орден.
Той застъпваше по онова време гледната точка, че човечеството постепенно трябва да бъде изведено от един светски мироглед за живота към една истинска християнска култура.
Светските сили обаче искали да спечелят свободата си чрез материални, насилствени средства. Християн Розенкройц виждаше Френската революция като неизбежно следствие, но въпреки това той предупреждаваше. Той, Християн Розенкройц, в своето прераждане в ХVІІІ столетие, като пазител на най-вътрешните тайни на Бронзовото море и на свещения Златен триъгълник се появи с предупреждението, че човечеството би трябвало да се развива бавно. Но той също така виждаше онова, което щеше да се случи. Това е насоката, взета от човешката еволюция през 4-та и 5-та следатлантска епоха, когато се гледа езотерично.
към текста >>
Това изказване "Който сее ветрове, ще пожъне вихри", е лаймотивът на 4-та и 5-та културни епохи от нашата пета коренна епоха и означава: "Вие ще направите човека свободен, самият въплътен Будхи /Син/ ще се свърже с тази ваша свобода и ще направи хората равни пред Бога, ала духът/вятър означава дух = Руах/, най-напред ще стане вихър/
война
та на всеки против всички/."
Тя е същата тайна, принадлежаща на Християн Розенкройц, който е бил въплътен преди раждането на Христос като една много висока индивидуалност и който по онова време е произнесъл един забележителен израз. Нека да опиша с няколко думи как този Християн Розенкройц повтори някои свои изказвания по времето на избухването на Френската революция. Той каза: "Който сее ветрове, ще пожъне вихри"/*6/. Това беше казано от него и е записано дълго преди да бъде казано от Осия. То произтича от Християн Розенкройц.
Това изказване "Който сее ветрове, ще пожъне вихри", е лаймотивът на 4-та и 5-та културни епохи от нашата пета коренна епоха и означава: "Вие ще направите човека свободен, самият въплътен Будхи /Син/ ще се свърже с тази ваша свобода и ще направи хората равни пред Бога, ала духът/вятър означава дух = Руах/, най-напред ще стане вихър/войната на всеки против всички/."
В началото християнството трябваше да се появи като християнство на кръста, което трябваше да се развие през чисто светската сфера, през физическото поле. Разпятието не е било символ на християнството още от началото. Едва когато християнството стана все по-политическо, бе въведен символът на разпънатия Син Божи, страдащ върху кръста на световното тяло./*7/ Това остава външно през останалото време на 4-та епоха и ще продължи така през цялата 5-та култура на нашата следатлантска епоха. Първоначално християнството е свързано с чисто материалната култура на 4-та и 5-та епоха, а истинското християнство на бъдещето, което притежава тайната на Бронзовото море и Златният триъгълник съществува само тайно./*8/ Това християнство има друг символ – не вече разпънатия Син Божи, а кръстът, заобиколен от рози. Това ще стане символът на новото християнство на 6-та следатлантска епоха.
към текста >>
Тогава повече не ще има нужда Християн Розенкройц да предупреждава, а всичко, което означава борба на външното поле ще постигне
мир
а чрез Бронзовото море и свещения Златен триъгълник.
Това би трябвало да трае и през следващата епоха, когато ще бъде прибавена тайната на свещения Златен триъгълник; тайната на Атма, Будхи и Манас /Отец, Син и Светия дух/. Този триъгълник с всичко, което го придружава, ще бъде съдържанието на обновеното християнство на 6-та културна епоха. Това се подготвя от розенкройцерите и тогава онова, което се символизира от Бронзовото море ще бъде съединено със знанието за прераждането и кармата. Това е новото окултно учение, което отново ще бъде съединено с християнството. Висшето себе на човека, Атма-Будхи-Манас, ще стане открита тайна, когато човекът от 6-та епоха достатъчно узрее да я получи.
Тогава повече не ще има нужда Християн Розенкройц да предупреждава, а всичко, което означава борба на външното поле ще постигне мира чрез Бронзовото море и свещения Златен триъгълник.
Това е насоката, която световната история ще поеме в бъдеще. Онова, което бе посято от Християн Розенкройц с Храмовата легенда и пренесено в света чрез братствата, розенкройцерите са го направили своя задача: Да обучават не само в религиозна набожност, но също и наука навън; не само да се опознае външния свят, а и духовните сили и от двете направления да се върви напред в 6-та голяма епоха, шестия кръг на еволюцията. [1] Египетската, гръцката и нашата културна епоха. Бел. кор.
към текста >>
26.
Бележки.
GA_93 Легендата за храма
Само в атлантски времена, в прехода от Лемурия към Атлантида те първоначално са били висши богове, трансфор
мир
ани в не-богове.
Във връзка с тази лекция обаче то е използувано в смисъла на "Тайната доктрина", кн. 2 на Блаватска /"Върху мита на падналия Ангел и неговите различни страни/. "Езотерично Асурите, превърнати по-късно в зли духове и долни богове, които вечно воюват с великите божества, – са боговете на тайната мъдрост. В най-старите части на Риг Веда те са духовните и божествените, като терминът Асура е бил използван за Върховния дух и бидейки същият като великият Ахура на Зороастризма. Имало е време, когато самите богове Индра, Агни и Варуна са принадлежали към Асурите".
Само в атлантски времена, в прехода от Лемурия към Атлантида те първоначално са били висши богове, трансформирани в не-богове.
В бележките на досега непубликуваната лекция на Рудолф Щайнер, изнесена в Берлин, 17 октомври 1904, се казва следното: "Ако искаме да разберем гледната точка на духовната еволюция, трябва да ни бъде ясно една важна случка през атлантската епоха. Онези същества, които първоначално са изглеждали духовни, сега се явяват като революционери, стремящи се към независимост. Сурите сега стават Асури. До това време те не са взимали участие в еволюцията. Те са онези сили, които в наши дни представляват интелектуалната и духовната страна на човешката природа.
към текста >>
Теософското общество беше сфор
мир
ано от неговите членове основатели /Е. П.
Те работят на по-висши полета, към които останалото човечество тепърва ще еволюира в течение на следващите периоди на развитие /т. нар. "кръгове"/. Те извършват своята работа на физическото поле чрез техните "вестители", първата от които бе Е. П. Блаватска – искам да кажа първа по отношение на теософското движение. Учителите никога не основават външна организация на общество, нито биха администрирали такова.
Теософското общество беше сформирано от неговите членове основатели /Е. П.
Блаватска, Олкът и др./, за да може да се разпространи работата на Учителите върху физическото поле, ала самите Учители никога не са упражнявали някакво влияние върху Обществото като такова. То по целия си характер и водачество е чисто и просто работа на хора, живеещи на Земята". Виж във връзка с това също лекция 16, дадена на 22 октомври 1905 г. /съдържаща се в този том/. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 10 юни 1904 г.
към текста >>
Копие от книгата на Хекетрон, превод на немски се е на
мир
ал в частната библиотека на Р.
/*18/ – Виж 23-та лекция в "Основи на езотеризма". ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 30 септември 1904 г. Единственият източник за тази лекция бяха стенографските бележки на Мари Щайнер фон Сиверс. Изреченията, поставени в двойни скоби, са корекции на редактора, където текстът е изглеждал недостатъчно ясен. По-нататъшен източник за материала е даден по-долу, извлечен от творбите на Чарлз Уилиям Хекетрон по въпроса за друидите и скандинавските мистерии.
Копие от книгата на Хекетрон, превод на немски се е намирал в частната библиотека на Р.
Щайнер и от бележки по полетата с почерка на Р. Щайнер изглежда, че е бил използван от него във връзка с тази лекция и други лекции, включени в този том. /Чарлз Уилиям Хекетрон, Лайпциг 1900 г. Оригиналът в английското издание: "Тайните общества на всички векове и страни", Лондон, 1875 г./ "Тайните общества на всички видове и страни" от Чарлз Уилиям Хекетрон
към текста >>
Великият съвет на областта или царството не е бил компетентен да обявява
война
или да сключва
мир
без тяхно разрешение.
Те са притежавали значително научно знание. ПОЛИТИЧЕСКА И СЪДЕБНА ВЛАСТ Техният авторитет в много случаи превишавал този на монарха. Те били, разбира се, единствените тълкуватели на религията и естествено надзиравали всички жертвоприношения; на никое частно лице не се позволявало да принася жертва без тяхното разрешение. Те притежавали властта за отлъчване, което било най-ужасяващото наказание, което можело да бъде наложено освен смъртното и от което дори и най-висшият чиновник не можел да се предпази.
Великият съвет на областта или царството не е бил компетентен да обявява война или да сключва мир без тяхно разрешение.
Те определяли резултата при всички недоразумения чрез окончателно и непроменяемо решение и имали властта да наказват със смърт. И наистина, по техните олтари е текла кръвта на човешки жертви. Пълно изгаряне на мъже, жени и деца, затворени в огромни кули, изплетени от ракита, са били понякога огнени жертвоприношения на техните суеверия, същевременно с цел да се увеличи уважението към свещениците, които били амбициозни и се радвали на кръвта. Друидите предпочитали такива, които били виновни за кражба, убийства и други престъпления, като казвали, че те били най-приемани от техните богове; но когато нямало много престъпници, те нямали скрупули да ги заместят и с невинни хора. Тези ужасяващи жертвоприношения били извършвани от друидите вечер, преди започване на опасна война или по време на някаква национална катастрофа и също за специални лица от висок ранг, когато те били нападнати от някаква опасна болест.
към текста >>
Тези ужасяващи жертвоприношения били извършвани от друидите вечер, преди започване на опасна
война
или по време на някаква национална катастрофа и също за специални лица от висок ранг, когато те били нападнати от някаква опасна болест.
Великият съвет на областта или царството не е бил компетентен да обявява война или да сключва мир без тяхно разрешение. Те определяли резултата при всички недоразумения чрез окончателно и непроменяемо решение и имали властта да наказват със смърт. И наистина, по техните олтари е текла кръвта на човешки жертви. Пълно изгаряне на мъже, жени и деца, затворени в огромни кули, изплетени от ракита, са били понякога огнени жертвоприношения на техните суеверия, същевременно с цел да се увеличи уважението към свещениците, които били амбициозни и се радвали на кръвта. Друидите предпочитали такива, които били виновни за кражба, убийства и други престъпления, като казвали, че те били най-приемани от техните богове; но когато нямало много престъпници, те нямали скрупули да ги заместят и с невинни хора.
Тези ужасяващи жертвоприношения били извършвани от друидите вечер, преди започване на опасна война или по време на някаква национална катастрофа и също за специални лица от висок ранг, когато те били нападнати от някаква опасна болест.
ЖРЕЦИ Жреците, облечени в бяло и носели метални колани, предсказвали бъдещето чрез наблюдението на природните явления, ала по-специално чрез човешките жертвоприношения. За тях била определена ужасяващата задача да убиват уловените по време на война пленници и личности, осъдени на смърт от друидите; и техните предсказания се извличали от начина, по който кръвта изтичала от многото нанесени рани, а също така и от димящите вътрешности. Много от тези жреци били вечни девственици, други се отдавали на най-луксозните ексцесии. Те живели върху самотни скали, върху които се разбивали вълните на океана, които моряците считали за храмове, заобиколени от неисказуеми чудеса.
към текста >>
За тях била определена ужасяващата задача да убиват уловените по време на
война
пленници и личности, осъдени на смърт от друидите; и техните предсказания се извличали от начина, по който кръвта изтичала от многото нанесени рани, а също така и от димящите вътрешности.
Пълно изгаряне на мъже, жени и деца, затворени в огромни кули, изплетени от ракита, са били понякога огнени жертвоприношения на техните суеверия, същевременно с цел да се увеличи уважението към свещениците, които били амбициозни и се радвали на кръвта. Друидите предпочитали такива, които били виновни за кражба, убийства и други престъпления, като казвали, че те били най-приемани от техните богове; но когато нямало много престъпници, те нямали скрупули да ги заместят и с невинни хора. Тези ужасяващи жертвоприношения били извършвани от друидите вечер, преди започване на опасна война или по време на някаква национална катастрофа и също за специални лица от висок ранг, когато те били нападнати от някаква опасна болест. ЖРЕЦИ Жреците, облечени в бяло и носели метални колани, предсказвали бъдещето чрез наблюдението на природните явления, ала по-специално чрез човешките жертвоприношения.
За тях била определена ужасяващата задача да убиват уловените по време на война пленници и личности, осъдени на смърт от друидите; и техните предсказания се извличали от начина, по който кръвта изтичала от многото нанесени рани, а също така и от димящите вътрешности.
Много от тези жреци били вечни девственици, други се отдавали на най-луксозните ексцесии. Те живели върху самотни скали, върху които се разбивали вълните на океана, които моряците считали за храмове, заобиколени от неисказуеми чудеса. Така островът на Сена или Лиамбис, Светиите, близо до Ушант е бил резиденция на някои от тези жреци, които предсказвали на моряците и всякакъв вид сили им са били приписвани. Други живеещи близо до устието на Лоара, веднъж годишно унищожавали своя храм, разпръсквали неговите материали и, след като събирали други, си построявали нови – разбира се, една символична церемония; и ако някоя от жриците е изпускала някой от свещените материали, другите я нападали с ожесточени викове, разкъсвали я на парчета и разпръсквали кървящите й части. УНИЩОЖАВАНЕ ВЛАСТТА НА ДРУИДИТЕ
към текста >>
Между боговете на скандинавската теогония се на
мир
а Балдур Добрият, чиято история, както вече загатнахме по-горе, образува обекта на посветителните церемонии.
Дворецът е на царя, епитет, който древните мистагоги дадоха на главата на планетарната система. След това кандидатът открива три седалки; на първата е царят, наречен Хар, Възвишения; на централната – Яфухар, равен на Възвишения; на най-високата Тредие, числото 3. Тези персонажи неофитът е виждал и в елевзийското посвещение – хирофант, дадухус или носач на факлата и служител при олтара; кандидатът ги вижда и в Свободното масонство – майстора, старшия и младшия пазител, символични персонификации на Слънцето и Луната и Демиурга, или Великият архитект на Вселената. Но скандинавската троица е обикновено представена от Один, главното божество, Тор, неговия първороден, почитан посредник между бог и човек, притежаващ неограничена власт над Вселената, поради което главата му е била заобиколена с кръг от 12 звезди и Фрейа, един хермафродит, накичен с различни символи, означаващи власт над любов и брак. В инструкциите, давани на неофита, му е било казвано, че най-великият и най-древният от боговете се наричал Алфадер /бащата на всички/ и има 12 епитета, които припомнят 12-те атрибута на Слънцето, 12-те съзвездия, 12-те върховни богове на Египет, Гърция и Рим.
Между боговете на скандинавската теогония се намира Балдур Добрият, чиято история, както вече загатнахме по-горе, образува обекта на посветителните церемонии.
Балдур е Митра, любовта на Слънцето. Той предусеща опасността, която го заплашва; сънува я нощем. Другите богове на Валхала, скандинавския Олимп, на които той разкрива своите скръбни предчувствия, го утешават и за да предпазят да не го постигне някаква злина, изискват клетва от всяко нещо в природа за негова защита. Освен от имела, който бил пропуснат поради това, че не притежавал никакви злосторни качества. За един експеримент и за игра боговете хвърляли върху Балдур всевъзможни метални оръжия, без да го наранят.
към текста >>
Един от най-главните празници през годината, както при друидите, е бил зимното слънцестоене и тъй като това е най-дългата нощ в годината на нея скандинавците приписват фор
мир
ането на света от първичната тъмнина и я наричат "Майка Нощ".
Освен от имела, който бил пропуснат поради това, че не притежавал никакви злосторни качества. За един експеримент и за игра боговете хвърляли върху Балдур всевъзможни метални оръжия, без да го наранят. Ходур, слепия /това ще рече съдбата/, не взима участие в забавлението; ала Локи /принципът на злото, тъмнината, зимния сезон/ поставя едно клонче в ръцете на Ходур и го скланя да го хвърли върху Балдур, който пада, прободен със смъртни рани. По тази причина това растение е събирано според зимното слънцестоене от друидите на Скандинавия, Галия и Британия с изкривен нож, чиято форма символизира онази част от Зодиакалния кръг, в който е станало убийството на Балдур. В Еда на Снорро ние имаме друга легенда за Один и Фрейа, скандинавската Изис или Венера, разказваща скитанията на последната в търсене на първия, което, разбира се, има същото астрономическо значение, както търсенето на Озирис от Изис или Церес от Прозерпина и др.
Един от най-главните празници през годината, както при друидите, е бил зимното слънцестоене и тъй като това е най-дългата нощ в годината на нея скандинавците приписват формирането на света от първичната тъмнина и я наричат "Майка Нощ".
Този празник, е провъзгласен за "Иуле" и е време за всемирно празненство". ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 7 октомври 1904 г. ПРОИЗХОД НА ТЕКСТА Стенографските записки на Франц Зайлер, както и обикновени записки на Мария Щайнер фон Синверс. Рудолф Щайнер е говорил за прометеевият мит и по-късно в: "Египетски митове и мистерии, 10.
към текста >>
Този празник, е провъзгласен за "Иуле" и е време за все
мир
но празненство".
За един експеримент и за игра боговете хвърляли върху Балдур всевъзможни метални оръжия, без да го наранят. Ходур, слепия /това ще рече съдбата/, не взима участие в забавлението; ала Локи /принципът на злото, тъмнината, зимния сезон/ поставя едно клонче в ръцете на Ходур и го скланя да го хвърли върху Балдур, който пада, прободен със смъртни рани. По тази причина това растение е събирано според зимното слънцестоене от друидите на Скандинавия, Галия и Британия с изкривен нож, чиято форма символизира онази част от Зодиакалния кръг, в който е станало убийството на Балдур. В Еда на Снорро ние имаме друга легенда за Один и Фрейа, скандинавската Изис или Венера, разказваща скитанията на последната в търсене на първия, което, разбира се, има същото астрономическо значение, както търсенето на Озирис от Изис или Церес от Прозерпина и др. Един от най-главните празници през годината, както при друидите, е бил зимното слънцестоене и тъй като това е най-дългата нощ в годината на нея скандинавците приписват формирането на света от първичната тъмнина и я наричат "Майка Нощ".
Този празник, е провъзгласен за "Иуле" и е време за всемирно празненство".
ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 7 октомври 1904 г. ПРОИЗХОД НА ТЕКСТА Стенографските записки на Франц Зайлер, както и обикновени записки на Мария Щайнер фон Синверс. Рудолф Щайнер е говорил за прометеевият мит и по-късно в: "Египетски митове и мистерии, 10. лекция, "Земен и космичен човек", 7.
към текста >>
В индийската теософска терминология това име означава високи духовни същества, които имат задачата да сфор
мир
ат нови култури и епохи.
бяха държани в понеделниците за официалната берлинска група. Октомврийските лекции от 1905 г. /лекции 15. до 19./ бяха държани за хората по време на общото събрание на германската секция. /*2/ – Името "Ману" идва от санскритския корен "ман" равно на "мислене".
В индийската теософска терминология това име означава високи духовни същества, които имат задачата да сформират нови култури и епохи.
За по-нататъшни подробности относно Ману на 5-тата епоха виж Щайнеровата "Космическа памет", "Окултна наука" и една лекция, държана в Хайделберг на 21. януари 1909 г.; както и "Някои страни на прераждане и живот след смъртта". /*3/ – Това е изразено в "Тайната доктрина" на Е. П. Блаватска, т. 3, "Езотеризъм" по следния начин: "Прометей е символ и персонификация на цялото човечество при едно събитие, което се случило през неговото детство – "Кръщение с Огън" – което е една мистерия вътре във великата Прометеевска мистерия, за която понастоящем може само да се споменава в нейните широки общи черти".
към текста >>
Едно от много редките копия на тези мемоари се на
мир
аше в библиотеката на лелята на Е. П.
Освен това, триъгълникът бил скрит и под един кубически камък, върху който бил записан свещения закон. Сводът, съществуването на който е било известно само на 27 избранници, след това е бил зазидан". /*4/ – Историческо основание за това лежи в творбата на писателя, който публикува "Спомените за Мария Антоанета, Архидукеса на Австрия, царица на Франция и за Версайския двор от мадам Контеса Дадемар, придворна дама", Париж, 1836 г. Около 50 години по-късно тези мемоари бяха извадени от забрава от Е. П. Блаватска и нейните приятели.
Едно от много редките копия на тези мемоари се намираше в библиотеката на лелята на Е. П.
Блаватска, която живееше в Одеса. Хенри Стил Олкът, който основа Теософското Общество с Блаватска в 1875 г., писа в своята книга "Листа от стария дневник – истинската история на Теософското общество", 1895, т. 1.; "Ако би било възможно да бъде склонена мадам дьо Фадеев, лелята на Е. П. Блаватска, да преведе и публикува някои документи от нейната прочута библиотека, Европа би получила по-правилна картина за истинската история на предреволюционната европейска мисия на този Източен Адепт, отколкото досега това е било възможно". Английската теософка Изабел Купър-Окли публикува всички части на "Спомени на мадам дьо Дадемар", отнасящи се до Сен Жармен в нейната книга: "Графът на Сен Жармен – тайната на царете", Милано, 1912.
към текста >>
Според Йосиф Шауберг в неговата книга върху символите на Свободното масонство, копие от която се на
мир
ало в библиотеката на Рудолф Щайнер: "..почти всички символи на Свободното масонство показват, че масоните в древността вярвали и посвещавали своята служба на обожествяване на светлината по маниера на ориенталските секти – сабаенците, парсите, може би също и манихейците".
относно текста/, това има значение на: "Един еон на мандеанците: Мана Раба, което е равносилно да кажеш: Обещаният Утешител, Параклита". Датите на живота на Мани обикновено се смята да са 215-276 сл. Хр. /*5/ – Според Чарлз Уилям Хекатрон /виж бел. лекция 3 от 30 септември 1904 г./: "Сектата на албигойците, клонът на манихейство от своя страна оплоди зародишите на темплиерите и розенкройцерите и на всички онези сдружения, които продължиха учението и се бориха срещу църковното и гражданското подтискане". Отношението между манихейство и Свободното масонство е изразено от Хекатрон по следния начин: "Масоните от тази степен наричат себе си "деца на вдовицата", Слънцето, слизайки в своя гроб, остава природата – на която масоните се смятат ученици – вдовица; но прозвището също може да има своя произход в манихейската секта, чиито последователи бяха известни като "синове на вдовицата".
Според Йосиф Шауберг в неговата книга върху символите на Свободното масонство, копие от която се намирало в библиотеката на Рудолф Щайнер: "..почти всички символи на Свободното масонство показват, че масоните в древността вярвали и посвещавали своята служба на обожествяване на светлината по маниера на ориенталските секти – сабаенците, парсите, може би също и манихейците".
/*6/ – Няма никакво доказателство, което да се покаже, кога е станало указаното в текста. Виж също лекция 6 /25 септември 1916 г./ от "Вътрешните импулси, работещи в еволюцията на човечеството" и лекцията от 2. октомври 1916 г. /*7/ – Произходът на Свободното масонство и неговата връзка с Розенкройцерството е много разисквана и неразрешена тема, дори в литературата на самото Свободно масонство, където едва е била засегната в сериозните исторически проучвания. Първо усилие в това направление, макар само от рационална и духовна гледна точка, е работата на Франсис А.
към текста >>
Времето на Апостолите трая до Траян, който у
мир
а в 117 г., тъй като според Епсебий Йоан Евангелистът умрял едва по времето на Траяновото управление.
Той или неговият ученик Теребинтус е бил автор на четири книги, които последният, след неговото емигриране във Вавилон, оставил на една жена при смъртта си. Мани, робът на тази вдовица, наследил тези книги от нея и обявил техните доктрини за свои. Теодоритос, Суидас и Цедренус казват същото за Теребинтус и Мани, само че те идентифицират последния със Скитианус; Теодоритус отива дори дотам да казва, че причината, по която Мани е бил наричан Скитианус, е че бил роб, а Суидас и Цендренус казват, че по рождение той е бил един брамин. Бауер поддържа, че тези двама предшественици на Мани, Скитианус и буда Теребинтус не може да се твърди, че са исторически личности: "Само очевидният анахронизъм, че Скитианус се счита да принадлежи на времето на Апостолите и след това, че е направил свой наследник Мани е достатъчно да ни накара да подозираме историческата истина на целия разказ". Това обаче е твърде неправилно предположение.
Времето на Апостолите трая до Траян, който умира в 117 г., тъй като според Епсебий Йоан Евангелистът умрял едва по времето на Траяновото управление.
Когато се казва, че Скитианус се е появил по времето на Апостолите, се има предвид само последните години на Апостолите. Като доказателство за това ще послужи нещо казано от Суидас, че император Нерва, /който царувал от 97 г. сл. Хр., една година и четири месеца/ повикал Евангелиста Йоан от Патмос, където той бил заточен, да се върне в Ефес; по това време, прибавя Суидас, догмата на манихеите бе станала известна чрез прокламиране ереста на Мани. Почти сигурно е, че последното изказване се основава на погрешна идентичност, тъй като на друго място самият Суидас казва, че Манес живял по времето на император Аврелий /царувал от 271-275/. Без съмнение Суидас сметнал, че Скитианус обявил своята дуалистична доктрина по времето на Нерва, тъй като той, както е споменато по-горе, обърквал Мани със Скитианус и заменил единия с другия.
към текста >>
сл. Хр., една година и четири месеца/ повикал Евангелиста Йоан от Патмос, където той бил заточен, да се върне в Ефес; по това време, прибавя Суидас, догмата на манихеите бе станала известна чрез прокла
мир
ане ереста на Мани.
Бауер поддържа, че тези двама предшественици на Мани, Скитианус и буда Теребинтус не може да се твърди, че са исторически личности: "Само очевидният анахронизъм, че Скитианус се счита да принадлежи на времето на Апостолите и след това, че е направил свой наследник Мани е достатъчно да ни накара да подозираме историческата истина на целия разказ". Това обаче е твърде неправилно предположение. Времето на Апостолите трая до Траян, който умира в 117 г., тъй като според Епсебий Йоан Евангелистът умрял едва по времето на Траяновото управление. Когато се казва, че Скитианус се е появил по времето на Апостолите, се има предвид само последните години на Апостолите. Като доказателство за това ще послужи нещо казано от Суидас, че император Нерва, /който царувал от 97 г.
сл. Хр., една година и четири месеца/ повикал Евангелиста Йоан от Патмос, където той бил заточен, да се върне в Ефес; по това време, прибавя Суидас, догмата на манихеите бе станала известна чрез прокламиране ереста на Мани.
Почти сигурно е, че последното изказване се основава на погрешна идентичност, тъй като на друго място самият Суидас казва, че Манес живял по времето на император Аврелий /царувал от 271-275/. Без съмнение Суидас сметнал, че Скитианус обявил своята дуалистична доктрина по времето на Нерва, тъй като той, както е споменато по-горе, обърквал Мани със Скитианус и заменил единия с другия. Според това Скитианус започнал да обявява своето учение по времето на Нерва, това ще рече през 97 г. сл. Хр. Неговият ученик Теребинтус-буда може би е живял до 17-та или 18-та г.
към текста >>
Ен-Надим ни инфор
мир
а /въз основа на авторитета на Мохамед бен Исхаг Шармани, който по друг начин не е известен/, че Мани дошъл от Шабур Абдсир /Сапорес І/ във втората година на царуването на римския император Галий /Требонианус/, който започва своето управление през ноември 251 г.
сл. Хр. Неговият ученик Теребинтус-буда може би е живял до 17-та или 18-та г. сл. Хр., а дори и по-дълго. Изглежда, че Мани е бил роден около 190 г. сл. Хр.
Ен-Надим ни информира /въз основа на авторитета на Мохамед бен Исхаг Шармани, който по друг начин не е известен/, че Мани дошъл от Шабур Абдсир /Сапорес І/ във втората година на царуването на римския император Галий /Требонианус/, който започва своето управление през ноември 251 г.
сл. Хр. Както Ен-Надим по-нататък прибавя, това става на 1. април, според манихейците; това ще рече на 1. април 253 г. сл. Хр.
към текста >>
Вебер също на
мир
а, че е "много вероятно будистки мисионери, подтиквани от своето свежо религиозно усърдие, да са разпространявали будизма по крайните части на Западен Иран" по времето, за което той говори /времето на гръцкото владение на Индия/.
Не изглежда ли също така разумно да се предполага, че Скитианус, който е бил наричан така според рожденото си място, е идентичен на Елхазаи от Ен-Надим, Елхазаи от Псевдо-Ориген и Елказаи от Епифаниус и Теодоритус? След всичко, което се каза, не може да има съмнение за влиянието на парсизма върху мендеизма, факт, който вече е бил предполаган от Лорзбах. Бауер вижда указания за разпространението на будизма – с неговото следващо влияние върху манихейство – в разказите за Скитианус и Теребинтус-буда, когото той идентифицира, но на когото не приписва историческа реалност. Това той ще види потвърдено по много начини, един от който е формулата за клетвено отричане от манихейството при обръщане към църквата, като между другото се изисквало даващите клетвата да се отрекат и от Буда. Влиянието на будизма в Близкия Изток през толкова ранна дата е положително възможно; тъй като Ен-Надим специално подчертава, че будизмът е навлязъл в Траноксиана, дори преди времето на Мани.
Вебер също намира, че е "много вероятно будистки мисионери, подтиквани от своето свежо религиозно усърдие, да са разпространявали будизма по крайните части на Западен Иран" по времето, за което той говори /времето на гръцкото владение на Индия/.
Вебер обаче прибавя, че данни по този въпрос липсват. На друго място той отбелязва: Важното влияние, което будизмът е имал върху учението на Мани, е лесно обяснимо чрез процъфтяването на будизма при принцовете Yueitchi на Индо-Скития, чието управление се разпростира временно върху голяма част от източните провинции на Иран. Също сме на мнение, че описанието, което Мас Уди дава на пътуванията на Будасп-буда, на Сегестан, Сабулистан и Керман сочат към едно ранно разпространяване на будизма в Персия. Ако тогава, според това, Скитианус, който според нашето мнение е подчертано автентична историческа личност, е бил разпространител на будисткото учение, според горните аргументи би трябвало да търсим будистки елементи и будистко влияние всред мендаените. Може би много твърдения на мохамеданските писатели, че Будасп-буда е бил основател на култа на сабиерите е възникнало от едно фактическо историческо влияние на будизма върху мендауните, които първоначално били наричани сабиери от мохамеданите.
към текста >>
За мерките, взети от заплашеното Царство на светлината, ни инфор
мир
а "Деянията на Архелаус" /неясен текст гл.
"Докато Силите на тъмнината се гонеха и унищожаваха една друга с дива ярост, един ден те достигнаха границата на тяхната територия. Оттук те съзряха няколко лъча от Царството на светлината, бяха почудени от прекрасната гледка, решиха да престанат със своите кавги и се посъветваха как биха могли да завладеят доброто, което те току-що видяха за първи път и за което преди изобщо не са имали понятие. След това тяхното желание стана толкова голямо, че всички те се въоръжиха за борба. /Това описание на събитията е дадено от Тити от Бостра. По същия начин ни го описва и Александър от Ликополис: "В Хиле /материята/ възникна желание да се изкачи до горните области; там бе видян Божественият лъч на светлината, което породи такава почуда, че веднага се взе решение да завладеят всичко това".
За мерките, взети от заплашеното Царство на светлината, ни информира "Деянията на Архелаус" /неясен текст гл.
7/: "Когато Бащата на светлината видял, че тъмнината се кани да нападне неговото свещено владение, той позволи да се излъчи от него сила, която се нарича Майка на живота тя от своя страна произведе от себе си прототипа Човек, който, бе облечен с пет чисти елемента: светлина, огън, вятър, вода, земя и слезе на Земята като въоръжен воин да се бие срещу тъмнината". Самият Манес дава името Всемирна или Световна душа на тази сила, която произтича от Бога. Тук можем да познаем същата сила, която се нарича Небесната майка или Светият дух от Бардесанес и други гностици /според Тити от Бостра 1. 29. Сравни Бауер: "Манехеизъм"/. - Когато Хиле атакува, Бог свика съвет, за да определи наказанието, – казва Александър от Ликополис.
към текста >>
Самият Манес дава името Все
мир
на или Световна душа на тази сила, която произтича от Бога.
След това тяхното желание стана толкова голямо, че всички те се въоръжиха за борба. /Това описание на събитията е дадено от Тити от Бостра. По същия начин ни го описва и Александър от Ликополис: "В Хиле /материята/ възникна желание да се изкачи до горните области; там бе видян Божественият лъч на светлината, което породи такава почуда, че веднага се взе решение да завладеят всичко това". За мерките, взети от заплашеното Царство на светлината, ни информира "Деянията на Архелаус" /неясен текст гл. 7/: "Когато Бащата на светлината видял, че тъмнината се кани да нападне неговото свещено владение, той позволи да се излъчи от него сила, която се нарича Майка на живота тя от своя страна произведе от себе си прототипа Човек, който, бе облечен с пет чисти елемента: светлина, огън, вятър, вода, земя и слезе на Земята като въоръжен воин да се бие срещу тъмнината".
Самият Манес дава името Всемирна или Световна душа на тази сила, която произтича от Бога.
Тук можем да познаем същата сила, която се нарича Небесната майка или Светият дух от Бардесанес и други гностици /според Тити от Бостра 1. 29. Сравни Бауер: "Манехеизъм"/. - Когато Хиле атакува, Бог свика съвет, за да определи наказанието, – казва Александър от Ликополис. – Ала тъй като той нямаше средство за наказание – поради това, че не съществуваше зло в Божия дом – той изпрати една сила, една душевна сила, срещу материята, така че материята бе проникната напълно и смъртта я погълна със силата на това разделение, със силата на това вътрешно деление и объркване, което е резултат от смесването по този начин. Това ни напомня на казаното от Христос: "Всяко царство, разделено на части една против друга, запустява" /Лука, 11: 17/.
към текста >>
Мир
ът на невидимия Бог и знание за истината ще бъде с техните братя и обични, които вярват в закона на небето и го практикуват в своя ежедневен живот.
Текстът на Шмит както следва: "Това би било един забележителен опит да се изясни, че манихеизмът, както е разбран от посветените и като вътрешна тайна доктрина, не е само преразказ на персийски басни, а едно истинско гностично учение, основаващо се на духовно виждане, ако бихме могли само в един единствен случай да докажем, че манихейците са търсили източника за тяхното учение и гаранция за тяхната истина не във външно вярване, в авторитета /Мани каза това или онова/, а пряко, посредством вътрешно душевно виждане. И това доказателство фактически е под ръка. Самият Мани въвежда своето основополагащо писмо /epistola fundamenti/ със следните думи: "Тези са думите на лечение и на вечния извор на живот. Онзи, който ги чуе и най-напред повярва в тях, и спазва това, което казват, никога не ще бъде вече плячка на смъртта, а ще се радва на действителен безсмъртен и великолепен живот. Тъй като наистина е благословен онзи, който чрез тези божествени доктрини участвува в знанието /Гнозис/, което го освобождава да премине във вечен живот.
Мирът на невидимия Бог и знание за истината ще бъде с техните братя и обични, които вярват в закона на небето и го практикуват в своя ежедневен живот.
И те ще ви виждат как седите от дясно на светлината и ще ви предпазват от всички злосторни нападения и уловки на този свят; нежността на Светия дух наистина ще отвори вашето вътрешно сетиво, така че вие ще виждате собствената си душа с вашите очи". Последните думи от това изречение /текстът не се чете/ се явяват на латински при писанията на Августин. /текстът не се чете/ /*17/ – "Аз не бих приел учението на Христос, ако то не се основаваше на авторитета на църквата". /текстът не се чете/
към текста >>
Както казва Рибадю Дюма: "Ако не са били изгорени, те навярно се на
мир
ат в архивите на Ватикана.
Според Хекатрон /кн. 8, гл. 20/ 5557 години /виж бел. 13/. Рибадю Дюма /в горе цитирания труд/ твърди, че Калиостро е оставил много трудове за себе си, сред които един е, озаглавен: "Изкуството за продължение на живота". Всичките, с изключение на "Египетски ритуали", са изчезнали.
Както казва Рибадю Дюма: "Ако не са били изгорени, те навярно се намират в архивите на Ватикана.
Нека да се надяваме, че в светлината на новите идеи за екуменическо движение и помирение с "отделените братя", Ватиканската библиотека някой ден ще покаже тези любопитни документи, които Калиостро толкова често споменаваше и чрез които той може да бъде реабилитиран". /*4/ -Това положително стана по време на лекция 5, дадена на 4. ноември 1904 г., макар че не е отбелязано в бележките. /*5/ – Майбъл Колинс /псевдоним на госпожа Кенингдел-Кук/, 1851-1927 е била една от най-добрите авторки на Теософското общество. Р. Щайнер написал много добра оценка за нейната новела "Флита, истинската история на една черна магьосница", когато се явила за първи път в немски превод.
към текста >>
Нека да се надяваме, че в светлината на новите идеи за екуменическо движение и по
мир
ение с "отделените братя", Ватиканската библиотека някой ден ще покаже тези любопитни документи, които Калиостро толкова често споменаваше и чрез които той може да бъде реабилитиран".
8, гл. 20/ 5557 години /виж бел. 13/. Рибадю Дюма /в горе цитирания труд/ твърди, че Калиостро е оставил много трудове за себе си, сред които един е, озаглавен: "Изкуството за продължение на живота". Всичките, с изключение на "Египетски ритуали", са изчезнали. Както казва Рибадю Дюма: "Ако не са били изгорени, те навярно се намират в архивите на Ватикана.
Нека да се надяваме, че в светлината на новите идеи за екуменическо движение и помирение с "отделените братя", Ватиканската библиотека някой ден ще покаже тези любопитни документи, които Калиостро толкова често споменаваше и чрез които той може да бъде реабилитиран".
/*4/ -Това положително стана по време на лекция 5, дадена на 4. ноември 1904 г., макар че не е отбелязано в бележките. /*5/ – Майбъл Колинс /псевдоним на госпожа Кенингдел-Кук/, 1851-1927 е била една от най-добрите авторки на Теософското общество. Р. Щайнер написал много добра оценка за нейната новела "Флита, истинската история на една черна магьосница", когато се явила за първи път в немски превод. Тя е била публикува през март 1905 г.
към текста >>
"Луцифер-Гнозис" и се на
мир
а в Събрани съчинения на Р.
ноември 1904 г., макар че не е отбелязано в бележките. /*5/ – Майбъл Колинс /псевдоним на госпожа Кенингдел-Кук/, 1851-1927 е била една от най-добрите авторки на Теософското общество. Р. Щайнер написал много добра оценка за нейната новела "Флита, истинската история на една черна магьосница", когато се явила за първи път в немски превод. Тя е била публикува през март 1905 г. в сп.
"Луцифер-Гнозис" и се намира в Събрани съчинения на Р.
Щайнер, т. 34. /*6/ – Виж бел. 4, към лекция 5, държана на 4. ноември 1094 г. /*7/ – Според изложението на мадам Идамер графът й казал: Мадам, онези които сеят ветрове, ще пожънат бури: Това е, което е казал Исус в Евангелията, може би не преди мене, но неговите думи са запазени писмено".
към текста >>
Той бърза да се върне на местоработата си и там от секретаря бил инфор
мир
ан: "Преди един час един господин беше тук, чийто външен вид учуди всички ни.
"Един ден бе разпространено, че граф дьо Сен Жармен, най-загадъчният от всички неразбираеми личности, е във Виена. Електрически шок премина през всички, които знаеха името му. Нашият окултен кръг беше изцяло развълнуван: Сен Жармен е във Виена! Едва Грефер и неговият брат Рудолф са се окопитили от учудващата новина и той отлетява до Хиниберг, неговото имение където са неговите документи. Сред тях може да се намери едно препоръчително писмо от Казанова, сърдечния авантюрист, с когото той се запознава в Амстердам, адресирано до Сен Жармен.
Той бърза да се върне на местоработата си и там от секретаря бил информиран: "Преди един час един господин беше тук, чийто външен вид учуди всички ни.
Този господин беше нито висок, нито нисък, неговата фигура беше учудващо пропорционална, всичко около него носеше белега на благородство.. Той каза на френски, като че на самия себе си, без да се безпокои за никой от присъствуващите, думите: "аз живея във Федълхоф, стаята, в която е живял Лайбниц в 1713 г". Ние току-що щяхме да проговорим, когато той вече беше изчезнал. Този последен час, както виждате господине, ние сме стъписани.. " След пет минути се достига до Федълхоф. Стаята на Лайбниц е празна.
към текста >>
Графър меланхолично е подтикнат да отиде и намери барон Линден; на
мир
а го в "Енте".
Стаята на Лайбниц е празна. Никой не знае кога "американският господин" ще се завърне. Що се отнася до багажа му, нищо не се вижда освен една малка желязна кутия. Наближава обед. Ала кой би си мислил да обядва!
Графър меланхолично е подтикнат да отиде и намери барон Линден; намира го в "Енте".
Те отиват с карета до Ландщрасе, откъдето нещо ги кара, някакво неясно предчувствие, да пътуват с пощенска бързина. Лабораторията е отключена; едновременен вик на учудване изкача от двамата; на една маса е седнал Сен Жармен, спокойно чете един ръкопис, който е творба на Парацелз. Те застават неми на прага; тайнственият неканен гост бавно затваря книгата и бавно става. Добре знаят и двамата учудени мъже, че това явление не може да бъде никой друг в света освен човекът на чудесата. Описанието на секретаря беше сянка в сравнение с реалността.
към текста >>
Не е необходимо хората да у
мир
ат.
Като орхидеите, управляващите и още по-специално свещенослужителите, изтегляха своята поддръжка от субстанцията, съдържаща се в атмосферата. Консултирайте се с всеки ботаник и той ще ви види, че аз съм прав. Вие не можете да правите това, защото вие не сте се самоматериализирали; вие сте същества родени, а не направени по ваша собствена воля.. Само откритието на Великата тайна, тази за "Дървото на живота" опростява нещата и това вие никога не ще спечелите отново, докато не престанете да искате силата, властта заради самата нея. Имам предвид тайната на смърт и раждане.
Не е необходимо хората да умират.
Няма причина хората да се раждат. Аз зная тайната частично, ала не напълно, тъй като аз не съм достатъчно добър, за да ми бъде позволено да си припомня тази великолепна власт. Ако аз бих искал да направя това, то веднага бих бил изкушен да ви я открия, защото това би било, ако Бог искаше, една вечност от щастие. Аз обаче ще се опитам и ще опиша донякъде и ще ви дам пример. Човекът напълно се възобновява всеки 7 години; след известно време обаче той отпада и бавно се разпада.
към текста >>
Човекът е дух и човекът е централната точка на материализираната форма – цялото човечество приема смъртта като необходимост и се самохипнотизира във вярването, че трябва да у
мир
а, но няма причина за това, ако клетката в тях е все още цяла.
Човекът всъщност се държи в една единствена клетка; тази клетка е безсмъртна и не е причина, поради която човек да не съществува винаги, по време на цикъла. Чрез своите деца обаче човекът възпроизвежда себе си и по този начин разрушава своето материално себе. За един адепт да се ожени, означава да стане едно по-нисше същество, подвластно на смърт. Това е истина. Всеки мъж или жена, които създават, могат да направят това, само като предават от своето безсмъртие.
Човекът е дух и човекът е централната точка на материализираната форма – цялото човечество приема смъртта като необходимост и се самохипнотизира във вярването, че трябва да умира, но няма причина за това, ако клетката в тях е все още цяла.
Размислете върху това и разберете, че това е едно от най-славните християнски учения, които са били корумпирани. Христос възкръсна от мъртвите, за да донесе първите плодове на живота. Искам да се върна на новото откритие, което ще бъде направено и за което преди това говорих. Някога то е било добре известно и ще се върне в предопределената човешка памет и ще бъде приветствано като благо за човечеството. В древните дни на Атлантида, когато тайните на тялото бяха напълно открити за кастата на управителите и свещениците, те я научиха по един далеч по-ужасен начин, дори от този като вивисекция, именно чрез обезсмисляне на душата, по този начин разрушаваха или разкривяваха силата за еволюцията в едно същество.
към текста >>
Лармор, те са само модификация на все
мир
ния етер, една модификация, грубо сравнима с един възел в една среда, която е неразширяема, несгъстяема и непрекъсната.
/*22/ – Следното извлечение от речта на Балфур е частта, отнасяща се към това. Под заглавието: "Размишления, внушени от новата теория за материята". "Но днес има такива, които считат грубата материя, материята на нашето ежедневие само като проявление, от което електричеството е физическата основа; които мислят, че елементарният атом на химика, самият той извън границите на пряко възприятие е само една свързваща система на монади или под-атоми, които не са електрифицирана материя, а самото електричество; че тези системи се различават по броя на монадите, които те съдържат, по тяхното движение, съотношение една към друга и към етера; че върху тези разлики и само върху тези разлики лежат и зависят различните качества на онова, което досега е било считано за невидими и елементарни атоми и че докато в повечето случаи тези атомни системи могат да поддържат своето равновесие за периоди, които, сравнени с такива астрономически процеси като изстиването на едно слънце, може да изглеждат почти вечни, те не са по-малко подчинени на закона на промяна, отколкото са вечно съществуващите небеса. Но ако грубата материя е едно групиране на атоми и ако атомите са система на електрически монади, какво са тези електрически монади? Може би, както внушава проф.
Лармор, те са само модификация на всемирния етер, една модификация, грубо сравнима с един възел в една среда, която е неразширяема, несгъстяема и непрекъсната.
Но дали тази окончателна унификация ще бъде приета или не, сигурно е, че тези монади не могат да бъдат смятани отделно от етера. Възоснова на тяхното взаимодействие с етера зависят техните качества; без етера не е възможна една електрическа теория за материята. Навярно тук ние имаме една много изключителна революция. Интересно е да се забележи, че Балфур не използва термина "замръзнало" електричество или "сгъстено електричество", както ги използва немският превод. Той само казва, че материята е "явление, на което електричеството е физическата основа".
към текста >>
/*9/ – Рудолф Щайнер е работил за установяването на една реформа на социалния живот, непосредствено след края на Първата световна
война
.
/*7/ – Виж бележка 26 към лекция 6. и от 11. ноември 1904 г. /*8/ – Тук текстовете се различават: Според Зайлер е "егоистични" азове; според Вегелан и Рибщайн "духовни" азове, което може би да е резултат на неправилно слухово възприятие или грешка в писането, а би могло да бъде "собствени " азове. /немски текст не се разчита/.
/*9/ – Рудолф Щайнер е работил за установяването на една реформа на социалния живот, непосредствено след края на Първата световна война.
Виж "Троичното изграждане на социалния организъм". /*10/ – Алберт Ебархард Фридрих Шефъл, 1831-1903, социолог, писал много по този въпрос. В други връзки Щайнер споменава неговия труд: /"Конструкция и живот на социалното тяло/ четиритомен труд, публикуван в Тюбинген, 1875-78. ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 22 май 1905 г. ИЗТОЧНИК НА ТЕКСТА
към текста >>
В главата, озаглавена "Изна
мир
ането на Светият кръст" се казва:
Стенографските бележки на Франц Зайлер, Валтер Вегелан, Берта Рибщайн-Леман и обикновени бележки на Мария Щайнер фон Сиверс. /*1/ – Част от тази легенда може да се намери в "Златната легенда" или Животът на светците", колекция от легенди от 13-ти век от Якоб дьо Воражен, преведена на английски от Уйлям Какстон. Там е описана смъртта на Адам и как той изпратил "Сет неговия син в рая да му донесе елея на милостта, където той получил няколко зърна от плода на дървото на милостта от един ангел.. И тогава той поставил зърната под езика на баща си и го погребал в полето Хеврон; от неговата уста израснали три дървета от трите зърна, от които дървета бе направен кръстът на нашия Господ, върху който Той пострада.." На друго място в същата творба ни се разказва още за историята на дървото на кръста.
В главата, озаглавена "Изнамирането на Светият кръст" се казва:
"..четем в Евангелието на Никодим, че когато Адам бил много болен, Сет, неговият син, отишъл при вратата на земния рай, за да получи елея на милостта, за да помаже с него тялото на баща си.." На друго място се чете, че ангелът му донесъл един клон и му заповядал да го посади на планината Лебанон. И още на друго място намираме, че той му дал от дървото, от което Адам ял, и му казал, че когато то даде плод, той ще бъде излекуван. Когато Сет се върнал, намерил баща си умрял и посадил това дърво на неговия гроб. То траяло до времето на Соломон.
към текста >>
И още на друго място на
мир
аме, че той му дал от дървото, от което Адам ял, и му казал, че когато то даде плод, той ще бъде излекуван.
И тогава той поставил зърната под езика на баща си и го погребал в полето Хеврон; от неговата уста израснали три дървета от трите зърна, от които дървета бе направен кръстът на нашия Господ, върху който Той пострада.." На друго място в същата творба ни се разказва още за историята на дървото на кръста. В главата, озаглавена "Изнамирането на Светият кръст" се казва: "..четем в Евангелието на Никодим, че когато Адам бил много болен, Сет, неговият син, отишъл при вратата на земния рай, за да получи елея на милостта, за да помаже с него тялото на баща си.." На друго място се чете, че ангелът му донесъл един клон и му заповядал да го посади на планината Лебанон.
И още на друго място намираме, че той му дал от дървото, от което Адам ял, и му казал, че когато то даде плод, той ще бъде излекуван.
Когато Сет се върнал, намерил баща си умрял и посадил това дърво на неговия гроб. То траяло до времето на Соломон. И той видял, че то било красиво, отрязал го и го поставил в своята къща, наречена Салтус. И когато Савската царица дошла да посети Соломон, тя много харесала това дърво възхитила му се и казала, че Спасителят на целия свят ще виси на него.. Според тази история, кръстът, чрез който ние сме спасени произлязъл от дървото, чрез което сме били прокълнати".
към текста >>
Както е ясно от тълкуването на легендата от духовната наука, картините, които тя представя са символични за 4-та степен в розенкройцерското посвещение, което се характеризира чрез "На
мир
ането на Философския камък" и е също известно като /текст не се чете/ или "златната степен".
ноември 1907 г. и в Дорнах на 19. декември 1915 г. В своята лекция в Касел, "Златната легенда" бе характеризирана да е дала тема за окултно обучение от най-древни времена, а що се отнася до Сет, тя тълкува неговата мисия като на един, който е можел да вижда "в края на времената, когато ще бъде установена хармонията между двата принципа на човечеството ". Под двата принципа се има предвид двете дървета, отнасящи се до червената и розовата кръв, които са представени чрез двата стълба на храма.
Както е ясно от тълкуването на легендата от духовната наука, картините, които тя представя са символични за 4-та степен в розенкройцерското посвещение, което се характеризира чрез "Намирането на Философския камък" и е също известно като /текст не се чете/ или "златната степен".
Това ни дава езотерично обяснение защо за тази легенда Р. Щайнер обикновено говори като за Златната легенда. Има една много по-дълга и по-подробна версия на тази легенда в една стара Корнишка легенда /"Древната Корнишка драма" редактирана и преведена от Едуин Норис, Оксфорски университет, 1859 г./. В тази версия има не само разказът за донасяне на елея на милостта от Сет, но и също така за усилието на Соломон да включи това дърво в храма и отхвърлянето му. Частта на тази драма, отнасяща се до елея на милостта също се намира в "Лира Келтика", антология на келтска поезия, редактирана от Е. А.
към текста >>
Частта на тази драма, отнасяща се до елея на милостта също се на
мир
а в "Лира Келтика", антология на келтска поезия, редактирана от Е. А.
Както е ясно от тълкуването на легендата от духовната наука, картините, които тя представя са символични за 4-та степен в розенкройцерското посвещение, което се характеризира чрез "Намирането на Философския камък" и е също известно като /текст не се чете/ или "златната степен". Това ни дава езотерично обяснение защо за тази легенда Р. Щайнер обикновено говори като за Златната легенда. Има една много по-дълга и по-подробна версия на тази легенда в една стара Корнишка легенда /"Древната Корнишка драма" редактирана и преведена от Едуин Норис, Оксфорски университет, 1859 г./. В тази версия има не само разказът за донасяне на елея на милостта от Сет, но и също така за усилието на Соломон да включи това дърво в храма и отхвърлянето му.
Частта на тази драма, отнасяща се до елея на милостта също се намира в "Лира Келтика", антология на келтска поезия, редактирана от Е. А.
Шарп и Дж. Матей 1932 г. /*2/ – Също, според един мистичен еврейски източник, жезълът на Мойсей, върху който е било гравирано непроизносимото име на Бога не е нищо друго освен Дървото на живота. В "Мидраш Войсша" /по-малкия Мидраш коментар върху тази лекция от Стария завет/ се казва: "аз /Мойсей/ я попитах /Зигппора/ откъде той /Джидро/ е взел това дърво? Тя отговори: Това е жезълът, който Светият, да бъде благословен, създаде на съботната вечер, след като бе създал Своя свет.
към текста >>
/текст не се чете/, диалог: "Все
мир
ното мислене е най-вътрешното истинско и индивидуално качество и потенциална част на Световната душа".
Моят баща Джидро беше един от великите астролози на фараона, той видя жезъла, пожела да го има, открадна го и го занесе в своя дом. На този жезъл бе написано непроизносимото име на Бога и 10-те напасти, които Светият, благословен да бъде, един ден ще накара да паднат върху египтяните в земята на Египет.. И колко дни и колко години този жезъл вече лежеше в къщата на моя баща до деня, в който той го взе в ръката си, отиде в градината и го посади в Земята. А когато се върна в градината да си го вземе, той вече беше покарал и имаше цветове. "Цитирано от Ханс Лудвиг Хелд: /текст не се чете/ от периодичното списание "Дас Райх", януари 1917 г. /*3/ – Филотеус Джордано Бруно 1548-1600 г.
/текст не се чете/, диалог: "Всемирното мислене е най-вътрешното истинско и индивидуално качество и потенциална част на Световната душа".
/*4/ – Виж бележка 10 на предшестващата лекция. /*5/ – Втората част на Фауст, края на хора: "Всички преходни неща са само едно подобие". /*6/ – Гьоте: "Приказка за Зелената змия и красивата Лилия". Виж също Гьотевата книга "Стандарт на душата", както е илюстрирано във Фауст и в "Приказката за Зелената змия и красивата Лилия", Антропософско издание, Лондон, 1925 г. и "Гьотевите тайни откровения и загадката на Фауст", Р.
към текста >>
И тази работа напредва дотам, че може да се сфор
мир
а мозък и да се дойде до точката, където съществото се научава да казва "аз".
/лекция 1/. /*2/ – Във връзка със следващото описание виж основните творби на Рудолф Щайнер: "Космична памет", Ню Йорк, 1971 г. и "Окултна наука", очерк, Лондон, 1969 г. /*3/ – Няколко много недостатъчно записани изречения следват във всички текстове. В текста на Вегелан е както следва: "Тогава астралното тяло бива проникнато от Манас, Будхи се появява в етерното тяло и принципът Отец във физическото тяло.
И тази работа напредва дотам, че може да се сформира мозък и да се дойде до точката, където съществото се научава да казва "аз".
Това е случаят с Урсемитите". /*4/ – "Светлина върху пътя" от Майбъл Колинс /1851-1927/, теософска писателка, призната от Р. Щайнер с похвала към въпросната и книга. /Похвалата, отпечатана в неговото "Ръководство за езотерично обучение", Лондон, 1972 г. /*5/ – Р.
към текста >>
Ако желаете да имате едно растение, вие трябва да го оставите на ония същества, които се на
мир
ат зад структурата на природата.
/в този том/ може да се заключи, че когато се казва, че в бъдеще човек ще използва атома за строителна цел, това е свързано с постигане владеенето над етера, над жизнените сили. В една малко по-късна лекция /Мюнхен, 4 декември 1907 г. – публикувана в Сс 98/ този факт отново много ясно се установява със следните думи": ..Когато човек ще е развил себе си дотам, че да стигне първата степен на ясновидство, тогава животът на растенията, законите, управляващи живота, ще му бъдат така ясни, както законите на минералния свят са му ясни сега. Когато вие сглобявате една машина или изграждате една къща, вие действате в унисон със законите на минералния свят. Една машина се конструира според законите на минералния свят, ала едно растение не може да бъде изградено по този начин.
Ако желаете да имате едно растение, вие трябва да го оставите на ония същества, които се намират зад структурата на природата.
В бъдеще човек ще може да създава растения в лаборатория. Ала създаването на живи неща ще бъдат позволени за човека само когато това стане свещено за него, свещена работа, която той извършва; тогава той ще стане толкова искрен и чист в ума си, че за него лабораторната маса ще е станала олтар. Преди това и най-дребното нещо не ще му бъде разкрито от това как живите неща са съставени. С други думи: Азът, като орган на съзнание, живее в минералния свят и ще се възкачи до растителното царство, което тогава той ще се научи да разбира така, както сега разбира минералния свят. По-късно човечеството ще се научи да разбира законите на животинското царство, а след тях тези на човешкото царство.
към текста >>
/*13/ – Д
война
та лекция, дадена на 23.
/*11/ – Сравни също: "Аристотел за мистерийната драма" /антропософски месечник, т. 4, № 9/, "Говор и драма", Лондон 1960. /*12/ – Рудолф Щайнер често бе говорил за мистериите на Светия Граал по времето на тези лекции: например в Берлин на 19. май 1905 и в Ландин, на 29. юли 1906 г.
/*13/ – Двойната лекция, дадена на 23.
октомври 1905 г. за мъже и жени отделно/лекция 17 и 18 в настоящия том./ /*14/ – Това изречение не е дума по дума, както е записано. Различните текстове са различни. Текст 1 изпуска от това изречение думите "великите потоци" и на тяхно място има "сила за мъже и жени", и свършва с думата "области", пропускайки останалото.
към текста >>
Тя съществува понастоящем в елементарно зародишно състояние и в бъдеще ще дойде онази сила, която ще фор
мир
а истинското съдържание на висшите степени, именно, царското изкуство.
Но след думите в стенографското копие на Зайлер: "Средновековният окултист изразяваше символа на Светия Граал.. във формата на триъгълник", той е нарисувал един хексаграм, който е могъл да бъде нарисуван само по времето, когато е писал. Двата триъгълника и хексаграмът в настоящия том се възпроизведени от текст 4 на Рибщайн, който дава и най-голямото число диаграми. В текст 6 диаграмите с текста са дадени по следния начин: "Този триъгълник е символ на Светия Граал и също символ за събуждащото се съвършенство в живите. Това е Силата на Христос, която е описана като "Врил" в "Занони".
Тя съществува понастоящем в елементарно зародишно състояние и в бъдеще ще дойде онази сила, която ще формира истинското съдържание на висшите степени, именно, царското изкуство.
Човек трябва да постигне това за себе си съвсем сам, без много да задава въпроси". Текст 6 също съдържа един вариант, който не се намира в другите текстове: "Всичко, което е изразено чрез изкуство, наука и религия, дотолкова, доколкото не е дадено от боговете – и следователно стои под знака на кръста – е извлечено от Свободното масонство. Другите текстове нямат тези диаграми. За обяснение на хексаграма като символ, виж лекция на Щайнер от 12. януари 1924 г., съдържаща се в "Розенкройцерството и съвременното посвещение".
към текста >>
Текст 6 също съдържа един вариант, който не се на
мир
а в другите текстове: "Всичко, което е изразено чрез изкуство, наука и религия, дотолкова, доколкото не е дадено от боговете – и следователно стои под знака на кръста – е извлечено от Свободното масонство.
В текст 6 диаграмите с текста са дадени по следния начин: "Този триъгълник е символ на Светия Граал и също символ за събуждащото се съвършенство в живите. Това е Силата на Христос, която е описана като "Врил" в "Занони". Тя съществува понастоящем в елементарно зародишно състояние и в бъдеще ще дойде онази сила, която ще формира истинското съдържание на висшите степени, именно, царското изкуство. Човек трябва да постигне това за себе си съвсем сам, без много да задава въпроси".
Текст 6 също съдържа един вариант, който не се намира в другите текстове: "Всичко, което е изразено чрез изкуство, наука и религия, дотолкова, доколкото не е дадено от боговете – и следователно стои под знака на кръста – е извлечено от Свободното масонство.
Другите текстове нямат тези диаграми. За обяснение на хексаграма като символ, виж лекция на Щайнер от 12. януари 1924 г., съдържаща се в "Розенкройцерството и съвременното посвещение". Лична забележка относно хексаграма е записана от Александър Стракош. В къщата, която е съградена за антропософска работа в Щутгарт, Ландхаус Щрасе 70, в 1911г.
към текста >>
/*27/ – Д
война
лекция на 23.
Ако производителната сила на растението.. "Значително е, че е бил нарисуван символът Тау, а не обратната форма, в един текст, който иначе дава най-голямото число диаграми. Текст 6 има следното: "Тау е кръстът, от който е премахнато горното рамо. Изоставено е минералното царство, човекът вече го контролира. Тъй като ако човек остави да навлезе и растителното царство, тогава се достига до онова, което се развива от Земята, от душата като сила над Земята е символ на бъдещето Свободно масонство. Другите текстови не съдържат нищо за това.
/*27/ – Двойна лекция на 23.
октомври 1905 г. , за мъже и жени отделно /лекция 17 и 18/. /*28/ – В лекцията от 28. декември 1905 г. /още неиздадена/, Р.
към текста >>
/*29/ – Американецът Джон Уорълд Кили /роден 1837 г./ предизвика много шум около себе си във втората половина на 19-то столетие чрез изна
мир
ането на "Себе-мотор", т.
/*28/ – В лекцията от 28. декември 1905 г. /още неиздадена/, Р. Щайнер казва: "Позволете ми да приключа моите наблюдения на старата година с нещо, което веднъж вече съм казал /в лекциите от декември 1904 г., включени в настоящия том/. Една огромна работа на разрушение става около нас, която един наблюдателен човек може да я види, дори и ако не е ясновидец; ние стоим в началото на една велика работа на разрушение, включващо външната материална култура такава, каквато се е развила през последните векове – тъй като материалното развитие може да стигне само до известна точка".
/*29/ – Американецът Джон Уорълд Кили /роден 1837 г./ предизвика много шум около себе си във втората половина на 19-то столетие чрез изнамирането на "Себе-мотор", т.
нар. Кили-мотор. Един трактат върху неговия експеримент може да се намери в "Тайната доктрина" т. 1, кн. 3 "Идващата сила" на Е. П. Блаватска.
към текста >>
Щайнер има няколко изказвания по този въпрос особено в лекцията, дадена по време на Първата световна
война
на 20 юни 1916 г.: "Космическото същество аза", където той казва: "Това все още бе само един идеал.
Един трактат върху неговия експеримент може да се намери в "Тайната доктрина" т. 1, кн. 3 "Идващата сила" на Е. П. Блаватска. Сред лекциите на Р.
Щайнер има няколко изказвания по този въпрос особено в лекцията, дадена по време на Първата световна война на 20 юни 1916 г.: "Космическото същество аза", където той казва: "Това все още бе само един идеал.
Да благодарим на Бога, че по онова време, беше самоедин идеал, тъй като, ако този идеал на Кили бе станало реалност тогава, какво би станало при тази война! "Сравни също лекцията, държана в Дорнах на 1 декември 1918 г. в "Променените условия на времената". /*30/ – Текст 1 и 2 имат: "Тау на Светия Граал". Другите текстове нямат този пасаж.
към текста >>
Да благодарим на Бога, че по онова време, беше самоедин идеал, тъй като, ако този идеал на Кили бе станало реалност тогава, какво би станало при тази
война
!
1, кн. 3 "Идващата сила" на Е. П. Блаватска. Сред лекциите на Р. Щайнер има няколко изказвания по този въпрос особено в лекцията, дадена по време на Първата световна война на 20 юни 1916 г.: "Космическото същество аза", където той казва: "Това все още бе само един идеал.
Да благодарим на Бога, че по онова време, беше самоедин идеал, тъй като, ако този идеал на Кили бе станало реалност тогава, какво би станало при тази война!
"Сравни също лекцията, държана в Дорнах на 1 декември 1918 г. в "Променените условия на времената". /*30/ – Текст 1 и 2 имат: "Тау на Светия Граал". Другите текстове нямат този пасаж. Образът на Светия Граал е корекция на Мари Щайнер; може би това е грешка при приписването и би трябвало да бъде: "Таубе" /т. е.
към текста >>
27.
Вътрешността на Земята и вулканичните изригвания
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
Той се различава външно от лежащия над него предимно чрез това, че се на
мир
а в по-меко, течно състояние.
В действителност те не са еднакви, а различно широки. Но ширината на пластовете днес няма да ни интересува особено. Нека да се опитаме да опишем тези следващи един след друг пластове. Най-горният пласт е този, в който се съдържа всичко, което природната наука единствено познава, което съществува като твърди скали или твърд материал, образуващ твърдата земна кора. Следва вторият пласт.
Той се различава външно от лежащия над него предимно чрез това, че се намира в по-меко, течно състояние.
Всичко, което той съдържа е от такъв вид, че в окултизма се нарича пласт на течната или меката Земя. Външният пласт се нарича твърдата или минералната Земя. Всичко, което съдържа вторият пласт на Земята, са неща, за които обикновената физика не може да си има понятие, понеже първоначално не е възможно да се предизвикат състояния на повърхността на нашата Земя, в които изобщо да може да се съдържа това, което като субстанция се намира в този пласт. Това изобщо не може да се намира на повърхността на Земята, понеже се нуждае от онова невероятно силно налягане, за да се задържи съдържанието на втория земен пласт, което е предизвикано от най-горния пласт. Ако бихте отстранили най-горния пласт, това, което лежи отдолу, би се разпръснало с невероятна скорост в целия космос.
към текста >>
Всичко, което съдържа вторият пласт на Земята, са неща, за които обикновената физика не може да си има понятие, понеже първоначално не е възможно да се предизвикат състояния на повърхността на нашата Земя, в които изобщо да може да се съдържа това, което като субстанция се на
мир
а в този пласт.
Най-горният пласт е този, в който се съдържа всичко, което природната наука единствено познава, което съществува като твърди скали или твърд материал, образуващ твърдата земна кора. Следва вторият пласт. Той се различава външно от лежащия над него предимно чрез това, че се намира в по-меко, течно състояние. Всичко, което той съдържа е от такъв вид, че в окултизма се нарича пласт на течната или меката Земя. Външният пласт се нарича твърдата или минералната Земя.
Всичко, което съдържа вторият пласт на Земята, са неща, за които обикновената физика не може да си има понятие, понеже първоначално не е възможно да се предизвикат състояния на повърхността на нашата Земя, в които изобщо да може да се съдържа това, което като субстанция се намира в този пласт.
Това изобщо не може да се намира на повърхността на Земята, понеже се нуждае от онова невероятно силно налягане, за да се задържи съдържанието на втория земен пласт, което е предизвикано от най-горния пласт. Ако бихте отстранили най-горния пласт, това, което лежи отдолу, би се разпръснало с невероятна скорост в целия космос. Това е вторият пласт. Третият пласт се нарича земната пара. Той е пласт, който е още по-трудно да се охарактеризира от втория.
към текста >>
Това изобщо не може да се на
мир
а на повърхността на Земята, понеже се нуждае от онова невероятно силно налягане, за да се задържи съдържанието на втория земен пласт, което е предизвикано от най-горния пласт.
Следва вторият пласт. Той се различава външно от лежащия над него предимно чрез това, че се намира в по-меко, течно състояние. Всичко, което той съдържа е от такъв вид, че в окултизма се нарича пласт на течната или меката Земя. Външният пласт се нарича твърдата или минералната Земя. Всичко, което съдържа вторият пласт на Земята, са неща, за които обикновената физика не може да си има понятие, понеже първоначално не е възможно да се предизвикат състояния на повърхността на нашата Земя, в които изобщо да може да се съдържа това, което като субстанция се намира в този пласт.
Това изобщо не може да се намира на повърхността на Земята, понеже се нуждае от онова невероятно силно налягане, за да се задържи съдържанието на втория земен пласт, което е предизвикано от най-горния пласт.
Ако бихте отстранили най-горния пласт, това, което лежи отдолу, би се разпръснало с невероятна скорост в целия космос. Това е вторият пласт. Третият пласт се нарича земната пара. Той е пласт, който е още по-трудно да се охарактеризира от втория. Можете да си представите парата.
към текста >>
Всичко съществуващо в трите горни земни пласта, което още е сродно по определен начин с на
мир
ащото се на земната повърхност, тук се на
мир
а в астрално състояние.
Само че вторият пласт има невероятна възможност да се разширява, да се разпръсва. Третият пласт обаче съдържа живот във всяка своя точка. Четвъртият пласт е създаден така, че всички неща, съдържащи се в трите горни пласта и имащи повече или по-малко по нещо от нашите обикновени вещества, не показват никаква вещественост, каквато може да се срещне на Земята. В този пласт субстанциите са такива, че не могат да се възприемат от никое външно сетиво. Те са в астрално състояние.
Всичко съществуващо в трите горни земни пласта, което още е сродно по определен начин с намиращото се на земната повърхност, тук се намира в астрално състояние.
В смисъла на Библията бихме могли да кажем: «Духът Господен се носи над водите.»12 Нека да наречем този пласт водната Земя, както се означава и в окултизма. Тази водна Земя същевременно е произходът, изворът на всички, намиращи се на Земята вещества, на всички външни същества, безразлично дали се съдържат в минералите, растенията, животните или в човека. Тези вещества, които всяко земно същество носи в себе си, се намират в летливо състояние, стигащо до астралност в тази водна Земя. Трябва да си представите, че на всички наши физически сили отговарят астрални прасили, че тези астрални прасили са сгъстени до физически субстанции, а самите прасили се намират в четвъртия пласт, във водната Земя. Петият пласт се нарича плодна Земя.
към текста >>
Тази водна Земя същевременно е произходът, изворът на всички, на
мир
ащи се на Земята вещества, на всички външни същества, безразлично дали се съдържат в минералите, растенията, животните или в човека.
Четвъртият пласт е създаден така, че всички неща, съдържащи се в трите горни пласта и имащи повече или по-малко по нещо от нашите обикновени вещества, не показват никаква вещественост, каквато може да се срещне на Земята. В този пласт субстанциите са такива, че не могат да се възприемат от никое външно сетиво. Те са в астрално състояние. Всичко съществуващо в трите горни земни пласта, което още е сродно по определен начин с намиращото се на земната повърхност, тук се намира в астрално състояние. В смисъла на Библията бихме могли да кажем: «Духът Господен се носи над водите.»12 Нека да наречем този пласт водната Земя, както се означава и в окултизма.
Тази водна Земя същевременно е произходът, изворът на всички, намиращи се на Земята вещества, на всички външни същества, безразлично дали се съдържат в минералите, растенията, животните или в човека.
Тези вещества, които всяко земно същество носи в себе си, се намират в летливо състояние, стигащо до астралност в тази водна Земя. Трябва да си представите, че на всички наши физически сили отговарят астрални прасили, че тези астрални прасили са сгъстени до физически субстанции, а самите прасили се намират в четвъртия пласт, във водната Земя. Петият пласт се нарича плодна Земя. Така се нарича поради съвсем особени причини. Естествоизпитателят или изобщо хората запитват: Как се е появил животът?
към текста >>
Тези вещества, които всяко земно същество носи в себе си, се на
мир
ат в летливо състояние, стигащо до астралност в тази водна Земя.
В този пласт субстанциите са такива, че не могат да се възприемат от никое външно сетиво. Те са в астрално състояние. Всичко съществуващо в трите горни земни пласта, което още е сродно по определен начин с намиращото се на земната повърхност, тук се намира в астрално състояние. В смисъла на Библията бихме могли да кажем: «Духът Господен се носи над водите.»12 Нека да наречем този пласт водната Земя, както се означава и в окултизма. Тази водна Земя същевременно е произходът, изворът на всички, намиращи се на Земята вещества, на всички външни същества, безразлично дали се съдържат в минералите, растенията, животните или в човека.
Тези вещества, които всяко земно същество носи в себе си, се намират в летливо състояние, стигащо до астралност в тази водна Земя.
Трябва да си представите, че на всички наши физически сили отговарят астрални прасили, че тези астрални прасили са сгъстени до физически субстанции, а самите прасили се намират в четвъртия пласт, във водната Земя. Петият пласт се нарича плодна Земя. Така се нарича поради съвсем особени причини. Естествоизпитателят или изобщо хората запитват: Как се е появил животът? Това постоянно се обсъжда не само при популярни лекции, но също и в естественонаучни материали.
към текста >>
Трябва да си представите, че на всички наши физически сили отговарят астрални прасили, че тези астрални прасили са сгъстени до физически субстанции, а самите прасили се на
мир
ат в четвъртия пласт, във водната Земя.
Те са в астрално състояние. Всичко съществуващо в трите горни земни пласта, което още е сродно по определен начин с намиращото се на земната повърхност, тук се намира в астрално състояние. В смисъла на Библията бихме могли да кажем: «Духът Господен се носи над водите.»12 Нека да наречем този пласт водната Земя, както се означава и в окултизма. Тази водна Земя същевременно е произходът, изворът на всички, намиращи се на Земята вещества, на всички външни същества, безразлично дали се съдържат в минералите, растенията, животните или в човека. Тези вещества, които всяко земно същество носи в себе си, се намират в летливо състояние, стигащо до астралност в тази водна Земя.
Трябва да си представите, че на всички наши физически сили отговарят астрални прасили, че тези астрални прасили са сгъстени до физически субстанции, а самите прасили се намират в четвъртия пласт, във водната Земя.
Петият пласт се нарича плодна Земя. Така се нарича поради съвсем особени причини. Естествоизпитателят или изобщо хората запитват: Как се е появил животът? Това постоянно се обсъжда не само при популярни лекции, но също и в естественонаучни материали. Изследван в областта на духовното такъв въпрос изглежда дилетантски.
към текста >>
Сега те не са нищо повече от камъни и въпреки това, ако бихте могли да проследите земното развитие до преди милиони години, бихте установили, че на
мир
ащото се в каменните въглища произхожда от гигантски папратови гори, които са се овъглили.
Това постоянно се обсъжда не само при популярни лекции, но също и в естественонаучни материали. Изследван в областта на духовното такъв въпрос изглежда дилетантски. За духовното изследване не се поставя въпросът как изобщо се е породило живото, а точно обратното: Как се е породило мъртвото? Веднъж вече се опитах да ви го разясня с едно сравнение. Погледнете въглищата.
Сега те не са нищо повече от камъни и въпреки това, ако бихте могли да проследите земното развитие до преди милиони години, бихте установили, че намиращото се в каменните въглища произхожда от гигантски папратови гори, които са се овъглили.
Какво представляват каменните въглища? Те са произлезли от цели гори. Мъртвите днес каменни въглища са били съвсем и изцяло живи. Ако видите дъното на морето, ще откриете калциеви образувания. Когато наблюдавате морски животни, можете да видите, че тези животни непрекъснато отделят калций.
към текста >>
Тук, в плодната Земя, се съдържа най-първоначалният живот, какъвто се е на
мир
ал на повърхността на Земята, когато там не е съществувало нищо безжизнено.
Следователно правилният въпрос е: Как се е породило мъртвото, безжизненото? Въпросът: Как живото е произлязло от мъртвото – е един от най-безсмислените въпроси, понеже първо е съществувало живото, а мъртвото се е отделило като вкаменелост, като втвърдяване. Така на цялата Земя някога е имало живот и животът, който е съществувал, когато още е нямало нищо мъртво, е бил първоначално жива материя. Това още се съдържа в плодната Земя. Тя не живее само живот, подобен на сегашния живот, както предишните неща.
Тук, в плодната Земя, се съдържа най-първоначалният живот, какъвто се е намирал на повърхността на Земята, когато там не е съществувало нищо безжизнено.
Така трябва да си представим петия пласт, плодната Земя. Шестият пласт е огнената Земя. Също както плодната Земя съдържа само живот, така огнената Земя съдържа всички пориви. Тя съдържа всичко, което е животински живот; живот, който в своето първоначално избликване може да е изпълнен с наслада и страдание. Възможно е да ви изглежда чудно, но е истина, че доколкото е разпростряна тази огнена Земя, тя чувства.
към текста >>
Всичко на Земята, изпълващо цялата Земя, се на
мир
а в определените пластове.
Също както плодната Земя съдържа само живот, така огнената Земя съдържа всички пориви. Тя съдържа всичко, което е животински живот; живот, който в своето първоначално избликване може да е изпълнен с наслада и страдание. Възможно е да ви изглежда чудно, но е истина, че доколкото е разпростряна тази огнена Земя, тя чувства. Може да се наблюдава. Това е истински усещащ пласт на Земята.
Всичко на Земята, изпълващо цялата Земя, се намира в определените пластове.
Също както мъртвото произхожда от живото, така всичко само живо, произхожда от душевното. Живото не произхожда от плътта. Всичко материално води произхода си от душевното. Седмият пласт е земното огледало, наречен още земен фактор или рефлектор, и то по съвсем особени причини. Следва нещо, което може би е най-трудно да си го представим.
към текста >>
Затова се нарича именно раздробител или в школата на Питагор – създател на числата, понеже показва в многообразни числа това, което на Земята се на
мир
а като един единствен екземпляр.
Но когато вземете растение, животно или човек, те ви изглеждат размножени в безброй екземпляри. По подобен начин ви изглежда някоя поляна или произведение на изкуството. Следователно не парче безформена материя, но произведение на изкуството, безразлично от какъв вид, само че да е материално. То изглежда размножено в безброй екземпляри. Това е свойство на този пласт.
Затова се нарича именно раздробител или в школата на Питагор – създател на числата, понеже показва в многообразни числа това, което на Земята се намира като един единствен екземпляр.
Следва деветият пласт, който се намира непосредствено около центъра на Земята. За днешния човек, дори за вече напредналия духовен ученик е извънредно трудно да го прозре. Може само да се каже, че се възприема как определени части на вътрешността на Земята имат съответно отношение към отделните органи на човешкото или животинското тяло. Преди всичко там намирате сили, които са преместени в обкръжението. Това са сили, чийто начин на действие е труден за описване.
към текста >>
Следва деветият пласт, който се на
мир
а непосредствено около центъра на Земята.
По подобен начин ви изглежда някоя поляна или произведение на изкуството. Следователно не парче безформена материя, но произведение на изкуството, безразлично от какъв вид, само че да е материално. То изглежда размножено в безброй екземпляри. Това е свойство на този пласт. Затова се нарича именно раздробител или в школата на Питагор – създател на числата, понеже показва в многообразни числа това, което на Земята се намира като един единствен екземпляр.
Следва деветият пласт, който се намира непосредствено около центъра на Земята.
За днешния човек, дори за вече напредналия духовен ученик е извънредно трудно да го прозре. Може само да се каже, че се възприема как определени части на вътрешността на Земята имат съответно отношение към отделните органи на човешкото или животинското тяло. Преди всичко там намирате сили, които са преместени в обкръжението. Това са сили, чийто начин на действие е труден за описване. Те стоят в жива взаимовръзка с човешкия мозък и навътре – с човешките мозъчни функции.
към текста >>
Преди всичко там на
мир
ате сили, които са преместени в обкръжението.
Това е свойство на този пласт. Затова се нарича именно раздробител или в школата на Питагор – създател на числата, понеже показва в многообразни числа това, което на Земята се намира като един единствен екземпляр. Следва деветият пласт, който се намира непосредствено около центъра на Земята. За днешния човек, дори за вече напредналия духовен ученик е извънредно трудно да го прозре. Може само да се каже, че се възприема как определени части на вътрешността на Земята имат съответно отношение към отделните органи на човешкото или животинското тяло.
Преди всичко там намирате сили, които са преместени в обкръжението.
Това са сили, чийто начин на действие е труден за описване. Те стоят в жива взаимовръзка с човешкия мозък и навътре – с човешките мозъчни функции. Още по-навътре в тази сфера лежат сили, които се намират във взаимна връзка с човешките и животинските размножителни сили. По този начин имаме устройството на нашата Земя, както се представя пред ясновидското наблюдение и както е била описвана във всички окултни школи, откакто изобщо има такива школи. Това, което виждате тук, е мистерия, която наистина е била изучавана във всички окултни школи.
към текста >>
Още по-навътре в тази сфера лежат сили, които се на
мир
ат във взаимна връзка с човешките и животинските размножителни сили.
За днешния човек, дори за вече напредналия духовен ученик е извънредно трудно да го прозре. Може само да се каже, че се възприема как определени части на вътрешността на Земята имат съответно отношение към отделните органи на човешкото или животинското тяло. Преди всичко там намирате сили, които са преместени в обкръжението. Това са сили, чийто начин на действие е труден за описване. Те стоят в жива взаимовръзка с човешкия мозък и навътре – с човешките мозъчни функции.
Още по-навътре в тази сфера лежат сили, които се намират във взаимна връзка с човешките и животинските размножителни сили.
По този начин имаме устройството на нашата Земя, както се представя пред ясновидското наблюдение и както е била описвана във всички окултни школи, откакто изобщо има такива школи. Това, което виждате тук, е мистерия, която наистина е била изучавана във всички окултни школи. Но съществуват най-разнообразни връзки между отделните пластове, както отделните органи в човешкото тяло са свързани с кръвта и нервите по най-разнообразен начин. От средата протичат връзки към най-различни посоки. Именно точно през центъра на Земята преминават две ясно намиращи се перпендикулярно една на друга силови посоки.
към текста >>
Именно точно през центъра на Земята преминават две ясно на
мир
ащи се перпендикулярно една на друга силови посоки.
Още по-навътре в тази сфера лежат сили, които се намират във взаимна връзка с човешките и животинските размножителни сили. По този начин имаме устройството на нашата Земя, както се представя пред ясновидското наблюдение и както е била описвана във всички окултни школи, откакто изобщо има такива школи. Това, което виждате тук, е мистерия, която наистина е била изучавана във всички окултни школи. Но съществуват най-разнообразни връзки между отделните пластове, както отделните органи в човешкото тяло са свързани с кръвта и нервите по най-разнообразен начин. От средата протичат връзки към най-различни посоки.
Именно точно през центъра на Земята преминават две ясно намиращи се перпендикулярно една на друга силови посоки.
Това не са пътища, а силови посоки. Има още различни други посоки. Важни за разглеждането са следните факти. Когато изследваме най-горния пласт, виждаме, че е пронизан с празно пространство. Това празно пространство е свързано като един вид канал с петия пласт, който се нарича плодна Земя.
към текста >>
От всичко това обаче се на
мир
ат само бегли следи.
Целият лемурийски континент, който се е простирал между днешна Австралия, Азия и Южна Африка, е потънал поради вулканични изригвания, поради силното бушуване на плодния и огнения елемент на Земята. Това е било във връзка с разиграващото се някога в хората, живеещи изцяло в страсти, нагони и инстинкти. Тогава е съществувала още по-тясна връзка между страстите, нагоните, поривите и инстинктите, и силите на вулканичната дейност. Краят на лемурийския континент е предизвикан от огромния егоизъм на последните лемурийски раси, които са упражнявали черна магия, за която днес не можем повече да имаме никаква представа. Също и потъването на Атлантида, описано ни като потоп, е във връзка с морала на атлантските народи.
От всичко това обаче се намират само бегли следи.
Въпреки това до известна степен можем да покажем взаимната връзка между живота на хората и такива явления в природата. Но при изтъкването на такива взаимовръзки трябва да бъдем много предпазливи, понеже, разбира се, лесно могат да се промъкнат фантазии. Необходимо е да се основаваме само върху окултно изследвани факти. Окултистите се опитват да установят какво е предизвикало избухването на Везувий през 79-та година след Хр., земетресението в Калабрия13, земетресението по времето на Христос или земетресението в Лисабон през 1755-та година. При тези природни катастрофи са загинали много хора.
към текста >>
Действително има привличане между материализма и това, което се на
мир
а в огнената и плодната Земя, така че нашата Земя ще стане спокойна и хармонична в такава степен, в каквато човечеството се освободи от материализма.
Родените под влиянието на такова събитие, се развиват като материалисти, и то най-често като неморални практици. Природните сили са зависими от това какво хората развиват като своя сила в девахана и силите, които биват предизвикани като реакция на огнената и плодната Земя при такива катастрофи, имат вътрешна връзка с души, определени в следващия си живот да имат практическа материалистическа нагласа. Родените под влиянието на вулканичните изригвания са истинските материалисти, невярващи хора, тези, които не искат да знаят нищо за някакъв духовен живот. Това са фактите, които наистина могат да се констатират, така че лесно можете да си извадите извода как ще изглежда в тази насока напредъкът в развитието на Земята. Колкото повече бива отблъскван истинският материализъм, толкова по-малко ще се появяват такива катастрофи на нашата Земя.
Действително има привличане между материализма и това, което се намира в огнената и плодната Земя, така че нашата Земя ще стане спокойна и хармонична в такава степен, в каквато човечеството се освободи от материализма.
Само че в последните столетия има забележително развитие по отношение на материализма. Знаете, че винаги съм подчертавал, че Средновековието е по-духовно от нашата епоха. Повечето хора, поне в Европа, са чувствали спиритуално. Новата епоха с разцъфтяващия материализъм доведе многобройни вулканични изригвания. Везувий е единственият вулкан в европейските земи, който е още действен.
към текста >>
Всичко, което е включено в духовнонаучното движение като всеобхватни идеи не само относно събитията в живота на човечеството, но също и относно
мир
овите процеси, може да изглежда незначително за лаика.
Везувий е единственият вулкан в европейските земи, който е още действен. Сравнете броя на вулканичните изригвания14, особено силни изригвания се отбелязват през годините: 79, 203, 472, 512, 652, 982, 1036, 1139, ...1872, 1885, 1891, ...1906. Нека всеки да извлече това, което иска от всички тези числа. Аз мога само да подчертая, че популяризирането на окултните учения се появява поради много по-дълбоки основания, отколкото хората обикновено вярват. Тези, които го въвеждат, са знаели много добре какво следва да се случи, а именно интензивно духовно развитие на човечеството в съзвучие с великите космически процеси.
Всичко, което е включено в духовнонаучното движение като всеобхватни идеи не само относно събитията в живота на човечеството, но също и относно мировите процеси, може да изглежда незначително за лаика.
Изглежда, че имаме работа с едно учение, но в действителност става въпрос за нещо с невероятна дълбочина и значение за целия космос. Това са неща, които постоянно трябва да се изтъкват. И така, още веднъж: За тези, които малко са свикнали да слушат духовни сведения се опитах веднъж да разгледам това, което иначе също и в нашето теософско движение не се обсъжда така лесно, както то съответства на фактите. Опитах се да насоча към някои точки, които са във връзка с най-дълбоките тайни на окултизма. Те са подходящи да изяснят морално по вътрешен път събития, подобни на изживените в последно време.
към текста >>
Над 100 човека у
мир
ат.
Днес исках да ви опиша нещо за тяхната дейност. ------------------------------------ 10) През април 1906 г. пропада конусообразният връх на Везувий с кубатура 100 милиона кубически метра. Поради натрупаната пара изригналата маса разпръсва огромен прах от пепел, който затъмнява областта в продължение на няколко дни и заедно с потоците от лава причинява тежки вреди.
Над 100 човека умират.
Сравни лекцията в Мюнхен, 21 април 1906 г. в Събр. съч. 97, и тази в Берлин от 1 януари 1909 г. в Събр. съч. 107.
към текста >>
Изгубените му 20 книги за
война
та на римляните с германците са послужили частично като основа на Тацит.
13) Най-тежките земетресения са били през 1783, 1812, 1906 г. 14) Някои години са изпуснати, понеже са записани неясно. 15) 23-та или 24-та г. до 79-та г. сл. Хр.
Изгубените му 20 книги за войната на римляните с германците са послужили частично като основа на Тацит.
Като командващ флотата на Мизенум (днес Мизено; през древността това е името на полуостров и град на северния край на Неаполския залив), Плиний пристига на заплашеното крайбрежие с корабите си, когато избухва Везувий и там намира смъртта си.
към текста >>
Като командващ флотата на Мизенум (днес Мизено; през древността това е името на полуостров и град на северния край на Неаполския залив), Плиний пристига на заплашеното крайбрежие с корабите си, когато избухва Везувий и там на
мир
а смъртта си.
14) Някои години са изпуснати, понеже са записани неясно. 15) 23-та или 24-та г. до 79-та г. сл. Хр. Изгубените му 20 книги за войната на римляните с германците са послужили частично като основа на Тацит.
Като командващ флотата на Мизенум (днес Мизено; през древността това е името на полуостров и град на северния край на Неаполския залив), Плиний пристига на заплашеното крайбрежие с корабите си, когато избухва Везувий и там намира смъртта си.
към текста >>
28.
Духовното познание като най-висша освобождаваща. Втора лекция, Берлин, 8 октомври 1906 г. същност.
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
Преди осем дни разгледахме духовнонаучния
мир
оглед, доколкото той може да стане разбираем за съвременния човек.
ДУХОВНОТО ПОЗНАНИЕ КАТО НАЙ-ВИСША ОСВОБОЖДАВАЩА СЪЩНОСТ Втора лекция, 8 октомври 1906 г. Задачата на духовнонаучното движение
Преди осем дни разгледахме духовнонаучния мироглед, доколкото той може да стане разбираем за съвременния човек.
Първоначално този човек естествено изхожда от своето сетивно наблюдение и от разума си, или също и от съвременната наука, в основата на която също лежат сетивни наблюдения и разум. Показахме как духовната наука е в състояние да пресрещне всички възражения, които би могъл да направи разумът ни, опиращ се на научната съвест в настоящето. Не би трябвало само да се разбере целта и смисъла на това разглеждане. То не се прави, за да излезем навън и да влезем в спор с онези, които не се занимават с духовната наука. Който няма още отношение към духовната наука, а също и волята да я опознае, ще трябва първо да се научи да се занимава с това.
към текста >>
Няма да искам да предприема всичко възможно веднага от сегашното ми несъвършено положение, за да рефор
мир
ам човечеството и т. н.
Едните трябва да станат скромни по този начин. Другите обаче, които искат да задоволят само любопитството си, трябва да са наясно, че не могат да им бъдат дадени никакви средства или способност при други обстоятелства, освен ако имат намерение да помагат за развитието на цялото човечеството. За това е необходимо много време. Теософското общество трябва първо да развие твърдото убеждение и знание за вечността и духовното битие. Който носи това убеждение в себе си, си казва: Имам време, мога да имам търпение, ще се развивам спокойно.
Няма да искам да предприема всичко възможно веднага от сегашното ми несъвършено положение, за да реформирам човечеството и т. н.
Търпение, от една страна, а от друга – воля да се стане служещ помощник на цялото човешко развитие, са методи на Теософското общество. Не бива да се гледа само едното, а да се обръща внимание и на двете неща. Човек трябва да има търпение и воля за дела, но не бива да ги смесва, а да ги развива отделени едно от друго в душата си. Не бъркайте тези две неща! Съвсем друго е те да са математически сбор, съвсем друго е да са отделени в душата.
към текста >>
Преди няколко десетилетия теософският
мир
оглед беше създаден и направен достъпен за хората в смисъла на тези две изисквания.
Търпение, от една страна, а от друга – воля да се стане служещ помощник на цялото човешко развитие, са методи на Теософското общество. Не бива да се гледа само едното, а да се обръща внимание и на двете неща. Човек трябва да има търпение и воля за дела, но не бива да ги смесва, а да ги развива отделени едно от друго в душата си. Не бъркайте тези две неща! Съвсем друго е те да са математически сбор, съвсем друго е да са отделени в душата.
Преди няколко десетилетия теософският мироглед беше създаден и направен достъпен за хората в смисъла на тези две изисквания.
Още веднъж ще оставим да мине през душата ни знанието, което получихме в течение на годините, или всичко, което вече беше казано в това време, защото колкото по-често се прави това, толкова е по-добре. Знанието следва да се превърне в жива сила на волята. Затова по-старите членове още веднъж ще чуят неща, които вече са слушали може би в друга взаимовръзка, може би всъщност за опресняване на паметта. Преди няколко десетилетия теософският мироглед беше изграден под този аспект. Какво представляваше той преди?
към текста >>
Преди няколко десетилетия теософският
мир
оглед беше изграден под този аспект.
Съвсем друго е те да са математически сбор, съвсем друго е да са отделени в душата. Преди няколко десетилетия теософският мироглед беше създаден и направен достъпен за хората в смисъла на тези две изисквания. Още веднъж ще оставим да мине през душата ни знанието, което получихме в течение на годините, или всичко, което вече беше казано в това време, защото колкото по-често се прави това, толкова е по-добре. Знанието следва да се превърне в жива сила на волята. Затова по-старите членове още веднъж ще чуят неща, които вече са слушали може би в друга взаимовръзка, може би всъщност за опресняване на паметта.
Преди няколко десетилетия теософският мироглед беше изграден под този аспект.
Какво представляваше той преди? Той беше това, което се нарича тайно или окултно учение, следователно нещо, което се е вършило в тесен кръг от особено избрани хора. След строги изпити на волята, чувстването и мисленето, учениците от предишни времена са били допускани до тези затворени кръгове, до езотеричните, окултните братства. От тези братства са произлизали въздействията, които в бъдеще ще произлизат от по-голям кръг хора. Все повече хора ще бъдат призвани да упражняват тези влияния в бъдеще.
към текста >>
Братята, които са истинските най-висши пазители на съкровището на мъдростта на човечеството, се на
мир
ат в този свят.
Тя му казва някои думи, които привидно не му правят никакво особено впечатление. Казвам привидно, понеже в душата на този пламенен младеж въпреки това се задвижва нещо. Срещата, при която са казани тези привидно незначителни думи, наистина е имала голямо значение. Какво всъщност се случва? В едно незначително събитие, станало привидно случайно, се забулва нещо от най-висше културно значение.
Братята, които са истинските най-висши пазители на съкровището на мъдростта на човечеството, се намират в този свят.
Може би те вървят между нас и бихме могли да ги срещнем. Но по отношение на обикновеното човечество те носят шапка-невидимка. Да ги открият, е задача на другите. Те самите никога не се разкриват. В изминалите столетия е било още по-трудно да бъдат познати, отколкото днес.
към текста >>
Хьолдерлин у
мир
а от копнеж по древна Гърция.
Духовният изследовател не иска да преценява другия според дилетантска гледна точка. Ако се обърнете към болния с разумни убеждения, няма да го отклоните от лудостта. Най-многото тя да приеме други форми. Нека разгледаме Хьолдерлин. Той също е случай, разглеждан от психиатрите.
Хьолдерлин умира от копнеж по древна Гърция.
Психиатърът казва: «Той страда от мозъчна болест, а всичко друго е външен симптом. Може би мозъчната болест се е дължи на наследствени заложби.» Така не е възможно да се въздейства от страна на това, което днес се нарича душевен живот, върху конституцията на организма, върху конституцията на мозъка. Виждате, че изследванията на съвременната психиатрия водят в бездънното. Физическото тяло се приема за даденост, а духовното е само мъгла, излизаща от физическото тяло. Дори най-висшите духовни способности, дори постиженията на нашите гении, доколкото не са обичайни, се обясняват от страна на такива материалистически изследователи като ненормална мозъчна дейност.
към текста >>
Никога нямаше да има кръв във физическия свят, ако зад него не се на
мир
аше астралният свят.
За да покажа един пример за това четене, ще изложа следното. Химикът взима кръв, анализира я и казва, че се състои от тази или онази съставка. Тогава е готов и знае какво е кръвта. Но четенето в духовнонаучен окултен смисъл ви показва, че кръвта, във формата, както я имаме, не може да се породи, ако зад нея не протичат явленията, които наричаме астрални. Духът на света действа върху веществото чрез астралните явления.
Никога нямаше да има кръв във физическия свят, ако зад него не се намираше астралният свят.
Може да има всичко възможно, но кръвта е възможна само поради това, че отзад се намира астралният свят. Така в кръвта четете астралното, както в тези знаци четете думата «дух». Четенето на писмените знаци, дадени тук, във физическото, води до ясновиждането в астралния свят. Правилният път да се влезе в духовния свят е да се задълбочим много смислено в обкръжаващия ни свят. Удобно е да се навлезе в духовния свят по друг начин, но по-сигурно е чрез изучаването на явленията, които ни обкръжават.
към текста >>
Може да има всичко възможно, но кръвта е възможна само поради това, че отзад се на
мир
а астралният свят.
Химикът взима кръв, анализира я и казва, че се състои от тази или онази съставка. Тогава е готов и знае какво е кръвта. Но четенето в духовнонаучен окултен смисъл ви показва, че кръвта, във формата, както я имаме, не може да се породи, ако зад нея не протичат явленията, които наричаме астрални. Духът на света действа върху веществото чрез астралните явления. Никога нямаше да има кръв във физическия свят, ако зад него не се намираше астралният свят.
Може да има всичко възможно, но кръвта е възможна само поради това, че отзад се намира астралният свят.
Така в кръвта четете астралното, както в тези знаци четете думата «дух». Четенето на писмените знаци, дадени тук, във физическото, води до ясновиждането в астралния свят. Правилният път да се влезе в духовния свят е да се задълбочим много смислено в обкръжаващия ни свят. Удобно е да се навлезе в духовния свят по друг начин, но по-сигурно е чрез изучаването на явленията, които ни обкръжават. Другояче говори един минерал, другояче – едно растение, животно, човек, понеже всички тези същества са различни писмени знаци.
към текста >>
Какво би направил този, който не се на
мир
а в теософския живот?
Това чувство ще ви води с известна сигурност през възприеманото от вашето обкръжение. В културата забелязваме хаос. Теоретично хаосът е в материализма. Нещо чудовищно е, когато човекът днес отвори някоя книга и в нея му се предлагат несвързани, отделни познания. Всякакви детайли и навсякъде хаос, също и навън в социалния живот.
Какво би направил този, който не се намира в теософския живот?
Той дава предложения как всичко да се направи по-добре. Колко много социални рецепти са били предлагани вече на човечеството. Но теософското (антропософското) движение се отличава от другите с това, че не предлага рецепти, не казва как нещата да се направят по-добре. Бъдещата култура не е да се изнамират рецепти, да се обсъжда как да се постигне световен мир. Да се излагат програми е работа на миналото.
към текста >>
Бъдещата култура не е да се изна
мир
ат рецепти, да се обсъжда как да се постигне световен
мир
.
Всякакви детайли и навсякъде хаос, също и навън в социалния живот. Какво би направил този, който не се намира в теософския живот? Той дава предложения как всичко да се направи по-добре. Колко много социални рецепти са били предлагани вече на човечеството. Но теософското (антропософското) движение се отличава от другите с това, че не предлага рецепти, не казва как нещата да се направят по-добре.
Бъдещата култура не е да се изнамират рецепти, да се обсъжда как да се постигне световен мир.
Да се излагат програми е работа на миналото. Бъдещето се състои в това, да съществуват хора, които да постъпват правилно, изхождайки от самите себе си. Науката за духа не дава предписания кое е правилното, а показва на човека как да стигне дотам, да прави правилното. Когато тридесет човека са се събрали, антропософията никога няма да каже: Тези тридесет човека ще живеят мирно заедно, ако имат тази или онази конституция. Тя много повече показва на всеки поотделно как да достигне в самия себе си степента на развитието си, от която да открие правилното изцяло от себе си, когато влиза във взаимодействие с другите.
към текста >>
Когато тридесет човека са се събрали, антропософията никога няма да каже: Тези тридесет човека ще живеят
мир
но заедно, ако имат тази или онази конституция.
Но теософското (антропософското) движение се отличава от другите с това, че не предлага рецепти, не казва как нещата да се направят по-добре. Бъдещата култура не е да се изнамират рецепти, да се обсъжда как да се постигне световен мир. Да се излагат програми е работа на миналото. Бъдещето се състои в това, да съществуват хора, които да постъпват правилно, изхождайки от самите себе си. Науката за духа не дава предписания кое е правилното, а показва на човека как да стигне дотам, да прави правилното.
Когато тридесет човека са се събрали, антропософията никога няма да каже: Тези тридесет човека ще живеят мирно заедно, ако имат тази или онази конституция.
Тя много повече показва на всеки поотделно как да достигне в самия себе си степента на развитието си, от която да открие правилното изцяло от себе си, когато влиза във взаимодействие с другите. Това е теософската задача в движението на бъдещето. В различни лекции39 сме обсъждали от висши гледни точки световното положение, войната и мира, въпроса за равноправието на жените и социалния въпрос. Чрез освобождаването на човека, чрез изтръгването на човека от принудата на околната среда той същевременно се извежда във висшите светове, защото едва истинското освобождение прави възможно пристъпването във висшите светове. Човекът никога не може да навлезе във висшия свят под натиск.
към текста >>
В различни лекции39 сме обсъждали от висши гледни точки световното положение,
война
та и
мир
а, въпроса за равноправието на жените и социалния въпрос.
Бъдещето се състои в това, да съществуват хора, които да постъпват правилно, изхождайки от самите себе си. Науката за духа не дава предписания кое е правилното, а показва на човека как да стигне дотам, да прави правилното. Когато тридесет човека са се събрали, антропософията никога няма да каже: Тези тридесет човека ще живеят мирно заедно, ако имат тази или онази конституция. Тя много повече показва на всеки поотделно как да достигне в самия себе си степента на развитието си, от която да открие правилното изцяло от себе си, когато влиза във взаимодействие с другите. Това е теософската задача в движението на бъдещето.
В различни лекции39 сме обсъждали от висши гледни точки световното положение, войната и мира, въпроса за равноправието на жените и социалния въпрос.
Чрез освобождаването на човека, чрез изтръгването на човека от принудата на околната среда той същевременно се извежда във висшите светове, защото едва истинското освобождение прави възможно пристъпването във висшите светове. Човекът никога не може да навлезе във висшия свят под натиск. Сега виждаме доброто дори на хаоса. Ако цялата ни култура не беше се превърнала в хаос, отделните личности не биха могли да се разгърнат от само себе си. Те винаги биха били обвързани с обкръжението.
към текста >>
В това отношение стоим пред големи промени и никой не бива да се надява, че може да рефор
мир
а света по друг начин, освен чрез развитието на душите.
Човекът никога не може да навлезе във висшия свят под натиск. Сега виждаме доброто дори на хаоса. Ако цялата ни култура не беше се превърнала в хаос, отделните личности не биха могли да се разгърнат от само себе си. Те винаги биха били обвързани с обкръжението. Старият порядък трябваше да се разкъса и да се превърне в хаос.
В това отношение стоим пред големи промени и никой не бива да се надява, че може да реформира света по друг начин, освен чрез развитието на душите.
Всичко останало би било дилетантско пророчество. Така в тези два часа, вчерашния и днешния, се опитахме да схванем смисъла на духовнонаучното движение като културно движение. Следващия път ще видим как кармата на хората се проявява в цялото културно движение и какви са отделните кармически взаимовръзки при човека. С други думи, ще видим какво човекът пренася от едно в друго превъплъщение и как в процеса на превъплъщенията той взима участие в световните събития. Това е задачата, която ни очаква след осем дни.
към текста >>
29.
Биографията на човека във връзка с планетната еволюция
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
Каквото днес в съня се на
мир
а извън физическото тяло, по време на лунното състояние е било непрекъснато извън физическото тяло и е било свързано с общия божествен
мир
ов дух.
Далакът е връзката между физическото и астралното тяло. Оттам във всеки учебник по анатомия бихте могли да прочетете, че не се знае нищо правилно за далака. Далакът е един от органите, стоящи на границата на физическите органи. Астралното тяло, което по време на съня е свързано с физическото само чрез далака, работи като изхвърля отпадъчните вещества от физическото тяло. За ясновидеца спящият човек изглежда като обгърнат с особен вид облак, който непрекъснато работи върху физическото тяло.
Каквото днес в съня се намира извън физическото тяло, по време на лунното състояние е било непрекъснато извън физическото тяло и е било свързано с общия божествен миров дух.
Част от обгръщащата Старата Луна духовност се отделя заради хората едва в земното съществуване. Оттам окултизмът казва, че човекът има предшественик от животинско-духовен вид. Но от него никога не би се развил от само себе си днешният човек по начина, по който си го представя материализмът. Каквото е действало отвън, е трябвало да проникне вътре и да се издигне до по-късните степени на развитието. На Земята действително става одушевяването, за което се говори в легендата за рая.
към текста >>
На Старата Луна като физическо
мир
ово тяло човекът е бил много несъвършено физическо същество и съответно всичко още не е било така далеч развито както днес.
Въздухът, както ни обгръща днес, е бил истинското тяло на човешката душа. Тогава въздухът е бил изцяло одухотворен. Както Земята днес е обкръжена само от физическия въздух, така Старата Луна е била обградена с обвивка, проникната от душевна субстанция. Така разбирате защо въздухът е лишен от душевност, станал е физически. Душата е навлязла в тялото: «Бог вдъхна в човека живия одем и човекът стана жива душа.» В тази легенда за рая лежи най-дълбока мъдрост.
На Старата Луна като физическо мирово тяло човекът е бил много несъвършено физическо същество и съответно всичко още не е било така далеч развито както днес.
Тук често съм описвал също и това лунно тяло. Нека да си припомним още веднъж как е изглеждало това мирово тяло. Такива скали, почви и твърда основа, върху която днес стъпваме, не е имало на Старата Луна. Старата Луна е била мирово тяло като един вид полуживо същество. Представете си торфа, но още по оживен от днешния торф – като растителна каша, подобна на спанак.
към текста >>
Нека да си припомним още веднъж как е изглеждало това
мир
ово тяло.
Както Земята днес е обкръжена само от физическия въздух, така Старата Луна е била обградена с обвивка, проникната от душевна субстанция. Така разбирате защо въздухът е лишен от душевност, станал е физически. Душата е навлязла в тялото: «Бог вдъхна в човека живия одем и човекът стана жива душа.» В тази легенда за рая лежи най-дълбока мъдрост. На Старата Луна като физическо мирово тяло човекът е бил много несъвършено физическо същество и съответно всичко още не е било така далеч развито както днес. Тук често съм описвал също и това лунно тяло.
Нека да си припомним още веднъж как е изглеждало това мирово тяло.
Такива скали, почви и твърда основа, върху която днес стъпваме, не е имало на Старата Луна. Старата Луна е била мирово тяло като един вид полуживо същество. Представете си торфа, но още по оживен от днешния торф – като растителна каша, подобна на спанак. В тази каша е имало и дървесинни субстанции. Вместо нашите днешни скали, на Старата Луна имало един вид дървесинна основа и върху нея полурастителна, полукаменна маса.
към текста >>
Старата Луна е била
мир
ово тяло като един вид полуживо същество.
Душата е навлязла в тялото: «Бог вдъхна в човека живия одем и човекът стана жива душа.» В тази легенда за рая лежи най-дълбока мъдрост. На Старата Луна като физическо мирово тяло човекът е бил много несъвършено физическо същество и съответно всичко още не е било така далеч развито както днес. Тук често съм описвал също и това лунно тяло. Нека да си припомним още веднъж как е изглеждало това мирово тяло. Такива скали, почви и твърда основа, върху която днес стъпваме, не е имало на Старата Луна.
Старата Луна е била мирово тяло като един вид полуживо същество.
Представете си торфа, но още по оживен от днешния торф – като растителна каша, подобна на спанак. В тази каша е имало и дървесинни субстанции. Вместо нашите днешни скали, на Старата Луна имало един вид дървесинна основа и върху нея полурастителна, полукаменна маса. Върху нея растели същества, стоящи между растенията и животните, така да се каже – растениевидни животни. Днешните паразитни растения са подобия на тези растения, както те са съществували на Старата Луна, преди всичко белият имел.
към текста >>
Неговите обитатели са духовни същества, които винаги живеят в състояние, в което човекът се на
мир
а само когато между смъртта и ново раждане е в света на девахана.
Едва тогава, въз основа на земната субстанция, се поражда възможността животнообразният човек да се издигне до степента на днешния човек. Така имате предшественичка на нашата Земя, която наричаме Старата Луна, която е сбор от нашата днешна Земя и днешната Луна, изхвърлена от нея, за да се получи пречистената (духовно-душевно-физическа) субстанция, от която да се породи човекът в сегашната си форма. Още по-преди нашата Земя е била планета, която в науката за духа се нарича Старото Слънце, и също не е същата като днешното Слънце. Ако съберете днешната Земя, днешното Слънце и днешната Луна със всичките им същества, бихте получили Старото Слънце. Старото Слънце, космически взето, е много по-висша същност от нашата Земя.
Неговите обитатели са духовни същества, които винаги живеят в състояние, в което човекът се намира само когато между смъртта и ново раждане е в света на девахана.
Деваханични същества са тези, които бихме могли да наречем нашите деваханични другари. За да се изкачат до тази степен, тези същества, които още преди са преминали степента, през която преминава днешният човек, е трябвало от своя страна първо да отделят тогавашната Стара Луна, също както Земята по-късно прави с днешната Луна. Тя е трябвало да бъде отделена от Старото Слънце и чрез това то да се превърне в постоянна звезда. Една звезда не е по начало постоянна звезда. В действителност една постоянна звезда се развива от една планета.
към текста >>
Старото Слънце се е развило също от една планета, която се на
мир
а толкова далеч назад във времето, че днешното човечество много трудно може да си създаде представа за нея.
Тя е трябвало да бъде отделена от Старото Слънце и чрез това то да се превърне в постоянна звезда. Една звезда не е по начало постоянна звезда. В действителност една постоянна звезда се развива от една планета. Също и Земята някога ще стане постоянна звезда, тогава също ще бъде слънце и земните жители ще имат духовно битие, както днес слънчевите обитатели. Но затова е трябвало Луната да бъде изхвърлена.
Старото Слънце се е развило също от една планета, която се намира толкова далеч назад във времето, че днешното човечество много трудно може да си създаде представа за нея.
Затова наистина е необходимо висше посвещение. Тази планета се нарича Старият Сатурн. Старият Сатурн се е превърнал в Старото Слънце, то в Старата Луна, а тя в Земята, която ще се превърне някога в Юпитер, той от своя страна във Венера и Венера ще се превърне в планета, която може да се означи като Вулкан. Някой би могъл да запита: Една Венера стои днес на небето, също и Юпитер, как тези планети се отнасят една към друга? Че нашето днешно човечество е било някога на Стария Сатурн, който днес е вън в космоса, е съвсем погрешна представа.
към текста >>
Древните гръцки и римски посветени, които са знаели, че с червената кръв е дадена именно смелостта, агресивността на хората, определят оттам Марс като бог на
война
та.
Но човекът е можел да се породи на Земята само чрез това, че от предшественичката на Земята е изхвърлено всичко, което е днешната физическа лунна материя. И по-нататък ще бъдат отделени определени съставни части от Земята, за да може човекът да се развие до юпитеровото битие, до Венера и Вулкан. Само че трябва да сте наясно, че в окултизма първата и втората половина от земното развитие строго се различава, понеже в първата половина Земята е преминала през Марс. Тогава е била приета възможността да се образува топла червена кръв. Желязното съдържание на Земята произлиза от Марс и включването на желязото в кръвта е във връзка с преминаването през Марс.
Древните гръцки и римски посветени, които са знаели, че с червената кръв е дадена именно смелостта, агресивността на хората, определят оттам Марс като бог на войната.
Имената, които астрономите дават днес на новооткритите звезди, се дължат на произволност. Някога имената са били приемани като нещо, извличано от природата на нещата. Смелата природа на душата е свързана със силите, които Земята дължи на Марс. Така на Марс, като на смелия, са му дали името на бога на войната. Втората половина от земното развитие е свързана повече със силите, които Земята дължи на Меркурий.
към текста >>
Така на Марс, като на смелия, са му дали името на бога на
война
та.
Желязното съдържание на Земята произлиза от Марс и включването на желязото в кръвта е във връзка с преминаването през Марс. Древните гръцки и римски посветени, които са знаели, че с червената кръв е дадена именно смелостта, агресивността на хората, определят оттам Марс като бог на войната. Имената, които астрономите дават днес на новооткритите звезди, се дължат на произволност. Някога имената са били приемани като нещо, извличано от природата на нещата. Смелата природа на душата е свързана със силите, които Земята дължи на Марс.
Така на Марс, като на смелия, са му дали името на бога на войната.
Втората половина от земното развитие е свързана повече със силите, които Земята дължи на Меркурий. Но връзката на Земята с Меркурий е повече духовна. Като различните стадии от развитието на нашата планета имате Стария Сатурн, Старото Слънце, Старата Луна, Марс, понеже от него идва силно влияние, след това Меркурий, Юпитер, Венера и Вулкан. Това е изразено в редуването на дните на седмицата. В имената на дните на седмицата посветените са дали израз на поредицата въплъщения на Земята.
към текста >>
Следва неделя – ден на Слънцето, Sonntag, понеделник – ден на Луната, Montag, вторник – ден на Марс, на френски: mardi; на старогермански Ziu – бог на
война
та, оттам Ziustag, английски – Tuesday.
Като различните стадии от развитието на нашата планета имате Стария Сатурн, Старото Слънце, Старата Луна, Марс, понеже от него идва силно влияние, след това Меркурий, Юпитер, Венера и Вулкан. Това е изразено в редуването на дните на седмицата. В имената на дните на седмицата посветените са дали израз на поредицата въплъщения на Земята. Трябвало е да започнат от събота, ден на Сатурн. На английски и днес се нарича Saturday, холандски – Zaterdag.
Следва неделя – ден на Слънцето, Sonntag, понеделник – ден на Луната, Montag, вторник – ден на Марс, на френски: mardi; на старогермански Ziu – бог на войната, оттам Ziustag, английски – Tuesday.
Следва сряда, едно повече екзотерично име, в древността е наричан ден на Меркурий, на френски – mercredi, старогермански – ден на Вотан (Водан) Wodanstag, понеже Водан е меркуриево същество, Woensdag – на холандски, Wednesday – английски. Следва денят на Юпитер, на френски jeudi. Юпитер на немците е Донар, Donnerstag. После денят на Венера, на френски – vendredi, немски – Freyatag, ден на Фрея. И отново се започва, понеже Вулкан е нов стадий на Сатурн.
към текста >>
Можем задълбочено да вникнем именно в това време и ще видим колко тясно човекът е свързан с цялото
мир
ово сътворение.
То е свързано с развитието на етерното тяло на хората. Както Слънцето е могло да издигне в космическото развитие битието на съществата си до духове, така човекът като възпитател на детето между смяната на зъбите и половата зрялост може да събуди чувството за чисто духовното и религиозното, понеже слънчевото (етерното) се развива свободно на всички страни. От четиринадесет до двадесет и една, двадесет и три години имате лунното съществуване на човека, в което преди всичко се проявява астралното тяло. Това е епоха от съществуването, в която лесно се проявяват навън импулси, които непременно трябва да се овладеят и да се отхвърли всичко, което не може да бъде просветлено. Тогава се проявяват неща, които действително би трябвало да се изхвърлят като лунни отпадъци, също както някога е направено с Луната.
Можем задълбочено да вникнем именно в това време и ще видим колко тясно човекът е свързан с цялото мирово сътворение.
Ще видим как поради факта, че човекът не е в състояние да отхвърли някои сили, които всъщност са лунни сили, действително се появяват ужасните заболявания, които се означават като младежко слабоумие, Dementia praecox. Това е специфично явление, което чрез своеобразния си симптоматичен характер показва как човек е заседнал в астралното тяло, което се развива от етерното тяло. Опитайте се веднъж да наблюдавате такъв човек, който във възрастта на половата зрялост показва склонност към Dementia praecox. Тук се проявяват своеобразни симптоми, които показват стремеж към повторения. Астралното тяло е много умно, но не е правилен начинът, по който следва да се постави спрямо етерното тяло.
към текста >>
Той изпитва вече само любов към това, което сега се на
мир
а в света.
Чрез това той обезсилва именно своите най-добри сили. Преди това може да постигне знание, но мъдрост е нещо, което трябва да се развие вътрешно. Знанието е това, което трябва да се събере и по-късно да се превърне в мъдрост. С четиридесет и деветата година започва юпитеровият период, в който душата става още по-свободна в дълбочината си, а тялото още повече е оставено на самото себе си и развива в себе си това, което съдържа най-добрите сили, за да премине в периода на Венера, започващ в шестдесет и третата, шестдесет и четвъртата година. Там вътрешността толкова вече се е консолидирала, че човекът може да отстрани всякакви външни егоизми от своето развитие.
Той изпитва вече само любов към това, което сега се намира в света.
Не изисква нищо повече за себе си, а се посвещава на обкръжението си. Човечеството днес изгражда това в неговите най-първоначални зародиши, затова още е трудно да се говори за него. В науката за духа се говори за седмочленния жизнен път и също в тази насока се показва как човекът се схваща като един малък свят, който поглежда назад към изминала космическа епоха и сочи бъдещо развитие. Той е роден от Всемира, не само от миналото, а в цялото си развитие е също нещо пророческо, което сочи към бъдеща епоха. И каквото следва да се случи, още днес се случва в хода на човешкия живот.
към текста >>
Той е роден от Все
мир
а, не само от миналото, а в цялото си развитие е също нещо пророческо, което сочи към бъдеща епоха.
Там вътрешността толкова вече се е консолидирала, че човекът може да отстрани всякакви външни егоизми от своето развитие. Той изпитва вече само любов към това, което сега се намира в света. Не изисква нищо повече за себе си, а се посвещава на обкръжението си. Човечеството днес изгражда това в неговите най-първоначални зародиши, затова още е трудно да се говори за него. В науката за духа се говори за седмочленния жизнен път и също в тази насока се показва как човекът се схваща като един малък свят, който поглежда назад към изминала космическа епоха и сочи бъдещо развитие.
Той е роден от Всемира, не само от миналото, а в цялото си развитие е също нещо пророческо, което сочи към бъдеща епоха.
И каквото следва да се случи, още днес се случва в хода на човешкия живот. Затова не е съвсем безсмислено да се каже, че човекът опознава себе си истински, когато опознае мировата еволюция. Когато хвърли поглед от Сатурн до Венера, той вижда в големия свят това, което се разиграва в собственото му съществуване. Това е взаимовръзката на човека с целия космос. Ако си представите човека такъв, какъвто е с всичките си органи, разгърнат в космоса, ще получите представата, която е съхранила една древна средноевропейска легенда.
към текста >>
Затова не е съвсем безсмислено да се каже, че човекът опознава себе си истински, когато опознае
мир
овата еволюция.
Не изисква нищо повече за себе си, а се посвещава на обкръжението си. Човечеството днес изгражда това в неговите най-първоначални зародиши, затова още е трудно да се говори за него. В науката за духа се говори за седмочленния жизнен път и също в тази насока се показва как човекът се схваща като един малък свят, който поглежда назад към изминала космическа епоха и сочи бъдещо развитие. Той е роден от Всемира, не само от миналото, а в цялото си развитие е също нещо пророческо, което сочи към бъдеща епоха. И каквото следва да се случи, още днес се случва в хода на човешкия живот.
Затова не е съвсем безсмислено да се каже, че човекът опознава себе си истински, когато опознае мировата еволюция.
Когато хвърли поглед от Сатурн до Венера, той вижда в големия свят това, което се разиграва в собственото му съществуване. Това е взаимовръзката на човека с целия космос. Ако си представите човека такъв, какъвто е с всичките си органи, разгърнат в космоса, ще получите представата, която е съхранила една древна средноевропейска легенда. Според нея целият свят е създаден от един прачовек, от великана Имир: от мозъчната му обвивка – небесният свод, от кръвта му – реките, от костите му – планините и т. н. Подобно разказват митовете за Озирис и Дионисий.
към текста >>
Според нея целият свят е създаден от един прачовек, от великана И
мир
: от мозъчната му обвивка – небесният свод, от кръвта му – реките, от костите му – планините и т. н.
И каквото следва да се случи, още днес се случва в хода на човешкия живот. Затова не е съвсем безсмислено да се каже, че човекът опознава себе си истински, когато опознае мировата еволюция. Когато хвърли поглед от Сатурн до Венера, той вижда в големия свят това, което се разиграва в собственото му съществуване. Това е взаимовръзката на човека с целия космос. Ако си представите човека такъв, какъвто е с всичките си органи, разгърнат в космоса, ще получите представата, която е съхранила една древна средноевропейска легенда.
Според нея целият свят е създаден от един прачовек, от великана Имир: от мозъчната му обвивка – небесният свод, от кръвта му – реките, от костите му – планините и т. н.
Подобно разказват митовете за Озирис и Дионисий. Когато се говори за разпръснатия прачовек, не се има предвид нищо друго освен че в човека може да се открие целият космос и пристъпи ли човекът в космоса, открива увеличено в него собственото си битие. Трябва да разширим собственото познание до мирово познание, а не да мътим вътре в душата си. Както се възприемаме в тялото си, където са концентрирани душата и духът ни, така трябва да приемем голямото тяло, божественото тяло като образ на мировия дух, което е обширното съответствие на собственото ни тяло, и тогава в самопознанието ще имаме мирово познание, божествено познание. Човекът е произлязъл от божествеността и чрез своето познание постепенно може отново да се приближи към божественото.
към текста >>
Трябва да разширим собственото познание до
мир
ово познание, а не да мътим вътре в душата си.
Това е взаимовръзката на човека с целия космос. Ако си представите човека такъв, какъвто е с всичките си органи, разгърнат в космоса, ще получите представата, която е съхранила една древна средноевропейска легенда. Според нея целият свят е създаден от един прачовек, от великана Имир: от мозъчната му обвивка – небесният свод, от кръвта му – реките, от костите му – планините и т. н. Подобно разказват митовете за Озирис и Дионисий. Когато се говори за разпръснатия прачовек, не се има предвид нищо друго освен че в човека може да се открие целият космос и пристъпи ли човекът в космоса, открива увеличено в него собственото си битие.
Трябва да разширим собственото познание до мирово познание, а не да мътим вътре в душата си.
Както се възприемаме в тялото си, където са концентрирани душата и духът ни, така трябва да приемем голямото тяло, божественото тяло като образ на мировия дух, което е обширното съответствие на собственото ни тяло, и тогава в самопознанието ще имаме мирово познание, божествено познание. Човекът е произлязъл от божествеността и чрез своето познание постепенно може отново да се приближи към божественото. Да се слеем с космоса и с всички човешки душевни сили да разкрием мировото битие, това е душевната нагласа, която може да дойде от науката за духа. Чрез нея човекът се учи да разглежда света като огромното тяло на божествеността и как от това тяло е произлязло собственото му битие. Ако от науката за духа се научим първоначално да чувстваме това, накрая чувството се превръща в блаженство.
към текста >>
Както се възприемаме в тялото си, където са концентрирани душата и духът ни, така трябва да приемем голямото тяло, божественото тяло като образ на
мир
овия дух, което е обширното съответствие на собственото ни тяло, и тогава в самопознанието ще имаме
мир
ово познание, божествено познание.
Ако си представите човека такъв, какъвто е с всичките си органи, разгърнат в космоса, ще получите представата, която е съхранила една древна средноевропейска легенда. Според нея целият свят е създаден от един прачовек, от великана Имир: от мозъчната му обвивка – небесният свод, от кръвта му – реките, от костите му – планините и т. н. Подобно разказват митовете за Озирис и Дионисий. Когато се говори за разпръснатия прачовек, не се има предвид нищо друго освен че в човека може да се открие целият космос и пристъпи ли човекът в космоса, открива увеличено в него собственото си битие. Трябва да разширим собственото познание до мирово познание, а не да мътим вътре в душата си.
Както се възприемаме в тялото си, където са концентрирани душата и духът ни, така трябва да приемем голямото тяло, божественото тяло като образ на мировия дух, което е обширното съответствие на собственото ни тяло, и тогава в самопознанието ще имаме мирово познание, божествено познание.
Човекът е произлязъл от божествеността и чрез своето познание постепенно може отново да се приближи към божественото. Да се слеем с космоса и с всички човешки душевни сили да разкрием мировото битие, това е душевната нагласа, която може да дойде от науката за духа. Чрез нея човекът се учи да разглежда света като огромното тяло на божествеността и как от това тяло е произлязло собственото му битие. Ако от науката за духа се научим първоначално да чувстваме това, накрая чувството се превръща в блаженство. С подобно чувство, с подобно изживяване завършва това, което човекът може да научи чрез духовнонаучния мироглед.
към текста >>
Да се слеем с космоса и с всички човешки душевни сили да разкрием
мир
овото битие, това е душевната нагласа, която може да дойде от науката за духа.
Подобно разказват митовете за Озирис и Дионисий. Когато се говори за разпръснатия прачовек, не се има предвид нищо друго освен че в човека може да се открие целият космос и пристъпи ли човекът в космоса, открива увеличено в него собственото си битие. Трябва да разширим собственото познание до мирово познание, а не да мътим вътре в душата си. Както се възприемаме в тялото си, където са концентрирани душата и духът ни, така трябва да приемем голямото тяло, божественото тяло като образ на мировия дух, което е обширното съответствие на собственото ни тяло, и тогава в самопознанието ще имаме мирово познание, божествено познание. Човекът е произлязъл от божествеността и чрез своето познание постепенно може отново да се приближи към божественото.
Да се слеем с космоса и с всички човешки душевни сили да разкрием мировото битие, това е душевната нагласа, която може да дойде от науката за духа.
Чрез нея човекът се учи да разглежда света като огромното тяло на божествеността и как от това тяло е произлязло собственото му битие. Ако от науката за духа се научим първоначално да чувстваме това, накрая чувството се превръща в блаженство. С подобно чувство, с подобно изживяване завършва това, което човекът може да научи чрез духовнонаучния мироглед. ------------------------------------------------------- 90) Берлин, 28 февруари 1907 (публична лекция), «Познанието за свръхестественото в нашето време и неговото значение за днешния живот», Събр.
към текста >>
С подобно чувство, с подобно изживяване завършва това, което човекът може да научи чрез духовнонаучния
мир
оглед.
Както се възприемаме в тялото си, където са концентрирани душата и духът ни, така трябва да приемем голямото тяло, божественото тяло като образ на мировия дух, което е обширното съответствие на собственото ни тяло, и тогава в самопознанието ще имаме мирово познание, божествено познание. Човекът е произлязъл от божествеността и чрез своето познание постепенно може отново да се приближи към божественото. Да се слеем с космоса и с всички човешки душевни сили да разкрием мировото битие, това е душевната нагласа, която може да дойде от науката за духа. Чрез нея човекът се учи да разглежда света като огромното тяло на божествеността и как от това тяло е произлязло собственото му битие. Ако от науката за духа се научим първоначално да чувстваме това, накрая чувството се превръща в блаженство.
С подобно чувство, с подобно изживяване завършва това, което човекът може да научи чрез духовнонаучния мироглед.
------------------------------------------------------- 90) Берлин, 28 февруари 1907 (публична лекция), «Познанието за свръхестественото в нашето време и неговото значение за днешния живот», Събр. съч. 55. 91) Херман Грим, 1828–1901. «Отново и отново, трябва да се чудя над неспособността на младите хора да познаят това, което им представям, например много лесни за разбиране гравюри, според произведения на Рафаело.
към текста >>
30.
5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 29 май 1907 г. Общ живот на хората между смърт и ново раждане; навлизане във физическия свят.
GA_99 Теософия на розенкройцерите
Този, който вече се на
мир
а там, в Девакан, и по принцип не може да бъде видян от обикновения човек, има в зависимост от своето развитие повече или по-малко ясно съзнание за връзките с тези същества, които са останали тук.
По този начин ние създаваме нещо, което не е важно само за Земята, но и образуваме връзките в Девакан. Би могло да се каже: това, което произхожда тук посредством любовта, дружбата, искрено разбиране един друг,всичко това са камъни, извеждащи нагоре, в духовната област, храмове и за човека, който се изпълва с тази увереност, трябва да бъде окрилен от чувственото съзнание за това, че, ако още тук човешките души са съединени с връзки, то това се явява основа на вечното развитие. Да предположим, че на някоя друга физическа планета има такива същества, които са несимпатични един на друг, които могат да се свържат един с друг само с много малко връзки на любов. Те биха имали беден Девакан. Богат, съдържателен Девакан има само тази планетарна област, където такива връзки на любовта съединяват хората.
Този, който вече се намира там, в Девакан, и по принцип не може да бъде видян от обикновения човек, има в зависимост от своето развитие повече или по-малко ясно съзнание за връзките с тези същества, които са останали тук.
Има дори средства да се усилят тези душевни връзки. Ако ние изпратим на нашите починали мисъл изпълнена с любов, но не егоистична любов, то по този начин ние укрепваме чувството на свързаност с тях. Погрешно е да се мисли, че човешкото съзнание в Девакан е сумрачно, подобно на сянка. Това не е така. Ние трябва да подчертаем, че тази степен на съзнание, която е достигнал човек, вече не може да бъде изгубена, макар при някои преходни процеси да са възможни понижаване на неговото ниво.
към текста >>
Макар че човекът, състоящ се от "Аз", астрално тяло и етерно тяло, да се на
мир
а от самия момент на зачеване в близост до майката, имаща в себе си оплодената яйцеклетка, той действа отвън.
В този случай "Азът" продължава своето странстване, докато не открие подходящата двойка родители. В днешния цикъл на развитие "Азът" представя със себе си елемента на желанията, импулсите на усещане, а в астралното тяло се съдържат качествата на фантазията и мисленето. За това първото, както казват, човек го онаследява от бащата, а второто от майката. Така ние виждаме, че индивидуалността, желаеща да се въплъти, търси със своите неосъзнати сили двойка родители, която трябва да и даде физическо тяло. Описаният процес завършва примерно към третата седмица след зачатието.
Макар че човекът, състоящ се от "Аз", астрално тяло и етерно тяло, да се намира от самия момент на зачеване в близост до майката, имаща в себе си оплодената яйцеклетка, той действа отвън.
В това време, примерно от третата седмица, астралното и етерното тяло като че ли подхващат зародиша и започват да работят над човека. До този момент развитието на физическия човек се извършва без влиянието на астралното и етерно тяло, от този момент те започват да оказват влияние върху развитието на детето и сами обуславят по-нататъшното оформяне на плода. И така, ние виждаме, че по отношение на физическото тяло още в по-голяма степен е вярно казаното за етерното тяло: тук е още по-трудно да се достигне съгласуваност. Този важен факт излива светлина върху голяма част на случващото се в света. До сега ние описвахме обикновения съвременен човек в неговото нормално развитие.
към текста >>
Това, което се развива между раждане и смърт и всъщност което се на
мир
а от тази страна на смъртта, се съхранява и образува нов организъм.
При тях нищо не се извършва без участието, именно те управляват своите физически тела до самата смърт и започват за изграждат новото тяло, още в момента, в който е даден първия тласък за това. Материята, съставяща физическото тяло, постоянно се изменя. Приблизително през седем години се обновява всяка негова частица. Материята се заменя, но формата остава. Между раждане и смърт ние постоянно трябва отново да раждаме материя, тя се явява временно съставяща.
Това, което се развива между раждане и смърт и всъщност което се намира от тази страна на смъртта, се съхранява и образува нов организъм.
Това, което обикновения човек извършва между раждане и смърт несъзнателно, посветеният извършва съзнателно от смърт до ново раждане той съзнателно формира своето ново физическо тяло. За това за него раждането е само преломно събитие. Той подменя веществата само веднъж, но из основи. За това на такива индивидуалности е присъщо голямо външно сходство от едно тяхно въплъщение в друго, докато при останалите между различните въплъщения няма нищо сходно. Колкото по-нагоре се е издигнал в своето развитие човек, толкова по-голямо сходство имат две следващи едно след друго прераждания.
към текста >>
Това, което обикновения човек извършва между раждане и смърт несъзнателно, посветеният извършва съзнателно от смърт до ново раждане той съзнателно фор
мир
а своето ново физическо тяло.
Материята, съставяща физическото тяло, постоянно се изменя. Приблизително през седем години се обновява всяка негова частица. Материята се заменя, но формата остава. Между раждане и смърт ние постоянно трябва отново да раждаме материя, тя се явява временно съставяща. Това, което се развива между раждане и смърт и всъщност което се намира от тази страна на смъртта, се съхранява и образува нов организъм.
Това, което обикновения човек извършва между раждане и смърт несъзнателно, посветеният извършва съзнателно от смърт до ново раждане той съзнателно формира своето ново физическо тяло.
За това за него раждането е само преломно събитие. Той подменя веществата само веднъж, но из основи. За това на такива индивидуалности е присъщо голямо външно сходство от едно тяхно въплъщение в друго, докато при останалите между различните въплъщения няма нищо сходно. Колкото по-нагоре се е издигнал в своето развитие човек, толкова по-голямо сходство имат две следващи едно след друго прераждания. Ясновидецът чудесно може да види това.
към текста >>
Всичко, което се променя на нашата Земя, се на
мир
а в тясна връзка с определени констелации това е много важен факт.
Сега ние трябва да си зададем въпроса. Единият въпрос: колко дълго продължава преминаването в другите светове? Другият: свързан ли е пола на човека във всяко отделно негово въплъщение с последователността на тези въплъщения? Окултните изследвания показват, че средно човек се появява на Земята в интервал на 1000-1300 години. Смисълът на това е, че човекът при своето завръщане да открие изменен облик на Земята и благодарение на това може да преживее всичко по нов начин.
Всичко, което се променя на нашата Земя, се намира в тясна връзка с определени констелации това е много важен факт.
В началото на пролетта слънцето изгрява в един определен знак на Зодиака. 800 години преди Рождество Христово за първи път е навлязло в съзвездието Овен, още по-рано в съседното съзвездие Телец. Например 2160 години са необходими на Слънцето, за да премине през едно съзвездие. Времето, за което Слънцето преминава през всичките дванадесет знака на Зодиака, в окултизма се нарича мирова година. Древните народи винаги дълбоко са чувствували това, което е свързано с това преминаване на Зодиака.
към текста >>
Времето, за което Слънцето преминава през всичките дванадесет знака на Зодиака, в окултизма се нарича
мир
ова година.
Смисълът на това е, че човекът при своето завръщане да открие изменен облик на Земята и благодарение на това може да преживее всичко по нов начин. Всичко, което се променя на нашата Земя, се намира в тясна връзка с определени констелации това е много важен факт. В началото на пролетта слънцето изгрява в един определен знак на Зодиака. 800 години преди Рождество Христово за първи път е навлязло в съзвездието Овен, още по-рано в съседното съзвездие Телец. Например 2160 години са необходими на Слънцето, за да премине през едно съзвездие.
Времето, за което Слънцето преминава през всичките дванадесет знака на Зодиака, в окултизма се нарича мирова година.
Древните народи винаги дълбоко са чувствували това, което е свързано с това преминаване на Зодиака. Техните души с благоговение са усещали ето това: Слънцето се издига през пролетта по-високо заспалата през зимата природа се обновява, божествен пролетен лъч я пробужда от дълбокия сън. Тази млада пролетна сила се съединява със съзвездието, от което свети Слънцето. Хората казвали за това съзвездие: това е този, който изпраща надолу Слънцето, съединило се отново със силите, отново със съзидаващата божествена сила. И затова хората от тази епоха, която продължава ето вече две хилядолетия, Овен, или Агнеца, се представя за благодетел на човечеството.
към текста >>
До 800 години преди Рождество Христово слънцето изгрявало в съзвездието Телец, и в тази епоха ние се сблъскваме с култа към бика Апис в Египет и бика
Мир
та в Персия.
Понятието за божественост съединяват с този символ. Самият Спасител, Христос Исус в първите столетия се символизира от кръст, а под кръста се изобразява агънце. Едва в 6 век Спасителят започва да се изобразява висящ на кръста. Известният мит за Язон и плаването му за златното руно, т.е. златната овнешка кожа, също има своето начало тук.
До 800 години преди Рождество Христово слънцето изгрявало в съзвездието Телец, и в тази епоха ние се сблъскваме с култа към бика Апис в Египет и бика Мирта в Персия.
Още по-рано Слънцето е преминавало през съзвездието на Близнаци. И действително, в индийските и германски митове ние откриваме указания за два близнака. Последни реликви за това се явява козлите-близнаци във впряга на бог Донар. Накрая се връщаме към епохата на Рака, последвала след времето на древния атлантски потоп. Загива старата култура, ражда се нова.
към текста >>
Когато в средата на века от Азия в европейските страни нахлули хуните, които нарушили
мир
а в Европа,това имало и духовно значение.
Това правило често се нарушава, така че едно след друго могат да следват три или пет еднакви /що се касае до пола/ прераждания, но те никога не могат да бъдат повече от седем. Ако казват, че седем еднакви прераждания подред е правило, то такова изказване противоречи на какъвто и да бил окултен опит. Преди да се обърнем сега към кармата на взетия отделно човек трябва да вземем под внимание един основополагащ факт. Съществува обществена карма, такава карма, която не се определя от отделния човек, макар да се уравновесява в последователността на неговите прераждания. Ще дам конкретен пример.
Когато в средата на века от Азия в европейските страни нахлули хуните, които нарушили мира в Европа,това имало и духовно значение.
Хуните са последните остатъци от древните атлантски народи. Те се намират в дълбок упадък, който се изразява в един процес на разлагане на техните астрални и етерни тела. Тези продукти на разлагането намерили благодатна почва в ужаса, който хуните предизвиквали във всички народи. Тези народи преобразували по този начин продуктите на разложение, и това се пренесло във физическото тяло на по-късните поколения. Кожата попила възприетия астрален компонент, и като следствие се появила болестта на века проказата.
към текста >>
Те се на
мир
ат в дълбок упадък, който се изразява в един процес на разлагане на техните астрални и етерни тела.
Преди да се обърнем сега към кармата на взетия отделно човек трябва да вземем под внимание един основополагащ факт. Съществува обществена карма, такава карма, която не се определя от отделния човек, макар да се уравновесява в последователността на неговите прераждания. Ще дам конкретен пример. Когато в средата на века от Азия в европейските страни нахлули хуните, които нарушили мира в Европа,това имало и духовно значение. Хуните са последните остатъци от древните атлантски народи.
Те се намират в дълбок упадък, който се изразява в един процес на разлагане на техните астрални и етерни тела.
Тези продукти на разлагането намерили благодатна почва в ужаса, който хуните предизвиквали във всички народи. Тези народи преобразували по този начин продуктите на разложение, и това се пренесло във физическото тяло на по-късните поколения. Кожата попила възприетия астрален компонент, и като следствие се появила болестта на века проказата. Лекарят, който на практика от физическа гледна точка, разбира се, ще посочи физическите причини за този недъг. И аз няма да споря с това, което ще каже лекаря, но в него намира място умозаключението от този тип: някакъв човек ранил друг с нож при сбиване, а той отдавна имал желание да отмъсти на този човек.
към текста >>
И аз няма да споря с това, което ще каже лекаря, но в него на
мир
а място умозаключението от този тип: някакъв човек ранил друг с нож при сбиване, а той отдавна имал желание да отмъсти на този човек.
Те се намират в дълбок упадък, който се изразява в един процес на разлагане на техните астрални и етерни тела. Тези продукти на разлагането намерили благодатна почва в ужаса, който хуните предизвиквали във всички народи. Тези народи преобразували по този начин продуктите на разложение, и това се пренесло във физическото тяло на по-късните поколения. Кожата попила възприетия астрален компонент, и като следствие се появила болестта на века проказата. Лекарят, който на практика от физическа гледна точка, разбира се, ще посочи физическите причини за този недъг.
И аз няма да споря с това, което ще каже лекаря, но в него намира място умозаключението от този тип: някакъв човек ранил друг с нож при сбиване, а той отдавна имал желание да отмъсти на този човек.
Един ще каже, че раняването и било предизвикано от жаждата за мъст, а друг че причината е бил ножа. И двамата са прави. Ножът е бил последната, физическата причина, а зад нея стои духовна причина. Който търси духовните причини, няма да оспорва физическите основания. Тук ние виждаме, как историческите събития оказват значително влияние на цели поколения, и осъзнаваме, какво благотворно и продължително влияние можем да оказваме, засягайки дори условията, предопределящи здравето на хората.
към текста >>
Тази ненавист се на
мир
а в астралното тяло на човека и действа физически под формата на туберкулоза на белите дробове.
И двамата са прави. Ножът е бил последната, физическата причина, а зад нея стои духовна причина. Който търси духовните причини, няма да оспорва физическите основания. Тук ние виждаме, как историческите събития оказват значително влияние на цели поколения, и осъзнаваме, какво благотворно и продължително влияние можем да оказваме, засягайки дори условията, предопределящи здравето на хората. В последното столетие сред населението на Европа благодарение на техническия прогрес се е развил заводския пролетариат, а с него се е образувала и огромната маса на класовата и съсловна ненавист.
Тази ненавист се намира в астралното тяло на човека и действа физически под формата на туберкулоза на белите дробове.
Разбирането за това се явява резултат на окултни изследвания. Често ние не можем да помогнем на отделния човек, върху когото влияе тази обща карма. С тежест на сърцето често сме принудени да гледаме как даден човек страда, ние не можем да го излекуваме или да го развеселим, защото е свързан с обществената карма. Само подобрявайки самата тази карма, може да се помогне на отделните хора. Ние трябва да се стремим да не издигаме отделния егоистичен "Аз", а да действаме така, че да помагаме на цялото човечество.
към текста >>
Окултните изследвания показаха, че сред астралните същества, взели участие в някои от сраженията на руско-японската
война
, е имало мъртви руснаци, които са действали против своя народ.
Често ние не можем да помогнем на отделния човек, върху когото влияе тази обща карма. С тежест на сърцето често сме принудени да гледаме как даден човек страда, ние не можем да го излекуваме или да го развеселим, защото е свързан с обществената карма. Само подобрявайки самата тази карма, може да се помогне на отделните хора. Ние трябва да се стремим да не издигаме отделния егоистичен "Аз", а да действаме така, че да помагаме на цялото човечество. Ето друг пример, който касае непосредствено събитията в последно време.
Окултните изследвания показаха, че сред астралните същества, взели участие в някои от сраженията на руско-японската война, е имало мъртви руснаци, които са действали против своя народ.
Предизвикано е от това, че в последния период от руската история много благородни идеалисти са починали в затворите и в страх. Това са били хора с високи идеали, но не дотолкова развити, за да се научат да прощават. Те умрели със силно чувство за мъст спрямо тези, които станали причина за тяхната смърт. Това чувство трябвало да се прояви в периода на Камалока, доколкото само там се освобождават такива чувства. След своята смърт те, действувайки на астрално ниво, изпълнели душите на японските войници с ненавист и мъст срещу народа, към които самите са принадлежали.
към текста >>
Ако те биха се на
мир
али вече в Девакан, те биха казали: аз прощавам на моите врагове!
Предизвикано е от това, че в последния период от руската история много благородни идеалисти са починали в затворите и в страх. Това са били хора с високи идеали, но не дотолкова развити, за да се научат да прощават. Те умрели със силно чувство за мъст спрямо тези, които станали причина за тяхната смърт. Това чувство трябвало да се прояви в периода на Камалока, доколкото само там се освобождават такива чувства. След своята смърт те, действувайки на астрално ниво, изпълнели душите на японските войници с ненавист и мъст срещу народа, към които самите са принадлежали.
Ако те биха се намирали вече в Девакан, те биха казали: аз прощавам на моите врагове!
Тъй като в Девакан те биха видели по излизащите срещу тях облаци от ненавист и мъст, колко са ужасни и недостойни такива чувства. Така окултните изследвания ни показват, как цели народ могат да се намират под влиянието на своите предци. Идеалните стремежи на нашето време не могат да достигнат до своите идеали, защото желаят да действат само с физически средства и само на физическо ниво. Например, така постъпват обществото на Пацифистите, желаещи да постигнат мир само с физически средства. само тогава, когато се научим да влияем и на астралното ниво, ще узнаем, кои средства са верни.
към текста >>
Така окултните изследвания ни показват, как цели народ могат да се на
мир
ат под влиянието на своите предци.
Те умрели със силно чувство за мъст спрямо тези, които станали причина за тяхната смърт. Това чувство трябвало да се прояви в периода на Камалока, доколкото само там се освобождават такива чувства. След своята смърт те, действувайки на астрално ниво, изпълнели душите на японските войници с ненавист и мъст срещу народа, към които самите са принадлежали. Ако те биха се намирали вече в Девакан, те биха казали: аз прощавам на моите врагове! Тъй като в Девакан те биха видели по излизащите срещу тях облаци от ненавист и мъст, колко са ужасни и недостойни такива чувства.
Така окултните изследвания ни показват, как цели народ могат да се намират под влиянието на своите предци.
Идеалните стремежи на нашето време не могат да достигнат до своите идеали, защото желаят да действат само с физически средства и само на физическо ниво. Например, така постъпват обществото на Пацифистите, желаещи да постигнат мир само с физически средства. само тогава, когато се научим да влияем и на астралното ниво, ще узнаем, кои средства са верни. Само тогава ние ще можем да действаме така, че когато човек отново се роди в света, да го открие пригоден за плодотворна работа в него.
към текста >>
Например, така постъпват обществото на Пацифистите, желаещи да постигнат
мир
само с физически средства.
След своята смърт те, действувайки на астрално ниво, изпълнели душите на японските войници с ненавист и мъст срещу народа, към които самите са принадлежали. Ако те биха се намирали вече в Девакан, те биха казали: аз прощавам на моите врагове! Тъй като в Девакан те биха видели по излизащите срещу тях облаци от ненавист и мъст, колко са ужасни и недостойни такива чувства. Така окултните изследвания ни показват, как цели народ могат да се намират под влиянието на своите предци. Идеалните стремежи на нашето време не могат да достигнат до своите идеали, защото желаят да действат само с физически средства и само на физическо ниво.
Например, така постъпват обществото на Пацифистите, желаещи да постигнат мир само с физически средства.
само тогава, когато се научим да влияем и на астралното ниво, ще узнаем, кои средства са верни. Само тогава ние ще можем да действаме така, че когато човек отново се роди в света, да го открие пригоден за плодотворна работа в него.
към текста >>
31.
4. Четвърта лекция, Берлин, 21.10.1907 г., вечер. Германски саги.
GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи
Спряхме се също и на Тир, който е божество на
война
та, но много особен бог на
война
та, и който съответствува на по-южните Марс или Арес, до степента, че вторникът (нем.
Нека днес разглеждаме отделните божества, и нека извлечем от тях отделни свойства, за да покажем какви са окултните основи на тези божества и на присъщите им свойства. Ние се убедихме в родството между германската и персийската митологии. Открихме, че в съхранената в Азия митология са отразени същите неща, които се съдържат и в митовете от средна Европа. В силите на дванадесетте Амсхаспанди разпознахме дванадесетте нерви, които тръгват от главата ни, а в лицето на 28-те Изарди разпознахме силите, изхождащи от гръбначния ни стълб. Всички вие знаете, че към кръга на германските богове спада и Вотан-Один като един вид най-висше божество, след него е Тор и неговата дъщеря Трут, чието окултно значение разгледахме.
Спряхме се също и на Тир, който е божество на войната, но много особен бог на войната, и който съответствува на по-южните Марс или Арес, до степента, че вторникът (нем.
Dienstag) като Тирстаг или Тиустаг (нем. Tyrstag или Tiustag) е посветен на това божество. Странно е, че се разказва и за други духовни същества, които играят определена роля в процесите, разиграващи се между германските божества и се споменава едно особено божество, или казано по-точно божествено семейство, това на Локи, което е поставено в особени отношения към Тир. Както знаете окултните основи бяха изнесени пред членовете на дружеството "Безант" този Локи, който стои до останалите нордически божества, произхожда от онези огнени сили, чиито южен произход описахме. Нордическите божества произлизат от свързването на огнения елемент от юг със студения мъглив елемент от север, но в лицето на Локи виждаме едно по-древно божество или поне наследника на едно по-древно божество, един вид божество на огъня.
към текста >>
Затова той им е обявил съперничество и живее във
война
с Азите, с онези божества, които са взели властта, когато атлантските хора преминаха от по-ранното състояние в това на следатлантическите хора.
Tyrstag или Tiustag) е посветен на това божество. Странно е, че се разказва и за други духовни същества, които играят определена роля в процесите, разиграващи се между германските божества и се споменава едно особено божество, или казано по-точно божествено семейство, това на Локи, което е поставено в особени отношения към Тир. Както знаете окултните основи бяха изнесени пред членовете на дружеството "Безант" този Локи, който стои до останалите нордически божества, произхожда от онези огнени сили, чиито южен произход описахме. Нордическите божества произлизат от свързването на огнения елемент от юг със студения мъглив елемент от север, но в лицето на Локи виждаме едно по-древно божество или поне наследника на едно по-древно божество, един вид божество на огъня. Така че бихме могли да кажем, че този Локи, който развива такава нетърпимост към останалите божества, принадлежи към един по-древен род духовни същества, които за известно време е трябвало да отстъпят ръководството на други, към които спадат Вотан, Тир и Тор.
Затова той им е обявил съперничество и живее във война с Азите, с онези божества, които са взели властта, когато атлантските хора преминаха от по-ранното състояние в това на следатлантическите хора.
В този процес значение имат Азите. Съществата, към които спада Локи имат много по-древен произход. Между другото със своята произхождаща от рода на великаните жена Ангрбода Локи има три наследници от много странно естество Фенрисволф, змията Мидгард и Хел, богинята на подземния свят. Тези три същества, чиито произход може да бъде проследен до много древни времена, трябва най-напред да бъдат завързани от новите богове, от Азите, за да могат в човечеството да се развият нови нива на съзнание. Змията Мидгарт както знаете бива узаптена след като е потопена в океана около континентите и захапва опашката си така, че проспива времето докато новите богове Азите взимат надмощие над предишните.
към текста >>
Вълкът Фернис се приковава с всевъзможни средства и именно поради това се стига до възникване то на определени отношения между бог Тир, властния бог на
война
та и битките и неговото семейство и Локи.
В този процес значение имат Азите. Съществата, към които спада Локи имат много по-древен произход. Между другото със своята произхождаща от рода на великаните жена Ангрбода Локи има три наследници от много странно естество Фенрисволф, змията Мидгард и Хел, богинята на подземния свят. Тези три същества, чиито произход може да бъде проследен до много древни времена, трябва най-напред да бъдат завързани от новите богове, от Азите, за да могат в човечеството да се развият нови нива на съзнание. Змията Мидгарт както знаете бива узаптена след като е потопена в океана около континентите и захапва опашката си така, че проспива времето докато новите богове Азите взимат надмощие над предишните.
Вълкът Фернис се приковава с всевъзможни средства и именно поради това се стига до възникване то на определени отношения между бог Тир, властния бог на войната и битките и неговото семейство и Локи.
Налага се бог Тир да пъхне ръката си в гърлото на вълка Фернис, за да може последния да бъде вързан, и така изгубва дясната си ръка. Това е един много съществен момент в мита, който може да бъде разбран само посредством окултизма. Ще изследваме тази ръка на Тир и ще разберем, къде в действителност е поставена. Хел е изпратена в долната земя, в Нифлхайм или Земята на мъглите, където трябва да посреща всички, които не са паднали в битка. Тези, които умират в битка се присъединяват към семейството на боговете, при смъртта им се явява Валкирата и ги възнася до самите Ази.
към текста >>
Тези, които у
мир
ат в битка се присъединяват към семейството на боговете, при смъртта им се явява Валкирата и ги възнася до самите Ази.
Вълкът Фернис се приковава с всевъзможни средства и именно поради това се стига до възникване то на определени отношения между бог Тир, властния бог на войната и битките и неговото семейство и Локи. Налага се бог Тир да пъхне ръката си в гърлото на вълка Фернис, за да може последния да бъде вързан, и така изгубва дясната си ръка. Това е един много съществен момент в мита, който може да бъде разбран само посредством окултизма. Ще изследваме тази ръка на Тир и ще разберем, къде в действителност е поставена. Хел е изпратена в долната земя, в Нифлхайм или Земята на мъглите, където трябва да посреща всички, които не са паднали в битка.
Тези, които умират в битка се присъединяват към семейството на боговете, при смъртта им се явява Валкирата и ги възнася до самите Ази.
Тяхната смърт е достойна. По друг начин се постъпва с тези, които умират т.нар. сламена смърт, а биват покосени от болест или от старческа немощ, те трябва да слязат в царството на Хел, където царят грижи, лишения, глад и мъки. Значи мъртви те, покосени от сламената смърт нямат място в царството на Азите, те биват изпращани при Хел, за да цари мир докато на власт са Азите. По този начин децата на Локи са затворени по време на надмощието на Азите.
към текста >>
По друг начин се постъпва с тези, които у
мир
ат т.нар.
Това е един много съществен момент в мита, който може да бъде разбран само посредством окултизма. Ще изследваме тази ръка на Тир и ще разберем, къде в действителност е поставена. Хел е изпратена в долната земя, в Нифлхайм или Земята на мъглите, където трябва да посреща всички, които не са паднали в битка. Тези, които умират в битка се присъединяват към семейството на боговете, при смъртта им се явява Валкирата и ги възнася до самите Ази. Тяхната смърт е достойна.
По друг начин се постъпва с тези, които умират т.нар.
сламена смърт, а биват покосени от болест или от старческа немощ, те трябва да слязат в царството на Хел, където царят грижи, лишения, глад и мъки. Значи мъртви те, покосени от сламената смърт нямат място в царството на Азите, те биват изпращани при Хел, за да цари мир докато на власт са Азите. По този начин децата на Локи са затворени по време на надмощието на Азите. Самият Локи попада в клопка и бива заловен, в момента когато се е превърнал в лакерда. Той бива прикован към три скали и подложен на големи мъчения.
към текста >>
Значи мъртви те, покосени от сламената смърт нямат място в царството на Азите, те биват изпращани при Хел, за да цари
мир
докато на власт са Азите.
Хел е изпратена в долната земя, в Нифлхайм или Земята на мъглите, където трябва да посреща всички, които не са паднали в битка. Тези, които умират в битка се присъединяват към семейството на боговете, при смъртта им се явява Валкирата и ги възнася до самите Ази. Тяхната смърт е достойна. По друг начин се постъпва с тези, които умират т.нар. сламена смърт, а биват покосени от болест или от старческа немощ, те трябва да слязат в царството на Хел, където царят грижи, лишения, глад и мъки.
Значи мъртви те, покосени от сламената смърт нямат място в царството на Азите, те биват изпращани при Хел, за да цари мир докато на власт са Азите.
По този начин децата на Локи са затворени по време на надмощието на Азите. Самият Локи попада в клопка и бива заловен, в момента когато се е превърнал в лакерда. Той бива прикован към три скали и подложен на големи мъчения. Всички тези сказания имат един особен привкус от това, че цялото царуване на азите е проникнато от една странна трагична нишка, за която ние често сме говорили. Тези от вас, които са слушали лекциите върху нордическата митология знаят, че в местата за посвещение в нордическите мистерии също е присъствала тази трагична нотка.
към текста >>
Тази трагична черта е тази, че с началото на
война
та и враждата на земята са заложени кълновете на великия световен огън, в който ще се развърже всичко, което боговете са вързали, когато вълка Фенрис, змията Мидгарт и самия Локи ще бъдат освободени и Азите ще залязат.
Всички тези сказания имат един особен привкус от това, че цялото царуване на азите е проникнато от една странна трагична нишка, за която ние често сме говорили. Тези от вас, които са слушали лекциите върху нордическата митология знаят, че в местата за посвещение в нордическите мистерии също е присъствала тази трагична нотка. Тя е присадена и в сказанията за боговете. Нордическите богове, Азите живеят в един непрестанен страх, тъй като знаят, че някога ще настъпи краят на царуването им. Ние отново и отново срещаме този трагизъм, който ни казва, защо ще настъпи този край.
Тази трагична черта е тази, че с началото на войната и враждата на земята са заложени кълновете на великия световен огън, в който ще се развърже всичко, което боговете са вързали, когато вълка Фенрис, змията Мидгарт и самия Локи ще бъдат освободени и Азите ще залязат.
От огнената стихия е се яви един особено превъзходен дух Сутур, а Азите ще трябва да избегнат мощта му. Това ще бъде залезът на боговете, от световния огън ще се роди новия свят. Легендата ни разказва за още една странна черта: когато вълкът Фенрис бъде освободен той ще отвори толкова широко пастта си, че горната му челюст ще достигне небето, а долната ще се впие в земята, дъхът му ще изпепели целия свят. Всички вие познавате този свят на сказанията. И нека сега разгледаме окултната основа на чертите, които току що посочих.
към текста >>
В следствие на разделянето на хората в народностни групи и на борбата между отделните племена, се стигна до това, което наричаме
война
.
Но докато той беше притежание на атлантците, говорът беше единен, и беше насочен към единните звуци от говора на природата. Той беше наподобяване на това, което атлантците бяха чули докато притежаваха способностите ясновиждане и ясно чуване в бълбукането на изворите, в свистенето на ветровете, в шума на дърветата, в гръмотевиците, в плясъка на вълните. Те преобразуваха тези звуци в своя говор и така се получи единният говор на атлантците. Едва през следатлантската епоха се обособи това, което можем да наречем разликата между отделните езици и идиоми, елементите на различните езици. Древният атлантски говор, който беше извлечен от елементите на природата, с онези сили, с които Локи е така вътрешно свързан, трябваше да приеме други форми, когато Азите станаха владетели и хората се разделиха на народи и племена.
В следствие на разделянето на хората в народностни групи и на борбата между отделните племена, се стигна до това, което наричаме война.
За какво се водеше тази война? Защо се стигна до нея? Чрез говора в развитието на хората се вмъкна нещо, чрез което той можеше да изразява външно най-интимните си чувства. От окултна гледна точка това е един от най-съществените напредъци в еволюцията когато душата достигне до състоянието да може да изразява външно в звуци своите болки, радости и желания. Говорят, когато бива направляван отвътре, оставяйки душата да звучи, е нещо, което дава на човека сила с мощно въздействие.
към текста >>
За какво се водеше тази
война
?
Той беше наподобяване на това, което атлантците бяха чули докато притежаваха способностите ясновиждане и ясно чуване в бълбукането на изворите, в свистенето на ветровете, в шума на дърветата, в гръмотевиците, в плясъка на вълните. Те преобразуваха тези звуци в своя говор и така се получи единният говор на атлантците. Едва през следатлантската епоха се обособи това, което можем да наречем разликата между отделните езици и идиоми, елементите на различните езици. Древният атлантски говор, който беше извлечен от елементите на природата, с онези сили, с които Локи е така вътрешно свързан, трябваше да приеме други форми, когато Азите станаха владетели и хората се разделиха на народи и племена. В следствие на разделянето на хората в народностни групи и на борбата между отделните племена, се стигна до това, което наричаме война.
За какво се водеше тази война?
Защо се стигна до нея? Чрез говора в развитието на хората се вмъкна нещо, чрез което той можеше да изразява външно най-интимните си чувства. От окултна гледна точка това е един от най-съществените напредъци в еволюцията когато душата достигне до състоянието да може да изразява външно в звуци своите болки, радости и желания. Говорят, когато бива направляван отвътре, оставяйки душата да звучи, е нещо, което дава на човека сила с мощно въздействие. Тази сила трябваше да бъде потисната от Азите, иначе те нямаше да могат да упражняват властта си.
към текста >>
Така те създадоха
война
та.
Как потиснаха Азите древния единен говор? Те направиха това като разделиха хората на племена и им така им дадоха различни говорни апарати. Единството на езиците беше огромна сила това беше именно вълкът Фенрис. За да не може тя да се изяви на арената на Азите, те трябваше да завържат вълка Фенрис, т.е. трябваше да раздробят езика, трябваше да направят езиците различни, за да могат да владеят хората.
Така те създадоха войната.
Войната е свързана с тази различност на езиците. Но за да извоюват управлението Азите трябваше да направят едно: богът на войната трябваше да сложи ръката си в пастта на вълка Фенрис, и да се остави той да я отхапе. Ръката на Тир, бога на войната се намира като език в устата на вълка Фенрис. Човешкият език е който предизвиква разликата между говорите. Човешкият език трябваше да се оформи така, че древното единство между говорите да се изгуби.
към текста >>
Война
та е свързана с тази различност на езиците.
Те направиха това като разделиха хората на племена и им така им дадоха различни говорни апарати. Единството на езиците беше огромна сила това беше именно вълкът Фенрис. За да не може тя да се изяви на арената на Азите, те трябваше да завържат вълка Фенрис, т.е. трябваше да раздробят езика, трябваше да направят езиците различни, за да могат да владеят хората. Така те създадоха войната.
Войната е свързана с тази различност на езиците.
Но за да извоюват управлението Азите трябваше да направят едно: богът на войната трябваше да сложи ръката си в пастта на вълка Фенрис, и да се остави той да я отхапе. Ръката на Тир, бога на войната се намира като език в устата на вълка Фенрис. Човешкият език е който предизвиква разликата между говорите. Човешкият език трябваше да се оформи така, че древното единство между говорите да се изгуби. Индивидуализирането на говора е засегнато в този дълбок мит за вълка Фенрис.
към текста >>
Но за да извоюват управлението Азите трябваше да направят едно: богът на
война
та трябваше да сложи ръката си в пастта на вълка Фенрис, и да се остави той да я отхапе.
Единството на езиците беше огромна сила това беше именно вълкът Фенрис. За да не може тя да се изяви на арената на Азите, те трябваше да завържат вълка Фенрис, т.е. трябваше да раздробят езика, трябваше да направят езиците различни, за да могат да владеят хората. Така те създадоха войната. Войната е свързана с тази различност на езиците.
Но за да извоюват управлението Азите трябваше да направят едно: богът на войната трябваше да сложи ръката си в пастта на вълка Фенрис, и да се остави той да я отхапе.
Ръката на Тир, бога на войната се намира като език в устата на вълка Фенрис. Човешкият език е който предизвиква разликата между говорите. Човешкият език трябваше да се оформи така, че древното единство между говорите да се изгуби. Индивидуализирането на говора е засегнато в този дълбок мит за вълка Фенрис. В този мит всеки орган се свързва с упражненото по някакъв начин над него отвън божествено влияние.
към текста >>
Ръката на Тир, бога на
война
та се на
мир
а като език в устата на вълка Фенрис.
За да не може тя да се изяви на арената на Азите, те трябваше да завържат вълка Фенрис, т.е. трябваше да раздробят езика, трябваше да направят езиците различни, за да могат да владеят хората. Така те създадоха войната. Войната е свързана с тази различност на езиците. Но за да извоюват управлението Азите трябваше да направят едно: богът на войната трябваше да сложи ръката си в пастта на вълка Фенрис, и да се остави той да я отхапе.
Ръката на Тир, бога на войната се намира като език в устата на вълка Фенрис.
Човешкият език е който предизвиква разликата между говорите. Човешкият език трябваше да се оформи така, че древното единство между говорите да се изгуби. Индивидуализирането на говора е засегнато в този дълбок мит за вълка Фенрис. В този мит всеки орган се свързва с упражненото по някакъв начин над него отвън божествено влияние. Тук имате органът на езика и начина на образното представяне на напредващото органическо развитие на хората.
към текста >>
Всички вие знаете, какво оздравително влияние има астралното тяло, когато по време на съня се на
мир
а извън физическото тяло.
Нощните сънища отговаряха повече на действителността отколкото тези на днешния човек. А сънищата през деня бяха едно действително възприятие на ду ховния свят, който живееше около атлантските хора, именно в този първи етап от атлантската епоха. В следствие на това, че настъпи тази строга смяна между будното дневно съзнание и напълно лишеното от съзнание спящо състояние, пълното си значение придоби това, което е свързано с отношението на астралното тяло към останалите тела. Болестите на човека в тяхната днешна форма придобиха значението си през следатлантската епоха. В първата част на атлантската епоха тези болести все още не съществуваха, постепенно болестите, които хората получаваха ставаха все по страшни.
Всички вие знаете, какво оздравително влияние има астралното тяло, когато по време на съня се намира извън физическото тяло.
По време на атлантската епоха астралното тяло се намираше вече не изцяло, но в по-голямата си част извън физическото, много повече отколкото при днешния човек, и можеше да упражнява оздравителното си въздействие. Именно поради вмъкването на астралното тяло в етерното и във физическото, то между астралното, етерното и физическото се стигна до съвсем нови взаимоотношения, поради което възникнаха болестите, които днес познаваме. Болестите добиха значението си едва, когато астралното тяло вече не можеше да въздействува на физическото през деня. Това отново е изразено в мита. Само този, който падне в битка, умира така, че да не стане жертва на силите от долния свят, той все още се числеше към висшите сили, той има право да се възкачи до боговете на Валхал.
към текста >>
По време на атлантската епоха астралното тяло се на
мир
аше вече не изцяло, но в по-голямата си част извън физическото, много повече отколкото при днешния човек, и можеше да упражнява оздравителното си въздействие.
А сънищата през деня бяха едно действително възприятие на ду ховния свят, който живееше около атлантските хора, именно в този първи етап от атлантската епоха. В следствие на това, че настъпи тази строга смяна между будното дневно съзнание и напълно лишеното от съзнание спящо състояние, пълното си значение придоби това, което е свързано с отношението на астралното тяло към останалите тела. Болестите на човека в тяхната днешна форма придобиха значението си през следатлантската епоха. В първата част на атлантската епоха тези болести все още не съществуваха, постепенно болестите, които хората получаваха ставаха все по страшни. Всички вие знаете, какво оздравително влияние има астралното тяло, когато по време на съня се намира извън физическото тяло.
По време на атлантската епоха астралното тяло се намираше вече не изцяло, но в по-голямата си част извън физическото, много повече отколкото при днешния човек, и можеше да упражнява оздравителното си въздействие.
Именно поради вмъкването на астралното тяло в етерното и във физическото, то между астралното, етерното и физическото се стигна до съвсем нови взаимоотношения, поради което възникнаха болестите, които днес познаваме. Болестите добиха значението си едва, когато астралното тяло вече не можеше да въздействува на физическото през деня. Това отново е изразено в мита. Само този, който падне в битка, умира така, че да не стане жертва на силите от долния свят, той все още се числеше към висшите сили, той има право да се възкачи до боговете на Валхал. Останалите обаче, които попаднат под властта на болестите са длъжни да слязат при Хел, която от едната страна е черна, а от другата бяла, което изразява ясно разликата между състоянията на съзнание през деня и през нощта.
към текста >>
Само този, който падне в битка, у
мир
а така, че да не стане жертва на силите от долния свят, той все още се числеше към висшите сили, той има право да се възкачи до боговете на Валхал.
Всички вие знаете, какво оздравително влияние има астралното тяло, когато по време на съня се намира извън физическото тяло. По време на атлантската епоха астралното тяло се намираше вече не изцяло, но в по-голямата си част извън физическото, много повече отколкото при днешния човек, и можеше да упражнява оздравителното си въздействие. Именно поради вмъкването на астралното тяло в етерното и във физическото, то между астралното, етерното и физическото се стигна до съвсем нови взаимоотношения, поради което възникнаха болестите, които днес познаваме. Болестите добиха значението си едва, когато астралното тяло вече не можеше да въздействува на физическото през деня. Това отново е изразено в мита.
Само този, който падне в битка, умира така, че да не стане жертва на силите от долния свят, той все още се числеше към висшите сили, той има право да се възкачи до боговете на Валхал.
Останалите обаче, които попаднат под властта на болестите са длъжни да слязат при Хел, която от едната страна е черна, а от другата бяла, което изразява ясно разликата между състоянията на съзнание през деня и през нощта. Така Азите се спасяват, те взимат при себе си само тези, които със смъртта на бойното поле могат да се съединят с астралния свят, докато останалите трябва да слязат при Хел, която ги от вежда в царството си. Тази черта на нордическата легенда е от огромна дълбочина, и тя е извлечена изключително от фактите. Във всички сказания, в чиято основа е залегнал окултизмът а наистина всички наистина велики легенди произхождат от тайните школи винаги се съдържа предсказание. Тук също срещаме указания за едно бъдещо състояние в развитието на човечеството и земята.
към текста >>
Тъй като за да оживи областта, където се на
мир
аше Сутур, човекът имаше нужда от стария си орган, от чувствения орган, който изникваше от главата му като фенер.
Но Сутур ще се върне отново и ще управлява на мястото на Азите. Човекът ще се завърне към прасилите на огъня и неговото сетиво за топлина вече няма да е разпределено в цялото тяло, а ще бъде отново локализирано в един орган. Сказанието предава по прекрасен начин това, което отговаря на фактите, и което познаваме от Духовната наука. Какво е това, което човекът запази от онзи древен огнен свят, от заобикалящите го огън и топлина? Това не е самият Сутур.
Тъй като за да оживи областта, където се намираше Сутур, човекът имаше нужда от стария си орган, от чувствения орган, който изникваше от главата му като фенер.
Той е онзи остатък от древното чувствено сетиво, което трябваше да изживее съдбата на цялото човешко тяло, което е изцяло преплетено с човешката съдба, това е синът на Сутур Локи. Локи е вързан в трикратния възел на човешката глава, човешкия труп и членовете му, така че не може да се движи и затова е изложен на човешките страдания и мъки. Това ще ви отведе още по-дълбоко в света на германските митове, чиято дълбочина е неизбродима. В действителност е нужно да се потапяме много на дълбоко за да разберем ентусиазма вдъхновил творчеството например на един творец като Рихард Вагнер. Никога не бива да се казва, че Рихард Вагнер е бил в състояние да специфицира отделните сказания по начина, по който става това в окултизма.
към текста >>
Но духовните сили, които стояха зад него и го вдъхновяваха, те насочваха така неговите творчески имагинации, че неговото изкуство се превърна в най-красивия израз на това, което се на
мир
а зад митовете.
Той е онзи остатък от древното чувствено сетиво, което трябваше да изживее съдбата на цялото човешко тяло, което е изцяло преплетено с човешката съдба, това е синът на Сутур Локи. Локи е вързан в трикратния възел на човешката глава, човешкия труп и членовете му, така че не може да се движи и затова е изложен на човешките страдания и мъки. Това ще ви отведе още по-дълбоко в света на германските митове, чиято дълбочина е неизбродима. В действителност е нужно да се потапяме много на дълбоко за да разберем ентусиазма вдъхновил творчеството например на един творец като Рихард Вагнер. Никога не бива да се казва, че Рихард Вагнер е бил в състояние да специфицира отделните сказания по начина, по който става това в окултизма.
Но духовните сили, които стояха зад него и го вдъхновяваха, те насочваха така неговите творчески имагинации, че неговото изкуство се превърна в най-красивия израз на това, което се намира зад митовете.
Това е великото, че в художествената творба не се вижда това, което стои зад нея, всичко е излято в звуци и думи. Един забележи телен инстинкт ако можем да го наречем тривиално така, защото иначе би трябвало да се нарече художествена инспирация, обгръща Рихард Вагнер. Това беше като едно духовно чуване на онези древни езици, които се възнасяха в него. той чувстваше тези най-древни езици много добре и [това го подбуди] да не остане на крайната рима, тъй като тя принадлежи към едно по-късно ниво, едно ниво на разума, а да избере онова ниво в развитието на говора, което е отзвук на надигащата се вълна от мъглата на древна Атланти да: това е алитерацията, която означава за този, който може да я почувства, един израз в звук на това, кое то може да се нарече музика на вълните. В германското сказание се предсказва това, че ще настъпи залезът на боговете, тъй като се е появило това, което са войните.
към текста >>
Една малка част от древната Атлантида на
мир
аме съхранена в тези народи, които произлизат от монголската раса и са се преселили под водачеството на Етцел или Атила Атли, Атлантеца.
той чувстваше тези най-древни езици много добре и [това го подбуди] да не остане на крайната рима, тъй като тя принадлежи към едно по-късно ниво, едно ниво на разума, а да избере онова ниво в развитието на говора, което е отзвук на надигащата се вълна от мъглата на древна Атланти да: това е алитерацията, която означава за този, който може да я почувства, един израз в звук на това, кое то може да се нарече музика на вълните. В германското сказание се предсказва това, че ще настъпи залезът на боговете, тъй като се е появило това, което са войните. Тъй като Тир е изгубил ръката си в пастта на вълка, от това се развиват зародишите на залезът на боговете. Пророчеството в германското сказание за залеза на боговете насочва погледа ни към това стъпало на развитието, когато хората отново ще се разбират, когато вече няма да са разделени от езиците. Легендата ни разказва затова, че след като населението на Атлантида се пресели на изток то се разедини и раздроби.
Една малка част от древната Атлантида намираме съхранена в тези народи, които произлизат от монголската раса и са се преселили под водачеството на Етцел или Атила Атли, Атлантеца.
Единствено те са съхранили живителния елемент на атлантците, докато останалите народи, които останаха в Европа, поради разединението се развиха по законите на древното кръвно родство и се унищожиха взаимно във войните между отделните племена. Така народите на запад живееха в непрестанни размирици и войни помежду си. Те твърде малко могат да се противопоставят на сблъсъка с монголския елемент, който беше съхранил атлантските основи на живота. Походът на Атила или Етцел не успява да бъде спрян от германските племена, тъй като отделните племена са нещо, което не може да се съчетае с Атила, който беше съхранил великия си древен дух един вид монотеизъм. Това, което се изправи пред него като отдел ни племена не беше в състояние да го спре.
към текста >>
Така народите на запад живееха в непрестанни раз
мир
ици и войни помежду си.
Тъй като Тир е изгубил ръката си в пастта на вълка, от това се развиват зародишите на залезът на боговете. Пророчеството в германското сказание за залеза на боговете насочва погледа ни към това стъпало на развитието, когато хората отново ще се разбират, когато вече няма да са разделени от езиците. Легендата ни разказва затова, че след като населението на Атлантида се пресели на изток то се разедини и раздроби. Една малка част от древната Атлантида намираме съхранена в тези народи, които произлизат от монголската раса и са се преселили под водачеството на Етцел или Атила Атли, Атлантеца. Единствено те са съхранили живителния елемент на атлантците, докато останалите народи, които останаха в Европа, поради разединението се развиха по законите на древното кръвно родство и се унищожиха взаимно във войните между отделните племена.
Така народите на запад живееха в непрестанни размирици и войни помежду си.
Те твърде малко могат да се противопоставят на сблъсъка с монголския елемент, който беше съхранил атлантските основи на живота. Походът на Атила или Етцел не успява да бъде спрян от германските племена, тъй като отделните племена са нещо, което не може да се съчетае с Атила, който беше съхранил великия си древен дух един вид монотеизъм. Това, което се изправи пред него като отдел ни племена не беше в състояние да го спре. Забележителна черта на сказанието е тази, че Атила е принуден на бягство веднага щом пред него се изправя това, което излиза извън кръвното родство християнството, персонифицирано в тогавашните папи. Тогава Атила видя духовните власти, които хората щяха да придобият, а това е нещо, пред което атлантският посветен коленичи.
към текста >>
Християнството трябва да подготви човечеството за тази степен на развитие, когато отново ще се появи Сутур, независимо от диференциране то на хората в отделни племена, и ще донесе
мир
на света.
Те твърде малко могат да се противопоставят на сблъсъка с монголския елемент, който беше съхранил атлантските основи на живота. Походът на Атила или Етцел не успява да бъде спрян от германските племена, тъй като отделните племена са нещо, което не може да се съчетае с Атила, който беше съхранил великия си древен дух един вид монотеизъм. Това, което се изправи пред него като отдел ни племена не беше в състояние да го спре. Забележителна черта на сказанието е тази, че Атила е принуден на бягство веднага щом пред него се изправя това, което излиза извън кръвното родство християнството, персонифицирано в тогавашните папи. Тогава Атила видя духовните власти, които хората щяха да придобият, а това е нещо, пред което атлантският посветен коленичи.
Християнството трябва да подготви човечеството за тази степен на развитие, когато отново ще се появи Сутур, независимо от диференциране то на хората в отделни племена, и ще донесе мир на света.
Така през онези времена идването на християнството се стори на хората като една първа поличба за залеза на боговете и на завръщането на древните времена, когато хората още бяха единни и между тях не съществуваха войни. Това се чувстваше особено през най-първите векове на неговото разпространение, когато то не се проповядваше от Рим, а когато идваше от север и запад донесено от християнските тайни общества, които тръгваха от Англия и Ирландия, а по-късно и от Франция, и които бяха съвършено независими от външната сила на Рим. От групата онези ученици на западните тайни школи излезе най-напред Винфрид, Бонифаций и сключи своя мир с Рим, чрез което християнството можа да приеме особената си окраска на римо-християнската църква. Така ние виждаме кои сили действуват в разпространението на християнството от спомените за древните епохи и като пророчество за следващите. Това което християнството донесе най-напред със себе си бяха чувствата, които живееха в хората и изпълваха разбиранията на тези, които принадлежаха към тайните школи и бяха поучавани и оплодени от тях.
към текста >>
От групата онези ученици на западните тайни школи излезе най-напред Винфрид, Бонифаций и сключи своя
мир
с Рим, чрез което християнството можа да приеме особената си окраска на римо-християнската църква.
Забележителна черта на сказанието е тази, че Атила е принуден на бягство веднага щом пред него се изправя това, което излиза извън кръвното родство християнството, персонифицирано в тогавашните папи. Тогава Атила видя духовните власти, които хората щяха да придобият, а това е нещо, пред което атлантският посветен коленичи. Християнството трябва да подготви човечеството за тази степен на развитие, когато отново ще се появи Сутур, независимо от диференциране то на хората в отделни племена, и ще донесе мир на света. Така през онези времена идването на християнството се стори на хората като една първа поличба за залеза на боговете и на завръщането на древните времена, когато хората още бяха единни и между тях не съществуваха войни. Това се чувстваше особено през най-първите векове на неговото разпространение, когато то не се проповядваше от Рим, а когато идваше от север и запад донесено от християнските тайни общества, които тръгваха от Англия и Ирландия, а по-късно и от Франция, и които бяха съвършено независими от външната сила на Рим.
От групата онези ученици на западните тайни школи излезе най-напред Винфрид, Бонифаций и сключи своя мир с Рим, чрез което християнството можа да приеме особената си окраска на римо-християнската църква.
Така ние виждаме кои сили действуват в разпространението на християнството от спомените за древните епохи и като пророчество за следващите. Това което християнството донесе най-напред със себе си бяха чувствата, които живееха в хората и изпълваха разбиранията на тези, които принадлежаха към тайните школи и бяха поучавани и оплодени от тях. Нека се спрем за малко на тази фаза в развитието на средноевропейския дух и нека си представим състоянието на Европа, когато древния свят на боговете описан в германската легенда постепенно навлязоха в залеза на боговете, който беше предизвикан от религиозния свят на християнството. Възходът на християнството се възприемаше като един предвестник на този залез на боговете, като нещо, което ще унищожи властта на древните богове. Възходът на християнството доведе до избледняването на древния божествен свят, до самото потъване на древните божества, ще доведе залезът на боговете, който ще превърне в реалност това което в християнството е само вяра.
към текста >>
Какво е трябвало да се почувства в рамките на племената, които тогава бяха обречени на от
мир
ане?
Поради описаните от нас събития отделните племена бяха разединени, те говореха с различни езици, те се бяха разпаднали помежду си. В основни линии от тези племена се е запазило само едно това на франките. То се запази поради името и значението си. Какво освен историята ни напомня за всички тези племена, които се преселваха: лангобарди, източни и западни готи, херуски, херули и т.н.? Племето на франките всъщност извоюва победата над останалите.
Какво е трябвало да се почувства в рамките на племената, които тогава бяха обречени на отмиране?
Именно в тайните школи и мъдреците на отмиращите племена тези чувства бяха най-живи. Нека разгледаме едно племе като това на вестготите. Когато веднъж се бяха придвижили на изток те се заселиха в северна Испания и южна Франция вие знаете, че придвижването на запад беше само едно връщане назад. Способностите, които те притежаваха, бяха само едно последствие от древната атлантска епоха. Когато тези племена се бяха преселили от изток на запад те вече бяха изгубили древните си способности по време на преселването, но все още притежаваха като един остатък от тях едно определено ясновидство.
към текста >>
Именно в тайните школи и мъдреците на от
мир
ащите племена тези чувства бяха най-живи.
В основни линии от тези племена се е запазило само едно това на франките. То се запази поради името и значението си. Какво освен историята ни напомня за всички тези племена, които се преселваха: лангобарди, източни и западни готи, херуски, херули и т.н.? Племето на франките всъщност извоюва победата над останалите. Какво е трябвало да се почувства в рамките на племената, които тогава бяха обречени на отмиране?
Именно в тайните школи и мъдреците на отмиращите племена тези чувства бяха най-живи.
Нека разгледаме едно племе като това на вестготите. Когато веднъж се бяха придвижили на изток те се заселиха в северна Испания и южна Франция вие знаете, че придвижването на запад беше само едно връщане назад. Способностите, които те притежаваха, бяха само едно последствие от древната атлантска епоха. Когато тези племена се бяха преселили от изток на запад те вече бяха изгубили древните си способности по време на преселването, но все още притежаваха като един остатък от тях едно определено ясновидство. Тези хора не бяха изцяло ясновиждащи, но определени периоди можеха да виждат духовните светове.
към текста >>
В двореца на крал Етцел те се отличават като смели герои, но в едно не успяват: те явно успяват да завоюват това, което издига човека до Аз, но това, което води Азовете до
мир
а, това те не успяват да придобият, то е било невъзможно за тях.
Затова бащата на Валтер, Алфард отдавна се беше уговорил с краля на Бургундия, неговата дъщеря Хилдегунд да стане жена на Валтер, за да се предотврати застрашаващото разделение между народите. Но племената не бяха в състояние да се противопоставят на нахлуването на хуните, които още притежаваха древните си живителни сили, които преди бяха и тяхно достояние. Затова в плен на в двора на хунския крал Етцел бяха отведени Валтер, синът на Алфард, Хилдегунд, дъщерята на бургундския крал, и от страна на франкския двор Хаген фон Тронье. Тъй като Гунтер, синът на франкския крал Гибих, все още не можеше да бъде взет в плен, то неговото място трябваше да заеме наследникът на древния род Тронье, Хаген. Не е нужно да разказваме цялата песен за Валтар.
В двореца на крал Етцел те се отличават като смели герои, но в едно не успяват: те явно успяват да завоюват това, което издига човека до Аз, но това, което води Азовете до мира, това те не успяват да придобият, то е било невъзможно за тях.
Всеки от тях е бил смел на своето място, затова те са смели дори и в страната на врага в двора на Етцел или Атила. Но когато Гунтер взима в ръцете си управлението на Франкското кралство и слага край на приятелството с Етцел, те вече не могат да останат там, трябва да бягат. В този момент настъпва нещо забележително. Съществува една стара версия на песента за Валтар, в която е описано как той, след като е избягал с Хилдегунд се бие срещу гонещите ги хуни. Тази версия произхожда от франкската земя.
към текста >>
Отсичането на ръката трябва да напомни за случилото се на самия бог на
война
та Тир.
Кога то Валтер с Хилдегунд се завръща в страната си срещу тях се изправя самият Гунтер с Хаген от Тронье. В този момент самите трима представители на германските племена са тези, които се избиват в битка помежду си, така че на бойното поле остават кракът на единия, окото на другия и ръката на третия. На Валтер е отсечена ръката, на Гунтер кракът, а Хаген загубва едното си око. Явно този, който е преработвал легендата е знаел, защо произхождащият от Алфард трябва да изгуби именно ръката си. Него той ни показва като представител на раздора между племената и народите.
Отсичането на ръката трябва да напомни за случилото се на самия бог на войната Тир.
Там където между племената има вражда, отделният човек плаща с ръката си. Този мотив срещаме и при Гьотц фон Берлихинген, който също изгубва ръката си. Това е същият мотив, който намираме в германската легенда. Така че Екерхард е искал да каже на хората: ако се придържате към старите схващания, то вие взаимно ще се избиете, тъй като между вас е възникнала вражда. Това, което може да ви свързва е христовият дух.
към текста >>
Това е същият мотив, който на
мир
аме в германската легенда.
Явно този, който е преработвал легендата е знаел, защо произхождащият от Алфард трябва да изгуби именно ръката си. Него той ни показва като представител на раздора между племената и народите. Отсичането на ръката трябва да напомни за случилото се на самия бог на войната Тир. Там където между племената има вражда, отделният човек плаща с ръката си. Този мотив срещаме и при Гьотц фон Берлихинген, който също изгубва ръката си.
Това е същият мотив, който намираме в германската легенда.
Така че Екерхард е искал да каже на хората: ако се придържате към старите схващания, то вие взаимно ще се избиете, тъй като между вас е възникнала вражда. Това, което може да ви свързва е христовият дух. По този начин той показва на душите ви картината, от която трябва да се научите да изпитвате отвращение. Тъкмо по отношение на тази песен на Валтар трябва да се пазим от спекулация или влагане на някакъв смисъл. Отделните черти: изваждането на окото, отсичането на ръката, отсичането на крака и други подобни, са такива, че в тях веднага се продължава нещо от типа или формата на легендата и се завръща там, където се счита за нужно.
към текста >>
Не е нужно да се удивляваме когато привържениците на материалистични течения на
мир
ат нещата, които казваме за безумство.
И ако днес сутринта можахте да видите, по какъв начин духовната наука може да се намеси в ежедневния живот, и ако към това прибавите казаното сега, то това ще бъдат за вас доказателства за вътрешната истинност на свалените духовни факти. Нашият свят отново се нуждае от такова задълбочаване. Но така вие виждате и начина, по който трябва да работим, виждате че външната агитация съвсем не може да е попътен вятър за теософското световно движение. Ако се изправяме пред хората само с догми и се опитваме да им ги обясним, то тогава вие бихте били напълно прави, ако ни кажехте, че това са само фантазии. Едва този човек, който проникне дълбоко в това, което може да предложи теософското движение, и е способен да го обгърне от всички страни, постепенно ще разбере теософските истини.
Не е нужно да се удивляваме когато привържениците на материалистични течения намират нещата, които казваме за безумство.
Какво иначе да мислят за тях? И как бихме могли да се отдадем на заблудата, че теософията е нещо, което, както обичайния монизъм, може да се разпространява посредством външна пропаганда? Само чрез положителна работа, чрез разпространяване на ученията, както можем, само така теософията може да си намери място в обществото. Дори и да имаме толкова много неуспехи това не бива да ни спира и в никакъв случай не бива да ни обърква. Затова теософското общество не може да бъде нищо друго, освен едно място, в чиито рамки се действува теософски.
към текста >>
32.
1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 6. 1. 1908 г.
GA_102 Въздействие на духовните същества върху човека
Ако ние се издигнем по-нататък на деваканичен план, то там ще намерим известни същества, които по своите свойства са също така меки и
мир
олюбиви, които по свой начин са необикновено умни.
Те, може да се каже, се явяват само в лошата, обратната страна на другите същества с добра природа, такива че в сравнение дори с най-меката съвременна човешка натура те се явяват много по-меки-много меки също и в смисъл на говор. Това са същества, чийто език няма такава грубост, както човешкия език с който, когато човек иска да се изкаже, първо трябва дълго да обмисля, за да облече в думи своите мисли и представи. Би могло да се каже, че при тези същества мислите се изливат от устата не само едно изразяване на мислите с думи, а самите мисли се изливат от устата в този мек език. Тези същества ги откривате също вътре в астралния свят; за своя истинска арена те имат по същия начин друга планета. Както първите назовани същества имат своя родина на Луната, така тези вторите – на Марс; те обитават Марс и дори се явяват най-главното население, както известни човешки раси се явяват най-главното население на Земята.
Ако ние се издигнем по-нататък на деваканичен план, то там ще намерим известни същества, които по своите свойства са също така меки и миролюбиви, които по свой начин са необикновено умни.
Тези същества, които ние можем да открием на деваканичен план, имат своя родина на Венера, както предидущите на Луната и Марс. На Венера ние откриваме и втори вид същества, като в противоположност на меките, ласкавите – представят със себе си дивата, буйна дейност, най-важното занятие на която се явява взаимната война и грабеж. След това във висшите части на деваканично ниво ние откриваме същества с двойствен вид, които е много трудно да бъдат описани. Ние можем да ги опишем само сравнително, ако кажем, че те са безкрайно изобретателни, че всеки миг от живота те нещо изобретяват, тъй като би било неправилно да се каже “те измислят”. В тях този изобретателски дар съществува приблизително в такъв вид, както ако човек би погледнал на някоя вещ и в същата минута – при първия поглед – внезапно в главата му идва как това може да бъде направено по друг начин.
към текста >>
На Венера ние откриваме и втори вид същества, като в противоположност на меките, ласкавите – представят със себе си дивата, буйна дейност, най-важното занятие на която се явява взаимната
война
и грабеж.
Би могло да се каже, че при тези същества мислите се изливат от устата не само едно изразяване на мислите с думи, а самите мисли се изливат от устата в този мек език. Тези същества ги откривате също вътре в астралния свят; за своя истинска арена те имат по същия начин друга планета. Както първите назовани същества имат своя родина на Луната, така тези вторите – на Марс; те обитават Марс и дори се явяват най-главното население, както известни човешки раси се явяват най-главното население на Земята. Ако ние се издигнем по-нататък на деваканичен план, то там ще намерим известни същества, които по своите свойства са също така меки и миролюбиви, които по свой начин са необикновено умни. Тези същества, които ние можем да открием на деваканичен план, имат своя родина на Венера, както предидущите на Луната и Марс.
На Венера ние откриваме и втори вид същества, като в противоположност на меките, ласкавите – представят със себе си дивата, буйна дейност, най-важното занятие на която се явява взаимната война и грабеж.
След това във висшите части на деваканично ниво ние откриваме същества с двойствен вид, които е много трудно да бъдат описани. Ние можем да ги опишем само сравнително, ако кажем, че те са безкрайно изобретателни, че всеки миг от живота те нещо изобретяват, тъй като би било неправилно да се каже “те измислят”. В тях този изобретателски дар съществува приблизително в такъв вид, както ако човек би погледнал на някоя вещ и в същата минута – при първия поглед – внезапно в главата му идва как това може да бъде направено по друг начин. Така при тях тутакси се появява изобретение. На тези същества, които имат своя родина на Сатурн, противостоят, по същия начин, други, като тяхна обратна страна; неукротими, ужасни същества, които в безкрайно голяма, страшна степен обладават всичко с това, което живее в човека като ненаситна алчност и силно желание.
към текста >>
Те се на
мир
ат почти винаги около медиумите и сомнамбулите, които са частично обкръжени от цяла тълпа от тези същества и голяма част от влиянието над тези хора произхожда от присъствието на такъв род създания.
Така при тях тутакси се появява изобретение. На тези същества, които имат своя родина на Сатурн, противостоят, по същия начин, други, като тяхна обратна страна; неукротими, ужасни същества, които в безкрайно голяма, страшна степен обладават всичко с това, което живее в човека като ненаситна алчност и силно желание. Всички тези назовани същества съвсем не са отделени от нашия живот; напротив, те простират своята деятелност, своите действия и откровения в животни, и за ясновидски надарения човек действията им стават осезаеми именно тогава, когато на Земята възникват определени условия. Така, тези същества, които имат за своя родина Луната, застават – разбира се, като астрални същества – при най-различни обстоятелства на Земята, например, когато някой човек обхванат от безсмислени идеи си загубва ума. С особено пристрастие тези същества – като астралните същества – се задържат в близост до домовете за душевноболни.
Те се намират почти винаги около медиумите и сомнамбулите, които са частично обкръжени от цяла тълпа от тези същества и голяма част от влиянието над тези хора произхожда от присъствието на такъв род създания.
Обратно, там където преобладава любовта и се прави добро, където се вършат хуманни постъпки, там ще откриете присъстващи – в качество на астрални създания – охарактеризирани по-горе като меки, кротки съществата от Марс, и именно те участват в силите, които тук се проявяват. Това е тяхната храна, атмосферата в която те могат да живеят и в която те, от своя страна могат да влияят на хората. Там, където се извършва човешките изобретения, където работят инженерите, в техническите лаборатории – там се създава атмосфера за описаните по-горе изобретателни сатурнови същества, а там където имат място действия, изискващи известно присъствие на духа, там излизат съществата, имащи свое местопребиваване на Венера. По този начин, виждате, как в най-различните положения от живота човекът непрекъснато е обкръжен и обхванат от тези тълпи, както ние още ги наричаме елементарни същества. Той действително никога не е сам каквото и да прави, каквото и да предприема, това винаги дава повод за проявление на цял род същества.
към текста >>
Но докато човек няма власт над тези части на своето същество, до тогава други същества се на
мир
ат във връзка с тези членове на човека.
Както човек може да има две специалности, така и човешкото астрално тяло: от една страна, то е строител на нервната система, а от друга – строител, създател на лимфата. По същия начин човешкото етерно тяло в едно отношение е създател и строител на всички системи на жлезите, а в друго отношение – създател, строител, организатор и разпределител на кръговрата на хилуса, хранителната кашица. Така преди всичко имате указания за връзката на тези протичащи в човешкото тяло сокове с членовете на самата човешка природа. Затова сега трябва да си изясним, че Азът съвсем не се явява,така да се каже, единствен господар в човешкото астрално тяло, в човешкото етерно тяло. Според степента на своето развитие човекът постепенно достига в своя Аз все по-голяма власт над своето астрално и етерно тела, когато той преобразува астралното си тяло в Дух-Себе или Манас, а етерното си тяло преобразява така, че Аза достига господство над Дух-Живот или Буди.
Но докато човек няма власт над тези части на своето същество, до тогава други същества се намират във връзка с тези членове на човека.
В човешкото астрално тяло са се загнездили – простете за това неапетитно сравнение – но тава е така – точно като червейчета в сирене, други същества. Наистина към него се присъединяват, имайки да вършат нещо в астралното тяло, онези астрални същества, за които казах, че намират истинската си родина на Луната или на Марс, според това дали имат добра или лоша същност. Те се вкореняват в астралното тяло. И лимфата, тази бяла течност, протичаща по човешкия организъм, принадлежи към телата на тези същества, които живеят в нашия астрален свят. Обаче, тези същества, които ние откриваме като астрални на астрален план и които имат за своя истинска родина Луната или Марс, не се показват така осезаеми, както груповия Аз на животните.
към текста >>
Наистина към него се присъединяват, имайки да вършат нещо в астралното тяло, онези астрални същества, за които казах, че на
мир
ат истинската си родина на Луната или на Марс, според това дали имат добра или лоша същност.
Така преди всичко имате указания за връзката на тези протичащи в човешкото тяло сокове с членовете на самата човешка природа. Затова сега трябва да си изясним, че Азът съвсем не се явява,така да се каже, единствен господар в човешкото астрално тяло, в човешкото етерно тяло. Според степента на своето развитие човекът постепенно достига в своя Аз все по-голяма власт над своето астрално и етерно тела, когато той преобразува астралното си тяло в Дух-Себе или Манас, а етерното си тяло преобразява така, че Аза достига господство над Дух-Живот или Буди. Но докато човек няма власт над тези части на своето същество, до тогава други същества се намират във връзка с тези членове на човека. В човешкото астрално тяло са се загнездили – простете за това неапетитно сравнение – но тава е така – точно като червейчета в сирене, други същества.
Наистина към него се присъединяват, имайки да вършат нещо в астралното тяло, онези астрални същества, за които казах, че намират истинската си родина на Луната или на Марс, според това дали имат добра или лоша същност.
Те се вкореняват в астралното тяло. И лимфата, тази бяла течност, протичаща по човешкия организъм, принадлежи към телата на тези същества, които живеят в нашия астрален свят. Обаче, тези същества, които ние откриваме като астрални на астрален план и които имат за своя истинска родина Луната или Марс, не се показват така осезаеми, както груповия Аз на животните. Тяхната астрална природа е такава, че можем да кажем донякъде в друго направление: както при животните, например, в групата на лъвовете имаме един вид откровение на тази същност, която срещаме на астрален план като обособена личност, като Аз на лъвовете – точно така, макар и не толкова очевидно,имаме известно откровение, но като прострени членове на тези астрални същества в това, както лимфата пронизва човешкото тяло. Също така Вие бихте могли да попитате имат ли тези астрални същества също един вид физическо битие, подобно на груповите души на животните, като груповия Аз на рода лъвове, има в отделните лъвски-индивиди свое откровение тук на физичен план?
към текста >>
Но има същества, хора и висши животни, които имат лимфа; в тази лимфа, на
мир
ат своето откровение тези същества.
Както при животните ние виждаме, че астралния групов Аз разпростира своите членове в отделните лъвски-индивиди, така и тези астрални същности се разпростират в своето физическо битие. Но те не могат да го въведат непосредствено от астрален план във физическия сват. Затова те се нуждаят на физически план от същества, за които се явяват паразити, в които те се впиват и се завинтват. Те всъщност са паразити за хората на Земята. Ако ги нямаше земните човешки същества, то те много скоро биха се сбогували със Земята, тъй като не биха имали за себе си никакво пристанище: тогава нямаше да им се хареса тук на Земята.
Но има същества, хора и висши животни, които имат лимфа; в тази лимфа, намират своето откровение тези същества.
По този начин, в нашето тяло пулсира не просто материално вещество, но във всеки такъв кръговрат се движат цели пълчища от тези същества, които се въртят в човека, предвижват се през него и имат за свое тяло в човешката лимфа – в това време когато самия човек, по-точно Азът човек, има за свое тяло в началото само своята кръв. И според това, правят ли в него свое кръгодвижение лунните същества или съществата на Марс, неговата лимфа придобива особен характер. Ако в човешкото тяло се извършва основно кръгообращение от лунни същества, то човек се накланя повече на страната на злобата, раздразнението, гнева; ако в него основно се движат съществата от Марс, то човекът се накланя повече на страната на мекостта, добротата и кроткостта. Така вие виждате, че човекът е пронизан не само от една течност, но и от духове, и че ще разберем човека само тогава, ако знаем, че той е пронизан не само от течности, но също така и от духове. Ако вие изследвате ясновидски това, което се нарича хилус и се явява преди всичко израз на човешкото етерно тяло, то вие ще намерите в него включените и вкоренени същества от подобен род.
към текста >>
Това, което е включено в него, са преди всичко тези същества, които охарактеризирахме по-горе от една страна, като добри, а от друга страна като зли същества на Венера, същества, които имат за своя родина Венера и се на
мир
ат в нашия деваканичен свят.
По този начин, в нашето тяло пулсира не просто материално вещество, но във всеки такъв кръговрат се движат цели пълчища от тези същества, които се въртят в човека, предвижват се през него и имат за свое тяло в човешката лимфа – в това време когато самия човек, по-точно Азът човек, има за свое тяло в началото само своята кръв. И според това, правят ли в него свое кръгодвижение лунните същества или съществата на Марс, неговата лимфа придобива особен характер. Ако в човешкото тяло се извършва основно кръгообращение от лунни същества, то човек се накланя повече на страната на злобата, раздразнението, гнева; ако в него основно се движат съществата от Марс, то човекът се накланя повече на страната на мекостта, добротата и кроткостта. Така вие виждате, че човекът е пронизан не само от една течност, но и от духове, и че ще разберем човека само тогава, ако знаем, че той е пронизан не само от течности, но също така и от духове. Ако вие изследвате ясновидски това, което се нарича хилус и се явява преди всичко израз на човешкото етерно тяло, то вие ще намерите в него включените и вкоренени същества от подобен род.
Това, което е включено в него, са преди всичко тези същества, които охарактеризирахме по-горе от една страна, като добри, а от друга страна като зли същества на Венера, същества, които имат за своя родина Венера и се намират в нашия деваканичен свят.
Там те се явяват като личности за ясновидската способност на възприемане и имат своя израз, свое откровение тук във физическия живот, в човешкия хранителен сок, в хилуса, колкото и странно да ни изглежда това. В този хранителен сок, пронизващ човешкото тяло, живеят тези същества, които имат за своя истинска родина деваканичното ниво, и доколкото те приемат за себе си физическо тяло, имат свой физически живот на Венера. И тъй като Венера по смисъла на своите сили е свързана е с цялата наша земна растителност и с всичко изобщо което живее на нашата Земя, то ще ви стане ясно, каква връзка съществува между това, с какво човек се храни, и това, какъв става човек благодарение на това хранене. Това изобщо не е безразлично. Във всички растения и, разбира се, също и в животните живеят влиянията на съществата на Венера, като от една страна, добрите, меките, кротките, а от друга страна – тези неукротими същества на Венера, които, както ви бях описал, жадуват за грабежи и враждуват един с друг.
към текста >>
И който знае, че в някаква страна особено се развиват тези или онези растения и животни, на
мир
ащи се под тези или онези небесни влияния, той ще разбере, как по необходимост може да се образува напълно определен народен характер, благодарение на това, че във всяка приемана от него храна, получена от неговото обкръжение, човек поглъща не само тези вещества, каквито показва химията, но приема в себе си заедно с това и определени духове,и те веднага влизат чрез устата в жлъчката и се разпространява в неговото същество.
И тъй като Венера по смисъла на своите сили е свързана е с цялата наша земна растителност и с всичко изобщо което живее на нашата Земя, то ще ви стане ясно, каква връзка съществува между това, с какво човек се храни, и това, какъв става човек благодарение на това хранене. Това изобщо не е безразлично. Във всички растения и, разбира се, също и в животните живеят влиянията на съществата на Венера, като от една страна, добрите, меките, кротките, а от друга страна – тези неукротими същества на Венера, които, както ви бях описал, жадуват за грабежи и враждуват един с друг. Според това, какъв род същества действат на нашите животни и растения, месото на тези животни и храната приготвена от растенията, бивайки превърната в хранителни сокове, ще внедри в тялото на човека добродетели или пороци. Тук вие започвате да виждате от по-висока гледна точка в сравнение с тази, която ви бе дадена в предишните лекции, доколкото е важно да се разбере човешката храна от духовна гледна точка, за да се знае под какви влияния е едно или друго растение, на какви въздействия е подложено едно или друго животно.
И който знае, че в някаква страна особено се развиват тези или онези растения и животни, намиращи се под тези или онези небесни влияния, той ще разбере, как по необходимост може да се образува напълно определен народен характер, благодарение на това, че във всяка приемана от него храна, получена от неговото обкръжение, човек поглъща не само тези вещества, каквито показва химията, но приема в себе си заедно с това и определени духове,и те веднага влизат чрез устата в жлъчката и се разпространява в неговото същество.
Така ни се открива възможност, която позволява от географски особености на страната да се разбере характера на живеещия в нея народ. Не забравяйте забележката, която можете да намерите в записките на лекцията “Отче наш”, където този факт бе представен от друга гледна точка. Там бе показано, че със своето етерно тяло човек е свързан с целия свой народ, и заедно с това как със своето астрално тяло той е свързан със своето най-близко обкръжение. Тук отново от по-дълбока гледна точка се излива светлина върху образуването на народностния характер, в зависимост от тези духовни същества, които се приемат от човека заедно със средствата на хранене. Това е едно от тези средства, благодарение на което великото духовно водачество на Земята разпределя по нея различни народни характери с помощта на такова разпределение на различните по съдържание средства за хранене, че благодарение на добиваната храна се проявява този или онзи народен характер.
към текста >>
За окултното наблюдение, например, е ясно, какви невероятни разрушителни духове влизат чрез вдишването на някои парфюми когато се на
мир
ат в близост до напарфю
мир
аните с тези парфюми лица, да не говорим за самите тези лица.
Тези сатурнови същества по още по-тайнствен начин се прокрадват в човешкото тяло, а именно, чрез сетивното възприятие. Когато човек отправи поглед към красив, чист и благороден предмет, то в него се предизвиква един вид представа, когато отправя поглед към безнравствен, мръсен предмет, то в него се предизвиква друг вид представа. Когато чрез външното впечатление в душата се извиква някаква представа, то в това време, в човека се прокрадват сатурнови духове, добри или зли. Благодарение на това, което човек проявява като симпатия или антипатия към онова, което вижда и чува в своето обкръжение, той се подлага на незабележимото нахлуване на едни или други сатурнически духове. През очите, ушите, през цялата кожа се прокрадват в човека тези духове, по времето когато той има своите възприятия.
За окултното наблюдение, например, е ясно, какви невероятни разрушителни духове влизат чрез вдишването на някои парфюми когато се намират в близост до напарфюмираните с тези парфюми лица, да не говорим за самите тези лица.
От тук вие виждате, колко тънко и интимно трябва да се наблюдават от духовна гледна точка дори най-ежедневните неща, ако искаме да разберем живота. Вие може би сте слушали разкази за хора, които повече или по-малко съзнателно или не са умеели да владеят тези духове, които действат на човека и проникват в него именно чрез аромата /миризмата/. Ако научите някои по-интимни подробности от историята на една или друга епоха, например, от историята на Франция при Людвик ХІІІ, ХІV, ХV, когато действително ароматите са играели наистина важна роля в създаването на различни интриги, то бихте имали представа за тези възможности, с които разполагат хората, можещи съзнателно или не да се разпореждат с такива духовни същества, които се смесват с чувственото впечатление и чрез парфюм и аромати проникват в хората. Аз мога да ви покажа доста интересна книга, написана неотдавна от министъра на един не голям двор, който в последните години се е случила голяма катастрофа. Той описва в своите мемоари действията на една личност, която е умеела до известна степен да управлява ароматите от техния духовен аспект.
към текста >>
Вие може би сте слушали разкази за хора, които повече или по-малко съзнателно или не са умеели да владеят тези духове, които действат на човека и проникват в него именно чрез аромата /
мир
измата/.
Когато чрез външното впечатление в душата се извиква някаква представа, то в това време, в човека се прокрадват сатурнови духове, добри или зли. Благодарение на това, което човек проявява като симпатия или антипатия към онова, което вижда и чува в своето обкръжение, той се подлага на незабележимото нахлуване на едни или други сатурнически духове. През очите, ушите, през цялата кожа се прокрадват в човека тези духове, по времето когато той има своите възприятия. За окултното наблюдение, например, е ясно, какви невероятни разрушителни духове влизат чрез вдишването на някои парфюми когато се намират в близост до напарфюмираните с тези парфюми лица, да не говорим за самите тези лица. От тук вие виждате, колко тънко и интимно трябва да се наблюдават от духовна гледна точка дори най-ежедневните неща, ако искаме да разберем живота.
Вие може би сте слушали разкази за хора, които повече или по-малко съзнателно или не са умеели да владеят тези духове, които действат на човека и проникват в него именно чрез аромата /миризмата/.
Ако научите някои по-интимни подробности от историята на една или друга епоха, например, от историята на Франция при Людвик ХІІІ, ХІV, ХV, когато действително ароматите са играели наистина важна роля в създаването на различни интриги, то бихте имали представа за тези възможности, с които разполагат хората, можещи съзнателно или не да се разпореждат с такива духовни същества, които се смесват с чувственото впечатление и чрез парфюм и аромати проникват в хората. Аз мога да ви покажа доста интересна книга, написана неотдавна от министъра на един не голям двор, който в последните години се е случила голяма катастрофа. Той описва в своите мемоари действията на една личност, която е умеела до известна степен да управлява ароматите от техния духовен аспект. Разбира се, той е писал това, нищо не знаейки за същността на тези факти, но самото действие на ароматите са му били ясни, и той с удовлетворение забелязал, че се оказал достатъчно защитен и не е попаднал под тяхното влияние. Вие виждате, че тези неща съвсем не са без значение за живота на практика и му оказват своето влияние.
към текста >>
И както можем да посочим известни сокове пулсиращи в човека, така също можем да посочим отделни органи на човека, в които на
мир
ат своя израз, своето откровение същества от висшите светове.
Ако се възприемаме живота не като сляп материалист,а като виждащ човек, то могат навсякъде да се усетят тези влияния; и само този, който знае за тези влияния разбира живота. И така, виждате, че трябва да си представим човека като същество твърде сложно, като спътник на много същества и много светове. Който се придвижва по пътя на окултното развитие към все по-високи познания, той се научава да разпознава своеобразната природа на тези същества и само благодарение на това ще се освободи от тях и ще достигне свободното им съзерцание. Да възприемем в себе си истинското познание за висшите светове – това значи действително да станем свободни, зрели, тъй като по този път ние овладяваме импулсите и влиянията, пулсиращи в нашия живот. Да се научим да владеем тези познания – това значи да живеем заедно с тях свободни и независими.
И както можем да посочим известни сокове пулсиращи в човека, така също можем да посочим отделни органи на човека, в които намират своя израз, своето откровение същества от висшите светове.
Така например, тези същества, които бяха обрисувани по-горе като сатурнически същества, намират в известно отношение израз в човешкия черен дроб. Разбира се, трябва да си дадем ясен отчет за това, че Духовната наука – ако искаме наистина да я изучаваме – всъщност е твърде сложно област. При описанието на еволюцията на човечеството през периода на Сатурн ви беше показано, че под действието на силите на Сатурн за първи път в своите зародиши са се появили човешки органи на чувствата. Сатурн продължава и сега още да действа на човек, и сред човешките органи, вътре в телесните органи, силите на Сатурн имат интензивно и голямо влияние върху черния дроб. Но тъй като човекът се намира на пътя към това,че все повече и повече да израства зад пределите на всичко сатурническо, то той трябва да се издигне над тези сили, които се коренят в неговия черен дроб.
към текста >>
Така например, тези същества, които бяха обрисувани по-горе като сатурнически същества, на
мир
ат в известно отношение израз в човешкия черен дроб.
И така, виждате, че трябва да си представим човека като същество твърде сложно, като спътник на много същества и много светове. Който се придвижва по пътя на окултното развитие към все по-високи познания, той се научава да разпознава своеобразната природа на тези същества и само благодарение на това ще се освободи от тях и ще достигне свободното им съзерцание. Да възприемем в себе си истинското познание за висшите светове – това значи действително да станем свободни, зрели, тъй като по този път ние овладяваме импулсите и влиянията, пулсиращи в нашия живот. Да се научим да владеем тези познания – това значи да живеем заедно с тях свободни и независими. И както можем да посочим известни сокове пулсиращи в човека, така също можем да посочим отделни органи на човека, в които намират своя израз, своето откровение същества от висшите светове.
Така например, тези същества, които бяха обрисувани по-горе като сатурнически същества, намират в известно отношение израз в човешкия черен дроб.
Разбира се, трябва да си дадем ясен отчет за това, че Духовната наука – ако искаме наистина да я изучаваме – всъщност е твърде сложно област. При описанието на еволюцията на човечеството през периода на Сатурн ви беше показано, че под действието на силите на Сатурн за първи път в своите зародиши са се появили човешки органи на чувствата. Сатурн продължава и сега още да действа на човек, и сред човешките органи, вътре в телесните органи, силите на Сатурн имат интензивно и голямо влияние върху черния дроб. Но тъй като човекът се намира на пътя към това,че все повече и повече да израства зад пределите на всичко сатурническо, то той трябва да се издигне над тези сили, които се коренят в неговия черен дроб. В черния дроб действително се коренят тези сили на човека, над които той трябва да се издигне, но които са били необходими за да дойде до своята съвременна форма и вид.
към текста >>
Но тъй като човекът се на
мир
а на пътя към това,че все повече и повече да израства зад пределите на всичко сатурническо, то той трябва да се издигне над тези сили, които се коренят в неговия черен дроб.
И както можем да посочим известни сокове пулсиращи в човека, така също можем да посочим отделни органи на човека, в които намират своя израз, своето откровение същества от висшите светове. Така например, тези същества, които бяха обрисувани по-горе като сатурнически същества, намират в известно отношение израз в човешкия черен дроб. Разбира се, трябва да си дадем ясен отчет за това, че Духовната наука – ако искаме наистина да я изучаваме – всъщност е твърде сложно област. При описанието на еволюцията на човечеството през периода на Сатурн ви беше показано, че под действието на силите на Сатурн за първи път в своите зародиши са се появили човешки органи на чувствата. Сатурн продължава и сега още да действа на човек, и сред човешките органи, вътре в телесните органи, силите на Сатурн имат интензивно и голямо влияние върху черния дроб.
Но тъй като човекът се намира на пътя към това,че все повече и повече да израства зад пределите на всичко сатурническо, то той трябва да се издигне над тези сили, които се коренят в неговия черен дроб.
В черния дроб действително се коренят тези сили на човека, над които той трябва да се издигне, но които са били необходими за да дойде до своята съвременна форма и вид. И черният дроб е този орган, който съдържа в себе си най-много от всичко тези сили, които трябва да бъдат преодолени от човека. Вие можете да проверите това с едно явление, с един външен факт. Така например, може да се убедите, че в периода преди раждане и в часа след раждането, черният дроб има най-голям размер съотнесен към останалото тяло. След това той постепенно намалява.
към текста >>
В известен смисъл противоположния орган на черния дроб се явяват белите дробове – орган, който за разлика от черния дроб не влагат егоистично всичко в човека – защото точно това прави черния дроб,а открива човека свободно навън, така че чрез вдишвания и издишван въздух той се на
мир
а в непрекъснато общуване с външния свят.
Така например, може да се убедите, че в периода преди раждане и в часа след раждането, черният дроб има най-голям размер съотнесен към останалото тяло. След това той постепенно намалява. Ако бихте искали да покажете относителната величина на черния дроб спрямо тялото, то бихте могли да кажете че в началото е равна 1:18, в последствие става 1:36. Частта на черния дроб се намалява наполовина, така че по пътя на чисто естественото развитие, човекът преодолява вече тези сили, които се коренят в черния дроб. Когато човек получава на Земята право на все по-високо и по-високо духовно развитие, то той получава заедно с това, като външен физически израз тази способност, да преодолява силите на черния дроб.
В известен смисъл противоположния орган на черния дроб се явяват белите дробове – орган, който за разлика от черния дроб не влагат егоистично всичко в човека – защото точно това прави черния дроб,а открива човека свободно навън, така че чрез вдишвания и издишван въздух той се намира в непрекъснато общуване с външния свят.
В белите дробове се извършва процес на горене. Синьо-червената, богата на въглероден двуокис кръв постъпва и се съединява с кислорода, превръща се в червена, жизненоспособна кръв. Както в горящия огън веществата се съединяват с кислорода, така и белите дробове имат място в процеса на изгаряне. Дишането в известен смисъл е процес на изгаряне, и заедно с този процес на дишане и изгаряне, на човека му е дадено право на все по-високо развитие. Човекът е построен от тези сили, които са намерили своя последен завършек в черния дроб.
към текста >>
33.
7. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 13. 4. 1908 г.
GA_102 Въздействие на духовните същества върху човека
Забележително: по силата на кармичната връзка този християнски документ по време на Тридесетгодишната
война
бил изнесен от Прага, където се е на
мир
ал до този момент, и сега се съхранява в обкръжението на духовни същества, които най-малко в спомените, изпълват духовната атмосфера на тази местност.
В тези северни страни поради малкия брой жители, хората живеят по-далече един от друг, отколкото ние в нашите страни на средноевропейската култура – само напомням, че цяла Швеция има толкова жители, колкото един Лондон,че местностите, в които има много места, където съществуват условия за проявата на древните северни богове и съществата от древното жизнено обкръжение. Напълно може да се каже: за тези, които знаят нещо за спиритуализма, има сигурна връзка с това, че от всички ъгли и краища се мяркат духовните образи на тези древни северни божествени същества, които стояли пред духовните лица на северните посветени в северните мистерии в тези времена, когато християнската идея още не е била навлязла в света. Вътре в тази не толкова в поетичен, но също и в спиритуален смисъл, пронизани със саги местности може да се открие и друг признак. Между дните на лекциите в Стокхолм аз трябваше да изнеса лекции в Упсала. В библиотеката в Упсала – сред свидетелства от мистичен вид за древните дохристиянски времена – спокойно лежи първия древен немски превод на Библията, така наречения Сребърен кодекс, Четериевангелието, преведено в ІV столетие от готическия свещеник Вулфила.
Забележително: по силата на кармичната връзка този християнски документ по време на Тридесетгодишната война бил изнесен от Прага, където се е намирал до този момент, и сега се съхранява в обкръжението на духовни същества, които най-малко в спомените, изпълват духовната атмосфера на тази местност.
И сякаш така е трябвало да бъде, този документ трябвало да почива на това място; тук намира място и още една необикновена история. Някога от един любител били откраднати единадесет страници от Сребърния кодекс. След дълго време неговият наследник почувствал такива угризения на съвестта, че изпратил тези страници в Упсала,така че сега те са заедно с останалите страници на първия немски превод на Библията. От тези три открити лекции в Стокхолм, които трябваше да изнеса, едната трябваше да бъде посветена главно на идеята “Пръстена на Нибелунгите” от Вагнер. И в същото време по афишните стълбове в града се известяваше за постановката на “Вагнер.
към текста >>
И сякаш така е трябвало да бъде, този документ трябвало да почива на това място; тук на
мир
а място и още една необикновена история.
Напълно може да се каже: за тези, които знаят нещо за спиритуализма, има сигурна връзка с това, че от всички ъгли и краища се мяркат духовните образи на тези древни северни божествени същества, които стояли пред духовните лица на северните посветени в северните мистерии в тези времена, когато християнската идея още не е била навлязла в света. Вътре в тази не толкова в поетичен, но също и в спиритуален смисъл, пронизани със саги местности може да се открие и друг признак. Между дните на лекциите в Стокхолм аз трябваше да изнеса лекции в Упсала. В библиотеката в Упсала – сред свидетелства от мистичен вид за древните дохристиянски времена – спокойно лежи първия древен немски превод на Библията, така наречения Сребърен кодекс, Четериевангелието, преведено в ІV столетие от готическия свещеник Вулфила. Забележително: по силата на кармичната връзка този християнски документ по време на Тридесетгодишната война бил изнесен от Прага, където се е намирал до този момент, и сега се съхранява в обкръжението на духовни същества, които най-малко в спомените, изпълват духовната атмосфера на тази местност.
И сякаш така е трябвало да бъде, този документ трябвало да почива на това място; тук намира място и още една необикновена история.
Някога от един любител били откраднати единадесет страници от Сребърния кодекс. След дълго време неговият наследник почувствал такива угризения на съвестта, че изпратил тези страници в Упсала,така че сега те са заедно с останалите страници на първия немски превод на Библията. От тези три открити лекции в Стокхолм, които трябваше да изнеса, едната трябваше да бъде посветена главно на идеята “Пръстена на Нибелунгите” от Вагнер. И в същото време по афишните стълбове в града се известяваше за постановката на “Вагнер. Рагнарьок – сумрака на богове”, като последната вечер се представяше този “Пръстен на Нибелунга”.
към текста >>
Когато той се на
мир
а на брега на Цюрихското езеро до вилата на Везендонк през 1857 година, точно през Страстния Петък, и се любува на първите разпукващи се есенни цветя, в този разпукващ се живот възприел душевното зърно на “Парсифал”, и това е трансформация на онова, което в християнството живее в началото като религиозна идея на по-широк план.
Едновременно се подчертава – аз виждам в това нещо повече, отколкото поетичен образ – че в дълбочината на народното чувство, спомените за древните богове твърде дружелюбно живеят с онова, което е навлязло с християнството. Това се усеща като симптом, в тази оттеглила се готическа Библия вътре в древните спомени. Може и по-нататък да се усети като признак, като указание за бъдещето, че в страните, където боговете на времето “Сумрака на боговете”, били толкова жизнени колкото е възможно, че те отново се възраждат, възкръсват в дадената им от Рихард Вагнер форма извън тесните граници на движещият се религиозен живот. Защото, който макар и малко да е в състояние да разбере знаците на времето, ще види в изкуството на Вагнер първата проблясваща звезда, като християнството, в неговата дълбока идея излиза от тесните рамки на религиозния живот в широк кръг на съвременната духовна култура. Можем да се вслушаме в душата на Рихард Вагнер, как религиозната идея на християнството излиза наяве, как тя разкъсва религиозните пътища, за да стане нещо всеобхващащо.
Когато той се намира на брега на Цюрихското езеро до вилата на Везендонк през 1857 година, точно през Страстния Петък, и се любува на първите разпукващи се есенни цветя, в този разпукващ се живот възприел душевното зърно на “Парсифал”, и това е трансформация на онова, което в християнството живее в началото като религиозна идея на по-широк план.
И след като той първоначално извисил своята душа към пророчеството за предизвестие на християнството, което така мощно просияло в неговия “Пръстен на Нибелунгите”, по-късно, в “Парсифал”, тази християнска идея е излязла в своята цялост и завоюва далечни хоризонти. Така тя станала изходен пункт за бъдещето, когато християнството ще бъде не толкова религиозен живот, а живот и познание, живот изкуство, живот красота в пълния смисъл на думата. Днес това трябва да се постави пред вашата душа, за да се доближим до края на нашето предишно разглеждане като нещо, което може да възбуди основното усещане за това, което ще стане християнството за човечеството. Опирайки се на това, ние искаме днес, изхождайки от дълбините на развитието на човечеството, да направим преглед на отношенията между религията и християнството. Тъй като и в момента времето, в което поставяме тази тема, не е неблагоприятно, за да се предположи такова разглеждане пред нашите души.
към текста >>
Ние се на
мир
аме в непосредствена близост до този велик символичен празник, който може да се изрази като празник, който показва победата на духа над смъртта.
И след като той първоначално извисил своята душа към пророчеството за предизвестие на християнството, което така мощно просияло в неговия “Пръстен на Нибелунгите”, по-късно, в “Парсифал”, тази християнска идея е излязла в своята цялост и завоюва далечни хоризонти. Така тя станала изходен пункт за бъдещето, когато християнството ще бъде не толкова религиозен живот, а живот и познание, живот изкуство, живот красота в пълния смисъл на думата. Днес това трябва да се постави пред вашата душа, за да се доближим до края на нашето предишно разглеждане като нещо, което може да възбуди основното усещане за това, което ще стане християнството за човечеството. Опирайки се на това, ние искаме днес, изхождайки от дълбините на развитието на човечеството, да направим преглед на отношенията между религията и християнството. Тъй като и в момента времето, в което поставяме тази тема, не е неблагоприятно, за да се предположи такова разглеждане пред нашите души.
Ние се намираме в непосредствена близост до този велик символичен празник, който може да се изрази като празник, който показва победата на духа над смъртта.
Ние се намираме в преддверието на Пасха. И ние си спомняме това разглеждане, когато се опитахме да вникнем в смисъла на Рождество, изхождайки от дълбините на същността на материята. Когато си представим от по-висша гледна точка от една страна празника Рождество, а от друга Пасха с нейния блясък на Троицата, то когато правилно наблюдаваме, пред нашите духовни очи по чуден начин ни се представя отношението между религията и християнството. Ще сме принудени и по-нататък да привличаме основи за това наблюдение, но и от това ние ще видим, че ,всъщност, такива празници се явяват запазени, и какво могат да пробудят в нашата душа. И по-нататък ще се връщаме в развитието на човечеството, макар и не толкова далече, както в последната лекция, поради недостиг на време.
към текста >>
Ние се на
мир
аме в преддверието на Пасха.
Така тя станала изходен пункт за бъдещето, когато християнството ще бъде не толкова религиозен живот, а живот и познание, живот изкуство, живот красота в пълния смисъл на думата. Днес това трябва да се постави пред вашата душа, за да се доближим до края на нашето предишно разглеждане като нещо, което може да възбуди основното усещане за това, което ще стане християнството за човечеството. Опирайки се на това, ние искаме днес, изхождайки от дълбините на развитието на човечеството, да направим преглед на отношенията между религията и християнството. Тъй като и в момента времето, в което поставяме тази тема, не е неблагоприятно, за да се предположи такова разглеждане пред нашите души. Ние се намираме в непосредствена близост до този велик символичен празник, който може да се изрази като празник, който показва победата на духа над смъртта.
Ние се намираме в преддверието на Пасха.
И ние си спомняме това разглеждане, когато се опитахме да вникнем в смисъла на Рождество, изхождайки от дълбините на същността на материята. Когато си представим от по-висша гледна точка от една страна празника Рождество, а от друга Пасха с нейния блясък на Троицата, то когато правилно наблюдаваме, пред нашите духовни очи по чуден начин ни се представя отношението между религията и християнството. Ще сме принудени и по-нататък да привличаме основи за това наблюдение, но и от това ние ще видим, че ,всъщност, такива празници се явяват запазени, и какво могат да пробудят в нашата душа. И по-нататък ще се връщаме в развитието на човечеството, макар и не толкова далече, както в последната лекция, поради недостиг на време. Но наблюдението, което предприехме ще ни бъде от помощ, когато разглеждаме хода на развитието на небесните същества.
към текста >>
Обаче, през нощта, когато човекът излизал от своето физическо и етерно тяло, тогава пространството около него се напълвало също с такива цветни образи и тонове, изходящи от всевъзможните впечатления на обонянието и вкуса от всичко, което се на
мир
ало около него.
Само тези цветове окръжаващи предмета, които още не били определени от ясни контури, както човек ги вижда сега, а също и звуците, звучащи от предметите, не са били още толкова сухи и скучни тонове и цветове, както днес. В тези цветни контури, които обкръжавали също всички живи същества, се изразявало нещо от вътрешния душевен живот на съществата, така че човек, потапяйки се в своето физическо и етерно тяло, възприемал и нещо от духовната същност на явленията, които го обкръжавали, и за разлика от днешния ден, когато той, потапяйки се сутрин в своето етерно и физическо тяло, възприема само броя на физическите предмети в техните ясни граници и цветни повърхности. И когато човек вечер е оставял физическото и етерно тяло, тогава около него не се е простирала беззвучна тишина и тъмнина. Тогава образите, които е възприемал, били за него малко по-различни, но все пак не по-слаби отколкото през деня. Разликата била само в това, че по време на дневния живот той възприемал предмети на минералното, растителното, животинското и човешкото царство.
Обаче, през нощта, когато човекът излизал от своето физическо и етерно тяло, тогава пространството около него се напълвало също с такива цветни образи и тонове, изходящи от всевъзможните впечатления на обонянието и вкуса от всичко, което се намирало около него.
Но тези цветове и тонове, и впечатленията от топло и студено, които той възприемал, са били облекла и обвивки на духовни същества, които не са слизали до физическо въплъщение, същества, чиито имена и образи можем да получим от митовете и сагите. Защото митовете и сагите не са народно творчество, а спомени за видения, които са имали хората на древните времена в подобни състояния, защото тези хора възприемали духовното през деня и през нощта. Човекът действително през нощта е живял обкръжен от тези северни божествени светове, за които съобщават сагите и митовете. Один и Фрея и всички останали образи от северните саги не са измислени. Те живеели също толкова истински в духовния свят човечеството през това време, както днес човек живее в обкръжението на съвременниците си.
към текста >>
На тях им било позволено духовно да виждат в дълбините на
мир
овото битие, които днес отново се разкриват благодарение на духовното изследване.
Ако днес поискаме да опишем настроението, в което живеели хората в следатлантското време и също частично в последното време на атлантската епоха, то това настроение ще изглежда по този начин: навсякъде народите, също и тези, които отишли на изток и там отседнали като потомци на атлантските народи, още били под властта на древните спомени, древните саги и митове, които възпроизвеждали това, което хората изживели в по-ранни времена, в по-ранни състояния на съзнанието на атлантското време. Тези саги народите са ги взели със себе си от това време, съхранявали ги и ги разказвали. Това ги е изпълвало и древните жители на севера още чувствали силата, която им говорила от сагите и митовете, защото все още имали спомена за онова, което предците им виждали, и за което се разказвало. В тези народи се е съхранило и още нещо. Това, което тези народи не са преживяли, но са го преживяли посветените на древните времена, свещениците на мистериите и мъдреците на мистериите.
На тях им било позволено духовно да виждат в дълбините на мировото битие, които днес отново се разкриват благодарение на духовното изследване.
Било им позволено, защото състоянието на душите на предците на човека, в поколенията на посветените, били като народна душа, която в древните времена все още живеела в духовния свят. И все още имало в тези времена ясновидско състояние в сумрачен вид. Както народите са съхранявали своите саги, приказки, легенди, които, многократно пречупени, доказвали това, което по-рано е било преживяно, така в пра-древната мъдрост било съхранено онова, което било съзерцавано в мистериите, което се пази грижливо в тези древни времена: всеобхващащото мировозрение, което по-късно в мистериите можело да бъде пренесено в тези, които посвещавали до непосредствено индивидуално състояние. Само изкуствено можело да се предизвикат тези състояния в древните мистерии, които в древните времена са били естествени. Защо в древните времена духовните възприятия били естествени?
към текста >>
Както народите са съхранявали своите саги, приказки, легенди, които, многократно пречупени, доказвали това, което по-рано е било преживяно, така в пра-древната мъдрост било съхранено онова, което било съзерцавано в мистериите, което се пази грижливо в тези древни времена: всеобхващащото
мир
овозрение, което по-късно в мистериите можело да бъде пренесено в тези, които посвещавали до непосредствено индивидуално състояние.
В тези народи се е съхранило и още нещо. Това, което тези народи не са преживяли, но са го преживяли посветените на древните времена, свещениците на мистериите и мъдреците на мистериите. На тях им било позволено духовно да виждат в дълбините на мировото битие, които днес отново се разкриват благодарение на духовното изследване. Било им позволено, защото състоянието на душите на предците на човека, в поколенията на посветените, били като народна душа, която в древните времена все още живеела в духовния свят. И все още имало в тези времена ясновидско състояние в сумрачен вид.
Както народите са съхранявали своите саги, приказки, легенди, които, многократно пречупени, доказвали това, което по-рано е било преживяно, така в пра-древната мъдрост било съхранено онова, което било съзерцавано в мистериите, което се пази грижливо в тези древни времена: всеобхващащото мировозрение, което по-късно в мистериите можело да бъде пренесено в тези, които посвещавали до непосредствено индивидуално състояние.
Само изкуствено можело да се предизвикат тези състояния в древните мистерии, които в древните времена са били естествени. Защо в древните времена духовните възприятия били естествени? Защото тогава е съществувала и друга взаимовръзка между физическото и етерното тяло. Днешната взаимовръзка е възникнала за пръв път през последното следатлантско време. При атлантския човек горната част на етерната глава също и другите части на етерното тяло са се простирали далече извън неговата физическа глава, и постепенно, едва в края на Атлантида етерната глава напълно се потопила във физическата глава.
към текста >>
В по-древните времена, когато етерното тяло все още частично е било извън и физическото тяло, е било така, че тази на
мир
аща се извън етерното тяло част е можела все още да получава впечатления от астралното тяло, и тези образи са се явявали като възприятия на древното сумрачно ясно виждане.
Днешната взаимовръзка е възникнала за пръв път през последното следатлантско време. При атлантския човек горната част на етерната глава също и другите части на етерното тяло са се простирали далече извън неговата физическа глава, и постепенно, едва в края на Атлантида етерната глава напълно се потопила във физическата глава. Това довело почти до съвпад на етерното и физическото тяло. Чрез това сливане на етерната и физическа глава било предизвикано по-късното състояние на съзнанието, което станало присъщо за хората в следатлантските времена: възможността да възприемат физически предмети в техните отчетливи граници. Че той може да чува тонове, да усеща аромати, да вижда цветовете на повърхностите, когато повече не се явяват свидетелство на духовното от вътрешното съдържание на нещата; всичко това е свързано с по-силното сливане на физическото и етерното тяло, което тогава е ставало постепенно.
В по-древните времена, когато етерното тяло все още частично е било извън и физическото тяло, е било така, че тази намираща се извън етерното тяло част е можела все още да получава впечатления от астралното тяло, и тези образи са се явявали като възприятия на древното сумрачно ясно виждане.
Едва когато етерното тяло напълно се е потопило във физическото тяло, древното сумрачно ясновиждане било напълно отнето от човека. Затова в тези древни дохристиянски мистерии, в посветените йерофанти трябвало по изкуствен начин да се предизвика това състояние, което в атлантско време било естествено. Тук ние виждаме, че с учениците за посвещение в мистерийните храмове са се отнасяли по такъв начин, че след като астралното тяло получавало съответните впечатления, етерното тяло частично се извличало от посвещаващият свещеник, така, че физическото тяло се въвеждало в три и половина дневен летаргичен сън, един вид състояние на парализа. И когато етерното ставало свободно, астралното тяло можело да му предаде всички преживявания, които по-ранния атлантски човек имал в естествено състояние. Тогава древния посветен можел да види онова, което за него е не само съхранено от писанието, не е просто традиция, а сега за него ставало индивидуално преживяване.
към текста >>
Но сега, доколкото сме се потопили във физическото тяло, тъй като сме прекрачили средата на следатлантската култура, ние се на
мир
аме в особена ситуация.
Религиозната култура се явява по описания начин, действащ посредник между духовните светове и тази част от човечеството, която не притежава повече способността да възприема този духовен свят чрез своите органи на възприятието. Религията станала възвестител на посланията от духовния свят за тези, които не са в състояние вече да изживяват духовния свят като факт. Така се разпространил духовния живот като култура, под формата на религия по цялото земно кълбо. Така е живял в различните културни периоди, от древноиндийския, древно персийския, египетско-халдейската, гръко-латинската епоха до наше време. Човекът бил потопен в своето физическо тяло с цел да познае външния свят, да изживее физически чувства, за да може онова което изживее от външна страна с помощта на физическите чувства, да го вземе вътре в духовната си същност, за да го въведе в бъдещите степени на еволюцията.
Но сега, доколкото сме се потопили във физическото тяло, тъй като сме прекрачили средата на следатлантската култура, ние се намираме в особена ситуация.
Все още не всички, но значителен брой от хората вече се намират в тази ситуация. Цялото вътрешно развитие на човечеството става по забележителен начин. То върви, така да се каже, до известен момент напред, а след този момент то тръгва в обратно направление. След като развитието се спуска надолу до известен момент, то отново се издига нагоре и отново минава през същите етапи, само че в по-висша форма, и по този начин, днес, човекът действително се намира пред забележително бъдеще: пред бъдещето – това се знае от всеки, на който е известен този дълбоко значим факт за развитието на човечеството,че неговото етерно тяло постепенно отново се освобождава, след като се е потопило във физическото тяло, в което той в ясни очертания и форми е възприемал всичко онова, което може да се възприеме днес във физическия свят. Необходимо е етерното тяло да се освободи отново, необходимо е отново да се възвиси, за да може човек да бъде одухотворен и да може отново да възприема духовния свят.
към текста >>
Все още не всички, но значителен брой от хората вече се на
мир
ат в тази ситуация.
Религията станала възвестител на посланията от духовния свят за тези, които не са в състояние вече да изживяват духовния свят като факт. Така се разпространил духовния живот като култура, под формата на религия по цялото земно кълбо. Така е живял в различните културни периоди, от древноиндийския, древно персийския, египетско-халдейската, гръко-латинската епоха до наше време. Човекът бил потопен в своето физическо тяло с цел да познае външния свят, да изживее физически чувства, за да може онова което изживее от външна страна с помощта на физическите чувства, да го вземе вътре в духовната си същност, за да го въведе в бъдещите степени на еволюцията. Но сега, доколкото сме се потопили във физическото тяло, тъй като сме прекрачили средата на следатлантската култура, ние се намираме в особена ситуация.
Все още не всички, но значителен брой от хората вече се намират в тази ситуация.
Цялото вътрешно развитие на човечеството става по забележителен начин. То върви, така да се каже, до известен момент напред, а след този момент то тръгва в обратно направление. След като развитието се спуска надолу до известен момент, то отново се издига нагоре и отново минава през същите етапи, само че в по-висша форма, и по този начин, днес, човекът действително се намира пред забележително бъдеще: пред бъдещето – това се знае от всеки, на който е известен този дълбоко значим факт за развитието на човечеството,че неговото етерно тяло постепенно отново се освобождава, след като се е потопило във физическото тяло, в което той в ясни очертания и форми е възприемал всичко онова, което може да се възприеме днес във физическия свят. Необходимо е етерното тяло да се освободи отново, необходимо е отново да се възвиси, за да може човек да бъде одухотворен и да може отново да възприема духовния свят. Действително, човечеството днес вече се намира в тази точка, когато в по-голямата си част човешките индивидуалности отново се освобождават от етерното тяло.
към текста >>
След като развитието се спуска надолу до известен момент, то отново се издига нагоре и отново минава през същите етапи, само че в по-висша форма, и по този начин, днес, човекът действително се на
мир
а пред забележително бъдеще: пред бъдещето – това се знае от всеки, на който е известен този дълбоко значим факт за развитието на човечеството,че неговото етерно тяло постепенно отново се освобождава, след като се е потопило във физическото тяло, в което той в ясни очертания и форми е възприемал всичко онова, което може да се възприеме днес във физическия свят.
Човекът бил потопен в своето физическо тяло с цел да познае външния свят, да изживее физически чувства, за да може онова което изживее от външна страна с помощта на физическите чувства, да го вземе вътре в духовната си същност, за да го въведе в бъдещите степени на еволюцията. Но сега, доколкото сме се потопили във физическото тяло, тъй като сме прекрачили средата на следатлантската култура, ние се намираме в особена ситуация. Все още не всички, но значителен брой от хората вече се намират в тази ситуация. Цялото вътрешно развитие на човечеството става по забележителен начин. То върви, така да се каже, до известен момент напред, а след този момент то тръгва в обратно направление.
След като развитието се спуска надолу до известен момент, то отново се издига нагоре и отново минава през същите етапи, само че в по-висша форма, и по този начин, днес, човекът действително се намира пред забележително бъдеще: пред бъдещето – това се знае от всеки, на който е известен този дълбоко значим факт за развитието на човечеството,че неговото етерно тяло постепенно отново се освобождава, след като се е потопило във физическото тяло, в което той в ясни очертания и форми е възприемал всичко онова, което може да се възприеме днес във физическия свят.
Необходимо е етерното тяло да се освободи отново, необходимо е отново да се възвиси, за да може човек да бъде одухотворен и да може отново да възприема духовния свят. Действително, човечеството днес вече се намира в тази точка, когато в по-голямата си част човешките индивидуалности отново се освобождават от етерното тяло. Тук, пред нас излиза нещо още по-необикновено.Точно това е тайната на нашата културна епоха, до която сега ще се докоснем, когато изведем този факт пред нашия поглед. Ние трябва да си представим, че етерното тяло е навлязло дълбоко във физическото тяло, и сега трябва да започне обратния път. То трябва да вземе от физическото тяло всичко, което може да бъде възприето с физическите сетива.
към текста >>
Действително, човечеството днес вече се на
мир
а в тази точка, когато в по-голямата си част човешките индивидуалности отново се освобождават от етерното тяло.
Все още не всички, но значителен брой от хората вече се намират в тази ситуация. Цялото вътрешно развитие на човечеството става по забележителен начин. То върви, така да се каже, до известен момент напред, а след този момент то тръгва в обратно направление. След като развитието се спуска надолу до известен момент, то отново се издига нагоре и отново минава през същите етапи, само че в по-висша форма, и по този начин, днес, човекът действително се намира пред забележително бъдеще: пред бъдещето – това се знае от всеки, на който е известен този дълбоко значим факт за развитието на човечеството,че неговото етерно тяло постепенно отново се освобождава, след като се е потопило във физическото тяло, в което той в ясни очертания и форми е възприемал всичко онова, което може да се възприеме днес във физическия свят. Необходимо е етерното тяло да се освободи отново, необходимо е отново да се възвиси, за да може човек да бъде одухотворен и да може отново да възприема духовния свят.
Действително, човечеството днес вече се намира в тази точка, когато в по-голямата си част човешките индивидуалности отново се освобождават от етерното тяло.
Тук, пред нас излиза нещо още по-необикновено.Точно това е тайната на нашата културна епоха, до която сега ще се докоснем, когато изведем този факт пред нашия поглед. Ние трябва да си представим, че етерното тяло е навлязло дълбоко във физическото тяло, и сега трябва да започне обратния път. То трябва да вземе от физическото тяло всичко, което може да бъде възприето с физическите сетива. Но, благодарение на това, етерното тяло отново се освобождава, всичко, което по-рано било физическа действителност, трябва да бъде постепенно одухотворено. Човекът трябва да вземе в бъдещето съзнание, знанието, че във физическото също има духовно.
към текста >>
Нужно ни е точно и определено да хванем точката, където етерното тяло на човека абсолютно и изцяло се на
мир
а във физическото тяло и започва отново да излиза навън.
Но, благодарение на това, етерното тяло отново се освобождава, всичко, което по-рано било физическа действителност, трябва да бъде постепенно одухотворено. Човекът трябва да вземе в бъдещето съзнание, знанието, че във физическото също има духовно. Защото, какво излиза от него? Неговото етерно излиза от физическото тяло, и понеже човек съхранява само вярата във физическия свят, и в него отсъства съзнанието, че духовното е действителност във физичното, което излиза с етерното тяло като плод от изживяното във физическото тяло. По този начин, може да се случи, че хората, така да се каже, да не намерят подстъпите към това освобождение на тяхното етерно тяло.
Нужно ни е точно и определено да хванем точката, където етерното тяло на човека абсолютно и изцяло се намира във физическото тяло и започва отново да излиза навън.
Трябва само да разберем: човекът освобождава своето етерно тяло така, че той губи вярата, съзнанието за духовния свят, докато той живее във физическото тяло, и по този начин е късал взаимовръзката с духовния свят. Трябва да се разбере, че той така здраво и старателно е влязъл във физическото тяло, че е нямал друг изход, освен да повярва, че физическия живот се явява единствената действителност. И сега навлиза в следващия период. Етерното тяло излиза, неизбежно го изоставя, и човекът се оказва, че не е в състояние да навлезе в това състояние, където съществува съзнание за духовния свят. Тогава той няма да признава духовния свят.
към текста >>
И тези, които по най-изчистен начин – или, нека да кажем, за да не бъдем язвителни, по най-деликатен начин – са се спуснали във физическото тяло, който е станал материалистичен учен, т.е., опознал себе си чрез закостенелите понятия на материята, тъкмо те, повече от всичко се на
мир
ат пред опасността при освобождаване на тяхното етерно тяло да нямат никаква представа, че съществува духовен свят.
Трябва да се разбере, че той така здраво и старателно е влязъл във физическото тяло, че е нямал друг изход, освен да повярва, че физическия живот се явява единствената действителност. И сега навлиза в следващия период. Етерното тяло излиза, неизбежно го изоставя, и човекът се оказва, че не е в състояние да навлезе в това състояние, където съществува съзнание за духовния свят. Тогава той няма да признава духовния свят. Това в близко време предстои на човечеството: то няма да признава духовния свят, който е принудено да преживее вследствие освобождаване на етерното тяло, човечеството ще се придържа към въображаемото, към фантастиката, към илюзията.
И тези, които по най-изчистен начин – или, нека да кажем, за да не бъдем язвителни, по най-деликатен начин – са се спуснали във физическото тяло, който е станал материалистичен учен, т.е., опознал себе си чрез закостенелите понятия на материята, тъкмо те, повече от всичко се намират пред опасността при освобождаване на тяхното етерно тяло да нямат никаква представа, че съществува духовен свят.
Тогава те считат всичко, което изживяват от духовния свят за илюзия, за фантастика, за мечти. Аз ще преведа само един пример: неотдавна се появи една психологическа книга на един немски професор. Там е посочено, че душата всъщност е съвършено идентична с мозъка, и от друга страна посочва направленията там отвън, тук отвътре. Вътрешно – това са чувства, представи и воля, а външно – това е мозъкът, изследван анатомо-физиологично. В тази книга ще намерите изключително изказване; там се посочва, че ако това би била самостоятелна душа, то би трябвало да се разбере, че тази самостоятелна душа би трябвало да увеличава или да намаля своите сили чрез всички впечатления, които човек възприема.
към текста >>
Такъв вид мисъл-форми днес се на
мир
ат навсякъде, във всичко, което се счита за официална психология.
В тази книга ще намерите изключително изказване; там се посочва, че ако това би била самостоятелна душа, то би трябвало да се разбере, че тази самостоятелна душа би трябвало да увеличава или да намаля своите сили чрез всички впечатления, които човек възприема. Но съществува закон за съхранение на енергията, който казва, че всички сили, които човек възприема отвън, трябва отново да излезнат извън него, и се посочва, че при човека също и цялата топлинна енергия, която той възприема, отново се отдава. Но тъй като това се подчинява на закона за съхранение на енергията, и там се вижда, че това, което влиза, също и излиза отново, и от това следва да се направи извод, че там няма агресия върху самостоятелната душа, а стават чисто материални процеси, които влизат вътре и отново излизат навън. Не става дума за някаква остра критика на тази книга и на това учение, което се преподава в катедрите на нашата официална наука, тъй като хората не могат да се въздържат от измисляне на такива учения; те живеят в страшна сугестия. Ако изследваме в действителност колко топлина постъпва в човека и колко излиза от него, и на тази основа заключаваме, че в него няма душа, то това е примерно същото както ако някой би застанал пред банка и би поискал да изследва каква парична маса влиза и излиза отново, и ако на тази основа би направил заключение, че както цялата енергия, т.е., паричната маса, отново е излязла, то това означава, че в банката няма никакви служители!
Такъв вид мисъл-форми днес се намират навсякъде, във всичко, което се счита за официална психология.
И колко нечувано сугестивно действат те на съвременното човечеството. Това е време, в което, тези, които искат да бъдат водачи на човечеството и които предполагат, че си служат безусловно с науката, са потопени по-силно от всякога във физическото си тяло. По време на навлизането на етерното тяло във физическото тяло те напълно са изгубили съзнание, за съществуването на духовния свят, и, за това трябва да се каже, че тези учени най-много от всички принадлежат на съдбата, за която сега трябва да ви опиша. Каква е съдбата на тези хора в бъдеще? Правилният начин на живот на човека в бъдеще, когато етерното тяло ще бъде отново свободно, означава, че този човек трябва да има осъзнаване за това, какво предлага чрез себе си на това етерно тяло, и какво съответства на човечеството.
към текста >>
И за него има опасност от това, което наричаме “духовна смърт”; защото това,което е около него се оказва недействително, илюзия, за тази действителност в него няма съзнание; в това той не вярва, и той у
мир
а.
Но той трябва да ги познава! Той действително трябва да знае, че боговете са реални! Човекът повече няма да може да си спомня за древните времена, ако неговото етерно тяло отново бъде свободно. Ако в средните векове той е изгубил съзнание за духовния свят, ако той вярва само, че живота във физическото тяло и видимото във физическо тяло се явява като единствена действителност, тогава за бъдещето той увисва във въздуха. Тогава той не познава себе си в духовните светове, тогава губи почва под краката си.
И за него има опасност от това, което наричаме “духовна смърт”; защото това,което е около него се оказва недействително, илюзия, за тази действителност в него няма съзнание; в това той не вярва, и той умира.
Това се явява действително умиране в духовния свят, това е нещо, което заплашва човек, ако при встъпване в духовния свят не носи съзнание за тези духовни светове. Но къде, все пак се намира тази точка в еволюцията на човечеството, в която може да бъде достигнато пълно съзнание за душевния свят? Това е този момент, в който през слизане във физическото тяло и чрез неговото преодоляване пред хората е представен великия образ, който е даден в Христос. Чрез пълното разбиране на Христос става достижима възможността да се извоюват подстъпите към всички спомени на миналото и към цялото проникване в бъдещето. Защото всички основатели на религии до Христос, какво са посочвали те?
към текста >>
Това се явява действително у
мир
ане в духовния свят, това е нещо, което заплашва човек, ако при встъпване в духовния свят не носи съзнание за тези духовни светове.
Той действително трябва да знае, че боговете са реални! Човекът повече няма да може да си спомня за древните времена, ако неговото етерно тяло отново бъде свободно. Ако в средните векове той е изгубил съзнание за духовния свят, ако той вярва само, че живота във физическото тяло и видимото във физическо тяло се явява като единствена действителност, тогава за бъдещето той увисва във въздуха. Тогава той не познава себе си в духовните светове, тогава губи почва под краката си. И за него има опасност от това, което наричаме “духовна смърт”; защото това,което е около него се оказва недействително, илюзия, за тази действителност в него няма съзнание; в това той не вярва, и той умира.
Това се явява действително умиране в духовния свят, това е нещо, което заплашва човек, ако при встъпване в духовния свят не носи съзнание за тези духовни светове.
Но къде, все пак се намира тази точка в еволюцията на човечеството, в която може да бъде достигнато пълно съзнание за душевния свят? Това е този момент, в който през слизане във физическото тяло и чрез неговото преодоляване пред хората е представен великия образ, който е даден в Христос. Чрез пълното разбиране на Христос става достижима възможността да се извоюват подстъпите към всички спомени на миналото и към цялото проникване в бъдещето. Защото всички основатели на религии до Христос, какво са посочвали те? Те показвали миналите инкарнации и следващите инкарнации на човека.
към текста >>
Но къде, все пак се на
мир
а тази точка в еволюцията на човечеството, в която може да бъде достигнато пълно съзнание за душевния свят?
Човекът повече няма да може да си спомня за древните времена, ако неговото етерно тяло отново бъде свободно. Ако в средните векове той е изгубил съзнание за духовния свят, ако той вярва само, че живота във физическото тяло и видимото във физическо тяло се явява като единствена действителност, тогава за бъдещето той увисва във въздуха. Тогава той не познава себе си в духовните светове, тогава губи почва под краката си. И за него има опасност от това, което наричаме “духовна смърт”; защото това,което е около него се оказва недействително, илюзия, за тази действителност в него няма съзнание; в това той не вярва, и той умира. Това се явява действително умиране в духовния свят, това е нещо, което заплашва човек, ако при встъпване в духовния свят не носи съзнание за тези духовни светове.
Но къде, все пак се намира тази точка в еволюцията на човечеството, в която може да бъде достигнато пълно съзнание за душевния свят?
Това е този момент, в който през слизане във физическото тяло и чрез неговото преодоляване пред хората е представен великия образ, който е даден в Христос. Чрез пълното разбиране на Христос става достижима възможността да се извоюват подстъпите към всички спомени на миналото и към цялото проникване в бъдещето. Защото всички основатели на религии до Христос, какво са посочвали те? Те показвали миналите инкарнации и следващите инкарнации на човека. Христос влязъл в тялото на Исус от Назарет, когато Исус от Назарет е бил 13 годишен.
към текста >>
Ние се на
мир
аме в света на илюзиите, в действителност е имало живот във физическо тяло.
Човекът на бъдещето също ще разглежда нашата епоха, когато човек е живял във физическо тяло, както човекът от следатлантско време разглеждал атлантското време, когато хората живеели заедно с боговете. Той ще чувства себе си победител над това, което се преживява във физическото тяло. Когато след това той отново се издигне на духовен план, ще посочва физическото тяло, като нещо, което е преодоляно. Това трябва да чувстваме във великото пророческо действие, когато съзерцаваме чудото Пасха. Човекът на бъдещето има пред себе си две възможности: едната възможност е тази, той да си спомня за времето, когато е имал преживявания във физическо тяло и да си казва, че само това, което е било тогава е било действително.
Ние се намираме в света на илюзиите, в действителност е имало живот във физическо тяло.
Такъв човек гледа на изоставеното физическо, като на гроб, и това, което вижда в гроба е труп, но трупът като физическо представлява за него истинска действителност. Това е едната възможност. Другата възможност е такава, че гледа назад в изживяното във физичния свят като на гроб, но така, че вярва, като че ли физическото се явява истинско, действителност; той казва, чувствайки дълбоко при това истината на думите: “Този, Когото вие търсите, Него там вече го няма! ” Гробът е празен, и Този, за Когото става дума, Той възкресе! Празният гроб и възкръсналия Христос – това е мистерията на пророчеството; и по този начин в мистерията на Пасха имаме мистерията на пророчеството.
към текста >>
Християнството ще навлезе във всички проявления на живот на Земята, и когато религията вече отдавна няма да е нужна повече на човечеството, тогава човечеството ще се на
мир
а под силното влияние на християнския импулс, който трябваше да бъде даден на човечеството, когато то беше в средата на четвъртия културен период.
Който чувства това, той чувства също и необходимост от духовното движение, което прераства в чиста религия, съхранява вярата в човека, носи пълно познание на духовния човек. Да се познае Христос означава също да се познае духовния човек. Идеята на Христос да заживее в бъдещето на човечеството, означава да се преодолее християнството като религия и да се разкрият далечните хоризонти на християнството като познание. Християнството ще влезе в изкуството, ще го разшири и оживи, ще стане образуваща сила за изкуството в най-висша степен. “Парсифал” на Рихард Вагнер е подготовка за това.
Християнството ще навлезе във всички проявления на живот на Земята, и когато религията вече отдавна няма да е нужна повече на човечеството, тогава човечеството ще се намира под силното влияние на християнския импулс, който трябваше да бъде даден на човечеството, когато то беше в средата на четвъртия културен период.
В гръко-латинската културен период Христос е излезнал сред човечеството. И както човечеството е трябвало да се спусне в дълбините на материалния живот, така то е трябвало отново да се издигне към познанието на духа. И този импулс е даден от явяването на Христос. Тези усещания трябва да ни въодушевяват през дните, в които символично имаме около себе си мистерията на Пасха, през периода на Пасха. Защото мистерията Пасха не е само мистерия на спомените, но също е и мистерия за бъдещето, пророчество на човека, който постепенно все повече и повече освобождава себе си от връзките и пътя и обстоятелствата на чисто физически чувствения живот.
към текста >>
34.
Съдържание
GA_104 Апокалипсисът на Йоан
Егоизмът като причина за
война
та всички против всички.
При всяко отваряне на първите 4-ри печата, се появява конят 7 символът на човешката интелигентност. При отварянето на 5-я печат, в бели дрехи се появяват онези, които са определени да одухотворят Земята, понеже единствено те са разбрали мисията на Земята. През Шестата културна епоха ще се появи полюсът, който е противоположен на интелигентността: Братски общности от всички нации в смисъла на църквата от Филаделфия. 9. ОСМА ЛЕКЦИЯ. Нюрнберг, 25 Юни 1908 г.
Егоизмът като причина за войната всички против всички.
Двете страни на Аза. Азът се превръща в изкусител, ако не успее да намери пътя към любовта. Азът като висш символ на човека. Двуострият меч, излизащ от устата, като символ на азовото съзнание. Манихейският принцип: Злото като възможност за постигане на доброто.
към текста >>
След
война
та на всички срещу всички, посветеният може да вижда н астралния свят постиженията и недостатъците на 7-те културни епохи.
Двете страни на Аза. Азът се превръща в изкусител, ако не успее да намери пътя към любовта. Азът като висш символ на човека. Двуострият меч, излизащ от устата, като символ на азовото съзнание. Манихейският принцип: Злото като възможност за постигане на доброто.
След войната на всички срещу всички, посветеният може да вижда н астралния свят постиженията и недостатъците на 7-те културни епохи.
Окултното значение на 7-те тръби. В небесното царство прозвучават мислите. През 7-та епоха небесното царство слиза до областта на физическия свят, като астралното царство слиза през Шестата епоха. Земята се преобразява в едно астрално небесно тяло; материалната планета ще бъде отхвърлена заедно със съществата, които не са в състояние да еволюират. Отхвърлянето на материята е представено чрез изливането на 7-те чаши на гнева.
към текста >>
Големите периоди в
мир
овото развитие протичат според определени числови отношения: ролята на числото 7.
Човечеството, което не приема Христовия Принцип ще се обособи на един вид "успоредна" планета: Там ще са налице 4-те типа групови души в техния животински облик и още три други. Това, което остава "в плът" на успоредната Земя, е представено чрез звяра със 7-те глави. Окултизмът обозначава етерните възможности на човека като "глава", а физически осъзнатите части на етерно то тяло като "рога". 11. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Нюрнберг, 27 Юни 1908 г.
Големите периоди в мировото развитие протичат според определени числови отношения: ролята на числото 7.
Седемте планитарни въплъщения на Земята съвпадат с определени степени на човешкото съзнание. Метаморфоза на 4-те досегашни степени в следващите три: съзнателно-образно или имагинативно съзнание Юпитер. Инспиративно съзнание: Душата остава индивидуална, но въпреки това прониква във всички предмети и същества. Всяка от тези степени има 7 "степени на живот", които съвпадат със 7-те царства. Строго погледнато, човекът може да разбере само минералното царство.
към текста >>
Сорат води началото си от други периоди на
мир
овата еволюция и си служи с онези хора, които остават прекалено свързани с материята.
От друга страна са онези, които са успели да се свържат с Принципа на Агнето и подготвят бъдещите очертания на онова, което ще възникне на Юпитер: Новият Йерусалим. Според християнско-розенкройцерския езотеризъм двурогия звяр, Драконът, ще бъде победен от Михаил, Геният на Слънцето. 13. ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Нюрнберг, 30 Юни 1908 г. Свободата и Любовта са постижими за човека единствено чрез попадане то му в бездната на злото.
Сорат води началото си от други периоди на мировата еволюция и си служи с онези хора, които остават прекалено свързани с материята.
Те ще се превърнат във войнството на Сорат. Какво означават за Йоан понятията "първа" и "втора" смърт? На Бъдещия Юпитер ясновиждащият човек ще живее в други морални отношения. Преобразеното от Аза астрално тяло ще оказва въздействие върху етерното тяло: Това може да стане само с помощта на Христовото Същество. Едва по-късно човекът ще може да преобрази физическото тяло с помощта на Отец.
към текста >>
35.
2. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ. Нюрнберг 18 Юни 1908 г.
GA_104 Апокалипсисът на Йоан
От голямо значение е за човека, той да чувствува, че всичко, което ни заобикаля във външния сетивен свят, във видимото сетивно съществуване, че всичко това може да ни се яви като външна физиономия на едно невидимо, свръхсетивно съществуване, на
мир
ащо се на неговата основа.
Но преди да пристъпим към нашите съзерцания, позволете ми да изразя най-дълбокото си задоволство, че ще можем да изложим и да развием тази толкова дълбока и важна тема пред приятели дошли тук от най-различни области на Германия и Европа. Преди всичко трябва да изкажем благодарност на нашите антропософски приятели от Нюрнберг, които смятам, че не ще бъдат по-малко радостни от този, който им говори, за това, че имаме възможност да се занимаваме с антропософския живот в този град по-продължително време. Именно в този град, наред с най-усърдния стремеж към познаване на великите антропософски истини бе проявено и най-дълбоко разбиране за антропософските въпроси и това, което е истински антропософски живот. Ние разбираме антропософския живот само тогава, когато за нас Антропософското учение не е само нещо, което ни занимава теоретически, а когато то стане за нас нещо, което одухотворява нашия собствен живот до най-дълбоките глъбини на нашата душа, което възпламенява нашия живот и го повдига. А това ни свързва още по-тясно с нашите себеподобни, с целия свят.
От голямо значение е за човека, той да чувствува, че всичко, което ни заобикаля във външния сетивен свят, във видимото сетивно съществуване, че всичко това може да ни се яви като външна физиономия на едно невидимо, свръхсетивно съществуване, намиращо се на неговата основа.
За този, който внася Антропософията в живота, светът, с всичко, което той съдържа, се превръща все повече и повече в един физически израз на божествено-духовни Същества; и когато гледа света на видимото, за него това е все едно, като че ли чрез чертите на едно човешко лице той прониква до неговото сърце до неговата душа. Всичко, което среща като планини и скали, растителната дреха на Земята, животните и хората, всичко, което го заобикаля във външния свят във всички занимания на хората, за него то се превръща в един физиономически образ, в една мимика на едно намиращо се на негова основа божествено-духовно съществуване. И от този начин на гледане света в него извира нов живот и го прониква, едно друго, благородно въодушевление възпламенява това, което той иска да предприеме. Позволете ми да припомня само един малък, симптоматичен пример из моите последни опитности при едно от моите пътувания за изнасяне на сказки. Примерът който искам да Ви приведа показва, как световната история, когато я разглеждаме като израз на божествено-духовното, навсякъде ни се явява пълна със значение, навсякъде ни говори на един нов език.
към текста >>
Всичко, което среща като планини и скали, растителната дреха на Земята, животните и хората, всичко, което го заобикаля във външния свят във всички занимания на хората, за него то се превръща в един физиономически образ, в една мимика на едно на
мир
ащо се на негова основа божествено-духовно съществуване.
Именно в този град, наред с най-усърдния стремеж към познаване на великите антропософски истини бе проявено и най-дълбоко разбиране за антропософските въпроси и това, което е истински антропософски живот. Ние разбираме антропософския живот само тогава, когато за нас Антропософското учение не е само нещо, което ни занимава теоретически, а когато то стане за нас нещо, което одухотворява нашия собствен живот до най-дълбоките глъбини на нашата душа, което възпламенява нашия живот и го повдига. А това ни свързва още по-тясно с нашите себеподобни, с целия свят. От голямо значение е за човека, той да чувствува, че всичко, което ни заобикаля във външния сетивен свят, във видимото сетивно съществуване, че всичко това може да ни се яви като външна физиономия на едно невидимо, свръхсетивно съществуване, намиращо се на неговата основа. За този, който внася Антропософията в живота, светът, с всичко, което той съдържа, се превръща все повече и повече в един физически израз на божествено-духовни Същества; и когато гледа света на видимото, за него това е все едно, като че ли чрез чертите на едно човешко лице той прониква до неговото сърце до неговата душа.
Всичко, което среща като планини и скали, растителната дреха на Земята, животните и хората, всичко, което го заобикаля във външния свят във всички занимания на хората, за него то се превръща в един физиономически образ, в една мимика на едно намиращо се на негова основа божествено-духовно съществуване.
И от този начин на гледане света в него извира нов живот и го прониква, едно друго, благородно въодушевление възпламенява това, което той иска да предприеме. Позволете ми да припомня само един малък, симптоматичен пример из моите последни опитности при едно от моите пътувания за изнасяне на сказки. Примерът който искам да Ви приведа показва, как световната история, когато я разглеждаме като израз на божествено-духовното, навсякъде ни се явява пълна със значение, навсякъде ни говори на един нов език. Преди няколко седмици аз можах да констатирам в Скандинавия, как в целия живот на нашия европейски Север всичко още издава един отзвук от онова древно съществуване на северния свят, където всичко духовно беше проникнато от съзнанието за съществата, които стоят зад образите на боговете и митовете. Човек би казал, че в тези страни от всичко, което той среща, могат да се чуят отзвуци от това, което посветените в мистериите на Друидите, на Тротите са предали като духовен живот на своите ученици в древния свят.
към текста >>
През време на шведската
война
е бил откраднат и отнесен в Упсала и сега се на
мир
а там, като отличителен белег на това, което прониква онзи, който може да прогледа малко по-дълбоко в същността на древните мистерии.
Човек би казал, че в тези страни от всичко, което той среща, могат да се чуят отзвуци от това, което посветените в мистериите на Друидите, на Тротите са предали като духовен живот на своите ученици в древния свят. Човек може да забележи, как полъхът на онзи духовен живот прониква Севера; той вижда нещо като израз на хубави кармически съотношения. Човек се вижда както това се случи и с мене, така да се каже, поставен във всичко това, когато има пред себе си първия германски превод на Библията, Сребърния Кодекс на Улфила. По едно особено стечение на кармата този превод е дошъл тук в Упсала. Преди това е бил в Прага.
През време на шведската война е бил откраднат и отнесен в Упсала и сега се намира там, като отличителен белег на това, което прониква онзи, който може да прогледа малко по-дълбоко в същността на древните мистерии.
Тази същност на мистериите, това проникване в духовния свят сред древните европейски култури е проникната и пропита с една чудна обща особеност, която се получи посвещението през онези времена. Като нещо трагично премина през техните сърца, когато им се обясняваше, че наистина те биха могли да проникнат в тайните на битието, но че в бъдеще ще дойде нещо, което се явява като пълно разрешение на загадката. На тях постоянно им се обръщаше вниманието, че в онова знание, което можеше да се получи в древните мистерии, ще трябва да просияе една по-висша светлина. Бихме могли да кажем, че във всички тези древни мистерии се указваше пророчески на това, което трябваше да дойде в бъдеще, а именно на идването на Христа Исуса. Тези северни мистерии бяха изпълнени с един такъв тон, с едно чувство, с едно настроение на пророчество.
към текста >>
Когато ни се казва, че Зигфрид е действително представител на древното северно посвещение, когато ни се казва, че на мястото, където той е уязвим, стои един лист от дърво, че това място се на
мир
а на неговия гръб, тогава този, който може да чувствува симптоматично, чувствува, че това е мястото, където ще стои нещо друго, когато човекът не ще бъде вече засегнат от онова уязвяване, на което още бяха изложени посветените на древните северни мистерии.
Бихме могли да кажем, че във всички тези древни мистерии се указваше пророчески на това, което трябваше да дойде в бъдеще, а именно на идването на Христа Исуса. Тези северни мистерии бяха изпълнени с един такъв тон, с едно чувство, с едно настроение на пророчество. Едно такова изречение, каквото ще изкажа сега, не бива да бъде изнасилвано и мислено в твърди строги очертания. То трябва да изрази само симптоматично това, което лежи на неговата основа като по-дълбока истина. Но в това, което е останало като последен лист от преданията на древно-германските мистерии, в разказа за Зигфрид е скрито нещо от споменатото отношение и настроение.
Когато ни се казва, че Зигфрид е действително представител на древното северно посвещение, когато ни се казва, че на мястото, където той е уязвим, стои един лист от дърво, че това място се намира на неговия гръб, тогава този, който може да чувствува симптоматично, чувствува, че това е мястото, където ще стои нещо друго, когато човекът не ще бъде вече засегнат от онова уязвяване, на което още бяха изложени посветените на древните северни мистерии.
Това място трябва да бъде запълнено с кръста; там трябва да стои Христовия Кръст, той не стоеше там у посветения на древните северни мистерии. Ето на това ни се обръща вниманието в древните мистерии на германските народи, в разказа за Зигфрид. И тук се загатва по един симптоматичен начин, че древните посвещения на Друидите, на Троитите са в пълно съгласие с мистериите на Християнството. За това ни напомня като един физиономически израз това поставяне на първия превод на Библията на германски език в северния свят. Че това е като една кармическа верига, може да ни покаже по един символичен начин обстоятелството, че 11 листа от този Сребърен Кодекс са били откраднати и че този, който ги е притежавал по-късно, е изпитал такива угризения на съвестта, че не можал вече да ги задържи и ги върнал.
към текста >>
Както казахме, такива неща не бива да се изнасилват, а трябва да ги схващаме като образни изображения на онази кармическа преплетеност, която на
мир
а своя физиономичен израз в поставянето на първия германски превод на Библията в северния свят.
Това място трябва да бъде запълнено с кръста; там трябва да стои Христовия Кръст, той не стоеше там у посветения на древните северни мистерии. Ето на това ни се обръща вниманието в древните мистерии на германските народи, в разказа за Зигфрид. И тук се загатва по един симптоматичен начин, че древните посвещения на Друидите, на Троитите са в пълно съгласие с мистериите на Християнството. За това ни напомня като един физиономически израз това поставяне на първия превод на Библията на германски език в северния свят. Че това е като една кармическа верига, може да ни покаже по един символичен начин обстоятелството, че 11 листа от този Сребърен Кодекс са били откраднати и че този, който ги е притежавал по-късно, е изпитал такива угризения на съвестта, че не можал вече да ги задържи и ги върнал.
Както казахме, такива неща не бива да се изнасилват, а трябва да ги схващаме като образни изображения на онази кармическа преплетеност, която намира своя физиономичен израз в поставянето на първия германски превод на Библията в северния свят.
Всичко, което срещаме в живота, било то велико или малко. Чрез Антропософското разбиране ще ни се по каже задълбочено и осветлено, както ни се показва цитираното по-горе историческо събитие. Това антропософско разбиране се състои в това, че благодарение на него всичко, което нашите сетива възприемат в сетивния свят, ни се явява като физиономичен израз на нещо свръхсетивно духовно. Нека през време на този курс ни проникне едно такова убеждение и схващане на нещата. От едно такова убеждение трябва да извира духът, трябва да извират чувствата, които трябва да проникнат нашите сърца.
към текста >>
По този начин още през първите времена на Християнството в кръговете на посветените се появи възгледа, че нещата, които първоначално се разиграват за
мир
овото развитие в духовния свят, които могат да бъдат познати и виждани от този, който може да прогледне в духовните светове, че такива чисто духовни процеси трябва да се разиграят външно в материалния културен живот.
То е било криво разбрано още от самото начало на християнския живот от всички онези, които не са принадлежали към истинските християнски посветени. То е било криво разбрано през най-различните времена, винаги в смисъла и в стила, в който тези различни времена са мислили и схващали нещата. Било е криво разбирано от онези времена, които бихме могли да кажем са мислели духовно-материалистично; от онези времена, които са сковали великите религиозни течения в едностранчива фанатична партийност; било е криво разбра но и през новите времена от онези, които са вярвали, че могат да разрешат загадките на света чрез грубия, сетивен материализъм. Великите духовни истини, които са били възвестени в началото на Християнството, до които са били доведени онези, които можеха да ги разберат, тези истини се съдържат, доколкото това може да стане в едно съчинение, в Откровението на Йоана, в така нареченото каноническо Откровение. Но още през първите времена на Християнството непосветените са били малко способни да разберат дълбоко духовното, което се съдържа в езотеричното Християнство.
По този начин още през първите времена на Християнството в кръговете на посветените се появи възгледа, че нещата, които първоначално се разиграват за мировото развитие в духовния свят, които могат да бъдат познати и виждани от този, който може да прогледне в духовните светове, че такива чисто духовни процеси трябва да се разиграят външно в материалния културен живот.
И така стана, че докато авторът на Откровението описва в своето съчинение резултатите на неговото посвещение, на неговото християнско посвещение, другите са ги разбирали само външно и бяха на мнение: Това, което великият пророк е видял и за което посветените знаят, че ще се развие през хилядолетията, то трябва да стане в най-скоро време във външния сетивен и видим свят. Така се роди възгледът, че авторът на Откровението е мислил нещо за най-близкото сетивно време, за едно слизане, за едно ново идване на Христа Исуса върху сетивните физически облаци. И когато това не стана, хората продължиха срока и казаха: "Но виждате ли, с явяването на Христа Исуса за земята започва една нова епоха в сравнение с това, което съществуваше като стара религиозност. Но то ще трае и тук нещата отново се схващаха по сетивен начин то ще трае хиляди години и тогава на физическия свят ще се изпълнят събитията, които са описани в откровението". Така стана, че фактически, когато настъпи 1000-та година, хората очакваха идването на една враждебна на Християнството сила, очакваха Анти-Христа, който трябваше да се яви на физическия свят.
към текста >>
И когато ни се казва, че същия този, който е дал съдържанието на Откровението, се на
мир
аше в изстъпление духом и че това, което дава, той го е възприел духом, че същност това духом може да ни послужи от самото начало като едно указание, че съдържанието на Откровението произхожда от едно по-висше състояние на съзнанието, което човек постига чрез развитието на вътрешната творческа способност, чрез посвещението.
Ние трябваше да кажем това, за да отбележим, колко много криво е бил разбран този най-дълбок и най-важен документ на екзотеричното Християнство. А сега трябва да отложим всичко, което може да се каже за историческата страна на Откровението, за по-късно, когато ще сме разбрали това, което лежи в основата на Откровението; т.е. трябва да го оставим за последните сказки. За онзи, който е проникнал що годе в Антропософията, не може да има никакво съмнение върху това, че още с встъпителните думи на Откровението се посочва това, което то трябва да бъде. Достатъчно е само да си припомним, че там е казано: Този, който е автор на откровението, е отнесен на един самотен остров, който от най-древни времена е бил проникнат от една свещена атмосфера, който е бил място на една древна култура на мистериите (остров Патмос).
И когато ни се казва, че същия този, който е дал съдържанието на Откровението, се намираше в изстъпление духом и че това, което дава, той го е възприел духом, че същност това духом може да ни послужи от самото начало като едно указание, че съдържанието на Откровението произхожда от едно по-висше състояние на съзнанието, което човек постига чрез развитието на вътрешната творческа способност, чрез посвещението.
Това, което не може да се види и чуе в сетивния свят, което не може да бъде възприемано чрез сетивата, във формата, в която Християнството може да го даде на света, то се съдържа в тайното Откровение на така наречения Йоан. Следователно в Откровението на Йоан ние имаме пред нас описанието на едно посвещение, на едно християнско посвещение. Необходимо е да извикаме само бегло пред душата си това, което е посвещението. Ние навлизаме все по-дълбоко в тази тема, във въпроса, какво става в посвещението? И все пак по-дълбоко ще разглеждаме въпроса: Какво е отношението на посвещението към откровението?
към текста >>
Защото днес при нормалното състояние астралното тяло на човека е така организирано, че то не може да възприема за самото себе си това, което се на
мир
а около него.
Какво е следователно съзнанието на днешния нормален човек? То е едно променливо съзнание: Две съвършено различни състояния на съзнанието се сменят едно с друго: Съзнанието на дневното будно съзнание и това на нощния сън. Съзнанието, което имаме при дневната будност, се състои в това, че ние възприемаме сетивните неща около нас и ги свързваме чрез понятия, които могат да бъдат образувани също чрез един сетивен инструмент, чрез човешкия мозък. След това, всяка вечер от най-нисшите членове на човешкото същество, от физическото и етерното тела, излизат астралното тяло и Азът и с това за съзнанието на съвременния човек сетивните предмети потъват в тъмнина, но не само това, а до новото пробуждане съществува това, което се нарича пълно безсъзнание. Около човека настъпва тъмнина.
Защото днес при нормалното състояние астралното тяло на човека е така организирано, че то не може да възприема за самото себе си това, което се намира около него.
То се нуждае от инструмент. А този инструмент са физическите сетива. Ето защо то трябва да се потопи сутрин във физическото тяло и да си служи със сетивните инструменти. Защо астралното тяло не виж да нищо, когато през време на нощния сън то се намира в духовния свят? Защо не възприема то нищо?
към текста >>
Защо астралното тяло не виж да нищо, когато през време на нощния сън то се на
мир
а в духовния свят?
Около човека настъпва тъмнина. Защото днес при нормалното състояние астралното тяло на човека е така организирано, че то не може да възприема за самото себе си това, което се намира около него. То се нуждае от инструмент. А този инструмент са физическите сетива. Ето защо то трябва да се потопи сутрин във физическото тяло и да си служи със сетивните инструменти.
Защо астралното тяло не виж да нищо, когато през време на нощния сън то се намира в духовния свят?
Защо не възприема то нищо? Поради същата причина, поради която и физическото тяло не би могло да възприема физическите цветове и физическите звуци, ако не би притежавало никакви органи за възприемане, ако не би притежавало очи и уши. Астралното тяло не притежава никакви органи за възприемане в астралния свят. В много далечното минало физическото тяло се намираше в същото положение. То също не притежаваше това, което по-късно е било изработено пластично в него като очи и уши.
към текста >>
В много далечното минало физическото тяло се на
мир
аше в същото положение.
Ето защо то трябва да се потопи сутрин във физическото тяло и да си служи със сетивните инструменти. Защо астралното тяло не виж да нищо, когато през време на нощния сън то се намира в духовния свят? Защо не възприема то нищо? Поради същата причина, поради която и физическото тяло не би могло да възприема физическите цветове и физическите звуци, ако не би притежавало никакви органи за възприемане, ако не би притежавало очи и уши. Астралното тяло не притежава никакви органи за възприемане в астралния свят.
В много далечното минало физическото тяло се намираше в същото положение.
То също не притежаваше това, което по-късно е било изработено пластично в него като очи и уши. Външните елементи и сили са го обработили като с длето, образували са в него очите и ушите и с това за него се разкрива този свят, който по-рано беше за него пълна тайна. Да си представим, че астралното тяло, което днес се намира в същото положение, в което по-рано се намираше и физическото тяло, да си представим, че астралното тяло би могло да бъде така обработено, че в него да могат да се образуват органи, така както слънчевата светлина е изработила физически те очи и изпълненият със звуци свят е изработил физическите уши в меката още маса на човешкото физическо тяло. Да си представим, че бихме могли да изработим в пластичната маса на астралното тяло органи; тогава астралното тяло би достигнало в същото положение, в каквото се намира днешното физическо тяло. Следователно касае се за това, да се работи в това астрално тяло, както би работил един скулптор, един ваятел, който оформя глината, за да бъдат изградени възприемателните органи за свръхсетивния свят.
към текста >>
Да си представим, че астралното тяло, което днес се на
мир
а в същото положение, в което по-рано се на
мир
аше и физическото тяло, да си представим, че астралното тяло би могло да бъде така обработено, че в него да могат да се образуват органи, така както слънчевата светлина е изработила физически те очи и изпълненият със звуци свят е изработил физическите уши в меката още маса на човешкото физическо тяло.
Поради същата причина, поради която и физическото тяло не би могло да възприема физическите цветове и физическите звуци, ако не би притежавало никакви органи за възприемане, ако не би притежавало очи и уши. Астралното тяло не притежава никакви органи за възприемане в астралния свят. В много далечното минало физическото тяло се намираше в същото положение. То също не притежаваше това, което по-късно е било изработено пластично в него като очи и уши. Външните елементи и сили са го обработили като с длето, образували са в него очите и ушите и с това за него се разкрива този свят, който по-рано беше за него пълна тайна.
Да си представим, че астралното тяло, което днес се намира в същото положение, в което по-рано се намираше и физическото тяло, да си представим, че астралното тяло би могло да бъде така обработено, че в него да могат да се образуват органи, така както слънчевата светлина е изработила физически те очи и изпълненият със звуци свят е изработил физическите уши в меката още маса на човешкото физическо тяло.
Да си представим, че бихме могли да изработим в пластичната маса на астралното тяло органи; тогава астралното тяло би достигнало в същото положение, в каквото се намира днешното физическо тяло. Следователно касае се за това, да се работи в това астрално тяло, както би работил един скулптор, един ваятел, който оформя глината, за да бъдат изградени възприемателните органи за свръхсетивния свят. Ако човек иска да стане духовно виждащ, неговото астрално тяло трябва да бъде така обработено, както ваятелят обработва една маса от глина. Той трябва да изработи в него органи. Фактически това се е вършело винаги в школите на посвещението, в мистериите.
към текста >>
Да си представим, че бихме могли да изработим в пластичната маса на астралното тяло органи; тогава астралното тяло би достигнало в същото положение, в каквото се на
мир
а днешното физическо тяло.
Астралното тяло не притежава никакви органи за възприемане в астралния свят. В много далечното минало физическото тяло се намираше в същото положение. То също не притежаваше това, което по-късно е било изработено пластично в него като очи и уши. Външните елементи и сили са го обработили като с длето, образували са в него очите и ушите и с това за него се разкрива този свят, който по-рано беше за него пълна тайна. Да си представим, че астралното тяло, което днес се намира в същото положение, в което по-рано се намираше и физическото тяло, да си представим, че астралното тяло би могло да бъде така обработено, че в него да могат да се образуват органи, така както слънчевата светлина е изработила физически те очи и изпълненият със звуци свят е изработил физическите уши в меката още маса на човешкото физическо тяло.
Да си представим, че бихме могли да изработим в пластичната маса на астралното тяло органи; тогава астралното тяло би достигнало в същото положение, в каквото се намира днешното физическо тяло.
Следователно касае се за това, да се работи в това астрално тяло, както би работил един скулптор, един ваятел, който оформя глината, за да бъдат изградени възприемателните органи за свръхсетивния свят. Ако човек иска да стане духовно виждащ, неговото астрално тяло трябва да бъде така обработено, както ваятелят обработва една маса от глина. Той трябва да изработи в него органи. Фактически това се е вършело винаги в школите на посвещението, в мистериите. В астралното тяло са били изработвани пластично органите.
към текста >>
Без съмнение, един посветен, който е в състояние да живее в духовните светове, би могъл да изработи пластично в астралното тяло органите, когато то се на
мир
а вън от физическото тяло нощем през време на съня.
Фактически това се е вършело винаги в школите на посвещението, в мистериите. В астралното тяло са били изработвани пластично органите. Но в какво се състои дейността, чрез която в астралното тяло се изработват пластично органи? Някой би помислил, че трябва първо да имаме пред себе си това тяло, преди да можем да изработим в него органите. Той би могъл да каже: "Ако бих могъл да извлека астралното тяло и да го имам пред себе си, тогава бих могъл да изработя органите в него." Но това не би било правилния път и преди всичко не е този пътят на съвременното посвещение.
Без съмнение, един посветен, който е в състояние да живее в духовните светове, би могъл да изработи пластично в астралното тяло органите, когато то се намира вън от физическото тяло нощем през време на съня.
Но това би означавало с човека да се предприеме нещо, за което той самият не знае нищо; това би означавало да нарушим сферата на неговата свобода, изключвайки неговото съзнание. Ние ще видим, защо вече отдавна и особено в наше време това не бива никога да става. Ето защо още в такива езотерични школи, като питагорейската или древно египетската школа, трябваше да се избягва всичко, чрез което посветените биха работили от вън над астралното тяло, когато то се намира вън от физическото и етерното тяло на посветения. Това трябваше да се избягва още от самото начало. Първата стъпка към посвещението трябваше да бъде предприета върху човека в самия обикновен физически свят, в същия този свят, в който човек има възприятия чрез своите физически сетива.
към текста >>
Ето защо още в такива езотерични школи, като питагорейската или древно египетската школа, трябваше да се избягва всичко, чрез което посветените биха работили от вън над астралното тяло, когато то се на
мир
а вън от физическото и етерното тяло на посветения.
Някой би помислил, че трябва първо да имаме пред себе си това тяло, преди да можем да изработим в него органите. Той би могъл да каже: "Ако бих могъл да извлека астралното тяло и да го имам пред себе си, тогава бих могъл да изработя органите в него." Но това не би било правилния път и преди всичко не е този пътят на съвременното посвещение. Без съмнение, един посветен, който е в състояние да живее в духовните светове, би могъл да изработи пластично в астралното тяло органите, когато то се намира вън от физическото тяло нощем през време на съня. Но това би означавало с човека да се предприеме нещо, за което той самият не знае нищо; това би означавало да нарушим сферата на неговата свобода, изключвайки неговото съзнание. Ние ще видим, защо вече отдавна и особено в наше време това не бива никога да става.
Ето защо още в такива езотерични школи, като питагорейската или древно египетската школа, трябваше да се избягва всичко, чрез което посветените биха работили от вън над астралното тяло, когато то се намира вън от физическото и етерното тяло на посветения.
Това трябваше да се избягва още от самото начало. Първата стъпка към посвещението трябваше да бъде предприета върху човека в самия обикновен физически свят, в същия този свят, в който човек има възприятия чрез своите физически сетива. Но как да се извърши това, понеже именно физическото възприятие, когато то настъпва в земното развитие, закрива с едно було духовния свят, който човекът е възприемал по-рано, макар и при едно смътно съзнание. Как, намирайки се във физическия свят, може да се действува върху астралното тяло? Тук ние трябва да си изясним, какво е положението с това възприятие през деня.
към текста >>
Как, на
мир
айки се във физическия свят, може да се действува върху астралното тяло?
Ние ще видим, защо вече отдавна и особено в наше време това не бива никога да става. Ето защо още в такива езотерични школи, като питагорейската или древно египетската школа, трябваше да се избягва всичко, чрез което посветените биха работили от вън над астралното тяло, когато то се намира вън от физическото и етерното тяло на посветения. Това трябваше да се избягва още от самото начало. Първата стъпка към посвещението трябваше да бъде предприета върху човека в самия обикновен физически свят, в същия този свят, в който човек има възприятия чрез своите физически сетива. Но как да се извърши това, понеже именно физическото възприятие, когато то настъпва в земното развитие, закрива с едно було духовния свят, който човекът е възприемал по-рано, макар и при едно смътно съзнание.
Как, намирайки се във физическия свят, може да се действува върху астралното тяло?
Тук ние трябва да си изясним, какво е положението с това възприятие през деня. Какво става впрочем, когато човек има възприятия през деня? Помислете за вашия дневен живот, проследете го стъпка по стъпка! На всяка крачка във вас проникват впечатленията на външния свят. Вие ги възприемате, виждате, чувате, миришете и т.н.
към текста >>
Вие ги възприемате, виждате, чувате,
мир
ишете и т.н.
Как, намирайки се във физическия свят, може да се действува върху астралното тяло? Тук ние трябва да си изясним, какво е положението с това възприятие през деня. Какво става впрочем, когато човек има възприятия през деня? Помислете за вашия дневен живот, проследете го стъпка по стъпка! На всяка крачка във вас проникват впечатленията на външния свят.
Вие ги възприемате, виждате, чувате, миришете и т.н.
При тази или онази работа впечатленията нахлуват през целия ден към вас, вие ги преработвате с помощта на вашия ум. Поетът, който сам не е един вдъхновен човек, ги прониква със своята фантазия. Всичко това е истина! Но всичко това не може да доведе дотам, щото човек да може да осъзнае свръхсетивното, което стои зад сетивното и материалното. Защо не може той да го осъзнае?
към текста >>
Някога, когато в прадалечното минало астралното тяло, което човекът притежаваше, виждаше да възникват образите на астралните възприятия, онези образи на удоволствие и страдание, на симпатия и антипатия, тогава съществуваха вътрешни, духовните подтици, които правеха да възникне в човека това, което фор
мир
аше органи.
Поетът, който сам не е един вдъхновен човек, ги прониква със своята фантазия. Всичко това е истина! Но всичко това не може да доведе дотам, щото човек да може да осъзнае свръхсетивното, което стои зад сетивното и материалното. Защо не може той да го осъзнае? Защото цялата тази дейност, която човек развива по отношение на заобикалящия го свят, не отговаря на астралното тяло, такова, каквото то е днес в неговата същност.
Някога, когато в прадалечното минало астралното тяло, което човекът притежаваше, виждаше да възникват образите на астралните възприятия, онези образи на удоволствие и страдание, на симпатия и антипатия, тогава съществуваха вътрешни, духовните подтици, които правеха да възникне в човека това, което формираше органи.
Тези подтици бяха унищожени, когато човекът стана способен да възприема всички подтици от външния свят. Днес не е възможно да остане нещо в астралното тяло от всички впечатления, които човек приема през време на деня, което да действува формиращо в него. Процесът на възприемането е следният: през целия ден към нас идват впечатленията на външния свят. Тези впечатления действува чрез физическото тяло върху етерното и астралните тела, докато бъдат осъзнати от Аза. Действията на това, което се упражнява върху физическото тяло, се отпечатват в астралното тяло.
към текста >>
Днес не е възможно да остане нещо в астралното тяло от всички впечатления, които човек приема през време на деня, което да действува фор
мир
ащо в него.
Но всичко това не може да доведе дотам, щото човек да може да осъзнае свръхсетивното, което стои зад сетивното и материалното. Защо не може той да го осъзнае? Защото цялата тази дейност, която човек развива по отношение на заобикалящия го свят, не отговаря на астралното тяло, такова, каквото то е днес в неговата същност. Някога, когато в прадалечното минало астралното тяло, което човекът притежаваше, виждаше да възникват образите на астралните възприятия, онези образи на удоволствие и страдание, на симпатия и антипатия, тогава съществуваха вътрешни, духовните подтици, които правеха да възникне в човека това, което формираше органи. Тези подтици бяха унищожени, когато човекът стана способен да възприема всички подтици от външния свят.
Днес не е възможно да остане нещо в астралното тяло от всички впечатления, които човек приема през време на деня, което да действува формиращо в него.
Процесът на възприемането е следният: през целия ден към нас идват впечатленията на външния свят. Тези впечатления действува чрез физическото тяло върху етерното и астралните тела, докато бъдат осъзнати от Аза. Действията на това, което се упражнява върху физическото тяло, се отпечатват в астралното тяло. Когато се произвеждат светлинни впечатления, окото е това, което приема впечатленията. Светлинното впечатление произвежда едно впечатление върху етерното и астралното тела.
към текста >>
Но тогава то не притежава никакви сили, за да може да осъзнае впечатленията, които сега се на
мир
ат около него.
Светлинното впечатление произвежда едно впечатление върху етерното и астралното тела. Така стои въпросът и с впечатленията, които ухото и другите сетива получават. Ето защо през целия ден този дневен живот действува върху астралното тяло. Астралното тяло е постоянно дейно под въздействието на външния свят. Но през нощта то излиза навън, излъчва се.
Но тогава то не притежава никакви сили, за да може да осъзнае впечатленията, които сега се намират около него.
Старите сили на прадалечното минало са били умъртвени при първото възприятие на настоящия сетивен свят. През нощта то не притежава никакви сили, защото целият дневен живот е неспособен да остави в астралното тяло нещо, което да действува формиращо върху него. Всички неща, които виждате около вас, упражняват действия до астралното тяло. Но това, което се произвежда там, не е в състояние да създава форми, които биха могли да станат астрални органи. Тази именно трябва да бъде първата крачка на посвещението: Да накараме човека да направи през време на дневния живот нещо, да извърши нещо в своята душа, което продължава да действува и тогава, когато през нощта астралното тяло се излъчва от физическото и етерното тела.
към текста >>
През нощта то не притежава никакви сили, защото целият дневен живот е неспособен да остави в астралното тяло нещо, което да действува фор
мир
ащо върху него.
Ето защо през целия ден този дневен живот действува върху астралното тяло. Астралното тяло е постоянно дейно под въздействието на външния свят. Но през нощта то излиза навън, излъчва се. Но тогава то не притежава никакви сили, за да може да осъзнае впечатленията, които сега се намират около него. Старите сили на прадалечното минало са били умъртвени при първото възприятие на настоящия сетивен свят.
През нощта то не притежава никакви сили, защото целият дневен живот е неспособен да остави в астралното тяло нещо, което да действува формиращо върху него.
Всички неща, които виждате около вас, упражняват действия до астралното тяло. Но това, което се произвежда там, не е в състояние да създава форми, които биха могли да станат астрални органи. Тази именно трябва да бъде първата крачка на посвещението: Да накараме човека да направи през време на дневния живот нещо, да извърши нещо в своята душа, което продължава да действува и тогава, когато през нощта астралното тяло се излъчва от физическото и етерното тела. Представете си за да се изразим образно че през време, когато човекът се намира в пълно будно съзнание, му дадем нещо, което той трябва да направи, което той трябва да остави да се извърши в него и което да бъде така подбрано, така съставено, че да не престане да действува когато той заспи. Представете си това действие като един звук, който продължава да звучи, когато астралното тяло се излъчва; това продължаващо действие на звука би представлявало тогава силите, които сега биха действували над астралното тяло така, че да създадат в него форми, както външните сили са работили над физическото тяло.
към текста >>
Представете си за да се изразим образно че през време, когато човекът се на
мир
а в пълно будно съзнание, му дадем нещо, което той трябва да направи, което той трябва да остави да се извърши в него и което да бъде така подбрано, така съставено, че да не престане да действува когато той заспи.
Старите сили на прадалечното минало са били умъртвени при първото възприятие на настоящия сетивен свят. През нощта то не притежава никакви сили, защото целият дневен живот е неспособен да остави в астралното тяло нещо, което да действува формиращо върху него. Всички неща, които виждате около вас, упражняват действия до астралното тяло. Но това, което се произвежда там, не е в състояние да създава форми, които биха могли да станат астрални органи. Тази именно трябва да бъде първата крачка на посвещението: Да накараме човека да направи през време на дневния живот нещо, да извърши нещо в своята душа, което продължава да действува и тогава, когато през нощта астралното тяло се излъчва от физическото и етерното тела.
Представете си за да се изразим образно че през време, когато човекът се намира в пълно будно съзнание, му дадем нещо, което той трябва да направи, което той трябва да остави да се извърши в него и което да бъде така подбрано, така съставено, че да не престане да действува когато той заспи.
Представете си това действие като един звук, който продължава да звучи, когато астралното тяло се излъчва; това продължаващо действие на звука би представлявало тогава силите, които сега биха действували над астралното тяло така, че да създадат в него форми, както външните сили са работили над физическото тяло. Тази е била винаги първата крачка на посвещението: Да се накара човекът да извърши през време на дневния живот нещо, чийто отзвук да продължава през нощния живот. Всичко, което се е наричало медитация, съсредоточения и другите упражнения, които човек е предприемал през време на своя дневен живот, не са нищо друго освен действия, които продължават да работят и когато астралното тяло се излъчва, остават като един отзвук и сега, през нощта, се превръщат във формиращи сили в астралното тяло. Тази степен на посвещението се нарича Катарзис или пречистване на астралното тяло, пречистване от това, което не е подходящо за това астрално тяло. Тази е била първата стъпка.
към текста >>
Всичко, което се е наричало медитация, съсредоточения и другите упражнения, които човек е предприемал през време на своя дневен живот, не са нищо друго освен действия, които продължават да работят и когато астралното тяло се излъчва, остават като един отзвук и сега, през нощта, се превръщат във фор
мир
ащи сили в астралното тяло.
Но това, което се произвежда там, не е в състояние да създава форми, които биха могли да станат астрални органи. Тази именно трябва да бъде първата крачка на посвещението: Да накараме човека да направи през време на дневния живот нещо, да извърши нещо в своята душа, което продължава да действува и тогава, когато през нощта астралното тяло се излъчва от физическото и етерното тела. Представете си за да се изразим образно че през време, когато човекът се намира в пълно будно съзнание, му дадем нещо, което той трябва да направи, което той трябва да остави да се извърши в него и което да бъде така подбрано, така съставено, че да не престане да действува когато той заспи. Представете си това действие като един звук, който продължава да звучи, когато астралното тяло се излъчва; това продължаващо действие на звука би представлявало тогава силите, които сега биха действували над астралното тяло така, че да създадат в него форми, както външните сили са работили над физическото тяло. Тази е била винаги първата крачка на посвещението: Да се накара човекът да извърши през време на дневния живот нещо, чийто отзвук да продължава през нощния живот.
Всичко, което се е наричало медитация, съсредоточения и другите упражнения, които човек е предприемал през време на своя дневен живот, не са нищо друго освен действия, които продължават да работят и когато астралното тяло се излъчва, остават като един отзвук и сега, през нощта, се превръщат във формиращи сили в астралното тяло.
Тази степен на посвещението се нарича Катарзис или пречистване на астралното тяло, пречистване от това, което не е подходящо за това астрално тяло. Тази е била първата стъпка. Това не е било още никаква работа в свръхсетивните светове; тази степен се е състояла в упражнения на душата, който човек е правел през време на деня като едно трениране на душата. Тя се е състояла в усвояването на определени форми на живот, на определен начин на мислене и водене на живота, което можеше да остави своите продължаващи отзвуци. А всичко това работеше над астралното тяло, докато в него се развиваха органите.
към текста >>
Нея можем да сравним само с това, което днес съставлява най-вътрешната същност на човека, неговото действуване в смисъла на
мир
овата божествена Воля.
Сега ние виждаме самия човек; ние виждаме самия духовен свят, съществата на духовния свят. Първо възприемаме образи, после звуци, след това същества и най-после живота на тези същества. Образите на така наречения имагинативен /образен/ свят могат да бъдат предадени приблизително използувайки като символи за тях образи от сетивния свят. Музиката на сферите може да се предаде, като я сравняваме със сетивната музика. Но с какво можем да сравним онази същност, която се изявява на третата степен?
Нея можем да сравним само с това, което днес съставлява най-вътрешната същност на човека, неговото действуване в смисъла на мировата божествена Воля.
Когато човек действува съобразно с волята на онези духовни Същества, които движат напред нашия свят, тогава неговото вътрешно същество става подобно на тези Същества, тогава той може да възприема в тези сфери. Онова от него, което се противопоставя на мировото развитие, което задържа света в неговото развитие, той го възприема като нещо, което трябва да бъде изключено от този свят, което трябва да отпадне като една последна черупка. Така посветеният човек възприема първо един свят от образи като символичен израз на духовния свят, след това един свят на хармонията на сферите, като символичен израз на една по-висша сфера, после един свят на духовни Същества за което днес той може да си състави една представа само като ги сравнява с най-вътрешната същност на неговото същество, с това, което действува в него в смисъла на добрите сили или пък в смисъла на злите духовни сили. През тези степени минава посвещаващият се и тези степени са вярно отразени в Откровението на Йоана. В него се изхожда от физическия свят.
към текста >>
Онова от него, което се противопоставя на
мир
овото развитие, което задържа света в неговото развитие, той го възприема като нещо, което трябва да бъде изключено от този свят, което трябва да отпадне като една последна черупка.
Образите на така наречения имагинативен /образен/ свят могат да бъдат предадени приблизително използувайки като символи за тях образи от сетивния свят. Музиката на сферите може да се предаде, като я сравняваме със сетивната музика. Но с какво можем да сравним онази същност, която се изявява на третата степен? Нея можем да сравним само с това, което днес съставлява най-вътрешната същност на човека, неговото действуване в смисъла на мировата божествена Воля. Когато човек действува съобразно с волята на онези духовни Същества, които движат напред нашия свят, тогава неговото вътрешно същество става подобно на тези Същества, тогава той може да възприема в тези сфери.
Онова от него, което се противопоставя на мировото развитие, което задържа света в неговото развитие, той го възприема като нещо, което трябва да бъде изключено от този свят, което трябва да отпадне като една последна черупка.
Така посветеният човек възприема първо един свят от образи като символичен израз на духовния свят, след това един свят на хармонията на сферите, като символичен израз на една по-висша сфера, после един свят на духовни Същества за което днес той може да си състави една представа само като ги сравнява с най-вътрешната същност на неговото същество, с това, което действува в него в смисъла на добрите сили или пък в смисъла на злите духовни сили. През тези степени минава посвещаващият се и тези степени са вярно отразени в Откровението на Йоана. В него се изхожда от физическия свят. Казва се това, което може първо да се каже със средствата на физическия свят в седемте послания. Това, което се иска да бъде направено сред физическата култура, което се иска да бъде казано на онези, които работят във физическия свят, то им се казва в послания.
към текста >>
36.
5. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ. Нюрнберг 21 Юни 1908 г.
GA_104 Апокалипсисът на Йоан
Вчера ние видяхме, доколко Откровението на Йоана ни говори пророчески за цикъла на човешкото развитие, който стои между великия преврат станал върху нашата Земя, наричан от различните народи "потоп", който геолозите описват като ледниково епоха, и между онази епоха, която ще завърши с това, което наричаме "
война
на всички против всички".
ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ
Вчера ние видяхме, доколко Откровението на Йоана ни говори пророчески за цикъла на човешкото развитие, който стои между великия преврат станал върху нашата Земя, наричан от различните народи "потоп", който геолозите описват като ледниково епоха, и между онази епоха, която ще завърши с това, което наричаме "война на всички против всички".
В периода между тези две епохи стои това, за което ни говори пророчески Откровението, тази книга, която ни показва съществата на миналите епохи, за да извлече от тях това, което трябва да възпламени нашата воля, нашите импулси за бъдещето. И ние видяхме, как ние самите, които се намираме в това духовно движение, трябва да считаме думите на така нареченото "Пето послание" като един зов да работим, да действуваме. Видяхме, как там е казано, че трябва да следваме онова Същество, което държи в ръката си 7-те звезди и 7-те духове Божии. Видяхме също, как чрез това духовно движение се подготвя следващата епоха, която е представена чрез църквата от Филаделфия, епоха, в която у всички, които са разбрали словото на този зов, трябва да царува онази братска любов върху цялото земно кълбо, тази братска любов, за която също се говори в Евангелието на Йоана. След нея ще дойде още една, 7-та подепоха или Седмата културна епоха, която се характеризира с това, че от една страна се поставя всичко, което е зло в обществото, в църквата, която представя 7-та епоха, всичко, което е хладно, което не е нито топло, нито студено, което не може да се запали за духовния живот и затова трябва да отпадне.
към текста >>
И ние видяхме, как ние самите, които се на
мир
аме в това духовно движение, трябва да считаме думите на така нареченото "Пето послание" като един зов да работим, да действуваме.
ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ Вчера ние видяхме, доколко Откровението на Йоана ни говори пророчески за цикъла на човешкото развитие, който стои между великия преврат станал върху нашата Земя, наричан от различните народи "потоп", който геолозите описват като ледниково епоха, и между онази епоха, която ще завърши с това, което наричаме "война на всички против всички". В периода между тези две епохи стои това, за което ни говори пророчески Откровението, тази книга, която ни показва съществата на миналите епохи, за да извлече от тях това, което трябва да възпламени нашата воля, нашите импулси за бъдещето.
И ние видяхме, как ние самите, които се намираме в това духовно движение, трябва да считаме думите на така нареченото "Пето послание" като един зов да работим, да действуваме.
Видяхме, как там е казано, че трябва да следваме онова Същество, което държи в ръката си 7-те звезди и 7-те духове Божии. Видяхме също, как чрез това духовно движение се подготвя следващата епоха, която е представена чрез църквата от Филаделфия, епоха, в която у всички, които са разбрали словото на този зов, трябва да царува онази братска любов върху цялото земно кълбо, тази братска любов, за която също се говори в Евангелието на Йоана. След нея ще дойде още една, 7-та подепоха или Седмата културна епоха, която се характеризира с това, че от една страна се поставя всичко, което е зло в обществото, в църквата, която представя 7-та епоха, всичко, което е хладно, което не е нито топло, нито студено, което не може да се запали за духовния живот и затова трябва да отпадне. А от друга страна ни са показани тези, които са разбрали словото на зова, които ще образуват свитата на Онзи, който казва: "Аз Съм Амен", т.е. Аз съм този, който съединява в себе си целта на човешкото същество, който съдържа в себе си самия принцип на Христа.
към текста >>
След това тази култура отново ще отдели от себе си една по-малка част от хората, която ще надживее онова събитие, а именно
война
та на всички против всички, която ще действува толкова разрушително в края на нашия настоящ цикъл.
Нашият цикъл от 7 епохи (така наречения Следатлантски цикъл) се предхожда от Атлантския цикъл, в който са се подготвили расите, от които и днес съществуват остатъци. Нашият настоящ цикъл, т.е. неговият 7-ми подцикъл ще бъде последван от един друг, състоящ се също от 7 епохи. Този цикъл се подготвя още от сега в настоящия. Така щото можем да кажем: Нашата култура ще премине постепенно в една култура на братска любов, където една сравнително малка част от хората ще са разбрали духовния живот, ще са подготвили духа и разбирането на братската любов.
След това тази култура отново ще отдели от себе си една по-малка част от хората, която ще надживее онова събитие, а именно войната на всички против всички, която ще действува толкова разрушително в края на нашия настоящ цикъл.
При този всеобщо разрушаващ елемент навсякъде ще има единици, които ще се отделят от останалото, взаимно унищожаващо се човечество; единици, които ще са разбрали духовния живот и ще образуват основата за една друга нова епоха, за един друг нов цикъл, а именно шестият. Така стана и при преминаването от Четвъртия цикъл /Атлантската епоха/ към нашия настоящ цикъл. Онзи, който може да проследи с ясновидски поглед течението на времето в миналото, минавайки през епохите, които разгледахме /Гръцко-римската, Египто-халдейската, Древно-персийската и Древно-индийската/ и мине отвъд великия потоп, той стига след това в Атлантската епоха. Не е необходимо да разглеждаме подробно тази епоха, но трябва най-малко да си изясним, как тази Атлантска епоха се е развила и преминала в нашата. И там също е било така, че голямата част на населението на Атлантида не беше узряло да се развива по-нататък, беше неспособно да премине в нашите времена.
към текста >>
Никоя душа не остава незаслужено в стари тела, никоя душа не ще остане незаслужено в телата на нашата епоха; душите, които ще чуят гласа, който ги зове, за да вървят напред, ще надживеят великия разрушителен период на
война
та на всички против всички и ще се явят в нови тела, в тела от съвършено друго естество в сравнение с днешните.
Ако той отхвърля тези ръководители, ако не ги следва, тогава трябва да изостане в своята раса, тогава той не може да излезе от нея. Нека си представим една личност, която има щастието да срещне един велик ръководител на човечеството, да си представим например една такава личност, която среща самия Христос Исус, вижда, как той върши всички чудеса, всички знамения, за да доведе човечеството напред, но която не иска да знае нищо за това повдигане, която отхвърля ръководителя на човечеството. Такава една личност, такава една душа би била осъдена да изостане вътре в расата. И ако представим това доведено до крайност, такава една душа би трябвало да се явява постоянно и постоянно в същата раса: И ние имаме легендата за Ахасвер, който постоянно трябва да се ражда в същата раса, защото е отхвърлил от себе си Христа Исуса. В такива неумолими картини на легендите ни се представят великите истини на развитието на човечеството.
Никоя душа не остава незаслужено в стари тела, никоя душа не ще остане незаслужено в телата на нашата епоха; душите, които ще чуят гласа, който ги зове, за да вървят напред, ще надживеят великия разрушителен период на войната на всички против всички и ще се явят в нови тела, в тела от съвършено друго естество в сравнение с днешните.
Защото признак на голямото късогледство е, когато някой си представя, например, телата на атлантските хора като днешните тела. В течение на хилядолетия хората се изменят и в тяхната външна физиономия. И човекът, който ще дойде след великата война на всички против всички, ще бъде устроен съвсем различно от днешния. Днес човекът е така устроен, че в известно отношение той може да скрие доброто или злото, което се намира в него. Без съмнение физиономията на човека издава много неща и този, който умее, ще може да протече много неща от тези физиономия.
към текста >>
И човекът, който ще дойде след великата
война
на всички против всички, ще бъде устроен съвсем различно от днешния.
И ако представим това доведено до крайност, такава една душа би трябвало да се явява постоянно и постоянно в същата раса: И ние имаме легендата за Ахасвер, който постоянно трябва да се ражда в същата раса, защото е отхвърлил от себе си Христа Исуса. В такива неумолими картини на легендите ни се представят великите истини на развитието на човечеството. Никоя душа не остава незаслужено в стари тела, никоя душа не ще остане незаслужено в телата на нашата епоха; душите, които ще чуят гласа, който ги зове, за да вървят напред, ще надживеят великия разрушителен период на войната на всички против всички и ще се явят в нови тела, в тела от съвършено друго естество в сравнение с днешните. Защото признак на голямото късогледство е, когато някой си представя, например, телата на атлантските хора като днешните тела. В течение на хилядолетия хората се изменят и в тяхната външна физиономия.
И човекът, който ще дойде след великата война на всички против всички, ще бъде устроен съвсем различно от днешния.
Днес човекът е така устроен, че в известно отношение той може да скрие доброто или злото, което се намира в него. Без съмнение физиономията на човека издава много неща и този, който умее, ще може да протече много неща от тези физиономия. Но въпреки това днес е възможно мошеникът да се усмихва най-очарователно с най-невинен израз на лицето и да бъде считан за честен човек. А и обратното е възможно, именно да останат непознати добрите черти, които живеят в душата. Възможно е, щото всичко, което живее като интелигентност и глупост, като красота и грозота, да остане скрито зад общата физиономия, която един или друг човек познава.
към текста >>
Днес човекът е така устроен, че в известно отношение той може да скрие доброто или злото, което се на
мир
а в него.
В такива неумолими картини на легендите ни се представят великите истини на развитието на човечеството. Никоя душа не остава незаслужено в стари тела, никоя душа не ще остане незаслужено в телата на нашата епоха; душите, които ще чуят гласа, който ги зове, за да вървят напред, ще надживеят великия разрушителен период на войната на всички против всички и ще се явят в нови тела, в тела от съвършено друго естество в сравнение с днешните. Защото признак на голямото късогледство е, когато някой си представя, например, телата на атлантските хора като днешните тела. В течение на хилядолетия хората се изменят и в тяхната външна физиономия. И човекът, който ще дойде след великата война на всички против всички, ще бъде устроен съвсем различно от днешния.
Днес човекът е така устроен, че в известно отношение той може да скрие доброто или злото, което се намира в него.
Без съмнение физиономията на човека издава много неща и този, който умее, ще може да протече много неща от тези физиономия. Но въпреки това днес е възможно мошеникът да се усмихва най-очарователно с най-невинен израз на лицето и да бъде считан за честен човек. А и обратното е възможно, именно да останат непознати добрите черти, които живеят в душата. Възможно е, щото всичко, което живее като интелигентност и глупост, като красота и грозота, да остане скрито зад общата физиономия, която един или друг човек познава. В онази епоха, която ще следва нашата след войната на всички против всички подобно нещо не ще бъде вече възможно.
към текста >>
В онази епоха, която ще следва нашата след
война
та на всички против всички подобно нещо не ще бъде вече възможно.
Днес човекът е така устроен, че в известно отношение той може да скрие доброто или злото, което се намира в него. Без съмнение физиономията на човека издава много неща и този, който умее, ще може да протече много неща от тези физиономия. Но въпреки това днес е възможно мошеникът да се усмихва най-очарователно с най-невинен израз на лицето и да бъде считан за честен човек. А и обратното е възможно, именно да останат непознати добрите черти, които живеят в душата. Възможно е, щото всичко, което живее като интелигентност и глупост, като красота и грозота, да остане скрито зад общата физиономия, която един или друг човек познава.
В онази епоха, която ще следва нашата след войната на всички против всички подобно нещо не ще бъде вече възможно.
На челото и в цялата физиономия на човека ще бъде записано, дали той е добър или лош. Човекът ще носи на своето лице като физиономия всичко, което живее дори в най-дълбоките глъбини на неговата душа. Цялото тяло ще бъде образ и подобие на това, което живее в душата. Как човекът се е развил в себе си, дали е развил добрите или лошите подтици, това ще бъде записано на неговото чело. И след войната на всички против всички ще има два вида хора.
към текста >>
И след
война
та на всички против всички ще има два вида хора.
В онази епоха, която ще следва нашата след войната на всички против всички подобно нещо не ще бъде вече възможно. На челото и в цялата физиономия на човека ще бъде записано, дали той е добър или лош. Човекът ще носи на своето лице като физиономия всичко, което живее дори в най-дълбоките глъбини на неговата душа. Цялото тяло ще бъде образ и подобие на това, което живее в душата. Как човекът се е развил в себе си, дали е развил добрите или лошите подтици, това ще бъде записано на неговото чело.
И след войната на всички против всички ще има два вида хора.
Онези, които са се старали да следват зова, който ги е призовал към духовния живот, които са следвали одухотворението, облагородяване на душевно-духовния живот, ще носят този душевно-духовен живот на своите лица и в своите жестове, ще го изразяват в движенията на своите ръце. А онзи, които са се отвърнали от духовния живот, както това ни се показва чрез църквата от Леодикея, които са били хладки, нито топли, нито студени, ще преминат в следващата епоха като такива, които забавят развитието на човечеството, които запазват назадничавите сили на развитието. Те ще носят лошите, враждебните на духовното страсти и инстинкти отпечатани върху тяхното грозно, глупаво и с лош поглед лице. В техните жестове и във всичко, което ще вършат, те ще създават един образ на грозното, което живее в тяхната душа. Както хората са се разделили на раси, на културни общества, така те ще се разделят на две големи течения, едното на доброто, другото на злото.
към текста >>
Тогава Земята отново възниква из
мир
овата тъмнина.
В техните жестове и във всичко, което ще вършат, те ще създават един образ на грозното, което живее в тяхната душа. Както хората са се разделили на раси, на културни общества, така те ще се разделят на две големи течения, едното на доброто, другото на злото. И по тяхната външност ще се вижда, те не ще могат вече да скриват това, до къде са довели те своята душа. Когато погледнем назад, как човечеството се е развило в хода на нашата Земя, ние ще видим, че току що описаното бъдеще развитие е в пълно съгласие с този ход. Да насочим нашия поглед назад към произхода на нашето Земно развитие, след като Сатурн, Слънцето, Луната и един по-дълъг промеждутъчен период са изминали.
Тогава Земята отново възниква из мировата тъмнина.
Тогава през първите времена на Земното развитие не съществуваха никакви други създания освен човекът. Той е първородният. Той беше напълно в едно духовно състояние. Защото приемането на тяло от плът се състои в едно сгъстяване. Нека си представим една водна маса, която би могла да виси свободно.
към текста >>
Понеже всяка малка частица лед може да се увеличава само до като тя се на
мир
а вътре в цялата водна маса, то отделяйки се от тази маса тя остава на степента, на която се на
мир
а.
Защото приемането на тяло от плът се състои в едно сгъстяване. Нека си представим една водна маса, която би могла да виси свободно. Чрез някакъв процес в тази водна маса кристализират части. Да си представим първо само една малка част от водата кристализирала в лед, а след това, че същият този процес се повтаря отново и отново. А сега да си представим, че една част от водната маса е оставила да паднат долу кристализираните ледени части, така щото сега тези ледени части са отделени от цялата водна маса.
Понеже всяка малка частица лед може да се увеличава само до като тя се намира вътре в цялата водна маса, то отделяйки се от тази маса тя остава на степента, на която се намира.
Да си представим една част от водната маса отделена като малки ледени частици; да си представим по-нататък, че замръзването на водната маса продължава и на една следваща степен нови водни части се присъединяват към ледените бучки, че тези последните отново падат на дъното и т.н., докато накрая една съвсем голяма част от водната маса кристализира и се превръща в ледена форма. Тази последна форма е взела най-много от първичната водна маса, от веществото-майка; тя е могла да чака най-дълго време, преди да се отдели от това майчино водно вещество. Така е и с развитието. Най-нисшите животински същества не са могли да чакат, напуснали са преждевременно своето майчино духовно вещество и затова са останали на една предишна степен на развитието. Намиращите се на различни степени на развитие по-нисши същества не са друго освен останали на предишните си степени същества.
към текста >>
На
мир
ащите се на различни степени на развитие по-нисши същества не са друго освен останали на предишните си степени същества.
Понеже всяка малка частица лед може да се увеличава само до като тя се намира вътре в цялата водна маса, то отделяйки се от тази маса тя остава на степента, на която се намира. Да си представим една част от водната маса отделена като малки ледени частици; да си представим по-нататък, че замръзването на водната маса продължава и на една следваща степен нови водни части се присъединяват към ледените бучки, че тези последните отново падат на дъното и т.н., докато накрая една съвсем голяма част от водната маса кристализира и се превръща в ледена форма. Тази последна форма е взела най-много от първичната водна маса, от веществото-майка; тя е могла да чака най-дълго време, преди да се отдели от това майчино водно вещество. Така е и с развитието. Най-нисшите животински същества не са могли да чакат, напуснали са преждевременно своето майчино духовно вещество и затова са останали на една предишна степен на развитието.
Намиращите се на различни степени на развитие по-нисши същества не са друго освен останали на предишните си степени същества.
Човекът обаче е чакал докрая и чак тогава е напуснал своето божествено-духовно майчино вещество и е слязъл в гъстата материя във формата на плът. Животните са слезнали по-рано и затова са изостанали назад. Защо е станало така, това ще видим по-късно; сега ни интересува фактът, че те са слезнали запазили предишните степени на развитието. Следователно, що е една животинска форма? Това е една форма, която ако би останала свързана с духа, от който е произлязла, би се развила до съвременната човешка форма.
към текста >>
Но така те са останали назад, напуснали са духовния зародиш; те са се отцепили и се на
мир
ат днес в нисходящо развитие, представляват един клон от голямото дърво на човечеството.
Човекът обаче е чакал докрая и чак тогава е напуснал своето божествено-духовно майчино вещество и е слязъл в гъстата материя във формата на плът. Животните са слезнали по-рано и затова са изостанали назад. Защо е станало така, това ще видим по-късно; сега ни интересува фактът, че те са слезнали запазили предишните степени на развитието. Следователно, що е една животинска форма? Това е една форма, която ако би останала свързана с духа, от който е произлязла, би се развила до съвременната човешка форма.
Но така те са останали назад, напуснали са духовния зародиш; те са се отцепили и се намират днес в нисходящо развитие, представляват един клон от голямото дърво на човечеството.
В древните времена човекът е съдържал един вид животинството в себе си, но го е отделил от себе си като страничен клон. Всички животни в техните различни форми не са нищо друго освен преждевременно сгъстени отделни човешки страсти. Това, което днес човекът още има в себе си, в своето астрално тяло под една духовна форма, това животинските форми представят отделно във физическа форма. Човекът е запазил това в астрално тяло до най-късната епоха в земното развитие. Ето защо той можа да се издигне най-високо по стълбата на развитието.
към текста >>
Помислете, че всички свойства, които са разпръснати из животинския свят, се на
мир
аха по-рано в човека.
Както се е отделила животинската форма, така и расата на злите и грозни лица ще се отдели от напредващото в своето развитие човечество, което отива към одухотворение и ще достигне своята бъдеща цел. Така в бъдеще ще се виждат не само животинските форми, които са въплътени образи на човешките страсти, но това, което човекът крие вътре в себе си като част на злото, което той днес още може да скрива, но което по-късно ще излезе наяве, ще живее в една раса. Това, което някога ще се яви на света, ще ни стане ясно чрез един пример, който може би ще ви се види странен. Трябва да ни стане ясно, че фактически това отделяне на животинските форми беше необходимо за човека. Всяка животинска форма, която в миналото се е отделила от общия поток, означава, че човекът е отишъл една крачка напред.
Помислете, че всички свойства, които са разпръснати из животинския свят, се намираха по-рано в човека.
Той се е пречистил от тях. Благодарение на това можа да се издигне по-високо. Когато имаме пред себе си една мътна течност и грубите части в нея се отлагат на дъното като утайка, отгоре остава бистра течност. Така е в лицето на животинските форми се е отложило като утайка грубото, което човекът не би могъл да изплува за своето днешно състояние на развитие. Чрез това, че човекът изхвърлил от редовете на своето развитие тези животински форми като по-стари братя, той е стигнал до днешната висота.
към текста >>
Това, което днес е ум, интелигентност, в бъдеще, след
война
та на всички против всички, ще бъде превърната в мъдрост, в духовност.
А в образа на кентавъра изкуството ни представя един човек, как той е бил свързан с това животно, за да ни припомни за степента на развитие на човека, от която той е израснал, от която той се е освободил, за да стане днешният човек. Това, което е станало в далечното минало, за да доведе до днешното човечеството ще се повтори на по-висока степен в бъдещето. Но нещата не стоят така, като че в бъдеще ще стане нещо във физическия свят. За посветения, който в процеса на посвещението застава в състояние на ясновидство между астралния и деваканическия свят, се показва, как човекът все повече и повече ще развие и облагороди това, което той държи на отделянето от себе си на конската природа. Той ще произведе едно одухотворение на интелигентността, на ума.
Това, което днес е ум, интелигентност, в бъдеще, след войната на всички против всички, ще бъде превърната в мъдрост, в духовност.
Това ще изпитват онези, които ще са достигнали тогава целта. Това, което е могло да се развие в човечеството вследствие на отделянето на конската природа, ще се покаже в своя плод. А сега да си представим един ясновидец, който прониква със своя поглед в бъдещето на човечеството. Какво ще му се покаже на него? Всичко, което човекът е подготвил през 7-те културни епохи (защото неговата душа е била въплътена по ред в миналите епохи и ще бъде въплътена и в бъдеще), всичко това ще бъде въплътено в следващата епоха, преминавайки след войната на всички против всички в една по-одухотворена епоха.
към текста >>
Всичко, което човекът е подготвил през 7-те културни епохи (защото неговата душа е била въплътена по ред в миналите епохи и ще бъде въплътена и в бъдеще), всичко това ще бъде въплътено в следващата епоха, преминавайки след
война
та на всички против всички в една по-одухотворена епоха.
Това, което днес е ум, интелигентност, в бъдеще, след войната на всички против всички, ще бъде превърната в мъдрост, в духовност. Това ще изпитват онези, които ще са достигнали тогава целта. Това, което е могло да се развие в човечеството вследствие на отделянето на конската природа, ще се покаже в своя плод. А сега да си представим един ясновидец, който прониква със своя поглед в бъдещето на човечеството. Какво ще му се покаже на него?
Всичко, което човекът е подготвил през 7-те културни епохи (защото неговата душа е била въплътена по ред в миналите епохи и ще бъде въплътена и в бъдеще), всичко това ще бъде въплътено в следващата епоха, преминавайки след войната на всички против всички в една по-одухотворена епоха.
Във всяка епоха той е приел това, което следваше да приеме. Пренесете се с душата си в миналото, как вие сте живели в Древно-индийската епоха! Там вие сте приели чудесното учение на свещените Риши; ако и да сте забрави ли, по-късно вие ще си го спомните. По-нататък вие сте минали от едно въплъщение в друго. Усвоили сте това, което можаха да дадат Персийската, Египетската, Гръцко-римските култури.
към текста >>
Това, което днес вече работи във вашите души, това, което сте приели през време на Индийската епоха, ще се появи върху вашата физиономия през първата подепоха на голямата епоха следваща
война
та на всички против всички.
По-нататък вие сте минали от едно въплъщение в друго. Усвоили сте това, което можаха да дадат Персийската, Египетската, Гръцко-римските култури. Днес това е вложено във вашите души; то не се показва днес на лицето ви като външен израз. Вие ще преминете по-нататък в епохата на Филаделфия, после в тази, в която ще царува Амен. И все повече и повече ще се развие една човешка общност, която ще показва на лицата на хората това, което се е подготвило в нашите епохи.
Това, което днес вече работи във вашите души, това, което сте приели през време на Индийската епоха, ще се появи върху вашата физиономия през първата подепоха на голямата епоха следваща войната на всички против всички.
А това, което човекът е усвоил през време на Древно-персийската културна епоха, ще измени лицето на втора степен. И така ще върви от степен на степен. Всичко това, което вие, намиращите се сега тук, приемате с вашите души, ще донесе своите явни плодове през времето след войната на всички против всички. Днес вие съединявате с живота на вашата душа това, което 7-те духове Божии и 7-те звезди дават. Вие го занасяте у дома си.
към текста >>
Всичко това, което вие, на
мир
ащите се сега тук, приемате с вашите души, ще донесе своите явни плодове през времето след
война
та на всички против всички.
Вие ще преминете по-нататък в епохата на Филаделфия, после в тази, в която ще царува Амен. И все повече и повече ще се развие една човешка общност, която ще показва на лицата на хората това, което се е подготвило в нашите епохи. Това, което днес вече работи във вашите души, това, което сте приели през време на Индийската епоха, ще се появи върху вашата физиономия през първата подепоха на голямата епоха следваща войната на всички против всички. А това, което човекът е усвоил през време на Древно-персийската културна епоха, ще измени лицето на втора степен. И така ще върви от степен на степен.
Всичко това, което вие, намиращите се сега тук, приемате с вашите души, ще донесе своите явни плодове през времето след войната на всички против всички.
Днес вие съединявате с живота на вашата душа това, което 7-те духове Божии и 7-те звезди дават. Вие го занасяте у дома си. Никой днес не може да го прочете по вашите лица, а не ще може да стори това и след столетия; но след онази велика война на всички против всички всичко това ще се изяви навън. Тогава ще дойде една пета подепоха на Шестата голяма епоха и на вашите лица вие ще носите отпечатано всичко това; то ще бъде написано на вашите чела, всичко, което сте изработи ли сега, което сега съставлява вашите мисли и чувства. Така след войната на всички против всички постепенно ще се изяви, ще се разкрие това, което сега е скрито в душите.
към текста >>
Никой днес не може да го прочете по вашите лица, а не ще може да стори това и след столетия; но след онази велика
война
на всички против всички всичко това ще се изяви навън.
А това, което човекът е усвоил през време на Древно-персийската културна епоха, ще измени лицето на втора степен. И така ще върви от степен на степен. Всичко това, което вие, намиращите се сега тук, приемате с вашите души, ще донесе своите явни плодове през времето след войната на всички против всички. Днес вие съединявате с живота на вашата душа това, което 7-те духове Божии и 7-те звезди дават. Вие го занасяте у дома си.
Никой днес не може да го прочете по вашите лица, а не ще може да стори това и след столетия; но след онази велика война на всички против всички всичко това ще се изяви навън.
Тогава ще дойде една пета подепоха на Шестата голяма епоха и на вашите лица вие ще носите отпечатано всичко това; то ще бъде написано на вашите чела, всичко, което сте изработи ли сега, което сега съставлява вашите мисли и чувства. Така след войната на всички против всички постепенно ще се изяви, ще се разкрие това, което сега е скрито в душите. Да си представим избухването на великата война: душата, която е чула зова, който Христовият Принцип произнася от епоха на епоха, ще надживее всичко, което е посочено в посланието. В течение на 7 епохи в душите е вложено това, което тези епохи можаха да дадат. Да си представим душата, как тя чака, как носи затвореното в нея отвъд войната на всички против всички.
към текста >>
Така след
война
та на всички против всички постепенно ще се изяви, ще се разкрие това, което сега е скрито в душите.
Всичко това, което вие, намиращите се сега тук, приемате с вашите души, ще донесе своите явни плодове през времето след войната на всички против всички. Днес вие съединявате с живота на вашата душа това, което 7-те духове Божии и 7-те звезди дават. Вие го занасяте у дома си. Никой днес не може да го прочете по вашите лица, а не ще може да стори това и след столетия; но след онази велика война на всички против всички всичко това ще се изяви навън. Тогава ще дойде една пета подепоха на Шестата голяма епоха и на вашите лица вие ще носите отпечатано всичко това; то ще бъде написано на вашите чела, всичко, което сте изработи ли сега, което сега съставлява вашите мисли и чувства.
Така след войната на всички против всички постепенно ще се изяви, ще се разкрие това, което сега е скрито в душите.
Да си представим избухването на великата война: душата, която е чула зова, който Христовият Принцип произнася от епоха на епоха, ще надживее всичко, което е посочено в посланието. В течение на 7 епохи в душите е вложено това, което тези епохи можаха да дадат. Да си представим душата, как тя чака, как носи затвореното в нея отвъд войната на всички против всички. Тя е запечатана 7 пъти. Всяка културна епоха е сложила на нея един печат.
към текста >>
Да си представим избухването на великата
война
: душата, която е чула зова, който Христовият Принцип произнася от епоха на епоха, ще надживее всичко, което е посочено в посланието.
Днес вие съединявате с живота на вашата душа това, което 7-те духове Божии и 7-те звезди дават. Вие го занасяте у дома си. Никой днес не може да го прочете по вашите лица, а не ще може да стори това и след столетия; но след онази велика война на всички против всички всичко това ще се изяви навън. Тогава ще дойде една пета подепоха на Шестата голяма епоха и на вашите лица вие ще носите отпечатано всичко това; то ще бъде написано на вашите чела, всичко, което сте изработи ли сега, което сега съставлява вашите мисли и чувства. Така след войната на всички против всички постепенно ще се изяви, ще се разкрие това, което сега е скрито в душите.
Да си представим избухването на великата война: душата, която е чула зова, който Христовият Принцип произнася от епоха на епоха, ще надживее всичко, което е посочено в посланието.
В течение на 7 епохи в душите е вложено това, което тези епохи можаха да дадат. Да си представим душата, как тя чака, как носи затвореното в нея отвъд войната на всички против всички. Тя е запечатана 7 пъти. Всяка културна епоха е сложила на нея един печат. Във вас е запечатано това, което Индийците са записали в душите си (т.е.
към текста >>
Да си представим душата, как тя чака, как носи затвореното в нея отвъд
война
та на всички против всички.
Никой днес не може да го прочете по вашите лица, а не ще може да стори това и след столетия; но след онази велика война на всички против всички всичко това ще се изяви навън. Тогава ще дойде една пета подепоха на Шестата голяма епоха и на вашите лица вие ще носите отпечатано всичко това; то ще бъде написано на вашите чела, всичко, което сте изработи ли сега, което сега съставлява вашите мисли и чувства. Така след войната на всички против всички постепенно ще се изяви, ще се разкрие това, което сега е скрито в душите. Да си представим избухването на великата война: душата, която е чула зова, който Христовият Принцип произнася от епоха на епоха, ще надживее всичко, което е посочено в посланието. В течение на 7 епохи в душите е вложено това, което тези епохи можаха да дадат.
Да си представим душата, как тя чака, как носи затвореното в нея отвъд войната на всички против всички.
Тя е запечатана 7 пъти. Всяка културна епоха е сложила на нея един печат. Във вас е запечатано това, което Индийците са записали в душите си (т.е. вие самите въплътени като индийци); запечатано е във вас това, което Персийците, Египтяните, Гърците, Римляните са записали в душата и което и нашата културна епоха записва в нея. Тези печати ще бъдат разтворени, т.е.
към текста >>
нещата ще се изявят външно, след великата
война
на всички против всички.
Тя е запечатана 7 пъти. Всяка културна епоха е сложила на нея един печат. Във вас е запечатано това, което Индийците са записали в душите си (т.е. вие самите въплътени като индийци); запечатано е във вас това, което Персийците, Египтяните, Гърците, Римляните са записали в душата и което и нашата културна епоха записва в нея. Тези печати ще бъдат разтворени, т.е.
нещата ще се изявят външно, след великата война на всички против всички.
А принципът, силата, която води хората до там, щото истинските плодове на нашите културни епохи да се явят върху лицата, този принцип, тази сила ние трябва да виждаме в Христа Исуса. 7 печата трябва да бъдат разтворени в една книга. Коя е тази книга? Къде се намира тя? Нека в смисъла на писанието да си изясним, що е една книга, една библия.
към текста >>
Къде се на
мир
а тя?
Тези печати ще бъдат разтворени, т.е. нещата ще се изявят външно, след великата война на всички против всички. А принципът, силата, която води хората до там, щото истинските плодове на нашите културни епохи да се явят върху лицата, този принцип, тази сила ние трябва да виждаме в Христа Исуса. 7 печата трябва да бъдат разтворени в една книга. Коя е тази книга?
Къде се намира тя?
Нека в смисъла на писанието да си изясним, що е една книга, една библия. Думата книга се намира в Библията само на много места. Това не бива да се изпускаме изпредвид. Тя се намира, например, когато отворите Стария Завет в Книга I. на Мойсея, гл.5, ст.
към текста >>
Думата книга се на
мир
а в Библията само на много места.
А принципът, силата, която води хората до там, щото истинските плодове на нашите културни епохи да се явят върху лицата, този принцип, тази сила ние трябва да виждаме в Христа Исуса. 7 печата трябва да бъдат разтворени в една книга. Коя е тази книга? Къде се намира тя? Нека в смисъла на писанието да си изясним, що е една книга, една библия.
Думата книга се намира в Библията само на много места.
Това не бива да се изпускаме изпредвид. Тя се намира, например, когато отворите Стария Завет в Книга I. на Мойсея, гл.5, ст. 1: "Това е книгата на човешкия род: когато бог създаде човека, той го сътвори по образ божи и го създаде мъж и жена" и т.н. След това можете да отворите Библията където щете, но ще намерите отново думата "Книга" едва в Евангелието на Матея, гл.
към текста >>
Тя се на
мир
а, например, когато отворите Стария Завет в Книга I.
Коя е тази книга? Къде се намира тя? Нека в смисъла на писанието да си изясним, що е една книга, една библия. Думата книга се намира в Библията само на много места. Това не бива да се изпускаме изпредвид.
Тя се намира, например, когато отворите Стария Завет в Книга I.
на Мойсея, гл.5, ст. 1: "Това е книгата на човешкия род: когато бог създаде човека, той го сътвори по образ божи и го създаде мъж и жена" и т.н. След това можете да отворите Библията където щете, но ще намерите отново думата "Книга" едва в Евангелието на Матея, гл. I, ст. 1: "това е книгата на рождението на Исуса Христа, който е син Давидов, син Авраамов.
към текста >>
Книгата на живота, която е заложена сега в човечеството, където във всяка културна епоха в човешкия Аз се записва това, което всяка епоха дава, тази книга, която е записана в душите на хората и която се разпечатва след великата
война
на всички против всички, за такава книга се говори тук в Откровението.
Ние имаме работа с един такъв документ, чрез който е създадена една основа за това, което се предава. За Стария Завет при думата "Книга" ние имаме работа с един документ, в който са записани родовете, които са унаследяват чрез кръвта. Тя се употребява само в този смисъл, че в нея са записани родовете, и в никакъв друг смисъл. Следователно, в една "Книга" е записано това, което следва едно след друго във времето. Никога с думата книга не се разбира нещо друго освен записването на това, което се редува във времето, сиреч приблизително в смисъла на записи, хроника, история.
Книгата на живота, която е заложена сега в човечеството, където във всяка културна епоха в човешкия Аз се записва това, което всяка епоха дава, тази книга, която е записана в душите на хората и която се разпечатва след великата война на всички против всички, за такава книга се говори тук в Откровението.
В тази книга ще се намерят нанесени резултатите от културните епохи. Така както в родовата книга са нанесени редуващите се поколения, така както са водени старите книги, така е и тук, само че сега е записано, което човекът придобива духовно. И понеже той добива чрез интелигентността, чрез ума това, което трябва да се добие в нашата епоха, то напредването на това развитие трябва да бъде представено образно чрез символи, който отговаря на интелигентността. Понеже човекът е живял през Индийската епоха в едно такова настроение, което го е карало да се отвръща от физическия свят и да насочи погледа си към духовното, чрез това през първата епоха след войната на всички против всички той ще бъде победител над физическия сетивен свят. Човекът ще бъде победител чрез това, че е усвоил всичко, което през първата следатлантска културна епоха е било записано в неговата душа.
към текста >>
Понеже човекът е живял през Индийската епоха в едно такова настроение, което го е карало да се отвръща от физическия свят и да насочи погледа си към духовното, чрез това през първата епоха след
война
та на всички против всички той ще бъде победител над физическия сетивен свят.
Никога с думата книга не се разбира нещо друго освен записването на това, което се редува във времето, сиреч приблизително в смисъла на записи, хроника, история. Книгата на живота, която е заложена сега в човечеството, където във всяка културна епоха в човешкия Аз се записва това, което всяка епоха дава, тази книга, която е записана в душите на хората и която се разпечатва след великата война на всички против всички, за такава книга се говори тук в Откровението. В тази книга ще се намерят нанесени резултатите от културните епохи. Така както в родовата книга са нанесени редуващите се поколения, така както са водени старите книги, така е и тук, само че сега е записано, което човекът придобива духовно. И понеже той добива чрез интелигентността, чрез ума това, което трябва да се добие в нашата епоха, то напредването на това развитие трябва да бъде представено образно чрез символи, който отговаря на интелигентността.
Понеже човекът е живял през Индийската епоха в едно такова настроение, което го е карало да се отвръща от физическия свят и да насочи погледа си към духовното, чрез това през първата епоха след войната на всички против всички той ще бъде победител над физическия сетивен свят.
Човекът ще бъде победител чрез това, че е усвоил всичко, което през първата следатлантска културна епоха е било записано в неговата душа. И по-нататък: Това, което стана през втората следатлантска културна епоха, побеждаването на материята чрез древните персийци, това превъзмогване ни се явява във втората подепоха на всички против всички: мечът, който означава оръжието, инструментът за побеждаването на външния свят. Това, което човекът придобил през Египто-вавилонската културна епоха, когато той научи мярката, научи се да мери нещата, да мери всичко правилно според законите на математиката, това ни се явява в следващата епоха след войната на всички против всички всичко онова, което ни е показано чрез везните. А четвъртата епоха ни показва това, което е най-важно, това, което човекът е добил в Четвъртата културна епоха на нашия цикъл чрез Христа Исуса и неговото идване духовния живот, безсмъртието на Аза. Тук ни се показва, че всичко, което не е годно за безсмъртието, което е обречено на смърт, отпада, това именно трябва да ни се покаже за тази четвърта епоха.
към текста >>
Това, което човекът придобил през Египто-вавилонската културна епоха, когато той научи мярката, научи се да мери нещата, да мери всичко правилно според законите на математиката, това ни се явява в следващата епоха след
война
та на всички против всички всичко онова, което ни е показано чрез везните.
Така както в родовата книга са нанесени редуващите се поколения, така както са водени старите книги, така е и тук, само че сега е записано, което човекът придобива духовно. И понеже той добива чрез интелигентността, чрез ума това, което трябва да се добие в нашата епоха, то напредването на това развитие трябва да бъде представено образно чрез символи, който отговаря на интелигентността. Понеже човекът е живял през Индийската епоха в едно такова настроение, което го е карало да се отвръща от физическия свят и да насочи погледа си към духовното, чрез това през първата епоха след войната на всички против всички той ще бъде победител над физическия сетивен свят. Човекът ще бъде победител чрез това, че е усвоил всичко, което през първата следатлантска културна епоха е било записано в неговата душа. И по-нататък: Това, което стана през втората следатлантска културна епоха, побеждаването на материята чрез древните персийци, това превъзмогване ни се явява във втората подепоха на всички против всички: мечът, който означава оръжието, инструментът за побеждаването на външния свят.
Това, което човекът придобил през Египто-вавилонската културна епоха, когато той научи мярката, научи се да мери нещата, да мери всичко правилно според законите на математиката, това ни се явява в следващата епоха след войната на всички против всички всичко онова, което ни е показано чрез везните.
А четвъртата епоха ни показва това, което е най-важно, това, което човекът е добил в Четвъртата културна епоха на нашия цикъл чрез Христа Исуса и неговото идване духовния живот, безсмъртието на Аза. Тук ни се показва, че всичко, което не е годно за безсмъртието, което е обречено на смърт, отпада, това именно трябва да ни се покаже за тази четвърта епоха. Така последователно се изявява всичко, което се е подготвило в нашите епохи и то се изявява чрез това, че ни е показано чрез символа отговарящ на интелигентността. Прочитайки разпечатването на първите чети ри печата в 6-та глава на Откровението на Йоана, ние ще видим, че това, което се разкрива тук, изразява стъпка по стъпка в един мощен символизъм това, което някога ще бъде открито. "и видях, и ето кон бял" това показва, че одухотвореният ум, одухотворената интелигентност се изявява "и този, който седеше на него имаше лък; и даде му се корона и той тръгна да побеждава и победи.
към текста >>
И ето излезе друг кон, който бе червен, а на седящия на него бе дадено да отнеме
мир
а на земята и да се избива един друг" (да загине това, което е недостойно да върви заедно с възлизащото човечество), "и даден му бе голям меч.
Тук ни се показва, че всичко, което не е годно за безсмъртието, което е обречено на смърт, отпада, това именно трябва да ни се покаже за тази четвърта епоха. Така последователно се изявява всичко, което се е подготвило в нашите епохи и то се изявява чрез това, че ни е показано чрез символа отговарящ на интелигентността. Прочитайки разпечатването на първите чети ри печата в 6-та глава на Откровението на Йоана, ние ще видим, че това, което се разкрива тук, изразява стъпка по стъпка в един мощен символизъм това, което някога ще бъде открито. "и видях, и ето кон бял" това показва, че одухотвореният ум, одухотворената интелигентност се изявява "и този, който седеше на него имаше лък; и даде му се корона и той тръгна да побеждава и победи. И когато се отвори вторият печат, чух другото животно да казва: Ела и виж!
И ето излезе друг кон, който бе червен, а на седящия на него бе дадено да отнеме мира на земята и да се избива един друг" (да загине това, което е недостойно да върви заедно с възлизащото човечество), "и даден му бе голям меч.
И когато бе отворен третия печат, чух третото животно да казва: ела и виж! И ето видях; кон черен а седящият на него имаше в ръката си везни и чух един глас между животните да казва: една мярка пшеница за един динар и три мерки ечемик за динар". Тук се говори за мярка и за динар, за да се покаже това, което човечеството е научило в третата културна епоха: Плодовете са пренесени в следващите епохи и разпечатани. А в Четвъртата културна епоха е дошъл Христос Исус, за да победи смъртта и сега ни се казва откриването на това събитие, на това постижение: "И когато отвори четвъртия печат, чух гласа на четвъртото животно да казва: Ела и виж! И ето видях кон блед и името на седящия на него беше смърт и адът идеше след него".
към текста >>
37.
8. СЕДМА ЛЕКЦИЯ. Нюрнберг 24 Юни 1908 г.
GA_104 Апокалипсисът на Йоан
Между тази Атлантска епоха и онази, която следва след
война
та на всички против всички, ние имаме нашата, След атлантската епоха.
А именно казахме, че на определена степен на посвещението на посветения му се показва това, кое то после слиза и става събитие на физическия свят. Но в последната и предпоследната сказка ние създадохме и една друга основа за такова пророческо изкуство и ние описахме именно, че човекът се е развил в духовните сфери до неговото днешно съществувание. Но всяко бъдеще е, в известно отношение, също едно повторение на миналото. Обаче това не става така, че нещата на миналото да се повтарят още веднъж по същия начин, а миналите събития се повтарят в бъдещите времена в един измамен смисъл. Когато в последните разглеждания говорихме, че през време на старата Атлантска епоха човекът е имал един вид ясновидство, че именно през време на своето нощно състояние той възлизаше съзнателно в духовните светове, ние трябва да бъдем наясно, че това състояние на определено ясновидство се повтаря за човечеството.
Между тази Атлантска епоха и онази, която следва след войната на всички против всички, ние имаме нашата, След атлантската епоха.
След тази епоха това, което е било по-рано, което е било през Атлантската епоха, ще се повтори по определен начин, само че с огромна разлика. През Атлантската епоха човекът имаше едно съновидно, сумрачно ясновиждащо съзнание и когато се издигаше в по-висшите светове, неговото себесъзнание затъмняваше и тогава той се чувствуваше като в групова душа. След великата война на всички против всички човекът отново ще вижда по определен начин в по-висшия свят. Това, което той по-рано имаше като смътно ясновиждане, ще го има отново след великата война; но към това ново ясновиждане той ще е прибавил това, което постепенно е придобил във външния физически свят. Между атлантския потоп и войната на всички против всички човекът трябваше временно да се откаже от виждането в духовните светове.
към текста >>
След великата
война
на всички против всички човекът отново ще вижда по определен начин в по-висшия свят.
Обаче това не става така, че нещата на миналото да се повтарят още веднъж по същия начин, а миналите събития се повтарят в бъдещите времена в един измамен смисъл. Когато в последните разглеждания говорихме, че през време на старата Атлантска епоха човекът е имал един вид ясновидство, че именно през време на своето нощно състояние той възлизаше съзнателно в духовните светове, ние трябва да бъдем наясно, че това състояние на определено ясновидство се повтаря за човечеството. Между тази Атлантска епоха и онази, която следва след войната на всички против всички, ние имаме нашата, След атлантската епоха. След тази епоха това, което е било по-рано, което е било през Атлантската епоха, ще се повтори по определен начин, само че с огромна разлика. През Атлантската епоха човекът имаше едно съновидно, сумрачно ясновиждащо съзнание и когато се издигаше в по-висшите светове, неговото себесъзнание затъмняваше и тогава той се чувствуваше като в групова душа.
След великата война на всички против всички човекът отново ще вижда по определен начин в по-висшия свят.
Това, което той по-рано имаше като смътно ясновиждане, ще го има отново след великата война; но към това ново ясновиждане той ще е прибавил това, което постепенно е придобил във външния физически свят. Между атлантския потоп и войната на всички против всички човекът трябваше временно да се откаже от виждането в духовните светове. Той трябваше да се задоволи да вижда само това, което за него можеше да се вижда само при така нареченото будно съзнание, което се намира около него във физическия свят. Това е днес нормалното състояние. В замяна на това за човека стана възможно да развие през това време своето себесъзнание, своя индивидуален Аз, да се чувствува така да се каже вътре в своята кожа като една отдел на азова личност.
към текста >>
Това, което той по-рано имаше като смътно ясновиждане, ще го има отново след великата
война
; но към това ново ясновиждане той ще е прибавил това, което постепенно е придобил във външния физически свят.
Когато в последните разглеждания говорихме, че през време на старата Атлантска епоха човекът е имал един вид ясновидство, че именно през време на своето нощно състояние той възлизаше съзнателно в духовните светове, ние трябва да бъдем наясно, че това състояние на определено ясновидство се повтаря за човечеството. Между тази Атлантска епоха и онази, която следва след войната на всички против всички, ние имаме нашата, След атлантската епоха. След тази епоха това, което е било по-рано, което е било през Атлантската епоха, ще се повтори по определен начин, само че с огромна разлика. През Атлантската епоха човекът имаше едно съновидно, сумрачно ясновиждащо съзнание и когато се издигаше в по-висшите светове, неговото себесъзнание затъмняваше и тогава той се чувствуваше като в групова душа. След великата война на всички против всички човекът отново ще вижда по определен начин в по-висшия свят.
Това, което той по-рано имаше като смътно ясновиждане, ще го има отново след великата война; но към това ново ясновиждане той ще е прибавил това, което постепенно е придобил във външния физически свят.
Между атлантския потоп и войната на всички против всички човекът трябваше временно да се откаже от виждането в духовните светове. Той трябваше да се задоволи да вижда само това, което за него можеше да се вижда само при така нареченото будно съзнание, което се намира около него във физическия свят. Това е днес нормалното състояние. В замяна на това за човека стана възможно да развие през това време своето себесъзнание, своя индивидуален Аз, да се чувствува така да се каже вътре в своята кожа като една отдел на азова личност. Това е придобил той.
към текста >>
Между атлантския потоп и
война
та на всички против всички човекът трябваше временно да се откаже от виждането в духовните светове.
Между тази Атлантска епоха и онази, която следва след войната на всички против всички, ние имаме нашата, След атлантската епоха. След тази епоха това, което е било по-рано, което е било през Атлантската епоха, ще се повтори по определен начин, само че с огромна разлика. През Атлантската епоха човекът имаше едно съновидно, сумрачно ясновиждащо съзнание и когато се издигаше в по-висшите светове, неговото себесъзнание затъмняваше и тогава той се чувствуваше като в групова душа. След великата война на всички против всички човекът отново ще вижда по определен начин в по-висшия свят. Това, което той по-рано имаше като смътно ясновиждане, ще го има отново след великата война; но към това ново ясновиждане той ще е прибавил това, което постепенно е придобил във външния физически свят.
Между атлантския потоп и войната на всички против всички човекът трябваше временно да се откаже от виждането в духовните светове.
Той трябваше да се задоволи да вижда само това, което за него можеше да се вижда само при така нареченото будно съзнание, което се намира около него във физическия свят. Това е днес нормалното състояние. В замяна на това за човека стана възможно да развие през това време своето себесъзнание, своя индивидуален Аз, да се чувствува така да се каже вътре в своята кожа като една отдел на азова личност. Това е придобил той. Но той запазва тази индивидуалност и когато отново се издига в по-висшите духовни светове, а това възлизане във висшите светове ще стане за него отново възможно след войната на всички против всички.
към текста >>
Той трябваше да се задоволи да вижда само това, което за него можеше да се вижда само при така нареченото будно съзнание, което се на
мир
а около него във физическия свят.
След тази епоха това, което е било по-рано, което е било през Атлантската епоха, ще се повтори по определен начин, само че с огромна разлика. През Атлантската епоха човекът имаше едно съновидно, сумрачно ясновиждащо съзнание и когато се издигаше в по-висшите светове, неговото себесъзнание затъмняваше и тогава той се чувствуваше като в групова душа. След великата война на всички против всички човекът отново ще вижда по определен начин в по-висшия свят. Това, което той по-рано имаше като смътно ясновиждане, ще го има отново след великата война; но към това ново ясновиждане той ще е прибавил това, което постепенно е придобил във външния физически свят. Между атлантския потоп и войната на всички против всички човекът трябваше временно да се откаже от виждането в духовните светове.
Той трябваше да се задоволи да вижда само това, което за него можеше да се вижда само при така нареченото будно съзнание, което се намира около него във физическия свят.
Това е днес нормалното състояние. В замяна на това за човека стана възможно да развие през това време своето себесъзнание, своя индивидуален Аз, да се чувствува така да се каже вътре в своята кожа като една отдел на азова личност. Това е придобил той. Но той запазва тази индивидуалност и когато отново се издига в по-висшите духовни светове, а това възлизане във висшите светове ще стане за него отново възможно след войната на всички против всички. Обаче това възлизане не би му било възможно, ако към средата на нашата, протичаща във физическия свят епоха той не би станал причастник на онова велико космическо събитие, което вчера извикахме пред погледа на нашата душа.
към текста >>
Но той запазва тази индивидуалност и когато отново се издига в по-висшите духовни светове, а това възлизане във висшите светове ще стане за него отново възможно след
война
та на всички против всички.
Между атлантския потоп и войната на всички против всички човекът трябваше временно да се откаже от виждането в духовните светове. Той трябваше да се задоволи да вижда само това, което за него можеше да се вижда само при така нареченото будно съзнание, което се намира около него във физическия свят. Това е днес нормалното състояние. В замяна на това за човека стана възможно да развие през това време своето себесъзнание, своя индивидуален Аз, да се чувствува така да се каже вътре в своята кожа като една отдел на азова личност. Това е придобил той.
Но той запазва тази индивидуалност и когато отново се издига в по-висшите духовни светове, а това възлизане във висшите светове ще стане за него отново възможно след войната на всички против всички.
Обаче това възлизане не би му било възможно, ако към средата на нашата, протичаща във физическия свят епоха той не би станал причастник на онова велико космическо събитие, което вчера извикахме пред погледа на нашата душа. Човекът би трябвало да потъне в един вид пропаст, ако той не би бил предпазен от това потъване чрез идването на Христа в нашия свят. Така ние трябва да си представим, че в тази епоха човекът е слязъл напълно във физическия свят. /виж рис. № 3/.
към текста >>
Ние описахме Древно-индийската епоха, когато човекът се на
мир
аше относително в една духовна сфера.
/виж рис. № 3/. Представете си физическия свят отбелязан с една хоризонтална черта, а над него това, което наричаме духовен, небесен свят. Под тази черта е това, което наричаме бездна. Фактически човекът достига линията, която отделя духовния свят като бездната, точно през Четвъртата културна епоха, която описахме.
Ние описахме Древно-индийската епоха, когато човекът се намираше относително в една духовна сфера.
По-рано той беше горе в духовния свят. През време на Атлантида той още притежаваше едно смътно ясно виждане. Сега той слиза долу и достига линията, когато започвайки от Рим световната империя се разширява и в тази световна империя човекът добива пълно съзнание за себе си като външно сетивно същество, като личност. Това стана тогава, когато римското понятие за правото се появи на света, когато всеки искаше да бъде една отделна личност, един отделен гражданин. Тогава човекът достигна линията на физическото поле.
към текста >>
В течение на Лунното развитие в съществата и създанията бе влята, вдъхната Мъдростта и тя съществува вече в тях, когато Земята възниква из
мир
овия сумрак.
Но не мислете, че тази мъдрост не е трябвало да бъде първо създадена! О, не, светът не е бил винаги така изпълнен с мъдрост. През време на Лунното развитие тази мъдрост е била вдъхната постепенно в това, което днес ни заобикаля. През време на Лунното развитие това, което е действувало хаотично едно през друго, е било така изградено, че то е изпълнено с мъдрост. Ако бихте могли да насочите вашия поглед към старата Луна, вие бихте открили, че там всичко е било хаотично разбъркано, не е било мъдро устроено.
В течение на Лунното развитие в съществата и създанията бе влята, вдъхната Мъдростта и тя съществува вече в тях, когато Земята възниква из мировия сумрак.
Сега всички неща се явиха пропити с Мъдрост. И както днес човекът поглежда в заобикалящия го свят и вижда навсякъде проявена мъдрост, така също, когато ще достигне на Юпитер, той ще вижда всички същества около него да проявяват нещо твърде особено. Те ще излъчват нещо като ухание на Любовта, която събужда блаженство. Любов ще се излъчва от всички същества, от всички неща и мисията на Земята е тази да развие Любовта. Тогава Любовта ще се разлива през всички същества, през всички неща, както днес Мъдростта царува във всички неща.
към текста >>
Той би се прераждал по-нататък в бъдещите времена до края на
война
та на всички против всички и след това.
Но в хода на космическото развитие човек трябва да има такива импулс и само до тогава, докато дойде един нов импулс. Спира ли човек тук, той изостава назад именно на тази степен. Следователно човек не трябва да проявява неразбиране за историческото развитие; той не трябва да казва, че във всички култури се съдържа същият принцип. Не напразно една култура се изгражда след друга. Да предположим, че някой би искал да проспи така християнското развитие.
Той би се прераждал по-нататък в бъдещите времена до края на войната на всички против всички и след това.
Но тогава той не би имал в себе си нищо от великия Христов Принцип на Любовта, който събира, съединява отделните Азове, който събира хората в общности. А би имал всичко, което води именно Аза надолу в бездната. Такъв човек би имал разединяващите сили, разкъсващите сили. А това ни показва едното обстоятелство, което може да ни доведе до въпроса: Защо отварянето на 4 печата ни дава една толкова неутешителна картина? Защото там са показани онези хора, които искат да останат с това, което са им дали тези 4-ри подготвителни културни епохи, в които се намира старата форма на Луцифер, която ги разединява.
към текста >>
Защото там са показани онези хора, които искат да останат с това, което са им дали тези 4-ри подготвителни културни епохи, в които се на
мир
а старата форма на Луцифер, която ги разединява.
Той би се прераждал по-нататък в бъдещите времена до края на войната на всички против всички и след това. Но тогава той не би имал в себе си нищо от великия Христов Принцип на Любовта, който събира, съединява отделните Азове, който събира хората в общности. А би имал всичко, което води именно Аза надолу в бездната. Такъв човек би имал разединяващите сили, разкъсващите сили. А това ни показва едното обстоятелство, което може да ни доведе до въпроса: Защо отварянето на 4 печата ни дава една толкова неутешителна картина?
Защото там са показани онези хора, които искат да останат с това, което са им дали тези 4-ри подготвителни културни епохи, в които се намира старата форма на Луцифер, която ги разединява.
Ето защо чрез отварянето на печатите ни се показва също, как те приемат именно формата, която сами са добили. Те са проспали събитието на Христа Исуса; те се прераждали във формите, които могат да им бъдат дадени без влиянието на Христовия Принцип. Ето защо отново се явява това, което показва само интелигентността, само ума, 4-ри пъти едно след друго се явява конят. Явява се древната форма на човека, която той е добил чрез това, че е приел конската природа. Тази форма се явява при отварянето на печатите.
към текста >>
Тук ние виждаме, как ясно ни се показва, че онзи момент, в който се явява Христос Исус, е една важна епоха за човечеството; това е онази епоха, която прави, щото след
война
та на всички против всички да се явят отново 4-те епохи, където онези, които са изостанали назад, са измъчвани от материалността, която е вървяла в развитието и с която те са се обвързали; където те са измъчвани и изтезавани от втвърдената, огрубялата материя.
Тази форма се явява при отварянето на печатите. А в момента, когато се отваря 5-ят печат, на какво ни се обръща вниманието? Обръща ни се вниманието върху онези, у които в предидущата епоха са се научили да разбират събитието на Христа Исуса. Те са облечени в бели дрехи, останалите са незачетени, били са образно заклани; те са онези, които са били запазени за одухотворяването на света. И така съединяването с Принципа на Христа Исуса е това, което довежда хората до там, да могат да имат тези бели дрехи, да се явят, когато се отвори 5-ят печат.
Тук ние виждаме, как ясно ни се показва, че онзи момент, в който се явява Христос Исус, е една важна епоха за човечеството; това е онази епоха, която прави, щото след войната на всички против всички да се явят отново 4-те епохи, където онези, които са изостанали назад, са измъчвани от материалността, която е вървяла в развитието и с която те са се обвързали; където те са измъчвани и изтезавани от втвърдената, огрубялата материя.
И всичко, което ни се описва при отварянето на печатите, не е нищо друго освен слизането в бездната. Докато в 5-та епоха ни се насочва само накратко вниманието върху онези, които са избрани, във всичко друго ни са показани онези, които остават в материалността, които отиват в бездната, които приемат предишните форми, защото не са вървели в крак с развитието, защото не са приели в себе си Силата, чрез която да могат да преодолеят тези форми. Можете да си съставите за това следния образ: Представете си, че всички ваши сегашни човешки форми са направени от каучук и вътре в тези човешки тела от каучук вашата вътрешна душевна сила, която предава на тези каучукови тела човешката форма! Представете си, че отнемаме душевната сила; тогава каучуковите тела биха се свили, биха изгубели своята форма. Хората биха добили животински форми.
към текста >>
Там не ще има една колония, ограничена на определено място, но от цялата човешка маса ще се отберат навсякъде онези, които ще са узрели, за да образуват добрата, благородната, красивата страна на следващата култура, след
война
та на всички против всички.
Така ще се случи с онези, които ще отпаднат назад: те ще образуват един свят, който стои така да се каже под днешния свят, един свят на бездната, където човекът отново ще приеме животинската форма. Така ние се научаваме да разбираме, какво ще бъде в действителност развитието. Част по част ще се прояви онова, което сега се подготвя, както и в нашата епоха се е проявило част по част това, което е било заложено през Атлантската епоха. Аз разказах, как в последната третина на Атлантската епоха се е образувала една малка колония, от която са изходили нашите култури, от които ще произхождат също и по-късните две култури, които ще следват. За следващата епоха, която ще замени всички други, това ще бъде малко различно.
Там не ще има една колония, ограничена на определено място, но от цялата човешка маса ще се отберат навсякъде онези, които ще са узрели, за да образуват добрата, благородната, красивата страна на следващата култура, след войната на всички против всички.
Това отново е един напредък по отношение на предишната Атлантска епоха, тъй като тогава на едно малко място се разви колонията, а при нас е дадена възможността да се подберат върху цялата Земя и от всички племена онези, които действително разбират зова на мисията на Земята, които разбират да оживят в себе си Христа, да развият принципа на братската Любов по цялата Земя; а именно да го развият в правилния смисъл, в смисъла на християнските изповедания, в смисъла на истинското езотерично християнство, което може да възникне от всички култури. Онези, които разбират този християнски Принцип, те ще бъдат там в онази епоха, която ще следва великата война на всички против всички. Нашата сегашна култура, нашата чиста култура на ума, всичко това, което в нашата епоха се развива все повече и повече към бездната на ума а това вие можете да изпитате във всички области на живота -, ще бъде последвано от една епоха, в която човекът ще бъде роб на ума, на интелигентността, на личността, в която той ще загине. Съществува само едно единствено средство, за да се запази личността, а това е одухотворяването. Онези, които разберат да развият духовния живот, ще принадлежат към групата на белязаните с печата на доброто и избрани от всички народи, които ще се явят в бели дрехи след войната на всички против всички.
към текста >>
Онези, които разбират този християнски Принцип, те ще бъдат там в онази епоха, която ще следва великата
война
на всички против всички.
Част по част ще се прояви онова, което сега се подготвя, както и в нашата епоха се е проявило част по част това, което е било заложено през Атлантската епоха. Аз разказах, как в последната третина на Атлантската епоха се е образувала една малка колония, от която са изходили нашите култури, от които ще произхождат също и по-късните две култури, които ще следват. За следващата епоха, която ще замени всички други, това ще бъде малко различно. Там не ще има една колония, ограничена на определено място, но от цялата човешка маса ще се отберат навсякъде онези, които ще са узрели, за да образуват добрата, благородната, красивата страна на следващата култура, след войната на всички против всички. Това отново е един напредък по отношение на предишната Атлантска епоха, тъй като тогава на едно малко място се разви колонията, а при нас е дадена възможността да се подберат върху цялата Земя и от всички племена онези, които действително разбират зова на мисията на Земята, които разбират да оживят в себе си Христа, да развият принципа на братската Любов по цялата Земя; а именно да го развият в правилния смисъл, в смисъла на християнските изповедания, в смисъла на истинското езотерично християнство, което може да възникне от всички култури.
Онези, които разбират този християнски Принцип, те ще бъдат там в онази епоха, която ще следва великата война на всички против всички.
Нашата сегашна култура, нашата чиста култура на ума, всичко това, което в нашата епоха се развива все повече и повече към бездната на ума а това вие можете да изпитате във всички области на живота -, ще бъде последвано от една епоха, в която човекът ще бъде роб на ума, на интелигентността, на личността, в която той ще загине. Съществува само едно единствено средство, за да се запази личността, а това е одухотворяването. Онези, които разберат да развият духовния живот, ще принадлежат към групата на белязаните с печата на доброто и избрани от всички народи, които ще се явят в бели дрехи след войната на всички против всички. Сега, изхождайки от нашата непосредствена настояща култура на ума, ние започваме да разбираме духовния свят. А това е истинският антропософски стремеж, да разберем духовния свят изхождайки от днешната култура на ума, да съберем хората, които могат да разберат зова за одухотворението на света.
към текста >>
Онези, които разберат да развият духовния живот, ще принадлежат към групата на белязаните с печата на доброто и избрани от всички народи, които ще се явят в бели дрехи след
война
та на всички против всички.
Там не ще има една колония, ограничена на определено място, но от цялата човешка маса ще се отберат навсякъде онези, които ще са узрели, за да образуват добрата, благородната, красивата страна на следващата култура, след войната на всички против всички. Това отново е един напредък по отношение на предишната Атлантска епоха, тъй като тогава на едно малко място се разви колонията, а при нас е дадена възможността да се подберат върху цялата Земя и от всички племена онези, които действително разбират зова на мисията на Земята, които разбират да оживят в себе си Христа, да развият принципа на братската Любов по цялата Земя; а именно да го развият в правилния смисъл, в смисъла на християнските изповедания, в смисъла на истинското езотерично християнство, което може да възникне от всички култури. Онези, които разбират този християнски Принцип, те ще бъдат там в онази епоха, която ще следва великата война на всички против всички. Нашата сегашна култура, нашата чиста култура на ума, всичко това, което в нашата епоха се развива все повече и повече към бездната на ума а това вие можете да изпитате във всички области на живота -, ще бъде последвано от една епоха, в която човекът ще бъде роб на ума, на интелигентността, на личността, в която той ще загине. Съществува само едно единствено средство, за да се запази личността, а това е одухотворяването.
Онези, които разберат да развият духовния живот, ще принадлежат към групата на белязаните с печата на доброто и избрани от всички народи, които ще се явят в бели дрехи след войната на всички против всички.
Сега, изхождайки от нашата непосредствена настояща култура на ума, ние започваме да разбираме духовния свят. А това е истинският антропософски стремеж, да разберем духовния свят изхождайки от днешната култура на ума, да съберем хората, които могат да разберат зова за одухотворението на света. Тези хора не ще образуват една затворена в себе си колония, а те ще бъдат от всички народи и ще преминат в Шестата културна епоха, т.е. още не в онази голяма 6-та епоха след войната на всички против всички, а в 6-та културна епоха. Тук временно все още има необходимости, които са свързани с расовите необходимости.
към текста >>
още не в онази голяма 6-та епоха след
война
та на всички против всички, а в 6-та културна епоха.
Съществува само едно единствено средство, за да се запази личността, а това е одухотворяването. Онези, които разберат да развият духовния живот, ще принадлежат към групата на белязаните с печата на доброто и избрани от всички народи, които ще се явят в бели дрехи след войната на всички против всички. Сега, изхождайки от нашата непосредствена настояща култура на ума, ние започваме да разбираме духовния свят. А това е истинският антропософски стремеж, да разберем духовния свят изхождайки от днешната култура на ума, да съберем хората, които могат да разберат зова за одухотворението на света. Тези хора не ще образуват една затворена в себе си колония, а те ще бъдат от всички народи и ще преминат в Шестата културна епоха, т.е.
още не в онази голяма 6-та епоха след войната на всички против всички, а в 6-та културна епоха.
Тук временно все още има необходимости, които са свързани с расовите необходимости. И наистина в нашата епоха расите и културната епоха все още се примесват. Същинското понятие за раса е изгубило своето значение, но то все още играе известна роля. Невъзможно е всяка една мисия в наше време да бъде упражнена по равностоен начин от всеки един народ. Някои народи са особено предназначени за това.
към текста >>
Този ум ще се разшири още повече, хората ще употребят още повече духовните сили за постигането на това, което е за нуждите на тялото; те ще употребят още повече духовни сили, за да се унищожават едни други, преди
война
та на всички против всички.
Същинското понятие за раса е изгубило своето значение, но то все още играе известна роля. Невъзможно е всяка една мисия в наше време да бъде упражнена по равностоен начин от всеки един народ. Някои народи са особено предназначени за това. Народите, които днес са носители на западната култура, бяха избрани да доведат 5-та културна епоха до върха на нейното развитие; това бяха народите, които трябваше да развият ума. Ето защо там, където тази западна култура се разпространява, ние имаме предимно една култура на ума и тази култура не е стигнала още до своя край.
Този ум ще се разшири още повече, хората ще употребят още повече духовните сили за постигането на това, което е за нуждите на тялото; те ще употребят още повече духовни сили, за да се унищожават едни други, преди войната на всички против всички.
Ще се направят много открития, за да се водят по-унищожителни войни, огромни сили на ума ще бъдат изразходвани за задоволяване на низшите инстинкти. Но въпреки всичко това сред тази наша съвременна култура се подготвя онова, за което има заложби в определени народи на източна Европа, главно на северо-източна Европа. Подготвят се народи да възкръснат от известна тъпота и да донесат могъщи, велики духовни импулси, да донесат нещо, което е противоположно на ума. Преди 6-та културна епоха, символизирана чрез църквата от Филаделфия, ние ще изпитаме едно мощно обединение на народите, един вид брак между интелигентността, между ума от една страна и духовността от друга. Днес ние изпитваме едвам зорите на това бракосъчетание и никой не бива да схваща това, което току що казах, като една възхвала на нашето време.
към текста >>
Импулса на Христа Исуса и ще образуват великото братство, което ще надживее
война
та на всички против всички, ще бъде ненавиждано и преследвано по най-различни начини, но което ще даде основата на новата раса.
Ето защо на него са присъщи и всички грешки на едно преждевременно рождение. Всичко, което той изнася като изопачено представяне на някои западно-европейски неща, даже и всички негови глупави съждения, показват, че великите явления имат грешките на своите добродетели, че голямата интелигентност има глупостта на своята мъдрост. Това трябва да отбележим само като симптом за бъдещите времена, когато духовността на изток ще се съедини с интелектуалната култура на запада. От това съединение ще се роди епохата на Филаделфия. В това сливане, в това духовно бракосъчетание ще се намерят всички онези, които ще приемат в себе си.
Импулса на Христа Исуса и ще образуват великото братство, което ще надживее войната на всички против всички, ще бъде ненавиждано и преследвано по най-различни начини, но което ще даде основата на новата раса.
След като тази велика война ще донесе надигането на животинското сред онези, които ще са останали да живеят в старите форми, ще възникне тази добра раса. Хората на тази раса ще отнесат в бъдещите времена това, което ще образува висшата духовна култура на тези бъдещи времена. Така и ние ще изпитаме, че в нашата епоха между атлантския потоп и великата война на всички против всички, в епохата представена чрез Филаделфийската църква ще се образува една колония, която не ще се изсели, но ще бъде навсякъде, така че навсякъде ще се действува в смисъла на Филаделфийската църква, в смисъла на обединението на човечеството, в смисъла на християнския Принцип.
към текста >>
След като тази велика
война
ще донесе надигането на животинското сред онези, които ще са останали да живеят в старите форми, ще възникне тази добра раса.
Всичко, което той изнася като изопачено представяне на някои западно-европейски неща, даже и всички негови глупави съждения, показват, че великите явления имат грешките на своите добродетели, че голямата интелигентност има глупостта на своята мъдрост. Това трябва да отбележим само като симптом за бъдещите времена, когато духовността на изток ще се съедини с интелектуалната култура на запада. От това съединение ще се роди епохата на Филаделфия. В това сливане, в това духовно бракосъчетание ще се намерят всички онези, които ще приемат в себе си. Импулса на Христа Исуса и ще образуват великото братство, което ще надживее войната на всички против всички, ще бъде ненавиждано и преследвано по най-различни начини, но което ще даде основата на новата раса.
След като тази велика война ще донесе надигането на животинското сред онези, които ще са останали да живеят в старите форми, ще възникне тази добра раса.
Хората на тази раса ще отнесат в бъдещите времена това, което ще образува висшата духовна култура на тези бъдещи времена. Така и ние ще изпитаме, че в нашата епоха между атлантския потоп и великата война на всички против всички, в епохата представена чрез Филаделфийската църква ще се образува една колония, която не ще се изсели, но ще бъде навсякъде, така че навсякъде ще се действува в смисъла на Филаделфийската църква, в смисъла на обединението на човечеството, в смисъла на християнския Принцип.
към текста >>
Така и ние ще изпитаме, че в нашата епоха между атлантския потоп и великата
война
на всички против всички, в епохата представена чрез Филаделфийската църква ще се образува една колония, която не ще се изсели, но ще бъде навсякъде, така че навсякъде ще се действува в смисъла на Филаделфийската църква, в смисъла на обединението на човечеството, в смисъла на християнския Принцип.
От това съединение ще се роди епохата на Филаделфия. В това сливане, в това духовно бракосъчетание ще се намерят всички онези, които ще приемат в себе си. Импулса на Христа Исуса и ще образуват великото братство, което ще надживее войната на всички против всички, ще бъде ненавиждано и преследвано по най-различни начини, но което ще даде основата на новата раса. След като тази велика война ще донесе надигането на животинското сред онези, които ще са останали да живеят в старите форми, ще възникне тази добра раса. Хората на тази раса ще отнесат в бъдещите времена това, което ще образува висшата духовна култура на тези бъдещи времена.
Така и ние ще изпитаме, че в нашата епоха между атлантския потоп и великата война на всички против всички, в епохата представена чрез Филаделфийската църква ще се образува една колония, която не ще се изсели, но ще бъде навсякъде, така че навсякъде ще се действува в смисъла на Филаделфийската църква, в смисъла на обединението на човечеството, в смисъла на християнския Принцип.
към текста >>
38.
9. ОСМА ЛЕКЦИЯ. Нюрнберг, 25 Юни 1908 г.
GA_104 Апокалипсисът на Йоан
Тъй като няколкократно вече говорихме за това, че нашите 7 култури ще завършат с
война
та на всички против всички, ние ще трябва да си представим една такава
война
като нещо съвършено различно в сравнение с представите, които до сега имаме за войните.
ОСМА ЛЕКЦИЯ
Тъй като няколкократно вече говорихме за това, че нашите 7 култури ще завършат с войната на всички против всички, ние ще трябва да си представим една такава война като нещо съвършено различно в сравнение с представите, които до сега имаме за войните.
Трябва да имаме предвид, коя е основата, коя е истинската причина за тази война. Основата или причината на тази война ще бъде тази, че егоизмът, себелюбието на хората ще вземат надмощие в живота на Земята. Сега в нашите разглеждания ние стигнахме до там, че можахме да видим, какъв двуостър меч е този Аз на човека. Който не размисля напълно, че този Аз е един двуостър меч, той едва ли ще може да разбере целият смисъл на развитието на човечеството и на света. От една страна този Аз е причината хората да се втвърдят в себе си, да искат да поставят в услуга на този свой Аз всички външни неща и вътрешни блага, всичко, до което могат да се домогнат.
към текста >>
Трябва да имаме предвид, коя е основата, коя е истинската причина за тази
война
.
ОСМА ЛЕКЦИЯ Тъй като няколкократно вече говорихме за това, че нашите 7 култури ще завършат с войната на всички против всички, ние ще трябва да си представим една такава война като нещо съвършено различно в сравнение с представите, които до сега имаме за войните.
Трябва да имаме предвид, коя е основата, коя е истинската причина за тази война.
Основата или причината на тази война ще бъде тази, че егоизмът, себелюбието на хората ще вземат надмощие в живота на Земята. Сега в нашите разглеждания ние стигнахме до там, че можахме да видим, какъв двуостър меч е този Аз на човека. Който не размисля напълно, че този Аз е един двуостър меч, той едва ли ще може да разбере целият смисъл на развитието на човечеството и на света. От една страна този Аз е причината хората да се втвърдят в себе си, да искат да поставят в услуга на този свой Аз всички външни неща и вътрешни блага, всичко, до което могат да се домогнат. Този Аз е причината всички желания на човека да бъдат насочени само за задоволяването на този Аз като такъв.
към текста >>
Основата или причината на тази
война
ще бъде тази, че егоизмът, себелюбието на хората ще вземат надмощие в живота на Земята.
ОСМА ЛЕКЦИЯ Тъй като няколкократно вече говорихме за това, че нашите 7 култури ще завършат с войната на всички против всички, ние ще трябва да си представим една такава война като нещо съвършено различно в сравнение с представите, които до сега имаме за войните. Трябва да имаме предвид, коя е основата, коя е истинската причина за тази война.
Основата или причината на тази война ще бъде тази, че егоизмът, себелюбието на хората ще вземат надмощие в живота на Земята.
Сега в нашите разглеждания ние стигнахме до там, че можахме да видим, какъв двуостър меч е този Аз на човека. Който не размисля напълно, че този Аз е един двуостър меч, той едва ли ще може да разбере целият смисъл на развитието на човечеството и на света. От една страна този Аз е причината хората да се втвърдят в себе си, да искат да поставят в услуга на този свой Аз всички външни неща и вътрешни блага, всичко, до което могат да се домогнат. Този Аз е причината всички желания на човека да бъдат насочени само за задоволяването на този Аз като такъв. Как този Аз се стреми да усвои и направи своя собственост една част от общата земна собственост, как този Аз се стреми да премахне от своята област всички други азове, да води война против тях, това е едната страна на Аза.
към текста >>
Как този Аз се стреми да усвои и направи своя собственост една част от общата земна собственост, как този Аз се стреми да премахне от своята област всички други азове, да води
война
против тях, това е едната страна на Аза.
Основата или причината на тази война ще бъде тази, че егоизмът, себелюбието на хората ще вземат надмощие в живота на Земята. Сега в нашите разглеждания ние стигнахме до там, че можахме да видим, какъв двуостър меч е този Аз на човека. Който не размисля напълно, че този Аз е един двуостър меч, той едва ли ще може да разбере целият смисъл на развитието на човечеството и на света. От една страна този Аз е причината хората да се втвърдят в себе си, да искат да поставят в услуга на този свой Аз всички външни неща и вътрешни блага, всичко, до което могат да се домогнат. Този Аз е причината всички желания на човека да бъдат насочени само за задоволяването на този Аз като такъв.
Как този Аз се стреми да усвои и направи своя собственост една част от общата земна собственост, как този Аз се стреми да премахне от своята област всички други азове, да води война против тях, това е едната страна на Аза.
Но от друга страна ние не трябва да забравяме, че този Аз е същевременно това, което дава на човека неговата самостоятелност, неговата вътрешна свобода, което повдига човека в истинския смисъл на думата. На този Аз почива достойнството на човека; той е заложбата за божественото в човека. Това понятие за Аза създава трудности за мнозина. На нас ни стана ясно, че Азът на човека се е развил от една групова душевност, от един вид всеобгръщащ Аз, от който той се е диференцирал. Би било неправилно, ако човекът би проявил отново желание да се потопи в някакво всеобщо съзнание.
към текста >>
Този е така да се каже божественият
мир
ов план, да направи този Аз така самостоятелен, че той да може да поднесе и на самия Бог своята любов напълно свободно, като едно индивидуално същество.
Истинските антропософи нямат нищо от онова разбиране, което постоянно подчертава, че човешкият Аз трябва да премине в един всеобщ Аз, да се претопи в него в някаква каша. Истинският антропософски светоглед може да ни представя като крайна цел на развитието на общността на самостоятелните и свободни Азове, на добилите индивидуалност Азове. Тази е именно мисията на Земята, която се изразява чрез Любовта, че Азът се научава да застава свободно срещу другия Аз. Никоя любов не е съвършена, ако тя произтича от едно принуждение, от връзката съществуваща по необходимост. Единствено тогава, когато всеки Аз е така свободен и самостоятелен, че той може също така и да не обича, да не люби своите себеподобни, единствено тогава неговата любов е един напълно свободен дар.
Този е така да се каже божественият миров план, да направи този Аз така самостоятелен, че той да може да поднесе и на самия Бог своята любов напълно свободно, като едно индивидуално същество.
Да бъде човекът принуден, колкото и малко да е това, да бъде той принуден да люби, това значи той да бъде обвързан в неговата свобода. И така Азът ще бъде залогът за най-висшата цел на човека. Но същевременно, когато се втвърдява в себе си, той е изкусителят, който тласка човека в бездната. Тогава той е онова, което разделя хората едни от други, което ги подбужда към великата война на всички против всички, не само на война на народи срещу народи (защото тогава понятието "народ" съвсем не ще има вече значението, което то днес притежава), но към война на отделния човек срещу отделния човек в най-разнообразните области на живота: към война на едни съсловия срещу други, на касти срещу касти, на родове срещу родове. Ние показахме, че издигането на човека до понятието за Аза е едно висше постижение и той е можал да стигне до него именно благодарение на Християнството.
към текста >>
Тогава той е онова, което разделя хората едни от други, което ги подбужда към великата
война
на всички против всички, не само на
война
на народи срещу народи (защото тогава понятието "народ" съвсем не ще има вече значението, което то днес притежава), но към
война
на отделния човек срещу отделния човек в най-разнообразните области на живота: към
война
на едни съсловия срещу други, на касти срещу касти, на родове срещу родове.
Единствено тогава, когато всеки Аз е така свободен и самостоятелен, че той може също така и да не обича, да не люби своите себеподобни, единствено тогава неговата любов е един напълно свободен дар. Този е така да се каже божественият миров план, да направи този Аз така самостоятелен, че той да може да поднесе и на самия Бог своята любов напълно свободно, като едно индивидуално същество. Да бъде човекът принуден, колкото и малко да е това, да бъде той принуден да люби, това значи той да бъде обвързан в неговата свобода. И така Азът ще бъде залогът за най-висшата цел на човека. Но същевременно, когато се втвърдява в себе си, той е изкусителят, който тласка човека в бездната.
Тогава той е онова, което разделя хората едни от други, което ги подбужда към великата война на всички против всички, не само на война на народи срещу народи (защото тогава понятието "народ" съвсем не ще има вече значението, което то днес притежава), но към война на отделния човек срещу отделния човек в най-разнообразните области на живота: към война на едни съсловия срещу други, на касти срещу касти, на родове срещу родове.
Ние показахме, че издигането на човека до понятието за Аза е едно висше постижение и той е можал да стигне до него именно благодарение на Християнството. Христос Исус е донесъл този Аз в неговата пълнота. Ето защо този Аз трябва да бъде изразен с острия, двурежещ меч, който познавате, от единия от нашите печати. И че този остър, двурежещ меч излиза от устата на Сина Человечески, това е също така понятно; защото там, където човекът се е научил да изговаря с пълно съзнание "Аз", там той му бе даден, за да се издигне до най-висшето, но същевременно имайки възможността да потъне и до най-нисшето. Острият двурежещ меч е един от най-важните символи, които срещаме в Откровението.
към текста >>
Там, след
война
та на всички против всички както често подчертахме това в лицата на хората ще бъде изразено това, което се подготвя в душата на човека в нашата епоха.
Христос Исус е донесъл този Аз в неговата пълнота. Ето защо този Аз трябва да бъде изразен с острия, двурежещ меч, който познавате, от единия от нашите печати. И че този остър, двурежещ меч излиза от устата на Сина Человечески, това е също така понятно; защото там, където човекът се е научил да изговаря с пълно съзнание "Аз", там той му бе даден, за да се издигне до най-висшето, но същевременно имайки възможността да потъне и до най-нисшето. Острият двурежещ меч е един от най-важните символи, които срещаме в Откровението. Сега, когато вече сме наясно върху това, което бе изнесено накрая на последното разглеждане, че нашата сегашна култура ще бъде последвана от онази, която в посланията на Откровението е охарактеризирана чрез града Филаделфия, преди всичко ние трябва да отбележим, че от тази Шеста културна епоха ще бъдат избрани онези хора, които ще трябва да преминат и живеят в следващата епоха.
Там, след войната на всички против всички както често подчертахме това в лицата на хората ще бъде изразено това, което се подготвя в душата на човека в нашата епоха.
Така наречената Седма културна епоха ще има съвсем малко значение. Следователно ние сега живеем в Петата културна епоха или степен; тя ще бъде последвана от шестата, от която ще излязат определен брой хора с пълно разбиране на духовния свят, проникнати от онова разбиране на братската любов, която е плод именно на духовното познание. Най-зрелият плод на нашата съвременна култура ще се яви следователно в тази Шеста епоха. А това, което ще дойде след тази епоха, то ще бъде нещо, което е хладно, което е нито топло, нито студено. Това, което ще следва като Седма степен или културна епоха, то ще бъде в цялата култура като един презрял плод, като нещо, което наистина ще премине отвъд великата война на всички против всички, но не ще съдържа никакъв принцип на напредъка.
към текста >>
Това, което ще следва като Седма степен или културна епоха, то ще бъде в цялата култура като един презрял плод, като нещо, което наистина ще премине отвъд великата
война
на всички против всички, но не ще съдържа никакъв принцип на напредъка.
Там, след войната на всички против всички както често подчертахме това в лицата на хората ще бъде изразено това, което се подготвя в душата на човека в нашата епоха. Така наречената Седма културна епоха ще има съвсем малко значение. Следователно ние сега живеем в Петата културна епоха или степен; тя ще бъде последвана от шестата, от която ще излязат определен брой хора с пълно разбиране на духовния свят, проникнати от онова разбиране на братската любов, която е плод именно на духовното познание. Най-зрелият плод на нашата съвременна култура ще се яви следователно в тази Шеста епоха. А това, което ще дойде след тази епоха, то ще бъде нещо, което е хладно, което е нито топло, нито студено.
Това, което ще следва като Седма степен или културна епоха, то ще бъде в цялата култура като един презрял плод, като нещо, което наистина ще премине отвъд великата война на всички против всички, но не ще съдържа никакъв принцип на напредъка.
Така беше и когато се роди нашата Следатлантска епоха. Нека обърнем поглед назад към времето от преди атлантската катастрофа. Казахме: беше през последната третина на атлантската епоха, когато човечеството живееше на онзи континент, който днес образува дъното на Атлантическия океан, когато в близост до днешна Ирландия се образува една малка група, която беше стигнала до най-високата културна степен на Атлантида и която след това потегли към изток, от където произлязоха всички по-късни култури. Нека обгърнем с нашия вътрешен поглед това, нека си представим този откъс земя, който днес образува морето на запад от Ирландия; нека си представим, как оттам излиза една народност, която се изселва на изток и от която също се откъсва редица племена, които после населяват Европа. Всичко, което съставлява европейското население, е дошло от там.
към текста >>
Тогава Шестата културна степен ще бъде основата на това, което след
война
та на всички против всички ще възникне като нови култури, също както след Атлантската епоха са възникнали нашите култури.
Обаче нищо не остава неповлияно от друго. Достатъчно е да погледнете древната китайска литература; тя е била повлияна отвсякъде; обаче нейният основен тон запазва характера на Атлантида. Тази затвореност в себе си, това правене на открития и спиране при тях, тази неспособност да могат някога да се издигнат над определената степен, всичко това носи характера на Атлантската култура. Както в миналото стана с Петата атлантска раса, която даде хората способни да развият новите култури, и със Шестата и Седмата раси, които навлязоха в упадък, така ще стане и в нашата епоха. Сега още ние живеем с целия копнеж за Шестата култура, за онова, което трябва да бъде описано като образуващо се чрез съчетанието на Запада и Изтока.
Тогава Шестата културна степен ще бъде основата на това, което след войната на всички против всички ще възникне като нови култури, също както след Атлантската епоха са възникнали нашите култури.
Напротив Седмата културна степен (епоха) ще бъде представена чрез хладките. Тази Седмата културна епоха ще премине и в новата голяма епоха, както Шестата и Седмата атлантски раси преминаха в нашата епоха като втвърдени, вдървени раси. След войната на всички против всички между хората ще има две течения: от една страна течението на Филаделфия с принципа на напредъка, на вътрешната свобода, на братската любов, една малка група съставена от всички племена и народи; а от друга страна голямата маса на онези, които са станали хладки, остатъци от онези, които сега ще станат хладки. И задачата след великата война на всички против всички ще бъде тази, злото течение да бъде постепенно доведено към доброто чрез добрата раса, чрез доброто течение. Тази ще бъде главната задача след войната на всички против всички: Да бъде спасено това, което може да бъде спасено от онези, които след войната на всички против всички ще имат само стремеж да воюват помежду си, да оставят Аза да се проявява в най-грубия егоизъм.
към текста >>
След
война
та на всички против всички между хората ще има две течения: от една страна течението на Филаделфия с принципа на напредъка, на вътрешната свобода, на братската любов, една малка група съставена от всички племена и народи; а от друга страна голямата маса на онези, които са станали хладки, остатъци от онези, които сега ще станат хладки.
Както в миналото стана с Петата атлантска раса, която даде хората способни да развият новите култури, и със Шестата и Седмата раси, които навлязоха в упадък, така ще стане и в нашата епоха. Сега още ние живеем с целия копнеж за Шестата култура, за онова, което трябва да бъде описано като образуващо се чрез съчетанието на Запада и Изтока. Тогава Шестата културна степен ще бъде основата на това, което след войната на всички против всички ще възникне като нови култури, също както след Атлантската епоха са възникнали нашите култури. Напротив Седмата културна степен (епоха) ще бъде представена чрез хладките. Тази Седмата културна епоха ще премине и в новата голяма епоха, както Шестата и Седмата атлантски раси преминаха в нашата епоха като втвърдени, вдървени раси.
След войната на всички против всички между хората ще има две течения: от една страна течението на Филаделфия с принципа на напредъка, на вътрешната свобода, на братската любов, една малка група съставена от всички племена и народи; а от друга страна голямата маса на онези, които са станали хладки, остатъци от онези, които сега ще станат хладки.
И задачата след великата война на всички против всички ще бъде тази, злото течение да бъде постепенно доведено към доброто чрез добрата раса, чрез доброто течение. Тази ще бъде главната задача след войната на всички против всички: Да бъде спасено това, което може да бъде спасено от онези, които след войната на всички против всички ще имат само стремеж да воюват помежду си, да оставят Аза да се проявява в най-грубия егоизъм. Сред истинските окултни среди винаги се полагат предварителни грижи и се вземат предварителни мерки за такива неща в света. Не считайки факта, че човечеството ще бъде разделено на такива, които ще стоят отдясно и отляво, като нещо, което може да даде повод да се спори с плана на сътворението, като една жестокост на този план на сътворението; напротив считайки това като нещо, което е най-висша мъдрост в плана на Сътворението. Защото трябва да си представите, че чрез разделянето на злото от доброто силите на доброто ще могат да се подържат до най-висока степен.
към текста >>
И задачата след великата
война
на всички против всички ще бъде тази, злото течение да бъде постепенно доведено към доброто чрез добрата раса, чрез доброто течение.
Сега още ние живеем с целия копнеж за Шестата култура, за онова, което трябва да бъде описано като образуващо се чрез съчетанието на Запада и Изтока. Тогава Шестата културна степен ще бъде основата на това, което след войната на всички против всички ще възникне като нови култури, също както след Атлантската епоха са възникнали нашите култури. Напротив Седмата културна степен (епоха) ще бъде представена чрез хладките. Тази Седмата културна епоха ще премине и в новата голяма епоха, както Шестата и Седмата атлантски раси преминаха в нашата епоха като втвърдени, вдървени раси. След войната на всички против всички между хората ще има две течения: от една страна течението на Филаделфия с принципа на напредъка, на вътрешната свобода, на братската любов, една малка група съставена от всички племена и народи; а от друга страна голямата маса на онези, които са станали хладки, остатъци от онези, които сега ще станат хладки.
И задачата след великата война на всички против всички ще бъде тази, злото течение да бъде постепенно доведено към доброто чрез добрата раса, чрез доброто течение.
Тази ще бъде главната задача след войната на всички против всички: Да бъде спасено това, което може да бъде спасено от онези, които след войната на всички против всички ще имат само стремеж да воюват помежду си, да оставят Аза да се проявява в най-грубия егоизъм. Сред истинските окултни среди винаги се полагат предварителни грижи и се вземат предварителни мерки за такива неща в света. Не считайки факта, че човечеството ще бъде разделено на такива, които ще стоят отдясно и отляво, като нещо, което може да даде повод да се спори с плана на сътворението, като една жестокост на този план на сътворението; напротив считайки това като нещо, което е най-висша мъдрост в плана на Сътворението. Защото трябва да си представите, че чрез разделянето на злото от доброто силите на доброто ще могат да се подържат до най-висока степен. Защото след великата война на всички против всички доброто трябва да полага най-големи усилия, за да възвърне към доброто злите през епохата, когато това още ще бъде възможно.
към текста >>
Тази ще бъде главната задача след
война
та на всички против всички: Да бъде спасено това, което може да бъде спасено от онези, които след
война
та на всички против всички ще имат само стремеж да воюват помежду си, да оставят Аза да се проявява в най-грубия егоизъм.
Тогава Шестата културна степен ще бъде основата на това, което след войната на всички против всички ще възникне като нови култури, също както след Атлантската епоха са възникнали нашите култури. Напротив Седмата културна степен (епоха) ще бъде представена чрез хладките. Тази Седмата културна епоха ще премине и в новата голяма епоха, както Шестата и Седмата атлантски раси преминаха в нашата епоха като втвърдени, вдървени раси. След войната на всички против всички между хората ще има две течения: от една страна течението на Филаделфия с принципа на напредъка, на вътрешната свобода, на братската любов, една малка група съставена от всички племена и народи; а от друга страна голямата маса на онези, които са станали хладки, остатъци от онези, които сега ще станат хладки. И задачата след великата война на всички против всички ще бъде тази, злото течение да бъде постепенно доведено към доброто чрез добрата раса, чрез доброто течение.
Тази ще бъде главната задача след войната на всички против всички: Да бъде спасено това, което може да бъде спасено от онези, които след войната на всички против всички ще имат само стремеж да воюват помежду си, да оставят Аза да се проявява в най-грубия егоизъм.
Сред истинските окултни среди винаги се полагат предварителни грижи и се вземат предварителни мерки за такива неща в света. Не считайки факта, че човечеството ще бъде разделено на такива, които ще стоят отдясно и отляво, като нещо, което може да даде повод да се спори с плана на сътворението, като една жестокост на този план на сътворението; напротив считайки това като нещо, което е най-висша мъдрост в плана на Сътворението. Защото трябва да си представите, че чрез разделянето на злото от доброто силите на доброто ще могат да се подържат до най-висока степен. Защото след великата война на всички против всички доброто трябва да полага най-големи усилия, за да възвърне към доброто злите през епохата, когато това още ще бъде възможно. Това не ще бъде една задача на възпитанието, каквато са днешните задачи на възпитанието, а тогава ще съдействуват окултни сили.
към текста >>
Защото след великата
война
на всички против всички доброто трябва да полага най-големи усилия, за да възвърне към доброто злите през епохата, когато това още ще бъде възможно.
И задачата след великата война на всички против всички ще бъде тази, злото течение да бъде постепенно доведено към доброто чрез добрата раса, чрез доброто течение. Тази ще бъде главната задача след войната на всички против всички: Да бъде спасено това, което може да бъде спасено от онези, които след войната на всички против всички ще имат само стремеж да воюват помежду си, да оставят Аза да се проявява в най-грубия егоизъм. Сред истинските окултни среди винаги се полагат предварителни грижи и се вземат предварителни мерки за такива неща в света. Не считайки факта, че човечеството ще бъде разделено на такива, които ще стоят отдясно и отляво, като нещо, което може да даде повод да се спори с плана на сътворението, като една жестокост на този план на сътворението; напротив считайки това като нещо, което е най-висша мъдрост в плана на Сътворението. Защото трябва да си представите, че чрез разделянето на злото от доброто силите на доброто ще могат да се подържат до най-висока степен.
Защото след великата война на всички против всички доброто трябва да полага най-големи усилия, за да възвърне към доброто злите през епохата, когато това още ще бъде възможно.
Това не ще бъде една задача на възпитанието, каквато са днешните задачи на възпитанието, а тогава ще съдействуват окултни сили. Защото в следващата голяма епоха на развитието хората ще умеят да поставят в действие окултните сили. Добрите ще имат задачата да въздействува върху своите събратя, които са поели течението на злото. А в мировите окултни течения всичко предварително се подготвя за следващите времена. Но хората твърде малко разбират днес най-дълбокото от всички световни окултни течения.
към текста >>
А в
мир
овите окултни течения всичко предварително се подготвя за следващите времена.
Защото трябва да си представите, че чрез разделянето на злото от доброто силите на доброто ще могат да се подържат до най-висока степен. Защото след великата война на всички против всички доброто трябва да полага най-големи усилия, за да възвърне към доброто злите през епохата, когато това още ще бъде възможно. Това не ще бъде една задача на възпитанието, каквато са днешните задачи на възпитанието, а тогава ще съдействуват окултни сили. Защото в следващата голяма епоха на развитието хората ще умеят да поставят в действие окултните сили. Добрите ще имат задачата да въздействува върху своите събратя, които са поели течението на злото.
А в мировите окултни течения всичко предварително се подготвя за следващите времена.
Но хората твърде малко разбират днес най-дълбокото от всички световни окултни течения. Онова световно окултно течение, което подготвя това, казва на своите ученици: "хората говорят за добро и зло, но те не знаят, че в мировия план е необходимо злото да достигне до своята връхна точка, за да могат онези, които трябва да победят това зло, да употребят в побеждаването на злото своята сила така, щото от това да се получи толкова по-голямо добро" Обаче най-отбраните хора трябва да бъдат подготвени, за да могат да надживеят епохата на войната на всички против всички и да преминат в следващата епоха, където срещу тях ще застанат онези хора, които ще носят на лицето си знака на злото; те трябва да бъдат подготвени така, щото в човечеството да може да се влее колкото е възможно повече от силата на доброто. Ще има още възможност, щото меките още до известна степен тела след войната на всички против всички да бъдат преобразени чрез обърнатите към доброто души, чрез душите, които още през тази последна епоха ще бъдат обърнати към доброто. С това ще бъде постигнато много.
към текста >>
Онова световно окултно течение, което подготвя това, казва на своите ученици: "хората говорят за добро и зло, но те не знаят, че в
мир
овия план е необходимо злото да достигне до своята връхна точка, за да могат онези, които трябва да победят това зло, да употребят в побеждаването на злото своята сила така, щото от това да се получи толкова по-голямо добро"
Това не ще бъде една задача на възпитанието, каквато са днешните задачи на възпитанието, а тогава ще съдействуват окултни сили. Защото в следващата голяма епоха на развитието хората ще умеят да поставят в действие окултните сили. Добрите ще имат задачата да въздействува върху своите събратя, които са поели течението на злото. А в мировите окултни течения всичко предварително се подготвя за следващите времена. Но хората твърде малко разбират днес най-дълбокото от всички световни окултни течения.
Онова световно окултно течение, което подготвя това, казва на своите ученици: "хората говорят за добро и зло, но те не знаят, че в мировия план е необходимо злото да достигне до своята връхна точка, за да могат онези, които трябва да победят това зло, да употребят в побеждаването на злото своята сила така, щото от това да се получи толкова по-голямо добро"
Обаче най-отбраните хора трябва да бъдат подготвени, за да могат да надживеят епохата на войната на всички против всички и да преминат в следващата епоха, където срещу тях ще застанат онези хора, които ще носят на лицето си знака на злото; те трябва да бъдат подготвени така, щото в човечеството да може да се влее колкото е възможно повече от силата на доброто. Ще има още възможност, щото меките още до известна степен тела след войната на всички против всички да бъдат преобразени чрез обърнатите към доброто души, чрез душите, които още през тази последна епоха ще бъдат обърнати към доброто. С това ще бъде постигнато много. Доброто не би станало толкова голямо добро, ако то не би нараснало чрез побеждаването на злото. Любовта не би била толкова силна любов, ако тя не би добила тази сила работейки така, че и грозотата в лицата на злите хора да бъде победена.
към текста >>
Обаче най-отбраните хора трябва да бъдат подготвени, за да могат да надживеят епохата на
война
та на всички против всички и да преминат в следващата епоха, където срещу тях ще застанат онези хора, които ще носят на лицето си знака на злото; те трябва да бъдат подготвени така, щото в човечеството да може да се влее колкото е възможно повече от силата на доброто.
Защото в следващата голяма епоха на развитието хората ще умеят да поставят в действие окултните сили. Добрите ще имат задачата да въздействува върху своите събратя, които са поели течението на злото. А в мировите окултни течения всичко предварително се подготвя за следващите времена. Но хората твърде малко разбират днес най-дълбокото от всички световни окултни течения. Онова световно окултно течение, което подготвя това, казва на своите ученици: "хората говорят за добро и зло, но те не знаят, че в мировия план е необходимо злото да достигне до своята връхна точка, за да могат онези, които трябва да победят това зло, да употребят в побеждаването на злото своята сила така, щото от това да се получи толкова по-голямо добро"
Обаче най-отбраните хора трябва да бъдат подготвени, за да могат да надживеят епохата на войната на всички против всички и да преминат в следващата епоха, където срещу тях ще застанат онези хора, които ще носят на лицето си знака на злото; те трябва да бъдат подготвени така, щото в човечеството да може да се влее колкото е възможно повече от силата на доброто.
Ще има още възможност, щото меките още до известна степен тела след войната на всички против всички да бъдат преобразени чрез обърнатите към доброто души, чрез душите, които още през тази последна епоха ще бъдат обърнати към доброто. С това ще бъде постигнато много. Доброто не би станало толкова голямо добро, ако то не би нараснало чрез побеждаването на злото. Любовта не би била толкова силна любов, ако тя не би добила тази сила работейки така, че и грозотата в лицата на злите хора да бъде победена. Това ще бъде предварително подготвено и на учениците на съответните течения се казва: "И така, вие не трябва да мислите, че злото не е основано в самия план на Сътворението.
към текста >>
Ще има още възможност, щото меките още до известна степен тела след
война
та на всички против всички да бъдат преобразени чрез обърнатите към доброто души, чрез душите, които още през тази последна епоха ще бъдат обърнати към доброто.
Добрите ще имат задачата да въздействува върху своите събратя, които са поели течението на злото. А в мировите окултни течения всичко предварително се подготвя за следващите времена. Но хората твърде малко разбират днес най-дълбокото от всички световни окултни течения. Онова световно окултно течение, което подготвя това, казва на своите ученици: "хората говорят за добро и зло, но те не знаят, че в мировия план е необходимо злото да достигне до своята връхна точка, за да могат онези, които трябва да победят това зло, да употребят в побеждаването на злото своята сила така, щото от това да се получи толкова по-голямо добро" Обаче най-отбраните хора трябва да бъдат подготвени, за да могат да надживеят епохата на войната на всички против всички и да преминат в следващата епоха, където срещу тях ще застанат онези хора, които ще носят на лицето си знака на злото; те трябва да бъдат подготвени така, щото в човечеството да може да се влее колкото е възможно повече от силата на доброто.
Ще има още възможност, щото меките още до известна степен тела след войната на всички против всички да бъдат преобразени чрез обърнатите към доброто души, чрез душите, които още през тази последна епоха ще бъдат обърнати към доброто.
С това ще бъде постигнато много. Доброто не би станало толкова голямо добро, ако то не би нараснало чрез побеждаването на злото. Любовта не би била толкова силна любов, ако тя не би добила тази сила работейки така, че и грозотата в лицата на злите хора да бъде победена. Това ще бъде предварително подготвено и на учениците на съответните течения се казва: "И така, вие не трябва да мислите, че злото не е основано в самия план на Сътворението. То е вложено там, за да може чрез него да израсне великото добро." Онези чиито души се подготвят чрез такова едно учение, за да могат да изпълняват в бъдеще тази велика възпитателна задача, са ученици на едно духовно течение, което се нарича манихейство.
към текста >>
Така вие виждате, как съвременното човечество ще премине в новата епоха следваща
война
та на всички против всички, също както основната атлантска раса премина в нашата епоха и основа нашата култура.
Но не е така, защото смисълът на манихейското учение е това, което писах по-горе. Такова едно учение и неговото прилагане в бъдещето, в живота на бъдещето, както и учениците, които подготвят така, че в бъдещи прераждания да могат да изпълняват такава една задача, това трябва да разбираме под името Манихейство. Манес е онази висша индивидуалност, която непрестанно се преражда на Земята и е ръководещият дух на онези, които имат задачата да превърнат злото в добро. Когато говорим за великите ръководители на човечеството, трябва да си спомняме и за тази индивидуалност, която си е поставила тази задача. Въпреки че понастоящем този принцип на Манес трябваше да отстъпи много на заден план, понеже има толкова малко разбиране за духовното -, този чудесен и величествен принцип на манихейците ще спечели все повече и повече ученици, колкото повече се приближаваме до разбирането на духовния живот.
Така вие виждате, как съвременното човечество ще премине в новата епоха следваща войната на всички против всички, също както основната атлантска раса премина в нашата епоха и основа нашата култура.
След войната на всички против всички човечеството отново ще се развие в 7 редуващи се една след друга епохи. И ние вече видяхме, как това, което се казва в Откровението на Йоана върху отварянето на 7-те печата, ни дава характера на редуващите се една след друга основни култури, на 7-те културни степени след великата война. После, когато тази култура, която съвременният човек може да види само като посветен в астралния свят и в символизма на този свят, когато тази култура ще изтече, за нашето Земно развитие ще настъпи един период в който отново ще се явят нови форми. Този нов период, който ще последва току що описания, е символизиран в Откровението на Йоана чрез 7-те звуци на тръбите. Също както културата след войната на всички против всички е охарактеризирана чрез 7-те печата, защото ясновидецът може да я види само от астралния свят, така чрез звуците на тръбите е охарактеризирана следващата културна степен, поради това, че човек може да я възприеме само в духовния свят, където звучат звуците на сферите.
към текста >>
След
война
та на всички против всички човечеството отново ще се развие в 7 редуващи се една след друга епохи.
Такова едно учение и неговото прилагане в бъдещето, в живота на бъдещето, както и учениците, които подготвят така, че в бъдещи прераждания да могат да изпълняват такава една задача, това трябва да разбираме под името Манихейство. Манес е онази висша индивидуалност, която непрестанно се преражда на Земята и е ръководещият дух на онези, които имат задачата да превърнат злото в добро. Когато говорим за великите ръководители на човечеството, трябва да си спомняме и за тази индивидуалност, която си е поставила тази задача. Въпреки че понастоящем този принцип на Манес трябваше да отстъпи много на заден план, понеже има толкова малко разбиране за духовното -, този чудесен и величествен принцип на манихейците ще спечели все повече и повече ученици, колкото повече се приближаваме до разбирането на духовния живот. Така вие виждате, как съвременното човечество ще премине в новата епоха следваща войната на всички против всички, също както основната атлантска раса премина в нашата епоха и основа нашата култура.
След войната на всички против всички човечеството отново ще се развие в 7 редуващи се една след друга епохи.
И ние вече видяхме, как това, което се казва в Откровението на Йоана върху отварянето на 7-те печата, ни дава характера на редуващите се една след друга основни култури, на 7-те културни степени след великата война. После, когато тази култура, която съвременният човек може да види само като посветен в астралния свят и в символизма на този свят, когато тази култура ще изтече, за нашето Земно развитие ще настъпи един период в който отново ще се явят нови форми. Този нов период, който ще последва току що описания, е символизиран в Откровението на Йоана чрез 7-те звуци на тръбите. Също както културата след войната на всички против всички е охарактеризирана чрез 7-те печата, защото ясновидецът може да я види само от астралния свят, така чрез звуците на тръбите е охарактеризирана следващата културна степен, поради това, че човек може да я възприеме само в духовния свят, където звучат звуците на сферите. Както на астралното поле човек възприема света в образи, в символи, така той възприема света на Девакана чрез вдъхновяващата музика; и в този Девакан се намира така да се каже върхът на онова, което ще се разкрие след войната на всички против всички.
към текста >>
И ние вече видяхме, как това, което се казва в Откровението на Йоана върху отварянето на 7-те печата, ни дава характера на редуващите се една след друга основни култури, на 7-те културни степени след великата
война
.
Манес е онази висша индивидуалност, която непрестанно се преражда на Земята и е ръководещият дух на онези, които имат задачата да превърнат злото в добро. Когато говорим за великите ръководители на човечеството, трябва да си спомняме и за тази индивидуалност, която си е поставила тази задача. Въпреки че понастоящем този принцип на Манес трябваше да отстъпи много на заден план, понеже има толкова малко разбиране за духовното -, този чудесен и величествен принцип на манихейците ще спечели все повече и повече ученици, колкото повече се приближаваме до разбирането на духовния живот. Така вие виждате, как съвременното човечество ще премине в новата епоха следваща войната на всички против всички, също както основната атлантска раса премина в нашата епоха и основа нашата култура. След войната на всички против всички човечеството отново ще се развие в 7 редуващи се една след друга епохи.
И ние вече видяхме, как това, което се казва в Откровението на Йоана върху отварянето на 7-те печата, ни дава характера на редуващите се една след друга основни култури, на 7-те културни степени след великата война.
После, когато тази култура, която съвременният човек може да види само като посветен в астралния свят и в символизма на този свят, когато тази култура ще изтече, за нашето Земно развитие ще настъпи един период в който отново ще се явят нови форми. Този нов период, който ще последва току що описания, е символизиран в Откровението на Йоана чрез 7-те звуци на тръбите. Също както културата след войната на всички против всички е охарактеризирана чрез 7-те печата, защото ясновидецът може да я види само от астралния свят, така чрез звуците на тръбите е охарактеризирана следващата културна степен, поради това, че човек може да я възприеме само в духовния свят, където звучат звуците на сферите. Както на астралното поле човек възприема света в образи, в символи, така той възприема света на Девакана чрез вдъхновяващата музика; и в този Девакан се намира така да се каже върхът на онова, което ще се разкрие след войната на всички против всички. /виж рис.
към текста >>
Също както културата след
война
та на всички против всички е охарактеризирана чрез 7-те печата, защото ясновидецът може да я види само от астралния свят, така чрез звуците на тръбите е охарактеризирана следващата културна степен, поради това, че човек може да я възприеме само в духовния свят, където звучат звуците на сферите.
Така вие виждате, как съвременното човечество ще премине в новата епоха следваща войната на всички против всички, също както основната атлантска раса премина в нашата епоха и основа нашата култура. След войната на всички против всички човечеството отново ще се развие в 7 редуващи се една след друга епохи. И ние вече видяхме, как това, което се казва в Откровението на Йоана върху отварянето на 7-те печата, ни дава характера на редуващите се една след друга основни култури, на 7-те културни степени след великата война. После, когато тази култура, която съвременният човек може да види само като посветен в астралния свят и в символизма на този свят, когато тази култура ще изтече, за нашето Земно развитие ще настъпи един период в който отново ще се явят нови форми. Този нов период, който ще последва току що описания, е символизиран в Откровението на Йоана чрез 7-те звуци на тръбите.
Също както културата след войната на всички против всички е охарактеризирана чрез 7-те печата, защото ясновидецът може да я види само от астралния свят, така чрез звуците на тръбите е охарактеризирана следващата културна степен, поради това, че човек може да я възприеме само в духовния свят, където звучат звуците на сферите.
Както на астралното поле човек възприема света в образи, в символи, така той възприема света на Девакана чрез вдъхновяващата музика; и в този Девакан се намира така да се каже върхът на онова, което ще се разкрие след войната на всички против всички. /виж рис. № 4/ В горната схема имаме отново изброени епохите на Земното развитие на човечеството, като линията а б представлява нашата Пета Следатланска голямата епоха с нейните 7 културни епохи, така, че първата /1/ е Древно-индийската, втората/2/Древно-персийската, третата /3/ Асиро-вавилоно-халдео-египто-юдейската, четвъртата /4/ Гръцко-римската, петата /5/ нашата съвременна /Западно-европейска/ култура и т.н. Разделът обозначен с IV е Атлантската епоха, буквата "а" показва великия потоп, който слага край на тази епоха, а буквата "б" показва войната на всички против всички.
към текста >>
Както на астралното поле човек възприема света в образи, в символи, така той възприема света на Девакана чрез вдъхновяващата музика; и в този Девакан се на
мир
а така да се каже върхът на онова, което ще се разкрие след
война
та на всички против всички.
След войната на всички против всички човечеството отново ще се развие в 7 редуващи се една след друга епохи. И ние вече видяхме, как това, което се казва в Откровението на Йоана върху отварянето на 7-те печата, ни дава характера на редуващите се една след друга основни култури, на 7-те културни степени след великата война. После, когато тази култура, която съвременният човек може да види само като посветен в астралния свят и в символизма на този свят, когато тази култура ще изтече, за нашето Земно развитие ще настъпи един период в който отново ще се явят нови форми. Този нов период, който ще последва току що описания, е символизиран в Откровението на Йоана чрез 7-те звуци на тръбите. Също както културата след войната на всички против всички е охарактеризирана чрез 7-те печата, защото ясновидецът може да я види само от астралния свят, така чрез звуците на тръбите е охарактеризирана следващата културна степен, поради това, че човек може да я възприеме само в духовния свят, където звучат звуците на сферите.
Както на астралното поле човек възприема света в образи, в символи, така той възприема света на Девакана чрез вдъхновяващата музика; и в този Девакан се намира така да се каже върхът на онова, което ще се разкрие след войната на всички против всички.
/виж рис. № 4/ В горната схема имаме отново изброени епохите на Земното развитие на човечеството, като линията а б представлява нашата Пета Следатланска голямата епоха с нейните 7 културни епохи, така, че първата /1/ е Древно-индийската, втората/2/Древно-персийската, третата /3/ Асиро-вавилоно-халдео-египто-юдейската, четвъртата /4/ Гръцко-римската, петата /5/ нашата съвременна /Западно-европейска/ култура и т.н. Разделът обозначен с IV е Атлантската епоха, буквата "а" показва великия потоп, който слага край на тази епоха, а буквата "б" показва войната на всички против всички. После следва VI епоха, развиваща се също в 7 степени, която в Откровението е обозначена със 7-те печата, и най-после VII епоха, разделена също на 7 степени, представена чрез 7-те тръби.
към текста >>
Разделът обозначен с IV е Атлантската епоха, буквата "а" показва великия потоп, който слага край на тази епоха, а буквата "б" показва
война
та на всички против всички.
Също както културата след войната на всички против всички е охарактеризирана чрез 7-те печата, защото ясновидецът може да я види само от астралния свят, така чрез звуците на тръбите е охарактеризирана следващата културна степен, поради това, че човек може да я възприеме само в духовния свят, където звучат звуците на сферите. Както на астралното поле човек възприема света в образи, в символи, така той възприема света на Девакана чрез вдъхновяващата музика; и в този Девакан се намира така да се каже върхът на онова, което ще се разкрие след войната на всички против всички. /виж рис. № 4/ В горната схема имаме отново изброени епохите на Земното развитие на човечеството, като линията а б представлява нашата Пета Следатланска голямата епоха с нейните 7 културни епохи, така, че първата /1/ е Древно-индийската, втората/2/Древно-персийската, третата /3/ Асиро-вавилоно-халдео-египто-юдейската, четвъртата /4/ Гръцко-римската, петата /5/ нашата съвременна /Западно-европейска/ култура и т.н.
Разделът обозначен с IV е Атлантската епоха, буквата "а" показва великия потоп, който слага край на тази епоха, а буквата "б" показва войната на всички против всички.
После следва VI епоха, развиваща се също в 7 степени, която в Откровението е обозначена със 7-те печата, и най-после VII епоха, разделена също на 7 степени, представена чрез 7-те тръби. Тук се намира границата на нашето физическо земно развитие. Но преди Атлантската епоха са се развили на Земята още три епохи. Първата от тях /I/ едва ли бихме могли да назовем културна степен.
към текста >>
Тук се на
мир
а границата на нашето физическо земно развитие.
/виж рис. № 4/ В горната схема имаме отново изброени епохите на Земното развитие на човечеството, като линията а б представлява нашата Пета Следатланска голямата епоха с нейните 7 културни епохи, така, че първата /1/ е Древно-индийската, втората/2/Древно-персийската, третата /3/ Асиро-вавилоно-халдео-египто-юдейската, четвъртата /4/ Гръцко-римската, петата /5/ нашата съвременна /Западно-европейска/ култура и т.н. Разделът обозначен с IV е Атлантската епоха, буквата "а" показва великия потоп, който слага край на тази епоха, а буквата "б" показва войната на всички против всички. После следва VI епоха, развиваща се също в 7 степени, която в Откровението е обозначена със 7-те печата, и най-после VII епоха, разделена също на 7 степени, представена чрез 7-те тръби.
Тук се намира границата на нашето физическо земно развитие.
Но преди Атлантската епоха са се развили на Земята още три епохи. Първата от тях /I/ едва ли бихме могли да назовем културна степен. Там всичко е още в едно тънко етерно-духовно състояние, всичко е още така, че ако би се развило по-нататък по същия начин, то не би било видимо за сетивните органи. Тази първа епоха се е развила, когато Слънцето не е било още отделено от Земята.
към текста >>
Първите два съвсем не могат да се уподобят на нашата; третата се е развила върху онази част на земното кълбо, която се на
мир
а между днешната Африка, днешна Азия и днешна Австралия, върху така наречения континент Лемурия.
Следва втората епоха /II/, когато Слънцето се отделя от Земята. През следващата трета епоха /III/ и Луната се отделя от Земята, това е така наречената Лемурийска епоха. Тогава човекът се явява физически на Земята в своите първоначални зачатъци, за които ви говорих, че това са такива чудновати форми на телата, щото би ви шокирало твърде много, ако бих ви ги описал. Тази Лемурийска епоха бе последвана от Атлантската и най-после Атлантската епоха бе последвана от нашата Пета епоха. Така вие виждате, че на нашата Земя имаме 7 културни степени, 7 периода на развитието.
Първите два съвсем не могат да се уподобят на нашата; третата се е развила върху онази част на земното кълбо, която се намира между днешната Африка, днешна Азия и днешна Австралия, върху така наречения континент Лемурия.
И тогава между хората е имало една малка група, в който са се намирали най-напредналите човеци. Тази група се намираше в последната лемурийска раса. Следователно в последната Лемурийска раса се намираше една малка група, която можа да се изсели и да основе след това 7-те раси на Атлантида. Последната от расите на Лемурия основа расите на Атлантида. Петата от расите на Атлантида основа нашите раси (по-добре казано нашите култури), шестата от наши раси (култури) ще основе бъдещата култура след войната на всички против всички, а най-последната от нейните под култури ще основе онези култури, които са обозначени чрез 7-те тръби.
към текста >>
И тогава между хората е имало една малка група, в който са се на
мир
али най-напредналите човеци.
През следващата трета епоха /III/ и Луната се отделя от Земята, това е така наречената Лемурийска епоха. Тогава човекът се явява физически на Земята в своите първоначални зачатъци, за които ви говорих, че това са такива чудновати форми на телата, щото би ви шокирало твърде много, ако бих ви ги описал. Тази Лемурийска епоха бе последвана от Атлантската и най-после Атлантската епоха бе последвана от нашата Пета епоха. Така вие виждате, че на нашата Земя имаме 7 културни степени, 7 периода на развитието. Първите два съвсем не могат да се уподобят на нашата; третата се е развила върху онази част на земното кълбо, която се намира между днешната Африка, днешна Азия и днешна Австралия, върху така наречения континент Лемурия.
И тогава между хората е имало една малка група, в който са се намирали най-напредналите човеци.
Тази група се намираше в последната лемурийска раса. Следователно в последната Лемурийска раса се намираше една малка група, която можа да се изсели и да основе след това 7-те раси на Атлантида. Последната от расите на Лемурия основа расите на Атлантида. Петата от расите на Атлантида основа нашите раси (по-добре казано нашите култури), шестата от наши раси (култури) ще основе бъдещата култура след войната на всички против всички, а най-последната от нейните под култури ще основе онези култури, които са обозначени чрез 7-те тръби. А какво ще стане след тази 7-ма епоха?
към текста >>
Тази група се на
мир
аше в последната лемурийска раса.
Тогава човекът се явява физически на Земята в своите първоначални зачатъци, за които ви говорих, че това са такива чудновати форми на телата, щото би ви шокирало твърде много, ако бих ви ги описал. Тази Лемурийска епоха бе последвана от Атлантската и най-после Атлантската епоха бе последвана от нашата Пета епоха. Така вие виждате, че на нашата Земя имаме 7 културни степени, 7 периода на развитието. Първите два съвсем не могат да се уподобят на нашата; третата се е развила върху онази част на земното кълбо, която се намира между днешната Африка, днешна Азия и днешна Австралия, върху така наречения континент Лемурия. И тогава между хората е имало една малка група, в който са се намирали най-напредналите човеци.
Тази група се намираше в последната лемурийска раса.
Следователно в последната Лемурийска раса се намираше една малка група, която можа да се изсели и да основе след това 7-те раси на Атлантида. Последната от расите на Лемурия основа расите на Атлантида. Петата от расите на Атлантида основа нашите раси (по-добре казано нашите култури), шестата от наши раси (култури) ще основе бъдещата култура след войната на всички против всички, а най-последната от нейните под култури ще основе онези култури, които са обозначени чрез 7-те тръби. А какво ще стане след тази 7-ма епоха? Тогава нашата Земя ще е стигнала до целта на своето физическо развитие.
към текста >>
Следователно в последната Лемурийска раса се на
мир
аше една малка група, която можа да се изсели и да основе след това 7-те раси на Атлантида.
Тази Лемурийска епоха бе последвана от Атлантската и най-после Атлантската епоха бе последвана от нашата Пета епоха. Така вие виждате, че на нашата Земя имаме 7 културни степени, 7 периода на развитието. Първите два съвсем не могат да се уподобят на нашата; третата се е развила върху онази част на земното кълбо, която се намира между днешната Африка, днешна Азия и днешна Австралия, върху така наречения континент Лемурия. И тогава между хората е имало една малка група, в който са се намирали най-напредналите човеци. Тази група се намираше в последната лемурийска раса.
Следователно в последната Лемурийска раса се намираше една малка група, която можа да се изсели и да основе след това 7-те раси на Атлантида.
Последната от расите на Лемурия основа расите на Атлантида. Петата от расите на Атлантида основа нашите раси (по-добре казано нашите култури), шестата от наши раси (култури) ще основе бъдещата култура след войната на всички против всички, а най-последната от нейните под култури ще основе онези култури, които са обозначени чрез 7-те тръби. А какво ще стане след тази 7-ма епоха? Тогава нашата Земя ще е стигнала до целта на своето физическо развитие. Тогава всички неща и същества на Земята ще се изменят.
към текста >>
Петата от расите на Атлантида основа нашите раси (по-добре казано нашите култури), шестата от наши раси (култури) ще основе бъдещата култура след
война
та на всички против всички, а най-последната от нейните под култури ще основе онези култури, които са обозначени чрез 7-те тръби.
Първите два съвсем не могат да се уподобят на нашата; третата се е развила върху онази част на земното кълбо, която се намира между днешната Африка, днешна Азия и днешна Австралия, върху така наречения континент Лемурия. И тогава между хората е имало една малка група, в който са се намирали най-напредналите човеци. Тази група се намираше в последната лемурийска раса. Следователно в последната Лемурийска раса се намираше една малка група, която можа да се изсели и да основе след това 7-те раси на Атлантида. Последната от расите на Лемурия основа расите на Атлантида.
Петата от расите на Атлантида основа нашите раси (по-добре казано нашите култури), шестата от наши раси (култури) ще основе бъдещата култура след войната на всички против всички, а най-последната от нейните под култури ще основе онези култури, които са обозначени чрез 7-те тръби.
А какво ще стане след тази 7-ма епоха? Тогава нашата Земя ще е стигнала до целта на своето физическо развитие. Тогава всички неща и същества на Земята ще се изменят. Защото ако трябваше да кажем, чрез през Шестата голяма епоха хората ще носят на лицето си своето добро и своето зло, още повече ще трябва да кажем това за Седмата, когато човекът в неговата форма и всички същества в тяхната форма ще бъдат израз на доброто и злото по-висока степен отколкото в Шестата епоха. всичко, което е материя ще носи печата на духа.
към текста >>
А ясновиждащият не може да каже нищо друго освен: "аз виждам духом пред себе си една епоха, когато това, което се на
мир
а в Евангелията, не ще бъде вече вън в една книга, а когато то ще бъде погълнато от самия човек." Нашето Земно развитие почива върху две неща: Нашата Земя бе предхождана от това, което наричаме Космос на Мъдростта (старата Луна).
И ние ще трябва да го приемем! Ние ще трябва да го приемем не само с ума си, но ще трябва да го приемем с най-вътрешната част на нашето същество, както приемаме храната във физическото тяло. И развивайки се през тези културни степени човечеството ще приеме все повече и повече радостната вест в своето вътрешно същество. То ще счита като резултат на мисията на Земята именно приемането на благовестието на Любовта. В Евангелията се съдържа силата на Любовта, всяка сила на Любовта.
А ясновиждащият не може да каже нищо друго освен: "аз виждам духом пред себе си една епоха, когато това, което се намира в Евангелията, не ще бъде вече вън в една книга, а когато то ще бъде погълнато от самия човек." Нашето Земно развитие почива върху две неща: Нашата Земя бе предхождана от това, което наричаме Космос на Мъдростта (старата Луна).
А този последният бе предхождан от това, което нарича ме Космос на Крепкостта, Космос на Силата (разбира се тази дума не казва много нещо, но ние трябва да я употребим, защото тя е нещо общоприето). Мъдрост и Сила е това, което Земята е приела в себе си като наследство от предишните степени на развитие, от старата Луна и от старото Слънце. Ние ще видим, как в нашето Земно развитие горното е изразено чрез това, че обозначаваме първата полови на Земното развитие чрез представителя на Слънчевата Сила, чрез Марс. Защото сега трябва да отбележим, че в нашето Земно развитие в лицето на Марс имаме онова, което е всадено в Земята желязо; в планетата Марс или по-добре казано в същността на планетата Марс ние виждаме носителя на крепкостта. А в онова, което владее втората половина на Земното развитие, имаме представителя на старото Лунно развитие, а именно Меркурий, който въплътява в Земята наследството от старата Луна, Мъдростта.
към текста >>
До момента, когато Земята се на
мир
аше в средата на своето развитие, ние трябва да схващаме водата също така като носител на човешкото развитие, както по-късно негов носител става твърдата почва.
Тази Любов трябва да се изяви величествено като резултат на Земното развитие. Тази дълбока мисъл, която е свързана с цялото останало развитие на Земята. Още веднъж нека се пренесем заедно в най-старото атлантско време; в онова време, за което казахме, че въздухът беше пропит с вода. Човекът беше устроен още за водата. Едвам към средата на Атлантида той беше стигнал вече дотам, да се откъсне от водата и да стъпи на твърдата почва.
До момента, когато Земята се намираше в средата на своето развитие, ние трябва да схващаме водата също така като носител на човешкото развитие, както по-късно негов носител става твърдата почва.
Твърдата почва става така да се каже едвам по-късно арена на човеците. Когато се говори за цялата Атлантида като за една суха страна, като за една суша, това е само наполовина вярно. В много отношения тя не е покрита от море, но от нещо междинно, като въздух наситен с вода. А тази вода-въздух принадлежи на елемента, в който живееше човекът. Едвам по-късно той стана способен да живее в свободния въздух и да стои на твърдата почва.
към текста >>
Но той научава това на
мир
айки се в днешното човешко тяло; защото, ако едно същество, колкото и възвишено и да бъде то, би искало да живее с хората, то би трябвало да се въплъти в тяло.
"и в ръката си той имаше отворена книга; и сложи десния си крак върху морето и левия върху земята. "А Йоан казва: "Дай ми книгата." "И той рече: вземи я и погълни я; и в устата ти ще бъде сладка като мед, а в стомаха ти горчива. И взех книгата от ръката на ангела и я погълнах и в устата ми тя беше сладка като мед". Тук е изразено това, което трябва да изпитаме като ясновидци, когато насочим погледа си върху онази точка, когато Земята преминава от физическо-материалното състояние в астрално-духовното състояние, когато мисията на Земята е изпълнена. И когато ясновидецът вижда това, тогава той научава, какво е свързано в действителност с това послание на Любовта, което навлезе в Земното развитие като Импулс през Четвъртата културна епоха; той още в днешния живот научава, що е блаженство и какво предстои като блаженство на човечеството, като научи това и авторът на откровението.
Но той научава това намирайки се в днешното човешко тяло; защото, ако едно същество, колкото и възвишено и да бъде то, би искало да живее с хората, то би трябвало да се въплъти в тяло.
И в известно отношение чрез това, че днешното тяло предлага на духа възможността да се издигне още, то му предлага също така и възможността да страда. Следователно докато душата на ясновидеца, която авторът на Откровението е описал, може да се издигне в духовните области, за да приеме Евангелието на Любовта и да почувствува духом сладкото като мед блаженство, ясновидецът все пак живее в едно тяло и съответно на това той трябва да изрази, че издигането на душата въплътена в едно днешно тяло в много отношения предизвиква противоположното на блаженството. Той изразява това, като казва, че погълнатата книга, макар и да е сладка като мед в устата, му причинява люти болки в корема. Но това е само едно малко, слабо отражение на преживяното "да бъде разпънат в тялото." Колкото по-високо се издига духът, толкова по-тежко става за него живеенето в тялото. Това е само символичният израз на страданията, изразени с думите "да бъде разпнат в тялото".
към текста >>
39.
11. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Нюрнберг, 27 Юни 1908 г.
GA_104 Апокалипсисът на Йоан
Както човек застава и брои 7-те цвята, така и окултистът брои 7-те редуващи се едно след друго състояния на
мир
овото развитие.
Това развитие протича изцяло съобразно с определени числени отношения. Когато непосветеният в такива неща чуе, че числото 7 и други числа играят такава роля в нашето разглеждане на света, той лесно ще си каже: "Тези антропософи от ново изкарват на сцената онова старо суеверие, което е свързано с числата 7, 12 и т.н." И щом нашите любезни съвременници чуят за нещо подобно, което протича по правилен начин според числото 7, те говорят тогава за суеверие; въпреки че тези наши съвременници живеят в същото суеверие по отношение на това, което все пак разбират; защото нашите съвременници говорят, например, че докато има 7 цвята, музикалната гама 7 тона, понеже 8-ят тон е само едно повторение на първия. Те говорят също за числото 7 и в други области и то с пълно право. Но в същия смисъл, в който физикът говори, когато става дума за 7-те цвята, или в който музикантът говори за 7-те тона на гамата, в такъв смисъл говорим и ние, когато разглеждаме великите отношения на света, относно числото 7. И тук числото 7 не е нищо друго, освен резултат на окултна опитност.
Както човек застава и брои 7-те цвята, така и окултистът брои 7-те редуващи се едно след друго състояния на мировото развитие.
И понеже мъдростта на света винаги е знаела и говорила за тези неща, те са преминали в общото съзнание и особено дълбоко значение се е предавало на числото 7. Именно защото числото 7, например, има своето основание в мировите отношения, то е преминало във вярванията на обикновените хора и с времето се е превърнало в суеверие, защото хората са изгубили неговия смисъл. Ако си припомним, какво казахме относно тайната на 7-те тръби, на 7-те печата, на 7-те послания, какво казахме относно 7-те редуващи се една след друга епохи на Атлантида, ние ще видим вече, че всъщност в развитието на света имаме редуващи се периоди, които се повтарят съобразно числото 7. Сега ние ще извикаме пред нашия поглед основните черти на мировото развитие и ще видим, че числото 7 царува във всички части на това мирово развитие. Ние чухме, че Земята, преди да бъде Земя, е била Луна, преди да бъде Луна е била планета Слънце, преди да бъде Слънце е била Сатурн.
към текста >>
Именно защото числото 7, например, има своето основание в
мир
овите отношения, то е преминало във вярванията на обикновените хора и с времето се е превърнало в суеверие, защото хората са изгубили неговия смисъл.
Те говорят също за числото 7 и в други области и то с пълно право. Но в същия смисъл, в който физикът говори, когато става дума за 7-те цвята, или в който музикантът говори за 7-те тона на гамата, в такъв смисъл говорим и ние, когато разглеждаме великите отношения на света, относно числото 7. И тук числото 7 не е нищо друго, освен резултат на окултна опитност. Както човек застава и брои 7-те цвята, така и окултистът брои 7-те редуващи се едно след друго състояния на мировото развитие. И понеже мъдростта на света винаги е знаела и говорила за тези неща, те са преминали в общото съзнание и особено дълбоко значение се е предавало на числото 7.
Именно защото числото 7, например, има своето основание в мировите отношения, то е преминало във вярванията на обикновените хора и с времето се е превърнало в суеверие, защото хората са изгубили неговия смисъл.
Ако си припомним, какво казахме относно тайната на 7-те тръби, на 7-те печата, на 7-те послания, какво казахме относно 7-те редуващи се една след друга епохи на Атлантида, ние ще видим вече, че всъщност в развитието на света имаме редуващи се периоди, които се повтарят съобразно числото 7. Сега ние ще извикаме пред нашия поглед основните черти на мировото развитие и ще видим, че числото 7 царува във всички части на това мирово развитие. Ние чухме, че Земята, преди да бъде Земя, е била Луна, преди да бъде Луна е била планета Слънце, преди да бъде Слънце е била Сатурн. След като завърши своето развитие като Земя, Земята ще премине в състояние то наречено Юпитер, после в състоянието наречено Венера и накрая в състоянието наречено в Духовната Наука Вулкан. Така щото имаме 7 редуващи се едно след друго въплъщения на нашата Земя: Сатурн, Слънце, Луна, Земя, Юпитер, Венера и Вулкан.
към текста >>
Сега ние ще извикаме пред нашия поглед основните черти на
мир
овото развитие и ще видим, че числото 7 царува във всички части на това
мир
ово развитие.
И тук числото 7 не е нищо друго, освен резултат на окултна опитност. Както човек застава и брои 7-те цвята, така и окултистът брои 7-те редуващи се едно след друго състояния на мировото развитие. И понеже мъдростта на света винаги е знаела и говорила за тези неща, те са преминали в общото съзнание и особено дълбоко значение се е предавало на числото 7. Именно защото числото 7, например, има своето основание в мировите отношения, то е преминало във вярванията на обикновените хора и с времето се е превърнало в суеверие, защото хората са изгубили неговия смисъл. Ако си припомним, какво казахме относно тайната на 7-те тръби, на 7-те печата, на 7-те послания, какво казахме относно 7-те редуващи се една след друга епохи на Атлантида, ние ще видим вече, че всъщност в развитието на света имаме редуващи се периоди, които се повтарят съобразно числото 7.
Сега ние ще извикаме пред нашия поглед основните черти на мировото развитие и ще видим, че числото 7 царува във всички части на това мирово развитие.
Ние чухме, че Земята, преди да бъде Земя, е била Луна, преди да бъде Луна е била планета Слънце, преди да бъде Слънце е била Сатурн. След като завърши своето развитие като Земя, Земята ще премине в състояние то наречено Юпитер, после в състоянието наречено Венера и накрая в състоянието наречено в Духовната Наука Вулкан. Така щото имаме 7 редуващи се едно след друго въплъщения на нашата Земя: Сатурн, Слънце, Луна, Земя, Юпитер, Венера и Вулкан. (Чрез имената Сатурн, Слънце, Луна са обозначени не днешните небесни тела, носещи тези имена, а състояния или въплъщения през които е минала досега нашата Земя. Също така чрез имената Юпитер, Венера и Вулкан се разбират бъдещите състояния или въплъщения, през които ще мине нашата Земя.
към текста >>
Въпреки че душата запазва своята индивидуалност напълно, тя се потопява и се слива с всички същества и неща на
мир
ащи се в нейното зрително поле.
След това на бъдещата Венера ще дойде едно 6-то състояние на съзнанието, което можем да наречем инспиративно или вдъхновено съзнание, едно съзнание на вдъхновението; то е наречено съзнание на вдъхновението поради това, че на тази степен на съзнанието посветеният може да възприема не само това, което е свойствено на душата като чувства, инстинкти, страсти и т.н., но тогава той възприема целия вътрешен характер на душата в един единен тон. Той започва да възприема това, което прониква света на цветовете и формите като една музика на сферите, така щото всяко отделно същество се явява като една формация от тонове сред астралния образ. 7-та степен на съзнанието, която ще се развие на бъдещия Вулкан, можем да наречем интуитивно съзнание. Интуиция не е онова тривиално нещо, което обикновено днес се разбира под това име, когато някой мисли, че може да познае нещо чрез едно смътно чувство, това е просто една злоупотреба с тази дума. В школите на посветените думата интуиция се употребява за онази най-висша степен на съзнанието, която можем да си представим, при която душата става едно със съществата, отъждествява се със съществата, които познава, при която тя е във вътрешността на съществата.
Въпреки че душата запазва своята индивидуалност напълно, тя се потопява и се слива с всички същества и неща намиращи се в нейното зрително поле.
Така 7-те степени на цялото това развитие на Земята представляват 7 редуващи се състояния на съзнанието. Но от своя страна всяко състояние на съзнанието трябва да бъде постигнато в 7 степени. Тези 7 степени, които всеки път трябва да бъдат изминати, ние наричаме степени на живота; така че различаваме 7 степени на съзнанието, а във всяка една от тези степени на съзнанието 7 степени на живота. Ако вземем предвид само нашата настояща Земя, можем да наречем степените на живота като говорим за 7-те царства; защото на земята 7-те степени на живота съвпадат със 7-те царства. Така, 1-та степен на живота наричаме първо елементарно царство; 2-та второто, 3-та третото елементарно царство, 4-та е минералното царство, 5-та растителното царство, 6-та животинското царство и 7-та човешкото царство.
към текста >>
Защото в живото същество, когато то е създавано, се влива нещо, което се на
мир
а в самия човек.
Обаче, ако тази възможност за създаване на живи същества в лабораторията би настъпила преждевременно, за този, който стои на истинската почва на Духовната Наука, това би било черна магия. Има една окултна максима, която гласи: хората ще създават живи същества на лабораторната маса, както днес произвеждат минерални вещества, едвам тогава, когато лабораторната маса се превърне в олтар, а химическата операция в едно свещенодействие. Това е една окултна максима, която винаги е била изказвана. Наистина, докато човек отива в лабораторията и мисли, че имайки в душата си нечисти и низши чувства може да върши същото, както ако би имал свещени чувства, дотогава той никога не ще може да създаде в лабораторията едно живо същество с позволението на онези, които ръководят развитието по правилен път. Това ще бъде възможно само тогава, когато хората ще знаят, че едно минерално вещество може наистина да бъде създадено и когато при лабораторната маса стои един подлец, но никога едно живо същество не може да бъде създадено от такъв човек.
Защото в живото същество, когато то е създавано, се влива нещо, което се намира в самия човек.
Ако човекът при лабораторната маса би бил един подлец, тогава неговата подлост би се вляла и преминало в създаденото същество и то би било копие на неговата подлост. Едвам когато се разбере, що значи: "Когато човек създава нещо, той действува като цялостно същество с цялата си вътрешност в това, което създава", едвам тогава човечеството ще е узряло да твори в една свободна дейност. Тогава човекът ще се е издигнал до растителното царство, когато той ще може да проникне със своето разбиране растителността също така, както днес прониква минералното. До животинското царство той ще се издигне тогава, когато ще разбере същността на усещането така, че със своята духовна сила да може да създаде едно чувствуващо, усещащо същество, както днес е изработва някой предмет. А до човешкото царство той ще се издигне, когато ще може да създава на ново човека в една свободна дейност.
към текста >>
И така, днес човекът се на
мир
а в минералното царство; и това същество като човек, каквото сме ние, е всъщност единственото същество, което се е развило напълно в минералното царство, докато другите природни царства в много отношения се на
мир
ат на по-ниска степен от тази, която окултизмът нарича минерално царство.
Ако човекът при лабораторната маса би бил един подлец, тогава неговата подлост би се вляла и преминало в създаденото същество и то би било копие на неговата подлост. Едвам когато се разбере, що значи: "Когато човек създава нещо, той действува като цялостно същество с цялата си вътрешност в това, което създава", едвам тогава човечеството ще е узряло да твори в една свободна дейност. Тогава човекът ще се е издигнал до растителното царство, когато той ще може да проникне със своето разбиране растителността също така, както днес прониква минералното. До животинското царство той ще се издигне тогава, когато ще разбере същността на усещането така, че със своята духовна сила да може да създаде едно чувствуващо, усещащо същество, както днес е изработва някой предмет. А до човешкото царство той ще се издигне, когато ще може да създава на ново човека в една свободна дейност.
И така, днес човекът се намира в минералното царство; и това същество като човек, каквото сме ние, е всъщност единственото същество, което се е развило напълно в минералното царство, докато другите природни царства в много отношения се намират на по-ниска степен от тази, която окултизмът нарича минерално царство.
Така растенията ни показват един вид предварителна степен на това, което човекът ще изживее, която той самият ще се намира в растителното царство, но самите растения не са в растителното царство, а най-много негови предхождащи образи; не първообрази, а нещо указващо на едно бъдещо царство, в което ще се намира човекът, когато той ще живее вътрешната природа на растенията, както върши това днес по отношение на минералите. Това растително царство, в което човекът ще се намира, ще бъде отбелязано още и чрез други неща; това растително царство днес е обозначено преди всичко с едно изречение произведено от ума, но то е едно морално изречение, което никога не е било разбрано. Днес човекът живее така, че може да се каже, отделният човек, макар и да не признава пред себе си това, е убеден: щастието на отделния индивид е възможно и тогава, когато до него царува нещастието на другите. Днес е напълно възможно един да се чувствува щастлив, въпреки че другите хора са нещастни. Макар и умът да признава, че най-висшият морал е онзи, който прави щастливи всички хора, на практика човек е убеден, че щастието на отделния човек е напълно възможно, без и другите да бъдат така щастливи, както него.
към текста >>
Така растенията ни показват един вид предварителна степен на това, което човекът ще изживее, която той самият ще се на
мир
а в растителното царство, но самите растения не са в растителното царство, а най-много негови предхождащи образи; не първообрази, а нещо указващо на едно бъдещо царство, в което ще се на
мир
а човекът, когато той ще живее вътрешната природа на растенията, както върши това днес по отношение на минералите.
Едвам когато се разбере, що значи: "Когато човек създава нещо, той действува като цялостно същество с цялата си вътрешност в това, което създава", едвам тогава човечеството ще е узряло да твори в една свободна дейност. Тогава човекът ще се е издигнал до растителното царство, когато той ще може да проникне със своето разбиране растителността също така, както днес прониква минералното. До животинското царство той ще се издигне тогава, когато ще разбере същността на усещането така, че със своята духовна сила да може да създаде едно чувствуващо, усещащо същество, както днес е изработва някой предмет. А до човешкото царство той ще се издигне, когато ще може да създава на ново човека в една свободна дейност. И така, днес човекът се намира в минералното царство; и това същество като човек, каквото сме ние, е всъщност единственото същество, което се е развило напълно в минералното царство, докато другите природни царства в много отношения се намират на по-ниска степен от тази, която окултизмът нарича минерално царство.
Така растенията ни показват един вид предварителна степен на това, което човекът ще изживее, която той самият ще се намира в растителното царство, но самите растения не са в растителното царство, а най-много негови предхождащи образи; не първообрази, а нещо указващо на едно бъдещо царство, в което ще се намира човекът, когато той ще живее вътрешната природа на растенията, както върши това днес по отношение на минералите.
Това растително царство, в което човекът ще се намира, ще бъде отбелязано още и чрез други неща; това растително царство днес е обозначено преди всичко с едно изречение произведено от ума, но то е едно морално изречение, което никога не е било разбрано. Днес човекът живее така, че може да се каже, отделният човек, макар и да не признава пред себе си това, е убеден: щастието на отделния индивид е възможно и тогава, когато до него царува нещастието на другите. Днес е напълно възможно един да се чувствува щастлив, въпреки че другите хора са нещастни. Макар и умът да признава, че най-висшият морал е онзи, който прави щастливи всички хора, на практика човек е убеден, че щастието на отделния човек е напълно възможно, без и другите да бъдат така щастливи, както него. Когато ще бъде в растителното царство, човекът ще е достигнал в морални отношение такава степен на развитието, при която ще бъде невъзможно отделният индивид да се чувствува щастлив, когато други негови себеподобни са нещастни.
към текста >>
Това растително царство, в което човекът ще се на
мир
а, ще бъде отбелязано още и чрез други неща; това растително царство днес е обозначено преди всичко с едно изречение произведено от ума, но то е едно морално изречение, което никога не е било разбрано.
Тогава човекът ще се е издигнал до растителното царство, когато той ще може да проникне със своето разбиране растителността също така, както днес прониква минералното. До животинското царство той ще се издигне тогава, когато ще разбере същността на усещането така, че със своята духовна сила да може да създаде едно чувствуващо, усещащо същество, както днес е изработва някой предмет. А до човешкото царство той ще се издигне, когато ще може да създава на ново човека в една свободна дейност. И така, днес човекът се намира в минералното царство; и това същество като човек, каквото сме ние, е всъщност единственото същество, което се е развило напълно в минералното царство, докато другите природни царства в много отношения се намират на по-ниска степен от тази, която окултизмът нарича минерално царство. Така растенията ни показват един вид предварителна степен на това, което човекът ще изживее, която той самият ще се намира в растителното царство, но самите растения не са в растителното царство, а най-много негови предхождащи образи; не първообрази, а нещо указващо на едно бъдещо царство, в което ще се намира човекът, когато той ще живее вътрешната природа на растенията, както върши това днес по отношение на минералите.
Това растително царство, в което човекът ще се намира, ще бъде отбелязано още и чрез други неща; това растително царство днес е обозначено преди всичко с едно изречение произведено от ума, но то е едно морално изречение, което никога не е било разбрано.
Днес човекът живее така, че може да се каже, отделният човек, макар и да не признава пред себе си това, е убеден: щастието на отделния индивид е възможно и тогава, когато до него царува нещастието на другите. Днес е напълно възможно един да се чувствува щастлив, въпреки че другите хора са нещастни. Макар и умът да признава, че най-висшият морал е онзи, който прави щастливи всички хора, на практика човек е убеден, че щастието на отделния човек е напълно възможно, без и другите да бъдат така щастливи, както него. Когато ще бъде в растителното царство, човекът ще е достигнал в морални отношение такава степен на развитието, при която ще бъде невъзможно отделният индивид да се чувствува щастлив, когато други негови себеподобни са нещастни. "Щастието на отделния индивид е неразделно от щастието на всички".
към текста >>
Преди нещо да стане физическо, то е астрално; преди да стане астралното се на
мир
а на определена духовна степен, която отговаря на низшия Девакан; а преди да е слязло до тази степен, то се на
мир
а в една по-висша степен на Девакана.
На Юпитер също ще има 7 такива царства, които още ще имат известно подобие със 7-те земни царства, но все пак ще се различават твърде много от тях. На Венера ще има 7 и на Вулкан 7. Тук те вече не могат да бъдат наричани царства, защото понятието царство не отговаря вече на тези състояния. Обгръщайки с поглед всичко това, трябва да кажем, че първо имаме 7 степени на развитие на съзнанието: Сатурнова, Слънчева, Лунна, Земна, Юпитерова, Венерина и Вулканова степен, а във всяка едно от тези степени на съзнанието по 7 степени на живота, през които трябва да се развие всяко същество, което минава през степените на съзнанието. На свой ред всяка степен на живота минава през 7 степени на формата и то така, че така наречената физическата степен на формата, която сега имате около вас, трябва да я считате като средната.
Преди нещо да стане физическо, то е астрално; преди да стане астралното се намира на определена духовна степен, която отговаря на низшия Девакан; а преди да е слязло до тази степен, то се намира в една по-висша степен на Девакана.
Така преди нашата физическа степен ние имаме други 3 степени на формата. Първата от тези степени можем да наречем безформена; следващата степен на формата е тази на низшия Девакан; след това стигаме до астралната степен. Когато астралното се сгъстява, то става физическо. /виж рис. № 7/
към текста >>
Когато Сатурн беше съвсем в началото на своето развитие, той започна първо от най-висшата духовна форма, до която можем да стигнем, като една формация, която се на
мир
аше във висшия Девакан.
Фактически цялото развитие, през което минава Земята, протича през 7х7х7 =343 състояния. Нашата Земя е била някога стария Сатурн. Този Сатурн е минал през 7 състояния на живота, а всяко състояние на живота през 7 състояния на формата. Така на стария Сатурн имате 49 състояния на формата, на старото Слънце 49, на старата Луна 49, и т.н., или 7х49 = 343 състояния на формата. През 343 състояния минава човекът.
Когато Сатурн беше съвсем в началото на своето развитие, той започна първо от най-висшата духовна форма, до която можем да стигнем, като една формация, която се намираше във висшия Девакан.
Това беше първото състояние на формата; то беше на пълно минерално. След това той слезе до физическото състояние на формата и отново се издигна до висшия Девакан. Но тук започва голямата трудност, защото сега би трябвало да кажете, ако употребите споменатите изрази: човекът преминава в следващото царство. Но тези изрази не подхождат за Сатурн. На Сатурн човекът минава през 49 състояния.
към текста >>
На Земята от тези 49 състояния човекът е изминал следните: именно състоянието на формата на първите 3 степени на живота; днес той се на
мир
а в 4-тата степен на живота, а именно в минералното царство.
Но той получава за първи път етерно и жизнено тяло едвам на старото Слънце; тогава как може да се каже, че той минава през състоянията на живота? " Той действително минава през такива степени, обаче те не са както тези, които се явяват по-късно, а са само представители. Това се получава чрез действието на висши Същества. На Сатурн човекът няма никакъв самостоятелен живот; обаче по-висши същества го проникват със своето етерно тяло и със своето астрално тяло, със своя Аз и т.н. За всеки случай трябва да разберете, че на Сатурн човекът минава през 49 състояния, на Слънцето през 49, на Луната през 49.
На Земята от тези 49 състояния човекът е изминал следните: именно състоянието на формата на първите 3 степени на живота; днес той се намира в 4-тата степен на живота, а именно в минералното царство.
Той е бил в първата степен на живота или в първото елементарно царство и е изминал там 7 състояния на формата; бил е във 2-та степен на живота или във 2-то елементарно царство и е изминал в него 7 състояния на формата; бил е в 3-то елементарно царство и е изминал там 7 състояния на формата; а сега се намира в 4-та степен на живота или 4-то царство, което е едно и също с минералното царство, и е стигнал към средата на това царство или, по-точно казано, е минал малко над половината на минералното царство. Във всеки случай, от всичко, което скицирахме тук, вие видяхте, че цялата Земя минава през 343 състояния. Моля ви да си представите това така: Сатурн възникна и минава през 49 състояния; Сатурн е от начало една огнена, една топлинна маса и минава през различни състояния, но това е винаги все едно и също кълбо, което минава през тези 49 състояния. Също така и Слънцето е все едно и също, което минава през 49 състояния. Но има и междинни състояния.
към текста >>
Той е бил в първата степен на живота или в първото елементарно царство и е изминал там 7 състояния на формата; бил е във 2-та степен на живота или във 2-то елементарно царство и е изминал в него 7 състояния на формата; бил е в 3-то елементарно царство и е изминал там 7 състояния на формата; а сега се на
мир
а в 4-та степен на живота или 4-то царство, което е едно и също с минералното царство, и е стигнал към средата на това царство или, по-точно казано, е минал малко над половината на минералното царство.
" Той действително минава през такива степени, обаче те не са както тези, които се явяват по-късно, а са само представители. Това се получава чрез действието на висши Същества. На Сатурн човекът няма никакъв самостоятелен живот; обаче по-висши същества го проникват със своето етерно тяло и със своето астрално тяло, със своя Аз и т.н. За всеки случай трябва да разберете, че на Сатурн човекът минава през 49 състояния, на Слънцето през 49, на Луната през 49. На Земята от тези 49 състояния човекът е изминал следните: именно състоянието на формата на първите 3 степени на живота; днес той се намира в 4-тата степен на живота, а именно в минералното царство.
Той е бил в първата степен на живота или в първото елементарно царство и е изминал там 7 състояния на формата; бил е във 2-та степен на живота или във 2-то елементарно царство и е изминал в него 7 състояния на формата; бил е в 3-то елементарно царство и е изминал там 7 състояния на формата; а сега се намира в 4-та степен на живота или 4-то царство, което е едно и също с минералното царство, и е стигнал към средата на това царство или, по-точно казано, е минал малко над половината на минералното царство.
Във всеки случай, от всичко, което скицирахме тук, вие видяхте, че цялата Земя минава през 343 състояния. Моля ви да си представите това така: Сатурн възникна и минава през 49 състояния; Сатурн е от начало една огнена, една топлинна маса и минава през различни състояния, но това е винаги все едно и също кълбо, което минава през тези 49 състояния. Също така и Слънцето е все едно и също, което минава през 49 състояния. Но има и междинни състояния. Това е така, като че между отделните въплъщения има един вид духовни промеждутъци.
към текста >>
Планетите също минават през една междинна духовна степен; тази степен се на
мир
а винаги между посочените състояния.
Моля ви да си представите това така: Сатурн възникна и минава през 49 състояния; Сатурн е от начало една огнена, една топлинна маса и минава през различни състояния, но това е винаги все едно и също кълбо, което минава през тези 49 състояния. Също така и Слънцето е все едно и също, което минава през 49 състояния. Но има и междинни състояния. Това е така, като че между отделните въплъщения има един вид духовни промеждутъци. И при планетите е както при човека.
Планетите също минават през една междинна духовна степен; тази степен се намира винаги между посочените състояния.
Когато ви стане ясно, че в течение на нашето развитие имаме 7 състояния на съзнанието, вие ще разберете също така, как това може да се свърже с описаното в различните книги на теософската литература. Това са космически системи. Казва се, че нашата Земя е започнала някога своето съществуване и от една стара планетарна система се е развило това, което се нарича Луна. Но трябва да се отиде по-далеч в миналото, като от Луната се мине към старото Слънце, от старото Слънце към стария Сатурн. Всяко едно от тези състояния се разпада на 7 състояния или степени на живота наречени обикновено цикли; циклите отговарят на това, което ние нарекохме степени на живота.
към текста >>
Това което днес се на
мир
а във физическото състояние, е било като едно и също кълбо в духовно състояние, след това се е сгъстило все повече и повече.
Това може да заблуди извънредно много човека. Хората са си представили, че тези глобуси се редуващи се едно след друго небесни кълба. /виж рис. № 8/. Тези състояния, започвайки от най-крайното и граничащо още с безформеното състояние на формата, минавайки през физическото състояние и отивайки отново към безформеното, не са никакви съществуващи едно до друго кълба, а са 7 редуващи се едно след друго състояния.
Това което днес се намира във физическото състояние, е било като едно и също кълбо в духовно състояние, след това се е сгъстило все повече и повече.
Това е едно и също кълбо, чисто и просто сгъстено. След това една част става астрална, другата част физическа, но то е все едно и също кълбо. То се разтваря както готварската сол в топличка вода и се превръща отново в астрална форма. До това астрално състояние стигнахме ние там, където в Откровението са описани чашите на гнева; там земята отново навлиза в астрално състояние. Така вие виждате, как числото 7 владее цялото развитие и това, което миналите дни описахме чрез някои образи (и то понякога с твърде чудновати образи, които са твърде различни от това, което човек може да види във физическия свят), сега го представихме като един вид скелет на сграда.
към текста >>
А сега се на
мир
аме в самата Пета епоха, тази, в която днес живеем: Следатлантската епоха между големия атлантски потоп и
война
та на всички против всички.
Защото и вътре в едно състояние на формата човекът минава през различни състояния. Преди сегашното физическо състояние на формата е имало 3 други и то ще бъде последвано от още 3 състояния на формата. Но самото физическо състояние на формата минава през 7 състояния, а това са именно 7-те епохи, за които говорихме през миналите дни: Първата епоха, когато Слънцето още беше свързано със Земята, Втората, когато Слънцето се отдели, Третата, когато Луната се отдели от Земята, Четвъртата епоха е Атлантската епоха. Атлантското човечество живее в четвъртия период на развитие на физическото състояние на формата на настоящата Земя. И така, за всяко състояние на формата имаме 7 епохи или така наречените расови състояния, въпреки че изразът раса важи само за Атлантската епоха.
А сега се намираме в самата Пета епоха, тази, в която днес живеем: Следатлантската епоха между големия атлантски потоп и войната на всички против всички.
В тази епоха живеем ние сега. След нея идва една шеста и една седма епоха. Шестата епоха е посочена в Откровението на Йоана чрез 7-те печата, седмата чрез 7-те тръби. След това Земята преминава в астрална форма. Това е едно ново състоя ние на формата, което също ще съдържа 7 епохи.
към текста >>
Всяка една такава епоха, каквато е, например, тази, която протича сега между големия атлантски потоп и
война
та на всички против всички, всяка една такава епоха се дели на 7 подепохи (които за тези Следатлантска епоха бяха наречени културни епохи.
След нея идва една шеста и една седма епоха. Шестата епоха е посочена в Откровението на Йоана чрез 7-те печата, седмата чрез 7-те тръби. След това Земята преминава в астрална форма. Това е едно ново състоя ние на формата, което също ще съдържа 7 епохи. Но нашата схема не е завършена още.
Всяка една такава епоха, каквато е, например, тази, която протича сега между големия атлантски потоп и войната на всички против всички, всяка една такава епоха се дели на 7 подепохи (които за тези Следатлантска епоха бяха наречени културни епохи.
Бележка на преводача). За Петата (Следатлантската) епоха тези подепохи са: Древно-индийската културна епоха, Древно-персийската културна епоха, Асиро-вавилоно-халдео-египто-юдейската епоха, Гръцко-римската епоха, нашата настояща (Западно-европейската) културна епоха, след това Шеста та, посочена в Откровението чрез Филаделфийската църква, и Седмата културна епоха, която следва. Следователно като си представим цялото развитие съставено от такива малки епохи (или подепохи, които обаче все пак са достатъчно дълги!), получаваме 7х7х7х7х7 такива степени на развитието като Древно-индийската или Древно-персийската. През толкова различни състояния ще мине човекът между стария Сатурн и бъдещия Вулкан: Така, вие виждате, как числото 7 владее цялото Земно развитие, изграждайки редуващите се епохи.
към текста >>
Сега нека си припомним, че 7 от тези 16807 състояния ние имаме в нашето време между големия атлантски потоп и великата
война
на всички против всички; че преди това през Атлантската епоха също така сме имали 7 такива състояния.
За Петата (Следатлантската) епоха тези подепохи са: Древно-индийската културна епоха, Древно-персийската културна епоха, Асиро-вавилоно-халдео-египто-юдейската епоха, Гръцко-римската епоха, нашата настояща (Западно-европейската) културна епоха, след това Шеста та, посочена в Откровението чрез Филаделфийската църква, и Седмата културна епоха, която следва. Следователно като си представим цялото развитие съставено от такива малки епохи (или подепохи, които обаче все пак са достатъчно дълги!), получаваме 7х7х7х7х7 такива степени на развитието като Древно-индийската или Древно-персийската. През толкова различни състояния ще мине човекът между стария Сатурн и бъдещия Вулкан: Така, вие виждате, как числото 7 владее цялото Земно развитие, изграждайки редуващите се епохи. Както музикалните тонове преминават от октава на октава, така и цялото развитие протича в такива октави.
Сега нека си припомним, че 7 от тези 16807 състояния ние имаме в нашето време между големия атлантски потоп и великата война на всички против всички; че преди това през Атлантската епоха също така сме имали 7 такива състояния.
Но ние си спомняме също, че човекът е изминал 4 от тези 7 състояния на Атлантската епоха при условия съвършено различни от следващите 3. И така сега ние знаем, какви са тези състояния и как трябва да ги броим. Човекът е изминал 4 от тези състояния на голямото число през Атлантската епоха така, че той се е чувствувал в групови души, които посочихме като представени от Орела, Лъва, Телеца и Човека. Той е образувал тези 4 групови души постепенно през време на тези 4 основни раси на Атлантската епоха. Но понеже винаги остават раси, както например е останала Индийската, въпреки че по-късно се развиват други раси(нещата преминават едни в други), ето защо останалите са и 4-те глави, които груповите души са родили, когато човечеството преминава в Петата Атлантска културна епоха.
към текста >>
Когато се събуждаше сутрин, той виждаше всички физически форми като заобиколени от мъгливи формации; а когато заспиваше, той се на
мир
аше в духовния свят.
Тя не съществува вече, човекът е станал човекоподобен. Но сега вие трябва да бъдете наясно относно едно важно събитие, което е станало в миналото, когато човекът става човекоподобен, и без разбирането на което никога не ще можете да разберете Откровението на Йоана. Това е едно събитие от извънредно голямо значение. До настъпването на това събитие, когато човекът преминава към истинската човешка форма, за човешкия поглед беше скрито това, което по-късно се разкрива. Човекът имаше един вид смътно, сумрачно ясновидско съзнание.
Когато се събуждаше сутрин, той виждаше всички физически форми като заобиколени от мъгливи формации; а когато заспиваше, той се намираше в духовния свят.
Този духовен свят му се явяваше в образи; защото такова е естеството на духовния свят. Сега искам да ви опиша нещо, което става преди човекът да е преминал физически в човешкото състояние, преди да премине от състоянието на груповата душа към пълно себесъзнание. Това, което човекът изживява тук на Земята, се състоеше само от определен брой опитности. След това той заспиваше и през време на съня се намираше при едно смътно съзнание в един духовен свят, където живееше между богове и духове, от което са останали отзвуци в митовете и приказките. Там той изживяваш е мощни образи; например един такъв образ беше следния: той среща две други същества и двете хвърлят зад гърба си камъни, а при хвърлянето на камъните от земята израснаха други същества, подобни на първите.
към текста >>
След това той заспиваше и през време на съня се на
мир
аше при едно смътно съзнание в един духовен свят, където живееше между богове и духове, от което са останали отзвуци в митовете и приказките.
Човекът имаше един вид смътно, сумрачно ясновидско съзнание. Когато се събуждаше сутрин, той виждаше всички физически форми като заобиколени от мъгливи формации; а когато заспиваше, той се намираше в духовния свят. Този духовен свят му се явяваше в образи; защото такова е естеството на духовния свят. Сега искам да ви опиша нещо, което става преди човекът да е преминал физически в човешкото състояние, преди да премине от състоянието на груповата душа към пълно себесъзнание. Това, което човекът изживява тук на Земята, се състоеше само от определен брой опитности.
След това той заспиваше и през време на съня се намираше при едно смътно съзнание в един духовен свят, където живееше между богове и духове, от което са останали отзвуци в митовете и приказките.
Там той изживяваш е мощни образи; например един такъв образ беше следния: той среща две други същества и двете хвърлят зад гърба си камъни, а при хвърлянето на камъните от земята израснаха други същества, подобни на първите. Това бяха изживявания, които човекът имаше през целия 4-ти период на Атлантската епоха. Ако искаме да предадем това на наш език, трябва да кажем: всяко възпроизвеждане на човека ставаше не в будно състояние, не при будно съзнание, а при сънното съзнание. Когато човекът беше вън от своето физическо тяло и се намираше в духовния свят, в това състояние на съзнанието, когато всичко му се явяваше в образи, той поставяше в движение всичко, което трябваше да се случи като събития; и целият акт на възпроизвеждането, т. е. целият полов акт беше забулен в духовна форма, явяваше му се в образи на хвърлянето на камъни зад гърба му.
към текста >>
Когато човекът беше вън от своето физическо тяло и се на
мир
аше в духовния свят, в това състояние на съзнанието, когато всичко му се явяваше в образи, той поставяше в движение всичко, което трябваше да се случи като събития; и целият акт на възпроизвеждането, т. е.
Това, което човекът изживява тук на Земята, се състоеше само от определен брой опитности. След това той заспиваше и през време на съня се намираше при едно смътно съзнание в един духовен свят, където живееше между богове и духове, от което са останали отзвуци в митовете и приказките. Там той изживяваш е мощни образи; например един такъв образ беше следния: той среща две други същества и двете хвърлят зад гърба си камъни, а при хвърлянето на камъните от земята израснаха други същества, подобни на първите. Това бяха изживявания, които човекът имаше през целия 4-ти период на Атлантската епоха. Ако искаме да предадем това на наш език, трябва да кажем: всяко възпроизвеждане на човека ставаше не в будно състояние, не при будно съзнание, а при сънното съзнание.
Когато човекът беше вън от своето физическо тяло и се намираше в духовния свят, в това състояние на съзнанието, когато всичко му се явяваше в образи, той поставяше в движение всичко, което трябваше да се случи като събития; и целият акт на възпроизвеждането, т. е.
целият полов акт беше забулен в духовна форма, явяваше му се в образи на хвърлянето на камъни зад гърба му. Целият процес на възпроизвеждането на човека ставаше не в будното съзнание, а в сънното съзнание. Когато човекът беше вън от своето физическо тяло, и се намираше в духовния свят, в това състояние на съзнанието, когато всичко му се явяваше в образи, той поставяше в движение това, което трябваше да стане; и целият процес на размножението беше забулен в духовни образи, явяваше му се в образи на хвърлянето на камъни зад гърба. Целият процес на размножението беше забулен в духовно съзнание, стоеше зад днешното съзнание. Човекът не знаеше нищо за половите отношения.
към текста >>
Когато човекът беше вън от своето физическо тяло, и се на
мир
аше в духовния свят, в това състояние на съзнанието, когато всичко му се явяваше в образи, той поставяше в движение това, което трябваше да стане; и целият процес на размножението беше забулен в духовни образи, явяваше му се в образи на хвърлянето на камъни зад гърба.
Това бяха изживявания, които човекът имаше през целия 4-ти период на Атлантската епоха. Ако искаме да предадем това на наш език, трябва да кажем: всяко възпроизвеждане на човека ставаше не в будно състояние, не при будно съзнание, а при сънното съзнание. Когато човекът беше вън от своето физическо тяло и се намираше в духовния свят, в това състояние на съзнанието, когато всичко му се явяваше в образи, той поставяше в движение всичко, което трябваше да се случи като събития; и целият акт на възпроизвеждането, т. е. целият полов акт беше забулен в духовна форма, явяваше му се в образи на хвърлянето на камъни зад гърба му. Целият процес на възпроизвеждането на човека ставаше не в будното съзнание, а в сънното съзнание.
Когато човекът беше вън от своето физическо тяло, и се намираше в духовния свят, в това състояние на съзнанието, когато всичко му се явяваше в образи, той поставяше в движение това, което трябваше да стане; и целият процес на размножението беше забулен в духовни образи, явяваше му се в образи на хвърлянето на камъни зад гърба.
Целият процес на размножението беше забулен в духовно съзнание, стоеше зад днешното съзнание. Човекът не знаеше нищо за половите отношения. През време на дневното съзнание той не виждаше себе си, че съществува като два пола и душата оставаше незасегната от всичко, което се отнасяше за половите отношения. Не че тези отношения не съществуваха, но те се извършваха, когато човекът се намираше в смътно състояние на духовното съзнание; те не съществуваха за дневното съзнание на човека. С постигането на първата заложба за себесъзнанието, за съзнанието на собствения Аз, половостта стана съзнателна за човека.
към текста >>
Не че тези отношения не съществуваха, но те се извършваха, когато човекът се на
мир
аше в смътно състояние на духовното съзнание; те не съществуваха за дневното съзнание на човека.
Целият процес на възпроизвеждането на човека ставаше не в будното съзнание, а в сънното съзнание. Когато човекът беше вън от своето физическо тяло, и се намираше в духовния свят, в това състояние на съзнанието, когато всичко му се явяваше в образи, той поставяше в движение това, което трябваше да стане; и целият процес на размножението беше забулен в духовни образи, явяваше му се в образи на хвърлянето на камъни зад гърба. Целият процес на размножението беше забулен в духовно съзнание, стоеше зад днешното съзнание. Човекът не знаеше нищо за половите отношения. През време на дневното съзнание той не виждаше себе си, че съществува като два пола и душата оставаше незасегната от всичко, което се отнасяше за половите отношения.
Не че тези отношения не съществуваха, но те се извършваха, когато човекът се намираше в смътно състояние на духовното съзнание; те не съществуваха за дневното съзнание на човека.
С постигането на първата заложба за себесъзнанието, за съзнанието на собствения Аз, половостта стана съзнателна за човека. Този момент е описан в Библията, когато се казва, че Адам и Ева видяха, че съществува нещо като половост (Адам и Ева видяха, че са голи и им стана срамно). На това място в Земното развитие трябва именно да поставим този пълен със значение драматичен момент. Ако бихте погледнали с очите на ясновидеца епохата предхождаща този момент, вие бихте видели от човека само това, което служи за оръдие на духа. От човека можеше да се види само неговата горна част на тялото.
към текста >>
Защото винаги, когато днес някой човек у
мир
а, в неговото астрално тяло може добре да се видят 7-те глави и 10-те рога.
И така, при настъпването на Атлантския потоп имаме 7 видове или групово-душевни глави, от които после дните 3 се явяват винаги така, че на тях отговарят физическите двойни форми, едната мъжка, другата женска. Оттук вие виждате, че цялата групова душевност на човека в края на Атлантската епоха има 7 глави и 10 рога, въпреки, че това, което се развива по-късно, остава невидимо. За първите 4 глави нямаме отделно мъжки и женски рогове, но на последните 3 отговарят на всяка една един мъжки и един женски рог. Човекът носи в себе си 7-те глави и 10-те рога. Той трябва така да ги обработи чрез приемането на Христовия Принцип, че те да бъдат така да се каже заличени.
Защото винаги, когато днес някой човек умира, в неговото астрално тяло може добре да се видят 7-те глави и 10-те рога.
Всичко това е сглобено като каучук, който е съответно оформен. Да предположим, че през време на нашата епоха човекът се опълчва против Христовия Принцип, не иска да приеме в себе си този Христов Принцип и продължава да живее така в следващите прераждания, докато стигне до времето на войната на всички против всички, без да е изживял вътре в себе си Христа, без да го е приел, отхвърлил го е от себе си. Тогава, когато Земята премине в астрално състояние, това, което е съществувало от него до степента, до която той се е развил, би излязло наяве; то би се появило в своята стара форма. Би се явило животното или звярът със 7-те глави и 10-те рога, докато за онези, които ще са приели в себе си Христовия Принцип, половостта ще бъде нещо превъзмогнато. Онези, които са се втвърдили ще запазят 6-роговата половост и в своята цялост ще се явят като звяра със 7-те глави и 10-те рога, които са били заложени през време на Атлантската епоха.
към текста >>
Да предположим, че през време на нашата епоха човекът се опълчва против Христовия Принцип, не иска да приеме в себе си този Христов Принцип и продължава да живее така в следващите прераждания, докато стигне до времето на
война
та на всички против всички, без да е изживял вътре в себе си Христа, без да го е приел, отхвърлил го е от себе си.
За първите 4 глави нямаме отделно мъжки и женски рогове, но на последните 3 отговарят на всяка една един мъжки и един женски рог. Човекът носи в себе си 7-те глави и 10-те рога. Той трябва така да ги обработи чрез приемането на Христовия Принцип, че те да бъдат така да се каже заличени. Защото винаги, когато днес някой човек умира, в неговото астрално тяло може добре да се видят 7-те глави и 10-те рога. Всичко това е сглобено като каучук, който е съответно оформен.
Да предположим, че през време на нашата епоха човекът се опълчва против Христовия Принцип, не иска да приеме в себе си този Христов Принцип и продължава да живее така в следващите прераждания, докато стигне до времето на войната на всички против всички, без да е изживял вътре в себе си Христа, без да го е приел, отхвърлил го е от себе си.
Тогава, когато Земята премине в астрално състояние, това, което е съществувало от него до степента, до която той се е развил, би излязло наяве; то би се появило в своята стара форма. Би се явило животното или звярът със 7-те глави и 10-те рога, докато за онези, които ще са приели в себе си Христовия Принцип, половостта ще бъде нещо превъзмогнато. Онези, които са се втвърдили ще запазят 6-роговата половост и в своята цялост ще се явят като звяра със 7-те глави и 10-те рога, които са били заложени през време на Атлантската епоха. Те бяха се преобразили, ако биха приели в себе си Христовия Импулс, но отхвърляйки Христа те ще останат назад в тяхното развитие и в епохата, посочена в Откровението чрез изливането на чашите на гнева и Земята ще се яви така да се каже разделена на две части, в една част, където Христовите хора се явяват в бели дрехи като избрани, каквито се явиха още преди отварянето на 5-я печат, и друга една част, където хората се явяват във формата на звяра със 7-те глави и 10-те рога. Тогава се явява също и един друг звяр с два рога, символизиран с числото 666.
към текста >>
40.
12. ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Нюрнберг, 29 Юни 1908 г.
GA_104 Апокалипсисът на Йоан
Лесно понятно е, че онези човеци, които не са приели в себе си Христовия Принцип, трябва отново да се върнат към състоянието, в което се на
мир
аше човекът преди да стане участник в Христо вия Принцип.
Изключение ще направят само онези, които ще откажат да приемат Христовия Принцип, като с това "отказване" трябва да разбираме едно енергично, зложелателно и неразумно противопоставяне. Естествено, когато Земята ще е приела своята астрална, своята духовна форма, тогава и тези същества не ще могат да съществуват в едно грубо материално вещество, а за времето, което ще последва прозвучаването на тръбите, за времето ознаменувано чрез изливането на чашите на гнева те също ще преминат в астрални форми; обаче тяхната понижена природа, онова, което им е свойствено поради това, че те не са приели Христовия Принцип, всичко това ще се изрази в астралното така, че всъщност те ще носят онази животинска форма, която бе охарактеризирана като звярът със 7-те глави и 10-те рога. От всичко, което бе казано, вие навярно сте схванали, какво е отношението между това, което ние наричаме "глави", и това, което наричаме "рога". Но все пак в душата ще е останал един неизяснен въпрос, а именно въпросът: Защо това, което във физическото тяло се явява като един или друг орган, се нарича всъщност "рог"? Защо физическите органи и техните остатъци в астралното, когато Земята ще стане астрална, защо те се наричат "рога"?
Лесно понятно е, че онези човеци, които не са приели в себе си Христовия Принцип, трябва отново да се върнат към състоянието, в което се намираше човекът преди да стане участник в Христо вия Принцип.
По-рано човекът е бил едно индивидуално същество с групова душа; и ние видяхме, че през първите четири атлантски епохи той беше надарен с груповите души, които символично са представени правилно чрез волската, лъвската, орловата и човешката глави, като тази последната глава трябва да си я представяме като човешко-животинска глава. Следователно ние трябва да си представим, че когато човекът отново ще се появи в одухотворената Земя, ако е оставил неизползуван Христовия Принцип през време на нашата епоха, той ще се яви отново в своята стара форма, понеже не е допринесъл нищо, за да преобрази в по-висша форма своята предишна животинска групова душа. Но той ще се яви не само в тази форма, а също и с образуваните по-нататък още 3 глави, които е усвоил през последните 3 атлантски епохи. Защото преди настъпването на великия потоп, първите 4 епохи бяха последвани от още 3 такива. През тези 3 епохи и онези човешки същества, които по-късно са приели Христовия Принцип, са имали по определен начин възможност да я образуват по-нататъшните 3 глави, обаче те са ги преобразили, повдигнали са животинското в тях до по-висока степен.
към текста >>
Сега нека с помощта на това, което току що разгледахме, с помощта на онази малко неудобна схема с множество числа да определим мястото в
мир
овото развитие, където се на
мир
аме.
Навсякъде, където у човека външните астрални сили влизат и излизат, те остават приспособени към предишната животинска форма, когато човекът преминава в астрална форма, т.е. човекът се явява тогава с истински астрални рога; това са действителните астрални форми. Те отговарят точно но проникването на астралното вещество през време на земния живот. И така, в тези образи не ни се дават произволни символи, а те са истински форми на това, което ще се яви в бъдеще. Това трябва добре да бъде разбрано!
Сега нека с помощта на това, което току що разгледахме, с помощта на онази малко неудобна схема с множество числа да определим мястото в мировото развитие, където се намираме.
На нас ни е ясно, че 49-те форми на преобразуването на Сатурн са изминали, а именно 7-те форми на живота на Сатурн, наречени в теософската литература още "цикли", всяка една от които има по 7 състояния на формата ("глобуси"); че по-нататък са изминали 49-те съответно слънчеви състояния и 49-те лунни състояния. Тях е изминал човекът до неговото досегашно развитие, или всичко 147 състояния. Към това се прибавят още състоянията, които човекът е изминал вече през време на нашето Земно развитие. От тях са изминали първите 3 състояния на живота или първите 3 царства, наречени още първите 3 цикли. Ние живеем в 4-то състояние на живота или в 4-то царство, в 4-ят цикъл.
към текста >>
Четвъртото състояние на живота или 4-то царство ние още не сме изми нали; но една част от него вече стои зад нас; ние сме изминали неговите първи 3 състояния на формата, а именно почти лишеното още от форма духовно състояние или както го наричат още състоянието Арупа, после състоянието Рупа, след това астралното състояние; и най-после физическото състояние на формата, в която още се на
мир
аме.
Тях е изминал човекът до неговото досегашно развитие, или всичко 147 състояния. Към това се прибавят още състоянията, които човекът е изминал вече през време на нашето Земно развитие. От тях са изминали първите 3 състояния на живота или първите 3 царства, наречени още първите 3 цикли. Ние живеем в 4-то състояние на живота или в 4-то царство, в 4-ят цикъл. И понеже всеки един такъв цикъл има също 7 състояния, имаме 3х7 състояния, които сме изминали през първите 3 цикли; следователно към 147-те се прибавят още 21.
Четвъртото състояние на живота или 4-то царство ние още не сме изми нали; но една част от него вече стои зад нас; ние сме изминали неговите първи 3 състояния на формата, а именно почти лишеното още от форма духовно състояние или както го наричат още състоянието Арупа, после състоянието Рупа, след това астралното състояние; и най-после физическото състояние на формата, в която още се намираме.
Така към 147-те + 21 се прибавят още 3 състояния. Следователно от 343-те състояния на формата, които 7-те планетарни състояния на нашата Земя имат, ние сме изминали 171. Трябва да имате предвид преди всичко, че сега се намираме в 172-то състояние на формата, а това е физическата Земя. Тя е изминала вече 171 състояния. През време на това 172-то състояние се е развило всичко, което описахме.
към текста >>
Трябва да имате предвид преди всичко, че сега се на
мир
аме в 172-то състояние на формата, а това е физическата Земя.
Ние живеем в 4-то състояние на живота или в 4-то царство, в 4-ят цикъл. И понеже всеки един такъв цикъл има също 7 състояния, имаме 3х7 състояния, които сме изминали през първите 3 цикли; следователно към 147-те се прибавят още 21. Четвъртото състояние на живота или 4-то царство ние още не сме изми нали; но една част от него вече стои зад нас; ние сме изминали неговите първи 3 състояния на формата, а именно почти лишеното още от форма духовно състояние или както го наричат още състоянието Арупа, после състоянието Рупа, след това астралното състояние; и най-после физическото състояние на формата, в която още се намираме. Така към 147-те + 21 се прибавят още 3 състояния. Следователно от 343-те състояния на формата, които 7-те планетарни състояния на нашата Земя имат, ние сме изминали 171.
Трябва да имате предвид преди всичко, че сега се намираме в 172-то състояние на формата, а това е физическата Земя.
Тя е изминала вече 171 състояния. През време на това 172-то състояние се е развило всичко, което описахме. Когато това състояние започна Земята беше още свързана със Слънцето и Луната. През време на това състояние Слънцето и Луна та се отделиха от Земята и след това отделяне на нашите две небесни тела човекът се появи като днешен човек на физическата Земя. След това започна Атлантската епоха, за която вече говорихме.
към текста >>
Това са 3 епохи или раса, а 4-та епоха или раса в това 172-ро състояние на формата е Атлантската Петата епоха или раса е тази, в която сега се на
мир
аме.
Първата от тези епохи стои далече в миналото. Тогава и Слънцето още беше съединено със Земята. Тази епоха е била неподходящо наречена полярна човешка раса. Едвам ли бихме могли да си съставим една представа за нея. След това през време на отделянето на Слънцето следва хиперборейската раса или епоха, после през време на отделя на Луната лемурийската човешка раса или епоха.
Това са 3 епохи или раса, а 4-та епоха или раса в това 172-ро състояние на формата е Атлантската Петата епоха или раса е тази, в която сега се намираме.
Четвъртата епоха е завършила с великия атлантски потоп. Нашата епоха ще бъде последвана от тази, която в Откровението на Йоана е ознаменувана със 7-те печата. След нея ще дойде епохата ознаменувана със 7-те тръби. Но ние знаем, че всяка една от тези епохи се дели на 7 подепохи или културни епохи; защото нашата епоха, петата, вътре в това 172-то състояние на формата ние разделихме на Древно-индийска, Древно-персийска, Асиро-вавилоно-хелдео-египто-юдейска, Гръцко-римска, нашата настояща Пета (Западно-европейска) културна епоха, следващата шеста и най-после седмата културна епоха. След това идва великата война на всички против всички.
към текста >>
След това идва великата
война
на всички против всички.
Това са 3 епохи или раса, а 4-та епоха или раса в това 172-ро състояние на формата е Атлантската Петата епоха или раса е тази, в която сега се намираме. Четвъртата епоха е завършила с великия атлантски потоп. Нашата епоха ще бъде последвана от тази, която в Откровението на Йоана е ознаменувана със 7-те печата. След нея ще дойде епохата ознаменувана със 7-те тръби. Но ние знаем, че всяка една от тези епохи се дели на 7 подепохи или културни епохи; защото нашата епоха, петата, вътре в това 172-то състояние на формата ние разделихме на Древно-индийска, Древно-персийска, Асиро-вавилоно-хелдео-египто-юдейска, Гръцко-римска, нашата настояща Пета (Западно-европейска) културна епоха, следващата шеста и най-после седмата културна епоха.
След това идва великата война на всички против всички.
Това, което идва след великата война, също се дели на 7 периода, ознаменувани със 7-те печата, а това, което е ознаменувано със 7-те тръби също се дели на 7 периода. Сега вземайки предвид, че 171 състояния на формата се броят вече към изминалите, че ние живеем в 172-то състояние на формата и че следват още 171 състояния на формата, получаваме всичко 343 състояния на формата за цялото космическо развитие на нашата Земя минавайки през 7 космически въплъщения. Сега някой може да каже: "това е твърде странно, че ние имаме щастието да се намираме точно в средата на мировото развитие." За онзи, който не мисли по-нататък по този въпрос, това трябва да изглежда едно твърде странно явление, че ние живеем точно в средата на мировото развитие! Но за този, който може да обгърне с поглед цялото, това не е никак така странно. То не е по-чудно от факта, когато някой намирайки се в свободно поле на една равна област вижда еднакво далече напред и назад и се намира в средата на зрителното поле.
към текста >>
Това, което идва след великата
война
, също се дели на 7 периода, ознаменувани със 7-те печата, а това, което е ознаменувано със 7-те тръби също се дели на 7 периода.
Четвъртата епоха е завършила с великия атлантски потоп. Нашата епоха ще бъде последвана от тази, която в Откровението на Йоана е ознаменувана със 7-те печата. След нея ще дойде епохата ознаменувана със 7-те тръби. Но ние знаем, че всяка една от тези епохи се дели на 7 подепохи или културни епохи; защото нашата епоха, петата, вътре в това 172-то състояние на формата ние разделихме на Древно-индийска, Древно-персийска, Асиро-вавилоно-хелдео-египто-юдейска, Гръцко-римска, нашата настояща Пета (Западно-европейска) културна епоха, следващата шеста и най-после седмата културна епоха. След това идва великата война на всички против всички.
Това, което идва след великата война, също се дели на 7 периода, ознаменувани със 7-те печата, а това, което е ознаменувано със 7-те тръби също се дели на 7 периода.
Сега вземайки предвид, че 171 състояния на формата се броят вече към изминалите, че ние живеем в 172-то състояние на формата и че следват още 171 състояния на формата, получаваме всичко 343 състояния на формата за цялото космическо развитие на нашата Земя минавайки през 7 космически въплъщения. Сега някой може да каже: "това е твърде странно, че ние имаме щастието да се намираме точно в средата на мировото развитие." За онзи, който не мисли по-нататък по този въпрос, това трябва да изглежда едно твърде странно явление, че ние живеем точно в средата на мировото развитие! Но за този, който може да обгърне с поглед цялото, това не е никак така странно. То не е по-чудно от факта, когато някой намирайки се в свободно поле на една равна област вижда еднакво далече напред и назад и се намира в средата на зрителното поле. Като върви малко по-нататък, той от ново вижда еднакво надалече напред и назад.
към текста >>
Сега някой може да каже: "това е твърде странно, че ние имаме щастието да се на
мир
аме точно в средата на
мир
овото развитие." За онзи, който не мисли по-нататък по този въпрос, това трябва да изглежда едно твърде странно явление, че ние живеем точно в средата на
мир
овото развитие!
След нея ще дойде епохата ознаменувана със 7-те тръби. Но ние знаем, че всяка една от тези епохи се дели на 7 подепохи или културни епохи; защото нашата епоха, петата, вътре в това 172-то състояние на формата ние разделихме на Древно-индийска, Древно-персийска, Асиро-вавилоно-хелдео-египто-юдейска, Гръцко-римска, нашата настояща Пета (Западно-европейска) културна епоха, следващата шеста и най-после седмата културна епоха. След това идва великата война на всички против всички. Това, което идва след великата война, също се дели на 7 периода, ознаменувани със 7-те печата, а това, което е ознаменувано със 7-те тръби също се дели на 7 периода. Сега вземайки предвид, че 171 състояния на формата се броят вече към изминалите, че ние живеем в 172-то състояние на формата и че следват още 171 състояния на формата, получаваме всичко 343 състояния на формата за цялото космическо развитие на нашата Земя минавайки през 7 космически въплъщения.
Сега някой може да каже: "това е твърде странно, че ние имаме щастието да се намираме точно в средата на мировото развитие." За онзи, който не мисли по-нататък по този въпрос, това трябва да изглежда едно твърде странно явление, че ние живеем точно в средата на мировото развитие!
Но за този, който може да обгърне с поглед цялото, това не е никак така странно. То не е по-чудно от факта, когато някой намирайки се в свободно поле на една равна област вижда еднакво далече напред и назад и се намира в средата на зрителното поле. Като върви малко по-нататък, той от ново вижда еднакво надалече напред и назад. Но ако застанем на една друга точка, биха се получили съвършено други състояния на мировото развитие. Ние винаги ще се намираме в средата.
към текста >>
То не е по-чудно от факта, когато някой на
мир
айки се в свободно поле на една равна област вижда еднакво далече напред и назад и се на
мир
а в средата на зрителното поле.
След това идва великата война на всички против всички. Това, което идва след великата война, също се дели на 7 периода, ознаменувани със 7-те печата, а това, което е ознаменувано със 7-те тръби също се дели на 7 периода. Сега вземайки предвид, че 171 състояния на формата се броят вече към изминалите, че ние живеем в 172-то състояние на формата и че следват още 171 състояния на формата, получаваме всичко 343 състояния на формата за цялото космическо развитие на нашата Земя минавайки през 7 космически въплъщения. Сега някой може да каже: "това е твърде странно, че ние имаме щастието да се намираме точно в средата на мировото развитие." За онзи, който не мисли по-нататък по този въпрос, това трябва да изглежда едно твърде странно явление, че ние живеем точно в средата на мировото развитие! Но за този, който може да обгърне с поглед цялото, това не е никак така странно.
То не е по-чудно от факта, когато някой намирайки се в свободно поле на една равна област вижда еднакво далече напред и назад и се намира в средата на зрителното поле.
Като върви малко по-нататък, той от ново вижда еднакво надалече напред и назад. Но ако застанем на една друга точка, биха се получили съвършено други състояния на мировото развитие. Ние винаги ще се намираме в средата. Човекът винаги ще може да вижда еднакво далече напред и назад, даже и с най-добре развитите ясновидски органи. Но по този начин нещо друго може да бъде очебийно.
към текста >>
Но ако застанем на една друга точка, биха се получили съвършено други състояния на
мир
овото развитие.
Сега вземайки предвид, че 171 състояния на формата се броят вече към изминалите, че ние живеем в 172-то състояние на формата и че следват още 171 състояния на формата, получаваме всичко 343 състояния на формата за цялото космическо развитие на нашата Земя минавайки през 7 космически въплъщения. Сега някой може да каже: "това е твърде странно, че ние имаме щастието да се намираме точно в средата на мировото развитие." За онзи, който не мисли по-нататък по този въпрос, това трябва да изглежда едно твърде странно явление, че ние живеем точно в средата на мировото развитие! Но за този, който може да обгърне с поглед цялото, това не е никак така странно. То не е по-чудно от факта, когато някой намирайки се в свободно поле на една равна област вижда еднакво далече напред и назад и се намира в средата на зрителното поле. Като върви малко по-нататък, той от ново вижда еднакво надалече напред и назад.
Но ако застанем на една друга точка, биха се получили съвършено други състояния на мировото развитие.
Ние винаги ще се намираме в средата. Човекът винаги ще може да вижда еднакво далече напред и назад, даже и с най-добре развитите ясновидски органи. Но по този начин нещо друго може да бъде очебийно. Някой би могъл да каже: "как става, че не ни казваш, че и иначе ние се намираме точно в средата? Защото сега нещата не съвпадат вече.
към текста >>
Ние винаги ще се на
мир
аме в средата.
Сега някой може да каже: "това е твърде странно, че ние имаме щастието да се намираме точно в средата на мировото развитие." За онзи, който не мисли по-нататък по този въпрос, това трябва да изглежда едно твърде странно явление, че ние живеем точно в средата на мировото развитие! Но за този, който може да обгърне с поглед цялото, това не е никак така странно. То не е по-чудно от факта, когато някой намирайки се в свободно поле на една равна област вижда еднакво далече напред и назад и се намира в средата на зрителното поле. Като върви малко по-нататък, той от ново вижда еднакво надалече напред и назад. Но ако застанем на една друга точка, биха се получили съвършено други състояния на мировото развитие.
Ние винаги ще се намираме в средата.
Човекът винаги ще може да вижда еднакво далече напред и назад, даже и с най-добре развитите ясновидски органи. Но по този начин нещо друго може да бъде очебийно. Някой би могъл да каже: "как става, че не ни казваш, че и иначе ние се намираме точно в средата? Защото сега нещата не съвпадат вече. Ние се намираме в 172-то състояние на формата.
към текста >>
Някой би могъл да каже: "как става, че не ни казваш, че и иначе ние се на
мир
аме точно в средата?
Като върви малко по-нататък, той от ново вижда еднакво надалече напред и назад. Но ако застанем на една друга точка, биха се получили съвършено други състояния на мировото развитие. Ние винаги ще се намираме в средата. Човекът винаги ще може да вижда еднакво далече напред и назад, даже и с най-добре развитите ясновидски органи. Но по този начин нещо друго може да бъде очебийно.
Някой би могъл да каже: "как става, че не ни казваш, че и иначе ние се намираме точно в средата?
Защото сега нещата не съвпадат вече. Ние се намираме в 172-то състояние на формата. Точната среда би била в Четвъртата епоха; но ние се намираме в петата епоха, следователно малко оттатък е средата. По този начин не отговаря напълно на истината, че се намираме действително в средата на развитието. на основата на това положение стои един особен факт.
към текста >>
Ние се на
мир
аме в 172-то състояние на формата.
Ние винаги ще се намираме в средата. Човекът винаги ще може да вижда еднакво далече напред и назад, даже и с най-добре развитите ясновидски органи. Но по този начин нещо друго може да бъде очебийно. Някой би могъл да каже: "как става, че не ни казваш, че и иначе ние се намираме точно в средата? Защото сега нещата не съвпадат вече.
Ние се намираме в 172-то състояние на формата.
Точната среда би била в Четвъртата епоха; но ние се намираме в петата епоха, следователно малко оттатък е средата. По този начин не отговаря напълно на истината, че се намираме действително в средата на развитието. на основата на това положение стои един особен факт. Можете да си го изясните чрез едно сравнение. Ако го разберете добре, ще видите, че това е един важен факт.
към текста >>
Точната среда би била в Четвъртата епоха; но ние се на
мир
аме в петата епоха, следователно малко оттатък е средата.
Човекът винаги ще може да вижда еднакво далече напред и назад, даже и с най-добре развитите ясновидски органи. Но по този начин нещо друго може да бъде очебийно. Някой би могъл да каже: "как става, че не ни казваш, че и иначе ние се намираме точно в средата? Защото сега нещата не съвпадат вече. Ние се намираме в 172-то състояние на формата.
Точната среда би била в Четвъртата епоха; но ние се намираме в петата епоха, следователно малко оттатък е средата.
По този начин не отговаря напълно на истината, че се намираме действително в средата на развитието. на основата на това положение стои един особен факт. Можете да си го изясните чрез едно сравнение. Ако го разберете добре, ще видите, че това е един важен факт. Действително положението е такова: По отношение на големите главни състояния ние се намираме в средата на мировото развитие; но по отношение на онези състояния, които ни засягат най-отблизо, ние се намираме малко оттатък средата.
към текста >>
По този начин не отговаря напълно на истината, че се на
мир
аме действително в средата на развитието.
Но по този начин нещо друго може да бъде очебийно. Някой би могъл да каже: "как става, че не ни казваш, че и иначе ние се намираме точно в средата? Защото сега нещата не съвпадат вече. Ние се намираме в 172-то състояние на формата. Точната среда би била в Четвъртата епоха; но ние се намираме в петата епоха, следователно малко оттатък е средата.
По този начин не отговаря напълно на истината, че се намираме действително в средата на развитието.
на основата на това положение стои един особен факт. Можете да си го изясните чрез едно сравнение. Ако го разберете добре, ще видите, че това е един важен факт. Действително положението е такова: По отношение на големите главни състояния ние се намираме в средата на мировото развитие; но по отношение на онези състояния, които ни засягат най-отблизо, ние се намираме малко оттатък средата. Защо това е така?
към текста >>
Действително положението е такова: По отношение на големите главни състояния ние се на
мир
аме в средата на
мир
овото развитие; но по отношение на онези състояния, които ни засягат най-отблизо, ние се на
мир
аме малко оттатък средата.
Точната среда би била в Четвъртата епоха; но ние се намираме в петата епоха, следователно малко оттатък е средата. По този начин не отговаря напълно на истината, че се намираме действително в средата на развитието. на основата на това положение стои един особен факт. Можете да си го изясните чрез едно сравнение. Ако го разберете добре, ще видите, че това е един важен факт.
Действително положението е такова: По отношение на големите главни състояния ние се намираме в средата на мировото развитие; но по отношение на онези състояния, които ни засягат най-отблизо, ние се намираме малко оттатък средата.
Защо това е така? Представете си, че пътувате с влак в една съвършено равна област и че сте в състояние да седите не в един обикновен влаков вагон, а в един такъв, построен за вас, именно такъв, че можете да имате свободен поглед на всички страни. Да предположим, че сте в състояние да пътувате дълго време по този начин. Вие наистина бихте имали свободен поглед, когато в дадена точка на вашето пътуване бихте могли да нарисувате една бърза картина на цялата околност, тази картина би имала съвършено кръгла форма. Само при един случай това не би било така.
към текста >>
В това 172-ро състояние се на
мир
а самата наша Земя.
Всяко едно от тези състояния на формата ще има по 7 големи епохи (или според теософската литература 7 раси). Сега, макар и това да е доста трудно, нека се опитаме да се задълбочим в бъдещите състояния на нашето Земно развитие. Нека вземем под внимание едно напълно определена точка от бъдещето развитие, така как то обгърнахме с поглед нашата настояща точка. Нека още веднъж обгърнем с поглед нашата настояща точка на развитието и то така, че да започнем с нашето настоящо 172-ро състояние. Нашата Земя е изминала вече 4 епохи от това 172-ро състояние.
В това 172-ро състояние се намира самата наша Земя.
Тя е изминала вече 3 главни състояния или степени на съзнанието /Сатурн, Слънце, Луна/ и сега се намира в 4-то /Земя/. Но нека първо вземем под внимание състоянията на формата. Считаме, че се намираме в 4-тото състояние на живота или в 4-ия цикъл на настоящото Земно развитие. Ние считаме тези цикли като дадени и казваме: от този 4-ти цикъл или 4-то царство на живота ние сме изминали 3 състояния на формата и се намираме в 4-тото /физическо/. Сега нека се запитаме по-нататък: колко сме изминали от епохите?
към текста >>
Тя е изминала вече 3 главни състояния или степени на съзнанието /Сатурн, Слънце, Луна/ и сега се на
мир
а в 4-то /Земя/.
Сега, макар и това да е доста трудно, нека се опитаме да се задълбочим в бъдещите състояния на нашето Земно развитие. Нека вземем под внимание едно напълно определена точка от бъдещето развитие, така как то обгърнахме с поглед нашата настояща точка. Нека още веднъж обгърнем с поглед нашата настояща точка на развитието и то така, че да започнем с нашето настоящо 172-ро състояние. Нашата Земя е изминала вече 4 епохи от това 172-ро състояние. В това 172-ро състояние се намира самата наша Земя.
Тя е изминала вече 3 главни състояния или степени на съзнанието /Сатурн, Слънце, Луна/ и сега се намира в 4-то /Земя/.
Но нека първо вземем под внимание състоянията на формата. Считаме, че се намираме в 4-тото състояние на живота или в 4-ия цикъл на настоящото Земно развитие. Ние считаме тези цикли като дадени и казваме: от този 4-ти цикъл или 4-то царство на живота ние сме изминали 3 състояния на формата и се намираме в 4-тото /физическо/. Сега нека се запитаме по-нататък: колко сме изминали от епохите? Първата, втората, третата и четвъртата /тази четвъртата е Атлантската епоха/.
към текста >>
Считаме, че се на
мир
аме в 4-тото състояние на живота или в 4-ия цикъл на настоящото Земно развитие.
Нека още веднъж обгърнем с поглед нашата настояща точка на развитието и то така, че да започнем с нашето настоящо 172-ро състояние. Нашата Земя е изминала вече 4 епохи от това 172-ро състояние. В това 172-ро състояние се намира самата наша Земя. Тя е изминала вече 3 главни състояния или степени на съзнанието /Сатурн, Слънце, Луна/ и сега се намира в 4-то /Земя/. Но нека първо вземем под внимание състоянията на формата.
Считаме, че се намираме в 4-тото състояние на живота или в 4-ия цикъл на настоящото Земно развитие.
Ние считаме тези цикли като дадени и казваме: от този 4-ти цикъл или 4-то царство на живота ние сме изминали 3 състояния на формата и се намираме в 4-тото /физическо/. Сега нека се запитаме по-нататък: колко сме изминали от епохите? Първата, втората, третата и четвъртата /тази четвъртата е Атлантската епоха/. Следователно тази последната, Атлантската епоха на развитието е завършена. Казахме: Ние сме изминали 3 състояния на формата и се намираме в 4-тото.
към текста >>
Ние считаме тези цикли като дадени и казваме: от този 4-ти цикъл или 4-то царство на живота ние сме изминали 3 състояния на формата и се на
мир
аме в 4-тото /физическо/.
Нашата Земя е изминала вече 4 епохи от това 172-ро състояние. В това 172-ро състояние се намира самата наша Земя. Тя е изминала вече 3 главни състояния или степени на съзнанието /Сатурн, Слънце, Луна/ и сега се намира в 4-то /Земя/. Но нека първо вземем под внимание състоянията на формата. Считаме, че се намираме в 4-тото състояние на живота или в 4-ия цикъл на настоящото Земно развитие.
Ние считаме тези цикли като дадени и казваме: от този 4-ти цикъл или 4-то царство на живота ние сме изминали 3 състояния на формата и се намираме в 4-тото /физическо/.
Сега нека се запитаме по-нататък: колко сме изминали от епохите? Първата, втората, третата и четвъртата /тази четвъртата е Атлантската епоха/. Следователно тази последната, Атлантската епоха на развитието е завършена. Казахме: Ние сме изминали 3 състояния на формата и се намираме в 4-тото. От това 4-то състояние на формата са изминали 4 епохи и се намираме в петата, в така наречената Следатлантска епоха.
към текста >>
Казахме: Ние сме изминали 3 състояния на формата и се на
мир
аме в 4-тото.
Считаме, че се намираме в 4-тото състояние на живота или в 4-ия цикъл на настоящото Земно развитие. Ние считаме тези цикли като дадени и казваме: от този 4-ти цикъл или 4-то царство на живота ние сме изминали 3 състояния на формата и се намираме в 4-тото /физическо/. Сега нека се запитаме по-нататък: колко сме изминали от епохите? Първата, втората, третата и четвъртата /тази четвъртата е Атлантската епоха/. Следователно тази последната, Атлантската епоха на развитието е завършена.
Казахме: Ние сме изминали 3 състояния на формата и се намираме в 4-тото.
От това 4-то състояние на формата са изминали 4 епохи и се намираме в петата, в така наречената Следатлантска епоха. А от 5 епоха сме изминали 4 подепохи /културни епохи или подраси/, а именно Древно-индийската, Древно-персийската, Египетската, Гръко-римската. Сега се намираме в 5-тата, съвременната подепоха или културна епоха. Така щото трябва да кажем: От нашата непосредствено настояща степен на развитието ние сме изминали 344 състояния /което число трябва да се чете: 3 състояния на формата, 4 големи епохи и 4 културни епохи или подепохи/. Тези 344 състояния, които сме изминали, представляват на езика на Откровението числото на развитието.
към текста >>
От това 4-то състояние на формата са изминали 4 епохи и се на
мир
аме в петата, в така наречената Следатлантска епоха.
Ние считаме тези цикли като дадени и казваме: от този 4-ти цикъл или 4-то царство на живота ние сме изминали 3 състояния на формата и се намираме в 4-тото /физическо/. Сега нека се запитаме по-нататък: колко сме изминали от епохите? Първата, втората, третата и четвъртата /тази четвъртата е Атлантската епоха/. Следователно тази последната, Атлантската епоха на развитието е завършена. Казахме: Ние сме изминали 3 състояния на формата и се намираме в 4-тото.
От това 4-то състояние на формата са изминали 4 епохи и се намираме в петата, в така наречената Следатлантска епоха.
А от 5 епоха сме изминали 4 подепохи /културни епохи или подраси/, а именно Древно-индийската, Древно-персийската, Египетската, Гръко-римската. Сега се намираме в 5-тата, съвременната подепоха или културна епоха. Така щото трябва да кажем: От нашата непосредствено настояща степен на развитието ние сме изминали 344 състояния /което число трябва да се чете: 3 състояния на формата, 4 големи епохи и 4 културни епохи или подепохи/. Тези 344 състояния, които сме изминали, представляват на езика на Откровението числото на развитието. Следователно, когато се задава въпросът: кое е числото на нашето развитие?
към текста >>
Сега се на
мир
аме в 5-тата, съвременната подепоха или културна епоха.
Първата, втората, третата и четвъртата /тази четвъртата е Атлантската епоха/. Следователно тази последната, Атлантската епоха на развитието е завършена. Казахме: Ние сме изминали 3 състояния на формата и се намираме в 4-тото. От това 4-то състояние на формата са изминали 4 епохи и се намираме в петата, в така наречената Следатлантска епоха. А от 5 епоха сме изминали 4 подепохи /културни епохи или подраси/, а именно Древно-индийската, Древно-персийската, Египетската, Гръко-римската.
Сега се намираме в 5-тата, съвременната подепоха или културна епоха.
Така щото трябва да кажем: От нашата непосредствено настояща степен на развитието ние сме изминали 344 състояния /което число трябва да се чете: 3 състояния на формата, 4 големи епохи и 4 културни епохи или подепохи/. Тези 344 състояния, които сме изминали, представляват на езика на Откровението числото на развитието. Следователно, когато се задава въпросът: кое е числото на нашето развитие? Отговорът е: това число на нашето развитие е 344. Това броене не е в смисъла на десетичната числова система, а в този на седмичната система на числата.
към текста >>
Но когато ще мине времето ознаменувано с отварянето на печатите след
война
та на всички против всички, тогава от средния род състояния ще сме изминали 6.
И ще дойде някога време, когато ще са изминати: от първия род 6, от втория 6 и от третия 6 състояния. Точно както сега имаме като число на развитието 344, в бъдеще ще дойде моментът, когато ще бъдат изминати 6 състояния на формата или 6 глобуса, 6 големи епохи или главни раси и 6 културни епохи или подраси, а това ще се образува числото на развитието 666 прочетено по особения начин, който показахме; но именно така е разбрал нещата авторът на откровението и така ги е написал той. Следователно ще дойде някога време, когато числото 666 ще бъде число на развитието. Това ще бъде в много далечно бъдеще; но това бъдеще се подготвя още от нашата епоха. Ние живеем в нашата епоха, след като са изминали 3 състояния на формата, в 4-тото от тези състояния, от това 4-то състояние на формата сме изминали 4 големи епохи и сега живеем в 5-та, а от тази 5 голяма епоха сме изминали 4 големи културни епохи или подепохи и живеем в 5-та.
Но когато ще мине времето ознаменувано с отварянето на печатите след войната на всички против всички, тогава от средния род състояния ще сме изминали 6.
Когато ще прозвучи първата тръба, ние ще сме изминали вече 6 такива главни епохи или раси и когато ще мине времето ознаменувано чрез първите 6 тръби ние ще сме изминали вече 66 състояния 8 т.е. = 6 големи епохи или главни раси и 6 културни епохи или подепохи от 7-та голяма епоха/. До тогава човечеството ще е имало време да се подготви за онзи страшен момент, в който ще бъде достигнато не само числото на развитието 66, а числото на развитието 666, който момент ще бъде в далечното бъдеще. Всичко, което ще стане в бъдеще, се подготвя още от сега. Времето, което ще настъпи след великата война на всички против всички, и след изминаването на епохата ознаменувана чрез отварянето на 7-те печата, времето на прозвучаването на 7-та тръба ще види хора, които поради това, че сами са се изключели от Христовия Принцип, които ще са достигнали една висока степен на злосторност, която ще бъде заложба за тяхното потъване в бездната.
към текста >>
Времето, което ще настъпи след великата
война
на всички против всички, и след изминаването на епохата ознаменувана чрез отварянето на 7-те печата, времето на прозвучаването на 7-та тръба ще види хора, които поради това, че сами са се изключели от Христовия Принцип, които ще са достигнали една висока степен на злосторност, която ще бъде заложба за тяхното потъване в бездната.
Но когато ще мине времето ознаменувано с отварянето на печатите след войната на всички против всички, тогава от средния род състояния ще сме изминали 6. Когато ще прозвучи първата тръба, ние ще сме изминали вече 6 такива главни епохи или раси и когато ще мине времето ознаменувано чрез първите 6 тръби ние ще сме изминали вече 66 състояния 8 т.е. = 6 големи епохи или главни раси и 6 културни епохи или подепохи от 7-та голяма епоха/. До тогава човечеството ще е имало време да се подготви за онзи страшен момент, в който ще бъде достигнато не само числото на развитието 66, а числото на развитието 666, който момент ще бъде в далечното бъдеще. Всичко, което ще стане в бъдеще, се подготвя още от сега.
Времето, което ще настъпи след великата война на всички против всички, и след изминаването на епохата ознаменувана чрез отварянето на 7-те печата, времето на прозвучаването на 7-та тръба ще види хора, които поради това, че сами са се изключели от Христовия Принцип, които ще са достигнали една висока степен на злосторност, която ще бъде заложба за тяхното потъване в бездната.
До тогава тези хора ще са живели така, че когато дойде времето на числото 666, те ще са потънали в най-високата степен на злото, ще са потънали в бездната. Заложбата за това потъване в бездната на злото в много далечното бъдеще се изработва от хората още в епохата след войната на всички против всички, когато ще е прозвучала вече 7-та тръба. Наистина още дълго време хората ще имат възможност да се обърнат към доброто, след като те са положили такава заложба в себе си. Те още имат възможност да се обърнат към Христовия Принцип в своето развитие. Обаче първата заложба за великото зло ще бъде вече създадена; и онези, които ще останат с тази заложба, когато ще дойде епохата обозначена не с числото 366, а с числото 666, те не ще могат вече да превърнат тази заложба на злото в заложба на доброто.
към текста >>
Заложбата за това потъване в бездната на злото в много далечното бъдеще се изработва от хората още в епохата след
война
та на всички против всички, когато ще е прозвучала вече 7-та тръба.
= 6 големи епохи или главни раси и 6 културни епохи или подепохи от 7-та голяма епоха/. До тогава човечеството ще е имало време да се подготви за онзи страшен момент, в който ще бъде достигнато не само числото на развитието 66, а числото на развитието 666, който момент ще бъде в далечното бъдеще. Всичко, което ще стане в бъдеще, се подготвя още от сега. Времето, което ще настъпи след великата война на всички против всички, и след изминаването на епохата ознаменувана чрез отварянето на 7-те печата, времето на прозвучаването на 7-та тръба ще види хора, които поради това, че сами са се изключели от Христовия Принцип, които ще са достигнали една висока степен на злосторност, която ще бъде заложба за тяхното потъване в бездната. До тогава тези хора ще са живели така, че когато дойде времето на числото 666, те ще са потънали в най-високата степен на злото, ще са потънали в бездната.
Заложбата за това потъване в бездната на злото в много далечното бъдеще се изработва от хората още в епохата след войната на всички против всички, когато ще е прозвучала вече 7-та тръба.
Наистина още дълго време хората ще имат възможност да се обърнат към доброто, след като те са положили такава заложба в себе си. Те още имат възможност да се обърнат към Христовия Принцип в своето развитие. Обаче първата заложба за великото зло ще бъде вече създадена; и онези, които ще останат с тази заложба, когато ще дойде епохата обозначена не с числото 366, а с числото 666, те не ще могат вече да превърнат тази заложба на злото в заложба на доброто. Те ще изпитват онази страшна съдба, за която още ще говорим. И така ние виждаме, че с това число 6, дали то се явява в единична форма, двойно или тройно, е свързано нещо лошо за развитието на човечеството.
към текста >>
След великата
война
ще преминем в 6-та главна епоха; но преди да настъпи великата
война
, непосредствено след нашата 5 културна епоха или подепоха идва 6-та културна епоха, ознаменувана чрез посланието до филаделфийската църква.
Те още имат възможност да се обърнат към Христовия Принцип в своето развитие. Обаче първата заложба за великото зло ще бъде вече създадена; и онези, които ще останат с тази заложба, когато ще дойде епохата обозначена не с числото 366, а с числото 666, те не ще могат вече да превърнат тази заложба на злото в заложба на доброто. Те ще изпитват онази страшна съдба, за която още ще говорим. И така ние виждаме, че с това число 6, дали то се явява в единична форма, двойно или тройно, е свързано нещо лошо за развитието на човечеството. Ние живеем в 5-та главна епоха и в нейната 5 подепоха или културна епоха.
След великата война ще преминем в 6-та главна епоха; но преди да настъпи великата война, непосредствено след нашата 5 културна епоха или подепоха идва 6-та културна епоха, ознаменувана чрез посланието до филаделфийската църква.
Сега ние знаем, че днес е епохата, в която се е разпространил материализмът; ние видяхме, как в течение на столетия хората са станали все повече материалисти; но този материализъм е от такова естество, че все пак е възможно обръщане към духовното и към доброто през всяко време. Днешният човек материалист има още време да се обърне. Ето защо пък именно в нашата епоха е необходимо да бъде разпространен един духовен светоглед, един светоглед, който довежда до това духовно схващане една малка група хора. Онези, които ще основат великия съюз на братството в неговата първична заложба през 6-та културна епоха, която ще следва нашата настояща епоха и която не е така далече, началото на която ще бъде едвам след 1000 и няколко години, те ще произведат първото разцепление на човечеството. Онези, които упорито ще се придържат към материализма, и другите, които ще бъдат склонни да приемат в себе си един духовен възглед, който ще образуват съюза на братството в една малка група, и двете тези категории хора ще се явят в 6-та културна епоха.
към текста >>
Но хората ще минат през великата
война
на всички против всички и ще преминат в 6-та главна епоха или в 6-та раса.
Днешният човек материалист има още време да се обърне. Ето защо пък именно в нашата епоха е необходимо да бъде разпространен един духовен светоглед, един светоглед, който довежда до това духовно схващане една малка група хора. Онези, които ще основат великия съюз на братството в неговата първична заложба през 6-та културна епоха, която ще следва нашата настояща епоха и която не е така далече, началото на която ще бъде едвам след 1000 и няколко години, те ще произведат първото разцепление на човечеството. Онези, които упорито ще се придържат към материализма, и другите, които ще бъдат склонни да приемат в себе си един духовен възглед, който ще образуват съюза на братството в една малка група, и двете тези категории хора ще се явят в 6-та културна епоха. Това просто число 6 може вече да бъде фатално за много хора, обаче то не е окончателно решаващо; защото и тогава все още ще бъде възможно обръщането към доброто.
Но хората ще минат през великата война на всички против всички и ще преминат в 6-та главна епоха или в 6-та раса.
От тази 6-та главна епоха ще изминат 5 културни епохи или подраси и числото 6 отново ще се яви. След това отново ще дойдат съблазните и изкушенията, за да се развие по-нататък материалистичната заложба и да бъде тя пренесена в епохата на тръбите. И когато ще са изминали 6 главни и 6 по-малки епохи, ще се получи числото 66. Тогава в човечеството ще има натрупване на големи материалистични заложби и на злото, които не ще бъде лесно да бъдат превърнати в добро, както по-рано. И така ние виждаме, че светът на заложбите на злото все повече и повече действува сред човечеството и че все по-ясно и рязко ще бъдат отделени добрите хора от злите в смисъла на Откровението.
към текста >>
6-та културна епоха или подраса, преди
война
та на всички против всички.
Така ще се получи числото на развитието 666. Когато човечеството ще е изминало тези времена, тогава заложбите на злото в него ще бъдат развити в него в една ужасна форма. Злото ще се прояви тогава със страшна унищожителна сила у онези, които ще са останали зли. Следователно ние се питаме: колко пъти в развитието на земята човечеството ще има случай да подлежи на изкушението на злото? Първото ще има такъв случай в онази епоха, която ще следва нашата настояща епоха, т.е.
6-та културна епоха или подраса, преди войната на всички против всички.
После то ще има случай за това втори път и трети път. Следователно това слизане към злото се извършва постепенно. За епохата, когато Земята ще е преминала в духовно състояние, за тази епоха ще имаме работа с две възможности. Когато Земята отново ще се е съединила със Слънцето, онези, които ще са приели в себе си Христовия Принцип, ще бъдат узрели да се издигнат в онези сили на Земята, които ще се съединят със Слънцето; ще бъдат изключени онези, които ще са приели в себе си заложбите на злото. С тях ще бъде един вид така, че те ще отблъснат от себе си силите на Слънцето, ще отблъснат от себе си това, което би ги направило способни да се съединят със силите на Слънцето.
към текста >>
41.
13. ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Нюрнберг, 30 Юни 1908 г.
GA_104 Апокалипсисът на Йоан
Но въз основа на разглеждането на
Мир
овото развитие, чрез ясновидството ние можем също така да дадем една друга утеха, или, по-добре казано, едно друго успокоение.
За човек, за който не би било възможно той да тръгне подир звяра с двата рога, за него би било също така невъзможно той да следва Бога от собствена Любов. Намерението на мъдрото Провидение е, да даде на развиващото се през нашата планетарна система човечество възможността то да развие Свободата, а тази възможност за развиване Свободата не можеше да бъде дадена при никакви други условия, освен чрез това, че човекът сам трябва да намери избора, свободния избор между доброто и злото. Но би могло да се каже, че това е все пак една гола теория и хората могат постепенно да се издигнат до там, не само да казват с думи нещо подобно и да считат като един вид обяснение в теоретически моменти, а да го живеят и в своите чувства. Днес хората рядко се издигат да мисълта: "Благодаря ти, мъдро проведение, че си направило възможно, да мога да проявявам към тебе не една принудена любов, а една любов извираща свободно от моите гърди; благодаря ти, че не ме принуждаваш да те обичам, а си оставило на моя избор, дали да те следвам или не. "Без съмнение човек трябва да се издигне до това чувствуване, ако иска действително да почувствува това теоретическо обяснение.
Но въз основа на разглеждането на Мировото развитие, чрез ясновидството ние можем също така да дадем една друга утеха, или, по-добре казано, едно друго успокоение.
Защото още вчера ние засегнахме въпроса, че една почти непроменима заложба за бездната има само онзи, който още днес е някак заплетен в примките на двуроговия звяр, на великия изкусител, в изкуството на черната магия. Но и за такива хора, които днес са изпаднали в практикуването на черната магия, в бъдеще съществува една възможност те да се обърнат към доброто. Обаче онези (а това са за сега по-голяма част от хората), които са далече от всякакво упражнение на черната магия, за тях съществува една заложба да изпаднат окончателно в злото и тази заложба се крие в онова, което ще следва войната на всички против всички. Но възможността в бъдеще тези хора да се обърнат към доброто ще бъде много по-голяма, отколкото принудата да следват безусловно злото. От изнесените до тук сказки следва, че за онези хора, които днес се обръщат към един духовен светоглед, за да преминат после да живеят в 6-тата голяма епоха след войната на всички против всички, за тази група хора съществува възможност те да приемат Христовия Принцип.
към текста >>
Обаче онези (а това са за сега по-голяма част от хората), които са далече от всякакво упражнение на черната магия, за тях съществува една заложба да изпаднат окончателно в злото и тази заложба се крие в онова, което ще следва
война
та на всички против всички.
Днес хората рядко се издигат да мисълта: "Благодаря ти, мъдро проведение, че си направило възможно, да мога да проявявам към тебе не една принудена любов, а една любов извираща свободно от моите гърди; благодаря ти, че не ме принуждаваш да те обичам, а си оставило на моя избор, дали да те следвам или не. "Без съмнение човек трябва да се издигне до това чувствуване, ако иска действително да почувствува това теоретическо обяснение. Но въз основа на разглеждането на Мировото развитие, чрез ясновидството ние можем също така да дадем една друга утеха, или, по-добре казано, едно друго успокоение. Защото още вчера ние засегнахме въпроса, че една почти непроменима заложба за бездната има само онзи, който още днес е някак заплетен в примките на двуроговия звяр, на великия изкусител, в изкуството на черната магия. Но и за такива хора, които днес са изпаднали в практикуването на черната магия, в бъдеще съществува една възможност те да се обърнат към доброто.
Обаче онези (а това са за сега по-голяма част от хората), които са далече от всякакво упражнение на черната магия, за тях съществува една заложба да изпаднат окончателно в злото и тази заложба се крие в онова, което ще следва войната на всички против всички.
Но възможността в бъдеще тези хора да се обърнат към доброто ще бъде много по-голяма, отколкото принудата да следват безусловно злото. От изнесените до тук сказки следва, че за онези хора, които днес се обръщат към един духовен светоглед, за да преминат после да живеят в 6-тата голяма епоха след войната на всички против всички, за тази група хора съществува възможност те да приемат Христовия Принцип. Те ще могат да приемат духовните елементи, които са заложени в епохата ознаменувана чрез църквата от Филаделфия. Те ще живеят в следващата епоха с една силна заложба за одухотворяване. Това е естествено вярно.
към текста >>
От изнесените до тук сказки следва, че за онези хора, които днес се обръщат към един духовен светоглед, за да преминат после да живеят в 6-тата голяма епоха след
война
та на всички против всички, за тази група хора съществува възможност те да приемат Христовия Принцип.
Но въз основа на разглеждането на Мировото развитие, чрез ясновидството ние можем също така да дадем една друга утеха, или, по-добре казано, едно друго успокоение. Защото още вчера ние засегнахме въпроса, че една почти непроменима заложба за бездната има само онзи, който още днес е някак заплетен в примките на двуроговия звяр, на великия изкусител, в изкуството на черната магия. Но и за такива хора, които днес са изпаднали в практикуването на черната магия, в бъдеще съществува една възможност те да се обърнат към доброто. Обаче онези (а това са за сега по-голяма част от хората), които са далече от всякакво упражнение на черната магия, за тях съществува една заложба да изпаднат окончателно в злото и тази заложба се крие в онова, което ще следва войната на всички против всички. Но възможността в бъдеще тези хора да се обърнат към доброто ще бъде много по-голяма, отколкото принудата да следват безусловно злото.
От изнесените до тук сказки следва, че за онези хора, които днес се обръщат към един духовен светоглед, за да преминат после да живеят в 6-тата голяма епоха след войната на всички против всички, за тази група хора съществува възможност те да приемат Христовия Принцип.
Те ще могат да приемат духовните елементи, които са заложени в епохата ознаменувана чрез църквата от Филаделфия. Те ще живеят в следващата епоха с една силна заложба за одухотворяване. Това е естествено вярно. Днес онези, които се обръщат към един духовен светоглед, приемат в себе си мощни заложби, за да вървят по пътя на духовния възход. Никак не бива да отричаме, колко важно е, че още днес определен брой хора не са глухи към истините на антропософския светоглед, който носи на човечеството първите заложби за един съзнателен духовен живот, докато по-рано това ставаше несъзнателно.
към текста >>
Защото до настъпването на
война
та на всички против всички живеещите днес на Земята души ще минат още много прераждания; до настъпването на решаващия момент след
война
та на всички против всички, а също и след това за епохите на печатите ние ще минем през много преобразования и хората ще имат често пъти случай да отворят своето сърце за духовния светоглед, който днес се влива чрез Антропософското Движение.
Това е естествено вярно. Днес онези, които се обръщат към един духовен светоглед, приемат в себе си мощни заложби, за да вървят по пътя на духовния възход. Никак не бива да отричаме, колко важно е, че още днес определен брой хора не са глухи към истините на антропософския светоглед, който носи на човечеството първите заложби за един съзнателен духовен живот, докато по-рано това ставаше несъзнателно. Важното е, че тази част на човечеството приема първата съзнателна заложба за духовен възход. Но чрез това, че днес се отделя една група хора, за да основе един велик съюз на братството, който ще премине да живее в епохата на 7-те печата, чрез това и за онези хора, които днес са глухи спрямо истините на антропософския светоглед, се създава една добра възможност.
Защото до настъпването на войната на всички против всички живеещите днес на Земята души ще минат още много прераждания; до настъпването на решаващия момент след войната на всички против всички, а също и след това за епохите на печатите ние ще минем през много преобразования и хората ще имат често пъти случай да отворят своето сърце за духовния светоглед, който днес се влива чрез Антропософското Движение.
Такива случаи ще има често пъти и вие не трябва да мислите, че в бъдеще тези случаи ще бъдат само такива, каквито днешните. Начинът, по който днес сме в състояние да предаваме на другите хора духовния светоглед, е твърде слаб. И ако днес някой човек би говорил даже така, че неговият глас да звучи непосредствено като огън на духа, това би било все пак нещо слабо в сравнение с възможностите, които съществуват в бъдещето, по-развити тела, за да насочваме хората към духовно движение. Когато човечеството в неговата цялост ще се е развило все по-високо и по-високо в следващите времена, тогава ще се добият и съвършено други средства, чрез които духовният светоглед ще може да проникне в сърцата и най-пламенното днешно слово ще бъде малко и слабо в сравнение с това, което ще действува в бъдеще, за да даде възможност духовният светоглед да проникне във всички души, които днес още живеят в тела, в които не тупти никакво сърце за този духовен светоглед. Ние се намираме в началото на духовното движение и това духовно движение ще расте и ще трябва някой да има твърде голяма закоравялост, за да затвори сърце и душа пред мощните впечатления на бъдещето.
към текста >>
Ние се на
мир
аме в началото на духовното движение и това духовно движение ще расте и ще трябва някой да има твърде голяма закоравялост, за да затвори сърце и душа пред мощните впечатления на бъдещето.
Защото до настъпването на войната на всички против всички живеещите днес на Земята души ще минат още много прераждания; до настъпването на решаващия момент след войната на всички против всички, а също и след това за епохите на печатите ние ще минем през много преобразования и хората ще имат често пъти случай да отворят своето сърце за духовния светоглед, който днес се влива чрез Антропософското Движение. Такива случаи ще има често пъти и вие не трябва да мислите, че в бъдеще тези случаи ще бъдат само такива, каквито днешните. Начинът, по който днес сме в състояние да предаваме на другите хора духовния светоглед, е твърде слаб. И ако днес някой човек би говорил даже така, че неговият глас да звучи непосредствено като огън на духа, това би било все пак нещо слабо в сравнение с възможностите, които съществуват в бъдещето, по-развити тела, за да насочваме хората към духовно движение. Когато човечеството в неговата цялост ще се е развило все по-високо и по-високо в следващите времена, тогава ще се добият и съвършено други средства, чрез които духовният светоглед ще може да проникне в сърцата и най-пламенното днешно слово ще бъде малко и слабо в сравнение с това, което ще действува в бъдеще, за да даде възможност духовният светоглед да проникне във всички души, които днес още живеят в тела, в които не тупти никакво сърце за този духовен светоглед.
Ние се намираме в началото на духовното движение и това духовно движение ще расте и ще трябва някой да има твърде голяма закоравялост, за да затвори сърце и душа пред мощните впечатления на бъдещето.
Душите живеещи днес в тела, които имат сърца да слушат и чувствуват антропософския светоглед, се под готвят чрез това да живеят в бъдеще в тела, в които ще им бъде дадена възможност и сила да служат на своите себеподобни, които дотогава не ще са имали възможност да направят сърцата си да туптят за духовното. Ние сме едвам подготвители на подготвителите и нищо повече. Днес духовното движение е едно съвсем малко пламъче; но в бъдещето ще се разрасне в мощен духовен огън! Когато поставим пред душата си тази друга картина, когато добре почувствуваме тази картина, тогава в нас ще оживее едно съвършено друго чувство, едно съвършено друга възможност за познаване на този факт. Днес черната магия е нещо, на което хората могат да се отдадат съзнателно и несъзнателно.
към текста >>
Едвам когато ще се започне с това, че човекът ще е минал вече букваря на черната магия, тогава той ще се на
мир
а в опасния път към бездната; а този буквар на черната магия се състои в това, че онзи човек, който става ученик на черния маг, е заставен да унищожава живота напълно съзнателно, да прибавя колкото е възможно повече болка и страдание на живота при убиването и да на
мир
а удоволствие в това прибавяне на страданието.
Вие ще можете най-добре да разберете, че това е наистина така, когато ви намекна само леко, как по систематичен начин се упражнява черна магия; и тогава вие вече ще видите, че можете да се огледате нагоре и надолу между всички ваши познати и не ще намерите никого, който да можете да обвините, че практикува подобни изкуства. Всичко останало е общо взето само чист дилетантизъм, който лесно ще бъде изхвърлен в следващите епохи. Доста зле е, че в наше време понякога се възхваляват неща, за да се измамят хората и т.н., които неща в известно отношение са също едно начало на изкуството на черната магия. Зле е също така, че тук имат пръст известни възгледи, които макар и никак да не принадлежат на черната магия, но все пак съставляват определено изкушение. Това са възгледи, които днес владеят света в определени кръгове и могат да се разцъфтят под властта на материалистични мисли, които обаче, макар и да не са съвсем безопасни, все пак не ще бъдат неизлечими за следващите епохи.
Едвам когато ще се започне с това, че човекът ще е минал вече букваря на черната магия, тогава той ще се намира в опасния път към бездната; а този буквар на черната магия се състои в това, че онзи човек, който става ученик на черния маг, е заставен да унищожава живота напълно съзнателно, да прибавя колкото е възможно повече болка и страдание на живота при убиването и да намира удоволствие в това прибавяне на страданието.
Когато е налице намерението да се боде и реже в едно живо същество с намерението да се изпита удоволствие, блаженство при това причиняване на страдание, в това се състои букварят на черната магия. Това, което надхвърля вече такава практика, за него не може да се говори. Но вие ще намерите за достатъчно отвратително, когато ви се казва, че начинаещият в черната магия е заставен да реже и боде в живо месо; не така, както вивисекторът реже това е също нещо представляващо достатъчно зло но самата вивисекция (режете в живо същество при опити на учените) се преодолява в самите хора практикуващи вивисекцията, когато минавайки през Кама-Лока те сами изпитват болките причинени на техните жертви и затова в бъдеще се отказват от вивисекцията. Но които реже систематично в живо същество и от това изпитва удоволствие, той тръгва по наклонената плоскост на черната магия и чрез това за него се дава възможност да идва все по-близо и по-близо до звяра с двата рога. Това същество, което описахме като звяр с два рога, ние трябва да си го представим така, че като съблазняващо съществото е от съвършено друго естество в сравнение с човека.
към текста >>
Ако искаме да го опишем нагледно, можем да кажем: да вземем човека в неговото будно дневно състояние; да предположим, че наред с работата свързана с неговата професия и наред с неговите задължения той на
мир
а макар и кратко време, за да се отдаде на по-висши съзерцания, за да усвои великите импулси, които например се на
мир
ат в Евангелието на Йоана, започвайки от думите: "В начало бе Словото и словото бе у Бога и т.
Когато имаме пред себе си този спящ човек, тогава пред нас в леглото стои неговото физическо тяло и неговото етерно тяло, Азът и астралното тяло са излъчени навън. През нощта е така, че /говорейки малко неточно/ човек небрежно напуска своето физическо и своето етерно тяло. Но благодарение на това, че през нощта човекът е в състояние да се освободи от своето физическо и своето етерно тяло, той може да живее тогава в един духовен свят. Така се създава възможност, щото именно тук в това земно съществуване човекът да работи преобразяващо върху своето астрално тяло. Как става това действие?
Ако искаме да го опишем нагледно, можем да кажем: да вземем човека в неговото будно дневно състояние; да предположим, че наред с работата свързана с неговата професия и наред с неговите задължения той намира макар и кратко време, за да се отдаде на по-висши съзерцания, за да усвои великите импулси, които например се намират в Евангелието на Йоана, започвайки от думите: "В начало бе Словото и словото бе у Бога и т.
н." Да предположим, че той оставя да възникнат в неговата душа великите образи, които се съдържат в Евангелието на Йоана, че е постоянно изпълнен с мисълта: Някога, в началото на нашето летоброене, в Палестина живя едно същество, което аз искам да следвам; аз искам да устроя моя живот така, че всичко, което мисля, чувствувам и върша, да може да стои пред това същество; да мога да гледам на себе си като човек, който е взел тази личност за свой идеал. Но при това, ние не трябва да бъдем нетолерантни и да мислим само за Евангелието на Йоана. Възможно е също така човек да се вглъби и по друг начин в това, което може да изпълни душата с такива образи; и въпреки че трябва да считаме Евангелието на Йоана като най-великото, което се е родило в човечеството, което може да произведе едно мощно въздействие върху душата, все пак трябва да кажем: Друг никой, който се вглъбява в мъдрото учение на философията Венданта или на Книгата Бхагават Гита или Дхамабата, и за него ще има достатъчно възможност именно чрез това, което е приел в себе си, в следващите прераждания да дойде до Христовия Принцип. Да предположим следователно, че през деня човек се прониква с такива образи и представи. Тогава неговото астрално тяло ще бъде обхванато от тези мисли, чувства и образи и те ще родят в него сили, които ще произведат най-различни действия.
към текста >>
Те гледат там това, което сега още би могло да им достави удоволствие между всичко, което се на
мир
а долу на физическия свят, но не могат да му се наслаждават, защото не притежават физически орган за целта.
Да вземем един човек, който обича особено много някое вкусно ядене. През време на земния живот той може да си достави това удоволствие, обаче не и след смъртта. Но желанието не престава да съществува и да действува; защото то има своето седалище не във физическото, а в астралното тяло. Обаче понеже сега му липсва физическият орган, липсва му също и възможността да задоволи това желание. Такива хора насочват погледа си от Кама-лока надолу към физическия свят, който са напуснали.
Те гледат там това, което сега още би могло да им достави удоволствие между всичко, което се намира долу на физическия свят, но не могат да му се наслаждават, защото не притежават физически орган за целта.
С това в тях се поражда онази изгаряща жажда. Така е с всички желания, които са останали в човека след неговата смърт и които са насочени към физическия свят, защото могат да бъдат задоволени само чрез физическите органи. Така е винаги след смъртта. Всеки път след смъртта човек вижда своето физическо тяло да се разпада и чрез това, че от това физическо тяло му остава нещо, то го тласка още към обикновения свят на нашето физическо поле. И докато не е отвикнал от тези желания в духовния свят, за него ще продължава периодът на огъня на желанията.
към текста >>
С помощта на Христа това етерно тяло е така организирано, че на първо времето е нагодено към астралното тяло, така щото няма вече удоволствие към това, което се на
мир
а долу във физическия свят.
Хората, които днес живеят на земята, ще бъдат толкова напреднали чрез Христовия Принцип, че това полагане на най-последното физическо тяло не ще им създаде никаква трудност; но те не трябва да изоставят още нещо, защото от одухотворената Земя ще е изчезнало веднъж за винаги това, което може да достави радост от предметите на Земята. Представете си последната смърт, последното полагане на физическото тяло. Тази последна смърт на въплъщенията това Откровението нарича "първа смърт". И онези, които са приели Христовия Принцип, ще гледат на това физическо тяло като на една отпадаща черупка. За тях сега значение ще има етерното тяло.
С помощта на Христа това етерно тяло е така организирано, че на първо времето е нагодено към астралното тяло, така щото няма вече удоволствие към това, което се намира долу във физическия свят.
Хората ще живеят сега одухотворената Земя по-нататък само с всичко онова, което е било вложено в етерното тяло с помощта на Христа. Те ще са си създали една хармония между астралното тяло и етерното тяло, Христовия Принцип ще е създал именно тази хармония. Напротив, ще има хора, които не са приели Христовия Принцип. Те не ще имат хармония между астралното тяло и етерното тяло. И те също трябва да изгубят физическото тяло, защото на одухотворената Земя не ще има никакво физическо тяло.
към текста >>
То ще им бъде отнето, ще бъде откъснато от тях и те ще почувствуват това като едно второ у
мир
ане, като "втора смърт." За другите, които са хармонизирали своето етерно тяло с астралното чрез приемането на Христовия Принцип, тази втора смърт ще мине незабелязано.
И така, в онази бъдеща епоха, когато всичко физическо ще бъде претопено, ще има хора, които ще живеят в едно етерно тяло, хармонизирано с астралното тяло, а ще има и други хора, чието етерно тяло ще живее в дисхармония, защото ще имат желания към онова, което е отпаднало заедно с физическото тяло. В по-нататъшното развитие ще настъпи едно състояние, когато одухотворяването на Земята ще напредне до там, че човекът ще може да съществува и без никакво етерно тяло. Онези, чието етерно тяло живее в пълна хармония с астралното тяло, ще отхвърлят безболезнено това етерно тяло; защото те ще останат в своето астрално тяло, което ще бъде изпълнено с Христовото Същество и ще чувствуват изхвърлянето на етерното тяло като ясна необходимост на развитието. Защото тези хора ще чувствуват в себе си способността сами да го изградят отново, понеже са приели Христа в себе си. Но онези, които в своите етерни тела ще имат желания насочени към това, което е минало, и те също не ще могат да задържат повече своите етерни тела, когато всичко ще бъде астрализирано.
То ще им бъде отнето, ще бъде откъснато от тях и те ще почувствуват това като едно второ умиране, като "втора смърт." За другите, които са хармонизирали своето етерно тяло с астралното чрез приемането на Христовия Принцип, тази втора смърт ще мине незабелязано.
Над тях втората смърт не ще има никаква власт. Обаче останалите ще изпитат втората смърт при всяко преминаване в следващата астрална форма. Тогава човечеството ще бъде в онова състояние, когато онези, които са достигнали целта на развитието, ще имат едно астрално тяло напълно проникнато от Христа. Те ще бъдат узрели да преминат на Юпитер; намирайки се още на нашата Земя, те ще чертаят плана на развитието на Юпитер. Това е планът, който е наречен Новия Йерусалим.
към текста >>
Те ще бъдат узрели да преминат на Юпитер; на
мир
айки се още на нашата Земя, те ще чертаят плана на развитието на Юпитер.
Но онези, които в своите етерни тела ще имат желания насочени към това, което е минало, и те също не ще могат да задържат повече своите етерни тела, когато всичко ще бъде астрализирано. То ще им бъде отнето, ще бъде откъснато от тях и те ще почувствуват това като едно второ умиране, като "втора смърт." За другите, които са хармонизирали своето етерно тяло с астралното чрез приемането на Христовия Принцип, тази втора смърт ще мине незабелязано. Над тях втората смърт не ще има никаква власт. Обаче останалите ще изпитат втората смърт при всяко преминаване в следващата астрална форма. Тогава човечеството ще бъде в онова състояние, когато онези, които са достигнали целта на развитието, ще имат едно астрално тяло напълно проникнато от Христа.
Те ще бъдат узрели да преминат на Юпитер; намирайки се още на нашата Земя, те ще чертаят плана на развитието на Юпитер.
Това е планът, който е наречен Новия Йерусалим. Те ще живеят на едно ново небе и една нова Земя, т.е. на Юпитер. Този нов Юпитер ще бъде придружен от един спътник, населен от онези, които ще бъдат изключени от живота в духовното, които са изпитали втората смърт, които поради това не ще имат никаква възможност да постигнат Юпитеровото съзнание. Следователно ще има такива хора, които ще са напреднали до Юпитеровото съзнание, които са развили своя Манас, и такива същества, които са отблъснали от себе силите, способни да им дадат това съзнание.
към текста >>
Той и днес продължава да се на
мир
а в това спящо състояние.
Човек трябва да проникне по-дълбоко в основите на света и на живота и тогава противоречията изчезват. Който наблюдава едно растение, както израства от корена до плода, как зеленият лист се превръща в листа на цвета, цветните листа в тичинки и т.н., може да каже: "Тук имаме противоречащи си форми, цветният лист противоречи на клонковия лист." Обаче който вижда по-дълбоко, ще съзре единство в противоречията. Така е с това, което умът може да види в света, в най-дълбоките мъдрости той вижда противоречия. Ето защо не трябва да се учудваме, когато тук в Откровението срещаме едно привидно противоречие: "Който има ум, нека размисли върху числото на звяра, защото това е число на човека." Тук ние трябва отново да разгледаме, чрез какво човекът може да изпадне в положението да бъде изкусен от звяра с двата рога. Показахме, че от половината на Атлантската епоха насам човекът е проспал, така да се каже, по-висшето духовно развитие.
Той и днес продължава да се намира в това спящо състояние.
Но то беше необходимо. Ако не би настъпило такова състояние, никога не би се развило това, което ние наричаме ум в нашия съвременен смисъл. Хората от преди нашата епоха не са го притежавали. Те са действували изхождайки от други подтици. Техните образи са ги подтиквали, без разсъждение, към техните действия.
към текста >>
Да опишем всичко, което се на
мир
а в този последен образ, това би ни довело твърде далече.
Когато Рудолф Щайнер казва: Еди кой си образ можете да видите представен в еди кой си печат, това се отнася за картините, които той е нарисувал и които представляват образи от Откровението. Те са публикувани в книжката "образи на окултните печати и стълбове" Бележка на преводача.). Това вижда великият ясновидец. В неговото видение се изразява правилността на новия Йерусалим. В последната глава на Откровението вие виждате, че този нов Йерусалим е описан като имащ формата на куб.
Да опишем всичко, което се намира в този последен образ, това би ни довело твърде далече.
Сега е необходимо да обърнем внимание на това, с каква цел е написана Откровението. Несъмнено би трябвало да говоря много, ако бих искал да опиша подробно, защо е написано Откровението. Но все пак вие трябва да вземете със себе си един намек, такъв намек, който проличава на едно точно определено място в това съчинение. Този, който е написал Откровението, казва, че ще дойде време, когато действително ще се е развила онази висша степен на съзнанието, когато хората ще виждат в повишено съзнание съществата, които ръководят света; онези същества, които са охарактеризирани чрез Агнето, чрез явяването на Сина Человечески с огнения меч. На нас ни се обръща вниманието върху това с такива тонове, които съдържат в себе си онова успокоение, за което говорихме.
към текста >>
През времето, когато хората се на
мир
ат в тази фаза на развитието и живеят така, че пробождат Земята, т.е.
Тялото на Земята ще бъде тяло на Христа. И хората ще трябва да обработват това тяло. Те са започнали тази работа, когато са слезли на Земята; те обработвали тази земя със своите сили. Във всички предания може да се намери нещо, на което малко се обръща внимание, понеже то малко се разбира. Така например в персийското предание се казва, че от онова време, когато хората са изгубили ясновидсткото съзнание, те са станали същества, които пробождали Земята.
През времето, когато хората се намират в тази фаза на развитието и живеят така, че пробождат Земята, т.е.
обработват Земята, през това време, следователно, когато пробождат тялото Христово, те не виждат с ясновидско съзнание, не виждат Силите и Съществата, които ги ръководят, не виждат преди всичко лице срещу лице Христа. Обаче авторът на Откровението ни сочи времето, когато не само ясновидците от миналото ще виждат духовното, но когато човечеството общо взето ще се развие до степента, която му се дава възможност да вижда Христовото Същество. Тогава ще го виждат всички същества, ще го виждат и онези, които са го пробождали, онези, които трябваше да минат една част от тяхното развитие обработвайки Земята, пробождайки Земята, те ще видят Христа. За щото тези думи са от такова естество, че те водят този, който постепенно се научава да ги разбира, дълбоко в света на представите на мистериите, на езика на Откровението. Следователно, какво е искал да напише, какво е искал да опише авторът на Откровението?
към текста >>
И когато е бил излъчван, посветителят е правил той да вижда на
мир
айки се в своето етерно тяло, да вижда по този начин това, което по-късно благодарение на идването на Христовия Импулс сред човечеството можеше да бъде виждано от човека когато той се на
мир
аше в своето физическо тяло, без да бъде излъчван.
Относително не е много отдавна, откакто паметта е отслабнала толкова много. В мистериите тези истини не са били написани, но те са живеели предавайки се от едно поколение на друго при посветените. Каква задача е имало Откровението? Неговата задача е била да бъде едно указание за онзи, който е посвещавал учениците. Тогава е било така, че човекът, който е бил подлаган на посвещение, е бил извеждан вън от неговото физическо тяло и оставал мъртъв.
И когато е бил излъчван, посветителят е правил той да вижда намирайки се в своето етерно тяло, да вижда по този начин това, което по-късно благодарение на идването на Христовия Импулс сред човечеството можеше да бъде виждано от човека когато той се намираше в своето физическо тяло, без да бъде излъчван.
Така древните посветители са били пророци, които можеха да сочат към Христа. И те са сторили това, могли са да го сторят, защото в Откровението Христос е бил показан като нещо, което ще се яви в бъдеще. Събитието на Голгота не беше още станало, това събитието, при което един човек намирайки се в своето физическо тяло да изживее цялата драма на посвещението на открито пред историята. Следователно, къде се намираше възможността за разбирането на това събитие на Голгота? На определена степен на посвещението посветените са го разбирали, обаче в състояние намирайки се вън от тяхното тяло, в излъчено състояние.
към текста >>
Събитието на Голгота не беше още станало, това събитието, при което един човек на
мир
айки се в своето физическо тяло да изживее цялата драма на посвещението на открито пред историята.
Неговата задача е била да бъде едно указание за онзи, който е посвещавал учениците. Тогава е било така, че човекът, който е бил подлаган на посвещение, е бил извеждан вън от неговото физическо тяло и оставал мъртъв. И когато е бил излъчван, посветителят е правил той да вижда намирайки се в своето етерно тяло, да вижда по този начин това, което по-късно благодарение на идването на Христовия Импулс сред човечеството можеше да бъде виждано от човека когато той се намираше в своето физическо тяло, без да бъде излъчван. Така древните посветители са били пророци, които можеха да сочат към Христа. И те са сторили това, могли са да го сторят, защото в Откровението Христос е бил показан като нещо, което ще се яви в бъдеще.
Събитието на Голгота не беше още станало, това събитието, при което един човек намирайки се в своето физическо тяло да изживее цялата драма на посвещението на открито пред историята.
Следователно, къде се намираше възможността за разбирането на това събитие на Голгота? На определена степен на посвещението посветените са го разбирали, обаче в състояние намирайки се вън от тяхното тяло, в излъчено състояние. В едно друго съзнание се извърши това, което стана на Голгота. Би могло да има хиляди хора и събитието на Голгота би могло да мине незабелязано покрай тях. Какво би било то за тях?
към текста >>
Следователно, къде се на
мир
аше възможността за разбирането на това събитие на Голгота?
Тогава е било така, че човекът, който е бил подлаган на посвещение, е бил извеждан вън от неговото физическо тяло и оставал мъртъв. И когато е бил излъчван, посветителят е правил той да вижда намирайки се в своето етерно тяло, да вижда по този начин това, което по-късно благодарение на идването на Христовия Импулс сред човечеството можеше да бъде виждано от човека когато той се намираше в своето физическо тяло, без да бъде излъчван. Така древните посветители са били пророци, които можеха да сочат към Христа. И те са сторили това, могли са да го сторят, защото в Откровението Христос е бил показан като нещо, което ще се яви в бъдеще. Събитието на Голгота не беше още станало, това събитието, при което един човек намирайки се в своето физическо тяло да изживее цялата драма на посвещението на открито пред историята.
Следователно, къде се намираше възможността за разбирането на това събитие на Голгота?
На определена степен на посвещението посветените са го разбирали, обаче в състояние намирайки се вън от тяхното тяло, в излъчено състояние. В едно друго съзнание се извърши това, което стана на Голгота. Би могло да има хиляди хора и събитието на Голгота би могло да мине незабелязано покрай тях. Какво би било то за тях? Смъртта на един обикновен осъден!
към текста >>
На определена степен на посвещението посветените са го разбирали, обаче в състояние на
мир
айки се вън от тяхното тяло, в излъчено състояние.
И когато е бил излъчван, посветителят е правил той да вижда намирайки се в своето етерно тяло, да вижда по този начин това, което по-късно благодарение на идването на Христовия Импулс сред човечеството можеше да бъде виждано от човека когато той се намираше в своето физическо тяло, без да бъде излъчван. Така древните посветители са били пророци, които можеха да сочат към Христа. И те са сторили това, могли са да го сторят, защото в Откровението Христос е бил показан като нещо, което ще се яви в бъдеще. Събитието на Голгота не беше още станало, това събитието, при което един човек намирайки се в своето физическо тяло да изживее цялата драма на посвещението на открито пред историята. Следователно, къде се намираше възможността за разбирането на това събитие на Голгота?
На определена степен на посвещението посветените са го разбирали, обаче в състояние намирайки се вън от тяхното тяло, в излъчено състояние.
В едно друго съзнание се извърши това, което стана на Голгота. Би могло да има хиляди хора и събитието на Голгота би могло да мине незабелязано покрай тях. Какво би било то за тях? Смъртта на един обикновен осъден! Възможността за разбиране на това, което стана на Голгота, се намираше само там, където се познаваше съдържанието на мистериите.
към текста >>
Възможността за разбиране на това, което стана на Голгота, се на
мир
аше само там, където се познаваше съдържанието на мистериите.
На определена степен на посвещението посветените са го разбирали, обаче в състояние намирайки се вън от тяхното тяло, в излъчено състояние. В едно друго съзнание се извърши това, което стана на Голгота. Би могло да има хиляди хора и събитието на Голгота би могло да мине незабелязано покрай тях. Какво би било то за тях? Смъртта на един обикновен осъден!
Възможността за разбиране на това, което стана на Голгота, се намираше само там, където се познаваше съдържанието на мистериите.
Посветителите можаха да кажат: "Онзи, който ние ви показахме през време на трите и половина дни, когато пророците възвестиха, него можете да разберете, когато за целта вземете средствата от мистериите. " Авторът на Откровението е приел в себе си чрез собствена опитност, чрез собствено виждане това, което се е предавало устно в мистериите. Той си е казал: "Когато се проникна с това, което и посветените са могли да изпитват в мистериите, тогава ми се явява Христос." Така Откровението не е било нещо ново за човечеството; но неговото приложение към единственото събитие на Голгота, това беше нещо ново. Това беше същественото, че за онези, които имаха уши да слушат, съществуваше една възможност да стигнат постепенно до действителното разбиране на Събитието на Голгота с помощта на това, което се намира в Откровението на Йоана. Това е било намерението и на автора на Откровението.
към текста >>
Това беше същественото, че за онези, които имаха уши да слушат, съществуваше една възможност да стигнат постепенно до действителното разбиране на Събитието на Голгота с помощта на това, което се на
мир
а в Откровението на Йоана.
Смъртта на един обикновен осъден! Възможността за разбиране на това, което стана на Голгота, се намираше само там, където се познаваше съдържанието на мистериите. Посветителите можаха да кажат: "Онзи, който ние ви показахме през време на трите и половина дни, когато пророците възвестиха, него можете да разберете, когато за целта вземете средствата от мистериите. " Авторът на Откровението е приел в себе си чрез собствена опитност, чрез собствено виждане това, което се е предавало устно в мистериите. Той си е казал: "Когато се проникна с това, което и посветените са могли да изпитват в мистериите, тогава ми се явява Христос." Така Откровението не е било нещо ново за човечеството; но неговото приложение към единственото събитие на Голгота, това беше нещо ново.
Това беше същественото, че за онези, които имаха уши да слушат, съществуваше една възможност да стигнат постепенно до действителното разбиране на Събитието на Голгота с помощта на това, което се намира в Откровението на Йоана.
Това е било намерението и на автора на Откровението. Той имаше Откровението от древните мистерии, то беше една древна свещена книга на човечеството и бе подарено външно на това човечество чрез ученика, когото Господ любеше и на когото завеща да възвести. Неговия истински образ. Той трябва да остане (ученикът Йоан) докато Христос отново дойде. Така щото, онези, които са надарени с по-озарено съзнание, да могат да го разберат.
към текста >>
42.
Втора лекция: Еволюцията на Земята. Първичният атом. Земните епохи и културни периоди.
GA_106 Египетски митове и мистерии
Седмата следатлантска култура ще намери своя край чрез
война
та на всички против всички.
Ние видяхме, как Първата културна епоха от това време ще се повтори в последната, Седмата следатлантска епоха, как персийската култура ще се повтори в Шестата културна епоха, и как културната епоха, която ще разгледаме през следващите дни, египетската, се повтаря в нашия живот и нашите съдби сега, в Петата културна епоха. За четвъртата култура, гръцко-латинската, ние вече казахме, че тя си е запазила едно изключително положение и че тя няма да претърпи никакво повторение. После насочихме вниманието си върху тайнствените връзки, определящи културите на следатлантското време, което настъпи след загиването на Атлантида в резултат на стихийни водни катастрофи. Епохата след Атлантида също ще загине. В края на нашата Пета следатлантска епоха също ще се разразят катастрофи, чиито последици ще са сходни с тези от края на Атлантида.
Седмата следатлантска култура ще намери своя край чрез войната на всички против всички.
Това са извънредно важни зависимости и връзки; ние ги описахме от различни гледни точки, и ако ги проследим още по-внимателно, те ще хвърлят ясна светлина в нашия душевен живот. За да изградим необходимите предпоставки за по-нататъшното обсъждане, днес трябва да повторим някои неща. Ние ще отправим духовен поглед към възникването и развитието на нашата Земя и ще установим, че далечните хоризонти на това развитие са от изключителна важност за самите нас. Още в самото начало нека да отправим едно предупреждение, че не бива да се правят схематични повторения. Когато става дума за такива повторения в областта на окултизма като например: „Първата културна епоха се повтаря в Седмата, Третата в Петата” и т.н., тогава човек с комбинативна дарба лесно би се изкушил да прилага такива схеми и в други области.
към текста >>
Колкото по-назад отиваме в миналото, толкова повече се приближаваме до едно състояние, което - ако бихме го разглеждали от
мир
овите далечини - щяхме да го виждаме като една мъгла, като един фин етерен облак.
То може да бъде изживяно само чрез непосредствената опитност. Ако искаме да вникнем още по-точно в културните епохи, ние трябва да стигнем до един цялостен обзор относно развитието на Земята, какъвто има онзи ясновидец, който може да насочи своя духовен поглед в събитията от пра-далечното минало. Ако се вгледаме назад в миналото на нашата Земя, ние ще установим, че тя не винаги е изглеждала така, както изглежда днес. Някога тя не притежаваше твърдата минерална основа, както днес; минералното царство не изглеждаше такова, каквото е днес; върху него не съществуваха такива растения и животни, каквито са днешните; хората също не притежаваха днешните тела от плът и кръв; човекът все още не разполагаше с никаква костна система. Всичко това се разви много по-късно.
Колкото по-назад отиваме в миналото, толкова повече се приближаваме до едно състояние, което - ако бихме го разглеждали от мировите далечини - щяхме да го виждаме като една мъгла, като един фин етерен облак.
Наистина тази облачна формация би била много по-голяма от нашата днешна Земя, защото тя би се разпростирала до границата на външните планети от нашата Слънчева система и дори отвъд тях. Тази облачна формация би обхващала в себе си не само това, от което е образувана нашата Земя, но и всички планети, включително и Слънцето. И ако бихме могли да изследваме тази облачна формация - предполагайки че наблюдателят може да се приближава към нея - тя би ни изглеждала така, сякаш е съставена от фини етерни точки. Когато отдалеч виждаме един рояк мушици, той ни изглежда като един облак, но в близост до него виждаме отделните животинки. Приблизително така ние бихме виждали тази Земна маса в пра-далечното минало, която тогава не беше „материална” в днешния смисъл на думата, а беше сгъстена само до етерно състояние.
към текста >>
Ако бихме разбъркали заедно тези три днешни небесни тела като една обща каша в един огромен
мир
ов казан, и бихме си представили това като едно небесно тяло, щяхме да получим това, което Земята беше в нейното първично състояние: Слънце+Земя+Луна.
За тази цел бяха необходими много, много условия, също както и за растителното семе са необходими много условия: да бъде заровено в почвата, да получава топлина от Слънчевите лъчи и т.н. Ние постепенно ще разберем как се стигна до днешната човешка форма, ако си изясним какво точно се е случило в големия междинен период от време. В прадалечното минало всички планети бяха съединени с нашата Земя. Нека най-напред да разгледаме Слънцето, Луната и Земята, които ни интересуват най-много дори и днес. Нашето Слънце, нашата Луна и нашата Земя тогава не съществуваха поотделно, а образуваха едно цяло.
Ако бихме разбъркали заедно тези три днешни небесни тела като една обща каша в един огромен миров казан, и бихме си представили това като едно небесно тяло, щяхме да получим това, което Земята беше в нейното първично състояние: Слънце+Земя+Луна.
Естествено, в това небесно тяло човекът можеше да живее само в едно духовно състояние. Тогава той можеше да живее само в това състояние, защото със Земята беше свързано също и това, което представлява днешното Слънце. И това състояние, при което мировото тяло на нашата Земя включваше в себе си както Слънцето и Луната, така и свързаните с тях Същества и сили, продължи дълго, дълго време. През това далечно минало човекът се съдържаше в първичния атом на човека само в духовно състояние. Това положение се промени едва когато в нашето мирово развитие стана нещо особено, а именно когато Слънцето се отдели като самостоятелно небесно тяло, а Земя+Луна останаха все още свързани.
към текста >>
И това състояние, при което
мир
овото тяло на нашата Земя включваше в себе си както Слънцето и Луната, така и свързаните с тях Същества и сили, продължи дълго, дълго време.
Нека най-напред да разгледаме Слънцето, Луната и Земята, които ни интересуват най-много дори и днес. Нашето Слънце, нашата Луна и нашата Земя тогава не съществуваха поотделно, а образуваха едно цяло. Ако бихме разбъркали заедно тези три днешни небесни тела като една обща каша в един огромен миров казан, и бихме си представили това като едно небесно тяло, щяхме да получим това, което Земята беше в нейното първично състояние: Слънце+Земя+Луна. Естествено, в това небесно тяло човекът можеше да живее само в едно духовно състояние. Тогава той можеше да живее само в това състояние, защото със Земята беше свързано също и това, което представлява днешното Слънце.
И това състояние, при което мировото тяло на нашата Земя включваше в себе си както Слънцето и Луната, така и свързаните с тях Същества и сили, продължи дълго, дълго време.
През това далечно минало човекът се съдържаше в първичния атом на човека само в духовно състояние. Това положение се промени едва когато в нашето мирово развитие стана нещо особено, а именно когато Слънцето се отдели като самостоятелно небесно тяло, а Земя+Луна останаха все още свързани. Сега това, което по-рано беше едно цяло, се раздели на две, на две небесни тела, Слънцето и от друга страна Земята+Луната. Защо стана така? Естествено, всичко което се случва има своя дълбок смисъл и ние ще го разберем, ако - насочвайки поглед в миналото - установим, че тогава Земята беше обитавана не само от човеците, но и от други Същества от духовно естество; наистина, последните не можеха да бъдат възприемани с физическите очи, но те бяха там, те съществуваха там също както човеците и другите физически същества.
към текста >>
Това положение се промени едва когато в нашето
мир
ово развитие стана нещо особено, а именно когато Слънцето се отдели като самостоятелно небесно тяло, а Земя+Луна останаха все още свързани.
Ако бихме разбъркали заедно тези три днешни небесни тела като една обща каша в един огромен миров казан, и бихме си представили това като едно небесно тяло, щяхме да получим това, което Земята беше в нейното първично състояние: Слънце+Земя+Луна. Естествено, в това небесно тяло човекът можеше да живее само в едно духовно състояние. Тогава той можеше да живее само в това състояние, защото със Земята беше свързано също и това, което представлява днешното Слънце. И това състояние, при което мировото тяло на нашата Земя включваше в себе си както Слънцето и Луната, така и свързаните с тях Същества и сили, продължи дълго, дълго време. През това далечно минало човекът се съдържаше в първичния атом на човека само в духовно състояние.
Това положение се промени едва когато в нашето мирово развитие стана нещо особено, а именно когато Слънцето се отдели като самостоятелно небесно тяло, а Земя+Луна останаха все още свързани.
Сега това, което по-рано беше едно цяло, се раздели на две, на две небесни тела, Слънцето и от друга страна Земята+Луната. Защо стана така? Естествено, всичко което се случва има своя дълбок смисъл и ние ще го разберем, ако - насочвайки поглед в миналото - установим, че тогава Земята беше обитавана не само от човеците, но и от други Същества от духовно естество; наистина, последните не можеха да бъдат възприемани с физическите очи, но те бяха там, те съществуваха там също както човеците и другите физически същества. Например с нашия свят бяха свързани онези Същества, живеещи в обкръжението на Земята, които християнския езотеризъм нарича Ангели, Ангелои. Ние можем да си представим тези Същества най-добре, ако се замислим, че едно такова Същество се намира на степента, която човекът ще заема, когато нашата Земя ще е завършила своето развитие.
към текста >>
Ние можем да си представим тези Същества най-добре, ако се замислим, че едно такова Същество се на
мир
а на степента, която човекът ще заема, когато нашата Земя ще е завършила своето развитие.
Това положение се промени едва когато в нашето мирово развитие стана нещо особено, а именно когато Слънцето се отдели като самостоятелно небесно тяло, а Земя+Луна останаха все още свързани. Сега това, което по-рано беше едно цяло, се раздели на две, на две небесни тела, Слънцето и от друга страна Земята+Луната. Защо стана така? Естествено, всичко което се случва има своя дълбок смисъл и ние ще го разберем, ако - насочвайки поглед в миналото - установим, че тогава Земята беше обитавана не само от човеците, но и от други Същества от духовно естество; наистина, последните не можеха да бъдат възприемани с физическите очи, но те бяха там, те съществуваха там също както човеците и другите физически същества. Например с нашия свят бяха свързани онези Същества, живеещи в обкръжението на Земята, които християнския езотеризъм нарича Ангели, Ангелои.
Ние можем да си представим тези Същества най-добре, ако се замислим, че едно такова Същество се намира на степента, която човекът ще заема, когато нашата Земя ще е завършила своето развитие.
Една още по-висока степен заемат Архангелите, Архангелои или Духовете на Огъня: онези Същества, които можем да видим, когато обгърнем с поглед делата на цели народи. Тези дела се ръководят от Същества, които наричаме Архангели или Архангелои. На още по-висока степен стоят онези Същества, които наричаме Пра-начала, Архаи или Духове на Личността, и ние ги откриваме, когато обгърнем с поглед цели епохи и много народи, и вникнем в техните отношения и противоположности. Това са така наречените Духове на Времето. Ако например разгледаме нашата епоха, ще установим, че тя е ръководена от тези по-висши Същества, наричани Архаи.
към текста >>
Всички тези Същества бяха вътрешно свързани с огромния етерен прах, за който стана дума, но те се на
мир
ат на различни еволюционни степени.
Има и още по-висши Същества, които според християнския езотеризъм носят името Власти, Ексузиаи, или Духове на Формата. Следователно, с нашата Земя са свързани безброй Същества, които се присъединяват към човека като един вид стъпала на стълбата от Земята към небето. Ако тръгнем от минерала и се издигнем от минерала към растението, от растението към животното и стигнем до човека, ще установим, че човекът е най-висшето физическо същество; другите Същества обаче са също тук; те са всред нас и проникват в нас от всички страни. В началото на нашето Земно развитие, за което току що говорихме, когато Земята се появи като първична мъглявина от лоното на вечността, всички тези Същества бяха свързани с нея, и ясновидецът би установил, как едновременно с човешката форма, в този образ проникваха и други Същества. Това са гореспоменатите Същества, както и Същества от още по-висш род, каквито са Властите, Господствата, Престолите, Херувимите и Серафимите.
Всички тези Същества бяха вътрешно свързани с огромния етерен прах, за който стана дума, но те се намират на различни еволюционни степени.
Има такива, които са от толкова висш порядък, че човекът едва ли може да има някакво предчувствие за тях, но има и други, които стоят по-близо до него. Понеже тези Същества бяха на различна еволюционна степен, те не можеха да напредват в своето развитие така, както човека; ето защо за тях трябваше да бъде създадено едно място за живеене, едно обиталище. Всред висшите Същества имаше и такива, които биха изгубили много в своето развитие, ако трябваше да останат свързани с по-низшите Същества. Ето защо те се отделиха от тях. От мъглявината те взеха най-финните субстанции и на Слънцето си изградиха свое обиталище.
към текста >>
Следователно, това което настъпва в материалния свят като разцепление на
мир
овата субстанция, идва не само поради физически причини, а чрез силите на определени Същества, които имат нужда от съответно обиталище за своето развитие; основната причина е в това, че те трябва да си изградят свой
мир
ов дом.
Ето защо те се отделиха от тях. От мъглявината те взеха най-финните субстанции и на Слънцето си изградиха свое обиталище. Там те си образуваха тяхното небе; там те налучкаха правилното темпо за личното си развитие. Ако биха останали в по-грубите субстанции, които те отхвърлиха на Земята, тогава те не биха могли да напреднат в своето развитие. Това би представлявало едно препятствие, една оловна тежест в тяхното развитие.
Следователно, това което настъпва в материалния свят като разцепление на мировата субстанция, идва не само поради физически причини, а чрез силите на определени Същества, които имат нужда от съответно обиталище за своето развитие; основната причина е в това, че те трябва да си изградят свой миров дом.
Ето какво трябва да подчертаем: в основата на материалните процеси лежат духовни причини. И така, в небесното тяло, включващо Земя+-Луна остана човекът и заедно с него по-висшите Същества от най-долната Йерархия като Ангели и Архангели, както и Съществата, намиращи се по-ниско от самия него. Само едно единствено могъщо Същество, което всъщност беше вече достатъчно узряло, за да остане заедно с другите на Слънцето, се пожертвува и остана свързано със Земята+Луната. Това е Съществото, което по-късно беше наречено Яхве или Йехова. То напусна Слънцето и оттогава започна да ръководи всичко, което ставаше върху небесното тяло Земя+Луна.
към текста >>
И така, в небесното тяло, включващо Земя+-Луна остана човекът и заедно с него по-висшите Същества от най-долната Йерархия като Ангели и Архангели, както и Съществата, на
мир
ащи се по-ниско от самия него.
Там те си образуваха тяхното небе; там те налучкаха правилното темпо за личното си развитие. Ако биха останали в по-грубите субстанции, които те отхвърлиха на Земята, тогава те не биха могли да напреднат в своето развитие. Това би представлявало едно препятствие, една оловна тежест в тяхното развитие. Следователно, това което настъпва в материалния свят като разцепление на мировата субстанция, идва не само поради физически причини, а чрез силите на определени Същества, които имат нужда от съответно обиталище за своето развитие; основната причина е в това, че те трябва да си изградят свой миров дом. Ето какво трябва да подчертаем: в основата на материалните процеси лежат духовни причини.
И така, в небесното тяло, включващо Земя+-Луна остана човекът и заедно с него по-висшите Същества от най-долната Йерархия като Ангели и Архангели, както и Съществата, намиращи се по-ниско от самия него.
Само едно единствено могъщо Същество, което всъщност беше вече достатъчно узряло, за да остане заедно с другите на Слънцето, се пожертвува и остана свързано със Земята+Луната. Това е Съществото, което по-късно беше наречено Яхве или Йехова. То напусна Слънцето и оттогава започна да ръководи всичко, което ставаше върху небесното тяло Земя+Луна. По този начин ние имаме две обиталища. От едната страна е Слънцето с най-висшите Същества под водачеството на едно от тях, което например гностиците се опитваха да си представят под името Плерома.
към текста >>
Преди този момент обаче Земята се на
мир
аше в най-мрачния, най-ужасния период от своето развитие; тогава това, което имаше благородни заложби за развитие, беше под властта на лоши, много лоши сили и човекът можа да напредне в развитието си само поради факта, че заедно с Луната тези лоши сили бяха отстранени от Земята.
Как да си представим този космически процес, какъвто означаваше отделянето на Слънцето от Земята? Преди всичко, ние трябва да усетим Слънцето с неговите обитатели като най-святото, най-чистото, най-величественото, което дотогава беше свързано със Земята, а може да усетим това, което е Земя+Луна като нещо, останало на по-ниско равнище. И това състояние беше на по-долна степен, отколкото е нашата днешна Земя. Тя успя да се издигне по-горе, защото в един по-късен момент Земята се освободи от Луната, а заедно с нея и от своите по-груби субстанции, редом с които човекът не би могъл да се развива по-нататък. Земята трябваше да изхвърли Луната от себе си.
Преди този момент обаче Земята се намираше в най-мрачния, най-ужасния период от своето развитие; тогава това, което имаше благородни заложби за развитие, беше под властта на лоши, много лоши сили и човекът можа да напредне в развитието си само поради факта, че заедно с Луната тези лоши сили бяха отстранени от Земята.
Нека да почувствуваме, как тук един принцип на светлината, един принцип на величието, принципът на Слънцето, се изправя срещу принципа на мрака, принципа на Луната. Ако бихме могли да обхванем с ясновиждащ поглед Слънцето, което се отдели от общото небесно тяло, тогава, освен Съществата, желаещи да го обитават ние щяхме да видим и нещо друго. Това, което се отдели като Слънце, би изглеждало свързано не само с духовните Същества, то би се показало не само откъм етерната си природа, защото всичко това принадлежеше на по-грубата му страна; то би се показало като нещо астрално, като една могъща светлинна аура. Това което бихме могли да почувствуваме като принцип на светлината, ние бихме го видяли като една светеща аура в мировото пространство. Обаче поради факта, че тази светлина напусна Земята, внезапно тя започна да изглежда като сгъстена, макар и все още не изцяло минерална.
към текста >>
Това което бихме могли да почувствуваме като принцип на светлината, ние бихме го видяли като една светеща аура в
мир
овото пространство.
Земята трябваше да изхвърли Луната от себе си. Преди този момент обаче Земята се намираше в най-мрачния, най-ужасния период от своето развитие; тогава това, което имаше благородни заложби за развитие, беше под властта на лоши, много лоши сили и човекът можа да напредне в развитието си само поради факта, че заедно с Луната тези лоши сили бяха отстранени от Земята. Нека да почувствуваме, как тук един принцип на светлината, един принцип на величието, принципът на Слънцето, се изправя срещу принципа на мрака, принципа на Луната. Ако бихме могли да обхванем с ясновиждащ поглед Слънцето, което се отдели от общото небесно тяло, тогава, освен Съществата, желаещи да го обитават ние щяхме да видим и нещо друго. Това, което се отдели като Слънце, би изглеждало свързано не само с духовните Същества, то би се показало не само откъм етерната си природа, защото всичко това принадлежеше на по-грубата му страна; то би се показало като нещо астрално, като една могъща светлинна аура.
Това което бихме могли да почувствуваме като принцип на светлината, ние бихме го видяли като една светеща аура в мировото пространство.
Обаче поради факта, че тази светлина напусна Земята, внезапно тя започна да изглежда като сгъстена, макар и все още не изцяло минерална. В онези времена един срещу друг застанаха един добър и един лош принцип, един светъл и един тъмен принцип. Нека сега да видим как изглеждаше Земята, преди тя да отдели от себе си Луната. Бихме си изградили напълно погрешна представа, ако си я представим като нашата сегашна Земя. Ядрото на тогавашната Земя представляваше една огнена, клокочеща маса.
към текста >>
И вътре във всичко това се на
мир
аше човекът, обаче в съвършено друга форма.
В онези времена един срещу друг застанаха един добър и един лош принцип, един светъл и един тъмен принцип. Нека сега да видим как изглеждаше Земята, преди тя да отдели от себе си Луната. Бихме си изградили напълно погрешна представа, ако си я представим като нашата сегашна Земя. Ядрото на тогавашната Земя представляваше една огнена, клокочеща маса. Това ядро би изглеждало като едно огнено ядро, само че заобиколено от стихийни водни маси, нямащи нищо общо с днешните водни стихии, защото тези водни маси съдържаха в себе си също и металите, разбира се - в течна форма.
И вътре във всичко това се намираше човекът, обаче в съвършено друга форма.
Такава беше Земята тогава, когато отдели от себе си Луната; но преди всичко - тогава на Земята нямаше въздух, той чисто и просто не се намираше в пределите на Земята. Тогавашните същества не се нуждаеха от въздух; те имаха съвършено друга дихателна система. Тогавашният човек представляваше един вид риба - амфибия. Той беше съставен от съвсем мека, течна материя. Това, което той всмукваше в себе си, беше не въздух, а нещо, което се съдържаше във водата.
към текста >>
Такава беше Земята тогава, когато отдели от себе си Луната; но преди всичко - тогава на Земята нямаше въздух, той чисто и просто не се на
мир
аше в пределите на Земята.
Нека сега да видим как изглеждаше Земята, преди тя да отдели от себе си Луната. Бихме си изградили напълно погрешна представа, ако си я представим като нашата сегашна Земя. Ядрото на тогавашната Земя представляваше една огнена, клокочеща маса. Това ядро би изглеждало като едно огнено ядро, само че заобиколено от стихийни водни маси, нямащи нищо общо с днешните водни стихии, защото тези водни маси съдържаха в себе си също и металите, разбира се - в течна форма. И вътре във всичко това се намираше човекът, обаче в съвършено друга форма.
Такава беше Земята тогава, когато отдели от себе си Луната; но преди всичко - тогава на Земята нямаше въздух, той чисто и просто не се намираше в пределите на Земята.
Тогавашните същества не се нуждаеха от въздух; те имаха съвършено друга дихателна система. Тогавашният човек представляваше един вид риба - амфибия. Той беше съставен от съвсем мека, течна материя. Това, което той всмукваше в себе си, беше не въздух, а нещо, което се съдържаше във водата. Приблизително така изглеждаше Земята в онова време.
към текста >>
И сега петте културни епохи на следатлантското време, така както са представени в техните
мир
огледи, в техните религии, не са нищо друго, освен спомените за древните епохи на Земята.
За сметка на това настъпи просветление на дневното съзнание, както и напредък в развитието на Аза. Човекът извоюва за себе си всичко това, обаче древните Богове изчезнаха от погледа му; те останаха само като спомени, и всичко, което душата беше изживяла през първите следатлантски времена се превърна в спомен, в един спомен за предишното общуване с тези божествени Същества. Обаче ние знаем, че душите остават същите, че те се прераждат. Точно както в древните времена на Атлантида нашите души вече съществуваха, вече живееха в съответните тела, така те съществуваха и във времето, когато Слънцето и Луната се отделиха от Земята, а и в още по-стари времена. Човекът присъствуваше дори и по-рано, в това, което нарекохме „етерен прах”.
И сега петте културни епохи на следатлантското време, така както са представени в техните мирогледи, в техните религии, не са нищо друго, освен спомените за древните епохи на Земята.
Първата, Древно-индийската култура, разви една религия, която озари хората като едно вътрешно просветление, като едно вътрешно повторение на най-първата епоха, когато Слънцето и Луната все още бяха съединени със Земята, когато висшите Слънчеви Същества все още обитаваха Земята. Ние можем да допуснем какви възвишени представи са светили в човешките сърца. А Духът, свързан с всички Ангели и Архангели, с всички висши Духове, с всички висши Богове и Същества - през първото планетарно състояние на Земята, първичната мъглявина, този Дух на индийското съзнание обхващаше под името на една висша индивидуалност, под името Брахм или Брахма. В духовен смисъл Първата културна епоха на следатлантско време повтори първия планетарен период от развитието на Земята. Тя не е нищо друго, освен едно повторение на първия Земен период, осъществено във вътрешните образи и съзерцания на човешката душа.
към текста >>
Всички сили на Слънцето и на Луната на
мир
ат израз в лицето на „бащата” и „майката”.
Религиозното съзнание на Древно-персийската култура има своите корени в принципа на светлината и мрака. Тогава великите посветени говореха на хората за две Същества, едното от които беше олицетворявано в Слънцето, а другото - в Луната. Тези Същества те противопоставяха едно на друго: Аура Маздао, Светлинната аура, Ормузд, е Съществото, което персите почитаха като най-висшия Бог; Ариман е злият Дух, представителят на всички онези Същества, които населяваха формацията Земя+Луна. Религията на персите представлява един спомен за втората голяма Земна епоха. А за Третата следатлантска културна епоха човекът трябваше да си каже приблизително следното: В мен живеят силите на Слънцето и на Луната; аз съм един син на Слънцето, но и един син на Луната.
Всички сили на Слънцето и на Луната намират израз в лицето на „бащата” и „майката”.
Ако в пра-древното минало светогледът на индийците се свеждаше до едно единство, то религията на персите се определяше от една двойнственост, характерна за епохата, когато Слънцето се отдели от Земята, а в религиозните възгледи на египтяни, халдейци, асирийци и вавилонци е залегнала троичността, която възникна след отделянето на Слънцето и на Луната. Троичността се проявява във всички религиозни възгледи на Третата следатлантска културна епоха и в Египет ние я виждаме в лицето на Озирис, Изис и Хорус. А това, което човекът изживяваше в своето съзнание през Четвъртата Земна епоха, епохата на Атлантида, като близост с Боговете, всичко това се проявява като спомен в рамките на гръцко-латинската култура. Гръцките Богове не са нищо друго, освен спомени за Боговете, чиито близък спътник човекът беше по времето на Атлантида, онези Богове, чиито етерни форми той възприемаше чрез своето ясновидство, когато нощем излизаше извън своето физическо тяло. Както е вярно, че днес човекът вижда физическите предмети, толкова вярно е, че тогава човекът виждаше Зевс, Атина и т.н.
към текста >>
Така ние виждаме, как големите космически процеси на
мир
ат своя символичен израз в религиозните възгледи на отделните следатлантски културни периоди.
Това, което атлантецът изживяваше и усещаше в своето ясновидско съзнание, то отново се прояви за човека на Четвъртата следатлантска култура в лицето на Пантеона. И както Египетската епоха е един спомен за троичността през време на Лемурийската епоха, така и изживяванията в Атлантида останаха като един вид спомени в гръцката йерархия на Боговете. В Гърция, както и в цяла Европа, това бяха същите Богове, които атлантецът виждаше, само че той ги наричаше с други имена. Тези имена съвсем не са измислени; те са имена за същите Същества, които се движеха около човека, когато през атлантското време той напускаше своето физическо тяло.
Така ние виждаме, как големите космически процеси намират своя символичен израз в религиозните възгледи на отделните следатлантски културни периоди.
Това, което се разиграваше по време на съня през Атлантската епоха, то отново оживя през Четвъртата културна епоха. Сега ние се намираме в Петата следатлантска културна епоха. За какво можем да си спомняме сега ние? Първата културна епоха, тази на древните индийци, можеше да си представи първата Земна епоха; персите можеха да си спомнят втората Земна епоха, принципа на доброто и злото; древните египтяни си представяха третата Земна епоха с нейната троичност. Гръцката, древно-германската, римската културна епоха имаха своя Олимп.
към текста >>
Сега ние се на
мир
аме в Петата следатлантска културна епоха.
В Гърция, както и в цяла Европа, това бяха същите Богове, които атлантецът виждаше, само че той ги наричаше с други имена. Тези имена съвсем не са измислени; те са имена за същите Същества, които се движеха около човека, когато през атлантското време той напускаше своето физическо тяло. Така ние виждаме, как големите космически процеси намират своя символичен израз в религиозните възгледи на отделните следатлантски културни периоди. Това, което се разиграваше по време на съня през Атлантската епоха, то отново оживя през Четвъртата културна епоха.
Сега ние се намираме в Петата следатлантска културна епоха.
За какво можем да си спомняме сега ние? Първата културна епоха, тази на древните индийци, можеше да си представи първата Земна епоха; персите можеха да си спомнят втората Земна епоха, принципа на доброто и злото; древните египтяни си представяха третата Земна епоха с нейната троичност. Гръцката, древно-германската, римската културна епоха имаха своя Олимп. Гърците можеха да си спомнят най-вече образите на Боговете от Атлантида. После дойде новото време, Петата следатлантска епоха.
към текста >>
Нашата Пета културна епоха се на
мир
а в средата на Земното развитие; ето защо трябва да гледа напред.
Това повторно съединяване с Боговете беше подготвено във времето, когато Христовата сила навлезе в Земното развитие и тя действуваше толкова мощно, че можа да пробуди у човека едно божествено съзнание. Образите на Боговете от Петата културна епоха не можеха да бъдат спомени; хората на Петата следатлантска епоха трябва да гледат напред и в буквалния смисъл на думата да „предвиждат”; само тогава животът отново ще стане духовен. Съзнанието през Петата следатлантска епоха трябва да стане апокалиптично. Вчера ние разгледахме връзките между отделните култури на следатлантското време. Днес посочихме как космическите процеси се отразяват в религиозните възгледи на тези култури.
Нашата Пета културна епоха се намира в средата на Земното развитие; ето защо трябва да гледа напред.
Едва в нашата епоха Христос ще може да бъде разбран напълно; защото нашите души са дълбоко вплетени в тайните на света. Ние ще се убедим, как повторението на Египетската епоха в нашата Пета културна епоха ни дава онова свързващо звено, което действително ще ни позволи да надникнем в бъдещето.
към текста >>
43.
Десета лекция: Древните легенди като образи на космически факти и на събития, разиграващи се между смъртта и новото раждане.
GA_106 Египетски митове и мистерии
И от това, което сме чули в духовно-научните лекции, ние знаем какво става с човека, на
мир
ащ се между смъртта и новото раждане.
Днес ние ще се занимаем с характерните черти на всякакъв род митове, въпреки твърденията на днешните култур-историци, че гръцка митология не съдържа в себе си кой знае колко факти от общочовешко значение. Защо трябваше, така да се каже, да разгледаме и другата страна на човешкото развитие, т.е. духовната страна? Всичко, което виждаме във физическия план, остава винаги събитие, факт на физически план. Обаче в Духовната наука ни интересува не само това, което живее във физическия свят, но и всичко онова, което се случва в духовните светове.
И от това, което сме чули в духовно-научните лекции, ние знаем какво става с човека, намиращ се между смъртта и новото раждане.
Достатъчно е само да си припомним, че след смъртта човекът навлиза в онова състояние на съзнанието, което наричаме „Камалока”: там човекът, макар и да е станал едно духовно същество, се проявява чрез астралното тяло. Това е времето, през което човекът все още изпитва желания, свързани с физическия свят, и изпитва страдания поради факта, че е лишен от сетивни усещания и че вече не се намира във физическия свят. После идва времето, когато човекът трябва да се подготви за един нов живот: онова състояние на съзнанието, при което човекът вече не е свързан непосредствено с физическия свят, с това, което са физическите впечатления. Ако искаме да си представим разликата между живота в Камалока и в Девакана, нека да разгледаме два примера. Ние знаем, че след като умре, човекът не загубва веднага своите влечения и горещи желания.
към текста >>
Това е времето, през което човекът все още изпитва желания, свързани с физическия свят, и изпитва страдания поради факта, че е лишен от сетивни усещания и че вече не се на
мир
а във физическия свят.
духовната страна? Всичко, което виждаме във физическия план, остава винаги събитие, факт на физически план. Обаче в Духовната наука ни интересува не само това, което живее във физическия свят, но и всичко онова, което се случва в духовните светове. И от това, което сме чули в духовно-научните лекции, ние знаем какво става с човека, намиращ се между смъртта и новото раждане. Достатъчно е само да си припомним, че след смъртта човекът навлиза в онова състояние на съзнанието, което наричаме „Камалока”: там човекът, макар и да е станал едно духовно същество, се проявява чрез астралното тяло.
Това е времето, през което човекът все още изпитва желания, свързани с физическия свят, и изпитва страдания поради факта, че е лишен от сетивни усещания и че вече не се намира във физическия свят.
После идва времето, когато човекът трябва да се подготви за един нов живот: онова състояние на съзнанието, при което човекът вече не е свързан непосредствено с физическия свят, с това, което са физическите впечатления. Ако искаме да си представим разликата между живота в Камалока и в Девакана, нека да разгледаме два примера. Ние знаем, че след като умре, човекът не загубва веднага своите влечения и горещи желания. Да предположим, че приживе даден човек е голям чревоугодник и е изпитвал голяма наслада при поглъщането на пикантни храни. След смъртта му това удоволствие от яденето не изчезва веднага.
към текста >>
Дотогава човекът се на
мир
а в Камалока.
След смъртта му това удоволствие от яденето не изчезва веднага. Само че сега удоволствието се проявява не във физическото тяло, а в астралното тяло. Ето защо, тъй като след смъртта човекът запазва своето астрално тяло, той запазва също и желанието, обаче му липсва органът, за да задоволи това желание: физическото тяло. Желанието за ядене не зависи от физическото тяло, а от астралното тяло и тогава след смъртта настъпва една изгаряща жажда за онова, което му е доставяло най-голяма наслада в земния живот. Ето защо след смъртта човекът страда дотогава, докато отвикне от копнежа за удоволствие, докато отхвърли от себе си всичко, което е задоволявало горещите му желания чрез физическото тяло.
Дотогава човекът се намира в Камалока.
А после идва времето, когато човекът вече не проявява никакви претенции от този род, т.е. такива, чието задоволяване е възможно единствено чрез физическите органи. Тогава той преминава в Девакана. В същата степен, в която човекът престава да е прикован към физическото тяло, в същата степен той започва да развива едно съзнание за света на Девакана. Този свят просветва все повече и повече.
към текста >>
Обаче дори и сега той работи в полза на Космоса, на
мир
айки се в Космоса, той работи в полза на растителното царство.
Само че там той не разполага с днешното Азово съзнание. Там той все още не е самостоятелен. В деваканическия живот той се чувствува като частица от целия духовен свят. Както ръката - ако би могла да има самостоятелни усещания - би се чувствала само като част от физическия организъм, така се чувствува и човекът в своето деваканическо съзнание: Аз съм частица от духовния свят, аз съм част от по-висшите Същества. Едва сега той ще започне да постига самостоятелност в духовния свят.
Обаче дори и сега той работи в полза на Космоса, намирайки се в Космоса, той работи в полза на растителното царство.
Човекът работи в полза на всичко около себе си, не по собствена инициатива, а като незнаен служител в духовния свят. Ако описваме по този начин човешките изживявания между смъртта и новото раждане, не бива да си представяме, че светът на Девакана не подлежи на промени. Хората тайно смятат, че нашата Земя се променя, докато в отвъдния свят всичко остава едно и също. Но това изобщо не е така. Ако днес описваме по този начин пребиваването в Девакана, това означава, че приблизително такова е състоянието и на днешния Девакан.
към текста >>
Обаче когато описваме отношенията в духовния свят, тогава хората са склонни да вярват, че онова, което се е случило в духовния свят, когато те, примерно, са умрели преди около хиляда години, че това, което е станало там, е същото, както онова, което се случва днес, когато след поредния си нов земен живот, те отново у
мир
ат.
В предишните времена тази страна, физическата страна на света изглеждаше съвсем различно, отколкото днес. Нека да помислим, че оттогава насам обликът на Земята се промени твърде, твърде много. Достатъчно е само да проследим материалистичната наука, за да установим как например преди по-малко от няколко хилядолетия Европа беше заселена от съвършено други животни, как цяла Европа изглеждаше различно от днес. Обликът на Земята непрекъснато се променя и става така, че идвайки на Земята, човекът среща все нови и нови условия на живот. За всеки от нас това изглежда напълно естествено.
Обаче когато описваме отношенията в духовния свят, тогава хората са склонни да вярват, че онова, което се е случило в духовния свят, когато те, примерно, са умрели преди около хиляда години, че това, което е станало там, е същото, както онова, което се случва днес, когато след поредния си нов земен живот, те отново умират.
Точно както се променя физическия свят, така се променят и отношенията в другия свят. През миналите времена пребиваването в Де-вакана беше съвършено различно от това, което е днес; древните египтяни минаваха през Девакана не така, както древните гърци. Там също е налице една еволюция. Естествено, сега ние описваме настоящите отношения на Девакана; обаче те са претърпели определени промени. Ние можем да предположим това, ако си припомним описанията от последните лекции.
към текста >>
Обаче има една възможност за проясняване на съзнанието между смъртта и новото раждане и това проясняване може да бъде постигнато или чрез самото посвещение, или днес в една по-низша степен чрез това, че още в този живот човекът взема участие в духовния свят, че той вече има такива изживявания, които не у
мир
ат с неговите тела, а остават свързани с неговата вечна същност дори и след смъртта.
Сега нека да изразим в една по-конкретна форма това, което вчера загатнахме под твърде абстрактна форма. Ако не би се случило нищо друго, освен все по-дълбокото потъване на човека във физическия свят, съзнанието между смъртта и новото раждане би ставало все по-тъмно. Накрая хората биха изгубили напълно връзката с духовния свят. Някому, който е засегнат дори слабо от някаква форма на материализъм, може да се стори странно това, което сега ще кажа, обаче то отговаря на истината. Ако сега в развитието на човечеството не би настъпило нищо друго, тогава човечеството би изпаднало в духовна смърт.
Обаче има една възможност за проясняване на съзнанието между смъртта и новото раждане и това проясняване може да бъде постигнато или чрез самото посвещение, или днес в една по-низша степен чрез това, че още в този живот човекът взема участие в духовния свят, че той вече има такива изживявания, които не умират с неговите тела, а остават свързани с неговата вечна същност дори и след смъртта.
Грижата за това имаха Мистериите; на тази цел беше посветено цялото духовно развитие; за това се грижеха великите посветени преди Христос и най-вече онова Същество, което познаваме като Христос. В известен смисъл всички други посветени бяха предшественици на Христос; те бяха предвестници, които оповестиха идването на Христос. Сега нека да опишем образа на Христос и неговата поява на Земята. Да си представим един човек, който никога не е чувал за Христос, който никога не е приемал в себе си тайните на Йоановото Евангелие, който никога не би могъл да каже: Аз искам да подражавам на Христос, който живее и действува, искам да приема неговите принципи в душата си. Следователно, да си представим, че един такъв човек никога не се е приближавал до Христос, че не би могъл да отнесе в духовния свят онова съкровище, което днешният човек трябва да вземе със себе си, ако иска да избегне затъмнението на своето съзнание.
към текста >>
Още в Атлантида ние откриваме такива Същества, които се на
мир
ат около човека, както днес неговите себеподобни са около него, но той ги виждаше и разпознаваше през времето, когато беше, тъй да се каже, изнесен извън тялото си горе в духовния свят.
Блаватска много се постара да покаже на своите по-близки ученици колко сложни са тези тайни, те все още не са разбрани добре. Хората просто си представят, че една душа винаги се въплъщава в едно тяло. Обаче това не е така. Често пъти, ако искаме правилно да разберем една историческа личност, ние не бива да я поставяме в такива схеми. От нас се изисква нещо много повече.
Още в Атлантида ние откриваме такива Същества, които се намират около човека, както днес неговите себеподобни са около него, но той ги виждаше и разпознаваше през времето, когато беше, тъй да се каже, изнесен извън тялото си горе в духовния свят.
Ние вече казахме как там той се научаваше да разпознава Тор, Зевс, Вотан, Балдур като свои действителни спътници в духовния свят. Денем той живееше във физическия свят, обаче в другото си съзнание той срещаше такива духовни Същества, които не бяха минали през неговия път на развитие. В най-древните времена човекът нямаше такова плътно тяло, каквото е днешното; тогава не можеше да става и дума за една костна система; атлантското физическо тяло на човека можеше да бъде виждано с физически очи само до определена степен. Обаче имаше Същества, които се инкарнираха само до степента на етерното тяло. После имаше и такива Същества, които тогава, когато въздухът все още не беше пропит с водни пари, продължаваха да се въплъщават.
към текста >>
Онзи, който вниква в хода на
мир
овото развитие, не би могъл да каже: На мен повече ми харесва това или онова.
Естествено, външно те трябваше да вървят в крак със Земното развитие. В монголските народи има много нещо, което е дошло от Атлантида. Уседналият характер на монголското население е част от наследството на Атлантида. Ето защо учението на Буда служи главно на такива народи и всред тях будизмът е осъществил най-големия си напредък. Но светът върви напред, той следва своя път.
Онзи, който вниква в хода на мировото развитие, не би могъл да каже: На мен повече ми харесва това или онова.
Той казва: Каква религия да има един народ, това е духовна необходимост. И поради обстоятелството, че европейското население се вплете дълбоко във физическия свят, на него му е невъзможно да се чувствува добре в будизма, да се идентифицира с вътрешната същност на Бъда и неговото учение. Будизмът никога не може да се превърне в религия на човечеството. За онзи, който иска да вижда, не съществуват симпатии или антипатии, а само разсъждения според фактите. Както би било погрешно да се разпространява християнството от някакъв център в Азия, където живеят съвсем различни народи, също и будизмът е неподходящ за европейското население.
към текста >>
Но Той отново дойде, като държеше сметка за историческите необходимости, лежащи в основата на
мир
овото развитие.
В негово лице имаме не само едно Същество, което дойде от Атлантската епоха, за да се въплъти в този, който покрай другото беше също и един човешки Буда; освен това в него се съдържаше и нещо друго, нещо, за което той би могъл да каже: „Аз не мога да обхвана всичко това; то е нещо, което укрепва душевните ми сили, но аз съм само участник в едно събитие, което далеч надхвърля моите възможности”. И това е Христовото Същество. То укрепваше душевните сили на големите пророци. То беше едно добре познато Същество за древните Мистерии и тяхното внимание винаги се насочваше към Този, който трябваше да дойде. И Той дойде!
Но Той отново дойде, като държеше сметка за историческите необходимости, лежащи в основата на мировото развитие.
Той не можеше да се въплъти направо в едно физическо тяло. Но все пак възможно беше - в един вид „подсъзнание” - Той да се въплъти в Буда. Обаче за да „ходи по Земята”, това можеше да стане ако бяха налице съответно подготвените физическо тяло, етерно тяло и астрално тяло. Христос притежаваше най-голямата сила за действие, обаче Той можеше да се въплъти само ако Го очакваха съвършено пречистените от друго Същество физическо тяло, етерно тяло и астрално тяло. И така, въплъщението на Христос можа да се осъществи едва с появата на едно Същество, което беше постигнало тази висша степен на пречистване.
към текста >>
Поради факта, че Христовото Същество завладя трите тела, със Земята се свърза едно Същество, чието обиталище по-рано се на
мир
аше на Слънцето.
Ето защо трябваше да се изпълнят и пророческите думи от Стария Завет: И нито една Негова кост да не строшите! Защото така в Божиите сили биха се промъкнали човешки сили. Тук ние сме изправени пред една от най-дълбоките Мистерии на общочовешката еволюция. И в същото време ние стигаме до едно многозначително понятие на езотеричното християнство, което може да ни покаже как това християнство е проникнато с най-висшите истини. Ние отново трябва да се обърнем към това, което се разигра по времето на Кръщението.
Поради факта, че Христовото Същество завладя трите тела, със Земята се свърза едно Същество, чието обиталище по-рано се намираше на Слънцето.
По-рано това Същество беше свързано със Земята до момента, когато Слънцето се отдели от Земята. Тогава, заедно със Слънцето, от Земята се отдели и Христос. И Той можеше да упражнява своята власт върху нея само външно. В момента на Кръщението висшият Христов Дух отново и в пълния смисъл на думата, се съедини със Земята. По-рано Той действуваше отвън, осеняваше пророците и действуваше в Мистериите.
към текста >>
Един такъв образ оказваше фор
мир
ащо въздействие върху неговия Дух.
Такива легенди и митове ние не бива да докосваме с груби ръце. Не бива да лишаваме една пеперуда от цветния прашец на нейните криле. Такива образи не бива да бъдат изкривявани и измъчвани. Ние не бива да заявяваме: Прометей означава това или онова; ние трябва да изнесем действителните окултни факти и с оглед на тях да се опитаме да разберем образите, които са възникнали именно от окултните факти, за да преминат после в съзнанието на хората. Египетският посветен довеждаше своя ученик до онази степен, при която той можеше да разбере Азовото развитие на човека.
Един такъв образ оказваше формиращо въздействие върху неговия Дух.
Обаче окултният ученик не биваше да докосва фактите с груби ръце; образът трябваше да стои пред него светъл и жив, и египетският посветен не искаше да „пресова” истините в банални и сухи понятия, а да ги предаде под формата на образи. Поезията е украсила мита за Прометей с много подробности, обаче ние не бива да прибавяме към него повече от това, което дават самите окултни факти, а само да оставим художествения образ под въздействието на собствените му градивни сили. Сега ние искаме да посочим и нещо друго. Когато стъпи на Земята, човекът все още не беше надарен с Аз. Преди Азът да навлезе в астрално-то тяло, то беше завладяно от други сили.
към текста >>
Походът на аргонавтите действително се е състоял, както се е състояла и Троянската
война
.
В течната Земя човекът имаше едно астрално тяло, протъкано от златна светлина. Търсенето на това астрално тяло е представено в похода на аргонавтите. Ние трябва да свържем търсенето на Златното руно по един фин и нежен начин с египетските митове. Външните исторически факти са свързани с духовни факти. Не бива да вярваме, че митовете са просто символи.
Походът на аргонавтите действително се е състоял, както се е състояла и Троянската война.
Външните процеси са физиогномичен израз на вътрешни, невидими процеси; всички те са исторически процеси. Гръцките кандидати за посвещение непрекъснато са изживявали историческия факт: Походът за Златното руно, възвръщането на чистото астрално тяло. Ето какво трябва да извикаме пред душите си, и изхождайки от него, ние научаваме още подробности за Мистериите, за да установим как египетските Мистерии са свързани с днешния живот.
към текста >>
44.
13. СКАЗКА ЕДИНАДЕСЕТА. Хармоничното равновесие на вътрешните сили на човека, създадено от Христа.
GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия
Когато астралното тяло прониква етерното тяло, там се на
мир
а следователно всичко, което ще даде от вътре форма на човека.
С това ние засягаме една тайна, защото това, което е станало тогава, засяга същевременно естеството на отношенията. които съществуват между хората, за които вече говорихме по-горе. Вие си спомняте, че елементът на сходство, който прави хората подобни едни на други, се предава чрез женския принцип, докато мъжкият принцип предава това, което прави от човека един, индивидуален аз на Земята. В етерното тяло действува астралното тяло, носител на нашите идеи, на нашите мисли, нашите усещания, нашите чувства. От друга страна етерното тяло е това, което най-много работи върху физическото тяло; в него се съдържат силите, които моделират физическото тяло.
Когато астралното тяло прониква етерното тяло, там се намира следователно всичко, което ще даде от вътре форма на човека.
Това, което прави един човек да прилича на друг, това е една сила, която действува от вътре; тя не за виси от физическото тяло, а от етерното и астралното тяло. От това може да се почувствува, че майчинският елемент ни прониква в нашето етерно тяло и в нашето астрално тяло, що се отнася за това, което дава на физическото тяло формата, която му е предадено, от Аза, то е бащино наследство. От баща си съм наследил телосложението И сериозното отношение към живота, От майка си веселата природа
към текста >>
Той би видял хората да се отделят все повече едни от други, да се втвърдяват все повече в своя собствен Аз, той би видял как границите между душите стават все по-резки и непроницаеми, хората да воюват помежду си и
война
та на всички против всички да заема мястото на любовта на Земята.
Без Христа човешкият род би изгубил всяка сила на любов, всеки човек би се затворил в своята индивидуалност. Естествено, едно външно наблюдение не би могло да различи, каква дълбока истина се крие тук. Ако бихме изследвали кръвта, не чрез химическия анализ, но чрез средствата предлагани от Духовната наука, бихме си дали сметка, че кръвта на един съвременен човек се различава от тази на един такъв от миналото, който би живял няколко хилядолетия преди Христа. Кръвта се е изменила; тя е добила такива свойства, че все по-малко и по-малко може да бъде носителка на Любовта. Как би се явило на един ясновидец, на един пророк бъдещето развитие, ако Христовата любов не би дошла да замени любовта свързана с кръвните връзки, която се изгубваше, изчезваше?
Той би видял хората да се отделят все повече едни от други, да се втвърдяват все повече в своя собствен Аз, той би видял как границите между душите стават все по-резки и непроницаеми, хората да воюват помежду си и войната на всички против всички да заема мястото на любовта на Земята.
Ето какво би се получило следвайки линията на развитието на човешката кръв, ако Христос не беше дошъл. Всички хора биха се отдали безпощадно на тази всемирна война, която все пак ще дойде, но за онези, които не ще се оставят да бъдат истински проникнати от Христовия Принципи. Наскоро Ви говорих, че този Христов Принцип ще успее да съедини ду-шите само постепенно; и като пример ви цитирах тези двама велики духове, от които всеки един смята, че възвестява истинското християнство, Толстой и Соловьов, но които се противопоставят един на друг така, че всеки счита другия за антихрист. Един конфликт на мненията би се превърнал във всеобщ конфликт, според еволюцията на кръвта, Не възразявайте, че около нас виждаме само войни и караници, въпреки че има две хиляди години вече откакто Христовото събитие е станало на Земята. Казах, че ние се намираме още в началото на неговия импулс.
към текста >>
Всички хора биха се отдали безпощадно на тази все
мир
на
война
, която все пак ще дойде, но за онези, които не ще се оставят да бъдат истински проникнати от Христовия Принципи.
Ако бихме изследвали кръвта, не чрез химическия анализ, но чрез средствата предлагани от Духовната наука, бихме си дали сметка, че кръвта на един съвременен човек се различава от тази на един такъв от миналото, който би живял няколко хилядолетия преди Христа. Кръвта се е изменила; тя е добила такива свойства, че все по-малко и по-малко може да бъде носителка на Любовта. Как би се явило на един ясновидец, на един пророк бъдещето развитие, ако Христовата любов не би дошла да замени любовта свързана с кръвните връзки, която се изгубваше, изчезваше? Той би видял хората да се отделят все повече едни от други, да се втвърдяват все повече в своя собствен Аз, той би видял как границите между душите стават все по-резки и непроницаеми, хората да воюват помежду си и войната на всички против всички да заема мястото на любовта на Земята. Ето какво би се получило следвайки линията на развитието на човешката кръв, ако Христос не беше дошъл.
Всички хора биха се отдали безпощадно на тази всемирна война, която все пак ще дойде, но за онези, които не ще се оставят да бъдат истински проникнати от Христовия Принципи.
Наскоро Ви говорих, че този Христов Принцип ще успее да съедини ду-шите само постепенно; и като пример ви цитирах тези двама велики духове, от които всеки един смята, че възвестява истинското християнство, Толстой и Соловьов, но които се противопоставят един на друг така, че всеки счита другия за антихрист. Един конфликт на мненията би се превърнал във всеобщ конфликт, според еволюцията на кръвта, Не възразявайте, че около нас виждаме само войни и караници, въпреки че има две хиляди години вече откакто Христовото събитие е станало на Земята. Казах, че ние се намираме още в началото на неговия импулс. Омразата и борбите, които съществуват между хората, произлизат от това, че човечеството не се е проникнало още освен до слаба степен от Христовия Импулс и че това, което е съществувало преди неговото идване на Земята, още надделява. Това състояние на нещата ще може да бъде изменено само с времето и постепенно и в човечеството ще се почувствува Христовото действие.
към текста >>
Казах, че ние се на
мир
аме още в началото на неговия импулс.
Той би видял хората да се отделят все повече едни от други, да се втвърдяват все повече в своя собствен Аз, той би видял как границите между душите стават все по-резки и непроницаеми, хората да воюват помежду си и войната на всички против всички да заема мястото на любовта на Земята. Ето какво би се получило следвайки линията на развитието на човешката кръв, ако Христос не беше дошъл. Всички хора биха се отдали безпощадно на тази всемирна война, която все пак ще дойде, но за онези, които не ще се оставят да бъдат истински проникнати от Христовия Принципи. Наскоро Ви говорих, че този Христов Принцип ще успее да съедини ду-шите само постепенно; и като пример ви цитирах тези двама велики духове, от които всеки един смята, че възвестява истинското християнство, Толстой и Соловьов, но които се противопоставят един на друг така, че всеки счита другия за антихрист. Един конфликт на мненията би се превърнал във всеобщ конфликт, според еволюцията на кръвта, Не възразявайте, че около нас виждаме само войни и караници, въпреки че има две хиляди години вече откакто Христовото събитие е станало на Земята.
Казах, че ние се намираме още в началото на неговия импулс.
Омразата и борбите, които съществуват между хората, произлизат от това, че човечеството не се е проникнало още освен до слаба степен от Христовия Импулс и че това, което е съществувало преди неговото идване на Земята, още надделява. Това състояние на нещата ще може да бъде изменено само с времето и постепенно и в човечеството ще се почувствува Христовото действие. Ето какво би предсказал посветеният от времената, които са предшествували идването на Христа. Той би казал: аз събрах последните остатъци от старото ясновидство; през първобитните време на хората са имали възможност да виждат духовните светове, след това те постепенно са изгубили тази способност. Всичко, което днес е останало от това, е способността хората да имат духовни видения в определени анормални случаи подобни на сънуването; това, което те виждат тогава, е нещо, което се намира зад повърхността на нещата.
към текста >>
Всичко, което днес е останало от това, е способността хората да имат духовни видения в определени анормални случаи подобни на сънуването; това, което те виждат тогава, е нещо, което се на
мир
а зад повърхността на нещата.
Казах, че ние се намираме още в началото на неговия импулс. Омразата и борбите, които съществуват между хората, произлизат от това, че човечеството не се е проникнало още освен до слаба степен от Христовия Импулс и че това, което е съществувало преди неговото идване на Земята, още надделява. Това състояние на нещата ще може да бъде изменено само с времето и постепенно и в човечеството ще се почувствува Христовото действие. Ето какво би предсказал посветеният от времената, които са предшествували идването на Христа. Той би казал: аз събрах последните остатъци от старото ясновидство; през първобитните време на хората са имали възможност да виждат духовните светове, след това те постепенно са изгубили тази способност.
Всичко, което днес е останало от това, е способността хората да имат духовни видения в определени анормални случаи подобни на сънуването; това, което те виждат тогава, е нещо, което се намира зад повърхността на нещата.
Всички стари легенди, приказки за феи, митове ни разказват, до каква степен хората са имали възможност да имат видения. Често се казва, че това са сънища от пророческо естество; и въпреки това, тези, които са били по този начин предупредени, не можеха да употребят тази мъдрост, за да предотвратят борбите. Но в миналото хората не допускаха, че това може да бъде така; те смятаха, че мъдростта възприета от атлантийците, потопени в едно състояние, което за нас би било анормално, можеше още да бъде притежавана и да предсказва тогава бъдещите събития. И въпреки това тези сънища не предлагаха на хората една сигурна гаранция; те ставаха все повече и повече илюзиорни. Ако човек разбере цялото величие на Христовия Импулс, той трябва да признае тази истина: без този импулс изолирането на всеки индивид, разделението между хората би довело скоро една борба за живот също така остра както между животните.
към текста >>
Да предположил, че се на
мир
аме в присъствието на две раз лични мнения.
Нека си дадем добре сметка, че хората не могат да избягнат тези външни борби в сетивния свят борби на мнения, на чувства, на действия, освен когато ще водят борба вътре в себе си, освен когато хармонизират в себе си тези сили, които иначе биха се разпространили във външния свят. Човек не ще може да се бори срещу мнението на другия, преди да е съумял да се бори против това, което трябва да победи вътре с себе си и да хармонизира различните влечения на своята собствена природа. Тогава той ще може да се утвърди във външния свят не чрез борбата, а чрез любовта. Касае се човек да обърне своето оръжие към вътрешността на душата. Силите, които царуват в човешката природа, трябва да застанат една срещу друга вътрешно.
Да предположил, че се намираме в присъствието на две раз лични мнения.
Ако само едното от тях ни изглежда правилно, ако ние приемаме само нашето мнение и искаме да се борим против това на другия, това е борба на физическото поле. Ако аз приема в себе си мнение то на другия и се опитам да го хармонирам със самия себе си, тогава се намирам в съвършено друго положение спрямо моя ближен; аз започвам да го разбирам. Защото ние можем да охарактеризираме напредъка на развитието също като кажем, че то превръща външната борба в едно хармонизиране на вътрешните сили на човека. Христос е създал възможност за човека той да уравновеси противоположните сили в своята душа, да сложи крой на борбите. Тези, които са живели преди християнската ера, с право са считали борбата на децата против своите бащи и майки като най-ужасното нещо на света.
към текста >>
Ако аз приема в себе си мнение то на другия и се опитам да го хармонирам със самия себе си, тогава се на
мир
ам в съвършено друго положение спрямо моя ближен; аз започвам да го разбирам.
Тогава той ще може да се утвърди във външния свят не чрез борбата, а чрез любовта. Касае се човек да обърне своето оръжие към вътрешността на душата. Силите, които царуват в човешката природа, трябва да застанат една срещу друга вътрешно. Да предположил, че се намираме в присъствието на две раз лични мнения. Ако само едното от тях ни изглежда правилно, ако ние приемаме само нашето мнение и искаме да се борим против това на другия, това е борба на физическото поле.
Ако аз приема в себе си мнение то на другия и се опитам да го хармонирам със самия себе си, тогава се намирам в съвършено друго положение спрямо моя ближен; аз започвам да го разбирам.
Защото ние можем да охарактеризираме напредъка на развитието също като кажем, че то превръща външната борба в едно хармонизиране на вътрешните сили на човека. Христос е създал възможност за човека той да уравновеси противоположните сили в своята душа, да сложи крой на борбите. Тези, които са живели преди християнската ера, с право са считали борбата на децата против своите бащи и майки като най-ужасното нещо на света. И най-голямото престъпление за тях беше отцеубийството, през онези времена, когато Христовият Импулс още не съществуваше Това са знаели мъдреците, които са предсказали идването на Христа. Те са знаели също, какви ще бъдат последствията във външния свят, ако борбата не би била водена първо вътре в душата.
към текста >>
И ако тя не би била последвана от един нов импулс, би настъпила
война
та на всички против всички.
Той се отъждествяваше със своя народ с майчиния елемент, който този народ изразяваше. Той достигаше степента на Натанаел, онази степен, която носи името на народа, на който принадлежи посветения и която от един юдейски посветен прави един "израилтянин", от персийския посветен един "персиец". Мъдростта, която съществува в света иде от мистериите; не съществува друга мъдрост. Онези, които бяха приели мъдростта в мистериите, ставаха нейни възвестители пред външния свят, на който те предаваха това, което бяха съзерцавали. Но древната мъдрост не беше в състояние да даде на човека възможност да надмине определена точка на развитието.
И ако тя не би била последвана от един нов импулс, би настъпила войната на всички против всички.
Хората биха видели как мисъл се надига срещу мисъл, чувство срещу чувство, воля срещу воля и ужасяващият образ на човека, който убива своя баща и се съединява със своята майка, би се превърнал в действителност. Този образ е бил на-рисуван от древните посветени и отблясъкът от тези мощни видения от предихристиянските времена още живее в легендите. Нека само си припомним за името на Оедип и за старата гръцка легенда, която авторите класици са изобразили с такава сила. Ето тази легенда: В тебе царуваше цар, наречен Лайос, а жена му Йокаста. Дълго време те бяха останали без деца.
към текста >>
Оракулите, като този, който беше консултиран за раждането на Оедип, бяха последните остатъци на древното ясновидство; обаче те не бяха вече достатъчни, за да възстановят
мир
във външния свят.
Бива избран за цар и съпруг на царицата, която беше неговата майка. Следователно, без да знае той беше убил баща си и се оженил за майка си. Обаче това голямо престъпление привлече върху страната страшни нещастия и накрая, в драмата на Софокъл, Оедип се явява сляп, той сам се беше лишил от светлината на деня! Тази, картина изразява древната мъдрост. Тя показва, че в древния сми-съл на думата Оедип още е могъл да влезе в отношение с духовния свят.
Оракулите, като този, който беше консултиран за раждането на Оедип, бяха последните остатъци на древното ясновидство; обаче те не бяха вече достатъчни, за да възстановят мир във външния свят.
Те не можеха вече да хармонизират в човека майчиния и бащиния елементи. Знакът, по които познаваме, че Оедип притежаваше по наследство известно ясновидство, е че той можал да разреши загадките на сфинкса, т. е. познавал от човешката природа онова, което древните остатъци от мъдрост можеха да го научат. Тази мъдрост не можеше вече да бъде достатъчната да възпре човечеството от борбите и престъпленията: отцеубийство и кръвосмешение. Тя даже не можеше вече да даде едно точно ясновиждане.
към текста >>
Когато древният мъдрец, който виждаше идването на Христа, сравняваше старото посвещение с новото, струваше му се, че от стария начин на посвещение не можеше да дойде нищо добро за хората; а на новия начин на съединяване с майката, изразен в сватбата от Кана Галилейска, той виждаше спасението,
мир
а и братството; чрез това старият принцип изчезваше.
преминава от Исуса към неговата майка. По-рано не би могло да бъде намерен образът на това равновесие между Аза и майчиния елемент. Той е донесен чрез Христовото събитие. Същевременно това събитие носеше единственото възможно опровержение опровержението чрез акта на противопоставяне на всичко, което би могло да дойде под влияние на миналото, на преданията, които учеха да убиеш бащата /вътре в себе си/ и да се съединиш с майката. Следователно, но какво идва да се противопостави Христовият Принцип?
Когато древният мъдрец, който виждаше идването на Христа, сравняваше старото посвещение с новото, струваше му се, че от стария начин на посвещение не можеше да дойде нищо добро за хората; а на новия начин на съединяване с майката, изразен в сватбата от Кана Галилейска, той виждаше спасението, мира и братството; чрез това старият принцип изчезваше.
Следователно, кой е истинският вражески елемент, който Христос трябваше да направи да изчезне? Той не идваше да води борба с древната мъдрост. Но тази последната сама губеше своята сила и пресъхваше от само себе си; онези, които и се доверяваха, като Оедип, изпадаха в безредие, което никога не би могло да бъде отстранено, ако човек се е втвърдил в старите принципи и се е отклонил от новата мъдрост, Христовия Импулс. Трябваше да бъде направена една голяма крачка напред. И ние намираме нейното описание в една пълна с мъдрост легенда.
към текста >>
И ние на
мир
аме нейното описание в една пълна с мъдрост легенда.
Когато древният мъдрец, който виждаше идването на Христа, сравняваше старото посвещение с новото, струваше му се, че от стария начин на посвещение не можеше да дойде нищо добро за хората; а на новия начин на съединяване с майката, изразен в сватбата от Кана Галилейска, той виждаше спасението, мира и братството; чрез това старият принцип изчезваше. Следователно, кой е истинският вражески елемент, който Христос трябваше да направи да изчезне? Той не идваше да води борба с древната мъдрост. Но тази последната сама губеше своята сила и пресъхваше от само себе си; онези, които и се доверяваха, като Оедип, изпадаха в безредие, което никога не би могло да бъде отстранено, ако човек се е втвърдил в старите принципи и се е отклонил от новата мъдрост, Христовия Импулс. Трябваше да бъде направена една голяма крачка напред.
И ние намираме нейното описание в една пълна с мъдрост легенда.
Тази легенда не е предадена в Евангелието, но с това тя не е по-малко една християнска легенда една християнска истина. Живеели мъж и жена, които нямали дете. Жената имала сън /отбележете добре тази подробност/, които й по казал, че ще и се роди син, който ще убие своя баща и ще се ожени за майка си и накрая ще причини ужас ни нещастия на целия своя народ. И тук, както и оракулът за Оедип, древното наследство на ясновидството се изразява чрез едно съновидение. Под впечатлението на съновидението, предадено от тази мъдрост, майката занася детето, което родила, на остров Кариот и го изоставя там.
към текста >>
Когато открива своето ужасно престъпление, той побягва и на
мир
а милост само при Онзи, който целият беше изпълнен със състрадание към всички, които срещаше, който не само ядеше заедно с митарите и грешниците, но прие при себе си този голям грешник, въпреки че нищо не оставаше скрито от неговия поглед; защото неговата мисия беше да дойде не само за праведните, а за всички хора, и да ги избави от греха.
Обаче по-късно им се ражда син и осиновеното момче чувствувайки се пренебрегнато, тласкано от своя страстен темперамент, убива царския син. Не можейки повече да остане в тази страна, то побягва и стига в двореца на управителя Пилат Понтийски, където скоро става главен надзорник на войсковите началници. Един ден се скарва с един съсед, за който не знаел нищо; при скарването той го убива, не знаейки, че това е неговият баща. Скоро след това той се оженва за жената на този съсед, който била неговата майка. Това намерено дете бил Юда Искариот.
Когато открива своето ужасно престъпление, той побягва и намира милост само при Онзи, който целият беше изпълнен със състрадание към всички, които срещаше, който не само ядеше заедно с митарите и грешниците, но прие при себе си този голям грешник, въпреки че нищо не оставаше скрито от неговия поглед; защото неговата мисия беше да дойде не само за праведните, а за всички хора, и да ги избави от греха.
Следователно Юда Искариот намери прием при Христа Исуса. И тогава той привлече нещастията, които бяха предсказани; защото, както казва Шилер: "проклятието на едно злодеяние е, че то постоянно продължава да ражда злото." Юда стана този, който предаде Христа Исуса. Всъщност, това, което трябваше да се сбъдне в него, се беше вече сбъднало, когато той беше убил баща си и се оженил за майка си. Но той остана така да се каже като едно оръдие на разположение на тъмните сили, защото трябваше да бъде това оръдие на злото, което трябваше да направи да се появи Доброто, прибавяйки още едно деяние за изпълнението на неговата съдба. Оедип си изважда очите щом открива своята трагична съдба; това е последствието.
към текста >>
Христос възвръща светлината на сляпородения; но той у
мир
а чрез този, който, както Оедип, е живо доказателство за упадъка на древна а мъдрост, за нейното безсилие да донесе на хората спасение,
мир
и любов.
Всъщност, това, което трябваше да се сбъдне в него, се беше вече сбъднало, когато той беше убил баща си и се оженил за майка си. Но той остана така да се каже като едно оръдие на разположение на тъмните сили, защото трябваше да бъде това оръдие на злото, което трябваше да направи да се появи Доброто, прибавяйки още едно деяние за изпълнението на неговата съдба. Оедип си изважда очите щом открива своята трагична съдба; това е последствието. Юда, който има същата съдба по отношение на предсказанията на древната мъдрост, не ослепява; но той е предназначен да извърши деянието, което ще завърши с Тайната на Голгота с физическата смърт на този, който е "светлината на света", и който дава светлината на света на сляпородения. Оедип трябваше да изгуби светлината на своите очи.
Христос възвръща светлината на сляпородения; но той умира чрез този, който, както Оедип, е живо доказателство за упадъка на древна а мъдрост, за нейното безсилие да донесе на хората спасение, мир и любов.
Трябваше да дойде Христовият Импулс и беше необходимо събитието на Голгота. Но преди това трябваше да стане събитието на сватбата от Кана Галилейска, осезателен израз на отношенията на Аза-Христос с майката. Това, което трябваше да дойде после, е описано така от автора на Евангелието: до кръста стоеше майката и ученикът, когото Господ любеше, Лазар-Йоан, този, когото той сам беше посветил и чрез когото мъдростта на Християнството трябваше да бъде предадена на бъдещите епохи, този, който трябваше да вложи в астралните тела на хората влиянието, което позволява на христовия принцип да живее в тях. Но необходимо беше този Христов Принцип да дойде от върха на кръста и отново да се съедини с етерния принцип майката. Ето защо разпятият Христос казва тези думи: "от сега нататък тази ще бъде твоята майка, а този ще бъде твой син!
към текста >>
45.
4. СКАЗКА ТРЕТА
GA_113 Изтокът в светлината на Запада
Ако искаме да дадем едно от многото различия, което ще бъде на първо място важно за нас за по-нататъшното разглеждане, можем да кажем: в нашия физически свят царува като един от всеобщите закони този на раждането и у
мир
ането.
Днес нашата задача ще бъде, да се запознаем с някои особености, които се предлагат на наблюдателя на висшите светове. Тук преди всичко трябва да обърнем внимание на това, че при възлизането в свръхсетивната област, към нашия обикновен свят, който изживяваме с нашите сетивни органи, се прибавят други светове, от които на първо място ще назовем два, светове, които стоят зад тези, които възприемаме със сетивата и разбираме с ума. Ще посочим някои изпъкващи характерни особености, които могат да ни покажат разликата между нашия обикновен свят и двата следващи по-висши светове. Най-близкият свят, който се крие зад нашия свят, се нарича, както всички знаете, астралният свят, а онзи, който е още по-дълбоко скрит зад този, наричаме на нашия обикновен език страна на духовете или духовен свят. Астралният свят можем да на речем още страна на душите или душевен свят.
Ако искаме да дадем едно от многото различия, което ще бъде на първо място важно за нас за по-нататъшното разглеждане, можем да кажем: в нашия физически свят царува като един от всеобщите закони този на раждането и умирането.
Навсякъде в нашия физически свят ние намираме смяна на раждане и смърт, възникване и умиране. Разгледайте, където искате, нашия физически свят, именно при неговите най-висши същества ще намерите характерното, че те се раждат и умират сред физическия свят. Една привидна вечност сред физическия свят се представя измамно на човека в това, камъните. Но и това е само привидно. Ако разпрострем нашето наблюдение върху света на камъните в по-дълги периоди, бихме видели, че и там царува законът на раждането и умирането.
към текста >>
Навсякъде в нашия физически свят ние на
мир
аме смяна на раждане и смърт, възникване и у
мир
ане.
Тук преди всичко трябва да обърнем внимание на това, че при възлизането в свръхсетивната област, към нашия обикновен свят, който изживяваме с нашите сетивни органи, се прибавят други светове, от които на първо място ще назовем два, светове, които стоят зад тези, които възприемаме със сетивата и разбираме с ума. Ще посочим някои изпъкващи характерни особености, които могат да ни покажат разликата между нашия обикновен свят и двата следващи по-висши светове. Най-близкият свят, който се крие зад нашия свят, се нарича, както всички знаете, астралният свят, а онзи, който е още по-дълбоко скрит зад този, наричаме на нашия обикновен език страна на духовете или духовен свят. Астралният свят можем да на речем още страна на душите или душевен свят. Ако искаме да дадем едно от многото различия, което ще бъде на първо място важно за нас за по-нататъшното разглеждане, можем да кажем: в нашия физически свят царува като един от всеобщите закони този на раждането и умирането.
Навсякъде в нашия физически свят ние намираме смяна на раждане и смърт, възникване и умиране.
Разгледайте, където искате, нашия физически свят, именно при неговите най-висши същества ще намерите характерното, че те се раждат и умират сред физическия свят. Една привидна вечност сред физическия свят се представя измамно на човека в това, камъните. Но и това е само привидно. Ако разпрострем нашето наблюдение върху света на камъните в по-дълги периоди, бихме видели, че и там царува законът на раждането и умирането. За наблюдателя на астралния свят е очебийно преди всичко това, че за този свят изпъква на първо място способността на нещата и съществата да се превръщат, да се метаморфозират, както за физическия свят изпъква раждането и умирането.
към текста >>
Разгледайте, където искате, нашия физически свят, именно при неговите най-висши същества ще намерите характерното, че те се раждат и у
мир
ат сред физическия свят.
Ще посочим някои изпъкващи характерни особености, които могат да ни покажат разликата между нашия обикновен свят и двата следващи по-висши светове. Най-близкият свят, който се крие зад нашия свят, се нарича, както всички знаете, астралният свят, а онзи, който е още по-дълбоко скрит зад този, наричаме на нашия обикновен език страна на духовете или духовен свят. Астралният свят можем да на речем още страна на душите или душевен свят. Ако искаме да дадем едно от многото различия, което ще бъде на първо място важно за нас за по-нататъшното разглеждане, можем да кажем: в нашия физически свят царува като един от всеобщите закони този на раждането и умирането. Навсякъде в нашия физически свят ние намираме смяна на раждане и смърт, възникване и умиране.
Разгледайте, където искате, нашия физически свят, именно при неговите най-висши същества ще намерите характерното, че те се раждат и умират сред физическия свят.
Една привидна вечност сред физическия свят се представя измамно на човека в това, камъните. Но и това е само привидно. Ако разпрострем нашето наблюдение върху света на камъните в по-дълги периоди, бихме видели, че и там царува законът на раждането и умирането. За наблюдателя на астралния свят е очебийно преди всичко това, че за този свят изпъква на първо място способността на нещата и съществата да се превръщат, да се метаморфозират, както за физическия свят изпъква раждането и умирането. И тук това, което ще кажем сега, се свързва с едно указание, което бе дадено още вчера и което ще ни занимава по най-разнообразен начин все по-конкретно.
към текста >>
Ако разпрострем нашето наблюдение върху света на камъните в по-дълги периоди, бихме видели, че и там царува законът на раждането и у
мир
ането.
Ако искаме да дадем едно от многото различия, което ще бъде на първо място важно за нас за по-нататъшното разглеждане, можем да кажем: в нашия физически свят царува като един от всеобщите закони този на раждането и умирането. Навсякъде в нашия физически свят ние намираме смяна на раждане и смърт, възникване и умиране. Разгледайте, където искате, нашия физически свят, именно при неговите най-висши същества ще намерите характерното, че те се раждат и умират сред физическия свят. Една привидна вечност сред физическия свят се представя измамно на човека в това, камъните. Но и това е само привидно.
Ако разпрострем нашето наблюдение върху света на камъните в по-дълги периоди, бихме видели, че и там царува законът на раждането и умирането.
За наблюдателя на астралния свят е очебийно преди всичко това, че за този свят изпъква на първо място способността на нещата и съществата да се превръщат, да се метаморфозират, както за физическия свят изпъква раждането и умирането. И тук това, което ще кажем сега, се свързва с едно указание, което бе дадено още вчера и което ще ни занимава по най-разнообразен начин все по-конкретно. В астралния свят ние имаме работа с подвижни образования, с образования, които се превръщат едно в друго така, че те могат да бъдат ту едното, ту другото. Най-близкото за нас образоване на астралния свят е човешкото астрално тяло. За ясновидеца това астрално тяло обгръща като един вид аура, като един светъл астрален облак физическото тяло.
към текста >>
За наблюдателя на астралния свят е очебийно преди всичко това, че за този свят изпъква на първо място способността на нещата и съществата да се превръщат, да се метаморфозират, както за физическия свят изпъква раждането и у
мир
ането.
Навсякъде в нашия физически свят ние намираме смяна на раждане и смърт, възникване и умиране. Разгледайте, където искате, нашия физически свят, именно при неговите най-висши същества ще намерите характерното, че те се раждат и умират сред физическия свят. Една привидна вечност сред физическия свят се представя измамно на човека в това, камъните. Но и това е само привидно. Ако разпрострем нашето наблюдение върху света на камъните в по-дълги периоди, бихме видели, че и там царува законът на раждането и умирането.
За наблюдателя на астралния свят е очебийно преди всичко това, че за този свят изпъква на първо място способността на нещата и съществата да се превръщат, да се метаморфозират, както за физическия свят изпъква раждането и умирането.
И тук това, което ще кажем сега, се свързва с едно указание, което бе дадено още вчера и което ще ни занимава по най-разнообразен начин все по-конкретно. В астралния свят ние имаме работа с подвижни образования, с образования, които се превръщат едно в друго така, че те могат да бъдат ту едното, ту другото. Най-близкото за нас образоване на астралния свят е човешкото астрално тяло. За ясновидеца това астрално тяло обгръща като един вид аура, като един светъл астрален облак физическото тяло. Човешкото астрално тяло има свойството да се преобразява непрестанно.
към текста >>
Нашето висше Себе се на
мир
а в един свръхсетивен свят, то живее зад нашите чувства и усещания.
Така щото и всяко чувство, което изживяваме между раждането и смъртта, е едно явление на физическия свят, всяка мисъл, която зачеваме, всяка идея и т.н. И също както зад външните явления, зад цветовете, звуците, уханията и т.н., или както казахме в Духовната наука, зад огъня, въздуха, водата и т.н. стоят божествено-духовни същества, така и зад нашите усещания, нашите чувства, зад целия наш душевен живот живеят божествено-духовни същества. Целият наш душевен свят има зад себе си божествено-духовни същества. И това, което обикновено наричаме нашия Аз, което изживяваме като нашето Себе сред физическия свят, това не е още нашето истинско Себе, то не е още онова, което наричаме нашето висше Себе.
Нашето висше Себе се намира в един свръхсетивен свят, то живее зад нашите чувства и усещания.
Ето защо човек изживява в истинския смисъл това висше Себе едва чрез развитието на свръхсетивните светове. Там то се явява в една форма съвършено различна от тази, която има във физическия свят. Бих искал да ви покажа с един особен пример, как това живеещо във физическия свят себе на човека се отнася към неговото висше Себе, а именно бих искал да ви приведа този пример във връзка с разгледаното днес; защото онзи, който вижда в духовните светове, знае, че в течение на времето тези неща се изменят. Онзи, който например е причинил една неправда на един друг човек, може да изпита в себе си това, което наричаме угризения на съвестта. Тук се натъкваме на онези особени душевни изживявания, които обикновено обхващаме с думата "съвест".
към текста >>
Тези форми на мислите или чувствата излизат тогава вън от него, на
мир
ат се в неговата околност; но те не остават само мисъл-форма, това е същественото и важното.
Тогава мислите, които са произвели неправдата, си образуват други мисловни форми, които са метаморфози, преобразования на първите. Всичко, което човек мисли, усеща и чувствува, живее в неговото астрално тяло като една форма, като една форма-мисъл, или като форма-усещания или като форма-чувство. Например една мисъл, която е ясна, може да бъде видяна как обгръща човека като една строго очертана форма-мисъл; също така една дива, безпътна мисъл, тази или онази страст могат да бъдат видени като безпорядъчни, разбъркани форми. Всичко това са форми, образи, които заобикалят човека. Когато един човек извършва неправда спрямо друг човек, той мисли и чувствува това или онова.
Тези форми на мислите или чувствата излизат тогава вън от него, намират се в неговата околност; но те не остават само мисъл-форма, това е същественото и важното.
Те не остават нещо, което се е отделило от човека, а намират храна от определени светове. Те бучат някак си, както бучи вятърът в едно празно пространство, което му се предлага, така бучат в тези мисъл-форми, които се отделят чрез угризенията на съвестта, определени същества от напълно определени светове /върху това ще говорим по-нататък/, и собствените мисъл-форми на човека са изпълнени тогава със субстанцията на същества от тези светове. Човекът е дал повод чрез своите мисъл-форми в неговата околност да живеят други същества. Тези същества са в действителност мъчението произведено от угризенията на съвестта. Ако те не бяха там, угризенията на съвестта не биха причинили мъчение.
към текста >>
Те не остават нещо, което се е отделило от човека, а на
мир
ат храна от определени светове.
Всичко, което човек мисли, усеща и чувствува, живее в неговото астрално тяло като една форма, като една форма-мисъл, или като форма-усещания или като форма-чувство. Например една мисъл, която е ясна, може да бъде видяна как обгръща човека като една строго очертана форма-мисъл; също така една дива, безпътна мисъл, тази или онази страст могат да бъдат видени като безпорядъчни, разбъркани форми. Всичко това са форми, образи, които заобикалят човека. Когато един човек извършва неправда спрямо друг човек, той мисли и чувствува това или онова. Тези форми на мислите или чувствата излизат тогава вън от него, намират се в неговата околност; но те не остават само мисъл-форма, това е същественото и важното.
Те не остават нещо, което се е отделило от човека, а намират храна от определени светове.
Те бучат някак си, както бучи вятърът в едно празно пространство, което му се предлага, така бучат в тези мисъл-форми, които се отделят чрез угризенията на съвестта, определени същества от напълно определени светове /върху това ще говорим по-нататък/, и собствените мисъл-форми на човека са изпълнени тогава със субстанцията на същества от тези светове. Човекът е дал повод чрез своите мисъл-форми в неговата околност да живеят други същества. Тези същества са в действителност мъчението произведено от угризенията на съвестта. Ако те не бяха там, угризенията на съвестта не биха причинили мъчение. Едва в момента, когато човек несъзнателно чувствува тези същества, започва гложденето и разяждането на лошата съвест.
към текста >>
Колкото по-надалече отиваме назад в развитието, толкова повече на
мир
аме, че хората са притежавали едно първично ясновиждане, известно първобитно ясновиждане.
Онези, които ще съпоставят фактите изнесени от мене в различните сказки и цикли от сказки, биха могли да направят тук едно заключение, което аз тук сам ще направя. Вие знаете, че човешкият душевен живот се е изменил в течение на дълги епохи. Вие всички познавате тези факти от моите най-различни сказки. Вие знаете, че когато днес описваме това, което наричаме човешко съзнание, ние имаме нещо съвършено различно отколкото съзнанието да речем например у първите древни индийци през първата културна епоха на следатлантското време; а съвършено различно е било съзнанието през атлантската епоха. Вие знаете, че в своето развитие човешкото съзнание е минало през едно състояние на смътно, първично ясновиждане и е стигнало до днешното ясно, будно дневно съзнание за физическия свят.
Колкото по-надалече отиваме назад в развитието, толкова повече намираме, че хората са притежавали едно първично ясновиждане, известно първобитно ясновиждане.
Не е нужно да отидем твърде далече в миналото, достатъчни са само малко хилядолетия, и ще намерим още много народи, които не са виждали само физическия огън, а са били в състояние през този физически огън да проникнат със своя поглед до елементните духове на огъня. Постепенно човешкото съзнание се е развило така, че от човека се е оттеглил един по-висш свят, и той е останал ограничен само във физическия свят. Но това важи не само за външния свят, за килима на сетивния свят, който е разгърнат около нас, то важи и за изявяващия се във физическото душевен живот. А сега можете да направите извода: когато ни посочваш едно такова явление като съвестта и твърдиш, че зад това, което се нарича съвест, днешният духовен изследовател изживява, вижда около човека астрално-духовни форми, тогава прадедите на днешния човек трябва да са виждали тези астрално-духовни форми; нали те са били ясновиждащи, следователно бе трябвало да са виждали това, което днес духовният изследовател наблюдава. Също както огънят закрива духовете на огъня, така и човешката съвест този вътрешен глас, както я наричаме закрива първо света, който току що описах, света на измъчващите, глождещи духове на съвестта.
към текста >>
Агамемнон се завръща у дома си след завършването на Троянската
война
.
Аз нарочно изнесох този пример, понеже при него потвърждението на фактите може да се напипа просто с ръце. Можем да посочим съвсем точно момента, да посочим този момент външно исторически, когато е станало преминаването от виждането на външните духове на съвестта от страна на човеците към събуждането на вътрешния глас на съвестта. Достатъчно е само мислено да разгледаме драмата "Орестия" на Есхил и да я сравните със същата материя третирана от Еврипид само кратко време след това в неговите трагедии. Тук имаме един преход в течение само на няколко десетилетия, от Есхил до Еврипид, когато се извършило това, което ви описах и което е едно неопровержимо потвърждение. Вижте Орест така, както ни го рисувал Есхил в своята трагедия; прекарайте през погледа на душата си това, което става там!
Агамемнон се завръща у дома си след завършването на Троянската война.
Той бива убит от своята прелюбодействуваща жена. Синът Орест отсъствува. Когато се завръща и узнава за станалото, той си отмъщава за смъртта на баща си и убива своята майка, защото самият глас на един от почитаните богове го подбуждат към това; той извършва това отмъщение даже в съгласие със съществуващото тогава чувство у народа. Народът именно казва, че той правилно е постъпил, като е убил своята майка, че е извършил нещо справедливо. Но като последствие от убиването на майката той вижда да идват преди него Ериниите, богините на отмъщението.
към текста >>
И постарайте се сега да проверите, дали някъде в тази по-стара драма се явява нещо подобно на това, което наричаме с модерната дума съвест; в по-старо време не се на
мир
а никаква дума за това, което ние назоваваме с името съвест.
Синът Орест отсъствува. Когато се завръща и узнава за станалото, той си отмъщава за смъртта на баща си и убива своята майка, защото самият глас на един от почитаните богове го подбуждат към това; той извършва това отмъщение даже в съгласие със съществуващото тогава чувство у народа. Народът именно казва, че той правилно е постъпил, като е убил своята майка, че е извършил нещо справедливо. Но като последствие от убиването на майката той вижда да идват преди него Ериниите, богините на отмъщението. Ериниите, богините на отмъщението от митологията, не са нищо друго, освен образното изобразяване на това, което аз току що ви описах като факт на духовното наблюдение.
И постарайте се сега да проверите, дали някъде в тази по-стара драма се явява нещо подобно на това, което наричаме с модерната дума съвест; в по-старо време не се намира никаква дума за това, което ние назоваваме с името съвест.
Както могат да докажат изследователите, в никой език на древността не съществува съответната дума за назоваване на съвестта. Но сравнете сега същия въпрос у онзи поет, който няколко години по-късно третира същата материя, у Еврипида. В неговата драма няма нищо от Фуриите, Ериниите; в нея вие вече имате човека, който чува вътрешния глас на съвестта. В промеждутъка от време това може да се напипа просто с ръце става развитието на съвестта. Преди това в течението на развитието на човечеството ясновидското наблюдение е било така силно, че след едно извършено лошо деяние хората са имали едно съвършено различно чувство отколкото по-късно.
към текста >>
Тук имате способността на превръщането, на трансфор
мир
ането.
Ясновиждащото око е било още будно; той виждал това, което аз описах, в своята околност в Гърция са ги наричали Еринии. И какво чувство се е пораждало в неговата вътрешност, поради това, че постоянно е имал пред себе си това видение на Ериниите? Пораждало се е едно чувство, което напълно отговаряло на особеностите на астралния свят, а именно чувството: да превърне, да преобрази тези форми, които е имал около себе си. В астралния свят царува способността на преобразуването, на превръщането. Когато човек е заличил лошото деяние, превърнал го е в добро, тогава Ериниите се превръщали в благоволящите Евмениди.
Тук имате способността на превръщането, на трансформирането.
Следователно тогава е имало нещо, което човекът е изживявал така, че си казвал: аз извърших едно злодеяние; ужасно е това, което се вижда в астралния свят; то трябва да бъде преобразено; аз трябва да направя това, което ще произведе трансформирането, метаморфозирането. Имаше едно съответствие между човешкото действие и онова, което беше в околността. Не съществуваше още нищо от това, което е вътрешен глас на съвестта. Всичко в света, включително и вътрешния душевен живот, е подчинено на развитието. Така се е развило и това, което наричаме съвест.
към текста >>
Следователно тогава е имало нещо, което човекът е изживявал така, че си казвал: аз извърших едно злодеяние; ужасно е това, което се вижда в астралния свят; то трябва да бъде преобразено; аз трябва да направя това, което ще произведе трансфор
мир
ането, метаморфозирането.
И какво чувство се е пораждало в неговата вътрешност, поради това, че постоянно е имал пред себе си това видение на Ериниите? Пораждало се е едно чувство, което напълно отговаряло на особеностите на астралния свят, а именно чувството: да превърне, да преобрази тези форми, които е имал около себе си. В астралния свят царува способността на преобразуването, на превръщането. Когато човек е заличил лошото деяние, превърнал го е в добро, тогава Ериниите се превръщали в благоволящите Евмениди. Тук имате способността на превръщането, на трансформирането.
Следователно тогава е имало нещо, което човекът е изживявал така, че си казвал: аз извърших едно злодеяние; ужасно е това, което се вижда в астралния свят; то трябва да бъде преобразено; аз трябва да направя това, което ще произведе трансформирането, метаморфозирането.
Имаше едно съответствие между човешкото действие и онова, което беше в околността. Не съществуваше още нищо от това, което е вътрешен глас на съвестта. Всичко в света, включително и вътрешния душевен живот, е подчинено на развитието. Така се е развило и това, което наричаме съвест. И би сгрешил онзи, който би отишъл назад в миналото няколко хилядолетия и би искал да намери и в по-старите времена това, което днес живее в душата като едно самопонятно явление.
към текста >>
Както в растението става един скок от зеления лист към цвета, такива скове можем да наблюдаваме и в духовния живот: нещата се развиват бавно и постепенно в течения на столетия и хилядолетия; но тогава промяната става така бързо, както е станало със съвестта в епохата, която се пада около петстотин години преди Христа, така щото един писател на трагедии от по-рано не вмъква нищо от това, което е съвест, в своята драма, докато няколко десетилетия по-късно един друг писател на трагедии прави това за първи път и на
мир
а също така една дума за това, което днес наричаме съвест.
И би сгрешил онзи, който би отишъл назад в миналото няколко хилядолетия и би искал да намери и в по-старите времена това, което днес живее в душата като едно самопонятно явление. Случаят е даже такъв, че в съответната област, където трябва да стане това, нещата се променят сравнително бързо. Както растението расте от лист към лист и после като в скок преминава към цвета, така е и в духовното развитие. Глупавото изказване, че природата не прави скокове, е една неистина; природата постоянно прави скокове. В решаващите точки стават постоянно скокове.
Както в растението става един скок от зеления лист към цвета, такива скове можем да наблюдаваме и в духовния живот: нещата се развиват бавно и постепенно в течения на столетия и хилядолетия; но тогава промяната става така бързо, както е станало със съвестта в епохата, която се пада около петстотин години преди Христа, така щото един писател на трагедии от по-рано не вмъква нищо от това, което е съвест, в своята драма, докато няколко десетилетия по-късно един друг писател на трагедии прави това за първи път и намира също така една дума за това, което днес наричаме съвест.
С това отново е свързан фактът, че за човекът изчезва именно ясновидското наблюдение на духовете на съвестта, на Ериниите. Тези духовни същества са такива, че пред тях се изпъчва нашето вътрешно изживяване на съвестта, както пред духовете на огъня се изпречва външният израз на огъня. Така вие виждате, че в две направления се стига до един бряг на изживяването във физическия свят. Едно от направленията е: когато наблюдаваме килима на сетивния свят около нас и явленията на света на цветовете и на формите вън, тогава стигаме до границата, на която – можем да кажем съществуват външните духове. Но също когато проникнем в нашата вътрешност, когато разглеждаме явленията на нашата съвест, на паметта, на чувството, на волята, на живота на мислите, и в тези явления трябва да виждаме нещо съвършено подобно вътрешно, каквото наблюдаваме при огъня, въздуха, земята Тези неща се изпречват и закриват това, което съществува като духовна същност зад тях Когато съвестта се проявява като един глас в човешката душа, като едно вътрешно изживяване във физическия свят, тя се изпречва пред света на Ериниите, на Фуриите и ги закрива за човешкото наблюдение.
към текста >>
Следователно зад червеното и синьото, зад звука, зад външния
мир
ис и т.н.
Така вие виждате, че в две направления се стига до един бряг на изживяването във физическия свят. Едно от направленията е: когато наблюдаваме килима на сетивния свят около нас и явленията на света на цветовете и на формите вън, тогава стигаме до границата, на която – можем да кажем съществуват външните духове. Но също когато проникнем в нашата вътрешност, когато разглеждаме явленията на нашата съвест, на паметта, на чувството, на волята, на живота на мислите, и в тези явления трябва да виждаме нещо съвършено подобно вътрешно, каквото наблюдаваме при огъня, въздуха, земята Тези неща се изпречват и закриват това, което съществува като духовна същност зад тях Когато съвестта се проявява като един глас в човешката душа, като едно вътрешно изживяване във физическия свят, тя се изпречва пред света на Ериниите, на Фуриите и ги закрива за човешкото наблюдение. Едва когато разглеждаме историческия живот от тази вътрешна гледна точка, той става обясним. Хората не разбират нищо от това, което е станало, ако не могат да разглеждат развитието на ръка с духовните факти.
Следователно зад червеното и синьото, зад звука, зад външния мирис и т.н.
ние имаме духовни същества, които стоят зад тях, които живеят вън от света, които ни заобикалят и които са закрити като с едно було от това, което виждаме и чуваме и разбираме чрез ума. Но ние имаме и такива същества, които стоят зад това, което наричаме душевен живот. Тук с право може да се зададе сега въпросът: как се отнасят едно към друго тези две духовни царства? Ако искаме да разберем това, трябва отново да си припомним някои неща, които са ви познати. Всички Вие знаете, че човешката природа се състои от четири члена: физическо тяло, етерно тяло, астрално тяло и Аз и че тази четиричленост на човешката природа се дължи на цялото създаване, на цялото развитие на човека.
към текста >>
Също както върху нашата Земя на
мир
ат своето развити е определени същества, така и на Слънцето и чрез Луната на
мир
ат своето развитие други същества.
Първо остана Земята съединена с Луната. По-късно от Земята се отдели и Луната и Земята остана между Слънцето и Луната. Следователно тези три тела първоначално бяха една тяло; Слънцето и Луната се отделиха едва по-късно от Земята. А сега да се запитаме: какъв е смисълът на това отделяне в духовния живот? Ние искаме да се абстрахираме от първото отделяне през време на старата Луна и искаме да се спрем само на онова раз деление, което е станало през време на същинското Земно развитие.
Също както върху нашата Земя намират своето развити е определени същества, така и на Слънцето и чрез Луната намират своето развитие други същества.
Съществата, които не биха могли да продължат своето развитие на Земята, защото имаха една степен на развитие различна от тази на човека, се отделиха от Земята заедно със Слънцето; те не вървяха по-нататък със земното развитие, а трябваше да продължат своето развитие върху една арена вън от Земята, именно на Слънцето, така щото в момента на отделянето на Слънцето от Земята имаме пред себе си факта, че човекът бе оставен на Земята като едно същество, което се нуждаеше от условията на земното развитие за своето собствено развитие. Обаче други Същества, които не можеха да се развиват по-нататък на Земята, си отделиха веществата, от които се нуждаеха, и си образуваха обиталище на Слънцето. След това те действуваха от Слънцето върху Земята. Защото както физическите слънчеви лъчи падат върху Земята и осветяват и затоплят Земята така лъчезарят върху нашата Земя и делата, действията на Духовете на Слънцето. Физическите слънчеви лъчи са само външния телесен израз на делата на духовните слънчеви същества.
към текста >>
Едва след отделянето на Слънцето от Земята на
мир
ащите се там Същества постепенно достигнаха онази степен, при която можаха да станат помагачи на Земята.
Така, поглеждайки нагоре към Съществата, които се развиват на Слънцето, ние казваме: там горе живеят онези същества, които за своето развитие се нуждаят от Слънцето също както ние се нуждаем за нашето развитие от Земята. Те бяха, така да се каже, загина ли, ако бяха останали на Земята. Но благодарение на всичко, което настъпи, те можаха да намерят възможност да изпращат своите благотворни действия долу върху Земята, т.е. да се развият самите така, че да могат да помагат по един подходящ начин на съществата на Земята. Духовете на Слънцето не бяха били никакви помагачи на Земята, ако биха останали на нея.
Едва след отделянето на Слънцето от Земята намиращите се там Същества постепенно достигнаха онази степен, при която можаха да станат помагачи на Земята.
Когато при своето наблюдение духовният изследовател гледа навън в светлината и върху нещата на външния свят, тогава на определена степен на своето развитие той можа да си каже: зад това, което ми се явява физически като цвят или тон, стоят същества, които можем да разглеждаме като слънчеви същества. Но така, както днес слънчевите Същества ни се явяват в духовното наблюдение, те не са били такива от самото начало, а е трябвало да се развият до тази степен. След това развитие те ни се явяват като висши, като горни духовни Същества, каквито ги виждаме, когато гледаме вън във физическия-сетивен свят. А сега да се запитаме: кой стана причината да настъпи другата възможност на развитието, онази възможност, която даде възбудата отвътре, която предпази човека от втвърдяване? Трябваше да има Същества, които в подходящия момент да извлекат лунното вещество от веществото на Земята.
към текста >>
Следователно, ако бихме искали да се изразим популярно даже тривиално, можем да кажем: трябваше да има духовни същества, които в определен момент на земното развитие си казаха следното: "ние проследихме сега развитието на Земята, която съществуваше първо като едно същество в
мир
овото пространство, състоящо се от Слънце, Луна и Земя.
Когато при своето наблюдение духовният изследовател гледа навън в светлината и върху нещата на външния свят, тогава на определена степен на своето развитие той можа да си каже: зад това, което ми се явява физически като цвят или тон, стоят същества, които можем да разглеждаме като слънчеви същества. Но така, както днес слънчевите Същества ни се явяват в духовното наблюдение, те не са били такива от самото начало, а е трябвало да се развият до тази степен. След това развитие те ни се явяват като висши, като горни духовни Същества, каквито ги виждаме, когато гледаме вън във физическия-сетивен свят. А сега да се запитаме: кой стана причината да настъпи другата възможност на развитието, онази възможност, която даде възбудата отвътре, която предпази човека от втвърдяване? Трябваше да има Същества, които в подходящия момент да извлекат лунното вещество от веществото на Земята.
Следователно, ако бихме искали да се изразим популярно даже тривиално, можем да кажем: трябваше да има духовни същества, които в определен момент на земното развитие си казаха следното: "ние проследихме сега развитието на Земята, която съществуваше първо като едно същество в мировото пространство, състоящо се от Слънце, Луна и Земя.
Трите бяха съединени в едно". После те видяха, че имаше други Същества, които не можаха да продължат своето развитие, ако биха останали свързани със Земята. Те видяха, как слънчевите Духове отделиха Слънцето, как излязоха от Земята и намериха условия на своето развитие на една друга арена. След това видяха, че сега човекът би се втвърдил, би се вдървил и от него не би се получило това, което трябваше да се получи. Ето защо те си казаха: ние не трябва да оставим работата при това, което слънчевите духове направиха, трябва да направим и нещо друго, трябва да предпазим сега Земята от втвърдяване.
към текста >>
Когато Слънцето още беше съединено със Земята, тези последните трябваше да си кажат: "ние не на
мир
аме никаква възможност за развитие по-нататък върху Земята, а се нуждаем от една друга арена".
Те видяха, как слънчевите Духове отделиха Слънцето, как излязоха от Земята и намериха условия на своето развитие на една друга арена. След това видяха, че сега човекът би се втвърдил, би се вдървил и от него не би се получило това, което трябваше да се получи. Ето защо те си казаха: ние не трябва да оставим работата при това, което слънчевите духове направиха, трябва да направим и нещо друго, трябва да предпазим сега Земята от втвърдяване. Сега те влязоха в действие и отделиха Луната от Земята. Това беше дело на същества, които в известно отношение стояха по-високо от слънчевите същества.
Когато Слънцето още беше съединено със Земята, тези последните трябваше да си кажат: "ние не намираме никаква възможност за развитие по-нататък върху Земята, а се нуждаем от една друга арена".
Обаче другите Същества можаха да си кажат: "ние ще намерим възможност да продължим нашето развитие и върху Земята". Те оставиха слънчевите Духове да излязат заедно със Слънцето, а самите те останаха свързани със Земята. Обаче благодарение на това, че останаха свързани със Земята, на тях им се предложи възможност да станат чрез това в даден момент спасители на развитието на човечеството, като отделиха Луната от Земята. Следователно в известно отношение това бяха Същества по-висши от слънчевите Духове. Те можаха спокойно да кажат: "нека оставим втвърдяването на Земята да дойде над нас, нека не отиваме със слънчевите духове, а да останем на земята, за да можем да извършим едно дело, което слънчевите духове не могат да извършат, а именно да отделим Луната от Земята".
към текста >>
Ние имаме една д
война
Майа: външната Майа на сетивния свят и вътрешната Майа на душевния живот.
В тяхното царство те имат всичко това, което стои зад явленията на душевния живот. И както е вярно, че когато духовният изследовател вижда зад физическия огън и възприема неговите духове, той вижда там в действителност един дух, който има своето истинско обиталище на Слънцето, така също, когато този духовен изследовател гледа зад съвестта, той вижда духовете на съвестта, които принадлежат към онези, които са извлекли веществото на Луната от Земята. От там идват духовните същества, които се вмъкват като в една кожа в мисъл-формите, които са свързани с едно злодеяние. Дали иначе имат по-голяма или по-малка стойност, духовете, които обгръщат човека като същества на съвестта, те идват от царството на Луната и принадлежат на една духовна област, която в известно отношение е по-мощна, стои по-високо отколкото царството на Слънцето. От целия начин на описанието, което ви дадох днес, можете да прецените, че фактически тези същества, които стоят зад нашите душевни явления, принадлежат на едно царство, което е поставено по-горе от духо-вното царство, което стои зад външната Майа.
Ние имаме една двойна Майа: външната Майа на сетивния свят и вътрешната Майа на душевния живот.
Зад първата стоят онези духовни същества, които имат своя център в Слънцето, а зад Майата на нашия вътрешен живот стоят другите, които принадлежат на едно по-мощно, по-обхватно царство. Онзи, който обгръща тези неща духовно със своя поглед, може да знае, че духовните същества, които стоят зад външния сетивен свят, идват от съвършено друга страна отколкото духовните същества, които стоят зад чувствата и усещанията, зад съвестта. Тези същества които отговарят например на съвестта, са наречени в гръцката митология Еринии. И вижте, колко вярна е тази митология, която казва: Орест чува от боговете, които царуват там, че той е извършил едно добро дело, обаче други същества, а именно Ериниите, идват при него и митологията има чувството: това са по-стари същества отколкото онези, които принадлежат на царството на Зевса; те се проявяват като отмъстителни същества даже там, където външните богини на слънчевото царство /на царството на Зевса/ позволяват да бъде извършено едно такова деяние. Така пред човека застават същества от един по-стар род на боговете, които се намесват някак си коригиращо в това, което Орест, ръководен от съществата отделили се заедно със Слънцето, предприема.
към текста >>
Тук ние си спомняме за чудесните думи на Платон, който ги е взел от мистериите, че
мир
овата душа е разпъната на кръста на
мир
овото тяло.
Това, което Христос донесе на Земята, то би останало едно мъртво душевно произведение, една духовна мумия, ако не беше дошъл Христос. Какво се представя на духовния изследовател, когато той поглежда във времето предхождащо Христовото събитие? Представя му се нещо до най-висока степен своеобразно Когато духовното око поглежда в древните времена, тогава изчезва външната форма на Земята, както тя се представя на физическите сетива, коя то форма е само Майа, и на нейно място се представя нещо, което би могло да се сравни с формата на човека, обаче само с формата на човека. За духовния поглед Земята се превръща казвам изрично Земята от своята външна форма на Майа в земната форма на човека, който е прострял ръцете си във формата на кръст, който обаче в тази си форма е едновременно мъж и жена. Духовният изследовател вижда Земята, преди Христос да беше слязъл, във формата на кръст, а именно като един човек.
Тук ние си спомняме за чудесните думи на Платон, който ги е взел от мистериите, че мировата душа е разпъната на кръста на мировото тяло.
Това не е нищо друго освен предаване на явлението, което се предлага на духовния поглед. Христос умря на кръста; И благодарение на това земята премина от чистата форма в живота. За времето от преди Христа Земята се представя на духовния поглед само като форма; за времето след Христа тя се представя като оживена отново от христовия принцип. Следователно по времето, когато Христовият Принцип навлезе в Земята, настъпи нещо подобно както при отделянето на Луната; в нещо, което иначе би останало само форма, настъпи живот. Правилно разгледани, всички древни времена сочат към Христовото събитие.
към текста >>
Нищо не е предизвестило повече Христа както онова мощно явление, което се е представяло на духовния поглед при определени условия, за който поглед изчезваше Земята в нейната физическа форма и духовното око виждаше
мир
овата душа разпъната върху
мир
овия кръст.
Христос умря на кръста; И благодарение на това земята премина от чистата форма в живота. За времето от преди Христа Земята се представя на духовния поглед само като форма; за времето след Христа тя се представя като оживена отново от христовия принцип. Следователно по времето, когато Христовият Принцип навлезе в Земята, настъпи нещо подобно както при отделянето на Луната; в нещо, което иначе би останало само форма, настъпи живот. Правилно разгледани, всички древни времена сочат към Христовото събитие. Както днешният човек сочи назад към Христа като към едно Същество, което навлезе в развитието на човечеството в един определен момент, така и посветените от преди идването на Христа винаги сочеха към това, че Христос ще дойде; и те показаха това, което сочеше към Христа, което така да се каже предизвестяваше Христа.
Нищо не е предизвестило повече Христа както онова мощно явление, което се е представяло на духовния поглед при определени условия, за който поглед изчезваше Земята в нейната физическа форма и духовното око виждаше мировата душа разпъната върху мировия кръст.
В много далечни времена на древна Индия мъдреците разказваха, че в момента, когато им се отворил духовния поглед, те намерили дълбоко, дълбоко под планините на Земята един кръст и върху него окачен един човек мъж-жена, имащ изобразен върху дясната страна символа на Слънцето, върху лявата страна символа на Луната, а върху останалата част на тялото държавите и отделните форми на моретата и на сушата на Земята. Това беше едно ясновидско видение, което древните индийски мъдреци са имали за онази форма, която чакаше върху нашата Земя, за да бъде оживена от Христовия Принцип. И поради това, че тези древни мъдреци на Индия са посочили най-важното предварително пророческо обявление на Христовото събитие, те са доказали, че там, където са виждали по-дълбоко, те можаха да кажат: Христос ще дойде, защото това, което сочи към него, е налице. Ето защо древната мъдрост, там където тя се издига в най-висшите области, е пророчество; тя гледа нещо, което ще дойде в бъдеще. Всичко, което се намира в бъдещето, е действие на настоящето.
към текста >>
Всичко, което се на
мир
а в бъдещето, е действие на настоящето.
Нищо не е предизвестило повече Христа както онова мощно явление, което се е представяло на духовния поглед при определени условия, за който поглед изчезваше Земята в нейната физическа форма и духовното око виждаше мировата душа разпъната върху мировия кръст. В много далечни времена на древна Индия мъдреците разказваха, че в момента, когато им се отворил духовния поглед, те намерили дълбоко, дълбоко под планините на Земята един кръст и върху него окачен един човек мъж-жена, имащ изобразен върху дясната страна символа на Слънцето, върху лявата страна символа на Луната, а върху останалата част на тялото държавите и отделните форми на моретата и на сушата на Земята. Това беше едно ясновидско видение, което древните индийски мъдреци са имали за онази форма, която чакаше върху нашата Земя, за да бъде оживена от Христовия Принцип. И поради това, че тези древни мъдреци на Индия са посочили най-важното предварително пророческо обявление на Христовото събитие, те са доказали, че там, където са виждали по-дълбоко, те можаха да кажат: Христос ще дойде, защото това, което сочи към него, е налице. Ето защо древната мъдрост, там където тя се издига в най-висшите области, е пророчество; тя гледа нещо, което ще дойде в бъдеще.
Всичко, което се намира в бъдещето, е действие на настоящето.
Но важните неща, които ще станат духовно в бъдеще, могат да покажат за духовния поглед своето съществуване в настоящето. Христовото събитие не е било посочено по някакъв външен абстрактен начин, то е било посочено чрез това за духовния поглед, че животът на Христа, който в определен момент се съедини с живота на Земята, е бил предизвестен чрез формата, чрез образа на мировата душа разпъната върху кръста на мировото тяло. Мъдростта на всички времена ни се показва в една вътрешна хармония, когато нещата се разглеждат до тяхната основа. Така, изхождайки от казаното, ние ще трябва да разгледаме мъдростите на различните времена и ще се стремим да направим да падне върху тях светлината, чрез която те ще могат да се явят в тяхната истинска форма.
към текста >>
Христовото събитие не е било посочено по някакъв външен абстрактен начин, то е било посочено чрез това за духовния поглед, че животът на Христа, който в определен момент се съедини с живота на Земята, е бил предизвестен чрез формата, чрез образа на
мир
овата душа разпъната върху кръста на
мир
овото тяло.
Това беше едно ясновидско видение, което древните индийски мъдреци са имали за онази форма, която чакаше върху нашата Земя, за да бъде оживена от Христовия Принцип. И поради това, че тези древни мъдреци на Индия са посочили най-важното предварително пророческо обявление на Христовото събитие, те са доказали, че там, където са виждали по-дълбоко, те можаха да кажат: Христос ще дойде, защото това, което сочи към него, е налице. Ето защо древната мъдрост, там където тя се издига в най-висшите области, е пророчество; тя гледа нещо, което ще дойде в бъдеще. Всичко, което се намира в бъдещето, е действие на настоящето. Но важните неща, които ще станат духовно в бъдеще, могат да покажат за духовния поглед своето съществуване в настоящето.
Христовото събитие не е било посочено по някакъв външен абстрактен начин, то е било посочено чрез това за духовния поглед, че животът на Христа, който в определен момент се съедини с живота на Земята, е бил предизвестен чрез формата, чрез образа на мировата душа разпъната върху кръста на мировото тяло.
Мъдростта на всички времена ни се показва в една вътрешна хармония, когато нещата се разглеждат до тяхната основа. Така, изхождайки от казаното, ние ще трябва да разгледаме мъдростите на различните времена и ще се стремим да направим да падне върху тях светлината, чрез която те ще могат да се явят в тяхната истинска форма.
към текста >>
46.
12. ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 19. 11. 1917 г. Индивидуални духовни същества и неразделната основа на света. Част ІІ.
GA_118 Новото появяване на Христос в етерния свят
Те очакваха, че ще се заговори за все
мир
ния елементален свят.
Нещо напълно по-различно стана, както посочих още вчера. Онова, което излезе наяве чрез медиумите бе изтълкувано от хората, които взимаха участие в сеансите за нещо идващо от мъртвите. Онова, което се разкри чрез спиритизма следователно по същина бе разочорование за всички. Онези, които бяха направили отстъпката, естествено бяха най-много уплашени, че в сеансите и понякога с право, можеше да се говори за проявление на духовете на заминалите си. Прогресивните посветени с добри намерения никак не бяха очаквали, че ще се говори за мъртвите.
Те очакваха, че ще се заговори за всемирния елементален свят.
Те също бяха разочаровани. Такива неща внимателно се наблюдават от онези, които са посветени по един по-специален начин. В допълнение на гореспоменатите членове на братствата има и членове на други братства, или по някои времена части от същите братства, в които малцинства а понякога също и множество можеше да се оформи. Трябва да внимаваме за други посветени, които се наричат сред братствата "левите братя", т.е. онези, които експлоатират всичко, което се внедрява като импулс в човешката еволюция като средство за власт.
към текста >>
Това обаче е свързано с много значително нещо, което човек трябва да внесе в своето съзнание, ако желае в съвремието да достигне до някакъв вид задоволяващ световен
мир
оглед.
Когато обаче се говори за теории, може да не се наруши основата на противоречието. Обаче, когато се говори за факти, то точно защото се говори за факти, често може да се покаже, че тези факти се съгласуват така малко в духовния свят, както действията на човешките същества правят това на физическото поле. Следователно ви моля да разберете, че не е възможно, когато се говори за тези неща, да се говори и за реалности, ако не се говори за индивидуални факти. С тях ние се занимаваме. И така става необходимо да държим индивидуалните потоци отделно, да ги отделим.
Това обаче е свързано с много значително нещо, което човек трябва да внесе в своето съзнание, ако желае в съвремието да достигне до някакъв вид задоволяващ световен мироглед.
Което аз говоря сега е от изключителна важност и макар и да е нещо абстрактно, ние отново трябва да доведем този факт пред нашите души. Ако човек желае да си изгради един световен мироглед, той правилно се стреми към хармонизиране на отделните части. Това той върши от навик, който е много оправдан, защото през много векове на всички е казвано, че най-голямото съкровище на човешката душа и дух е монотеизмът. Онова, което се среща в света като опитност човек желае да го сведе обратно до една неразделна основа на света. Това е добре оправдано, макар че не по начина, по който обикновено вярваме да е оправдано.
към текста >>
Ако човек желае да си изгради един световен
мир
оглед, той правилно се стреми към хармонизиране на отделните части.
Следователно ви моля да разберете, че не е възможно, когато се говори за тези неща, да се говори и за реалности, ако не се говори за индивидуални факти. С тях ние се занимаваме. И така става необходимо да държим индивидуалните потоци отделно, да ги отделим. Това обаче е свързано с много значително нещо, което човек трябва да внесе в своето съзнание, ако желае в съвремието да достигне до някакъв вид задоволяващ световен мироглед. Което аз говоря сега е от изключителна важност и макар и да е нещо абстрактно, ние отново трябва да доведем този факт пред нашите души.
Ако човек желае да си изгради един световен мироглед, той правилно се стреми към хармонизиране на отделните части.
Това той върши от навик, който е много оправдан, защото през много векове на всички е казвано, че най-голямото съкровище на човешката душа и дух е монотеизмът. Онова, което се среща в света като опитност човек желае да го сведе обратно до една неразделна основа на света. Това е добре оправдано, макар че не по начина, по който обикновено вярваме да е оправдано. То е оправдано по един напълно различен начин, за който ще говорим следния път. Днес желая да представя пред душите ви само онова, което е от принципиална важност.
към текста >>
Ако човек желае днес да напредва по въпросите за световния
мир
оглед, преди всичко не трябва да обърква логиката с една абстрактна липса на противоречие.
Ако не вземете това в предвид, ако възприемете, навсякъде неразделна основа на света, никога не ще разберете тези събития. Само когато вземете в предвид онова, което до известна степен е отлив и прилив на събития, различните индивидуалности, които работят със или срещу една друга, само тогава ще разберете тези неща по правилен начин. Този въпрос наистина е свързан с най-дълбоките тайни на човешката еволюция. Обаче монотеистичното чувство през векове и хилядолетия е закривало този факт, ала човек трябва да го има предвид.
Ако човек желае днес да напредва по въпросите за световния мироглед, преди всичко не трябва да обърква логиката с една абстрактна липса на противоречие.
Една абстрактна липса на противоречие не може да съществува в свят, в който заедно работят независими една от друга индивидуалности. Един стремеж за съгласие следователно винаги ще води до едно обедняване на понятията; понятията не ще могат вече да обхващат цялата реалност. Само когато тези понятия са в състояние да обхванат нашия свят, пълен с противоречия, което е истинската реалност, само тогава те ще са в състояние да обхванат пълната реалност. Онова, което човек има пред себе си като областта на природата се материализира по забележителен начин. Различни индивидуалности също така работят заедно във всичко, което човек нарича природа и включва в естествените науки, от една страна, и в обожание на природата, естетиката на природата и пр, от друга страна.
към текста >>
В съвременния еволюционен цикъл на човечеството обаче щастливо, подреждане се на
мир
а за човешките същества чрез изпълненото с мъдрост управление на света: човек може да схване природата с понятия, свързващи я с едно неразделно управление, само защото онова, което зависи от едно неразделно управление може да приближи до човешкото същество като опитност от природата чрез сетивното възприятие.
Една абстрактна липса на противоречие не може да съществува в свят, в който заедно работят независими една от друга индивидуалности. Един стремеж за съгласие следователно винаги ще води до едно обедняване на понятията; понятията не ще могат вече да обхващат цялата реалност. Само когато тези понятия са в състояние да обхванат нашия свят, пълен с противоречия, което е истинската реалност, само тогава те ще са в състояние да обхванат пълната реалност. Онова, което човек има пред себе си като областта на природата се материализира по забележителен начин. Различни индивидуалности също така работят заедно във всичко, което човек нарича природа и включва в естествените науки, от една страна, и в обожание на природата, естетиката на природата и пр, от друга страна.
В съвременния еволюционен цикъл на човечеството обаче щастливо, подреждане се намира за човешките същества чрез изпълненото с мъдрост управление на света: човек може да схване природата с понятия, свързващи я с едно неразделно управление, само защото онова, което зависи от едно неразделно управление може да приближи до човешкото същество като опитност от природата чрез сетивното възприятие.
Зад гоблена на природата лежи нещо твърде различно, повлиявано от напълно различно направление. Това обаче се блокира, когато човек възприема природата. Онова, което човек нарича природа е следователно една неразделена система, но само защото е била пресята. Когато я възприемаме чрез нашите сетива природата е, така да се каже, пресята за нас. Всичко, което е противоречиво в нея е пресято и природата се предава на нас като една неразделена система.
към текста >>
Тази идея обаче е широко разпространена днес и философи, такива като Вилхелм Вундт /за когото Фриц Маутнер неоснователно казва: "авторитет въз основа на благоволението на издателя" обаче неговият авторитет се разпростираше по целия свят преди
война
та/ цели да събере заедно като едно единство всичко, което живее в човешката душа, мисловния живот, живота на чувствата и волевия живот.
Те не работят само като редници от една обединена система, а се борят един с друг. По начало техните намерения нямат нищо общо едно с друго но онова, което възниква еволюира, чрез най-разнообразна работа, единно от намеренията им. Ако човек е запознат с намеренията, може да види онова, което пред нас е взаимната работа на огнените духове и ундините. Никога не трябва да вярваме обаче, че зад тези същества стои някой, който им дава известна заповед. Не е такъв случаят.
Тази идея обаче е широко разпространена днес и философи, такива като Вилхелм Вундт /за когото Фриц Маутнер неоснователно казва: "авторитет въз основа на благоволението на издателя" обаче неговият авторитет се разпростираше по целия свят преди войната/ цели да събере заедно като едно единство всичко, което живее в човешката душа, мисловния живот, живота на чувствата и волевия живот.
Тези философи казват, че душата е едно единство и следователно всичко трябва да принадлежи на единството, на една обща система. Това обаче не е така и онези силни противоречия толкова многозначителни в човешкия живот, които е открила аналитична психология, не биха изкочили, ако нашият мисловен живот отвъд прага не ни завеждаше обратно до твърде различни области, където други индивидуалности въздействуват върху мисловния живот, върху нашия живот на чувства и нашия волеви живот. Това е извънредно любопитно! Вижте, ако това е човешкото същество /вж.рисунката/ и ако имаме вътре в човешкото същество мисловния живот, живота на чувствата и волевия живот /вж.рисунката/ М, Ч, В/, един систематизатор като Вундт не би си представил нищо друго освен, че всичко това е една система. Междувременно мисловният живот води до един живот /В1/, живота на чувствата, води в друг свят /В2/, и волевият живот в още по-друг свят /В3/.
към текста >>
Нещо още по-значително ще навлезе в еволюцията на Петата Следатлантска епоха, в което човешките души ще осъзнаят, че те в Христос имат помагач да трансфор
мир
ат силите на злото в добро.
Ако в тази Пета Следатлантска епоха човек би могъл да достигне онова, което може да бъде постигнато чрез използуване силите на злото в добър смисъл, същевременно нещо огромно ще бъде постигнато; тогава тази Пета Следатлантска епоха ще разбере нещо за човешката еволюция, ще схване по-велики идеи отколкото, която и да е от следатлантските епохи, да, отколкото коя и да е друга епоха на земната еволюция. Христос например се явява в Четвъртата Следатлантска епоха чрез Мистерията на Голгота. Обаче Петата Следатлантска епоха може да усвои тази Мистерия чрез човешкия интелект. През Четвъртата Следатлантска епоха човешките същества можеха да схванат, че те притежаваха нещо от Христовия Импулс, което щеше да ги отведе като души отвъд смъртта. Това стана достатъчно ясно чрез Павловото Християнство.
Нещо още по-значително ще навлезе в еволюцията на Петата Следатлантска епоха, в което човешките души ще осъзнаят, че те в Христос имат помагач да трансформират силите на злото в добро.
Едно нещо е свързано с тази характеристика на Петата Следатлантска епоха обаче едно нещо, което човек би трябвало всеки ден наново да вписва в душата си. То никога не би трябвало, да бъде забравяно, макар че човек е особено склонен да забравя това, че човекът през Петата Следатлантска епоха трябва да бъде борец за духовното. Той трябва и ще изпита как неговите сили ще намалеят, ако той непрекъснато не ги запазва за победи в духовния свят. На човека е дадена вече свобода до най-висша степен през тази Пета Следатлантска епоха! Той трябва да понесе това.
към текста >>
Би трябвало да се съберат всички неща заедно, да се сътворят в една наука за фор
мир
ане на човешки условия на земята.
Току-що казах обаче, че Ирландия е една специална, земя, което можем да кажем това и днес. От типа би трябвало да изкочи един фактор, сред множеството фактори, които биха могли днес да доведат до един плодоносен път към социални и политически идеи. Такива фактори трябва да се имат предвид. Това, което току-що казах за Ирландия е един фактор. И трябва да се взимат предвид такива фактори.
Би трябвало да се съберат всички неща заедно, да се сътворят в една наука за формиране на човешки условия на земята.
И докато това не стане, никакво истинско лечение не може да се проведе в обществените дела. Онова, което може да протече от духовния свят трябва да се втече в разпоредбите, които се срещат. По тази причина аз казах в някои публични лекции, че е важно всеки, който се занимава с обществени дела държавници и пр. да се запознаят с тези неща. Само чрез това обществените служители биха могли да овладеят действителността.
към текста >>
Тази задача се състои в борба срещу злото, в трансфор
мир
ане злото в добро.
Виждате следователно, че това беше необходимото напредване от Третата, към Четвъртата и към Петата Следатлантска епоха. Това трябва ясно да държим в ума си и да разберем как този импулс към свобода ще трябва да се измъкне през всякакви управления на Петата Следатлантска епоха. Точно срещу свободата на човешката душа конспирира врагът, врагът, който, както ви казах, е като един двойник, придружаващ човека от малко преди раждането му до смъртта, ала трябва да напусне човека точно преди той да умре. Ако човек е под това влияние, което работи пряко с този двойник, всевъзможни неща ще изкочат, които ще могат да се появят през Петата Следатлантска епоха. Не е обаче подходящо за тази епоха да се даде на човека пълната възможност да постигне своята задача.
Тази задача се състои в борба срещу злото, в трансформиране злото в добро.
Само си помислете какво се крие зад всички неща, в които човекът през Петата Следатлантска епоха е поставен. Отделните факти трябва да бъдат правилно осветени. Те трябва да бъдат разбрани защото там, където усилено работи двойникът, човекът работи срещу съществените склонности на Петата Следатлантска епоха. В тази Пета Следатлантска епоха човечеството не е достатъчно напредвало, за да оценява фактите правилно. Особено през изминалите тъжни три години, човечеството никак не е било готово да прецени фактите по правилен начин.
към текста >>
47.
14. ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Берн, 29. 11. 1917 г. Трите области на мъртвите: живот между смърт и ново раждане.
GA_118 Новото появяване на Христос в етерния свят
Когато той влезе в духовния свят, той се на
мир
а в област с все
мир
ното чувство за усещане, в една област, където напълно владеят симпатията и антипатията.
живи трябва да си представим как действуват мъртвите в собствената си област. Те действуват по такъв начин, че винаги трябва да са съзнателни, че всяко нещо, което правят ще предизвика симпатия или антипатия, радост или скръб; всичко, което те правят предизвиква, ако мога така да се изразя, резонанс на живо усещане. Онова, което бихме могли да наречем безчувствено в смисъл на нашите растителна и животинска област там изобщо не съществува от другата страна на портата на смъртта. В един смисъл това характеризира най-нисшата област, в която човек влиза, когато премине през портата на смъртта. Тук, когато човек дойде през портата на раждането във физическия свят, той влиза в най-нисшата област минералната.
Когато той влезе в духовния свят, той се намира в област с всемирното чувство за усещане, в една област, където напълно владеят симпатията и антипатията.
И в тази област той разгъва своите сили, той работи в тази област. И когато си представим мъртвите да действуват там, ние също трябва да си представим носещите усещания сили, които непрекъснато произвеждат следствие неговите действия сили, носещи симпатия и антипатия. Какво е значението на тези сили в цялостната мрежа на отношения във вселената? Виждате ли ние сме достигнали до един въпрос, който може да бъде разнищен за нашия физически земен живот само чрез Духовната Наука. Вие ще осъзнаете неговата важност, ако разгледате всички неща, които се подразбират в това.
към текста >>
Крайно трудно е да се обясни на земните човешки същества, че по същина мъртвият знае чрез волята, докато земното човешко същество знае чрез фор
мир
ане на умствени картини.
Едва ли може да се каже от начина, по който един земен живот е протекъл, как това би било след смъртта. Много личности, много души, за които човек не би очаквал, се появяват в сферата на мъртвите лица поради това, че от физическия живот много лесно може да се направи погрешна преценка. Има основен закон обаче, че ...... кръг постепенно се разширява и целият процес на запознаване в този кръг става точно така, както аз го описах в лекториския цикъл във Виена, където говорих за живота между смъртта и ново раждане. Онова, което аз описах там като важен елемент в живота на мъртвия е точно този разширяващ се живот на волевите импулси. Волевите импулси са вече за мъртвия онова, което умствените картини са за живия, чрез които мъртвото лице знае, чрез които то има своето съзнание.
Крайно трудно е да се обясни на земните човешки същества, че по същина мъртвият знае чрез волята, докато земното човешко същество знае чрез формиране на умствени картини.
Очевидно това също прави трудно човек да се разбира с мъртвия. Може също така да се каже, че тази област, в която влизат мъртвите като тяхна втора област постепенно се разширява. По-късно и това е винаги относително, за един става по-скоро за друг ..... с по-чужди кармични отношения се прибавят към непосредствените и по-близките. Това го казвам в следния смисъл. Когато едно мъртво лице е прекарало известно време от своя живот между смърт и едно ново раждане, кръгът на неговите опитности се е разширил и се е протегнал отвъд онези души били те на земята или отвъд с които той преди е имал особено близки кармични отношения.
към текста >>
...../липсва малко текст/... световен
мир
оглед постепенно хваща човешкото чувство /gemuet/, все по-малко и по-малко ще бъде възможно за самия духовен елемент да бъде култивиран от природната наука.
Един вид религиозно вярване в тях, което все повече, залива света, не може да бъде спряно по никакъв начин. То ще дойде. То напредва самоуверено и то идва "за благословия на човечеството"! Няма да се забави времето, може би само няколко десетилетия, когато всички религиозни вери ще открият, че не са в състояние да спасят дори и най-простите примитивни човешки същества от съзнанието за едно чисто природно съществуване, каквото култивира природната наука. Това е неминуемо.
...../липсва малко текст/... световен мироглед постепенно хваща човешкото чувство /gemuet/, все по-малко и по-малко ще бъде възможно за самия духовен елемент да бъде култивиран от природната наука.
Духовният елемент ще трябва да бъде внесен по също така строго научен начин, докато природната наука ще продължава да бъде признава природното съществуване. Знание за природното съществувание ще става все повече и повече необходимо, за изпълнението на онези задачи, които човекът за в бъдеще ще трябва да предприема между раждане и смърт. Онова, което ще трябва да го издигне към духовния свят обаче, не трябва да дойде до него от едно Духовна Наука. Има вече един основен импулс в най-широки кръгове да се схване Мистерията на Голгота. Това може да бъде видяно и в по-ранни периоди, но е специално очевидно в нашето време.
към текста >>
Ние на
мир
аме нейната радикална крайност например в чисто материалистичния социализъм, който подрежда всичко според икономическите закони, с други думи според чисто физически закони.
Ние трябва да възприемем конкретно връзката на Мистерията на Голгота ...../липсва малко текст... днес. Това е нещо, което е интимно свързано с онова, което сега трябва да навлезе в съзнанието на човечеството, защото всред множеството неща, загубени от човечеството, все още е възможно да се преживее истинската реалност на импулсите на чувството и волята. Човешките същества постепенно са били приспани в една велика илюзия. Именно, че те могат да оформят този земен живот според земните закони. Това е най-великата илюзия, на която човечеството може да се подаде.
Ние намираме нейната радикална крайност например в чисто материалистичния социализъм, който подрежда всичко според икономическите закони, с други думи според чисто физически закони.
Очевидно материалистичният социализъм никога не ще приеме идеята, че когато ние човешките същества вършим и най-малкото нещо помежду си, участвуват мъртвите. Социализмът е крайност в едно направление. На другия полюс е крайността, която всички т.нар. идеалисти днес мечтаят да създадат, без да се взима предвид никаква духовност, чисто програмиране на организации по целия свят, както домашни, така и международни, за да се подтикват програми, чрез които се предполага, че ще се анулира всякаква война. Не е възможно да се убедят хора, които лелеят такава една илюзия, че чрез това те не разрушават това, което искат да разрушат, а по-скоро обременяват повече себе си с чудовището, което те желаят да убият.
към текста >>
идеалисти днес мечтаят да създадат, без да се взима предвид никаква духовност, чисто програ
мир
ане на организации по целия свят, както домашни, така и международни, за да се подтикват програми, чрез които се предполага, че ще се анулира всякаква
война
.
Това е най-великата илюзия, на която човечеството може да се подаде. Ние намираме нейната радикална крайност например в чисто материалистичния социализъм, който подрежда всичко според икономическите закони, с други думи според чисто физически закони. Очевидно материалистичният социализъм никога не ще приеме идеята, че когато ние човешките същества вършим и най-малкото нещо помежду си, участвуват мъртвите. Социализмът е крайност в едно направление. На другия полюс е крайността, която всички т.нар.
идеалисти днес мечтаят да създадат, без да се взима предвид никаква духовност, чисто програмиране на организации по целия свят, както домашни, така и международни, за да се подтикват програми, чрез които се предполага, че ще се анулира всякаква война.
Не е възможно да се убедят хора, които лелеят такава една илюзия, че чрез това те не разрушават това, което искат да разрушат, а по-скоро обременяват повече себе си с чудовището, което те желаят да убият. Има твърде много добра воля в тези неща. Тя е само онова, което може да изскочи от материалистичното съзнание на времето, онова, което произтича като резултати бих искал да кажа като политически връх на цялата същина на света. Това обаче ще доведе точно до противоположното на желаната цел. Важното развитие, което трябва да се разпространи по земята е едно разбиране за съдбата.
към текста >>
Това е, което трябва да се изрази при съставяне на закони и фор
мир
аме на политически организации, защото това дава основата за сградата на социалните условия.
Не е възможно да се убедят хора, които лелеят такава една илюзия, че чрез това те не разрушават това, което искат да разрушат, а по-скоро обременяват повече себе си с чудовището, което те желаят да убият. Има твърде много добра воля в тези неща. Тя е само онова, което може да изскочи от материалистичното съзнание на времето, онова, което произтича като резултати бих искал да кажа като политически връх на цялата същина на света. Това обаче ще доведе точно до противоположното на желаната цел. Важното развитие, което трябва да се разпространи по земята е едно разбиране за съдбата.
Това е, което трябва да се изрази при съставяне на закони и формираме на политически организации, защото това дава основата за сградата на социалните условия.
Всичко, което не е съвместимо с духовната еволюция на човечеството, просто ще се разпадне; то ще се срине или ще се износи. Всичко това е тясно свързано с онова, което знаците на времето обявяват днес. Тук ние нямаме нужда да правим политическа пропаганда, ако трябва да го изразя така грубо; естествено ние не ще правим това. Изискванията на времето обаче трябва да се съблюдават внимателно от лица, които желаят да се занимават с духовната еволюция на човечеството. Трябва да бъде разбрано, че по пътя, по който предимно се върви днес, Христос ще бъде загубен.
към текста >>
Помислете си какво би станало, ако вие предложихте на всички хора, които сега говорят, че желаят да установят
мир
по целия свят и кой не говори за това!
Той може да бъде спечелен като законен цар и господар на земята, само чрез издигането на човечеството до духовност. Ето в какво трябва да сме сигурни: Христос трябва да се търси не така както различните вери Го търсят днес, вери които по забележителен начин вече са се поддали на всеки възможен компромис при тълкуването на Христос тук и там те дори вече са се уговорили за това как да празнуват Христос като бог на клането. Христос трябва да бъде търсен там, където Той всъщност може да бъде намерен, когато човешките същества дойдат до разбирането на областта на съдбата като една реалност, в която Христос ще бъде намерен, както казахме днес. Само тогава една международна организация ще бъде създадена, която ще означава разпространяване на истинското Християнство по цялата земя. Само за момент трябва да размислите, за да осъзнаете, че ние не сме достигнали тази цел.
Помислете си какво би станало, ако вие предложихте на всички хора, които сега говорят, че желаят да установят мир по целия свят и кой не говори за това!
да им предложите програма, която да направи Христос достъпен за цялото човечество. Тогава ще дойде мир, траен мир, дотолкова, доколкото това е изобщо възможно на земята. Представете си какво всички тези организации /признавам създадени от искрена добра воля/ биха казали, ако вие им предложехте такава програма! Ние дори вече преживяхме една "програма за мир", издадена от "Христовия представител на земята". Вътре в тази програма обаче вие много не ще намерите Христос.
към текста >>
Тогава ще дойде
мир
, траен
мир
, дотолкова, доколкото това е изобщо възможно на земята.
Христос трябва да бъде търсен там, където Той всъщност може да бъде намерен, когато човешките същества дойдат до разбирането на областта на съдбата като една реалност, в която Христос ще бъде намерен, както казахме днес. Само тогава една международна организация ще бъде създадена, която ще означава разпространяване на истинското Християнство по цялата земя. Само за момент трябва да размислите, за да осъзнаете, че ние не сме достигнали тази цел. Помислете си какво би станало, ако вие предложихте на всички хора, които сега говорят, че желаят да установят мир по целия свят и кой не говори за това! да им предложите програма, която да направи Христос достъпен за цялото човечество.
Тогава ще дойде мир, траен мир, дотолкова, доколкото това е изобщо възможно на земята.
Представете си какво всички тези организации /признавам създадени от искрена добра воля/ биха казали, ако вие им предложехте такава програма! Ние дори вече преживяхме една "програма за мир", издадена от "Христовия представител на земята". Вътре в тази програма обаче вие много не ще намерите Христос. Зная, че тези неща не се взимат достатъчно сериозно понастоящем. И ако не се вземат сериозно, човечеството не ще бъде в състояние да върви по един здравословен път.
към текста >>
Ние дори вече преживяхме една "програма за
мир
", издадена от "Христовия представител на земята".
Само за момент трябва да размислите, за да осъзнаете, че ние не сме достигнали тази цел. Помислете си какво би станало, ако вие предложихте на всички хора, които сега говорят, че желаят да установят мир по целия свят и кой не говори за това! да им предложите програма, която да направи Христос достъпен за цялото човечество. Тогава ще дойде мир, траен мир, дотолкова, доколкото това е изобщо възможно на земята. Представете си какво всички тези организации /признавам създадени от искрена добра воля/ биха казали, ако вие им предложехте такава програма!
Ние дори вече преживяхме една "програма за мир", издадена от "Христовия представител на земята".
Вътре в тази програма обаче вие много не ще намерите Христос. Зная, че тези неща не се взимат достатъчно сериозно понастоящем. И ако не се вземат сериозно, човечеството не ще бъде в състояние да върви по един здравословен път. Така както е необходимост Мистерията на Голгота да бъде схваната на едно духовно равнище, така също е необходимост човешките същества да разберат ясно знаците на времето, да виждат в Духовната Наука нещо, без което даже външната социална структура на бъдещето не може да се създаде. В заключение аз съм принуден да кажа нещо и вам, което също съм казвал и на други групи.
към текста >>
48.
1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Хамбург, 16 май 1910 г. Същност и значение на Кармата в живота на индивида, човечеството, Земята и света.
GA_120 Откровенията на Кармата
Несъмнено, ако човек е приел нашия
мир
оглед, нашия идеал, за който отново ще стане дума, и се опита да обхване с поглед цялата съвременна епоха, за да провери до каква степен е в състояние да пренесе там антропософските импулси, ще изпита може би едно твърде нерадостно чувство.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ Хамбург, 16 май 1910 Същност и значение на Кармата в живота на индивида, човечеството, Земята и света Този лекционен цикъл ще засегне редица въпроси от областта на Антропософията, които са дълбоко свързани с живота. В хода на изложенията, продължаващ вече години наред, ние се убедихме, че Антропософията, или Науката за Духа, съвсем не трябва да бъде някаква абстрактна теория или доктрина, някакво неясно учение, а сигурен извор на жизнени сили, и че тя ще изпълни своите задачи едва тогава, когато благодарение на всичко, което внася в познанието и в нашите души направи живота по-богат, по-разбираем, а душите ни по-жизнеспособни и по-активни.
Несъмнено, ако човек е приел нашия мироглед, нашия идеал, за който отново ще стане дума, и се опита да обхване с поглед цялата съвременна епоха, за да провери до каква степен е в състояние да пренесе там антропософските импулси, ще изпита може би едно твърде нерадостно чувство.
Защото, ако се вгледаме без предубеждение в онова, което светът претендира, че „знае", в това, което днес тласка хората към определени чувства и действия, бихме могли да заявим: То е така безкрайно далеч от антропософските идеи и идеали, че антропософът просто няма никаква възможност да се намеси непосредствено в живота с помощта на импулсите, които му дава Антропософията. И все пак, подобна оценка би била твърде повърхностна, и то поради обстоятелството, че не взема в съображение нещо, което се налага като извод от нашето учение: Когато онези сили, които проникват в нас чрез Антропософията, станат достатъчно мощни, те ще съумеят да намерят и средствата, необходими им за да се намесят в света; но ако никой не би се грижил за непрекъснато разрастване на тези сили, тяхното участие в световните процеси би било нещо невъзможно. Но има и нещо друго, което би ни дало известна утеха, ако подобни размишления ни обезкуражат, и то е тъкмо съдържанието на този лекционен цикъл: Човешката Карма и Кармата въобще. Защото с всеки изминат час, все по-ясно ще виждаме: Ние изобщо не можем да включим антропософските импулси в живота, ако не повярваме сериозно в Кармата, ако не се убедим, че самата Карма ни тласка в онази посока, където сами, рано или късно, ще увеличим нашите сили. Ние ще се убедим: Ако допуснем, че все още не бихме могли да употребим силите, бликащи от нашите антропософски възгледи, тогава ние работим срещу тези сили и Кармата не ни позволява да ги включим в света.
към текста >>
Ето защо в явленията на неживия свят, където засега се на
мир
аме, за да възникне следствие от една причина, е безусловно необходимо, тази причина да се комбинира с нещо друго.
Защото дори и днес, Вие ще намерите в книги, претендиращи, че третират нещата научно и чисто философски, дефиниции от рода на следната: „Следствието е това, което възниква от една причина". Но когато твърдим, че следствието възниква от една причина, ние тотално се разминаваме с фактите. Нека например да разгледаме Слънчевите лъчи и тяхното „затоплящо" действие; когато те паднат върху една метална плоча и тя се нагрее, официалната наука говори за „причина и следствие". Но можем ли да твърдим, че следствието нагряването на металната плоча има своята единствена причина в топлината на Слънчевите лъчи? Ако „топлите" Слънчеви лъчи вече биха носили в себе си това следствие, те би трябвало да нагряват металната плоча, дори и тогава, когато не е изложена на тяхното непосредствено действие.
Ето защо в явленията на неживия свят, където засега се намираме, за да възникне следствие от една причина, е безусловно необходимо, тази причина да се комбинира с нещо друго.
Да, ако към причината не се прибави и „нещо друго", никога не можем да говорим за едно следствие, което възниква от определена причина. Съвсем не е излишно да вмъкнем тази привидно абстрактна забележка; защото, ако действително искаме да напредваме в Антропософията, налага се да придаваме извънредна точност на понятията, а не да ги употребяваме с онази небрежност, която е типична за другите науки. И така, никой не би трябвало да говори за Кармата в този смисъл, който посочихме с примера за Слънчевите лъчи и металната плоча. Разбира се, тук може да се говори за причинност, за връзка между причина и следствие, обаче ние никога не бихме стигнали до едно точно понятие за Кармата, ако останем в този начин на мислене. Следователно, говорейки за Кармата, съвсем не е достатъчно само да съпоставяме определени следствия с определени причини.
към текста >>
Ако си припомните изминалите периоди от вашия живот, ще потвърдите: Да, наистина има един момент, който не съвпада с моето раждане, а се на
мир
а доста след него и моите спомени всъщност започват от там.
Така Кармата се изпълва в рамките на един човешки живот. Обаче ние никога няма да вникнем истински в човешкия живот, ако търсим зависимости между причина и следствие само в рамките на еднократния човешки живот. В следващите часове ще говорим подробно върху тази тема. Сега само ще напомним нещо, което е добре познато: Антропософията установява, че човешкият живот между раждането и смъртта, е продължение от миналите прераждания на същия човек. Една от характерните особености на живота между раждането и смъртта е, че едно и също съзнание макар и в незначителна степен се разпростира за целия период между раждането и смъртта.
Ако си припомните изминалите периоди от вашия живот, ще потвърдите: Да, наистина има един момент, който не съвпада с моето раждане, а се намира доста след него и моите спомени всъщност започват от там.
Това ще потвърдят всички, с изключение на посветените. Те ще допълнят още, че спомените им се простират само до този момент. Обаче в интервала от раждането до появата на спомените, настъпва нещо твърде своеобразно, върху което ще се спрем по-късно, защото то ще хвърли светлина върху изключително важни за нас въпроси. Но ако се абстрахираме от този интервал, можем отново да заявим: характерно за живота между раждането и смъртта е, че над целия този период се разпростира едно съзнание. В обикновения живот, човек не търси връзката между причина и следствие, защото е свикнал да разглежда само твърде кратки периоди от време.
към текста >>
Обаче следващият въпрос съвсем не изглежда из лишен: „Как се стигна до там, че Персийската
война
да протече тъкмо по този начин?
Помислете само какви дълбоки усилия са необходими, за да стигнете до индивидуалната Карма на децата и Кармата на човечеството, повлияна от откритието на телескопа в точно определена година от историческото развитие. Опитайте се да вникнете в тези неща и ще видите по какъв забележителен начин се кръстосва Кармата на отделните индивидуалности с Кармата на цялото човечество! Тогава ще признаете: ако в точно определено време не би станало едно или друго събитие, цялата човешка еволюция щеше да изглежда по коренно различен начин. Обикновено въпросът: „Какво би станало с Римската империя, ако в определен момент гърците не бяха отблъснали нападението на персите? " изглежда напълно излишен.
Обаче следващият въпрос съвсем не изглежда из лишен: „Как се стигна до там, че Персийската война да протече тъкмо по този начин?
" Ако човек се замисли сериозно над този въпрос и наистина потърси неговия отговор, ще установи: много от военните победи на Изтока се дължаха на факта, че там властвуваха такива деспоти, които се интересуваха единствено за себе си и с тази цел те се съюзяваха с някои от свещенослужителите. Тогавашните държавни институции бяха необходими за всяко едно от начинанията на източните деспоти, обаче тези институции неусетно породиха и всички възможни злини. Ето кое позволи на един толкова различно устроен народ какъвто са гърците да отблъсне в решителния момент набезите на азиатците. И сега ние стигаме до въпроса: Как изглежда Кармата на онези индивидуалности, които воюваха за Гърция и които сломиха персите?
към текста >>
Следователно, с възникването на минералното царство настъпва нещо, чиито последици се намесват в цялата следваща еволюция на Земята, в живота на всички същества, които се раждат и у
мир
ат на Земята.
В предишните епохи човеците, животните и растенията се развиваха по такъв начин, че не разполагаха с опората на минералното царство. За да постигнат напредък в своята еволюция, тези три царства трябваше да отде лят от себе си минералното царство. Едва след като го отделиха от себе си, те можаха да се развият по-нататък върху твърдата минерална опора на планетата Земя. И занапред върху Земята никога няма да възникне нещо, без предпоставките на вече изграденото минерално царство. Да, минералното царство е тук, и бъдещите съдби на останалите царства зависят от появата на минералното царство през далечното минало на Земята.
Следователно, с възникването на минералното царство настъпва нещо, чиито последици се намесват в цялата следваща еволюция на Земята, в живота на всички същества, които се раждат и умират на Земята.
Кармичните последици от нещо, което става през миналите епохи, се проявяват едва през следващите епохи. Налице е една зависимост между миналите факти и сегашните събития, чиито последици непрекъснато се връщат към своите първоначални причини. Да, човеци, животни и растения отхвърлят от себе си минералното царство, обаче минералното царство рикошира обратно върху тях! Следователно, възможно е да говорим и за една „Карма на Земята". И накрая, ще изтъкнем един факт, чието обяснение се съдържа в подробните описания на моята книга „Въведение в Тайната Наука".
към текста >>
За всеки, който е запознат с антропософската Наука за Духа е пределно ясно, че зад всяко сетивно явление се на
мир
а неговата скрита духовна причина.
" Подобни доказателства има навсякъде около нас; необходимо е само да отворим очи и ще ги видим. В случая важното е, че част от процесите, характерни за епохата на Старата Луна, непрекъснато се намесват в живота на днешната Земя. Редно е да си зададем и друг въпрос: „Може ли изобщо да се твърди, че в основата на външните сетивни явления лежат духовни причини? "
За всеки, който е запознат с антропософската Наука за Духа е пределно ясно, че зад всяко сетивно явление се намира неговата скрита духовна причина.
Дори и когато от Старата Луна се излъчва нещо субстанциално, за да се намеси по един или друг начин в живота на днешната Земя, дори и когато кометата „облъчва" нашата Земя, зад тези факти стоят определени духовни сили. Например ние бихме могли да посочим какви духовни сили се проявяват чрез Халеевата комета. Всеки път, когато Халеевата комета навлезе в сферата на сегашното Земно съществувание, тя става външния израз на един нов и силен импулс към материализъм. Разбира се, на съвременните хора това звучи неправдоподобно и изглежда като чисто суеверие. Обаче нека да се замислят, как самите те говорят за определени въздействия от страна на звездите и техните констелации.
към текста >>
49.
12. Бележки
GA_121 Отделните души на народите
*1.За отношението на Рудолф Щайнер към Първата световна
война
(1914-1918) виж Фридрих Рителмайер
БЕЛЕЖКИ Съчиненията на Рудолф Щайнер са обозначени според библиографския им номер (Събр. Съч.№) в тяхното пълно издание, осъществено от Rudolf Steiner Nachlassverwaltung, Domach/ Schweiz.
*1.За отношението на Рудолф Щайнер към Първата световна война (1914-1918) виж Фридрих Рителмайер
„Моята среша с Рудолф Щайнер“, гл. 20. *2. Още с първите си опити да разшири познанието ни за човешкото същество антропософията обръща внимание, че всъщност човекът се състои от четири съставни части: Физическо тяло неживо, веществено, „минерално“ Етерно тяло или „жизнено тяло“, „растително“ Астрално тяло лежи в основата на сетивната организация и чувствата, „животинско“
към текста >>
Взаимодействието между тези съставни части в човешкия организъм на
мир
а израз именно в неговото функционално морфологично троично устройство, включващо:
*2. Още с първите си опити да разшири познанието ни за човешкото същество антропософията обръща внимание, че всъщност човекът се състои от четири съставни части: Физическо тяло неживо, веществено, „минерално“ Етерно тяло или „жизнено тяло“, „растително“ Астрално тяло лежи в основата на сетивната организация и чувствата, „животинско“ Азова организация лежи в основата на индивидуалните, духовни „човешки“ качества
Взаимодействието между тези съставни части в човешкия организъм намира израз именно в неговото функционално морфологично троично устройство, включващо:
1. Нервно-сетивната система носител на мисленето. 2. Ритмична система носител на чувствата. 3. Системата „веществообмен-крайници „носител на волята. В глава 4 „Тялото, Душата и Духът“ на 'Теософия“ (Събр. Съч. №9) Р.
към текста >>
Този важен процес, който има отношение към космическата Карма, се извършва с помощта на Силфите (виж по-долу): те са посредниците между-одухотворената субстанция на у
мир
ащите птици и Космоса, където тя бива „вдишана“ от Йерархиите.
*6. Според духовно-научните изследвания на Рудолф Щайнер птиците имат решаваща роля при разпределението на земните и духовните субстанции. В рамките на своята „двигателно-веществообменна система“ (виж Бел. 4) човекът непрекъснато отнема духовни субстанции от Земята, които след своята смърт той взема със себе си, понеже в противен случай „той просто би се разпилял по всички посоки“. От друга страна, в „системата-глава“ или „нервно-сетивната система“, при своята смърт той връща одухотворената физическа субстанция, която иначе би затруднила неговото по-нататъшно духовно развитие. И точно тук се проявява балансиращата роля както на птиците, които при своята смърт отнасят одухотворената материя в духовния свят, така и на преживните животни (най-вече кравите), които предоставят духовната субстанция на Земята.
Този важен процес, който има отношение към космическата Карма, се извършва с помощта на Силфите (виж по-долу): те са посредниците между-одухотворената субстанция на умиращите птици и Космоса, където тя бива „вдишана“ от Йерархиите.
Рудолф Щайнер различава четири вида елементарни Същества, които живеят в четирите елемента на Земята: Саламандрите в огнения елемент Силфите във въздушния елемент Ундините във водния елемент Гномите в земния елемент.
към текста >>
Животинските Групови души се на
мир
ат в „астралния свят“
„колективен спомен“. Точно този „колективен спомен“ е ключът към разбиране на онези текстове от Петокнижието, където се говори за високата възраст на патриарсите, фактически, тук индивидът отъждествява своето „Азово съзнание“ с Азовото съзнание на предците; предците продължават да живеят в самия него, докато някоя могъща личност не внесе нов елемент в развитието на общността. Остатъци от подобна „групова душевност“ срещаме днес у някои примитивни народи и племена. В отделни случаи „груповата душевност“ може да породи погрешна представа за прераждането: когато потомците вярват, че те вече са били инкарнирани в някои от своите предци. Индивидуалните човешки души произлизат от човешките „Групови души“ и осъществяват своето развитие в условията на физическия свят.
Животинските Групови души се намират в „астралния свят“
Растителните Групови души се намират в низшите области на духовния свят. Минералните Групови души се намират във висшите области на духовния свят. *8.В тези лекции употребяваната от Р. Щайнер дума „теософия“ следва да се разбира в смисъла «а неговия основополагащ труд „-Теософия*11 (Събр. Съч. М9).
към текста >>
Растителните Групови души се на
мир
ат в низшите области на духовния свят.
Точно този „колективен спомен“ е ключът към разбиране на онези текстове от Петокнижието, където се говори за високата възраст на патриарсите, фактически, тук индивидът отъждествява своето „Азово съзнание“ с Азовото съзнание на предците; предците продължават да живеят в самия него, докато някоя могъща личност не внесе нов елемент в развитието на общността. Остатъци от подобна „групова душевност“ срещаме днес у някои примитивни народи и племена. В отделни случаи „груповата душевност“ може да породи погрешна представа за прераждането: когато потомците вярват, че те вече са били инкарнирани в някои от своите предци. Индивидуалните човешки души произлизат от човешките „Групови души“ и осъществяват своето развитие в условията на физическия свят. Животинските Групови души се намират в „астралния свят“
Растителните Групови души се намират в низшите области на духовния свят.
Минералните Групови души се намират във висшите области на духовния свят. *8.В тези лекции употребяваната от Р. Щайнер дума „теософия“ следва да се разбира в смисъла «а неговия основополагащ труд „-Теософия*11 (Събр. Съч. М9). От 1902 до 1913 Р.
към текста >>
Минералните Групови души се на
мир
ат във висшите области на духовния свят.
Остатъци от подобна „групова душевност“ срещаме днес у някои примитивни народи и племена. В отделни случаи „груповата душевност“ може да породи погрешна представа за прераждането: когато потомците вярват, че те вече са били инкарнирани в някои от своите предци. Индивидуалните човешки души произлизат от човешките „Групови души“ и осъществяват своето развитие в условията на физическия свят. Животинските Групови души се намират в „астралния свят“ Растителните Групови души се намират в низшите области на духовния свят.
Минералните Групови души се намират във висшите области на духовния свят.
*8.В тези лекции употребяваната от Р. Щайнер дума „теософия“ следва да се разбира в смисъла «а неговия основополагащ труд „-Теософия*11 (Събр. Съч. М9). От 1902 до 1913 Р. Щайнер е генерален секретар на Немската Секция към тогавашното Теософско Общество.
към текста >>
Тяхната дейност е регламентирана според устава на Единното Антропософско Общество, чието представителство се на
мир
а в Дорнах, Швейцария (Allgemeine Anthroposophische Gesellscllschaft Postfach 134, СН-4143 Dornach).
Членовете на Антропософското Общество могат да се обединят в малки или големи групи (Дружества), като условие за това е поне седем от учредителите на Антропософското Дружество да са вече членове на Единното Антропософско Общество. Названието „антропософско“ изисква предварително одобрение и съгласие от Ръководството в Гьотеанума. Понеже засега не съществува Национално (Българско) Антропософско Общество, както е в почти всички европейски държави, Антропософските Дружества у нас са причислени направо към Гьотеанума в Дорнах. В България Антропософски те Дружества са официално регистрирани по чл. 134 от ЗЛС.
Тяхната дейност е регламентирана според устава на Единното Антропософско Общество, чието представителство се намира в Дорнах, Швейцария (Allgemeine Anthroposophische Gesellscllschaft Postfach 134, СН-4143 Dornach).
Библиотеките на Антропософските Дружества разполагат с голяма част от събраните съчинения на Рудолф Щайнер (на немски, български, руски и английски), с произведения на видни антропософски автори, както и с антропософска периодика. От окултна гледна точка, произходът, целите и задачите на Антропософското Движение и на Антропософското Общество са осветлени в „Езотерични изследвания на кармическите връзки“ (Събр. Съч. №235-№240), чиито български преводи дело на Димо Р. Даскалов се съхраняват и са на разположение на Антропософските Дружества. Антропософско Дружество „Рудолф Щайнер“ Стара Загора 6000 ул.
към текста >>
*10. Познанието за превъплъщението (реинкарнацията) и съдбата (Кармата) на човека спада към най-съществената част на антропософския
мир
оглед.
В основното си произведение „Въведение в Тайната наука“ Щайнер добавя: 5. Познание за връзките между Микрокосмоса и Макрокосмоса. 6. Единение с Макрокосмоса. 7. Цялостно изживяване на миналите опитности като основно настроение на душата.
*10. Познанието за превъплъщението (реинкарнацията) и съдбата (Кармата) на човека спада към най-съществената част на антропософския мироглед.
Приемането на идеята за реинкарнацията и Кармата хвърля съвършено нова светлина върху основните проблеми на човешкото съществуване: Смисълът на живота, щастието и нещастието, семейството, професията, мотивите на нашите действия и т.н. Според Рудолф Щайнер занапред реинкарнацията и Кармата няма да са само лично убеждение на отделни хора, а „строго необходими представи“, без които истинският напредък на естествените науки ще бъде невъзможен. „Животът на човека между раждането и смъртта зависи от три фактора. Те лежат отвъд границите на живота и смъртта. Тялото се подчинява на закона за наследствеността; душата се подчинява на съдбата, която човек изгражда сам.
към текста >>
I том Фор
мир
ане на космическите сили 12 лекции в Дорнах, 16.02 23.03.1924 ( Събр. Съч.
И понеже мъжът и жената възприемат и изживяват света по коренно различен начин, по правило една човешка индивидуалност се инкарнира през този 2160-годишен период два пъти веднъж като мъж и веднъж като жена. Разбира се, интервалите между отделните прераждания се определят от еволюционното равнище на Аза, както и от силите, които човекът пренася в духовния свят след смъртта на своето физическо тяло. В дълбоко езотеричните си лекции върху Кармата, изнесени през 1924, Събр. Съч. № 235-№ 240) Рудолф Щайнер проследява с изумителна конкретност на описанието последователните „реинкарнационни вериги“ на забележителни исторически личности като Аристотел, Сократ, Александър Велики, Тацит, Нерон, Плиний, Овидий, Рафаел, Бейкън, Волтер, Хамерлинг, Емерсон, Стринтберг, Новалис, Гьоте, Маркс, Енгелс, Ницше и други. В библиотеките на Антропософските Дружества се съхраняват и са на разположение нередактираните български преводи на поредицата Езотерични изследвания на кармическите връзки, която включва:
I том Формиране на космическите сили 12 лекции в Дорнах, 16.02 23.03.1924 ( Събр. Съч.
№ 235) II том Кармическите връзки в хода на общочовешкото развитие -17 лекции в Дорнах, 06.04 26.06.1924 ( Събр. Съч. № 236) III том Кармическите връзки на Антропософското Движение Ц лекции в Дорнах, 01.07: 08.08. 1924 (Събр. Съч.
към текста >>
*24. Влади
мир
Соловьов(1853-1900), руски философ.
Urachhaus, 1995. Съдържанието включва глави като: Мисията на славяните, Глаголицата, Понтийските мистерии, Учителите Кирил и Методий, Мисията на българите. Немски екземпляр е на разположение в Библиотеката на Издателството. *22. Виж Бел. 2. *23. Девакан: индийски израз, равнозначен на „небесното царство“ в християнската терминология.
*24. Владимир Соловьов(1853-1900), руски философ.
Виж Р.Щайнер „Владимир Соловьов като посредник между Запада и Изтока“ в Събр. Съч. №36, както й Лекция.от 24.Септември 1921 („Антропософията като космософия“ І.част, Събр. Съч. №207). *25. За да бъдат разбрани процесите от Лемурийската епоха, се налага да припомним някои от основните духовно-научни разкрития на Р. Щайнер, описани главно в „Хрониката на Акаша“ (Събр. Съч.
към текста >>
Виж Р.Щайнер „Влади
мир
Соловьов като посредник между Запада и Изтока“ в Събр. Съч.
Съдържанието включва глави като: Мисията на славяните, Глаголицата, Понтийските мистерии, Учителите Кирил и Методий, Мисията на българите. Немски екземпляр е на разположение в Библиотеката на Издателството. *22. Виж Бел. 2. *23. Девакан: индийски израз, равнозначен на „небесното царство“ в християнската терминология. *24. Владимир Соловьов(1853-1900), руски философ.
Виж Р.Щайнер „Владимир Соловьов като посредник между Запада и Изтока“ в Събр. Съч.
№36, както й Лекция.от 24.Септември 1921 („Антропософията като космософия“ І.част, Събр. Съч. №207). *25. За да бъдат разбрани процесите от Лемурийската епоха, се налага да припомним някои от основните духовно-научни разкрития на Р. Щайнер, описани главно в „Хрониката на Акаша“ (Събр. Съч. №11) и „Въведение в Тайната наука“ (Събр.
към текста >>
50.
1. Първа лекция, Берн, 1. Септември 1910
GA_123 Евангелието на Матей
В случая човек стои, така да се каже, долу и отправя поглед нагоре към върховете на
мир
озданието и си казва: Колкото и малък да си като човек, Евангелието на Йоан те кара да предусещаш, че в душата ти навлиза не що, с което си дълбоко сроден и то те изпълва с чувство на безграничност.
Навсякъде историческият обзор следва да се постави накрая, а там, където това не е така, неща та са в противоречие с естествените потребности на човешкото познание. И така, с оглед истинските потребности на човешкото познание, ние първо ще разгледаме Евангелието на Матей и неговото съдържание, за да се впуснем после в историческите му подробности. Ако се оставим на Евангелията и по-точно на техните външни въздействия, ще установим известна разлика в начина, по който те ни говорят. Вие ще потвърдите тази разлика, особено ако си припомните моите лекции върху Евангелието на Йоан и тези върху Евангелието на Лука. Когато се замислим върху Евангелието на Йоан, принудени сме да признаем, че където и да се опитваме да проникнем в неговото съдържание, навсякъде сме завладени от духовното му величие и навсякъде в Евангелието на Йоан откриваме най-висшите степени на човешката мъдрост, най-висшите степени, до които може да се издигне човешкото познание.
В случая човек стои, така да се каже, долу и отправя поглед нагоре към върховете на мирозданието и си казва: Колкото и малък да си като човек, Евангелието на Йоан те кара да предусещаш, че в душата ти навлиза не що, с което си дълбоко сроден и то те изпълва с чувство на безграничност.
Да, когато говорим върху Евангелието на Йоан, в душите ни навлиза усещането за дълбокото родство между човека и онова духовно величие, което е характерно за мировите Същества. Нека сега да си припомним усещането, което ни обземаше, когато разглеждахме Евангелието на Лука. Всичко, с което трябваше да изпълним Евангелието на Лука, беше коренно различно. Ако отворим сърцата си за Евангелието на Йоан, усещаме най-вече вълшебния полъх на неговото духовно величие, то при Евангелието на Лука ние оставаме поразени от неговата сърдечност, от неговата задушевност, от бихме могли да допълним интензивността на всичко онова, което силите на любовта и саможертвата постигат в света, стига да ги притежаваме в достатъчна степен. Ако Евангелието на Йоан описва същността на Христос Исус в нейното духовно величие, Евангелието на Лука ни показва тази същност в нейната неизмерима саможертвена готовност и ни кара да се досещаме за всичко онова, което една такава жертва пулсирайки през света и историята като същинска природна сила е успяла да постигне в цялата еволюция на света и човечеството.
към текста >>
Да, когато говорим върху Евангелието на Йоан, в душите ни навлиза усещането за дълбокото родство между човека и онова духовно величие, което е характерно за
мир
овите Същества.
И така, с оглед истинските потребности на човешкото познание, ние първо ще разгледаме Евангелието на Матей и неговото съдържание, за да се впуснем после в историческите му подробности. Ако се оставим на Евангелията и по-точно на техните външни въздействия, ще установим известна разлика в начина, по който те ни говорят. Вие ще потвърдите тази разлика, особено ако си припомните моите лекции върху Евангелието на Йоан и тези върху Евангелието на Лука. Когато се замислим върху Евангелието на Йоан, принудени сме да признаем, че където и да се опитваме да проникнем в неговото съдържание, навсякъде сме завладени от духовното му величие и навсякъде в Евангелието на Йоан откриваме най-висшите степени на човешката мъдрост, най-висшите степени, до които може да се издигне човешкото познание. В случая човек стои, така да се каже, долу и отправя поглед нагоре към върховете на мирозданието и си казва: Колкото и малък да си като човек, Евангелието на Йоан те кара да предусещаш, че в душата ти навлиза не що, с което си дълбоко сроден и то те изпълва с чувство на безграничност.
Да, когато говорим върху Евангелието на Йоан, в душите ни навлиза усещането за дълбокото родство между човека и онова духовно величие, което е характерно за мировите Същества.
Нека сега да си припомним усещането, което ни обземаше, когато разглеждахме Евангелието на Лука. Всичко, с което трябваше да изпълним Евангелието на Лука, беше коренно различно. Ако отворим сърцата си за Евангелието на Йоан, усещаме най-вече вълшебния полъх на неговото духовно величие, то при Евангелието на Лука ние оставаме поразени от неговата сърдечност, от неговата задушевност, от бихме могли да допълним интензивността на всичко онова, което силите на любовта и саможертвата постигат в света, стига да ги притежаваме в достатъчна степен. Ако Евангелието на Йоан описва същността на Христос Исус в нейното духовно величие, Евангелието на Лука ни показва тази същност в нейната неизмерима саможертвена готовност и ни кара да се досещаме за всичко онова, което една такава жертва пулсирайки през света и историята като същинска природна сила е успяла да постигне в цялата еволюция на света и човечеството. И така, когато отворим сърцата си за Евангелието на Лука, ние се потопяваме и живеем в елемента на чувството; в Евангелието на Йоан ние се потопяваме и живеем в елемента на познанието, което се произнася върху своите собствени задачи и цели.
към текста >>
Ако Евангелието на Йоан ни показва величествената мъдрост на Христос Исус, а Евангелието на Лука силата на любовта, в Евангелието на Марко се натъкваме на силата, на съзидателната енергия, която пронизва
мир
овите пространства, с една дума, изправяме се пред величието на света.
Начинът на изложение беше съвсем различен при двата лекционни цикъла. Но сега, когато ще говорим върху Евангелието на Матей, нещата отново ще бъдат различни. При Евангелието на Лука ние видяхме как всичко, което наричаме човешка любов, каквато дотогава съществуваше в хода на общочовешката еволюция, се вля в Съществото, което живя като Христос Исус в началото на нашето летоброене. Когато отворим сърцата си за Евангелието на Матей, веднага трябва да признаем, че по начало представлява един документ, който всъщност е по-многостранен отколкото другите два, и дори, в известен смисъл, по-многостранен отколкото останалите три Евангелия. А когато след време ще говорим върху Евангелието на Марко*3, ние ще установим, че то също е в известен смисъл едностранно.
Ако Евангелието на Йоан ни показва величествената мъдрост на Христос Исус, а Евангелието на Лука силата на любовта, в Евангелието на Марко се натъкваме на силата, на съзидателната енергия, която пронизва мировите пространства, с една дума, изправяме се пред величието на света.
Да, Евангелието на Марко съдържа нещо поразяващо, особено що се отнася до непосредственото изживяване на ми ровите сили. И ако действително вникнем в Евангелието на Марко, ще усетим как сякаш от всички страни на пространството, към нас с грохот се приближават самите мирови сили. И наистина от Евангелието на Лука ние изпитваме нещо, което изпълва душите ни с вътрешна топлина, от Евангелието на Йоан бликат радостни надежди, но когато отворим сърцата си за Евангелието на Марко, ние изтръпваме от ужас пред мощта и величието на мировите сили, пред тях ние просто рухваме. При Евангелието на Матей нещата са съвсем различни. Всичките три елемента, бихме могли да кажем, се съдържат и тук: и надеждният познавателен елемент, и елементът на топлото чувство и любовта, и непосредственото величие на мировите сили.
към текста >>
И ако действително вникнем в Евангелието на Марко, ще усетим как сякаш от всички страни на пространството, към нас с грохот се приближават самите
мир
ови сили.
При Евангелието на Лука ние видяхме как всичко, което наричаме човешка любов, каквато дотогава съществуваше в хода на общочовешката еволюция, се вля в Съществото, което живя като Христос Исус в началото на нашето летоброене. Когато отворим сърцата си за Евангелието на Матей, веднага трябва да признаем, че по начало представлява един документ, който всъщност е по-многостранен отколкото другите два, и дори, в известен смисъл, по-многостранен отколкото останалите три Евангелия. А когато след време ще говорим върху Евангелието на Марко*3, ние ще установим, че то също е в известен смисъл едностранно. Ако Евангелието на Йоан ни показва величествената мъдрост на Христос Исус, а Евангелието на Лука силата на любовта, в Евангелието на Марко се натъкваме на силата, на съзидателната енергия, която пронизва мировите пространства, с една дума, изправяме се пред величието на света. Да, Евангелието на Марко съдържа нещо поразяващо, особено що се отнася до непосредственото изживяване на ми ровите сили.
И ако действително вникнем в Евангелието на Марко, ще усетим как сякаш от всички страни на пространството, към нас с грохот се приближават самите мирови сили.
И наистина от Евангелието на Лука ние изпитваме нещо, което изпълва душите ни с вътрешна топлина, от Евангелието на Йоан бликат радостни надежди, но когато отворим сърцата си за Евангелието на Марко, ние изтръпваме от ужас пред мощта и величието на мировите сили, пред тях ние просто рухваме. При Евангелието на Матей нещата са съвсем различни. Всичките три елемента, бихме могли да кажем, се съдържат и тук: и надеждният познавателен елемент, и елементът на топлото чувство и любовта, и непосредственото величие на мировите сили. Обаче в Евангелието на Матей те са някак отслабени и, така да се каже, много по-достъпни, отколкото в другите три Евангелия. Пред величието на познанието, пред величието на любовта и пред величието на силата стига да отворим сърцата си за другите три Евангелия ние като че ли вътрешно рухваме.
към текста >>
И наистина от Евангелието на Лука ние изпитваме нещо, което изпълва душите ни с вътрешна топлина, от Евангелието на Йоан бликат радостни надежди, но когато отворим сърцата си за Евангелието на Марко, ние изтръпваме от ужас пред мощта и величието на
мир
овите сили, пред тях ние просто рухваме.
Когато отворим сърцата си за Евангелието на Матей, веднага трябва да признаем, че по начало представлява един документ, който всъщност е по-многостранен отколкото другите два, и дори, в известен смисъл, по-многостранен отколкото останалите три Евангелия. А когато след време ще говорим върху Евангелието на Марко*3, ние ще установим, че то също е в известен смисъл едностранно. Ако Евангелието на Йоан ни показва величествената мъдрост на Христос Исус, а Евангелието на Лука силата на любовта, в Евангелието на Марко се натъкваме на силата, на съзидателната енергия, която пронизва мировите пространства, с една дума, изправяме се пред величието на света. Да, Евангелието на Марко съдържа нещо поразяващо, особено що се отнася до непосредственото изживяване на ми ровите сили. И ако действително вникнем в Евангелието на Марко, ще усетим как сякаш от всички страни на пространството, към нас с грохот се приближават самите мирови сили.
И наистина от Евангелието на Лука ние изпитваме нещо, което изпълва душите ни с вътрешна топлина, от Евангелието на Йоан бликат радостни надежди, но когато отворим сърцата си за Евангелието на Марко, ние изтръпваме от ужас пред мощта и величието на мировите сили, пред тях ние просто рухваме.
При Евангелието на Матей нещата са съвсем различни. Всичките три елемента, бихме могли да кажем, се съдържат и тук: и надеждният познавателен елемент, и елементът на топлото чувство и любовта, и непосредственото величие на мировите сили. Обаче в Евангелието на Матей те са някак отслабени и, така да се каже, много по-достъпни, отколкото в другите три Евангелия. Пред величието на познанието, пред величието на любовта и пред величието на силата стига да отворим сърцата си за другите три Евангелия ние като че ли вътрешно рухваме. Но всичко това се намира и в Евангелието на Матей, обаче в по-умерен, смекчен вид, и пред него ние можем да останем изправени.
към текста >>
Всичките три елемента, бихме могли да кажем, се съдържат и тук: и надеждният познавателен елемент, и елементът на топлото чувство и любовта, и непосредственото величие на
мир
овите сили.
Ако Евангелието на Йоан ни показва величествената мъдрост на Христос Исус, а Евангелието на Лука силата на любовта, в Евангелието на Марко се натъкваме на силата, на съзидателната енергия, която пронизва мировите пространства, с една дума, изправяме се пред величието на света. Да, Евангелието на Марко съдържа нещо поразяващо, особено що се отнася до непосредственото изживяване на ми ровите сили. И ако действително вникнем в Евангелието на Марко, ще усетим как сякаш от всички страни на пространството, към нас с грохот се приближават самите мирови сили. И наистина от Евангелието на Лука ние изпитваме нещо, което изпълва душите ни с вътрешна топлина, от Евангелието на Йоан бликат радостни надежди, но когато отворим сърцата си за Евангелието на Марко, ние изтръпваме от ужас пред мощта и величието на мировите сили, пред тях ние просто рухваме. При Евангелието на Матей нещата са съвсем различни.
Всичките три елемента, бихме могли да кажем, се съдържат и тук: и надеждният познавателен елемент, и елементът на топлото чувство и любовта, и непосредственото величие на мировите сили.
Обаче в Евангелието на Матей те са някак отслабени и, така да се каже, много по-достъпни, отколкото в другите три Евангелия. Пред величието на познанието, пред величието на любовта и пред величието на силата стига да отворим сърцата си за другите три Евангелия ние като че ли вътрешно рухваме. Но всичко това се намира и в Евангелието на Матей, обаче в по-умерен, смекчен вид, и пред него ние можем да останем изправени. Там то е някак си по човешки близко до нас и ние оставаме не под него, а така да се каже редом до него. Никъде ние не се усещаме смазани от Евангелието на Матей, въпреки че то също носи нещо от смазващото величие на другите три Евангелия.
към текста >>
Но всичко това се на
мир
а и в Евангелието на Матей, обаче в по-умерен, смекчен вид, и пред него ние можем да останем изправени.
И наистина от Евангелието на Лука ние изпитваме нещо, което изпълва душите ни с вътрешна топлина, от Евангелието на Йоан бликат радостни надежди, но когато отворим сърцата си за Евангелието на Марко, ние изтръпваме от ужас пред мощта и величието на мировите сили, пред тях ние просто рухваме. При Евангелието на Матей нещата са съвсем различни. Всичките три елемента, бихме могли да кажем, се съдържат и тук: и надеждният познавателен елемент, и елементът на топлото чувство и любовта, и непосредственото величие на мировите сили. Обаче в Евангелието на Матей те са някак отслабени и, така да се каже, много по-достъпни, отколкото в другите три Евангелия. Пред величието на познанието, пред величието на любовта и пред величието на силата стига да отворим сърцата си за другите три Евангелия ние като че ли вътрешно рухваме.
Но всичко това се намира и в Евангелието на Матей, обаче в по-умерен, смекчен вид, и пред него ние можем да останем изправени.
Там то е някак си по човешки близко до нас и ние оставаме не под него, а така да се каже редом до него. Никъде ние не се усещаме смазани от Евангелието на Матей, въпреки че то също носи нещо от смазващото величие на другите три Евангелия. Ето защо Евангелието на Матей е най-общочовешкото от тези четири документа. То описва Христос Исус най-вече като човек и ако му позволим да ни въздействува именно като Матеев Христос Исус, той остава близо до нас в цялата си същност, във всичките си дела. В известен смисъл Евангелието на Матей е нещо като коментар за други те три Евангелия.
към текста >>
То ни показва наследствените връзки и отношения всред един единствен народ и как всички качества, които на
мир
аме съединени в Исус от Назарет, са концентрирани тук чрез наследствеността от Авраам надолу; как, така да се каже, един народ успя през три пъти по четиринадесет поколения да влее по съвършен начин най-доброто от своите сили в кръвта на една индивидуалност.
За да ни покаже откъде трябва да поеме човек в своето познание и в своята мъдрост, определяйки отправната точка към целта на това познание, Евангелието на Йоан още в началото посочва, че неговите описания на Христос Исус идват от самия творчески Логос. Най-духовната степен, до която може да се извиси нашето познание, е посочена още в първите думи от Евангелието на Йоан. Там ние веднага сме издигнати до най-висшата степен на познанието, която може да бъде постигната от човешкото сърце. При Евангелието на Матей нещата не стоят така. Още в началото си то ни показва наследствените връзки на човека Исус от Назарет и техния произход, тръгвайки, така да се каже, от един определен исторически момент.
То ни показва наследствените връзки и отношения всред един единствен народ и как всички качества, които намираме съединени в Исус от Назарет, са концентрирани тук чрез наследствеността от Авраам надолу; как, така да се каже, един народ успя през три пъти по четиринадесет поколения да влее по съвършен начин най-доброто от своите сили в кръвта на една индивидуалност.
Евангелието на Йоан ни отвежда в безкрая на Логоса. Евангелието на Лука ни поставя в необятните измерения на общочовешката еволюция, издигайки ни до самото и начало. Евангелието на Матей ни показва един конкретен народ, наследил своите качества от родоначалника Авраам през три пъти по четиринадесет поколения; ето как ние заставаме пред човека Исус от Назарет. Тук само ще загатнем, че за онзи, който действително иска да разбере Евангелието на Марко, са необходими познания за космическите сили, лежащи в основата на мирозданието. Защото така, както Христос Исус е описан в Евангелието на Марко, ние вече знаем: в човешките действия се съдържа една есенция от Космоса, една есенция от това, което пулсира като космически сили в безкрайните мирови пространства.
към текста >>
Тук само ще загатнем, че за онзи, който действително иска да разбере Евангелието на Марко, са необходими познания за космическите сили, лежащи в основата на
мир
озданието.
Още в началото си то ни показва наследствените връзки на човека Исус от Назарет и техния произход, тръгвайки, така да се каже, от един определен исторически момент. То ни показва наследствените връзки и отношения всред един единствен народ и как всички качества, които намираме съединени в Исус от Назарет, са концентрирани тук чрез наследствеността от Авраам надолу; как, така да се каже, един народ успя през три пъти по четиринадесет поколения да влее по съвършен начин най-доброто от своите сили в кръвта на една индивидуалност. Евангелието на Йоан ни отвежда в безкрая на Логоса. Евангелието на Лука ни поставя в необятните измерения на общочовешката еволюция, издигайки ни до самото и начало. Евангелието на Матей ни показва един конкретен народ, наследил своите качества от родоначалника Авраам през три пъти по четиринадесет поколения; ето как ние заставаме пред човека Исус от Назарет.
Тук само ще загатнем, че за онзи, който действително иска да разбере Евангелието на Марко, са необходими познания за космическите сили, лежащи в основата на мирозданието.
Защото така, както Христос Исус е описан в Евангелието на Марко, ние вече знаем: в човешките действия се съдържа една есенция от Космоса, една есенция от това, което пулсира като космически сили в безкрайните мирови пространства. Действия та на Христос Исус като екстракт от космическите действия; Богочовекът Христос Исус, стоящ на Земята като екстракт от могъщите Слънчеви сили ето какво иска да ни покаже Евангелието на Марко. Евангелието на Матей също се докосва до звездните сили. Още когато описва раждането на Исус от Назарет, то загатва, че това велико мирово събитие е в определено съответствие с космическите факти, и тъкмо звездата е тази, която отвежда тримата мъдреци до рожденото място на Исус. Обаче то не ни описва едно космическо действие, както това прави Евангелието на Марко, и далеч не изисква от нас да повдигнем поглед към тези космически действия; то ни показва трима човеци, трима мъдреци и действието, което космическите сили упражняват върху тях.
към текста >>
Защото така, както Христос Исус е описан в Евангелието на Марко, ние вече знаем: в човешките действия се съдържа една есенция от Космоса, една есенция от това, което пулсира като космически сили в безкрайните
мир
ови пространства.
То ни показва наследствените връзки и отношения всред един единствен народ и как всички качества, които намираме съединени в Исус от Назарет, са концентрирани тук чрез наследствеността от Авраам надолу; как, така да се каже, един народ успя през три пъти по четиринадесет поколения да влее по съвършен начин най-доброто от своите сили в кръвта на една индивидуалност. Евангелието на Йоан ни отвежда в безкрая на Логоса. Евангелието на Лука ни поставя в необятните измерения на общочовешката еволюция, издигайки ни до самото и начало. Евангелието на Матей ни показва един конкретен народ, наследил своите качества от родоначалника Авраам през три пъти по четиринадесет поколения; ето как ние заставаме пред човека Исус от Назарет. Тук само ще загатнем, че за онзи, който действително иска да разбере Евангелието на Марко, са необходими познания за космическите сили, лежащи в основата на мирозданието.
Защото така, както Христос Исус е описан в Евангелието на Марко, ние вече знаем: в човешките действия се съдържа една есенция от Космоса, една есенция от това, което пулсира като космически сили в безкрайните мирови пространства.
Действия та на Христос Исус като екстракт от космическите действия; Богочовекът Христос Исус, стоящ на Земята като екстракт от могъщите Слънчеви сили ето какво иска да ни покаже Евангелието на Марко. Евангелието на Матей също се докосва до звездните сили. Още когато описва раждането на Исус от Назарет, то загатва, че това велико мирово събитие е в определено съответствие с космическите факти, и тъкмо звездата е тази, която отвежда тримата мъдреци до рожденото място на Исус. Обаче то не ни описва едно космическо действие, както това прави Евангелието на Марко, и далеч не изисква от нас да повдигнем поглед към тези космически действия; то ни показва трима човеци, трима мъдреци и действието, което космическите сили упражняват върху тях. И за да почувствуваме какво изживяват те, ние трябва да се обърнем именно към тях, към човеците.
към текста >>
Още когато описва раждането на Исус от Назарет, то загатва, че това велико
мир
ово събитие е в определено съответствие с космическите факти, и тъкмо звездата е тази, която отвежда тримата мъдреци до рожденото място на Исус.
Евангелието на Матей ни показва един конкретен народ, наследил своите качества от родоначалника Авраам през три пъти по четиринадесет поколения; ето как ние заставаме пред човека Исус от Назарет. Тук само ще загатнем, че за онзи, който действително иска да разбере Евангелието на Марко, са необходими познания за космическите сили, лежащи в основата на мирозданието. Защото така, както Христос Исус е описан в Евангелието на Марко, ние вече знаем: в човешките действия се съдържа една есенция от Космоса, една есенция от това, което пулсира като космически сили в безкрайните мирови пространства. Действия та на Христос Исус като екстракт от космическите действия; Богочовекът Христос Исус, стоящ на Земята като екстракт от могъщите Слънчеви сили ето какво иска да ни покаже Евангелието на Марко. Евангелието на Матей също се докосва до звездните сили.
Още когато описва раждането на Исус от Назарет, то загатва, че това велико мирово събитие е в определено съответствие с космическите факти, и тъкмо звездата е тази, която отвежда тримата мъдреци до рожденото място на Исус.
Обаче то не ни описва едно космическо действие, както това прави Евангелието на Марко, и далеч не изисква от нас да повдигнем поглед към тези космически действия; то ни показва трима човеци, трима мъдреци и действието, което космическите сили упражняват върху тях. И за да почувствуваме какво изживяват те, ние трябва да се обърнем именно към тях, към човеците. Следователно, дори когато трябва да бъдем издигнати до Космоса, ние биваме отпращани към човека. За нас става видим рефлексът на космическия свят в човешкото сърце. Нашият поглед е отправен не към необятните космически пространства, а към въздействието на космическите сили в човешкото сърце.
към текста >>
Казва ни се: За да се инкарнира Христовото Същество в едно физическо тяло, необходимо беше последното да притежава онези качества, които са присъщи на целия народ, произлизащ от Авраам, и су
мир
ани сега в една конкретна личност: Исус от Назарет.
Защото основната характеристика на Евангелията е, че те описват нещата от различни гледни точки. Техният начин на изразяване изцяло се определя от това, което те имат да ни кажат за най-великото събитие в историята на Земята и човечеството. Най-същественото от първите думи в Евангелието на Матей е, че те ни показват родословието и кръвното родство на Исус от Назарет. Ние получаваме отговор на въпроса: Как беше изградена физическата личност на Исус от Назарет и как в нея се събраха всички наследствени качества на един народ от Авраам насам, за да се изяви в тази личност онова Същество, което наричаме Христос? Ето на кой въпрос получаваме отговор ние.
Казва ни се: За да се инкарнира Христовото Същество в едно физическо тяло, необходимо беше последното да притежава онези качества, които са присъщи на целия народ, произлизащ от Авраам, и сумирани сега в една конкретна личност: Исус от Назарет.
Трябва да бъде ясно посочено: Тази кръв в Исус от Назарет действително води през поколенията до родоначалника на еврейския народ. Ето защо във физическата личност на Исус от Назарет е събрана цялата същност на този народ; всичко, което той означава за световната история, за развитието на човечеството и на Земята. Следователно, какво трябва да знаем първо, ако искаме да вникнем в намерението на евангелиста Матей относно началните думи на неговото Евангелие? Ние трябва да сме наясно за същността на еврейския народ. Трябва да сме в състояние да си отговорим на въпроса: Какво можеше да даде еврейският народ на човечеството с оглед на своите специфични особености?
към текста >>
Сега на първо място трябва да ни интересува следното: Какъв беше
мир
огледът, душевната конфигурация на тези две групи народи или поне на техните основни представители, които бяха принудени да напуснат Древна Атлантида и да се отправят на изток, фактически положението беше такова, че през първия следатлантски период от време, цялото душевно устройство на човека се различаваше коренно от това, в каквото то се превърна по-късно и най-вече от душевното устройство на днешния човек.
Когато Атлантската катастрофа постепенно промени облика на Земята, хората, които населяваха дотогава Атлантския континент, потеглиха от запад към изток. В това велико преселение имаше два главни потока: единият се насочи на север, докато другият поток се отправи на юг. И така, една част от атлантското население прекоси Европа и стигна до Азия и постепенно се разпростря в земите около Каспийско море. Напротив, другото разклонение се отправи към днешна Африка. А по-късно в Азия настъпи един вид сливане на тези две разклонения, също както две реки се вливат една в друга и образуват един водовъртеж.
Сега на първо място трябва да ни интересува следното: Какъв беше мирогледът, душевната конфигурация на тези две групи народи или поне на техните основни представители, които бяха принудени да напуснат Древна Атлантида и да се отправят на изток, фактически положението беше такова, че през първия следатлантски период от време, цялото душевно устройство на човека се различаваше коренно от това, в каквото то се превърна по-късно и най-вече от душевното устройство на днешния човек.
У всички тези представители на древното човечество все още съществуваше едно ясновиждащо възприятие на околния свят. Тогавашните хора все още можеха да виждат в духовния свят, а дори и това, което днес виждаме физически, те го възприемаха по един по-скоро духовен начин. Следователно през онова време съществуваше една по-скоро ясновиждаща форма на живот и на душевни изживявания. Обаче твърде важно е да знаем, че това ясновидство, присъщо на коренното следатлантско човечество, беше в известен смисъл доста различно от ясновидството на атлантците, каквото те имаха в разцвета на Атлантската епоха*6. През разцвета на Атлантската епоха, ясновидството беше от такова естество, че хората имаха значително по-чист поглед в духовния свят и тъкмо неговите откровения пораждаха в човешката душа подтикът към доброто.
към текста >>
Напротив, това което беше останало като естествена последица от атлантското ясновидство, прие в хода на времето такава форма, че бихме могли да кажем: Това, което хората виждаха, все по-лесно започна да ги води до виждането на злите, съблазняващи и изкушаващи
мир
ови сили.
Обаче твърде важно е да знаем, че това ясновидство, присъщо на коренното следатлантско човечество, беше в известен смисъл доста различно от ясновидството на атлантците, каквото те имаха в разцвета на Атлантската епоха*6. През разцвета на Атлантската епоха, ясновидството беше от такова естество, че хората имаха значително по-чист поглед в духовния свят и тъкмо неговите откровения пораждаха в човешката душа подтикът към доброто. И бихме могли да допълним: Който беше по-способен да вижда в духовния свят през този разцвет на Атлантската епоха, той получаваше по-силен подтик към доброто, и обратно: който не разполагаше с достатъчно ясновидство, той не получаваше същия подтик към доброто. Промените, които настъпиха после на Земята, бяха от такова естество, че още през последната третина на Атлантската епоха, а особено през следатлантския период, добрите страни на старото ясновидство започнаха все повече и повече да намаляват*7. Само онези, които получаваха специална подготовка в мистерийните центрове, запазиха добрите страни на атлантското ясновидство.
Напротив, това което беше останало като естествена последица от атлантското ясновидство, прие в хода на времето такава форма, че бихме могли да кажем: Това, което хората виждаха, все по-лесно започна да ги води до виждането на злите, съблазняващи и изкушаващи мирови сили.
Ясновиждащият поглед на човека постепенно изгуби способността да различава добрите сили; на човечеството остана възможността да вижда предимно лошата страна на духовния свят, това, което може да се прояви като изкушение и съблазън за човека. И всред определена част от следатлантското население се установи една не добра форма на ясновидство; едно ясновидство, което само по себе си беше вече един вид изкушение. С този упадък на старото ясновидство беше свързано постепенното развитие на онова сетивно възприятие, което днес ние приемаме за нормално в условията на съвременния свят. Нещата, които хората виждаха през първите следатлантски периоди от време, и които днешният човек вижда с обикновените си очи, тогава не бяха подвеждащи, защото все още липсваха подвеждащите сили в самата човешка душа. Нещо външно, което би пробудило горещо желание за наслада у съвременния човек, съвсем нямаше същото въздействие за следатлантския човек.
към текста >>
Хората, които след Атлантската катастрофа поеха на изток, се на
мир
аха на твърде различни степени от своето развитие.
Нещо външно, което би пробудило горещо желание за наслада у съвременния човек, съвсем нямаше същото въздействие за следатлантския човек. Но когато си служеше с наследените остатъчни от старото ясновидство, нещо сякаш го измъчваше и дразнеше. Той едва ли можеше да вижда вече добрата страна на духовния свят; напротив, тъкмо луциферическите и ариманическите сили започваха да оказват все по-голямо влияние върху него; да, сега той можеше да вижда най-вече подвеждащите и измамни сили. И така, с наследените качества на старото ясновидство, човекът възприемаше луциферическите и ариманическите сили. Сега беше необходимо следното: предводителите на човечеството, които черпеха своята мъдрост от Мистериите*8, трябваше да вземат съответни мерки, благодарение на които, въпреки това състояние, хората да се издигнат все повече към добро то и към ясно виждане на нещата.
Хората, които след Атлантската катастрофа поеха на изток, се намираха на твърде различни степени от своето развитие.
Бихме могли да кажем: Колкото по на изток се намираме, толкова повече хората са издигнати в морален и духовен смисъл. В известно отношение, външните възприятия започнаха да действуват с все по-голяма сила върху човека, така че той се видя изправен пред величието на външния сетивен свят. Това се отнасяше за народите, които се заселиха на север от днешна Индия, в териториите между Каспийско море, Оксус и Яксартес. В тези средноазиатски територии се установиха народи, от които по-късно можаха да се обособят други народи, способни да поемат в различни посоки: това се отнася и за древно-индийския народ, чието духовно светоусещане ние сме разглеждали многократно досега. В Средна Азия, у тази смесица от народи, скоро след Атлантската катастрофа, а отчасти и по време на самата нея, извънредно напредна усетът за външния свят, за външната действителност.
към текста >>
Бихме могли да кажем: Колкото по на изток се на
мир
аме, толкова повече хората са издигнати в морален и духовен смисъл.
Но когато си служеше с наследените остатъчни от старото ясновидство, нещо сякаш го измъчваше и дразнеше. Той едва ли можеше да вижда вече добрата страна на духовния свят; напротив, тъкмо луциферическите и ариманическите сили започваха да оказват все по-голямо влияние върху него; да, сега той можеше да вижда най-вече подвеждащите и измамни сили. И така, с наследените качества на старото ясновидство, човекът възприемаше луциферическите и ариманическите сили. Сега беше необходимо следното: предводителите на човечеството, които черпеха своята мъдрост от Мистериите*8, трябваше да вземат съответни мерки, благодарение на които, въпреки това състояние, хората да се издигнат все повече към добро то и към ясно виждане на нещата. Хората, които след Атлантската катастрофа поеха на изток, се намираха на твърде различни степени от своето развитие.
Бихме могли да кажем: Колкото по на изток се намираме, толкова повече хората са издигнати в морален и духовен смисъл.
В известно отношение, външните възприятия започнаха да действуват с все по-голяма сила върху човека, така че той се видя изправен пред величието на външния сетивен свят. Това се отнасяше за народите, които се заселиха на север от днешна Индия, в териториите между Каспийско море, Оксус и Яксартес. В тези средноазиатски територии се установиха народи, от които по-късно можаха да се обособят други народи, способни да поемат в различни посоки: това се отнася и за древно-индийския народ, чието духовно светоусещане ние сме разглеждали многократно досега. В Средна Азия, у тази смесица от народи, скоро след Атлантската катастрофа, а отчасти и по време на самата нея, извънредно напредна усетът за външния свят, за външната действителност. Обаче у хората, които бяха инкарнирани в тези области, остана един жив спомен един вид познание, опиращо се на спомените за всичко онова, което те изживяваха в атлантския свят.
към текста >>
Тази склонност за подценяване на външния свят и за третирането му като илюзия или Майя, и насърчаването на онези импулси, които са насочени към духовните сфери, беше по-слабо застъпена всред народите, на
мир
ащи се на север от Индия.
Тези спомени бяха особено силни у онези народни маси, които се придвижваха на юг към Индия. Въпреки че древните индийци напреднаха изключително много в област та на външните сетивни възприятия и стигнаха до разбирането за истинското величие на външния свят, те съхраниха до голяма степен спомените за старите духовни възприятия, характерни за Атлантската епоха. Този народ разви силен стремеж към духовния свят, понеже спомените за него бяха все още много ясни и за хората беше извънредно лесно да отправят поглед към духовните сфери. Обаче наред с това съществуваше усещането, че всичко, до което се докосват външните сетива, е само илюзия, Майя. Ето защо у този народ възникна една характерна душевна нагласа: Ние няма защо да се обръщаме към външния сетивен свят, а ще правим всичко, за да могат нашите души днес чрез изкуствени средства, например Йога отново да се издигнат до непосредствените изживявания в духовния свят.
Тази склонност за подценяване на външния свят и за третирането му като илюзия или Майя, и насърчаването на онези импулси, които са насочени към духовните сфери, беше по-слабо застъпена всред народите, намиращи се на север от Индия.
Но тези народи се намираха в едно много трагично положение. По силата на своите наследствени качества, древно-индийският народ можеше значително лесно да премине през развитието Йога, чрез което отново се издигаше в сферите, където беше живял през Атлантската епоха. За него беше съвсем лесно да преодолее това, което той считаше за илюзия. Той го преодоляваше в познанието. Ето как изглеждаше за него висшето познание: Сетивният свят е илюзия, Майя; но когато развиеш своята душа, когато полагаш усилия и се стараеш, тогава ти навлизаш в сферите зад сетивния свят.
към текста >>
Но тези народи се на
мир
аха в едно много трагично положение.
Въпреки че древните индийци напреднаха изключително много в област та на външните сетивни възприятия и стигнаха до разбирането за истинското величие на външния свят, те съхраниха до голяма степен спомените за старите духовни възприятия, характерни за Атлантската епоха. Този народ разви силен стремеж към духовния свят, понеже спомените за него бяха все още много ясни и за хората беше извънредно лесно да отправят поглед към духовните сфери. Обаче наред с това съществуваше усещането, че всичко, до което се докосват външните сетива, е само илюзия, Майя. Ето защо у този народ възникна една характерна душевна нагласа: Ние няма защо да се обръщаме към външния сетивен свят, а ще правим всичко, за да могат нашите души днес чрез изкуствени средства, например Йога отново да се издигнат до непосредствените изживявания в духовния свят. Тази склонност за подценяване на външния свят и за третирането му като илюзия или Майя, и насърчаването на онези импулси, които са насочени към духовните сфери, беше по-слабо застъпена всред народите, намиращи се на север от Индия.
Но тези народи се намираха в едно много трагично положение.
По силата на своите наследствени качества, древно-индийският народ можеше значително лесно да премине през развитието Йога, чрез което отново се издигаше в сферите, където беше живял през Атлантската епоха. За него беше съвсем лесно да преодолее това, което той считаше за илюзия. Той го преодоляваше в познанието. Ето как изглеждаше за него висшето познание: Сетивният свят е илюзия, Майя; но когато развиеш своята душа, когато полагаш усилия и се стараеш, тогава ти навлизаш в сферите зад сетивния свят. Следователно, древният индиец преодоляваше това, което считаше за илюзия или Майя, с помощта на един вътрешен процес, и той се стремеше към тази победа.
към текста >>
да усещат ако бихме искали да се изразим с днешни думи примерно следното: Ако някога, като човешки същества, се на
мир
ахме в духовния свят с нашите духовни и душевни изживявания, а сега сме пренесени във физическия свят и изобщо сме изправени пред един свят, който виждаме с нашите очи и разбираме с нашия разум, свързан с физическия мозък, причината за всичко това лежи не само в човека; и това, което трябва да бъде преодоляно, не може да бъде преодоляно само там, във вътрешния свят на човека така ние не бихме постигнали нищо особено.
Обаче у северните народи, които по-късно историята нарече арийски, макар и в тесен смисъл на тази дума, нещата не стояха така; тук имаме предвид перси, медийци, бактрийци и т.н. У тях също беше силно развит усетът за външния свят, за външния интелект; но имаше и нещо друго: вътрешният порив, импулсът към постигане чрез едно вътрешно израстване, чрез един друг вид Йога на онова, което атлантският човек притежаваше по съвсем естествен начин. Северните народи не разполагаха с онзи жив спомен, който да ги тласка към преодоляване на илюзията за външния свят в областта на познанието. Тези северни народи нямаха душевното устройство на индийците. Тяхното душевно устройство караше персите, иранците, медниците и т.н.
да усещат ако бихме искали да се изразим с днешни думи примерно следното: Ако някога, като човешки същества, се намирахме в духовния свят с нашите духовни и душевни изживявания, а сега сме пренесени във физическия свят и изобщо сме изправени пред един свят, който виждаме с нашите очи и разбираме с нашия разум, свързан с физическия мозък, причината за всичко това лежи не само в човека; и това, което трябва да бъде преодоляно, не може да бъде преодоляно само там, във вътрешния свят на човека така ние не бихме постигнали нищо особено.
Иранецът би продължил: Когато човекът е слязъл в материалния свят, промените са обхванали не само него, но и цялата природа, цялата Земя. Ето защо съвсем няма да е достатъчно, ако ние хората, оставим околния свят такъв, какъвто е и заявим: Всичко е само илюзия, Майя, и ние отново трябва да се издигнем в духовния свят. Защото в този случай ние ще променим себе си, но не и това, което трябва да бъде променено в целия заобикалящ ни свят. Той далеч не казваше: Да, навън се простира само Майя, но аз ще я преодолея в себе си и по този начин ще се издигна в духовния свят. Не, той казваше друго: Човекът принадлежи към целия видим свят, той е само една част от него.
към текста >>
Следователно, ако трябва да преобразим това, което е божествено у човека и което е сля зло от божествено-духовните висини, не бива да се ограничаваме само с това, което се на
мир
а у човека, а трябва да преобразим и целия останал свят.
Иранецът би продължил: Когато човекът е слязъл в материалния свят, промените са обхванали не само него, но и цялата природа, цялата Земя. Ето защо съвсем няма да е достатъчно, ако ние хората, оставим околния свят такъв, какъвто е и заявим: Всичко е само илюзия, Майя, и ние отново трябва да се издигнем в духовния свят. Защото в този случай ние ще променим себе си, но не и това, което трябва да бъде променено в целия заобикалящ ни свят. Той далеч не казваше: Да, навън се простира само Майя, но аз ще я преодолея в себе си и по този начин ще се издигна в духовния свят. Не, той казваше друго: Човекът принадлежи към целия видим свят, той е само една част от него.
Следователно, ако трябва да преобразим това, което е божествено у човека и което е сля зло от божествено-духовните висини, не бива да се ограничаваме само с това, което се намира у човека, а трябва да преобразим и целия останал свят.
Ето откъде блика смелият импулс на тези народи да пристъпят към преобразяване, към пресъздаване на света. Докато в Индия хората знаеха: Да, светът е направил крачка надолу и това, което сега предлага, е само Майя! хората на север твърдяха: Несъмнено, светът е в низходящо развитие, обаче ние сме длъжни да го променим по такъв начин, че той отново да стане духовен. Размисъл и съзерцание ето основните черти на древния индийски народ. Той се справи със света като нарече сетивните възприятия илюзия или Майя.
към текста >>
Те казваха: Всичко, което се на
мир
а около нас, е слязло долу от божествения свят; обаче човекът е призван да го върне отново там!
Докато в Индия хората знаеха: Да, светът е направил крачка надолу и това, което сега предлага, е само Майя! хората на север твърдяха: Несъмнено, светът е в низходящо развитие, обаче ние сме длъжни да го променим по такъв начин, че той отново да стане духовен. Размисъл и съзерцание ето основните черти на древния индийски народ. Той се справи със света като нарече сетивните възприятия илюзия или Майя. Напротив, основните черти на иранския и на другите северни народи бяха: целеустременост, външна енергия и воля за претворяване на природата и света.
Те казваха: Всичко, което се намира около нас, е слязло долу от божествения свят; обаче човекът е призван да го върне отново там!
Народностният характер на северните хора постигна своята връхна точка в лицето на неговите предводители, които бяха обучавани в тогавашните Мистерии. Пълното разбиране, макар и само във външен смисъл, на събитията, които се разиграваха източно и южно от Каспийско море, е възможно само тогава, когато го сравним с това, което ставаше на север, следователно в области, граничещи с днешен Сибир, с днешна Русия, и простиращи се чак до Европа. Тамошните хора бяха запазили до голяма степен старото ясновидство, и в известен смисъл постигаха равновесие между него и разумното мислене. Голяма част от тях можеха да виждат в духовния свят. Обаче тяхното ясновидство слезе на една по-низша степен, проявявайки се както бихме се изразили днес предимно под формата на низше астрално ясновидство, което на свой ред оказа определени последици за цялата общочовешка еволюция.
към текста >>
Категорично бих искал да подчертая: Като споменавам Заратустра, аз имам предвид едно Същество, което според древните гърци е живяло 5000 години преди Троянската
война
и, следователно, няма нищо общо с онзи Заратустра, за когото говори официалната история, както и с другия Заратустра, споменаван по времето на Дарий.
Така Заратустра или Зороастер постигна нещо забележително, нещо величествено. Той посочи на новото следатлантско човечество, лишено от своите Богове, реалната възможност отново да се издигне в духовния свят, и надеждата, че то може да постигне това тъкмо с помощта на силите, които го бяха свалили долу в условията на физическия свят. Древният индиец се издигаше в своя духовен свят чрез обучението Йога. Благодарение на Заратустра, пред хората се откри един нов път. Сега Заратустра имаше един забележителен покровител.
Категорично бих искал да подчертая: Като споменавам Заратустра, аз имам предвид едно Същество, което според древните гърци е живяло 5000 години преди Троянската война и, следователно, няма нищо общо с онзи Заратустра, за когото говори официалната история, както и с другия Заратустра, споменаван по времето на Дарий.
И така, Заратустра имаше като закрилник или покровител онзи, който по-късно можа да бъде наречен с общоприетото име Гущасб. Следователно, в лицето на Заратустра, ние сме изправени пред една могъща свещеническа натура, която ни насочва към великия Слънчев Дух, към Аура Маздао, към онова Същество, което следва да бъде предводител на хората по обратния им път от физическия към духовния свят. А в лицето на Гущасб сме изправени пред царствената природа на онзи, който беше готов да направи всичко възможно в областта на видимия свят, за да намерят там почва великите инспирации на Заратустра. Ето защо беше изключено, тези инспирации, тези намерения, които чрез Заратустра и Гущасб завладяваха древен Иран, да не се сблъскат с онези сили, които господстваха в земите непосредствено на север. От този сблъсък последва една от най-големите войни в световната история, макар и тя да е почти непозната за историците, понеже се разиграва в много отдалечени от нас епохи.
към текста >>
Като последица от тази
война
, продължила не десетилетия, а столетия, възникна едно особено настроение, което задълго се задържа във вътрешните области на Азия; то може да бъде обобщено приблизително по следния начин.
Следователно, в лицето на Заратустра, ние сме изправени пред една могъща свещеническа натура, която ни насочва към великия Слънчев Дух, към Аура Маздао, към онова Същество, което следва да бъде предводител на хората по обратния им път от физическия към духовния свят. А в лицето на Гущасб сме изправени пред царствената природа на онзи, който беше готов да направи всичко възможно в областта на видимия свят, за да намерят там почва великите инспирации на Заратустра. Ето защо беше изключено, тези инспирации, тези намерения, които чрез Заратустра и Гущасб завладяваха древен Иран, да не се сблъскат с онези сили, които господстваха в земите непосредствено на север. От този сблъсък последва една от най-големите войни в световната история, макар и тя да е почти непозната за историците, понеже се разиграва в много отдалечени от нас епохи. Става дума за един титаничен сблъсък между Иран и Туран.
Като последица от тази война, продължила не десетилетия, а столетия, възникна едно особено настроение, което задълго се задържа във вътрешните области на Азия; то може да бъде обобщено приблизително по следния начин.
Иранецът, или Заратустровият човек, си казваше приблизително следното: Накъдето и да погледнем, виждаме един свят, който наистина е слязъл от божествено-духовните висини, но все пак сега изглежда като нещо упадъчно, като нещо, което е отхвърлено от висините. Обаче трябва да предположим, че всичко около нас животни, растения, минерали през далечното минало е било горе, във висините, а сега тук, долу, е в състояние на упадък. Но човекът храни надеждата, че този физически свят отново ще се издигне горе. Да вземем например едно животно. Ако бихме превели на днешен език това, което живееше в чувствата на иранеца, и си представим как един учител се обръща към своите ученици, бихме могли да изразим нещата така: Погледни света около теб.
към текста >>
Животното, което се на
мир
а във вълка, и което ти виждаш с физическите си очи, също е смъкнато долу, също е в упадък.
Но човекът храни надеждата, че този физически свят отново ще се издигне горе. Да вземем например едно животно. Ако бихме превели на днешен език това, което живееше в чувствата на иранеца, и си представим как един учител се обръща към своите ученици, бихме могли да изразим нещата така: Погледни света около теб. По-рано всичко е било от духовно естество; сега всичко е смъкнато долу, всичко е в упадък. Да вземем например едно животно, един вълк.
Животното, което се намира във вълка, и което ти виждаш с физическите си очи, също е смъкнато долу, също е в упадък.
По-рано то не е проявявало своите лоши качества. Обаче ти, след като пробудиш твоите добри качества и духовни сили, ти можеш да опитомиш животното; ти можеш да вложиш в него своите собствени качества. И тогава ти можеш да направиш от вълка едно питомно куче, което ще ти служи. Така в кучето и вълка ти имаш два вида същества, които символизират две отделни направления в света. Хората, които прилагат своите духовни сили, за да култивират външния свят, бяха в състояние да опитомяват животните и да ги издигат до една по-висока степен, докато другите не прилагаха своите сили по този начин, оставяха животните такива, каквито бяха, поради което те трябваше да потънат в още по-дълбок упадък.
към текста >>
И онази
война
, за която окултната история ни съобщава толкова много и толкова конкретни подробности,
война
та между Арджасб и Гущасб, първият от които беше цар на туранците, а вторият цар на иранците и покровител на Заратустра, тази
война
като противоположност между Севера и Юга продължава макар и под формата на настроение още дълго там, в земите на Иран и Туран.
Ето как възникна тази забележителна двойнственост. Ето как усещаха нещата хората от Иран, хората на Заратустра, и тези усещания намериха израз също и в техните закони. Те искаха да изградят своя живот по такъв начин, че поривът към духовния свят да личи дори и във външното законодателство. Тази е външната последица на Заратустровото направление, на заратустризма. Противоположността между Иран и Туран трябва да ни стане напълно ясна.
И онази война, за която окултната история ни съобщава толкова много и толкова конкретни подробности, войната между Арджасб и Гущасб, първият от които беше цар на туранците, а вторият цар на иранците и покровител на Заратустра, тази война като противоположност между Севера и Юга продължава макар и под формата на настроение още дълго там, в земите на Иран и Туран.
Размислим ли върху този факт, ще видим как от Заратустра води началото си строго определено душевно направление, което се разпростира върху цялото човечество. Ето как трябваше да изглежда първоначалното описание на средата, на цялото обкръжение, в което беше поставен Заратустра. Защото ние знаем: онази индивидуалност, която се инкарнира в кръвта, преминала през 3 пъти по 14 поколения от Авраам насам и която в Евангелието на Матей се явява като Исус от Назарет, беше индивидуалността на Заратустра. Обаче ние трябваше да я потърсим първоначално там, където тя се яви за пръв път пред нас в хода на Следатлантската епоха. И сега за нас възниква въпросът: Каква беше всъщност кръвта, течаща през Авраам и следващите поколения в Предна Азия, кръвта, която се оказа най-подходяща за физическото тяло на идващия Заратустра?
към текста >>
51.
Лекция първа
GA_126 Окултна история
Ако вие си спомните за многото неща, които са се говорили през тези години, то във вашата душа може да възникне представа, че в древни времена и даже още във времената на следатлантското културно развитие - ако се върнем няколко хилядолетия назад във времената, предшестващи нашето, наричано обикновено историческо време, хората са имали повече или по-малко анормални ясновидски състояния; че между това, което ние днес наричаме трезво, ограничено само във физическия свят бодърстване, и безсъзнателното състояние на сън с неговото съмнително царство на сънищата, се е на
мир
ала област на съзнанието, чрез която човек се е потапял в духовната, спиритуална реалност.
Понеже нали това е най-прекрасният, най-значителният плод на духовния светоглед, защото колкото и сложно, колкото и детайлно да е разработено знанието, което придобиваме, в края на краищата ние все пак имаме пред себе си не сбор от догми, но в нас самите, в нашите сърца, в нашите души ние придобиваме чрез този духовнонаучен подход това, което ни повдига над тази гледна точка, която ние можем да придобием при каквото и да е друго разглеждане на света. Не догми, не наставления, не голо знание получаваме ние, а чрез нашето познание ставаме други хора. В известно отношение, за такива раздели на духовната наука, като тези, които ще разглеждаме, е нужно душевно разбиране, не интелектуално, а душевно разбиране, което, вероятно, на много места е длъжно да бъде склонно да изслушва и приема намеци, които биха станали твърде груби, ако ги очертаем с по-резки контури. Аз искам да извикам у вас, скъпи мои приятели, представата, че в целия исторически процес на развитие на човечеството, в продължение на всички хилядолетия чак до наши дни, зад цялото човешко развитие и човешка деятелност стоят в качеството на ръководители, в качеството на водачи духовни същества, духовни индивидуалности и че по отношение на най-великите, най-важните факти на историческия процес този или онзи човек с цялата негова душа, с цялото му същество се явява като инструмент на стоящите зад него планомерно действащи индивидуалности. Но ако ние искаме да разберем удивителните и тайнствени връзки между по-ранното и по-късното в историческото развитие, ние трябва да усвоим цял куп понятия, които ги няма в ежедневния живот.
Ако вие си спомните за многото неща, които са се говорили през тези години, то във вашата душа може да възникне представа, че в древни времена и даже още във времената на следатлантското културно развитие - ако се върнем няколко хилядолетия назад във времената, предшестващи нашето, наричано обикновено историческо време, хората са имали повече или по-малко анормални ясновидски състояния; че между това, което ние днес наричаме трезво, ограничено само във физическия свят бодърстване, и безсъзнателното състояние на сън с неговото съмнително царство на сънищата, се е намирала област на съзнанието, чрез която човек се е потапял в духовната, спиритуална реалност.
И това, което учените господа, които измислят толкова митове и легенди в науката, изобразяват като народна поетическа фантазия, в действителност, ние знаем, се свежда до древното ясновидство, до ясновидските състояния на човешката душа, която в онези времена е виждала ставащото зад физическото битие и е изразявала видяното в образите от митовете, а също от приказките и легендите. Така че, когато имаме пред себе си древни, при това наистина древни митове, приказки и предания, ние можем да намерим в тях повече знания, мъдрост и истина, отколкото в нашата сегашна абстрактна ученост и наука. По такъв начин, когато ние обръщаме нашия поглед към много древни времена, ние го обръщаме, така да се каже, към ясновиждащия човек. И ние знаем, как това ясновидство намалява все повече и повече в различните народи през различните времена. Днес, в лекцията по случай Рождество1, аз даже обърнах внимание на това, че в Европа сравнително до много късно са съществували остатъци от древното ясновидство.Угасването на ясновидството и появяването на съзнанието, ограничено само от физическия план, се извършва при различните народи по различно време.
към текста >>
Всъщност така можем да разбираме хората само от трите последни хилядолетия, тоест, хората от това хилядолетие, което завършва с рождението на Христос Исус, и след това хората от първото и второ християнско хилядолетие, в което ние самите се на
мир
аме.
За външната история в нашето време то съществува само там, където чрез средствата днес, достъпни за човека, съзнателно пак се търси връзка между това, което живее в човешката душа, и духовните, спиритуални светове. И така, в древни времена, когато човек се е взирал в своята душа, тази душа е таила в себе си не само това, на което се е научила от физическия свят, което е премислила по повод на нещата от физическия свят, но в нея непосредствено е живяло това, което ние сме описвали например, като издигащите се в духовните светове над човека духовни йерархии. Това е действало чрез инструмента на човешката душа долу на физически план, и хората са знаели, че са свързани с индивидуалностите от тези висши йерархии. Когато се обръщаме назад, дори към египетско-халдейската епоха, разбира се, ние трябва да визираме тук по-древни епохи, то ние виждаме там хора, представляващи исторически личности, но ние не можем да ги разберем, ако ги приемаме за исторически личности в съвременния смисъл на думата. Когато говорим днес за исторически лица, ние, като хора от материалистическата епоха, сме убедени в това, че в хода на историята действат само импулси и намерения на дадените лица.
Всъщност така можем да разбираме хората само от трите последни хилядолетия, тоест, хората от това хилядолетие, което завършва с рождението на Христос Исус, и след това хората от първото и второ християнско хилядолетие, в което ние самите се намираме.
Платон2, Сократ3, може би също и Талес4 и Перикъл5 - това са хора, които можем още да разбираме като приличащи на нас. Но ако се върнем по-назад, то тази възможност да разбираме хората, се прекратява, ако ги разбираме само по аналогия с хората от настоящето време. Така не можем да разбираме вече, да кажем, египетския Хермес, великия учител на египетската култура, не можем да разбираме Заратустра и още повече - Мойсей. Когато излизаме извън пределите на хилядолетието, предшестващо християнското летоброене, то сме длъжни вече да се съобразяваме с това, че навсякъде, където имаме работа с исторически личности, зад тях стоят по-високи индивидуалности, по-високи йерархии; човешките личности са като обсебени от тях, разбира се, в добрия смисъл на думата. И тука се открива своеобразно явление, без познаването на което не можем да разберем хода на историческото развитие.
към текста >>
Това е подобно на онова, или ако това, което е обяснимо чрез висшите закони за предшестващия период, става обяснение чрез законите на физическия свят за следващия; как, като че ли то се е спуснало с една степен, по-долу е огрубяло, станало е по-физическо - пред нас на
мир
аме ред отражения във физическия свят на великите събития от предшестващите периоди.
Върху тези духовни индивидуалности трябва да отправим погледа на нашата душа, така че наистина можем да видим човека, който стои на физически план, а зад него действа същество от висшите йерархии, което като че ли отзад държи този човек и го поставя на мястото, на което той трябва да стои в развитието на човечеството. От тази гледна точка вече е достатъчно интересно да се изяснят съотношенията между действително важните събития, исторически определящите събития на египетско-халдейската и гръко-римската епоха. Тези две културни епохи следват една след друга, и ние ще тръгнем отначало, да кажем, от 2800, 3200, 3500 години до нашето летоброене, което сравнително съвсем не е толкова далеко. Още повече, това открива вече и старата история, ние не разбираме какво е ставало тогава; ние ще разберем това само ако видим зад историческите лица по-високите индивидуалности. Но после се оказва, че в четвъртия, в гръко-римския период, ние имаме като че ли повторение на всички важни неща, които са се случили в третия период.
Това е подобно на онова, или ако това, което е обяснимо чрез висшите закони за предшестващия период, става обяснение чрез законите на физическия свят за следващия; как, като че ли то се е спуснало с една степен, по-долу е огрубяло, станало е по-физическо - пред нас намираме ред отражения във физическия свят на великите събития от предшестващите периоди.
Аз искам да дам днес въведение и затова ще покажа как в един значителен мит ни е даден един от най-важните факти на египетско-халдейската епоха и как после това събитие се отразява в гръко-римската епоха, но на една степен по-ниско. Аз искам да съпоставя два паралелни факта, които принадлежат един на друг в окултно отношение; единият от тях е с половин степен по-високо, другият стои напълно на физическата земя, но като че ли е станал физическа сянка на духовното събитие от по-ранната епоха. Такива събития, зад които стоят сили от висшите йерархии, човечеството външно е могло да изрази само посредством митове. Но ние виждаме какво именно се намира зад мита, който ни описва като най-важно събитие това, което излиза от халдейската епоха. Да се спрем само на главните черти на мита.
към текста >>
Но ние виждаме какво именно се на
мир
а зад мита, който ни описва като най-важно събитие това, което излиза от халдейската епоха.
Но после се оказва, че в четвъртия, в гръко-римския период, ние имаме като че ли повторение на всички важни неща, които са се случили в третия период. Това е подобно на онова, или ако това, което е обяснимо чрез висшите закони за предшестващия период, става обяснение чрез законите на физическия свят за следващия; как, като че ли то се е спуснало с една степен, по-долу е огрубяло, станало е по-физическо - пред нас намираме ред отражения във физическия свят на великите събития от предшестващите периоди. Аз искам да дам днес въведение и затова ще покажа как в един значителен мит ни е даден един от най-важните факти на египетско-халдейската епоха и как после това събитие се отразява в гръко-римската епоха, но на една степен по-ниско. Аз искам да съпоставя два паралелни факта, които принадлежат един на друг в окултно отношение; единият от тях е с половин степен по-високо, другият стои напълно на физическата земя, но като че ли е станал физическа сянка на духовното събитие от по-ранната епоха. Такива събития, зад които стоят сили от висшите йерархии, човечеството външно е могло да изрази само посредством митове.
Но ние виждаме какво именно се намира зад мита, който ни описва като най-важно събитие това, което излиза от халдейската епоха.
Да се спрем само на главните черти на мита. Този мит гласи следното. Някога е имало велик цар на име Гилгамеш. Вече този, който може да съди за такива неща, по името ще разбере7, че ние имаме работа не просто с цар на физически план, но със стоящо зад него божество, със стояща зад него духовна индивидуалност, от която е бил обсебен царят на град Урук8 и която е действала чрез него. Така че ние имаме работа с това, което в реален смисъл трябва да наречем бого-човек.
към текста >>
Такива са образите от този мит; ние виждаме какви дълбини на историческите събития се на
мир
ат зад този мит.
Вече този, който може да съди за такива неща, по името ще разбере7, че ние имаме работа не просто с цар на физически план, но със стоящо зад него божество, със стояща зад него духовна индивидуалност, от която е бил обсебен царят на град Урук8 и която е действала чрез него. Така че ние имаме работа с това, което в реален смисъл трябва да наречем бого-човек. На нас ни се разказва, че той тормози град Урук. Град Урук се обръща към своята богиня Аруру и тази богиня създава помощник. От земята израства този герой.
Такива са образите от този мит; ние виждаме какви дълбини на историческите събития се намират зад този мит.
Богинята прави да възникне от земята Енкиду, своего рода човешко същество, което по отношение на Гилгамеш изглежда по-низшо, разказва се, че то е имало животинска кожа, че той е бил покрит с косми, че е бил като див; обаче в неговата дивост е живяла боговдъхновеност, древно ясновидство, ясно-знание, древно ясновидско съзнание. Енкиду се запознава с жена от Урук и вследствие на това попада в града. Той става приятел с Гилгамеш и благодарение на това в града настъпва мир. И ето, Гилгамеш и Енкиду управляват заедно. Но един от съседните градове похищава от града на Енкиду и Гилгамеш богинята на града Ищар.
към текста >>
Той става приятел с Гилгамеш и благодарение на това в града настъпва
мир
.
Град Урук се обръща към своята богиня Аруру и тази богиня създава помощник. От земята израства този герой. Такива са образите от този мит; ние виждаме какви дълбини на историческите събития се намират зад този мит. Богинята прави да възникне от земята Енкиду, своего рода човешко същество, което по отношение на Гилгамеш изглежда по-низшо, разказва се, че то е имало животинска кожа, че той е бил покрит с косми, че е бил като див; обаче в неговата дивост е живяла боговдъхновеност, древно ясновидство, ясно-знание, древно ясновидско съзнание. Енкиду се запознава с жена от Урук и вследствие на това попада в града.
Той става приятел с Гилгамеш и благодарение на това в града настъпва мир.
И ето, Гилгамеш и Енкиду управляват заедно. Но един от съседните градове похищава от града на Енкиду и Гилгамеш богинята на града Ищар. Тогава те двамата предприемат поход срещу града-похитител. Те побеждават неговия цар и връщат обратно богинята на града. И ето, богинята отново е в Урук.
към текста >>
И така, аз поставих пред вас образите от мита, значителния мит за Гилгамеш, мит, който, както ние виждаме, ще ни поведе в духовните дълбини, които се на
мир
ат преди халдейско-вавилонския културен период.
И ето, с тези своеобразни еликсири на живота Гилгамеш се отправя по-нататък. Той преминава през нещо като потапяне в кладенец на младостта и пак достига до бреговете на своята родина, която се простира около Тигър и Ефрат. Змия отмъква силата на еликсира на живота и той без този еликсир идва в своята страна, но все пак със съзнанието, че съществува безсмъртие, и изпълнен с мъка, вижда все пак духа на Енкиду. Той действително му се явява и от разговора, който тогава протича, ние узнаваме по какъв начин е могло да възникне съзнание, свързано с духовния свят, за културата на египетско-халдейската епоха. Много важни са тези отношения на Гилгамеш и Енкиду.
И така, аз поставих пред вас образите от мита, значителния мит за Гилгамеш, мит, който, както ние виждаме, ще ни поведе в духовните дълбини, които се намират преди халдейско-вавилонския културен период.
Аз исках да извикам пред вас тези образи, които ще покажат, че тук имаме две индивидуалности: една индивидуалност, в която се изявява божествено-духовна същност - това е Гилгамеш; другата - повече човек, но при това такава, че бихме я нарекли млада душа, която е преминала още малко инкарнации и затова все още носи древното ясновидство в по-късно време - това е Енкиду. Външно Енкиду е изобразен облечен в животинска кожа. С това ни се показва неговата дивост, но пък благодарение на тази дивост той, от една страна, е надарен още с древното ясновидство, а от друга страна, той е млада душа, която е преминала много по-малко инкарнации от другите, стоящи на върха на развитието души. По такъв начин Гилгамеш ни представя същност, която е узряла за посвещение, но не е могла да достигне това посвещение, защото пътят на Запад е път към посвещение, който не е бил изминат до края. Ние виждаме, от една страна, в Гилгамеш, истинския основател на халдейско-вавилонската култура и действащата зад него божествено-духовна същност, разновидност на дух на Огъня, и след това редом с него друга индивидуалност, млада душа, Енкиду, индивидуалност, която чак по-късно се е спуснала в земно въплъщение.
към текста >>
Като последствие от действията на Александър Велики, това по чудесен начин се изразява във факта, че на това място, където се е на
мир
ала арената на египетско-халдейската култура, се основава Александрия14, за да бъде разположена като в центъра, точно там, където така мощно е бил представен третият, египетско-вавилонско-халдейски период.
Зад това се крие дълбока истина. Като сянка на Гилгамеш стои Александър Велики в четвъртия, гръко-римски период, като проекция на духовното на физически план. И Енкиду, проектиран на физически план - това е Аристотел13, учителят на Александър Велики! Колкото и да е учудващо, Александър и Аристотел стоят един до друг подобно на Гилгамеш и Енкиду. И ние виждаме, как Александър Велики пренася това, което е било дадено от Гилгамеш на халдейско-вавилонската култура, в първата третина от четвъртия следатлантски период, но преведено на законите на физическия план.
Като последствие от действията на Александър Велики, това по чудесен начин се изразява във факта, че на това място, където се е намирала арената на египетско-халдейската култура, се основава Александрия14, за да бъде разположена като в центъра, точно там, където така мощно е бил представен третият, египетско-вавилонско-халдейски период.
И всичко е трябвало да се срещне в този Александрийски център на културата. Там, действително, постепенно се събрали всички културни течения на следатлантската епоха, които е трябвало да се срещнат. Те като в център се срещнали именно в Александрия, на това място, което е установено на арената на третия културен период, но има характер на четвърти период. Александрия преживяла възникването на християнството. Да, и най-важните за четвъртия културен период неща се развили в Александрия чак тогава, когато християнството вече го е имало.
към текста >>
Личностите, които се на
мир
ат тук пред нас, имат, така да се каже, всичко в себе си; отсега нататък ние вече много малко виждаме силите, които от висшите йерархии ги направляват и ги поставят на тяхното място.
Да, и най-важните за четвъртия културен период неща се развили в Александрия чак тогава, когато християнството вече го е имало. Там действали велики учени, там се сливали преди всичко трите най-съществени културни течения: древно езическо-гръцкото, християнското и мойсеево-еврейското. Те били в Александрия заедно, те действали там едно в друго. И би било немислимо, ако културата на Александрия, построена изцяло на личността, би могла да бъде приведена в действие по друг начин, освен чрез същество, обхванато от личностното начало, какъвто е бил Александър Велики. Защото чрез Александрия, чрез този културен център всичко това, което по-рано е било свръхлично, което по-рано се е издигало от човешката личност към висшите духовни светове, приело личен характер.
Личностите, които се намират тук пред нас, имат, така да се каже, всичко в себе си; отсега нататък ние вече много малко виждаме силите, които от висшите йерархии ги направляват и ги поставят на тяхното място.
Всички различни мъдреци и философи, действащи в Александрия, представят древната мъдрост, изцяло пренесена в човешки-личното; от тях навсякъде звучи личното. В това е особеното: всичко, което в древното езичество е било обяснявано благодарение на това, че винаги се е казвало как боговете се спускали долу и се съединявали с човешките дъщери, за да произлязат героите, в Александрия се пренася в личната активност на човека. Какви форми е приело в Александрия юдейството, културата на Мойсей, ние можем да видим от това, което ни показва епохата, когато християнството вече е съществувало. Няма вече нищо от тези дълбоки постижения на връзките на света на хората с духовния свят, както това все пак е било във времената на пророците, както това още може да се намери даже в последните две столетия до началото на нашето летоброене. В юдейството всичко също станало лично.
към текста >>
Като индивидуално човешко изживяване е трябвало да бъде преживяно от орфиците това, как човек, преминавайки определен мистериен път, така да се каже, преодолява себе си във външния свят, с цялото си същество се разкъсва на части, престава да на
мир
а в себе си самия себе си.
Тук ние имаме пак такава проекция на външен физически план на нещо предишно, по-духовно. В древните орфически мистерии17 е имало една удивителна личност, преминала през тайните на тези мистерии; тя принадлежала към най-привлекателните, най-интересните ученици на древните гръцки орфически мистерии. Тя е била добре подготвена благодарение на определено келтско тайно обучение, преминато от нея в по-ранни въплъщения. С дълбока последователност е търсила тази индивидуалност тайните на орфическите мистерии. Учениците в орфическите тайни чрез собствената си душа е трябвало да преживеят това, което се съдържа в мита за Дионис Загрей, който бил разкъсан на части от титаните, но чието тяло Зевс издигнал към висшия живот.
Като индивидуално човешко изживяване е трябвало да бъде преживяно от орфиците това, как човек, преминавайки определен мистериен път, така да се каже, преодолява себе си във външния свят, с цялото си същество се разкъсва на части, престава да намира в себе си самия себе си.
В същото време, когато обичайното познание за животни, растения и минерали е само отвлечено познание, тъй като ние оставаме вън от тях, този, който иска да достигне действително познание в окултен смисъл, трябва да се упражнява в това, като че ли се намира вътре в животните, растенията, минералите, въздуха и водата, изворите и горите, камъните и звездите, другите хора, като че ли е едно цяло с тях. И въпреки това той като орфик трябва да развие в себе си силна вътрешна душевна сила, че бидейки възстановен като събрана в себе си индивидуалност, да тържествува над раздробеността на външния свят. Ако това, върху което току-що ви обърнах внимание, е ставало човешко преживяване, то се отнасяло по определен начин към най-висшето, което може да се преживее като тайна на посвещението. И много ученици в орфическите мистерии преминали през такива изживявания, преживели по такъв начин своето разкъсване в света и с това преминали през най-висшето, което в дохристиянските времена е могло да бъде постигнато като своего рода подготовка за християнството. Към учениците на орфическите мистерии принадлежи и тази привлекателна личност, чието външно име не е достигнало до потомците, но която изпъква в качеството си на ученик в орфическите мистерии и върху която аз сега ви обръщам внимание.
към текста >>
В същото време, когато обичайното познание за животни, растения и минерали е само отвлечено познание, тъй като ние оставаме вън от тях, този, който иска да достигне действително познание в окултен смисъл, трябва да се упражнява в това, като че ли се на
мир
а вътре в животните, растенията, минералите, въздуха и водата, изворите и горите, камъните и звездите, другите хора, като че ли е едно цяло с тях.
В древните орфически мистерии17 е имало една удивителна личност, преминала през тайните на тези мистерии; тя принадлежала към най-привлекателните, най-интересните ученици на древните гръцки орфически мистерии. Тя е била добре подготвена благодарение на определено келтско тайно обучение, преминато от нея в по-ранни въплъщения. С дълбока последователност е търсила тази индивидуалност тайните на орфическите мистерии. Учениците в орфическите тайни чрез собствената си душа е трябвало да преживеят това, което се съдържа в мита за Дионис Загрей, който бил разкъсан на части от титаните, но чието тяло Зевс издигнал към висшия живот. Като индивидуално човешко изживяване е трябвало да бъде преживяно от орфиците това, как човек, преминавайки определен мистериен път, така да се каже, преодолява себе си във външния свят, с цялото си същество се разкъсва на части, престава да намира в себе си самия себе си.
В същото време, когато обичайното познание за животни, растения и минерали е само отвлечено познание, тъй като ние оставаме вън от тях, този, който иска да достигне действително познание в окултен смисъл, трябва да се упражнява в това, като че ли се намира вътре в животните, растенията, минералите, въздуха и водата, изворите и горите, камъните и звездите, другите хора, като че ли е едно цяло с тях.
И въпреки това той като орфик трябва да развие в себе си силна вътрешна душевна сила, че бидейки възстановен като събрана в себе си индивидуалност, да тържествува над раздробеността на външния свят. Ако това, върху което току-що ви обърнах внимание, е ставало човешко преживяване, то се отнасяло по определен начин към най-висшето, което може да се преживее като тайна на посвещението. И много ученици в орфическите мистерии преминали през такива изживявания, преживели по такъв начин своето разкъсване в света и с това преминали през най-висшето, което в дохристиянските времена е могло да бъде постигнато като своего рода подготовка за християнството. Към учениците на орфическите мистерии принадлежи и тази привлекателна личност, чието външно име не е достигнало до потомците, но която изпъква в качеството си на ученик в орфическите мистерии и върху която аз сега ви обръщам внимание. Вече юноша а след това много години поред тази личност е била тясно свързана с всички гръцки орфически умове; тя действала във времето, предшестващо възникването на гръцката философия, и което вече не се отбелязва в книгите по история на философията.
към текста >>
И ето, вижте, индивидуалността, която е била в този ученик на орфическите мистерии, ние на
мир
аме при изследване в Хрониката Акаша отново въплътена в четвъртото столетие от християнското летоброене.
И много ученици в орфическите мистерии преминали през такива изживявания, преживели по такъв начин своето разкъсване в света и с това преминали през най-висшето, което в дохристиянските времена е могло да бъде постигнато като своего рода подготовка за християнството. Към учениците на орфическите мистерии принадлежи и тази привлекателна личност, чието външно име не е достигнало до потомците, но която изпъква в качеството си на ученик в орфическите мистерии и върху която аз сега ви обръщам внимание. Вече юноша а след това много години поред тази личност е била тясно свързана с всички гръцки орфически умове; тя действала във времето, предшестващо възникването на гръцката философия, и което вече не се отбелязва в книгите по история на философията. Обаче това, което е отбелязано с имената на Талес и Хераклит, е отзвук от това, което правили по-рано на свой ред учениците в мистериите. Към тези ученици в мистериите принадлежи този, за който ви говоря сега като за ученик на орфическите мистерии, който по-късно все пак имал за свой ученик Ферекид от Сирос18, и за когото беше споменато няколко години преди това в мюнхенския цикъл лекции "Изтока в светлината на Запада".
И ето, вижте, индивидуалността, която е била в този ученик на орфическите мистерии, ние намираме при изследване в Хрониката Акаша отново въплътена в четвъртото столетие от християнското летоброене.
Ние я намираме в нейната нова инкарнация, поставена в жизнената среда на Александрия, при това орфическите тайни са пренесени в личните преживявания, разбира се, на по-висш порядък. Забележително е как всичко това при новата инкарнация е било преведено в личните преживявания. Ние виждаме тази индивидуалност, родила се отново в края на четвъртото столетие на християнската ера като дъщеря на великия математик Теон. Ние виждаме, как в нейната душа оживява всичко това, което е могло да бъде преживяно в орфическите мистерии при съзерцанието на великите математически, ясни мирови съотношения. Сега всичко това е личен талант, лична способност.
към текста >>
Ние я на
мир
аме в нейната нова инкарнация, поставена в жизнената среда на Александрия, при това орфическите тайни са пренесени в личните преживявания, разбира се, на по-висш порядък.
Към учениците на орфическите мистерии принадлежи и тази привлекателна личност, чието външно име не е достигнало до потомците, но която изпъква в качеството си на ученик в орфическите мистерии и върху която аз сега ви обръщам внимание. Вече юноша а след това много години поред тази личност е била тясно свързана с всички гръцки орфически умове; тя действала във времето, предшестващо възникването на гръцката философия, и което вече не се отбелязва в книгите по история на философията. Обаче това, което е отбелязано с имената на Талес и Хераклит, е отзвук от това, което правили по-рано на свой ред учениците в мистериите. Към тези ученици в мистериите принадлежи този, за който ви говоря сега като за ученик на орфическите мистерии, който по-късно все пак имал за свой ученик Ферекид от Сирос18, и за когото беше споменато няколко години преди това в мюнхенския цикъл лекции "Изтока в светлината на Запада". И ето, вижте, индивидуалността, която е била в този ученик на орфическите мистерии, ние намираме при изследване в Хрониката Акаша отново въплътена в четвъртото столетие от християнското летоброене.
Ние я намираме в нейната нова инкарнация, поставена в жизнената среда на Александрия, при това орфическите тайни са пренесени в личните преживявания, разбира се, на по-висш порядък.
Забележително е как всичко това при новата инкарнация е било преведено в личните преживявания. Ние виждаме тази индивидуалност, родила се отново в края на четвъртото столетие на християнската ера като дъщеря на великия математик Теон. Ние виждаме, как в нейната душа оживява всичко това, което е могло да бъде преживяно в орфическите мистерии при съзерцанието на великите математически, ясни мирови съотношения. Сега всичко това е личен талант, лична способност. Сега даже тази индивидуалност се е нуждаела от баща-математик, за да има нещо унаследено; толкова лични е трябвало да бъдат тези способности.
към текста >>
Ние виждаме, как в нейната душа оживява всичко това, което е могло да бъде преживяно в орфическите мистерии при съзерцанието на великите математически, ясни
мир
ови съотношения.
Към тези ученици в мистериите принадлежи този, за който ви говоря сега като за ученик на орфическите мистерии, който по-късно все пак имал за свой ученик Ферекид от Сирос18, и за когото беше споменато няколко години преди това в мюнхенския цикъл лекции "Изтока в светлината на Запада". И ето, вижте, индивидуалността, която е била в този ученик на орфическите мистерии, ние намираме при изследване в Хрониката Акаша отново въплътена в четвъртото столетие от християнското летоброене. Ние я намираме в нейната нова инкарнация, поставена в жизнената среда на Александрия, при това орфическите тайни са пренесени в личните преживявания, разбира се, на по-висш порядък. Забележително е как всичко това при новата инкарнация е било преведено в личните преживявания. Ние виждаме тази индивидуалност, родила се отново в края на четвъртото столетие на християнската ера като дъщеря на великия математик Теон.
Ние виждаме, как в нейната душа оживява всичко това, което е могло да бъде преживяно в орфическите мистерии при съзерцанието на великите математически, ясни мирови съотношения.
Сега всичко това е личен талант, лична способност. Сега даже тази индивидуалност се е нуждаела от баща-математик, за да има нещо унаследено; толкова лични е трябвало да бъдат тези способности. Така се взираме ние назад към тези времена, когато човек още е бил свързан с духовните светове, както е било с този орфик, така виждаме ние неговия сянков образ сред тези, които са учили в Александрия на границата между четвърти и пети век. Тази индивидуалност не е възприела още нищо от това, което, може да се каже, е позволявало на хората да не забелязват сенчестите страни в началото на християнството; понеже твърде ярко е било в тази душа всичко това, което е било отзвук от орфическите мистерии, твърде ярко, за да би могла тя да бъде озарена от различната светлина, която произлиза от Христовото събитие. Това, което е излизало наоколо като християнство, например чрез Теофил или Кирил, е било такова, че тази индивидуалност на орфик, която е приела сега личен характер, е могла да каже и даде неща по-велики и по-мъдри от тези, които са представлявали християнството в Александрия в това време.
към текста >>
И наистина, символично е действала
мир
овата карма.
Това било достатъчно, омразата, надъхана в охраната, да се насочи срещу издигнатата личност на отново въплътения ученик на Орфей. Тя била още млада, но въпреки нейната младост, въпреки това, че като жена е трябвало в хода на дългото обучение да се сблъска с големи трудности, се издигнала до такава светлина, която била по-висша от цялата мъдрост, от цялото познание на това време. Удивително, как в залите, където говори Хипатия19, понеже така се казвал отново въплътеният орфик, как там в Александрия към възторжените слушатели слизала най-чистата, най-светла мъдрост. Тя сваляла в краката й не само стари езичници, но и такива проникновени, дълбоки християни като Синезий20. Тя имала голямо влияние в Александрия, и в Хипатия е могло да бъде преживяно пренесеното в личността възраждане на древната езическа мъдрост на Орфей.
И наистина, символично е действала мировата карма.
Това, което е представлявало тайната на нейното посвещение, е било действително проектирано като сянка на физически план. С това ние засягаме събитие, което е действало символично и е било важно за много от това, което се извършва в историческите времена. Ние засягаме едно от тези събития, които само външно се проявяват като мъченическа смърт; те представляват символ, в който се изразяват духовни сили и значения. Яростта на тези, които обкръжавали архиепископа на Александрия, се стоварила върху Хипатия в мартенските дни на 415 година. Решили да се избавят от нейната власт, от нейната духовна власт.
към текста >>
6. Гръцките герои (Херакъл, Тезей и др.), прославили се с легендарни подвизи (с тях е отбелязано преминаването на степените на посвещение в мистериите), са определили характера на епохата, завършила с излизането на гърците на арената на историята към времето на Троянската
война
(1194-1184 пр.Р.Х.).
3. Сократ (470-399 пр.Р.Х.). 4. Талес (ок. 624-546 пр.Р.Х.). 5. Перикъл (ок. 495-429 пр.Р.Х.).
6. Гръцките герои (Херакъл, Тезей и др.), прославили се с легендарни подвизи (с тях е отбелязано преминаването на степените на посвещение в мистериите), са определили характера на епохата, завършила с излизането на гърците на арената на историята към времето на Троянската война (1194-1184 пр.Р.Х.).
7. Името Гилгамеш се превежда като "бог - господар на огъня". 8. Така е наречен в Библията града на Гилгамеш (Бит. 10, 10) (Урук - в клинописните текстове). Урук-Урук бил голям град, ограден при Гилгамеш (ок. 2700 пр.Р.Х.) със стена дълга 10 км; с него е съперничи град Киш, с който Гилгамеш е воювал.
към текста >>
17. Тайнства, провеждани от тракийския поет и певец Орфей (един от бодхисатвите в антропософския смисъл на понятието (бел.пр., Е.М.), живял, по сведения на древните автори, две поколения преди Троянската
война
.
неподдаващо се на по-нататъшно деление ядро, оставащо след всички външни проявления и характеризиращо човека в неговата неповторимост в интимната му същност". 13. Аристотел (384-332 пр.Р.Х.). 14. Александрия в Египет е основана в делтата на Нил от Александър Велики в 332 г. пр.Р.Х. 15. Теофил - патриарх на Александрия (385-412). 16. Кирил - племенник и приемник на Теофил в Александрийската катедра (412-444).
17. Тайнства, провеждани от тракийския поет и певец Орфей (един от бодхисатвите в антропософския смисъл на понятието (бел.пр., Е.М.), живял, по сведения на древните автори, две поколения преди Троянската война.
18. Ферекид от Сирос (ок. 584-499 пр.Р.Х.) - съвременник на "седемте мъдреци", ученик на Питак и учител на Питагор. За учението на Ферекид виж лекцията на Рудолф Щайнер от 26 август 1909 г., GA 113. 19. Хипатия (Ипатия) (ок. 380-415) - философ и математик, глава на неоплатоническата школа в Александрия на границата на IV-V в.
към текста >>
52.
Лекция шеста
GA_126 Окултна история
И ето, ако ние го разгледаме, то тук особено може да ни се открие колко характерно протича културата; защото това, което е ставало в трите предидущи култури, и това, което следва, се модифицира по съвършено различен начин от на
мир
ащото се вън от човека.
Оттук, като правило, ние можем да си представим хода на човешкия културен живот схематично така: отначало ние виждаме как от неопределените дълбини се извършва подем на човешката култура до някаква връхна точка, след това виждаме как този културен живот се отдръпва и при това по-бавно, отколкото е придошъл. Това, което е донесла дадена културна епоха, дълго живее после, вплита се в различни последващи течения и народни култури и се изгубва, както би се изгубил поток, вливащ се не в морето, а разливащ се по равнината. Но докато се разлива, се подготвя нова култура, която, така да се каже, при залеза на старата култура е била още незабележима, за да започне от своя страна после собствено развитие, свой подем и да способства по такъв или сходен начин за придвижването на човечеството напред. Ако искаме да си представим културно развитие, характерно в най-значителен смисъл, то ние можем да почувстваме, че такова трябва да бъде развитието, в което общочовешкото, действието на "аз" с "аз" присъства по най-забележим начин. Това е имало място в древна Гърция, както показахме.
И ето, ако ние го разгледаме, то тук особено може да ни се открие колко характерно протича културата; защото това, което е ставало в трите предидущи култури, и това, което следва, се модифицира по съвършено различен начин от намиращото се вън от човека.
Защото това, което се съдържа в самия човек, с което човек, така да се каже, въздейства върху света, от всичко, което от свръхсетивните сили най-човешки се проявява в него - това ни е дадено в средния, в четвъртия културен период. Но за Гърция трябва да кажем още и следното. Тя е предшествана от третия период; той затихнал и докато се отдръпвал, се подготвяла Гърция. И така по време на отлива на вавилонската култура, която е текла от изток на запад, на този малък южен полуостров на Европа, наричан от нас Гърция, е било посято семето на това, което трябвало да избликне в човечеството като поток на новия живот. И макар че трябва да кажем, че този гръцки живот изразил чисто човешкото, това, което човек може да намери изцяло в себе си, изразил го в най-силния смисъл на думата, не трябва да мислим, че такива неща не се нуждаят от подготовка.
към текста >>
И такa, трябва да кажем: там, където Гърция изглежда за външния наблюдател по такъв начин, че все едно при нея всичко възниква само от чисто човешкото, там Гърция има вече зад гърба си тази епоха, когато тя се е на
мир
ала под влияние на ученията на висшите духовни същества.
Но за Гърция трябва да кажем още и следното. Тя е предшествана от третия период; той затихнал и докато се отдръпвал, се подготвяла Гърция. И така по време на отлива на вавилонската култура, която е текла от изток на запад, на този малък южен полуостров на Европа, наричан от нас Гърция, е било посято семето на това, което трябвало да избликне в човечеството като поток на новия живот. И макар че трябва да кажем, че този гръцки живот изразил чисто човешкото, това, което човек може да намери изцяло в себе си, изразил го в най-силния смисъл на думата, не трябва да мислим, че такива неща не се нуждаят от подготовка. Също и това, което назоваваме чисто човешко, отначало е трябвало да бъде преподадено на хората от свръхсетивните сили в мистериите, подобно на още по-голямата свобода, която трябва да бъде подготвена за шестата културна епоха, и която носят в себе си и преподават в свръхсетивните светове съответстващите водачи на човешкото развитие.
И такa, трябва да кажем: там, където Гърция изглежда за външния наблюдател по такъв начин, че все едно при нея всичко възниква само от чисто човешкото, там Гърция има вече зад гърба си тази епоха, когато тя се е намирала под влияние на ученията на висшите духовни същества.
Тези духовни същества са й дали възможността да се издигне до чисто човешката висота. И ето защо това, което наричаме днес гръцка култура, ако го проследим в обратно направление, се губи в бездните на доисторическите времена, когато като основа на гръцката култура се създавало в храмовите мистерии това, което после, като наследство от древната мъдрост на храмовете, по грандиозен начин било изразено в поетическа форма от Омир и Есхил1. Значи, това, което в тези недостижими образи така величествено застава пред нас, ние трябва да го разглеждаме така, сякаш тези хора наистина преработвали в своята душа нещо такова, което е било напълно тяхно душевно съдържание, непрекъснато действие на "аз" с "аз", но което отначало е било внесено в тези души в свещените храмови центрове от висшите същества. Затова толкова непостижимо дълбоко и толкова непостижимо велико е това, което живее в произведенията на Омир и Есхил. Само не и Есхил в превод на Виламовиц2.
към текста >>
И ето защо това, което наричаме днес гръцка култура, ако го проследим в обратно направление, се губи в бездните на доисторическите времена, когато като основа на гръцката култура се създавало в храмовите мистерии това, което после, като наследство от древната мъдрост на храмовете, по грандиозен начин било изразено в поетическа форма от О
мир
и Есхил1.
И така по време на отлива на вавилонската култура, която е текла от изток на запад, на този малък южен полуостров на Европа, наричан от нас Гърция, е било посято семето на това, което трябвало да избликне в човечеството като поток на новия живот. И макар че трябва да кажем, че този гръцки живот изразил чисто човешкото, това, което човек може да намери изцяло в себе си, изразил го в най-силния смисъл на думата, не трябва да мислим, че такива неща не се нуждаят от подготовка. Също и това, което назоваваме чисто човешко, отначало е трябвало да бъде преподадено на хората от свръхсетивните сили в мистериите, подобно на още по-голямата свобода, която трябва да бъде подготвена за шестата културна епоха, и която носят в себе си и преподават в свръхсетивните светове съответстващите водачи на човешкото развитие. И такa, трябва да кажем: там, където Гърция изглежда за външния наблюдател по такъв начин, че все едно при нея всичко възниква само от чисто човешкото, там Гърция има вече зад гърба си тази епоха, когато тя се е намирала под влияние на ученията на висшите духовни същества. Тези духовни същества са й дали възможността да се издигне до чисто човешката висота.
И ето защо това, което наричаме днес гръцка култура, ако го проследим в обратно направление, се губи в бездните на доисторическите времена, когато като основа на гръцката култура се създавало в храмовите мистерии това, което после, като наследство от древната мъдрост на храмовете, по грандиозен начин било изразено в поетическа форма от Омир и Есхил1.
Значи, това, което в тези недостижими образи така величествено застава пред нас, ние трябва да го разглеждаме така, сякаш тези хора наистина преработвали в своята душа нещо такова, което е било напълно тяхно душевно съдържание, непрекъснато действие на "аз" с "аз", но което отначало е било внесено в тези души в свещените храмови центрове от висшите същества. Затова толкова непостижимо дълбоко и толкова непостижимо велико е това, което живее в произведенията на Омир и Есхил. Само не и Есхил в превод на Виламовиц2. Трябва да разберем, че цялото величие на това, което е живяло в Есхил, още не е показано в ни един от съвременните езици и че най-лош път за разбирането на Есхил е този, по който е вървял един от най-новите преводачи. Предчувствие за същността на гръцката култура ние можем да получим, разглеждайки тази гръцка култура на основата на дълбоките мистерийни светини.
към текста >>
Затова толкова непостижимо дълбоко и толкова непостижимо велико е това, което живее в произведенията на О
мир
и Есхил.
Също и това, което назоваваме чисто човешко, отначало е трябвало да бъде преподадено на хората от свръхсетивните сили в мистериите, подобно на още по-голямата свобода, която трябва да бъде подготвена за шестата културна епоха, и която носят в себе си и преподават в свръхсетивните светове съответстващите водачи на човешкото развитие. И такa, трябва да кажем: там, където Гърция изглежда за външния наблюдател по такъв начин, че все едно при нея всичко възниква само от чисто човешкото, там Гърция има вече зад гърба си тази епоха, когато тя се е намирала под влияние на ученията на висшите духовни същества. Тези духовни същества са й дали възможността да се издигне до чисто човешката висота. И ето защо това, което наричаме днес гръцка култура, ако го проследим в обратно направление, се губи в бездните на доисторическите времена, когато като основа на гръцката култура се създавало в храмовите мистерии това, което после, като наследство от древната мъдрост на храмовете, по грандиозен начин било изразено в поетическа форма от Омир и Есхил1. Значи, това, което в тези недостижими образи така величествено застава пред нас, ние трябва да го разглеждаме така, сякаш тези хора наистина преработвали в своята душа нещо такова, което е било напълно тяхно душевно съдържание, непрекъснато действие на "аз" с "аз", но което отначало е било внесено в тези души в свещените храмови центрове от висшите същества.
Затова толкова непостижимо дълбоко и толкова непостижимо велико е това, което живее в произведенията на Омир и Есхил.
Само не и Есхил в превод на Виламовиц2. Трябва да разберем, че цялото величие на това, което е живяло в Есхил, още не е показано в ни един от съвременните езици и че най-лош път за разбирането на Есхил е този, по който е вървял един от най-новите преводачи. Предчувствие за същността на гръцката култура ние можем да получим, разглеждайки тази гръцка култура на основата на дълбоките мистерийни светини. И поради това, че тайните на живота в свръхсетивния свят по някакъв човешки начин се предавали от гръцките художници, гръцката пластика е могла да въплъти в мрамор или бронз това, което било първоначално храмова тайна. Също и това, което намираме в гръцката философия, ясно ни показва, че най-доброто, което гръцката философия е могла да даде, е била само пренесената в интелекта, в разбирането от разсъдъка древна мистерийна мъдрост.
към текста >>
Също и това, което на
мир
аме в гръцката философия, ясно ни показва, че най-доброто, което гръцката философия е могла да даде, е била само пренесената в интелекта, в разбирането от разсъдъка древна мистерийна мъдрост.
Затова толкова непостижимо дълбоко и толкова непостижимо велико е това, което живее в произведенията на Омир и Есхил. Само не и Есхил в превод на Виламовиц2. Трябва да разберем, че цялото величие на това, което е живяло в Есхил, още не е показано в ни един от съвременните езици и че най-лош път за разбирането на Есхил е този, по който е вървял един от най-новите преводачи. Предчувствие за същността на гръцката култура ние можем да получим, разглеждайки тази гръцка култура на основата на дълбоките мистерийни светини. И поради това, че тайните на живота в свръхсетивния свят по някакъв човешки начин се предавали от гръцките художници, гръцката пластика е могла да въплъти в мрамор или бронз това, което било първоначално храмова тайна.
Също и това, което намираме в гръцката философия, ясно ни показва, че най-доброто, което гръцката философия е могла да даде, е била само пренесената в интелекта, в разбирането от разсъдъка древна мистерийна мъдрост.
Нещо в този род символично се изразява, когато ни се говори, че великият Хераклит3 принесъл в дар на храма на Диана Ефеска своя труд за природата. Това значи не нещо друго, а следното: това, което той могъл да каже, изхождайки от собствената си дейност "аз" с "аз", той изложил така, че бил длъжен да го принесе в жертва на духовните, спиритуални сили на предшестващата епоха, за връзката си с които той знаел. И от такава гледна точка ще разберем дълбокото изречение на Платон, който дал на гърците толкова дълбока философия и въпреки това бил принуден да каже, че цялата философия по негово време е нищо в сравнение с древната мъдрост, която е била получена от предците от царствата на духовните светове. А при Аристотел всичко ни се представя в логическа форма и в този случай можем само да кажем: абстрактното достояние на древната мъдрост са преведените в понятия цели живи светове. Без значение на това, че Аристотел стои, така да се каже, в последния вагон на древния поток, в Аристотел още диша нещо от това, което е било достояние на древната мъдрост.
към текста >>
И ако ние си представим как от неведомите дълбини - докато вавилонската култура все още само се оттича - се надига гръцката култура, тогава можем да разберем пълното действие на всичко това, което древните храмове са дали на гръцкия характер в епохата на
война
та с персите.
И от такава гледна точка ще разберем дълбокото изречение на Платон, който дал на гърците толкова дълбока философия и въпреки това бил принуден да каже, че цялата философия по негово време е нищо в сравнение с древната мъдрост, която е била получена от предците от царствата на духовните светове. А при Аристотел всичко ни се представя в логическа форма и в този случай можем само да кажем: абстрактното достояние на древната мъдрост са преведените в понятия цели живи светове. Без значение на това, че Аристотел стои, така да се каже, в последния вагон на древния поток, в Аристотел още диша нещо от това, което е било достояние на древната мъдрост. В неговите понятия, в неговите идеи, макар и абстрактни, още може да се различи отглас от това съвършено звучене, което се разнасяло от храмовете и истински инспирирало не само гръцката мъдрост, но и гръцкото изкуство, целия гръцки народностен характер. Защото това е особеност на всяка такава възходяща култура, че тя обхваща не само знание, не само изкуство, но и целия човек, така че целият човек се явява израз на това, което като мъдрост, като духовност живее в него.
И ако ние си представим как от неведомите дълбини - докато вавилонската култура все още само се оттича - се надига гръцката култура, тогава можем да разберем пълното действие на всичко това, което древните храмове са дали на гръцкия характер в епохата на войната с персите.
Понеже виждаме в тези войни с персите как героите на Гърция, пламенно въодушевени от всичко това, което те получили от своите бащи, се хвърлят срещу потока, който, така да се каже, като течение от упадъчния Изток се носи към тях. И това, което означава този тогавашен отпор на гърците, когато мъдростта на гръцките храмове, когато учителите от древните гръцки мистерии в душите на героите от войните с персите4 се борили срещу оттеглящата се култура на Изтока, срещу вавилонската култура в този вид, който й придали късните перси - това, което означава, да обхване това, скъпи приятели, човешката душа ще може само тогава, когато тази душа си постави въпроса: какво би станало с Южна Европа и заедно с това и с цяла по-късна Европа, ако малкият народ на Гърция не бе отразил тогава натиска на големите физически маси от Изток? В направеното от гърците тогава било заложено семето на всичко следващо, което се развивало в европейската култура чак до наши дни. И даже онова, което на Изток се развило от това, което после тръгнало обратно от Запад на Изток - макар и по такъв начин, който в определено отношение не може да бъде оправдан - донесъл Александър, даже онова е могло да се развие само след като обреченото на упадък - даже по отношение на своята физическа сила - било отхвърлено чрез живеещия в душите на гърците пламенен ентусиазъм по отношение на съкровищата на храмовете. Ако разберем това, то ще видим как впоследствие са действали не само учението на Хераклит за огъня, великите идеи на Анаксагор5, всеобхватните идеи на Талес, но и истинските учения на пазителите на храмовата мъдрост в доисторическа Гърция.
към текста >>
И тук ние идваме, скъпи приятели, до най-същественото за тези култури, които се на
мир
ат в състояние на подем към своята връхна точка.
Така трябва да се учим да чувстваме историята, скъпи приятели, защото това, което обикновено ни се дава като история, е само празна идейна абстракция и то в най-добрия случай. Това, което действа в по-късното от по-ранното, може да се наблюдава само тогава, когато се върнеш към това, което, може би, в течение на хилядолетия се давало на човешките души и което след това в определено време приело реални форми. В какво е била причината на това, че при този подем древните съкровища на храмовете са могли да дадат нещо толкова велико на гърците? Това се криело в универсалния, във всеобемащия, с нищо друго незасегнат характер на тези съкровища на храмовете. Това е било нещо, което е било дадено като изначално, което е могло да изпълни изцяло човека, което е притежавало, така да се каже, непосредствена направляваща сила.
И тук ние идваме, скъпи приятели, до най-същественото за тези култури, които се намират в състояние на подем към своята връхна точка.
В тези култури всичко, което, бидейки жив, действа у човека - красота, добродетел, полезност, целесъобразност, всичко, което човек иска да извърши и реализира в живота, всичко изглежда като възникващо непосредствено от мъдростта, от духовното. И мъдростта съдържа в себе си добродетел, красота, всичко останало. Когато човек е проникнат, инспириран от мъдростта на храмовете, тогава всичко останало става от самосебе си; такова бива чувството във възходящите епохи. А в моменти, когато въпросите, когато усещанията се разделят, когато например въпросите за доброто или за прекрасното стават самостоятелни спрямо въпроса за божествената пра-основа, тогава започват времена на упадък. Затова, ако се подчертава, че наред с исконно духовното е належащо да се грижим за това или онова, че това или онова е главното, ние можем да бъдем уверени, че живеем във времена на упадък.
към текста >>
И ако скептицизмът, склонността към съмнение, стоицизмът и епикурейството известно време са поработили, то човек, който изцяло се стреми към истината, се чувства, така да се каже, откъснат от
мир
овата душа и отблъснат в своята собствена душа.
На този въпрос Талес, Платон, та чак до Аристотел, биха отговорили: търси истината и тя ще ти даде велико блаженство, семето на всяка любов. Но сега този въпрос го отделят от въпроса за истината и възниква течение на упадък. Тава е то, което наричат стоицизъм и епикурейство - това са течения на упадъка. И като следствие истината става съмнителна за хората, губи всякаква сила. Затова едновременно със стоицизма и епикурейството се появява в епохата на упадък и скептицизмът, склонността към съмнение в истината.
И ако скептицизмът, склонността към съмнение, стоицизмът и епикурейството известно време са поработили, то човек, който изцяло се стреми към истината, се чувства, така да се каже, откъснат от мировата душа и отблъснат в своята собствена душа.
Тогава той се оглежда наоколо и казва: сега не е тази мирова епоха, когато в човечеството, благодарение на непрестанно действащия поток на самите духовни сили, се вливат импулси. Тогава човек е отвлечен от своя собствен вътрешен живот, от своя субект. Това ни посреща в по-нататъшното протичане на гръцкия живот в неоплатонизма, в тази философия, която няма повече връзка с външния живот, която се вглежда вътре в себе си и в мистичното издигане на отделния човек, устремена към истинския. Така имаме възходяща, така имаме и стъпалообразно низходяща култура. И това, което се е изработило по време на подема, се разтича и изчезва бавно и постепенно, докато с приближаването на 1250 година не започва, разбира се, не лесно забележима, но от това не по-малко велика инспирация на човечеството, която донякъде охарактеризирах вчера, и отлив, който сега ние имаме от XVI век.
към текста >>
Тогава той се оглежда наоколо и казва: сега не е тази
мир
ова епоха, когато в човечеството, благодарение на непрестанно действащия поток на самите духовни сили, се вливат импулси.
Но сега този въпрос го отделят от въпроса за истината и възниква течение на упадък. Тава е то, което наричат стоицизъм и епикурейство - това са течения на упадъка. И като следствие истината става съмнителна за хората, губи всякаква сила. Затова едновременно със стоицизма и епикурейството се появява в епохата на упадък и скептицизмът, склонността към съмнение в истината. И ако скептицизмът, склонността към съмнение, стоицизмът и епикурейството известно време са поработили, то човек, който изцяло се стреми към истината, се чувства, така да се каже, откъснат от мировата душа и отблъснат в своята собствена душа.
Тогава той се оглежда наоколо и казва: сега не е тази мирова епоха, когато в човечеството, благодарение на непрестанно действащия поток на самите духовни сили, се вливат импулси.
Тогава човек е отвлечен от своя собствен вътрешен живот, от своя субект. Това ни посреща в по-нататъшното протичане на гръцкия живот в неоплатонизма, в тази философия, която няма повече връзка с външния живот, която се вглежда вътре в себе си и в мистичното издигане на отделния човек, устремена към истинския. Така имаме възходяща, така имаме и стъпалообразно низходяща култура. И това, което се е изработило по време на подема, се разтича и изчезва бавно и постепенно, докато с приближаването на 1250 година не започва, разбира се, не лесно забележима, но от това не по-малко велика инспирация на човечеството, която донякъде охарактеризирах вчера, и отлив, който сега ние имаме от XVI век. Понеже от това време всъщност отново, наред с въпроса за истината, възникват всичките специални въпроси; тогава пак се формира гледна точка, която иска да отдели въпроса за доброто, въпроса за външно-целесъобразното от единния велик въпрос за истината.
към текста >>
Понеже от това време всъщност отново, наред с въпроса за истината, възникват всичките специални въпроси; тогава пак се фор
мир
а гледна точка, която иска да отдели въпроса за доброто, въпроса за външно-целесъобразното от единния велик въпрос за истината.
Тогава той се оглежда наоколо и казва: сега не е тази мирова епоха, когато в човечеството, благодарение на непрестанно действащия поток на самите духовни сили, се вливат импулси. Тогава човек е отвлечен от своя собствен вътрешен живот, от своя субект. Това ни посреща в по-нататъшното протичане на гръцкия живот в неоплатонизма, в тази философия, която няма повече връзка с външния живот, която се вглежда вътре в себе си и в мистичното издигане на отделния човек, устремена към истинския. Така имаме възходяща, така имаме и стъпалообразно низходяща култура. И това, което се е изработило по време на подема, се разтича и изчезва бавно и постепенно, докато с приближаването на 1250 година не започва, разбира се, не лесно забележима, но от това не по-малко велика инспирация на човечеството, която донякъде охарактеризирах вчера, и отлив, който сега ние имаме от XVI век.
Понеже от това време всъщност отново, наред с въпроса за истината, възникват всичките специални въпроси; тогава пак се формира гледна точка, която иска да отдели въпроса за доброто, въпроса за външно-целесъобразното от единния велик въпрос за истината.
И в същото време, когато духовно водещите личности, които се намирали под влияние на импулсите от 1250 година, проследявали всички човешки намерения (Stromungen) в пределите на [търсене на] истината, сега ние виждаме, как в най-значителен смисъл настъпва принципно отделяне на практическите въпроси за живота от въпросите за истината. И пред вратите на епохата на новия упадък, на тази епоха, която означава за духовния живот устремяване надолу, пред вратите на тази епоха стои Кант. В своето предисловие към второто издание на "Критика на чистия разум" той определено говори, че бил длъжен да постави стремежа към истината в неговите граници, за да освободи място за това, което иска практическата религия. И оттук такова строго разделение на практическия разум и теоретическия разум. В практическия разум постулатите за Бог, свобода, безсмъртие са сведени изцяло до доброто; в теоретическия разум - разрушаване на всяка възможност за познание да попаднеш в какъв да е духовен свят.
към текста >>
И в същото време, когато духовно водещите личности, които се на
мир
али под влияние на импулсите от 1250 година, проследявали всички човешки намерения (Stromungen) в пределите на [търсене на] истината, сега ние виждаме, как в най-значителен смисъл настъпва принципно отделяне на практическите въпроси за живота от въпросите за истината.
Тогава човек е отвлечен от своя собствен вътрешен живот, от своя субект. Това ни посреща в по-нататъшното протичане на гръцкия живот в неоплатонизма, в тази философия, която няма повече връзка с външния живот, която се вглежда вътре в себе си и в мистичното издигане на отделния човек, устремена към истинския. Така имаме възходяща, така имаме и стъпалообразно низходяща култура. И това, което се е изработило по време на подема, се разтича и изчезва бавно и постепенно, докато с приближаването на 1250 година не започва, разбира се, не лесно забележима, но от това не по-малко велика инспирация на човечеството, която донякъде охарактеризирах вчера, и отлив, който сега ние имаме от XVI век. Понеже от това време всъщност отново, наред с въпроса за истината, възникват всичките специални въпроси; тогава пак се формира гледна точка, която иска да отдели въпроса за доброто, въпроса за външно-целесъобразното от единния велик въпрос за истината.
И в същото време, когато духовно водещите личности, които се намирали под влияние на импулсите от 1250 година, проследявали всички човешки намерения (Stromungen) в пределите на [търсене на] истината, сега ние виждаме, как в най-значителен смисъл настъпва принципно отделяне на практическите въпроси за живота от въпросите за истината.
И пред вратите на епохата на новия упадък, на тази епоха, която означава за духовния живот устремяване надолу, пред вратите на тази епоха стои Кант. В своето предисловие към второто издание на "Критика на чистия разум" той определено говори, че бил длъжен да постави стремежа към истината в неговите граници, за да освободи място за това, което иска практическата религия. И оттук такова строго разделение на практическия разум и теоретическия разум. В практическия разум постулатите за Бог, свобода, безсмъртие са сведени изцяло до доброто; в теоретическия разум - разрушаване на всяка възможност за познание да попаднеш в какъв да е духовен свят. Така се установяват нещата в световната история.
към текста >>
Тук в народния инстинкт живее нещо и ние можем да видим тук как зад майя се на
мир
а нещо такова, което исторически все пак движи човечеството напред.
Какво е трябвало да стане с това по-нататък в след-гръцкото време в инстинкта на народите? Тогава е трябвало да изобразят това, което човек изработвал тук на физически план и това как той го възнасял заедно с всички свои плодове в духовния свят. И така, ако по-рано усещали: необходимо е да се види духовното по-рано от физическото, а физическия човек е като негова сянка; ако в гръцката епоха мъдреците виждали живеещите, така да се каже, като "аз" друг "аз", то в след-гръцката епоха е трябвало да се видят личностите, които живеят на физически план и вече след това да се вживеят в духовното чрез това, което живее във физическото. Това разбиране се развило от някакво инстинктивно знание. Както до-гръцката епоха имала синове на богове, а гърците - мъдреци, така след-гръцките народи имат светци, които се издигат до духовния живот чрез това, което постигат на физически план.
Тук в народния инстинкт живее нещо и ние можем да видим тук как зад майя се намира нещо такова, което исторически все пак движи човечеството напред.
И ако ние разберем това, скъпи приятели, тогава живеещото в тези епохи ще свети в отделната човешка душа и ще разберем как груповата карма трябва да се модифицира благодарение на това, че хората в същото време са и инструменти в хода на историческото развитие. И тогава ще можем да разберем, ако Хрониката Акаша показва, че в Новалис например ние трябва да виждаме нещо водещо към древния Илия. Това е необикновено интересна последователност на инкарнации. Тук ние виждаме как в Илия изплува пророческият елемент, понеже евреите са имали мисия да подготвят това, което трябвало да дойде по-късно. Те подготвяли това посредством прехода от патриарсите към пророците чрез фигурата на Мойсей.
към текста >>
И тук можем да разберем как се отнася индивидуалната карма на тази ентелехия (при Аристотел - нематериално дейно начало, което фор
мир
а материята и я докарва до съвършенство - бел.пр., Е.М.) към външната инкарнация.
Ние виждаме, че индивидуалността на Илия отново се ражда в Йоан Кръстител6. Той е инструмент на висшето. В него живее индивидуалността, превръщаща в инструмент Йоан Кръстител; но е била необходима издигнатата индивидуалност на Илия, която после да служи като инструмент. По-късно ние виждаме, че тази индивидуалност се оказала пригодна, щото във формите, които били възможни едва под влияние на четвъртия следатлантски културен период, да се влее това, което би трябвало да действа в бъдеще. Колкото и удивително да ни се струва, тази индивидуалност се появява отново в Рафаело и обединява в живописта това, което във всички времена трябва да действа като християнски импулс с чудесните форми на Гърция.
И тук можем да разберем как се отнася индивидуалната карма на тази ентелехия (при Аристотел - нематериално дейно начало, което формира материята и я докарва до съвършенство - бел.пр., Е.М.) към външната инкарнация.
От външното въплъщение се изисква в Рафаело да може да се прояви някаква сила на това време; за тази сила на времето е подходяща индивидуалността на Илия-Йоан. Но епохата може да даде такава сила само в крехко физическо тяло, затова Рафаело умира така рано. Друга страна на своето същество тази индивидуалност трябва да прояви в такова време, когато отделните течения вече пак са се разделили. Там тя се появява отново като Новалис. Ние виждаме тогава, че в Новалис в своеобразен вид вече действително живее всичко това, което ни се дава сега от духовната наука.
към текста >>
Но епохата може да даде такава сила само в крехко физическо тяло, затова Рафаело у
мир
а така рано.
В него живее индивидуалността, превръщаща в инструмент Йоан Кръстител; но е била необходима издигнатата индивидуалност на Илия, която после да служи като инструмент. По-късно ние виждаме, че тази индивидуалност се оказала пригодна, щото във формите, които били възможни едва под влияние на четвъртия следатлантски културен период, да се влее това, което би трябвало да действа в бъдеще. Колкото и удивително да ни се струва, тази индивидуалност се появява отново в Рафаело и обединява в живописта това, което във всички времена трябва да действа като християнски импулс с чудесните форми на Гърция. И тук можем да разберем как се отнася индивидуалната карма на тази ентелехия (при Аристотел - нематериално дейно начало, което формира материята и я докарва до съвършенство - бел.пр., Е.М.) към външната инкарнация. От външното въплъщение се изисква в Рафаело да може да се прояви някаква сила на това време; за тази сила на времето е подходяща индивидуалността на Илия-Йоан.
Но епохата може да даде такава сила само в крехко физическо тяло, затова Рафаело умира така рано.
Друга страна на своето същество тази индивидуалност трябва да прояви в такова време, когато отделните течения вече пак са се разделили. Там тя се появява отново като Новалис. Ние виждаме тогава, че в Новалис в своеобразен вид вече действително живее всичко това, което ни се дава сега от духовната наука. Защото такива точни съждения за отношението на астралното към етерното и физическото тела, за бодърстването и съня не са се давали, с изключение на духовната наука, на никого, освен на Новалис, отново появилия се Рафаело. Всичко това са неща, които ни показват, че индивидуалностите са инструменти на бързо течащия поток на развитие на човечеството.
към текста >>
53.
Йешу бен Пандира подготвителят за разбиране на Христовия Импулс. Кармата като съдържание на живота. Лайпциг, 4. Ноември 1911, Първа лекция
GA_130 Езотеричното християнство
Когато в Духовната наука освен физическия свят разглеждаме и други свръхсетивни светове и казваме, че човекът стои във връзка не само с този физически свят, а също и със свръхсетивните светове, може да възникне въпросът: Какво на
мир
аме в човешката душа преди да стигнем до някаква ясновидска способност, кое е свръхсетивно, кое ни дава указание за това, че човекът стои във връзка със свръхсетивните светове?
КАРМАТА КАТО СЪДЪРЖАНИЕ НА ЖИВОТА Лайпциг, 4. Ноември 1911 ПЪРВА ЛЕКЦИЯ
Когато в Духовната наука освен физическия свят разглеждаме и други свръхсетивни светове и казваме, че човекът стои във връзка не само с този физически свят, а също и със свръхсетивните светове, може да възникне въпросът: Какво намираме в човешката душа преди да стигнем до някаква ясновидска способност, кое е свръхсетивно, кое ни дава указание за това, че човекът стои във връзка със свръхсетивните светове?
Или с други думи: Може ли също и обикновеният човек, който няма никаква ясновидска способност, да забележи нещо в душата, да изживее нещо, което стои във връзка с висшите светове? Нашата днешна, както и утрешна лекция ще бъде посветена главно на този въпрос. Когато разглеждаме човешкия душевен живот, той се дели главно на три части, които в известно отношение са независими една от друга, но все пак стоят в тясна връзка помежду си. Първото нещо, което застава пред нас, когато разглеждаме самите себе си като душа, е нашият живот на представите, който в известно отношение включва нашето мислене и нашето спомняне, нашата памет. Споменът и мислите не са нещо физическо, те принадлежат на невидимото, на свръхсетивните светове.
към текста >>
Ние на
мир
аме, че едно нещо е красиво, друго грозно, обичаме едното, мразим другото, на
мир
аме, че едно е добро, а друго лошо.
Той не е забравил веднага предмета, а запазва в себе си един негов образ. Така ние имаме представа за света около нас и можем, когато говорим за живота на представите, да ги разглеждаме като една част от нашия душевен живот. Ние можем да съзрем една втора част от нашия душевен живот, когато се запитаме: Нямаме ли ние по отношение на нещата и на Съществата още нещо в душата си, освен нашите представи? Да, ние имаме също и нещо друго. То е това, което наричаме чувства на любов и на омраза, което в нашето мислене наричаме симпатия и антипатия.
Ние намираме, че едно нещо е красиво, друго грозно, обичаме едното, мразим другото, намираме, че едно е добро, а друго лошо.
Ако искаме да резюмираме това, което се явява тук в нашата душа, можем да говорим за душевни вълнения. Животът на чувствата е нещо напълно различно от живота на мислите, на представите. В живота на чувствата имаме едно много по-интимно, по-вътрешно указание за това, което е невидимо, отколкото при живота на представите. Животът на душевните вълнения е една втора част от нашия душевен живот. Така ние имаме вече две съставки на душата, две форми на нейните прояви – животът на представите и животът на душевните вълнения.
към текста >>
Ако искаме да резю
мир
аме това, което се явява тук в нашата душа, можем да говорим за душевни вълнения.
Така ние имаме представа за света около нас и можем, когато говорим за живота на представите, да ги разглеждаме като една част от нашия душевен живот. Ние можем да съзрем една втора част от нашия душевен живот, когато се запитаме: Нямаме ли ние по отношение на нещата и на Съществата още нещо в душата си, освен нашите представи? Да, ние имаме също и нещо друго. То е това, което наричаме чувства на любов и на омраза, което в нашето мислене наричаме симпатия и антипатия. Ние намираме, че едно нещо е красиво, друго грозно, обичаме едното, мразим другото, намираме, че едно е добро, а друго лошо.
Ако искаме да резюмираме това, което се явява тук в нашата душа, можем да говорим за душевни вълнения.
Животът на чувствата е нещо напълно различно от живота на мислите, на представите. В живота на чувствата имаме едно много по-интимно, по-вътрешно указание за това, което е невидимо, отколкото при живота на представите. Животът на душевните вълнения е една втора част от нашия душевен живот. Така ние имаме вече две съставки на душата, две форми на нейните прояви – животът на представите и животът на душевните вълнения. Ние забелязваме една трета съставна част на душата, когато казваме, че намираме дадено нещо не само красиво или грозно, не само добро или лошо, а се чувствуваме подтикнати да извършим това или онова, имаме импулса да действуваме.
към текста >>
Ние забелязваме една трета съставна част на душата, когато казваме, че на
мир
аме дадено нещо не само красиво или грозно, не само добро или лошо, а се чувствуваме подтикнати да извършим това или онова, имаме импулса да действуваме.
Ако искаме да резюмираме това, което се явява тук в нашата душа, можем да говорим за душевни вълнения. Животът на чувствата е нещо напълно различно от живота на мислите, на представите. В живота на чувствата имаме едно много по-интимно, по-вътрешно указание за това, което е невидимо, отколкото при живота на представите. Животът на душевните вълнения е една втора част от нашия душевен живот. Така ние имаме вече две съставки на душата, две форми на нейните прояви – животът на представите и животът на душевните вълнения.
Ние забелязваме една трета съставна част на душата, когато казваме, че намираме дадено нещо не само красиво или грозно, не само добро или лошо, а се чувствуваме подтикнати да извършим това или онова, имаме импулса да действуваме.
Когато предприемаме да извършим нещо велико или само да уловим един предмет, тогава в нашата душа също трябва да има един импулс, един подтик, който ни дава повод за това. Тези импулси, тези подтици се превръщат постепенно в навици и не е нужно при всичко, което вършим, да прилагаме подтици. Когато например излезем навън и сме си поставили за цел да отидем на гарата, ние не си поставяме намерението да направим първата, втората и третата крачка; ние отиваме именно на гарата. В основата на всичко това стои третата съставна част на нашия душевен живот – нашите волеви подтици, нещо, което е напълно извън видимото. Ако сега свържем поставения в началото въпрос: Притежава ли обикновеният човек опорна точка, за да приеме съществуването на по-висши светове?
към текста >>
На първо време човек би могъл да вярва – когато се на
мир
а под въздействието на сънищата – че това са представи, които продължават своето съществуване в съня.
Когато си лягаме с развълнувана душа, когато знаем, че сме обременили душата си с нещо, или когато изпитваме особена радост в душата си, радост, която още не е угаснала, тогава много често се въртим в леглото и не можем да заспим. Следователно, докато представите, които не са придружени от душевни вълнения, ни изморяват така, че лесно заспиваме, напротив чувства, онова, което вълнува нашата душа, вълнува я силно, ни пречи да заспим. Невъзможно е да направим едно разделение, което е необходимо, когато искаме да проникнем в състоянието на съня. От това можем вече да видим, че животът на нашите душевни вълнения се отнася поразлично към цялото наше съществуване, отколкото живота на нашите представи. Ако искаме да направим необходимата разлика, ние обаче следва да вземем под внимание и нещо друго, а именно нашите сънища.
На първо време човек би могъл да вярва – когато се намира под въздействието на сънищата – че това са представи, които продължават своето съществуване в съня.
Когато обаче проверим нещата съвсем точно, ще забележим, че животът на нашите представи не продължава в нашите сънища. Това, което има свойството да изморява нашата душа, не продължава по време на съня. Подобно нещо се случва само тогава, когато нашите представи са свързани със силни душевни вълнения. Душевните вълнения са тези, които се явяват в образите на сънищата. За да разберем това, трябва обаче да проверим точно нещата.
към текста >>
Колко често се случва при сънуването да се виждаме заплетени в действия, при които се на
мир
аме заедно с приятели и познати, които отдавна не сме виждали.
За да разберем това, трябва обаче да проверим точно нещата. Например: Някой сънува, че е отново млад и преживява това или онова. Веднага след това сънят се променя и става нещо, което обаче е съвсем ненужно той да го е преживял. Явява се едно събитие, което е чуждо на неговия спомен, защото той не го е преживял на физическото поле. Обаче се появяват познати лица.
Колко често се случва при сънуването да се виждаме заплетени в действия, при които се намираме заедно с приятели и познати, които отдавна не сме виждали.
Обаче когато проверим точно, трябва да си кажем, че в основата на това, което възниква в сънищата, стоят душевните вълнения. Може би ние все още сме свързани с някогашния приятел, не сме се откъснали напълно от него. Вероятно съществува още някое душевно вълнение, което е свързано с него. В сънищата не се явява нищо, което да не е свързано с душевни вълнения. Съобразно с това тук трябва да направим определено заключение, а именно: Щом представите, които нашето будно съзнание опосредствува, не се явяват в сънищата, това е едно доказателство за факта, че те не преминават в съня.
към текста >>
Следователно, трите съставни части на душата се различават едни от други и когато обгърнем с поглед тези различия, ние ще разберем, че изхождайки от окултната наука с право може да се говори за това, че чрез нашите мисли, които са от свръхсетивно естество, ние се на
мир
аме в отношение със свръхсетивния свят чрез нашите представи, чрез нашите чувства стоим във връзка с един друг свръхсетивен свят, а с нашите волеви импулси стоим в отношение с един още по-друг свръхсетивен свят, който е още по-вътрешно свързан с нашето същество.
Обаче който не може да наблюдава своите волеви импулси, той чувствува, че при събуждане, те вече са налице. Те винаги са на мястото си. Може да се случи, че в момента на събуждането забелязваме как в известно отношение изживяваме това, което предния ден сме почувствували като жизнена радост чрез нашите добри морални импулси. Наистина нищо не ни освежава така, както онова, което предния ден сме оставили да проникне в нашата душа като добри волеви импулси. Ето защо можем да кажем, че най-тясно е свързано с нашето съществувание това, което наричаме наши волеви импулси.
Следователно, трите съставни части на душата се различават едни от други и когато обгърнем с поглед тези различия, ние ще разберем, че изхождайки от окултната наука с право може да се говори за това, че чрез нашите мисли, които са от свръхсетивно естество, ние се намираме в отношение със свръхсетивния свят чрез нашите представи, чрез нашите чувства стоим във връзка с един друг свръхсетивен свят, а с нашите волеви импулси стоим в отношение с един още по-друг свръхсетивен свят, който е още по-вътрешно свързан с нашето същество.
Ето защо ние казваме: Когато възприемаме външно-сетивно, чрез това можем да възприемаме всичко, което се намира във физическия свят. Когато мислим, нашите представи, нашите мисли стоят в отношение с астралния свят, нашите чувства ни поставят във връзка с небесния свят, който наричаме нисшия Девакан, и светът на моралните импулси ни поставя във връзка с висшия Девакан или със света на Разума. Така човекът стои във връзка с три свята чрез мислите, чувствата и волевите импулси. И доколкото човекът принадлежи на астралния свят, той може да внася своите мисли в астралния свят, може да внася своите чувства в деваканническия свят и може да внася в по-висшия небесен свят всичко, което има в душата си като волеви импулси. Когато разглеждаме нещата така, ние ще видим колко е права окултната наука да говори за трите свята.
към текста >>
Ето защо ние казваме: Когато възприемаме външно-сетивно, чрез това можем да възприемаме всичко, което се на
мир
а във физическия свят.
Те винаги са на мястото си. Може да се случи, че в момента на събуждането забелязваме как в известно отношение изживяваме това, което предния ден сме почувствували като жизнена радост чрез нашите добри морални импулси. Наистина нищо не ни освежава така, както онова, което предния ден сме оставили да проникне в нашата душа като добри волеви импулси. Ето защо можем да кажем, че най-тясно е свързано с нашето съществувание това, което наричаме наши волеви импулси. Следователно, трите съставни части на душата се различават едни от други и когато обгърнем с поглед тези различия, ние ще разберем, че изхождайки от окултната наука с право може да се говори за това, че чрез нашите мисли, които са от свръхсетивно естество, ние се намираме в отношение със свръхсетивния свят чрез нашите представи, чрез нашите чувства стоим във връзка с един друг свръхсетивен свят, а с нашите волеви импулси стоим в отношение с един още по-друг свръхсетивен свят, който е още по-вътрешно свързан с нашето същество.
Ето защо ние казваме: Когато възприемаме външно-сетивно, чрез това можем да възприемаме всичко, което се намира във физическия свят.
Когато мислим, нашите представи, нашите мисли стоят в отношение с астралния свят, нашите чувства ни поставят във връзка с небесния свят, който наричаме нисшия Девакан, и светът на моралните импулси ни поставя във връзка с висшия Девакан или със света на Разума. Така човекът стои във връзка с три свята чрез мислите, чувствата и волевите импулси. И доколкото човекът принадлежи на астралния свят, той може да внася своите мисли в астралния свят, може да внася своите чувства в деваканническия свят и може да внася в по-висшия небесен свят всичко, което има в душата си като волеви импулси. Когато разглеждаме нещата така, ние ще видим колко е права окултната наука да говори за трите свята. И когато вземем под внимание това, ние ще гледаме по съвършено друг начин на света на моралното, защото чрез света на добрите импулси ние стоим в отношение с най-висшия от трите свята, в който на първо време може да стигне човешкото същество.
към текста >>
Напротив, чрез нашите волеви импулси, които са морални или неморални, ние или се на
мир
аме в добра връзка с висшия Девакан, или го нараняваме и трябва да изправим това в нашата Карма.
И те наистина го вършат. Това обаче е само едно доказателство за факта, че с нашите чувства ние сме по-дълбоко свързани, отколкото с нашите мисли. Нашите симпатии могат да бъдат свързани също така с нашата по-нисша природа, нагоните и инстинктите също пораждат един живот на чувствата и това води до нисшия Девакан. Докато това, което имаме като погрешни мисли, ние го оставяме в Камалока, това, което сме развили като душевни вълнения, като чувства, отива с нас в света на Девакана и се „отпечатва” в нас чак до следващата инкарнация и в последствие се проявява в нашата Карма. Чрез нашия чувствен живот, доколкото той има тези две страни, ние или се издигаме в света на Девакана, или го принизяваме.
Напротив, чрез нашите волеви импулси, които са морални или неморални, ние или се намираме в добра връзка с висшия Девакан, или го нараняваме и трябва да изправим това в нашата Карма.
Когато един човек е така лош и пропаднал, и установава с висшия свят една такава връзка, че този свят е напълно оскърбен и увреден, той бива изхвърлен навън. Обаче все пак импулсът трябва да се породи във висшия свят. Така цялото значение на моралния свят ни се показва в неговото величие, когато разглеждаме нещата по този начин. От световете, с които човекът стои в такава тясна връзка чрез своята троична душевна природа, а също и чрез своята физическа природа, от тези светове изхождат онези сили, които могат да водят човека през света. Това означава, че когато разглеждаме един предмет на физическия свят, това може да стане само благодарение на факта, че ние имаме очи, за да го виждаме: чрез това човекът стои във връзка с физическия свят; чрез това, че той развива своя мисловен живот, той стои във връзка с астралния свят; чрез това, че развива своя чувствен живот, той стои във връзка със света на нисшия Девакан и чрез своя морален живот човекът стои във връзка с висшия Девакан.
към текста >>
И в последната епоха, преди
война
та на всички против всички, тогава ще бъде така, че както днес говорът е носител на мислите и представите, а покъсно носител на чувствата, така в последната епоха говорът ще носи и пренася от душа на душа морала, моралните волеви импулси.
Обаче днешният словесен език ще бъде заменен през следващите епохи от по-силни пробуждащи импулси, отколкото е възможно днес само чрез езика. В бъдеще езикът на словото ще действува така, че в него , в самите думи ще живеят сили, които ще пренасят душевните трепети от една душа в друга, от учителя в ученика, от Бодисатва върху всички, които не ще се отвърнат от него. Тогава говорът ще бъде носител на естетическите чувства. Обаче за това е необходимо настъпването на едно ново време. В нашето време дори за Бодисатва не е възможно да упражнява такова въздействие чрез ларинкса, каквото ще бъде възможно в бъдеще.
И в последната епоха, преди войната на всички против всички, тогава ще бъде така, че както днес говорът е носител на мислите и представите, а покъсно носител на чувствата, така в последната епоха говорът ще носи и пренася от душа на душа морала, моралните волеви импулси.
Днес словото все още не може да действува морално. Днес нашият ларинкс, такъв, какъвто е, съвсем не може да поражда такива думи. Но някога той ще притежава една такава духовна сила. Ще бъдат изговаряни такива думи, от които човекът ще получава морална сила. Три хиляди години, считано от днес, гореспоменатият Бодисатва ще стане Буда и тогава неговото учение непосредствено ще влива импулси в човечеството.
към текста >>
Обаче в Духовната наука трябва да се има също предвид това, което е валидно за цялото
мир
оздание: Че могат да се явят грешки.
Тогава тя ще действува като един вътрешен огън, който ще го изгаря, ще го направи толкова незначителен и слаб, че ще стане глупав и не ще може да върши нищо, един огън, който ще го унищожи в епохата, в която моралните импулси ще са достигнали тяхната върхова точка. Докато днес един човек може да бъде много опасен със своето неморално остроумие, тогава той ще стане безвреден. В замяна на това душата ще има все повече и повече морални сили, а именно такава морална сила, каквато днес човек не може да си представи. За да приеме човек Христовия Импулс в себе си, е необходима най-високата сила и моралност, така че Христовият Импулс да стане сила и живот в него. Следователно ние виждаме, че Духовната наука има задачата да положи, да посее още сега в човечеството семена за бъдещо развитие.
Обаче в Духовната наука трябва да се има също предвид това, което е валидно за цялото мироздание: Че могат да се явят грешки.
Но дори и онзи, който не може още да прониква във висшите светове, може да провери точно и да види дали тук и там се проповядва правилното: там подробностите трябва да бъдат съгласувани. Изпитайте, проверете това, което се проповядва, проверете всички данни, които се изнасят за развитието на човека, за отделните фази от явяването на Христос и т.н., и ще установите, че нещата взаимно се потвърждават. Това е доказателството за истината, което може да има също и онзи, който все още не вижда във висшите светове. Тук ние можем да сме напълно спокойни: За онзи, който иска да проверява, учението за второто идване на Христос в етерно тяло, ще бъде единствено правилното.
към текста >>
54.
Христовият Импулс като действителен живот. Мюнхен, 18. Ноември 1911, Първа лекция
GA_130 Езотеричното християнство
Един поучителен пример за възникващите при това трудности предлага психоанализата на Зигмунд Фройд във Виена, която на
мир
а голямо и все повече нарастващо разпространение.
Напротив, в хода на времето трябва да бъде внесен един нов елемент. Другите не могат да разберат своите собствени принципи, не могат да ги обяснят, не могат нито един ден да разсъждават по-нататък върху тях, липсва им смелостта да извлекат логичните изводи от своите собствени принципи. При едно старателно проучване ние установяваме, че дори и в сектантските научни дисциплини има само полуистини, които Духовната наука трябва да прозре, защото тя знае: Половин или четвърт истина е нещо по-лошо от пълното заблуждение, понеже тъкмо тя заслепява обикновените, недостатъчно критични хора. Обаче антропософът е длъжен да навлезе в самия нерв на духовното движение, за да вникне във външните, материалистични, меродавни нагласи на хората, понеже понякога дори и те дават повод за осъзнаването на едни или други духовни истини. Едно лекарско естественонаучно направление, което сериозно изследва тялото, не може да мине току-така покрай понятията и резултатите на окултното изследване, без да държи сметка за тях.
Един поучителен пример за възникващите при това трудности предлага психоанализата на Зигмунд Фройд във Виена, която намира голямо и все повече нарастващо разпространение.
Отначало тя се занимаваше с душевния живот, като се опитваше да изследва при душевно и телесно болните определени душевни причини в душевния живот, например отдавна забравената младост, защото беше ясно, че несъзнаваното също има своето трайно значение за по-късния живот. Един умен лекар от тази школа, д-р Бройер, се опита да постави търсещите изцеление в едно състояние на хипноза, от което после извличаше един вид изповед, за да изследва по този начин дълбочините на техните души. Всички Вие добре знаете, че се получава голямо облекчение, когато човек може да изкаже това, което го потиска. Чрез такива хипнотически изповеди често пъти е настъпвало оздравяване или подготовка за самото оздравяване. Но и без хипноза, чрез умело поставени въпроси Фройд постигаше същите резултати.
към текста >>
Бих искал да отдам голямо значение на това, да подчертая, че моите първи книги не израстнаха от Теософията, обаче страничните наблюдатели на
мир
ат за странно обстоятелството, че по-късно станах теософ.
Ето защо Духовната наука може да каже по адрес на Фройдовата школа само следното: Ние следва да отхвърлим резултатите от нейното изследване, защото те са дилетантски, но ако въпреки това тази школа се запознае основно с духовното изследване, тогава резултатите от нейното изследване ще доведат до съвършено други истини. Тогава хората ще започнат да разбират, че нашето време е време на интелектуалността, време на догмите, което поражда голям хаос от инстинкти и страсти, и предпочита да се движи само в интелектуалното и абстрактното. Така в примера с Фройдовата школа ние виждаме как чрез най-безсъдържателния материализъм една голяма част от душевния живот е поставена в погрешна светлина и е принизена дотам, че хората искат да припишат всички възникващи в нея явления на сексуалната област. Това е един подход, за който също бихме могли да кажем, че той се ражда от едно лично предпочитание на изследователите, което обаче те не осъзнават и който освен това се оказва и професионално дилетантски. Ние трябва да чувствуваме в нас необходимостта, че духовното изследване трябва да отхвърля полуистините и четвърт-истините и може да приема само такива, които извлича от своите основи, защото ние виждаме, че днес Духовната наука може да даде сила да работим, черпейки от самите себе си.
Бих искал да отдам голямо значение на това, да подчертая, че моите първи книги не израстнаха от Теософията, обаче страничните наблюдатели намират за странно обстоятелството, че по-късно станах теософ.
Обаче това е късогледо, тесногръдо мнение. Тези мои книги имат едно нещо в себе си: въпреки тяхното строго научно съдържание, те не се впускат в това, което иначе се счита за официална наука, те не изпадат в онзи маниер, който кара хората да вярват, че могат да дефинират нещата всеобхватно и универсално. Духовната наука трябва да черпи един богат живот от основите на окултните извори, да не допуска никакви компромиси и да прояви една смелост, която липсва в областите, намиращи се вън от нея. Който в този смисъл не иска да допусне въобще никакви компромиси, е считан за ненадежден от онези, които постоянно искат да се отстъпва, без обаче самите те да го вършат. Спрямо това Духовната наука стои в света като едно здраво, опиращо се на себе си движение, движение от духовно естество и нейните последователи трябва винаги да имат съзнание за този факт и да виждат в него жизнения нерв на духовното движение.
към текста >>
Духовната наука трябва да черпи един богат живот от основите на окултните извори, да не допуска никакви компромиси и да прояви една смелост, която липсва в областите, на
мир
ащи се вън от нея.
Това е един подход, за който също бихме могли да кажем, че той се ражда от едно лично предпочитание на изследователите, което обаче те не осъзнават и който освен това се оказва и професионално дилетантски. Ние трябва да чувствуваме в нас необходимостта, че духовното изследване трябва да отхвърля полуистините и четвърт-истините и може да приема само такива, които извлича от своите основи, защото ние виждаме, че днес Духовната наука може да даде сила да работим, черпейки от самите себе си. Бих искал да отдам голямо значение на това, да подчертая, че моите първи книги не израстнаха от Теософията, обаче страничните наблюдатели намират за странно обстоятелството, че по-късно станах теософ. Обаче това е късогледо, тесногръдо мнение. Тези мои книги имат едно нещо в себе си: въпреки тяхното строго научно съдържание, те не се впускат в това, което иначе се счита за официална наука, те не изпадат в онзи маниер, който кара хората да вярват, че могат да дефинират нещата всеобхватно и универсално.
Духовната наука трябва да черпи един богат живот от основите на окултните извори, да не допуска никакви компромиси и да прояви една смелост, която липсва в областите, намиращи се вън от нея.
Който в този смисъл не иска да допусне въобще никакви компромиси, е считан за ненадежден от онези, които постоянно искат да се отстъпва, без обаче самите те да го вършат. Спрямо това Духовната наука стои в света като едно здраво, опиращо се на себе си движение, движение от духовно естество и нейните последователи трябва винаги да имат съзнание за този факт и да виждат в него жизнения нерв на духовното движение. Понякога се случва така, че хора, имащи специални интереси, идват до Духовната наука, обаче в духовно-научния смисъл и при духовните изследвания не става въпрос за специални интереси. Такива интереси може да преследва всеки за самия себе си, но без да изисква потвърждения от страна на Духовната наука. Духовната наука трябва да проникне във всички наши културни отношения и да има смелостта да изпълни всички свои жизнени задачи по един последователен начин в една епоха, която с право се нарича интелектуалистична.
към текста >>
Тогава на
мир
аме три основни елемента в душевния живот.
Спрямо това Духовната наука стои в света като едно здраво, опиращо се на себе си движение, движение от духовно естество и нейните последователи трябва винаги да имат съзнание за този факт и да виждат в него жизнения нерв на духовното движение. Понякога се случва така, че хора, имащи специални интереси, идват до Духовната наука, обаче в духовно-научния смисъл и при духовните изследвания не става въпрос за специални интереси. Такива интереси може да преследва всеки за самия себе си, но без да изисква потвърждения от страна на Духовната наука. Духовната наука трябва да проникне във всички наши културни отношения и да има смелостта да изпълни всички свои жизнени задачи по един последователен начин в една епоха, която с право се нарича интелектуалистична. Но сега ние не бива да вярваме, че тази интелектуалност трябва да действува по същия начин в духовния живот; тук ние изхождаме от факти, които са установени по ясновидски път.
Тогава намираме три основни елемента в душевния живот.
Първо животът на представите и понятията, интелектуалността, която първоначално се изявява само във възприятието. Ако разгледаме тази интелектуалност за самата нея, ще видим, че тя е свързана в най-широкия смисъл със сетивния свят, от който човек извлича своите представи. Обаче самите тези представи са нещо свръхсетивно. Още от самата връзка между живота на представите и възприятията следва, че животът на представите не е свързан с физическото поле. Когато се впускаме в сложни представи, когато размишляваме много и в резултат на това се изморяваме, ние спим също добре, като предполагаме, че в нашата дейност участвува само животът на представите, не обаче и животът на чувствата.
към текста >>
Третият елемент на
мир
аме в моралната област, във волевите импулси.
Ето защо ние твърдим, че животът на представите е един свръхсетивен процес, че той е свързан със следващия елемент, с астралния свят. Следователно, от астралното поле се разливат силите, които събуждат в човешката душа живота на представите, на мислите, и го поддържат. Вторият елемент е съставен от душевни вълнения, от чувствата, които изпълват нашата душа като удоволствие, неудоволствие, радост, страдание, грижи, любов, отвращение и така нататък. Те са потясно и по-интимно свързани с нашия Аз, отколкото представите и ни отнемат съня, защото това чувствено неспокойствие не ни позволява да проникнем в астралното поле. Така ние разбираме, че по този начин се оказваме във връзка с нисшия Девакан, който не приема нашите душевни вълнения, когато те не са чисти и ги отхвърля от онази част на астралния свят, който трябва да бъде причислен към нисшия Девакан.
Третият елемент намираме в моралната област, във волевите импулси.
При заспиването онзи, който при прегледа на своя дневен живот може да погледне назад към добри дела, изпитва блажени моменти. Той вкусва едно състояние, за което може да каже: Да би било възможно това състояние да продължи, да му се наслаждавам като на един животворен елемент, който може да се разпространи като оплодяваща сила върху нашия душевен живот! – От това ще разберем, защо окултното изследване казва: Волевите импулси сочат към висшия Девакан, който ги допуска в себе си само тогава, когато те изхождат от една чиста воля и са в съзвучие с този духовен свят. Следователно животът на представите и понятията, нашата интелектуалност стои в тясна връзка с астралния свят, животът на нашите чувства е тясно свързан с нисшия Девакан и животът на нашата воля с висшия Девакан. Към това се прибавя още нашият сетивен живот на възприятията във физическото поле.
към текста >>
Окултистът изпитва неприятност при нелогическото, радост и душевен
мир
при логическото.
Когато навлезем в такива окултни основи, ние виждаме как в Гръцко-латинската епоха се проявява животът на възприятията, как гъркът и римлянинът бяха поставени във високо ценения от тях физически свят. Нашата епоха като Пета културна епоха е тази на мисленето, на интелектуалността. Ето защо в нея разцъфтяват абстрактните науки. Следващата Шеста епоха ще запази интелектуалния живот, както в Петата епоха ние запазихме живота на възприятията, и ще се прояви главно в душевния живот на чувствата. Заобикалящият свят ще засегне човека особено от онази страна, която му причинява радост и страдание, удоволствие и болка, симпатия и антипатия в смисъла, в който днес само окултистът може вече да чувствува, който е в състояние да преодолее чистата интелектуалност, като разбира определени връзки на живота без достатъчно логическо основание и вниква в тях с едно правилно чувство.
Окултистът изпитва неприятност при нелогическото, радост и душевен мир при логическото.
Обаче когато застъпва нещо, което според него е очевидно вярно, днес той трябва да го обоснове много по-подробно, за да бъде то разбрано от хората. Особено при четенето на вестниците окултистът изпитва жива болка, защото именно във вестниците се намира често пъти въплътена нелогичност. Въпреки това ние трябва да ги четем – най-вече по избор – за да останем във връзка със заобикалящия ни свят. Ние не бива да вършим това както онзи учител по китайски език, който един ден крайно възбуден казва на своите колеги: Току-що научавам – това беше през 1870-1871 година – че от половин година Германия се намира във война с Франция, защото аз чета само китайски вестници. През последната следатлантска епоха, следователно в Седмата, ще се развие моралното чувство, следователно чувството за волевите импулси.
към текста >>
Особено при четенето на вестниците окултистът изпитва жива болка, защото именно във вестниците се на
мир
а често пъти въплътена нелогичност.
Ето защо в нея разцъфтяват абстрактните науки. Следващата Шеста епоха ще запази интелектуалния живот, както в Петата епоха ние запазихме живота на възприятията, и ще се прояви главно в душевния живот на чувствата. Заобикалящият свят ще засегне човека особено от онази страна, която му причинява радост и страдание, удоволствие и болка, симпатия и антипатия в смисъла, в който днес само окултистът може вече да чувствува, който е в състояние да преодолее чистата интелектуалност, като разбира определени връзки на живота без достатъчно логическо основание и вниква в тях с едно правилно чувство. Окултистът изпитва неприятност при нелогическото, радост и душевен мир при логическото. Обаче когато застъпва нещо, което според него е очевидно вярно, днес той трябва да го обоснове много по-подробно, за да бъде то разбрано от хората.
Особено при четенето на вестниците окултистът изпитва жива болка, защото именно във вестниците се намира често пъти въплътена нелогичност.
Въпреки това ние трябва да ги четем – най-вече по избор – за да останем във връзка със заобикалящия ни свят. Ние не бива да вършим това както онзи учител по китайски език, който един ден крайно възбуден казва на своите колеги: Току-що научавам – това беше през 1870-1871 година – че от половин година Германия се намира във война с Франция, защото аз чета само китайски вестници. През последната следатлантска епоха, следователно в Седмата, ще се развие моралното чувство, следователно чувството за волевите импулси. Окултните изследвания, дори и днешните изследвания вече ни показват, че някой може да бъде много умен и интелектуален, без да бъде морален. Днес интелектуалността и моралността вървят една до друга.
към текста >>
Ние не бива да вършим това както онзи учител по китайски език, който един ден крайно възбуден казва на своите колеги: Току-що научавам – това беше през 1870-1871 година – че от половин година Германия се на
мир
а във
война
с Франция, защото аз чета само китайски вестници.
Заобикалящият свят ще засегне човека особено от онази страна, която му причинява радост и страдание, удоволствие и болка, симпатия и антипатия в смисъла, в който днес само окултистът може вече да чувствува, който е в състояние да преодолее чистата интелектуалност, като разбира определени връзки на живота без достатъчно логическо основание и вниква в тях с едно правилно чувство. Окултистът изпитва неприятност при нелогическото, радост и душевен мир при логическото. Обаче когато застъпва нещо, което според него е очевидно вярно, днес той трябва да го обоснове много по-подробно, за да бъде то разбрано от хората. Особено при четенето на вестниците окултистът изпитва жива болка, защото именно във вестниците се намира често пъти въплътена нелогичност. Въпреки това ние трябва да ги четем – най-вече по избор – за да останем във връзка със заобикалящия ни свят.
Ние не бива да вършим това както онзи учител по китайски език, който един ден крайно възбуден казва на своите колеги: Току-що научавам – това беше през 1870-1871 година – че от половин година Германия се намира във война с Франция, защото аз чета само китайски вестници.
През последната следатлантска епоха, следователно в Седмата, ще се развие моралното чувство, следователно чувството за волевите импулси. Окултните изследвания, дори и днешните изследвания вече ни показват, че някой може да бъде много умен и интелектуален, без да бъде морален. Днес интелектуалността и моралността вървят една до друга. Обаче постепенно ще се установи следното: остроумието на един проницателен човек ще бъде смущавано от неговата неморалност, така че фактически в далечното бъдеще неморалният човек ще бъде или ще стане същевременно тъпоумен. Следователно, ние напредваме към една морална епоха, когато целият ни душевен живот и по-късната интелектуалност ще станат едно цяло.
към текста >>
Напротив, Христос е едно макрокосмическо Същество, което се на
мир
а на четвъртата степен на своето макрокосмическо развитие, както човекът се на
мир
а на четвъртата степен на своето микрокосмическо развитие.
Започвайки от Сатурновата епоха и минавайки през Слънчевата и Лунната епохи човекът разви своето физическо, етерно и астрално тяло. Азът можа да дойде едва на Земята в достатъчно подготвените тела и да се развие там по-нататък под благоприятните влияния на Христовия Импулс, защото Христос е макрокосмически това, което нашият Аз е микрокосмически. Четирите Принципа на Космоса са в многостранно отношение с нашите четири по-нисши принципи, включително и с най-важния от тях, с Аза. В нашата епоха вече изгряват и по-висшите човешки принципи. Духът-Себе, Духът-Живот и Човекът-Дух се развиват в нас с помощта на макрокосмическите Принципи, обаче не чрез четвъртия макрокосмически Принцип, а чрез това, че Същества, които за самите себе си нямат никакво макрокосмическо, а само едно микрокосмическо значение, действуват като истински учители всред човечеството, тъй като те вече са се издигнали над човека с един или повече от висшите принципи.
Напротив, Христос е едно макрокосмическо Същество, което се намира на четвъртата степен на своето макрокосмическо развитие, както човекът се намира на четвъртата степен на своето микрокосмическо развитие.
Така ние трябва да правим разлика между макрокосмическите и микрокосмическите принципи, но да бъдем наясно, че първите четири макрокосмически Принципа съдържат по естествен начин в себе си всичките микрокосмически принципи от по-висше естество. Следователно, микрокосмическите същества действуват като учители и се стремят да придвижват човека напред чрез тяхното учение. Напротив, Христос, който действува като макрокосмическа действителност, не е никакъв учител, както другите учители, а се е съединил със Земята като една действителност, като Сила, като Живот. Най-висшите Учители на редуващите се епохи са така наречените Бодисатви, които още в предхристиянското време са обърнали вниманието на човечеството върху Христос като една действителност, която сега се е съединила със Земята. Следователно, Бодисатвите действуват преди и след земния физически живот на Христос.
към текста >>
55.
Зората на новия окултизъм. Касел, 29. Януари 1912, Втора лекция
GA_130 Езотеричното християнство
Поглеждайки по-надалече, ние виждаме други удари на съдбата, които ни изглеждат като случайности и не на
мир
аме никакво обяснение за тях.
Днес ние искаме към обсъждането от завчера да прибавим нещо, което би могло да задълбочи още повече нашето лично отношение към антропософския живот. Ако обгърнем с поглед нашия живот, ако се опитваме да намерим верния път сред отделните факти и обстоятелства, ние можем да узнаем много неща чрез едно такова разглеждане на живота. Тогава ще видим как някои неща, които са ни сполетели, или ни сполетяват като наша лична съдба, трябва да признем за справедливи и заслужени. Да речем, някой човек е бил лекомислен в тази инкарнация и по-късно го сполетява един удар на съдбата. Вероятно няма да сме в състояние да свържем външно удара на съдбата с лекомислието, но имаме усещането, че този удар е справедливо заслужен.
Поглеждайки по-надалече, ние виждаме други удари на съдбата, които ни изглеждат като случайности и не намираме никакво обяснение за тях.
Тези две категории изживявания намираме, когато насочваме поглед към нашия живот в миналото. Сега въпросът е да направим добре разликата между онова, което се явява като случайност и онова, което действува като необходимост. Когато човек разглежда своя живот във връзка с тези две категории изживявания, той не може да постигне едно повисоко развитие, ако не се опита да насочва поглед върху всичко, което му се поднася като случайност. Ние непрекъснато трябва да насочваме поглед върху нещата, които не сме искали, които са противоположни на това, което ни харесва. Съществува такава душевна нагласа, при която човекът може да се пренесе в следната хипотетична възможност и да си каже: Какво би се случило, ако се устремя към това, което никога не съм искал, което никога не ми е било приятно?
към текста >>
Тези две категории изживявания на
мир
аме, когато насочваме поглед към нашия живот в миналото.
Ако обгърнем с поглед нашия живот, ако се опитваме да намерим верния път сред отделните факти и обстоятелства, ние можем да узнаем много неща чрез едно такова разглеждане на живота. Тогава ще видим как някои неща, които са ни сполетели, или ни сполетяват като наша лична съдба, трябва да признем за справедливи и заслужени. Да речем, някой човек е бил лекомислен в тази инкарнация и по-късно го сполетява един удар на съдбата. Вероятно няма да сме в състояние да свържем външно удара на съдбата с лекомислието, но имаме усещането, че този удар е справедливо заслужен. Поглеждайки по-надалече, ние виждаме други удари на съдбата, които ни изглеждат като случайности и не намираме никакво обяснение за тях.
Тези две категории изживявания намираме, когато насочваме поглед към нашия живот в миналото.
Сега въпросът е да направим добре разликата между онова, което се явява като случайност и онова, което действува като необходимост. Когато човек разглежда своя живот във връзка с тези две категории изживявания, той не може да постигне едно повисоко развитие, ако не се опита да насочва поглед върху всичко, което му се поднася като случайност. Ние непрекъснато трябва да насочваме поглед върху нещата, които не сме искали, които са противоположни на това, което ни харесва. Съществува такава душевна нагласа, при която човекът може да се пренесе в следната хипотетична възможност и да си каже: Какво би се случило, ако се устремя към това, което никога не съм искал, което никога не ми е било приятно? Тази представа може да бъде изживяна много интензивно.
към текста >>
Нека помислим за Бисмарк, за когото се знае, при какви извънредно тежки условия той е пристъпил към
война
та в 1866 година.
След смъртта ние страдаме още дълго време от тези последствия на погрешните представи. Ето защо трябва да кажем, че следва да насочваме поглед върху нашите чувства и волеви импулси, когато се запитваме, какво точно преминава от една инкарнация в друга. Да предположим, че преди десет, или двадесет години ни е сполетяло едно болезнено събитие. Днес ние ще си спомняме още много добре в нашите представи дори и най-малките подробности от това събитие. Но колко избледняло е страданието, което сме изпитали тогава и колко малко е в състояние човек да изживее отново тогавашните чувства и волеви импулси.
Нека помислим за Бисмарк, за когото се знае, при какви извънредно тежки условия той е пристъпил към войната в 1866 година.
Какви чувства, какви ужасни изблици на волеви импулси са минали тогава през душата на Бисмарк! Но дали Бисмарк отново е изживял с приблизително същата сила тези душевни вълнения и волеви импулси, когато е писал своите Спомени? Без съмнение – не! Човешката памет е така устроена между раждането и смъртта, че тя съществува като памет на представите. Естествено, може да се случи, че и след десет, или двадесет години да изпитаме страдание при спомена за нещо преживяно тогава, за някакво болезнено събитие, но общо взето това страдание ще бъде избледняло, ще е изгубило от своята сила в течение на годините, докато в живота на нашите представи споменът може да се разпростре до наймалките подробности.
към текста >>
И когато сега си представим, че всъщност самите ние сме се стремили към такива болезнени събития и че дори бихме намерили за симпатично това, което по-рано, като млади, сме на
мир
али за отблъскващо, тогава едно такова затруднение разтърсва душата и се отразява върху целия ни сърдечен живот.
Какви чувства, какви ужасни изблици на волеви импулси са минали тогава през душата на Бисмарк! Но дали Бисмарк отново е изживял с приблизително същата сила тези душевни вълнения и волеви импулси, когато е писал своите Спомени? Без съмнение – не! Човешката памет е така устроена между раждането и смъртта, че тя съществува като памет на представите. Естествено, може да се случи, че и след десет, или двадесет години да изпитаме страдание при спомена за нещо преживяно тогава, за някакво болезнено събитие, но общо взето това страдание ще бъде избледняло, ще е изгубило от своята сила в течение на годините, докато в живота на нашите представи споменът може да се разпростре до наймалките подробности.
И когато сега си представим, че всъщност самите ние сме се стремили към такива болезнени събития и че дори бихме намерили за симпатично това, което по-рано, като млади, сме намирали за отблъскващо, тогава едно такова затруднение разтърсва душата и се отразява върху целия ни сърдечен живот.
Ако по-рано, примерно, някакъв камък е паднал на главата ни, сега се опитваме с всичка сила да си представим, че самите ние сме искали това. Чрез такива представи, че сами сме искали случайността, която ни е сполетяла, ние получаваме една чувствена памет за нашите минали инкарнации. По този начин получаваме една представа за това, как сме поставени в духовния свят. Ние започваме да разбираме нашата съдба. Ние сме донесли със себе си волята за случайностите в този живот от нашата предишна инкарнация.
към текста >>
Но не на
мир
а никой, който би могъл да извика.
Тогава съответният човек внезапно чува от някъде един глас, който му извиква: Спри! – Той спира като закован. В момента детето също се хваща за едно дърво и спира да върви, така, че не се случва нищо лошо. Ако в този момент не беше прозвучал гласът, човекът неминуемо би паднал в пропастта. Сега той се запитва: От къде дойде този глас?
Но не намира никой, който би могъл да извика.
Обаче има съзнанието, че неминуемо би загинал, ако не беше чул този глас. Той не може да открие никакво физическо същество, колкото и старателно да го търси. При едно по-дълбоко наблюдение днес мнозина хора биха могли да открият в техния живот някакво подобно изживяване. Само че те не обръщат достатъчно внимание на такива неща. Или едно такова изживяване ще мине безследно покрай съответния човек, тогава впечатлението се заличава, и той не го счита за нещо важно.
към текста >>
Мир
овият Дух е искал да обърне нашето внимание, как става това; ето защо е създал един такъв образ в природата.
Без съмнение, напълно възможно е да се намери за факта, който посочих, един по-добър образ, отколкото този с щъркела. Важното е, че между детето и родителите, или възпитателите трябва да действуват духовни сили, трябва да има нещо като един таен магнетизъм. Ние самите трябва да вярваме в имагинациите, които даваме на децата, когато искаме да обясним на децата смъртта, ние трябва да насочим вниманието си върху един или друг природен процес. Можем да кажем: Виж пеперудата, как тя излиза от пашкула: така е също и с човешката душа след смъртта. – Но първо ние самите трябва да вярваме, че светът е така устроен, че самата природа ни показва в пеперудата, която излиза от пашкула, един образ, даващ нагледна представа за това, как душата излиза от тялото.
Мировият Дух е искал да обърне нашето внимание, как става това; ето защо е създал един такъв образ в природата.
Извънредно важно е да можем винаги да се учим, да можем постоянно да останем млади, независимо от нашето физическо тяло. И тази е извъредно важната задача на антропософски ориентираната теософия: Да донесем в света подмладяването, от което той се нуждае. Ние трябва да се издигнем над банално-сетивното. Да признем нещо душевно и нещо духовно в практиката: тази трябва да бъде целта на нашия живот в групите. Нека все повече и повече да се изпълваме с познанието, че развивайки душевните си сили, ние можем да станем господари на външния свят.
към текста >>
56.
Фактът на преминалия през смъртта божествен импулс. „Пет Великдена” от Анастасиус Грюн. Дюселдорф, 5. Май 1912
GA_130 Езотеричното християнство
Днес ще изтъкна една страна на това, което Духовната наука трябва да означава за света, а това е, че в нашето настоящо време имаме извънредно голяма нужда да дадем един вид душа на това, което можем да наречем нашето
мир
ово тяло, нашата Земя.
Дюселдорф, 5. Май 1912 Днес моята задача ще бъде да споделя с Вас подробности, които ще бъдат обект и на публичната лекция, за които обаче не може да се говори в една публична лекция така, както това е възможно пред хора, които са подготвени да приемат тези неща чрез едно продължително изучаване в една работна група. Първото, за което искаме да говорим, е нещо, което в настоящото време е извънредно важно за онези, които се занимават с Духовна наука и които насочват своя копнеж към нея. Вярно е, че въпросът, който ще бъде засегнат тук, е бил често пъти разглеждан, обаче за духовно-научните възгледи трябва да се говори колкото е възможно по-често, възгледи, които трябва да образуват сили и импулси за хората от настоящето и близкото бъдеще.
Днес ще изтъкна една страна на това, което Духовната наука трябва да означава за света, а това е, че в нашето настоящо време имаме извънредно голяма нужда да дадем един вид душа на това, което можем да наречем нашето мирово тяло, нашата Земя.
Мирово небе сно тяло! Действително, така както днес можем да говорим за едно небесно тяло, не можеше да се говори до преди много отдавна в развитието на човечеството. Нужно е само да хвърлим бегъл поглед назад в историческото развитие на човечеството, за да открием, че до неотдавна на хората изобщо не би им хрумвала мисълта да говорят за едно небесно тяло, обитавано от човечеството. В миналото ние откриваме култури, които съставляваха едно цяло и които се развиваха в тесни граници. Индийската култура, персийската и така нататък, бяха ръководени от Духовете на народите на съответната култура; те се развиха при отделни народи, които бяха разделени от планини, морета и реки, и водеха един напълно затворен живот.
към текста >>
Мир
ово небе сно тяло!
Май 1912 Днес моята задача ще бъде да споделя с Вас подробности, които ще бъдат обект и на публичната лекция, за които обаче не може да се говори в една публична лекция така, както това е възможно пред хора, които са подготвени да приемат тези неща чрез едно продължително изучаване в една работна група. Първото, за което искаме да говорим, е нещо, което в настоящото време е извънредно важно за онези, които се занимават с Духовна наука и които насочват своя копнеж към нея. Вярно е, че въпросът, който ще бъде засегнат тук, е бил често пъти разглеждан, обаче за духовно-научните възгледи трябва да се говори колкото е възможно по-често, възгледи, които трябва да образуват сили и импулси за хората от настоящето и близкото бъдеще. Днес ще изтъкна една страна на това, което Духовната наука трябва да означава за света, а това е, че в нашето настоящо време имаме извънредно голяма нужда да дадем един вид душа на това, което можем да наречем нашето мирово тяло, нашата Земя.
Мирово небе сно тяло!
Действително, така както днес можем да говорим за едно небесно тяло, не можеше да се говори до преди много отдавна в развитието на човечеството. Нужно е само да хвърлим бегъл поглед назад в историческото развитие на човечеството, за да открием, че до неотдавна на хората изобщо не би им хрумвала мисълта да говорят за едно небесно тяло, обитавано от човечеството. В миналото ние откриваме култури, които съставляваха едно цяло и които се развиваха в тесни граници. Индийската култура, персийската и така нататък, бяха ръководени от Духовете на народите на съответната култура; те се развиха при отделни народи, които бяха разделени от планини, морета и реки, и водеха един напълно затворен живот. Вярно е, че такива култури все още има и ние с право говорим за италианска, руска, френска, испанска, германска култура.
към текста >>
Че човечеството се стреми към едно такова интимно разбиране, към едно такова разбирателство, ние виждаме днес от това, че дори и във външната наука се проявява един стремеж, който на
мир
а израз в онази научна дисциплина, която сравнява различните религии.
Не след дълго време върху цялото Земно кълбо ще съществува едно интимно разбиране относно онова, което във времената на миналото беше донесло най-острите борби, най-страшните дисхармонии на човечеството, докато то все още беше разпокъсано в отделните културни области, които не знаеха нищо едни за други. Това, което ще се развие върху цялата Земя като едно обхващащо цялото земно човечество духовно движение, трябва да се развие обаче и в най-малък мащаб от душа към душа. Колко много са отдалечени едни от други днес будистите и християните, колко малко се разбират те, колко много те взаимно се отричат, когато защитават единствено своите вероизповедания! Но ще дойде време, когато ще има все повече будисти, които изхождайки от будизма, ще станат последователи на Духовната наука и все повече християни, които са вдъхновявани от християнството, ще станат последователи на Духовната наука. И те ще проявяват най-пълно, най-дълбоко разбиране едни спрямо други.
Че човечеството се стреми към едно такова интимно разбиране, към едно такова разбирателство, ние виждаме днес от това, че дори и във външната наука се проявява един стремеж, който намира израз в онази научна дисциплина, която сравнява различните религии.
Не бива да омаловажаваме заслугите на тази научна дисциплина: тя действително е постигнала твърде много. Но какво изнася тя на бял свят, когато описва ученията на различните религии? Макар и да не се казва направо, но зад всичко, което тази сравнителна наука изнася на бял свят, се крие само това, което в религиите не е нищо друго, освен едно детинско вярване; онези, които са схванали същинското ядро на религиите, не могат да се задоволят с нейните обяснения. Но към какво се стреми Духовната наука по отношение на религиите? Тя иска да познае именно онова, което научните изследователи на религиите не могат да разберат – най-ценното благо на мъдростта в отделните религии.
към текста >>
Но ние се на
мир
аме едва в началото на християнството, на действителното християнство, то се на
мир
а едва в началото на своето развитие.
Първоначално дори и там, където християнството направи първите си стъпки, хората не можаха веднага да разберат неговите най-дълбоки истини. Да бъде разбран този преминал през смъртта Божествен Импулс и че той не би могъл да се прояви повторно на Земята, да се проумее, че този факт, попадайки в най-долната точка на общочовешката еволюция, разлива силата, чрез която човечеството отново ще се издигне нагоре, беше достъпно само за малцина. Ето защо хората от столетията, които последваха, се позоваха на Исус от Назарет, Него търсеха те; те все още не можеха да разберат Христос. Чрез Исус Христовият Импулс се вля също и в творенията на изкуството. Хората искат Исус, а не Христос.
Но ние се намираме едва в началото на християнството, на действителното християнство, то се намира едва в началото на своето развитие.
И когато сега се казва: Не ни отнемайте личния Исус, Който ни утешава и повдига, на Когото ние се опираме, не ни давайте вместо него един неличен факт – хората трябва да се научат да разбират, че това не е нищо друго, освен егоизъм. Едва когато преодолеят този личен егоизъм, едва когато се убедят, че могат да се наричат християни само ако извеждат християнството от събитието, разиграло се в грандиозната самотност на Голгота, едва тогава те действително ще се приближат до Христос. Обаче всичко това ще е възможно в по-далечното бъдеще. Ако днес би могло да има хора, които твърдят, че Христос не би трябвало да бъде разпнат на Кръста или при неговото второ пришествие би трябвало да бъде избегнато разпятието – самопонятно е, че не може да става дума за едно второ физическо въплъщение – това би означавало само едно хорско мнение и нищо повече. Тези хора не правят разлика между това, което не може да бъде и това, което е едно пълно недоразумение.
към текста >>
Че съществата могат да у
мир
ат – това е основен проблем за човечеството.
Хората трябваше да бъдат отново изведени нагоре, влиянието на Луцифер трябваше да бъде премахнато. А това не можеше да стане чрез един човек. Това можеше да бъде осъществено само чрез едно действие на Боговете. Това дело на Боговете трябва да бъде охарактеризирано като такова, каквото то е в действителност. Когато проучваме нашата Земя, ние установяваме двете най-загадъчни събития върху нея: раждането и смъртта.
Че съществата могат да умират – това е основен проблем за човечеството.
Смърт, умиране съществува само на Земята: Във висшите светове не съществува никаква смърт, а преобразуване, метаморфози. Обаче смъртта трябва да се препише на онова, което навлезе в човечеството чрез Луцифер и ако не би последвало нищо отстрана на Боговете, цялото човечество би било вплетено все повече и повече в една тенденция, водеща към смъртта. От една страна на Боговете трябваше да бъде принесена една жертва: Един от тях трябваше да слезе на Земята и да изживее смъртта, която може да бъде изпитана само от земните хора, като едно дело, уравновесяващо влиянията на Луцифер. И от тази смърт на Боговете се излъчва силата, която може да лъчезари също и в човешките души, за да ги извади от мрака, където те попаднаха поради делото на Луцифер. Сега и един Бог трябваше да умре в условията на физическия свят.
към текста >>
Смърт, у
мир
ане съществува само на Земята: Във висшите светове не съществува никаква смърт, а преобразуване, метаморфози.
А това не можеше да стане чрез един човек. Това можеше да бъде осъществено само чрез едно действие на Боговете. Това дело на Боговете трябва да бъде охарактеризирано като такова, каквото то е в действителност. Когато проучваме нашата Земя, ние установяваме двете най-загадъчни събития върху нея: раждането и смъртта. Че съществата могат да умират – това е основен проблем за човечеството.
Смърт, умиране съществува само на Земята: Във висшите светове не съществува никаква смърт, а преобразуване, метаморфози.
Обаче смъртта трябва да се препише на онова, което навлезе в човечеството чрез Луцифер и ако не би последвало нищо отстрана на Боговете, цялото човечество би било вплетено все повече и повече в една тенденция, водеща към смъртта. От една страна на Боговете трябваше да бъде принесена една жертва: Един от тях трябваше да слезе на Земята и да изживее смъртта, която може да бъде изпитана само от земните хора, като едно дело, уравновесяващо влиянията на Луцифер. И от тази смърт на Боговете се излъчва силата, която може да лъчезари също и в човешките души, за да ги извади от мрака, където те попаднаха поради делото на Луцифер. Сега и един Бог трябваше да умре в условията на физическия свят. Това не засяга пряко хората, те са изправени пред една работа на Боговете.
към текста >>
Да търси истината в различните религии, тази е задачата на един духовно-научен светоглед и ако действително търсим ядрото на истината във всички религии, това означава
мир
всред човечеството на Земята.
Когато християнинът, който е станал антропософ, представя на будиста, който също е станал антропософ, това Христово Същество, тогава будистът би казал: Следователно, аз бих те разбрал погрешно, ако повярвам, че това, което ти наричаш Христос, подлежи на реинкарнация. Не, то никога не подлежи на реинкарнация, също както ти не можеш да кажеш, че Буда би могъл отново да се въплъти на Земята! – Въпреки това съществува една голяма разлика. Будистът сочи към великия Учител, на когото приписва своята религия, обаче християнинът сочи към един факт на духовните светове, който се е разиграл самотно на Земното кълбо, той сочи към нещо, което е изцяло безлично, което няма нищо общо с едно вероизповедание. Отначало никой не беше последовател на този факт, не го признаваше, той нямаше нищо общо с някаква определена област на Земята; силата на Боговете се разля в една величествена самотност и този факт се включи в цялото следващо развитие на човечеството.
Да търси истината в различните религии, тази е задачата на един духовно-научен светоглед и ако действително търсим ядрото на истината във всички религии, това означава мир всред човечеството на Земята.
Когато даден последовател на една религия я разбира в светлината на Духовната наука, тази религия никога не налага някакъв свой отпечатък върху истината. Както християнинът антропософ не може да каже, че Буда отново ще се прероди на Земята, защото тогава той не ще е разбрал Буда, така и будистът антропософ не би твърдял, че Христос отново ще се прероди, защото това би означавало, че той изобщо не разбира Христос. Обаче истината относно Буда и истината относно Христос никога не означава – ако не намесваме личните си предразсъдъци – спорове и сектантство, а хармония и мир. Ето какво произтича от истината, тя означава и поражда мир в света. Всички народи и всички религии по Земята могат да принадлежат на Буда, великия Учител, проповядващ най-висшата мъдрост.
към текста >>
Обаче истината относно Буда и истината относно Христос никога не означава – ако не намесваме личните си предразсъдъци – спорове и сектантство, а хармония и
мир
.
Будистът сочи към великия Учител, на когото приписва своята религия, обаче християнинът сочи към един факт на духовните светове, който се е разиграл самотно на Земното кълбо, той сочи към нещо, което е изцяло безлично, което няма нищо общо с едно вероизповедание. Отначало никой не беше последовател на този факт, не го признаваше, той нямаше нищо общо с някаква определена област на Земята; силата на Боговете се разля в една величествена самотност и този факт се включи в цялото следващо развитие на човечеството. Да търси истината в различните религии, тази е задачата на един духовно-научен светоглед и ако действително търсим ядрото на истината във всички религии, това означава мир всред човечеството на Земята. Когато даден последовател на една религия я разбира в светлината на Духовната наука, тази религия никога не налага някакъв свой отпечатък върху истината. Както християнинът антропософ не може да каже, че Буда отново ще се прероди на Земята, защото тогава той не ще е разбрал Буда, така и будистът антропософ не би твърдял, че Христос отново ще се прероди, защото това би означавало, че той изобщо не разбира Христос.
Обаче истината относно Буда и истината относно Христос никога не означава – ако не намесваме личните си предразсъдъци – спорове и сектантство, а хармония и мир.
Ето какво произтича от истината, тя означава и поражда мир в света. Всички народи и всички религии по Земята могат да принадлежат на Буда, великия Учител, проповядващ най-висшата мъдрост. Всички народи и всички религии по Земята могат да принадлежат също и на Христос, на божествената сила в най-висшата истина. И взаимното разбирателство означава мир в целия свят. И този мир е душата на новия свят.
към текста >>
Ето какво произтича от истината, тя означава и поражда
мир
в света.
Отначало никой не беше последовател на този факт, не го признаваше, той нямаше нищо общо с някаква определена област на Земята; силата на Боговете се разля в една величествена самотност и този факт се включи в цялото следващо развитие на човечеството. Да търси истината в различните религии, тази е задачата на един духовно-научен светоглед и ако действително търсим ядрото на истината във всички религии, това означава мир всред човечеството на Земята. Когато даден последовател на една религия я разбира в светлината на Духовната наука, тази религия никога не налага някакъв свой отпечатък върху истината. Както християнинът антропософ не може да каже, че Буда отново ще се прероди на Земята, защото тогава той не ще е разбрал Буда, така и будистът антропософ не би твърдял, че Христос отново ще се прероди, защото това би означавало, че той изобщо не разбира Христос. Обаче истината относно Буда и истината относно Христос никога не означава – ако не намесваме личните си предразсъдъци – спорове и сектантство, а хармония и мир.
Ето какво произтича от истината, тя означава и поражда мир в света.
Всички народи и всички религии по Земята могат да принадлежат на Буда, великия Учител, проповядващ най-висшата мъдрост. Всички народи и всички религии по Земята могат да принадлежат също и на Христос, на божествената сила в най-висшата истина. И взаимното разбирателство означава мир в целия свят. И този мир е душата на новия свят. Антропософията води тъкмо към тази душа, която като Духовна наука, принадлежаща на всички хора, трябва да определя всяка земна култура по лицето на цялата Земя.
към текста >>
И взаимното разбирателство означава
мир
в целия свят.
Както християнинът антропософ не може да каже, че Буда отново ще се прероди на Земята, защото тогава той не ще е разбрал Буда, така и будистът антропософ не би твърдял, че Христос отново ще се прероди, защото това би означавало, че той изобщо не разбира Христос. Обаче истината относно Буда и истината относно Христос никога не означава – ако не намесваме личните си предразсъдъци – спорове и сектантство, а хармония и мир. Ето какво произтича от истината, тя означава и поражда мир в света. Всички народи и всички религии по Земята могат да принадлежат на Буда, великия Учител, проповядващ най-висшата мъдрост. Всички народи и всички религии по Земята могат да принадлежат също и на Христос, на божествената сила в най-висшата истина.
И взаимното разбирателство означава мир в целия свят.
И този мир е душата на новия свят. Антропософията води тъкмо към тази душа, която като Духовна наука, принадлежаща на всички хора, трябва да определя всяка земна култура по лицето на цялата Земя. Такива познания бяха култивирани в розенкройцерските школи на миналите столетия от тринадесетото, четиринадесетото насам. Те знаеха, че с такива познания в човешките души се влива мир. И те знаеха, че дори някой, който не може да изпита този мир на Земята, той ще го почувствува след смъртта като изпълнение на неговите най-скъпи идеали, когато погледне надолу към Земята и види как мирът се ражда между народите в същия размер, в който те се отварят за такива познания.
към текста >>
И този
мир
е душата на новия свят.
Обаче истината относно Буда и истината относно Христос никога не означава – ако не намесваме личните си предразсъдъци – спорове и сектантство, а хармония и мир. Ето какво произтича от истината, тя означава и поражда мир в света. Всички народи и всички религии по Земята могат да принадлежат на Буда, великия Учител, проповядващ най-висшата мъдрост. Всички народи и всички религии по Земята могат да принадлежат също и на Христос, на божествената сила в най-висшата истина. И взаимното разбирателство означава мир в целия свят.
И този мир е душата на новия свят.
Антропософията води тъкмо към тази душа, която като Духовна наука, принадлежаща на всички хора, трябва да определя всяка земна култура по лицето на цялата Земя. Такива познания бяха култивирани в розенкройцерските школи на миналите столетия от тринадесетото, четиринадесетото насам. Те знаеха, че с такива познания в човешките души се влива мир. И те знаеха, че дори някой, който не може да изпита този мир на Земята, той ще го почувствува след смъртта като изпълнение на неговите най-скъпи идеали, когато погледне надолу към Земята и види как мирът се ражда между народите в същия размер, в който те се отварят за такива познания. Така както аз говорих днес тук, така говореха през последните столетия в тесен, малък кръг принадлежащите на кръга на розенкройцерите.
към текста >>
Те знаеха, че с такива познания в човешките души се влива
мир
.
Всички народи и всички религии по Земята могат да принадлежат също и на Христос, на божествената сила в най-висшата истина. И взаимното разбирателство означава мир в целия свят. И този мир е душата на новия свят. Антропософията води тъкмо към тази душа, която като Духовна наука, принадлежаща на всички хора, трябва да определя всяка земна култура по лицето на цялата Земя. Такива познания бяха култивирани в розенкройцерските школи на миналите столетия от тринадесетото, четиринадесетото насам.
Те знаеха, че с такива познания в човешките души се влива мир.
И те знаеха, че дори някой, който не може да изпита този мир на Земята, той ще го почувствува след смъртта като изпълнение на неговите най-скъпи идеали, когато погледне надолу към Земята и види как мирът се ражда между народите в същия размер, в който те се отварят за такива познания. Така както аз говорих днес тук, така говореха през последните столетия в тесен, малък кръг принадлежащите на кръга на розенкройцерите. Днес това може да се говори пред по-големи кръгове от хора. Онези, чиято мисия е да действуват импулсирани от духовно-научното движение, като изпълняващи завета на онова, което се влива в човечеството от Мистерията на Голгота, знаят много добре: Исус, който беше приютил в себе си Христос, всяка година по времето на Великден навестява мястото, където се разигра Мистерията на Голгота. Независимо дали Исус е въплътен или не, всяка година той посещава това място и там учениците, които са достатъчно напреднали, могат да се свързват с него.
към текста >>
И те знаеха, че дори някой, който не може да изпита този
мир
на Земята, той ще го почувствува след смъртта като изпълнение на неговите най-скъпи идеали, когато погледне надолу към Земята и види как
мир
ът се ражда между народите в същия размер, в който те се отварят за такива познания.
И взаимното разбирателство означава мир в целия свят. И този мир е душата на новия свят. Антропософията води тъкмо към тази душа, която като Духовна наука, принадлежаща на всички хора, трябва да определя всяка земна култура по лицето на цялата Земя. Такива познания бяха култивирани в розенкройцерските школи на миналите столетия от тринадесетото, четиринадесетото насам. Те знаеха, че с такива познания в човешките души се влива мир.
И те знаеха, че дори някой, който не може да изпита този мир на Земята, той ще го почувствува след смъртта като изпълнение на неговите най-скъпи идеали, когато погледне надолу към Земята и види как мирът се ражда между народите в същия размер, в който те се отварят за такива познания.
Така както аз говорих днес тук, така говореха през последните столетия в тесен, малък кръг принадлежащите на кръга на розенкройцерите. Днес това може да се говори пред по-големи кръгове от хора. Онези, чиято мисия е да действуват импулсирани от духовно-научното движение, като изпълняващи завета на онова, което се влива в човечеството от Мистерията на Голгота, знаят много добре: Исус, който беше приютил в себе си Христос, всяка година по времето на Великден навестява мястото, където се разигра Мистерията на Голгота. Независимо дали Исус е въплътен или не, всяка година той посещава това място и там учениците, които са достатъчно напреднали, могат да се свързват с него. Ето какво усещаше един поет – Анастасиус Грюн – а именно: как една индивидуалност слиза и всяка година посещава мястото, на което се разигра Мистерията на Голгота: Това става всяка година през първия ден на Великдена.
към текста >>
Първата среща, която става след разрушението на Йерусалим; втората – след завладяването на Йерусалим от кръстоносците; третата – когато Ахасфер минава покрай Голгота; четвъртата – когато един монах се моли за спасението на Йерасулим от завоевателите; тогава различните секти, разпръснати по лицето на Земята спореха помежду си, докато Онзи, който донесе на Земята благовестието и завета на
мир
а, обръщаше с поглед мястото на своето действие.
Днес това може да се говори пред по-големи кръгове от хора. Онези, чиято мисия е да действуват импулсирани от духовно-научното движение, като изпълняващи завета на онова, което се влива в човечеството от Мистерията на Голгота, знаят много добре: Исус, който беше приютил в себе си Христос, всяка година по времето на Великден навестява мястото, където се разигра Мистерията на Голгота. Независимо дали Исус е въплътен или не, всяка година той посещава това място и там учениците, които са достатъчно напреднали, могат да се свързват с него. Ето какво усещаше един поет – Анастасиус Грюн – а именно: как една индивидуалност слиза и всяка година посещава мястото, на което се разигра Мистерията на Голгота: Това става всяка година през първия ден на Великдена. Той описва такива срещи на Учителя с неговите ученици.
Първата среща, която става след разрушението на Йерусалим; втората – след завладяването на Йерусалим от кръстоносците; третата – когато Ахасфер минава покрай Голгота; четвъртата – когато един монах се моли за спасението на Йерасулим от завоевателите; тогава различните секти, разпръснати по лицето на Земята спореха помежду си, докато Онзи, който донесе на Земята благовестието и завета на мира, обръщаше с поглед мястото на своето действие.
Това са четирите картини, свързани с предишните посещения на Исус. А после, в стихотворението си „Руини”, Анастасиус Грюн описва едно бъдещо слизане на Исус. Това, което той описва, се разиграва в далечното бъдеще: тогава мирът ще властва на Земята. И това няма да е през епохите на конфесионалното християнство, а през епохата на розенкройцерското християнство. И така, Анастасиус Грюн вижда как няколко деца си играят.
към текста >>
Това, което той описва, се разиграва в далечното бъдеще: тогава
мир
ът ще властва на Земята.
Ето какво усещаше един поет – Анастасиус Грюн – а именно: как една индивидуалност слиза и всяка година посещава мястото, на което се разигра Мистерията на Голгота: Това става всяка година през първия ден на Великдена. Той описва такива срещи на Учителя с неговите ученици. Първата среща, която става след разрушението на Йерусалим; втората – след завладяването на Йерусалим от кръстоносците; третата – когато Ахасфер минава покрай Голгота; четвъртата – когато един монах се моли за спасението на Йерасулим от завоевателите; тогава различните секти, разпръснати по лицето на Земята спореха помежду си, докато Онзи, който донесе на Земята благовестието и завета на мира, обръщаше с поглед мястото на своето действие. Това са четирите картини, свързани с предишните посещения на Исус. А после, в стихотворението си „Руини”, Анастасиус Грюн описва едно бъдещо слизане на Исус.
Това, което той описва, се разиграва в далечното бъдеще: тогава мирът ще властва на Земята.
И това няма да е през епохите на конфесионалното християнство, а през епохата на розенкройцерското християнство. И така, Анастасиус Грюн вижда как няколко деца си играят. От земята те изравят – макар и това да изглежда като някаква утопия – един предмет от желязо, но не знаят какво представлява той. Само онези, които са запазили в паметта си далечни спомени за отдавна минали борби на хората знаят, че това е един меч. Във времето на мира хората вече не познават предназначението на меча и го използуват като плуг.
към текста >>
Във времето на
мир
а хората вече не познават предназначението на меча и го използуват като плуг.
Това, което той описва, се разиграва в далечното бъдеще: тогава мирът ще властва на Земята. И това няма да е през епохите на конфесионалното християнство, а през епохата на розенкройцерското християнство. И така, Анастасиус Грюн вижда как няколко деца си играят. От земята те изравят – макар и това да изглежда като някаква утопия – един предмет от желязо, но не знаят какво представлява той. Само онези, които са запазили в паметта си далечни спомени за отдавна минали борби на хората знаят, че това е един меч.
Във времето на мира хората вече не познават предназначението на меча и го използуват като плуг.
После един земеделец копае и намира един предмет от камък. Отново хората не разбират какъв е този предмет. Той беше за известно време прогонен от Земята, казват онези, които все още знаят нещо за него. Но хората вече не го познаваха! Някога хората са го използували като символ на раздора – това е един кръст от камък – обаче сега, когато хората се събират в името на идващия Христов Импулс, този предмет се превръща в нещо друго.
към текста >>
После един земеделец копае и на
мир
а един предмет от камък.
И това няма да е през епохите на конфесионалното християнство, а през епохата на розенкройцерското християнство. И така, Анастасиус Грюн вижда как няколко деца си играят. От земята те изравят – макар и това да изглежда като някаква утопия – един предмет от желязо, но не знаят какво представлява той. Само онези, които са запазили в паметта си далечни спомени за отдавна минали борби на хората знаят, че това е един меч. Във времето на мира хората вече не познават предназначението на меча и го използуват като плуг.
После един земеделец копае и намира един предмет от камък.
Отново хората не разбират какъв е този предмет. Той беше за известно време прогонен от Земята, казват онези, които все още знаят нещо за него. Но хората вече не го познаваха! Някога хората са го използували като символ на раздора – това е един кръст от камък – обаче сега, когато хората се събират в името на идващия Христов Импулс, този предмет се превръща в нещо друго. И как ни описва всичко това поетът през 1836 година?
към текста >>
Как те внезапно там с
мир
ено коленичат,
Че със сила обкръжават домът му свят? Нима редиците небето да превземат искат, С оръжие потегляйки към храма? – – – О, не!
Как те внезапно там смирено коленичат,
Дочувайки звука на органа тържествен! Навеждат се главите, коравите ръце омекват, Железният юмрук разкаян до сърцето се опира. – – – Светият кръст Христов да се издига виждам аз
към текста >>
С
мир
ено поемат шествието свое.
Храм на Бога искат да са те! – – – Кръстът, във всички цветове обагрен, На доспехите си окачиха те, Всевъзможни кръстове живи
Смирено поемат шествието свое.
– – – А на олтара, гдето хиляди свещи трептят, Свещеникът сега хляба жертвен разчупва, Обагрени от кръв ръцете му протегнати стоят, Но струва ми се, не от кръв Христова.
към текста >>
С
мир
ено коленичил до олтара
А на олтара, гдето хиляди свещи трептят, Свещеникът сега хляба жертвен разчупва, Обагрени от кръв ръцете му протегнати стоят, Но струва ми се, не от кръв Христова. – – –
Смирено коленичил до олтара
Мъж един самотен там мълчи, По-красив от всички, дори и коленичил, А колко по-красив изправен той би бил! – – – На родния му дъб молитвата прилича,
към текста >>
Но с
мир
ен върховете свои свежда
По-красив от всички, дори и коленичил, А колко по-красив изправен той би бил! – – – На родния му дъб молитвата прилича, Горд, силата си чудна той усеща,
Но смирен върховете свои свежда
Щом бурята, този орган Божи, над него прогърми: – – – „Всичко тук привърши! ” – такава е съдбата на човешките стремежи!
към текста >>
В сънища светли, у
мир
айки, люляна!
Крещи кръвният знак на убиецът братов! О, да бях аз онзи поклонник на прага приведен, Да носех като него сърце спокойно и чисто! – – – Да би лежала моята глава на каменния праг
В сънища светли, умирайки, люляна!
Свежда се лилията бледа към долината земна, Отлита вярата към звездите небесни. – – – 3. – – –
към текста >>
Хилядолетната
война
ще свърши,
Ако той учеше това, що вършат те, Наистина със право на кръста прикован бе той! – – – Ако някога, християнино, ни върнеш твоите земи, Закона, правото и свободата,
Хилядолетната война ще свърши,
Ще настъпи само кратък миг на тишина и мир! – – – Тук ми е добре! Тук ние двамата сме равни, Позорно тъпкахме земите общи!
към текста >>
Ще настъпи само кратък миг на тишина и
мир
!
Наистина със право на кръста прикован бе той! – – – Ако някога, християнино, ни върнеш твоите земи, Закона, правото и свободата, Хилядолетната война ще свърши,
Ще настъпи само кратък миг на тишина и мир!
– – – Тук ми е добре! Тук ние двамата сме равни, Позорно тъпкахме земите общи! Но и под самия гнет на неверниците страшни,
към текста >>
Не ще ти аз ръка за
мир
подам!
– – – Тук ми е добре! Тук ние двамата сме равни, Позорно тъпкахме земите общи! Но и под самия гнет на неверниците страшни,
Не ще ти аз ръка за мир подам!
– – – Достатъчно почивах! Как дрямката ме освежи! Да видим ний сега как сделките над гроба там вървят. Купуват се ковчези златни, мадони и венци от рози!
към текста >>
Огън на омраза вместо свещи на
мир
а;
Непреклонен, победоносен, ясен; Но и кръстът върху гроба не е заличен, Монасите са още тук. – – – На секти разделени, разпалват те
Огън на омраза вместо свещи на мира;
Едва ли Кръстът и Луната воюваха тъй страшно, Както тук – монасите в одежди сиви и кафяви. – – – Олтарът и амвонът превръщат се в окоп и крепост, Храмът – в боен стан, гдето битките ехтят между
към текста >>
Проповедниците на
мир
а всеобщ.
Гърка от изток, арменеца от юг. – – – На пашата застрашителния лик възпира Кръвта им да не оскверни олтара; На еничара камшикът укротява тук
Проповедниците на мира всеобщ.
– – – Ето в манастира монахът коленичил, Сутрешният вятър бялата брада развява И всред розите, от смирението му разцъфтели, Той ревностно небето умолява:
към текста >>
И всред розите, от с
мир
ението му разцъфтели,
На еничара камшикът укротява тук Проповедниците на мира всеобщ. – – – Ето в манастира монахът коленичил, Сутрешният вятър бялата брада развява
И всред розите, от смирението му разцъфтели,
Той ревностно небето умолява: – – – „Как радостно ще потънат изгнилите ми кости В покрова сив на долината, Стига очите ми замрежени отново да зърнат
към текста >>
Не позорете тук извора на моя
мир
!
Звън камбанен и пилигримски песни. – – – Да, вярно е, че когато в божествената си красота На сън се приближи до мен, гневът Ти мощно прогърмя:„Навън, недостойни, на раздора синове,
Не позорете тук извора на моя мир!
– – – Вий, които спорите във моя храм За една врата или за някакво стъпало, Знайте: за мен стъпало е Земята цяла, А моята врата – светът широк.
към текста >>
Вечен
мир
отдавна тук цари!
Изрича той на Ширас и Голгота имената. – – – Отдавна цялата Земя е слънчева градина, Нито полумесец, нито кръст се тук издигат! Какво целяха кървавите битки?
Вечен мир отдавна тук цари!
– – – Кедрон остана! Блести той пред моя взор От златни класове обгърнат, Сякаш сълзи рони, но сълзи от възхита
към текста >>
57.
Мисията на Кристиян Розенкройц, нейният характер и задачи. Гаутама Буда и неговата мисия на Марс. Нюшател, 18. Декември 1912
GA_130 Езотеричното християнство
Днешните хора се запознават с
мир
овата система на Коперник още от ранното училище и вземат със себе си получените чрез това впечатления за целия живот.
Днес нашите приятели пожелаха да обсъдим нещо, за което стана дума тук миналата година. Тогава изтъкнахме, че посвещението на Кристиян Розенкройц е станало по един твърде особен начин в тринадесетото столетие и оттогава насам индивидуалността на Кристиян Розенкройц постоянно е действувала и продължава да действува през столетията. Днес ние отново искаме да се запознаем с характера и същността на Кристиян Розенкройц като обгърнем с поглед великата задача, която той имаше в първата зора на нашето клонящо към интелектуализма време, за да се погрижи за бъдещето на човечеството. Онзи, който както Кристиян Розенкройц застава пред света като един водещ окултист, трябва да държи сметка за особеностите на своята епоха. Духовният живот, в който стоим сега, се определя от възникването на новата естествена наука, от откритията на Коперник, Джордано Бруно, Галилей.
Днешните хора се запознават с мировата система на Коперник още от ранното училище и вземат със себе си получените чрез това впечатления за целия живот.
В предишни времена душата усещаше нещо различно: почувствувайте каква огромна разлика съществува между един човек на настоящето и един такъв, който е живял преди столетия. Преди епохата на Коперник всяка душа на земните човеци вярваше, че Земята виси неподвижно в мировото пространство, а Слънцето и звездите се въртят около нея. Хората изгубиха почвата под краката си, когато Коперник разви учението, че Земята под тях се движи с огромна скорост във Вселената. Не трябва да подценяваме една такава революция на мисленето, която предизвика и съответното преобразуване на чувствата. Всички идеи и представи на хората станаха различни от тези, които съществуваха преди Коперник.
към текста >>
Преди епохата на Коперник всяка душа на земните човеци вярваше, че Земята виси неподвижно в
мир
овото пространство, а Слънцето и звездите се въртят около нея.
Днес ние отново искаме да се запознаем с характера и същността на Кристиян Розенкройц като обгърнем с поглед великата задача, която той имаше в първата зора на нашето клонящо към интелектуализма време, за да се погрижи за бъдещето на човечеството. Онзи, който както Кристиян Розенкройц застава пред света като един водещ окултист, трябва да държи сметка за особеностите на своята епоха. Духовният живот, в който стоим сега, се определя от възникването на новата естествена наука, от откритията на Коперник, Джордано Бруно, Галилей. Днешните хора се запознават с мировата система на Коперник още от ранното училище и вземат със себе си получените чрез това впечатления за целия живот. В предишни времена душата усещаше нещо различно: почувствувайте каква огромна разлика съществува между един човек на настоящето и един такъв, който е живял преди столетия.
Преди епохата на Коперник всяка душа на земните човеци вярваше, че Земята виси неподвижно в мировото пространство, а Слънцето и звездите се въртят около нея.
Хората изгубиха почвата под краката си, когато Коперник разви учението, че Земята под тях се движи с огромна скорост във Вселената. Не трябва да подценяваме една такава революция на мисленето, която предизвика и съответното преобразуване на чувствата. Всички идеи и представи на хората станаха различни от тези, които съществуваха преди Коперник. Сега искаме да си зададем въпроса: Какво има да каже окултизмът за тази революция на мисленето? Онзи, който като окултист повдига въпроса как можем да разберем света с идеите на Коперник, трябва да си каже: С идеите на Коперник може да бъде създадено много нещо, което в естествената наука води до големи триумфи във външния живот, обаче с тях не можем да разберем нищо от духовната основа на света и на нещата, защото Коперниковите идеи са най-лошият инструмент, който някога е изнамиран в хода на общочовешката еволюция с цел да бъдат разбрани духовните основи на света.
към текста >>
Онзи, който като окултист повдига въпроса как можем да разберем света с идеите на Коперник, трябва да си каже: С идеите на Коперник може да бъде създадено много нещо, което в естествената наука води до големи триумфи във външния живот, обаче с тях не можем да разберем нищо от духовната основа на света и на нещата, защото Коперниковите идеи са най-лошият инструмент, който някога е изна
мир
ан в хода на общочовешката еволюция с цел да бъдат разбрани духовните основи на света.
Преди епохата на Коперник всяка душа на земните човеци вярваше, че Земята виси неподвижно в мировото пространство, а Слънцето и звездите се въртят около нея. Хората изгубиха почвата под краката си, когато Коперник разви учението, че Земята под тях се движи с огромна скорост във Вселената. Не трябва да подценяваме една такава революция на мисленето, която предизвика и съответното преобразуване на чувствата. Всички идеи и представи на хората станаха различни от тези, които съществуваха преди Коперник. Сега искаме да си зададем въпроса: Какво има да каже окултизмът за тази революция на мисленето?
Онзи, който като окултист повдига въпроса как можем да разберем света с идеите на Коперник, трябва да си каже: С идеите на Коперник може да бъде създадено много нещо, което в естествената наука води до големи триумфи във външния живот, обаче с тях не можем да разберем нищо от духовната основа на света и на нещата, защото Коперниковите идеи са най-лошият инструмент, който някога е изнамиран в хода на общочовешката еволюция с цел да бъдат разбрани духовните основи на света.
Това идва оттам, че всички понятия и идеи на Коперник са инспирирани от Луцифер. Защото коперниканството е една от последните атаки, едно от последните големи нападения, които Луцифер е предприемал срещу човешкото развитие. В по-старите светогледи, съществуващи преди Коперник, хората имаха външния свят на Майя, на илюзията; обаче с благата на мъдростта, които се предаваха от поколение на поколение, те получаваха и истината за нещата и за света. Обаче след Коперник човекът има около себе си Майя и илюзия не само по отношение на своите сетивни възприятия; сега самите му понятия и идеи се превърнаха в Майя, в илюзия. Днес за човека е нещо самопонятно, че Слънцето стои в средата, а планетите се въртят около него, описвайки елипси.
към текста >>
В края на шестнадесетото столетие пред розенкройцерите се изправи необходимостта
мир
овата система да бъде разбрана от окултизма, тъй като Коперниковата
мир
ова система с нейните небесни тела, считани за материални образувания, представляваше една Майя още в самите си понятия.
Коперниково-Кеплеровият светоглед е един много удобен светоглед. Но ще се отнася до обяснението на онова, което е Макрокосмосът, той е далеч от истината. Ето как Кристиян Розенкройц беше изправен пред един светоглед, представляващ илюзия, и той трябваше да вземе своето решение. Кристиян Розенкройц трябваше да спаси окултизма в едно време, когато самите научни понятия бяха една илюзия, една Майя. В средата на шестнадесетото столетие излезе трудът на Коперник „Ротацията на небесните тела”.
В края на шестнадесетото столетие пред розенкройцерите се изправи необходимостта мировата система да бъде разбрана от окултизма, тъй като Коперниковата мирова система с нейните небесни тела, считани за материални образувания, представляваше една Майя още в самите си понятия.
Ето защо в края на 16. столетие беше проведена една от конференциите, за която стана дума тук миналата година, след като междувременно още през 13. столетие беше посветен самият Кристиян Розенкройц. Тази окултна конференция на водещите индивидуалности събра Кристиян Розенкройц с онези дванадесет индивидуалности от тринадесетото столетие, както и някои други бележити индивидуалности от мъдрото ръководство на човечеството. Там присъствуваха не само личности, които бяха инкарнирани на физическото поле, а също и такива, които се намираха в духовните светове.
към текста >>
Там присъствуваха не само личности, които бяха инкарнирани на физическото поле, а също и такива, които се на
мир
аха в духовните светове.
В края на шестнадесетото столетие пред розенкройцерите се изправи необходимостта мировата система да бъде разбрана от окултизма, тъй като Коперниковата мирова система с нейните небесни тела, считани за материални образувания, представляваше една Майя още в самите си понятия. Ето защо в края на 16. столетие беше проведена една от конференциите, за която стана дума тук миналата година, след като междувременно още през 13. столетие беше посветен самият Кристиян Розенкройц. Тази окултна конференция на водещите индивидуалности събра Кристиян Розенкройц с онези дванадесет индивидуалности от тринадесетото столетие, както и някои други бележити индивидуалности от мъдрото ръководство на човечеството.
Там присъствуваха не само личности, които бяха инкарнирани на физическото поле, а също и такива, които се намираха в духовните светове.
На тази конференция присъствуваше и същата тази индивидуалност, която беше въплътена в шестото столетие преди Христос като Гаутама Буда. Източните окултисти с право вярват – защото те знаят това като истина – че Буда, който в двадесет и деветата година на своя живот като Гаутама Буда се издигна от Бодисатва до степента Буда, тогава беше въплътен за последен път във физическо тяло. Съвсем правилно е, че индивидуалността, която от Бодисатва става Буда, не се явява вече след това на Земята във физическа инкарнация. Обаче това не означава, че той „не действува вече” за Земята. Буда действува за Земята и в следващите периоди от време, макар и да не се явява вече на Земята във физическо тяло, а да упражнява своята дейност от духовния свят.
към текста >>
Това прекрасно, тържествено благовестие на
мир
а и любовта е фактически един резултат от това, което Буда внесе като свой дял в християнството.
Съвсем правилно е, че индивидуалността, която от Бодисатва става Буда, не се явява вече след това на Земята във физическа инкарнация. Обаче това не означава, че той „не действува вече” за Земята. Буда действува за Земята и в следващите периоди от време, макар и да не се явява вече на Земята във физическо тяло, а да упражнява своята дейност от духовния свят. Ние виждаме действието на Буда с неговите сили от духовния свят в астралното тяло на детето Исус от Евангелието на Лука, чуваме това негово действие в песента на Ангелите „Слава на Бога във висините...”, която чуха също и пастирите в полето. Тези думи произлизат от Буда, който действуваше в астралното тяло на току-що роденото дете Исус, за което разказва Евангелието на Лука.
Това прекрасно, тържествено благовестие на мира и любовта е фактически един резултат от това, което Буда внесе като свой дял в християнството.
Обаче Буда действува също и по-късно – не физически, а от духовния свят – в делата на хората и той сътрудничеше за това, което трябваше да стане в името на общочовешката еволюция. Например през седмото и осмото столетие в близост до Черно море съществуваше една много важна школа на Посвещението, където – намирайки се в духовно тяло – Буда поучаваше духовните кандидати. В такива школи има учители, които поучават във физическо тяло; обаче за по-напредналите ученици е възможно да получават указания също и от един Учител, който има само етерно тяло. И така, Буда поучаваше там онези, които можеха да приемат по-висшите учения, по-висшите познания. Тогава между учениците на Буда имаше един, който няколко столетия по-късно отново се инкарнира на Земята.
към текста >>
Например през седмото и осмото столетие в близост до Черно море съществуваше една много важна школа на Посвещението, където – на
мир
айки се в духовно тяло – Буда поучаваше духовните кандидати.
Буда действува за Земята и в следващите периоди от време, макар и да не се явява вече на Земята във физическо тяло, а да упражнява своята дейност от духовния свят. Ние виждаме действието на Буда с неговите сили от духовния свят в астралното тяло на детето Исус от Евангелието на Лука, чуваме това негово действие в песента на Ангелите „Слава на Бога във висините...”, която чуха също и пастирите в полето. Тези думи произлизат от Буда, който действуваше в астралното тяло на току-що роденото дете Исус, за което разказва Евангелието на Лука. Това прекрасно, тържествено благовестие на мира и любовта е фактически един резултат от това, което Буда внесе като свой дял в християнството. Обаче Буда действува също и по-късно – не физически, а от духовния свят – в делата на хората и той сътрудничеше за това, което трябваше да стане в името на общочовешката еволюция.
Например през седмото и осмото столетие в близост до Черно море съществуваше една много важна школа на Посвещението, където – намирайки се в духовно тяло – Буда поучаваше духовните кандидати.
В такива школи има учители, които поучават във физическо тяло; обаче за по-напредналите ученици е възможно да получават указания също и от един Учител, който има само етерно тяло. И така, Буда поучаваше там онези, които можеха да приемат по-висшите учения, по-висшите познания. Тогава между учениците на Буда имаше един, който няколко столетия по-късно отново се инкарнира на Земята. Следователно, имаме работа с една физически живееща личност, която живее няколко столетия по-късно във физическо тяло в Италия и която познаваме под името Свети Франциск от Асизи. Особеният маниер на Франциск от Асизи, който също и в живота на неговите монаси има такава голяма прилика с този на учениците на Буда, идва от обстоятелството, че самият Франциск от Асизи беше един ученик на Буда.
към текста >>
После той става обитател на Меркурий, после обитател на Венера, след това обитател на Слънцето, на Марс, на Юпитер, на Сатурн и накрая обитател на обширното небесно или
мир
ово пространство.
За да разберем какво имаше да стане, трябва да разгледаме живота между смъртта и предстоящото ново раждане от една точно определена гледна точка. На Земята ние живеем между раждането и смъртта. Между смъртта и едно ново раждане човекът стои в определена връзка с другите планети. В моята книга „Теософия” е описано пребиваването на душата в Камалока. Това пребиваване на човека за определено време в душевния свят, е времето, през което човекът става обитател на Луната.
После той става обитател на Меркурий, после обитател на Венера, след това обитател на Слънцето, на Марс, на Юпитер, на Сатурн и накрая обитател на обширното небесно или мирово пространство.
Не е неправилно да се твърди, че между две инкарнации на Земята има пребивавания на други планети, живот в духовни тела. Днес човекът не е достатъчно напреднал в своето развитие, за да може да си спомня в сегашната инкарнация това, което той изживява между смъртта и едно ново раждане, обаче в бъдеще това ще бъде възможно. Макар и сега да не може да си спомня това, което е изживял например на Марс, той все пак има в себе си силите на Марс, макар и да не знае нищо за тях. Можем направо да заявим: Сега аз съм жител на Земята, обаче моите сили съдържат в себе си нещо, което съм усвоил на Марс. – Нека да разгледаме един човек, който е живял на Земята, след като беше приета Коперниковата система, Коперниковият светоглед.
към текста >>
Както някога Съществото на Любовта, Христос, живя на Земята в едно време и всред един народ, който не беше особено близък до това Съществото на Любовта, така и князът на
мир
а, Буда, се издигна през седемнадесетото столетие към Марс, където царяха войни и битки, за да изпълни там своята мисия.
Кристиян Розенкройц успя да разбере какво би означавало за цялата Вселена, ако Буда продължи да действува там и какво би означавало, ако учението на Буда за Нирвана, учението, че човек трябва да се освободи от Земята, остане там, на Марс. Учението за Нирвана беше неподходящо за насочената към практическия живот Земна култура. Това се потвърди при ученика на Буда, Франциск от Асизи: въпросното учение превръща своите последователи в хора, отчуждени от света. Обаче това, което в будизма беше неподходящо за насърчаване на практическия живот на хората между раждането и смъртта, то имаше огромно значение за насърчаване на техните души между смъртта и едно ново раждане. Ето какво разбра Кристиян Розенкройц: За онова, което трябва да послужи на Марс като пречистване, учението на Буда е най-подходящото средство.
Както някога Съществото на Любовта, Христос, живя на Земята в едно време и всред един народ, който не беше особено близък до това Съществото на Любовта, така и князът на мира, Буда, се издигна през седемнадесетото столетие към Марс, където царяха войни и битки, за да изпълни там своята мисия.
Там душите бяха преди всичко войнствено настроени. Буда извърши едно велико жертвено дело, подобно на онова, което извърши Христос при Мистерията на Голгота. Това беше едно космическо жертвено дело, да бъдеш Буда на Марс. Там той беше един вид жертвеното агне и можем да отбележим като един вид разпятие на Буда това, че той се остави да бъде въвлечен в това войствено обкръжение. Буда извърши това дело на Марс в служба на Кристиян Розенкройц.
към текста >>
Какво прозвуча като слово на
мир
а над описаното в Евангелието на Лука момче Исус?
И човек донася със себе си от Марс не само съвършено други сили в новото раждане, а чрез влиянието, което духовното дело на Буда упражнява, в човека се вливат от Марс определени сили, когато той се отдава на медитация, за да се издига в духовните светове. Когато модерният духовен човек медитира в смисъла, даден от Кристиян Розенкройц, в него се вливат също и онези сили, които Буда изпраща към Земята като спасител на Марс. Така Кристиян Розенкройц ни се явява като като великият служител на Христос Исус. Обаче делото, което Кристиян Розенкройц извърши заради Христос Исус трябваше да бъде подкрепено от онова, което Буда – като пратеник на Кристиян Розенкройц – трябваше на свой ред да прибави към делото на Христос Исус. Така душата на Гаутама Буда не е вече тук, на физическата Земя, а тази душа е станала изцяло помощник на Христовия Импулс.
Какво прозвуча като слово на мира над описаното в Евангелието на Лука момче Исус?
„Слава във висините и мир на Земята! ”. Това прозвуча от съществото на Буда и то тайнствено звучи от Буда, извирайки от планетата на войната, за да се влее в човешките души на Земята. Обаче благодарение на факта, че всичко това се случи, беше възможно да се предотврати и разделянето на хората в две класи, разделянето на хората като Франциск от Асизи и такива, които живеят в материализма. Ако Буда би останал непосредствено свързан със Земята, той не би се тревожил за „практичните” хора, а останалите би направил монаси като Франциск от Асизи. Чрез спасителното дело на Гаутама Буда, извършено на Марс, стана възможно следното: През периода между смъртта и новото раждане ние можем да осъществим нашето развитие в условията на Марс, да бъдем последователи на Франциск от Асизи, без да се налага по този начин да отнемаме нещо от Земята.
към текста >>
„Слава във висините и
мир
на Земята!
Когато модерният духовен човек медитира в смисъла, даден от Кристиян Розенкройц, в него се вливат също и онези сили, които Буда изпраща към Земята като спасител на Марс. Така Кристиян Розенкройц ни се явява като като великият служител на Христос Исус. Обаче делото, което Кристиян Розенкройц извърши заради Христос Исус трябваше да бъде подкрепено от онова, което Буда – като пратеник на Кристиян Розенкройц – трябваше на свой ред да прибави към делото на Христос Исус. Така душата на Гаутама Буда не е вече тук, на физическата Земя, а тази душа е станала изцяло помощник на Христовия Импулс. Какво прозвуча като слово на мира над описаното в Евангелието на Лука момче Исус?
„Слава във висините и мир на Земята!
”. Това прозвуча от съществото на Буда и то тайнствено звучи от Буда, извирайки от планетата на войната, за да се влее в човешките души на Земята. Обаче благодарение на факта, че всичко това се случи, беше възможно да се предотврати и разделянето на хората в две класи, разделянето на хората като Франциск от Асизи и такива, които живеят в материализма. Ако Буда би останал непосредствено свързан със Земята, той не би се тревожил за „практичните” хора, а останалите би направил монаси като Франциск от Асизи. Чрез спасителното дело на Гаутама Буда, извършено на Марс, стана възможно следното: През периода между смъртта и новото раждане ние можем да осъществим нашето развитие в условията на Марс, да бъдем последователи на Франциск от Асизи, без да се налага по този начин да отнемаме нещо от Земята. Вероятно това ще Ви прозвучи гротескно, но то отговаря на истината: След 17.
към текста >>
”. Това прозвуча от съществото на Буда и то тайнствено звучи от Буда, извирайки от планетата на
война
та, за да се влее в човешките души на Земята.
Така Кристиян Розенкройц ни се явява като като великият служител на Христос Исус. Обаче делото, което Кристиян Розенкройц извърши заради Христос Исус трябваше да бъде подкрепено от онова, което Буда – като пратеник на Кристиян Розенкройц – трябваше на свой ред да прибави към делото на Христос Исус. Така душата на Гаутама Буда не е вече тук, на физическата Земя, а тази душа е станала изцяло помощник на Христовия Импулс. Какво прозвуча като слово на мира над описаното в Евангелието на Лука момче Исус? „Слава във висините и мир на Земята!
”. Това прозвуча от съществото на Буда и то тайнствено звучи от Буда, извирайки от планетата на войната, за да се влее в човешките души на Земята.
Обаче благодарение на факта, че всичко това се случи, беше възможно да се предотврати и разделянето на хората в две класи, разделянето на хората като Франциск от Асизи и такива, които живеят в материализма. Ако Буда би останал непосредствено свързан със Земята, той не би се тревожил за „практичните” хора, а останалите би направил монаси като Франциск от Асизи. Чрез спасителното дело на Гаутама Буда, извършено на Марс, стана възможно следното: През периода между смъртта и новото раждане ние можем да осъществим нашето развитие в условията на Марс, да бъдем последователи на Франциск от Асизи, без да се налага по този начин да отнемаме нещо от Земята. Вероятно това ще Ви прозвучи гротескно, но то отговаря на истината: След 17. столетие всеки човек – в условията на Марс – за известно време е будист, францисканец, непосредствен последовател на Франциск от Асизи.
към текста >>
Благодарение на обстоятелството, че Кристиян Розенкройц разбра как дейността на Буда можа да бъде пренесена от Земята на Марс, станаха възможни правилните въздействия, които Буда – на
мир
айки се извън Земната сфера – може да упражнява върху хората.
И онези хора, които искат да се включат в едно езотерично развитие, въпреки техния просперитет в практическия живот, сега могат да постигнат своята цел благодарение на факта, че Буда действува от Марс, а не от Земята. Така че силите, необходими за един здрав езотеричен живот също произлизат от дейността на Буда. Когато днес човек става медитиращ – какво означава това, аз вече разгледах в моята книга „Как се постигат познания за висшите светове? ” – същественото е, че при розенкройцерското обучение развитието е такова, че човекът не се откъсва от дейността, която неговата Карма изисква от него тук на Земята. Розенкройцерското езотерично развитие е съвместимо с всяка жизнена ситуация, с всяка професия.
Благодарение на обстоятелството, че Кристиян Розенкройц разбра как дейността на Буда можа да бъде пренесена от Земята на Марс, станаха възможни правилните въздействия, които Буда – намирайки се извън Земната сфера – може да упражнява върху хората.
Ето как ние отново се приближихме към духовните постижения на Кристиян Розенкройц и трябва да навлезем в тяхното езотерично съдържание, ако искаме да разберем неговите действия през периода между 13. и 16. столетие. Би било добре, ако найобщо си припомним колко последователна се оказа нашата западна теософия след като беше основана средноевропейската секция на Теософското общество. Тук в Швейцария бяха изнесени лекционните цикли върху четирите Евангелия. В зародишен вид всички те се съдържат в моята книга „Християнство като мистичен факт”, написан преди 12 години.
към текста >>
Нека в края на това обсъждане да прибавим и една практическа подробност: През миналата година ние посочихме как неволно човек може да получи едно познание за това, че може да се на
мир
а в определена връзка с Кристиян Розенкройц.
Днес аз Ви посочих причината за този факт тъкмо в мисията на Гаутама Буда, която му беше възложена от Кристиян Розенкройц, както и значението, което неговото изпращане на Марс имаше за цялата ни Слънчева система. Така се прибавя камък върху камък към зданието на нашата западна теософия, което се издига последователно и логично, за да съхрани връзките между миналото и това, което предстои. Вътрешната логика е едно от качествата, което един светоглед трябва да има, ако той иска да бъде граден върху истинността. И онзи, който копнее да бъде близо до Кристиян Розенкройц, вижда с огромно удивление колко последователно самият Кристиян Розенкройц изпълни великата мисия, която му беше определена за нашето време като розенкройцерско-християнска мисия. Обстоятелството, че великият Учител, проповядващ Нирвана, изпълнява една мисия извън Земята, в условията на Марс, е едно от делата на Кристиян Розенкройц, носещо печата на неумолима логика и последователност.
Нека в края на това обсъждане да прибавим и една практическа подробност: През миналата година ние посочихме как неволно човек може да получи едно познание за това, че може да се намира в определена връзка с Кристиян Розенкройц.
Но човек може да отправи и нещо като един въпрос към съдбата: Мога ли и аз да постигна някои качества, които биха ми позволили да стана ученик на Кристиян Розенкройц? – Това може да стане по следния начин: Нека той да се опита да постави пред душата си образа на големия Учител на новото време Кристиян Розенкройц всред неговите 12 избраници, изпращащ Гаутама Буда в мировото пространство през началото на 17. столетие, последователно изпълнявайки това, което стана приблизително в 6. столетие преди Христос чрез проповедта в Бенарес. Когато този образ грейне пред душата с цялото си значение, когато човек почувствува как от образа, който поражда потресаващо впечатление, се излъчва нещо, така че от душата се изтръгват думите: О, човеко, ти не си просто едно земно същество, ти си едно космическо същество!
към текста >>
– Това може да стане по следния начин: Нека той да се опита да постави пред душата си образа на големия Учител на новото време Кристиян Розенкройц всред неговите 12 избраници, изпращащ Гаутама Буда в
мир
овото пространство през началото на 17.
Вътрешната логика е едно от качествата, което един светоглед трябва да има, ако той иска да бъде граден върху истинността. И онзи, който копнее да бъде близо до Кристиян Розенкройц, вижда с огромно удивление колко последователно самият Кристиян Розенкройц изпълни великата мисия, която му беше определена за нашето време като розенкройцерско-християнска мисия. Обстоятелството, че великият Учител, проповядващ Нирвана, изпълнява една мисия извън Земята, в условията на Марс, е едно от делата на Кристиян Розенкройц, носещо печата на неумолима логика и последователност. Нека в края на това обсъждане да прибавим и една практическа подробност: През миналата година ние посочихме как неволно човек може да получи едно познание за това, че може да се намира в определена връзка с Кристиян Розенкройц. Но човек може да отправи и нещо като един въпрос към съдбата: Мога ли и аз да постигна някои качества, които биха ми позволили да стана ученик на Кристиян Розенкройц?
– Това може да стане по следния начин: Нека той да се опита да постави пред душата си образа на големия Учител на новото време Кристиян Розенкройц всред неговите 12 избраници, изпращащ Гаутама Буда в мировото пространство през началото на 17.
столетие, последователно изпълнявайки това, което стана приблизително в 6. столетие преди Христос чрез проповедта в Бенарес. Когато този образ грейне пред душата с цялото си значение, когато човек почувствува как от образа, който поражда потресаващо впечатление, се излъчва нещо, така че от душата се изтръгват думите: О, човеко, ти не си просто едно земно същество, ти си едно космическо същество! – тогава идва утешителната вяра: Сега аз мога да стана един ученик, устремен към Кристиян Розенкройц! – Този образ представлява важна медитативна субстанция и илюстрира отношението на Кристиян Розенкройц към Гаутама Буда.
към текста >>
58.
10. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 12 юни 1912
GA_137 Човекът в светлината на окултизма
Когато си спомняте за обикновения живот, Вие на
мир
ате за напълно естествено, че представите на Вашето съзнание се пораждат от външните сетивни впечатления.
Представете си нещата нагледно: пред Вас застава Христос, и до него Луцифер; т.е. получава се абсолютно същият образ, какъвто Евангелията представят под формата на "изкушението в пустинята". И сега: няма никаква нужда от това, Вие да си припомняте тази сцена от Евангелията; при определени условия, Вие бихте имали тази сцена и без друго пред себе си, Вие и без друго бихте приели в душата си онзи Импулс, който ще Ви озари с непосредственото знание: "Да, Христос е живял на тази Земя, бил е разпънат, и е победил смъртта". Върху Вас започва да действува с могъща сила не евангелското християнство, а Павловото християнство. И Вие разбирате: В този миг става възможно, описаното в Евангелията да бъде дълбоко изживяно независимо от тях, напълно независимо от Евангелията.
Когато си спомняте за обикновения живот, Вие намирате за напълно естествено, че представите на Вашето съзнание се пораждат от външните сетивни впечатления.
Но сега пред Вас застава един образ, който изобщо не би могъл да бъде породен от никакви външни впечатления, защото Луцифер изобщо не може да бъде намерен никъде в сетивния свят. Така образът на смъртта се допълва с нещо много важно, а малко по-късно направо се преобразява и в самия духовен лик на Христос. И това е последният спомен, последната реминисценция от Земния свят, която остава след като Вие сте прекрачили в свръхсетивния свят. Когато този образ на изкушението Христово и на победената смърт се изправи пред окултиста, външният свят е всъщност напълно изключен. А как стоят нещата с човешкото съзнание?
към текста >>
Виждате ли, думата "слово" пак идва като един слаб заместител на величествените
мир
ови процеси, така че това бяха по-скоро думи, изразяващи реалното съществуване на епохи и събития, които днес са изместени в праминалото.
При това този необятен Космос далеч не беше това, което е днес. Ако днес човек би се пренесъл на Слънцето, оглеждайки се на всички страни, той би съгледал 12-те звездни формации на животинския кръг, на Зодиака. По времето на Старото Слънце обаче този Зодиак като такъв не съществуваше. За това пък тогава съществуваха 12 Същества, които от дълбините на мрака защото външното пространство не беше заляно още от светлина разпращаха тътнещия съзидателен грохот на своето Слово. Що за слово беше това?
Виждате ли, думата "слово" пак идва като един слаб заместител на величествените мирови процеси, така че това бяха по-скоро думи, изразяващи реалното съществуване на епохи и събития, които днес са изместени в праминалото.
Това бяха 12 мирови Инициатори, 12 мирови Посветители. Днес вместо тези 12 мирови Посветители над човека бдят 12-те съзвездия на Зодиака и от тях към човешката душа, в неизказана милост, се излива неизреченото мирово Слово, събрало в себе си своите 12 божествени мелодии. Тъй като човешките думи са отново слаби, твърде слаби, тук, скъпи приятели, аз отново трябва да прибягна до образното мислене. Докато Луцифер имаше в себе си единствения порив да озари всичко със своята собствена светлина и по този начин да го познае докрай, Христос беше отдаден и посветен на това мирово Слово, на тези мирови мелодии, така че сега те бяха слети в Христовата душа, сякаш тя се явяваше като живият и обединяващ център на вложените в неизговореното Слово велики мирови тайни. Така застават те пред нас в своята противоположност: Христос който привлича и приема в себе си мировото Слово, и гордият Луцифер, Духът на Венера, който отблъсква мировото Слово и който иска да основе, изгради и обясни всичко единствено чрез своята светлина.
към текста >>
Това бяха 12
мир
ови Инициатори, 12
мир
ови Посветители.
Ако днес човек би се пренесъл на Слънцето, оглеждайки се на всички страни, той би съгледал 12-те звездни формации на животинския кръг, на Зодиака. По времето на Старото Слънце обаче този Зодиак като такъв не съществуваше. За това пък тогава съществуваха 12 Същества, които от дълбините на мрака защото външното пространство не беше заляно още от светлина разпращаха тътнещия съзидателен грохот на своето Слово. Що за слово беше това? Виждате ли, думата "слово" пак идва като един слаб заместител на величествените мирови процеси, така че това бяха по-скоро думи, изразяващи реалното съществуване на епохи и събития, които днес са изместени в праминалото.
Това бяха 12 мирови Инициатори, 12 мирови Посветители.
Днес вместо тези 12 мирови Посветители над човека бдят 12-те съзвездия на Зодиака и от тях към човешката душа, в неизказана милост, се излива неизреченото мирово Слово, събрало в себе си своите 12 божествени мелодии. Тъй като човешките думи са отново слаби, твърде слаби, тук, скъпи приятели, аз отново трябва да прибягна до образното мислене. Докато Луцифер имаше в себе си единствения порив да озари всичко със своята собствена светлина и по този начин да го познае докрай, Христос беше отдаден и посветен на това мирово Слово, на тези мирови мелодии, така че сега те бяха слети в Христовата душа, сякаш тя се явяваше като живият и обединяващ център на вложените в неизговореното Слово велики мирови тайни. Така застават те пред нас в своята противоположност: Христос който привлича и приема в себе си мировото Слово, и гордият Луцифер, Духът на Венера, който отблъсква мировото Слово и който иска да основе, изгради и обясни всичко единствено чрез своята светлина. Цялото по-късно развитие тръгва от състоянието, в което тогава се намираха Луцифер и Христос.
към текста >>
Днес вместо тези 12
мир
ови Посветители над човека бдят 12-те съзвездия на Зодиака и от тях към човешката душа, в неизказана милост, се излива неизреченото
мир
ово Слово, събрало в себе си своите 12 божествени мелодии.
По времето на Старото Слънце обаче този Зодиак като такъв не съществуваше. За това пък тогава съществуваха 12 Същества, които от дълбините на мрака защото външното пространство не беше заляно още от светлина разпращаха тътнещия съзидателен грохот на своето Слово. Що за слово беше това? Виждате ли, думата "слово" пак идва като един слаб заместител на величествените мирови процеси, така че това бяха по-скоро думи, изразяващи реалното съществуване на епохи и събития, които днес са изместени в праминалото. Това бяха 12 мирови Инициатори, 12 мирови Посветители.
Днес вместо тези 12 мирови Посветители над човека бдят 12-те съзвездия на Зодиака и от тях към човешката душа, в неизказана милост, се излива неизреченото мирово Слово, събрало в себе си своите 12 божествени мелодии.
Тъй като човешките думи са отново слаби, твърде слаби, тук, скъпи приятели, аз отново трябва да прибягна до образното мислене. Докато Луцифер имаше в себе си единствения порив да озари всичко със своята собствена светлина и по този начин да го познае докрай, Христос беше отдаден и посветен на това мирово Слово, на тези мирови мелодии, така че сега те бяха слети в Христовата душа, сякаш тя се явяваше като живият и обединяващ център на вложените в неизговореното Слово велики мирови тайни. Така застават те пред нас в своята противоположност: Христос който привлича и приема в себе си мировото Слово, и гордият Луцифер, Духът на Венера, който отблъсква мировото Слово и който иска да основе, изгради и обясни всичко единствено чрез своята светлина. Цялото по-късно развитие тръгва от състоянието, в което тогава се намираха Луцифер и Христос. Защото последиците от това бяха тези, че Христовото Същество прие и съхрани в себе си всеобхватното мирово Слово и великите мирови тайни, а поради своята гордост и светлина, Луцифер изгуби своето царство, царството на Венера.
към текста >>
Докато Луцифер имаше в себе си единствения порив да озари всичко със своята собствена светлина и по този начин да го познае докрай, Христос беше отдаден и посветен на това
мир
ово Слово, на тези
мир
ови мелодии, така че сега те бяха слети в Христовата душа, сякаш тя се явяваше като живият и обединяващ център на вложените в неизговореното Слово велики
мир
ови тайни.
Що за слово беше това? Виждате ли, думата "слово" пак идва като един слаб заместител на величествените мирови процеси, така че това бяха по-скоро думи, изразяващи реалното съществуване на епохи и събития, които днес са изместени в праминалото. Това бяха 12 мирови Инициатори, 12 мирови Посветители. Днес вместо тези 12 мирови Посветители над човека бдят 12-те съзвездия на Зодиака и от тях към човешката душа, в неизказана милост, се излива неизреченото мирово Слово, събрало в себе си своите 12 божествени мелодии. Тъй като човешките думи са отново слаби, твърде слаби, тук, скъпи приятели, аз отново трябва да прибягна до образното мислене.
Докато Луцифер имаше в себе си единствения порив да озари всичко със своята собствена светлина и по този начин да го познае докрай, Христос беше отдаден и посветен на това мирово Слово, на тези мирови мелодии, така че сега те бяха слети в Христовата душа, сякаш тя се явяваше като живият и обединяващ център на вложените в неизговореното Слово велики мирови тайни.
Така застават те пред нас в своята противоположност: Христос който привлича и приема в себе си мировото Слово, и гордият Луцифер, Духът на Венера, който отблъсква мировото Слово и който иска да основе, изгради и обясни всичко единствено чрез своята светлина. Цялото по-късно развитие тръгва от състоянието, в което тогава се намираха Луцифер и Христос. Защото последиците от това бяха тези, че Христовото Същество прие и съхрани в себе си всеобхватното мирово Слово и великите мирови тайни, а поради своята гордост и светлина, Луцифер изгуби своето царство, царството на Венера. Поради причини, които за сега са твърде далеч от нас, другите планетарни Духове също изгубиха или съществено промениха своя облик, своите сили. Но нашите намерения са по-други, за нас нещата опират най-вече до противоположността между Христос и Луцифер.
към текста >>
Така застават те пред нас в своята противоположност: Христос който привлича и приема в себе си
мир
овото Слово, и гордият Луцифер, Духът на Венера, който отблъсква
мир
овото Слово и който иска да основе, изгради и обясни всичко единствено чрез своята светлина.
Виждате ли, думата "слово" пак идва като един слаб заместител на величествените мирови процеси, така че това бяха по-скоро думи, изразяващи реалното съществуване на епохи и събития, които днес са изместени в праминалото. Това бяха 12 мирови Инициатори, 12 мирови Посветители. Днес вместо тези 12 мирови Посветители над човека бдят 12-те съзвездия на Зодиака и от тях към човешката душа, в неизказана милост, се излива неизреченото мирово Слово, събрало в себе си своите 12 божествени мелодии. Тъй като човешките думи са отново слаби, твърде слаби, тук, скъпи приятели, аз отново трябва да прибягна до образното мислене. Докато Луцифер имаше в себе си единствения порив да озари всичко със своята собствена светлина и по този начин да го познае докрай, Христос беше отдаден и посветен на това мирово Слово, на тези мирови мелодии, така че сега те бяха слети в Христовата душа, сякаш тя се явяваше като живият и обединяващ център на вложените в неизговореното Слово велики мирови тайни.
Така застават те пред нас в своята противоположност: Христос който привлича и приема в себе си мировото Слово, и гордият Луцифер, Духът на Венера, който отблъсква мировото Слово и който иска да основе, изгради и обясни всичко единствено чрез своята светлина.
Цялото по-късно развитие тръгва от състоянието, в което тогава се намираха Луцифер и Христос. Защото последиците от това бяха тези, че Христовото Същество прие и съхрани в себе си всеобхватното мирово Слово и великите мирови тайни, а поради своята гордост и светлина, Луцифер изгуби своето царство, царството на Венера. Поради причини, които за сега са твърде далеч от нас, другите планетарни Духове също изгубиха или съществено промениха своя облик, своите сили. Но нашите намерения са по-други, за нас нещата опират най-вече до противоположността между Христос и Луцифер. В хода на времето ставаше така, че Луцифер все повече и повече губеше своята власт, а царството на Венера въпреки светлината на своя детрониран владетел пропадаше все по-надолу, докато вече като планетата Венера то прие едно низходящо развитие.
към текста >>
Цялото по-късно развитие тръгва от състоянието, в което тогава се на
мир
аха Луцифер и Христос.
Това бяха 12 мирови Инициатори, 12 мирови Посветители. Днес вместо тези 12 мирови Посветители над човека бдят 12-те съзвездия на Зодиака и от тях към човешката душа, в неизказана милост, се излива неизреченото мирово Слово, събрало в себе си своите 12 божествени мелодии. Тъй като човешките думи са отново слаби, твърде слаби, тук, скъпи приятели, аз отново трябва да прибягна до образното мислене. Докато Луцифер имаше в себе си единствения порив да озари всичко със своята собствена светлина и по този начин да го познае докрай, Христос беше отдаден и посветен на това мирово Слово, на тези мирови мелодии, така че сега те бяха слети в Христовата душа, сякаш тя се явяваше като живият и обединяващ център на вложените в неизговореното Слово велики мирови тайни. Така застават те пред нас в своята противоположност: Христос който привлича и приема в себе си мировото Слово, и гордият Луцифер, Духът на Венера, който отблъсква мировото Слово и който иска да основе, изгради и обясни всичко единствено чрез своята светлина.
Цялото по-късно развитие тръгва от състоянието, в което тогава се намираха Луцифер и Христос.
Защото последиците от това бяха тези, че Христовото Същество прие и съхрани в себе си всеобхватното мирово Слово и великите мирови тайни, а поради своята гордост и светлина, Луцифер изгуби своето царство, царството на Венера. Поради причини, които за сега са твърде далеч от нас, другите планетарни Духове също изгубиха или съществено промениха своя облик, своите сили. Но нашите намерения са по-други, за нас нещата опират най-вече до противоположността между Христос и Луцифер. В хода на времето ставаше така, че Луцифер все повече и повече губеше своята власт, а царството на Венера въпреки светлината на своя детрониран владетел пропадаше все по-надолу, докато вече като планетата Венера то прие едно низходящо развитие. Обаче мировото Слово, което беше прието от Христос по време на Старото Слънце, показа това свойство, че възпламени нова светлина в душата, която го прие, така че през епохата на Старото Слънце в Христос!
към текста >>
Защото последиците от това бяха тези, че Христовото Същество прие и съхрани в себе си всеобхватното
мир
ово Слово и великите
мир
ови тайни, а поради своята гордост и светлина, Луцифер изгуби своето царство, царството на Венера.
Днес вместо тези 12 мирови Посветители над човека бдят 12-те съзвездия на Зодиака и от тях към човешката душа, в неизказана милост, се излива неизреченото мирово Слово, събрало в себе си своите 12 божествени мелодии. Тъй като човешките думи са отново слаби, твърде слаби, тук, скъпи приятели, аз отново трябва да прибягна до образното мислене. Докато Луцифер имаше в себе си единствения порив да озари всичко със своята собствена светлина и по този начин да го познае докрай, Христос беше отдаден и посветен на това мирово Слово, на тези мирови мелодии, така че сега те бяха слети в Христовата душа, сякаш тя се явяваше като живият и обединяващ център на вложените в неизговореното Слово велики мирови тайни. Така застават те пред нас в своята противоположност: Христос който привлича и приема в себе си мировото Слово, и гордият Луцифер, Духът на Венера, който отблъсква мировото Слово и който иска да основе, изгради и обясни всичко единствено чрез своята светлина. Цялото по-късно развитие тръгва от състоянието, в което тогава се намираха Луцифер и Христос.
Защото последиците от това бяха тези, че Христовото Същество прие и съхрани в себе си всеобхватното мирово Слово и великите мирови тайни, а поради своята гордост и светлина, Луцифер изгуби своето царство, царството на Венера.
Поради причини, които за сега са твърде далеч от нас, другите планетарни Духове също изгубиха или съществено промениха своя облик, своите сили. Но нашите намерения са по-други, за нас нещата опират най-вече до противоположността между Христос и Луцифер. В хода на времето ставаше така, че Луцифер все повече и повече губеше своята власт, а царството на Венера въпреки светлината на своя детрониран владетел пропадаше все по-надолу, докато вече като планетата Венера то прие едно низходящо развитие. Обаче мировото Слово, което беше прието от Христос по време на Старото Слънце, показа това свойство, че възпламени нова светлина в душата, която го прие, така че през епохата на Старото Слънце в Христос! мировото Слово стана светлина, а планетата, чиито повелител беше Христос, се разви и превърна в могъщ център на цялата планетарна система, в Слънце, и другите планети изпаднаха в зависимост и подчинение пред Слънцето и неговия духовен повелител.
към текста >>
Обаче
мир
овото Слово, което беше прието от Христос по време на Старото Слънце, показа това свойство, че възпламени нова светлина в душата, която го прие, така че през епохата на Старото Слънце в Христос!
Цялото по-късно развитие тръгва от състоянието, в което тогава се намираха Луцифер и Христос. Защото последиците от това бяха тези, че Христовото Същество прие и съхрани в себе си всеобхватното мирово Слово и великите мирови тайни, а поради своята гордост и светлина, Луцифер изгуби своето царство, царството на Венера. Поради причини, които за сега са твърде далеч от нас, другите планетарни Духове също изгубиха или съществено промениха своя облик, своите сили. Но нашите намерения са по-други, за нас нещата опират най-вече до противоположността между Христос и Луцифер. В хода на времето ставаше така, че Луцифер все повече и повече губеше своята власт, а царството на Венера въпреки светлината на своя детрониран владетел пропадаше все по-надолу, докато вече като планетата Венера то прие едно низходящо развитие.
Обаче мировото Слово, което беше прието от Христос по време на Старото Слънце, показа това свойство, че възпламени нова светлина в душата, която го прие, така че през епохата на Старото Слънце в Христос!
мировото Слово стана светлина, а планетата, чиито повелител беше Христос, се разви и превърна в могъщ център на цялата планетарна система, в Слънце, и другите планети изпаднаха в зависимост и подчинение пред Слънцето и неговия духовен повелител. Ако ние оставим тази сцена да действува върху душата ни, тогава рано или късно ще открием, че по време на Старото Слънце, пътищата на Христос и Луцифер се разделят. Пътят на Луцифер тръгна надолу, Луцифер трябваше да изостане и това изоставане продължи и през Старата Луна. Христовият Дух, Духът на Слънцето се устреми неудържимо напред, за да се яви накрая пред Вас в тъй често описвания човешки облик. От повелител и господар на една планета, какъвто беше през епохата на Старото Слънце, Христос стана господар на другите планети, превръщайки Слънцето в единен център на ръководство.
към текста >>
мир
овото Слово стана светлина, а планетата, чиито повелител беше Христос, се разви и превърна в могъщ център на цялата планетарна система, в Слънце, и другите планети изпаднаха в зависимост и подчинение пред Слънцето и неговия духовен повелител.
Защото последиците от това бяха тези, че Христовото Същество прие и съхрани в себе си всеобхватното мирово Слово и великите мирови тайни, а поради своята гордост и светлина, Луцифер изгуби своето царство, царството на Венера. Поради причини, които за сега са твърде далеч от нас, другите планетарни Духове също изгубиха или съществено промениха своя облик, своите сили. Но нашите намерения са по-други, за нас нещата опират най-вече до противоположността между Христос и Луцифер. В хода на времето ставаше така, че Луцифер все повече и повече губеше своята власт, а царството на Венера въпреки светлината на своя детрониран владетел пропадаше все по-надолу, докато вече като планетата Венера то прие едно низходящо развитие. Обаче мировото Слово, което беше прието от Христос по време на Старото Слънце, показа това свойство, че възпламени нова светлина в душата, която го прие, така че през епохата на Старото Слънце в Христос!
мировото Слово стана светлина, а планетата, чиито повелител беше Христос, се разви и превърна в могъщ център на цялата планетарна система, в Слънце, и другите планети изпаднаха в зависимост и подчинение пред Слънцето и неговия духовен повелител.
Ако ние оставим тази сцена да действува върху душата ни, тогава рано или късно ще открием, че по време на Старото Слънце, пътищата на Христос и Луцифер се разделят. Пътят на Луцифер тръгна надолу, Луцифер трябваше да изостане и това изоставане продължи и през Старата Луна. Христовият Дух, Духът на Слънцето се устреми неудържимо напред, за да се яви накрая пред Вас в тъй често описвания човешки облик. От повелител и господар на една планета, какъвто беше през епохата на Старото Слънце, Христос стана господар на другите планети, превръщайки Слънцето в единен център на ръководство. Той постигна това поради своята отдаденост и пожертвувателност към Космоса, постигна го чрез приемането на съзидателното божествено Слово, чрез отъждествяването си с неизреченото Слово, чрез отхвърлянето на всяка гордост, И ако Вие знаете всичко това (обръщам се предимно към тези, които чуха лекциите ми в Хелзинки), тогава няма да виждаме вече никакво противоречие когато за разлика от Духовете на другите планети за Христос се говори като за един Слънчев Дух от по-висш порядък.
към текста >>
Струва ми се, че е ясно: Човекът както стои той пред нас е фор
мир
ан от световете, включени в диапазона на 1-то, 2-то и 3-то свръхсетивно съзнание, но той е подчинен и на много по-висши светове.
Естествено, това би могло да продължи до без крайност; ето защо необходимо е да следваме една определена посока. Ако подходим към нещата по този начин, тогава душата ни ще се изправи пред възможността, чрез различни степени на свръхсетивното съзнание, да се пренася в други светове, които са извън нашия физически свят; и ако сега си спомните както това е представено в "Тайната Наука" че първата заложба на физическия човек, т.е. на физическото тяло, е развита още по времето на Стария Сатурн, тогава Вие неизбежно ще откриете едно отношение, една връзка между Стария Сатурн и света на третото свръхсетивно съзнание. Така или иначе, човекът е насочван по своя път от Съществата, които са много по-висши от самия него. И той напълно е в състояние да познае тези висши Същества, които действуват върху него.
Струва ми се, че е ясно: Човекът както стои той пред нас е формиран от световете, включени в диапазона на 1-то, 2-то и 3-то свръхсетивно съзнание, но той е подчинен и на много по-висши светове.
И все пак, това, което окултистът постига чрез различните нива на съзнанието, то може да бъде обяснено на обикновения човек. Всеки може да разбере опитностите, добити чрез свръхсетивното съзнание. Естествено, като земен човек, индивидът изживява само външните откровения на тези различни видове съзнания. Той изживява физическото съзнание. По отношение на първото свръхсетивно съзнание, човекът изживява нещо като заместител на онова повишено сънищно съзнание, което е формирано не от произволни сънищни образи, а от възприятия, отнасящи се до един по-висш свят.
към текста >>
По отношение на първото свръхсетивно съзнание, човекът изживява нещо като заместител на онова повишено сънищно съзнание, което е фор
мир
ано не от произволни сънищни образи, а от възприятия, отнасящи се до един по-висш свят.
Струва ми се, че е ясно: Човекът както стои той пред нас е формиран от световете, включени в диапазона на 1-то, 2-то и 3-то свръхсетивно съзнание, но той е подчинен и на много по-висши светове. И все пак, това, което окултистът постига чрез различните нива на съзнанието, то може да бъде обяснено на обикновения човек. Всеки може да разбере опитностите, добити чрез свръхсетивното съзнание. Естествено, като земен човек, индивидът изживява само външните откровения на тези различни видове съзнания. Той изживява физическото съзнание.
По отношение на първото свръхсетивно съзнание, човекът изживява нещо като заместител на онова повишено сънищно съзнание, което е формирано не от произволни сънищни образи, а от възприятия, отнасящи се до един по-висш свят.
И само едно системно обучение и усъвършенствуване на това сънищно съзнание би довело човека до първото свръхсетивно съзнание. От своя страна първото свръхсетивно съзнание може да осветли онези важни събития, които ставаха на Старата Луна. Интересно е да посочим, че в окултните съобщения преобладаваха тъкмо описания, свързани със Старата Луна. И тези съобщения не можеха да проникнат зад Старата Луна, те не можеха да достигнат до Старото Слънце. И повечето факти от "Тайната доктрина" на Е. П.
към текста >>
Така че тук Вие имате 3x7 фор
мир
ащи сили.Но само това далеч не е достатъчно, за да се разбере какво е донесъл човекът в епохата на Земното си развитие.
Разбира се, времето далеч не позволява да се впускаме в различни подробности. Припомнете си само това, което е изнесено в "Тайната Наука", а именно, че преди настоящото си земно състояние, човекът е минал през други три състояния: Луна, Слънце и Сатурн, и че най-ранните заложби на физическата човешка форма бяха налице още в епохата на Стария Сатурн, и че този физически човек беше постоянно подобряван и усъвършенствуван. Ако осмислите правилно всичко това, Вие на всяка цена ще си кажете: Това чудно устроено човешко тяло, каквото имаме ние днес, то е трябвало да претърпи едно дълго развитие. Защото това развитие трябваше да мине през епохите на Сатурн, Слънце и Луна. Всяка една от тези епохи може да се подраздели на седем части, така че всяка отделна седмина оставя определен отпечатък върху човешката фигура.
Така че тук Вие имате 3x7 формиращи сили.Но само това далеч не е достатъчно, за да се разбере какво е донесъл човекът в епохата на Земното си развитие.
А то е нещо неустойчиво, трошливо; този цялостен облик на човека, тази човешка фигура е станала трошлива именно чрез Луцифер. Ако разделим човека на 3x7 части, с това ние имаме представа за физическия човек на Земята, който носи последиците от предходното Сатурново, Слънчево и Лунно състояние. Да, тук ние имаме работа най-вече с физическия човек. Окултистът трябва да разглежда този човек донякъде според принципите, по които е изградена и тази лекция, обаче теософът спокойно може да се насочи към своя обект и да каже: Тук аз имам физическото тяло на човека. Когато разглеждаме човешкото същество, преди всичко имаме работа с неговото физическо тяло, с онова сложно образование, минало през ред междинни състояния, чиито отпечатъци то не само носи, но и развива в сегашната Земна епоха.
към текста >>
Виждате, че щом погледнем на човека като на един екстракт от целия Космос, ние установяваме не само различни видове съзнание, които са равнозначни на определени светове, но също и отделни фор
мир
ования на човека физическо тяло, етерно тяло и т.н.
Нека обобщим: доколкото човек е минал през всичките три състояния, той е станал физически човек; доколкото е минал само през Слънчевата и Лунната епохи, той е станал етерен човек; и доколкото е минал единствено през Старата Луна, той е станал астрален човек. Едва там към неговото съзнание се включват и мислите, чувствата, волята. Едва когато се издигнете над това, което е вътрешно, телесно и външно, Вие стигате до астралния човек, който като такъв собствено е невидим, чиито прояви обаче са пред нас като мисли, чувства и воля. И сега ние идваме до това, което Земята е направила от човека и до това, което тя тепърва ще направи от него: Пълното преобразяване на неговия Аз, който в хода на своето Земно развитие ще се устреми към висшите степени: Духът-Себе (Geistselbst), Духът-Живот (Lebensgeist;), Човекът-Дух (Geisteselbsch) Манас, Буди, Атман. И сега вече самият човек повече не съществува.
Виждате, че щом погледнем на човека като на един екстракт от целия Космос, ние установяваме не само различни видове съзнание, които са равнозначни на определени светове, но също и отделни формирования на човека физическо тяло, етерно тяло и т.н.
Едно разумно и здраво вникване в човека неизбежно би ни довело до убеждението: Ти не виждаш етерното тяло, обаче ти виждаш неговите откровения тук, във физическия свят. Откровенията на етерното тяло, това са вътрешните движения на човека; откровенията на астралното тяло са мислите, чувствата и волята. "Азът" е откровение на самия себе си. И щом като човек иска да схване с разума си, че неговите вътрешни движения всъщност нямат нищо общо с физическото тяло, щом се довери единствено на своите разумни мисли, тогава му се дава възможността не само да вярва, но да потвърди и с разума си, че етерното тяло съществува. Когато окултните познания се обличат в такива форми, че стават достъпни на обикновеното съзнание, тогава окултизмът преминава в теософия.
към текста >>
Ала един удивителен факт остава, че все пак се на
мир
ат европейци, които не искат да приемат това развитие.
Втората гледна точка, върху която трябва да постигнем съгласие и единство, е тази, че теософията не винаги е в противоречие с окултизма (припомнете си съдържанието на 1-та лекция) и че при едно задълбочено проучване отпадат каквито и да е противоречия. Разбира се, противоречия тук винаги могат да възникнат. Мнозина от Вас ще си спомнят, че аз често съм говорил за Христовото Същество като за едно космическо Същество, което се извисява над всички други основатели на религии. Споменавано беше също и това, че няма нищо чудно в начина, по който Христовото Същество беше прието с такъв копнеж именно от Запада, тъй като на тази Западна Европа беше присъщ един своеобразен исторически дух. И доколкото Западът изобщо беше напреднал до там, че да представлява необходимата арена за човешките инкарнации, той се оказа най-подходящото място за това развитие.
Ала един удивителен факт остава, че все пак се намират европейци, които не искат да приемат това развитие.
А централният момент на това развитие е именно Христовият Импулс. Да се говори за прераждане на Христос би означавало да се допусне същата грешка, която прави човекът, който вярва, че една везна трябва да се крепи на много опорни точки. Да, в този случай по отношение на Христовото Същество, Вие бихте направили същата грешка т.е. да се опитате да постигнете равновесието на една везна като си послужите с две или три опорни точки. Нещата около този възглед са сравнително прости, но сега изниква едно друго морално основание.
към текста >>
Тук Вие трябва да си припомните това, което аз представих в моята "Тайна Наука" относно началото на нашето Земно развитие: че в едно преходно състояние между Луната и Земята, Слънцето отново се обедини със Земята и другите планети, и че тогава те отново зазвучаха в
мир
овото пространство (вижте също лекционния ми курс върху висшите Йерархии, изнесен в Дюселдорф).
С други думи: Христос е Духът на Слънцето, ние го имаме преди още Мистерията на Голгота да беше станала на Земята; ние го търсим и откриваме в Слънцето, в древната слънчева религия на Заратустра3. И земният живот на Буда премина по времето, когато Христос действуваше като господар и повелител в сферата на Слънцето, преди да разшири своята власт и над Земята, поне под формата на това, което наричаме Христов Импулс. Но за да обясним всичко, ние трябва да се обърнем към предишните инкарнации на Буда. Знаем, че по-рано Буда беше Бодисатва и в продължение на дълго време той действуваше на Земята като Бодисатва. Впрочем тези Бодисатви не разполагаха с такава човешка душа, каквато я описваме днес; да, положението с тези Бодисатви беше съвсем особено.
Тук Вие трябва да си припомните това, което аз представих в моята "Тайна Наука" относно началото на нашето Земно развитие: че в едно преходно състояние между Луната и Земята, Слънцето отново се обедини със Земята и другите планети, и че тогава те отново зазвучаха в мировото пространство (вижте също лекционния ми курс върху висшите Йерархии, изнесен в Дюселдорф).
Някога наистина имаше такова състояние; при което Земята беше съединена със Слънцето. Но после те се разделиха и Вие знаете, че когато по-късно настъпи отделянето и на Луната, тогава Земята беше, така да се каже, подсилена от другите планети. Припомнете си и онзи момент, когато Слънцето се отдели от Земята. Астрономически погледнато, тогава вътре в Слънцето се намираха все още и двете планети Венера и Меркурий. И процесът всъщност се извърши така, че първо стана отделянето на Слънцето от Земята и едва по-късно Венера и Меркурий се отделиха от Слънцето.
към текста >>
Астрономически погледнато, тогава вътре в Слънцето се на
мир
аха все още и двете планети Венера и Меркурий.
Впрочем тези Бодисатви не разполагаха с такава човешка душа, каквато я описваме днес; да, положението с тези Бодисатви беше съвсем особено. Тук Вие трябва да си припомните това, което аз представих в моята "Тайна Наука" относно началото на нашето Земно развитие: че в едно преходно състояние между Луната и Земята, Слънцето отново се обедини със Земята и другите планети, и че тогава те отново зазвучаха в мировото пространство (вижте също лекционния ми курс върху висшите Йерархии, изнесен в Дюселдорф). Някога наистина имаше такова състояние; при което Земята беше съединена със Слънцето. Но после те се разделиха и Вие знаете, че когато по-късно настъпи отделянето и на Луната, тогава Земята беше, така да се каже, подсилена от другите планети. Припомнете си и онзи момент, когато Слънцето се отдели от Земята.
Астрономически погледнато, тогава вътре в Слънцето се намираха все още и двете планети Венера и Меркурий.
И процесът всъщност се извърши така, че първо стана отделянето на Слънцето от Земята и едва по-късно Венера и Меркурий се отделиха от Слънцето. На Земята, между впрочем, развитието продължаваше. Там остана само една малка част от човеците. Друга част от тях се издигаше нагоре до планетите и после отново се спускаше долу. По времето, когато Слънцето се отдели от Земята, придружаващите Същества защото светът се състои не само от външната материя, а и от Същества тези придружаващи Същества бяха в постоянно движение.
към текста >>
Да, Марсовите човеци се на
мир
ат в една голяма опасност: Поради отсъствието на един развит Аз в тяхното астрално тяло, а оттам и в тяхното етерно тяло, те трябваше да изживеят една кошмарна загуба на сили, те трябваше, така да се каже, да "пресъхнат".
И сега Вие разбирате: Именно защото Буда беше прекарал в обкръжението на Христос по-дълго време отколкото другите земни човеци, затова и той се нуждаеше само от онази част на Христовия Импулс, която той имаше още от Слънцето, така че тя му беше напълно достатъчна, за да следва Христовото Събитие в духовния свят, докато другите човеци трябваше да изчакат Христовото Събитие тук долу, на Земята. Именно защото Буда имаше своето особено отношение спрямо Христос, именно защото беше изпратен като негов подготвител и предтеча, той нямаше нужда да изчаква Христовия Импулс на Земята, а отнасяйки от нея качеството да си спомня дори и без Христовата помощ, от която се нуждаеха всички други хора значението на "Азът" за земния живот, той можеше да наблюдава Земното Христово Събитие от висините на духовния свят. Ето колко дълбоко беше подготвена в духовния Космос забележителната мисия на Буда, която той трябваше да извърши по поръчение на Христос. Буда беше изпратен първо при човеците на Венера моля Ви да сравните тези мои думи с лекциите ми в Хелзинки - Буда беше изпратен първо на Венера, после на Земята, и тогава чак пое обратния път към Марсовите човеци, за да продължи да действува там, на Марс. А на Марс нещата изглеждат така, че онези човеци, които останаха там, се оказаха в една голяма опасност, подобна на тази опасност за Земните хора, от която ги спаси Христос.
Да, Марсовите човеци се намират в една голяма опасност: Поради отсъствието на един развит Аз в тяхното астрално тяло, а оттам и в тяхното етерно тяло, те трябваше да изживеят една кошмарна загуба на сили, те трябваше, така да се каже, да "пресъхнат".
Самата природа на Марсовите човеци изживява себе си по такъв начин, че на Марс постоянно се водят ужасяващи битки и стълкновения. Трябва да се знае, че хората на Марс са необичайно уседнали, просто закрепостени а не космополитични като Земните жители. Марсовите човеци са лудо привързани към своя Марс, там космополитите са съвсем малко. Там всичко произлиза от едно силно астрално тяло, което е недокоснато от смекчаващите въздействия на Азът затова на Марс има или поне имаше такива ужасяващи битки и стълкновения. Марс представлява един вид превъплъщение на Луната, само че там силите на астралното тяло не са укротени и смекчени от Азът; Марсовите хора изпитват под чертана радост от стълкновения и колизии, впускат се в битките с лудо опиянение.
към текста >>
И по-сетне, когато гърците направиха Марс бог на
война
та, те показаха изключително вярно усещане за нещата.
Самата природа на Марсовите човеци изживява себе си по такъв начин, че на Марс постоянно се водят ужасяващи битки и стълкновения. Трябва да се знае, че хората на Марс са необичайно уседнали, просто закрепостени а не космополитични като Земните жители. Марсовите човеци са лудо привързани към своя Марс, там космополитите са съвсем малко. Там всичко произлиза от едно силно астрално тяло, което е недокоснато от смекчаващите въздействия на Азът затова на Марс има или поне имаше такива ужасяващи битки и стълкновения. Марс представлява един вид превъплъщение на Луната, само че там силите на астралното тяло не са укротени и смекчени от Азът; Марсовите хора изпитват под чертана радост от стълкновения и колизии, впускат се в битките с лудо опиянение.
И по-сетне, когато гърците направиха Марс бог на войната, те показаха изключително вярно усещане за нещата.
Когато човек открие, че там наистина се водят ужасяващи и кошмарни битки а това личи и от много митове и легенди той изпада в голямо удивление. Това удивление нараства и от факта, че още в древните Мистерии за тези неща съществуваха точни окултни познания. Да, на Марс се разразяваха жестоки и страшни битки. И сега замислете се върху живота на Буда, т.е. върху продължението на неговия живот, и ще разберете, че Буда, този учител по състрадание и любов, този враг на кастовите различия, трябваше да изпълни своята истинска мисия тъкмо на Марс.
към текста >>
с други думи Буда трябваше да покаже нещо на Марсовите хора и да ги промени чрез своето неописуемо с
мир
ение.
Това удивление нараства и от факта, че още в древните Мистерии за тези неща съществуваха точни окултни познания. Да, на Марс се разразяваха жестоки и страшни битки. И сега замислете се върху живота на Буда, т.е. върху продължението на неговия живот, и ще разберете, че Буда, този учител по състрадание и любов, този враг на кастовите различия, трябваше да изпълни своята истинска мисия тъкмо на Марс. Тази мисия се състоеше в това, че Буда трябваше да внесе там нещо, до което Марсовите хора сами не можеха да достигнат, нещо което би им се сторило като едно прекалено благочестие, като едно монашеско покорство и т.н.
с други думи Буда трябваше да покаже нещо на Марсовите хора и да ги промени чрез своето неописуемо смирение.
Скъпи приятели, аз мога да Ви дам само наченките на това, което Буда започна да върши на Марс. Изобщо за тамошните без-Азови човеци, значението на това, което Буда извърши, е подобно на значението, което има един Спасител. И ако на Земята всеобщото братство и любовта към ближния зависят от свързването с Христовия Импулс, то космополитизмът е най-вече последица от онова спасително дело, което Буда извърши на Марс. Скъпи приятели, преди да се разделим, аз трябва да разреша и един друг въпрос, а именно, че различните религии на Земята нещо естествено за теософите произлизат от един и същ източник, и че тези различни религии се отнасят по различен начин спрямо окултните послания, които биха могли да бъдат направени. Би могло да се каже, че всяка религия, стига тя да е правилно разбрана, ни насочва към една основна фигура, към основателя на тази религия, който по напълно подходящ начин запознава чрез нея група хора с определена степен на своето посвещение.
към текста >>
Вие ще намерите напълно в реда на нещата, че според нагласата и предразположбите на отделните групи от хора, окултното познание на
мир
аше израз в една или друга религия.
Нещо подобно имаме и тогава, когато на Вишну се противопоставя Шива. А сега Ви моля да си припомните всичко, което знаете за последователите на Шива. Ако сторите това, Вие ще проумеете как Индия наред със собствените си идеи за луциферическата същност разбираше всъщност религията на Шива. Защото в действителност Шива е непобеденият още Луцифер. Затова и в смисъла на нашето изследване, целият култ, цялата тази религия с нейните 60 милиона последователи, като религия на Шива, е всъщност един вид религия на Луцифер.
Вие ще намерите напълно в реда на нещата, че според нагласата и предразположбите на отделните групи от хора, окултното познание намираше израз в една или друга религия.
И все пак, ако обгърнем всичко това с духовен поглед а ние вече говорихме за неизявената светлина, за неизговореното слово и за съзнанието без външен обект тогава аз бих Ви попитал: Намират ли тези три неща поне един слаб израз в нашия свят? Да, ако обобщите всичко, което бе изнесено в този лекционен курс, Вие ще отговорите на този въпрос в положителен смисъл. Вие ще си кажете: Да, светлината влиза изцяло в характеристиката на гордия Луцифер, по своята същност светлината е атрибут на Духа, и доколкото човекът е тук във физическия план, той има най-слабия и нищожен израз на светлината не другаде, а в своите мисли. Но в този случай, след като е във физическия план, къде би открил човекът неизговореното Слово? Това, което е неизговорено Слово тук, във физически план, идва не от другаде, а от душевната сфера на човека.
към текста >>
И все пак, ако обгърнем всичко това с духовен поглед а ние вече говорихме за неизявената светлина, за неизговореното слово и за съзнанието без външен обект тогава аз бих Ви попитал: На
мир
ат ли тези три неща поне един слаб израз в нашия свят?
А сега Ви моля да си припомните всичко, което знаете за последователите на Шива. Ако сторите това, Вие ще проумеете как Индия наред със собствените си идеи за луциферическата същност разбираше всъщност религията на Шива. Защото в действителност Шива е непобеденият още Луцифер. Затова и в смисъла на нашето изследване, целият култ, цялата тази религия с нейните 60 милиона последователи, като религия на Шива, е всъщност един вид религия на Луцифер. Вие ще намерите напълно в реда на нещата, че според нагласата и предразположбите на отделните групи от хора, окултното познание намираше израз в една или друга религия.
И все пак, ако обгърнем всичко това с духовен поглед а ние вече говорихме за неизявената светлина, за неизговореното слово и за съзнанието без външен обект тогава аз бих Ви попитал: Намират ли тези три неща поне един слаб израз в нашия свят?
Да, ако обобщите всичко, което бе изнесено в този лекционен курс, Вие ще отговорите на този въпрос в положителен смисъл. Вие ще си кажете: Да, светлината влиза изцяло в характеристиката на гордия Луцифер, по своята същност светлината е атрибут на Духа, и доколкото човекът е тук във физическия план, той има най-слабия и нищожен израз на светлината не другаде, а в своите мисли. Но в този случай, след като е във физическия план, къде би открил човекът неизговореното Слово? Това, което е неизговорено Слово тук, във физически план, идва не от другаде, а от душевната сфера на човека. Докато светлината клони към духовното, Словото се открива в човека, в душата на човека.
към текста >>
Преди известно време ние подредихме нещата по следния ред: съзнание без външен обект, неизговорено Слово, неизявена светлина и най-долу на
мир
аме последното откровение в областта на физическия план: Човешкото съзнание, което е свързано с материята.
Това, което е неизговорено Слово тук, във физически план, идва не от другаде, а от душевната сфера на човека. Докато светлината клони към духовното, Словото се открива в човека, в душата на човека. А съзнанието как се проявява то при физическия човек? Чрез това, че външната материя действува върху него. Физическото съзнание се нуждае от външната материя.
Преди известно време ние подредихме нещата по следния ред: съзнание без външен обект, неизговорено Слово, неизявена светлина и най-долу намираме последното откровение в областта на физическия план: Човешкото съзнание, което е свързано с материята.
И така, в човешката душа ние намираме, макар и в помрачен вид, откровението на Словото, а в човешкото мислене отблясъци от неизявената светлина, така че ясновидецът може да възприема човешкото мислене като светлина, изобщо всичко, което идва от светлината, той може да го съзерцава само като едно сияние, като една аура. Да, неизявената светлина хвърля своите най-далечни и слаби отблясъци тъкмо в мислене то, тъкмо в това, което на физическия план е вече нещо духовно. И тук нека добавим: Ние се доближаваме до нашите най-висши качества само тогава, когато се обърнем към човешкото мислене; към човека като Дух, като душа, като материя. В Духа и в своята душа, човекът отново намира единството на своя Аз. Всичко онова, което човек намира на физическия план, вещества или материя, Дух или душа, всичко е едно откровение на трите висши сили: неизявената светлина, неизговореното Слово, съзнанието без външен обект.
към текста >>
И така, в човешката душа ние на
мир
аме, макар и в помрачен вид, откровението на Словото, а в човешкото мислене отблясъци от неизявената светлина, така че ясновидецът може да възприема човешкото мислене като светлина, изобщо всичко, което идва от светлината, той може да го съзерцава само като едно сияние, като една аура.
Докато светлината клони към духовното, Словото се открива в човека, в душата на човека. А съзнанието как се проявява то при физическия човек? Чрез това, че външната материя действува върху него. Физическото съзнание се нуждае от външната материя. Преди известно време ние подредихме нещата по следния ред: съзнание без външен обект, неизговорено Слово, неизявена светлина и най-долу намираме последното откровение в областта на физическия план: Човешкото съзнание, което е свързано с материята.
И така, в човешката душа ние намираме, макар и в помрачен вид, откровението на Словото, а в човешкото мислене отблясъци от неизявената светлина, така че ясновидецът може да възприема човешкото мислене като светлина, изобщо всичко, което идва от светлината, той може да го съзерцава само като едно сияние, като една аура.
Да, неизявената светлина хвърля своите най-далечни и слаби отблясъци тъкмо в мислене то, тъкмо в това, което на физическия план е вече нещо духовно. И тук нека добавим: Ние се доближаваме до нашите най-висши качества само тогава, когато се обърнем към човешкото мислене; към човека като Дух, като душа, като материя. В Духа и в своята душа, човекът отново намира единството на своя Аз. Всичко онова, което човек намира на физическия план, вещества или материя, Дух или душа, всичко е едно откровение на трите висши сили: неизявената светлина, неизговореното Слово, съзнанието без външен обект. Междувременно хората напълно изгубиха откровенията на древния окултизъм и той постепенно прие своята нова форма, теософията, без да намира при това особена външна подкрепа и разбиране.
към текста >>
В Духа и в своята душа, човекът отново на
мир
а единството на своя Аз.
Физическото съзнание се нуждае от външната материя. Преди известно време ние подредихме нещата по следния ред: съзнание без външен обект, неизговорено Слово, неизявена светлина и най-долу намираме последното откровение в областта на физическия план: Човешкото съзнание, което е свързано с материята. И така, в човешката душа ние намираме, макар и в помрачен вид, откровението на Словото, а в човешкото мислене отблясъци от неизявената светлина, така че ясновидецът може да възприема човешкото мислене като светлина, изобщо всичко, което идва от светлината, той може да го съзерцава само като едно сияние, като една аура. Да, неизявената светлина хвърля своите най-далечни и слаби отблясъци тъкмо в мислене то, тъкмо в това, което на физическия план е вече нещо духовно. И тук нека добавим: Ние се доближаваме до нашите най-висши качества само тогава, когато се обърнем към човешкото мислене; към човека като Дух, като душа, като материя.
В Духа и в своята душа, човекът отново намира единството на своя Аз.
Всичко онова, което човек намира на физическия план, вещества или материя, Дух или душа, всичко е едно откровение на трите висши сили: неизявената светлина, неизговореното Слово, съзнанието без външен обект. Междувременно хората напълно изгубиха откровенията на древния окултизъм и той постепенно прие своята нова форма, теософията, без да намира при това особена външна подкрепа и разбиране. Обаче трябваше да настъпи и едно преходно време, когато хората нито можеха да имат предишните окултни истини, нито пък можеха да разбират това, което ние отново им предлагаме като теософия. И тогава те започнаха да се опират на най-последните въздействия, излъчващи се от споменатите три сили. Само че тези последни въздействия не можеха да ги отведат другаде освен до това, което възникна 600 год.
към текста >>
Всичко онова, което човек на
мир
а на физическия план, вещества или материя, Дух или душа, всичко е едно откровение на трите висши сили: неизявената светлина, неизговореното Слово, съзнанието без външен обект.
Преди известно време ние подредихме нещата по следния ред: съзнание без външен обект, неизговорено Слово, неизявена светлина и най-долу намираме последното откровение в областта на физическия план: Човешкото съзнание, което е свързано с материята. И така, в човешката душа ние намираме, макар и в помрачен вид, откровението на Словото, а в човешкото мислене отблясъци от неизявената светлина, така че ясновидецът може да възприема човешкото мислене като светлина, изобщо всичко, което идва от светлината, той може да го съзерцава само като едно сияние, като една аура. Да, неизявената светлина хвърля своите най-далечни и слаби отблясъци тъкмо в мислене то, тъкмо в това, което на физическия план е вече нещо духовно. И тук нека добавим: Ние се доближаваме до нашите най-висши качества само тогава, когато се обърнем към човешкото мислене; към човека като Дух, като душа, като материя. В Духа и в своята душа, човекът отново намира единството на своя Аз.
Всичко онова, което човек намира на физическия план, вещества или материя, Дух или душа, всичко е едно откровение на трите висши сили: неизявената светлина, неизговореното Слово, съзнанието без външен обект.
Междувременно хората напълно изгубиха откровенията на древния окултизъм и той постепенно прие своята нова форма, теософията, без да намира при това особена външна подкрепа и разбиране. Обаче трябваше да настъпи и едно преходно време, когато хората нито можеха да имат предишните окултни истини, нито пък можеха да разбират това, което ние отново им предлагаме като теософия. И тогава те започнаха да се опират на най-последните въздействия, излъчващи се от споменатите три сили. Само че тези последни въздействия не можеха да ги отведат другаде освен до това, което възникна 600 год. преди Христос и което продължава и днес под името философия.
към текста >>
Междувременно хората напълно изгубиха откровенията на древния окултизъм и той постепенно прие своята нова форма, теософията, без да на
мир
а при това особена външна подкрепа и разбиране.
И така, в човешката душа ние намираме, макар и в помрачен вид, откровението на Словото, а в човешкото мислене отблясъци от неизявената светлина, така че ясновидецът може да възприема човешкото мислене като светлина, изобщо всичко, което идва от светлината, той може да го съзерцава само като едно сияние, като една аура. Да, неизявената светлина хвърля своите най-далечни и слаби отблясъци тъкмо в мислене то, тъкмо в това, което на физическия план е вече нещо духовно. И тук нека добавим: Ние се доближаваме до нашите най-висши качества само тогава, когато се обърнем към човешкото мислене; към човека като Дух, като душа, като материя. В Духа и в своята душа, човекът отново намира единството на своя Аз. Всичко онова, което човек намира на физическия план, вещества или материя, Дух или душа, всичко е едно откровение на трите висши сили: неизявената светлина, неизговореното Слово, съзнанието без външен обект.
Междувременно хората напълно изгубиха откровенията на древния окултизъм и той постепенно прие своята нова форма, теософията, без да намира при това особена външна подкрепа и разбиране.
Обаче трябваше да настъпи и едно преходно време, когато хората нито можеха да имат предишните окултни истини, нито пък можеха да разбират това, което ние отново им предлагаме като теософия. И тогава те започнаха да се опират на най-последните въздействия, излъчващи се от споменатите три сили. Само че тези последни въздействия не можеха да ги отведат другаде освен до това, което възникна 600 год. преди Христос и което продължава и днес под името философия. А Вие навсякъде ще откриете, че философията е свързана само с тези най-последни въздействия и откровения на споменаваните тук три висши сили.
към текста >>
59.
14. ЧЕТИРАНАДЕСЕТА СКАЗКА. Мюнхен, 10. 3. 1913 г.
GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане
И когато след това една такава душа влиза чрез раждането в едно земно съществувание, на нея и липсват силите, които могат да фор
мир
ат тялото, които биха могли да изгладят тази външна формация така пластично, че човекът да бъде действително такъв, какъвто той трябва да бъде съгласно неговата Карма.
Така ние виждаме, че това което някои хора говорят е нещо погрешно, като казват, че можем да чакаме и не е нужно да се интересуваме за свръхсетивните светове докато настъпи смъртта. Това е съвсем неправилно, защото начинът по който Съществата на Висшите йерархии пристъпват към нас, дали те пристъпват така, че можем да приемем ние силите, от които се нуждаем за следващият живот, зависи от това, как между смъртта и едно ново раждане ние сами можем да си осветлим пътя до определено разстояние. И ние оставаме в тъмнината, ако сме водили нашият живот до смъртта при отричането, или отхвърлянето на мисълта за свръхсетивните светове. За обикновеното разбиране на човека нещо може да изглежда правдоподобно, приемливо: обаче измерено с фактите на висшите светове то престава да бъде вярно. Така погледът на ясновидецът често пъти констатира, че при един човек, който тук на Земята не се интересувал от свръхсетивните светове, който не е искал да знае нищо за тях, живял е според принципът, че тук във физическия свят всяко мнение, всяко мислене, всяко чувствуване, усещани, трябва да бъде насочено към този свят, който си е казвал, че другото ще дойде при него, когато вече е настъпило времето погледът на ясновидецът може да открие, че една такава душа, която следователно минава през вратата на смъртта, ходи именно в тъмнината и понеже ходи в тъмнината трябва да пропусне да приеме даровете, които Съществата на Висшите йерархии и предлагат, които Същества и подават.
И когато след това една такава душа влиза чрез раждането в едно земно съществувание, на нея и липсват силите, които могат да формират тялото, които биха могли да изгладят тази външна формация така пластично, че човекът да бъде действително такъв, какъвто той трябва да бъде съгласно неговата Карма.
Ако, както току що посочихме, човекът е проявил тъпота към свръхсетивните светове в един минал живот, той трябва да влезе невъоръжен и с недостатъци в този нов живот. Той не е формирал в своето тяло сили, които би трябвало да оформи в следващият земен живот, определени вътрешни формации не се образуват: човекът остава в известно отношение зад това, което би могъл да бъде, което също би трябвало да бъде в своя следващ земен живот. Той не би могъл да разбере толкова, колкото би могъл иначе да разбере: не може да вземе участие без интерес към това, към което иначе би проявил интерес. Всичко това може да се получи, като кармическо последствие на самоволно затъпяване спрямо духовните истини в един минал живот. И така, когато човекът отново минава през вратата на смъртта, той може да ми не през вратата на смъртта с едно изработено душевно благо, което е останало далече назад, зад това, което той би трябвало да бъде.
към текста >>
Той не е фор
мир
ал в своето тяло сили, които би трябвало да оформи в следващият земен живот, определени вътрешни формации не се образуват: човекът остава в известно отношение зад това, което би могъл да бъде, което също би трябвало да бъде в своя следващ земен живот.
И ние оставаме в тъмнината, ако сме водили нашият живот до смъртта при отричането, или отхвърлянето на мисълта за свръхсетивните светове. За обикновеното разбиране на човека нещо може да изглежда правдоподобно, приемливо: обаче измерено с фактите на висшите светове то престава да бъде вярно. Така погледът на ясновидецът често пъти констатира, че при един човек, който тук на Земята не се интересувал от свръхсетивните светове, който не е искал да знае нищо за тях, живял е според принципът, че тук във физическия свят всяко мнение, всяко мислене, всяко чувствуване, усещани, трябва да бъде насочено към този свят, който си е казвал, че другото ще дойде при него, когато вече е настъпило времето погледът на ясновидецът може да открие, че една такава душа, която следователно минава през вратата на смъртта, ходи именно в тъмнината и понеже ходи в тъмнината трябва да пропусне да приеме даровете, които Съществата на Висшите йерархии и предлагат, които Същества и подават. И когато след това една такава душа влиза чрез раждането в едно земно съществувание, на нея и липсват силите, които могат да формират тялото, които биха могли да изгладят тази външна формация така пластично, че човекът да бъде действително такъв, какъвто той трябва да бъде съгласно неговата Карма. Ако, както току що посочихме, човекът е проявил тъпота към свръхсетивните светове в един минал живот, той трябва да влезе невъоръжен и с недостатъци в този нов живот.
Той не е формирал в своето тяло сили, които би трябвало да оформи в следващият земен живот, определени вътрешни формации не се образуват: човекът остава в известно отношение зад това, което би могъл да бъде, което също би трябвало да бъде в своя следващ земен живот.
Той не би могъл да разбере толкова, колкото би могъл иначе да разбере: не може да вземе участие без интерес към това, към което иначе би проявил интерес. Всичко това може да се получи, като кармическо последствие на самоволно затъпяване спрямо духовните истини в един минал живот. И така, когато човекът отново минава през вратата на смъртта, той може да ми не през вратата на смъртта с едно изработено душевно благо, което е останало далече назад, зад това, което той би трябвало да бъде. Когато после отново влиза в духовният свят и отново минава през този свят между смъртта и едно ново раждане, сега би могло първо да се вярва, че той има намалени вътрешни сили и е станал негоден, че сега още повече би трябвало да ходи из тъмнината и тогава човек би могъл да се отчая, че един такъв човек би могъл някога да се издигне. Сега обаче не е така, а в този живот между смъртта и едно ново раждане настъпва нещо друго, което трябва да разгледаме като нещо второ.
към текста >>
И понеже тези души не остават тъпи, а поради всякакъв вид сили, които се на
мир
ат във тях от предишни земни въплъщения, от това зависи после, че могат все пак да дойдат до това, което във физическият живот на Земята може да внесе еди н лъч на действителното свръхсетивно съществувание.
Чрез това всички тези дарове приемат едно особено оцветяване. Но чрез това, че този човек не е минал в тъмнината през духовният свят, но не е и осветлявал там самостоятелно съответното поле, той влиза в следващият земен живот така, че може действително да оформи това, което му е дадено в наследство, може да го оформи пластично, обаче всичко това, което той оформя има луциферическо оцветяване. И когато разглеждаме един такъв човек в следващият негов земен живот, той често пъти е такъв, каквито са много хора, които срещаме особено в нашето настоящо време: човек е една само суха егоистична разсъдъчна способност, с едно егоистично разбиране, което навсякъде където се явява има предвид само собствената си изгода. Това е което се получава като качества на душата от всичко по-горе описано. Себелюбивите хора, които са умни, обаче използуват техният ум само в полза на тяхната егоистична изгода, които нареждат всичко така, че да бъде обслужван техния егоизъм, които са умни, обаче умни само в тяхната изгода, това са често пъти такива души, които преди това са минали по пътя, който току що бе описан.
И понеже тези души не остават тъпи, а поради всякакъв вид сили, които се намират във тях от предишни земни въплъщения, от това зависи после, че могат все пак да дойдат до това, което във физическият живот на Земята може да внесе еди н лъч на действителното свръхсетивно съществувание.
Благодарение на това имат възможност в едно ново земно съществувание да бъдат запалени познания на висшите духовни светове. Следователно една такава душа не е нужно да бъде изключена от всякакво по-нататъшно проникване в духовния свят, тя бива отново повдигната, но ще настъпи това, което бе току що описано. И тук ние имаме една твърде забележителна и пълна със значение връзка между три земни съществувания и намиращите се между тях два живота между смъртта и едно ново раждане. Погледът на ясновидецът открива фактически много често именно тогава, когато се обръща към онези хора, които в настоящето се считат за умни, за хитроумни, обаче във всичко което приемат имат предвид само собствената си изгода погледът на ясновидецът открива, за тези души като предхождащи събитията това, което бе описано: Първо един живот, който самоволно се е откъснал от всякакъв интерес към свръхсетивните светове, след това един живот, в който не е бил никак способен, защото не е имал необходимите вътрешни телесни органи, да се интересува макар и за нещо във физическия свят, което би могло да му бъде близко, ако не би имал такива предварителни условия: после един следващ земен живот, който служи само за егоистичният ум, на егоистичното мислене, на егоистичното остроумие. При широко разпространение на егоистичния ум, на егоистичното остроумие в нашето време е възможно да бъде проследен именно този път на човешката душа, защото ние се връщаме тук във времена, в които намираме много хора в тяхното минало въплъщение, които поради недостатъчното оформление на техните органи вътрешни органи са проявявали само един тъп интерес: след това стигаме до едно трето въплъщение от миналото, което за такива хора, често пъти се намира в онова, което наричаме 4-тата следатлантска културна епоха, когато повече отколкото се вярва в най-различните области на Земята е царувал един само роден атеизъм, една самородна липса на интерес за свръхсетивните светове.
към текста >>
И тук ние имаме една твърде забележителна и пълна със значение връзка между три земни съществувания и на
мир
ащите се между тях два живота между смъртта и едно ново раждане.
Това е което се получава като качества на душата от всичко по-горе описано. Себелюбивите хора, които са умни, обаче използуват техният ум само в полза на тяхната егоистична изгода, които нареждат всичко така, че да бъде обслужван техния егоизъм, които са умни, обаче умни само в тяхната изгода, това са често пъти такива души, които преди това са минали по пътя, който току що бе описан. И понеже тези души не остават тъпи, а поради всякакъв вид сили, които се намират във тях от предишни земни въплъщения, от това зависи после, че могат все пак да дойдат до това, което във физическият живот на Земята може да внесе еди н лъч на действителното свръхсетивно съществувание. Благодарение на това имат възможност в едно ново земно съществувание да бъдат запалени познания на висшите духовни светове. Следователно една такава душа не е нужно да бъде изключена от всякакво по-нататъшно проникване в духовния свят, тя бива отново повдигната, но ще настъпи това, което бе току що описано.
И тук ние имаме една твърде забележителна и пълна със значение връзка между три земни съществувания и намиращите се между тях два живота между смъртта и едно ново раждане.
Погледът на ясновидецът открива фактически много често именно тогава, когато се обръща към онези хора, които в настоящето се считат за умни, за хитроумни, обаче във всичко което приемат имат предвид само собствената си изгода погледът на ясновидецът открива, за тези души като предхождащи събитията това, което бе описано: Първо един живот, който самоволно се е откъснал от всякакъв интерес към свръхсетивните светове, след това един живот, в който не е бил никак способен, защото не е имал необходимите вътрешни телесни органи, да се интересува макар и за нещо във физическия свят, което би могло да му бъде близко, ако не би имал такива предварителни условия: после един следващ земен живот, който служи само за егоистичният ум, на егоистичното мислене, на егоистичното остроумие. При широко разпространение на егоистичния ум, на егоистичното остроумие в нашето време е възможно да бъде проследен именно този път на човешката душа, защото ние се връщаме тук във времена, в които намираме много хора в тяхното минало въплъщение, които поради недостатъчното оформление на техните органи вътрешни органи са проявявали само един тъп интерес: след това стигаме до едно трето въплъщение от миналото, което за такива хора, често пъти се намира в онова, което наричаме 4-тата следатлантска културна епоха, когато повече отколкото се вярва в най-различните области на Земята е царувал един само роден атеизъм, една самородна липса на интерес за свръхсетивните светове. Понеже обстоятелствата са от такова естество, е възможно именно днес да бъде проучен описаният път на развитието на душата ни показва напълно ясно, какво трябва да дойде за една душа, която в нашето време отново се затваря самоволно за свръхсетивните светове. Животът може да протече още и по един друг начин в три редуващи се прераждания. Тук може да се констатира например следното: Наблюдаваме една душа, която да речем е предимно такава, че задоволява своите душевни потребности с определен фанатизъм, с определено тесногръдство от това, което първо се получава.
към текста >>
При широко разпространение на егоистичния ум, на егоистичното остроумие в нашето време е възможно да бъде проследен именно този път на човешката душа, защото ние се връщаме тук във времена, в които на
мир
аме много хора в тяхното минало въплъщение, които поради недостатъчното оформление на техните органи вътрешни органи са проявявали само един тъп интерес: след това стигаме до едно трето въплъщение от миналото, което за такива хора, често пъти се на
мир
а в онова, което наричаме 4-тата следатлантска културна епоха, когато повече отколкото се вярва в най-различните области на Земята е царувал един само роден атеизъм, една самородна липса на интерес за свръхсетивните светове.
И понеже тези души не остават тъпи, а поради всякакъв вид сили, които се намират във тях от предишни земни въплъщения, от това зависи после, че могат все пак да дойдат до това, което във физическият живот на Земята може да внесе еди н лъч на действителното свръхсетивно съществувание. Благодарение на това имат възможност в едно ново земно съществувание да бъдат запалени познания на висшите духовни светове. Следователно една такава душа не е нужно да бъде изключена от всякакво по-нататъшно проникване в духовния свят, тя бива отново повдигната, но ще настъпи това, което бе току що описано. И тук ние имаме една твърде забележителна и пълна със значение връзка между три земни съществувания и намиращите се между тях два живота между смъртта и едно ново раждане. Погледът на ясновидецът открива фактически много често именно тогава, когато се обръща към онези хора, които в настоящето се считат за умни, за хитроумни, обаче във всичко което приемат имат предвид само собствената си изгода погледът на ясновидецът открива, за тези души като предхождащи събитията това, което бе описано: Първо един живот, който самоволно се е откъснал от всякакъв интерес към свръхсетивните светове, след това един живот, в който не е бил никак способен, защото не е имал необходимите вътрешни телесни органи, да се интересува макар и за нещо във физическия свят, което би могло да му бъде близко, ако не би имал такива предварителни условия: после един следващ земен живот, който служи само за егоистичният ум, на егоистичното мислене, на егоистичното остроумие.
При широко разпространение на егоистичния ум, на егоистичното остроумие в нашето време е възможно да бъде проследен именно този път на човешката душа, защото ние се връщаме тук във времена, в които намираме много хора в тяхното минало въплъщение, които поради недостатъчното оформление на техните органи вътрешни органи са проявявали само един тъп интерес: след това стигаме до едно трето въплъщение от миналото, което за такива хора, често пъти се намира в онова, което наричаме 4-тата следатлантска културна епоха, когато повече отколкото се вярва в най-различните области на Земята е царувал един само роден атеизъм, една самородна липса на интерес за свръхсетивните светове.
Понеже обстоятелствата са от такова естество, е възможно именно днес да бъде проучен описаният път на развитието на душата ни показва напълно ясно, какво трябва да дойде за една душа, която в нашето време отново се затваря самоволно за свръхсетивните светове. Животът може да протече още и по един друг начин в три редуващи се прераждания. Тук може да се констатира например следното: Наблюдаваме една душа, която да речем е предимно такава, че задоволява своите душевни потребности с определен фанатизъм, с определено тесногръдство от това, което първо се получава. Наблюдаваме, една религиозно егоистична душа. Днес намираме такива души.
към текста >>
Днес на
мир
аме такива души.
При широко разпространение на егоистичния ум, на егоистичното остроумие в нашето време е възможно да бъде проследен именно този път на човешката душа, защото ние се връщаме тук във времена, в които намираме много хора в тяхното минало въплъщение, които поради недостатъчното оформление на техните органи вътрешни органи са проявявали само един тъп интерес: след това стигаме до едно трето въплъщение от миналото, което за такива хора, често пъти се намира в онова, което наричаме 4-тата следатлантска културна епоха, когато повече отколкото се вярва в най-различните области на Земята е царувал един само роден атеизъм, една самородна липса на интерес за свръхсетивните светове. Понеже обстоятелствата са от такова естество, е възможно именно днес да бъде проучен описаният път на развитието на душата ни показва напълно ясно, какво трябва да дойде за една душа, която в нашето време отново се затваря самоволно за свръхсетивните светове. Животът може да протече още и по един друг начин в три редуващи се прераждания. Тук може да се констатира например следното: Наблюдаваме една душа, която да речем е предимно такава, че задоволява своите душевни потребности с определен фанатизъм, с определено тесногръдство от това, което първо се получава. Наблюдаваме, една религиозно егоистична душа.
Днес намираме такива души.
Те винаги са съществували в течение на развитието на човечеството на Земята, души, които са така да се каже вярващи, инстинктивно вярващи поради това, че от определен душевен егоизъм, искат да очакват един вид възнаграждение, или задоволяване за физическия земен живот в другия свят. Това очакване може да бъде напълно егоистично и може да бъде свързано с едно фанатично тесногръдие по отношение на това, което се предлага на хората от Духовната наука, или от мистериите върху висшите светове. Колко много хора виждаме днес, които се придържат наистина към един духовен свят, обаче отхвърлят фанатично и тесногръдо всичко, в което са израснали и възпитани. Такива хора често пъти са склонни към удобството, към нежеланието да направят някакво умствено усилие, за да запознаят чрез него върху духовните светове. В тези души може да се корени един по-дълбок егоизъм, въпреки че са души вярващи в другия свят.
към текста >>
Всичко, което е свързано по този начин с вярата в другия свят, сочи отново по определен начин върху това, че човекът не на
мир
а пътя по едни правилен начин между смъртта и едно ново раждане, че не може да приеме по един правилен начин даровете на Съществата от Висшите йерархии, че тези дарове идват при него така, че когато влиза отново в един следващ земен живот, той наистина може да работи върху своето тяло, може също да работи по определен начин върху устройството на неговата Карма, обаче оформя и изгражда всичко по един неправилен начин, обработва така своето тяло, че от него става например един хипохондрик, един свръхчувствителен човек, който минава пред живота намръщен, недоволен и незадоволен от съществуванието и така е обхванат от това съществувание, че постоянно се счита наранен от него.
Те винаги са съществували в течение на развитието на човечеството на Земята, души, които са така да се каже вярващи, инстинктивно вярващи поради това, че от определен душевен егоизъм, искат да очакват един вид възнаграждение, или задоволяване за физическия земен живот в другия свят. Това очакване може да бъде напълно егоистично и може да бъде свързано с едно фанатично тесногръдие по отношение на това, което се предлага на хората от Духовната наука, или от мистериите върху висшите светове. Колко много хора виждаме днес, които се придържат наистина към един духовен свят, обаче отхвърлят фанатично и тесногръдо всичко, в което са израснали и възпитани. Такива хора често пъти са склонни към удобството, към нежеланието да направят някакво умствено усилие, за да запознаят чрез него върху духовните светове. В тези души може да се корени един по-дълбок егоизъм, въпреки че са души вярващи в другия свят.
Всичко, което е свързано по този начин с вярата в другия свят, сочи отново по определен начин върху това, че човекът не намира пътя по едни правилен начин между смъртта и едно ново раждане, че не може да приеме по един правилен начин даровете на Съществата от Висшите йерархии, че тези дарове идват при него така, че когато влиза отново в един следващ земен живот, той наистина може да работи върху своето тяло, може също да работи по определен начин върху устройството на неговата Карма, обаче оформя и изгражда всичко по един неправилен начин, обработва така своето тяло, че от него става например един хипохондрик, един свръхчувствителен човек, който минава пред живота намръщен, недоволен и незадоволен от съществуванието и така е обхванат от това съществувание, че постоянно се счита наранен от него.
Определено хипохондрично, болезнено, меланхолично същество, подготвено и определено чрез тялото, това може да произлезе от причините, които току що бяха описани. Следователно: едно в егоистичния смисъл, придържане с фанатизъм към определени форми на едно изповядване на другия свят, може да доведе човека до там, да мине по един неправилен начин, през полето между смъртта и едно ново раждане и след това в един следващ земен живот, да направи, че неговото тяло да чувствува по един неправилен начин. Когато след това мине отново през вратата на смъртта и отиде в духовният свят, тогава както констатира погледът на ясновидецът, върху една такава душа може да има особено дълбоко влияние всичко ариманическо. И това ариманическо влияние предава на всички сили, които човек събира между смъртта и едно ново раждане, едно такова оцветение една такава форма, че човек донася със себе си при следващото раждане на Земята, тези сили така, че тогава, без да може да стори нещо да това, става чрез своята заложба по определен начин тесногръд в своето мислене и чувствуване, неспособен е да обгърне безпристрастно със своя поглед света. Множество духове, които намираме между нас, които имат определено тесногръдие, които не са способни да излязат с техните мисли вън от определени граници, които имат наочници, които даже когато полагат усилие, все пак остават по определен начин ограничени хора, дължат тази Карма на описаните отношения.
към текста >>
Множество духове, които на
мир
аме между нас, които имат определено тесногръдие, които не са способни да излязат с техните мисли вън от определени граници, които имат наочници, които даже когато полагат усилие, все пак остават по определен начин ограничени хора, дължат тази Карма на описаните отношения.
Всичко, което е свързано по този начин с вярата в другия свят, сочи отново по определен начин върху това, че човекът не намира пътя по едни правилен начин между смъртта и едно ново раждане, че не може да приеме по един правилен начин даровете на Съществата от Висшите йерархии, че тези дарове идват при него така, че когато влиза отново в един следващ земен живот, той наистина може да работи върху своето тяло, може също да работи по определен начин върху устройството на неговата Карма, обаче оформя и изгражда всичко по един неправилен начин, обработва така своето тяло, че от него става например един хипохондрик, един свръхчувствителен човек, който минава пред живота намръщен, недоволен и незадоволен от съществуванието и така е обхванат от това съществувание, че постоянно се счита наранен от него. Определено хипохондрично, болезнено, меланхолично същество, подготвено и определено чрез тялото, това може да произлезе от причините, които току що бяха описани. Следователно: едно в егоистичния смисъл, придържане с фанатизъм към определени форми на едно изповядване на другия свят, може да доведе човека до там, да мине по един неправилен начин, през полето между смъртта и едно ново раждане и след това в един следващ земен живот, да направи, че неговото тяло да чувствува по един неправилен начин. Когато след това мине отново през вратата на смъртта и отиде в духовният свят, тогава както констатира погледът на ясновидецът, върху една такава душа може да има особено дълбоко влияние всичко ариманическо. И това ариманическо влияние предава на всички сили, които човек събира между смъртта и едно ново раждане, едно такова оцветение една такава форма, че човек донася със себе си при следващото раждане на Земята, тези сили така, че тогава, без да може да стори нещо да това, става чрез своята заложба по определен начин тесногръд в своето мислене и чувствуване, неспособен е да обгърне безпристрастно със своя поглед света.
Множество духове, които намираме между нас, които имат определено тесногръдие, които не са способни да излязат с техните мисли вън от определени граници, които имат наочници, които даже когато полагат усилие, все пак остават по определен начин ограничени хора, дължат тази Карма на описаните отношения.
За да направим още по-ясно това, което трябва да се разбере, нека разгледаме следният пример: Има един много, много вярващ в доброто, вероятно също проникнат от истината на това, което твърди човек, който е писал върху религиозното възпитание на децата в първия излязъл през миналата година календар на свободомислещите. Той развива там следната логика: Децата не трябва да бъдат възпитавани религиозно, защо то това е неестествено. Когато именно децата бъдат отстранени да израснат, без да им се дават религиозни понятия и идеи, без да бъдат инжектирани с религиозни чувства, тогава се вижда, че те не могат да стигнат от само себе си до това: от това можело да се види, че е неестествено в човешката душа да се внасят насила такива понятия и идеи, тъй като те са втълпявани само от вън. Напълно сигурно е, че онези, които днес се наричат свободомислещи, приемат с ентусиазъм една такава мисъл и я намират даже дълбока, обаче достатъчно е само да размислим върху следното: Всеобщо известно е, че едно човешко дете, което преди да се научило да говори, би било пренесено на едни самотен остров и би било оставено да израсне там, без да е чувало един човешки звук, не би никога говорило. От това следва, че човекът не може да научи един език от само себе си, ако този език не му бъде донесен отвън.
към текста >>
Напълно сигурно е, че онези, които днес се наричат свободомислещи, приемат с ентусиазъм една такава мисъл и я на
мир
ат даже дълбока, обаче достатъчно е само да размислим върху следното: Всеобщо известно е, че едно човешко дете, което преди да се научило да говори, би било пренесено на едни самотен остров и би било оставено да израсне там, без да е чувало един човешки звук, не би никога говорило.
И това ариманическо влияние предава на всички сили, които човек събира между смъртта и едно ново раждане, едно такова оцветение една такава форма, че човек донася със себе си при следващото раждане на Земята, тези сили така, че тогава, без да може да стори нещо да това, става чрез своята заложба по определен начин тесногръд в своето мислене и чувствуване, неспособен е да обгърне безпристрастно със своя поглед света. Множество духове, които намираме между нас, които имат определено тесногръдие, които не са способни да излязат с техните мисли вън от определени граници, които имат наочници, които даже когато полагат усилие, все пак остават по определен начин ограничени хора, дължат тази Карма на описаните отношения. За да направим още по-ясно това, което трябва да се разбере, нека разгледаме следният пример: Има един много, много вярващ в доброто, вероятно също проникнат от истината на това, което твърди човек, който е писал върху религиозното възпитание на децата в първия излязъл през миналата година календар на свободомислещите. Той развива там следната логика: Децата не трябва да бъдат възпитавани религиозно, защо то това е неестествено. Когато именно децата бъдат отстранени да израснат, без да им се дават религиозни понятия и идеи, без да бъдат инжектирани с религиозни чувства, тогава се вижда, че те не могат да стигнат от само себе си до това: от това можело да се види, че е неестествено в човешката душа да се внасят насила такива понятия и идеи, тъй като те са втълпявани само от вън.
Напълно сигурно е, че онези, които днес се наричат свободомислещи, приемат с ентусиазъм една такава мисъл и я намират даже дълбока, обаче достатъчно е само да размислим върху следното: Всеобщо известно е, че едно човешко дете, което преди да се научило да говори, би било пренесено на едни самотен остров и би било оставено да израсне там, без да е чувало един човешки звук, не би никога говорило.
От това следва, че човекът не може да научи един език от само себе си, ако този език не му бъде донесен отвън. Добрият свободно религиозен проповедник, би трябвало също да забрани на своите последователи, да учат децата да говорят, тъй като те не развиват говора от само себе си. Ние виждаме следователно, че нещо което изглежда много логично и което при известни обстоятелства се схваща като твърдо дълбокомислено от една широка публика, не е нищо друго освен едно логическо безсмислие, защото в момента, когато човек размисли малко повече, то се оказва като нещо логически твърде неустойчиво. Тук имаме един човек, който наистина си е сложил наочници. Такъв случай срещаме днес на всяка крачка в живота.
към текста >>
Именно днес на
мир
аме много хора, често на
мир
аме такива хора, които имат такива наочници, които привидно развиват извънредно много техните душевни дейности, обаче в момента, когато трябва да излязат от определен кръг, който са си начертали, всичко отказва да действува: те просто не виждат, какво се на
мир
а вън от този кръг.
От това следва, че човекът не може да научи един език от само себе си, ако този език не му бъде донесен отвън. Добрият свободно религиозен проповедник, би трябвало също да забрани на своите последователи, да учат децата да говорят, тъй като те не развиват говора от само себе си. Ние виждаме следователно, че нещо което изглежда много логично и което при известни обстоятелства се схваща като твърдо дълбокомислено от една широка публика, не е нищо друго освен едно логическо безсмислие, защото в момента, когато човек размисли малко повече, то се оказва като нещо логически твърде неустойчиво. Тук имаме един човек, който наистина си е сложил наочници. Такъв случай срещаме днес на всяка крачка в живота.
Именно днес намираме много хора, често намираме такива хора, които имат такива наочници, които привидно развиват извънредно много техните душевни дейности, обаче в момента, когато трябва да излязат от определен кръг, който са си начертали, всичко отказва да действува: те просто не виждат, какво се намира вън от този кръг.
Когато проследим назад такива хора, ние намираме пред тях две предхождащи прераждания оформени така, както вече споменахме. От това отново можем да разберем, какво предстои в бъдещето на една човешка душа, която днес, какъвто е случаят с множеството души, се затваря от удобство и егоизъм в едно положително вероизповедание, защото са родени в него и защото по-късно не искат да направят никакво усилие да излязат от него, а се привързват фанатично към него. Те са макар и това да е една невъзможна мисъл също така добри евангелисти, или католици, както биха били добри турци, ако поради стечение на Кармата се бяха родили в исляма. Обаче днес е дошло онова време в развитието на човечеството, когато душите остават по определен начин назад и с недостатъци в следващите прераждания, ако не искат да си отворят очите за това, което днес може да дойде за човешките души по един друг начин от духовните светове. Да, кармическите връзки са сложни, обаче те се изясняват за нас, когато разглеждаме няколко такива примера, както те са представени сега по различен начин пред нашите души.
към текста >>
Когато проследим назад такива хора, ние на
мир
аме пред тях две предхождащи прераждания оформени така, както вече споменахме.
Добрият свободно религиозен проповедник, би трябвало също да забрани на своите последователи, да учат децата да говорят, тъй като те не развиват говора от само себе си. Ние виждаме следователно, че нещо което изглежда много логично и което при известни обстоятелства се схваща като твърдо дълбокомислено от една широка публика, не е нищо друго освен едно логическо безсмислие, защото в момента, когато човек размисли малко повече, то се оказва като нещо логически твърде неустойчиво. Тук имаме един човек, който наистина си е сложил наочници. Такъв случай срещаме днес на всяка крачка в живота. Именно днес намираме много хора, често намираме такива хора, които имат такива наочници, които привидно развиват извънредно много техните душевни дейности, обаче в момента, когато трябва да излязат от определен кръг, който са си начертали, всичко отказва да действува: те просто не виждат, какво се намира вън от този кръг.
Когато проследим назад такива хора, ние намираме пред тях две предхождащи прераждания оформени така, както вече споменахме.
От това отново можем да разберем, какво предстои в бъдещето на една човешка душа, която днес, какъвто е случаят с множеството души, се затваря от удобство и егоизъм в едно положително вероизповедание, защото са родени в него и защото по-късно не искат да направят никакво усилие да излязат от него, а се привързват фанатично към него. Те са макар и това да е една невъзможна мисъл също така добри евангелисти, или католици, както биха били добри турци, ако поради стечение на Кармата се бяха родили в исляма. Обаче днес е дошло онова време в развитието на човечеството, когато душите остават по определен начин назад и с недостатъци в следващите прераждания, ако не искат да си отворят очите за това, което днес може да дойде за човешките души по един друг начин от духовните светове. Да, кармическите връзки са сложни, обаче те се изясняват за нас, когато разглеждаме няколко такива примера, както те са представени сега по различен начин пред нашите души. Животът между смъртта и едно ново раждане и чрез това и следващият земен живот са твърде разнообразно зависими от предшествуващите земни съществувания.
към текста >>
На
мир
аме души, които на определено време между смъртта и едно ново раждане стават служители на онези духовни същества, които обратно помагат за възникването на болестите, предизвикват нещастията в живота на хората, изпращайки за това необходимите сили от свръхсетивните светове в сетивният свят.
Всичко, които тук на Земята можем да вършим с отдайност с любов към нашата работа, да имаме съзнанието: това което вършим е достойно за едни човек, то е една човешка задача, всичко това ни прави след смъртта да бъдем служители на съществата на Висшите йерархии, които изпращат от свръхсетивните светове оздравяващите, поощряващите живота сили в този сетивен свят. Ние виждаме колко голямо значение има, да съществува ентусиазъм в действието на хората тук във физическия свят, защото ако във физическият свят би умрял ентусиазмът, ако във физическият свят би умряла любовта, тогава в бъдеще хората ще имат едно земно съществувание, което във физическо отношение би могло да получава малко оздравяващи, подпомагащи растежа и развитието сили от свръхсетивните светове. Такива отношения между сетивния и свръхсетивния свят не искат да виждат днес душите, които се отвръщат със страх, е един несъзнателен страх от свръхсетивните светове. Обаче тази връзка между моралния и физически ред на света съществува. Ние можем да обгърнем с поглед също противоположното.
Намираме души, които на определено време между смъртта и едно ново раждане стават служители на онези духовни същества, които обратно помагат за възникването на болестите, предизвикват нещастията в живота на хората, изпращайки за това необходимите сили от свръхсетивните светове в сетивният свят.
И представлява една потресаваща, ужасна картина да виждаме между смъртта и едно ново раждане онези човешки души, които трябва да бъдат слуги на тези зли духове на болестите и на преждевременната смърт, на злите духове причиняващи често пъти една ужасна съдба, която без съмнение е обусловена от Кармата, която обаче трябва да бъде устроена от външните събития. Фактът, че страдаме лежи в Кармата, но създаването на външните условия, на външните обстоятелства, за да можем да страдаме в съдбата, това се произвежда от силите, които са изпращани от свръхсетивните светове. Когато говорим за това, трябва да се разбират болестите, които проникват света и които се управляват също от свръхсетивни сили по отношение на външните условия, трябва да се разбират преждевременните смърти, които се явяват в човешкия живот. Ние често сме разглеждали естествената смърт поради старост, която в нормалният живот трябва да настъпи със същата необходимост, с която листата на растенията трябва да увехнат, когато зародишът за следващото растение е узрял. Смъртта сполетява един завършен живот, обаче тя може да настъпи за човека, също когато той е в разцвета на своята възраст.
към текста >>
Когато именно Съществата на Висшите йерархии, които направляват и ръководят хода на развитието, ние на
мир
аме тези Същества надарени със силите, които трябва да съществуват за една напреднала еволюция.
Такива души пристигат в свръхсетивните светове по друг начин, отколкото душите, които са изживели техния живот в земното съществувание. Особено много важно е да разгледаме такива души в тяхното минаване през вратата на смъртта в един по-висш духовен свят, които са умрели в разцвета на техните години, които са загубили тяхната телесна дреха чрез едно нещастие, виждайки как те живеят по-нататък. Те занасят горе във висшите светове сили, които по нормален начин биха служили на физическия земен живот. Какво става с тези сили? Такива сили имат една от най-красивите употреби в свръхсетивния свят.
Когато именно Съществата на Висшите йерархии, които направляват и ръководят хода на развитието, ние намираме тези Същества надарени със силите, които трябва да съществуват за една напреднала еволюция.
Обаче това не е никакво несъвършенство на света, а е свързано с други съвършенства защото всички тези сили, също и тези на висшите йерархии, са по определен начин ограничени, не са безкрайни и ние намираме, че още днес съществуват земни хора, които пристигат като души в духовния свят, когато са минали през вратата на смъртта, така че духовете на висшите йерархии, които помагат на целия напредък, следователно също и на този между смъртта и едно ново раждане, не могат да направят нищо с тях. Напълно вярно е това, което аз често съм подчертавал, че днес не бива да се отчайваме, когато намираме определени души, които не искат да чувствуват разбиране за душевните представи, които човекът трябва да има за свръхсетивните светове, души, които са изцяло материалистични, които се затварят напълно за духовния свят. Когато тези души са минали през вратата на смъртта и отиват в духовният свят, за духовните Същества на Висшите йерархии е някак си трудно да направят нещо с тях, защото тези духовни Същества на Висшите йерархии притежават силите на напредващият ход на развитието на човечеството тези сили са за напредващият ход. Когато някои души се затварят напълно за напредващият ход на развитието те имат някак си много голяма тежест, която Духовете на висшите йерархии не биха могли да победят. Както казахме, вярно е това, че ние не трябва да се отчайваме относно такива души, защото едвам в шестия следатлантски период става опасно за такива души и едвам в епохата на бъдещата Венера те могат да бъдат изхвърлени от напредващото развитие.
към текста >>
Обаче това не е никакво несъвършенство на света, а е свързано с други съвършенства защото всички тези сили, също и тези на висшите йерархии, са по определен начин ограничени, не са безкрайни и ние на
мир
аме, че още днес съществуват земни хора, които пристигат като души в духовния свят, когато са минали през вратата на смъртта, така че духовете на висшите йерархии, които помагат на целия напредък, следователно също и на този между смъртта и едно ново раждане, не могат да направят нищо с тях.
Особено много важно е да разгледаме такива души в тяхното минаване през вратата на смъртта в един по-висш духовен свят, които са умрели в разцвета на техните години, които са загубили тяхната телесна дреха чрез едно нещастие, виждайки как те живеят по-нататък. Те занасят горе във висшите светове сили, които по нормален начин биха служили на физическия земен живот. Какво става с тези сили? Такива сили имат една от най-красивите употреби в свръхсетивния свят. Когато именно Съществата на Висшите йерархии, които направляват и ръководят хода на развитието, ние намираме тези Същества надарени със силите, които трябва да съществуват за една напреднала еволюция.
Обаче това не е никакво несъвършенство на света, а е свързано с други съвършенства защото всички тези сили, също и тези на висшите йерархии, са по определен начин ограничени, не са безкрайни и ние намираме, че още днес съществуват земни хора, които пристигат като души в духовния свят, когато са минали през вратата на смъртта, така че духовете на висшите йерархии, които помагат на целия напредък, следователно също и на този между смъртта и едно ново раждане, не могат да направят нищо с тях.
Напълно вярно е това, което аз често съм подчертавал, че днес не бива да се отчайваме, когато намираме определени души, които не искат да чувствуват разбиране за душевните представи, които човекът трябва да има за свръхсетивните светове, души, които са изцяло материалистични, които се затварят напълно за духовния свят. Когато тези души са минали през вратата на смъртта и отиват в духовният свят, за духовните Същества на Висшите йерархии е някак си трудно да направят нещо с тях, защото тези духовни Същества на Висшите йерархии притежават силите на напредващият ход на развитието на човечеството тези сили са за напредващият ход. Когато някои души се затварят напълно за напредващият ход на развитието те имат някак си много голяма тежест, която Духовете на висшите йерархии не биха могли да победят. Както казахме, вярно е това, че ние не трябва да се отчайваме относно такива души, защото едвам в шестия следатлантски период става опасно за такива души и едвам в епохата на бъдещата Венера те могат да бъдат изхвърлени от напредващото развитие. Обаче, ако в еволюцията не би настъпило нищо друго освен това, че Съществата на висшите йерархии са надарени с техните сили, тогава такива души би трябвало да отпаднат по-рано от напредващата еволюция и тогава Съществата на висшите йерархии не биха могли да направят нищо за тях.
към текста >>
Напълно вярно е това, което аз често съм подчертавал, че днес не бива да се отчайваме, когато на
мир
аме определени души, които не искат да чувствуват разбиране за душевните представи, които човекът трябва да има за свръхсетивните светове, души, които са изцяло материалистични, които се затварят напълно за духовния свят.
Те занасят горе във висшите светове сили, които по нормален начин биха служили на физическия земен живот. Какво става с тези сили? Такива сили имат една от най-красивите употреби в свръхсетивния свят. Когато именно Съществата на Висшите йерархии, които направляват и ръководят хода на развитието, ние намираме тези Същества надарени със силите, които трябва да съществуват за една напреднала еволюция. Обаче това не е никакво несъвършенство на света, а е свързано с други съвършенства защото всички тези сили, също и тези на висшите йерархии, са по определен начин ограничени, не са безкрайни и ние намираме, че още днес съществуват земни хора, които пристигат като души в духовния свят, когато са минали през вратата на смъртта, така че духовете на висшите йерархии, които помагат на целия напредък, следователно също и на този между смъртта и едно ново раждане, не могат да направят нищо с тях.
Напълно вярно е това, което аз често съм подчертавал, че днес не бива да се отчайваме, когато намираме определени души, които не искат да чувствуват разбиране за душевните представи, които човекът трябва да има за свръхсетивните светове, души, които са изцяло материалистични, които се затварят напълно за духовния свят.
Когато тези души са минали през вратата на смъртта и отиват в духовният свят, за духовните Същества на Висшите йерархии е някак си трудно да направят нещо с тях, защото тези духовни Същества на Висшите йерархии притежават силите на напредващият ход на развитието на човечеството тези сили са за напредващият ход. Когато някои души се затварят напълно за напредващият ход на развитието те имат някак си много голяма тежест, която Духовете на висшите йерархии не биха могли да победят. Както казахме, вярно е това, че ние не трябва да се отчайваме относно такива души, защото едвам в шестия следатлантски период става опасно за такива души и едвам в епохата на бъдещата Венера те могат да бъдат изхвърлени от напредващото развитие. Обаче, ако в еволюцията не би настъпило нищо друго освен това, че Съществата на висшите йерархии са надарени с техните сили, тогава такива души би трябвало да отпаднат по-рано от напредващата еволюция и тогава Съществата на висшите йерархии не биха могли да направят нищо за тях. И така е също, че се явяват трудности по отношение на това, което днес се изисква от напредващата еволюция на човечеството.
към текста >>
Обаче Земята се на
мир
а в един стадий на развитието, в който човешката душа се нуждае от Христовия Импулс, за да може да мине по един правилен начин през живота между смъртта и едно ново раждане.
Когато някои души се затварят напълно за напредващият ход на развитието те имат някак си много голяма тежест, която Духовете на висшите йерархии не биха могли да победят. Както казахме, вярно е това, че ние не трябва да се отчайваме относно такива души, защото едвам в шестия следатлантски период става опасно за такива души и едвам в епохата на бъдещата Венера те могат да бъдат изхвърлени от напредващото развитие. Обаче, ако в еволюцията не би настъпило нищо друго освен това, че Съществата на висшите йерархии са надарени с техните сили, тогава такива души би трябвало да отпаднат по-рано от напредващата еволюция и тогава Съществата на висшите йерархии не биха могли да направят нищо за тях. И така е също, че се явяват трудности по отношение на това, което днес се изисква от напредващата еволюция на човечеството. Положението е такова, че днес за голям брой хора Христовият Импулс е нищо, те не могат да имат за него едно истинско разбиране, едно дълбоко истинско чувство.
Обаче Земята се намира в един стадий на развитието, в който човешката душа се нуждае от Христовия Импулс, за да може да мине по един правилен начин през живота между смъртта и едно ново раждане.
За душите, които минават през вратата на смъртта без да имат връзката с Христовият Импулс, е опасно, защото Съществата, които ръководят прогреса на човечеството не разполагат с необходимите сили в излишък, за да помогнат на такива души, които са се откъснали сами от еволюцията и чрез своя собствен живот са се обрекли на гибел. Съществата на висшите йерархии могат да направят нещо за тях само чрез това, че онези души, които са понесли по описаният начин една преждевременна смърт, им доставят допълнителните сили. Чрез тези души в духовните светове идват неизползувани сили, които още биха могли да бъдат използувани тук на Земята, обаче чрез това, че физическото тяло е било напуснато преждевременно, въпросните сили са останали неизползувани от физическото тяло. Нека помислим само, колко много души са отишли горе в свръхсетивните светове чрез това, че например са загубили своя живот в катастрофата на парахода Титаник, при земетресението в Месина, или в днешната война, която е обхванала почти цялото земно кълбо изгубили са своя живот, преди той да бъде завършен. Нека помислим, колко много сили, които биха могли да бъдат използувани на Земята за продължаването но живота са отишли горе в духовните светове.
към текста >>
Нека помислим само, колко много души са отишли горе в свръхсетивните светове чрез това, че например са загубили своя живот в катастрофата на парахода Титаник, при земетресението в Месина, или в днешната
война
, която е обхванала почти цялото земно кълбо изгубили са своя живот, преди той да бъде завършен.
Положението е такова, че днес за голям брой хора Христовият Импулс е нищо, те не могат да имат за него едно истинско разбиране, едно дълбоко истинско чувство. Обаче Земята се намира в един стадий на развитието, в който човешката душа се нуждае от Христовия Импулс, за да може да мине по един правилен начин през живота между смъртта и едно ново раждане. За душите, които минават през вратата на смъртта без да имат връзката с Христовият Импулс, е опасно, защото Съществата, които ръководят прогреса на човечеството не разполагат с необходимите сили в излишък, за да помогнат на такива души, които са се откъснали сами от еволюцията и чрез своя собствен живот са се обрекли на гибел. Съществата на висшите йерархии могат да направят нещо за тях само чрез това, че онези души, които са понесли по описаният начин една преждевременна смърт, им доставят допълнителните сили. Чрез тези души в духовните светове идват неизползувани сили, които още биха могли да бъдат използувани тук на Земята, обаче чрез това, че физическото тяло е било напуснато преждевременно, въпросните сили са останали неизползувани от физическото тяло.
Нека помислим само, колко много души са отишли горе в свръхсетивните светове чрез това, че например са загубили своя живот в катастрофата на парахода Титаник, при земетресението в Месина, или в днешната война, която е обхванала почти цялото земно кълбо изгубили са своя живот, преди той да бъде завършен.
Нека помислим, колко много сили, които биха могли да бъдат използувани на Земята за продължаването но живота са отишли горе в духовните светове. Тези сили се прибавят към силите на Съществата от висшите йерархии и ги увеличават, благодарение на което те могат да помогнат на онези души, които се намират в опасност да бъдат изхвърлени от напредващото развитие. Човек не може да направи сам нищо за това, обаче когато се изпълнява неговата Карма, когато умира в разцвета на своите години, той става един помагач по най-красивия, по най-облаженствуващият начин като донася неизползуваните тук сили във висшите йерархии. Благодарение на това тези Същества не остават да загинат души, които иначе биха загинали. Това е красивото предназначение на онези души, които умират в разцвета на своите сили и години това е, което в часовете когато скърбим за хора умрели в разцвета на техните години, може да ни утеши.
към текста >>
Тези сили се прибавят към силите на Съществата от висшите йерархии и ги увеличават, благодарение на което те могат да помогнат на онези души, които се на
мир
ат в опасност да бъдат изхвърлени от напредващото развитие.
За душите, които минават през вратата на смъртта без да имат връзката с Христовият Импулс, е опасно, защото Съществата, които ръководят прогреса на човечеството не разполагат с необходимите сили в излишък, за да помогнат на такива души, които са се откъснали сами от еволюцията и чрез своя собствен живот са се обрекли на гибел. Съществата на висшите йерархии могат да направят нещо за тях само чрез това, че онези души, които са понесли по описаният начин една преждевременна смърт, им доставят допълнителните сили. Чрез тези души в духовните светове идват неизползувани сили, които още биха могли да бъдат използувани тук на Земята, обаче чрез това, че физическото тяло е било напуснато преждевременно, въпросните сили са останали неизползувани от физическото тяло. Нека помислим само, колко много души са отишли горе в свръхсетивните светове чрез това, че например са загубили своя живот в катастрофата на парахода Титаник, при земетресението в Месина, или в днешната война, която е обхванала почти цялото земно кълбо изгубили са своя живот, преди той да бъде завършен. Нека помислим, колко много сили, които биха могли да бъдат използувани на Земята за продължаването но живота са отишли горе в духовните светове.
Тези сили се прибавят към силите на Съществата от висшите йерархии и ги увеличават, благодарение на което те могат да помогнат на онези души, които се намират в опасност да бъдат изхвърлени от напредващото развитие.
Човек не може да направи сам нищо за това, обаче когато се изпълнява неговата Карма, когато умира в разцвета на своите години, той става един помагач по най-красивия, по най-облаженствуващият начин като донася неизползуваните тук сили във висшите йерархии. Благодарение на това тези Същества не остават да загинат души, които иначе биха загинали. Това е красивото предназначение на онези души, които умират в разцвета на своите сили и години това е, което в часовете когато скърбим за хора умрели в разцвета на техните години, може да ни утеши. Това са часове, в които можем да си създадем един поглед върху пълното с мъдрост ръководство на света. Колкото и чудно се представя пред нашият духовен поглед кръговратът на съществуванието!
към текста >>
Човек не може да направи сам нищо за това, обаче когато се изпълнява неговата Карма, когато у
мир
а в разцвета на своите години, той става един помагач по най-красивия, по най-облаженствуващият начин като донася неизползуваните тук сили във висшите йерархии.
Съществата на висшите йерархии могат да направят нещо за тях само чрез това, че онези души, които са понесли по описаният начин една преждевременна смърт, им доставят допълнителните сили. Чрез тези души в духовните светове идват неизползувани сили, които още биха могли да бъдат използувани тук на Земята, обаче чрез това, че физическото тяло е било напуснато преждевременно, въпросните сили са останали неизползувани от физическото тяло. Нека помислим само, колко много души са отишли горе в свръхсетивните светове чрез това, че например са загубили своя живот в катастрофата на парахода Титаник, при земетресението в Месина, или в днешната война, която е обхванала почти цялото земно кълбо изгубили са своя живот, преди той да бъде завършен. Нека помислим, колко много сили, които биха могли да бъдат използувани на Земята за продължаването но живота са отишли горе в духовните светове. Тези сили се прибавят към силите на Съществата от висшите йерархии и ги увеличават, благодарение на което те могат да помогнат на онези души, които се намират в опасност да бъдат изхвърлени от напредващото развитие.
Човек не може да направи сам нищо за това, обаче когато се изпълнява неговата Карма, когато умира в разцвета на своите години, той става един помагач по най-красивия, по най-облаженствуващият начин като донася неизползуваните тук сили във висшите йерархии.
Благодарение на това тези Същества не остават да загинат души, които иначе биха загинали. Това е красивото предназначение на онези души, които умират в разцвета на своите сили и години това е, което в часовете когато скърбим за хора умрели в разцвета на техните години, може да ни утеши. Това са часове, в които можем да си създадем един поглед върху пълното с мъдрост ръководство на света. Колкото и чудно се представя пред нашият духовен поглед кръговратът на съществуванието! От една страна, виждаме безсъвестните души, които чрез тяхната безсъвестност се подготвят да станат служители на онези духовни Същества, които изпращат на земните хора болестите, преждевременната смърт и нещастните случаи.
към текста >>
Това е красивото предназначение на онези души, които у
мир
ат в разцвета на своите сили и години това е, което в часовете когато скърбим за хора умрели в разцвета на техните години, може да ни утеши.
Нека помислим само, колко много души са отишли горе в свръхсетивните светове чрез това, че например са загубили своя живот в катастрофата на парахода Титаник, при земетресението в Месина, или в днешната война, която е обхванала почти цялото земно кълбо изгубили са своя живот, преди той да бъде завършен. Нека помислим, колко много сили, които биха могли да бъдат използувани на Земята за продължаването но живота са отишли горе в духовните светове. Тези сили се прибавят към силите на Съществата от висшите йерархии и ги увеличават, благодарение на което те могат да помогнат на онези души, които се намират в опасност да бъдат изхвърлени от напредващото развитие. Човек не може да направи сам нищо за това, обаче когато се изпълнява неговата Карма, когато умира в разцвета на своите години, той става един помагач по най-красивия, по най-облаженствуващият начин като донася неизползуваните тук сили във висшите йерархии. Благодарение на това тези Същества не остават да загинат души, които иначе биха загинали.
Това е красивото предназначение на онези души, които умират в разцвета на своите сили и години това е, което в часовете когато скърбим за хора умрели в разцвета на техните години, може да ни утеши.
Това са часове, в които можем да си създадем един поглед върху пълното с мъдрост ръководство на света. Колкото и чудно се представя пред нашият духовен поглед кръговратът на съществуванието! От една страна, виждаме безсъвестните души, които чрез тяхната безсъвестност се подготвят да станат служители на онези духовни Същества, които изпращат на земните хора болестите, преждевременната смърт и нещастните случаи. Ние виждаме чрез това, как се предлага възможността да бъде изживяна Кармата на безсъвестността. От това нашата душа се чувствува подтисната, смутена, защото едно такова наблюдение, принадлежи действително към онези, действително често пъти ужасни наблюдения, които ясновидецът може да направи, когато вижда дълбоките връзки на съществуванието.
към текста >>
Това съставлява чудесното, утешаващото: От една страна трябва да бъде предложена възможността хората да могат да грешат и в тяхното грешене да се приближат до опасността да бъдат откъснати от хода на развитието ако не би било това, човек не би могъл да изпълни своята земна мисия но щом това е възможно, тогава със земното развитие трябва да бъде свързано също и това, определени хора да у
мир
ат в разцвета на техните години.
Често пъти хората си представят виждането в духовните светове, като нещо създаващо блаженство. В определени области на висшето съществувание има наистина нещо създаващо блаженство, обаче именно тогава, когато човек проникне във висшите области на тайните, тогава с наблюдението са свързани много, много неща, които могат да изпълнят човека с ужас. Особено при разглеждането на кармическите връзки на хората чрез ясновидското наблюдение, когато това наблюдение се извършва съвестно, когато всичко, което има да се каже е действително констатирано във висшите светове, когато в това не се внасят умувания и измислици в това има нещо, което най-интензивно разтърсва ясновидеца и поставя на голямо изпитание неговите сили. След това обаче идват също онези неща, които отново ни позволяват да познаем даже, когато става дума за най-ужасяващите, за най-страшните неща колко мъдро е цялото ръководство на света. Ако от една страна виждаме съдбата на безсъвестните души, свързана с изпълнението на задачи да помогнат на определени духовни същества да изпращат на земните хора болести, преждевременна смърт и нещастия, то от друга страна виждаме, как това, което понасят такива хора чрез една преждевременна смърт донася на Съществата от висшите йерархии сили за благото и спасението на хората, нещо, което не може да бъде направено с други сили.
Това съставлява чудесното, утешаващото: От една страна трябва да бъде предложена възможността хората да могат да грешат и в тяхното грешене да се приближат до опасността да бъдат откъснати от хода на развитието ако не би било това, човек не би могъл да изпълни своята земна мисия но щом това е възможно, тогава със земното развитие трябва да бъде свързано също и това, определени хора да умират в разцвета на техните години.
Когато погледът на ясновидецът се насочи върху тях, той вижда как те са онези, които доставят на Съществата на висшите йерархии допълнителните сили за благото и спасението на хората, които сили иначе не биха съществували. Това е учудващо и чудесно, което ни завладява, когато от една страна изостряме нашия поглед чрез събуждащото ужас и след това отново можем да го обгърнем към едно мъдро ръководство на света, което се нуждае от ужасното, именно, за да може да осъществи висшата мъдрост. По отношение на тези неща се явява като нещо безсмислено да се задава въпросът, дали не би могло, че Духовните Същества да осигурят едно симпатично съществувание за всички хора и същества без един такъв околен път. Който изисква това, той изисква приблизително същото нещо както онзи, който казва: Представлява нещо несъвършено, че Боговете са създали необходимостта някой кръг да не може да бъде четириъгълен. Без съмнение човек не разбира веднага, че другият въпрос има същата стойност.
към текста >>
Както не може да съществува някаква светлина без тъмнина, така също това, което направо ни се показва като нещо величествено, мощно в
мир
овото съществувание, а именно внасянето в духовните светове на останалите не използувани за мисията на Земята сили, не би могло да съществува, ако от друга страна не би се изпълнила Кармата на душите останали безсъвестни в определени прераждания.
Когато погледът на ясновидецът се насочи върху тях, той вижда как те са онези, които доставят на Съществата на висшите йерархии допълнителните сили за благото и спасението на хората, които сили иначе не биха съществували. Това е учудващо и чудесно, което ни завладява, когато от една страна изостряме нашия поглед чрез събуждащото ужас и след това отново можем да го обгърнем към едно мъдро ръководство на света, което се нуждае от ужасното, именно, за да може да осъществи висшата мъдрост. По отношение на тези неща се явява като нещо безсмислено да се задава въпросът, дали не би могло, че Духовните Същества да осигурят едно симпатично съществувание за всички хора и същества без един такъв околен път. Който изисква това, той изисква приблизително същото нещо както онзи, който казва: Представлява нещо несъвършено, че Боговете са създали необходимостта някой кръг да не може да бъде четириъгълен. Без съмнение човек не разбира веднага, че другият въпрос има същата стойност.
Както не може да съществува някаква светлина без тъмнина, така също това, което направо ни се показва като нещо величествено, мощно в мировото съществувание, а именно внасянето в духовните светове на останалите не използувани за мисията на Земята сили, не би могло да съществува, ако от друга страна не би се изпълнила Кармата на душите останали безсъвестни в определени прераждания.
Тези неща са в състояние да ни накарат да разберем, когато сме някак съблазнени да считаме, че това, или онова е несъвършенство в мировото съществувание, в заобикалящият ни свят, че трябва да се проникнем от чувството: Намирането на нещо несъвършено произхожда от това, че не сме разширили нашето познание до там, да познаем всички връзки на нещата. И човек винаги напредва повече, когато счита себе си за недозрял там, където е съблазнен да критикува несъвършенството на съществуванието, когато човек изпитва може би страдание, но и в страданието никога не търси да критикува мировата мъдрост, а там където му се струва, че тази мъдрост има недостатъци, той трябва да си каже, че такива недостатъци са илюзии, майя, голяма измама, защото ние не сме способни още да прозрем напълно нещата. Ние виждаме, как когато насочваме нашият поглед в полето, през което трябва да минем между смъртта и едно ново раждане, това ни хвърля светлина върху физическото земно съществувание, не е проникнато и проструено само общо от свръхсетивните светове, а в него влизат също и делата, които човек извършва между смъртта и едно ново раждане. Всички дела се вливат във физическия свят и това, което става във физическия свят, което се случва с човека е произведе но многократно от силите на самият човек на самите хора, сили, които биват развивани между смъртта и едно ново раждане. Във всеки случай нова, с което сега се запознахме като дейност, като работа на душите, принадлежи към най-красивите дейности на човешките души, които минават през вратата на смъртта с определени неизползувани сили.
към текста >>
Тези неща са в състояние да ни накарат да разберем, когато сме някак съблазнени да считаме, че това, или онова е несъвършенство в
мир
овото съществувание, в заобикалящият ни свят, че трябва да се проникнем от чувството: На
мир
ането на нещо несъвършено произхожда от това, че не сме разширили нашето познание до там, да познаем всички връзки на нещата.
Това е учудващо и чудесно, което ни завладява, когато от една страна изостряме нашия поглед чрез събуждащото ужас и след това отново можем да го обгърнем към едно мъдро ръководство на света, което се нуждае от ужасното, именно, за да може да осъществи висшата мъдрост. По отношение на тези неща се явява като нещо безсмислено да се задава въпросът, дали не би могло, че Духовните Същества да осигурят едно симпатично съществувание за всички хора и същества без един такъв околен път. Който изисква това, той изисква приблизително същото нещо както онзи, който казва: Представлява нещо несъвършено, че Боговете са създали необходимостта някой кръг да не може да бъде четириъгълен. Без съмнение човек не разбира веднага, че другият въпрос има същата стойност. Както не може да съществува някаква светлина без тъмнина, така също това, което направо ни се показва като нещо величествено, мощно в мировото съществувание, а именно внасянето в духовните светове на останалите не използувани за мисията на Земята сили, не би могло да съществува, ако от друга страна не би се изпълнила Кармата на душите останали безсъвестни в определени прераждания.
Тези неща са в състояние да ни накарат да разберем, когато сме някак съблазнени да считаме, че това, или онова е несъвършенство в мировото съществувание, в заобикалящият ни свят, че трябва да се проникнем от чувството: Намирането на нещо несъвършено произхожда от това, че не сме разширили нашето познание до там, да познаем всички връзки на нещата.
И човек винаги напредва повече, когато счита себе си за недозрял там, където е съблазнен да критикува несъвършенството на съществуванието, когато човек изпитва може би страдание, но и в страданието никога не търси да критикува мировата мъдрост, а там където му се струва, че тази мъдрост има недостатъци, той трябва да си каже, че такива недостатъци са илюзии, майя, голяма измама, защото ние не сме способни още да прозрем напълно нещата. Ние виждаме, как когато насочваме нашият поглед в полето, през което трябва да минем между смъртта и едно ново раждане, това ни хвърля светлина върху физическото земно съществувание, не е проникнато и проструено само общо от свръхсетивните светове, а в него влизат също и делата, които човек извършва между смъртта и едно ново раждане. Всички дела се вливат във физическия свят и това, което става във физическия свят, което се случва с човека е произведе но многократно от силите на самият човек на самите хора, сили, които биват развивани между смъртта и едно ново раждане. Във всеки случай нова, с което сега се запознахме като дейност, като работа на душите, принадлежи към най-красивите дейности на човешките души, които минават през вратата на смъртта с определени неизползувани сили.
към текста >>
И човек винаги напредва повече, когато счита себе си за недозрял там, където е съблазнен да критикува несъвършенството на съществуванието, когато човек изпитва може би страдание, но и в страданието никога не търси да критикува
мир
овата мъдрост, а там където му се струва, че тази мъдрост има недостатъци, той трябва да си каже, че такива недостатъци са илюзии, майя, голяма измама, защото ние не сме способни още да прозрем напълно нещата.
По отношение на тези неща се явява като нещо безсмислено да се задава въпросът, дали не би могло, че Духовните Същества да осигурят едно симпатично съществувание за всички хора и същества без един такъв околен път. Който изисква това, той изисква приблизително същото нещо както онзи, който казва: Представлява нещо несъвършено, че Боговете са създали необходимостта някой кръг да не може да бъде четириъгълен. Без съмнение човек не разбира веднага, че другият въпрос има същата стойност. Както не може да съществува някаква светлина без тъмнина, така също това, което направо ни се показва като нещо величествено, мощно в мировото съществувание, а именно внасянето в духовните светове на останалите не използувани за мисията на Земята сили, не би могло да съществува, ако от друга страна не би се изпълнила Кармата на душите останали безсъвестни в определени прераждания. Тези неща са в състояние да ни накарат да разберем, когато сме някак съблазнени да считаме, че това, или онова е несъвършенство в мировото съществувание, в заобикалящият ни свят, че трябва да се проникнем от чувството: Намирането на нещо несъвършено произхожда от това, че не сме разширили нашето познание до там, да познаем всички връзки на нещата.
И човек винаги напредва повече, когато счита себе си за недозрял там, където е съблазнен да критикува несъвършенството на съществуванието, когато човек изпитва може би страдание, но и в страданието никога не търси да критикува мировата мъдрост, а там където му се струва, че тази мъдрост има недостатъци, той трябва да си каже, че такива недостатъци са илюзии, майя, голяма измама, защото ние не сме способни още да прозрем напълно нещата.
Ние виждаме, как когато насочваме нашият поглед в полето, през което трябва да минем между смъртта и едно ново раждане, това ни хвърля светлина върху физическото земно съществувание, не е проникнато и проструено само общо от свръхсетивните светове, а в него влизат също и делата, които човек извършва между смъртта и едно ново раждане. Всички дела се вливат във физическия свят и това, което става във физическия свят, което се случва с човека е произведе но многократно от силите на самият човек на самите хора, сили, които биват развивани между смъртта и едно ново раждане. Във всеки случай нова, с което сега се запознахме като дейност, като работа на душите, принадлежи към най-красивите дейности на човешките души, които минават през вратата на смъртта с определени неизползувани сили.
към текста >>
60.
2. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Кьолн, 28. Декември 1912
GA_142 Бхагават Гита и посланието на ап. Павел
Какво можеше да си каже онзи човек, който неотдавна когато все още не можеше да се говори за необходимостта от теософия или антропософия какво можеше да си каже той, след като се на
мир
аше в условията на тогавашния духовен живот?
В изходната точка на нашето антропософско дело ние ще говорим върху една тема, която ще бъде изключително подходяща, тъй като отново ще насочи вниманието ни към важността и значението на нашето духовно Движение за културния живот на съвременната епоха. Може би мнозина от Вас ще останат изненадани, че тук аз съпоставям две привидно отдалечени едно от друго духовни течения, както те са представени от една страна във великата източна поема Бхагавад Гита и от друга страна в Посланията на онзи, който стои в непосредствена близост до самото основаване на християнството. Ние ще вникнем най-добре в близостта на тези две духовни течения, ако днес като въведение обърнем внимание върху мястото, което заема великата поема Бхагавад Гита в съвременната епоха, и как, от друга страна, в същата тази епоха изпъква онова, което възниква още в началната точка на християнството: павлинизмът. Все пак много неща в духовния живот на нашата епоха не са вече същите, каквито бяха до неотдавна и тъкмо това различие в духовния живот на настоящето спрямо духовния живот от недалечното минало, прави необходимо присъствието на едно такова направление, каквото е теософското или антропософското направление. Нека да си припомним, че човекът от относително недалечното минало когато се издигаше до висотата на духовния живот, присъщ на неговата епоха всъщност се явяваше рожба, както изтъкнах по време на изнесените наскоро лекционни цикли*6 в Базел и в Мюнхен на три поредни хилядолетия: На едно хилядолетие от преди възникването на християнството и на други две хилядолетия, които все още не са привършили, и които са наситени и пропити с християнското духовно направление.
Какво можеше да си каже онзи човек, който неотдавна когато все още не можеше да се говори за необходимостта от теософия или антропософия какво можеше да си каже той, след като се намираше в условията на тогавашния духовен живот?
Той можеше да си каже следното: Съвременната епоха всъщност е повлияна най-вече от онова хилядолетие, което предхожда християнското летоброене. Защото отделните хора започнаха да имат като личности някакво значение за духовния живот едва в онова хилядолетие, което предхожда християнското летоброене. Колкото и величествено да беше човешкото присъствие в духовните светове, ние виждаме, че личностите, индивидуалностите далеч не изпъкваха над това, което стои в основата на различните духовни течения. Нека да обърнем поглед към миналото, към всичко онова, което не можем да причислим в един по-тесен смисъл, за какъвто сега става дума, към последното предхристиянско хилядолетие. Нека да обърнем поглед към египетското или към халдейско-вавилонското духовно течение.
към текста >>
И различните духовни течения имат значение само поради обстоятелството, че личностите имат нужда да участвуват в духовния живот, че личностите на
мир
ат вътрешна утеха, вътрешна сигурност и надежда главно чрез духовните течения.
В Египетската и Халдейско-Вавилонската епоха ние също откриваме забележителни учения и космологии, но едва в Гърция ние сме в състояние да отправим поглед към една или друга личност, към един Сократ, Перикъл или Фидий, към един Платон или Аристотел. Личността, като такава, вече изпъква на преден план. Тази особеност е изключително важна за последните три хилядолетия. И аз имам предвид не само забележителните личности, а влиянието, което духовният живот упражнява върху всяка отделна индивидуалност, върху всяка отделна човешка личност. Да, през тези три хилядолетия на преден план излиза, ако можем да се изразим така, именно човешката личност.
И различните духовни течения имат значение само поради обстоятелството, че личностите имат нужда да участвуват в духовния живот, че личностите намират вътрешна утеха, вътрешна сигурност и надежда главно чрез духовните течения.
И понеже до сравнително скоро хората проявяваха интерес към историята само, доколкото тя засягаше отделната личност, те бяха лишени от едно по-дълбоко разбиране за онова, което е съществувало преди тези три хилядолетия. Обаче тъкмо елинството сложи начало на онзи вид история, за която хората се пробудиха съвсем наскоро и фактически Гръцката епоха възникна именно в прехода между първото и второто хилядолетие, който е свързан с идването на Христос Исус. През първото хилядолетие се разби до голяма степен всичко онова, което гръцкият народ завеща на съвременната цивилизация. И този гръцки народ постигна нещо забележително, понеже в изходната точка на неговата култура стояха именно Мистериите. Всичко произлезе от Мистериите ние често сме описвали това за да премине после в творбите на великите поети, философи и художници, а чрез тях и във всички области на живота.
към текста >>
Ведите до най-голяма степен представляват една цялостна философска система; те са, така да се каже, най-духовният монизъм, който можем да си представим; монизъм, духовен монизъм, ето до какво се свежда философията на Ведите, която по-късно на
мир
а своето продължение във Веданта.
Обаче в Бхагавад Гита виждаме едно хармонично сливане на всичките три духовни направления. Всичко, което съдържа философията на Ведите, ние го откриваме също и в Бхагавад Гита; всичко, което философията може да даде на човека, ние отново го откриваме там, в Бхагавад Гита; всичко, което системата Санкхия предлага на човека, ние отново го откриваме в Бхагавад Гита. И ние го откриваме по такъв начин, че то далеч не ни изглежда като някакъв конгломерат; напротив тези три духовни направления застават пред нас като един цялостен организъм, съставен от три хармонично свързани части, които сякаш са си принадлежали от самото начало. Ето в какво се състои величието на Бхагавад Гита: във всеобхватното описание на източния духовен живот, който черпи своите притоци както от философията Санкхия, така и от Йога, и от Веди. Нека най-напред накратко да охарактеризираме какво може да ни даде всяко едно от тези три духовни направления.
Ведите до най-голяма степен представляват една цялостна философска система; те са, така да се каже, най-духовният монизъм, който можем да си представим; монизъм, духовен монизъм, ето до какво се свежда философията на Ведите, която по-късно намира своето продължение във Веданта.
Ако искаме да разберем философията на Ведите, никога не бива да забравяме, че тя се опира на следната предпоставка: своята най-дълбока същност, своето собствено „Себе", човекът намира именно в себе си и че онова, което той съвсем бегло долавя в ежедневния живот, е един вид израз или отпечатък на неговото „Себе", че човекът може да се разбива и че неговото развитие все повече и повече изкарва на бял свят висшата човешка природа, която е спотаена в шеметните бездни на душата. Следователно, в човека се намират един вид спящи сили, едно по-висше „Себе" и това по-висше „Себе" далеч не е онова, което съвременният човек непосредствено възприема, макар и то непрекъснато да работи в душата му. Когато един ден човекът ще овладее това, което живее в него като „Себе", той ще установи според философията на Ведите че това „Себе" е напълно идентично с всеобхватното „Мирово Себе" и че с това свое „Себе" той не само е изцяло потопен във всеобхватното „Мирово Себе", но и представлява едно цяло с него. Той се отнася към „Мировото Себе" по два начина. Последователят на Веданта си представя отношението на „човешкото Себе" Към „Мировото Себе" приблизително по съшия начин, по който става вдишването и издишването на физическия въздух.
към текста >>
Ако искаме да разберем философията на Ведите, никога не бива да забравяме, че тя се опира на следната предпоставка: своята най-дълбока същност, своето собствено „Себе", човекът на
мир
а именно в себе си и че онова, което той съвсем бегло долавя в ежедневния живот, е един вид израз или отпечатък на неговото „Себе", че човекът може да се разбива и че неговото развитие все повече и повече изкарва на бял свят висшата човешка природа, която е спотаена в шеметните бездни на душата.
Всичко, което съдържа философията на Ведите, ние го откриваме също и в Бхагавад Гита; всичко, което философията може да даде на човека, ние отново го откриваме там, в Бхагавад Гита; всичко, което системата Санкхия предлага на човека, ние отново го откриваме в Бхагавад Гита. И ние го откриваме по такъв начин, че то далеч не ни изглежда като някакъв конгломерат; напротив тези три духовни направления застават пред нас като един цялостен организъм, съставен от три хармонично свързани части, които сякаш са си принадлежали от самото начало. Ето в какво се състои величието на Бхагавад Гита: във всеобхватното описание на източния духовен живот, който черпи своите притоци както от философията Санкхия, така и от Йога, и от Веди. Нека най-напред накратко да охарактеризираме какво може да ни даде всяко едно от тези три духовни направления. Ведите до най-голяма степен представляват една цялостна философска система; те са, така да се каже, най-духовният монизъм, който можем да си представим; монизъм, духовен монизъм, ето до какво се свежда философията на Ведите, която по-късно намира своето продължение във Веданта.
Ако искаме да разберем философията на Ведите, никога не бива да забравяме, че тя се опира на следната предпоставка: своята най-дълбока същност, своето собствено „Себе", човекът намира именно в себе си и че онова, което той съвсем бегло долавя в ежедневния живот, е един вид израз или отпечатък на неговото „Себе", че човекът може да се разбива и че неговото развитие все повече и повече изкарва на бял свят висшата човешка природа, която е спотаена в шеметните бездни на душата.
Следователно, в човека се намират един вид спящи сили, едно по-висше „Себе" и това по-висше „Себе" далеч не е онова, което съвременният човек непосредствено възприема, макар и то непрекъснато да работи в душата му. Когато един ден човекът ще овладее това, което живее в него като „Себе", той ще установи според философията на Ведите че това „Себе" е напълно идентично с всеобхватното „Мирово Себе" и че с това свое „Себе" той не само е изцяло потопен във всеобхватното „Мирово Себе", но и представлява едно цяло с него. Той се отнася към „Мировото Себе" по два начина. Последователят на Веданта си представя отношението на „човешкото Себе" Към „Мировото Себе" приблизително по съшия начин, по който става вдишването и издишването на физическия въздух. Както вдишваме и издишваме и както навън се намира обшият въздух, а вътре в нас се намира само онази частица въздух, която сме вдишали, така и навън се простира всеобщото, всеобхватно и вездесъщо „Мирово Себе" и ние го вдишваме именно тогава, когато сме отдадени на едни или други духовни съзерцания.
към текста >>
Следователно, в човека се на
мир
ат един вид спящи сили, едно по-висше „Себе" и това по-висше „Себе" далеч не е онова, което съвременният човек непосредствено възприема, макар и то непрекъснато да работи в душата му.
И ние го откриваме по такъв начин, че то далеч не ни изглежда като някакъв конгломерат; напротив тези три духовни направления застават пред нас като един цялостен организъм, съставен от три хармонично свързани части, които сякаш са си принадлежали от самото начало. Ето в какво се състои величието на Бхагавад Гита: във всеобхватното описание на източния духовен живот, който черпи своите притоци както от философията Санкхия, така и от Йога, и от Веди. Нека най-напред накратко да охарактеризираме какво може да ни даде всяко едно от тези три духовни направления. Ведите до най-голяма степен представляват една цялостна философска система; те са, така да се каже, най-духовният монизъм, който можем да си представим; монизъм, духовен монизъм, ето до какво се свежда философията на Ведите, която по-късно намира своето продължение във Веданта. Ако искаме да разберем философията на Ведите, никога не бива да забравяме, че тя се опира на следната предпоставка: своята най-дълбока същност, своето собствено „Себе", човекът намира именно в себе си и че онова, което той съвсем бегло долавя в ежедневния живот, е един вид израз или отпечатък на неговото „Себе", че човекът може да се разбива и че неговото развитие все повече и повече изкарва на бял свят висшата човешка природа, която е спотаена в шеметните бездни на душата.
Следователно, в човека се намират един вид спящи сили, едно по-висше „Себе" и това по-висше „Себе" далеч не е онова, което съвременният човек непосредствено възприема, макар и то непрекъснато да работи в душата му.
Когато един ден човекът ще овладее това, което живее в него като „Себе", той ще установи според философията на Ведите че това „Себе" е напълно идентично с всеобхватното „Мирово Себе" и че с това свое „Себе" той не само е изцяло потопен във всеобхватното „Мирово Себе", но и представлява едно цяло с него. Той се отнася към „Мировото Себе" по два начина. Последователят на Веданта си представя отношението на „човешкото Себе" Към „Мировото Себе" приблизително по съшия начин, по който става вдишването и издишването на физическия въздух. Както вдишваме и издишваме и както навън се намира обшият въздух, а вътре в нас се намира само онази частица въздух, която сме вдишали, така и навън се простира всеобщото, всеобхватно и вездесъщо „Мирово Себе" и ние го вдишваме именно тогава, когато сме отдадени на едни или други духовни съзерцания. Ние вдишваме „Мировото Себе" с всяко усещане, което имаме за него, вдишваме го с всяко едно от нашите душевни възприятия.
към текста >>
Когато един ден човекът ще овладее това, което живее в него като „Себе", той ще установи според философията на Ведите че това „Себе" е напълно идентично с всеобхватното „
Мир
ово Себе" и че с това свое „Себе" той не само е изцяло потопен във всеобхватното „
Мир
ово Себе", но и представлява едно цяло с него.
Ето в какво се състои величието на Бхагавад Гита: във всеобхватното описание на източния духовен живот, който черпи своите притоци както от философията Санкхия, така и от Йога, и от Веди. Нека най-напред накратко да охарактеризираме какво може да ни даде всяко едно от тези три духовни направления. Ведите до най-голяма степен представляват една цялостна философска система; те са, така да се каже, най-духовният монизъм, който можем да си представим; монизъм, духовен монизъм, ето до какво се свежда философията на Ведите, която по-късно намира своето продължение във Веданта. Ако искаме да разберем философията на Ведите, никога не бива да забравяме, че тя се опира на следната предпоставка: своята най-дълбока същност, своето собствено „Себе", човекът намира именно в себе си и че онова, което той съвсем бегло долавя в ежедневния живот, е един вид израз или отпечатък на неговото „Себе", че човекът може да се разбива и че неговото развитие все повече и повече изкарва на бял свят висшата човешка природа, която е спотаена в шеметните бездни на душата. Следователно, в човека се намират един вид спящи сили, едно по-висше „Себе" и това по-висше „Себе" далеч не е онова, което съвременният човек непосредствено възприема, макар и то непрекъснато да работи в душата му.
Когато един ден човекът ще овладее това, което живее в него като „Себе", той ще установи според философията на Ведите че това „Себе" е напълно идентично с всеобхватното „Мирово Себе" и че с това свое „Себе" той не само е изцяло потопен във всеобхватното „Мирово Себе", но и представлява едно цяло с него.
Той се отнася към „Мировото Себе" по два начина. Последователят на Веданта си представя отношението на „човешкото Себе" Към „Мировото Себе" приблизително по съшия начин, по който става вдишването и издишването на физическия въздух. Както вдишваме и издишваме и както навън се намира обшият въздух, а вътре в нас се намира само онази частица въздух, която сме вдишали, така и навън се простира всеобщото, всеобхватно и вездесъщо „Мирово Себе" и ние го вдишваме именно тогава, когато сме отдадени на едни или други духовни съзерцания. Ние вдишваме „Мировото Себе" с всяко усещане, което имаме за него, вдишваме го с всяко едно от нашите душевни възприятия. Всяко познание, всяко мислене и усещане е един вид духовно дишане; и това, което следователно получаваме в душата си като частица от „Мировото Себе" което обаче остава органически свързано с „Мировото Себе" е истинско дишане, дишането, което по отношение на самите нас бихме могли да сравним с частицата въздух, която вдишваме и която не може да бъде различена от общия външен въздух.
към текста >>
Той се отнася към „
Мир
овото Себе" по два начина.
Нека най-напред накратко да охарактеризираме какво може да ни даде всяко едно от тези три духовни направления. Ведите до най-голяма степен представляват една цялостна философска система; те са, така да се каже, най-духовният монизъм, който можем да си представим; монизъм, духовен монизъм, ето до какво се свежда философията на Ведите, която по-късно намира своето продължение във Веданта. Ако искаме да разберем философията на Ведите, никога не бива да забравяме, че тя се опира на следната предпоставка: своята най-дълбока същност, своето собствено „Себе", човекът намира именно в себе си и че онова, което той съвсем бегло долавя в ежедневния живот, е един вид израз или отпечатък на неговото „Себе", че човекът може да се разбива и че неговото развитие все повече и повече изкарва на бял свят висшата човешка природа, която е спотаена в шеметните бездни на душата. Следователно, в човека се намират един вид спящи сили, едно по-висше „Себе" и това по-висше „Себе" далеч не е онова, което съвременният човек непосредствено възприема, макар и то непрекъснато да работи в душата му. Когато един ден човекът ще овладее това, което живее в него като „Себе", той ще установи според философията на Ведите че това „Себе" е напълно идентично с всеобхватното „Мирово Себе" и че с това свое „Себе" той не само е изцяло потопен във всеобхватното „Мирово Себе", но и представлява едно цяло с него.
Той се отнася към „Мировото Себе" по два начина.
Последователят на Веданта си представя отношението на „човешкото Себе" Към „Мировото Себе" приблизително по съшия начин, по който става вдишването и издишването на физическия въздух. Както вдишваме и издишваме и както навън се намира обшият въздух, а вътре в нас се намира само онази частица въздух, която сме вдишали, така и навън се простира всеобщото, всеобхватно и вездесъщо „Мирово Себе" и ние го вдишваме именно тогава, когато сме отдадени на едни или други духовни съзерцания. Ние вдишваме „Мировото Себе" с всяко усещане, което имаме за него, вдишваме го с всяко едно от нашите душевни възприятия. Всяко познание, всяко мислене и усещане е един вид духовно дишане; и това, което следователно получаваме в душата си като частица от „Мировото Себе" което обаче остава органически свързано с „Мировото Себе" е истинско дишане, дишането, което по отношение на самите нас бихме могли да сравним с частицата въздух, която вдишваме и която не може да бъде различена от общия външен въздух. Така в нас се проявява Атман, но това състояние не може да бъде различено от онова, което представлява вездесъщото „Мирово Себе".
към текста >>
Последователят на Веданта си представя отношението на „човешкото Себе" Към „
Мир
овото Себе" приблизително по съшия начин, по който става вдишването и издишването на физическия въздух.
Ведите до най-голяма степен представляват една цялостна философска система; те са, така да се каже, най-духовният монизъм, който можем да си представим; монизъм, духовен монизъм, ето до какво се свежда философията на Ведите, която по-късно намира своето продължение във Веданта. Ако искаме да разберем философията на Ведите, никога не бива да забравяме, че тя се опира на следната предпоставка: своята най-дълбока същност, своето собствено „Себе", човекът намира именно в себе си и че онова, което той съвсем бегло долавя в ежедневния живот, е един вид израз или отпечатък на неговото „Себе", че човекът може да се разбива и че неговото развитие все повече и повече изкарва на бял свят висшата човешка природа, която е спотаена в шеметните бездни на душата. Следователно, в човека се намират един вид спящи сили, едно по-висше „Себе" и това по-висше „Себе" далеч не е онова, което съвременният човек непосредствено възприема, макар и то непрекъснато да работи в душата му. Когато един ден човекът ще овладее това, което живее в него като „Себе", той ще установи според философията на Ведите че това „Себе" е напълно идентично с всеобхватното „Мирово Себе" и че с това свое „Себе" той не само е изцяло потопен във всеобхватното „Мирово Себе", но и представлява едно цяло с него. Той се отнася към „Мировото Себе" по два начина.
Последователят на Веданта си представя отношението на „човешкото Себе" Към „Мировото Себе" приблизително по съшия начин, по който става вдишването и издишването на физическия въздух.
Както вдишваме и издишваме и както навън се намира обшият въздух, а вътре в нас се намира само онази частица въздух, която сме вдишали, така и навън се простира всеобщото, всеобхватно и вездесъщо „Мирово Себе" и ние го вдишваме именно тогава, когато сме отдадени на едни или други духовни съзерцания. Ние вдишваме „Мировото Себе" с всяко усещане, което имаме за него, вдишваме го с всяко едно от нашите душевни възприятия. Всяко познание, всяко мислене и усещане е един вид духовно дишане; и това, което следователно получаваме в душата си като частица от „Мировото Себе" което обаче остава органически свързано с „Мировото Себе" е истинско дишане, дишането, което по отношение на самите нас бихме могли да сравним с частицата въздух, която вдишваме и която не може да бъде различена от общия външен въздух. Така в нас се проявява Атман, но това състояние не може да бъде различено от онова, което представлява вездесъщото „Мирово Себе". И както ние издишаме физически, така също може да бъде постигнато едно молитвено настроение на душата, чрез което тя насочва към „Мировото Себе" молитвено и жертвоготовно най-доброто, което тя носи в себе си.
към текста >>
Както вдишваме и издишваме и както навън се на
мир
а обшият въздух, а вътре в нас се на
мир
а само онази частица въздух, която сме вдишали, така и навън се простира всеобщото, всеобхватно и вездесъщо „
Мир
ово Себе" и ние го вдишваме именно тогава, когато сме отдадени на едни или други духовни съзерцания.
Ако искаме да разберем философията на Ведите, никога не бива да забравяме, че тя се опира на следната предпоставка: своята най-дълбока същност, своето собствено „Себе", човекът намира именно в себе си и че онова, което той съвсем бегло долавя в ежедневния живот, е един вид израз или отпечатък на неговото „Себе", че човекът може да се разбива и че неговото развитие все повече и повече изкарва на бял свят висшата човешка природа, която е спотаена в шеметните бездни на душата. Следователно, в човека се намират един вид спящи сили, едно по-висше „Себе" и това по-висше „Себе" далеч не е онова, което съвременният човек непосредствено възприема, макар и то непрекъснато да работи в душата му. Когато един ден човекът ще овладее това, което живее в него като „Себе", той ще установи според философията на Ведите че това „Себе" е напълно идентично с всеобхватното „Мирово Себе" и че с това свое „Себе" той не само е изцяло потопен във всеобхватното „Мирово Себе", но и представлява едно цяло с него. Той се отнася към „Мировото Себе" по два начина. Последователят на Веданта си представя отношението на „човешкото Себе" Към „Мировото Себе" приблизително по съшия начин, по който става вдишването и издишването на физическия въздух.
Както вдишваме и издишваме и както навън се намира обшият въздух, а вътре в нас се намира само онази частица въздух, която сме вдишали, така и навън се простира всеобщото, всеобхватно и вездесъщо „Мирово Себе" и ние го вдишваме именно тогава, когато сме отдадени на едни или други духовни съзерцания.
Ние вдишваме „Мировото Себе" с всяко усещане, което имаме за него, вдишваме го с всяко едно от нашите душевни възприятия. Всяко познание, всяко мислене и усещане е един вид духовно дишане; и това, което следователно получаваме в душата си като частица от „Мировото Себе" което обаче остава органически свързано с „Мировото Себе" е истинско дишане, дишането, което по отношение на самите нас бихме могли да сравним с частицата въздух, която вдишваме и която не може да бъде различена от общия външен въздух. Така в нас се проявява Атман, но това състояние не може да бъде различено от онова, което представлява вездесъщото „Мирово Себе". И както ние издишаме физически, така също може да бъде постигнато едно молитвено настроение на душата, чрез което тя насочва към „Мировото Себе" молитвено и жертвоготовно най-доброто, което тя носи в себе си. Това е като един вид духовно издишване Брахман.
към текста >>
Ние вдишваме „
Мир
овото Себе" с всяко усещане, което имаме за него, вдишваме го с всяко едно от нашите душевни възприятия.
Следователно, в човека се намират един вид спящи сили, едно по-висше „Себе" и това по-висше „Себе" далеч не е онова, което съвременният човек непосредствено възприема, макар и то непрекъснато да работи в душата му. Когато един ден човекът ще овладее това, което живее в него като „Себе", той ще установи според философията на Ведите че това „Себе" е напълно идентично с всеобхватното „Мирово Себе" и че с това свое „Себе" той не само е изцяло потопен във всеобхватното „Мирово Себе", но и представлява едно цяло с него. Той се отнася към „Мировото Себе" по два начина. Последователят на Веданта си представя отношението на „човешкото Себе" Към „Мировото Себе" приблизително по съшия начин, по който става вдишването и издишването на физическия въздух. Както вдишваме и издишваме и както навън се намира обшият въздух, а вътре в нас се намира само онази частица въздух, която сме вдишали, така и навън се простира всеобщото, всеобхватно и вездесъщо „Мирово Себе" и ние го вдишваме именно тогава, когато сме отдадени на едни или други духовни съзерцания.
Ние вдишваме „Мировото Себе" с всяко усещане, което имаме за него, вдишваме го с всяко едно от нашите душевни възприятия.
Всяко познание, всяко мислене и усещане е един вид духовно дишане; и това, което следователно получаваме в душата си като частица от „Мировото Себе" което обаче остава органически свързано с „Мировото Себе" е истинско дишане, дишането, което по отношение на самите нас бихме могли да сравним с частицата въздух, която вдишваме и която не може да бъде различена от общия външен въздух. Така в нас се проявява Атман, но това състояние не може да бъде различено от онова, което представлява вездесъщото „Мирово Себе". И както ние издишаме физически, така също може да бъде постигнато едно молитвено настроение на душата, чрез което тя насочва към „Мировото Себе" молитвено и жертвоготовно най-доброто, което тя носи в себе си. Това е като един вид духовно издишване Брахман. И така, Атман и Брахман, като процеси на вдишване и издишване, ни правят участници във вездесъщото „Мирово Себе".
към текста >>
Всяко познание, всяко мислене и усещане е един вид духовно дишане; и това, което следователно получаваме в душата си като частица от „
Мир
овото Себе" което обаче остава органически свързано с „
Мир
овото Себе" е истинско дишане, дишането, което по отношение на самите нас бихме могли да сравним с частицата въздух, която вдишваме и която не може да бъде различена от общия външен въздух.
Когато един ден човекът ще овладее това, което живее в него като „Себе", той ще установи според философията на Ведите че това „Себе" е напълно идентично с всеобхватното „Мирово Себе" и че с това свое „Себе" той не само е изцяло потопен във всеобхватното „Мирово Себе", но и представлява едно цяло с него. Той се отнася към „Мировото Себе" по два начина. Последователят на Веданта си представя отношението на „човешкото Себе" Към „Мировото Себе" приблизително по съшия начин, по който става вдишването и издишването на физическия въздух. Както вдишваме и издишваме и както навън се намира обшият въздух, а вътре в нас се намира само онази частица въздух, която сме вдишали, така и навън се простира всеобщото, всеобхватно и вездесъщо „Мирово Себе" и ние го вдишваме именно тогава, когато сме отдадени на едни или други духовни съзерцания. Ние вдишваме „Мировото Себе" с всяко усещане, което имаме за него, вдишваме го с всяко едно от нашите душевни възприятия.
Всяко познание, всяко мислене и усещане е един вид духовно дишане; и това, което следователно получаваме в душата си като частица от „Мировото Себе" което обаче остава органически свързано с „Мировото Себе" е истинско дишане, дишането, което по отношение на самите нас бихме могли да сравним с частицата въздух, която вдишваме и която не може да бъде различена от общия външен въздух.
Така в нас се проявява Атман, но това състояние не може да бъде различено от онова, което представлява вездесъщото „Мирово Себе". И както ние издишаме физически, така също може да бъде постигнато едно молитвено настроение на душата, чрез което тя насочва към „Мировото Себе" молитвено и жертвоготовно най-доброто, което тя носи в себе си. Това е като един вид духовно издишване Брахман. И така, Атман и Брахман, като процеси на вдишване и издишване, ни правят участници във вездесъщото „Мирово Себе". Една монистично-духовна философия, която е същевременно и религия: Ето какво се изправя пред нас в лицето на Ведите.
към текста >>
Така в нас се проявява Атман, но това състояние не може да бъде различено от онова, което представлява вездесъщото „
Мир
ово Себе".
Той се отнася към „Мировото Себе" по два начина. Последователят на Веданта си представя отношението на „човешкото Себе" Към „Мировото Себе" приблизително по съшия начин, по който става вдишването и издишването на физическия въздух. Както вдишваме и издишваме и както навън се намира обшият въздух, а вътре в нас се намира само онази частица въздух, която сме вдишали, така и навън се простира всеобщото, всеобхватно и вездесъщо „Мирово Себе" и ние го вдишваме именно тогава, когато сме отдадени на едни или други духовни съзерцания. Ние вдишваме „Мировото Себе" с всяко усещане, което имаме за него, вдишваме го с всяко едно от нашите душевни възприятия. Всяко познание, всяко мислене и усещане е един вид духовно дишане; и това, което следователно получаваме в душата си като частица от „Мировото Себе" което обаче остава органически свързано с „Мировото Себе" е истинско дишане, дишането, което по отношение на самите нас бихме могли да сравним с частицата въздух, която вдишваме и която не може да бъде различена от общия външен въздух.
Така в нас се проявява Атман, но това състояние не може да бъде различено от онова, което представлява вездесъщото „Мирово Себе".
И както ние издишаме физически, така също може да бъде постигнато едно молитвено настроение на душата, чрез което тя насочва към „Мировото Себе" молитвено и жертвоготовно най-доброто, което тя носи в себе си. Това е като един вид духовно издишване Брахман. И така, Атман и Брахман, като процеси на вдишване и издишване, ни правят участници във вездесъщото „Мирово Себе". Една монистично-духовна философия, която е същевременно и религия: Ето какво се изправя пред нас в лицето на Ведите. Цветът и плодът на Ведите, на ведизма, е в онова ощастливяващо усещане за единение и сливане с целия видим свят, с целия духовен Космос; да, тъкмо за това пребиваване на човека в духовния Космос ни говори Ведизмът тук не бихме могли да кажем: Словото на Ведите, понеже Веди означава именно слово понеже според ведическите представи то е един вид издишване от страна на единната космическа същност на света и човешката душа може да го приеме в себе си като най-висша форма на познанието.
към текста >>
И както ние издишаме физически, така също може да бъде постигнато едно молитвено настроение на душата, чрез което тя насочва към „
Мир
овото Себе" молитвено и жертвоготовно най-доброто, което тя носи в себе си.
Последователят на Веданта си представя отношението на „човешкото Себе" Към „Мировото Себе" приблизително по съшия начин, по който става вдишването и издишването на физическия въздух. Както вдишваме и издишваме и както навън се намира обшият въздух, а вътре в нас се намира само онази частица въздух, която сме вдишали, така и навън се простира всеобщото, всеобхватно и вездесъщо „Мирово Себе" и ние го вдишваме именно тогава, когато сме отдадени на едни или други духовни съзерцания. Ние вдишваме „Мировото Себе" с всяко усещане, което имаме за него, вдишваме го с всяко едно от нашите душевни възприятия. Всяко познание, всяко мислене и усещане е един вид духовно дишане; и това, което следователно получаваме в душата си като частица от „Мировото Себе" което обаче остава органически свързано с „Мировото Себе" е истинско дишане, дишането, което по отношение на самите нас бихме могли да сравним с частицата въздух, която вдишваме и която не може да бъде различена от общия външен въздух. Така в нас се проявява Атман, но това състояние не може да бъде различено от онова, което представлява вездесъщото „Мирово Себе".
И както ние издишаме физически, така също може да бъде постигнато едно молитвено настроение на душата, чрез което тя насочва към „Мировото Себе" молитвено и жертвоготовно най-доброто, което тя носи в себе си.
Това е като един вид духовно издишване Брахман. И така, Атман и Брахман, като процеси на вдишване и издишване, ни правят участници във вездесъщото „Мирово Себе". Една монистично-духовна философия, която е същевременно и религия: Ето какво се изправя пред нас в лицето на Ведите. Цветът и плодът на Ведите, на ведизма, е в онова ощастливяващо усещане за единение и сливане с целия видим свят, с целия духовен Космос; да, тъкмо за това пребиваване на човека в духовния Космос ни говори Ведизмът тук не бихме могли да кажем: Словото на Ведите, понеже Веди означава именно слово понеже според ведическите представи то е един вид издишване от страна на единната космическа същност на света и човешката душа може да го приеме в себе си като най-висша форма на познанието. С приемането на съдържащото се във Ведите слово, човекът приема и най-добрата част от вездесъщото мирово Слово, като се издига до съзнанието за връзката между индивидуалното човешко „Себе" и вездесъщото „Мирово Себе".
към текста >>
И така, Атман и Брахман, като процеси на вдишване и издишване, ни правят участници във вездесъщото „
Мир
ово Себе".
Ние вдишваме „Мировото Себе" с всяко усещане, което имаме за него, вдишваме го с всяко едно от нашите душевни възприятия. Всяко познание, всяко мислене и усещане е един вид духовно дишане; и това, което следователно получаваме в душата си като частица от „Мировото Себе" което обаче остава органически свързано с „Мировото Себе" е истинско дишане, дишането, което по отношение на самите нас бихме могли да сравним с частицата въздух, която вдишваме и която не може да бъде различена от общия външен въздух. Така в нас се проявява Атман, но това състояние не може да бъде различено от онова, което представлява вездесъщото „Мирово Себе". И както ние издишаме физически, така също може да бъде постигнато едно молитвено настроение на душата, чрез което тя насочва към „Мировото Себе" молитвено и жертвоготовно най-доброто, което тя носи в себе си. Това е като един вид духовно издишване Брахман.
И така, Атман и Брахман, като процеси на вдишване и издишване, ни правят участници във вездесъщото „Мирово Себе".
Една монистично-духовна философия, която е същевременно и религия: Ето какво се изправя пред нас в лицето на Ведите. Цветът и плодът на Ведите, на ведизма, е в онова ощастливяващо усещане за единение и сливане с целия видим свят, с целия духовен Космос; да, тъкмо за това пребиваване на човека в духовния Космос ни говори Ведизмът тук не бихме могли да кажем: Словото на Ведите, понеже Веди означава именно слово понеже според ведическите представи то е един вид издишване от страна на единната космическа същност на света и човешката душа може да го приеме в себе си като най-висша форма на познанието. С приемането на съдържащото се във Ведите слово, човекът приема и най-добрата част от вездесъщото мирово Слово, като се издига до съзнанието за връзката между индивидуалното човешко „Себе" и вездесъщото „Мирово Себе". Това, което изразяват Ведите, е Словото Божие тъкмо то е съзидателното и творческо начало, което непрекъснато се новоражда в човешкото познание, хвърляйки по този начин мост между човешкото познание и творческия жизнен Принцип. Ето защо написаното във Ведите беше смятано за самото божествено Слово, а онзи, който разбираше Ведите, беше смятан за притежател на божественото Слово.
към текста >>
С приемането на съдържащото се във Ведите слово, човекът приема и най-добрата част от вездесъщото
мир
ово Слово, като се издига до съзнанието за връзката между индивидуалното човешко „Себе" и вездесъщото „
Мир
ово Себе".
И както ние издишаме физически, така също може да бъде постигнато едно молитвено настроение на душата, чрез което тя насочва към „Мировото Себе" молитвено и жертвоготовно най-доброто, което тя носи в себе си. Това е като един вид духовно издишване Брахман. И така, Атман и Брахман, като процеси на вдишване и издишване, ни правят участници във вездесъщото „Мирово Себе". Една монистично-духовна философия, която е същевременно и религия: Ето какво се изправя пред нас в лицето на Ведите. Цветът и плодът на Ведите, на ведизма, е в онова ощастливяващо усещане за единение и сливане с целия видим свят, с целия духовен Космос; да, тъкмо за това пребиваване на човека в духовния Космос ни говори Ведизмът тук не бихме могли да кажем: Словото на Ведите, понеже Веди означава именно слово понеже според ведическите представи то е един вид издишване от страна на единната космическа същност на света и човешката душа може да го приеме в себе си като най-висша форма на познанието.
С приемането на съдържащото се във Ведите слово, човекът приема и най-добрата част от вездесъщото мирово Слово, като се издига до съзнанието за връзката между индивидуалното човешко „Себе" и вездесъщото „Мирово Себе".
Това, което изразяват Ведите, е Словото Божие тъкмо то е съзидателното и творческо начало, което непрекъснато се новоражда в човешкото познание, хвърляйки по този начин мост между човешкото познание и творческия жизнен Принцип. Ето защо написаното във Ведите беше смятано за самото божествено Слово, а онзи, който разбираше Ведите, беше смятан за притежател на божественото Слово. Божественото Слово беше дошло на света по духовен път и хората го откриваха в книгите на Ведите. Онези, които действително разбираха тези книги, всъщност бяха участници в творческия Принцип на света. Съвсем различно е положението при философията Санкхия.
към текста >>
И отново, съвсем различно е онова духовно направление, което на
мир
аме на Изток като Йога.
Тук ние имаме работа с една душевна същност, която наистина се потопява във формите, но все пак тя се запазва като душевна същност. Една душевна същност, която е потопена във формата, но се проявява като душевна същност, живее в елемента Сатва. Друга душевна същност, или душа, която се потопява във формата, но е заглушена, така да се каже, от формата, не преодолява формата, живее в елемента Тамас. А в това, при което душата поддържа, така да се каже, равновесието на външната форма, живее елементът Раджас. Сатва, Раджас, Тамас, трите Гунас определят главната характеристика на това, което наричаме философията Санкхия.
И отново, съвсем различно е онова духовно направление, което намираме на Изток като Йога.
Тя изучава самата душевна същност, самата душа и търси пътища и средства, за да я обхване в един непосредствен духовен живот, така че от мястото, където се намира в света, душата се издига до все по-високи и по-високи степени на съществувание. Ето как философията Санкхия се явява като един вид разглеждане на душевните обвивки, а Йога като едно напътствие за душата към все по-високите степени на вътрешно изживяване. Ето защо практикуването на Йога е едно постепенно пробуждане на по-висшите душевни сили, така че душата се потопява в нещо, което тя не успява да открие във всекидневния живот, в нещо, което може да я издигне до все по-високи и по-високи степени на съществувание. Ето защо Йога е пътят в духовните светове, пътят към освобождаването на душата от външните форми, пътят към самостоятелния душевен живот във вътрешния свят на човека. Йога е именно другата страна на философията Санкхия.
към текста >>
Тя изучава самата душевна същност, самата душа и търси пътища и средства, за да я обхване в един непосредствен духовен живот, така че от мястото, където се на
мир
а в света, душата се издига до все по-високи и по-високи степени на съществувание.
Една душевна същност, която е потопена във формата, но се проявява като душевна същност, живее в елемента Сатва. Друга душевна същност, или душа, която се потопява във формата, но е заглушена, така да се каже, от формата, не преодолява формата, живее в елемента Тамас. А в това, при което душата поддържа, така да се каже, равновесието на външната форма, живее елементът Раджас. Сатва, Раджас, Тамас, трите Гунас определят главната характеристика на това, което наричаме философията Санкхия. И отново, съвсем различно е онова духовно направление, което намираме на Изток като Йога.
Тя изучава самата душевна същност, самата душа и търси пътища и средства, за да я обхване в един непосредствен духовен живот, така че от мястото, където се намира в света, душата се издига до все по-високи и по-високи степени на съществувание.
Ето как философията Санкхия се явява като един вид разглеждане на душевните обвивки, а Йога като едно напътствие за душата към все по-високите степени на вътрешно изживяване. Ето защо практикуването на Йога е едно постепенно пробуждане на по-висшите душевни сили, така че душата се потопява в нещо, което тя не успява да открие във всекидневния живот, в нещо, което може да я издигне до все по-високи и по-високи степени на съществувание. Ето защо Йога е пътят в духовните светове, пътят към освобождаването на душата от външните форми, пътят към самостоятелния душевен живот във вътрешния свят на човека. Йога е именно другата страна на философията Санкхия. Философията Йога се издига до своята истинска висота, когато онази идваща като благодат отгоре инспирация, благодарение на която възникнаха и Ведите, вече не можеше да съществува всред човечеството.
към текста >>
Тук ние виждаме, как потомците на двама братя, следователно родствени по кръв потомци, се разделят по отношение на техните духовни ориентири, как се разделя всичко онова, което по-рано кръвта носеше в себе си като един или друг възглед; и тази битка, тази
война
възниква тъкмо поради това, че в този преломен момент кръвните връзки трябваше да изгубят своето значение.
В един особено важен момент от световната история важен за съответната епоха пред нас застава великото учение, което самият Кришна предава на Арджуна; моментът е важен, защото отразява забележителния преход, когато старите наследствени връзки, старите кръвни връзки започват да се разхлабват, да се разпадат. В хода на тези лекции Вие не бива да забравяте: през дълбоката древност кръвните връзки, т.е. принадлежността към определена раса или племе, са имали огромно, решаващо значение. Припомнете си всичко онова, за което става дума в моята книга „Кръвта като един особен сок"*15. Когато тези кръвни връзки започнаха да се разпадат, тогава настъпи именно поради това разпадане онази грандиозна битка, която описва Махабхарата, и от която Бхагавад Гита представлява само един малък епизод.
Тук ние виждаме, как потомците на двама братя, следователно родствени по кръв потомци, се разделят по отношение на техните духовни ориентири, как се разделя всичко онова, което по-рано кръвта носеше в себе си като един или друг възглед; и тази битка, тази война възниква тъкмо поради това, че в този преломен момент кръвните връзки трябваше да изгубят своето значение.
Отсега нататък кръвните връзки престанаха да бъдат предпоставка за ясновидското познание. На преден план изпъква новата духовна конфигурация на човека. Кришна се явява като велик учител точно за онези, за които старите кръвни връзки вече нямат никакво значение. Да, той става учител на една нова епоха, освободена от старите кръвни връзки. А как точно постига това ще посочим утре.
към текста >>
Тук проповедта на Кришна е представена приблизително по следния начин: Да, съществува едно творящо
мир
ово Слово, което съдържа в себе си самия творчески Принцип.
И на Арджуна му се струва, че всичко ще се разпадне. Обаче в действителност се случва нещо съвсем друго: ето до какво се свежда великото учение на Кришна. Сега Кришна показва на своя ученик, който трябва да премине от едната епоха в другата, как душата ако тя иска да се разбие хармонично може да приеме нещо от всичките три духовни направления. В учението на Кришна ние откриваме както единното учение на Ведите, така и най-същественото от учението на Санкхия, а също и най-същественото от Йога. Защото какво се крие зад всичко това, което чуваме в Бхагавад Гита?
Тук проповедта на Кришна е представена приблизително по следния начин: Да, съществува едно творящо мирово Слово, което съдържа в себе си самия творчески Принцип.
Както звукът, издаван от човека, когато той говори, раздвижва и оживотворява въздуха, така и мировото Слово раздвижва и оживотворява всички неща; то създава и подрежда самото Битие. Ето как принципът на Ведите пронизва всички неща. Ето как той може да бъде възприет от човешкото познание. Да, в текстовете на Ведите наистина съществува едно подвижно и живо, творящо Слово. Словото е творческият принцип на света: то се проявява и във Ведите.
към текста >>
Както звукът, издаван от човека, когато той говори, раздвижва и оживотворява въздуха, така и
мир
овото Слово раздвижва и оживотворява всички неща; то създава и подрежда самото Битие.
Обаче в действителност се случва нещо съвсем друго: ето до какво се свежда великото учение на Кришна. Сега Кришна показва на своя ученик, който трябва да премине от едната епоха в другата, как душата ако тя иска да се разбие хармонично може да приеме нещо от всичките три духовни направления. В учението на Кришна ние откриваме както единното учение на Ведите, така и най-същественото от учението на Санкхия, а също и най-същественото от Йога. Защото какво се крие зад всичко това, което чуваме в Бхагавад Гита? Тук проповедта на Кришна е представена приблизително по следния начин: Да, съществува едно творящо мирово Слово, което съдържа в себе си самия творчески Принцип.
Както звукът, издаван от човека, когато той говори, раздвижва и оживотворява въздуха, така и мировото Слово раздвижва и оживотворява всички неща; то създава и подрежда самото Битие.
Ето как принципът на Ведите пронизва всички неща. Ето как той може да бъде възприет от човешкото познание. Да, в текстовете на Ведите наистина съществува едно подвижно и живо, творящо Слово. Словото е творческият принцип на света: то се проявява и във Ведите. Тази е само едната част от учението на Кришна и човешката душа е в състояние да разбере, как Словото се проявява във формите на битието.
към текста >>
И както Кришна обяснява на своя ученик, че зад всичко съществуващо стои съзидателното
мир
ово Слово, така той му обяснява също, че човешкият разум може да изучи отделните форми, следователно може да приеме в себе си законите на света.
Да, в текстовете на Ведите наистина съществува едно подвижно и живо, творящо Слово. Словото е творческият принцип на света: то се проявява и във Ведите. Тази е само едната част от учението на Кришна и човешката душа е в състояние да разбере, как Словото се проявява във формите на битието. Човешката душа се научава да вниква в законите на битието, именно когато човешкото познание открие как отделните форми на битието изразяват духовно-душевното. Учение за формите на света, за закономерните форми на битието, за закона на света и неговите проявления ето какво представлява философията на Санкхия, другата страна от учението на Кришна.
И както Кришна обяснява на своя ученик, че зад всичко съществуващо стои съзидателното мирово Слово, така той му обяснява също, че човешкият разум може да изучи отделните форми, следователно може да приеме в себе си законите на света.
Мировото Слово, мировият закон, предадени във Ведите, в Санкхия ето какво открива Кришна на своя ученик. И той му напомня още за пътя, който издига отделния ученик: във висините, където той отново може да бъде съучастник в познанието на мировото Слово. Следователно, тук Кришна говори за учението Йога. Учението на Кришна има троична същност: То е учение за Словото, за закона, за молитвеното преклонение пред Духа. Слово, закон, молитва ето трите сили, с чиято помощ душата може да се издигне в своето развитие.
към текста >>
Мир
овото Слово,
мир
овият закон, предадени във Ведите, в Санкхия ето какво открива Кришна на своя ученик.
Словото е творческият принцип на света: то се проявява и във Ведите. Тази е само едната част от учението на Кришна и човешката душа е в състояние да разбере, как Словото се проявява във формите на битието. Човешката душа се научава да вниква в законите на битието, именно когато човешкото познание открие как отделните форми на битието изразяват духовно-душевното. Учение за формите на света, за закономерните форми на битието, за закона на света и неговите проявления ето какво представлява философията на Санкхия, другата страна от учението на Кришна. И както Кришна обяснява на своя ученик, че зад всичко съществуващо стои съзидателното мирово Слово, така той му обяснява също, че човешкият разум може да изучи отделните форми, следователно може да приеме в себе си законите на света.
Мировото Слово, мировият закон, предадени във Ведите, в Санкхия ето какво открива Кришна на своя ученик.
И той му напомня още за пътя, който издига отделния ученик: във висините, където той отново може да бъде съучастник в познанието на мировото Слово. Следователно, тук Кришна говори за учението Йога. Учението на Кришна има троична същност: То е учение за Словото, за закона, за молитвеното преклонение пред Духа. Слово, закон, молитва ето трите сили, с чиято помощ душата може да се издигне в своето развитие. За напред тези три сили непрекъснато ще оказват въздействие върху душата.
към текста >>
И той му напомня още за пътя, който издига отделния ученик: във висините, където той отново може да бъде съучастник в познанието на
мир
овото Слово.
Тази е само едната част от учението на Кришна и човешката душа е в състояние да разбере, как Словото се проявява във формите на битието. Човешката душа се научава да вниква в законите на битието, именно когато човешкото познание открие как отделните форми на битието изразяват духовно-душевното. Учение за формите на света, за закономерните форми на битието, за закона на света и неговите проявления ето какво представлява философията на Санкхия, другата страна от учението на Кришна. И както Кришна обяснява на своя ученик, че зад всичко съществуващо стои съзидателното мирово Слово, така той му обяснява също, че човешкият разум може да изучи отделните форми, следователно може да приеме в себе си законите на света. Мировото Слово, мировият закон, предадени във Ведите, в Санкхия ето какво открива Кришна на своя ученик.
И той му напомня още за пътя, който издига отделния ученик: във висините, където той отново може да бъде съучастник в познанието на мировото Слово.
Следователно, тук Кришна говори за учението Йога. Учението на Кришна има троична същност: То е учение за Словото, за закона, за молитвеното преклонение пред Духа. Слово, закон, молитва ето трите сили, с чиято помощ душата може да се издигне в своето развитие. За напред тези три сили непрекъснато ще оказват въздействие върху душата. Ние току-що видяхме как съвременната Духовна наука се стреми да представи тези три отделни направления.
към текста >>
Кришна говори за
мир
овото Слово, за творящото Слово, за формите на битието, за молитвеното вглъбяване на душата, за Йога.
Учението на Кришна има троична същност: То е учение за Словото, за закона, за молитвеното преклонение пред Духа. Слово, закон, молитва ето трите сили, с чиято помощ душата може да се издигне в своето развитие. За напред тези три сили непрекъснато ще оказват въздействие върху душата. Ние току-що видяхме как съвременната Духовна наука се стреми да представи тези три отделни направления. Но епохите са различни и троичното устройство на света следва да бъде поднасяно на човешката душа по съвсем различни начини.
Кришна говори за мировото Слово, за творящото Слово, за формите на битието, за молитвеното вглъбяване на душата, за Йога.
Същата троичност отново застава пред нас, само че по един много по-жив и конкретен начин, а именно в лицето на едно Същество, за което ние знаем, че то въплътява в себе си божественото Слово! Несъмнено, Ведите са поднесени на човечеството по един абстрактен начин! Но божественият Логос, за който ни говори Евангелието на Йоан, е жив и представлява самото творящо Слово! А всичко онова, което намираме във философията Санкхия като закономерно вникваме във формите на света, е превърнато в нещо историческо и е идентично с това, което апостол Павел нарича Закон. И на края, при апостол Павел, третото направление се проявява като вяра във възкръсналия Христос.
към текста >>
А всичко онова, което на
мир
аме във философията Санкхия като закономерно вникваме във формите на света, е превърнато в нещо историческо и е идентично с това, което апостол Павел нарича Закон.
Но епохите са различни и троичното устройство на света следва да бъде поднасяно на човешката душа по съвсем различни начини. Кришна говори за мировото Слово, за творящото Слово, за формите на битието, за молитвеното вглъбяване на душата, за Йога. Същата троичност отново застава пред нас, само че по един много по-жив и конкретен начин, а именно в лицето на едно Същество, за което ние знаем, че то въплътява в себе си божественото Слово! Несъмнено, Ведите са поднесени на човечеството по един абстрактен начин! Но божественият Логос, за който ни говори Евангелието на Йоан, е жив и представлява самото творящо Слово!
А всичко онова, което намираме във философията Санкхия като закономерно вникваме във формите на света, е превърнато в нещо историческо и е идентично с това, което апостол Павел нарича Закон.
И на края, при апостол Павел, третото направление се проявява като вяра във възкръсналия Христос. Това, което при Кришна е Йога, при Павел е превърнато в нещо конкретно, а именно във вярата, която трябва да заеме мястото на закона. Ето как троичността на Веди, Санкхия и Йога е като един вид утринната зора на това, което по-късно изгря като самото Слънце. Ведите отново и непосредствено се проявяват в конкретното Христово Същество, навлизайки сега мощно и живо в историческото развитие, и то без да се разливат абстрактно в просторите на времето и пространството, а като една отделна индивидуалност, като живото Слово. Във философията Санкхия Законът застава пред нас и ни напомня по какъв начин се оформя материалната основа, или елементът Пракрити и как той слиза надолу до равнището на грубата материя.
към текста >>
Ето как отново се появява всичко онова, което на
мир
аме във Ведите, във философията на Санкхия и в Йога.
Ведите отново и непосредствено се проявяват в конкретното Христово Същество, навлизайки сега мощно и живо в историческото развитие, и то без да се разливат абстрактно в просторите на времето и пространството, а като една отделна индивидуалност, като живото Слово. Във философията Санкхия Законът застава пред нас и ни напомня по какъв начин се оформя материалната основа, или елементът Пракрити и как той слиза надолу до равнището на грубата материя. Законът разкрива възникването на света и мястото на отделните хора всред него. Всичко това е загатнато в древноеврейското учение на Закона, и най-вече в думите на Мойсей. Доколкото апостол Павел насочва от една страна вниманието ни към този Закон на еврейската древност, той ни отправя към философията Санкхия; доколкото обръща вниманието ни към вярата във Възкръсналия, той посочва онова Слънце, чиято утринна зора се проявява в Йога.
Ето как отново се появява всичко онова, което намираме във Ведите, във философията на Санкхия и в Йога.
Това, което откриваме във Ведите, отново се проявява в една нова, конкретна форма: живото Слово, чрез което е било създадено всичко и не е било създадено нищо от това, което е станало. В хода на времето живото мирово Слово се въплъщава в едно човешко тяло. Философията Санкхия се явява като историческо, закономерно представяне на това, как от света на Елохимите*16 възниква светът на явленията, светът на грубата материя. А Йога се превръща в това, което апостол Павел изразява с думите: „Не аз, а Христос в мен"; или казано по друг начин: Когато Христовата Сила прониква в човешката душа, човекът се издига до висотата на Божеството. И така, ние виждаме цялостния план в историята на света, ние виждаме как това, което е създадено по духовен път на Изток, е само една подготовка, и как от нея произлиза, така да се каже, в една по-абстрактна форма всичко онова, което е толкова прекрасно изваяно в конкретните очертания на по-късното Павлово християнство.
към текста >>
В хода на времето живото
мир
ово Слово се въплъщава в едно човешко тяло.
Законът разкрива възникването на света и мястото на отделните хора всред него. Всичко това е загатнато в древноеврейското учение на Закона, и най-вече в думите на Мойсей. Доколкото апостол Павел насочва от една страна вниманието ни към този Закон на еврейската древност, той ни отправя към философията Санкхия; доколкото обръща вниманието ни към вярата във Възкръсналия, той посочва онова Слънце, чиято утринна зора се проявява в Йога. Ето как отново се появява всичко онова, което намираме във Ведите, във философията на Санкхия и в Йога. Това, което откриваме във Ведите, отново се проявява в една нова, конкретна форма: живото Слово, чрез което е било създадено всичко и не е било създадено нищо от това, което е станало.
В хода на времето живото мирово Слово се въплъщава в едно човешко тяло.
Философията Санкхия се явява като историческо, закономерно представяне на това, как от света на Елохимите*16 възниква светът на явленията, светът на грубата материя. А Йога се превръща в това, което апостол Павел изразява с думите: „Не аз, а Христос в мен"; или казано по друг начин: Когато Христовата Сила прониква в човешката душа, човекът се издига до висотата на Божеството. И така, ние виждаме цялостния план в историята на света, ние виждаме как това, което е създадено по духовен път на Изток, е само една подготовка, и как от нея произлиза, така да се каже, в една по-абстрактна форма всичко онова, което е толкова прекрасно изваяно в конкретните очертания на по-късното Павлово християнство. Скоро ние ще се убедим: вниквайки във връзките, съществуващи между величествената поема Бхагавад Гита и Посланията на апостол Павел пред нас се откриват също и най-дълбоките тайни на това, което бихме нарекли духовно присъствие в цялото възпитание на човешкия род. За да усети този нов елемент, съвременната епоха трябваше да се издигне над всичко онова, което беше наследила от гръцката култура и да постигне разбиране за духовните импулси от първото предхристиянско хилядолетие, които имаме в лицето на Ведите, Санкхия и Йога.
към текста >>
61.
7. БЕЛЕЖКИ
GA_142 Бхагават Гита и посланието на ап. Павел
*2. Първата световна
война
.1914 -1918
Типичен пример в това отношение е загатнатото още през 1909 „учение за сетивата". В него виждаме как Рудолф Щайнер придава стойност не на случайните резултати от едно или друго духовно изследване, а на екзактното описание, проследяващо прехода от „обикновените" сетивно-физически факти към несетивно-духовните явления. За него вярната и точна представа за човешките сетива като необходими „органи", с чиято помощ човек възприема и осъзнава света, е решителната крачка, издигаща обобщенията от неговата „Философия на свободата" в сферата на духовно-практическия живот. Към „досегашните" пет сетива, той прибавя други седем, свързани с възприемането на „живота", „движението", „равновесието", „топлината", „словото", „мисълта" и „Азът". През следващите десетилетия след като е направил разтърсващи разкрития, засягащи основите на психологията, философията, антропологията и христологията Рудолф Щайнер разширява своите лекционни цикли и в областта на педагогиката, медицината, физиката, икономиката, селското стопанство.
*2. Първата световна война.1914 -1918
*3. Теософското Общество е основано от Елена Петровна Блаватска (1831-1891) и Хенри Олкот (1832-1907) в Ню Йорк. Първоначалното се занимава със спиритически феномени като постепенно попада под индийско влияние и премества своя център в Адиар. През 1902 Р. Щайнер е избран за генерален секретар на Немската секция на Теософското Общество, като още в самото начало той заявява, че ще се ръководи единствено от резултатите на собствените си духовно-научни изследвания. От 1907 президент на Теософското Общество става Ани Безант, която застъпва гледището, че всички религии имат еднаква стойност.
към текста >>
Тяхната дейност е регламентирана според устава на Единното Антропософско Общество, чието представителство се на
мир
а в Дорнах, Швейцария (Allgemeine Antroposohische Gesellschaft, Postfach 134, СН-4143 Dornach).
Членовете на Антропософското Общество могат да се обединят в малки или големи групи (Дружества), като условие за това е поне седем от учредителите на Антропософското Дружество да са вече членове на Единното Антропософско Общество. Названието „антропософско" изисква предварително одобрение и съгласие от Ръководството в Гьотеанума. Понеже засега не съществува Национално (Българско) Антропософско Общество, както е в почти всички европейски държави, Антропософските Дружества у нас са при числени направо към Гьотеанума в Дорнах. В България Антропософските Дружества са официално регистрирани по чл. 134 от ЗЛС.
Тяхната дейност е регламентирана според устава на Единното Антропософско Общество, чието представителство се намира в Дорнах, Швейцария (Allgemeine Antroposohische Gesellschaft, Postfach 134, СН-4143 Dornach).
Библиотеките на Антропософските Дружества разполагат с голяма част от събраните съчинения на Рудолф Щайнер (на немски и български), с произведения на видни антропософски автори, както и с антропософска периодика. От окултна гледна точка, произходът, целите и задачите на Антропософското Движение и на Антропософското Общество са осветлени в „Езотерични изследвания на кармическите връзки" (Събр. Съч. №235-№240), чийто български преводи дело на Димо Р. Даскалов се съхраняват и са на разположение на Антропософските Дружества. Атропософско Дружество „Рудолф Щайнер" Стара Загора 6000 ул.
към текста >>
Взаимодействието между тези съставни части в човешкия организъм на
мир
а израз именно в неговото функцинално-морфологично троично устройство, включващо:
*9. Още с първите си опити да разшири познанието ни за човешкото същество антропософията обръща внимание, че всъщност човекът се състои от четири съставни части: Физическо тяло неживо, веществено, „минерално". Етерно тяло или „жизнено тяло", „растително". Астрално тяло лежи в основата на сетивната организация и чувствата, „животинско" Азова организация лежи в основата на индивидуалните, духовни, „човешки" качества.
Взаимодействието между тези съставни части в човешкия организъм намира израз именно в неговото функцинално-морфологично троично устройство, включващо:
1. Нервно-сетивната система носител на мисленето. 2. Ритмична система -носител на чувствата. 3. Системата „веществообмен-крайници" носител на волята. *10. Немислимо е, ако човек започне своите сериозни занимания с антропософията, да не си зададе въпроса: Какво представлява ясновидството? Под това понятие Рудолф Щайнер разбира способностите да се възприема духовния свят под формата на образи.
към текста >>
8.
Мир
исно сетиво.
3. Говорно сетиво. 4. Слухово сетиво. 5. Топлинно сетиво. 6. Зрително сетиво. 7. Вкусово сетиво.
8. Мирисно сетиво.
9. Равновесно сетиво. 10. Двигателно сетиво. 11. Жизнено сетиво. 12. Осезателно сетиво. *21. Азурас: сборно наименование за изостанали свръхсетивни Същества от категорията на Архаите, или духовете на Личността.
към текста >>
Животинските Групови Души се на
мир
ат в „астралния свят"
„колективен спомен". Точно този „колективен спомен" е ключът към разбиране на онези текстове от Петокнижието, където се говори за високата възраст на патриарсите, фактически, тук индивидът отъждествява своето „Азово съзнание" с Азовото съзнание на предците; предците продължават да живеят в самия него, докато някоя могъща личност не внесе нов елемент в развитието на общността. Остатъци от подобна "групова душевност" срещаме днес у някои примитивни народи и племена. В отделни случаи „груповата душевност" може да породи погрешна представа за прераждането: Когато потомците вярват, че те вече са били инкарнирани в някои от своите предци. Индивидуалните човешки души произлизат от човешките „Групови Души" и осъществяват своето развитие в условията на физическия свят.
Животинските Групови Души се намират в „астралния свят"
Растителните Групови Души се намират в низшите области на духовния свят. Минералните Групови Души се намират във висшите области на духовния свят. *24.Според духовно-научните изследвания на Рудолф Щайнер, детето Исус, описано в Евангелието на Матей, идва от родословната (царствена) линия на Соломон, а детето Исус, описано в Евангелието на Лука, идва от родословната (свещеническа) линия на Натан. Двете различни родословни линии откриваме в Евангелието на Матей, 1, 1-16 и в Евангелието на Лука, 3, 23-38. Виж „Евангелието на Лука", 10 лекции в Базел, 1909 (Събр. Съч.
към текста >>
Растителните Групови Души се на
мир
ат в низшите области на духовния свят.
Точно този „колективен спомен" е ключът към разбиране на онези текстове от Петокнижието, където се говори за високата възраст на патриарсите, фактически, тук индивидът отъждествява своето „Азово съзнание" с Азовото съзнание на предците; предците продължават да живеят в самия него, докато някоя могъща личност не внесе нов елемент в развитието на общността. Остатъци от подобна "групова душевност" срещаме днес у някои примитивни народи и племена. В отделни случаи „груповата душевност" може да породи погрешна представа за прераждането: Когато потомците вярват, че те вече са били инкарнирани в някои от своите предци. Индивидуалните човешки души произлизат от човешките „Групови Души" и осъществяват своето развитие в условията на физическия свят. Животинските Групови Души се намират в „астралния свят"
Растителните Групови Души се намират в низшите области на духовния свят.
Минералните Групови Души се намират във висшите области на духовния свят. *24.Според духовно-научните изследвания на Рудолф Щайнер, детето Исус, описано в Евангелието на Матей, идва от родословната (царствена) линия на Соломон, а детето Исус, описано в Евангелието на Лука, идва от родословната (свещеническа) линия на Натан. Двете различни родословни линии откриваме в Евангелието на Матей, 1, 1-16 и в Евангелието на Лука, 3, 23-38. Виж „Евангелието на Лука", 10 лекции в Базел, 1909 (Събр. Съч. № 144).
към текста >>
Минералните Групови Души се на
мир
ат във висшите области на духовния свят.
Остатъци от подобна "групова душевност" срещаме днес у някои примитивни народи и племена. В отделни случаи „груповата душевност" може да породи погрешна представа за прераждането: Когато потомците вярват, че те вече са били инкарнирани в някои от своите предци. Индивидуалните човешки души произлизат от човешките „Групови Души" и осъществяват своето развитие в условията на физическия свят. Животинските Групови Души се намират в „астралния свят" Растителните Групови Души се намират в низшите области на духовния свят.
Минералните Групови Души се намират във висшите области на духовния свят.
*24.Според духовно-научните изследвания на Рудолф Щайнер, детето Исус, описано в Евангелието на Матей, идва от родословната (царствена) линия на Соломон, а детето Исус, описано в Евангелието на Лука, идва от родословната (свещеническа) линия на Натан. Двете различни родословни линии откриваме в Евангелието на Матей, 1, 1-16 и в Евангелието на Лука, 3, 23-38. Виж „Евангелието на Лука", 10 лекции в Базел, 1909 (Събр. Съч. № 144). *25. Тук става дума за астралното тяло, етерното тяло и физическото тяло на онзи Исус, който е описан в Евангелието на Лука.
към текста >>
*26. Познанието за превъплъщението (реинкарнацията) и съдбата (Кармата) на човека спада към най-съществената част на антропософския
мир
оглед.
*24.Според духовно-научните изследвания на Рудолф Щайнер, детето Исус, описано в Евангелието на Матей, идва от родословната (царствена) линия на Соломон, а детето Исус, описано в Евангелието на Лука, идва от родословната (свещеническа) линия на Натан. Двете различни родословни линии откриваме в Евангелието на Матей, 1, 1-16 и в Евангелието на Лука, 3, 23-38. Виж „Евангелието на Лука", 10 лекции в Базел, 1909 (Събр. Съч. № 144). *25. Тук става дума за астралното тяло, етерното тяло и физическото тяло на онзи Исус, който е описан в Евангелието на Лука.
*26. Познанието за превъплъщението (реинкарнацията) и съдбата (Кармата) на човека спада към най-съществената част на антропософския мироглед.
Приемането на идеята за реинкарнацията и Кармата хвърля съвършено нова светлина върху основните проблеми на човешкото съществуване: Смисълът на живота, щастието и нещастието, семейството, професията, мотивите на нашите действия и т.н. Според Р. Щайнер занапред реинкарнацията и Кармата няма да са само лично убеждение на отделни хора, а „строго необходими представи", без които истинския напредък на естествените науки ще бъде невъзможен. „Животът на човека между раждането и смъртта зависи от три фактора. Те лежат отвъд границите на живота и смъртта.
към текста >>
I том Фор
мир
ане на космическите сили 12 лекции в Дорнах, 16.02 23.03.1924 (Събр. Съч.
И понеже мъжът и жената възприемат и изживяват света по коренно различен начин, по правило една човешка индивидуалност се инкарнира през този 2160-годишен период два пъти веднъж като мъж и веднъж като жена. Разбира се, интервалите между отделните прераждания се определят от еволюционното равнище на Аза, както и от силите, които човекът пренася в духовния свят след смъртта на своето физическо тяло. В дълбоко езотеричните си лекции върху Кармата, изнесени през 1924, Събр. Съч. № 235-№ 240) Рудолф Щайнер проследява с изумителна конкретност на описанието последователните „реинкарнационни вериги" на забележителни исторически личности като Аристотел, Сократ, Александър Велики, Тацит, Нерон, Плиний, Овидий,Рафаел, Бейкън, Волтер, Хамерлинг, Емерсон, Стринтберг, Новалис, Гьоте, Маркс, Енгелс, Нитче и други. В библиотеките на Антропософските Дружества се съхраняват и са на разположение нередактираните български преводи на поредицата Езотерични изследвания на кармическите връзки, която включва:
I том Формиране на космическите сили 12 лекции в Дорнах, 16.02 23.03.1924 (Събр. Съч.
№ 235) II том Кармическите връзки в хода на общочовешкото развитие 17 лекции в Дорнах, 06.04 26.06.1924 ( Събр. Съч. № 236) III том Кармическите връзки на Антропософското Движение 11 лекции в Дорнах, 01.07. 08.08. 1924 (Събр. Съч.
към текста >>
Щайнер, се на
мир
а на същото място в Дорнах, южно от Базел, и е завършен през 1928.
1924 (Събр. Съч. № 240). *27. Става дума за предстоящия строеж на Първия Гьотеанум, чийто основен камък е тържествено поставен на 20 Септември 1913. Изграден изцяло от дърво, той е напълно унищожен от пожар на 31 Декември 1922. Вторият Гьотеанум, изграден от бетон, по проект на Р.
Щайнер, се намира на същото място в Дорнах, южно от Базел, и е завършен през 1928.
Сградата носи името си не само като израз на преклонение през забележителната личност на Йохан Волфганг Гьоте, с чието творчество са свързани първите научни разработки на Р. Щайнер („Въведение в Гьотевите естественонаучни съчинения" Събр. Съч. № 1, и „Гьотевия мироглед и неговата теория на познанието във връзка с идеите на Шилер", Събр. Съч. № 2; нередактираните български преводи на Събр. Съч. № 1 и № 2 са на разположение в библиотеките на Антропософските Дружества), но и поради обстоятелството, че мирогледът на самия Рудолф Щайнер както той многократно и убедително посочва израства именно от Гьотевия път на познание.
към текста >>
№ 1, и „Гьотевия
мир
оглед и неговата теория на познанието във връзка с идеите на Шилер", Събр. Съч.
Изграден изцяло от дърво, той е напълно унищожен от пожар на 31 Декември 1922. Вторият Гьотеанум, изграден от бетон, по проект на Р. Щайнер, се намира на същото място в Дорнах, южно от Базел, и е завършен през 1928. Сградата носи името си не само като израз на преклонение през забележителната личност на Йохан Волфганг Гьоте, с чието творчество са свързани първите научни разработки на Р. Щайнер („Въведение в Гьотевите естественонаучни съчинения" Събр. Съч.
№ 1, и „Гьотевия мироглед и неговата теория на познанието във връзка с идеите на Шилер", Събр. Съч.
№ 2; нередактираните български преводи на Събр. Съч. № 1 и № 2 са на разположение в библиотеките на Антропософските Дружества), но и поради обстоятелството, че мирогледът на самия Рудолф Щайнер както той многократно и убедително посочва израства именно от Гьотевия път на познание. По-късно с израза гьотеанизъм Рудолф Щайнер обозначава характерния Гьотев път на познание и неговата творческа продуктивност. Гьотеанизмът е пълна противоположност на постулатите, формулирани от Емануел Кант. Според Рудолф Щайнер „тоталността на обекта" е възможна само при равностойното участие на мисленето и възприятието.
към текста >>
№ 1 и № 2 са на разположение в библиотеките на Антропософските Дружества), но и поради обстоятелството, че
мир
огледът на самия Рудолф Щайнер както той многократно и убедително посочва израства именно от Гьотевия път на познание.
Щайнер, се намира на същото място в Дорнах, южно от Базел, и е завършен през 1928. Сградата носи името си не само като израз на преклонение през забележителната личност на Йохан Волфганг Гьоте, с чието творчество са свързани първите научни разработки на Р. Щайнер („Въведение в Гьотевите естественонаучни съчинения" Събр. Съч. № 1, и „Гьотевия мироглед и неговата теория на познанието във връзка с идеите на Шилер", Събр. Съч. № 2; нередактираните български преводи на Събр. Съч.
№ 1 и № 2 са на разположение в библиотеките на Антропософските Дружества), но и поради обстоятелството, че мирогледът на самия Рудолф Щайнер както той многократно и убедително посочва израства именно от Гьотевия път на познание.
По-късно с израза гьотеанизъм Рудолф Щайнер обозначава характерния Гьотев път на познание и неговата творческа продуктивност. Гьотеанизмът е пълна противоположност на постулатите, формулирани от Емануел Кант. Според Рудолф Щайнер „тоталността на обекта" е възможна само при равностойното участие на мисленето и възприятието. Гьоте постига едно своеобразно усилване на осъщественото по този начин познание до степен, че то добива образен характер. От една страна гьотеанизмът е опазване, а от друга продължение на Гьотевото дело.
към текста >>
62.
Бележки
GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят
№ 67; общо за философията на Бергсон виж глава „Модерният човек и неговия
мир
оглед“ стр.
2. Виж предишното указание. 3. Хенри Бергсон (1859-1941), френски философ, професор в Париж. Бергсон се опитва да надхвърли границите на материализма и натурализма. Отношението между „Аза“ и „непрекъснатостта“ той разглежда преди всичко в книгата си „Време и свобода“, Париж 1911. Относно този проблем сравни също изложението на Рудолф Щайнер в лекцията от 18 Април 1918 година във „Вечното в човешката душа“, Събр. съч.
№ 67; общо за философията на Бергсон виж глава „Модерният човек и неговия мироглед“ стр.
56 във „Загадките на философията“, Събр. съч. № 18. 4. Нострадамус, всъщност Michel de Nostradame (1503-1566), лекар и астролог. Нострадамус издава около 1000 предсказания под формата на стихове, които е разделил в десет тома, така че всеки том обхваща 100 (центурии). Всички те са издадени от самия него; първите седем тома излизат в Лион през 1555, останалите три през 1558.
към текста >>
“, Мюнхен 1911 (на
мир
аща се в библиотеката на Рудолф Щайнер), първата глава е посветена на живота и дейността на Нострадамус.
Нострадамус издава около 1000 предсказания под формата на стихове, които е разделил в десет тома, така че всеки том обхваща 100 (центурии). Всички те са издадени от самия него; първите седем тома излизат в Лион през 1555, останалите три през 1558. 5. Макс Кемерих (1876-1932) изкуствовед и културолог. В книгата „Предсказания. Стари суеверия или нови истини?
“, Мюнхен 1911 (намираща се в библиотеката на Рудолф Щайнер), първата глава е посветена на живота и дейността на Нострадамус.
Кемерих разказва сам, че си е бил поставил съвсем други задачи: във въведението на неговата книга „Предсказания“. Там на страница 14 се казва: „Аз проявявам интерес към този въпрос (възможността да се предсказва) само като историк и това се случи така: При моето изследване на времетраенето на живота и причините за смъртта сред немските царски фамилии, в което за първи път изложих доказателството на историко-статистическа основа, че продължителността на живота е правопропорционална на развитието на материалната култура и че от средновековието насам хората стават все по-възрастни, срещнах следните места. „ Следват няколко примера за пресметнатите от хороскопа и осъществили се дати на смъртта и предсказания за смъртта на немски царе и Кемерих продължава: „Тези и други исторически напълно установени факти, които открих в паметта си, ме заинтригуваха и аз се реших да разгледам по-задълбочено въпроса. (...) Как обаче да докажа истината, ако наистина се убедя? Появи се един случай, който показва следното.
към текста >>
След като е бил лекар в Датската
война
, взел участие в Залцбургските селски вълнения, пропътувал от Швеция до Сицилия през Европа и предна Азия и станал градски лекар в Базел и професор от което е трябвало да се откаже, поради своите неортодоксални лекции и начин на лечение Парацелзус се преместил в Южна Германия.
(...) Точно моята липса на авторитет и стремежът ми към истината ме направиха способен и ме окуражиха да проверя един въпрос, който за последователите на догмата на времето отдавна е решен. Значи не апостазия (вероотстьпничество), а консеквентното преследване на предначертания път доведоха до тази цел. „ 6. Калвинист: последовател на Йоханес Калвин (1509-1564) швейцарски реформатор и застъпник на учението за предопределението. Калвин изисквал пълното откъсване на църквата от държавата. 7. Парацелзус (Теофрастус Бомбастус фон Хохенхайм) 1493-1541, лекар, естествоизпитател и философ.
След като е бил лекар в Датската война, взел участие в Залцбургските селски вълнения, пропътувал от Швеция до Сицилия през Европа и предна Азия и станал градски лекар в Базел и професор от което е трябвало да се откаже, поради своите неортодоксални лекции и начин на лечение Парацелзус се преместил в Южна Германия.
Неговите произведения се събират и издават от Карл Зудхоф, „Библиография Пара-целзика“, 1894; от 1922 „Събрани съчинения“, издадени на немски от Зудхоф и Матизен. Точно там Нострадамус много хубаво ни описва: В посвещението на осмата центурия на цар Хайнрих Втори от Франция се казва, че той, Нострадамус, е изчислил своите предсказания „според хода на звездите във връзка с едно определено вдъхновение, породило се в един определен час, наследството на неговите прадеди“; той координира своя „естествен инстинкт във взаимовръзка и съзвучие с дълги и непрекъснати изчисления, след като чрез спокойствие и тишина в душата си е освободил душа, дух и чувство от всички грижи, тревоги и възбуди.“ 8. Волфрам фон Ешенбах (1170-1220). Волфрам казва за себе си, че не е можел да чете: „Непознато ми е четеното / както е познато на другите“ („Парсифал“, 2 част, стих 1711); „Което в книги е написано / там съм без познания“, / и др. Сравни също „Живот и творчество на Волфрам фон Ешенбах“, издаден от Сен Мартен, 1 том, Магдебург 1836, „Въведение“, „Образование“.
към текста >>
Въпросният цитат се на
мир
а в първо действие, 5 сцена:
Сравни също „Живот и творчество на Волфрам фон Ешенбах“, издаден от Сен Мартен, 1 том, Магдебург 1836, „Въведение“, „Образование“. Там се казва: „От научно образование малко можеше да се открие; който беше учил да чете и пише, се смяташе вече за високо образован, а първите поети Волфрам фон Ешенбах, Вирнт фон Графенберг и двамата нищо не разбираха от това. (...) Да се занимават с перото или да изучават научни произведения, беше недостойно занимание за рицарите“. 9. Фридрих Хебел (1813-1863), немски поет, известен преди всичко със своите драми „Нибелунги“, „Пръстенът на Гигес“, „Юдит“, „Мария Магдалена“ и др.. Използваният цитат №1336 от „Дневници“, издаден от Теодор Попе, гласи буквално: „След душевното си странстване, възможно е Платон сега в училище да изяде пердаха, понеже не разбира Платон. „ 10. Напразно Хамлет би написал върху дъската си за писане...: Принц от древна датска легенда; познат чрез драмата на Уйлям Шекспир „Хамлет“ 1603/1604.
Въпросният цитат се намира в първо действие, 5 сцена:
„Донесете дъската за писане! Аз трябва да си отбележа, Че някой може да се смее, постоянно, И въпреки това да е мерзавец най-малкото Аз съм уверен, че в Дания възможно е това.“
към текста >>
84, където се на
мир
а подробно описание на тази сцена.
От тази лекция няма стенограма. 12. Десетте заповеди: 2, Мойсей 20. 13. Става дума за Рудолф Шобер. Сравни четвърта глава на автобиографията „Моят жизнен път“ (1923-25), Събр. съч № 28, стр.
84, където се намира подробно описание на тази сцена.
14. Виж например Платон „Таететос“ том 4 на „Събрани съчинения“ в превод от Фридрих Шлайермахер, Хамбург 1958, стр. 120, 155): „(Сократ): (...) Защото удивлението е състоянието на един силно обичащ мъдростта човек; да, няма никакво друго начало на философията от това (...)“ и Аристотел „Метафизика“, 1 том (преведен на немски от Адолф Ласон, Йена 1907, стр. 10): „Когато днес, а също и в древни времена хората започват да философстват, като подтик за това се оказва удивлението, най-напред спрямо най-близките проблеми, след което по-нататък човек се замисля и за лежащи далеч в миналото проблеми (...). Който изпадне в съмнение и учудване има чувството, че не разбира нещата, а дотолкова и този, който се занимава с митични представи в известна степен е настроен философски; (...) (...) изходната точка се създава при всички от удивлението, че нещата наистина протичат така. „ 15. Матей 5, 39.
към текста >>
Февруари 1912, Виена (на
мир
аща се в Събр. съч.
За „духовни уши“ говори духът на въздуха Ариел в първата сцена на първо действие от „Фауст 2“: „Ще звучи за духовните уши / Вече е роден новият ден“. 18. При този пример Рудолф Щайнер се опира на Винценц Кнауер (828-1894); виж труда му „Главните проблеми на философията в нейното развитие от Талес до Роберт Хамерлинг“, Виена / Лайпциг 1892, 21 лекция: изворите на мъдростта, стр. 136. 19. Лекцията от 24. февруари 1912 в Мюнхен; „Скритите страни на душевния живот“; още непубликувана. 20. В лекцията от 9.
Февруари 1912, Виена (намираща се в Събр. съч.
№ 130, „Езотеричното християнство и духовното ръководство на човечеството“; също и в лекцията от 27. Август 1913, Мюнхен, намираща се в Събр. съч. № 147 „Тайните на прага“. 21. Елена Петровна Блаватска (1831-1891), дъщеря на заселилата се в Русия мекленбургска фамилия Хан. Още като дете била надарена със силни психични способности и много своенравна.
към текста >>
Август 1913, Мюнхен, на
мир
аща се в Събр. съч.
19. Лекцията от 24. февруари 1912 в Мюнхен; „Скритите страни на душевния живот“; още непубликувана. 20. В лекцията от 9. Февруари 1912, Виена (намираща се в Събр. съч. № 130, „Езотеричното християнство и духовното ръководство на човечеството“; също и в лекцията от 27.
Август 1913, Мюнхен, намираща се в Събр. съч.
№ 147 „Тайните на прага“. 21. Елена Петровна Блаватска (1831-1891), дъщеря на заселилата се в Русия мекленбургска фамилия Хан. Още като дете била надарена със силни психични способности и много своенравна. Против желанието на фамилията се омъжва за тридесет години по-възрастния Никифор фон Блаватски, с когото обаче веднага се разделя. След дълги пътувания из различни континенти през Август 1851 среща в Лондон познатия й от визиите й през детството, духовно близкия й учител „Махатма М. „.
към текста >>
28. 11 песен от О
мир
овата Одисея.
26. Вишвакарман: санскритска дума, която буквално преведена означава „всетворящият, вседействащият“. В Ригведа с това име се означава персонифицираната творческа дейност Х, 81/82. Сравни също и статията на Херман Бергер „Митологията на Вишвакарман“ в списанието „Гьотеанум“ № 43/1993. 27. „Духовното ръководство на човека и човечеството“ 1911, Събр. съч. № 15.
28. 11 песен от Омировата Одисея.
29. Виж „Диоген Лаертинс. Живот и мнения на прочути философи“ превод на немски от Ото Апелт. философска библиотека, том 53/54, второ издание, Хамбург 1967, книга 8, 1. Лекция: Питагор, стр. 112: „Хераклаидес Понтикос му пише като изказване, което той често повтаря, че някога вече е бил на Земята като Аиталидес и е бил смятан за син на Хермес;... Известно време след това отново слязъл на Земята като Еуфорбос и бил ранен от Менелай.... След като Еуфорбос умрял, душата му преминала в тялото на Хермо-тимос, който от своя страна искал да се прекръсти и към края се отправил към Бранхида; там, като влиза в храма на Аполон, посочва щита си, окачен там от Менелай.
към текста >>
„Още днес си спомням: през времето на троянската
война
Бях Пантовия син Еуфорбос, на чиито Гърди висеше важното копие от втория атрид.
Живот и мнения на прочути философи“ превод на немски от Ото Апелт. философска библиотека, том 53/54, второ издание, Хамбург 1967, книга 8, 1. Лекция: Питагор, стр. 112: „Хераклаидес Понтикос му пише като изказване, което той често повтаря, че някога вече е бил на Земята като Аиталидес и е бил смятан за син на Хермес;... Известно време след това отново слязъл на Земята като Еуфорбос и бил ранен от Менелай.... След като Еуфорбос умрял, душата му преминала в тялото на Хермо-тимос, който от своя страна искал да се прекръсти и към края се отправил към Бранхида; там, като влиза в храма на Аполон, посочва щита си, окачен там от Менелай. Менелай ... след отпътуването си от Троя посветил щита на Аполон... „ Също и в „Метаморфози“ на Овидий, Питагор разказва в 15-та песен за своята инкарнация като Еуфорбос:
„Още днес си спомням: през времето на троянската война Бях Пантовия син Еуфорбос, на чиито Гърди висеше важното копие от втория атрид.
Скоро познах в абантинския Аргос в храма на Юнона споменатия щит, който носеше в лявата ръка. „ Както го видял апостол Павел: сравни историите на апостолите 9, 2-9. „Тези, които стоят вън... „ Марко, 4, 11; Матей, 13, 11. Там той говори за семена за посев: Матей, 13, 18; Лука 8, 4. Често е обръщано внимание на това, че тази епоха е повторение на третата, на египетската епоха: виж между другото „Духовното ръководство на човека и човечеството“ 1911, Събр. съч.
към текста >>
Сюлейман втори (1495-1566), турски султан, обсаждал Виена през 1523, у
мир
а на 5.
Всъщност той вече е бил умрял на 5 Септември, значи преди лунното затъмнение, което дава повод на някои да се подиграват с Тихо Брахевото „предсказание“. Той обаче се защитава, като се обосновава с хороскопа на Сюлейман, в който е прочел смъртната констелация. Виж „Тихо Брахе. Картина на научен живот и работа през 16 век“ от Й. Л. Е. Дрейер.
Сюлейман втори (1495-1566), турски султан, обсаждал Виена през 1523, умира на 5.
Септември 1566 по време на един поход срещу Унгария. 32. По Великден 1912 за първи път се издава „Антропософски душевен календар“. Под формата, под която е издаден от Имме фон Екардщайн повече не е преиздаден. При новото издание през 1925 получава от Рудолф Щайнер запазената до сега форма; виж „Статии към събраните съчинения на Рудолф Щайнер“, тетрадка 37/38 1972 година. Душевният календар е поместен в „Стихове на истината“ (Събр. съч.
към текста >>
Сравни изказванията на Рудолф Щайнер за него в глава „Реакционерни
мир
огледи“, стр.
№ 40) и също като самостоятелно издание. 33. Смъртният ден на Е. П. Блаватска: 8. май 1891. 34. Георг Вилхелм Фридрих Хегел (1770-1831), философ на немския идеализъм.
Сравни изказванията на Рудолф Щайнер за него в глава „Реакционерни мирогледи“, стр.
279-285, в „Загадки на философията“, 1914, Събр. съч. № 18; и „Немският идеализъм като мисловен мироглед: Хегел“; в „За загадките на човека“ 1916, (Събр. съч. № 20, стр. 46. 57). „Елевзин“: Стиховторението „Елевзин на Хьолдерлин“ е съчинено през 1796.
към текста >>
№ 18; и „Немският идеализъм като мисловен
мир
оглед: Хегел“; в „За загадките на човека“ 1916, (Събр. съч.
Блаватска: 8. май 1891. 34. Георг Вилхелм Фридрих Хегел (1770-1831), философ на немския идеализъм. Сравни изказванията на Рудолф Щайнер за него в глава „Реакционерни мирогледи“, стр. 279-285, в „Загадки на философията“, 1914, Събр. съч.
№ 18; и „Немският идеализъм като мисловен мироглед: Хегел“; в „За загадките на човека“ 1916, (Събр. съч.
№ 20, стр. 46. 57). „Елевзин“: Стиховторението „Елевзин на Хьолдерлин“ е съчинено през 1796. Виж „Животът на Георг Вилхелм Фридрих Хегел, описан от Карл Розенкранц“, Берлин 1844. 35. Макс Мюлер (1823-1900), известен ориенталист, изследовател на езиците и религиите на 19 век, професор в Оксфорд.
към текста >>
№ 62; хронологичен преглед върху лекции на Рудолф Щайнер, в които се на
мир
ат изказвания за Рафаел и неговото творчество, е публикуван в поредицата „Статии относно събраните съчинения на Рудолф Щайнер“ тетрадка 82, Дорнах, Коледа 1983.
Гръцки философ и неговият ученик Платон 429-347 пр. Хр., Гай Юлий Цезар (100-44 пр. Хр. ), римски пълководец и кайзер; Йохан Волфганг фон Гьоте (1749-1832); Барух Спиноза (1632-1677), холандски философ рационалист, математик и оптик. Йохан Готлиб Фихте (1762-1814), философ на немския идеализъм; първоначално професор в университета в Йена, по-късно в Берлин, понеже бил уволнен от Йена поради написана от него статия, която уж била срещу религията. Рафаел Санти (1483-1520), сравни лекцията от 30 Януари 1913 в „Резултати от духовното изследване“, Събр. съч.
№ 62; хронологичен преглед върху лекции на Рудолф Щайнер, в които се намират изказвания за Рафаел и неговото творчество, е публикуван в поредицата „Статии относно събраните съчинения на Рудолф Щайнер“ тетрадка 82, Дорнах, Коледа 1983.
За обсъдената тук поредица инкарнации пророк Илия Йоан Кръстител Рафаел-Новалис сравни също и изказването от 28. Септември 1924, както и допълващите го бележки, стр. 176 в „Езотерични разглеждания на кармични взаимовръзки, четвърти том“, Събр. съч. № 238. Микеланжело Буонароти (1475-1564), художник, архитект, скулптор на италианския ренесанс.
към текста >>
Антиките стояха още в павильона на градината; аз се отказах да ги разглеждам, както и всички други съкровища, които се на
мир
ат в Дрезден, с убеждението, че в колекцията на картините се на
мир
а още достатъчно много, което до сега не ми се е разкрило.
№ 62; и от 1. Ноември 1916 в „ История на изкуството като отражение на вътрешни духовни импулси“. Събр. съч. № 292. По повод на едно тайно посещение в Дрезден Гьоте само споменава: „Малкото дни на моето пребиваване в Дрезден бяха посветени изцяло на картинната галерия.
Антиките стояха още в павильона на градината; аз се отказах да ги разглеждам, както и всички други съкровища, които се намират в Дрезден, с убеждението, че в колекцията на картините се намира още достатъчно много, което до сега не ми се е разкрило.
Така приех ценността на италианските майстори повече на доверие, а не че можах да си изградя истинска преценка. „ („Поезия и истина“, 2 част, 8 книга) Херман Грим обрисува възгледите на тогавашното време по следния начин: „Дрезденските авторитети казваха, че детето в ръцете на Мадоната е от простовата натура и изразът му е навъсен, отегчен. Двата ангела долу изглежда да са добавени от някой ученик. Дори се твърди, че самата мадона е нарисувана от чирак на Рафаел или още по-лошо, тя из общо не е на Рафаел. Възможно е Гьоте да е бил подведен в това настроение от служителя на галерията, който му е бил познат и да не е обърнал внимание на може би противоречащото вътрешно чувство.“ „Сикстинската мадона“ на Рафаел, би могла да го огрее като слънце, но той не й обръща достатъчно внимание.
към текста >>
48. „Носенето на кръста“: Тази картина на Рафаел се на
мир
а в Националната галерия в Лондон.
Сравни също четирите лекции, които като единични издания съдържат отделни изказвания „Коледната мистерия. Новалис, ясновидец и вестител на Христос“, Дорнах 1980. 45. Матей, 23, 40. 46. Йесая, 54, 2. 47. .... че Христос би могъл отново да се появи в плът: За да се разпространява това учение от Ани Безант и Чарлс Ледбитер е бил основан орденът „Звездата на Изтока“, едно сдружение вътре в теософското общество.
48. „Носенето на кръста“: Тази картина на Рафаел се намира в Националната галерия в Лондон.
49. Имме фон Екардстайн (1871-1930), от 1905 член на теософското, след това на Антропософското общество, от 1909 приготовлява костюмите за мистерийните драми в Мюнхен в които участва и като артист по-късно отговорен за това и в Дорнах; рисува Зодиакалните картини за календара от 1912/13. 50.Тогава се е планирал строежът в Мюнхен, където да се изпълняват мистерийните драми на Рудолф Щайнер. Според главния образ Йоханес Томазиустой е трябвало да получи името „Йоханесбау“. Трудности с чиновниците са довели до преместване на строежа в Дорнах. 51. Майстор Екхарт (1260-1327), доминиканец и мистик, обучава ученици в Париж, Страсбург и Кьолн; по-късно бива обявен за еретик.
към текста >>
Поради клевета бива изгонена от двора и у
мир
а през 460 в Йерусалим.
56. Матей, 2, 1-12. 57. Виж „Киприян и Юстина“, втора песен преведена на немски от Фердинанд Грегоровиус в труда му „ Атениада. Историята на една византийска царица“, трето издание, Лайпциг 1892, стр. 267. Царица Евдокия (400-460). Умна и красива дъщеря на атинянина Леонтиус; през 421 година става християнка, приема името Евдокия и става съпруга на Теодориус Втори.
Поради клевета бива изгонена от двора и умира през 460 в Йерусалим.
От нейните поетични произведения е запазено само „Киприан и Юстина“ животоописание на мъченика. 58. Непосредствено преди изказването, Мари фон Сиверс рецитира „Духовни песни“ от Новалис. Сравни също и въвеждащите забележки „Към това издание“. 59. Виж лекциите в Берлин от 28. Декември 1912 до 1.
към текста >>
Сравни също изказванията на Рудолф Щайнер относно философията Санкйа в лекциите му от 28, 29 и 30 Декември 1912, които се на
мир
ат в „Бхагават Гита и писмата на апостол Павел“, Събр. съч.
Те привличат поради това всичко, което се доближава до тях, за да го превърнат в сродна на тях принадлежност, това ще рече в едно тяло, в едно растение, в едно животно или още по-висше нагоре, в една звезда. Те извършват това толкова продължително, докато малкият или големият свят, чиито интенции лежат духовно в него, се проявява също и телесно навън. Аз бих могъл да нарека души само последните. От това следва, че има световни монади, световни души, като монади на мравките, мравешки души и че те в техния произход, където не всичко е напълно единно, въпреки това като прасъщества са сродни. „ 63. Санкхиа-философия: една от шестте класически ортодоксални индийски философски системи.
Сравни също изказванията на Рудолф Щайнер относно философията Санкйа в лекциите му от 28, 29 и 30 Декември 1912, които се намират в „Бхагават Гита и писмата на апостол Павел“, Събр. съч.
№ 142, както и лекцията от 16. Септември 1909 в „Евангелието на Лука“, Събр. съч. № 114. 64. Виж Йохан Готлиб Фихте „Предопределението на човека“, Франкфурт и Лайпциг 1800, където във втори том „Познание“ се казва: „Всяка реалност се превръща в чуден сън без един живот, за който да се сънува, без дух, който сънува; в един сън, който в един сън е зависим от самия себе си. Възприятието е сън; мисленето изворът на всяко съществуване и всяка реалност, която аз си въобразявам, моето битие, моята сила, моите цели са сън за онзи сън.“
към текста >>
67. Това стихотворение се на
мир
а в Паралипомена към „Хайнрих от Офтердинген“; сравни и изказването на Тик за това запланувано продължение (Произведенията на Новалис, издадени от Паул Клукхон, том 1 „Стихове“, стр.
№ 114. 64. Виж Йохан Готлиб Фихте „Предопределението на човека“, Франкфурт и Лайпциг 1800, където във втори том „Познание“ се казва: „Всяка реалност се превръща в чуден сън без един живот, за който да се сънува, без дух, който сънува; в един сън, който в един сън е зависим от самия себе си. Възприятието е сън; мисленето изворът на всяко съществуване и всяка реалност, която аз си въобразявам, моето битие, моята сила, моите цели са сън за онзи сън.“ 65. На 5 Октомври 1791 Новалис пише на своя професор по философия Райнхолд в Йена (1758-1823): „Шилер, който е повече от милиони обикновени хора, той, който би могъл да предизвика в безстрастните същества, които наричаме духове, желанието да станат смъртни, чиято душа изглежда, че е създала природата con amore, чиято морална висота и красота сама би могла да спаси от заслужено падение един цял свят, чийто жител би бил той...“ Трудове на Новалис, издадени от Паул Клукхон, Лайпциг: 4 том на „Писма и дневници“, (№ 21), стр. 22. 66. В „Максими и рефлексии“, из „Изкуство и античност“, З том, 1 книга: „Собствено и придобито в стихове“.
67. Това стихотворение се намира в Паралипомена към „Хайнрих от Офтердинген“; сравни и изказването на Тик за това запланувано продължение (Произведенията на Новалис, издадени от Паул Клукхон, том 1 „Стихове“, стр.
244 и 251). Последният ред при Новалис е: „Далеко ще отлитне същността на стадото погрешна“. „Eleusis“ An Hölderlin (1770-1843) Um mich, in mir wohnt Ruhe. Der geschäft' gen Menschen
към текста >>
63.
6. Бележки
GA_166 Необходимост и свобода в мировите процеси и човешките действия
*1. Първата световна
война
, 1914-1918
БЕЛЕЖКИ
*1. Първата световна война, 1914-1918
*2. Матиас Клаудиус, 1740-1815 *3. Според антропософската Духовна наука от средата на Лемурийската епоха в еволюцията на човека и Земята се намесват онези свръхсетивни сили или Същества, които Библията представя под образа на Змия та. Рудолф Щайнер ги нарича „луциферически Същества“ или накратко Луцифер. През Атлантската епоха в еволюцията се намесват коренно различни свръхсетивни Същества, които Библията описва като Сатана. Рудолф Щайнер ги назовава „ариманически Същества“ или Ариман терминът идва от древноперсийското божество на мрака Ангра.
към текста >>
Революционно-войнстаен Консервативно-
мир
олюбив
уравновесяване Симпатия Антипатия Страсти Заблуждения Фантазиране Догматизъм Бягство от отговорност Борба за власт
Революционно-войнстаен Консервативно-миролюбив
Абсолютизира „правата“ Абсолютизира „задълженията“ Анархизъм Държавен монополизъм Космополитизъм Национализъм Поезия, музика живопис Архитектура, пластика Религиозни движения Финансова власт
към текста >>
Взаимодействието между тези съставни части в човешкия организъм на
мир
а израз именно в неговото функционално-морфологично троично устройство, включващо:
*5. Още с първите си опити да разшири познанието ни за човешкото същество антропософията обръща внимание, че всъщност човекът се състои от четири съставни части: Физическо тяло неживо, веществено, „минерално“. Етерно тяло или „жизнено тяло“, „растително“. Астрално тяло лежи в основата на сетивната организация и чувствата, „животинско“. Азова организация лежи в основата на индивидуалните, духовни „човешки“ качества.
Взаимодействието между тези съставни части в човешкия организъм намира израз именно в неговото функционално-морфологично троично устройство, включващо:
1. Нервно-сетивната система носител на мисленето. 2. Ритмичната система носител на чувствата. 3. Системата „веществообмен-крайници“ носител на волята. *6. Немислимо е, ако човек започне своите сериозни занимания с антропософията, да не си зададе въпроса: Какво представлява ясновидството? Под това понятие Рудолф Щайнер разбира способностите да се възприема духовният свят под формата на образи.
към текста >>
За разлика от Съществата на висшите Йерархии, елементарните Същества или природните Духове се на
мир
ат на една по-низша степен от тази на човека.
То позволява на ученика да има възприятия в духовните светове при ясно и будно съзнание, а не в „транса“, характерен за старото Посвещение. *7. Рудолф Щайнер различава четири вида елементарни Същества, които живеят в четирите елемента на Земята: Гномите в земния елемент, Ундините във водния елемент, Силфите във въздушния елемент, и Саламандрите в огнения елемент. В народните приказки, легенди и саги също се споменава за тези Същества или „Духове“. Там се говори за джуджета, феи, елфи, коболди. Приказките и легендите са възникнали в една епоха, когато голяма част от хората са притежавали едно вродено, инстинктивно ясновидство и са можели да възприемат тези Същества в природните царства.
За разлика от Съществата на висшите Йерархии, елементарните Същества или природните Духове се намират на една по-низша степен от тази на човека.
Те не са инкарнирани, не разполагат със свой Аз, липсва им това, което наричаме „морална отговорност“; действията им не са „съзнателни“, а „автоматични“. *8. Франц фон Шпаун, 1753 1826 *9. Според антропософската Наука за Духа сегашната планета „Земя“ е минала през три планетарни състояния, на всяко от които се развива и съответната степен на човешкото съзнание. 1. Старият Сатурн (трансово съзнание) 2. Старото Слънце (спящо съзнание)
към текста >>
64.
Съдържание
GA_168 Връзката между живите и мъртвите
Житейската картина: виждане на всеобщия
мир
ов етер; обгръщане с един вид дух-себесъщност.
Мантра: „От смелостта на бойците...“ Съставните части на човека между смъртта и ново раждане Касел, 18 февруари 1916 г. Съставните части на човека между смъртта и ново раждане: Аз като най-нисша част, обгърнат от дух-себесъщност (Geistselbst), дух-живот (Lebensgeist) и човек-дух (Geistesmensch). Постигане на себесъзнание чрез виждане на собствената смърт и чрез възникналото „празно пространство“.
Житейската картина: виждане на всеобщия миров етер; обгръщане с един вид дух-себесъщност.
Продължаващото действие на неизразходваните етерни тела при ранна смърт в примера с Тео Файс и сградата на Гьотеанума. Протичащият в обратен ред живот, направляван от духа-себесъщност в света на последствията (камалока). „Прегледът“ на изминалия земен живот посредством духа-живот и посаждане на сили за новия земен живот. За наследяването в случая с Гьоте: действието на индивидуалността в поколението. „Философията на като-че-ли“ и Фриц Маутнер.
към текста >>
Съставните части на човека след смъртта: изграждане на духа-себесъщност чрез втъканото във Все
мир
а етерно тяло.
Връзката на вътрешното с външното при физическото тяло; обръщането по време на Лунния период. За изграждането и отхвърлянето на физическото тяло; местонахождение на собствената топлина при Земята. Запалването на следсмъртното азово съзнание при съзерцанието на смъртта и оставеното „празно място“ в света. Виждането на панорамата на живота. Съдбините на хората като божествени дела.
Съставните части на човека след смъртта: изграждане на духа-себесъщност чрез втъканото във Всемира етерно тяло.
Изживяването в обратен ред. Отхвърляне на астралното тяло и преход към чистия духовен живот. Вътрешното издигане на духа-живот; връзка с постепенната „умора“ на физическото тяло по време на живота. Мировата среднощ: изграждане на следващата инкарнация в картината чрез сравнението между „натрупаната мъдрост в умората“ и втъканото в Космоса етерно тяло. Главата като отражение на божествената мъдрост.
към текста >>
Мир
овата среднощ: изграждане на следващата инкарнация в картината чрез сравнението между „натрупаната мъдрост в умората“ и втъканото в Космоса етерно тяло.
Съдбините на хората като божествени дела. Съставните части на човека след смъртта: изграждане на духа-себесъщност чрез втъканото във Всемира етерно тяло. Изживяването в обратен ред. Отхвърляне на астралното тяло и преход към чистия духовен живот. Вътрешното издигане на духа-живот; връзка с постепенната „умора“ на физическото тяло по време на живота.
Мировата среднощ: изграждане на следващата инкарнация в картината чрез сравнението между „натрупаната мъдрост в умората“ и втъканото в Космоса етерно тяло.
Главата като отражение на божествената мъдрост. Себеоткриването на душите след смъртта: отдаване на вътрешното, активно изграждане на духовния образ. Поглед върху живите. Представянето на Луцифер като змия с човешка глава: старото ясновидство в примера с картината на грехопадението от Майстер Бертрам. Значението на жертвената смърт и на човешкото съзнание за това.
към текста >>
Връзката между човека и Космоса в примера на платоническата
мир
ова година.
Навлизане на духовни принципи в медицината. Въздействието на мъртвия върху навиците на живия чрез неговото отхвърлено етерно тяло. Възприемането на луциферическите и ариманическите влияния от мъртвия. Днешната психоанализа и нейната връзка с подсъзнаваното („първична животинска тиня“). Духовната година в отношение към физическата година (както Сатурн към Слънцето).
Връзката между човека и Космоса в примера на платоническата мирова година.
За Уран и Нептун. Въздействието на мъртвите върху имагинативното, инспиративното и интуитивното познание; тяхното влияние върху възгледите на хората след тридесет години. Последователност в еволюцията чрез въздействието от духа на умрелите (пример: връзката на Р. Щайнер с Гьоте). Сравнение на периода Камалока с ембрионалния стадий.
към текста >>
По време на военните години преди всяка лекция, изнасяна в рамките на Антропософското общество в страните, засегнати от
война
та, Рудолф Щайнер е произнасял следните думи:
Въздействието на най-висшите йерархии върху мъртвия. Розенкройцерската медитация. Бележки . Рудолф Щайнер – живот и творчество . * * *
По време на военните години преди всяка лекция, изнасяна в рамките на Антропософското общество в страните, засегнати от войната, Рудолф Щайнер е произнасял следните думи:
Нека си спомним, скъпи мои приятели, ние призоваваме за закрилящите духове на онези, които се намират навън на бойните полета на текущите събитията от съвременността: Духове на вашите души, закрилници творящи, нека вашите криле да понесат на душите наши молещата им любов на осланящите се на вашата закрила земни хора,
към текста >>
Нека си спомним, скъпи мои приятели, ние призоваваме за закрилящите духове на онези, които се на
мир
ат навън на бойните полета на текущите събитията от съвременността:
Розенкройцерската медитация. Бележки . Рудолф Щайнер – живот и творчество . * * * По време на военните години преди всяка лекция, изнасяна в рамките на Антропософското общество в страните, засегнати от войната, Рудолф Щайнер е произнасял следните думи:
Нека си спомним, скъпи мои приятели, ние призоваваме за закрилящите духове на онези, които се намират навън на бойните полета на текущите събитията от съвременността:
Духове на вашите души, закрилници творящи, нека вашите криле да понесат на душите наши молещата им любов на осланящите се на вашата закрила земни хора, че със вашта мощ съединена,
към текста >>
И духът, към който се стремим да се приближим чрез нашата духовна наука от години, духът – дошъл чрез Мистерията на Голгота за
мир
на Земята и за свобода и напредък на човечеството – да бъде с Вас и с тежкия Ви дълг!
на душите наши молещата им любов на осланящите се на вашата закрила хора в сферите, че със вашта мощ съединена, нашата помагаща молба да засияе в помощ към души, които дири тя с любов.
И духът, към който се стремим да се приближим чрез нашата духовна наука от години, духът – дошъл чрез Мистерията на Голгота за мир на Земята и за свобода и напредък на човечеството – да бъде с Вас и с тежкия Ви дълг!
към текста >>
65.
Животът между смъртта и ново раждане
GA_168 Връзката между живите и мъртвите
В хода на годините сме свикнали да мислим, че в живота, в който е ограничен в своето физическо тяло, човекът се на
мир
а в един свят, който представлява само маловажна част от целокупния действителен свят.
ЖИВОТЪТ МЕЖДУ СМЪРТТА И НОВО РАЖДАНЕ Хамбург, 16 февруари 1916 г. Наш стремеж е, доколкото е възможно, опитвайки се да достигнем до познание, да проникнем в онези светове, които са заключени за обикновеното сетивно-разсъдъчно познание, свързано с физическия план.
В хода на годините сме свикнали да мислим, че в живота, в който е ограничен в своето физическо тяло, човекът се намира в един свят, който представлява само маловажна част от целокупния действителен свят.
Тъй като се събираме толкова рядко, на тези срещи не е възможно да обяснявам всичко в най-големи подробности. При следващи събирания – които можем да провеждаме на редки интервали, – както и от нашите книги трябва да се разбере, че нещата, които ще бъдат изнасяни, са добре обосновани. Защото наша потребност трябва да е тъкмо при подобни срещи да се учим да разпознаваме важното и същественото за току-що споменатия по-голям действителен свят, който обхваща физическия и духовния свят. От последния път, когато бяхме заедно тук, в кръга, в който се грижим за духовната наука, се случиха някои неща. Голям брой от скъпите ни приятели преминаха през портата на смъртта.
към текста >>
Също така от началото на тази ужасяваща
война
преминаха през портата на смъртта приятели, които трябваше да вземат непосредствено участие в големите събития.
Тъй като се събираме толкова рядко, на тези срещи не е възможно да обяснявам всичко в най-големи подробности. При следващи събирания – които можем да провеждаме на редки интервали, – както и от нашите книги трябва да се разбере, че нещата, които ще бъдат изнасяни, са добре обосновани. Защото наша потребност трябва да е тъкмо при подобни срещи да се учим да разпознаваме важното и същественото за току-що споменатия по-голям действителен свят, който обхваща физическия и духовния свят. От последния път, когато бяхме заедно тук, в кръга, в който се грижим за духовната наука, се случиха някои неща. Голям брой от скъпите ни приятели преминаха през портата на смъртта.
Също така от началото на тази ужасяваща война преминаха през портата на смъртта приятели, които трябваше да вземат непосредствено участие в големите събития.
Това означава, че ние самите в нашия кръг сме също така докоснати от големия духовен свят, когато душите, които бяха в нашите редици, след като са се освободили от телата си, са преминали в духовния свят. Имаме убеждението, произтичащо от духовната наука, че за нас душите, оставили физическия план, приети от един друг свят, остават свързани с нас, както са били свързани с нас, докато са ни виждали с физическите си очи, докато са можели да общуват с нас чрез посредничеството на физическото си тяло. Тъкмо когато човек приближи света, който приема нашите мъртви, в моментите, в които се приближава до така наречените починали, той се сблъсква с всичко разтърсващо, което трябва да се излее върху нашата душа, когато тя се опитва да прогледне отвъд Прага, отделящ ни от духовния свят, и да навлезе в света, който може да бъде наблюдаван в състояние, когато душата е извън тялото. И за Вас може би ще е понятно, че от различни усещания, които преминаваха през моята душа в хода на годината, откакто се видяхме, че изхождайки от такива усещания ще прозвучат някои думи, които днес ще споделим едни с други. Именно през последната година често съм казвал на нашите приятели, че истинското упование в това, което прозира в необходимостите на битието, всъщност тепърва може да се развива, ако се знае, че онези, които преминаха през портата на смъртта и тук бяха души, които работеха вярно съвместно, си остават същите, така че ние със сигурност не губим душите, приели нашето дело, когато са били свързани с нас тук, преди да преминат през портата на смъртта.
към текста >>
Действително тъкмо тогава, когато човекът чрез отворена душа пристъпва към света, в който се на
мир
ат така наречените мъртви – може вече да се говори така, щом това всъщност е целият духовен свят, в който са мъртвите, – тъкмо когато човекът успее да приближи духовния свят, бих казал, като посетител, като придружител на мъртвите, тогава той все повече се запознава с това, което е подчертано също и тук: че наистина понятията, представите, идеите, които си изграждаме за света и които си изграждаме затова, защото сме във физически тела, че тези представи и идеи многократно трябва да се променят, да се направят гъвкави, за да могат да обхванат и това, което представляват тайните на духовното битие.
Имаме убеждението, произтичащо от духовната наука, че за нас душите, оставили физическия план, приети от един друг свят, остават свързани с нас, както са били свързани с нас, докато са ни виждали с физическите си очи, докато са можели да общуват с нас чрез посредничеството на физическото си тяло. Тъкмо когато човек приближи света, който приема нашите мъртви, в моментите, в които се приближава до така наречените починали, той се сблъсква с всичко разтърсващо, което трябва да се излее върху нашата душа, когато тя се опитва да прогледне отвъд Прага, отделящ ни от духовния свят, и да навлезе в света, който може да бъде наблюдаван в състояние, когато душата е извън тялото. И за Вас може би ще е понятно, че от различни усещания, които преминаваха през моята душа в хода на годината, откакто се видяхме, че изхождайки от такива усещания ще прозвучат някои думи, които днес ще споделим едни с други. Именно през последната година често съм казвал на нашите приятели, че истинското упование в това, което прозира в необходимостите на битието, всъщност тепърва може да се развива, ако се знае, че онези, които преминаха през портата на смъртта и тук бяха души, които работеха вярно съвместно, си остават същите, така че ние със сигурност не губим душите, приели нашето дело, когато са били свързани с нас тук, преди да преминат през портата на смъртта. И сред такива души има тъй верни съратници, че можем да кажем: понякога, когато тук, във физическия свят, неразбирането и враждата срещу нашето дело стават все по-големи, както можем да забележим това, тогава можем да вярваме във вживяването на нашето дело в хода на развитието на човечеството, тъй като можем да спечелим тази вяра чрез връзката с душите, напуснали своето тяло и спечелили разбиране за цялото значение, което делото ни има за този ход на развитие на човечеството.
Действително тъкмо тогава, когато човекът чрез отворена душа пристъпва към света, в който се намират така наречените мъртви – може вече да се говори така, щом това всъщност е целият духовен свят, в който са мъртвите, – тъкмо когато човекът успее да приближи духовния свят, бих казал, като посетител, като придружител на мъртвите, тогава той все повече се запознава с това, което е подчертано също и тук: че наистина понятията, представите, идеите, които си изграждаме за света и които си изграждаме затова, защото сме във физически тела, че тези представи и идеи многократно трябва да се променят, да се направят гъвкави, за да могат да обхванат и това, което представляват тайните на духовното битие.
Днешният човек е много, много привикнал към обикновеното материалистическо наблюдение на заобикалящата го среда и той изгражда тъкмо поради това представите си според това материалистическо наблюдение. Затова на него му е особено трудно да проникне в духовните светове дори само в представите си. Мнозина вярват, че не може да се получи разбиране за духовните светове, ако не може да се вижда в тях. Те вярват в това, защото са направили идеите си сухи и мъртви поради факта, че са свикнали твърде много да мислят само за физическия свят. След казаните от мен пояснителни думи днес бих искал да говоря точно за това, което е свързано с живота на така наречените мъртви.
към текста >>
Един огромен предразсъдък на съвременния материалистически
мир
оглед, който обаче вече твърде дълго време малко или много владее човечеството, е, че човешкото тяло, такова, каквото го имаме от раждането до смъртта, или, да кажем, от зачеването до смъртта, че това физическо тяло просто се разпада на най-малки съставни части, на атоми, и че тези атоми после се присъединяват към земята или към земната област и остават атоми.
Често той се разглежда по такъв начин дори от духовно-научните направления, които проникват до известна степен в духовните области. Тези направления се объркват от всевъзможни морални представи, които обаче в много отношения са напълно неподходящи за разбирането на проникването на духовното във физическия свят. Всички физически събития също имат своето духовно значение. Няма физическо събитие, което да няма своето духовно значение. И така, физическо събитие е, че нашето физическо тяло отпада от нас, сякаш се разпада на съставните си части, молекули и атоми, и се предава на земята.
Един огромен предразсъдък на съвременния материалистически мироглед, който обаче вече твърде дълго време малко или много владее човечеството, е, че човешкото тяло, такова, каквото го имаме от раждането до смъртта, или, да кажем, от зачеването до смъртта, че това физическо тяло просто се разпада на най-малки съставни части, на атоми, и че тези атоми после се присъединяват към земята или към земната област и остават атоми.
И тогава тези атоми преминават в други същества. До този предразсъдък човек стига лесно чрез съвременния материалистически начин на разглеждане на света. Но всъщност този начин на разглеждане на нещата за духовната наука не е нищо друго освен безсмислица. Защото атоми в смисъла, в който ги възприема химикът, в действителност не съществуват. Това, което остава от най-малките частици на тялото, независимо от това как ние, като тела, сме съединени със земята, е топлината.
към текста >>
Да, дори ако след стотици години и последните материални останки преминат в топлина, дори ако това, което представлява костна система, да речем, след хилядолетия премине в топлина, накрая все пак всичко се трансфор
мир
а в топлина.
Действително наличната в земята топлина е в тясна връзка с това, което човекът връща от себе си. Във въздух, във вода и т.н. човек не се преобразува. Това са само преходни състояния, през които преминава. Това, което остава от него във въздуха и във водата, е топлина.
Да, дори ако след стотици години и последните материални останки преминат в топлина, дори ако това, което представлява костна система, да речем, след хилядолетия премине в топлина, накрая все пак всичко се трансформира в топлина.
Ако отидете в музеите, ще намерите древни скелети на хора, живели в отдавна отминали времена. Ще дойде времето обаче, когато всичко, което днес съществува като скелети, ще съществува само като топлина в тялото на земята. Фактът, че нашето тяло се обединява със земята, има огромно значение за този, който е преминал през портата на смъртта. Той преминава в духовния свят. Той връща своето тяло на земята.
към текста >>
В света, в който сме с физическите си тела, се на
мир
а и тази духовна същност, за която сега говоря.
От мъртвия може да се изживее онова, което е отдал на етерния свят, може да се изживее и това, което представлява неговото съзнание след смъртта. Казвам, че е разтърсващо докосването с това, което мъртвият е отдал на етерния свят, то е разтърсващо и тогава, когато не е възможно да се направи връзка със съществото, което живее между смъртта и ново раждане и носи съзнанието и себесъзнанието на мъртвия, но се прави връзка с това, което той е оставил след себе си. Дори и такъв опит ще вълнува душата дълбоко, опитът от досега с духовния свят. Към това разтърсващо принадлежи преди всичко действителното, живо изживяване, че такава духовна същност, като току-що загатнатата, каквато е етерната духовна същност, оставаща след мъртвеца, продължава да живее около нас. Също както ние живеем във въздуха, който ни заобикаля, така ни обгръща и светът, в който остава това, което мъртвият е оставил след себе си като свой етерен свят.
В света, в който сме с физическите си тела, се намира и тази духовна същност, за която сега говоря.
Също както ни обгръща въздухът, така около нас се намира това, което мъртвите оставят след себе си. От духовните светове сме отделени само чрез състоянията на съзнанието. Не чрез пространствени съотношения, чрез състояния на съзнанието сме разделени от духовния свят. Да вземем някой човек, който се опитва да прави душевни упражнения. Подчертавам, че такива упражнения трябва да се правят в пълен душевен покой.
към текста >>
Също както ни обгръща въздухът, така около нас се на
мир
а това, което мъртвите оставят след себе си.
Казвам, че е разтърсващо докосването с това, което мъртвият е отдал на етерния свят, то е разтърсващо и тогава, когато не е възможно да се направи връзка със съществото, което живее между смъртта и ново раждане и носи съзнанието и себесъзнанието на мъртвия, но се прави връзка с това, което той е оставил след себе си. Дори и такъв опит ще вълнува душата дълбоко, опитът от досега с духовния свят. Към това разтърсващо принадлежи преди всичко действителното, живо изживяване, че такава духовна същност, като току-що загатнатата, каквато е етерната духовна същност, оставаща след мъртвеца, продължава да живее около нас. Също както ние живеем във въздуха, който ни заобикаля, така ни обгръща и светът, в който остава това, което мъртвият е оставил след себе си като свой етерен свят. В света, в който сме с физическите си тела, се намира и тази духовна същност, за която сега говоря.
Също както ни обгръща въздухът, така около нас се намира това, което мъртвите оставят след себе си.
От духовните светове сме отделени само чрез състоянията на съзнанието. Не чрез пространствени съотношения, чрез състояния на съзнанието сме разделени от духовния свят. Да вземем някой човек, който се опитва да прави душевни упражнения. Подчертавам, че такива упражнения трябва да се правят в пълен душевен покой. Който по някакъв начин се превъзбужда от душевните упражнения, вреди на себе си.
към текста >>
Днешната лабораторна психология знае, че изминава определено време между въздействието върху очите ни и фор
мир
ането на представата за синьото.
Когато сте изправени пред външен обект в обикновения физически живот, Вие го виждате. Също така виждате определен цвят. Това е началото на Вашето впечатление. После можете да разсъждавате, да си оформите представа за цвета. Но с виждането Ви започва Вашето съпреживяване на обекта, което не е началото на това, което се случва.
Днешната лабораторна психология знае, че изминава определено време между въздействието върху очите ни и формирането на представата за синьото.
Синьото въздейства първо върху нашите очи. После не го възприемаме веднага, минава известно време и го осъзнаваме. Днес в обикновените книги можете да прочетете как за това се правят опити в лабораториите. Изработват се определени апарати и после се полагат усилия да се направи някакво впечатление – студентът е опитното зайче. С помощта на друг апарат той трябва да регистрира впечатлението, което добива, така че да се установи интервалът между подадения сигнал към сетивния орган и самото му осъзнаване.
към текста >>
В днешно време също така може вече да стане така, че човекът, като надарен – а надарени по специален начин сме всички ние винаги, докато се на
мир
аме в света – по специален начин, да може задържи този миг.
Начинът, по който тя се изправя пред света, е идентичен с този, по който е израснала като сграда от душевната същност. Хората биха възприели това, от което тя е израснала, ако съумеят да използват онзи малък период от време, който протича между момента на въздействието на сградата върху сетивните органи и момента, когато впечатлението става съзнателно. Но всеки, който е участвал в строежа, в този кратък времеви период трябва да оформи всичко, свързано с цветовете и формите на сградата. Аз Ви доведох, бих казал, по един по-научен начин до нещо, което може би Ви се струва трудно за разбиране. Но също така ние трябва да можем да се справяме с подобни трудности.
В днешно време също така може вече да стане така, че човекът, като надарен – а надарени по специален начин сме всички ние винаги, докато се намираме в света – по специален начин, да може задържи този миг.
Той вижда нещо и в същото време ще може да има впечатлението, че всъщност вече е налице и взаимодействие между него и това, което вижда, ако го осъзнава. Той вижда нещо и си казва: Струва ми се, че сякаш по-рано вече съм го виждал. Може би всички Вие имате опита да сте изправени пред същество или обект и да имате чувството, че сякаш не за първи път се срещате с тях, а че те са се приближили по-близо до нас. Това приближаване, би могло да се каже, понякога може да се забележи. За обикновения живот обаче случващото се по този начин в този времеви период се намира отвъд съзнанието, отвъд прага.
към текста >>
За обикновения живот обаче случващото се по този начин в този времеви период се на
мир
а отвъд съзнанието, отвъд прага.
В днешно време също така може вече да стане така, че човекът, като надарен – а надарени по специален начин сме всички ние винаги, докато се намираме в света – по специален начин, да може задържи този миг. Той вижда нещо и в същото време ще може да има впечатлението, че всъщност вече е налице и взаимодействие между него и това, което вижда, ако го осъзнава. Той вижда нещо и си казва: Струва ми се, че сякаш по-рано вече съм го виждал. Може би всички Вие имате опита да сте изправени пред същество или обект и да имате чувството, че сякаш не за първи път се срещате с тях, а че те са се приближили по-близо до нас. Това приближаване, би могло да се каже, понякога може да се забележи.
За обикновения живот обаче случващото се по този начин в този времеви период се намира отвъд съзнанието, отвъд прага.
В мига, в който се осъзнава това, което се намира отвъд прага на съзнанието, в този миг се прави едно важно духовно откритие. Искам отново да Ви посоча един специален случай. Някои от Вас вече са чували това, може би вече съм споменавал за него. Миналата година почина едно малко момче3 в близост до сградата, то бе премазано от кола, която превозваше мебели. Етерното тяло на момченцето се свърза със сградата на Гьотеанума, то формира аурата на Дорнахската сграда, живее в аурата на Гьотеанума.
към текста >>
В мига, в който се осъзнава това, което се на
мир
а отвъд прага на съзнанието, в този миг се прави едно важно духовно откритие.
Той вижда нещо и в същото време ще може да има впечатлението, че всъщност вече е налице и взаимодействие между него и това, което вижда, ако го осъзнава. Той вижда нещо и си казва: Струва ми се, че сякаш по-рано вече съм го виждал. Може би всички Вие имате опита да сте изправени пред същество или обект и да имате чувството, че сякаш не за първи път се срещате с тях, а че те са се приближили по-близо до нас. Това приближаване, би могло да се каже, понякога може да се забележи. За обикновения живот обаче случващото се по този начин в този времеви период се намира отвъд съзнанието, отвъд прага.
В мига, в който се осъзнава това, което се намира отвъд прага на съзнанието, в този миг се прави едно важно духовно откритие.
Искам отново да Ви посоча един специален случай. Някои от Вас вече са чували това, може би вече съм споменавал за него. Миналата година почина едно малко момче3 в близост до сградата, то бе премазано от кола, която превозваше мебели. Етерното тяло на момченцето се свърза със сградата на Гьотеанума, то формира аурата на Дорнахската сграда, живее в аурата на Гьотеанума. И когато човек създава художествено произведение в сградата, прииждат сили от това етерно тяло, което после се явява уголемено.
към текста >>
Етерното тяло на момченцето се свърза със сградата на Гьотеанума, то фор
мир
а аурата на Дорнахската сграда, живее в аурата на Гьотеанума.
За обикновения живот обаче случващото се по този начин в този времеви период се намира отвъд съзнанието, отвъд прага. В мига, в който се осъзнава това, което се намира отвъд прага на съзнанието, в този миг се прави едно важно духовно откритие. Искам отново да Ви посоча един специален случай. Някои от Вас вече са чували това, може би вече съм споменавал за него. Миналата година почина едно малко момче3 в близост до сградата, то бе премазано от кола, която превозваше мебели.
Етерното тяло на момченцето се свърза със сградата на Гьотеанума, то формира аурата на Дорнахската сграда, живее в аурата на Гьотеанума.
И когато човек създава художествено произведение в сградата, прииждат сили от това етерно тяло, което после се явява уголемено. Човек чувства в себе си тези сили така, както в душата си чувства сградата. Защо е така? Поради факта, че в света, за който сега говорих, който е винаги около нас, но не го възприемаме, тъй като остава незабелязан, ако не усещаме въздействието му – че в света се намират също така етерните тела на мъртвите и мъртвите виждат тези тела. Това, което мъртвите виждат от нашия свят, се съдържа в обкръжаващия ни етерен свят.
към текста >>
Поради факта, че в света, за който сега говорих, който е винаги около нас, но не го възприемаме, тъй като остава незабелязан, ако не усещаме въздействието му – че в света се на
мир
ат също така етерните тела на мъртвите и мъртвите виждат тези тела.
Миналата година почина едно малко момче3 в близост до сградата, то бе премазано от кола, която превозваше мебели. Етерното тяло на момченцето се свърза със сградата на Гьотеанума, то формира аурата на Дорнахската сграда, живее в аурата на Гьотеанума. И когато човек създава художествено произведение в сградата, прииждат сили от това етерно тяло, което после се явява уголемено. Човек чувства в себе си тези сили така, както в душата си чувства сградата. Защо е така?
Поради факта, че в света, за който сега говорих, който е винаги около нас, но не го възприемаме, тъй като остава незабелязан, ако не усещаме въздействието му – че в света се намират също така етерните тела на мъртвите и мъртвите виждат тези тела.
Това, което мъртвите виждат от нашия свят, се съдържа в обкръжаващия ни етерен свят. И ние бихме го виждали винаги, ако, така да се каже, можехме дори само мъничко да прекрачим този праг. Това обаче не е пречка мъртвите да действат в този свят чрез това, което са оставили. Заобикаля ни един свят, в който живеят етерните тела на мъртвите. Те са свързани с него по определен начин.
към текста >>
Мъртвите не се на
мир
ат в този свят, в него са само техните оставени етерни тела.
Това обаче не е пречка мъртвите да действат в този свят чрез това, което са оставили. Заобикаля ни един свят, в който живеят етерните тела на мъртвите. Те са свързани с него по определен начин. И само защото това, което живее в етера, трябва да влезе в контакт с нашето физическото тяло и да приведе в движение апарата на физическото тяло, само затова не възприемаме могъщото въздействие от това, което етерно остава в нашия свят от мъртвите. Трябва обаче да развием чувството, че нашият свят трябва да се подготвя за нашите представи за онова, което е налично в целия този етерен свят благодарение на етерните тела на мъртвите.
Мъртвите не се намират в този свят, в него са само техните оставени етерни тела.
По такъв лесен начин не можем да открием мъртвите, въпреки че този лесен начин всъщност е достатъчно труден. Мъртвите продължават да живеят, след като са оставили етерните си тела, мъртвите продължават да живеят в своето астрално тяло и в своя Аз. Можете да прецените до каква степен трябва да се променят нашите представи, ако имате предвид, че от нас заедно с етерното тяло, преминаващо във външния етерен свят, се отделя всичко, свързано с мисленето. След смъртта губим всичко, свързано с нашето мислене, което сме събрали във физическото си тяло. Мисловното се превръща във външен свят.
към текста >>
След смъртта мъртвият вижда своите мисли не по начина, по който вижда мислите, които е фор
мир
ал по време на живота си и за които после си припомня, като ги изважда от подсъзнанието си.
По такъв лесен начин не можем да открием мъртвите, въпреки че този лесен начин всъщност е достатъчно труден. Мъртвите продължават да живеят, след като са оставили етерните си тела, мъртвите продължават да живеят в своето астрално тяло и в своя Аз. Можете да прецените до каква степен трябва да се променят нашите представи, ако имате предвид, че от нас заедно с етерното тяло, преминаващо във външния етерен свят, се отделя всичко, свързано с мисленето. След смъртта губим всичко, свързано с нашето мислене, което сме събрали във физическото си тяло. Мисловното се превръща във външен свят.
След смъртта мъртвият вижда своите мисли не по начина, по който вижда мислите, които е формирал по време на живота си и за които после си припомня, като ги изважда от подсъзнанието си.
Мъртвият вижда мислите си като върху една етерна картина, той ги вижда навънв света. Мислите са нещо външно за онзи, който е прекрачил портата на смъртта. Това, което тук ни се разкрива чрез чувствата и волята, остава свързано с нашата индивидуалност и с волята ни. Това продължава да живее в астралното ни тяло и нашия Аз. Нашият Аз се възпламенява към себесъзнание чрез съзерцанието на момента на смъртта.
към текста >>
Ако човек си изгражда подобни душевни представи, ще забележи, че има нужда не само от малко, бих казал, свобода от предразсъдъци, за да постигне съгласие с духовната наука, а че той също трябва да има определена способност да направи своите понятия по-подвижни, да преобразува представите си така, че да не смята, че с понятията, които има тук, може да си обясни и онова, което се на
мир
а в духовния свят.
Докато смятаме мислите за нещо вътрешно, след смъртта трябва да ги приемем за нещо външно. Ние живеем разтворени в света, разлети в света. Важно е да схванем, че е погрешна представата, че сякаш след смъртта светът е подобен на някакво по-фино повторение на физическия свят тук, както често се приема в спиритичните кръгове. Той е нещо съвсем друго. Той е нещо напълно различно затова, защото нашите мисли представляват същества извън нас самите.
Ако човек си изгражда подобни душевни представи, ще забележи, че има нужда не само от малко, бих казал, свобода от предразсъдъци, за да постигне съгласие с духовната наука, а че той също трябва да има определена способност да направи своите понятия по-подвижни, да преобразува представите си така, че да не смята, че с понятията, които има тук, може да си обясни и онова, което се намира в духовния свят.
Ето защо за този, който е в състояние, е нужно, да кажем, да посети един така наречен мъртвец, да се учи на това общуване с мъртвите. Докато тук, когато срещаме някой човек, ние осъществяваме връзка с неговата същност чрез това, че той може би изразява тази си същност посредством думи, изражения или жестове, при мъртвия е така, че когато осъществяваме връзка с него, това, което той иска да ни каже, ни го показва в обективния свят. Ние виждаме в имагинации, към които той ни насочва, това, което преживява, което има да ни каже. Бих искал да кажа, че когато човек го попита нещо, мъртвият казва: Погледни там, там ще откриеш какво изживявам сега. Но всичко това е бърз процес.
към текста >>
Той вижда също така нашите мисли, а също така може много бързо да различи мислите, които има като впечатления за духовния свят, които означават имагинации за това, което се на
мир
а в духовния свят, от онези мисли, които човек мисли в душата, която се на
мир
а в тяло.
Поради това той, като мъртвец, като така наречен мъртвец, притежава специфичната способност да съизживява също и нашите мисли. Това се получава в частност при един случай, за който също бих искал да спомена. Когато някой, когото сме обичали, ни е напуснал, в душата си ние продължаваме да носим мислите за него. Ние мислим за това, което сме преживели заедно, което сме чувствали заедно и т.н. Мъртвият, както казах, вижда мислите.
Той вижда също така нашите мисли, а също така може много бързо да различи мислите, които има като впечатления за духовния свят, които означават имагинации за това, което се намира в духовния свят, от онези мисли, които човек мисли в душата, която се намира в тяло.
Той може да различи това. Той го различава чрез своето вътрешно изживяване. Разликата е огромна. Когато мъртвият – при посветения е същото – трябва да изживее мисли за нещо, което се намира само в духовния свят, той трябва да изживее активно тези мисли. Той трябва първо да проследи всяка част от мисълта, която изживява.
към текста >>
Когато мъртвият – при посветения е същото – трябва да изживее мисли за нещо, което се на
мир
а само в духовния свят, той трябва да изживее активно тези мисли.
Мъртвият, както казах, вижда мислите. Той вижда също така нашите мисли, а също така може много бързо да различи мислите, които има като впечатления за духовния свят, които означават имагинации за това, което се намира в духовния свят, от онези мисли, които човек мисли в душата, която се намира в тяло. Той може да различи това. Той го различава чрез своето вътрешно изживяване. Разликата е огромна.
Когато мъртвият – при посветения е същото – трябва да изживее мисли за нещо, което се намира само в духовния свят, той трябва да изживее активно тези мисли.
Той трябва първо да проследи всяка част от мисълта, която изживява. Да, трудно е да се обясни. Да предположим, че тук има картина, но тази картина Вие ще я виждате само ако проследите всеки неин детайл. Това прави мъртвият. Всички мисли, които вижда, той ги проследява, пресъздава ги и изживява това пресъздаване.
към текста >>
Ето защо за цялото
мир
ово битие има много дълбок смисъл, когато свързваме мислите си с мислите на мъртвите тъкмо по начина, за който често сме говорили тук.
Мъртвият би могъл да живее така, както и човекът би могъл да живее в празния и мъртъв природен свят, в един свят без изкуство. Така би могъл да живее мъртвият, ако се случи така, че след смъртта си всеки мъртъв бива забравен от любимите си хора. Онова, което се вижда като мисли, които остават в душите на тези, които обичат мъртвите, е нещо, което навлиза в света, съдържащ непосредствено необходимото за мъртвия. То обаче е това, което въздига и украсява битието на мъртвия. То може да се сравни с изкуството във физическия свят, но сравнението не е съвсем точно, защото за мъртвите това, в един много по-висш смисъл, представлява много по-голямо въздигане и украсяване, отколкото въздигането и украсяването на физическия свят чрез изкуството.
Ето защо за цялото мирово битие има много дълбок смисъл, когато свързваме мислите си с мислите на мъртвите тъкмо по начина, за който често сме говорили тук.
Преди всичко трябва да подхождаме към мъртвите с мисли, които са облечени в понятийния език, общ както за живите, така и за мъртвите. Това е езикът, който се говори тук, в духовната наука. Защото това, което е съдържание на духовната наука, се разбира от мъртвите толкова добре, колкото и от живите. Тъкмо това никога няма да бъде чуждо на мъртвите. Аз вярвам, че чрез обединяването на такива представи ние постепенно получаваме една пластична картина на духовния свят.
към текста >>
Можем да открием онова, което се на
мир
а отвъд Прага, и да разберем откъде произтича всичко, което съществува за нас от тази страна на този Праг.
Преди всичко трябва да подхождаме към мъртвите с мисли, които са облечени в понятийния език, общ както за живите, така и за мъртвите. Това е езикът, който се говори тук, в духовната наука. Защото това, което е съдържание на духовната наука, се разбира от мъртвите толкова добре, колкото и от живите. Тъкмо това никога няма да бъде чуждо на мъртвите. Аз вярвам, че чрез обединяването на такива представи ние постепенно получаваме една пластична картина на духовния свят.
Можем да открием онова, което се намира отвъд Прага, и да разберем откъде произтича всичко, което съществува за нас от тази страна на този Праг.
По отношение на тези явления трябва да сме наясно – във всеки случай по основателен начин, защото това принадлежи към мировия план, – че съвременното човечество е късогледо по отношение на разглеждането на света, но всъщност по-късогледо, отколкото би трябвало да бъде. Защото когато материалистически настроеният човек в нашето съвремие формира своите понятия и представи за света, той мисли, че тези представи и понятия са общочовешки. Добре знаете колко трудно е да се убеди един материалистически настроен човек, че може да се мисли и по-различно от него. Материалистът, стоящ здраво на земята, казва, че който не мисли като него, е глупак. Не съществува по-голяма нетолерантност от тази на един материалистически настроен човек.
към текста >>
По отношение на тези явления трябва да сме наясно – във всеки случай по основателен начин, защото това принадлежи към
мир
овия план, – че съвременното човечество е късогледо по отношение на разглеждането на света, но всъщност по-късогледо, отколкото би трябвало да бъде.
Това е езикът, който се говори тук, в духовната наука. Защото това, което е съдържание на духовната наука, се разбира от мъртвите толкова добре, колкото и от живите. Тъкмо това никога няма да бъде чуждо на мъртвите. Аз вярвам, че чрез обединяването на такива представи ние постепенно получаваме една пластична картина на духовния свят. Можем да открием онова, което се намира отвъд Прага, и да разберем откъде произтича всичко, което съществува за нас от тази страна на този Праг.
По отношение на тези явления трябва да сме наясно – във всеки случай по основателен начин, защото това принадлежи към мировия план, – че съвременното човечество е късогледо по отношение на разглеждането на света, но всъщност по-късогледо, отколкото би трябвало да бъде.
Защото когато материалистически настроеният човек в нашето съвремие формира своите понятия и представи за света, той мисли, че тези представи и понятия са общочовешки. Добре знаете колко трудно е да се убеди един материалистически настроен човек, че може да се мисли и по-различно от него. Материалистът, стоящ здраво на земята, казва, че който не мисли като него, е глупак. Не съществува по-голяма нетолерантност от тази на един материалистически настроен човек. Такъв човек всъщност мисли винаги така: „По-рано хората са вярвали във всевъзможни духовни неща, дори крачка не са правели в живота, без навсякъде да подозират присъствие на духове, разбира се, без да ги виждат.
към текста >>
Защото когато материалистически настроеният човек в нашето съвремие фор
мир
а своите понятия и представи за света, той мисли, че тези представи и понятия са общочовешки.
Защото това, което е съдържание на духовната наука, се разбира от мъртвите толкова добре, колкото и от живите. Тъкмо това никога няма да бъде чуждо на мъртвите. Аз вярвам, че чрез обединяването на такива представи ние постепенно получаваме една пластична картина на духовния свят. Можем да открием онова, което се намира отвъд Прага, и да разберем откъде произтича всичко, което съществува за нас от тази страна на този Праг. По отношение на тези явления трябва да сме наясно – във всеки случай по основателен начин, защото това принадлежи към мировия план, – че съвременното човечество е късогледо по отношение на разглеждането на света, но всъщност по-късогледо, отколкото би трябвало да бъде.
Защото когато материалистически настроеният човек в нашето съвремие формира своите понятия и представи за света, той мисли, че тези представи и понятия са общочовешки.
Добре знаете колко трудно е да се убеди един материалистически настроен човек, че може да се мисли и по-различно от него. Материалистът, стоящ здраво на земята, казва, че който не мисли като него, е глупак. Не съществува по-голяма нетолерантност от тази на един материалистически настроен човек. Такъв човек всъщност мисли винаги така: „По-рано хората са вярвали във всевъзможни духовни неща, дори крачка не са правели в живота, без навсякъде да подозират присъствие на духове, разбира се, без да ги виждат. Всичко това обаче е празно фантазьорство.
към текста >>
Той ги носи в себе си така, че те се на
мир
ат в неговата глава, откъдето проникват в астралното му тяло, в което е останал принципът на Луцифер.
Нужно е вътрешно задвижване на душевните сили, за да се види този Луцифер. Как би могъл да се види Луцифер, скъпи мои приятели? Преди всичко ние носим вътре в себе си всякакви впечатления за Луцифер, както и впечатления за Ариман. Бих искал – по възможност съвсем накратко, без доказателства и всевъзможни обяснения, които можете да намерите за това, което вече се съдържа в нашата литература – да Ви обясня как би могла да се изгради представа за Луцифер. Човек носи в себе си импулсите на Луцифер.
Той ги носи в себе си така, че те се намират в неговата глава, откъдето проникват в астралното му тяло, в което е останал принципът на Луцифер.
Когато духовете на формата са оформяли главата му, луциферическите импулси са навлезли в нея, но също и в това, което се образува от астралното, в гръбначния мозък. Ако нарисуваме главата на един човек и нейното продължение, гръбначния стълб, ще получим змия, змиеподобно образувание с човешка глава. Разбира се, всичко това трябва да си го представите в астрална форма. Главата, наподобяваща все още формата на човешката глава, и гръбначният стълб към нея със змиевидна форма. Представете си това обективно и Вие ще имате змия с човешка глава.
към текста >>
И от чувствата и волята избликва силата да се фор
мир
а мисловната картина.
Поради тази причина и хората крещят: „Чувства и воля не съществуват, защото не могат да се докажат с помощта на официалната наука. Естествената наука доказва, че чувствата и волята не са свързани с тялото като такова така, както мислите и усещанията! “ Това е свързано с факта, че мислите се излъчват от нас, след смъртта те се разпростират навън. Чувствата и волята остават с нас.
И от чувствата и волята избликва силата да се формира мисловната картина.
Който иска днес, може да покаже по научен начин, че чувствата и волята не са свързани с това, което се нарича природа, че те се излъчват след смъртта като астрално тяло и Аз и остават свързани с човешката индивидуалност, за да се разпалят в едно ново съзнание по начина, който описах – благодарение на факта, че това, което се разпростира, е етерно, отразява се в астралното тяло, а след това и в Аза, когато се отхвърли и астралното тяло. Всъщност всичко е както трябва. И съвременната наука не опровергава духовната наука, а я потвърждава! Ако беше възможно да се получи дори малко разбиране, щяхме да видим как благодарение на едно правилно разбиране тъкмо честната официална наука потвърждава правото на духовната наука дори по отношение на нейните отделни твърдения. Духовната наука, както виждате, е нещо, което в нашето време трябва да започне да навлиза в развитието на човечеството, тъй като в противен случай то ще стигне дотам, че да схваща единствено времевото, а за вечното, което живее в нас, няма да знае нищо.
към текста >>
Лесно може да се докаже, че битието се движи в съвсем друга посока от образа, който човек си е фор
мир
ал като понятие.
Човек всъщност не вярва колко безсмислено мислят хората от настоящето – позволете ми да използвам такъв парадокс. Хората дават дефиниции, за които са убедени твърдо, че са верни, че не могат да бъдат опровергани. Духовната наука обаче има задачата първо да провери това, в което хората са убедени твърдо, понеже за тях то е напълно логично. Например когато в нашата материалистическа епоха попитат някого: „Какво представлява истинското понятие? “, ще му отговорят приблизително следното: „Истинско понятие е, когато си изграждам вътрешен образ за даден предмет, който действително съществува в света.“ Това значи, че днес всеки ще дефинира: „Истината се състои в единството на образа, който човек си изгражда мисловно, с външното битие.“ Сега, когато се изследва дадено понятие, много лесно може да се докаже, че истинското понятие изобщо няма нищо общо с това, което обикновено се нарича така.
Лесно може да се докаже, че битието се движи в съвсем друга посока от образа, който човек си е формирал като понятие.
Ако едно понятие е истинско, ако е в хармония с битието, тогава то, разбира се, ще е истинско, доколкото битието го потвърждава. Така някое понятие би могло да се сравни с картина, която е портрет на даден човек. Портретът е добър тогава, когато е налице прилика с човека. Но с битието на човека той няма нищо общо. Фактът, че картината отговаря на дадената личност, няма нищо общо с вътрешната истина на картината.
към текста >>
Представете си, че рисувате портрет на някой човек, който у
мир
а скоро след това.
Ако едно понятие е истинско, ако е в хармония с битието, тогава то, разбира се, ще е истинско, доколкото битието го потвърждава. Така някое понятие би могло да се сравни с картина, която е портрет на даден човек. Портретът е добър тогава, когато е налице прилика с човека. Но с битието на човека той няма нищо общо. Фактът, че картината отговаря на дадената личност, няма нищо общо с вътрешната истина на картината.
Представете си, че рисувате портрет на някой човек, който умира скоро след това.
В началото картината отговаря на това, което съществува, а после – на това, което вече не съществува. Няма никаква връзка между реалното съществуване или живота и картината. Такава връзка е напълно въображаема за този, който разглежда нещата наистина логично. Същностното е, че нещата се изживяват вътрешно. И това вътрешно изживяване човечеството трябва отново да усвои.
към текста >>
Тези „Мисли за вечността“ изхождат тъкмо от настоящата световна
война
.
Духовната наука трябва отново да им върне живота с цялостния човек, както и с онова, което съществува от човека, когато е без физическо тяло. За това обаче нашият свят не ни дава нищо. Наистина може да е тежко на душата, когато тъкмо в настоящите тежки времена видим книга като тази на Ернст Хекел7, която се появи наскоро. Той я нарича „Мисли за вечността“. Ернст Хекел е един от забележителните духове на настоящето.
Тези „Мисли за вечността“ изхождат тъкмо от настоящата световна война.
Какво е главното съдържание на книгата? Главното съдържание на тази най-нова Хекелова книга се съдържа в думите: „Какво може да ни покаже тази война? Хиляди и хиляди души умират от външното насилие, без никаква необходимост от това. Не трябва ли да видим в тази война доказателство за това“ – смята Хекел, – „че мислите за вечност и безкрайност представляват един абсурд? Не трябва ли да ни убеди в това тъкмо тази война, която унищожава човешкия живот чрез външните случайности, като куршуми и т.н., не трябва ли тази война да ни покаже“ – така смята Хекел – „как няма нищо, което надхвърля обикновения физически живот?
към текста >>
Главното съдържание на тази най-нова Хекелова книга се съдържа в думите: „Какво може да ни покаже тази
война
?
Наистина може да е тежко на душата, когато тъкмо в настоящите тежки времена видим книга като тази на Ернст Хекел7, която се появи наскоро. Той я нарича „Мисли за вечността“. Ернст Хекел е един от забележителните духове на настоящето. Тези „Мисли за вечността“ изхождат тъкмо от настоящата световна война. Какво е главното съдържание на книгата?
Главното съдържание на тази най-нова Хекелова книга се съдържа в думите: „Какво може да ни покаже тази война?
Хиляди и хиляди души умират от външното насилие, без никаква необходимост от това. Не трябва ли да видим в тази война доказателство за това“ – смята Хекел, – „че мислите за вечност и безкрайност представляват един абсурд? Не трябва ли да ни убеди в това тъкмо тази война, която унищожава човешкия живот чрез външните случайности, като куршуми и т.н., не трябва ли тази война да ни покаже“ – така смята Хекел – „как няма нищо, което надхвърля обикновения физически живот? “ Разбира се, други хора от нашето съвремие чрез това, което представляват тези тежки събития, ще стигнат до мисли за вечността от съвсем друг вид, до противоположни мисли за вечността, до мисли за вечността, към които най-малко ги води чувството, че тези, които преминават през портата на смъртта в такива времена, продължават своите задачи в други светове и че тъкмо това, което те принасят като жертва, представлява в продължаващия им живот отправна точка за това, което имат да извършат, когато вече не носят физическото тяло със себе си.
към текста >>
Хиляди и хиляди души у
мир
ат от външното насилие, без никаква необходимост от това.
Той я нарича „Мисли за вечността“. Ернст Хекел е един от забележителните духове на настоящето. Тези „Мисли за вечността“ изхождат тъкмо от настоящата световна война. Какво е главното съдържание на книгата? Главното съдържание на тази най-нова Хекелова книга се съдържа в думите: „Какво може да ни покаже тази война?
Хиляди и хиляди души умират от външното насилие, без никаква необходимост от това.
Не трябва ли да видим в тази война доказателство за това“ – смята Хекел, – „че мислите за вечност и безкрайност представляват един абсурд? Не трябва ли да ни убеди в това тъкмо тази война, която унищожава човешкия живот чрез външните случайности, като куршуми и т.н., не трябва ли тази война да ни покаже“ – така смята Хекел – „как няма нищо, което надхвърля обикновения физически живот? “ Разбира се, други хора от нашето съвремие чрез това, което представляват тези тежки събития, ще стигнат до мисли за вечността от съвсем друг вид, до противоположни мисли за вечността, до мисли за вечността, към които най-малко ги води чувството, че тези, които преминават през портата на смъртта в такива времена, продължават своите задачи в други светове и че тъкмо това, което те принасят като жертва, представлява в продължаващия им живот отправна точка за това, което имат да извършат, когато вече не носят физическото тяло със себе си. С обикновените науки може да се докаже едно или друго.
към текста >>
Не трябва ли да видим в тази
война
доказателство за това“ – смята Хекел, – „че мислите за вечност и безкрайност представляват един абсурд?
Ернст Хекел е един от забележителните духове на настоящето. Тези „Мисли за вечността“ изхождат тъкмо от настоящата световна война. Какво е главното съдържание на книгата? Главното съдържание на тази най-нова Хекелова книга се съдържа в думите: „Какво може да ни покаже тази война? Хиляди и хиляди души умират от външното насилие, без никаква необходимост от това.
Не трябва ли да видим в тази война доказателство за това“ – смята Хекел, – „че мислите за вечност и безкрайност представляват един абсурд?
Не трябва ли да ни убеди в това тъкмо тази война, която унищожава човешкия живот чрез външните случайности, като куршуми и т.н., не трябва ли тази война да ни покаже“ – така смята Хекел – „как няма нищо, което надхвърля обикновения физически живот? “ Разбира се, други хора от нашето съвремие чрез това, което представляват тези тежки събития, ще стигнат до мисли за вечността от съвсем друг вид, до противоположни мисли за вечността, до мисли за вечността, към които най-малко ги води чувството, че тези, които преминават през портата на смъртта в такива времена, продължават своите задачи в други светове и че тъкмо това, което те принасят като жертва, представлява в продължаващия им живот отправна точка за това, което имат да извършат, когато вече не носят физическото тяло със себе си. С обикновените науки може да се докаже едно или друго. С помощта на обикновените науки може да се конструира отлична апаратура, която повишава жизнения стандарт и допринася за напредъка на човешката култура, но също така и най-ужасяваща апаратура за унищожение.
към текста >>
Не трябва ли да ни убеди в това тъкмо тази
война
, която унищожава човешкия живот чрез външните случайности, като куршуми и т.н., не трябва ли тази
война
да ни покаже“ – така смята Хекел – „как няма нищо, което надхвърля обикновения физически живот?
Тези „Мисли за вечността“ изхождат тъкмо от настоящата световна война. Какво е главното съдържание на книгата? Главното съдържание на тази най-нова Хекелова книга се съдържа в думите: „Какво може да ни покаже тази война? Хиляди и хиляди души умират от външното насилие, без никаква необходимост от това. Не трябва ли да видим в тази война доказателство за това“ – смята Хекел, – „че мислите за вечност и безкрайност представляват един абсурд?
Не трябва ли да ни убеди в това тъкмо тази война, която унищожава човешкия живот чрез външните случайности, като куршуми и т.н., не трябва ли тази война да ни покаже“ – така смята Хекел – „как няма нищо, което надхвърля обикновения физически живот?
“ Разбира се, други хора от нашето съвремие чрез това, което представляват тези тежки събития, ще стигнат до мисли за вечността от съвсем друг вид, до противоположни мисли за вечността, до мисли за вечността, към които най-малко ги води чувството, че тези, които преминават през портата на смъртта в такива времена, продължават своите задачи в други светове и че тъкмо това, което те принасят като жертва, представлява в продължаващия им живот отправна точка за това, което имат да извършат, когато вече не носят физическото тяло със себе си. С обикновените науки може да се докаже едно или друго. С помощта на обикновените науки може да се конструира отлична апаратура, която повишава жизнения стандарт и допринася за напредъка на човешката култура, но също така и най-ужасяваща апаратура за унищожение. Благодарение на нея може да се докаже както дадено нещо, така и нещо съвсем противоположно.
към текста >>
66.
Съставните части на човека между смъртта и ново раждане
GA_168 Връзката между живите и мъртвите
Нека си представим днес, че е възможно да се разглежда човекът, живеещ между смъртта и ново раждане, също по подобен начин, че е възможно също така да се говори за частите на човека, който се на
мир
а в живота между смъртта и ново раждане.
От етерното тяло нататък останалите части на човешката природа са невидими за физическото наблюдение. Но изживяваме нашия Аз и астралното ни тяло. Изживяваме ги вътрешно. Изживяваме ги чрез това, че сме в състояние да се познаем като Аз, когато Азът също остава невидим, свръхсетивен. Накратко, може вече да се разбере, дори ако се остане само в рамките на физическия свят, защо разглеждаме човека според тези четири съставни части.
Нека си представим днес, че е възможно да се разглежда човекът, живеещ между смъртта и ново раждане, също по подобен начин, че е възможно също така да се говори за частите на човека, който се намира в живота между смъртта и ново раждане.
Вие знаете: физическото тяло се отдава на елементите, на субстанциите на земята. Етерното тяло се отдава на елементите на етерния свят, а след известно време се освобождава също и това, което се съдържа предимно в нашето астрално тяло, за което обаче земният човек вече нищо не знае, и Азът продължава после своя път през света, който изживяваме между смъртта и ново раждане. Не трябва да вярваме, че човекът, намиращ се между смъртта и ново раждане, не е също така едно диференцирано, съставено от различни части същество, както човекът тук, във физическия свят. Ние можем да говорим също така за съставни части на човешката природа между смърт и ново раждане. Само че ще трябва да говорим за това по следния начин.
към текста >>
Не трябва да вярваме, че човекът, на
мир
ащ се между смъртта и ново раждане, не е също така едно диференцирано, съставено от различни части същество, както човекът тук, във физическия свят.
Изживяваме ги чрез това, че сме в състояние да се познаем като Аз, когато Азът също остава невидим, свръхсетивен. Накратко, може вече да се разбере, дори ако се остане само в рамките на физическия свят, защо разглеждаме човека според тези четири съставни части. Нека си представим днес, че е възможно да се разглежда човекът, живеещ между смъртта и ново раждане, също по подобен начин, че е възможно също така да се говори за частите на човека, който се намира в живота между смъртта и ново раждане. Вие знаете: физическото тяло се отдава на елементите, на субстанциите на земята. Етерното тяло се отдава на елементите на етерния свят, а след известно време се освобождава също и това, което се съдържа предимно в нашето астрално тяло, за което обаче земният човек вече нищо не знае, и Азът продължава после своя път през света, който изживяваме между смъртта и ново раждане.
Не трябва да вярваме, че човекът, намиращ се между смъртта и ново раждане, не е също така едно диференцирано, съставено от различни части същество, както човекът тук, във физическия свят.
Ние можем да говорим също така за съставни части на човешката природа между смърт и ново раждане. Само че ще трябва да говорим за това по следния начин. Тук, когато разглеждаме човека на физическия план, Азът се проявява като това, което ни се представя – ако мога да употребя този израз – като най-висшето нещо. Физическото тяло за човека е общо с всички минерали, етерното тяло – с всички растения, астралното тяло – с всички животни. Аза той има само за себе си.
към текста >>
Така че можем да кажем: както тук човекът се обгръща с астрално, етерно и физическо тяло, така, докато се на
мир
а в духовния свят, той се обгръща с дух-себесъщност, дух-живот и човек-дух.
Това е част на човешкото същество, която в бъдеще човек ще разгърне по време на Юпитеровата епоха. Това, което сега наричам дух-себесъщност за света между смъртта и ново раждане, не е точно същото, което ще се развие после, когато човекът ще се отправи от Земята към Юпитер, а това, което той ще развие на Юпитер, ще бъде един вид външно отражение, за сетивата то ще бъде един вид еквивалентен образ на духовното същество, в което се обгръща човекът, когато преживява времето между смъртта и ново раждане. Тази част, в която се обгръща човекът във времето между смърт и ново раждане, може да се обозначи като дух-себесъщност. По-нататък човекът се обгръща с частта, която може да се обозначи като дух-живот (Lebensgeist), която също така представлява еквивалентна духовна част на нещо, което ще последва във физическия развой по времето на Венерината епоха. И същинският човек-дух (Geistesmensch) е онова, което се развива в човека като духовен еквивалент на това, което във физическо отражение той ще има в своето физическо развитие по време на Вулкановата епоха.
Така че можем да кажем: както тук човекът се обгръща с астрално, етерно и физическо тяло, така, докато се намира в духовния свят, той се обгръща с дух-себесъщност, дух-живот и човек-дух.
Сега бих искал да опиша по-точно как се установяват нещата чрез инициационното познание. Когато човек преминава през портата на смъртта, той предава физическото си тяло на земните елементи. Това освобождаване от физическото тяло е извънредно важно за живота между смъртта и ново раждане. Звучи тривиално, когато се казва, че смъртта е всъщност раждането за духовния свят. Но това е правилното изказване.
към текста >>
Че всеки, всеки като човек има определено място във Все
мир
а, това усещане, необикновеното вътрешно, стоплящо усещане, което произлиза от това наблюдение: че целият свят е тук и че целият този свят е извлякъл като от симфония единствения тон, който е и който трябва да е тук, защото в противен случай светът не би съществувал.
В усещането след смъртта в душата започва да струи нещо дълбоко удовлетворяващо. Човек същевременно се учи да се разширява в целия свят и да наблюдава нещо, което представлява един вид празнота в света. И от това възниква усещането: това е твоето място в света, мястото, което е твое. И човек получава усещането, тъкмо от тази празнота, че има чувство за смисъла на целия свят, че всяко отделно човешко битие – човек го получава, разбира се, като обяснение за самия себе си – трябва да бъде тук. Това място би трябвало да бъде винаги празно, ако не съм тук – така си казва всяка душа.
Че всеки, всеки като човек има определено място във Всемира, това усещане, необикновеното вътрешно, стоплящо усещане, което произлиза от това наблюдение: че целият свят е тук и че целият този свят е извлякъл като от симфония единствения тон, който е и който трябва да е тук, защото в противен случай светът не би съществувал.
Това е усещането, което произтича от погледа назад към преживяването на смъртта. То остава, защото дарява азовото съзнание, себесъзнанието между смъртта и ново раждане. После следва кратък период – но достатъчен – на съвместен живот с етерното тяло. Всичко, което човек е преживял в живота си, до най-малки подробности, изведнъж се изправя като огромна картина на живота. Това продължава няколко дена.
към текста >>
Докато тук човек търси усилено мъдростта, там той се на
мир
а в светлината на мъдростта.
Виждаме, че то принадлежи на нашия външен свят. Това, което в етерното ни тяло преди е принадлежало на нашия вътрешен свят, сега принадлежи на външния ни свят. Ние го наблюдаваме. И е важно, че можем да го наблюдаваме, защото по този начин много от външния духовен свят е налице като родство между това, което сме втъкали, и всеобщия духовен външен свят. Вероятно си спомняте за лекциите, които изнесох във Виена8 за времето между смъртта и новото раждане, когато посочих, че първоначално човекът е втъкан в един свят, който представлява изцяло мъдрост.
Докато тук човек търси усилено мъдростта, там той се намира в светлината на мъдростта.
И тази мъдрост, в която той пребивава, го завладява. И тя би го завладявала все повече и повече, ако не съумее да втъче в света това, което по време на живота е втъкал като мъдрост в своето етерно тяло. По този начин се смекчава огромното изобилие от светлина на мировия етер и той започва да разбира това, което светът протъкава, одушевява и одухотворява в мировия етер. Така имаме това, което отпада от човека, когато бива приет от духовния свят. Защото от земните части на човешката природа остават само Азът и астралното тяло.
към текста >>
По този начин се смекчава огромното изобилие от светлина на
мир
овия етер и той започва да разбира това, което светът протъкава, одушевява и одухотворява в
мир
овия етер.
И е важно, че можем да го наблюдаваме, защото по този начин много от външния духовен свят е налице като родство между това, което сме втъкали, и всеобщия духовен външен свят. Вероятно си спомняте за лекциите, които изнесох във Виена8 за времето между смъртта и новото раждане, когато посочих, че първоначално човекът е втъкан в един свят, който представлява изцяло мъдрост. Докато тук човек търси усилено мъдростта, там той се намира в светлината на мъдростта. И тази мъдрост, в която той пребивава, го завладява. И тя би го завладявала все повече и повече, ако не съумее да втъче в света това, което по време на живота е втъкал като мъдрост в своето етерно тяло.
По този начин се смекчава огромното изобилие от светлина на мировия етер и той започва да разбира това, което светът протъкава, одушевява и одухотворява в мировия етер.
Така имаме това, което отпада от човека, когато бива приет от духовния свят. Защото от земните части на човешката природа остават само Азът и астралното тяло. Физическото тяло отпада. И е налице това, което нарекох „празнота“. Етерното тяло навлиза в мировия етер.
към текста >>
Етерното тяло навлиза в
мир
овия етер.
По този начин се смекчава огромното изобилие от светлина на мировия етер и той започва да разбира това, което светът протъкава, одушевява и одухотворява в мировия етер. Така имаме това, което отпада от човека, когато бива приет от духовния свят. Защото от земните части на човешката природа остават само Азът и астралното тяло. Физическото тяло отпада. И е налице това, което нарекох „празнота“.
Етерното тяло навлиза в мировия етер.
Човекът продължава своя път. Заради това, което като свое етерно тяло той отдава на мировия етер, той се обгръща с нещото, което нарекох дух-себесъщност. Би било добре още малко да обърнем внимание на това, което остава: понятието за човека. За тази празнота няма нужда да говорим, защото тя е от огромно значение само за човека, който е умрял, който има преживяванията, които описах. Но с етерното тяло се случва и още нещо.
към текста >>
Заради това, което като свое етерно тяло той отдава на
мир
овия етер, той се обгръща с нещото, което нарекох дух-себесъщност.
Защото от земните части на човешката природа остават само Азът и астралното тяло. Физическото тяло отпада. И е налице това, което нарекох „празнота“. Етерното тяло навлиза в мировия етер. Човекът продължава своя път.
Заради това, което като свое етерно тяло той отдава на мировия етер, той се обгръща с нещото, което нарекох дух-себесъщност.
Би било добре още малко да обърнем внимание на това, което остава: понятието за човека. За тази празнота няма нужда да говорим, защото тя е от огромно значение само за човека, който е умрял, който има преживяванията, които описах. Но с етерното тяло се случва и още нещо. Етерното тяло обективно се вплита в онова, което представлява всеобщ миров етер. Етерното тяло на човека се намира в него.
към текста >>
Етерното тяло обективно се вплита в онова, което представлява всеобщ
мир
ов етер.
Човекът продължава своя път. Заради това, което като свое етерно тяло той отдава на мировия етер, той се обгръща с нещото, което нарекох дух-себесъщност. Би било добре още малко да обърнем внимание на това, което остава: понятието за човека. За тази празнота няма нужда да говорим, защото тя е от огромно значение само за човека, който е умрял, който има преживяванията, които описах. Но с етерното тяло се случва и още нещо.
Етерното тяло обективно се вплита в онова, което представлява всеобщ миров етер.
Етерното тяло на човека се намира в него. Сега вече ще стане ясно, че етерното тяло на даден човек, който умира млад, вън в света представлява нещо различно от етерното тяло на човек, достигнал нормална зряла възраст. Всяко етерно тяло има своя задача и не може да става въпрос за желание да се умира по-рано или по-късно. Това би била много погрешна представа. Но все пак е вярно това, което ще кажа сега.
към текста >>
Етерното тяло на човека се на
мир
а в него.
Заради това, което като свое етерно тяло той отдава на мировия етер, той се обгръща с нещото, което нарекох дух-себесъщност. Би било добре още малко да обърнем внимание на това, което остава: понятието за човека. За тази празнота няма нужда да говорим, защото тя е от огромно значение само за човека, който е умрял, който има преживяванията, които описах. Но с етерното тяло се случва и още нещо. Етерното тяло обективно се вплита в онова, което представлява всеобщ миров етер.
Етерното тяло на човека се намира в него.
Сега вече ще стане ясно, че етерното тяло на даден човек, който умира млад, вън в света представлява нещо различно от етерното тяло на човек, достигнал нормална зряла възраст. Всяко етерно тяло има своя задача и не може да става въпрос за желание да се умира по-рано или по-късно. Това би била много погрешна представа. Но все пак е вярно това, което ще кажа сега. Когато даден човек умре твърде млад, той има етерно тяло, което може би би могло да се грижи за физическото тяло още десетилетия, би могло да работи в него в продължение на много години.
към текста >>
Сега вече ще стане ясно, че етерното тяло на даден човек, който у
мир
а млад, вън в света представлява нещо различно от етерното тяло на човек, достигнал нормална зряла възраст.
Би било добре още малко да обърнем внимание на това, което остава: понятието за човека. За тази празнота няма нужда да говорим, защото тя е от огромно значение само за човека, който е умрял, който има преживяванията, които описах. Но с етерното тяло се случва и още нещо. Етерното тяло обективно се вплита в онова, което представлява всеобщ миров етер. Етерното тяло на човека се намира в него.
Сега вече ще стане ясно, че етерното тяло на даден човек, който умира млад, вън в света представлява нещо различно от етерното тяло на човек, достигнал нормална зряла възраст.
Всяко етерно тяло има своя задача и не може да става въпрос за желание да се умира по-рано или по-късно. Това би била много погрешна представа. Но все пак е вярно това, което ще кажа сега. Когато даден човек умре твърде млад, той има етерно тяло, което може би би могло да се грижи за физическото тяло още десетилетия, би могло да работи в него в продължение на много години. Една сила се загубва в духовния свят толкова малко, колкото и във физическия свят.
към текста >>
Всяко етерно тяло има своя задача и не може да става въпрос за желание да се у
мир
а по-рано или по-късно.
За тази празнота няма нужда да говорим, защото тя е от огромно значение само за човека, който е умрял, който има преживяванията, които описах. Но с етерното тяло се случва и още нещо. Етерното тяло обективно се вплита в онова, което представлява всеобщ миров етер. Етерното тяло на човека се намира в него. Сега вече ще стане ясно, че етерното тяло на даден човек, който умира млад, вън в света представлява нещо различно от етерното тяло на човек, достигнал нормална зряла възраст.
Всяко етерно тяло има своя задача и не може да става въпрос за желание да се умира по-рано или по-късно.
Това би била много погрешна представа. Но все пак е вярно това, което ще кажа сега. Когато даден човек умре твърде млад, той има етерно тяло, което може би би могло да се грижи за физическото тяло още десетилетия, би могло да работи в него в продължение на много години. Една сила се загубва в духовния свят толкова малко, колкото и във физическия свят. Това значи, че в етерното тяло, което човек оставя след смъртта си, е налице силата, която може би още десетилетия би могла да поддържа физическото тяло на човека.
към текста >>
Тя не се на
мир
а вече във физическото човешко тяло.
Това би била много погрешна представа. Но все пак е вярно това, което ще кажа сега. Когато даден човек умре твърде млад, той има етерно тяло, което може би би могло да се грижи за физическото тяло още десетилетия, би могло да работи в него в продължение на много години. Една сила се загубва в духовния свят толкова малко, колкото и във физическия свят. Това значи, че в етерното тяло, което човек оставя след смъртта си, е налице силата, която може би още десетилетия би могла да поддържа физическото тяло на човека.
Тя не се намира вече във физическото човешко тяло.
Тя е навън в света. С един пример това би могло да се разкрие най-добре пред нашата душа. В сградата в Дорнах имахме едно момченце.9 На някои от нашите приятели вече разказах за това. Седемгодишно, момчето умря вследствие на трагичен инцидент. Вечерта то трябваше да донесе храна от лавката, която се намира в близост до Дорнахската сграда, и поради нещастно стечение на обстоятелствата момченцето тръгва от лавката през тръстиките, намиращи се край път, по който точно тогава се движи претоварена с мебели кола.
към текста >>
Вечерта то трябваше да донесе храна от лавката, която се на
мир
а в близост до Дорнахската сграда, и поради нещастно стечение на обстоятелствата момченцето тръгва от лавката през тръстиките, на
мир
ащи се край път, по който точно тогава се движи претоварена с мебели кола.
Тя не се намира вече във физическото човешко тяло. Тя е навън в света. С един пример това би могло да се разкрие най-добре пред нашата душа. В сградата в Дорнах имахме едно момченце.9 На някои от нашите приятели вече разказах за това. Седемгодишно, момчето умря вследствие на трагичен инцидент.
Вечерта то трябваше да донесе храна от лавката, която се намира в близост до Дорнахската сграда, и поради нещастно стечение на обстоятелствата момченцето тръгва от лавката през тръстиките, намиращи се край път, по който точно тогава се движи претоварена с мебели кола.
Претоварената кола блъсва и премазва момчето. Ужасно болезнено събитие. Точно след лекцията пристигна новината, че момчето е мъртво. Трябваше да се проверят нещата с тази кола. Външните обстоятелства също бяха забележителни.
към текста >>
Известно време това момченце се на
мир
аше в атмосферата на сградата.
Освен това по въпросния път не е минавала кола с мебели може би от години и може би години няма да премине друга. И така, търсеха момчето. Колата беше толкова претоварена и за нещастие паднала така, че не можеше да бъде повдигната, защото хората, ползващи колата, не носеха нищо подходящо за целта и просто си отишли. Едва на следващия ден колата беше изправена. Колата обаче трябваше да се повдигне през нощта, а мъртвото момче лежеше под нея.
Известно време това момченце се намираше в атмосферата на сградата.
Наистина е вярно, че от него време, скоро след смъртта му, етерното му тяло се вгради в аурата на сградата. И човек забелязва – това наистина звучи нескромно – как от неизразходената етерна сила на етерното тяло идва вдъхновението, от което се нуждаем, за да правим в сградата нещата, свързани с изкуството. Разбира се, може би за човешкия егоизъм е по-привлекателно всичко това да се приписва само на нечия гениалност. Но нещата стоят така, че и това, което се проявява вътрешно, се дължи на външни духовни влияния. И ние можем да посочим такива конкретни духовни влияния.
към текста >>
Имаме работа с етерното тяло на едно момче, което тяло е станало на седем години и е могло да се грижи за физическото тяло още шест-седем десетилетия, което с цялата могъща фор
мир
аща сила, необходима за оформянето на човешкото тяло, сега се на
мир
а в етерната аура на Дорнахската сграда.
Наистина е вярно, че от него време, скоро след смъртта му, етерното му тяло се вгради в аурата на сградата. И човек забелязва – това наистина звучи нескромно – как от неизразходената етерна сила на етерното тяло идва вдъхновението, от което се нуждаем, за да правим в сградата нещата, свързани с изкуството. Разбира се, може би за човешкия егоизъм е по-привлекателно всичко това да се приписва само на нечия гениалност. Но нещата стоят така, че и това, което се проявява вътрешно, се дължи на външни духовни влияния. И ние можем да посочим такива конкретни духовни влияния.
Имаме работа с етерното тяло на едно момче, което тяло е станало на седем години и е могло да се грижи за физическото тяло още шест-седем десетилетия, което с цялата могъща формираща сила, необходима за оформянето на човешкото тяло, сега се намира в етерната аура на Дорнахската сграда.
И тъкмо на артистите се осмелявам да кажа това с пълна сигурност: Изкуството, което е необходимо, за да се оформи физическото тяло от етерното, е много по-голямо от което и да е изкуство, което човек упражнява на земята. И всички импулси за изграждане на физическото тяло се намират вътре в етерното тяло. Артистът също ги взима от своето етерно тяло, когато твори. Това е само пример, могат да се приведат и други, в които може да се наблюдава силата на неупотребеното етерно тяло. Тъкмо тази година през портата на смъртта преминаха наши скъпи приятели, които бяха още млади.
към текста >>
И всички импулси за изграждане на физическото тяло се на
мир
ат вътре в етерното тяло.
Разбира се, може би за човешкия егоизъм е по-привлекателно всичко това да се приписва само на нечия гениалност. Но нещата стоят така, че и това, което се проявява вътрешно, се дължи на външни духовни влияния. И ние можем да посочим такива конкретни духовни влияния. Имаме работа с етерното тяло на едно момче, което тяло е станало на седем години и е могло да се грижи за физическото тяло още шест-седем десетилетия, което с цялата могъща формираща сила, необходима за оформянето на човешкото тяло, сега се намира в етерната аура на Дорнахската сграда. И тъкмо на артистите се осмелявам да кажа това с пълна сигурност: Изкуството, което е необходимо, за да се оформи физическото тяло от етерното, е много по-голямо от което и да е изкуство, което човек упражнява на земята.
И всички импулси за изграждане на физическото тяло се намират вътре в етерното тяло.
Артистът също ги взима от своето етерно тяло, когато твори. Това е само пример, могат да се приведат и други, в които може да се наблюдава силата на неупотребеното етерно тяло. Тъкмо тази година през портата на смъртта преминаха наши скъпи приятели, които бяха още млади. И така, ние виждаме, че тъкмо в това време през портата на смъртта преминават безброй хора в активна възраст и оставят своите етерни тела, които могат да работят още десетилетия над физическото тяло. Тези етерни тела, които още повече са укрепнали и заздравени поради факта, че са преминали през самопожертвователна смърт, са налични и ще бъдат налични.
към текста >>
И тези хора в бъдеще, когато над европейската земя ще се разиграват други, различни от днешните събития, ще са в състояние да живеят в една духовна, етерна атмосфера, в която се на
мир
ат неизразходените етерни тела.
Артистът също ги взима от своето етерно тяло, когато твори. Това е само пример, могат да се приведат и други, в които може да се наблюдава силата на неупотребеното етерно тяло. Тъкмо тази година през портата на смъртта преминаха наши скъпи приятели, които бяха още млади. И така, ние виждаме, че тъкмо в това време през портата на смъртта преминават безброй хора в активна възраст и оставят своите етерни тела, които могат да работят още десетилетия над физическото тяло. Тези етерни тела, които още повече са укрепнали и заздравени поради факта, че са преминали през самопожертвователна смърт, са налични и ще бъдат налични.
И тези хора в бъдеще, когато над европейската земя ще се разиграват други, различни от днешните събития, ще са в състояние да живеят в една духовна, етерна атмосфера, в която се намират неизразходените етерни тела.
И когато на земята има души, които ще могат да разбират това, което ще живее духовно като реални етерни сили – такова разбиране ще може да се получи само от духовната наука, – те ще усещат инспириращите сили на онова, което ще остане от тези етерни тела. А това спада към чувствата, които тежко тегнат над сърцата ни, тежко, защото, от една страна, ние трябва да наблюдаваме необикновеното, което би могло да се случи, ако наистина много хора осъзнаят какво се сее чрез смъртта, дело на големите настоящи събития, докато, от друга страна, е все още твърде малка групичката от хора, които могат да имат разбиране за тези неща. И би могло твърде лесно да стане така, че поради неразбирането на духовната наука, благодарение на изпълващия цялото човечество материализъм, в бъдеще хората да продължат да живеят без ни най-малка представа за това, което произлиза от смъртта. Една такава възможност не трябва да оставяме да живее в сърцата ни по друг начин, освен да сме проникнати изцяло от едно такова съзнание, да го приемем напълно и да правим това, което можем да направим за неговото разбиране. Бих казал, че не трябва да се изпълваме с грижи за това, че материализмът се е разпространил толкова много.
към текста >>
Ако искахме да живеем в духовния свят само в нас самите, на едно-единствено място в духовния свят, тогава трябваше да у
мир
аме постоянно, тоест нямаше да можем да живеем.
Но сега тепърва забелязваме това. Ние го забелязваме по-късно, когато преживяваме времето на камалока. И сега осъзнаваме нещо много забележително: чрез факта, че сме обгърнати от духа-живот, е възможен животът ни между смъртта и ново раждане. Защото тук, във физическото тяло, трябва да живеем, бих казал, вътре в нашата кожа. Това не го можем между смъртта и ново раждане в духовния свят.
Ако искахме да живеем в духовния свят само в нас самите, на едно-единствено място в духовния свят, тогава трябваше да умираме постоянно, тоест нямаше да можем да живеем.
Ние трябва да живеем с цялата Вселена. Трябва да имаме цялата Вселена като огромен жив организъм и да живеем с него. Това би могло да се случи по два начина. Ние бихме могли да се включим в цялата Вселена. Но ако се включим така, съзнанието, което имаме и което съм описал, това себесъзнание също ще се включи в небулозата.
към текста >>
Ние трябва много повече да сме подвижни в големия, жив
мир
ов организъм.
Ние трябва да живеем с цялата Вселена. Трябва да имаме цялата Вселена като огромен жив организъм и да живеем с него. Това би могло да се случи по два начина. Ние бихме могли да се включим в цялата Вселена. Но ако се включим така, съзнанието, което имаме и което съм описал, това себесъзнание също ще се включи в небулозата.
Ние трябва много повече да сме подвижни в големия, жив миров организъм.
Тук във физическото тяло една част от нас, да кажем, ръката, се намира на определено място. В духовния свят трябва винаги да сме подвижни. Трябва винаги да се местим от едно място на друго. Това прави духът-живот. Затова оставяме дадено място, за да се придвижим до друго.
към текста >>
Тук във физическото тяло една част от нас, да кажем, ръката, се на
мир
а на определено място.
Трябва да имаме цялата Вселена като огромен жив организъм и да живеем с него. Това би могло да се случи по два начина. Ние бихме могли да се включим в цялата Вселена. Но ако се включим така, съзнанието, което имаме и което съм описал, това себесъзнание също ще се включи в небулозата. Ние трябва много повече да сме подвижни в големия, жив миров организъм.
Тук във физическото тяло една част от нас, да кажем, ръката, се намира на определено място.
В духовния свят трябва винаги да сме подвижни. Трябва винаги да се местим от едно място на друго. Това прави духът-живот. Затова оставяме дадено място, за да се придвижим до друго. Това е ритмичен процес, така че винаги да се връщаме на същото място.
към текста >>
Но в духовното е правилно, че биваме развеждани в целия
мир
ов организъм.
Но ние трябва да бъдем развеждани в духовния свят. За нас възниква подвижен, духовно-подвижен живот. Тук, като физически хора, с известни изключения, ние сме приковани на едно-единствено място. Духовното се внася във физическото и така можем да се движим на физическия план. Това всъщност представлява ариманическо действие, когато духовното се внася във физическото от Ариман.
Но в духовното е правилно, че биваме развеждани в целия миров организъм.
И по този начин ние привикваме с това, тъй както тук, на земята, привикваме с определено място, бих казал, с цялата околна среда на земния живот. И докато сме водени в този миров организъм от едно духовно място към друго – по-точно описание ще намерите в моя Виенски цикъл, – в същото време в нас се посажда това, от което се нуждаем, а именно от силите за подготовката на нашия нов земен живот, за слизането ни отново в земния живот. Защото животът между смърт и ново раждане през първата половина протича така, че се намираме извън земния живот, а през втората сме в процес на подготовка за новия земен живот. Вижте, днес подходът на материализма към всичко е напълно противоположен. Човек се въвежда в най-големи заблуди, и то в такива, в които не само вярва, но ги приема като разбиращи се от само себе си.
към текста >>
И докато сме водени в този
мир
ов организъм от едно духовно място към друго – по-точно описание ще намерите в моя Виенски цикъл, – в същото време в нас се посажда това, от което се нуждаем, а именно от силите за подготовката на нашия нов земен живот, за слизането ни отново в земния живот.
Тук, като физически хора, с известни изключения, ние сме приковани на едно-единствено място. Духовното се внася във физическото и така можем да се движим на физическия план. Това всъщност представлява ариманическо действие, когато духовното се внася във физическото от Ариман. Но в духовното е правилно, че биваме развеждани в целия миров организъм. И по този начин ние привикваме с това, тъй както тук, на земята, привикваме с определено място, бих казал, с цялата околна среда на земния живот.
И докато сме водени в този миров организъм от едно духовно място към друго – по-точно описание ще намерите в моя Виенски цикъл, – в същото време в нас се посажда това, от което се нуждаем, а именно от силите за подготовката на нашия нов земен живот, за слизането ни отново в земния живот.
Защото животът между смърт и ново раждане през първата половина протича така, че се намираме извън земния живот, а през втората сме в процес на подготовка за новия земен живот. Вижте, днес подходът на материализма към всичко е напълно противоположен. Човек се въвежда в най-големи заблуди, и то в такива, в които не само вярва, но ги приема като разбиращи се от само себе си. Когато се появи някоя личност, която е гениална, например като Гьоте, хората приемат този факт напълно материалистично. За Гьоте е написана и издадена една много дебела книга10, в която всички негови предци, които могат да се проследят, се разглеждат телесно и духовно в материалистически смисъл – но материалистът взима под внимание само тялото – и после се посочва как Гьоте наследява едно нещо от някой свой предшественик, а друго нещо – от друг.
към текста >>
Защото животът между смърт и ново раждане през първата половина протича така, че се на
мир
аме извън земния живот, а през втората сме в процес на подготовка за новия земен живот.
Духовното се внася във физическото и така можем да се движим на физическия план. Това всъщност представлява ариманическо действие, когато духовното се внася във физическото от Ариман. Но в духовното е правилно, че биваме развеждани в целия миров организъм. И по този начин ние привикваме с това, тъй както тук, на земята, привикваме с определено място, бих казал, с цялата околна среда на земния живот. И докато сме водени в този миров организъм от едно духовно място към друго – по-точно описание ще намерите в моя Виенски цикъл, – в същото време в нас се посажда това, от което се нуждаем, а именно от силите за подготовката на нашия нов земен живот, за слизането ни отново в земния живот.
Защото животът между смърт и ново раждане през първата половина протича така, че се намираме извън земния живот, а през втората сме в процес на подготовка за новия земен живот.
Вижте, днес подходът на материализма към всичко е напълно противоположен. Човек се въвежда в най-големи заблуди, и то в такива, в които не само вярва, но ги приема като разбиращи се от само себе си. Когато се появи някоя личност, която е гениална, например като Гьоте, хората приемат този факт напълно материалистично. За Гьоте е написана и издадена една много дебела книга10, в която всички негови предци, които могат да се проследят, се разглеждат телесно и духовно в материалистически смисъл – но материалистът взима под внимание само тялото – и после се посочва как Гьоте наследява едно нещо от някой свой предшественик, а друго нещо – от друг. Гьоте казва за себе си иронично: „От татко имам аз снагата, от майка – ведростта в душата...“ – и т.н.
към текста >>
Той подбира своите предци от духовния свят, от
мир
овата среднощ, която се на
мир
а по средата между смъртта и ново раждане, така че да може да открие онези, чрез които да поеме пътя в земния живот.
Гьоте е имал баща и майка, дядо и баба и т.н. Когато се върнем столетия назад, ще видим, че тази индивидуалност на Гьоте вече е действала от духовния свят така, че винаги да намери онези, които да дадат като резултат стария Каспар Гьоте и госпожа Айа. През столетия от духовния свят действа индивидуалността, тя действа в поколенията. Това е точно обратното на случая, който се приема. Човекът има това, което носи в своята душа, но не наследено физически от своите предци.
Той подбира своите предци от духовния свят, от мировата среднощ, която се намира по средата между смъртта и ново раждане, така че да може да открие онези, чрез които да поеме пътя в земния живот.
Това е мистерията, която се случва там. Това е нещо извънредно значимо, в същността си дълбоко разтърсващо. И така виждаме, че е налице наистина вътрешна взаимовръзка между това, което се случва в духовния свят, и случващото се долу във физическия свят. И в същото време виждаме колко забележително е вплетен нашият духовно-душевен живот между смъртта и ново раждане в това, което се случва тук, което тук просто не се забелязва. В по-новата философия за духовното се говори по много забележителен начин.
към текста >>
Но в историята нещата се случват само по веднъж, Тридесетгодишната
война
например и т.н.
Там, където не присъства дух, методът не работи. Вие, разбира се, знаете какво имам предвид. Но аз привеждам примера с Фриц Маутнер, защото той спада към онези, които отричат напълно смисъла в историята, за която твърдят от позицията на съвременния материализъм, че тя никога не може да бъде наука. Фриц Маутнер казва: „Ако дъждовна капка14 падне на земята, научно могат да се открият законите на дъждовната капка, понеже според тези закони падат много дъждовни капки. Отделните случаи могат да се сравнят и да се открият законите.“ Това е, в което вярват съвременните философи: че разглеждането на много случаи, показващи едно и също, води до отделните закони.
Но в историята нещата се случват само по веднъж, Тридесетгодишната война например и т.н.
И поради тази причина историята за Фриц Маутнер е низ от случки. До такива разбирания трябва да достигнат хората от съвремието, ако наистина отхвърлят духа; защото историята би била низ от случайности, ако в нея не действа като реалност това, което описахме сега, което действа от духовния свят и върху което работят хората между смъртта и ново раждане. Ние действаме в това, което тук, на земята, се случва между смъртта и ново раждане. Действаме според онези импулси, които се спускат към нас от духовния свят. Наистина може да се каже: не може да се вярва, че от научна страна може да се направи сериозно възражение срещу духовната наука.
към текста >>
Когато вземем в ръка някоя книга, в която даден материалистически настроен човек се изразява полупсихологически, полуфизиологически, на
мир
аме следното.
Ние действаме в това, което тук, на земята, се случва между смъртта и ново раждане. Действаме според онези импулси, които се спускат към нас от духовния свят. Наистина може да се каже: не може да се вярва, че от научна страна може да се направи сериозно възражение срещу духовната наука. Защото ако се сравни това, което може да постигне съвременната наука, с духовната наука, днешната наука се явява най-добрата опора на духовната наука. Трябва само нещата да се разглеждат по правилен начин.
Когато вземем в ръка някоя книга, в която даден материалистически настроен човек се изразява полупсихологически, полуфизиологически, намираме следното.
Тези хора искат да покажат мисловния апарат – живота на нервите, живота на мозъка. Те изследват мисловния апарат и после наистина показват, че щом в нас се появи някаква представа, е налице мозъчен процес. Така че казват: „Вижте, ние можем да докажем, че без мозъчен процес не може да има мисъл или представа. Какво ще правите с една самостоятелна душа? Съществува само мисловен апарат“.
към текста >>
След като знаем, че мислите се излъчват от нас с нашето етерно тяло, ни се изяснява, че излъчващото се, което излиза от нас заедно с нашето етерно тяло, също така тук, на земята, работи върху външното в нас, фор
мир
а мисловния апарат и когато той е оформен, идва мисленето с помощта на оформения от мисълта мисловен апарат.
Но те трябва да отхвърлят чувствата и волята. Чувствата и волята не могат да бъдат обяснени чрез телесни процеси. Затова те направо се изключват. И щом отворите учебниците, можете да откриете, че изхождайки от своите предразсъдъци, хората са възприели и една воля и едно чувство, но те всъщност не представляват нищо, не са изобщо налице. Така че естествоизпитателят просто се спира пред чувствата и волята.
След като знаем, че мислите се излъчват от нас с нашето етерно тяло, ни се изяснява, че излъчващото се, което излиза от нас заедно с нашето етерно тяло, също така тук, на земята, работи върху външното в нас, формира мисловния апарат и когато той е оформен, идва мисленето с помощта на оформения от мисълта мисловен апарат.
Чувствата и волята остават в астралното тяло и Аза. Ние ги носим в духовния свят. Науката не води до материализъм, напротив, истинската съвременна наука оправдава навсякъде нашата духовна наука. Днешният материализъм е зависим от това, че хората нямат потребност за духовен живот, че те не искат да знаят за духовния живот. Също и разбирането не трябва да липсва.
към текста >>
В смисъла, в който днес направихме това, трябва да говорим за етерното тяло, че то е още налице, за това етерно тяло, което след смъртта дори се уголемява и се вплита във всеобщия
мир
ов етер.
Всичко това е глупост: онези, които са родени с твърде малък тилен лоб, стават престъпници, стават такива по необходимост.“ Ако материализмът беше верен, щеше да е вярно и това: ние бесим хората не поради факта, че са убили някого, а защото имат твърде малък тилен лоб! Би трябвало само да го признаем: не можем да живеем в света, ако не го признаем. В този смисъл материалисти не можем да бъдем, ако не приемем: хората ги бесят, защото имат твърде малък тилен лоб. Нещо различно би представлявало само забулване на истината. Но това ли е истината?
В смисъла, в който днес направихме това, трябва да говорим за етерното тяло, че то е още налице, за това етерно тяло, което след смъртта дори се уголемява и се вплита във всеобщия миров етер.
Ако имаме млад човек с твърде малък тилен лоб, ние не можем да помогнем за неговото уголемяване. Това не може да го постигне никаква физическа наука. Но можем да предложим подходящото възпитание, като си кажем: налице е етерно тяло и част от етерното тяло, която съответства на тилния лоб, и чрез подходящо възпитание ние изграждаме етерното тяло на тилния лоб, а то е също толкова активно в живота, може би дори в известен смисъл по-активно, отколкото тилният лоб, защото трябва да преодолее една определена сила. И тогава от нашето познание за нас бликва утехата, че при човека, чийто тилен лоб е твърде малък, можем да изградим етерния тилен лоб, като извикваме в него едно или друго чувство, когато забележим, че е налице едно или друго предразположение за причиняване на зло. Тогава ще можем да помогнем.
към текста >>
Педагогиката, която днес се на
мир
а в пълен упадък, понеже се вярва само в това, което човекът има физически, трябва особено много да се оплоди от духовната наука.
Само че тя ще трябва да прави повече от това, което се прави днес. Днес твърде много се вярва, че е направено достатъчно с духовната наука, ако известно време се слушат лекции и се приема, че тя е въздействала възвисяващо на душите. Това не е достатъчно! Духовната наука трябва да навлезе активно във всички практически дейности в живота. Във всички житейски сфери тя трябва да покаже духовно-научни плодове.
Педагогиката, която днес се намира в пълен упадък, понеже се вярва само в това, което човекът има физически, трябва особено много да се оплоди от духовната наука.
Днес все още има много хора, които твърдят: „Вие можете хубаво да ни говорите за духовна наука, ала защо трябва да вярваме на това, което ни разказвате? Ние не можем да го видим. Най-много да може да го види онзи, който по определен начин е намерил пътя към духовните светове, както това е представено в „Как се постигат познания за висшите светове“16. Защото човек казва: аз искам преди всичко да видя нещо практично. Като при това мисли, че по този начин духовното трябва да се внесе във физическия свят, да се наблюдава външно духа така, както се виждат физическите предмети.
към текста >>
Когато днес даден художник представя грехопадението в рая, тази грандиозна картина, която се на
мир
а в Библията за луциферическото изкушение на човека, той го прави реалистично: Адам, Ева и змията, обикновено със змийска глава.
Хората е трябвало да се освободят – за да виждат ясно на физическия план и да си извоюват свободата – единствено от старото атавистично ясновидство, от чиито последни остатъци са се освободили преди не много време. Завчера разказах на нашите скъпи приятели17 в Хамбург за един особен пример за това ясновидство. Ако човек би имал възможност да се разходи наоколо, може би ще намери също такъв пример. Но аз искам да Ви разкажа за примера от Хамбург. Може би ще можете да намерите за себе си подобен пример и тук, в Касел.
Когато днес даден художник представя грехопадението в рая, тази грандиозна картина, която се намира в Библията за луциферическото изкушение на човека, той го прави реалистично: Адам, Ева и змията, обикновено със змийска глава.
Ние знаем от нашата духовна наука, че тази змия е Луцифер. Физическата змия на земята може да бъде най-много един вид символ за Луцифер, но тази физическа змия не е Луцифер. Също и огромната змия, която се вие около едно дърво и горе завършва с обикновена змийска глава, не е Луцифер. Луцифер е същество, което по време на Лунната епоха е изостанало, същество, което, разбира се, не може да се види сетивно. На Луната също не се виждало по физически начин.
към текста >>
Той се на
мир
а в главата и изпълва нервната система чак до гръбначния мозък – една човешка глава, продължаваща със змийско тяло, но това трябва да се мисли само етерно.
Земната змия се вижда чрез сетивните органи. Луцифер, разбира се, не може да се види сетивно, той трябва да се наблюдава вътрешно. Когато се наблюдава вътрешно, е налице едно вътрешно възприемане. И се усеща: аха, това е този, който в горните си части има нещо подобно на човешка глава. Той е подбудител на виждането: „Вашите очи ще се отворят18, Вие ще станете зрящи“.
Той се намира в главата и изпълва нервната система чак до гръбначния мозък – една човешка глава, продължаваща със змийско тяло, но това трябва да се мисли само етерно.
Той трябва да се възприема отвътре. Когато се рисува Луцифер, ако се рисува според Библията, би трябвало да се рисува етерното за гръбначния мозък, а горе нещо, което също е етерно, а не физическо, а именно човешка глава. Това, изразено в картината, би могло да бъде учението за нещата, които имаме днес. В Хамбург могат да се видят библейски картини от Майстер Бертрам19, а също, както го описах сега, и грехопадението: не обикновена змия, а змия със змийско тяло, но с човешка глава. През 14.-15.
към текста >>
Ние разглеждаме с право това като един висш идеал на човечеството, но не трябва да си затваряме очите пред факта, че животът на съвременна Европа фор
мир
а един чудовищен контраст в сравнение с този идеал.
И това става вече необходимост за съвременното човечество. Когато се разглеждат днешните събития, би могло да се почувства колко необходимо е това вживяване в духовния свят за съвременното човечество. Днешното време на изпитания ще може да се преживее по правилния начин само тогава, когато известна част от хората успеят да усетят вярно и всеотдайно това, което живее в духовната наука, и как тази духовна наука трябва да подготви човешкото бъдеще. Тези знаци на времето са сериозни и сериозност се открива, когато размишляваме за много от нещата, които ни заобикалят. Помислете, ние говорим за това, което трябва да очертае нашия път с един сериозен принцип: търсене на общото във всички човешки души20 от всички народности и раси.
Ние разглеждаме с право това като един висш идеал на човечеството, но не трябва да си затваряме очите пред факта, че животът на съвременна Европа формира един чудовищен контраст в сравнение с този идеал.
Можем ли да кажем, че това, което европейското човечество изразява, се намира неимоверно далеч от този идеал? Колко далеч се намира то от него! И можем ли – можем ли, казвам – да разглеждаме този идеал като нещо, което днес да приложим така непосредствено? Като германци не сме ли длъжни, при тези европейски обстоятелства, да мислим за реализирането на един такъв идеал тъкмо сега? Като германци бихме изпълнили много лошо възложената ни специфична мисия, ако днес просто се включим към всеобщи неясни идеали.
към текста >>
Можем ли да кажем, че това, което европейското човечество изразява, се на
мир
а неимоверно далеч от този идеал?
Когато се разглеждат днешните събития, би могло да се почувства колко необходимо е това вживяване в духовния свят за съвременното човечество. Днешното време на изпитания ще може да се преживее по правилния начин само тогава, когато известна част от хората успеят да усетят вярно и всеотдайно това, което живее в духовната наука, и как тази духовна наука трябва да подготви човешкото бъдеще. Тези знаци на времето са сериозни и сериозност се открива, когато размишляваме за много от нещата, които ни заобикалят. Помислете, ние говорим за това, което трябва да очертае нашия път с един сериозен принцип: търсене на общото във всички човешки души20 от всички народности и раси. Ние разглеждаме с право това като един висш идеал на човечеството, но не трябва да си затваряме очите пред факта, че животът на съвременна Европа формира един чудовищен контраст в сравнение с този идеал.
Можем ли да кажем, че това, което европейското човечество изразява, се намира неимоверно далеч от този идеал?
Колко далеч се намира то от него! И можем ли – можем ли, казвам – да разглеждаме този идеал като нещо, което днес да приложим така непосредствено? Като германци не сме ли длъжни, при тези европейски обстоятелства, да мислим за реализирането на един такъв идеал тъкмо сега? Като германци бихме изпълнили много лошо възложената ни специфична мисия, ако днес просто се включим към всеобщи неясни идеали. Времето ни задължава да разгърнем специфичното на нашата средноевропейска същност.
към текста >>
Колко далеч се на
мир
а то от него!
Днешното време на изпитания ще може да се преживее по правилния начин само тогава, когато известна част от хората успеят да усетят вярно и всеотдайно това, което живее в духовната наука, и как тази духовна наука трябва да подготви човешкото бъдеще. Тези знаци на времето са сериозни и сериозност се открива, когато размишляваме за много от нещата, които ни заобикалят. Помислете, ние говорим за това, което трябва да очертае нашия път с един сериозен принцип: търсене на общото във всички човешки души20 от всички народности и раси. Ние разглеждаме с право това като един висш идеал на човечеството, но не трябва да си затваряме очите пред факта, че животът на съвременна Европа формира един чудовищен контраст в сравнение с този идеал. Можем ли да кажем, че това, което европейското човечество изразява, се намира неимоверно далеч от този идеал?
Колко далеч се намира то от него!
И можем ли – можем ли, казвам – да разглеждаме този идеал като нещо, което днес да приложим така непосредствено? Като германци не сме ли длъжни, при тези европейски обстоятелства, да мислим за реализирането на един такъв идеал тъкмо сега? Като германци бихме изпълнили много лошо възложената ни специфична мисия, ако днес просто се включим към всеобщи неясни идеали. Времето ни задължава да разгърнем специфичното на нашата средноевропейска същност. И вече свързани с него, ние трябва да разглеждаме кармата, която, бих казал, ни е отредена.
към текста >>
Много по-рано тази
война
показа това, което тя показва днес на немците.
Като германци бихме изпълнили много лошо възложената ни специфична мисия, ако днес просто се включим към всеобщи неясни идеали. Времето ни задължава да разгърнем специфичното на нашата средноевропейска същност. И вече свързани с него, ние трябва да разглеждаме кармата, която, бих казал, ни е отредена. Помислете само, когато разглеждате днешните световни събития, че в смисъла на тези велики световни събития ние не сме поставени толкова зле. Кармата доведе до това, че нашето движение беше първоначално част от общото Теософско движение.
Много по-рано тази война показа това, което тя показва днес на немците.
Тя напълно раздели нашето немско движение, откъсна го от теософското и посочи колко е необходимо тъкмо от немската субстанция да израсте онова духовно течение, което може да ни понесе и което трябва също така да понесе останалия свят. Можем да кажем, че като Антропософско движение вече години наред усещахме върху нашето специално поле на дейност особено много тъкмо английската омраза. Сега тя само се разраства, защото там не може да се мълчи. Каквото се пише за нас в последно време от страна на така наречените английски теософи21, надхвърля всичко човешко. И така, вече трябва да кажем, че когато разглеждаме хода на нашето движение, виждаме кармата да протича през нашето движение така, че тя е в пълно съгласие с това, което също така ни показва днес великото движение в света.
към текста >>
Да се учим да разбираме колко вярно трябва да се придържат душите ни към нашето движение, така че да има хора, които да могат да прогледнат по правилен начин в сферите, където също и етерни тела и индивидуалности, принесли жертвите за нашето време върху великото историческо поле, ще продължат да работят и ще работят заедно с тези, които по-късно, в
мир
ни времена, ще населяват земята.
Това, че кармата ни доведе достатъчно рано към независимо утвърждаване на немския духовен живот, можем да окачествим като наша благоприятна карма, и фактът, че антропософията откри своя център в немския духовен живот, можем да разглеждаме като един вид сияеща зорница за нашите кармични потоци. И след като – бих казал – предзнаменованията, които са налице вън в света, при нас се показаха много по-рано, от външните отделни факти ние можем вече да изведем вярата, че в нашето движение е налице нещо от силата за всеобщото голямо движение на човечеството. Скъпи мои приятели, учете се да се доверявате на духовната сила в нашето движение, че тя принадлежи към най-доброто, с което душата ни може изобщо да се свърже. Да се учим да изживяваме цялата тежест и цялото значение на мисълта, на усещането и на волевия импулс, цялата тежест и цялото значение на това, което се казва: трябва да има отделни души, които по отношение на големите изисквания на нашето време разбират как духовните импулси следва да действат заедно с това, което трябва да се случи в бъдеще тук, на земята. Да се учим да разбираме, не просто в абстрактен, а също и в конкретен смисъл, какво значение имат безбройните жертви, които днес заливат земята.
Да се учим да разбираме колко вярно трябва да се придържат душите ни към нашето движение, така че да има хора, които да могат да прогледнат по правилен начин в сферите, където също и етерни тела и индивидуалности, принесли жертвите за нашето време върху великото историческо поле, ще продължат да работят и ще работят заедно с тези, които по-късно, в мирни времена, ще населяват земята.
Да се учим да разбираме какво значи да се открие верният смисъл за това, че духовното прониква и това, което се случва днес на физическия план, че привържениците на духовната наука са призвани да намерят нейния смисъл в това, което възниква от смелостта и жертвите на нашето време. Да се учим да разбираме във верния смисъл словата, с които ще приключим нашите разглеждания: От смелостта на бойците, от кръвта на битките, от мъката на изоставените,
към текста >>
67.
Житейските лъжи на съвременното културно човечество
GA_168 Връзката между живите и мъртвите
Ние се на
мир
аме в центъра на житейската борба, която се води извън нашите кръгове със средства, които са напълно различни от нашите.
Много от Вас, разбира се, е трябвало да си задават подобни въпроси. Такива въпроси често са въпроси на усещанията и чувствата. В днешното разглеждане бих искал да изходя от такива трудности във вътрешния душевен живот. Вярната взаимовръзка на тези различни усещания, които могат да бъдат различни при всекиго, действителните взаимовръзки понякога не се схващат правилно. Трябва да се има предвид, че днес ние като хора, чувстващи се привлечени от антропософските истини, сме все още твърде малка група.
Ние се намираме в центъра на житейската борба, която се води извън нашите кръгове със средства, които са напълно различни от нашите.
И този, който само малко помисли какво иска да бъде антропософията за живота, ще може да забележи колко коренно различни стават целите на мисленето, чувстването и волята под въздействието на антропософските идеи от идеите, които си поставя по-голямата част от човечеството днес. И тъй като мисли и чувства са реални факти, трябва да осъзнаем, че нашата малка група, това значи всеки един от нас, като относително малка сила в повечето случаи се изправя, може да се каже, пред напълно противопоставящите се мисли и чувства от тези на останалото човечество. И когато житейските трудности, които възникват пред нас, приемат различни форми и не показват, че имат нещо общо с това, което описвам сега, въпреки че всички те имат нещо общо с него. И ние трябва да се опитваме да разберем как да се справим с такива трудности, с трудностите, които възникват поради факта, че човек е отдаден вярно на антропософското съдържание, поради което обаче той влиза в конфликти с останалия свят. Както казах, нещата се забулват и не винаги показват своя истински облик.
към текста >>
Един значим човек, занимаващ се честно със социалните импулси в развитието на човечеството, беше убит в Париж в деня преди избухването на тази гибелна Световна
война
: Жорес58.
И така, ние виждаме, че тъкмо при хората, имащи отношение към житейските въпроси, се появява един определен страх, когато се говори за това, че най-важните импулси, от които се нуждаят нашето време и бъдещето, трябва да дойдат от истинското духовно познание, от възгледа, че реални духовни сили и духовни същества са налични в човешкото обкръжение така, както са налични сетивни факти и сетивни същества. Истински страх изпълва хората, които се занимават с проблема за развитието на човечеството. Нека Ви дам един пример. От такива примери, които се отнасят до всеобщи житейски явления, може да се научи много. Ако отправим поглед към едно голямо движение, тогава ясно виждаме в него на какво всъщност се натъкваме всекидневно.
Един значим човек, занимаващ се честно със социалните импулси в развитието на човечеството, беше убит в Париж в деня преди избухването на тази гибелна Световна война: Жорес58.
Жорес, в центъра на социалния стремеж, беше една от най-честните личности на нашето време, той беше и един от онези, които с цялото човешко познание се стремяха да придобият разбиране за житейските условия и причините, поради които човечеството все повече затъва в мизерия и нищета в духовната и материалната сфера. И с всички сили той се стремеше към това, да открие идеи, мисли, които да даде на хората, така че големите житейски въпроси на настоящето да намерят своето разрешение. Тъкмо от такива личности като Жорес може да се научи много, защото най-добре се учи, когато се разглеждат големите недостатъци – които тъкмо в настоящето трябва да се наблюдават от духовно-научна гледна точка, за които трябва да се изграждат ясни мисли – не при незначителните, а тъкмо при големите личности, в чиито чисти убеждения и честен стремеж към познание човек може да бъде убеден. Много повече се придобива, когато се разглеждат недостатъците на хора, които са ценени високо и от които се възхищаваме, защото човек може да е убеден в техните искрени възгледи, отколкото ако те се наблюдават у хора, от които се възхищаваме по-малко. За такива хора, които са отдали мисленето, чувствата и волята си в служба на човечеството, в служба, която трябва да въздигне човечеството до по-високо социално ниво, за такива хора е извънредно трудно – и той не е изключение, а ние виждаме най-добрите хора на нашето време, изпаднали в това положение, – за такива хора е наистина трудно да говорят за неща като нашата духовна наука.
към текста >>
Виждате, че макар и да разглежда добронамерено нещата, той казва: „Ние трябва да регистрираме теософията като коригиращо явление в процеса на фор
мир
ане на настоящето.“ Той се чувства принуден да се държи настрана от всичко, без което нашето движение е немислимо, от всичко, което ние даваме още в началото: свръхсетивните факти.
Той не може да каже нищо, защото не го разбира. Но е настроен добронамерено спрямо нашето движение. И когато човек се остави на въздействието на цялата лекция, изнесена от него, „Мисловният свят на интелигенцията“, ще забележи: човекът мисли, че нашето време има нужда от духовно възпитание, и открива в нашето движение опит човечеството да се насърчи към това духовно движение. Тогава обаче той казва, и това е характерното: „В своите насочени към свръхсетивното спекулации то представлява реакция, насочена срещу материализма. Така то лесно губи основата на действителността и се издига в хипотези – той вярва, че реалните духовни познания са хипотези, а не познания, – в ясновидски фантазии, в царство на блянове, така че изгубва своето значение за реалността на индивидуалния и социален живот.“
Виждате, че макар и да разглежда добронамерено нещата, той казва: „Ние трябва да регистрираме теософията като коригиращо явление в процеса на формиране на настоящето.“ Той се чувства принуден да се държи настрана от всичко, без което нашето движение е немислимо, от всичко, което ние даваме още в началото: свръхсетивните факти.
Защото ако човекът не придобие връзката със свръхсетивните факти, човечеството няма да излезе от задънената улица, в която се намира днес. Но добронамерени хора вярват, че докато нашето движение търси твърда почва под краката си, без която всички социални идеи увисват във въздуха, това движение води в царството на блянове, че във връзка със социалния живот то „изгубва своето значение“. Както казах, това не е зложелателство от недоверие, а е недоверие, възникнало от несъзнателна нерешителност, от несъзнателен страх от приемането на духовните факти. Това е липса на разбиране или много повече липса на разбиране за това, което тъкмо духовната наука може да предостави като основа и на социалния стремеж. По този начин днес, разбира се, се отнасят към живота и хора от типа на Жорес, които чрез мислите, които са възприели от своето образование, от цялата своя съвременност, нямат възможност да приемат, че всичко, което се случва във физическия свят, е във взаимовръзка с духовните светове, и че в сферата, в която е призован да действа в живота, например във връзка със социалния живот, човекът може да действа правилно само когато за него това става възможно поради факта, че познава духовните закони, според които духовният свят може да се проявява във физическия.
към текста >>
Защото ако човекът не придобие връзката със свръхсетивните факти, човечеството няма да излезе от задънената улица, в която се на
мир
а днес.
Но е настроен добронамерено спрямо нашето движение. И когато човек се остави на въздействието на цялата лекция, изнесена от него, „Мисловният свят на интелигенцията“, ще забележи: човекът мисли, че нашето време има нужда от духовно възпитание, и открива в нашето движение опит човечеството да се насърчи към това духовно движение. Тогава обаче той казва, и това е характерното: „В своите насочени към свръхсетивното спекулации то представлява реакция, насочена срещу материализма. Така то лесно губи основата на действителността и се издига в хипотези – той вярва, че реалните духовни познания са хипотези, а не познания, – в ясновидски фантазии, в царство на блянове, така че изгубва своето значение за реалността на индивидуалния и социален живот.“ Виждате, че макар и да разглежда добронамерено нещата, той казва: „Ние трябва да регистрираме теософията като коригиращо явление в процеса на формиране на настоящето.“ Той се чувства принуден да се държи настрана от всичко, без което нашето движение е немислимо, от всичко, което ние даваме още в началото: свръхсетивните факти.
Защото ако човекът не придобие връзката със свръхсетивните факти, човечеството няма да излезе от задънената улица, в която се намира днес.
Но добронамерени хора вярват, че докато нашето движение търси твърда почва под краката си, без която всички социални идеи увисват във въздуха, това движение води в царството на блянове, че във връзка със социалния живот то „изгубва своето значение“. Както казах, това не е зложелателство от недоверие, а е недоверие, възникнало от несъзнателна нерешителност, от несъзнателен страх от приемането на духовните факти. Това е липса на разбиране или много повече липса на разбиране за това, което тъкмо духовната наука може да предостави като основа и на социалния стремеж. По този начин днес, разбира се, се отнасят към живота и хора от типа на Жорес, които чрез мислите, които са възприели от своето образование, от цялата своя съвременност, нямат възможност да приемат, че всичко, което се случва във физическия свят, е във взаимовръзка с духовните светове, и че в сферата, в която е призован да действа в живота, например във връзка със социалния живот, човекът може да действа правилно само когато за него това става възможно поради факта, че познава духовните закони, според които духовният свят може да се проявява във физическия. И че такива хора са изправени пред тази невъзможност, че това представлява широко разпространено явление тъкмо при най-добрите хора в настоящето, този факт обуславя появата на определени, макар и несъзнателни, но поради това не и по-малко значителни житейски лъжи в нашата епоха.
към текста >>
Общността играе огромна роля, Свети Луи одобрява занаятчийството и правото на гилдиите, парижките революционери под ръководството на Карл V и Карл VI64 виждат търговията и занаятчийството като нова сила, най-прозорливите сред тях, които искат да рефор
мир
ат кралството, мечтаят за съюз между градското и селското съсловие срещу беззаконието и потисничеството.
В тази глава Жорес иска да покаже, че за новия социален напредък главното не е поземлената собственост, а индустрията и т.н., но за тези неща няма да говорим. Важното е, че тук той е принуден да обърне внимание на личността на Жана д‘Арк, девата от Орлеан62. Сега помислете, че един човек, който живее изцяло в идеите на настоящето, обръща внимание на една личност, за която всеки, който познава новата история, знае – с това трябва да се съгласи всеки, който разглежда обективно фактите, – че ако тя не се бе намесила, картата на Европа днес просто щеше да е съвсем друга. Жорес, разбира се, също вижда това. Той казва: „Жана д‘Арк изпълнява своята мисия63 и се жертва за доброто на отечеството в една Франция, в която отделната жизнена сила отстъпва на заден план.
Общността играе огромна роля, Свети Луи одобрява занаятчийството и правото на гилдиите, парижките революционери под ръководството на Карл V и Карл VI64 виждат търговията и занаятчийството като нова сила, най-прозорливите сред тях, които искат да реформират кралството, мечтаят за съюз между градското и селското съсловие срещу беззаконието и потисничеството.
В тази модерна Франция, в тази многообразна, всестранно развита, изтънчена страна, която се вълнува живо от нежните литературни копнежи на Шарл Орлеански65, в това общество се появява Жана д‘Арк. Тя е обикновено селско момиче, което вижда болките и нуждите на селяните около нея; за нея обаче всички тези страдания означават само пример за огромната и величествена болка, която разграбеното кралство и нападнатата нация изтърпяват. В нейната душа и в нейните мисли определено място не играе роля. Тя гледа над полята на Лотарингия. Нейното селско сърце е по-голямо от цялото селячество.
към текста >>
Целта ѝ изглежда толкова възвишена и богоугодна, че за да я постигне, по-късно тя на
мир
а смелостта да се противопостави на Църквата и да се позове на едно откровение, което стои високо над всички останали откровения.“
Животът на полето не означава по необходимост повдигане на въпроса за обработваемата земя. В шума и суматохата на градовете мечтата на Жана със сигурност е по-малко свободна, по-малко смела и голяма. Самотата опазва смелостта на нейната мисъл и тя изживява огромната отечествена общност много по-силно, когато нейната фантазия, без да бъде обезпокоявана, може да изпълни тихия хоризонт с болка и надежда. Не духът на селския бунт я изпълва. Тя иска да освободи цяла Франция, за да се посвети по-късно на Бога, на християнството и справедливостта.
Целта ѝ изглежда толкова възвишена и богоугодна, че за да я постигне, по-късно тя намира смелостта да се противопостави на Църквата и да се позове на едно откровение, което стои високо над всички останали откровения.“
Виждаме един човек, който е предубеден, защото е възприел материалистическия начин на мислене на настоящето, който мисли само въз основа, така да се каже, на материалистически принципи, който обаче, тъй като желае да бъде в същото време исторически честен, е принуден да насочи вниманието към забележителното явление, каквото представлява Орлеанската дева, и във висша степен да я приеме на сериозно, както разбираме от неговите думи. Следователно пред Жорес стои цялото историческо значение на Жана д‘Арк. Но сега питаме: какво друго за човек, който има такова социално разбиране като Жорес, в действителност може да бъде Жана д‘Арк, освен личност, която благодарение на определен религиозен екстаз, към какъвто хората, ако искат да останат разумни, не желаят да се стремят, достига до импулсите, до които тя е достигнала? Напълно естествено е, че такива хора няма да познаят това, което може да ни се изясни от духовната наука: че в определено време, в което още не може да се достигне до модерно развитото духовно познание, каквото го имаме днес, от духовните светове се спускат потоци духовен живот чрез такива малко или повече подсъзнателно действащи личности като девата от Орлеан, която е била медиум, но не за хора, често злоупотребяващи с медиуми в по-новото време, а за божествено-духовни светове, които желаят да действат във физическия земен свят. Че това, което е произлязло от Орлеанската дева, е много по-стойностно от произлязлото от човешките възгледи на други хора – тъкмо това трябва да се прозре.
към текста >>
Да вземем една област от живота, която се цени високо от човечеството поради простата причина, че се на
мир
а в пряка връзка с външното щастие.
Нейните въздействия се проявяват навсякъде и днес тя пречи на духовната наука да придобие въздействието, което всъщност би трябвало да има. Но все повече и повече хората трябва да добиват не само теоретично разбиране за духовната наука, но също така ще трябва да намерят вътрешна сила да внасят духовната наука в отделните области на живота. Това би могло да се покаже в различните житейски сфери. И може да се каже, че истинските факти се маскират тук. Защото човек може да възрази за всичко, което се казва за духовната наука.
Да вземем една област от живота, която се цени високо от човечеството поради простата причина, че се намира в пряка връзка с външното щастие.
Вижте, духовната наука би могла да допринесе невероятно много, ако хората разберат, че би трябвало медицинските факултети, медицината поне малко да се повлияят от тази духовна наука. Защото съвременното естественонаучно развитие е допринесло за това, медицината да придобие материалистичен характер. Разбира се, благодарение на този материалистичен характер тя си е извоювала много успехи и е достатъчно само да се посочи извънредно големият напредък, който е осъществен в областта на хирургията, за да се намери основание, когато се твърди, както аз също казвам, че човек трябва да се удивлява на новите постижения на естествената наука. Но има и други, не по-маловажни страни на медицинското познание и медицинското изкуство, които ужасно страдат под въздействието на материалистическия мироглед и които ще могат да имат светло бъдеще само ако внесат духовно-научно познание в своите изследвания. Чрез това духовно-научно познание ще се опознават взаимовръзките в човешкия организъм, за които днешната медицинска наука знае само отделни неща.
към текста >>
Но има и други, не по-маловажни страни на медицинското познание и медицинското изкуство, които ужасно страдат под въздействието на материалистическия
мир
оглед и които ще могат да имат светло бъдеще само ако внесат духовно-научно познание в своите изследвания.
Защото човек може да възрази за всичко, което се казва за духовната наука. Да вземем една област от живота, която се цени високо от човечеството поради простата причина, че се намира в пряка връзка с външното щастие. Вижте, духовната наука би могла да допринесе невероятно много, ако хората разберат, че би трябвало медицинските факултети, медицината поне малко да се повлияят от тази духовна наука. Защото съвременното естественонаучно развитие е допринесло за това, медицината да придобие материалистичен характер. Разбира се, благодарение на този материалистичен характер тя си е извоювала много успехи и е достатъчно само да се посочи извънредно големият напредък, който е осъществен в областта на хирургията, за да се намери основание, когато се твърди, както аз също казвам, че човек трябва да се удивлява на новите постижения на естествената наука.
Но има и други, не по-маловажни страни на медицинското познание и медицинското изкуство, които ужасно страдат под въздействието на материалистическия мироглед и които ще могат да имат светло бъдеще само ако внесат духовно-научно познание в своите изследвания.
Чрез това духовно-научно познание ще се опознават взаимовръзките в човешкия организъм, за които днешната медицинска наука знае само отделни неща. Разбира се, някои по-благоразумни изследователи често инстинктивно усещат нещата. Но по този начин не е възможен достатъчно бърз напредък и може да се каже: „Ако не съществуваше такова фанатично отхвърляне на всичко духовно-научно тъкмо в областта на медицината, ако медицината не се стремеше към това да се монополизира като сила от страна на определени власти и правителства, от духовната наука щеше да се извлече невероятно много полза за човечеството именно в медицинската сфера.“ Вие можете да кажете: „Нищо не пречи на духовния изследовател да работи за този напредък! “ Тъкмо тук нещата са маскирани, защото точно това не е вярно. Материалистическата дейност, която днес е в разцвета си, възпрепятства намесването на духовното изследване.
към текста >>
Но човечеството би се удивило много на това, което може да се получи като резултат, ако в клиниките, в дисекционните зали се влезе с духовно-научни възгледи и ако се внесе духовно-научният
мир
оглед във всички други области на медицинската дейност.
Защото напълно погрешна вяра е, че духовният изследовател, който познава нещата, може във всеки случай да помогне на някой отделен човек. За това ще му попречи външната материалистическа дейност на медицината и все повече ще му пречи, ако тази материалистическа медицинска дейност продължава още дълго време. В сферата на медицината на духовния изследовател не може да се каже: „Тук е Родос, тук танцувай67“, защото краката му не са свободни за танц. Разбира се, има всевъзможни достойни за похвала опити, насочени срещу властващия материализъм в медицината. Но тези опити не са достатъчни, защото преди всичко липсва разбирането, че не просто трябва да се прави нещо срещу материалистическата медицина, а че преди всичко е необходимо да се работи с това – но в духовно-научен смисъл, – което модерната медицина си е извоювала: именно спомагателните средства, от които тъкмо в тази област се нуждаем външно.
Но човечеството би се удивило много на това, което може да се получи като резултат, ако в клиниките, в дисекционните зали се влезе с духовно-научни възгледи и ако се внесе духовно-научният мироглед във всички други области на медицинската дейност.
Но в тази посока трябва има стремежи. Не само пренебрегване на материалистическата медицина, но трябва да има и стремежи да се внася духовната наука в материалистическата дейност. Без това не може да се помогне и в отделните случаи. Причините, защо това не може да стане, не биха могли да се разгледат в една тъй кратка лекция. Но това е така.
към текста >>
Но теолозите, които не приемат един такъв духовно-научен стремеж, се на
мир
ат в специално състояние.
Особено за определени теолози нещата не вървят никак добре. Не е правилно просто да се отхвърля това, което по-рано хората, като теолози, са изнасяли за развитието на човечество. В тази теология са втъкани дълбоки, значими основни истини също и за човешката душа. Ако в някои отношения тя се освети от духовната наука, в нея ще се открият някои основни истини. Само защото тя не се открива по начина, съответстващ на изискванията на съвременното човечество, в мислещия човек и в чувстващата душа днес трябва да възникне копнежът за отговор на духовно-научния въпрос.
Но теолозите, които не приемат един такъв духовно-научен стремеж, се намират в специално състояние.
Те имат истини, но тези истини са неприложими в живота, защото останалите науки са отхвърлили обектите на тези истини. Теолозите имат истини за душата, но душата е отхвърлена от естествената наука. И сега теологията вероятно изрича истини, но тя не се грижи за обектите. Тя дори иска да остави обектите на естествената наука, защото в много отношения теолозите са твърде лениви, за да свързват това с естествената наука. Това е, което трябва да виждаме като значимо в духовната наука: че тя се съгласува напълно с естествената наука, че приема нейните постижения и участва в обсъждания, когато тя добавя духовно-научните принципи към естественонаучната дейност.
към текста >>
Вие виждате, душата се предава на естествоизпитателите и теологът запазва само старата теологична словесна обвивка, за която изна
мир
а фрази.
В това отношение няма никаква разлика между човека и някой извор, капка вода или песъчинка.“ Теологични лекции, лекции на теолог, на пастор! Но не само по отношение на телесното говори така този теолог, а продължава: „Душевните функции, достъпни за естественонаучното разглеждане, са подчинени също така на строга закономерност, както телесните процеси; и усещанията, които имаме, както и представите, са също така добре наложени в нас от природата,“ – моля: усещанията и представите! – „както нервните процеси, които водят до усещане за удоволствие или неудоволствие. Те са също така толкова добри механични представи, колкото тези на една парна машина.“
Вие виждате, душата се предава на естествоизпитателите и теологът запазва само старата теологична словесна обвивка, за която изнамира фрази.
Защото последните страници, последните лекции се състоят само от фрази, за да се обгърне това, за което се говори, с теологична словесна обвивка. Той обаче декларира възгледите си, защо днес е нужно с толкова лека ръка да се пожертват обектите. Може да се улови още един забележителен принцип: помислете, той казва, че теолозите трябва да действат така, както действа той самият, дори трябва да се отиде по-нататък, казва той. „Тази природосъобразна определеност70 на човека се отнася не само до неговите телесни, но и до неговите душевни функции. Това е, което ние, теолозите, не искахме да приемем, защото сменихме естественонаучното понятие за душата с теологичното и се страхувахме от неблагоприятните последствия от това за вярата.“ Той обаче стига толкова далеч, че вече не се страхува от неблагоприятни последствия за вярата.
към текста >>
В противен случай мислите, насочени към физическия свят, ще се разпаднат, защото хората, които днес имат думата, не познават и най-простите факти на
мир
овите взаимовръзки.
И сега забележете какво всъщност запазва този теолог! Първо той казва: „Човекът като природа се предава на природата и се запазва човекът като свобода.“ После обаче констатира: „Човекът като природа е такъв, че като съставна част на природата той изгубва самостоятелността си и свободата си, а всичко, което преживява и претърпява, той трябва да претърпява изцяло според природния закон.“ И той няма нищо повече! Следователно не трябва да се учудваме, че после той реди само фрази. Но добрият човечец не забелязва това и представлява само типичен пример за това как най-значими хора не забелязват липсата на логическа връзка на мислите, която е налице днес. Човечеството е достигнало до стадий на развитие, когато това, което трябва да бъде мисленето за физическия живот, трябва да бъде оплодено от такива мисли, които също са насочени към духовния свят.
В противен случай мислите, насочени към физическия свят, ще се разпаднат, защото хората, които днес имат думата, не познават и най-простите факти на мировите взаимовръзки.
Ние знаем, че днес човечеството се намира в преходен период. Не говорим в повърхностния смисъл, в който сега се говори за преходен период, а в един друг смисъл. Ние се намираме в онзи преходен период, в който древните атавистични ясновидски инстинкти са отмрели и в който трябва да се придобие способността съзнателно да се навлезе в духовните светове. За духовния изследовател това представлява очевиден факт. Но древните атавистични ясновидски способности, които са имали хората, са им давали също и дейни мисли, доколкото са имали нужда от тях в своя културен период.
към текста >>
Ние знаем, че днес човечеството се на
мир
а в преходен период.
Първо той казва: „Човекът като природа се предава на природата и се запазва човекът като свобода.“ После обаче констатира: „Човекът като природа е такъв, че като съставна част на природата той изгубва самостоятелността си и свободата си, а всичко, което преживява и претърпява, той трябва да претърпява изцяло според природния закон.“ И той няма нищо повече! Следователно не трябва да се учудваме, че после той реди само фрази. Но добрият човечец не забелязва това и представлява само типичен пример за това как най-значими хора не забелязват липсата на логическа връзка на мислите, която е налице днес. Човечеството е достигнало до стадий на развитие, когато това, което трябва да бъде мисленето за физическия живот, трябва да бъде оплодено от такива мисли, които също са насочени към духовния свят. В противен случай мислите, насочени към физическия свят, ще се разпаднат, защото хората, които днес имат думата, не познават и най-простите факти на мировите взаимовръзки.
Ние знаем, че днес човечеството се намира в преходен период.
Не говорим в повърхностния смисъл, в който сега се говори за преходен период, а в един друг смисъл. Ние се намираме в онзи преходен период, в който древните атавистични ясновидски инстинкти са отмрели и в който трябва да се придобие способността съзнателно да се навлезе в духовните светове. За духовния изследовател това представлява очевиден факт. Но древните атавистични ясновидски способности, които са имали хората, са им давали също и дейни мисли, доколкото са имали нужда от тях в своя културен период. Историята представя твърде малко от величественото, което Халдейският или Египетският културен период са съдържали като значими мисли в човешкия живот.
към текста >>
Ние се на
мир
аме в онзи преходен период, в който древните атавистични ясновидски инстинкти са отмрели и в който трябва да се придобие способността съзнателно да се навлезе в духовните светове.
Но добрият човечец не забелязва това и представлява само типичен пример за това как най-значими хора не забелязват липсата на логическа връзка на мислите, която е налице днес. Човечеството е достигнало до стадий на развитие, когато това, което трябва да бъде мисленето за физическия живот, трябва да бъде оплодено от такива мисли, които също са насочени към духовния свят. В противен случай мислите, насочени към физическия свят, ще се разпаднат, защото хората, които днес имат думата, не познават и най-простите факти на мировите взаимовръзки. Ние знаем, че днес човечеството се намира в преходен период. Не говорим в повърхностния смисъл, в който сега се говори за преходен период, а в един друг смисъл.
Ние се намираме в онзи преходен период, в който древните атавистични ясновидски инстинкти са отмрели и в който трябва да се придобие способността съзнателно да се навлезе в духовните светове.
За духовния изследовател това представлява очевиден факт. Но древните атавистични ясновидски способности, които са имали хората, са им давали също и дейни мисли, доколкото са имали нужда от тях в своя културен период. Историята представя твърде малко от величественото, което Халдейският или Египетският културен период са съдържали като значими мисли в човешкия живот. Значими мисли – нашето време трябва отново да придобие мисли, – способни да се намесят в действителността! Това обаче те могат само когато бъдат оплодени от духовния свят, както старите времена са били оплождани от духовните светове.
към текста >>
И след като сме приели достатъчно много от духовния свят, ще разберем, че сме преминали в противоположната страна на онзи
мир
оглед, който днес властва в хората в много по-голяма степен, отколкото вярваме.
И в тази връзка човек действително трябва да може, без да се главозамайва от всевъзможни други чувства, управляващи днес света и под чието влияние възникват толкова много лъжи, да отправи поглед към най-важното. Защото тези неща имат своето влияние. Ние живеем в една такава сфера – вече казах това в Цюрих, – че този, който предлага такава материя на хората, така че, докато го слушат, в сърцата им, в душевността им се развихрят тези мисловни бесове, може да каже: „Съдържанието на тази книжка76 се състои от 12 речи, които изнесох през последната зима в...“ – сега се споменава градът, който не искам да назова77 – „пред хиляди слушатели.“ Но тези неща – градът е без никакво значение – се приемат от хиляди! Това трябва да се прозре. Вече е необходимо действително да се прозре цялата сериозност и цялото значение на едно такова разглеждане.
И след като сме приели достатъчно много от духовния свят, ще разберем, че сме преминали в противоположната страна на онзи мироглед, който днес властва в хората в много по-голяма степен, отколкото вярваме.
За съжаление днес хората живеят прекалено безсмислено! Това е душевното усилие: че трябва да се погледне толкова разпространената в света – простете, че трябва да го кажа, но трябва да сме наясно с това – тъпота, тъпота, в която човечеството живее по отношение на това, което действа в процеса на развитие на човечеството и го ръководи. Ние трябва да получим необходимите нюанси на усещането за вида истина, която се съдържа в духовната наука, също и чрез разглеждане на противоположното. Това, за което се касае, не е просто налице, понеже се изричат всевъзможни хубави думи, звучащи прекрасно, думи за възвишени идеали, които трябва да се предоставят на човечеството; напротив, преди всичко трябва да се приеме това, което не може да се приеме от най-изтъкнатите наши съвременници: че духовният свят е този, който трябва да се открие. Има добри причини – и защо това е така, не може да се обясни тук, тъй като ще изиска твърде много време, – има добри причини, че през цели столетия човечеството е отказвало да разбере християнството в духовен смисъл.
към текста >>
68.
Съдържание
GA_173 Карма на неистината
По повод избухването на
война
та през 1914 г.
Предговор от немския издател 1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 4 Декември 1916 Главно условие за съставяне на преценката: усет за фактите. Рудолф Шелен, Роза Майредер. Оформяне на политическите отношения в Европа от последната третина на XIХ век насам.
По повод избухването на войната през 1914 г.
брошурата на Якоб Рухти; Георг Брандес. Александер фон Глайхен-Русвурм за човешкото достойнство. 2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 9 Декември 1916 Ентусиазъм на невниманието, ентусиазъм на вниманието. Ролята на окултните братства.
към текста >>
За избухването на
война
та.
"Братството на десетката". Убийството като средство за политическа борба. Съперничещите си родове Обренович и Карагеоргевич. Драга Машин. Английски и Френски империализъм.
За избухването на войната.
5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 16 Декември 1916 Необходимости в световната история. Брукс Адамс за възрастовите степени на народите. Томас Моровата "Утопия". Карл Велики, Данте, Венеция, контрареформацията.
към текста >>
Централна Европа като едностранен народностен резервоар и като всеобщ театър на бойните действия най-вече през Тридесетгодишната
война
.
Познания за законите на народите сред западните братства. Упадъкът на романското и възходът на англофонския свят като експонент на петата подраса. Немският език и законът за звукоизместването. 7. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 18 Декември 1916 Съвременни явления и съдбоносни дни.
Централна Европа като едностранен народностен резервоар и като всеобщ театър на бойните действия най-вече през Тридесетгодишната война.
Идеята за държавност в Германия. Великогерманци и малогерманци, основаване на империята през 1871 г. Сър Едуард Грей, Жорес, Делкасе, Клемансо. Европейски съюзнически системи. За избухването на войната.
към текста >>
За избухването на
война
та.
Централна Европа като едностранен народностен резервоар и като всеобщ театър на бойните действия най-вече през Тридесетгодишната война. Идеята за държавност в Германия. Великогерманци и малогерманци, основаване на империята през 1871 г. Сър Едуард Грей, Жорес, Делкасе, Клемансо. Европейски съюзнически системи.
За избухването на войната.
Дума и мисъл във френския, английския, немския и руския език. Задачата на германския народ. Законът за хармоничните трептения. Духовните сили на бъдещето в различните народи: сили на възникването и отмирането, евгеетика, духовна медицина. Лорд Актън, Майкъл Фарадей.
към текста >>
Духовните сили на бъдещето в различните народи: сили на възникването и от
мир
ането, евгеетика, духовна медицина.
Европейски съюзнически системи. За избухването на войната. Дума и мисъл във френския, английския, немския и руския език. Задачата на германския народ. Законът за хармоничните трептения.
Духовните сили на бъдещето в различните народи: сили на възникването и отмирането, евгеетика, духовна медицина.
Лорд Актън, Майкъл Фарадей. 8. ОСМА ЛЕКЦИЯ, Базел, 21 Декември 1916 "Коледа в най-съдбоносно време". Исус и Христос. Схващането за Христос при гнозиса и при догматическото вероизповедание.
към текста >>
"Откровение от висините и
мир
на земята".
Изчезване на представата за Христос на юг поради изкореняване и изтляване на гнозиса, първоначална липса на разбиране за Исус сред новопокръстените езичници на Север. Нордските мистерии на ингевоните. Вазите и азите. Преклонението пред Херта. Англосаксонската руническа песен.
"Откровение от висините и мир на земята".
"Обругаването" на човешкия копнеж за мир. 9. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 24 Декември 1916 Коледа по време на война. Към коледната сценка. Гнозисът. Мистерийна мъдрост у ингевоните.
към текста >>
"Обругаването" на човешкия копнеж за
мир
.
Нордските мистерии на ингевоните. Вазите и азите. Преклонението пред Херта. Англосаксонската руническа песен. "Откровение от висините и мир на земята".
"Обругаването" на човешкия копнеж за мир.
9. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 24 Декември 1916 Коледа по време на война. Към коледната сценка. Гнозисът. Мистерийна мъдрост у ингевоните. Балдур, Локи и Хьодур.
към текста >>
Коледа по време на
война
.
Преклонението пред Херта. Англосаксонската руническа песен. "Откровение от висините и мир на земята". "Обругаването" на човешкия копнеж за мир. 9. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 24 Декември 1916
Коледа по време на война.
Към коледната сценка. Гнозисът. Мистерийна мъдрост у ингевоните. Балдур, Локи и Хьодур. Коледната и Великденската мистерия. Неправомерно използване на атавистични сили с цел оказване на влияние върху масите.
към текста >>
Реформацията, Тридесетгодишната
война
.
Спиритизмът като опит за доказване наличието на един духовен свят. Съдбата на Е. П. Блаватска. Христос и отделният човек. Добрия Герхард и появата на комерциалното.
Реформацията, Тридесетгодишната война.
Фридрих Пфалцки, зет на английския крал Джейкъб I. Седемгодишната война и борбата за Индия и Америка. Ернст Аугуст Хановерски. За избухването на войната: Ракониджи 1909 г., Ернесто Натан. Бисмарк и Узедом.
към текста >>
Седемгодишната
война
и борбата за Индия и Америка.
П. Блаватска. Христос и отделният човек. Добрия Герхард и появата на комерциалното. Реформацията, Тридесетгодишната война. Фридрих Пфалцки, зет на английския крал Джейкъб I.
Седемгодишната война и борбата за Индия и Америка.
Ернст Аугуст Хановерски. За избухването на войната: Ракониджи 1909 г., Ернесто Натан. Бисмарк и Узедом. Австрия и Италия. Прецолини, за съвременна Италия и благодеянията на войната.
към текста >>
За избухването на
война
та: Ракониджи 1909 г., Ернесто Натан.
Добрия Герхард и появата на комерциалното. Реформацията, Тридесетгодишната война. Фридрих Пфалцки, зет на английския крал Джейкъб I. Седемгодишната война и борбата за Индия и Америка. Ернст Аугуст Хановерски.
За избухването на войната: Ракониджи 1909 г., Ернесто Натан.
Бисмарк и Узедом. Австрия и Италия. Прецолини, за съвременна Италия и благодеянията на войната. "Охулването" на идеята за мир. 12. ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 30 Декември 1916
към текста >>
Прецолини, за съвременна Италия и благодеянията на
война
та.
Седемгодишната война и борбата за Индия и Америка. Ернст Аугуст Хановерски. За избухването на войната: Ракониджи 1909 г., Ернесто Натан. Бисмарк и Узедом. Австрия и Италия.
Прецолини, за съвременна Италия и благодеянията на войната.
"Охулването" на идеята за мир. 12. ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 30 Декември 1916 Никакви политически разсъждения, никаква пристрастност. Стремежът е единствено да се придобие познание. За избухването на войната.
към текста >>
"Охулването" на идеята за
мир
.
Ернст Аугуст Хановерски. За избухването на войната: Ракониджи 1909 г., Ернесто Натан. Бисмарк и Узедом. Австрия и Италия. Прецолини, за съвременна Италия и благодеянията на войната.
"Охулването" на идеята за мир.
12. ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 30 Декември 1916 Никакви политически разсъждения, никаква пристрастност. Стремежът е единствено да се придобие познание. За избухването на войната. Нарушаването на белгийския неутралитет.
към текста >>
За избухването на
война
та.
Прецолини, за съвременна Италия и благодеянията на войната. "Охулването" на идеята за мир. 12. ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 30 Декември 1916 Никакви политически разсъждения, никаква пристрастност. Стремежът е единствено да се придобие познание.
За избухването на войната.
Нарушаването на белгийския неутралитет. Действията на държавите не подлежат на морално осъждане. Англия и Индия. Англия и Китай. "Опиумната" война.
към текста >>
"Опиумната"
война
.
За избухването на войната. Нарушаването на белгийския неутралитет. Действията на държавите не подлежат на морално осъждане. Англия и Индия. Англия и Китай.
"Опиумната" война.
13. ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 31 Декември 1916 Отровни въздействия в социалния живот. Без "моралинови" преценки за историческите необходимости. С времето преценките за историята се менят. Как привидното увеличаване броя на населението на Земята да се приведе в унисон с реинкарнацията?
към текста >>
Духовните подбуди и последици на "опиумната"
война
.
13. ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 31 Декември 1916 Отровни въздействия в социалния живот. Без "моралинови" преценки за историческите необходимости. С времето преценките за историята се менят. Как привидното увеличаване броя на населението на Земята да се приведе в унисон с реинкарнацията?
Духовните подбуди и последици на "опиумната" война.
"Китаизирането" на Европа. "Социалният карцином". Действие и значение на отровите. Носители на Аза: преобразувани отровни субстанции от Луната. Съзнанието възниква чрез разрушаване на определени сили.
към текста >>
69.
1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 4 Декември 1916
GA_173 Карма на неистината
В това противопоставяне на
мир
а израз прастарата борба, която характеризира духовния живот на човека: борбата между един вътрешен свят на свободна изява на личността и външния свят на закостенелия закон, на принудителните мерки.
Тези дни ми се удаде да попадна на изречения, в които личи усет за големия недостатък на нашето време: "С удивление обаче чуваме от пророците на новото време, че старите думи свобода, равенство, братство били "бакалски идеали" и трябвало да се заменят с нови. Така например неотдавна от професор Шелен, .."*3 тъй като понастоящем това е извънредно необходимо, изрично подчертавам, че професорът не е немец, а швед, ще рече неутрален "който в съчинението си за "идеите на 1914 г." на старите думи от 1789 противопоставя новите от 1914 г. Назовава ги ред, дълг, справедливост! Впрочем тези уж нови думи, строго погледнато, също така са доста овехтели и изтъркани.
В това противопоставяне намира израз прастарата борба, която характеризира духовния живот на човека: борбата между един вътрешен свят на свободна изява на личността и външния свят на закостенелия закон, на принудителните мерки.
Още по времето на Христос справедливостта като изпълнение на закона намира своята противоположност в милосърдието, както дългът в любовта, а законовият ред в доброволното следване. Всъщност професор Шелен също мисли не за безусловно премахване на думите свобода, равенство, братство, станали излишни с отмиране на Ancien regime*4, а за един синтез между тях и новите думи от 1914 ред, дълг, справедливост. Но и този синтез не би бил нещо ново, тъй като през XVIII и XIX век той явно е бил осъществен в Англия дотолкова, доколкото това се допуска от несъвършенството на всички човешки институции. Това, че понастоящем този синтез вече не действа, доказва само как всички стойности и техните еквиваленти ведно с временния им синтез се превръщат във фраза, щом угасне божествената искра, която ги прави реални и живи. Свобода, равенство и братство означават една от формулите, получаващи действената си сила посредством социалната съвест,докато ред, дълг и справедливост за да станат действени предпоставят сугестивната мощ на някой авторитет.
към текста >>
Още по времето на Христос справедливостта като изпълнение на закона на
мир
а своята противоположност в милосърдието, както дългът в любовта, а законовият ред в доброволното следване.
"С удивление обаче чуваме от пророците на новото време, че старите думи свобода, равенство, братство били "бакалски идеали" и трябвало да се заменят с нови. Така например неотдавна от професор Шелен, .."*3 тъй като понастоящем това е извънредно необходимо, изрично подчертавам, че професорът не е немец, а швед, ще рече неутрален "който в съчинението си за "идеите на 1914 г." на старите думи от 1789 противопоставя новите от 1914 г. Назовава ги ред, дълг, справедливост! Впрочем тези уж нови думи, строго погледнато, също така са доста овехтели и изтъркани. В това противопоставяне намира израз прастарата борба, която характеризира духовния живот на човека: борбата между един вътрешен свят на свободна изява на личността и външния свят на закостенелия закон, на принудителните мерки.
Още по времето на Христос справедливостта като изпълнение на закона намира своята противоположност в милосърдието, както дългът в любовта, а законовият ред в доброволното следване.
Всъщност професор Шелен също мисли не за безусловно премахване на думите свобода, равенство, братство, станали излишни с отмиране на Ancien regime*4, а за един синтез между тях и новите думи от 1914 ред, дълг, справедливост. Но и този синтез не би бил нещо ново, тъй като през XVIII и XIX век той явно е бил осъществен в Англия дотолкова, доколкото това се допуска от несъвършенството на всички човешки институции. Това, че понастоящем този синтез вече не действа, доказва само как всички стойности и техните еквиваленти ведно с временния им синтез се превръщат във фраза, щом угасне божествената искра, която ги прави реални и живи. Свобода, равенство и братство означават една от формулите, получаващи действената си сила посредством социалната съвест,докато ред, дълг и справедливост за да станат действени предпоставят сугестивната мощ на някой авторитет. И едва тук, а не в господството на определена формула, се проявява липсата, която из основи решава съдбата на съвременното човечество: за господството на освобождаващите стойности мнозинството не притежава силата на социалната съвест, за господството на обвързващите отвън стойности липсва авторитетът.
към текста >>
Всъщност професор Шелен също мисли не за безусловно премахване на думите свобода, равенство, братство, станали излишни с от
мир
ане на Ancien regime*4, а за един синтез между тях и новите думи от 1914 ред, дълг, справедливост.
Така например неотдавна от професор Шелен, .."*3 тъй като понастоящем това е извънредно необходимо, изрично подчертавам, че професорът не е немец, а швед, ще рече неутрален "който в съчинението си за "идеите на 1914 г." на старите думи от 1789 противопоставя новите от 1914 г. Назовава ги ред, дълг, справедливост! Впрочем тези уж нови думи, строго погледнато, също така са доста овехтели и изтъркани. В това противопоставяне намира израз прастарата борба, която характеризира духовния живот на човека: борбата между един вътрешен свят на свободна изява на личността и външния свят на закостенелия закон, на принудителните мерки. Още по времето на Христос справедливостта като изпълнение на закона намира своята противоположност в милосърдието, както дългът в любовта, а законовият ред в доброволното следване.
Всъщност професор Шелен също мисли не за безусловно премахване на думите свобода, равенство, братство, станали излишни с отмиране на Ancien regime*4, а за един синтез между тях и новите думи от 1914 ред, дълг, справедливост.
Но и този синтез не би бил нещо ново, тъй като през XVIII и XIX век той явно е бил осъществен в Англия дотолкова, доколкото това се допуска от несъвършенството на всички човешки институции. Това, че понастоящем този синтез вече не действа, доказва само как всички стойности и техните еквиваленти ведно с временния им синтез се превръщат във фраза, щом угасне божествената искра, която ги прави реални и живи. Свобода, равенство и братство означават една от формулите, получаващи действената си сила посредством социалната съвест,докато ред, дълг и справедливост за да станат действени предпоставят сугестивната мощ на някой авторитет. И едва тук, а не в господството на определена формула, се проявява липсата, която из основи решава съдбата на съвременното човечество: за господството на освобождаващите стойности мнозинството не притежава силата на социалната съвест, за господството на обвързващите отвън стойности липсва авторитетът. Стойности, които не са залегнали дълбоко в развитието, много бързо могат да се превърнат във фраза и да послужат за злоупотреба..." и т.н.
към текста >>
"В центъра на всички свади и раз
мир
ици, царящи в човешките отношения, стои борбата на отделни групи и лица за власт.
Ето защо не е нужно да съм особено изненадан, че се натъквам на тях; но в известен смисъл ми бе радостно да узная как продължава да мисли една такава личност. Макар и да не съумява да се из виси до едно духовнонаучно схващане за света и да остава при непродуктивната критика, тя все пак е принудена да каже: "Всички проблеми на външното изграждане на света се свеждат до един: до проблема за властта." Дори само това да се вземаше под внимание, пак нямаше да живеем сред толкова много фрази, както днес!
"В центъра на всички свади и размирици, царящи в човешките отношения, стои борбата на отделни групи и лица за власт.
Извън всякакви фрази тази борба за власт между цели групи от народи или държавни формации е истинската причина за всяка война. Войната е неотделима от стремежа за власт; който иска да обори войната като такава, би трябвало преди туй да обезсили принципа на властта, както впрочем много логично го е сторило прахристиянството. Но видът, в който принципът на властта се изявява понастоящем, е по-лош от когато и да било по-преди, защото застрашава човешката душа в нейните най-красиви и благородни черти. Той може да се окачестви като механизиране на живота чрез техническо-икономическо овладяване на природата. Трагичната съдба на човека се състои в това, че той винаги се превръща в роб на собствените си творения, понеже не съумява да предвиди техните последици.
към текста >>
Извън всякакви фрази тази борба за власт между цели групи от народи или държавни формации е истинската причина за всяка
война
.
Макар и да не съумява да се из виси до едно духовнонаучно схващане за света и да остава при непродуктивната критика, тя все пак е принудена да каже: "Всички проблеми на външното изграждане на света се свеждат до един: до проблема за властта." Дори само това да се вземаше под внимание, пак нямаше да живеем сред толкова много фрази, както днес! "В центъра на всички свади и размирици, царящи в човешките отношения, стои борбата на отделни групи и лица за власт.
Извън всякакви фрази тази борба за власт между цели групи от народи или държавни формации е истинската причина за всяка война.
Войната е неотделима от стремежа за власт; който иска да обори войната като такава, би трябвало преди туй да обезсили принципа на властта, както впрочем много логично го е сторило прахристиянството. Но видът, в който принципът на властта се изявява понастоящем, е по-лош от когато и да било по-преди, защото застрашава човешката душа в нейните най-красиви и благородни черти. Той може да се окачестви като механизиране на живота чрез техническо-икономическо овладяване на природата. Трагичната съдба на човека се състои в това, че той винаги се превръща в роб на собствените си творения, понеже не съумява да предвиди техните последици. Затова се получава така, че дори когато с проницателност и изобретателност поставя в своя услуга природните стихии, пред които е стоял безпомощен, той отново става роб на непредвидимите последствия, които те придобиват посредством връзката си с принципа на властта.
към текста >>
Война
та е неотделима от стремежа за власт; който иска да обори
война
та като такава, би трябвало преди туй да обезсили принципа на властта, както впрочем много логично го е сторило прахристиянството.
"Всички проблеми на външното изграждане на света се свеждат до един: до проблема за властта." Дори само това да се вземаше под внимание, пак нямаше да живеем сред толкова много фрази, както днес! "В центъра на всички свади и размирици, царящи в човешките отношения, стои борбата на отделни групи и лица за власт. Извън всякакви фрази тази борба за власт между цели групи от народи или държавни формации е истинската причина за всяка война.
Войната е неотделима от стремежа за власт; който иска да обори войната като такава, би трябвало преди туй да обезсили принципа на властта, както впрочем много логично го е сторило прахристиянството.
Но видът, в който принципът на властта се изявява понастоящем, е по-лош от когато и да било по-преди, защото застрашава човешката душа в нейните най-красиви и благородни черти. Той може да се окачестви като механизиране на живота чрез техническо-икономическо овладяване на природата. Трагичната съдба на човека се състои в това, че той винаги се превръща в роб на собствените си творения, понеже не съумява да предвиди техните последици. Затова се получава така, че дори когато с проницателност и изобретателност поставя в своя услуга природните стихии, пред които е стоял безпомощен, той отново става роб на непредвидимите последствия, които те придобиват посредством връзката си с принципа на властта. Модерната техника, многократно облекчаваща човешкия живот, както и модерната икономика, безкрайно множаща материалните си средства, се насочват като инструменти на съвременния империализъм срещу природата на личността, като тласкат струпаните в бездушна маса хора в зъбчатия механизъм на интересите, които движат цивилизования живот.
към текста >>
Обръщал съм Ви внимание върху това*6, че в някои окултни братства на Запада по мои данни през девет десетте години е ставало дума за сегашната световна
война
и че учениците в тези окултни братства са били обучавани с географски карти*7, на които било отбелязано как тази
война
щяла да промени Европа.
Не. Даже може да се каже, че в известно отношение хората са загубили доброто желание да проверяват дали съществуващото в действителността по някакъв начин се корени в истинното. Но човек трябва да се сдобие с това чувство за истината във всекидневния живот, защото иначе не ще му се удаде да го извиси до разбирането на духовните светове. За да видите какво имам предвид, бих искал с един пример да Ви илюстрирам как на вълните на съвременната цивилизация се носи и се намесва в живота не само фразьорската, но и фактическата лъжа. Сега може да се хвърли поглед назад към някои събития, които разтърсват цяла Европа. Но човек трябва да се върне десетилетия назад и през тези десетилетия да познава точно събитията в техните най-важни характерни черти, ако иска да се сдобие изобщо с оценка за онова, което разтърсва света в момента; необходимо е обаче наличието на поглед за реалностите.
Обръщал съм Ви внимание върху това*6, че в някои окултни братства на Запада по мои данни през девет десетте години е ставало дума за сегашната световна война и че учениците в тези окултни братства са били обучавани с географски карти*7, на които било отбелязано как тази война щяла да промени Европа.
Най-вече в английски окултни братства се сочела война, която трябвало да настъпи, чисто настъпване буквално било направлявано, която била подготвяна. Позовавам се изцяло на факти; и само по понятни причини се въздържам да Ви нарисувам географски карти, което лесно бих могъл да сторя и които безспорно са фигурирали в окултните братства на Запада. Тези окултни братства ведно с всичко присъединило се към тях са предугаждали големи преобразования, които във връзка с визираната от тях голяма европейска война трябвало да протекат произнасям всяко изречение напълно обмислено между Дунав и Егейско море и между Черно море и Адриатика. А едно от изреченията, които фигурирали там и което искам да цитирам почти буквално, гласи: Ако в мечтите си панславистите отидат още малко по-нататък, тогава отпърво на Балканите ще се осъществи нещо, което е в духа на европейското развитие (има се предвид в духа на тези окултни братства). Става дума за една широка мрежа, с която искам да занимая душата Ви.
към текста >>
Най-вече в английски окултни братства се сочела
война
, която трябвало да настъпи, чисто настъпване буквално било направлявано, която била подготвяна.
Но човек трябва да се сдобие с това чувство за истината във всекидневния живот, защото иначе не ще му се удаде да го извиси до разбирането на духовните светове. За да видите какво имам предвид, бих искал с един пример да Ви илюстрирам как на вълните на съвременната цивилизация се носи и се намесва в живота не само фразьорската, но и фактическата лъжа. Сега може да се хвърли поглед назад към някои събития, които разтърсват цяла Европа. Но човек трябва да се върне десетилетия назад и през тези десетилетия да познава точно събитията в техните най-важни характерни черти, ако иска да се сдобие изобщо с оценка за онова, което разтърсва света в момента; необходимо е обаче наличието на поглед за реалностите. Обръщал съм Ви внимание върху това*6, че в някои окултни братства на Запада по мои данни през девет десетте години е ставало дума за сегашната световна война и че учениците в тези окултни братства са били обучавани с географски карти*7, на които било отбелязано как тази война щяла да промени Европа.
Най-вече в английски окултни братства се сочела война, която трябвало да настъпи, чисто настъпване буквално било направлявано, която била подготвяна.
Позовавам се изцяло на факти; и само по понятни причини се въздържам да Ви нарисувам географски карти, което лесно бих могъл да сторя и които безспорно са фигурирали в окултните братства на Запада. Тези окултни братства ведно с всичко присъединило се към тях са предугаждали големи преобразования, които във връзка с визираната от тях голяма европейска война трябвало да протекат произнасям всяко изречение напълно обмислено между Дунав и Егейско море и между Черно море и Адриатика. А едно от изреченията, които фигурирали там и което искам да цитирам почти буквално, гласи: Ако в мечтите си панславистите отидат още малко по-нататък, тогава отпърво на Балканите ще се осъществи нещо, което е в духа на европейското развитие (има се предвид в духа на тези окултни братства). Става дума за една широка мрежа, с която искам да занимая душата Ви. В тези окултни братства непрекъснато се е подемала темата за панславистичните мечти.
към текста >>
Тези окултни братства ведно с всичко присъединило се към тях са предугаждали големи преобразования, които във връзка с визираната от тях голяма европейска
война
трябвало да протекат произнасям всяко изречение напълно обмислено между Дунав и Егейско море и между Черно море и Адриатика.
Сега може да се хвърли поглед назад към някои събития, които разтърсват цяла Европа. Но човек трябва да се върне десетилетия назад и през тези десетилетия да познава точно събитията в техните най-важни характерни черти, ако иска да се сдобие изобщо с оценка за онова, което разтърсва света в момента; необходимо е обаче наличието на поглед за реалностите. Обръщал съм Ви внимание върху това*6, че в някои окултни братства на Запада по мои данни през девет десетте години е ставало дума за сегашната световна война и че учениците в тези окултни братства са били обучавани с географски карти*7, на които било отбелязано как тази война щяла да промени Европа. Най-вече в английски окултни братства се сочела война, която трябвало да настъпи, чисто настъпване буквално било направлявано, която била подготвяна. Позовавам се изцяло на факти; и само по понятни причини се въздържам да Ви нарисувам географски карти, което лесно бих могъл да сторя и които безспорно са фигурирали в окултните братства на Запада.
Тези окултни братства ведно с всичко присъединило се към тях са предугаждали големи преобразования, които във връзка с визираната от тях голяма европейска война трябвало да протекат произнасям всяко изречение напълно обмислено между Дунав и Егейско море и между Черно море и Адриатика.
А едно от изреченията, които фигурирали там и което искам да цитирам почти буквално, гласи: Ако в мечтите си панславистите отидат още малко по-нататък, тогава отпърво на Балканите ще се осъществи нещо, което е в духа на европейското развитие (има се предвид в духа на тези окултни братства). Става дума за една широка мрежа, с която искам да занимая душата Ви. В тези окултни братства непрекъснато се е подемала темата за панславистичните мечти. Но не за мечти в сферата на културата, които естествено биха били напълно мотивирани кой, ако не ние в нашето духовнонаучно движение, би обърнал по-задълбочено внимание на онова, което живее в душата на Изтока, а за политически мечти, за политически преобразувания се е говорело. И понеже темата за панславистичните мечти е играела такава роля, може да се анализират малко реалности във физическия план, от които искам да приведа само един пример.
към текста >>
Но ние безспорно се на
мир
аме вътре в света и той ни въздейства най-малкото по един извънредно съдбоносен опосредствен начин, а именно като се оставяме да ни влияе нещо, наречено от някои хора велика сила пресата!
Защото носеното от нас в душите ни като преценка е факт и действа в света, та редно е всеки да съзнава, че носеното от него в душата действа в света. Обикновеното представя отражение на онова, което действа, тъй като действащото над широкия хоризонт на живота властва над битието. Днес могат да се чуят споменавам го само мимоходом най-странни преценки за отношенията на различните държави. Наричат ги, за да се постави една фраза на мястото на истината, "отношения на народите" Такива преценки се дават, без преценяващият да си е направил елементарен труд да провери данните, въпреки че те понякога биха могли да се намерят лесно. Естествено казваното от мен не бива да се схваща като характеристика на онези, които заедно с нас тук са обединени в Антропософското Общество.
Но ние безспорно се намираме вътре в света и той ни въздейства най-малкото по един извънредно съдбоносен опосредствен начин, а именно като се оставяме да ни влияе нещо, наречено от някои хора велика сила пресата!
Въздействието на пресата наистина е най-съдбоносното, което може да съществува, понеже то поначало фалшифицира и затъмнява всичко. Колко малко щеше да се пише, ако пишещите бяха призвани да пишат! Днес кой ли не пише каквото си иска за отношението на Румъния към Русия или на Румъния към останалите държави. Дори и през ум не им минава, че първата предпоставка за изявления относно това отношение би било прочитането на мемоарите на покойния крал Карол*11. Който пише, без да е сторил това, пише неща, които не си струва да бъдат четени даже и от най-простите хора.
към текста >>
Общоизвестно е каква значителна роля е изиграла румънската армия в Руско-турската
война
.
Времената са сериозни; ето защо на тези времена могат да служат само сериозни възгледи за света и живота. И тук целта е да се изпита известно усещане, което аз вече неведнъж съм окачествявал като необходимо: преди всичко да не се преценява прибързано, ами нещата да бъдат съпоставяни и оглеждани, за да ни кажат нещо. С течение на времето те ще ни кажат какво ли не. Запознанството с възможно повече неща е най-добрата подготовка към истинското проникване в трудните и заплетени отношение на съвременния живот. Без да целя формулирането на преценка, бих желал просто да разкажа нещо и по този начин да посоча как неща, подобни на разказаните от мен сега, би трябвало да бъдат поставени редом с други, които се случват.
Общоизвестно е каква значителна роля е изиграла румънската армия в Руско-турската война.
След като руснаците предварително поискали разрешение да минат през Румъния, което не им било дадено, във войната настъпил момент, в който великият княз Николай*12, играл още тогава важна роля, написал следното послание към Румъния: "Елате ни на помощ, прекосете Дунав както искате и при каквито условия искате. Но елате бързо, защото турците ни претрепват." Сетне, както е известно, чрез намесата на румънската армия се постига благоприятен за Русия изход. Впоследствие румънският крал Карол поискал да участва и в мирните преговори, но не го допуснали. И тъй като заел доста рязка позиция спрямо руското правителство, получил един твърде странен урок. В Букурещ пребивавали руски войски и човек много лесно можел да се убеди, че се възнамерява при обстоятелства от рода на току-що обрисуваните разбирате, че са могли да съществуват такива намерения кралят да бъде отстранен.
към текста >>
След като руснаците предварително поискали разрешение да минат през Румъния, което не им било дадено, във
война
та настъпил момент, в който великият княз Николай*12, играл още тогава важна роля, написал следното послание към Румъния: "Елате ни на помощ, прекосете Дунав както искате и при каквито условия искате.
И тук целта е да се изпита известно усещане, което аз вече неведнъж съм окачествявал като необходимо: преди всичко да не се преценява прибързано, ами нещата да бъдат съпоставяни и оглеждани, за да ни кажат нещо. С течение на времето те ще ни кажат какво ли не. Запознанството с възможно повече неща е най-добрата подготовка към истинското проникване в трудните и заплетени отношение на съвременния живот. Без да целя формулирането на преценка, бих желал просто да разкажа нещо и по този начин да посоча как неща, подобни на разказаните от мен сега, би трябвало да бъдат поставени редом с други, които се случват. Общоизвестно е каква значителна роля е изиграла румънската армия в Руско-турската война.
След като руснаците предварително поискали разрешение да минат през Румъния, което не им било дадено, във войната настъпил момент, в който великият княз Николай*12, играл още тогава важна роля, написал следното послание към Румъния: "Елате ни на помощ, прекосете Дунав както искате и при каквито условия искате.
Но елате бързо, защото турците ни претрепват." Сетне, както е известно, чрез намесата на румънската армия се постига благоприятен за Русия изход. Впоследствие румънският крал Карол поискал да участва и в мирните преговори, но не го допуснали. И тъй като заел доста рязка позиция спрямо руското правителство, получил един твърде странен урок. В Букурещ пребивавали руски войски и човек много лесно можел да се убеди, че се възнамерява при обстоятелства от рода на току-що обрисуваните разбирате, че са могли да съществуват такива намерения кралят да бъде отстранен. И понеже той настоял руските войски да се изтеглят, отговорът на тогавашния министър Горчаков*13 бил извънредно безцеремонен, направо противен.
към текста >>
Впоследствие румънският крал Карол поискал да участва и в
мир
ните преговори, но не го допуснали.
Запознанството с възможно повече неща е най-добрата подготовка към истинското проникване в трудните и заплетени отношение на съвременния живот. Без да целя формулирането на преценка, бих желал просто да разкажа нещо и по този начин да посоча как неща, подобни на разказаните от мен сега, би трябвало да бъдат поставени редом с други, които се случват. Общоизвестно е каква значителна роля е изиграла румънската армия в Руско-турската война. След като руснаците предварително поискали разрешение да минат през Румъния, което не им било дадено, във войната настъпил момент, в който великият княз Николай*12, играл още тогава важна роля, написал следното послание към Румъния: "Елате ни на помощ, прекосете Дунав както искате и при каквито условия искате. Но елате бързо, защото турците ни претрепват." Сетне, както е известно, чрез намесата на румънската армия се постига благоприятен за Русия изход.
Впоследствие румънският крал Карол поискал да участва и в мирните преговори, но не го допуснали.
И тъй като заел доста рязка позиция спрямо руското правителство, получил един твърде странен урок. В Букурещ пребивавали руски войски и човек много лесно можел да се убеди, че се възнамерява при обстоятелства от рода на току-що обрисуваните разбирате, че са могли да съществуват такива намерения кралят да бъде отстранен. И понеже той настоял руските войски да се изтеглят, отговорът на тогавашния министър Горчаков*13 бил извънредно безцеремонен, направо противен. Тогава кралят размислил понякога такива хора също размишляват и се утешил с това, че поне цар Александър не би одобрил такова не що и че то изцяло се дължи на вмешателство от страна на Горчаков. Затова той писал до царя и получил от него отговор, чиито съществени моменти искам да Ви прочета дословно.
към текста >>
Разказвам един такъв факт само за да дам пример как човек би трябвало да подрежда събитията от последните десетилетия, та от самите тях да фор
мир
а една или друга преценка.
В Букурещ пребивавали руски войски и човек много лесно можел да се убеди, че се възнамерява при обстоятелства от рода на току-що обрисуваните разбирате, че са могли да съществуват такива намерения кралят да бъде отстранен. И понеже той настоял руските войски да се изтеглят, отговорът на тогавашния министър Горчаков*13 бил извънредно безцеремонен, направо противен. Тогава кралят размислил понякога такива хора също размишляват и се утешил с това, че поне цар Александър не би одобрил такова не що и че то изцяло се дължи на вмешателство от страна на Горчаков. Затова той писал до царя и получил от него отговор, чиито съществени моменти искам да Ви прочета дословно. "Тягостната обстановка, създадена от действията на Вашите министри, не можа да промени искрения интерес, който изпитвам към Вас; съжалявам, че трябваше да намекна за евентуалните мерки, към които би ме принудило поведението на Вашето правителство."
Разказвам един такъв факт само за да дам пример как човек би трябвало да подрежда събитията от последните десетилетия, та от самите тях да формира една или друга преценка.
Защото единствено събитията могат да доведат до една наистина съдържателна преценка, а пък тъкмо събитията от последните десетилетия са от такъв вид, че поради преплитането на прекалено много нишки изобщо не се поддават на сумарна оценка. Но освен туй при всяка оценка трябва да се държи сметка дали оценъчните импулси, дали перспективите имат правилна нагласа. В това отношение може да се стигне до крайно горчив опит, а лично аз трябва да призная, че с оглед на нарасналата недружелюбност, с която понастоящем се сблъсквам във връзка тъкмо с този факт, изпитвам болезненото усещане колко малко склонност проявява светът към правилната перспективна нагласа и в какво нищожно количество съществува дори само желанието някой да бъде разбран, когато се опитва да оцени нещата по този начин, та за оценката си да може да постигне правилната перспективна нагласа. Без да отдавам собственото си мнение в полза на едната или другата страна, трябва да призная, че извън Германия едва ли съм срещал действително съчувствено-дружелюбни оценки за Германия. На оценки, да вани с прекомерна сигурност, съм се натъквал, но на една действително съчувствено-дружелюбна оценка не.
към текста >>
Су
мир
ано, това прави приблизително половината от непокритата от море земна площ!
Става дума именно да бъде забелязано, че изобщо липсва желание за перспективна нагласа, че нейната необходимост дори не се предполага, че ако днес някой иска да оцени например живеещите в Централна Европа, оценката се нуждае от съвсем друга, перспективна нагласа в сравнение с тази, ако иска да оцени живеещите околовръст. Липсва най-малката представа какво значи, че там, където се простира Централна Европа всеки отделен човек като индивид е уязвим и застрашен, така че там въпросът опира до човешки работи, докато околовръст се касае за държавни и политически работи, и че това налага съвсем друг вид оценка. Преценява се, бих казал, с еднакъв аршин, което в случая е лишено от всякакъв смисъл. Защото при тези оценки както казах, аз искам не да изразявам мнение, а да говоря само за формалната страна на оценките никъде по света не се държи сметка, че към даден народ бива отнасяно нещо, което никой не е имал предвид по отношение на народа. Не се взема предвид, че онова, което се нарича Британска империя, е включвало в сферата на господство то си една четвърт от цялата сегашна земна суша, Русия една седма, Франция една тринадесета.
Сумирано, това прави приблизително половината от непокритата от море земна площ!
Понятно ми е, че благоволението, което се отдава на тази страна, може, разбира се, да се пресметне, като математически изразено бъде умножено с определен коефициент, а именно с величината. Все пак естествена е зависимостта от онова, което властва над половината земя! Това ми е понятно. Но че това не се признава, ами са нужни какви ли не морални формули, тоест фрази това е, което се тълкува като злонамереност. В момента, в кой то би се казало "Няма друг начин, освен да се върви с половината земя!
към текста >>
Ако в европейското развитие беше изтекла още една година, без да избухне световната
война
, тогава срещу германския експорт може би щеше да стои по-голяма цифра, отколкото срещу британския.
След току-що обрисуваното няма защо да ни учудва, че Британската империя това несъмнено трябва да се знае и да се взема под внимание е имала и продължава да има най-големия експорт. Но ето че възникна странно обстоятелство, а именно догонване на британския експорт от страна на Германия. Съпоставят ли се експортните цифри" на Германия за съвсем не много отдавна отминали години с тези на Британската империя, германският експорт се оказва много малък, а британският много голям. Сега ще напиша на дъската цифрите за периода Януари Юни 1914 г. През този период германският експорт е възлизал на 1 045 000 000 лири стерлинги, а британският на 1 075 000 000 лири стерлинги.
Ако в европейското развитие беше изтекла още една година, без да избухне световната война, тогава срещу германския експорт може би щеше да стои по-голяма цифра, отколкото срещу британския.
Това не биваше да се случи! Нещата могат да се видят, без човек да се ангажира емоционално в една или друга насока. Много по-важно от субективните симпатии и антипатии, много по-важно от пулсиращото по такъв опустошителен на чин през всекидневната преса е преди всичко онова, което отделни лелеещи за обективност хора мислят за събитията на съвременността. В близко време на тези неща искам да се спра малко по-задълбочено и от окултна гледна точка.
към текста >>
Без да се схваща като препоръка иди хвалебствие, все пак бих искал да спомена интересния факт, че тук, в Швейцария, излезе една книжка: "Към историята на избухването на
война
та, представена според официалните документи на кралското великобританско правителство" от д-р Якоб Pyxти*15.
Затуй ми позволете да насоча вниманието Ви към нещо, което може би ще Ви заинтригува и което, струва ми се, при вече подразбиращата се непредубеденост на тук присъстващите приятели няма да предизвика осезаемо недоволство. Просто съм длъжен да изпълнявам своя дълг добросъвестно, като привеждам и такива доказателства. В днешно време несъмнено има люде, които се стараят да се взират проницателно в нещата и да ги представят така, както са протекли. Първоначално би могло да се сметне, че всички хора са предубедени. Но все пак има разлики в предубедеността и на нея също би трябвало да се отдели малко внимание.
Без да се схваща като препоръка иди хвалебствие, все пак бих искал да спомена интересния факт, че тук, в Швейцария, излезе една книжка: "Към историята на избухването на войната, представена според официалните документи на кралското великобританско правителство" от д-р Якоб Pyxти*15.
Тази публикация се различава значително от онова, което днес се среща навред по протежение на половината земя относно така наречената вина на Централните сили. Тя е издържана в строго научна форма, дори малко педантично, как то се процедира в исторически семинари, и използва предимно документи на британското правителство. В нея се стига до едно заключение, което тук нарочно не искам да възпроизведа, понеже се отклонява много от онази оценка за центъра на Европа, която обикновено се чува в периферията. Накрая се казва: "Историята обаче не може да се фалшифицира вечно, легендата не е способна да устои пред научното изследване, тъмните комбинации излизат на бял свят, колкото изкусно и фино да са били замислени."
към текста >>
Преди
война
та това не беше обичайно.
Тази книга, възникнала в историческия семинар на един университет, бе наградена дори от Бернския университет. Следователно днес съществува наградена от швейцарски университет книга, която се опитва да представи нещата по-иначе, отколкото те понастоящем често се срещат според описанията от гледище на периферията. Това несъмнено е факт, заслужаващ респект, тъй като никой не ще посмее да обвини семинара по история към Бернския университет, че е бил подкупен или нещо подобно. Нека приведа и още един факт. От известно време се води дискусия между Клемансо, мистър Арчър и Георг Брандес*16 с един акцент!
Преди войната това не беше обичайно.
Георг Брандес е датчанин, датски писател. Повечето от Вас сигурно го познават, защото той е един от най-успешните европейски писатели. Не смятайте, че днес го споменавам заради особено предпочитание, тъй като той се числи към най-несимпатичните ми писатели, към писателите, които понасям най-трудно. След тези уводни думи ще Ви прочета последната статия, написана от Брандес по повод на един спор с Грей*17, мистър Арчър и Клемансо. Но, както казах, разчитам, че ще се потвърди онова, което предпоставих по отношение на нашия кръг: наличието на умение да се прави разлика и да не се допуска, че искам да злепоставя никой народ.
към текста >>
"Мистър Арчър изхожда от постановката, че единствено Централните сили (известни лица от тези сили) били виновни за
война
та и се били подготвяли за нея.
Сетне продължава: "Следователно изобщо не може да се твърди, че са ме били подкупили да защитавам каузата на Германия. Ако смятаното от мене за истина съм изразявал безпристрастно, това положително се е дължало на нещо друго, а не заради туй, че съм разчитал на благоволението на кайзера, както неуместно внушава господин Клемансо." Не знам дали след написването на това изречение едното от имената на пейката вече не е заличено! По-нататък Брандес пише:
"Мистър Арчър изхожда от постановката, че единствено Централните сили (известни лица от тези сили) били виновни за войната и се били подготвяли за нея.
Това е все същата постановка, на която човек непрестанно се натъква при съюзниците:недостатъчната подготвеност за войната доказвала, че едната страна била агнето, а другата вълкът. По мое мнение липсата на готовност за война у една сухоземна сила през лятото на 1914 г. не доказва сама по себе си нищо друго освен известно безгрижие, небрежност, немара и недостатъчна предвидливост на отговорните места. Ето защо една нация спокойно може да се е надявала чрез война да овладее насилствено откъснати нейни провинции. Не е трудно човек да си представи, че общественото мнение отдавна е окачествявало една такава война като свещен дълг и че някой въпреки това е бил достатъчно нехаен да не поддържа военното си дело на равнище.
към текста >>
Това е все същата постановка, на която човек непрестанно се натъква при съюзниците:недостатъчната подготвеност за
война
та доказвала, че едната страна била агнето, а другата вълкът.
"Следователно изобщо не може да се твърди, че са ме били подкупили да защитавам каузата на Германия. Ако смятаното от мене за истина съм изразявал безпристрастно, това положително се е дължало на нещо друго, а не заради туй, че съм разчитал на благоволението на кайзера, както неуместно внушава господин Клемансо." Не знам дали след написването на това изречение едното от имената на пейката вече не е заличено! По-нататък Брандес пише: "Мистър Арчър изхожда от постановката, че единствено Централните сили (известни лица от тези сили) били виновни за войната и се били подготвяли за нея.
Това е все същата постановка, на която човек непрестанно се натъква при съюзниците:недостатъчната подготвеност за войната доказвала, че едната страна била агнето, а другата вълкът.
По мое мнение липсата на готовност за война у една сухоземна сила през лятото на 1914 г. не доказва сама по себе си нищо друго освен известно безгрижие, небрежност, немара и недостатъчна предвидливост на отговорните места. Ето защо една нация спокойно може да се е надявала чрез война да овладее насилствено откъснати нейни провинции. Не е трудно човек да си представи, че общественото мнение отдавна е окачествявало една такава война като свещен дълг и че някой въпреки това е бил достатъчно нехаен да не поддържа военното си дело на равнище. А важащото за една сухоземна сила е валидно в не по-малка степен за една военноморска.
към текста >>
По мое мнение липсата на готовност за
война
у една сухоземна сила през лятото на 1914 г.
Ако смятаното от мене за истина съм изразявал безпристрастно, това положително се е дължало на нещо друго, а не заради туй, че съм разчитал на благоволението на кайзера, както неуместно внушава господин Клемансо." Не знам дали след написването на това изречение едното от имената на пейката вече не е заличено! По-нататък Брандес пише: "Мистър Арчър изхожда от постановката, че единствено Централните сили (известни лица от тези сили) били виновни за войната и се били подготвяли за нея. Това е все същата постановка, на която човек непрестанно се натъква при съюзниците:недостатъчната подготвеност за войната доказвала, че едната страна била агнето, а другата вълкът.
По мое мнение липсата на готовност за война у една сухоземна сила през лятото на 1914 г.
не доказва сама по себе си нищо друго освен известно безгрижие, небрежност, немара и недостатъчна предвидливост на отговорните места. Ето защо една нация спокойно може да се е надявала чрез война да овладее насилствено откъснати нейни провинции. Не е трудно човек да си представи, че общественото мнение отдавна е окачествявало една такава война като свещен дълг и че някой въпреки това е бил достатъчно нехаен да не поддържа военното си дело на равнище. А важащото за една сухоземна сила е валидно в не по-малка степен за една военноморска. І
към текста >>
Ето защо една нация спокойно може да се е надявала чрез
война
да овладее насилствено откъснати нейни провинции.
По-нататък Брандес пише: "Мистър Арчър изхожда от постановката, че единствено Централните сили (известни лица от тези сили) били виновни за войната и се били подготвяли за нея. Това е все същата постановка, на която човек непрестанно се натъква при съюзниците:недостатъчната подготвеност за войната доказвала, че едната страна била агнето, а другата вълкът. По мое мнение липсата на готовност за война у една сухоземна сила през лятото на 1914 г. не доказва сама по себе си нищо друго освен известно безгрижие, небрежност, немара и недостатъчна предвидливост на отговорните места.
Ето защо една нация спокойно може да се е надявала чрез война да овладее насилствено откъснати нейни провинции.
Не е трудно човек да си представи, че общественото мнение отдавна е окачествявало една такава война като свещен дълг и че някой въпреки това е бил достатъчно нехаен да не поддържа военното си дело на равнище. А важащото за една сухоземна сила е валидно в не по-малка степен за една военноморска. І На 27. Ноември 1911 г.
към текста >>
Не е трудно човек да си представи, че общественото мнение отдавна е окачествявало една такава
война
като свещен дълг и че някой въпреки това е бил достатъчно нехаен да не поддържа военното си дело на равнище.
"Мистър Арчър изхожда от постановката, че единствено Централните сили (известни лица от тези сили) били виновни за войната и се били подготвяли за нея. Това е все същата постановка, на която човек непрестанно се натъква при съюзниците:недостатъчната подготвеност за войната доказвала, че едната страна била агнето, а другата вълкът. По мое мнение липсата на готовност за война у една сухоземна сила през лятото на 1914 г. не доказва сама по себе си нищо друго освен известно безгрижие, небрежност, немара и недостатъчна предвидливост на отговорните места. Ето защо една нация спокойно може да се е надявала чрез война да овладее насилствено откъснати нейни провинции.
Не е трудно човек да си представи, че общественото мнение отдавна е окачествявало една такава война като свещен дълг и че някой въпреки това е бил достатъчно нехаен да не поддържа военното си дело на равнище.
А важащото за една сухоземна сила е валидно в не по-малка степен за една военноморска. І На 27. Ноември 1911 г. в английския парламент се поставя въпросът, дали Мароканското споразумение между Англия и Франция от Април 1904 г.
към текста >>
Съгласен съм с Вас, че доколкото едно от правителствата има сериозна причина да очаква непровокирано нападение от страна на трета сила или нещо ("something") застрашаващо всеобщия
мир
(едно извънредно разтегливо определение), то незабавно трябва да обсъди с друго то дали двете правителства да действат заедно, за да предотвратят нападението и да запазят
мир
а, и в такъв случай какви съвместни мерки би било редно да вземат те." В същата реч се казва: "Ние не участваме във френско-руския съюз.
Не съществуват никакви други задължения. Откакто правителството встъпи в длъжност, ние самите не сме сключили нито една тайна спогодба от какъвто и да било род." На 3 Август 1914 г. сър Едуард Грей прочита в парламента между другото следния пасаж от един документ, изпратен от него на 22 Ноември 1912 г. на френския посланик в Лондон: "Вие обърнахте внимание на това, че ако едно от правителствата има сериозна причина да очаква непредизвикана агресия от страна на трета сила, за него би било важно да знае дали в дадения случай въпросното правителство би могло да разчита на въоръжена помощ от другото.
Съгласен съм с Вас, че доколкото едно от правителствата има сериозна причина да очаква непровокирано нападение от страна на трета сила или нещо ("something") застрашаващо всеобщия мир (едно извънредно разтегливо определение), то незабавно трябва да обсъди с друго то дали двете правителства да действат заедно, за да предотвратят нападението и да запазят мира, и в такъв случай какви съвместни мерки би било редно да вземат те." В същата реч се казва: "Ние не участваме във френско-руския съюз.
Не познаваме дори изразите, с които той е дефиниран." В скоби Брандес добавя: "Извънредно странно твърдение." "По време на интерпелационните дебати през февруари 1913 г. лорд Хю Сесил казва: "Доста широко разпространено е убеждението, че страната се е обвързала с някакво задължение не точно договор, а задължение, което се основавало на дадено от правителството уверение да се съдейства на значителна въоръжена сила в Европа." Мистър Аскуит прекъсва оратора с думите: "Чувствам се принуден да заявя, че това не е истина." На 24 Март 1913 г.
към текста >>
Той отговаря: "Както вече нееднократно бе изтъквано, тази страна няма задължения, които да са останали неизвестни на обществеността и парламента, и които биха могли да я тласнат към участие в някаква
война
."
В скоби Брандес добавя: "Извънредно странно твърдение." "По време на интерпелационните дебати през февруари 1913 г. лорд Хю Сесил казва: "Доста широко разпространено е убеждението, че страната се е обвързала с някакво задължение не точно договор, а задължение, което се основавало на дадено от правителството уверение да се съдейства на значителна въоръжена сила в Европа." Мистър Аскуит прекъсва оратора с думите: "Чувствам се принуден да заявя, че това не е истина." На 24 Март 1913 г. министър-председателят отново бива запитан дали при известни обстоятелства британски войски биха могли да бъдат свикани с цел прехвърлянето им на континента.
Той отговаря: "Както вече нееднократно бе изтъквано, тази страна няма задължения, които да са останали неизвестни на обществеността и парламента, и които биха могли да я тласнат към участие в някаква война."
Дали този отговор съответства на истината? Когато през следващата година отново плъзват слухове, сър Едуард Грей отговаря на 28 Април 1914 г.: "В момента положението на нещата е същото, както министър-председателят го окачестви в отговора си на 24 Март 1913 г." При повторно запитване на 11 юни 1914 г. Сър Едуард Грей отвръща: "Не съществуват никакви неоповестени споразумения, които биха възпрепятствали или ограничили парламента или правителството в свободата им да вземат решения дали Великобритания да участва в една война." Това явно и без преувеличение може да се нарече увъртане. Нали все пак съществува писмото до М.
към текста >>
Сър Едуард Грей отвръща: "Не съществуват никакви неоповестени споразумения, които биха възпрепятствали или ограничили парламента или правителството в свободата им да вземат решения дали Великобритания да участва в една
война
."
На 24 Март 1913 г. министър-председателят отново бива запитан дали при известни обстоятелства британски войски биха могли да бъдат свикани с цел прехвърлянето им на континента. Той отговаря: "Както вече нееднократно бе изтъквано, тази страна няма задължения, които да са останали неизвестни на обществеността и парламента, и които биха могли да я тласнат към участие в някаква война." Дали този отговор съответства на истината? Когато през следващата година отново плъзват слухове, сър Едуард Грей отговаря на 28 Април 1914 г.: "В момента положението на нещата е същото, както министър-председателят го окачестви в отговора си на 24 Март 1913 г." При повторно запитване на 11 юни 1914 г.
Сър Едуард Грей отвръща: "Не съществуват никакви неоповестени споразумения, които биха възпрепятствали или ограничили парламента или правителството в свободата им да вземат решения дали Великобритания да участва в една война."
Това явно и без преувеличение може да се нарече увъртане. Нали все пак съществува писмото до М. Камбон от 22 Ноември 1912 г., където Англия с ужасния канцеларски стил на дипломатическия език, но недвусмислено се обвързва да участва във всяко военно начинание, към което Русия би съумяла да подбуди Франция." Стилът наистина е нещо, което причинява страхотна болка. "А още по-странно завършва речта на министъра на външните работи, който казва: "Но ако се наложи да бъде постигната някаква договореност, която да направи необходимо оттеглянето или изменянето на изявлението на министър-председателя, то тя по мое мнение би трябвало да се представи на парламента и аз приемам като даденост, че това непременно ще стане." Цял свят знае, че това не стана.
към текста >>
Приведените извадки от парламентарни речи доказват, че Великобритания не е била неподготвена за
война
с Германия.
Нали все пак съществува писмото до М. Камбон от 22 Ноември 1912 г., където Англия с ужасния канцеларски стил на дипломатическия език, но недвусмислено се обвързва да участва във всяко военно начинание, към което Русия би съумяла да подбуди Франция." Стилът наистина е нещо, което причинява страхотна болка. "А още по-странно завършва речта на министъра на външните работи, който казва: "Но ако се наложи да бъде постигната някаква договореност, която да направи необходимо оттеглянето или изменянето на изявлението на министър-председателя, то тя по мое мнение би трябвало да се представи на парламента и аз приемам като даденост, че това непременно ще стане." Цял свят знае, че това не стана. ІІ
Приведените извадки от парламентарни речи доказват, че Великобритания не е била неподготвена за война с Германия.
Мистър Арчър смята за установено, че от страна на Германия една война с Великобритания била страстно желана. Общоизвестна е констатацията, че за германското правителство обявяването на война от Англия е било толкова неочаквано, че е предизвикало стъписване. Във връзка с това германското правителство може да се нарече наивно, но неприятната му изненада е извън всяко съмнение. Както удостоверява сполучливо С. Х Нормьн, кайзер Вилхелм е имал известно основание да се надява на неутралност от страна на Англия.
към текста >>
Мистър Арчър смята за установено, че от страна на Германия една
война
с Великобритания била страстно желана.
Камбон от 22 Ноември 1912 г., където Англия с ужасния канцеларски стил на дипломатическия език, но недвусмислено се обвързва да участва във всяко военно начинание, към което Русия би съумяла да подбуди Франция." Стилът наистина е нещо, което причинява страхотна болка. "А още по-странно завършва речта на министъра на външните работи, който казва: "Но ако се наложи да бъде постигната някаква договореност, която да направи необходимо оттеглянето или изменянето на изявлението на министър-председателя, то тя по мое мнение би трябвало да се представи на парламента и аз приемам като даденост, че това непременно ще стане." Цял свят знае, че това не стана. ІІ Приведените извадки от парламентарни речи доказват, че Великобритания не е била неподготвена за война с Германия.
Мистър Арчър смята за установено, че от страна на Германия една война с Великобритания била страстно желана.
Общоизвестна е констатацията, че за германското правителство обявяването на война от Англия е било толкова неочаквано, че е предизвикало стъписване. Във връзка с това германското правителство може да се нарече наивно, но неприятната му изненада е извън всяко съмнение. Както удостоверява сполучливо С. Х Нормьн, кайзер Вилхелм е имал известно основание да се надява на неутралност от страна на Англия. През 1900-1901 г.
към текста >>
Общоизвестна е констатацията, че за германското правителство обявяването на
война
от Англия е било толкова неочаквано, че е предизвикало стъписване.
Стилът наистина е нещо, което причинява страхотна болка. "А още по-странно завършва речта на министъра на външните работи, който казва: "Но ако се наложи да бъде постигната някаква договореност, която да направи необходимо оттеглянето или изменянето на изявлението на министър-председателя, то тя по мое мнение би трябвало да се представи на парламента и аз приемам като даденост, че това непременно ще стане." Цял свят знае, че това не стана. ІІ Приведените извадки от парламентарни речи доказват, че Великобритания не е била неподготвена за война с Германия. Мистър Арчър смята за установено, че от страна на Германия една война с Великобритания била страстно желана.
Общоизвестна е констатацията, че за германското правителство обявяването на война от Англия е било толкова неочаквано, че е предизвикало стъписване.
Във връзка с това германското правителство може да се нарече наивно, но неприятната му изненада е извън всяко съмнение. Както удостоверява сполучливо С. Х Нормьн, кайзер Вилхелм е имал известно основание да се надява на неутралност от страна на Англия. През 1900-1901 г. той бе предотвратил една европейска коалиция, която целяла да принуди Англия да гарантира на Южноафриканските републики мир при благоприятни условия.
към текста >>
той бе предотвратил една европейска коалиция, която целяла да принуди Англия да гарантира на Южноафриканските републики
мир
при благоприятни условия.
Общоизвестна е констатацията, че за германското правителство обявяването на война от Англия е било толкова неочаквано, че е предизвикало стъписване. Във връзка с това германското правителство може да се нарече наивно, но неприятната му изненада е извън всяко съмнение. Както удостоверява сполучливо С. Х Нормьн, кайзер Вилхелм е имал известно основание да се надява на неутралност от страна на Англия. През 1900-1901 г.
той бе предотвратил една европейска коалиция, която целяла да принуди Англия да гарантира на Южноафриканските републики мир при благоприятни условия.
Своята дружелюбност към Англия бе доказал чрез отказа си да приеме в Берлин пратениците на бурския народ, които били аплодирани в цяла Европа; както изрично оповестил в известното интервю за "Дейли телеграф" през 1908 г.*20, той отклонил поканата на Русия и Франция съвместно с тях да направи постъпки пред Англия за прекратяване на Бурската война. Нито Франция, нито Русия се осмеляват да му противоречат." Бих могъл да добавя още нещо от писанията във въпросния "Дейли телеграф", което да прозвучи далеч по-ярко в сравнение с казаното от Георг Брандес тук, ала не желая да правя никакви добавки! "Следователно по онова време кайзерът съвсем не е ламтял толкова за война е Англия.
към текста >>
Своята дружелюбност към Англия бе доказал чрез отказа си да приеме в Берлин пратениците на бурския народ, които били аплодирани в цяла Европа; както изрично оповестил в известното интервю за "Дейли телеграф" през 1908 г.*20, той отклонил поканата на Русия и Франция съвместно с тях да направи постъпки пред Англия за прекратяване на Бурската
война
.
Във връзка с това германското правителство може да се нарече наивно, но неприятната му изненада е извън всяко съмнение. Както удостоверява сполучливо С. Х Нормьн, кайзер Вилхелм е имал известно основание да се надява на неутралност от страна на Англия. През 1900-1901 г. той бе предотвратил една европейска коалиция, която целяла да принуди Англия да гарантира на Южноафриканските републики мир при благоприятни условия.
Своята дружелюбност към Англия бе доказал чрез отказа си да приеме в Берлин пратениците на бурския народ, които били аплодирани в цяла Европа; както изрично оповестил в известното интервю за "Дейли телеграф" през 1908 г.*20, той отклонил поканата на Русия и Франция съвместно с тях да направи постъпки пред Англия за прекратяване на Бурската война.
Нито Франция, нито Русия се осмеляват да му противоречат." Бих могъл да добавя още нещо от писанията във въпросния "Дейли телеграф", което да прозвучи далеч по-ярко в сравнение с казаното от Георг Брандес тук, ала не желая да правя никакви добавки! "Следователно по онова време кайзерът съвсем не е ламтял толкова за война е Англия. И никак не би било лесно да убедиш един мислещ човек в това, че шест години след публикуване на интервюто той усърдно се бил заел да поведе война едновременно е цялото земно кълбо.
към текста >>
"Следователно по онова време кайзерът съвсем не е ламтял толкова за
война
е Англия.
той бе предотвратил една европейска коалиция, която целяла да принуди Англия да гарантира на Южноафриканските републики мир при благоприятни условия. Своята дружелюбност към Англия бе доказал чрез отказа си да приеме в Берлин пратениците на бурския народ, които били аплодирани в цяла Европа; както изрично оповестил в известното интервю за "Дейли телеграф" през 1908 г.*20, той отклонил поканата на Русия и Франция съвместно с тях да направи постъпки пред Англия за прекратяване на Бурската война. Нито Франция, нито Русия се осмеляват да му противоречат." Бих могъл да добавя още нещо от писанията във въпросния "Дейли телеграф", което да прозвучи далеч по-ярко в сравнение с казаното от Георг Брандес тук, ала не желая да правя никакви добавки!
"Следователно по онова време кайзерът съвсем не е ламтял толкова за война е Англия.
И никак не би било лесно да убедиш един мислещ човек в това, че шест години след публикуване на интервюто той усърдно се бил заел да поведе война едновременно е цялото земно кълбо. Няма съмнение, че правителството му е смятало погрешно, че си е правило сметката без кръчмаря. Но през 1914 г. то не желае никаква война с Англия, а необузданата народна омраза срещу англичаните, избухнала в Германия по толкова грозен начин, произтича именно от изненадата в лицето на Великобритания да се открие един неочакван, невероятно си лен враг. Германската дипломация прави всичко, което е по силите и, за да съхрани в последния момент неутралитета на Англия.
към текста >>
И никак не би било лесно да убедиш един мислещ човек в това, че шест години след публикуване на интервюто той усърдно се бил заел да поведе
война
едновременно е цялото земно кълбо.
Своята дружелюбност към Англия бе доказал чрез отказа си да приеме в Берлин пратениците на бурския народ, които били аплодирани в цяла Европа; както изрично оповестил в известното интервю за "Дейли телеграф" през 1908 г.*20, той отклонил поканата на Русия и Франция съвместно с тях да направи постъпки пред Англия за прекратяване на Бурската война. Нито Франция, нито Русия се осмеляват да му противоречат." Бих могъл да добавя още нещо от писанията във въпросния "Дейли телеграф", което да прозвучи далеч по-ярко в сравнение с казаното от Георг Брандес тук, ала не желая да правя никакви добавки! "Следователно по онова време кайзерът съвсем не е ламтял толкова за война е Англия.
И никак не би било лесно да убедиш един мислещ човек в това, че шест години след публикуване на интервюто той усърдно се бил заел да поведе война едновременно е цялото земно кълбо.
Няма съмнение, че правителството му е смятало погрешно, че си е правило сметката без кръчмаря. Но през 1914 г. то не желае никаква война с Англия, а необузданата народна омраза срещу англичаните, избухнала в Германия по толкова грозен начин, произтича именно от изненадата в лицето на Великобритания да се открие един неочакван, невероятно си лен враг. Германската дипломация прави всичко, което е по силите и, за да съхрани в последния момент неутралитета на Англия. Тя внимателно опипва почвата.
към текста >>
то не желае никаква
война
с Англия, а необузданата народна омраза срещу англичаните, избухнала в Германия по толкова грозен начин, произтича именно от изненадата в лицето на Великобритания да се открие един неочакван, невероятно си лен враг.
"Следователно по онова време кайзерът съвсем не е ламтял толкова за война е Англия. И никак не би било лесно да убедиш един мислещ човек в това, че шест години след публикуване на интервюто той усърдно се бил заел да поведе война едновременно е цялото земно кълбо. Няма съмнение, че правителството му е смятало погрешно, че си е правило сметката без кръчмаря. Но през 1914 г.
то не желае никаква война с Англия, а необузданата народна омраза срещу англичаните, избухнала в Германия по толкова грозен начин, произтича именно от изненадата в лицето на Великобритания да се открие един неочакван, невероятно си лен враг.
Германската дипломация прави всичко, което е по силите и, за да съхрани в последния момент неутралитета на Англия. Тя внимателно опипва почвата. Германският канцлер предлага на сър Едуард Гоушън застъпничеството си за ненакърняване на френската държавна територия, ако на Германия й е отредено да надвие Франция и Русия. Сър Едуард Грей се отнася отрицателно, понеже Германия не иска да разпростре гаранцията си и върху френските колонии. После княз Лихновск*21, посланик на Германия в Лондон, запитва дали Англия ще се съгласи да остане неутрална, ако германците не нарушат неутралитета на Белгия.
към текста >>
И така, нужно е било само едно-единствено изрече ние от него, за да се предотврати нарушаването на белгийския неутралитет, а би могло да се добави, че е било нужно едно-единствено изречение и
война
та на западния фронт е щяла да бъде избягната.
Когато впоследствие сър Едуард Грей твърди, че при тези предложения княз Лихновски положително ще да е превишил своите пълномощия, това е тъкмо защото британският външен министър е и остава убеден, че по онова време Германия изпитва непреодолимо желание да се бие едновременно с Русия, Франция, Англия и Белгия." Позволете ми тук да вмъкна една кратка забележка. От току-що прочетеното следва, че е било нужно само едно единствено изречение от Грей, за да се предотврати нарушаването на неутралитета на Белгия. Аз обаче не виня Грей в нищо, тъй като той е марионетка на съвсем други сили, на които ми се иска да се спра по-нататък. Напротив, смятам го за съвсем честен, но извънредно равнодушен човек; все пак не знам до колко днес е допустимо да се дават подобни преценки!
И така, нужно е било само едно-единствено изрече ние от него, за да се предотврати нарушаването на белгийския неутралитет, а би могло да се добави, че е било нужно едно-единствено изречение и войната на западния фронт е щяла да бъде избягната.
Това са неща, които светът един ден ще узнае. Мисля, че в известна степен тези неща все пак са от голяма важност, защото те са факти. А Брандес продължава: "Както вече бе споменато и както става ясно за здравия човешки разум, Германия имала готовност за една германско-руска война, ако до нея се стигнело в резултат на нахлуването на Австрия в Сърбия. Германия нямало да посегне на Франция (и Белгия), стига да се държала неутрално.
към текста >>
"Както вече бе споменато и както става ясно за здравия човешки разум, Германия имала готовност за една германско-руска
война
, ако до нея се стигнело в резултат на нахлуването на Австрия в Сърбия.
Напротив, смятам го за съвсем честен, но извънредно равнодушен човек; все пак не знам до колко днес е допустимо да се дават подобни преценки! И така, нужно е било само едно-единствено изрече ние от него, за да се предотврати нарушаването на белгийския неутралитет, а би могло да се добави, че е било нужно едно-единствено изречение и войната на западния фронт е щяла да бъде избягната. Това са неща, които светът един ден ще узнае. Мисля, че в известна степен тези неща все пак са от голяма важност, защото те са факти. А Брандес продължава:
"Както вече бе споменато и както става ясно за здравия човешки разум, Германия имала готовност за една германско-руска война, ако до нея се стигнело в резултат на нахлуването на Австрия в Сърбия.
Германия нямало да посегне на Франция (и Белгия), стига да се държала неутрално. Но както се знае, Франция бе твърдо решена да се притече на помощ на Русия една политика, за чиято мъдрост бъдещето ще даде оценка, но която засега доведе дотам, че десет милиона души прекарват седемте дни на седмицата в отвратително взаимно избиване. Английското министерство на външните работи се бе задължило тайно, без знанието на парламента, в случай на европейска война да се притече на помощ на Франция. Ако това задължение се оповестеше, общественото мнение в Англия може би щеше да го одобри вследствие на новите, ала силни симпатии спрямо Франция. Но ако то знаеше всичко, положително нямаше да одобри принудата, в която Англия изпадаше, щом като чрез обвързаността на Франция с Русия (единствената сила, която в една война нямаше какво да загуби) Англия биваше заставяна да воюва.
към текста >>
Английското министерство на външните работи се бе задължило тайно, без знанието на парламента, в случай на европейска
война
да се притече на помощ на Франция.
Мисля, че в известна степен тези неща все пак са от голяма важност, защото те са факти. А Брандес продължава: "Както вече бе споменато и както става ясно за здравия човешки разум, Германия имала готовност за една германско-руска война, ако до нея се стигнело в резултат на нахлуването на Австрия в Сърбия. Германия нямало да посегне на Франция (и Белгия), стига да се държала неутрално. Но както се знае, Франция бе твърдо решена да се притече на помощ на Русия една политика, за чиято мъдрост бъдещето ще даде оценка, но която засега доведе дотам, че десет милиона души прекарват седемте дни на седмицата в отвратително взаимно избиване.
Английското министерство на външните работи се бе задължило тайно, без знанието на парламента, в случай на европейска война да се притече на помощ на Франция.
Ако това задължение се оповестеше, общественото мнение в Англия може би щеше да го одобри вследствие на новите, ала силни симпатии спрямо Франция. Но ако то знаеше всичко, положително нямаше да одобри принудата, в която Англия изпадаше, щом като чрез обвързаността на Франция с Русия (единствената сила, която в една война нямаше какво да загуби) Англия биваше заставяна да воюва. Човешките ресурси на Русия са толкова големи, че загубите на човешки живот през войната почти не се вземат под внимание, а ако националните страсти се разгорещят и войната се доведе до победен край, това само ще укрепи консервативното правителство. Ако беше осведомено за реалното политическо положение, общественото мнение във Великобритания щеше да е разбрало, че изходът от спора не би могъл да предвещава нищо добро за свободата или благото на човечеството. Победяха ли съюзниците, това само щеше да увеличи неимоверно домогването на Русия до победата на една система на управление, която бе противоположна на тази във Великобритания.
към текста >>
Но ако то знаеше всичко, положително нямаше да одобри принудата, в която Англия изпадаше, щом като чрез обвързаността на Франция с Русия (единствената сила, която в една
война
нямаше какво да загуби) Англия биваше заставяна да воюва.
"Както вече бе споменато и както става ясно за здравия човешки разум, Германия имала готовност за една германско-руска война, ако до нея се стигнело в резултат на нахлуването на Австрия в Сърбия. Германия нямало да посегне на Франция (и Белгия), стига да се държала неутрално. Но както се знае, Франция бе твърдо решена да се притече на помощ на Русия една политика, за чиято мъдрост бъдещето ще даде оценка, но която засега доведе дотам, че десет милиона души прекарват седемте дни на седмицата в отвратително взаимно избиване. Английското министерство на външните работи се бе задължило тайно, без знанието на парламента, в случай на европейска война да се притече на помощ на Франция. Ако това задължение се оповестеше, общественото мнение в Англия може би щеше да го одобри вследствие на новите, ала силни симпатии спрямо Франция.
Но ако то знаеше всичко, положително нямаше да одобри принудата, в която Англия изпадаше, щом като чрез обвързаността на Франция с Русия (единствената сила, която в една война нямаше какво да загуби) Англия биваше заставяна да воюва.
Човешките ресурси на Русия са толкова големи, че загубите на човешки живот през войната почти не се вземат под внимание, а ако националните страсти се разгорещят и войната се доведе до победен край, това само ще укрепи консервативното правителство. Ако беше осведомено за реалното политическо положение, общественото мнение във Великобритания щеше да е разбрало, че изходът от спора не би могъл да предвещава нищо добро за свободата или благото на човечеството. Победяха ли съюзниците, това само щеше да увеличи неимоверно домогването на Русия до победата на една система на управление, която бе противоположна на тази във Великобритания. За руския народ, който спечели сърцето на Европа, тази победа не би донесла никакъв напредък. ІІІ
към текста >>
Човешките ресурси на Русия са толкова големи, че загубите на човешки живот през
война
та почти не се вземат под внимание, а ако националните страсти се разгорещят и
война
та се доведе до победен край, това само ще укрепи консервативното правителство.
Германия нямало да посегне на Франция (и Белгия), стига да се държала неутрално. Но както се знае, Франция бе твърдо решена да се притече на помощ на Русия една политика, за чиято мъдрост бъдещето ще даде оценка, но която засега доведе дотам, че десет милиона души прекарват седемте дни на седмицата в отвратително взаимно избиване. Английското министерство на външните работи се бе задължило тайно, без знанието на парламента, в случай на европейска война да се притече на помощ на Франция. Ако това задължение се оповестеше, общественото мнение в Англия може би щеше да го одобри вследствие на новите, ала силни симпатии спрямо Франция. Но ако то знаеше всичко, положително нямаше да одобри принудата, в която Англия изпадаше, щом като чрез обвързаността на Франция с Русия (единствената сила, която в една война нямаше какво да загуби) Англия биваше заставяна да воюва.
Човешките ресурси на Русия са толкова големи, че загубите на човешки живот през войната почти не се вземат под внимание, а ако националните страсти се разгорещят и войната се доведе до победен край, това само ще укрепи консервативното правителство.
Ако беше осведомено за реалното политическо положение, общественото мнение във Великобритания щеше да е разбрало, че изходът от спора не би могъл да предвещава нищо добро за свободата или благото на човечеството. Победяха ли съюзниците, това само щеше да увеличи неимоверно домогването на Русия до победата на една система на управление, която бе противоположна на тази във Великобритания. За руския народ, който спечели сърцето на Европа, тази победа не би донесла никакъв напредък. ІІІ Не вярвам моят уважаван опонент мистър Арчър да ненавижда пруския милитаризъм повече, отколкото аз.
към текста >>
Тези неща, казани от Георг Брандес, който не притежава най-дребната "червена птица" четвърта степен, естествено са били добре известни на човека, написал думите: "
Война
та сама поражда ужасите на
война
та и няма защо да се учудваме, когато тъкмо на
война
се използват модерни средства.*22 Неотдавна обаче чух, че точно това изречение от моята брошура е подразнило особено много някого.
Смит през 1907 г. годината, когато Англия и Русия подписах; договора, който гарантираше и подкопаваше независимостта на Персия. Същият английски писател потвърждава описанието за японския милитаризъм, дадено навремето от кореспондента на "Таймс" На 21 Ноември 1894 г. японската войска щурмува Порт Артур и четири дни наред безчинстващи войници колит цивилното население, мъже, жени и деца с необуздано варварство. "От ранни зори до късна нощ дните минаваха в убийства, грабежи и осакатявания, във всевъзможни неописуеми жестокости, докато градът заприлича на такава кошмарна картина, че всеки останал жив с ужас ще я помни до края на дните си."
Тези неща, казани от Георг Брандес, който не притежава най-дребната "червена птица" четвърта степен, естествено са били добре известни на човека, написал думите: "Войната сама поражда ужасите на войната и няма защо да се учудваме, когато тъкмо на война се използват модерни средства.*22 Неотдавна обаче чух, че точно това изречение от моята брошура е подразнило особено много някого.
То може да подразни само хора, които изобщо не познават историята и на които не е известно последица на какво е едно такова нещо. По-нататък Георг Брандес казва: "Следователно въпросът не се свежда толкова до това, от коя националност милитаризмът получава окраската си той навсякъде е доста сходен. На мен ми се ще мистър Арчър да се запознае с беседата за Германска Африка, изнесена от д-р Фьорингер*23 на 30 Януари 1915 г. в Хамбург.
към текста >>
От нея би научил какво е трябвало да препратят германските обитатели на Камерун петдесетина госпожи и господа, изненадани там от обявяването на
война
та, когато английски офицери накарали да ги затворят и ги оставили под надзора на чернокожи, които ги малтретирали.
То може да подразни само хора, които изобщо не познават историята и на които не е известно последица на какво е едно такова нещо. По-нататък Георг Брандес казва: "Следователно въпросът не се свежда толкова до това, от коя националност милитаризмът получава окраската си той навсякъде е доста сходен. На мен ми се ще мистър Арчър да се запознае с беседата за Германска Африка, изнесена от д-р Фьорингер*23 на 30 Януари 1915 г. в Хамбург.
От нея би научил какво е трябвало да препратят германските обитатели на Камерун петдесетина госпожи и господа, изненадани там от обявяването на войната, когато английски офицери накарали да ги затворят и ги оставили под надзора на чернокожи, които ги малтретирали.
Те страдали от глад и жажда. Помолели ли за вода, давали им я във ведра за нечистотии, а един британски офицер заявил: "Няма значение дали германските свине имат вода за пиене или не." Вода за миене също не получавали по време на пътуването си от Лаго до Англия." В брошурата си не съм отегчавал никого с описването на такива факти; при все това ме упрекнаха, че не пригласям в същия тон, в който се приглася навред. Оспорваше се не казаното от мен в брошурата, ами се роптаеше, че в нея липсва онова, което се говори повсеместно. Към брошурата се отправяше упрекът, че не ругае така, както се pyгae на всяка крачка.
към текста >>
Нека мистър Арчър ведно с други изтъкнати мъже във и извън Великобритания най-сетне прекрати безконечното разследване, в което бях въвлечен и аз, относно това, кой носел вината за
война
та и кой чрез изхода и трябвало да изкупи тази вина,и по-добре да се обърне към единствено важния и решителен въпрос, а именно как да се намери изходът от тази преизподня, към която наистина може да се отнесе казаното в "Макбет".
Към брошурата се отправяше упрекът, че не ругае така, както се pyгae на всяка крачка. По-нататък Георг Брандес казва: "Ето как изглежда английският милитаризъм. Да не би той да е значително по-добър от пруския, когато у англичаните,както и у другите народности на земята, националното чувство бъде разпалено до безумие? IV
Нека мистър Арчър ведно с други изтъкнати мъже във и извън Великобритания най-сетне прекрати безконечното разследване, в което бях въвлечен и аз, относно това, кой носел вината за войната и кой чрез изхода и трябвало да изкупи тази вина,и по-добре да се обърне към единствено важния и решителен въпрос, а именно как да се намери изходът от тази преизподня, към която наистина може да се отнесе казаното в "Макбет".
О horror horror, Ьопот! Топкие пот heart Cannot conceive пот пате thee..."*24 Воюващите са ненаситни. Нали в Париж бе решено търговската война да се води докрай, дори ако войната на оръжията бъде приключена.
към текста >>
Нали в Париж бе решено търговската
война
да се води докрай, дори ако
война
та на оръжията бъде приключена.
Нека мистър Арчър ведно с други изтъкнати мъже във и извън Великобритания най-сетне прекрати безконечното разследване, в което бях въвлечен и аз, относно това, кой носел вината за войната и кой чрез изхода и трябвало да изкупи тази вина,и по-добре да се обърне към единствено важния и решителен въпрос, а именно как да се намери изходът от тази преизподня, към която наистина може да се отнесе казаното в "Макбет". О horror horror, Ьопот! Топкие пот heart Cannot conceive пот пате thee..."*24 Воюващите са ненаситни.
Нали в Париж бе решено търговската война да се води докрай, дори ако войната на оръжията бъде приключена.
Нима тази лудост няма да бъде прекратена? В края на войната при всички случаи ще трябва да се сключи споразумение; и тъй като тя имаше икономически характер, редно е споразумението също да бъде икономическо. Като фактор в свободната търговия Англия посочи пътя на целия свят. Спогодбите по митнически въпроси ще станат неизбежни, неминуемо ще трябва да се правят взаимни отстъпки и да се търси по-голяма свобода, та в крайна сметка да се стигне до световна свободна търговия.
към текста >>
В края на
война
та при всички случаи ще трябва да се сключи споразумение; и тъй като тя имаше икономически характер, редно е споразумението също да бъде икономическо.
Cannot conceive пот пате thee..."*24 Воюващите са ненаситни. Нали в Париж бе решено търговската война да се води докрай, дори ако войната на оръжията бъде приключена. Нима тази лудост няма да бъде прекратена?
В края на войната при всички случаи ще трябва да се сключи споразумение; и тъй като тя имаше икономически характер, редно е споразумението също да бъде икономическо.
Като фактор в свободната търговия Англия посочи пътя на целия свят. Спогодбите по митнически въпроси ще станат неизбежни, неминуемо ще трябва да се правят взаимни отстъпки и да се търси по-голяма свобода, та в крайна сметка да се стигне до световна свободна търговия. Един мъж от страната, която поначало пострада най-много от войната, белгийският фабрикант от Шарлероа г-н Анри Ламбер*25, изрече спасителната дума, прокарваща пътя на мира, а именно, че единствената благоразумна и далновидна политика, в случая митническата политика, е да бъдеш справедлив, позволявайки на противниковата страна да живее. Той обърна внимание на това, че трайно подобряване на положението в Европа може да се постигне само ако стремящата се към мир част бъде принудена да премахне или поне да намали митата, но при осигуряване на напълно справедлива взаимност. Премахването на митото изглежда единственото разумно и ефикасно средство за елиминиране на известния в икономическата надпревара метод на борба, който англичаните наричат дъмпинг и в който разгорещено упрекват германците.
към текста >>
Един мъж от страната, която поначало пострада най-много от
война
та, белгийският фабрикант от Шарлероа г-н Анри Ламбер*25, изрече спасителната дума, прокарваща пътя на
мир
а, а именно, че единствената благоразумна и далновидна политика, в случая митническата политика, е да бъдеш справедлив, позволявайки на противниковата страна да живее.
Нима тази лудост няма да бъде прекратена? В края на войната при всички случаи ще трябва да се сключи споразумение; и тъй като тя имаше икономически характер, редно е споразумението също да бъде икономическо. Като фактор в свободната търговия Англия посочи пътя на целия свят. Спогодбите по митнически въпроси ще станат неизбежни, неминуемо ще трябва да се правят взаимни отстъпки и да се търси по-голяма свобода, та в крайна сметка да се стигне до световна свободна търговия.
Един мъж от страната, която поначало пострада най-много от войната, белгийският фабрикант от Шарлероа г-н Анри Ламбер*25, изрече спасителната дума, прокарваща пътя на мира, а именно, че единствената благоразумна и далновидна политика, в случая митническата политика, е да бъдеш справедлив, позволявайки на противниковата страна да живее.
Той обърна внимание на това, че трайно подобряване на положението в Европа може да се постигне само ако стремящата се към мир част бъде принудена да премахне или поне да намали митата, но при осигуряване на напълно справедлива взаимност. Премахването на митото изглежда единственото разумно и ефикасно средство за елиминиране на известния в икономическата надпревара метод на борба, който англичаните наричат дъмпинг и в който разгорещено упрекват германците. Митнически конвенции ще бъдат неизбежни дори в невероятния случай, че войната продължи до една унищожителна за противника победа, за която би трябвало още милиони и милиони хора да се пожертват по фронтовете или да погинат от рани, болести и лишения в тила. Ако приемем, че победителят реши да наложи (както го изисква Парижката икономическа конференция) на победения такова онеправдаване по отношение на митата, с което да го принизи на по-ниско стопанско равнище, тогава това би означавало връщане на човечеството към системата на поробване на народите!
към текста >>
Той обърна внимание на това, че трайно подобряване на положението в Европа може да се постигне само ако стремящата се към
мир
част бъде принудена да премахне или поне да намали митата, но при осигуряване на напълно справедлива взаимност.
В края на войната при всички случаи ще трябва да се сключи споразумение; и тъй като тя имаше икономически характер, редно е споразумението също да бъде икономическо. Като фактор в свободната търговия Англия посочи пътя на целия свят. Спогодбите по митнически въпроси ще станат неизбежни, неминуемо ще трябва да се правят взаимни отстъпки и да се търси по-голяма свобода, та в крайна сметка да се стигне до световна свободна търговия. Един мъж от страната, която поначало пострада най-много от войната, белгийският фабрикант от Шарлероа г-н Анри Ламбер*25, изрече спасителната дума, прокарваща пътя на мира, а именно, че единствената благоразумна и далновидна политика, в случая митническата политика, е да бъдеш справедлив, позволявайки на противниковата страна да живее.
Той обърна внимание на това, че трайно подобряване на положението в Европа може да се постигне само ако стремящата се към мир част бъде принудена да премахне или поне да намали митата, но при осигуряване на напълно справедлива взаимност.
Премахването на митото изглежда единственото разумно и ефикасно средство за елиминиране на известния в икономическата надпревара метод на борба, който англичаните наричат дъмпинг и в който разгорещено упрекват германците. Митнически конвенции ще бъдат неизбежни дори в невероятния случай, че войната продължи до една унищожителна за противника победа, за която би трябвало още милиони и милиони хора да се пожертват по фронтовете или да погинат от рани, болести и лишения в тила. Ако приемем, че победителят реши да наложи (както го изисква Парижката икономическа конференция) на победения такова онеправдаване по отношение на митата, с което да го принизи на по-ниско стопанско равнище, тогава това би означавало връщане на човечеството към системата на поробване на народите! Тогава потиснатият, разбира се, ще се стреми с все сила да се изправи на крака, ще използва всяка разпра между победителите и в течение на половин век ще се е освободил.
към текста >>
Митнически конвенции ще бъдат неизбежни дори в невероятния случай, че
война
та продължи до една унищожителна за противника победа, за която би трябвало още милиони и милиони хора да се пожертват по фронтовете или да погинат от рани, болести и лишения в тила.
Като фактор в свободната търговия Англия посочи пътя на целия свят. Спогодбите по митнически въпроси ще станат неизбежни, неминуемо ще трябва да се правят взаимни отстъпки и да се търси по-голяма свобода, та в крайна сметка да се стигне до световна свободна търговия. Един мъж от страната, която поначало пострада най-много от войната, белгийският фабрикант от Шарлероа г-н Анри Ламбер*25, изрече спасителната дума, прокарваща пътя на мира, а именно, че единствената благоразумна и далновидна политика, в случая митническата политика, е да бъдеш справедлив, позволявайки на противниковата страна да живее. Той обърна внимание на това, че трайно подобряване на положението в Европа може да се постигне само ако стремящата се към мир част бъде принудена да премахне или поне да намали митата, но при осигуряване на напълно справедлива взаимност. Премахването на митото изглежда единственото разумно и ефикасно средство за елиминиране на известния в икономическата надпревара метод на борба, който англичаните наричат дъмпинг и в който разгорещено упрекват германците.
Митнически конвенции ще бъдат неизбежни дори в невероятния случай, че войната продължи до една унищожителна за противника победа, за която би трябвало още милиони и милиони хора да се пожертват по фронтовете или да погинат от рани, болести и лишения в тила.
Ако приемем, че победителят реши да наложи (както го изисква Парижката икономическа конференция) на победения такова онеправдаване по отношение на митата, с което да го принизи на по-ниско стопанско равнище, тогава това би означавало връщане на човечеството към системата на поробване на народите! Тогава потиснатият, разбира се, ще се стреми с все сила да се изправи на крака, ще използва всяка разпра между победителите и в течение на половин век ще се е освободил. Съюзите ни имат дори половинвековна трайност. Следователно мирното бъдеще на Европа се базира на свободната търговия.
към текста >>
Следователно
мир
ното бъдеще на Европа се базира на свободната търговия.
Митнически конвенции ще бъдат неизбежни дори в невероятния случай, че войната продължи до една унищожителна за противника победа, за която би трябвало още милиони и милиони хора да се пожертват по фронтовете или да погинат от рани, болести и лишения в тила. Ако приемем, че победителят реши да наложи (както го изисква Парижката икономическа конференция) на победения такова онеправдаване по отношение на митата, с което да го принизи на по-ниско стопанско равнище, тогава това би означавало връщане на човечеството към системата на поробване на народите! Тогава потиснатият, разбира се, ще се стреми с все сила да се изправи на крака, ще използва всяка разпра между победителите и в течение на половин век ще се е освободил. Съюзите ни имат дори половинвековна трайност.
Следователно мирното бъдеще на Европа се базира на свободната търговия.
По думите на Кобдън свободната търговия е най-добрият миротворец. Нещо повече дори тя е единственият възможен миротворец. В предишни времена на старите коне, които трябвало да въртят мелничните камъни, им избождали очите. Точно така, със заслепени за заобикалящата ги реалност очи, нещастните народи в Европа въртят сега по принуда и доброволно мелничните камъни на войната." Това е неутрална оценка, но от човек, който оценява не фразьорски, ами в оценката си привежда множество факти и посочва възможността за правилно съпоставяне на тези факти помежду им.
към текста >>
По думите на Кобдън свободната търговия е най-добрият
мир
отворец.
Ако приемем, че победителят реши да наложи (както го изисква Парижката икономическа конференция) на победения такова онеправдаване по отношение на митата, с което да го принизи на по-ниско стопанско равнище, тогава това би означавало връщане на човечеството към системата на поробване на народите! Тогава потиснатият, разбира се, ще се стреми с все сила да се изправи на крака, ще използва всяка разпра между победителите и в течение на половин век ще се е освободил. Съюзите ни имат дори половинвековна трайност. Следователно мирното бъдеще на Европа се базира на свободната търговия.
По думите на Кобдън свободната търговия е най-добрият миротворец.
Нещо повече дори тя е единственият възможен миротворец. В предишни времена на старите коне, които трябвало да въртят мелничните камъни, им избождали очите. Точно така, със заслепени за заобикалящата ги реалност очи, нещастните народи в Европа въртят сега по принуда и доброволно мелничните камъни на войната." Това е неутрална оценка, но от човек, който оценява не фразьорски, ами в оценката си привежда множество факти и посочва възможността за правилно съпоставяне на тези факти помежду им. Не изразяване на мнение, а посочване на онова, което е необходимо в наше време, когато трябва да се търси истината ето към какво съм се стремил аз.
към текста >>
Нещо повече дори тя е единственият възможен
мир
отворец.
Тогава потиснатият, разбира се, ще се стреми с все сила да се изправи на крака, ще използва всяка разпра между победителите и в течение на половин век ще се е освободил. Съюзите ни имат дори половинвековна трайност. Следователно мирното бъдеще на Европа се базира на свободната търговия. По думите на Кобдън свободната търговия е най-добрият миротворец.
Нещо повече дори тя е единственият възможен миротворец.
В предишни времена на старите коне, които трябвало да въртят мелничните камъни, им избождали очите. Точно така, със заслепени за заобикалящата ги реалност очи, нещастните народи в Европа въртят сега по принуда и доброволно мелничните камъни на войната." Това е неутрална оценка, но от човек, който оценява не фразьорски, ами в оценката си привежда множество факти и посочва възможността за правилно съпоставяне на тези факти помежду им. Не изразяване на мнение, а посочване на онова, което е необходимо в наше време, когато трябва да се търси истината ето към какво съм се стремил аз. Защо да е невъзможно отлагането поне в собствената душа на дадена оценка, щом на човек му липсва време или желание по подходящ начин да се погрижи за фактите?
към текста >>
Точно така, със заслепени за заобикалящата ги реалност очи, нещастните народи в Европа въртят сега по принуда и доброволно мелничните камъни на
война
та."
Съюзите ни имат дори половинвековна трайност. Следователно мирното бъдеще на Европа се базира на свободната търговия. По думите на Кобдън свободната търговия е най-добрият миротворец. Нещо повече дори тя е единственият възможен миротворец. В предишни времена на старите коне, които трябвало да въртят мелничните камъни, им избождали очите.
Точно така, със заслепени за заобикалящата ги реалност очи, нещастните народи в Европа въртят сега по принуда и доброволно мелничните камъни на войната."
Това е неутрална оценка, но от човек, който оценява не фразьорски, ами в оценката си привежда множество факти и посочва възможността за правилно съпоставяне на тези факти помежду им. Не изразяване на мнение, а посочване на онова, което е необходимо в наше време, когато трябва да се търси истината ето към какво съм се стремил аз. Защо да е невъзможно отлагането поне в собствената душа на дадена оценка, щом на човек му липсва време или желание по подходящ начин да се погрижи за фактите? Духовната Наука може да ни покаже, че оценките, които се дават днес и често се срещат обвити в думите "Борим се за свободата и правото на малките нации", наистина представляват най-безотговорни фрази. Защото всеки, който отмалко познава действителността, знае, че такива приказки са равнозначни на това, една акула да желае сключването на мирен договор с онези морски рибки, които са определени да бъдат изядени от нея*26.
към текста >>
Защото всеки, който отмалко познава действителността, знае, че такива приказки са равнозначни на това, една акула да желае сключването на
мир
ен договор с онези морски рибки, които са определени да бъдат изядени от нея*26.
Точно така, със заслепени за заобикалящата ги реалност очи, нещастните народи в Европа въртят сега по принуда и доброволно мелничните камъни на войната." Това е неутрална оценка, но от човек, който оценява не фразьорски, ами в оценката си привежда множество факти и посочва възможността за правилно съпоставяне на тези факти помежду им. Не изразяване на мнение, а посочване на онова, което е необходимо в наше време, когато трябва да се търси истината ето към какво съм се стремил аз. Защо да е невъзможно отлагането поне в собствената душа на дадена оценка, щом на човек му липсва време или желание по подходящ начин да се погрижи за фактите? Духовната Наука може да ни покаже, че оценките, които се дават днес и често се срещат обвити в думите "Борим се за свободата и правото на малките нации", наистина представляват най-безотговорни фрази.
Защото всеки, който отмалко познава действителността, знае, че такива приказки са равнозначни на това, една акула да желае сключването на мирен договор с онези морски рибки, които са определени да бъдат изядени от нея*26.
Естествено не веднага, а може би едва след известно размишление ще се проумее, че многото говорене днес не е нещо по-друго от това, някой да се изправи и да каже: Защо акулите не сключат с рибките, които искат да изядат, договор за междурибно днес става дума за междудържавно рибно право? Людете, които днес говорят за въдворяване на мир, имат предвид, че избиването щяло да престане едва когато съществуват изгледи за настъпването на вечен мир. Всъщност човек не може да си представи нещо по-безумно от схващането, че избиването щяло да трае дотогава, докато в резултат на него се стигнело до прекратяване на войната. При това днес едва ли вече е нужно да си окултист, за да знаеш, че след свършването на тази война в Европа ще минат немного години и още по-свирепа, още по-опустошителна война извън Европа ще разтърси света. Ала кой го е грижа днес за нещата, които присъстват в реалността?
към текста >>
Людете, които днес говорят за въдворяване на
мир
, имат предвид, че избиването щяло да престане едва когато съществуват изгледи за настъпването на вечен
мир
.
Не изразяване на мнение, а посочване на онова, което е необходимо в наше време, когато трябва да се търси истината ето към какво съм се стремил аз. Защо да е невъзможно отлагането поне в собствената душа на дадена оценка, щом на човек му липсва време или желание по подходящ начин да се погрижи за фактите? Духовната Наука може да ни покаже, че оценките, които се дават днес и често се срещат обвити в думите "Борим се за свободата и правото на малките нации", наистина представляват най-безотговорни фрази. Защото всеки, който отмалко познава действителността, знае, че такива приказки са равнозначни на това, една акула да желае сключването на мирен договор с онези морски рибки, които са определени да бъдат изядени от нея*26. Естествено не веднага, а може би едва след известно размишление ще се проумее, че многото говорене днес не е нещо по-друго от това, някой да се изправи и да каже: Защо акулите не сключат с рибките, които искат да изядат, договор за междурибно днес става дума за междудържавно рибно право?
Людете, които днес говорят за въдворяване на мир, имат предвид, че избиването щяло да престане едва когато съществуват изгледи за настъпването на вечен мир.
Всъщност човек не може да си представи нещо по-безумно от схващането, че избиването щяло да трае дотогава, докато в резултат на него се стигнело до прекратяване на войната. При това днес едва ли вече е нужно да си окултист, за да знаеш, че след свършването на тази война в Европа ще минат немного години и още по-свирепа, още по-опустошителна война извън Европа ще разтърси света. Ала кой го е грижа днес за нещата, които присъстват в реалността? Хората предпочитат да слушат, когато държавниците декламират, че за свободата и за правото на малките нации също трябвало да се извърши едно или друго. Слушат дори когато избрани за президенти адвокати*27, които безспорно са били съвсем ловки адвокати за воденето на румънски процеси, се появяват в тогата на мюсюлманския княз... само че това не се забелязва, тъй като в случая се говори за "република" Какво може да се добави, когато хората още слушат лекциите на подобни лица, изнасяни на художествени и литературни теми, за връзките между легенди и митове и между литературните сюжети на Западна и Централна Европа, да не говорим за факти като споменатия неотдавна от мен, а именно как при бурни аплодисменти онзи Метерлинк нарекъл "посредствени духове" Гьоте, Шилер, Лесинг и други.*28 Аз обаче не искам ни най-малко да влияя на Вашата оценка; обръщам само внимание, че при оценяването са необходими перспективи и че ако оценката трябва да бъде истинна, това изисква съвсем други неща в сравнение с широко използваните днес.
към текста >>
Всъщност човек не може да си представи нещо по-безумно от схващането, че избиването щяло да трае дотогава, докато в резултат на него се стигнело до прекратяване на
война
та.
Защо да е невъзможно отлагането поне в собствената душа на дадена оценка, щом на човек му липсва време или желание по подходящ начин да се погрижи за фактите? Духовната Наука може да ни покаже, че оценките, които се дават днес и често се срещат обвити в думите "Борим се за свободата и правото на малките нации", наистина представляват най-безотговорни фрази. Защото всеки, който отмалко познава действителността, знае, че такива приказки са равнозначни на това, една акула да желае сключването на мирен договор с онези морски рибки, които са определени да бъдат изядени от нея*26. Естествено не веднага, а може би едва след известно размишление ще се проумее, че многото говорене днес не е нещо по-друго от това, някой да се изправи и да каже: Защо акулите не сключат с рибките, които искат да изядат, договор за междурибно днес става дума за междудържавно рибно право? Людете, които днес говорят за въдворяване на мир, имат предвид, че избиването щяло да престане едва когато съществуват изгледи за настъпването на вечен мир.
Всъщност човек не може да си представи нещо по-безумно от схващането, че избиването щяло да трае дотогава, докато в резултат на него се стигнело до прекратяване на войната.
При това днес едва ли вече е нужно да си окултист, за да знаеш, че след свършването на тази война в Европа ще минат немного години и още по-свирепа, още по-опустошителна война извън Европа ще разтърси света. Ала кой го е грижа днес за нещата, които присъстват в реалността? Хората предпочитат да слушат, когато държавниците декламират, че за свободата и за правото на малките нации също трябвало да се извърши едно или друго. Слушат дори когато избрани за президенти адвокати*27, които безспорно са били съвсем ловки адвокати за воденето на румънски процеси, се появяват в тогата на мюсюлманския княз... само че това не се забелязва, тъй като в случая се говори за "република" Какво може да се добави, когато хората още слушат лекциите на подобни лица, изнасяни на художествени и литературни теми, за връзките между легенди и митове и между литературните сюжети на Западна и Централна Европа, да не говорим за факти като споменатия неотдавна от мен, а именно как при бурни аплодисменти онзи Метерлинк нарекъл "посредствени духове" Гьоте, Шилер, Лесинг и други.*28 Аз обаче не искам ни най-малко да влияя на Вашата оценка; обръщам само внимание, че при оценяването са необходими перспективи и че ако оценката трябва да бъде истинна, това изисква съвсем други неща в сравнение с широко използваните днес. Трябва да сме напълно наясно, че е редно струпаното в Централна Европа население да се оценява под съвсем друг зрителен ъгъл, тъй като там човешкото е притеснено, докато обкръжението му подлежи единствено на държавна и политическа оценка поне още доста време, преди евентуално да са настъпили опреде лени обстоятелства, в случай че войната се проточи години наред.
към текста >>
При това днес едва ли вече е нужно да си окултист, за да знаеш, че след свършването на тази
война
в Европа ще минат немного години и още по-свирепа, още по-опустошителна
война
извън Европа ще разтърси света.
Духовната Наука може да ни покаже, че оценките, които се дават днес и често се срещат обвити в думите "Борим се за свободата и правото на малките нации", наистина представляват най-безотговорни фрази. Защото всеки, който отмалко познава действителността, знае, че такива приказки са равнозначни на това, една акула да желае сключването на мирен договор с онези морски рибки, които са определени да бъдат изядени от нея*26. Естествено не веднага, а може би едва след известно размишление ще се проумее, че многото говорене днес не е нещо по-друго от това, някой да се изправи и да каже: Защо акулите не сключат с рибките, които искат да изядат, договор за междурибно днес става дума за междудържавно рибно право? Людете, които днес говорят за въдворяване на мир, имат предвид, че избиването щяло да престане едва когато съществуват изгледи за настъпването на вечен мир. Всъщност човек не може да си представи нещо по-безумно от схващането, че избиването щяло да трае дотогава, докато в резултат на него се стигнело до прекратяване на войната.
При това днес едва ли вече е нужно да си окултист, за да знаеш, че след свършването на тази война в Европа ще минат немного години и още по-свирепа, още по-опустошителна война извън Европа ще разтърси света.
Ала кой го е грижа днес за нещата, които присъстват в реалността? Хората предпочитат да слушат, когато държавниците декламират, че за свободата и за правото на малките нации също трябвало да се извърши едно или друго. Слушат дори когато избрани за президенти адвокати*27, които безспорно са били съвсем ловки адвокати за воденето на румънски процеси, се появяват в тогата на мюсюлманския княз... само че това не се забелязва, тъй като в случая се говори за "република" Какво може да се добави, когато хората още слушат лекциите на подобни лица, изнасяни на художествени и литературни теми, за връзките между легенди и митове и между литературните сюжети на Западна и Централна Европа, да не говорим за факти като споменатия неотдавна от мен, а именно как при бурни аплодисменти онзи Метерлинк нарекъл "посредствени духове" Гьоте, Шилер, Лесинг и други.*28 Аз обаче не искам ни най-малко да влияя на Вашата оценка; обръщам само внимание, че при оценяването са необходими перспективи и че ако оценката трябва да бъде истинна, това изисква съвсем други неща в сравнение с широко използваните днес. Трябва да сме напълно наясно, че е редно струпаното в Централна Европа население да се оценява под съвсем друг зрителен ъгъл, тъй като там човешкото е притеснено, докато обкръжението му подлежи единствено на държавна и политическа оценка поне още доста време, преди евентуално да са настъпили опреде лени обстоятелства, в случай че войната се проточи години наред. По отношение на Централна Европа въпросът засяга духовното богатство, душевното развитие, всичко онова, което е било създавано в течение на столетия.
към текста >>
Хората предпочитат да слушат, когато държавниците декла
мир
ат, че за свободата и за правото на малките нации също трябвало да се извърши едно или друго.
Естествено не веднага, а може би едва след известно размишление ще се проумее, че многото говорене днес не е нещо по-друго от това, някой да се изправи и да каже: Защо акулите не сключат с рибките, които искат да изядат, договор за междурибно днес става дума за междудържавно рибно право? Людете, които днес говорят за въдворяване на мир, имат предвид, че избиването щяло да престане едва когато съществуват изгледи за настъпването на вечен мир. Всъщност човек не може да си представи нещо по-безумно от схващането, че избиването щяло да трае дотогава, докато в резултат на него се стигнело до прекратяване на войната. При това днес едва ли вече е нужно да си окултист, за да знаеш, че след свършването на тази война в Европа ще минат немного години и още по-свирепа, още по-опустошителна война извън Европа ще разтърси света. Ала кой го е грижа днес за нещата, които присъстват в реалността?
Хората предпочитат да слушат, когато държавниците декламират, че за свободата и за правото на малките нации също трябвало да се извърши едно или друго.
Слушат дори когато избрани за президенти адвокати*27, които безспорно са били съвсем ловки адвокати за воденето на румънски процеси, се появяват в тогата на мюсюлманския княз... само че това не се забелязва, тъй като в случая се говори за "република" Какво може да се добави, когато хората още слушат лекциите на подобни лица, изнасяни на художествени и литературни теми, за връзките между легенди и митове и между литературните сюжети на Западна и Централна Европа, да не говорим за факти като споменатия неотдавна от мен, а именно как при бурни аплодисменти онзи Метерлинк нарекъл "посредствени духове" Гьоте, Шилер, Лесинг и други.*28 Аз обаче не искам ни най-малко да влияя на Вашата оценка; обръщам само внимание, че при оценяването са необходими перспективи и че ако оценката трябва да бъде истинна, това изисква съвсем други неща в сравнение с широко използваните днес. Трябва да сме напълно наясно, че е редно струпаното в Централна Европа население да се оценява под съвсем друг зрителен ъгъл, тъй като там човешкото е притеснено, докато обкръжението му подлежи единствено на държавна и политическа оценка поне още доста време, преди евентуално да са настъпили опреде лени обстоятелства, в случай че войната се проточи години наред. По отношение на Централна Европа въпросът засяга духовното богатство, душевното развитие, всичко онова, което е било създавано в течение на столетия. Пълна нелепост би било да се смята, че в периферията би могло да става дума за нещо сходно; безсмислица би било да се твърди такова нещо. Безспорно е, че навсякъде има какво да се укорява, ала не е все едно дали се укоряват неща, които за да съпоставим разликата във величините се извършват в обсадена крепост, или такива, които стават сред обсаждащите я войски.
към текста >>
Трябва да сме напълно наясно, че е редно струпаното в Централна Европа население да се оценява под съвсем друг зрителен ъгъл, тъй като там човешкото е притеснено, докато обкръжението му подлежи единствено на държавна и политическа оценка поне още доста време, преди евентуално да са настъпили опреде лени обстоятелства, в случай че
война
та се проточи години наред.
Всъщност човек не може да си представи нещо по-безумно от схващането, че избиването щяло да трае дотогава, докато в резултат на него се стигнело до прекратяване на войната. При това днес едва ли вече е нужно да си окултист, за да знаеш, че след свършването на тази война в Европа ще минат немного години и още по-свирепа, още по-опустошителна война извън Европа ще разтърси света. Ала кой го е грижа днес за нещата, които присъстват в реалността? Хората предпочитат да слушат, когато държавниците декламират, че за свободата и за правото на малките нации също трябвало да се извърши едно или друго. Слушат дори когато избрани за президенти адвокати*27, които безспорно са били съвсем ловки адвокати за воденето на румънски процеси, се появяват в тогата на мюсюлманския княз... само че това не се забелязва, тъй като в случая се говори за "република" Какво може да се добави, когато хората още слушат лекциите на подобни лица, изнасяни на художествени и литературни теми, за връзките между легенди и митове и между литературните сюжети на Западна и Централна Европа, да не говорим за факти като споменатия неотдавна от мен, а именно как при бурни аплодисменти онзи Метерлинк нарекъл "посредствени духове" Гьоте, Шилер, Лесинг и други.*28 Аз обаче не искам ни най-малко да влияя на Вашата оценка; обръщам само внимание, че при оценяването са необходими перспективи и че ако оценката трябва да бъде истинна, това изисква съвсем други неща в сравнение с широко използваните днес.
Трябва да сме напълно наясно, че е редно струпаното в Централна Европа население да се оценява под съвсем друг зрителен ъгъл, тъй като там човешкото е притеснено, докато обкръжението му подлежи единствено на държавна и политическа оценка поне още доста време, преди евентуално да са настъпили опреде лени обстоятелства, в случай че войната се проточи години наред.
По отношение на Централна Европа въпросът засяга духовното богатство, душевното развитие, всичко онова, което е било създавано в течение на столетия. Пълна нелепост би било да се смята, че в периферията би могло да става дума за нещо сходно; безсмислица би било да се твърди такова нещо. Безспорно е, че навсякъде има какво да се укорява, ала не е все едно дали се укоряват неща, които за да съпоставим разликата във величините се извършват в обсадена крепост, или такива, които стават сред обсаждащите я войски. От периферията все още не съм чул оценка, която под някаква форма да се е съобразила с подобни неща. За да не бъда едностранчив, нека накрая да посоча още нещо.
към текста >>
Говореше се за недостоверността в световната
война
,а самата статия тъкмо по начина,по който бе написана, беше недостоверна.
За да не бъда едностранчив, нека накрая да посоча още нещо. Когато някой иска да бъде справедлив, той винаги си въобразява, че оценява двете страни еднакво, като казва: тук е така, там е така и прочее. Никога обаче не си поставя въпроса: А дали в действителност е така? Неотдавна един швейцарски вестник публикува статия, която за да бъде справедлива към двете страни посочва но съвсем абстрактен начин, че и тук, и там се лъжело. Ами ако се окаже, че казаното в нея е невярно?
Говореше се за недостоверността в световната война,а самата статия тъкмо по начина,по който бе написана, беше недостоверна.
Сега искам да Ви прочета донякъде със страх и боязън нещо, взето произволно от някакво германско списание, за да изтъкна разликата; писаното в съседните страни несъмнено е достатъчно известно и също така достатъчно известно е, че то действително не се пише с благоразположение към народите от Централна Европа. Защото дори там, където се срещат малко или, да кажем, по-малко хапливи оценки, там въпреки това в предостатъчно количество са налице повече от нелюбезни неща за народността, родила все пак Гьоте, Шилер, Лесинг и други. В ръцете ми случайно попадна една статия за човешкото достойнство от Александер фон Глайхен-Русвурм*29. Повод за написването и е дало това, че германците били наречени варвари, а в периферията и сега ги наричали така. Глайхен-Русвурм, правнук на Шилер, не се засяга особено от използването на думата варвари.
към текста >>
Престъпното правителство на царизма предизвика
война
та, но най-великият поет на страната Толстой, който за нас вина ги ще бъде достоен за уважение,проповядваше с вълнуващи думи отвращение към
война
та.
Пък и ще чета не думите за правителствата, а статията, за да покажа как Глайхен-Русвурм, който не е толкова известен, но по интелигентност почти не отстъпва на Метерлинк, действително не се бои да каже на своите хора в крепостта каквото има да каже един смел, сериозно мислещ и прям човек на своите, когато целта му не е да хвърля прах в очите им. От само себе си се разбира, че казваното в крепостта всъщност не засяга околността, тъй като то поначало изобщо не се отнася за нея. При малко по-тактично мислене всеки ще схване какво искам да кажа. Глайхен-Русвурм пише: "Руският народ е добродушен и благ, каквото и да извършват неродствените му казаци.
Престъпното правителство на царизма предизвика войната, но най-великият поет на страната Толстой, който за нас вина ги ще бъде достоен за уважение,проповядваше с вълнуващи думи отвращение към войната.
Жестокостите на френската тълпа, глупостта на нейните министри и нескопосните изявления на парижките журналисти и писатели не обезсилват факта, че Франция е отечество на светеца на любовта към ближния Венсан дьо Пол, който и днес има последователи, и изобщо не са пречка народът в по-голямата си част да бъде трудолюбив и мирея. Англия си остава родината на Шекспир, тя е дала на света нежни поети, жертвоготовни човеколюбци, философи от най-висок ранг, но при все това се управлява от лъжци и мошеници, а англичаните, които най-много се гордеят с културата си, достигнаха чрез своя начин на водене на война върха на най-гнусното съвременно варварство. Безхарактерното бандитско правителство на Италия заслужава презрение. На приятелите на страната също бе неприятно и противно всичко свързано с Италия, но от Гьоте насам за древната култура,художественото чувство и красотата и, получихме такава съкровищница, че я пазим в сърцето си незабравима и все така плодоносна. Ненавистта на нашите врагове спаси може би най-ценното от същността ни.
към текста >>
Жестокостите на френската тълпа, глупостта на нейните министри и нескопосните изявления на парижките журналисти и писатели не обезсилват факта, че Франция е отечество на светеца на любовта към ближния Венсан дьо Пол, който и днес има последователи, и изобщо не са пречка народът в по-голямата си част да бъде трудолюбив и
мир
ея.
От само себе си се разбира, че казваното в крепостта всъщност не засяга околността, тъй като то поначало изобщо не се отнася за нея. При малко по-тактично мислене всеки ще схване какво искам да кажа. Глайхен-Русвурм пише: "Руският народ е добродушен и благ, каквото и да извършват неродствените му казаци. Престъпното правителство на царизма предизвика войната, но най-великият поет на страната Толстой, който за нас вина ги ще бъде достоен за уважение,проповядваше с вълнуващи думи отвращение към войната.
Жестокостите на френската тълпа, глупостта на нейните министри и нескопосните изявления на парижките журналисти и писатели не обезсилват факта, че Франция е отечество на светеца на любовта към ближния Венсан дьо Пол, който и днес има последователи, и изобщо не са пречка народът в по-голямата си част да бъде трудолюбив и мирея.
Англия си остава родината на Шекспир, тя е дала на света нежни поети, жертвоготовни човеколюбци, философи от най-висок ранг, но при все това се управлява от лъжци и мошеници, а англичаните, които най-много се гордеят с културата си, достигнаха чрез своя начин на водене на война върха на най-гнусното съвременно варварство. Безхарактерното бандитско правителство на Италия заслужава презрение. На приятелите на страната също бе неприятно и противно всичко свързано с Италия, но от Гьоте насам за древната култура,художественото чувство и красотата и, получихме такава съкровищница, че я пазим в сърцето си незабравима и все така плодоносна. Ненавистта на нашите врагове спаси може би най-ценното от същността ни. Огорчението, което преживях ме, усещането за небивала антипатия от вси страни напомня предупреждението, което робът е трябвало да нашепне на триумфатора: "Не забравяй, че си смъртен!
към текста >>
Англия си остава родината на Шекспир, тя е дала на света нежни поети, жертвоготовни човеколюбци, философи от най-висок ранг, но при все това се управлява от лъжци и мошеници, а англичаните, които най-много се гордеят с културата си, достигнаха чрез своя начин на водене на
война
върха на най-гнусното съвременно варварство.
При малко по-тактично мислене всеки ще схване какво искам да кажа. Глайхен-Русвурм пише: "Руският народ е добродушен и благ, каквото и да извършват неродствените му казаци. Престъпното правителство на царизма предизвика войната, но най-великият поет на страната Толстой, който за нас вина ги ще бъде достоен за уважение,проповядваше с вълнуващи думи отвращение към войната. Жестокостите на френската тълпа, глупостта на нейните министри и нескопосните изявления на парижките журналисти и писатели не обезсилват факта, че Франция е отечество на светеца на любовта към ближния Венсан дьо Пол, който и днес има последователи, и изобщо не са пречка народът в по-голямата си част да бъде трудолюбив и мирея.
Англия си остава родината на Шекспир, тя е дала на света нежни поети, жертвоготовни човеколюбци, философи от най-висок ранг, но при все това се управлява от лъжци и мошеници, а англичаните, които най-много се гордеят с културата си, достигнаха чрез своя начин на водене на война върха на най-гнусното съвременно варварство.
Безхарактерното бандитско правителство на Италия заслужава презрение. На приятелите на страната също бе неприятно и противно всичко свързано с Италия, но от Гьоте насам за древната култура,художественото чувство и красотата и, получихме такава съкровищница, че я пазим в сърцето си незабравима и все така плодоносна. Ненавистта на нашите врагове спаси може би най-ценното от същността ни. Огорчението, което преживях ме, усещането за небивала антипатия от вси страни напомня предупреждението, което робът е трябвало да нашепне на триумфатора: "Не забравяй, че си смъртен! "
към текста >>
Един ден подобни статистики ще бъдат заместени от други и тогава част от казаното в онази наградена в Берн публикация "Към историята на избухването на
война
та" наистина ще се окаже вярно:
Засега обаче всеки е далеч от тази мисъл. Засега мистър Ледбийтър*30 се е заловил да съпоставя статистиките за престъпността в Германия и Англия и в "Тиъсофикъл ривю" с големи букви пише колко пъти повече престъпници имало в Германия в сравнение с Англия. Но в един от следващите броеве някой отбелязва, че в статистиката си е пропуснал да вземе под внимание една цифра, която просто е била приведена в друга рубрика и която прави всичко на пух и прах. Струва ми се, че за Англия привежда двайсет и девет хиляди престъпници, а пропуска сто четирийсет и шест хиляди; за Германия са приведени всичките. Но докато статистиката, посочена от него, за да представи Германия като страна с най-многобройните престъпници, излиза в "Тиъсофикъл ривю" със съвсем едри букви, опровержението в следващия брой стои най-отдолу с дребнички букви.
Един ден подобни статистики ще бъдат заместени от други и тогава част от казаното в онази наградена в Берн публикация "Към историята на избухването на войната" наистина ще се окаже вярно:
"Историята обаче не може да се фалшифицира вечно,легендата не е способна да устои пред научното изследване, тъмните комбинации излизат на бил свят, колкото изкусно и фино да са били замислени." Длъжен бях да дам тези предварителни пояснения, щом скоро възнамерявам да говоря за това, което някои очакват с нетърпение и което, отбелязвам го още веднъж, съвсем не бива да се предлага в удобен вид, както някой може би си мисли. На мен не ми е необходимо да застъпвам едно или друго мнение. Окултистът свиква да вижда и да представя фактите чисти и неподправени и аз много добре знам какво днес незабавно би възразил естествено не човек от нашия кръг, а някой външен относно известни злодеяния и други неща, които именно без необходимата за целта перспектива непрестанно се подемат и разказват. Тези възражения са ми познати, но аз знам също така колко недалновидно е те да се правят и колко малко правещият ги има понятие как стоят нещата в действителност и какво място заемат въпросите за различната вината.
към текста >>
70.
2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 9 Декември 1916
GA_173 Карма на неистината
Той с право беше убеден в собственото си
мир
олюбие, ала също така вярваше на всички свои съветници и на останалите от говорни лица в Русия, много от които за разлика от него съвсем не желаеха
мир
."
Нека вземем един пример. Ще процедирам съвсем просто, но Вие ще видите, че тази простота ни води към вникването в по-дълбоки неща. През 1889 г. Рихард граф фон Пфайл*32, който пребивавал в Петербург и познавал обстановката там, пише за властващия по онова време руски император следното: "Цялостното впечатление, което ми направи император Александър III съответстваше на онова,което отдавна предполагах: неговото обкръжение умишлено подклажда у него дълбоко недоверие спрямо Германия и това недоверие е дотолкова вкоренено, че за промяна едва ли вече може да се мисли.
Той с право беше убеден в собственото си миролюбие, ала също така вярваше на всички свои съветници и на останалите от говорни лица в Русия, много от които за разлика от него съвсем не желаеха мир."
И така, ето Ви на великолепно място човек, който трябва да бъде описан по следния начин: податлив на внушения от страна на онези, които се надпреварват да му повлияят, но които не се показват лично и не искат да излизат на преден план. А сега помислете какво би предприел онзи, който познава определени взаимовръзки, произтичащи от импулса на Петия следатлантски период, и иска да ги използва за собствени цели или за целите на някоя общност? Ще гледа да се добере до подобна личност, като създава впечатление, че няма и най-малкото намерение да оказва някакво влияние върху нея, така че никой не забелязва желанието му да й влияе. Фактически обаче той упражнява влияние. Нужно е само човек да прилага опре делени похвати, да наглася изреченията си, да използва изразните си средства,за да бъде в състояние просто чрез употребата на някои изречения, чрез изговарянето на някои думи и по други начини, които не искам да описвам, да настрои някого в определена посока.
към текста >>
На това светът, бидейки в известна степен невнимателен, тоест благоразположен в оценката си за някои хора, естествено ще рече: Е, той с право е убеден в собственото си
мир
олюбие;същевременно обаче вярва на всички свои съветници и на останалите отговорни лица!
И така, ето Ви на великолепно място човек, който трябва да бъде описан по следния начин: податлив на внушения от страна на онези, които се надпреварват да му повлияят, но които не се показват лично и не искат да излизат на преден план. А сега помислете какво би предприел онзи, който познава определени взаимовръзки, произтичащи от импулса на Петия следатлантски период, и иска да ги използва за собствени цели или за целите на някоя общност? Ще гледа да се добере до подобна личност, като създава впечатление, че няма и най-малкото намерение да оказва някакво влияние върху нея, така че никой не забелязва желанието му да й влияе. Фактически обаче той упражнява влияние. Нужно е само човек да прилага опре делени похвати, да наглася изреченията си, да използва изразните си средства,за да бъде в състояние просто чрез употребата на някои изречения, чрез изговарянето на някои думи и по други начини, които не искам да описвам, да настрои някого в определена посока.
На това светът, бидейки в известна степен невнимателен, тоест благоразположен в оценката си за някои хора, естествено ще рече: Е, той с право е убеден в собственото си миролюбие;същевременно обаче вярва на всички свои съветници и на останалите отговорни лица!
Виждате с каква лекота е възможно в неограничен размер онова, което във връзка с друг случай съм разказвал за Блаватска*33. След като онзи махатма, означаван с инициалите К. Н., упражнявал известно време положително влияние върху нея, той бил заменен посредством разни интриги от друг, който бил шпионин в ръцете на някакво сдружение. Същият бил избягал от окултни братства, в чиито високи рангове бил посветен, така че като махатма можел да стои на заден план и посредством Блаватска да постигне неща, до които искал да се домогне.
към текста >>
Нерядко вярното на
мир
а израз не в онова, към което човек произволно насочва поглед, а ми се разкрива доста често за оногова, който е в състояние да насочи поглед към верните места.
При историографията наистина става дума и за нещо по-дълбоко. Върху най-външната повърхност на физическото битие, в най-външната Майя може примерно да се каже: Щом този или онзи професор е способен човек и познава историческите методи, той съумява да представи вярното исторически. В никакъв случай обаче не е наложително това да бъде така. Дали някой като историограф умее или не умее да представя вярното,зависи от това, да и Кармата го води към опознаване на вярното или не. До това се свеждат нещата.
Нерядко вярното намира израз не в онова, към което човек произволно насочва поглед, а ми се разкрива доста често за оногова, който е в състояние да насочи поглед към верните места.
Бих могъл да го кажа и другояче: То се разкрива за оногова, чиято Карма го отвежда да види вярното във верния миг там, където чрез едно единствено явление се проявява нещо значително. Защото често пъти в едно единствено явление намира израз онова, което хвърля светлина върху десетилетия и като мълния осветява реално извършващото се. А сега искам да Ви разкажа една кратка история като подготовка за някои неща, които ще бъдат особено важни при предимно духовните разсъждения. Във Виена имаше един медик*34, има го и сега, но вече не се интересува от тези неща. Още през осемдесетте години той се занимаваше в нормални граници не в такава степен, в каквато това се върши оттогава насам чрез Фройдовата теория с аналитична психология, с психоанализа.
към текста >>
Защото често пъти в едно единствено явление на
мир
а израз онова, което хвърля светлина върху десетилетия и като мълния осветява реално извършващото се.
В никакъв случай обаче не е наложително това да бъде така. Дали някой като историограф умее или не умее да представя вярното,зависи от това, да и Кармата го води към опознаване на вярното или не. До това се свеждат нещата. Нерядко вярното намира израз не в онова, към което човек произволно насочва поглед, а ми се разкрива доста често за оногова, който е в състояние да насочи поглед към верните места. Бих могъл да го кажа и другояче: То се разкрива за оногова, чиято Карма го отвежда да види вярното във верния миг там, където чрез едно единствено явление се проявява нещо значително.
Защото често пъти в едно единствено явление намира израз онова, което хвърля светлина върху десетилетия и като мълния осветява реално извършващото се.
А сега искам да Ви разкажа една кратка история като подготовка за някои неща, които ще бъдат особено важни при предимно духовните разсъждения. Във Виена имаше един медик*34, има го и сега, но вече не се интересува от тези неща. Още през осемдесетте години той се занимаваше в нормални граници не в такава степен, в каквато това се върши оттогава насам чрез Фройдовата теория с аналитична психология, с психоанализа. Чрез своята психоанализа той донякъде имаше големи успехи, понеже беше в състояние въз основа на особения си метод на катехизация да изкопчва от хората какво ли не. През 1886 г.
към текста >>
Между другото бил точно осведомен накъде водели нишките, когато преди началото на Руско-турската
война
през седемдесетте години от Русия се плетяла мрежата в Херцеговина и Босна.
Налагало се да бъде лекуван,и то като нервен човек. Следователно един лекар, когото го бива в това отношение, имал какво да измъкне от душевния му живот златна мина, така да се каже. Касаело се за един извънредно интересен случай. Лекарят установил, че пациентът му бил личност, замесена в най-различни политически течения, и че умеел както се казва да си пъха носа навсякъде и бил вътре в играта; той узнал, че освен туй въпросното лице пишело статии за някои списания и че тези статии оказвали голямо влияние върху владетеля на съответната страна*35. Пациентът, който се казвал Войдаревич, бил дошлият много късно на бял свят потомък на някогашни воеводи от Херцеговина и доверил всякакви неща.
Между другото бил точно осведомен накъде водели нишките, когато преди началото на Руско-турската война през седемдесетте години от Русия се плетяла мрежата в Херцеговина и Босна.
При обикновени обстоятелства такъв човек не издава подобни работи, но зае ме ли се,с него психоаналитик, наяве излизат неща, които иначе не биха излезли. Та след като многократно бивал катехизиран, станало ясно, че навремето и той бил замесен, когато преди обявяване на войната, в края на седемдесетте години, крал Милан и Никита*36 се противопоставили на Турция и се извършвала подготовка за въстанията в Босна и Херцеговина. От руска земя на Никита и Милан бил даден повод да обявят война на Турция. И ето, външно погледнато, човек си казва: На Балканите хората се опълчват срещу лошото турско отношение. То сигурно е било такова, това не бива да се отрича.
към текста >>
Та след като многократно бивал катехизиран, станало ясно, че навремето и той бил замесен, когато преди обявяване на
война
та, в края на седемдесетте години, крал Милан и Никита*36 се противопоставили на Турция и се извършвала подготовка за въстанията в Босна и Херцеговина.
Касаело се за един извънредно интересен случай. Лекарят установил, че пациентът му бил личност, замесена в най-различни политически течения, и че умеел както се казва да си пъха носа навсякъде и бил вътре в играта; той узнал, че освен туй въпросното лице пишело статии за някои списания и че тези статии оказвали голямо влияние върху владетеля на съответната страна*35. Пациентът, който се казвал Войдаревич, бил дошлият много късно на бял свят потомък на някогашни воеводи от Херцеговина и доверил всякакви неща. Между другото бил точно осведомен накъде водели нишките, когато преди началото на Руско-турската война през седемдесетте години от Русия се плетяла мрежата в Херцеговина и Босна. При обикновени обстоятелства такъв човек не издава подобни работи, но зае ме ли се,с него психоаналитик, наяве излизат неща, които иначе не биха излезли.
Та след като многократно бивал катехизиран, станало ясно, че навремето и той бил замесен, когато преди обявяване на войната, в края на седемдесетте години, крал Милан и Никита*36 се противопоставили на Турция и се извършвала подготовка за въстанията в Босна и Херцеговина.
От руска земя на Никита и Милан бил даден повод да обявят война на Турция. И ето, външно погледнато, човек си казва: На Балканите хората се опълчват срещу лошото турско отношение. То сигурно е било такова, това не бива да се отрича. Аз само представям взаимовръзките и тук трябва да стане ясно, че причините често пъти се намират много по-назад в миналото и биват създавани. Останалото, каквото научил от онзи Войдаревич, дало повод на лекаря незабавно да се отнесе до едно отговорно място на своята страна; защото, макар и да се касаело само за откъслечни изречения, лекарят, който бил съобразителен човек, можал да си направи доста заключения.
към текста >>
От руска земя на Никита и Милан бил даден повод да обявят
война
на Турция.
Лекарят установил, че пациентът му бил личност, замесена в най-различни политически течения, и че умеел както се казва да си пъха носа навсякъде и бил вътре в играта; той узнал, че освен туй въпросното лице пишело статии за някои списания и че тези статии оказвали голямо влияние върху владетеля на съответната страна*35. Пациентът, който се казвал Войдаревич, бил дошлият много късно на бял свят потомък на някогашни воеводи от Херцеговина и доверил всякакви неща. Между другото бил точно осведомен накъде водели нишките, когато преди началото на Руско-турската война през седемдесетте години от Русия се плетяла мрежата в Херцеговина и Босна. При обикновени обстоятелства такъв човек не издава подобни работи, но зае ме ли се,с него психоаналитик, наяве излизат неща, които иначе не биха излезли. Та след като многократно бивал катехизиран, станало ясно, че навремето и той бил замесен, когато преди обявяване на войната, в края на седемдесетте години, крал Милан и Никита*36 се противопоставили на Турция и се извършвала подготовка за въстанията в Босна и Херцеговина.
От руска земя на Никита и Милан бил даден повод да обявят война на Турция.
И ето, външно погледнато, човек си казва: На Балканите хората се опълчват срещу лошото турско отношение. То сигурно е било такова, това не бива да се отрича. Аз само представям взаимовръзките и тук трябва да стане ясно, че причините често пъти се намират много по-назад в миналото и биват създавани. Останалото, каквото научил от онзи Войдаревич, дало повод на лекаря незабавно да се отнесе до едно отговорно място на своята страна; защото, макар и да се касаело само за откъслечни изречения, лекарят, който бил съобразителен човек, можал да си направи доста заключения. От Войдаревич той узнал, че пребиваващият във Виена руски посланик не заминавал за Цариград, както съобщавали вестниците, ами за Петербург.
към текста >>
Аз само представям взаимовръзките и тук трябва да стане ясно, че причините често пъти се на
мир
ат много по-назад в миналото и биват създавани.
При обикновени обстоятелства такъв човек не издава подобни работи, но зае ме ли се,с него психоаналитик, наяве излизат неща, които иначе не биха излезли. Та след като многократно бивал катехизиран, станало ясно, че навремето и той бил замесен, когато преди обявяване на войната, в края на седемдесетте години, крал Милан и Никита*36 се противопоставили на Турция и се извършвала подготовка за въстанията в Босна и Херцеговина. От руска земя на Никита и Милан бил даден повод да обявят война на Турция. И ето, външно погледнато, човек си казва: На Балканите хората се опълчват срещу лошото турско отношение. То сигурно е било такова, това не бива да се отрича.
Аз само представям взаимовръзките и тук трябва да стане ясно, че причините често пъти се намират много по-назад в миналото и биват създавани.
Останалото, каквото научил от онзи Войдаревич, дало повод на лекаря незабавно да се отнесе до едно отговорно място на своята страна; защото, макар и да се касаело само за откъслечни изречения, лекарят, който бил съобразителен човек, можал да си направи доста заключения. От Войдаревич той узнал, че пребиваващият във Виена руски посланик не заминавал за Цариград, както съобщавали вестниците, ами за Петербург. Освен туй се оказвало, че руският външен министър" не отивал както твърде ли вестниците на бани в Чехия, ами си оставал вкъщи. Странно впечатление направили на лекаря тези положения,че руският посланик в Цариград пътувал през Виена за Петербург, че руският външен министър*37 не отивал на бани в Чехия, ами си оставал в Петербург, та там да приеме посланика, и че вестниците съобщавали съвършено друго. И тогава това са онези неясни, подобни на инстинкт интуиции през ума му като мълния минало: Цялата тази работа стои във връзка с това, че в България трябва да бъде свален Александър фон Батемберг*38.
към текста >>
Как да се изковават политическите понятия, как да се изграждат политическите групировки, как народната воля да бъде вливана във възможно по-свободни политически организации, та да може да въздейства от всички страни това съгласно първоначалната си уредба на
мир
а израз именно в британското политическо мислене.
Имам предвид образа на духовния живот, както го вижда светът с оглед на британските институции, на британския народен бит. В този елемент се съдържа най-вече един извънредно силен политически характер, той във висша степен притежава политическа предразположеност. Последицата от това е, че от този елемент е произлязло тъй възхитителното за целия останал свят политическо мислене, в известен смисъл най-прогресивното, най-свободното политическо мислене. И навред, където в останалите региони на земята са се търсили политически институции, в чиито рамки да може да се настани свободата във вида, в който е била схващана от края на XVIII до началото на XIX век, там се е заимствало от британското мислене. Френската революция от края на XVIII век е била всъщност по-скоро израз на емоции, била е по-скоро изблик на страсти, а доколкото в нея е имало мисли, те са били привнесени от британското мислене.
Как да се изковават политическите понятия, как да се изграждат политическите групировки, как народната воля да бъде вливана във възможно по-свободни политически организации, та да може да въздейства от всички страни това съгласно първоначалната си уредба намира израз именно в британското политическо мислене.
Оттук и толкова широкото подражание на британските институции в устремените към възход държави през XIX век. На много места са се правили опити за възприемане на нещо от британския начин да се живее парламентарно, да се изграждат парламентарни институции, защото в тази насока британското мислене е главният учител през по-ново време. През Х1Х век, приблизително до последните му десетилетия, именно в Англия това политическо мислене се проявява от страна на политически извънредно изтъкнати личности, които оформят мислите си напълно в духа на въпросното политическо мислене. И тогава се вижда преди всичко, че това политическо мислене би могло да допринесе за благополучието на света, стига човек да се довери само на него и да остави единствено това политическо мислене да се разгърне във външните структури на различните сдружения. Ето защо се появяват личности, които в една или друга насока може да са едностранчиви, но в мисловни те си форми изцяло се придържат към духа на това политическо мислене и по такъв начин се стараят да постъпват като особено изтъкнати и същевременно етични личности.
към текста >>
Там му е мястото, там подлежи на фор
мир
ане.
Ще припомня Кобдън, Брайт*39 и т.н., пропускайки по-великите, които обикновено се посочват; защото в тази сфера някой много лесно може да кривне встрани, щом го поставят на доста видно място. Затова назовавам такива, които не са кривнали в никоя посока и наистина са значителни в смисъла, който имам предвид. Но биха могли да се посочат още много други имена. Там току-що обрисуваното от мен действително е било налице като един импулс до към деветдесетте години на XIX век и в известен смисъл представлява противоположност спрямо онова, което по-преди приведох като присъщо на славянството. Защото този похват за изграждане на мисли при политическото ориентиране е заложен изцяло в характера на Петия следатлантски период.
Там му е мястото, там подлежи на формиране.
А от хората, за които стана дума, той е бил подет по правилен начин. Следователно в единия случай ние имаме това, което се проявява чрез разум, чрез мъдрост, чрез политически морал, а в другия онова, което не само в душите, но и в кръвта е заложено дълбоко като народностен елемент на бъдещето. И трябва да бъдем наясно, че разказваното от мен тук не е просто плод на моята мъдрост през целия XIX век то е било виждано от хората, които са се интересували от тези неща, по същия начин, както Ви го изложих сега. В онези западни братства, за които специално Ви разказвах, е съществувало съвсем точно познание за описваното, както и за взаимовръзката на тези неща с еволюционното течение на Петия след атлантски период и с прехода към Шестия следатлантски период. А някои са проявявали желание ще видим доколко в добрия и доколко в лошия смисъл да използват съответните сили.
към текста >>
Силата, на
мир
аща се в един отделен човек, може да се отправи в определена посока.
Който рече сега да се възползва от такова нещо, може да го стори. Налице естествено е не само описаното от мен това са течения, редом с тях има други течения и човек постепенно трябва да насочва внимание то си и върху тях. На света съществуват средства за извършването на, бих казал, внушения на едро. Ако никой поиска да извърши внушения на едро, умът му ще трябва да роди нещо впечатляващо. Както един отделен човек може да бъде подложен на внушение, за което вече Ви говорих, така чрез прилагане на подходящи средства може да се внушава на цели групи от хора, особено когато се знае какво конкретно свързва хората от тези групи.
Силата, намираща се в един отделен човек, може да се отправи в определена посока.
Тогава той може да е убеден в дълбокото си миролюбие, но делата си извършва поради това, че му се внушават отнякъде: той е напълно различен от онова, което върши. Обаче при наличие на необходимото познание така може да се постъпва и с душите на цели групи, стига само да се изберат подходящите средства. Една сила, която е жива, но няма както силата в някои славянски племена определена посока , трябва, така да се каже, чрез внушение на едро да бъде тласната в определена посока. Има едно такова внушение на едро, което е подействало чудесно, действа и ще продължи да действа така нареченото "Завещание на Петър Велики". Историята на Петър Велики*40 Ви е известна и Вие знаете как този Петър Велики се е стремил да въведе западен начин на живот в Русия.
към текста >>
Тогава той може да е убеден в дълбокото си
мир
олюбие, но делата си извършва поради това, че му се внушават отнякъде: той е напълно различен от онова, което върши.
Налице естествено е не само описаното от мен това са течения, редом с тях има други течения и човек постепенно трябва да насочва внимание то си и върху тях. На света съществуват средства за извършването на, бих казал, внушения на едро. Ако никой поиска да извърши внушения на едро, умът му ще трябва да роди нещо впечатляващо. Както един отделен човек може да бъде подложен на внушение, за което вече Ви говорих, така чрез прилагане на подходящи средства може да се внушава на цели групи от хора, особено когато се знае какво конкретно свързва хората от тези групи. Силата, намираща се в един отделен човек, може да се отправи в определена посока.
Тогава той може да е убеден в дълбокото си миролюбие, но делата си извършва поради това, че му се внушават отнякъде: той е напълно различен от онова, което върши.
Обаче при наличие на необходимото познание така може да се постъпва и с душите на цели групи, стига само да се изберат подходящите средства. Една сила, която е жива, но няма както силата в някои славянски племена определена посока , трябва, така да се каже, чрез внушение на едро да бъде тласната в определена посока. Има едно такова внушение на едро, което е подействало чудесно, действа и ще продължи да действа така нареченото "Завещание на Петър Велики". Историята на Петър Велики*40 Ви е известна и Вие знаете как този Петър Велики се е стремил да въведе западен начин на живот в Русия. Не е нужно да Ви го представям, справка можете да направите във всеки енциклопедичен речник.
към текста >>
Възможно е по време на сегашната
война
това чувство да се е усилило особено много, но то винаги е било налице.
Те просто са превъзмогнали положението да се действа само на една от двете страни. На тях им е известно как обстоятелствата трябва да се подемат от различни страни, щом се цели да бъдат тласнати в определена посока. Казвам това, за да насоча вниманието отново по най-прост начин върху известни взаимовръзки. Та Петър Велики нека се върнем пак на него въвежда западен дух в Русия. Много истински славянски души дълбоко ненавиждат и изпитват силна антипатия към всичко, което именно Петър Велики внася в Русия като западен елемент.
Възможно е по време на сегашната война това чувство да се е усилило особено много, но то винаги е било налице.
Налице, от друга страна, е завещанието на Петър Велики, което без спорно не е негово, ала някак си се е появило, и което в същото време е способно сега да използва сугестивно не един отделен човек, а цели славянски комплекси, да оказва широко внушение върху огромни народни маси, в които същевременно живее антипатията срещу Запада, символизиран от името на Петър Велики. Тук в едно и също време имаме по един, бих го нарекъл, исторически гениален начин две неща: симпатия към завещанието на Петър Велики и антипатия към всичко западно, които действат напълно безредно толкова безредно, че точно това безредно действие може да се окаже извънредно резултатно. По такъв начин изтъкнахме една друга страна на това течение в Източна Европа. В по-нататъшното си изложение ще посоча как след дългогодишната подготовка на едно такова течението от даден момент нататък може да бъде използвано. Тогава вече се разполага с такова течение, в което като че ли са се влели две отделни течения.
към текста >>
Той на
мир
ал израз в различните романски култури и народности (не проповядвам нищо от себе си, а само повтарям постановката, която винаги е бивала привеждана) и бил обречен да затъва все повече и повече в материализма на науката, в материализма на живота, в материализма на вярата.
Бих искал да Ви посоча още едно течение, което сега върви на запад успоредно с онова, чийто продукт в известна степен е най-зрялото досега политическо мислене за Петия следатлантски период. Това друго течение се е ограничавало повече в окултното и само от време на време, мистифицирано в разнообразни обществени дейности, е проявявало своя окултен фундамент. Отново ще трябва да се позова на някои западни окултни братства, които се характеризират най-вече с това, че имат точни познания за обстоятелства като описваните от мен сега и обучават учениците си какво представляват Петият, Шестият следатлантски развоен период и що за сили са замесени там как единият елемент действа като мъдростен, а другият като народностен, и които в същото време показват на своите ученици как такива неща могат да се използват в една или друга насока. Основна теза при такива окултни направления, които както казах се изявяват в братства, е това, че за Петия следатлантски период английски говорещите представлявали същото, каквото римският народ е представлявал за Четвъртия следатлантски период. Това е базисна постановка при тези окултни братства, като се настоява при всички положения да се взема предвид следното: Латинският елемент бил онова, върху което погледът трябвало да се насочва най-напред.
Той намирал израз в различните романски култури и народности (не проповядвам нищо от себе си, а само повтарям постановката, която винаги е бивала привеждана) и бил обречен да затъва все повече и повече в материализма на науката, в материализма на живота, в материализма на вярата.
Това само по себе си не бивало да тревожи, тъй като само ще изчезнело чрез упадъка, в който се озовавало. Ето защо, казват, вниманието трябвало да се насочва главно върху факта, че онова, което бивало наричано латинска раса, е на път съвсем да изчезне, представлявало загиващ елемент и че задачата била грижливо да се подготви и предприеме всичко за загиването на латинския елемент. Този възглед стига дотам, че според неговите твърдения във всички политически импулси, но също така и във всички окултни и религиозни импулси трябвало да бъдат възприемани онези сили, които придвижват латинския елемент надолу по наклонената плоскост. При това човек външно можел да показва, разбира се, каквото си иска; но подкрепяно трябвало да бъде всичко, което служи, тъй да се каже, за опразване на света от този латински елемент. Твърди се, че Петият следатлантски период имал специалната задача преди своя край да доведе нещата дотам, че както в края на Четвъртия следатлантски период всичко било пропито от романската култура, така в края на Петия всичко от запад на изток да бъдело пропито от културата, произтекла от английски говорещите народи.
към текста >>
Затвори ли се тази врата някой ден, търговията на Русия ще секне, а икономическите последици от такава бариера биха били непредвидими последната турско-италианска
война
го илюстрира достатъчно добре.
По въпроса всеки може да мисли каквото си иска, но това изречение при всички случаи е нещо извънредно куриозно. И тъкмо защото на добрия професор от Санкт Петербург му хрумват подобни мисли, той може да пише и следното: "Като реакция [срещу възникналия в Централна Европа Троен съюз] бе сключен Двойният съюз и по такъв начин Русия, вместо да се присъедини към Тройния съюз, бе обвързана с жадуващата за мъст Франция.. За Русия Балканският въпрос не е guerre de luxe*44, не е авантюристична мечта на славянофилите неговото решаване е безспорна икономическа и политическа необходимост. Целият руски бюджет се базира на износа в чужбина; ако търговският баланс се окаже пасивен, руската хазна ще банкрутира и няма да бъде в състояние да изплаща лихвите на огромните си външни дългове. А две трети от този износ минава през южните пристанища и продължава пътя си през двата турски протока.
Затвори ли се тази врата някой ден, търговията на Русия ще секне, а икономическите последици от такава бариера биха били непредвидими последната турско-италианска война го илюстрира достатъчно добре.
Само владеенето на Босфора и Дарданелите може да сложи край на това непоносимо положение, защото съществуването на една световна сила като Русия не бива да зависи от случайности и чуждо своеволие. От друга страна, невъзможно е Русия да се отнася напълно безразлично към съдбините на южните славяни върху Балканския полуостров. Малките балкански държави първо са тилово прикритие към протоците и второ, в течение на векове бе пролята твърде много руска кръв и бе изразходвано твърде много руско злато за балканските герои, та цялата работа да бъде зарязана сега за всяко руско правителство това би било морално и политическо само убийство." Съпоставете го с част от онова,което казах за Славянския благотворителен комитет. Твърде много руско злато било изразходвано!
към текста >>
Междувременно Тройният съюз последователно се движи по тази пътека на
война
та.
"Разбира се, значението на панславистичната идея не бива да се преувеличава, но тя съществува и несъмнено е жива красноречиво доказателство за това са славянофилските демонстрации през 1913 г. по улици те на много руски градове, когато участваха дори опозиционните елементи." В края на това писмо от Април 1914 г. се обобщава: "Повтарям: натискът на юг представлява историческа, политическа и икономическа необходимост и чуждата държава, противопоставяща се на този натиск, е ео ipso*45 вражеска държава.
Междувременно Тройният съюз последователно се движи по тази пътека на войната.
В Австрия натискът на юг също се смята за историческа необходимост и от свое гледище австрийците са не по-малко прави, отколкото руснаците от руска гледна точка. През първата половина на XIX век могъщата Хабсбургска монархия е имала три направления, в които е можела да се разпростре към Италия, към Германия и към Балканския полуостров. След 1866 г. е останало само последното; Бисмарк този път може би без да иска отново противопостави Австрия и Русия за решителна битка, а чрез сключване на Тройния съюз предостави на Австрия силите на Германския райх. Австрия естествено се възползва навред и при всеки случай, когато е ставало дума за Балканите, тя се е изпречвала пред руснаците.
към текста >>
Възмущението беше толкова голямо,опасността приближаваше толкова осезателно, че дори извънредно
мир
олюбивото руско правителство беше готово за
война
, въпреки че финансите още но онова време бяха разклатени."
През първата половина на XIX век могъщата Хабсбургска монархия е имала три направления, в които е можела да се разпростре към Италия, към Германия и към Балканския полуостров. След 1866 г. е останало само последното; Бисмарк този път може би без да иска отново противопостави Австрия и Русия за решителна битка, а чрез сключване на Тройния съюз предостави на Австрия силите на Германския райх. Австрия естествено се възползва навред и при всеки случай, когато е ставало дума за Балканите, тя се е изпречвала пред руснаците. Присъединяването на Босна и Херцеговина, което в Русия направи поразяващо впечатление, беше всъщност само една страница от дебелата книга на руско-австрийската вражда.
Възмущението беше толкова голямо,опасността приближаваше толкова осезателно, че дори извънредно миролюбивото руско правителство беше готово за война, въпреки че финансите още но онова време бяха разклатени."
Има се предвид през 1908 г. "Обаче "Нибелунгът" от Шпре заканително вдигна брониран юмрук и Русия, неуверена в съюзниците си, трябваше да отстъпи. През 1913 г. осъществяването на славянско-руската идея най-сетне изглеждаше съвсем близо: турците бяха разгромени, победоносните южни славяни проникнаха до Солун и Цариград още малко усилие и работата щеше да бъде приключена." Това писмо е невероятно интересно, защото насочва вниманието върху някои странни неща.
към текста >>
"Не оставите ли Цариград за нас,
война
та е неизбежна."
Април 1914! Тогава се извършва немалко, което ясно показва, че в тази глава като в сън живее нещо, предстоящо да се случи в скоро време. Друг е въпросът, дали поменатата глава си го е представяла така близо; но тя естествено ведно с тялото и крайниците си гостувала на своя учител в Берлин. Там те разговаря ли за едно-друго и на мен ми се иска да приведа част от онова, което са обсъждали. Професорът по история казал:
"Не оставите ли Цариград за нас, войната е неизбежна."
При това той все повтарял: Германците, разбира се, си остават сложените от Бога учители на руския народ нужно е само да пазим мира, нужно е само германците да пазят мира, за да покоряват чрез духовно вътрешно превъзходство. Недейте обаче да смятате, че бихте могли да ни победите. В имението си край Саратов притежавам къща, която прадедите ми столетия наред са обитавали; но аз със собствените си ръце ще я запаля, преди да допуска германски войници да бъдат разквартирувани в нея. Защо ни е война? Бихме могли чудесно да се спогодим, като си поделим Австрия с нея, сиреч с Германия, и присъединим немска Австрия към Германския райх, а останалата част от нея влезе в Русия!
към текста >>
При това той все повтарял: Германците, разбира се, си остават сложените от Бога учители на руския народ нужно е само да пазим
мир
а, нужно е само германците да пазят
мир
а, за да покоряват чрез духовно вътрешно превъзходство.
Тогава се извършва немалко, което ясно показва, че в тази глава като в сън живее нещо, предстоящо да се случи в скоро време. Друг е въпросът, дали поменатата глава си го е представяла така близо; но тя естествено ведно с тялото и крайниците си гостувала на своя учител в Берлин. Там те разговаря ли за едно-друго и на мен ми се иска да приведа част от онова, което са обсъждали. Професорът по история казал: "Не оставите ли Цариград за нас, войната е неизбежна."
При това той все повтарял: Германците, разбира се, си остават сложените от Бога учители на руския народ нужно е само да пазим мира, нужно е само германците да пазят мира, за да покоряват чрез духовно вътрешно превъзходство.
Недейте обаче да смятате, че бихте могли да ни победите. В имението си край Саратов притежавам къща, която прадедите ми столетия наред са обитавали; но аз със собствените си ръце ще я запаля, преди да допуска германски войници да бъдат разквартирувани в нея. Защо ни е война? Бихме могли чудесно да се спогодим, като си поделим Австрия с нея, сиреч с Германия, и присъединим немска Австрия към Германския райх, а останалата част от нея влезе в Русия! Това става през Юни 1914 г.!
към текста >>
Защо ни е
война
?
Професорът по история казал: "Не оставите ли Цариград за нас, войната е неизбежна." При това той все повтарял: Германците, разбира се, си остават сложените от Бога учители на руския народ нужно е само да пазим мира, нужно е само германците да пазят мира, за да покоряват чрез духовно вътрешно превъзходство. Недейте обаче да смятате, че бихте могли да ни победите. В имението си край Саратов притежавам къща, която прадедите ми столетия наред са обитавали; но аз със собствените си ръце ще я запаля, преди да допуска германски войници да бъдат разквартирувани в нея.
Защо ни е война?
Бихме могли чудесно да се спогодим, като си поделим Австрия с нея, сиреч с Германия, и присъединим немска Австрия към Германския райх, а останалата част от нея влезе в Русия! Това става през Юни 1914 г.! По най-различен начин би могло да се посочи как мисловните форми възникват в съответната среда. В по следно време се случи немалко, което можеше да предизвика удивление. Понякога там, където преобладават автократични форми, случващото се изхожда от отделни инстанции, а на други места тръгва главно от народни течения.
към текста >>
Но при всяко положение не така, както често на
мир
аме това там, където то бива представяно "исторически"; защото историята, която постепенно се е оформила в края на XIX и началото на ХХ век, не струва и пет пари.
В по следно време се случи немалко, което можеше да предизвика удивление. Понякога там, където преобладават автократични форми, случващото се изхожда от отделни инстанции, а на други места тръгва главно от народни течения. Никога не бива да се обобщава, защото ако тук е така, другаде е иначе. Би могло например да се запита: На какво се е дължал странният и загадъчен начин на действие на една държава като Румъния? Тук няма да се спирам на онова, което е дало последния подтик, а ще говоря за течението.
Но при всяко положение не така, както често намираме това там, където то бива представяно "исторически"; защото историята, която постепенно се е оформила в края на XIX и началото на ХХ век, не струва и пет пари.
Една реална история трябва да процедира симптоматично, трябва да показва отделните ситуации, осветявани от обилна светлина. Бих искал да обърна внимание на едно такова обилно осветяване. Ориентираните в обстановката знаят, че от известно време много неща в Румъния бяха загадъчни; това стои във връзка с факта, че навсякъде на изток се разчиташе на една определена предпоставка, която като сугестивна представа бе овладяла невероятно много хора. Тук няма да Ви я описвам въз основа на впечатления, а ще споделя с Вас само изявления, които не желая да Ви разказвам нещо неопределено министърът на вътрешните работи през 1913 г., Таке Йонеску*46, е направил пред някой си господин Редлих. Той почти дословно казал, че по негово мнение Австро-унгарската монархия щяла да просъществува до смъртта на Франц Йосиф, който пък трябвало да умре скоро.
към текста >>
Както виждате, идеята е толкова пространна, че за нейното осъществяване преди избухването на
война
та вече не е имало време; но в Англия всеобща военна повинност все пак беше въведена.
"Ала каквито и сюрпризи да ни подготвя бъдещето, едно е сигурно още отсега: Тройното съглашение ще бъде истинско политическо обединение едва тогава,когато във Франция бъде утвърдена тригодишната военна служба, а в Англия се въведе всеобща военна повинност." Юни 1914! Така се разглежда от този княз Тройното съглашение, което лека-полека се бе оформило; защото но негово мнение сам по себе си френският пакт вече не стигал. Французите несъмнено би трябвало да бъдат доста силни, но това още не било достатъчно Англия трябвало да въведе всеобща военна повинност!
Както виждате, идеята е толкова пространна, че за нейното осъществяване преди избухването на войната вече не е имало време; но в Англия всеобща военна повинност все пак беше въведена.
Когато човек има желание да разбере реалните обстоятелства в света, не е достатъчно да се спира наслуки на това или на онова, ами развива воля да се вглежда в същественото. Нали един човек може да каже нещо далеч по-важно от стотина други, които говорят като слепци за цветове и само се повтарят, без думите им да имат някакво въздействие. И така, опитах се да Ви представя най-напред как, от една страна, възникват конкретни видове среда, а от друга да приведа поне няколко примера, които показват как хората са вмъкнати в отделните видове среда и как трябва да се опознае съответната среда, щом никой държи да разбере мисли, изказани на едно или друго място. Безспорна е необходимостта поне веднъж основно да се проникнем от изискването, което трябва да се постави към живота, какъвто ни се разкрива днес да се култивира не ентусиазмът на невниманието, а тъй да се каже ентусиазмът на вниманието. Утре иде продължим да говорим за подобни неща и изхождайки от тях, ще се опитаме да проникваме все повече в сърцевината на въпроса.
към текста >>
71.
3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 10 Декември 1916
GA_173 Карма на неистината
Написан е по време на
война
та и в него австриецът Херман Бар очевидно прави разбор на настоящите събития.
Преди не много време Херман Бар написа романа Възнесение*48, който действително представлява в известен смисъл документ на съвременността. Не искам да преувеличавам художествената и литературната му стойност, но това е документ за съвременността. И както си е по Кармата точно този Херман Бар аз го познавам от много отдавна, още от времето, когато беше млад студент. Та в романа "Възнесение" той рисува, както се казва в естетиката, един литературен герой на име Франц, който ми изглежда своеобразно копие не себеописание, а своеобразно копие на самия Херман Бар. В романа се случват всякакви интересни неща.
Написан е по време на войната и в него австриецът Херман Бар очевидно прави разбор на настоящите събития.
А сега нека си представим, че героят на романа е своеобразно копие на един живеещ в наши дни човек, по настоящем вече на петдесет и две или петдесет и три години, преживял събитията на съвременността и от рано започнал много интензивно да общува с всякакви днешни течения, заради това общуване с различните днешни течения той като студент бил изключван от два университета и винаги се стремял най-вече ду шевно да се свърже с всевъзможните, включително с художествените духовни течения. Това не е себеописание, тук не се открива нищо от биографията на Херман Бар и въпреки това в героя Франц има нещо, по което се разпознава Бар. В този герой от романа виждаме обрисуван един човек, опитващ се да вникне във всичко, което в момента може явно да се срещне по света във вид на духовни стремления, за да получи яснота относно взаимовръзките в света. И още в самото начало ни се описва как Франц се подвизавал къде ли не, за да му се избистри обстановката в света. Първо като ботаник при Визнер*49 прочут ботаник, преподавал във Виенския университет.
към текста >>
Набожните мъже в случая са католически духовници, при които той най-напред изпробва дали посредством онова, което те откриват, което те знаят, човек може да се оправи във все
мир
ната взаимовръзка.
Франц се запознава с някаква извънредно набожна дама, макар набожността на Клара да е доста своеобразна, но не за това смитам да говоря сега, а само намеквам, че за него това е важен подтик. "Сега обаче за него по-важното беше дали и какво точно да и отговори. Дали учтиво да и благодари и сетне спокойно да изчака, докато случаят му я предостави? Или може би, вслушвайки се в съвета и, да се обърне към някой от набожните мъже и после да използва това като повод отново да и пише по този въпрос? *54
Набожните мъже в случая са католически духовници, при които той най-напред изпробва дали посредством онова, което те откриват, което те знаят, човек може да се оправи във всемирната взаимовръзка.
По-нататък четем: "Ала преди всичко трябваше все пак да си изясни какво собствено искаше той самият. Дали беше просто влюбен и дали склонността му към набожност не беше само прикрито желание да и допадне? Със сигурност не беше лъгал съзнателно, но съществуваше възможност всепревъзнасящото му чувство към нея да кара всяко нейно качество, всяка нейна привичка да му се струват желани. На човек неволно му се приисква да прилича на любимото същество и влюбеният обиква и цени същото, което то обича и цени.
към текста >>
Набожен като онези просяци, на които толкова завиждаше заради безмълвното щастие на тяхното с
мир
ено благоговение?
Иначе той дори не би я забелязал, а и навярно обичаше не нея, а посредством нея просто видението на собствения си копнеж. Пък и това не беше никаква любов, не беше онова, което за него досега бе означавало любов, ами изпитване на блаженството да бъдеш набожен! Ала беше ли наистина набожен? Знаеше само, че го желае, но като че ли все още не си вярваше, може би от страх да не би пак да се измами, както досега всяко желание го бе мамило, та ако и този път отново се разочароваше, да остане без никакво! Охотно му се щеше да бъде набожен, но въпросът естествено беше дали можеше.
Набожен като онези просяци, на които толкова завиждаше заради безмълвното щастие на тяхното смирено благоговение?
Едва ли. Прекалено много вече беше вкусил от дървото на познанието. Набожен като Клара? Вече бе загубил състоянието си на духовна невинност. А може би пък съществуваше някакъв вид втора невинност, възстановена невинност?
към текста >>
Дали нямаше някаква набожност на с
мир
ения разум, опознаващ своите граници, някаква вяра на знаещите, някаква надежда от отчаяние?
Едва ли. Прекалено много вече беше вкусил от дървото на познанието. Набожен като Клара? Вече бе загубил състоянието си на духовна невинност. А може би пък съществуваше някакъв вид втора невинност, възстановена невинност?
Дали нямаше някаква набожност на смирения разум, опознаващ своите граници, някаква вяра на знаещите, някаква надежда от отчаяние?
Нима през всички времена не са живели самотни, потайни, мъдри мъже,обърнали гръб на света,общуващи помежду си с тайнствени знаци, чудотворстващи незабележимо с почти магическа сила в една по-висша сфера над народите, над вероизповеданията, в безграничното, в просторите на една по-чиста, по-близка до Бога човечност? Нямаше ли и днес все още едно рицарство на Свещения Граал, разпиляно и спотаено навред по света? Нямаше ли следовници на една може би невидима, недостъпна, само усещана, ала повсеместно действаща, всевластна, определяща съдбините бяла ложа? Нямаше ли открай време на земята една, тъй да се каже, анонимна общност от светци, които не се познават помежду си, не знаят нищо един за друг и въпреки това си въздействат, по-точно взаимодействат един с друг единствено чрез лъчите на своите молитви? Такива мисли широко го занимаваха още в теософския му период, той обаче явно се запознаваше все с лъжливи теософи или пък истинските не можеха да бъдат опознати."
към текста >>
Обикновено това са съвсем непретенциозно живеещи хора пастири, селски лекари и свещеници, место пъти старици или пък преждевременно развити деца, които скоро у
мир
ат, и у всички тях има нещо, което ги прави зловещи за другите и което им дава огромна сила да въздействат върху хората и животните, та дори както непрекъснато се чуват твърдения върху цялата природа, върху извори, руди, време, пек и дъжд, град и суша.
Всичко това е взето от живота. "Още по онова време Франц понякога се питаше дали пък не би било възможно в щуротиите на англичани на да се крие някаква истина. Животът било на индивидите, било на народите, на пръв поглед толкова безсмислен, от непосредствена близост нищо друго освен низ от случайности се оказва, погледнат от известно разстояние и от високо, все пак винаги добре планиран и твърдо направляван. Ако не желаем да приемем, че Бог се намесва пряко, та със собствена ръка да нагажда към своите цели безсмислието, лудостта на човешкото своеволие, ние сме принудени да си представим някакво междинно царство, опосредстващо неговата воля, някакъв кръг от тихо властващи хора, чрез който той въздейства на света, нещо като станции на божествената сила и мъдрост, от които техните лъчи достигат мрачното човечество и в крайна сметка вее пак оправят всичко. Тези божии лещи, събиращи творческия дух и пръскащи го по света, тези тайни уредници, тези скрити царе биха били онова, чрез което в края на краищата всяко безумие бива вразумявано, страстта бива укротявана, случайността става необходимост, хаосът придобива образ, мракът просветва; а кой не е срещал в живота си хора, които действително притежават невероятна извисеност и дистанцираност, известни са с това, че само с поглед могат да сеят прокоба или щастие, и колкото и да са кротки, явно умеят да влияят отдалече?
Обикновено това са съвсем непретенциозно живеещи хора пастири, селски лекари и свещеници, место пъти старици или пък преждевременно развити деца, които скоро умират, и у всички тях има нещо, което ги прави зловещи за другите и което им дава огромна сила да въздействат върху хората и животните, та дори както непрекъснато се чуват твърдения върху цялата природа, върху извори, руди, време, пек и дъжд, град и суша.
Ако пътищата ни се кръстосат, още в същия миг, ала понякога чак след години ние долавяме ясното чувство, че от това е произтекло нещо съдбовно за живота ни. Самите те като че ли усещат силата си по-скоро като бреме, може би почти като проклятие, но при всички случаи като задължение. Живеят усамотено и са доволни, ако бъдат пощадени. Напълно мислимо е, че всички те поддържат взаимна връзка по широкия свят, подават си сигнали или пък може би препредават сигналите на още по-могъщи тайнствени князе, при това навярно съвсем несъзнателно или най-много полусъзнателно, по-скоро следвайки някакви вътрешни поръчения и подчинявайки се инстинктивно, отколкото вземайки самостоятелни решения, точно както те изобщо не владеят собствената си сила, ами сами биват надмогвани от нея; всички тези способности се проявяват почти винаги при замъглено или може би изключено съзнание. Франц още на млади години бе познавал такива хора, които съвсем не са рядкост в планините.
към текста >>
Оказва се, че каноникът общува с всякакви хора както с набожни монаси, така също с циници и фриволни
мир
яни и вкупом ги кани на софрата си.
И все пак тук се прокрадват някои от нещата, за които се наложи да говорим вчера. Отделни лица биват подтикнати да признаят как тъй да се каже се движат конците и започват да обръщат внимание, че определени хора дърпат такива конци. Желателно би било впрочем личности като Херман Бар да пристъпват към въпроса с далеч по-голяма сериозност, отколкото досега. Дори срещнатият от Франц каноник го е сторил с по-голяма сериозност. Веднъж Франц бива поканен у въпросния каноник заедно с една странна компания, която авторът е описал.
Оказва се, че каноникът общува с всякакви хора както с набожни монаси, така също с циници и фриволни миряни и вкупом ги кани на софрата си.
Там на Франц правят впечатление много неща. Каноникът го отвежда в работната си стая, докато останалите се забавляват по различни начини. Макар вече да са се нахранили, все още се поднася по нещо. И тъй, каноникът го отвежда в работната си стая: "Племенницата се бе оттеглила, но почетният гост, чичо Ерхард и негово Превъзходителство, седнали в удобни столове и благоговейно отдали се на храносмилането, все още не бяха свършили приказките, историите ставаха по-грубовати, присмехът по-нагъл, намеците по-прями и целият наш свят, дворецът, аристокрацията и генералният щаб дефилираха в анекдоти, нищо не бе пощадено и изглеждаше, като че ли абсолютно всичко бе съставено от анекдоти.
към текста >>
Уважението ми пред поета, пред всеки поет все пак е твърде голямо, за да повярвам, че изричайки тъкмо последната си дума някой би трябвало да се костю
мир
а.
Той каза: Природонаучните съчинения на Гьоте не са известни никому. За съжаление! В тях старият езичник, какъвто той несъмнено трябва да е бил, изведнъж изглежда съвсем другояче и едва тогава става понятен и краят на Фауст. Аз никога не съм могъл да си представя, че там Гьоте най-ненадейно се правел на католик..." в случая нека на каноника му бъде простено, нали така на него му се ще всичко да бъде "католическо"; за нас по-важното е, че той повежда разговор за природонаучните съчинения "Гьоте най-ненадейно се правел на католик само заради художественото въздействие.
Уважението ми пред поета, пред всеки поет все пак е твърде голямо, за да повярвам, че изричайки тъкмо последната си дума някой би трябвало да се костюмира.
Но в природонаучните съчинения всяка страница издава какъв католик е бил Гьоте," нека му простим на каноника "може би без да го знае и при всяко положение без необходимата смелост за това. На читателя му се струва как някой незапознат с католическите истини като че ли неочаквано ги открива на своя глава, от самия себе си, което естествено не минава без известни насилия и чудатости, но в общи линии не липсва нищо решаващо, необходимо и съществено, дори зрънцето суеверие, магия или както и другояче да го наричат, което за истинските, за родените протестанти винаги остава подозрително в нашето свято учение дори това не липсва! Често пъти едва съм вярвал на собствените си очи! Но долови ли се веднъж у Гьоте следата на тайнобрачния католик, скоро човек го вижда навред.
към текста >>
И ако човек със зрящи очи можеше да проследи причината за този страх, той нямаше да изприказва толкова много безсмислици относно причините за
война
та, каквито се чуват днес.
Специално съм подчертавал, че съвместим ли физическия и духовния свят преди и след убийството на Франц Фердинанд, налице е било нещо различно за света като цяло. В такива случаи никой не се интересува как изглеждат външните неща в Майя. Важно е вътрешното протичане на нещата. И подир туй съм казвал: Възнеслото се в духовните светове като душа на този Франц Фердинанд се е превърнало в център на извънредно силни, мощни въздействия и голяма част от случващото се по настоящем е свързано именно с това, че тогава се е извършил своеобразен преход от живота към така наречената смърт, че тази душа е станала нещо съвършено друго в сравнение с други души. Казвал съм, че за човек, прекарал последните десетилетия в духовна будност, главната причина за сегашните болезнени събития се крие в пронизващия целия свят страх, който отделните хора са изпитвали един от друг, макар и да не са го осъзнавали, но който преди всичко са изпитвали отделните нации една от друга.
И ако човек със зрящи очи можеше да проследи причината за този страх, той нямаше да изприказва толкова много безсмислици относно причините за войната, каквито се чуват днес.
Този страх можа да придобие подобни размери поради вплитането му като емоционално състояние в онова, което вчера Ви описах с помощта на примери. Разглеждайте го като своеобразна схема. Сега обаче през всичко това преминава аурата на страха. С аурата на страха по съвсем определен начин е била свързана тази душа. Ето защо и насилствената смърт ни най-малко не е била нещо само външно.
към текста >>
Факт е обаче, че от самото начало на
война
та аз съм излагал въпроса в най-различни антропософски групи*57.
Сега обаче през всичко това преминава аурата на страха. С аурата на страха по съвсем определен начин е била свързана тази душа. Ето защо и насилствената смърт ни най-малко не е била нещо само външно. Казвал съм го, защото беше мое наблюдение, защото за мен то беше особено важно събитие, свързано с много от нещата, които стават понастоящем. Не зная, но не искам да смятам, че работи, които безусловно би трябвало да си остават между нас, се разказват вредом извън нашия кръг.
Факт е обаче, че от самото начало на войната аз съм излагал въпроса в най-различни антропософски групи*57.
Имам свидетели за това. Книгата на Херман Бар излезе много по-късно, фактически едва неотдавна. Независимо от това в нея откривам следния пасаж и аз Ви моля да държите сметка за факта, че в средите на нашата антропософски ориентирана Духовна Наука се посочва едно такова спиритуално знаменателно събитие, а в един написан подир туй роман четем пък следното: Появява се някакъв мъж, който създава впечатление на напълно скудоумен. Макар да е своего рода предрешен принц, той се държи като съвсем скудоумен човек, който приема нисши служби. Едва след като от една обява нали бил на село узнава, че над ерцхерцог Франц Фердинанд е извършено покушение, той прави някакво изявление, заради което без малко не го линчуват, но го затварят; защото всяка полиция естествено не би се усъмнила, че щом някой непосредствено след дадено покушение прави подобно изявление, той явно е участник в заговора.
към текста >>
Сега то е съборено, но тъкмо защото Херман Бар е говорил в него толкова много за начина, по който душата му се вживяла в естеството на французите, за човека слънце Буланже, появи се друг раз
мир
ник и когато кафене "Гринщайдъл" бе съборено, Карл Краус написа брошурата "Порутената литература"*68.
Едва-що пристигнал, още неумеещ да образува един възвратен глагол с tre, ами всичко все с avoir, той вече пишеше възторжени писма за човека слънце Буланже*63, който щял да покаже на Европа какво значи истинска, неподправена култура. Сетне продължи за Испания, стана върл противник на султана на Мароко, срещу когото пишеше статии на испански език. Накрая се върна не като копие на Доде *64, защото той вече е своего рода расов човек, но външно все пак много приличаше на него. За всичко това той ни разказваше навремето в прочутото старо кафене "Гринщайдъл"*65, приемало в помещенията си кои ли не изтъкнати личности още от 1848 година насам, където бяха наминавали Ленау*66, Анистазиус Грюн*67 и други. В това кафене дори сервитьорите се ползваха с особена известност кой във Виена не познаваше прочутия Франц, а по-късно и Хайнрих от "Гринщайдъл"?
Сега то е съборено, но тъкмо защото Херман Бар е говорил в него толкова много за начина, по който душата му се вживяла в естеството на французите, за човека слънце Буланже, появи се друг размирник и когато кафене "Гринщайдъл" бе съборено, Карл Краус написа брошурата "Порутената литература"*68.
Все още живо си спомням как Херман Бар ни разказваше за великолепните си впечатления и за това, че той, роденият в град Линц, имал най-красивата глава на човек на изкуството в цял Париж. Той превъзнасяше Морис Барес*69 и страстно подкрепяше всичко, което по онова време се афишираше като младо представителство на френското, така че чрез излиянията на едно възторжено сърце човек наистина съпреживяваше цяло едно литературно течение заедно с всичките му претенции. Сетне съвместно с неколцина други той основа във Виена седмичник, в който отпечатваше наистина забележителни статии. Накрая започна все повече и повече да се задълбочава, само че при него задълбочаването винаги вървеше ръка за ръка с тривиализирането. И така той непрестанно се променяше: от социалдемократ в немсконационалист, от милитаристично настроен в разпален буланжист, в привърженик на Морис Барес и други, а впоследствие стана ценител на импресионистичното изкуство.
към текста >>
В нея превъзнася вече и Гьотевите природонаучни съчинения и показва, че се е доближил малко до онова, което ние опознаваме като антропософия; той обаче се на
мир
а именно в самото начало.
Накрая започна все повече и повече да се задълбочава, само че при него задълбочаването винаги вървеше ръка за ръка с тривиализирането. И така той непрестанно се променяше: от социалдемократ в немсконационалист, от милитаристично настроен в разпален буланжист, в привърженик на Морис Барес и други, а впоследствие стана ценител на импресионистичното изкуство. От време на време идваше в Берлин, но винаги много скоро пак си заминаваше това беше единственото място, което не можеше да понася. В замяна на това страшно много обичаше Виена и тази своя обич проявяваше по всякакъв начин. През последните години често биваше канен от обичните си данцигчани да им изнася беседи за експресионизма, които те трябва да са разбирали много добре и които излязоха също така в книгата му за експресионизма*70.
В нея превъзнася вече и Гьотевите природонаучни съчинения и показва, че се е доближил малко до онова, което ние опознаваме като антропософия; той обаче се намира именно в самото начало.
Съвсем мимоходом ще отбележа, че в последната си книга за експресионизма той посочва на данцигчаните всичко красиво, с което, разбира се, иска да представи във вярна светлина техните големи предимства спрямо берлинчаните. Напоследък разправят, че Херман Бар се бил покатоличил. Е, изцяло католик едва ли е станал. Станал е вероятно в същата степен, в каквато беше буланжист. Ала той е човек!
към текста >>
Що се отнася до славянския елемент, през последните десетилетия на XIX век като всепронизващ стремеж се е откроявало на
мир
ането на възможност за съвместен живот на различните славянски народности в
мир
и свобода.
Бидейки така, редно е непременно да се прави разлика между духовното у славянството, между това, което съществува като течение на старото славянство, и онова, което желае, приемайки формата на външна черупка, да обгърне цялото това славянство, ще рече русизмът, русщината. По-нататък не бива да се забравя, че в рамките на Австро-унгарската монархия живеят голям брой славянски народности или поне народностни съставки. В своите граници Австро-унгарската монархия се населява позволете ми при изброяването да си послужи с пръсти от германци, чехи, славонци, словаци, сърбохървати, хървати, поляци, румънци, украинци, унгарци, италианци и сърби*71. Виждате, много повече народности, отколкото в Швейцария. Обитателите може да познава само онзи, който пребивавайки по-продължително време сред народностите действително е съпреживявал събитията и е разбрал различните течения, изявили се в общността, наричана Австро-Унгария.
Що се отнася до славянския елемент, през последните десетилетия на XIX век като всепронизващ стремеж се е откроявало намирането на възможност за съвместен живот на различните славянски народности в мир и свобода.
Цялостната история на Австро-Унгария през последните десетилетия с всичките и остри схватки може да се разбере само ако се схване като опит да се осъществи принципът за индивидуализиране на отделните народности. То естествено не става лесно, понеже хората не живеят удобно разположени едни до други, ами са доста размесени. Сред австрийските германци има твърде много, които виждат благото и на самите германците във възможното индивидуализиране на отделните славянски народности в Австрия, тоест в намирането на форма те да могат самостоятелно и свободно да се развиват индивидуално. От само себе си се разбира, че такива неща не се откриват бързо нужно е време; и все пак едно такова движение несъмнено е налице. Освен тези обединени в рамките на Австро-Унгария славянски народности имаме също така балканските славяни, прекарали дълго време под турско владичество, от което обаче те се отърсиха през последните десетилетия, за да основат отделни държави България, Сърбия, Черна гора и т.н.
към текста >>
Сред австрийските германци има твърде много, които виждат благото и на самите германците във възможното индивидуализиране на отделните славянски народности в Австрия, тоест в на
мир
ането на форма те да могат самостоятелно и свободно да се развиват индивидуално.
Виждате, много повече народности, отколкото в Швейцария. Обитателите може да познава само онзи, който пребивавайки по-продължително време сред народностите действително е съпреживявал събитията и е разбрал различните течения, изявили се в общността, наричана Австро-Унгария. Що се отнася до славянския елемент, през последните десетилетия на XIX век като всепронизващ стремеж се е откроявало намирането на възможност за съвместен живот на различните славянски народности в мир и свобода. Цялостната история на Австро-Унгария през последните десетилетия с всичките и остри схватки може да се разбере само ако се схване като опит да се осъществи принципът за индивидуализиране на отделните народности. То естествено не става лесно, понеже хората не живеят удобно разположени едни до други, ами са доста размесени.
Сред австрийските германци има твърде много, които виждат благото и на самите германците във възможното индивидуализиране на отделните славянски народности в Австрия, тоест в намирането на форма те да могат самостоятелно и свободно да се развиват индивидуално.
От само себе си се разбира, че такива неща не се откриват бързо нужно е време; и все пак едно такова движение несъмнено е налице. Освен тези обединени в рамките на Австро-Унгария славянски народности имаме също така балканските славяни, прекарали дълго време под турско владичество, от което обаче те се отърсиха през последните десетилетия, за да основат отделни държави България, Сърбия, Черна гора и т.н. Вчера вече споменах за съществуващия извън тях и най-напреднал в духовния живот народ на полските славяни. Сега искам да насоча вниманието Ви върху най-важните подразделения, защото тези неща мога да ги развия само едно по едно. Във всички споменати славянски народи и народности живее онова, което вчера означих като единен основен народностен елемент и което именно е подготовка за бъдещето.
към текста >>
Онова, което е трябвало или е могло да се уреди (вече не по волята на едни или други хора, а поинтенциите на все
мир
ната еволюция), което е могло да бъде подето от тази душа, наблюдаваща славянството с разбиране (засега ще се задоволя само с абстрактна характеристика), то действително е щяло да има освобождаващи последствия за славянството.
И ето как наистина не е маловажно да се обърне внимание: "Тук той можеше само да го обещае, животът му беше само едно предизвестие. Едва сега то може да се случи. Никога не съм бил в състояние да си го представя като конституционен монарх, с парламентаризъм и всички останали измишльотини." Точно така обаче човек би трябвало да си представя другия! Виждате как Кармата върши своята работа и ние трябва да съзрем тази работеща Карма, за да можем да изкачим още по-големи висоти на познанието.
Онова, което е трябвало или е могло да се уреди (вече не по волята на едни или други хора, а поинтенциите на всемирната еволюция), което е могло да бъде подето от тази душа, наблюдаваща славянството с разбиране (засега ще се задоволя само с абстрактна характеристика), то действително е щяло да има освобождаващи последствия за славянството.
Но в същото време то е щяло да бъде унищожително за онова, което русизмът възнамерява за славянството. Защото русизмът иска да обхване славянството в своите рамки и да го използва като свой инструмент. Иска да го обрамчи в завещанието на Петър Велики. Бързината, с която се осъществяват такива неща, зависи естествено от разни вторични течения и вторични обстоятелства. Важното обаче е да имаме верен поглед за онова, което си проправя път в определена посока.
към текста >>
А фор
мир
ованието, за чието разтурване се настояваше след смъртта на ерцхерцог Франц Фердинанд, сръбската "Народна одбрана", беше пряко продължение на едно по-предишно изцяло окултно общество*73, което съвсем малко беше променило метода си.
Важното обаче е да имаме верен поглед за онова, което си проправя път в определена посока. Ето защо е разбираемо, че представа за действително назряващото са могли да имат единствено хората, които наблюдавали славянството малко по-задълбочено, и че на здравите стремления се е налагало да противодействат онези, които всъщност чрез русизма искали да унищожат славянското. Особено деликатни, особено тягостни стават нещата, когато трябва да се нагазва в течения и да се разчита на средства, свързани с тези на окултните течения, а такива общества има навред по земята. Някои са по-задълбочени, както например онези, с които ще се запознаем утре. Други са само докоснати, но макар и да са само докоснати, те именно затова трябва да се схващат като съдове, през които преминават окултни течения.
А формированието, за чието разтурване се настояваше след смъртта на ерцхерцог Франц Фердинанд, сръбската "Народна одбрана", беше пряко продължение на едно по-предишно изцяло окултно общество*73, което съвсем малко беше променило метода си.
Но нали единствената ми цел е да излагам факти. Ето Ви един допир между политически домогвания и едно окултно общество, чийто център на действие беше в Сърбия, но нишките му се простираха навсякъде, където имаше славяни, и което поддържаше взаимоотношения с най-разнообразни други сдружения, но вътрешна взаимовръзка имаше преди всичко със западни общества. Затова в едно такова сдружение могат да се преподават неща, свързани с окултните влияния, шестващи по света. Защо се налага да изминаваме какви ли не заобиколни пътища, та само донякъде да стигнем до прозирането на онова, което всъщност трябва да разберем? Не се учудвайте, загдето се налага да се изминавате за обиколни пътища, защото човек много лесно изпада в повърхностно оценяване, когато рече да прилага виждания по отношение на непосредствени процеси, в които участва със симпатии и антипатии; тогава много лесно възникват погрешни представи и недоразумения.
към текста >>
72.
5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 16 Декември 1916
GA_173 Карма на неистината
Та нали в крайна сметка фактите ще покажат дали някои гласове откъм онова, което в нашите разсъждения нарекохме периферия или околност, са в състояние в достатъчна степен да осъзнаят, че не би трябвало да се очаква от цялото човечество, включително от бъдното, да повярва, че се води борба за
мир
, след като възможността за постигане на този
мир
, и то за сравнително кратко време, бива отклонявана и изключвана.
ПЕТА ЛЕКЦИЯ Дорнах, 16 Декември 1916 Ако не бяхме общност, чиято цел е да обсъжда всички неща от гледна точка на познанието, и то на задълбоченото духовно познание, щеше да бъде напълно естествено сега да прекратя желаните от мнозина разсъждения, които подхванахме през последните дни. Ако се касаеше не за познание, а за нещо друго, тези разсъждения, разбира се, би трябвало да се отложат до момента, когато ще се разполага с използваеми резултати от важните процеси на нашето съвремие.*99 Според мен от само себе си се разбира, че всяка душа, която сериозно и искрено желае доброто на човечеството, следи в тревожно очакване какво ще се случи през идните дни.
Та нали в крайна сметка фактите ще покажат дали някои гласове откъм онова, което в нашите разсъждения нарекохме периферия или околност, са в състояние в достатъчна степен да осъзнаят, че не би трябвало да се очаква от цялото човечество, включително от бъдното, да повярва, че се води борба за мир, след като възможността за постигане на този мир, и то за сравнително кратко време, бива отклонявана и изключвана.
Никой повече няма даже формално да бъде задължен да даде вяра на частица искреност във всички декламации, звучащи за мира и дори за правото на народите, ако нещата продължат да протичат така, както ги представят вестникарските гласове, които днес, разбира се, вече не заслужават внимание от страна на нито един сериозен наблюдател. В близко бъдеще светът ще има удобен случай да узнае дали трябва да се реши да изслушва декламациите относно волята за мир с пълното съзнание за тяхната невярност и неистинност и по-нататък все така да ги намира някак си значими, или пък да се насочи към истината. Ние обаче вече сме стъпили именно върху основата на познанието и затова не е нужно да прекъсваме тези разсъждения. Ние търсим истината, а истината при всички случаи трябва да се търси. Ето защо тя никога не може сериозно да вреди или да има вредни последици.
към текста >>
Никой повече няма даже формално да бъде задължен да даде вяра на частица искреност във всички декламации, звучащи за
мир
а и дори за правото на народите, ако нещата продължат да протичат така, както ги представят вестникарските гласове, които днес, разбира се, вече не заслужават внимание от страна на нито един сериозен наблюдател.
Дорнах, 16 Декември 1916 Ако не бяхме общност, чиято цел е да обсъжда всички неща от гледна точка на познанието, и то на задълбоченото духовно познание, щеше да бъде напълно естествено сега да прекратя желаните от мнозина разсъждения, които подхванахме през последните дни. Ако се касаеше не за познание, а за нещо друго, тези разсъждения, разбира се, би трябвало да се отложат до момента, когато ще се разполага с използваеми резултати от важните процеси на нашето съвремие.*99 Според мен от само себе си се разбира, че всяка душа, която сериозно и искрено желае доброто на човечеството, следи в тревожно очакване какво ще се случи през идните дни. Та нали в крайна сметка фактите ще покажат дали някои гласове откъм онова, което в нашите разсъждения нарекохме периферия или околност, са в състояние в достатъчна степен да осъзнаят, че не би трябвало да се очаква от цялото човечество, включително от бъдното, да повярва, че се води борба за мир, след като възможността за постигане на този мир, и то за сравнително кратко време, бива отклонявана и изключвана.
Никой повече няма даже формално да бъде задължен да даде вяра на частица искреност във всички декламации, звучащи за мира и дори за правото на народите, ако нещата продължат да протичат така, както ги представят вестникарските гласове, които днес, разбира се, вече не заслужават внимание от страна на нито един сериозен наблюдател.
В близко бъдеще светът ще има удобен случай да узнае дали трябва да се реши да изслушва декламациите относно волята за мир с пълното съзнание за тяхната невярност и неистинност и по-нататък все така да ги намира някак си значими, или пък да се насочи към истината. Ние обаче вече сме стъпили именно върху основата на познанието и затова не е нужно да прекъсваме тези разсъждения. Ние търсим истината, а истината при всички случаи трябва да се търси. Ето защо тя никога не може сериозно да вреди или да има вредни последици. Днес искам да представя пред душата Ви нещо, което може да стане предпоставка за превръщане на оценката ни в известна степен в основателна.
към текста >>
В близко бъдеще светът ще има удобен случай да узнае дали трябва да се реши да изслушва декламациите относно волята за
мир
с пълното съзнание за тяхната невярност и неистинност и по-нататък все така да ги на
мир
а някак си значими, или пък да се насочи към истината.
Ако не бяхме общност, чиято цел е да обсъжда всички неща от гледна точка на познанието, и то на задълбоченото духовно познание, щеше да бъде напълно естествено сега да прекратя желаните от мнозина разсъждения, които подхванахме през последните дни. Ако се касаеше не за познание, а за нещо друго, тези разсъждения, разбира се, би трябвало да се отложат до момента, когато ще се разполага с използваеми резултати от важните процеси на нашето съвремие.*99 Според мен от само себе си се разбира, че всяка душа, която сериозно и искрено желае доброто на човечеството, следи в тревожно очакване какво ще се случи през идните дни. Та нали в крайна сметка фактите ще покажат дали някои гласове откъм онова, което в нашите разсъждения нарекохме периферия или околност, са в състояние в достатъчна степен да осъзнаят, че не би трябвало да се очаква от цялото човечество, включително от бъдното, да повярва, че се води борба за мир, след като възможността за постигане на този мир, и то за сравнително кратко време, бива отклонявана и изключвана. Никой повече няма даже формално да бъде задължен да даде вяра на частица искреност във всички декламации, звучащи за мира и дори за правото на народите, ако нещата продължат да протичат така, както ги представят вестникарските гласове, които днес, разбира се, вече не заслужават внимание от страна на нито един сериозен наблюдател.
В близко бъдеще светът ще има удобен случай да узнае дали трябва да се реши да изслушва декламациите относно волята за мир с пълното съзнание за тяхната невярност и неистинност и по-нататък все така да ги намира някак си значими, или пък да се насочи към истината.
Ние обаче вече сме стъпили именно върху основата на познанието и затова не е нужно да прекъсваме тези разсъждения. Ние търсим истината, а истината при всички случаи трябва да се търси. Ето защо тя никога не може сериозно да вреди или да има вредни последици. Днес искам да представя пред душата Ви нещо, което може да стане предпоставка за превръщане на оценката ни в известна степен в основателна. Не бих желал ни най-малко да влияя върху нечие становище или нечия оценка; става дума за това, спокойно да се застане очи в очи както с фактите във физическия план, така и с фактите и импулсите от духовния свят.
към текста >>
Следва да се прозре също така, че в момента човечеството се на
мир
а в раз
война
фаза, през която в известни граници му се предоставя право само да се справя със своите заблуждения.
Макар че първият мъж може да е фаталист, вторият няма да отрече основанията за неговия фатализъм, но ще направи всичко възможно, за да посее добро семе. Сходно е положението с всеки човек, който иска да бъде благоразумен и гледа най-вече да открие възможността за посяване на доброто семе. Разбира се, за духовното развитие на човечеството думите "посявам добро семе" представляват нещо много по-сложно, отколкото в току-що приведената от мен притча, тъй като целта ще бъде не само да се наложат няколко абстрактни принципа, но и с оглед на условията за развитие на човечеството по правилен начин да се установи от какво се нуждае това развитие на човечеството в настоящия момент. Защото, каквото и да е времето през идната година, каквито и пречки или неблагоприятни условия да настъпят, реколтата положително ще бъде лоша, ако вторият мъж не посее семето! Следователно става дума да се прозре, че понастоящем са необходими известни условия за благоприятното развитие на човечеството, срещу които днес се опълчва далеч по-многобройната част от хората, условия, които трябва да се инкорпорират в развитието на човечеството, за да може в бъдеще да настъпи благополучно, ползотворно развитие.
Следва да се прозре също така, че в момента човечеството се намира в развойна фаза, през която в известни граници му се предоставя право само да се справя със своите заблуждения.
В по-раншни времена не е било така. Преди Петата следатлантска епоха, поне преди още голяма част от земните човеци да стигнат до пълното осъзнаване на своята свобода, божествено-духовни сили са се намесвали в земното развитие и може ясно да се забележи, че тази намеса на божествено-духовните сили е била усещана и от хората. Днес целта е на човечеството да се посочи по кой начин се стига до известни прозрения и преди всичко до това, за определени неща да се разполага със здрава оценка, която е в съответствие с условията за развитие на човечеството. И че съществуващото опълчване срещу тази оценка се числи към по-дълбоките причини за сегашните тягостни събития. През следващите дни ще трябва да се спрем и на въпроса, защо човечеството още преди едно столетие не се е насочило към по-духовни тенденции.
към текста >>
Защото има разлика дали една книга излиза, да речем, в "Cotta" едно рено
мир
ано, аристократично издателство, което просто издава книги, или книга като въпросната се появява в издателство, където по принцип се публикуват произведения, стоящи в услуга на едно съвсем специално общество.
Произведението, за което става дума, излезе в Америка и авторът му е Брукс Адамси*100. Когато се появи преди години, тази книга ми се стори една от най-значителните прояви на по-новото човешко прозрение. Макар видът, в който тя бе издадена, да беше покварен от това, че предговорът към нея е написал един от най-големите фразьори на съвременността, а именно бившият президент Рузвелт*101, безспорен остава фактът, че идеите в тази книга на Брукс Адамс биха могли да въздействат в най-широк смисъл просветите ски. За духовния живот в Европа от значение беше също, че немският превод на тази книга се появи в едно издателство, за което се знаеше, че е в услуга на точно определени духовни направления, които проявяват съвсем неприкрита враждебност и злонамереност например спрямо нашето антропософско направление. Но не това е съществено по-същественото винаги е да проявиш усет за това, че има значение, когато определени идеи биват разпространявани по света под такъв бих казал подобаващ флаг.
Защото има разлика дали една книга излиза, да речем, в "Cotta" едно реномирано, аристократично издателство, което просто издава книги, или книга като въпросната се появява в издателство, където по принцип се публикуват произведения, стоящи в услуга на едно съвсем специално общество.
Огромна е разликата дали някой си има работа само с литература или борави с нарочни импулси! Какво съдържа книгата на Брукс Адамс? Ще се спра само на основните идеи, които най-общо и абстрактно се поднасят по един нека го наречем дилетантски начин, доколкото тяхното значение изобщо е било до ловено в Америка. Но важно е все пак да се знае, че от едно такова място в известен смисъл излита подобна птица.
към текста >>
Доколкото се на
мир
аме във физическия план, трябва да сме наясно, че едното не може без другото, че едното дори става заради другото и че е велика истина Гьотевата мисъл: природата е произвела смъртта, за да има много живот*102.
Веднага щом областта на Майя започне да се третира не като Майя, а като реалност, човек неизбежно изпада в заблуждения; а като реалност Майя се третира най-често тогава, когато на развойните процеси вътре в Майя и на окова, което наподобява развойни процеси, не се отделя необходимото внимание. Ако не беше безсмислица, щеше да бъде много хубаво да имаме например вечна пролет, непрекъснато цъфтящи растения, непрестанно никнещ и избуяващ живот. Може да се постави и въпросът: Защо творците на света не са направили така, че да имаме непрестанно никнещ и избуяващ живот? Защо красивите лалета, лилии, рози трябва да повяхват и изгниват? Отговорът е много прост: Те трябва да повехнат и изгният, именно за да могат да разцъфнат отново!
Доколкото се намираме във физическия план, трябва да сме наясно, че едното не може без другото, че едното дори става заради другото и че е велика истина Гьотевата мисъл: природата е произвела смъртта, за да има много живот*102.
Тъй като физическият свят е Майя, то докато се остава в него, уравновесяване няма; уравновесяване има едва тогава, когато човек съумее да се извиси от физическия в духовния свят. Това уравновесяване впрочем се оказва по-друго от предполаганото, докато физическият свят бива смятан за реалност. Налице е следователно необходимостта човек да се запознае със законите на Майя и да узнае, че вътре в Майя никъде не може да се намери уравновесяване нито от хора, нито от други същества, ако в Майя не е втъкано онова, което се намира извън нея, обаче разположено в рамките на духовната реалност. Ето защо целта винаги е Майя да се опознава като Майя, да се опознава как стоят нещата, когато към поникването, към разцъфването трябва да се присъедини повяхването. За природата това всеки лесно ще го признае, защото фактите сами застават пред погледа му.
към текста >>
Налице е следователно необходимостта човек да се запознае със законите на Майя и да узнае, че вътре в Майя никъде не може да се намери уравновесяване нито от хора, нито от други същества, ако в Майя не е втъкано онова, което се на
мир
а извън нея, обаче разположено в рамките на духовната реалност.
Защо красивите лалета, лилии, рози трябва да повяхват и изгниват? Отговорът е много прост: Те трябва да повехнат и изгният, именно за да могат да разцъфнат отново! Доколкото се намираме във физическия план, трябва да сме наясно, че едното не може без другото, че едното дори става заради другото и че е велика истина Гьотевата мисъл: природата е произвела смъртта, за да има много живот*102. Тъй като физическият свят е Майя, то докато се остава в него, уравновесяване няма; уравновесяване има едва тогава, когато човек съумее да се извиси от физическия в духовния свят. Това уравновесяване впрочем се оказва по-друго от предполаганото, докато физическият свят бива смятан за реалност.
Налице е следователно необходимостта човек да се запознае със законите на Майя и да узнае, че вътре в Майя никъде не може да се намери уравновесяване нито от хора, нито от други същества, ако в Майя не е втъкано онова, което се намира извън нея, обаче разположено в рамките на духовната реалност.
Ето защо целта винаги е Майя да се опознава като Майя, да се опознава как стоят нещата, когато към поникването, към разцъфването трябва да се присъедини повяхването. За природата това всеки лесно ще го признае, защото фактите сами застават пред погледа му. Всеки лесно ще стигне до прозрението, че през лятото или есента на 1917 г. трябва да изкласят житата, засети през съответния сеитбен период на предходната година. Ако са посети лоши жита, то и реколтата, разбира се, трябва да бъде лоша.
към текста >>
Той бил човек с висока духовност, с духовност на такава висота,на каквато по онова време виждаме прекрасния Пико де ла
Мир
андола*105 и други видни личности.
В хода на тукашните ми разсъждения вече насочих вниманието към един английски крал Хенри VІІІ*103, изиграл голяма роля за Англия по отношение на религиозното развитие в полето на Майя Знаете, че той притежавал богат опит да се освобождава от жените си, каквито имал доста на брой. Освен туй обаче имал, да речем, куража да се отрече от папата, понеже той не пожелал да разтрогне един от браковете му. Това отричане от папата вдъхнало на Хенри VІІІ смелостта да даде на Англия, доколкото тя зависела от него, една нова религия. За това вече разговаряхме. По време на управлението на Хенри VIII живял великият, бележитият Томас Мор*104.
Той бил човек с висока духовност, с духовност на такава висота,на каквато по онова време виждаме прекрасния Пико де ла Мирандола*105 и други видни личности.
Томас Мор бил просветлен дух, ала макар и просветлен дух, взел, че станал лорд-канцлер на Хенри VIII и не презирал краля. Веднага ще приведа доказателства, че не току-така не е презирал Хенри VIII. Всъщност той бил дух, който с просветления си инстинкт бил в състояние да приема Майята като Майя. Но точно като Пико дела Мирандола бил искрено набожен човек. Набожен не по начина на Хенри VIII нито като папата Томас Мор бил искрено, истински набожен човек и отхвърлял от своя гледна точка всички реформационни опити и реформаторски импулси, които по онова време вече бил просветнали.
към текста >>
Но точно като Пико дела
Мир
андола бил искрено набожен човек.
По време на управлението на Хенри VIII живял великият, бележитият Томас Мор*104. Той бил човек с висока духовност, с духовност на такава висота,на каквато по онова време виждаме прекрасния Пико де ла Мирандола*105 и други видни личности. Томас Мор бил просветлен дух, ала макар и просветлен дух, взел, че станал лорд-канцлер на Хенри VIII и не презирал краля. Веднага ще приведа доказателства, че не току-така не е презирал Хенри VIII. Всъщност той бил дух, който с просветления си инстинкт бил в състояние да приема Майята като Майя.
Но точно като Пико дела Мирандола бил искрено набожен човек.
Набожен не по начина на Хенри VIII нито като папата Томас Мор бил искрено, истински набожен човек и отхвърлял от своя гледна точка всички реформационни опити и реформаторски импулси, които по онова време вече бил просветнали. В известно отношение Томас Мор бил верен син на католическата църква; и макар че от страна на Хенри VIII, чийто лорд-канцлер вече бил станал, щял да се сдобие с всички почести, стига да отстъпел пред исканията му, Мор все пак не бил склонен да се присъедини към друга вяра само защото Хенри VIII просто желаел да има друга жена. Затова той бил не само свален, но и осъден на смърт и документацията от процеса, чрез който го осъдили на смърт, е извънредно интересна и много показателна за тогавашното време. Съдебната присъда, с която Томас Мор бил осъден на смърт, има удивително звучене. Тъй като отдавна е засягано в светски книги, повечето от Вас сигурно знаят, че във франкмасонския орден повишаването от една степен в друга е свързано с определени формули и че тези формули включват също данки за вида на смъртта, грозяща оногова, който не спазва тайната на съответната степен.
към текста >>
Томас Мор е роден през втората половина на XV век и у
мир
а през първата на XVI век.
Какао се спомена, днес тези неща са предмет на многобройни светски писания. Произнесената срещу Томас Мор присъда изцяло съвпада с формулата за определена степен: той трябвало да бъде умъртвен по нечовешки начин. Но това не било всичко трупът му щял да бъде разчленен на толкова къса, колкото са посоките на света, а късовете щели да бъдат пръснати по различните краища на света. Отчасти присъдата била изпълнена именно така. Не забравяйте, че това събитие се разиграва в началото на Петия следатлантски период.
Томас Мор е роден през втората половина на XV век и умира през първата на XVI век.
Уместно би било да се повдигне въпросът: Нищо друго ли не е сторил Томас Мор, освен дето не положил клетва за признаване на върховенството, сиреч не признал, че английската църква трябва да бъде независима от папата и да се подчинява на разпорежданията на Хенри VIII? Дали пък не е сторил и нещо друго? Нека да спрем вниманието си върху неговото най-значително дело, което и днес още може да се окаже от изключителна важност за онзи, който се занимае с него по подходящ начин. Томас Мор е написал книгата "Утопия" ("За най-доброто състояние на държавата и новия остров Утопия*106).
към текста >>
По онова време английската юриспруденция още не била като днешната, но това няма значение нали все още се на
мир
аме в началото на Петата следатлантска епоха.
Човек с мисловната нагласа на Томас Мор, естествено, не критикува някаква абстракция. Говорейки за Англия, той знае, че английският народ е нещо по-различно от ония, които се имат предвид, когато се говори за конфигурацията на английската държавност. Това му е много добре известно и той знае, че тази държавност също не е просто абстракция, ами се прави от индивиди и че английският народ действително не бива критикуван, когато се критикуват постъпките на тези индивиди, от които обаче зависи всичко съществено, имащо отношение към английската държавност. Следователно, Томас Мор избира възможно най-доброто встъпление, за да бъде конкретен, защото не конкретно встъпление, разбира се, а чиста безсмислица е, ако се каже Англия е такава, Германия е такава, Италия е такава и т.н., понеже с това наистина не се казва нищо. И ето че в една по-многобройна компания Мор среща този умен, просветлен човек с един мъж, с един от личен юрист точно онова, което светът нарича "отличен юрист", и дава възможност на двамата сиреч на умния човек и на отличния според преценката на света юрист да подемат дискусия за английската юриспруденция.
По онова време английската юриспруденция още не била като днешната, но това няма значение нали все още се намираме в началото на Петата следатлантска епоха.
Умният и просветлен човек е на мнение, че се постъпва извънредно неразумно, когато срещу крадци се процедира така, както било обичайно в тогавашна Англия. Той, който бил видял Утопия и по-късно я описва, намира цялостното виждане за кражбата и други подобни неща за съв-сем неразумно и смята, че преди всичко трябва да се разкриват по-дълбоките причини за такива явления. Така стига до отричане на всички съществуващи по онова време възгледи относно въпроса, какво поведение да се застъпва спрямо крадците. За отличния юрист това, разбира се, е нещо напълно непонятно. Нека сега поне отчасти да се запознаем с постановките на този умен човек не на отличния юрист!
към текста >>
Той, който бил видял Утопия и по-късно я описва, на
мир
а цялостното виждане за кражбата и други подобни неща за съв-сем неразумно и смята, че преди всичко трябва да се разкриват по-дълбоките причини за такива явления.
Това му е много добре известно и той знае, че тази държавност също не е просто абстракция, ами се прави от индивиди и че английският народ действително не бива критикуван, когато се критикуват постъпките на тези индивиди, от които обаче зависи всичко съществено, имащо отношение към английската държавност. Следователно, Томас Мор избира възможно най-доброто встъпление, за да бъде конкретен, защото не конкретно встъпление, разбира се, а чиста безсмислица е, ако се каже Англия е такава, Германия е такава, Италия е такава и т.н., понеже с това наистина не се казва нищо. И ето че в една по-многобройна компания Мор среща този умен, просветлен човек с един мъж, с един от личен юрист точно онова, което светът нарича "отличен юрист", и дава възможност на двамата сиреч на умния човек и на отличния според преценката на света юрист да подемат дискусия за английската юриспруденция. По онова време английската юриспруденция още не била като днешната, но това няма значение нали все още се намираме в началото на Петата следатлантска епоха. Умният и просветлен човек е на мнение, че се постъпва извънредно неразумно, когато срещу крадци се процедира така, както било обичайно в тогавашна Англия.
Той, който бил видял Утопия и по-късно я описва, намира цялостното виждане за кражбата и други подобни неща за съв-сем неразумно и смята, че преди всичко трябва да се разкриват по-дълбоките причини за такива явления.
Така стига до отричане на всички съществуващи по онова време възгледи относно въпроса, какво поведение да се застъпва спрямо крадците. За отличния юрист това, разбира се, е нещо напълно непонятно. Нека сега поне отчасти да се запознаем с постановките на този умен човек не на отличния юрист! Той казва: "Един ден бях поканен на обед у този прелат.
към текста >>
Случи се така, че там срещнах един
мир
янин, който пък се славеше като голям правист.
Така стига до отричане на всички съществуващи по онова време възгледи относно въпроса, какво поведение да се застъпва спрямо крадците. За отличния юрист това, разбира се, е нещо напълно непонятно. Нека сега поне отчасти да се запознаем с постановките на този умен човек не на отличния юрист! Той казва: "Един ден бях поканен на обед у този прелат.
Случи се така, че там срещнах един мирянин, който пък се славеше като голям правист.
Този човек кой знае защо засипваше с хвалебствия строгото правосъдие срещу крадците и с голяма охота разказваше как на едно или друго място по двадесетина ги бесели на едно и също бесило. И въпреки това додаде той каква напаст! Едва ли двама-трима от всички тези негодници отърват въжето, а в Англия отвред се пръкват все нови. Със същата непринуденост в гласа, която съблюдавах спрямо кардинала, аз вметнах. В това няма нищо, което би трябвало да ви учудва."
към текста >>
Там всяка педя земя е заета от войска, която разпределена по полкове е на държавна издръжка.И това става в
мир
но време, ако речем да наименуваме така паузите, през които
война
та чисто и просто си поема дъх.
Те са по-снажни и по-силни и постъпят ли във войската, тъкмо от тях човек може да очаква най-много, щом се наложи да се влезе в бой. С други думи вметнах аз," следователно сега пак заговорва умният човек "за да се подсигури славата и успехът на оръжията, трябва да се умножават крадците. Защото въпросните безделници са неизчерпаем разсадник на крадци, а строго погледнато, нехранимайковците не са най-лоши те войници, докато пък войниците не са най-плашливите нехранимайковци; тези два поминъка имат доста аналогично помежду си. За зла беда не само Англия страда от тази обществена рана ти е присъща на почти всички нации. Далеч по-опасна язва разяжда вътрешния живот на Франция.
Там всяка педя земя е заета от войска, която разпределена по полкове е на държавна издръжка.И това става в мирно време, ако речем да наименуваме така паузите, през които войната чисто и просто си поема дъх.
Тази нерадостна система оправдават със същата причина, поради която на вас ви се струва необходимо поддържането на безчет бездейни служите ли. Някои боязливи и мрачни политици са на мнение, че сигурността на държавата изисквала многобройна, силна армия, намираща се постоянно под оръжие и съставена от опитни войници. На новаци не смее ли да се доверят. Човек направо би помислил, че те предизвикват войни само за да се упражнява войникът и както казва Салустий чрез тези големи касапници да се попречи сърцето и ръката му да се отпуснат. Франция опознава за собствена сметка опасността от храненето на този вид месоядни твари.
към текста >>
Някои боязливи и мрачни политици са на мнение, че сигурността на държавата изисквала многобройна, силна армия, на
мир
аща се постоянно под оръжие и съставена от опитни войници.
Защото въпросните безделници са неизчерпаем разсадник на крадци, а строго погледнато, нехранимайковците не са най-лоши те войници, докато пък войниците не са най-плашливите нехранимайковци; тези два поминъка имат доста аналогично помежду си. За зла беда не само Англия страда от тази обществена рана ти е присъща на почти всички нации. Далеч по-опасна язва разяжда вътрешния живот на Франция. Там всяка педя земя е заета от войска, която разпределена по полкове е на държавна издръжка.И това става в мирно време, ако речем да наименуваме така паузите, през които войната чисто и просто си поема дъх. Тази нерадостна система оправдават със същата причина, поради която на вас ви се струва необходимо поддържането на безчет бездейни служите ли.
Някои боязливи и мрачни политици са на мнение, че сигурността на държавата изисквала многобройна, силна армия, намираща се постоянно под оръжие и съставена от опитни войници.
На новаци не смее ли да се доверят. Човек направо би помислил, че те предизвикват войни само за да се упражнява войникът и както казва Салустий чрез тези големи касапници да се попречи сърцето и ръката му да се отпуснат. Франция опознава за собствена сметка опасността от храненето на този вид месоядни твари. Все таки достатъчно би било ти да извърне поглед към римляните, картагенците и ред други народи в древността. Какво е последвало за тях от тези огромни и винаги боеготовни армии?
към текста >>
Само че ние сме в началото на Петата следатлантска епоха и съпоставянето на днешните дрънканици с онова, което някога се е на
мир
ало в изходната точка на нещата, вероятно би могло да засегне неприятно никого.
По този въпрос предпочитам да мълча! Би могло да се създаде впечатление, че се опитвам да лаская слушателите си." Това са думи на лорд-канцлера Томас Мор. Всъщност днес е достатъчно да се препише казаното някога от него относно войските на Франция. Така бихте могли да изфабрикувате великолепни изречения и да ги предоставите на английските министри, за да се посипят ругатни срещу "пруския милитаризъм".
Само че ние сме в началото на Петата следатлантска епоха и съпоставянето на днешните дрънканици с онова, което някога се е намирало в изходната точка на нещата, вероятно би могло да засегне неприятно никого.
Виждате как Томас Мор дава думата на един човек, който се опитва да вникне в дълбочината на нещата, и то по неприятен за някои хора начин, макар че нещата поначало могат само да се докоснат. Той обаче продължава, казвайки: "От която и страна да подходя към въпроса, тази необозрима маса бездейни хора ми се струва безполезна за една държава дори в случай на война, която впрочем винаги може да бъде избягната. За мира пък тя се превръща в истинско мъчение, а той несъмнено заслужава да му се отдели също така специално внимание, както на войната. Но господарското и обслужваното съсловие не е единствената причина за кражбите, от които бивате сполитани.
към текста >>
"От която и страна да подходя към въпроса, тази необозрима маса бездейни хора ми се струва безполезна за една държава дори в случай на
война
, която впрочем винаги може да бъде избягната.
Всъщност днес е достатъчно да се препише казаното някога от него относно войските на Франция. Така бихте могли да изфабрикувате великолепни изречения и да ги предоставите на английските министри, за да се посипят ругатни срещу "пруския милитаризъм". Само че ние сме в началото на Петата следатлантска епоха и съпоставянето на днешните дрънканици с онова, което някога се е намирало в изходната точка на нещата, вероятно би могло да засегне неприятно никого. Виждате как Томас Мор дава думата на един човек, който се опитва да вникне в дълбочината на нещата, и то по неприятен за някои хора начин, макар че нещата поначало могат само да се докоснат. Той обаче продължава, казвайки:
"От която и страна да подходя към въпроса, тази необозрима маса бездейни хора ми се струва безполезна за една държава дори в случай на война, която впрочем винаги може да бъде избягната.
За мира пък тя се превръща в истинско мъчение, а той несъмнено заслужава да му се отдели също така специално внимание, както на войната. Но господарското и обслужваното съсловие не е единствената причина за кражбите, от които бивате сполитани. Има и една друга причина, присъща изключително за вашия остров." Твърди го човекът,идващ от Утопия. "И в какво се крие ти?
към текста >>
За
мир
а пък тя се превръща в истинско мъчение, а той несъмнено заслужава да му се отдели също така специално внимание, както на
война
та.
Така бихте могли да изфабрикувате великолепни изречения и да ги предоставите на английските министри, за да се посипят ругатни срещу "пруския милитаризъм". Само че ние сме в началото на Петата следатлантска епоха и съпоставянето на днешните дрънканици с онова, което някога се е намирало в изходната точка на нещата, вероятно би могло да засегне неприятно никого. Виждате как Томас Мор дава думата на един човек, който се опитва да вникне в дълбочината на нещата, и то по неприятен за някои хора начин, макар че нещата поначало могат само да се докоснат. Той обаче продължава, казвайки: "От която и страна да подходя към въпроса, тази необозрима маса бездейни хора ми се струва безполезна за една държава дори в случай на война, която впрочем винаги може да бъде избягната.
За мира пък тя се превръща в истинско мъчение, а той несъмнено заслужава да му се отдели също така специално внимание, както на войната.
Но господарското и обслужваното съсловие не е единствената причина за кражбите, от които бивате сполитани. Има и една друга причина, присъща изключително за вашия остров." Твърди го човекът,идващ от Утопия. "И в какво се крие ти? запита кардиналът."
към текста >>
Не може да се отрече, че броят на овцете всекидневно нараства изключително бързо; независимо от това обаче цената им изобщо не е спаднала, тъй като търговията с вълна макар и по закон да не е монопол фактически се на
мир
а изцяло в ръцете на неколцина богати изкупвачи, които нищо не ги кара да пришпорват търговията с вълна и затуй я продават с максимална печалба."
Ала това не е всичко. Откакто се множат пасищата, един подобен на чумата мор по животните изтреби не вероятен брой овце. Изглежда почти тъй, сякаш небето бе пожелало да накаже ненаситната алчност на грабилите се с тях чрез тази страхотна смъртност, която то справедливо бе стоварило на собствената им глава. Цената на вълната съответно скочи толкоз на високо, че понастоящем безпаричните сукнари вече не могат да си я набавят. И ето ви отново маса от безработни хора.
Не може да се отрече, че броят на овцете всекидневно нараства изключително бързо; независимо от това обаче цената им изобщо не е спаднала, тъй като търговията с вълна макар и по закон да не е монопол фактически се намира изцяло в ръцете на неколцина богати изкупвачи, които нищо не ги кара да пришпорват търговията с вълна и затуй я продават с максимална печалба."
Повече няма да Ви чета, а само ще подчертая, че тук лорд-канцлерът Томас Мор, съмишленик на Пико де ла Мирандола, отправя остра критика чрез един уж измислен човек, идващ от Утопия; самата критика обаче е насочена срещу нещо, което по онова време действително е ставало. Защото в рамките на обширни области хората, които със собствените си ръце са обработвали земята, действително са бивали прогонвани от своите имоти, превръщани в местонаходище за овчите стада на земевладелците, които по този начин са искали да се домогнат изцяло до добива на вълна. Томас Мор е сметнал за необходимо да отбележи този факт и да насочи вниманието върху това, че има хора, които прокуждат селяните, за да използват земите и имотите им за овчите си стада. И който умее обективно да съчетава следствия и причини, може да проследи във физическия план колко тясно днешният облик на английската държава е свързан със случилото се по онова време и с критикуваното по въпросния начин от Томас Мор. А ако това се обзре със средствата на Духа, каквито също има, тогава ще се установи, че английският народ не е отговорен за много неща, отговорност за които носи политическа Англия.
към текста >>
Повече няма да Ви чета, а само ще подчертая, че тук лорд-канцлерът Томас Мор, съмишленик на Пико де ла
Мир
андола, отправя остра критика чрез един уж измислен човек, идващ от Утопия; самата критика обаче е насочена срещу нещо, което по онова време действително е ставало.
Откакто се множат пасищата, един подобен на чумата мор по животните изтреби не вероятен брой овце. Изглежда почти тъй, сякаш небето бе пожелало да накаже ненаситната алчност на грабилите се с тях чрез тази страхотна смъртност, която то справедливо бе стоварило на собствената им глава. Цената на вълната съответно скочи толкоз на високо, че понастоящем безпаричните сукнари вече не могат да си я набавят. И ето ви отново маса от безработни хора. Не може да се отрече, че броят на овцете всекидневно нараства изключително бързо; независимо от това обаче цената им изобщо не е спаднала, тъй като търговията с вълна макар и по закон да не е монопол фактически се намира изцяло в ръцете на неколцина богати изкупвачи, които нищо не ги кара да пришпорват търговията с вълна и затуй я продават с максимална печалба."
Повече няма да Ви чета, а само ще подчертая, че тук лорд-канцлерът Томас Мор, съмишленик на Пико де ла Мирандола, отправя остра критика чрез един уж измислен човек, идващ от Утопия; самата критика обаче е насочена срещу нещо, което по онова време действително е ставало.
Защото в рамките на обширни области хората, които със собствените си ръце са обработвали земята, действително са бивали прогонвани от своите имоти, превръщани в местонаходище за овчите стада на земевладелците, които по този начин са искали да се домогнат изцяло до добива на вълна. Томас Мор е сметнал за необходимо да отбележи този факт и да насочи вниманието върху това, че има хора, които прокуждат селяните, за да използват земите и имотите им за овчите си стада. И който умее обективно да съчетава следствия и причини, може да проследи във физическия план колко тясно днешният облик на английската държава е свързан със случилото се по онова време и с критикуваното по въпросния начин от Томас Мор. А ако това се обзре със средствата на Духа, каквито също има, тогава ще се установи, че английският народ не е отговорен за много неща, отговорност за които носи политическа Англия. Но носещите отговорност за политическа Англия са приемници и в известна степен дори потомци на онези, които Томас Мор критикува.
към текста >>
На
мир
аме се следователно в петдесетте години на XIX век.
Тук може да се повдигне въпросът: Как е било осъществено съвременното единство на Италия? Длъжни сме да схващаме случая с Италия като извънредно важен пример за създаването на държавни единици; от друга страна пък, трябва да се опитаме да разберем взаимовръзката с онова, което преди осем дни Ви разказах за процесите в Сърбия и Италия. Защото тук има взаимовръзки, които са от огромна важност за разбиране на обстановката. Но най-напред трябва да се разгледа как е възникнала държавната структура на Италия, която положително заслужава благоразположено признание. Достатъчно е да си припомним само битката при Солферино*111, където франция заема страната на Италия и когато се прави първа стъпка към по-късното изграждане на съвременната италианска държава.
Намираме се следователно в петдесетте години на XIX век.
Кое в онези дни е дало възможност рискът на истина е бил голям Италия и Франция да направят при Солферино първата стъпка по пътя към съвременна Италия? Прочетете историята и ще намерите пълно потвърждение на казаното от мен било е възможно само затуй, защото по онова време Прусия и Австрия нали Австрия е трябвало да губи не са могли да се обединят! Случилото се по-късно се дължи на факта, че в лицето на Какило Кавур*112 Италия наистина намира един величав държавник, в чиято душа покълва идеята от тази изходна точка Италия да бъде превърната в нещо, което да доведе до своеобразно съживяване на старата римска слава. Работата обаче взема друго развитие, бих казал нещо подобно макар може би със съвсем друга отсянка -, каквото установихме при благородния сръбски княз Михаил Обренович, когато той принася предишните си идеалистически възгледи в жертва на изискванията на държавната необходимост нещо подобно намираме във факта, че величавата душа на Камило Кавур се прекланя пред кармическата необходимост и извършва преход от идеала към привидния реализъм.
към текста >>
Случилото се по-късно се дължи на факта, че в лицето на Какило Кавур*112 Италия наистина на
мир
а един величав държавник, в чиято душа покълва идеята от тази изходна точка Италия да бъде превърната в нещо, което да доведе до своеобразно съживяване на старата римска слава.
Достатъчно е да си припомним само битката при Солферино*111, където франция заема страната на Италия и когато се прави първа стъпка към по-късното изграждане на съвременната италианска държава. Намираме се следователно в петдесетте години на XIX век. Кое в онези дни е дало възможност рискът на истина е бил голям Италия и Франция да направят при Солферино първата стъпка по пътя към съвременна Италия? Прочетете историята и ще намерите пълно потвърждение на казаното от мен било е възможно само затуй, защото по онова време Прусия и Австрия нали Австрия е трябвало да губи не са могли да се обединят!
Случилото се по-късно се дължи на факта, че в лицето на Какило Кавур*112 Италия наистина намира един величав държавник, в чиято душа покълва идеята от тази изходна точка Италия да бъде превърната в нещо, което да доведе до своеобразно съживяване на старата римска слава.
Работата обаче взема друго развитие, бих казал нещо подобно макар може би със съвсем друга отсянка -, каквото установихме при благородния сръбски княз Михаил Обренович, когато той принася предишните си идеалистически възгледи в жертва на изискванията на държавната необходимост нещо подобно намираме във факта, че величавата душа на Камило Кавур се прекланя пред кармическата необходимост и извършва преход от идеала към привидния реализъм. Щe представя нещата само схематично*113. Италия преминава от един етап към друг. Още през лятото на 1871 г. Виктор Емануил*114 може тържествено да пристигне в Рим.
към текста >>
Работата обаче взема друго развитие, бих казал нещо подобно макар може би със съвсем друга отсянка -, каквото установихме при благородния сръбски княз Михаил Обренович, когато той принася предишните си идеалистически възгледи в жертва на изискванията на държавната необходимост нещо подобно на
мир
аме във факта, че величавата душа на Камило Кавур се прекланя пред кармическата необходимост и извършва преход от идеала към привидния реализъм.
Намираме се следователно в петдесетте години на XIX век. Кое в онези дни е дало възможност рискът на истина е бил голям Италия и Франция да направят при Солферино първата стъпка по пътя към съвременна Италия? Прочетете историята и ще намерите пълно потвърждение на казаното от мен било е възможно само затуй, защото по онова време Прусия и Австрия нали Австрия е трябвало да губи не са могли да се обединят! Случилото се по-късно се дължи на факта, че в лицето на Какило Кавур*112 Италия наистина намира един величав държавник, в чиято душа покълва идеята от тази изходна точка Италия да бъде превърната в нещо, което да доведе до своеобразно съживяване на старата римска слава.
Работата обаче взема друго развитие, бих казал нещо подобно макар може би със съвсем друга отсянка -, каквото установихме при благородния сръбски княз Михаил Обренович, когато той принася предишните си идеалистически възгледи в жертва на изискванията на държавната необходимост нещо подобно намираме във факта, че величавата душа на Камило Кавур се прекланя пред кармическата необходимост и извършва преход от идеала към привидния реализъм.
Щe представя нещата само схематично*113. Италия преминава от един етап към друг. Още през лятото на 1871 г. Виктор Емануил*114 може тържествено да пристигне в Рим. Как става възможно това?
към текста >>
Интересно е например, че на Берлинския конгрес италианският емисар запитал дали Бисмарк, който неприкрито предлагал на Франция да се разпростре в Африка, държи непременно да въвлече Италия във
война
с Франция.
Забележителното обаче е, че каквито и процеси да протичали там, ситуацията винаги бивала такава, че практичното направление надделявало в Централна Европа. Нов обрат настъпил, когато Франция посегнала към Тунис*116. Тунис винаги се е разглеждал като място, което логично би трябвало да се полага на Италия. А ето че Франция започнала да се домогва до него. Тогава в Италия връх взело практичното течение, което се осланяло на Централна Европа.
Интересно е например, че на Берлинския конгрес италианският емисар запитал дали Бисмарк, който неприкрито предлагал на Франция да се разпростре в Африка, държи непременно да въвлече Италия във война с Франция.
Всеки случай, за тогавашните италиански държавници Италия по този начин била зависима от Германия и понеже Бисмарк бил изказал мисълта "Пътят за Германия минава през Виена", то Италия била зависима също така от Австрия, поради което е трябвало да се забрави старата заклета вражда, поета според мен от Австрия като нейна трагична орис. Защото с всичко, извършено от Република Beнеция, от Италия всъщност били изтласкани елементите, присъединили се впоследствие към Германия. А пък Австрия трябвало да поеме именно прииждащите от север влияния. Като последица от френските действия в Северна Африка се наложило франкофилското течение в Италия да отстъпи и тогава присъединяването към Централна Европа станало нещо естествено. Споменавам тези неща съвсем схематично, тъй като в крайна сметка целта ми не е да правя политика; редно е обаче някои неща да се знаят, а днес за съжаление те се знаят твърде малко.
към текста >>
Участниците в Тройния съюз винаги са казвали, че целта му е опазването на
мир
а.
под формата на така наречения Троен съюз. Някои винаги ще оценяват този Троен съюз погрешно, понеже не могат да свикнат при такива неща да си служат с валидните понятия. Съществуват наистина хора, които приписват днешните тягостни военни събития на Тройния съюз, а не на така нареченото Тройно съглашение Антантата. Но както виждате, при такива неща не винаги се използват валидните понятия. Обикновено за нещо, което дава някакъв резултат, се пита дали действително дава такъв резултат и каква годност има.
Участниците в Тройния съюз винаги са казвали, че целта му е опазването на мира.
И той десетилетия наред се оказа годен да опазва мира, сиреч в течение на няколко десетилетия той допринасяше за това, за което според участващите в него е бил предназначен. Впоследствие бе създадено Тройното съглашение, за което също се казваше, че целяло опазването на мира. Не изтекоха обаче и десет години и край на мира! Всяко друго нещо на света би било оценено по плодовете му, ала тъкмо по отношение на тези неща човек не благоволява да даде обективна оценка. Защото точно пет години по-късно бе скроена онази потайна работа, която дава възможност да се проучи по-прецизно алхимията на куршумите, използвани за атентата в Сараево.
към текста >>
И той десетилетия наред се оказа годен да опазва
мир
а, сиреч в течение на няколко десетилетия той допринасяше за това, за което според участващите в него е бил предназначен.
Някои винаги ще оценяват този Троен съюз погрешно, понеже не могат да свикнат при такива неща да си служат с валидните понятия. Съществуват наистина хора, които приписват днешните тягостни военни събития на Тройния съюз, а не на така нареченото Тройно съглашение Антантата. Но както виждате, при такива неща не винаги се използват валидните понятия. Обикновено за нещо, което дава някакъв резултат, се пита дали действително дава такъв резултат и каква годност има. Участниците в Тройния съюз винаги са казвали, че целта му е опазването на мира.
И той десетилетия наред се оказа годен да опазва мира, сиреч в течение на няколко десетилетия той допринасяше за това, за което според участващите в него е бил предназначен.
Впоследствие бе създадено Тройното съглашение, за което също се казваше, че целяло опазването на мира. Не изтекоха обаче и десет години и край на мира! Всяко друго нещо на света би било оценено по плодовете му, ала тъкмо по отношение на тези неща човек не благоволява да даде обективна оценка. Защото точно пет години по-късно бе скроена онази потайна работа, която дава възможност да се проучи по-прецизно алхимията на куршумите, използвани за атентата в Сараево. Невъзможно е било този атентат през Юни 1914 г.
към текста >>
Впоследствие бе създадено Тройното съглашение, за което също се казваше, че целяло опазването на
мир
а.
Съществуват наистина хора, които приписват днешните тягостни военни събития на Тройния съюз, а не на така нареченото Тройно съглашение Антантата. Но както виждате, при такива неща не винаги се използват валидните понятия. Обикновено за нещо, което дава някакъв резултат, се пита дали действително дава такъв резултат и каква годност има. Участниците в Тройния съюз винаги са казвали, че целта му е опазването на мира. И той десетилетия наред се оказа годен да опазва мира, сиреч в течение на няколко десетилетия той допринасяше за това, за което според участващите в него е бил предназначен.
Впоследствие бе създадено Тройното съглашение, за което също се казваше, че целяло опазването на мира.
Не изтекоха обаче и десет години и край на мира! Всяко друго нещо на света би било оценено по плодовете му, ала тъкмо по отношение на тези неща човек не благоволява да даде обективна оценка. Защото точно пет години по-късно бе скроена онази потайна работа, която дава възможност да се проучи по-прецизно алхимията на куршумите, използвани за атентата в Сараево. Невъзможно е било този атентат през Юни 1914 г. да не сполучи!
към текста >>
Не изтекоха обаче и десет години и край на
мир
а!
Но както виждате, при такива неща не винаги се използват валидните понятия. Обикновено за нещо, което дава някакъв резултат, се пита дали действително дава такъв резултат и каква годност има. Участниците в Тройния съюз винаги са казвали, че целта му е опазването на мира. И той десетилетия наред се оказа годен да опазва мира, сиреч в течение на няколко десетилетия той допринасяше за това, за което според участващите в него е бил предназначен. Впоследствие бе създадено Тройното съглашение, за което също се казваше, че целяло опазването на мира.
Не изтекоха обаче и десет години и край на мира!
Всяко друго нещо на света би било оценено по плодовете му, ала тъкмо по отношение на тези неща човек не благоволява да даде обективна оценка. Защото точно пет години по-късно бе скроена онази потайна работа, която дава възможност да се проучи по-прецизно алхимията на куршумите, използвани за атентата в Сараево. Невъзможно е било този атентат през Юни 1914 г. да не сполучи! Защото ако тези куршуми не улучели, други щели да го сторят!
към текста >>
година, в която спокойно можело да се стигне до
война
, както през 1914, кризата била преодоляна поради това, че Криспи държал на Тройния съюз.
Любезният домакин беше не само именит професор, но и учредител на така наречената "Латинска лига", чието занимание беше да подготви откъсването на Южен Тирол и Триест от Австрия и присъединяването им към Италия. Разбира се, от едно толкова незначително преживяване няма да вадя големи заключения, но крайно показателно е, че някой, който е учредил "Латинска лига" не преценявам, не критикувам, а само разказвам, революционизира също така студентите от университета в Инсбрук и че в салона си, тоест там, където е видно за всекиго, държи портрети на Александър Обренович и Драга Машин със собственоръчно посвещение. Тъй като по онова време тайнствените нишки, които съществуваха между Рим и Белград, ми бяха много добре известни, това преживяване остави някакво симптоматично впечатление у мен. Чрез своята Карма човек на този свят бива запознаван с онова, което е важно за него, и ако по правилен начин умее да се вглежда в нещата и да ги прозира, тогава той вече установява, че Кармата му го отвежда на мястото, където има възможност да "подуши" онова,което е нужно да долови за своето познание. После нещата се развили така, че през 1888 г.
година, в която спокойно можело да се стигне до война, както през 1914, кризата била преодоляна поради това, че Криспи държал на Тройния съюз.
А причината да държи на Тройния съюз била тази, че Франция нахлула в Северна Африка и се разпростряла там. В онези дни Франция подела политика, окачествявана от самите французи в смисъл, че Франция искала "чрез глад отново да завладее*118 отврзицащата се от нея Италия, сиреч правел се опит за своего рода търговска война срещу Италия и тогава тази търговска война наистина изиграла голяма роля. Последиците били, че точно практичните връзки с Централна Европа станали още по-тесни. Може би добре ще бъде, ако тук се позова не на оценката на един немец, а на французин, който казал, че съвременна Италия представлява икономическа организация на Германия. Това означава чували сме често да се изтъква не само от германци, а и от други, че с оглед на опасността чрез глад да бъде завладяна от Франция, което никак не е приятна работа, Италия била спасена чрез изграждането на по-тесни икономически отношения с Германия.
към текста >>
В онези дни Франция подела политика, окачествявана от самите французи в смисъл, че Франция искала "чрез глад отново да завладее*118 отврзицащата се от нея Италия, сиреч правел се опит за своего рода търговска
война
срещу Италия и тогава тази търговска
война
наистина изиграла голяма роля.
Тъй като по онова време тайнствените нишки, които съществуваха между Рим и Белград, ми бяха много добре известни, това преживяване остави някакво симптоматично впечатление у мен. Чрез своята Карма човек на този свят бива запознаван с онова, което е важно за него, и ако по правилен начин умее да се вглежда в нещата и да ги прозира, тогава той вече установява, че Кармата му го отвежда на мястото, където има възможност да "подуши" онова,което е нужно да долови за своето познание. После нещата се развили така, че през 1888 г. година, в която спокойно можело да се стигне до война, както през 1914, кризата била преодоляна поради това, че Криспи държал на Тройния съюз. А причината да държи на Тройния съюз била тази, че Франция нахлула в Северна Африка и се разпростряла там.
В онези дни Франция подела политика, окачествявана от самите французи в смисъл, че Франция искала "чрез глад отново да завладее*118 отврзицащата се от нея Италия, сиреч правел се опит за своего рода търговска война срещу Италия и тогава тази търговска война наистина изиграла голяма роля.
Последиците били, че точно практичните връзки с Централна Европа станали още по-тесни. Може би добре ще бъде, ако тук се позова не на оценката на един немец, а на французин, който казал, че съвременна Италия представлява икономическа организация на Германия. Това означава чували сме често да се изтъква не само от германци, а и от други, че с оглед на опасността чрез глад да бъде завладяна от Франция, което никак не е приятна работа, Италия била спасена чрез изграждането на по-тесни икономически отношения с Германия. Взаимодействието на всичко това допринесло за мирното уреждане на кризата в края на осемдесетте години. Извънредно интересно е изучаването на тази криза в нейните подробности, защото тя предлага нещо изключително на онзи, който е склонен да оглежда взаимовръзките и да не се оставя да бъде заблуждаван.
към текста >>
Взаимодействието на всичко това допринесло за
мир
ното уреждане на кризата в края на осемдесетте години.
А причината да държи на Тройния съюз била тази, че Франция нахлула в Северна Африка и се разпростряла там. В онези дни Франция подела политика, окачествявана от самите французи в смисъл, че Франция искала "чрез глад отново да завладее*118 отврзицащата се от нея Италия, сиреч правел се опит за своего рода търговска война срещу Италия и тогава тази търговска война наистина изиграла голяма роля. Последиците били, че точно практичните връзки с Централна Европа станали още по-тесни. Може би добре ще бъде, ако тук се позова не на оценката на един немец, а на французин, който казал, че съвременна Италия представлява икономическа организация на Германия. Това означава чували сме често да се изтъква не само от германци, а и от други, че с оглед на опасността чрез глад да бъде завладяна от Франция, което никак не е приятна работа, Италия била спасена чрез изграждането на по-тесни икономически отношения с Германия.
Взаимодействието на всичко това допринесло за мирното уреждане на кризата в края на осемдесетте години.
Извънредно интересно е изучаването на тази криза в нейните подробности, защото тя предлага нещо изключително на онзи, който е склонен да оглежда взаимовръзките и да не се оставя да бъде заблуждаван. Аз направих следното: припомних си събитията от 1888 г. и срещу всичко случило се тогава поставих условно 1914. Оказа се същото абсолютно същото! Започналото през 1914 г.
към текста >>
73.
6.ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 17 Декември 1916
GA_173 Карма на неистината
Следователно приема се съжителството на народи, едни от които по своето естество били имагинативно и войнствено, а други научно и индустриално-комерсиално предразположени, като от взаимодействието на такива народи се пораждало развитието на човечеството във все
мир
ния процес.
Вчера по съвсем определени причини, които ще се изяснят от по-нататъшните разсъждения, Ви изложих две положения. Първо, че на човечеството, подобно на изпитателен балон, е било подхвърлено съчинението на Брукс Адамс, за да се провери колко измежду подобни неща могат да бъдат прозрени поне от отделни индивиди. Във въпросната книга се твърди, че един народностен организъм трябвало да се схваща именно като организъм, тоест че той се раждал и преживявал свое детство, порасване, зрялост, остаряване като отделния човек, макар в случая, разбира се, да има само сходство, а не тъждественост. Сетне се посочва, че в определени епохи на своето развитие, народите оформяли по две съпринадлежни качества, а именно имагинативния и войнствения елемент през една възраст, респ. научния и индустриално-комерсиалния елемент през друга възраст.
Следователно приема се съжителството на народи, едни от които по своето естество били имагинативно и войнствено, а други научно и индустриално-комерсиално предразположени, като от взаимодействието на такива народи се пораждало развитието на човечеството във всемирния процес.
Казах Ви, че това виждане е едностранчиво. По кой начин такива виждания се появяват изобщо на бял свят? Какво означава тяхното предоставяне на обществеността? Такива виждания са правели впечатление на отделни влиятелни хора и се числят към импулсите, които действат в съвременността.
към текста >>
На
война
избягват по всички възможни начини проливането на кръв; за тях то е най-позорното деяние, което съществува.
Той е непочтена дейност и само на месарите се разрешава да я упражняват. Мъжът, който споделя тези сведения, обяснява, че той лично запознал жителите на Утопия с гръцката литература и изкуство и че те се оказали извънредно схватливи, че даже техният език по звучене малко наподобявал гръцкия, както и културата им въобще притежавала особеността, че напомня някаква смесица от гръцки и персийски елементи. Начина, по който става изборът на съпруг и съпруга, няма да описвам по причини, които ще установите, ако прочетете книгата. В Утопия адвокати няма смятат ги за най-вредни те хора. Договори не се сключват, понеже утопийците са на мнение, че който желае да спази нещо, ще го спази и без договор, а ако човек не желае да спази нещо, той няма да го спази дори да е сключил договор.
На война избягват по всички възможни начини проливането на кръв; за тях то е най-позорното деяние, което съществува.
Те казват: Проливали някой кръв на война, той заприличва на животните, на вълците и на тигрите. Редно е да се търсят други пътища, защото човекът притежавал интелигентност. Кръв те проливат само в крайно наложителен случай, когато не намерят никакъв друг изход. Сред ония, чиято страна възнамеряват да нападнат, обикновено изпращат разни хора със задачата или да всеят раздор сред противниците, за да ги счепкат помежду им, или да погубят тогова или оногова и т.н. Следователно "чрез любов и разум", както казват, те се опитват да предизвикат раздор, несъгласие и взаимно изтребване на хората, с които смятат да воюват, и ако не им се удаде, едва тогава се решават на кръвопролитие.
към текста >>
Те казват: Проливали някой кръв на
война
, той заприличва на животните, на вълците и на тигрите.
Мъжът, който споделя тези сведения, обяснява, че той лично запознал жителите на Утопия с гръцката литература и изкуство и че те се оказали извънредно схватливи, че даже техният език по звучене малко наподобявал гръцкия, както и културата им въобще притежавала особеността, че напомня някаква смесица от гръцки и персийски елементи. Начина, по който става изборът на съпруг и съпруга, няма да описвам по причини, които ще установите, ако прочетете книгата. В Утопия адвокати няма смятат ги за най-вредни те хора. Договори не се сключват, понеже утопийците са на мнение, че който желае да спази нещо, ще го спази и без договор, а ако човек не желае да спази нещо, той няма да го спази дори да е сключил договор. На война избягват по всички възможни начини проливането на кръв; за тях то е най-позорното деяние, което съществува.
Те казват: Проливали някой кръв на война, той заприличва на животните, на вълците и на тигрите.
Редно е да се търсят други пътища, защото човекът притежавал интелигентност. Кръв те проливат само в крайно наложителен случай, когато не намерят никакъв друг изход. Сред ония, чиято страна възнамеряват да нападнат, обикновено изпращат разни хора със задачата или да всеят раздор сред противниците, за да ги счепкат помежду им, или да погубят тогова или оногова и т.н. Следователно "чрез любов и разум", както казват, те се опитват да предизвикат раздор, несъгласие и взаимно изтребване на хората, с които смятат да воюват, и ако не им се удаде, едва тогава се решават на кръвопролитие. Но дори и тогава имат свои специфични похвати, които доказват, че желаят да прекратят проливането на кръв веднага, щом се появи някаква възможност за това.
към текста >>
Нека бъдем съвсем наясно, че Томас Мор подобно на Пико дела
Мир
андола и други бил човек, който с една част от съществото си все още се на
мир
ал под въздействието на Четвъртата следатлантска епоха, докато с другата вече бил прекрачил в Петата.
Сетне пък се обяснява, че било въведено християнството и че всички вярвали в някакъв своеобразен Митра. Подир туй се говори, че хем царяла търпимост, хем пък че всеки, който е материалист, не се ползвал със същите права. С една дума в книгата ще откриете какви ли не противоречия. За какво всъщност става въпрос в тази книга, какво собствено цели да опише тя? Това действително може да се разбере само ако се стъпи върху основите на Духовната Наука.
Нека бъдем съвсем наясно, че Томас Мор подобно на Пико дела Мирандола и други бил човек, който с една част от съществото си все още се намирал под въздействието на Четвъртата следатлантска епоха, докато с другата вече бил прекрачил в Петата.
Но в същото време той бил човек, който знаел това и го разгръщал с пълно съзнание, понеже притежавал някакъв духовен живот. Денем Томас Мор прекарвал часове наред в медитации, чрез които достигнал до съвсем определени успехи. Тези успехи обаче са в резултат именно на това, че с една част на съществото си той както се каза живеел все още в Четвъртата следатлантска епоха и атавистичното у него се съчетавало със съзнателен стремеж на душата към вживяване в духовния свят. При това животът му на земята все пак протичал едно столетие след началото на Петата следатлантска епоха и в душата му битувало всичко характерно за Петата следатлантска епоха: интелектуалността, разсъдъкът, какъвто го познаваме днес и какъвто през Четвъртата следатлантска епоха още не бил налице в отличие от мнението на онези,които застъпват крайно фантасмагорично гледище за историята. В душата му всичко това си взаимодействало и се обърквало.
към текста >>
Какво е ставало в такива души можете да установите при Пико дела
Мир
андола и от неговото отношение към Савонарола.
Но в същото време той бил човек, който знаел това и го разгръщал с пълно съзнание, понеже притежавал някакъв духовен живот. Денем Томас Мор прекарвал часове наред в медитации, чрез които достигнал до съвсем определени успехи. Тези успехи обаче са в резултат именно на това, че с една част на съществото си той както се каза живеел все още в Четвъртата следатлантска епоха и атавистичното у него се съчетавало със съзнателен стремеж на душата към вживяване в духовния свят. При това животът му на земята все пак протичал едно столетие след началото на Петата следатлантска епоха и в душата му битувало всичко характерно за Петата следатлантска епоха: интелектуалността, разсъдъкът, какъвто го познаваме днес и какъвто през Четвъртата следатлантска епоха още не бил налице в отличие от мнението на онези,които застъпват крайно фантасмагорично гледище за историята. В душата му всичко това си взаимодействало и се обърквало.
Какво е ставало в такива души можете да установите при Пико дела Мирандола и от неговото отношение към Савонарола.
И така, ние имаме работа с един човек, в чиято душа ще трябва малко да надзърнем, щом желаем да разберем за какво точно става дума при неговата Утопия. Такъв един човек е знаел съвсем определено, че в еволюцията на човечеството властват окултни импулси и че при прехода от Четвъртата към Петата следатлантска епоха се е касаело на много хора да бъде даден верен импулс. Отделен е въпросът дали те ще го използват. Какво знаят такива хора по онова време е било така, днес нещата отново са другояче, но за това често сме разговаряли, та какво са знаели такива хора? Знаели са, че за човечеството ще трябва да настъпи упадък, ако то развива само онова, което е нека го наречем недуховно, което е само измислено, кое то е само дар на разума.
към текста >>
Такива хора имат съвсем друго схващане за истината в сравнение с постепенно фор
мир
алото се през петата следатлантска епоха схващане за нея.
Такъв един човек е знаел съвсем определено, че в еволюцията на човечеството властват окултни импулси и че при прехода от Четвъртата към Петата следатлантска епоха се е касаело на много хора да бъде даден верен импулс. Отделен е въпросът дали те ще го използват. Какво знаят такива хора по онова време е било така, днес нещата отново са другояче, но за това често сме разговаряли, та какво са знаели такива хора? Знаели са, че за човечеството ще трябва да настъпи упадък, ако то развива само онова, което е нека го наречем недуховно, което е само измислено, кое то е само дар на разума. Такива хора знаят, че човечеството ще се съсухри чак до физическото разбира се, не в течение на няколко столетия, а след продължително време -, ако бъде развиван само сухият разсъдък, само онзи духовен елемент, който лежи в основата на материалистическите възгледи.
Такива хора имат съвсем друго схващане за истината в сравнение с постепенно формиралото се през петата следатлантска епоха схващане за нея.
Те знаят, че трябва да се мисли за неща, които не се отнасят до физическия план, тъй като без оглед на това, какво представлява истината за тези неща, човекът ако не иска да се съсухри трябва да има мисли, които не се отнасят до физическия план; защото това са живителните мисли, които правят възможен живота въобще и които го стимулират. Ето какво заслужава внимание наравно със стойността за истината на духовното. Чрез своите медитации, на Томас Мор му се удавало по полуатавистичен, полусъзнателен начин да придобива представи от по-висшия свят, конто обаче у него се размесвали с материалното от световете на мечти те. И от такива реални вътрешни преживявания произлязло разказаното от него в "Утопия" То не е измислица, не е фантазия, а нещо, което наистина бил изживял като плод на своите медитации и което представил така, както го бил изживял, за да каже: Вижте как един човек, който живее в Англия по времето на Хенри VIII, който дори е държавен служител при Хенри VІІІ и в душата си носи чувствата, желанията, съкровените цели на Англия от онова време, изживява когато виденията му разравят неговата вътрешност това като своеобразен идеал за държава. Искал е да изрази какви желания, цели, идеи дебнат в известен смисъл в подсъзнанието на онези, които са недоволни от външния свят.
към текста >>
Във всеки случай оценката не може да се оформи чрез извеждане от няколкото факта, на
мир
ащи се в непосредствена близост или пък приготвени от хора от обкръжението.
Но и Томас Мор е искал да опише не идеални условия, а онова, което действително бил изживял при обрисуваните от мен обстоятелства. В известен смисъл, той е искал да каже на хората: Ако можехте да видите желанията си, ако можехте нагледно да видите окова, което ви се иска да си представите като идеални условия, то щеше да изглежда така, че сигурно нямаше да бъдете доволни от него. Сега на нас ни е известен чужденецът, дал описанието на Утопия: Чужденецът е астралното "себе" на Томас Мор. На тези неща трябва да се гледа много по-реално, отколкото се случва на практика. За да бъде разбрана еволюцията на човечеството, наложително е на определени нейни места да се издирят основополагащите факти.
Във всеки случай оценката не може да се оформи чрез извеждане от няколкото факта, намиращи се в непосредствена близост или пък приготвени от хора от обкръжението.
От това валидна оценка не може да се получи, а само точно отражение на симпатиите и антипатиите. На него може да се отдаде каква ли не почит, но то не помага да се върви напред и не може да бъде в услуга на човечеството. На всички тези неща ще се върнем отново, но на първо време исках да Ви представя един характерен за смяната на епохата, за прехода от Четвъртата към Петата следатлантска епоха човек, който изважда на повърхността свойственото за по-дълбоката душевност и го превръща в себепреживяване. Нека засега бъде представен само този факт. Ако целим да разберем взаимовръзките, към които някои наши приятели съгласно изразеното от тях желание проявяват интерес, ние освен туй трябва да се помъчим да схванем конкретната реалност на онова, което представлява народната душа.
към текста >>
Повтарящото се съчетаване на родителски двойки и прочее в потомството и в останалите условия, свързани с редуването на поколенията, има за последица, че човекът, който между смъртта и раждането се на
мир
а в цялостния поток, накрая бива отведен при родителската двойка, чрез която може да придобие въплъщение.
Защото в това се крие невероятно важната истина, че сред даден народ човек се е озовал само посредством една инкарнация, докато в индивидуалната си същност той носи нещо съвсем друго, неимоверно повече, както и неимоверно по-малко от онова, което се съдържа в народната душа. По отношение на реалността, себеотъждествяването с народната душа няма абсолютно никакъв смисъл, ако излиза извън рамките на онова, което се означава с думи като любов към отечеството, любов към родината, патриотизъм и други подобни. Тези неща ще се видят в правилна светлина едва след като на истините за реинкарнацията и Кармата се поглед не сериозно и задълбочено. В последно време на различни места говорих за взаимовръзката на човешката душа между смъртта и прераждането с онова, което настъпва, когато чрез раждането човек навлиза в битието. Обръщах внимание на положението, че между смъртта и новото раждане човек е свързан със силите, които събират хората през поколенията.
Повтарящото се съчетаване на родителски двойки и прочее в потомството и в останалите условия, свързани с редуването на поколенията, има за последица, че човекът, който между смъртта и раждането се намира в цялостния поток, накрая бива отведен при родителската двойка, чрез която може да придобие въплъщение.
Както човек във физическия живот е свързан със своето физическо тяло, така между смъртта и новото раждане той е свързан с обстоятелствата, които подготвят раждането му от определена родителска двойка. В силите, които в крайна сметка отвеждат един човек при определена родителска двойка, които предизвикват този баща, тази майка отново да са имали същите родители и така нататък в обратна посока във всичко това, което после се разклонява на различни страни и взаимодейства по различен начин, във всичко това човек битува в течение на столетия! Обръщам Ви внимание, че ако човек битува само в онова, което пронизва трийсет поколения, то това вече представлява внушителен брой столетия. Защото от Карл Велики до наше време се наброяват около трийсет поколения, а във всичко, което протича във вид на обичане, сближаване, създаване на потомство и в крайна сметка отвежда при родителската двойка, от която човек се ражда, във всичко това той битува лично, всичко това той лично си го е приготвил.
към текста >>
През ХХ век те на
мир
ат своето продължение, но наченките им са от края на XIX век, когато придобиват силно влияние.
На окултните братства тези обстоятелства съвсем не са неизвестни нито на законните, нито на онези другите, дето поставят тайната наука в услуга на някакъв групов егоизъм в една или друга насока. Защото тайната за взаимодействието на трите последователни пласта, имаща голямо значение главно за Европа, се обсъжда във всички окултни братства, достойни да носят това име, с голяма грижливост, а понякога, естествено, по един или друг начин също за отклоняване на вниманието от онова, което може да се означи като добрата насока. Моля Ви да запомните съвсем точно, че за такива неща съществуват познания, които подлежат на преподаване, въпреки че външният разумен свят често пъти не държи да знае много за тях, и които особено грижливо и систематично се преподават най-вече в западните и в американските окултни братства. След като по този начин подготвих пътя и Ви запознах с учението за онова, което в известен смисъл е тайната на еволюцията и което макар и с най-различна цел бива преподавано, сега искам да насоча вниманието Ви върху някои специални учения, които ще представя просто реферативно. Тези учения оформяли съдържанието на наставленията на някои тайни школи особено от края на XIX век.
През ХХ век те намират своето продължение, но наченките им са от края на XIX век, когато придобиват силно влияние.
Направен бил опит да бъдат въведени навсякъде, където се смятало за необходимо да бъдат използвани с някаква цел. И така, без да упражнявам критика, бих искал най-напред чисто реферативно да представя някои учения от окултните братства в Англия, като наблегна на онова, за което вече имате готовност. Там се учело и се учи, че еволюцията на Европа може да бъде разбрана, ако по-напред ретроспективно се погледне към прехода от романската, от Четвъртата следатлантска епоха към Петата следатлантска епоха; учело се моля това да се схваща единствено като рефериране, че трябвало да се разбере тайната на прехода от Четвъртата към Петата епоха или както се казвало в тези братства от четвъртата към петата подраса. Знаете,че по нееднократно назовавани причини ние не можем да използваме термина подраса, тъй като с него вече се преследва едностранчива, групова цел, докато нас винаги са ни интересували не груповите, а всеобщите цели на човечеството. Учело се, че в общи линии четвъртата подраса се представя от романските, латинските народности.
към текста >>
Поставял се въпросът: какво собствено са били тези народности по времето, когато Римската империя повела
война
срещу тях, тоест когато в известен смисъл била подета битката между четвъртата и петата подраса?
Англофонските народи представляват петата подраса, а цялостната задача на Петата следатлантска епоха се състои в това, светът да бъде завладян за английски говорещите народи. Остатъците от четвъртата подраса латински облъхнатите народи, очевидно ще изпадат все повече и повече в някакъв материализъм, те съдържат в себе си елемента на своето вътрешно разложение, а и във физическо отношение са носители на упадъка. Както вече казах, аз само реферирам, без да излагам нещо като мое твърдение. Елементът на петата подраса бил съдържал обаче предразположеност към спиритуализъм, към възприемане на духовния свят. Трябвало да се разбере как четвъртата подраса е въздействала върху петата, като за целта погледът се извърне в миналото, където нордските народности, превърнали се впоследствие в брити, гали, германи*125, влезли в допир с Римската империя.
Поставял се въпросът: какво собствено са били тези народности по времето, когато Римската империя повела война срещу тях, тоест когато в известен смисъл била подета битката между четвъртата и петата подраса?
По възраст те като народи са били кърмачета! Важно е следователно да се изтъкне, че римляните, романският елемент, четвъртата подраса идват, за да се погрижат за тях като дойка. Тези изрази са нужни, за да се посочи аналогията между народностния елемент и елемента на отделния човек. Така римляните се превърнали в дойка и тази им роля продължила дотогава, докато те повече или по-малко разпрострели в дълбочина господството си над северните народи, намиращи се в кърмаческа възраст. Кърмачето става дете; това е времето, когато в Рим се учредява папската институция и със своята власт папата става настойник на детето, тъй както римляните били негова дойка.
към текста >>
Така римляните се превърнали в дойка и тази им роля продължила дотогава, докато те повече или по-малко разпрострели в дълбочина господството си над северните народи, на
мир
ащи се в кърмаческа възраст.
Трябвало да се разбере как четвъртата подраса е въздействала върху петата, като за целта погледът се извърне в миналото, където нордските народности, превърнали се впоследствие в брити, гали, германи*125, влезли в допир с Римската империя. Поставял се въпросът: какво собствено са били тези народности по времето, когато Римската империя повела война срещу тях, тоест когато в известен смисъл била подета битката между четвъртата и петата подраса? По възраст те като народи са били кърмачета! Важно е следователно да се изтъкне, че римляните, романският елемент, четвъртата подраса идват, за да се погрижат за тях като дойка. Тези изрази са нужни, за да се посочи аналогията между народностния елемент и елемента на отделния човек.
Така римляните се превърнали в дойка и тази им роля продължила дотогава, докато те повече или по-малко разпрострели в дълбочина господството си над северните народи, намиращи се в кърмаческа възраст.
Кърмачето става дете; това е времето, когато в Рим се учредява папската институция и със своята власт папата става настойник на детето, тъй както римляните били негова дойка. Както казах, аз не твърдя нищо, а само реферирам. После следва взаимодействието между папството и северните дадености, всичко, което пронизало Централна Европа чак до Британия това е възпитанието под папското настойничество, чрез което продължава въздействието на романския елемент от Четвъртата следатлантска епоха. Някъде към ХІІ век, когато папството престанало да бъде такова, както по-преди, започнало юношеството на тези раз лични народности, което се характеризира с пробуждането на собствената им интелигентност. Настойникът се оттегля.
към текста >>
Защото каквото и да става без тези виждания да се вярва например, че латинският елемент не се на
мир
а в упадък или че британският не е във възход, то е обречено на изсъхване.
Хората не трябва да чуват твърде ясно какво се мисли за настоящето предпочита се то да им бъде поднесено по сугестивен начин. Така с течение на времето,на север под покровителството на дойката, на настойника и т.н. се оформила сегашната зрялост на онова, което вече съдържало предпоставката за постепенно превръщане на Британия в господстващия народ на Петата следатлантска епоха, какъвто били не само римляните, но и романизмът, когато от него произлязло папството. Следователно, докато от ствола на човечеството се отронват останките на латинския елемент, като нов плодоносен елемент според това виждане се разпростира онова, в което живее британската същност. И тук се намеква, че всички външни действия и мерки, които държат да имат някакъв смисъл и да бъдат плодотворни, трябва да се предприемат така, че да стоят под знака на тези виждания.
Защото каквото и да става без тези виждания да се вярва например, че латинският елемент не се намира в упадък или че британският не е във възход, то е обречено на изсъхване.
Подобни работи, казват тези хора, могат естествено да се вършат, но са осъдени да останат без значение, те така да се каже не покълват. Все едно да хвърлиш семе в неподходяща почва. Скицираното по този начин учение представлява фундамент, просмукал се във всички, дори в по-езотеричните братства, в онези окултни братства, които отпосле действали в западните региони като така наречено то високостепенно масонство и прочее. От хора, поддържали по-тясна или по-далечна връзка с тези братства, то било привнасяно в публичните дела нерядко по толкова прикрит начин, че хората, които трябвало да го застъпват в живота, нямали никаква представа как са им били предадени тези неща. В много събития, които ние изживяваме в рамките на еволюцията на човечеството особено от XVI век насам, тези неща са били привнесени от Запада.
към текста >>
Посочват се и балканските славяни, за които се говори, че се освободили от потисничеството на Турция и основали самостоятелни славянски държави, които обаче и това изречение непрестанно бива повтаряно в тази си форма щели да просъществуват само до следващата голяма европейска
война
.
в Прага се провеждал Славянският конгрес и всеки славянски представител искал да говори на своя си език. Това се оказало неизпълнимо, понеже не се разбирали; така се наложило да говорят на книжовен немски език. Споменавам го не за да предизвикам смях, а за да посоча, че има известно значение какво на Запад се преподава за славяните. По-нататък в английските братства се говори, че спрямо останалите славяни, поляците имат предимство дотолкова, доколкото те единодушно са изградили свой религиозен и прочее културен живот на сравнително високо равнище. Сетне отчасти се обрисуват съдбините на поляците, ала се твърди, че те всъщност принадлежали към Руската империя.
Посочват се и балканските славяни, за които се говори, че се освободили от потисничеството на Турция и основали самостоятелни славянски държави, които обаче и това изречение непрестанно бива повтаряно в тази си форма щели да просъществуват само до следващата голяма европейска война.
В тези братства голямата европейска война се представя най-вече през 90-те години като предстояща в близко бъдеще и се свързва специално с еволюционните импулси, които щели да се излъчат от балканските славяни и които се характеризирали с това, че тези държави, възникнали чрез отделяне от Турската империя, трябвало да преминат в други форми. Тези балкански славяни се казва там ще можели да запазят самостоятелността си само до голямата европейска война, след което им предстояло да ги споходят съвсем други съдбини*126. Сега тези народности гласи учението се намирали в пеленаческата възраст и понеже ги обявяват за бъдната шеста, а британците за петата подраса, с това вече се намеква, че британците трябвало да заемат спрямо тях същото положение, което нявга римляните заели спрямо северните германски народности, си реч отпърво трябвало да бъдат дойка; в тази роля се криела първоначалната им задача. Според учението ролята на дойка щяла да приключи в момента, когато тези народи ще са стигнали дотам, че Руската империя вече да не съществува, а те въз основа на собствените си умствени заложби да си изградят специални форми. Лека-полека обаче дойката, разбира се, трябвало да отстъпи място на настойника, тоест от онези на Запад, които съставлявали същинската пета подраса, трябвало да се създаде своеобразно папство.
към текста >>
В тези братства голямата европейска
война
се представя най-вече през 90-те години като предстояща в близко бъдеще и се свързва специално с еволюционните импулси, които щели да се излъчат от балканските славяни и които се характеризирали с това, че тези държави, възникнали чрез отделяне от Турската империя, трябвало да преминат в други форми.
Това се оказало неизпълнимо, понеже не се разбирали; така се наложило да говорят на книжовен немски език. Споменавам го не за да предизвикам смях, а за да посоча, че има известно значение какво на Запад се преподава за славяните. По-нататък в английските братства се говори, че спрямо останалите славяни, поляците имат предимство дотолкова, доколкото те единодушно са изградили свой религиозен и прочее културен живот на сравнително високо равнище. Сетне отчасти се обрисуват съдбините на поляците, ала се твърди, че те всъщност принадлежали към Руската империя. Посочват се и балканските славяни, за които се говори, че се освободили от потисничеството на Турция и основали самостоятелни славянски държави, които обаче и това изречение непрестанно бива повтаряно в тази си форма щели да просъществуват само до следващата голяма европейска война.
В тези братства голямата европейска война се представя най-вече през 90-те години като предстояща в близко бъдеще и се свързва специално с еволюционните импулси, които щели да се излъчат от балканските славяни и които се характеризирали с това, че тези държави, възникнали чрез отделяне от Турската империя, трябвало да преминат в други форми.
Тези балкански славяни се казва там ще можели да запазят самостоятелността си само до голямата европейска война, след което им предстояло да ги споходят съвсем други съдбини*126. Сега тези народности гласи учението се намирали в пеленаческата възраст и понеже ги обявяват за бъдната шеста, а британците за петата подраса, с това вече се намеква, че британците трябвало да заемат спрямо тях същото положение, което нявга римляните заели спрямо северните германски народности, си реч отпърво трябвало да бъдат дойка; в тази роля се криела първоначалната им задача. Според учението ролята на дойка щяла да приключи в момента, когато тези народи ще са стигнали дотам, че Руската империя вече да не съществува, а те въз основа на собствените си умствени заложби да си изградят специални форми. Лека-полека обаче дойката, разбира се, трябвало да отстъпи място на настойника, тоест от онези на Запад, които съставлявали същинската пета подраса, трябвало да се създаде своеобразно папство. Там духовността трябвало да се развие особено силно и както папството се отнасяло към Централна Европа, така трябвало да възникне някаква конфигурация, която да действа в широта от запад на изток, а това трябвало да доведе до използване на Изтока за създаването на някои институции в него по сходен начин, както папството било създало свои институции в Европа.
към текста >>
Тези балкански славяни се казва там ще можели да запазят самостоятелността си само до голямата европейска
война
, след което им предстояло да ги споходят съвсем други съдбини*126.
Споменавам го не за да предизвикам смях, а за да посоча, че има известно значение какво на Запад се преподава за славяните. По-нататък в английските братства се говори, че спрямо останалите славяни, поляците имат предимство дотолкова, доколкото те единодушно са изградили свой религиозен и прочее културен живот на сравнително високо равнище. Сетне отчасти се обрисуват съдбините на поляците, ала се твърди, че те всъщност принадлежали към Руската империя. Посочват се и балканските славяни, за които се говори, че се освободили от потисничеството на Турция и основали самостоятелни славянски държави, които обаче и това изречение непрестанно бива повтаряно в тази си форма щели да просъществуват само до следващата голяма европейска война. В тези братства голямата европейска война се представя най-вече през 90-те години като предстояща в близко бъдеще и се свързва специално с еволюционните импулси, които щели да се излъчат от балканските славяни и които се характеризирали с това, че тези държави, възникнали чрез отделяне от Турската империя, трябвало да преминат в други форми.
Тези балкански славяни се казва там ще можели да запазят самостоятелността си само до голямата европейска война, след което им предстояло да ги споходят съвсем други съдбини*126.
Сега тези народности гласи учението се намирали в пеленаческата възраст и понеже ги обявяват за бъдната шеста, а британците за петата подраса, с това вече се намеква, че британците трябвало да заемат спрямо тях същото положение, което нявга римляните заели спрямо северните германски народности, си реч отпърво трябвало да бъдат дойка; в тази роля се криела първоначалната им задача. Според учението ролята на дойка щяла да приключи в момента, когато тези народи ще са стигнали дотам, че Руската империя вече да не съществува, а те въз основа на собствените си умствени заложби да си изградят специални форми. Лека-полека обаче дойката, разбира се, трябвало да отстъпи място на настойника, тоест от онези на Запад, които съставлявали същинската пета подраса, трябвало да се създаде своеобразно папство. Там духовността трябвало да се развие особено силно и както папството се отнасяло към Централна Европа, така трябвало да възникне някаква конфигурация, която да действа в широта от запад на изток, а това трябвало да доведе до използване на Изтока за създаването на някои институции в него по сходен начин, както папството било създало свои институции в Европа. Оттогава естествено налице бил напредък с една подраса и докато папството по най-различни начини основало църкви и църковни общини, то западното папство, което щяло да се развие от средите на британизма, имало за задача да проведе на изток точно определени икономически експерименти, сиреч да изгради някаква форма на икономическо съжителство по социалистически начин, за която се приема, че на запад ти е неприложима, доколкото Западът представлявал петата, а не шестата подраса.
към текста >>
Сега тези народности гласи учението се на
мир
али в пеленаческата възраст и понеже ги обявяват за бъдната шеста, а британците за петата подраса, с това вече се намеква, че британците трябвало да заемат спрямо тях същото положение, което нявга римляните заели спрямо северните германски народности, си реч отпърво трябвало да бъдат дойка; в тази роля се криела първоначалната им задача.
По-нататък в английските братства се говори, че спрямо останалите славяни, поляците имат предимство дотолкова, доколкото те единодушно са изградили свой религиозен и прочее културен живот на сравнително високо равнище. Сетне отчасти се обрисуват съдбините на поляците, ала се твърди, че те всъщност принадлежали към Руската империя. Посочват се и балканските славяни, за които се говори, че се освободили от потисничеството на Турция и основали самостоятелни славянски държави, които обаче и това изречение непрестанно бива повтаряно в тази си форма щели да просъществуват само до следващата голяма европейска война. В тези братства голямата европейска война се представя най-вече през 90-те години като предстояща в близко бъдеще и се свързва специално с еволюционните импулси, които щели да се излъчат от балканските славяни и които се характеризирали с това, че тези държави, възникнали чрез отделяне от Турската империя, трябвало да преминат в други форми. Тези балкански славяни се казва там ще можели да запазят самостоятелността си само до голямата европейска война, след което им предстояло да ги споходят съвсем други съдбини*126.
Сега тези народности гласи учението се намирали в пеленаческата възраст и понеже ги обявяват за бъдната шеста, а британците за петата подраса, с това вече се намеква, че британците трябвало да заемат спрямо тях същото положение, което нявга римляните заели спрямо северните германски народности, си реч отпърво трябвало да бъдат дойка; в тази роля се криела първоначалната им задача.
Според учението ролята на дойка щяла да приключи в момента, когато тези народи ще са стигнали дотам, че Руската империя вече да не съществува, а те въз основа на собствените си умствени заложби да си изградят специални форми. Лека-полека обаче дойката, разбира се, трябвало да отстъпи място на настойника, тоест от онези на Запад, които съставлявали същинската пета подраса, трябвало да се създаде своеобразно папство. Там духовността трябвало да се развие особено силно и както папството се отнасяло към Централна Европа, така трябвало да възникне някаква конфигурация, която да действа в широта от запад на изток, а това трябвало да доведе до използване на Изтока за създаването на някои институции в него по сходен начин, както папството било създало свои институции в Европа. Оттогава естествено налице бил напредък с една подраса и докато папството по най-различни начини основало църкви и църковни общини, то западното папство, което щяло да се развие от средите на британизма, имало за задача да проведе на изток точно определени икономически експерименти, сиреч да изгради някаква форма на икономическо съжителство по социалистически начин, за която се приема, че на запад ти е неприложима, доколкото Западът представлявал петата, а не шестата подраса. Изтокът трябвало, първоначално опитно, да се използва за такива насочени към бъдещето експерименти.
към текста >>
В онова, което убягва на външната разсъдъчна култура, но безспорно представлява духовно развитие, на
мир
ат израз определени закони по същия начин, както и природните.
Към обсъждането на всички тези неща ще се върнем отново. А сега ми се иска да отбележа още, че някои степени на развитието наистина не са плод на фантазиране, а напротив с все по-задълбоченото разглеждане на реалните факти може да се докаже вече и във външно то онова, което първоначално е било установено по окултен път. Външната наука и днес вече е на път да открие някои учения, които свидетелстват, че имаме работа с такива редуващи се развойни степени. Че в думите на окултиста наистина има нещо вярно, днес вече може да се констатира от отделни симптоми на външната наука, само че човек трябва да има добра воля за това. Във връзка с това искам да приведа нещо, на което вече нееднократно съм обръщал внимание.
В онова, което убягва на външната разсъдъчна култура, но безспорно представлява духовно развитие, намират израз определени закони по същия начин, както и природните.
Веднъж вече спрях вниманието Ви върху един езиков закон. Ако се проследи възходящото развитие от Четвъртата следатлантска епоха до наше време, се установява, че гръцкият и латинският представят определена степен в езиковия развой; по-нататък тя преминава в готски, а като следваща степен се получава нововисоконемският език. Тук развитието протича по съвсем регулярен начин. Мога да Ви илюстрирам това съвсем схематично, но нещата се характеризират със същата абсолютна закономерност като природните закони и изключенията са само привидни. Едно D в гръцки или латински преминава в Т, а едно Т преминава в Th, което по определени езикови закони може да се яви и като Z.
към текста >>
Така ние имаме три степени, разположени една над друга: гръцко-латинска, готска съответстваща на времето, когато римляните се сблъскали с германите и нововисоконемската като по-нататъшна раз
война
степен.
По същия начин едно гръцко-латинско В преминава в готско Р, в нововисоконемско F или Рf. Едно гръцко F или Рf би се явило в готски като В, в нововисоконемски като Р. Кръгообразен е също така преходът на G през К в Ch. Вземете например числителното три: treis, threis, drei, където Т = гръцки, Th = готски, D = нововисоконемски. Така е във всички случаи, а изключенията винаги могат да се възведат към отделни частни закони, допълващи основните закони.
Така ние имаме три степени, разположени една над друга: гръцко-латинска, готска съответстваща на времето, когато римляните се сблъскали с германите и нововисоконемската като по-нататъшна развойна степен.
Както вече веднъж изтъкнах, странното е, че английският език е останал на степента на готския. Затова, ако искате да откриете английския, при всяка дума в нововисоконемски гласеж трябва да се върнете с една степен назад. Вземете немската дума Tag ден; за да минете към английски, ще трябва да се движите не напред, а назад: day. Вземете немски tief “дълбок” отново трябва да се върнете назад към английски deep. Ако вземете нововисоконемското zehn 'десет' и търсите английското му съответствие, ще трябва да се върнете към ten.
към текста >>
Не смятайте, че този Гримов закон за звукоизместването може би е бил не известен на братствата, за които говорихме; утре ще чуем как те се справят с такива неща, как и за тях на
мир
ат съответни обяснения.
Развитието на езика е строго установено и отговаря на импулсите, които господстват в еволюцията на човечеството. Стъпка по стъпка външната наука също изважда нещата наяве, макар засега само спорадично; в окултизма Вие имате по-дълбоките подбуди за всичко, за което става дума тук. Ние ще разговаряме за още много неща в духовния живот, които ще покажат, че положението и в други области е точно както в езика. Щом бъде разбулено, неосъзнатото дава доказателства за обективните закони. Те не могат да се въртят и сучат в зависимост от симпатиите или антипатиите.
Не смятайте, че този Гримов закон за звукоизместването може би е бил не известен на братствата, за които говорихме; утре ще чуем как те се справят с такива неща, как и за тях намират съответни обяснения.
Тези обяснения съвсем не са нелепи, а се намират в някаква връзка изцяло в духа на един окултизъм, по отношение на който Вие, ако се запознаете с нещата по-отблизо, ще трябва да решите как да го прецените дали да го смятате за правомерен или за неправомерен. Кармата в еволюцията на човечеството ще напра ви възможно някои неща да станат по-достъпни за екзотеричната общественост,и то поради това, че във франкмасонските ордени е настъпила известна бъркотия. При сегашните условия немалко неща излизат наяве, включително и за външния свят. Ние обаче искаме да опознаем по-дълбоките основи на всичко това. Вече проличават доста забележителни явления.
към текста >>
Тези обяснения съвсем не са нелепи, а се на
мир
ат в някаква връзка изцяло в духа на един окултизъм, по отношение на който Вие, ако се запознаете с нещата по-отблизо, ще трябва да решите как да го прецените дали да го смятате за правомерен или за неправомерен.
Стъпка по стъпка външната наука също изважда нещата наяве, макар засега само спорадично; в окултизма Вие имате по-дълбоките подбуди за всичко, за което става дума тук. Ние ще разговаряме за още много неща в духовния живот, които ще покажат, че положението и в други области е точно както в езика. Щом бъде разбулено, неосъзнатото дава доказателства за обективните закони. Те не могат да се въртят и сучат в зависимост от симпатиите или антипатиите. Не смятайте, че този Гримов закон за звукоизместването може би е бил не известен на братствата, за които говорихме; утре ще чуем как те се справят с такива неща, как и за тях намират съответни обяснения.
Тези обяснения съвсем не са нелепи, а се намират в някаква връзка изцяло в духа на един окултизъм, по отношение на който Вие, ако се запознаете с нещата по-отблизо, ще трябва да решите как да го прецените дали да го смятате за правомерен или за неправомерен.
Кармата в еволюцията на човечеството ще напра ви възможно някои неща да станат по-достъпни за екзотеричната общественост,и то поради това, че във франкмасонските ордени е настъпила известна бъркотия. При сегашните условия немалко неща излизат наяве, включително и за външния свят. Ние обаче искаме да опознаем по-дълбоките основи на всичко това. Вече проличават доста забележителни явления. Днес например съществува интересна студия*128 от някакъв мъж, загинал на бойното поле отново знаменателно кармично обстоятелство по време на тази война.
към текста >>
Днес например съществува интересна студия*128 от някакъв мъж, загинал на бойното поле отново знаменателно кармично обстоятелство по време на тази
война
.
Тези обяснения съвсем не са нелепи, а се намират в някаква връзка изцяло в духа на един окултизъм, по отношение на който Вие, ако се запознаете с нещата по-отблизо, ще трябва да решите как да го прецените дали да го смятате за правомерен или за неправомерен. Кармата в еволюцията на човечеството ще напра ви възможно някои неща да станат по-достъпни за екзотеричната общественост,и то поради това, че във франкмасонските ордени е настъпила известна бъркотия. При сегашните условия немалко неща излизат наяве, включително и за външния свят. Ние обаче искаме да опознаем по-дълбоките основи на всичко това. Вече проличават доста забележителни явления.
Днес например съществува интересна студия*128 от някакъв мъж, загинал на бойното поле отново знаменателно кармично обстоятелство по време на тази война.
В нея се разглежда паралелизмът между френската политика и френските тайни ордени и се посочва как и на двете места нещата се движат успоредно, как и на двете места битуват едни и същи сили. Много по-дискретно, много по-потайно е положението в английската политика, която изцяло е под влияние на стаеното по аналогичен начин зад нея. Там въпросът е да се намерят пътища, за да може съответни те хора да се издигнат на подходящите места. Стоящите на заден план окултисти често пъти са само единици и сами по себе си не означават нищо особено; на тях им е нужно нещо, което се прибавя нужни са им нули. Нулите не са единици, но с тяхна помощ завчас се получава десетка.
към текста >>
74.
7. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 18 Декември 1916
GA_173 Карма на неистината
Възможно е да има хора,които оборват създаването на Германската империя от съвсем други гледища и на
мир
ат, че основаването на тази империя не е било добре за развити ето на човечеството.
За събитията, довели до появата на Германската империя, човек може да си състави виждания, може дори да застъпва все едно основателно или не становището, че за човечеството е беда, де то изобщо ги има тези германци. Няма съмнение, че за тези неща също може да се дискутира. И защо не, щом някой честно и откровено признава, че застъпва такова гледище? Но не за това става въпрос сега. Нека спрем вниманието си на това, че през последната третина на XIX век германският дух довежда до основаването на Германската империя.
Възможно е да има хора,които оборват създаването на Германската империя от съвсем други гледища и намират, че основаването на тази империя не е било добре за развити ето на човечеството.
Но хората, които застъпват становището на западните империи, нямат право да отсъждат по този начин. Защото не бива да се забравя, че тъкмо западните народи са извънредно привързани към онова, което може да се нарече идея за империята, идея за държавата, и че мисленето на западните на роди също по отношение на националното е свързано с различните идеи за държавата. Ето защо за човек, който точно като при западните народи поначало съчетава патриотизма с идеята за държавата, е недопустимо да поставя идеята за империя изобщо под въпрос, тъй като по този начин ще заеме нелогичното становище, че друг народ няма право да върши същото, каквото върши собственият му народ. А когато се дискутира, човек трябва да заеме становище, което се превръща в дискусионна база и предлага възможност да се запази логиката. Доста добра дискусия би могла, да се проведе с Бакунин*133 по темата, дали нали чието на една Германска империя в Централна Европа е благотворно.
към текста >>
По средата в, известен смисъл, се е на
мир
ал резервоарът:
По-нататък може би ще се наложи да дефинирам това по-прецизно. Дори в жилите на населението, наричано днес италианско, тече невероятно много от онова, което може да се нарече германско. То е било повлияно от романския елемент, но не дотолкова, че днешният италиански народ макар и в минимална степен да може да се разглежда примерно като продължител на древния римски народ. Винаги е ставало така, че от Централна Европа като от резервоар за народи различни племена са се отправяли на вси страни към периферията чак до Испания, Северна Африка, Италия, Франция, Британия. И докато етническото е излъчвало по този начин, то е бивало пресрещало от неетническото от романското.
По средата в, известен смисъл, се е намирал резервоарът:
Човек като Данте, за когото Ви говорих вчера, е само характерна проява на едно съвсем общо явление. Какво са днешните французи? При всички случаи потомци не само на латинския елемент! Франки, сиреч германски по своето потекло племена, се разселили по тези земи и били просмукани от онова, което не е вече присъщо на народа, ами по околен ако мога така да се изразя път посредством римското чиновническо тяло и прочее е възприело романски елемент в смесица със старинна келтска съставка, дало от своя страна началото на нещо, в което днес битуват много повече германски импулси, отколкото се предполага. В съвременните италианци също битуват невероятно много германски импулси.
към текста >>
Това достигнало връхната си точка през XVII век по време на Тридесетгодишната
война
, в която по вина на съседните народи Централна Европа загубила около една трета от жителите си, след като били опустошени не само градове и села, а и цели области и периферията направо смазала народите на Централна Европа.
Когато римските цезари предприемали военни походи срещу германите, войските им в преобладаващото си мнозинство всъщност се състояли от покорени по-преди германи, така че римляните воювали с германите посредством германи. В по-късни времена възникналите по периферията етнически маси също има ли към произтичащото в центъра отчасти такова отношение, че се появила необходимост да се основе тъкмо онзи вид империя, която в последната си фаза се превърнала в Свещената римска империя. Нали Ви е известен пасажът в Гьотения "Фауст", където студентите се радват, че не се налага да се грижат за Свещената римска империя*134. От друга страна, стигнало се дотам, че централният елемент бил нападан наймного откъм периферията, че периферията непрестанно се бунтувала срещу него. Трябва да се има пред вид също така, че голяма част от онова, което в Централна Европа съществува като съзнание, е свързано с факта, че земята, върху която тази империя възникнала в Централна Европа, непрекъснато и отвред; бива ла избирана от враждуващите народности за арена на военни действия.
Това достигнало връхната си точка през XVII век по време на Тридесетгодишната война, в която по вина на съседните народи Централна Европа загубила около една трета от жителите си, след като били опустошени не само градове и села, а и цели области и периферията направо смазала народите на Централна Европа.
Такива са историческите факти, които просто не бива да се изпускат от внимание. Следователно не трябва да буди учудване; че в Централна Европа се появили наченки на желанието да се притежава нещо, което другите народи вечебили извоювали, а именно една империя. Но населението на тази земя е далеч по-слабо свързано с идеята за империя в сравнение с населението на Западна Европа, което по особен начин държи на тази идея, независимо дали става дума за република или за монархия. И все пак не това е най-важното; целта е да се прозира отвъд думите и да се оглежда каква позиция заема индивидът било то гражданин на република или на друга форма на държавата към държавното единение, да ли той по един или друг начин проявява в някаква степен чувство за такова единение. Казах, че не трябва да буди учудване, дето в Централна Европа се заражда импулсът за своеобразна империя, предлагаща, от една страна, възможност за известна защита срещу столетния натиск от запад, а от друга за такова ограничаване на въздействието от изток, каквото все още е необходимо естествено не за Изтока, а за Централна Европа.
към текста >>
Но те се при
мир
или с малогерманския райх, защото в края на краищата разбрали, че през XIX век нещата в Централна Европа не можели да протекат по друг начин, освен както било обичайно да протичат.
През шейсетте и седемдесетте години имало хора, принадлежащи към така наречената Великогерманска партия, а освен тях имало и малогерманци. Великогерманската партия се опирала на старите идеалистически принципи и на идейни основи и импулси искала да постигне изграждане на империята. Великогерманците не са имали желание да завладяват нещо, а целели да обединят всичко германско в едно общо имперско и държавно цяло. Който приписва на великогерманците дори най-незначителни завоевателни намерения, той просто не познава степента на народностния идеализъм, битувал в тях. Дълго време великогерманците били отявлени, безкомпромисни противници на така наречените малогерманци, основали при Бисмарк сегашния Германски райх, тоест Германския райх под егидата на Прусия.
Но те се примирили с малогерманския райх, защото в края на краищата разбрали, че през XIX век нещата в Централна Европа не можели да протекат по друг начин, освен както било обичайно да протичат.
Примирили се, понеже си казали: Както са били основани Франция и Англия, така е трябвало да бъде основана и Германия. По такъв начин велико германците постепенно се примирили с онова, което във всяко отношение противоречало на техния иде ал. Тези неща трябва да се вземат под внимание. Редно е по-нататък да се има предвид и следното: Както и да се гледа на събитията, разиграли се между 1866 и 1870/71 г., каквото и да се мисли за вината или липсата на вина за войната от 1870 г., не бива да се забравя, че от френска страна бил налице стремеж да се попречи за основаването на Германски райх*136 и че цялата политика била насочена към това, да не се стигне до неговото създаване. Всичко това естествено може, както се казва, да бъде опровергано, но независимо от опровержението нещата все пак остават верни.
към текста >>
При
мир
или се, понеже си казали: Както са били основани Франция и Англия, така е трябвало да бъде основана и Германия.
Великогерманската партия се опирала на старите идеалистически принципи и на идейни основи и импулси искала да постигне изграждане на империята. Великогерманците не са имали желание да завладяват нещо, а целели да обединят всичко германско в едно общо имперско и държавно цяло. Който приписва на великогерманците дори най-незначителни завоевателни намерения, той просто не познава степента на народностния идеализъм, битувал в тях. Дълго време великогерманците били отявлени, безкомпромисни противници на така наречените малогерманци, основали при Бисмарк сегашния Германски райх, тоест Германския райх под егидата на Прусия. Но те се примирили с малогерманския райх, защото в края на краищата разбрали, че през XIX век нещата в Централна Европа не можели да протекат по друг начин, освен както било обичайно да протичат.
Примирили се, понеже си казали: Както са били основани Франция и Англия, така е трябвало да бъде основана и Германия.
По такъв начин велико германците постепенно се примирили с онова, което във всяко отношение противоречало на техния иде ал. Тези неща трябва да се вземат под внимание. Редно е по-нататък да се има предвид и следното: Както и да се гледа на събитията, разиграли се между 1866 и 1870/71 г., каквото и да се мисли за вината или липсата на вина за войната от 1870 г., не бива да се забравя, че от френска страна бил налице стремеж да се попречи за основаването на Германски райх*136 и че цялата политика била насочена към това, да не се стигне до неговото създаване. Всичко това естествено може, както се казва, да бъде опровергано, но независимо от опровержението нещата все пак остават верни. Когато говоря за френска или английска страна, аз винаги имам предвид не народността, а общността на онези, които в дадения момент стоят, както се казва, на кормилото хората, които правят външните събития.
към текста >>
По такъв начин велико германците постепенно се при
мир
или с онова, което във всяко отношение противоречало на техния иде ал.
Великогерманците не са имали желание да завладяват нещо, а целели да обединят всичко германско в едно общо имперско и държавно цяло. Който приписва на великогерманците дори най-незначителни завоевателни намерения, той просто не познава степента на народностния идеализъм, битувал в тях. Дълго време великогерманците били отявлени, безкомпромисни противници на така наречените малогерманци, основали при Бисмарк сегашния Германски райх, тоест Германския райх под егидата на Прусия. Но те се примирили с малогерманския райх, защото в края на краищата разбрали, че през XIX век нещата в Централна Европа не можели да протекат по друг начин, освен както било обичайно да протичат. Примирили се, понеже си казали: Както са били основани Франция и Англия, така е трябвало да бъде основана и Германия.
По такъв начин велико германците постепенно се примирили с онова, което във всяко отношение противоречало на техния иде ал.
Тези неща трябва да се вземат под внимание. Редно е по-нататък да се има предвид и следното: Както и да се гледа на събитията, разиграли се между 1866 и 1870/71 г., каквото и да се мисли за вината или липсата на вина за войната от 1870 г., не бива да се забравя, че от френска страна бил налице стремеж да се попречи за основаването на Германски райх*136 и че цялата политика била насочена към това, да не се стигне до неговото създаване. Всичко това естествено може, както се казва, да бъде опровергано, но независимо от опровержението нещата все пак остават верни. Когато говоря за френска или английска страна, аз винаги имам предвид не народността, а общността на онези, които в дадения момент стоят, както се казва, на кормилото хората, които правят външните събития. За наследяването на испанския трон, за някаква си френска или германска военна партия хората могат да говорят каквото си щат, в никакъв случай обаче няма място за спор, че във Франция имало хора, които полагали неимоверни усилия да превърнат в реалност мнението, че възникването на самостоятелен Германски райх в Централна Европа било несъвместимо с величието на френската държава.
към текста >>
Редно е по-нататък да се има предвид и следното: Както и да се гледа на събитията, разиграли се между 1866 и 1870/71 г., каквото и да се мисли за вината или липсата на вина за
война
та от 1870 г., не бива да се забравя, че от френска страна бил налице стремеж да се попречи за основаването на Германски райх*136 и че цялата политика била насочена към това, да не се стигне до неговото създаване.
Дълго време великогерманците били отявлени, безкомпромисни противници на така наречените малогерманци, основали при Бисмарк сегашния Германски райх, тоест Германския райх под егидата на Прусия. Но те се примирили с малогерманския райх, защото в края на краищата разбрали, че през XIX век нещата в Централна Европа не можели да протекат по друг начин, освен както било обичайно да протичат. Примирили се, понеже си казали: Както са били основани Франция и Англия, така е трябвало да бъде основана и Германия. По такъв начин велико германците постепенно се примирили с онова, което във всяко отношение противоречало на техния иде ал. Тези неща трябва да се вземат под внимание.
Редно е по-нататък да се има предвид и следното: Както и да се гледа на събитията, разиграли се между 1866 и 1870/71 г., каквото и да се мисли за вината или липсата на вина за войната от 1870 г., не бива да се забравя, че от френска страна бил налице стремеж да се попречи за основаването на Германски райх*136 и че цялата политика била насочена към това, да не се стигне до неговото създаване.
Всичко това естествено може, както се казва, да бъде опровергано, но независимо от опровержението нещата все пак остават верни. Когато говоря за френска или английска страна, аз винаги имам предвид не народността, а общността на онези, които в дадения момент стоят, както се казва, на кормилото хората, които правят външните събития. За наследяването на испанския трон, за някаква си френска или германска военна партия хората могат да говорят каквото си щат, в никакъв случай обаче няма място за спор, че във Франция имало хора, които полагали неимоверни усилия да превърнат в реалност мнението, че възникването на самостоятелен Германски райх в Централна Европа било несъвместимо с величието на френската държава. Това мнение се числи към първопричините за войната през седемдесетте години. И тогава като противовес възникнал импулсът, за който всеки може също така да мисли каквото си ще, тоест че Германският райх може да се основе чрез абсолютно същите средства, с чиято помощ Франция се е превърнала в империя, а именно чрез водене на война със съседна държава.
към текста >>
Това мнение се числи към първопричините за
война
та през седемдесетте години.
Тези неща трябва да се вземат под внимание. Редно е по-нататък да се има предвид и следното: Както и да се гледа на събитията, разиграли се между 1866 и 1870/71 г., каквото и да се мисли за вината или липсата на вина за войната от 1870 г., не бива да се забравя, че от френска страна бил налице стремеж да се попречи за основаването на Германски райх*136 и че цялата политика била насочена към това, да не се стигне до неговото създаване. Всичко това естествено може, както се казва, да бъде опровергано, но независимо от опровержението нещата все пак остават верни. Когато говоря за френска или английска страна, аз винаги имам предвид не народността, а общността на онези, които в дадения момент стоят, както се казва, на кормилото хората, които правят външните събития. За наследяването на испанския трон, за някаква си френска или германска военна партия хората могат да говорят каквото си щат, в никакъв случай обаче няма място за спор, че във Франция имало хора, които полагали неимоверни усилия да превърнат в реалност мнението, че възникването на самостоятелен Германски райх в Централна Европа било несъвместимо с величието на френската държава.
Това мнение се числи към първопричините за войната през седемдесетте години.
И тогава като противовес възникнал импулсът, за който всеки може също така да мисли каквото си ще, тоест че Германският райх може да се основе чрез абсолютно същите средства, с чиято помощ Франция се е превърнала в империя, а именно чрез водене на война със съседна държава. На тези неща просто трябва да се гледа съвсем хладно кръвно. В крайна сметка Германският райх бил създаден по познатия Ви начин, макар че днес вече не се проявява склонност към точно вглеждане в историческите факти. Но тези данни или поне скелетът на фактите трябва да са Ви известни. Ето защо може да се каже: Този Германски райх бил създаден по време на водената между Франция и Германия война по такъв начин, че през тази война били произведени силите, довели да възникването на Германския райх.
към текста >>
И тогава като противовес възникнал импулсът, за който всеки може също така да мисли каквото си ще, тоест че Германският райх може да се основе чрез абсолютно същите средства, с чиято помощ Франция се е превърнала в империя, а именно чрез водене на
война
със съседна държава.
Редно е по-нататък да се има предвид и следното: Както и да се гледа на събитията, разиграли се между 1866 и 1870/71 г., каквото и да се мисли за вината или липсата на вина за войната от 1870 г., не бива да се забравя, че от френска страна бил налице стремеж да се попречи за основаването на Германски райх*136 и че цялата политика била насочена към това, да не се стигне до неговото създаване. Всичко това естествено може, както се казва, да бъде опровергано, но независимо от опровержението нещата все пак остават верни. Когато говоря за френска или английска страна, аз винаги имам предвид не народността, а общността на онези, които в дадения момент стоят, както се казва, на кормилото хората, които правят външните събития. За наследяването на испанския трон, за някаква си френска или германска военна партия хората могат да говорят каквото си щат, в никакъв случай обаче няма място за спор, че във Франция имало хора, които полагали неимоверни усилия да превърнат в реалност мнението, че възникването на самостоятелен Германски райх в Централна Европа било несъвместимо с величието на френската държава. Това мнение се числи към първопричините за войната през седемдесетте години.
И тогава като противовес възникнал импулсът, за който всеки може също така да мисли каквото си ще, тоест че Германският райх може да се основе чрез абсолютно същите средства, с чиято помощ Франция се е превърнала в империя, а именно чрез водене на война със съседна държава.
На тези неща просто трябва да се гледа съвсем хладно кръвно. В крайна сметка Германският райх бил създаден по познатия Ви начин, макар че днес вече не се проявява склонност към точно вглеждане в историческите факти. Но тези данни или поне скелетът на фактите трябва да са Ви известни. Ето защо може да се каже: Този Германски райх бил създаден по време на водената между Франция и Германия война по такъв начин, че през тази война били произведени силите, довели да възникването на Германския райх. Нека се спрем на момента, когато Париж още не бил обсаден, но чрез успехите на германците вече били налице изгледи за основаването на Германския райх.
към текста >>
Ето защо може да се каже: Този Германски райх бил създаден по време на водената между Франция и Германия
война
по такъв начин, че през тази
война
били произведени силите, довели да възникването на Германския райх.
Това мнение се числи към първопричините за войната през седемдесетте години. И тогава като противовес възникнал импулсът, за който всеки може също така да мисли каквото си ще, тоест че Германският райх може да се основе чрез абсолютно същите средства, с чиято помощ Франция се е превърнала в империя, а именно чрез водене на война със съседна държава. На тези неща просто трябва да се гледа съвсем хладно кръвно. В крайна сметка Германският райх бил създаден по познатия Ви начин, макар че днес вече не се проявява склонност към точно вглеждане в историческите факти. Но тези данни или поне скелетът на фактите трябва да са Ви известни.
Ето защо може да се каже: Този Германски райх бил създаден по време на водената между Франция и Германия война по такъв начин, че през тази война били произведени силите, довели да възникването на Германския райх.
Нека се спрем на момента, когато Париж още не бил обсаден, но чрез успехите на германците вече били налице изгледи за основаването на Германския райх. Имало причина съпротивата срещу основаването на този Германски райх да се смята за сломена и в Централна Европа възникнала идеята да се осъществи изграждането на малогермански райх. Следователно в момента съсредоточаваме вниманието си върху обстановката приблизително през декември 1870 г. Правейки това, ние заставаме пред факта, че онова, което се случва в по-късната Германия, респективно в Германския райх, поражда усещането, че чрез основаването на Германския райх, за Европа възниква голяма беда и че това имперско образование в Централна Европа в известен смисъл е опасно образувание. Да се казва „Германия" си е просто недомислие на живеещите в периферията.
към текста >>
„За германците Франция от четиристотин години е най-злостният съсед, притеснявал някога един народ, нагла и хищна, винаги готова за набези, ненаситна и непри
мир
има.
Аз нямам никакво намерение да разкрасявам нещата, а само ще Ви прочета една преценка, направена при самото основаване на Райха, сиреч във времето, което вече споменах. Нали казах: Нека се пренесем в Декември 1870 г. При вида на това, което ще Ви прочета сега, някой навярно би могъл простете ми за баналния израз направо да излезе от кожата си и да рече: Ето, тук ясно личи каква представа си създават хората относно важността на Германския райх! Веднага се вижда, че още не възникнал, а едва в наченките си той вече бивал представян така, като че ли е необходим за добруването не само на германците, но и на цяла Европа или дори на целия свят, че даже и за благото на самите французи. И така, за да видите, че не разкрасявам нищо, ще Ви прочета една преценка именно от 1870 г.*138 Тя гласи:
„За германците Франция от четиристотин години е най-злостният съсед, притеснявал някога един народ, нагла и хищна, винаги готова за набези, ненаситна и непримирима.
Германия дълго проявяваше търпение, днес обаче би било глупаво да не се възползва от победата и да не си подсигури една граница, гарантираща и мира. Кой закон дава на французите право да задържат заграбеното някога имане, след като потърпевшият ги е пипнал за врата? Франция скимти пред заплахата от накърняване на честта й. А ще опази ли тя честта си, отказвайки да заплати изпотрошените от нея прозорци? Франция никога не е изглеждала толкова неразумна и жалка до презряност, както в този час, когато се противи да признае истината и достойно да поеме подготвената от самата нея несрета.
към текста >>
Германия дълго проявяваше търпение, днес обаче би било глупаво да не се възползва от победата и да не си подсигури една граница, гарантираща и
мир
а.
Нали казах: Нека се пренесем в Декември 1870 г. При вида на това, което ще Ви прочета сега, някой навярно би могъл простете ми за баналния израз направо да излезе от кожата си и да рече: Ето, тук ясно личи каква представа си създават хората относно важността на Германския райх! Веднага се вижда, че още не възникнал, а едва в наченките си той вече бивал представян така, като че ли е необходим за добруването не само на германците, но и на цяла Европа или дори на целия свят, че даже и за благото на самите французи. И така, за да видите, че не разкрасявам нищо, ще Ви прочета една преценка именно от 1870 г.*138 Тя гласи: „За германците Франция от четиристотин години е най-злостният съсед, притеснявал някога един народ, нагла и хищна, винаги готова за набези, ненаситна и непримирима.
Германия дълго проявяваше търпение, днес обаче би било глупаво да не се възползва от победата и да не си подсигури една граница, гарантираща и мира.
Кой закон дава на французите право да задържат заграбеното някога имане, след като потърпевшият ги е пипнал за врата? Франция скимти пред заплахата от накърняване на честта й. А ще опази ли тя честта си, отказвайки да заплати изпотрошените от нея прозорци? Франция никога не е изглеждала толкова неразумна и жалка до презряност, както в този час, когато се противи да признае истината и достойно да поеме подготвената от самата нея несрета. Министри, обременени с оповестяването на недостоверни победи и други лъжи, се измъкват с въздушни балони; едно правителство, което предпочита да се удължава кръвната жертва на народа, наместо да се откаже от своето диктаторско право в най-чудатия изкривен образ на една република, който е бил измислян някога; цели планини от лъжи и измами, около чиито върхове витае представата, че Франция била новият
към текста >>
То е съвместимо с
мир
ното щастие на всички страни.
Министри, обременени с оповестяването на недостоверни победи и други лъжи, се измъкват с въздушни балони; едно правителство, което предпочита да се удължава кръвната жертва на народа, наместо да се откаже от своето диктаторско право в най-чудатия изкривен образ на една република, който е бил измислян някога; цели планини от лъжи и измами, около чиито върхове витае представата, че Франция била новият Цион, от който към света се излъчвала светлината на свръхчовешка премъдрост окото ни никога не е съзирало струпването на такъв позор върху един велик народ. От Елзас и Лотарингия Бисмарк ще отнеме толкова, колкото пожелае. Това ще бъде добре за него, за нас, за целия свят, а в крайна сметка и за Франция. Големите, сериозно обмислени планове на този във висша степен способен държавник са насочени към една цел: благополучието на Германия.
То е съвместимо с мирното щастие на всички страни.
Германският народ е сериозен, има голямо сърце и воля за мир и за духовно просветление; когато той гради своето единство и когато на мястото, където досега владееше лекомислената, раздразнителна, честолюбива, свадлива Франция. Германия става царица на континента, ние сме свидетели на събитие, с което се изпълва надеждата, желанието на света. Възникването на силния Германски райх поражда нова ситуация. Ако войнолюбивите държави Франция и Русия се съюзяха, те са можели да унищожат намиращата се между тях раздробена Германия. Сега вече пред тяхното самодържавие се поставя здрава бариера..."
към текста >>
Германският народ е сериозен, има голямо сърце и воля за
мир
и за духовно просветление; когато той гради своето единство и когато на мястото, където досега владееше лекомислената, раздразнителна, честолюбива, свадлива Франция.
Цион, от който към света се излъчвала светлината на свръхчовешка премъдрост окото ни никога не е съзирало струпването на такъв позор върху един велик народ. От Елзас и Лотарингия Бисмарк ще отнеме толкова, колкото пожелае. Това ще бъде добре за него, за нас, за целия свят, а в крайна сметка и за Франция. Големите, сериозно обмислени планове на този във висша степен способен държавник са насочени към една цел: благополучието на Германия. То е съвместимо с мирното щастие на всички страни.
Германският народ е сериозен, има голямо сърце и воля за мир и за духовно просветление; когато той гради своето единство и когато на мястото, където досега владееше лекомислената, раздразнителна, честолюбива, свадлива Франция.
Германия става царица на континента, ние сме свидетели на събитие, с което се изпълва надеждата, желанието на света. Възникването на силния Германски райх поражда нова ситуация. Ако войнолюбивите държави Франция и Русия се съюзяха, те са можели да унищожат намиращата се между тях раздробена Германия. Сега вече пред тяхното самодържавие се поставя здрава бариера..." Тук ще изпусна една дума по причина, за която веднага ще се досетите:
към текста >>
Ако войнолюбивите държави Франция и Русия се съюзяха, те са можели да унищожат на
мир
ащата се между тях раздробена Германия.
Големите, сериозно обмислени планове на този във висша степен способен държавник са насочени към една цел: благополучието на Германия. То е съвместимо с мирното щастие на всички страни. Германският народ е сериозен, има голямо сърце и воля за мир и за духовно просветление; когато той гради своето единство и когато на мястото, където досега владееше лекомислената, раздразнителна, честолюбива, свадлива Франция. Германия става царица на континента, ние сме свидетели на събитие, с което се изпълва надеждата, желанието на света. Възникването на силния Германски райх поражда нова ситуация.
Ако войнолюбивите държави Франция и Русия се съюзяха, те са можели да унищожат намиращата се между тях раздробена Германия.
Сега вече пред тяхното самодържавие се поставя здрава бариера..." Тук ще изпусна една дума по причина, за която веднага ще се досетите: „Жадуваното от всички английски държавници напуска сферата на мисленето и става реалност..." В случая като че ли е уместен въпросът: Дали това не е мания за величие? Драги приятели, току-що Ви прочетох една уводна статия, публикувана през Декември 1870 г.
към текста >>
Ако войнолюбивите държави Франция и Русия се съюзяха, те са можели да унищожат на
мир
ащата се между тях раздробена Германия.
„Сега вече пред тяхното своеволие се поставя здрава бариера. Силната централна власт, жадувана от всички английски държавници, напуска сферата на мисленето и става реалност." Забелязвате, че все пак е нужно нещата да бъдат видени такива, каквито са в действителност. Защото, когато днес някой чете "Таймс", той би трябвало поне малко да се съобрази с преценката на „Таймс" от Декември 1870 г. И тогава човек може би ще придобие необикновена представа за най-отвратителното клише, което някога е било формулирано, а именно клишето за „германския милитаризъм", стига да поразсъди, че навремето от английска страна е било казано: Възникването на силния Германски райх поражда нова ситуация.
Ако войнолюбивите държави Франция и Русия се съюзяха, те са можели да унищожат намиращата се между тях раздробена Германия.
Времената, както виждате, се менят, ала хората продължават да вярват във възможността формулираните от тях преценки да бъдат безусловни и изживяват огромно задоволство от безусловните си преценки. Съвсем не е необходимо към английския манталитет и английската народност да се изпитва същата неприязън, каквато днес се надига у мнозина, смятащи себе си за добри англичани, когато човек направи някоя преценка, намирана може би от доста англичани за невярна, подобно на направената от мен вчера по адрес на сър Едуард Грей*139. Но аз нямам навик да давам преценки, без да съм ги опрял на нещо, и то откъм страната, която с пълно право може да се приеме за аргументираща. Те могат да кажат: Авторът на тази преценка не е англичанин, а и не познава сър Едуард Грей отблизо. Сега обаче ще Ви прочета преценката на един мъж, който е англичанин и познава сър Едуард Грей отблизо, тъй като са били колеги като министри.
към текста >>
Съвсем не е необходимо към английския манталитет и английската народност да се изпитва същата неприязън, каквато днес се надига у мнозина, смятащи себе си за добри англичани, когато човек направи някоя преценка, на
мир
ана може би от доста англичани за невярна, подобно на направената от мен вчера по адрес на сър Едуард Грей*139.
Забелязвате, че все пак е нужно нещата да бъдат видени такива, каквито са в действителност. Защото, когато днес някой чете "Таймс", той би трябвало поне малко да се съобрази с преценката на „Таймс" от Декември 1870 г. И тогава човек може би ще придобие необикновена представа за най-отвратителното клише, което някога е било формулирано, а именно клишето за „германския милитаризъм", стига да поразсъди, че навремето от английска страна е било казано: Възникването на силния Германски райх поражда нова ситуация. Ако войнолюбивите държави Франция и Русия се съюзяха, те са можели да унищожат намиращата се между тях раздробена Германия. Времената, както виждате, се менят, ала хората продължават да вярват във възможността формулираните от тях преценки да бъдат безусловни и изживяват огромно задоволство от безусловните си преценки.
Съвсем не е необходимо към английския манталитет и английската народност да се изпитва същата неприязън, каквато днес се надига у мнозина, смятащи себе си за добри англичани, когато човек направи някоя преценка, намирана може би от доста англичани за невярна, подобно на направената от мен вчера по адрес на сър Едуард Грей*139.
Но аз нямам навик да давам преценки, без да съм ги опрял на нещо, и то откъм страната, която с пълно право може да се приеме за аргументираща. Те могат да кажат: Авторът на тази преценка не е англичанин, а и не познава сър Едуард Грей отблизо. Сега обаче ще Ви прочета преценката на един мъж, който е англичанин и познава сър Едуард Грей отблизо, тъй като са били колеги като министри. През зимата на 1912-1913 г. този мъж е дал за сър Едуард Грей следния отзив:
към текста >>
точно такива ръце са се грижили особено добре за опазването на
мир
а в Европа.
Смятам, че Грей има много благопристоен нрав, макар че някаква глуповата суетност понякога го подвежда да се забърква в работи, от които ръце, предпочитащи да се запазят чисти, гледат да останат настрана. Той обаче постоянно се извинява, загдето просто не бил в състояние да съобразява и да премисля каквото и да е. Ако някой ловък интригант рече да си послужи с него, той може да се прояви като съвършен интригант, въпреки че сам по себе си в никакъв случай не е такъв. Политическите интриганти винаги са се изкушавали да изберат тъкмо него за свой инструмент и единствено на това обстоятелство той дължи днешното си положение." Следователно целта наистина е подобни неща да се оглеждат по-внимателно, за да не бъде смятано, че през Юли 1914 г.
точно такива ръце са се грижили особено добре за опазването на мира в Европа.
Защото с редица документи, приведени в разни книги, може да се докаже всичко. Въпросът е дали влиятелните силите, от които е зависело това, са подходили към тези неща по правилен начин. При все това не бива да забравяте, че историческите събития произтичат едно от друго и се формират бавно. Онова, което в крайна сметка доведе до събитията през 1914 г., се е подготвяло дълго време, доста дълго време. Относно тази подготовка се е твърдяло какво ли не.
към текста >>
При все това не бива да забравяте, че историческите събития произтичат едно от друго и се фор
мир
ат бавно.
Политическите интриганти винаги са се изкушавали да изберат тъкмо него за свой инструмент и единствено на това обстоятелство той дължи днешното си положение." Следователно целта наистина е подобни неща да се оглеждат по-внимателно, за да не бъде смятано, че през Юли 1914 г. точно такива ръце са се грижили особено добре за опазването на мира в Европа. Защото с редица документи, приведени в разни книги, може да се докаже всичко. Въпросът е дали влиятелните силите, от които е зависело това, са подходили към тези неща по правилен начин.
При все това не бива да забравяте, че историческите събития произтичат едно от друго и се формират бавно.
Онова, което в крайна сметка доведе до събитията през 1914 г., се е подготвяло дълго време, доста дълго време. Относно тази подготовка се е твърдяло какво ли не. Казвано е например, че не било съществувало своеобразно споразумение на така нареченото Тройно съглашение, сиреч на Антантата, срещу Централна Европа; че постоянна цел на Антантата била да полага грижи за опазването на мира в Европа. Посочва ни са също така какви ли не факти, представяни като привидни доказателства за една такава постановка. Би трябвало да Ви говоря надълго и нашироко, ако река да превърна в неопровержим аргумент онова, което имам да кажа.
към текста >>
Казвано е например, че не било съществувало своеобразно споразумение на така нареченото Тройно съглашение, сиреч на Антантата, срещу Централна Европа; че постоянна цел на Антантата била да полага грижи за опазването на
мир
а в Европа.
Защото с редица документи, приведени в разни книги, може да се докаже всичко. Въпросът е дали влиятелните силите, от които е зависело това, са подходили към тези неща по правилен начин. При все това не бива да забравяте, че историческите събития произтичат едно от друго и се формират бавно. Онова, което в крайна сметка доведе до събитията през 1914 г., се е подготвяло дълго време, доста дълго време. Относно тази подготовка се е твърдяло какво ли не.
Казвано е например, че не било съществувало своеобразно споразумение на така нареченото Тройно съглашение, сиреч на Антантата, срещу Централна Европа; че постоянна цел на Антантата била да полага грижи за опазването на мира в Европа.
Посочва ни са също така какви ли не факти, представяни като привидни доказателства за една такава постановка. Би трябвало да Ви говоря надълго и нашироко, ако река да превърна в неопровержим аргумент онова, което имам да кажа. Понеже не е възможно, все пак ми се иска да Ви насоча към някои опорни точки. Тъй като някой ден това ще играе известна роля в историята, като пример бих искал да Ви прочета нещо от една реч, държана във Франция през Октомври 1905 г. Няма спор, че такива речи винаги са едностранчиви, но ако се държи сметка за всичко тук впрочем има немалко важни неща, за които трябва да се държи сметка -, тогава неминуемо се стига до някаква преценка, а от тази реч на Жорес*140 през 1905 г.
към текста >>
Както знаете, той беше демократ, даже социалдемократ и каквото да се казва иначе за него, той бе ще човек, на чието сърце лежеше не само
мир
ът, който оглед на някои други обстоятелства би бил толкова нужно на Европа или поне на Западна Европа, но също така и сплотяването на всички хора по света, застъпващи се най-сериозно за опазването на
мир
а.
Понеже не е възможно, все пак ми се иска да Ви насоча към някои опорни точки. Тъй като някой ден това ще играе известна роля в историята, като пример бих искал да Ви прочета нещо от една реч, държана във Франция през Октомври 1905 г. Няма спор, че такива речи винаги са едностранчиви, но ако се държи сметка за всичко тук впрочем има немалко важни неща, за които трябва да се държи сметка -, тогава неминуемо се стига до някаква преценка, а от тази реч на Жорес*140 през 1905 г. могат да се узнаят доста важни неща. Позволявам си да избера точно този пример, защото неотдавна за Жорес казах нещо от съвсем друг ъгъл.
Както знаете, той беше демократ, даже социалдемократ и каквото да се казва иначе за него, той бе ще човек, на чието сърце лежеше не само мирът, който оглед на някои други обстоятелства би бил толкова нужно на Европа или поне на Западна Европа, но също така и сплотяването на всички хора по света, застъпващи се най-сериозно за опазването на мира.
Следователно Жорес вече имал някак си право да говори по начина, по който го правеше. През Октомври 1905 г., малко след като френското демократично правителство простете за баналния израз бе изхвърлило Делкасе, тъй като на едно съвещание на министрите се установило, че той бил в състояние при първа възможност да застраши европейския мир, Жорес казва по повод на това следното: „Доловила мечтата на Делкасе, Англия тайно се готви да се възползва от нея. С всеки изминал ден германската промишленост и търговия застрашават с все по-нарастваща сила търговията и печалбите на Англия по всички световни пазари. Би било цинично, би било скандално Англия да обяви война на Германия само за да унищожи военната и сила, да разруши флота и и да потопи търговията и на дъното на океаните.
към текста >>
През Октомври 1905 г., малко след като френското демократично правителство простете за баналния израз бе изхвърлило Делкасе, тъй като на едно съвещание на министрите се установило, че той бил в състояние при първа възможност да застраши европейския
мир
, Жорес казва по повод на това следното:
Няма спор, че такива речи винаги са едностранчиви, но ако се държи сметка за всичко тук впрочем има немалко важни неща, за които трябва да се държи сметка -, тогава неминуемо се стига до някаква преценка, а от тази реч на Жорес*140 през 1905 г. могат да се узнаят доста важни неща. Позволявам си да избера точно този пример, защото неотдавна за Жорес казах нещо от съвсем друг ъгъл. Както знаете, той беше демократ, даже социалдемократ и каквото да се казва иначе за него, той бе ще човек, на чието сърце лежеше не само мирът, който оглед на някои други обстоятелства би бил толкова нужно на Европа или поне на Западна Европа, но също така и сплотяването на всички хора по света, застъпващи се най-сериозно за опазването на мира. Следователно Жорес вече имал някак си право да говори по начина, по който го правеше.
През Октомври 1905 г., малко след като френското демократично правителство простете за баналния израз бе изхвърлило Делкасе, тъй като на едно съвещание на министрите се установило, че той бил в състояние при първа възможност да застраши европейския мир, Жорес казва по повод на това следното:
„Доловила мечтата на Делкасе, Англия тайно се готви да се възползва от нея. С всеки изминал ден германската промишленост и търговия застрашават с все по-нарастваща сила търговията и печалбите на Англия по всички световни пазари. Би било цинично, би било скандално Англия да обяви война на Германия само за да унищожи военната и сила, да разруши флота и и да потопи търговията и на дъното на океаните. Но ако един ден между Франция и Германия възникне спор, при който Франция да предяви правни основания и искането да възстанови своята национална цялост, тогава кроежите на английските капиталисти, които желаят със сила да премахнат германската конкуренция, лесно биха могли да се прикрият зад този великолепен претекст и по такъв начин да се доберат до своята цел.Стигна се дотам, че когато заради Мароко между Франция и Германия възникнаха проблеми и последната, подозирайки френско-английска коалиция,се намеси най-безцеремонно, за да накара двата народа да излязат с декларации, Англия трябва да го кажа със съжаление прояви прекалена предразположеност към раздухване на конфликта. Факт е, че в момента, когато събитията достигнаха своята връхна точка, Англия предложи на Франция да бъде сключен отбранително-нападателен пакт, в който ни обеща безрезервна подкрепа и се задължи не само да потопи германския флот, но също така да окупира канала „Кайзер Вилхелм" и да стовари в Шлезвиг-Холщайн стохилядна английска войска.
към текста >>
Би било цинично, би било скандално Англия да обяви
война
на Германия само за да унищожи военната и сила, да разруши флота и и да потопи търговията и на дъното на океаните.
Както знаете, той беше демократ, даже социалдемократ и каквото да се казва иначе за него, той бе ще човек, на чието сърце лежеше не само мирът, който оглед на някои други обстоятелства би бил толкова нужно на Европа или поне на Западна Европа, но също така и сплотяването на всички хора по света, застъпващи се най-сериозно за опазването на мира. Следователно Жорес вече имал някак си право да говори по начина, по който го правеше. През Октомври 1905 г., малко след като френското демократично правителство простете за баналния израз бе изхвърлило Делкасе, тъй като на едно съвещание на министрите се установило, че той бил в състояние при първа възможност да застраши европейския мир, Жорес казва по повод на това следното: „Доловила мечтата на Делкасе, Англия тайно се готви да се възползва от нея. С всеки изминал ден германската промишленост и търговия застрашават с все по-нарастваща сила търговията и печалбите на Англия по всички световни пазари.
Би било цинично, би било скандално Англия да обяви война на Германия само за да унищожи военната и сила, да разруши флота и и да потопи търговията и на дъното на океаните.
Но ако един ден между Франция и Германия възникне спор, при който Франция да предяви правни основания и искането да възстанови своята национална цялост, тогава кроежите на английските капиталисти, които желаят със сила да премахнат германската конкуренция, лесно биха могли да се прикрият зад този великолепен претекст и по такъв начин да се доберат до своята цел.Стигна се дотам, че когато заради Мароко между Франция и Германия възникнаха проблеми и последната, подозирайки френско-английска коалиция,се намеси най-безцеремонно, за да накара двата народа да излязат с декларации, Англия трябва да го кажа със съжаление прояви прекалена предразположеност към раздухване на конфликта. Факт е, че в момента, когато събитията достигнаха своята връхна точка, Англия предложи на Франция да бъде сключен отбранително-нападателен пакт, в който ни обеща безрезервна подкрепа и се задължи не само да потопи германския флот, но също така да окупира канала „Кайзер Вилхелм" и да стовари в Шлезвиг-Холщайн стохилядна английска войска. Ако се беше стигнало до подписването на договора а такова било желание то на г-н Делкасе, това щеше да означава незабавна война. Ето защо ние, социалистите, настояхме г-н Дилкасе да си отиде и по този начин направихме услуга на Франция, на Европа и на човечеството..." На първо място Жорес знаеше неща, за които мнозина от даващите преценка днес не са били осведомени, при това неща извънредно съществени и важни.
към текста >>
Ако се беше стигнало до подписването на договора а такова било желание то на г-н Делкасе, това щеше да означава незабавна
война
.
„Доловила мечтата на Делкасе, Англия тайно се готви да се възползва от нея. С всеки изминал ден германската промишленост и търговия застрашават с все по-нарастваща сила търговията и печалбите на Англия по всички световни пазари. Би било цинично, би било скандално Англия да обяви война на Германия само за да унищожи военната и сила, да разруши флота и и да потопи търговията и на дъното на океаните. Но ако един ден между Франция и Германия възникне спор, при който Франция да предяви правни основания и искането да възстанови своята национална цялост, тогава кроежите на английските капиталисти, които желаят със сила да премахнат германската конкуренция, лесно биха могли да се прикрият зад този великолепен претекст и по такъв начин да се доберат до своята цел.Стигна се дотам, че когато заради Мароко между Франция и Германия възникнаха проблеми и последната, подозирайки френско-английска коалиция,се намеси най-безцеремонно, за да накара двата народа да излязат с декларации, Англия трябва да го кажа със съжаление прояви прекалена предразположеност към раздухване на конфликта. Факт е, че в момента, когато събитията достигнаха своята връхна точка, Англия предложи на Франция да бъде сключен отбранително-нападателен пакт, в който ни обеща безрезервна подкрепа и се задължи не само да потопи германския флот, но също така да окупира канала „Кайзер Вилхелм" и да стовари в Шлезвиг-Холщайн стохилядна английска войска.
Ако се беше стигнало до подписването на договора а такова било желание то на г-н Делкасе, това щеше да означава незабавна война.
Ето защо ние, социалистите, настояхме г-н Дилкасе да си отиде и по този начин направихме услуга на Франция, на Европа и на човечеството..." На първо място Жорес знаеше неща, за които мнозина от даващите преценка днес не са били осведомени, при това неща извънредно съществени и важни. Беше и достатъчно нехаен да съобщава тези важни и съществени неща по начин, от който можеше да се заключи, че в бъдеще навярно ще продължи да говори. На окултистите е добре известно как през последната третина на XIX век един член на някакво братство направил обществено достояние неща, които по мнение на това братство не бивало да се разгласяват. След като бил говорил за нещата, човекът един ден изчезнал бил убит.
към текста >>
Вярно е, че Жорес не беше окултист, но би могло да се прояви любопитство дали светът някога ще узнае взаимовръзките, довели до неговата гибел в навечерието на
война
та.
Ето защо ние, социалистите, настояхме г-н Дилкасе да си отиде и по този начин направихме услуга на Франция, на Европа и на човечеството..." На първо място Жорес знаеше неща, за които мнозина от даващите преценка днес не са били осведомени, при това неща извънредно съществени и важни. Беше и достатъчно нехаен да съобщава тези важни и съществени неща по начин, от който можеше да се заключи, че в бъдеще навярно ще продължи да говори. На окултистите е добре известно как през последната третина на XIX век един член на някакво братство направил обществено достояние неща, които по мнение на това братство не бивало да се разгласяват. След като бил говорил за нещата, човекът един ден изчезнал бил убит.
Вярно е, че Жорес не беше окултист, но би могло да се прояви любопитство дали светът някога ще узнае взаимовръзките, довели до неговата гибел в навечерието на войната.
Нещата, за които е говорил Жорес, водят началото си именно от заседанието на министерския съвет, на което Делкасе, креатура на Едуард VII, ведно с други подкрепящи го креатули бил изхвърлен от тогавашното френско правителство, и то може би не толкова заради туй, че желаел да проправи пътищата към войната, колкото поради една съвсем друга причина. Годината е 1905. Вниманието тъкмо на Русия все още е ангажирано на изток, а не може да се разчита, че ако раздухваният от Делкасе огън на запад наистина пламне, всичко ще протече точно така, както по-късно, когато Русия вече не би била ангажирана на изток. Но Делкасе не е от хората, които лесно се примиря ват с нещата. Когато противниците на войната по онова време му казали, че е напълно способен да предизвика избухването на война, той отвърнал, че Англия била уведомила Франция за готовността си да окупира канала „Кайзер Вилхелм" и да нахлуе в Шлезвиг-Холщайн със стохилядна войска; ако Франция желаела, Англия щяла писмено да повтори това свое предложение.
към текста >>
Нещата, за които е говорил Жорес, водят началото си именно от заседанието на министерския съвет, на което Делкасе, креатура на Едуард VII, ведно с други подкрепящи го креатули бил изхвърлен от тогавашното френско правителство, и то може би не толкова заради туй, че желаел да проправи пътищата към
война
та, колкото поради една съвсем друга причина.
На първо място Жорес знаеше неща, за които мнозина от даващите преценка днес не са били осведомени, при това неща извънредно съществени и важни. Беше и достатъчно нехаен да съобщава тези важни и съществени неща по начин, от който можеше да се заключи, че в бъдеще навярно ще продължи да говори. На окултистите е добре известно как през последната третина на XIX век един член на някакво братство направил обществено достояние неща, които по мнение на това братство не бивало да се разгласяват. След като бил говорил за нещата, човекът един ден изчезнал бил убит. Вярно е, че Жорес не беше окултист, но би могло да се прояви любопитство дали светът някога ще узнае взаимовръзките, довели до неговата гибел в навечерието на войната.
Нещата, за които е говорил Жорес, водят началото си именно от заседанието на министерския съвет, на което Делкасе, креатура на Едуард VII, ведно с други подкрепящи го креатули бил изхвърлен от тогавашното френско правителство, и то може би не толкова заради туй, че желаел да проправи пътищата към войната, колкото поради една съвсем друга причина.
Годината е 1905. Вниманието тъкмо на Русия все още е ангажирано на изток, а не може да се разчита, че ако раздухваният от Делкасе огън на запад наистина пламне, всичко ще протече точно така, както по-късно, когато Русия вече не би била ангажирана на изток. Но Делкасе не е от хората, които лесно се примиря ват с нещата. Когато противниците на войната по онова време му казали, че е напълно способен да предизвика избухването на война, той отвърнал, че Англия била уведомила Франция за готовността си да окупира канала „Кайзер Вилхелм" и да нахлуе в Шлезвиг-Холщайн със стохилядна войска; ако Франция желаела, Англия щяла писмено да повтори това свое предложение. Тази вест, съобщена тогава от Делкасе на неговите колеги министри, които му били посочили вратата, била, разбира се, резултат от преговори, които той бил водил зад гърба на своите колеги министри и зад които в общи линии стоял също така тогавашният крал Едуард VII.
към текста >>
Но Делкасе не е от хората, които лесно се при
мир
я ват с нещата.
След като бил говорил за нещата, човекът един ден изчезнал бил убит. Вярно е, че Жорес не беше окултист, но би могло да се прояви любопитство дали светът някога ще узнае взаимовръзките, довели до неговата гибел в навечерието на войната. Нещата, за които е говорил Жорес, водят началото си именно от заседанието на министерския съвет, на което Делкасе, креатура на Едуард VII, ведно с други подкрепящи го креатули бил изхвърлен от тогавашното френско правителство, и то може би не толкова заради туй, че желаел да проправи пътищата към войната, колкото поради една съвсем друга причина. Годината е 1905. Вниманието тъкмо на Русия все още е ангажирано на изток, а не може да се разчита, че ако раздухваният от Делкасе огън на запад наистина пламне, всичко ще протече точно така, както по-късно, когато Русия вече не би била ангажирана на изток.
Но Делкасе не е от хората, които лесно се примиря ват с нещата.
Когато противниците на войната по онова време му казали, че е напълно способен да предизвика избухването на война, той отвърнал, че Англия била уведомила Франция за готовността си да окупира канала „Кайзер Вилхелм" и да нахлуе в Шлезвиг-Холщайн със стохилядна войска; ако Франция желаела, Англия щяла писмено да повтори това свое предложение. Тази вест, съобщена тогава от Делкасе на неговите колеги министри, които му били посочили вратата, била, разбира се, резултат от преговори, които той бил водил зад гърба на своите колеги министри и зад които в общи линии стоял също така тогавашният крал Едуард VII. Бих могъл да Ви приведа много материал, който ще потвърди този факт, изнесен не само в "Матен", но по-късно и в други списания; аз обаче искам само да насоча вниманието върху това, че навремето все пак се намери някой, който да огледа историята малко по-отблизо и комуто тя да се стори съмнителна. Това беше една личност, която на някои точно във Франция може и да не е симпатична, а именно клерикалният сенатор Годен дьо Вилен*141. На 20 Ноември 1906 г., когато на кормилото вече беше кабинетът Клемансо, той внесе питане по въпроса, в какво състояние всъщност се намират отношенията между Франция и Англия, за които се говори толкова много.
към текста >>
Когато противниците на
война
та по онова време му казали, че е напълно способен да предизвика избухването на
война
, той отвърнал, че Англия била уведомила Франция за готовността си да окупира канала „Кайзер Вилхелм" и да нахлуе в Шлезвиг-Холщайн със стохилядна войска; ако Франция желаела, Англия щяла писмено да повтори това свое предложение.
Вярно е, че Жорес не беше окултист, но би могло да се прояви любопитство дали светът някога ще узнае взаимовръзките, довели до неговата гибел в навечерието на войната. Нещата, за които е говорил Жорес, водят началото си именно от заседанието на министерския съвет, на което Делкасе, креатура на Едуард VII, ведно с други подкрепящи го креатули бил изхвърлен от тогавашното френско правителство, и то може би не толкова заради туй, че желаел да проправи пътищата към войната, колкото поради една съвсем друга причина. Годината е 1905. Вниманието тъкмо на Русия все още е ангажирано на изток, а не може да се разчита, че ако раздухваният от Делкасе огън на запад наистина пламне, всичко ще протече точно така, както по-късно, когато Русия вече не би била ангажирана на изток. Но Делкасе не е от хората, които лесно се примиря ват с нещата.
Когато противниците на войната по онова време му казали, че е напълно способен да предизвика избухването на война, той отвърнал, че Англия била уведомила Франция за готовността си да окупира канала „Кайзер Вилхелм" и да нахлуе в Шлезвиг-Холщайн със стохилядна войска; ако Франция желаела, Англия щяла писмено да повтори това свое предложение.
Тази вест, съобщена тогава от Делкасе на неговите колеги министри, които му били посочили вратата, била, разбира се, резултат от преговори, които той бил водил зад гърба на своите колеги министри и зад които в общи линии стоял също така тогавашният крал Едуард VII. Бих могъл да Ви приведа много материал, който ще потвърди този факт, изнесен не само в "Матен", но по-късно и в други списания; аз обаче искам само да насоча вниманието върху това, че навремето все пак се намери някой, който да огледа историята малко по-отблизо и комуто тя да се стори съмнителна. Това беше една личност, която на някои точно във Франция може и да не е симпатична, а именно клерикалният сенатор Годен дьо Вилен*141. На 20 Ноември 1906 г., когато на кормилото вече беше кабинетът Клемансо, той внесе питане по въпроса, в какво състояние всъщност се намират отношенията между Франция и Англия, за които се говори толкова много. Тогава Клемансо казал приблизително следното: Що се отнася до идеята за реванш, той бил възмутен от това, че един френски сенатор искал да му постави капан и да го задължи или да разочарова Ложата на оранжевите братя, или пък да направи войнствено изявление; ето защо той нямало да отговори.
към текста >>
На 20 Ноември 1906 г., когато на кормилото вече беше кабинетът Клемансо, той внесе питане по въпроса, в какво състояние всъщност се на
мир
ат отношенията между Франция и Англия, за които се говори толкова много.
Но Делкасе не е от хората, които лесно се примиря ват с нещата. Когато противниците на войната по онова време му казали, че е напълно способен да предизвика избухването на война, той отвърнал, че Англия била уведомила Франция за готовността си да окупира канала „Кайзер Вилхелм" и да нахлуе в Шлезвиг-Холщайн със стохилядна войска; ако Франция желаела, Англия щяла писмено да повтори това свое предложение. Тази вест, съобщена тогава от Делкасе на неговите колеги министри, които му били посочили вратата, била, разбира се, резултат от преговори, които той бил водил зад гърба на своите колеги министри и зад които в общи линии стоял също така тогавашният крал Едуард VII. Бих могъл да Ви приведа много материал, който ще потвърди този факт, изнесен не само в "Матен", но по-късно и в други списания; аз обаче искам само да насоча вниманието върху това, че навремето все пак се намери някой, който да огледа историята малко по-отблизо и комуто тя да се стори съмнителна. Това беше една личност, която на някои точно във Франция може и да не е симпатична, а именно клерикалният сенатор Годен дьо Вилен*141.
На 20 Ноември 1906 г., когато на кормилото вече беше кабинетът Клемансо, той внесе питане по въпроса, в какво състояние всъщност се намират отношенията между Франция и Англия, за които се говори толкова много.
Тогава Клемансо казал приблизително следното: Що се отнася до идеята за реванш, той бил възмутен от това, че един френски сенатор искал да му постави капан и да го задължи или да разочарова Ложата на оранжевите братя, или пък да направи войнствено изявление; ето защо той нямало да отговори. Следователно на въпроса на сенатора дали има налице нещо, което посредством коалиция между Франция и Англия можело да доведе до европейска война, Клемансо отвръща, че нямало да отговори; защото, ако отговорел, би трябвало или да разочарова Ложата на оранжевите братя по отношение на идеята за реванш, или да направи войнствено изявление. Така Вие виждате, че ако речал да изрази мнение за тогавашните отношения между Франция и Англия, Клемансо трябвало да направи войнствено изявление; не миролюбиво, ами войнствено изявление се налагало да направи. Казал го е лично през 1906 г. Не бива обаче да забравяме, че при всяко нещо на света въздействие има онова, което хората чуват един от друг.
към текста >>
Следователно на въпроса на сенатора дали има налице нещо, което посредством коалиция между Франция и Англия можело да доведе до европейска
война
, Клемансо отвръща, че нямало да отговори; защото, ако отговорел, би трябвало или да разочарова Ложата на оранжевите братя по отношение на идеята за реванш, или да направи войнствено изявление.
Тази вест, съобщена тогава от Делкасе на неговите колеги министри, които му били посочили вратата, била, разбира се, резултат от преговори, които той бил водил зад гърба на своите колеги министри и зад които в общи линии стоял също така тогавашният крал Едуард VII. Бих могъл да Ви приведа много материал, който ще потвърди този факт, изнесен не само в "Матен", но по-късно и в други списания; аз обаче искам само да насоча вниманието върху това, че навремето все пак се намери някой, който да огледа историята малко по-отблизо и комуто тя да се стори съмнителна. Това беше една личност, която на някои точно във Франция може и да не е симпатична, а именно клерикалният сенатор Годен дьо Вилен*141. На 20 Ноември 1906 г., когато на кормилото вече беше кабинетът Клемансо, той внесе питане по въпроса, в какво състояние всъщност се намират отношенията между Франция и Англия, за които се говори толкова много. Тогава Клемансо казал приблизително следното: Що се отнася до идеята за реванш, той бил възмутен от това, че един френски сенатор искал да му постави капан и да го задължи или да разочарова Ложата на оранжевите братя, или пък да направи войнствено изявление; ето защо той нямало да отговори.
Следователно на въпроса на сенатора дали има налице нещо, което посредством коалиция между Франция и Англия можело да доведе до европейска война, Клемансо отвръща, че нямало да отговори; защото, ако отговорел, би трябвало или да разочарова Ложата на оранжевите братя по отношение на идеята за реванш, или да направи войнствено изявление.
Така Вие виждате, че ако речал да изрази мнение за тогавашните отношения между Франция и Англия, Клемансо трябвало да направи войнствено изявление; не миролюбиво, ами войнствено изявление се налагало да направи. Казал го е лично през 1906 г. Не бива обаче да забравяме, че при всяко нещо на света въздействие има онова, което хората чуват един от друг. Можете ли да си представите, че в Централна Европа някой би трябвало да повярва в „миролюбивите" намерения на Западна Европа, когато се налага да констатира не един, а много, много подобни факти от тази величина? Рече ли да прецени тези неща, редно е да се имат предвид най-различни положения.
към текста >>
Така Вие виждате, че ако речал да изрази мнение за тогавашните отношения между Франция и Англия, Клемансо трябвало да направи войнствено изявление; не
мир
олюбиво, ами войнствено изявление се налагало да направи.
Бих могъл да Ви приведа много материал, който ще потвърди този факт, изнесен не само в "Матен", но по-късно и в други списания; аз обаче искам само да насоча вниманието върху това, че навремето все пак се намери някой, който да огледа историята малко по-отблизо и комуто тя да се стори съмнителна. Това беше една личност, която на някои точно във Франция може и да не е симпатична, а именно клерикалният сенатор Годен дьо Вилен*141. На 20 Ноември 1906 г., когато на кормилото вече беше кабинетът Клемансо, той внесе питане по въпроса, в какво състояние всъщност се намират отношенията между Франция и Англия, за които се говори толкова много. Тогава Клемансо казал приблизително следното: Що се отнася до идеята за реванш, той бил възмутен от това, че един френски сенатор искал да му постави капан и да го задължи или да разочарова Ложата на оранжевите братя, или пък да направи войнствено изявление; ето защо той нямало да отговори. Следователно на въпроса на сенатора дали има налице нещо, което посредством коалиция между Франция и Англия можело да доведе до европейска война, Клемансо отвръща, че нямало да отговори; защото, ако отговорел, би трябвало или да разочарова Ложата на оранжевите братя по отношение на идеята за реванш, или да направи войнствено изявление.
Така Вие виждате, че ако речал да изрази мнение за тогавашните отношения между Франция и Англия, Клемансо трябвало да направи войнствено изявление; не миролюбиво, ами войнствено изявление се налагало да направи.
Казал го е лично през 1906 г. Не бива обаче да забравяме, че при всяко нещо на света въздействие има онова, което хората чуват един от друг. Можете ли да си представите, че в Централна Европа някой би трябвало да повярва в „миролюбивите" намерения на Западна Европа, когато се налага да констатира не един, а много, много подобни факти от тази величина? Рече ли да прецени тези неща, редно е да се имат предвид най-различни положения. Ред но е да се има предвид, че ако Централна.
към текста >>
Можете ли да си представите, че в Централна Европа някой би трябвало да повярва в „
мир
олюбивите" намерения на Западна Европа, когато се налага да констатира не един, а много, много подобни факти от тази величина?
Тогава Клемансо казал приблизително следното: Що се отнася до идеята за реванш, той бил възмутен от това, че един френски сенатор искал да му постави капан и да го задължи или да разочарова Ложата на оранжевите братя, или пък да направи войнствено изявление; ето защо той нямало да отговори. Следователно на въпроса на сенатора дали има налице нещо, което посредством коалиция между Франция и Англия можело да доведе до европейска война, Клемансо отвръща, че нямало да отговори; защото, ако отговорел, би трябвало или да разочарова Ложата на оранжевите братя по отношение на идеята за реванш, или да направи войнствено изявление. Така Вие виждате, че ако речал да изрази мнение за тогавашните отношения между Франция и Англия, Клемансо трябвало да направи войнствено изявление; не миролюбиво, ами войнствено изявление се налагало да направи. Казал го е лично през 1906 г. Не бива обаче да забравяме, че при всяко нещо на света въздействие има онова, което хората чуват един от друг.
Можете ли да си представите, че в Централна Европа някой би трябвало да повярва в „миролюбивите" намерения на Западна Европа, когато се налага да констатира не един, а много, много подобни факти от тази величина?
Рече ли да прецени тези неща, редно е да се имат предвид най-различни положения. Ред но е да се има предвид, че ако Централна. Европа се разглежда в по-широк смисъл, най-голямата безсмислица е да се говори глобално за централноевропейски милитаризъм; защото за една страна, разположена между две войнолюбиви държави, този милитаризъм е най-естествената историческа последица, за да може просто да оцелее между двете войнолюбиви държави. Хората, лишени от всяко чувство за реалност, могат впрочем да запитат: Нима не са правени какви ли не предложения за разоръжаване? Нека тези предложения за разоръжаване бъдат просто изпробвани.
към текста >>
На някои люде от Западна Европа не казвам на някои народи, а на някои люде естествено би им било доста приятно да постигнат желаното от тях и преди, и сега не чрез
война
, в която стотици хиляди от страна на всички участници да пролеят кръвта си, а биха предпочели впоследствие простете за баналния израз да могат да си оближат пръстите и да кажат: „Ние опазихме
мир
!
Ред но е да се има предвид, че ако Централна. Европа се разглежда в по-широк смисъл, най-голямата безсмислица е да се говори глобално за централноевропейски милитаризъм; защото за една страна, разположена между две войнолюбиви държави, този милитаризъм е най-естествената историческа последица, за да може просто да оцелее между двете войнолюбиви държави. Хората, лишени от всяко чувство за реалност, могат впрочем да запитат: Нима не са правени какви ли не предложения за разоръжаване? Нека тези предложения за разоръжаване бъдат просто изпробвани. Нали нещо, което човек желае да постигне, не е нужно да бъде постигнато непременно по един начин то може да се постигне по различни начини.
На някои люде от Западна Европа не казвам на някои народи, а на някои люде естествено би им било доста приятно да постигнат желаното от тях и преди, и сега не чрез война, в която стотици хиляди от страна на всички участници да пролеят кръвта си, а биха предпочели впоследствие простете за баналния израз да могат да си оближат пръстите и да кажат: „Ние опазихме мир!
" За западноевропейските политици от определен тип едно от средствата представляваше пуснатото в обръщение предложение за разоръжаване*142, защото единствената цел на неговото наличие беше именно постигането по друг начин на онова, чието постигане е било преследвано. След като предложението за разоръжаване не бе осъществено, този начин трябваше да се изоставен като непригоден. Ако по пътя на разоръжаването се удадеше Централна Европа да бъде притисната без война, тогава естествено щеше да се пред почете това да стане без война; то обаче представляваше само друг начин за постигане на същото. Човек не бива да се оставя да бъде заблуждавай с приказки, не бива да се оставя да бъде подвеждан с илюзии, а трябва да е наясно какво искат хората.
към текста >>
Ако по пътя на разоръжаването се удадеше Централна Европа да бъде притисната без
война
, тогава естествено щеше да се пред почете това да стане без
война
; то обаче представляваше само друг начин за постигане на същото.
Нали нещо, което човек желае да постигне, не е нужно да бъде постигнато непременно по един начин то може да се постигне по различни начини. На някои люде от Западна Европа не казвам на някои народи, а на някои люде естествено би им било доста приятно да постигнат желаното от тях и преди, и сега не чрез война, в която стотици хиляди от страна на всички участници да пролеят кръвта си, а биха предпочели впоследствие простете за баналния израз да могат да си оближат пръстите и да кажат: „Ние опазихме мир! " За западноевропейските политици от определен тип едно от средствата представляваше пуснатото в обръщение предложение за разоръжаване*142, защото единствената цел на неговото наличие беше именно постигането по друг начин на онова, чието постигане е било преследвано. След като предложението за разоръжаване не бе осъществено, този начин трябваше да се изоставен като непригоден.
Ако по пътя на разоръжаването се удадеше Централна Европа да бъде притисната без война, тогава естествено щеше да се пред почете това да стане без война; то обаче представляваше само друг начин за постигане на същото.
Човек не бива да се оставя да бъде заблуждавай с приказки, не бива да се оставя да бъде подвеждан с илюзии, а трябва да е наясно какво искат хората. И тогава здравомислещите, които действително искат каквото казват, трябва отново и отново да бъдат закриляни даже ако под влияние на омразата и на разни други чувства могат да бъдат отъждествявани с онези, дето причиняват една или друга беда. Човек трябва да ги закриля и да осъзнава колко несправедливо е да се заявява, че англичаните били извършили това или онова, че англичаните били виновни за едно или друго. Такава преценка не е разумна, ала също така неразумно е, когато някой англичанин се почувства засегнат, щом се изкарват наяве примерно неща като тия, как вито въз основа на факти бяха споменати току-що. Ето защо човек е длъжен да се вслушва, когато бих казал с пръст се посочват някои неща, заложени в комплекса от причини.
към текста >>
Напоследък се проявява склонност към възхвала на лорд Лансдаун, ала страната не ще има голямо основание да му благодари, ако се установи, че е допуснал да се стигне до усложнения, от които произтича рискът да избухне европейска
война
... Кавги понякога се вдигат и в най-добрите семейства, но какво общо имат с това народите на Великобритания или Германия?
Човек трябва да ги закриля и да осъзнава колко несправедливо е да се заявява, че англичаните били извършили това или онова, че англичаните били виновни за едно или друго. Такава преценка не е разумна, ала също така неразумно е, когато някой англичанин се почувства засегнат, щом се изкарват наяве примерно неща като тия, как вито въз основа на факти бяха споменати току-що. Ето защо човек е длъжен да се вслушва, когато бих казал с пръст се посочват някои неща, заложени в комплекса от причини. Така например в "Дейли нюз" от 13 Октомври 1905 г.*143 четем декларация, в която тогавашното британско правителство, сиреч онова, което носи толкова голяма вина за всичко случило се до днес, заявява следното (тук ще добавя, че предшественикът на сър Едуард Грей не беше подобна нула лорд Лансдаун несъмнено знаеше далеч по-добре за какво става дума, но от даден момент нататък лицата, които стоят зад всичко, се нуждаеха от някоя нула, понеже с нея можеше да се оперира по-удобно): „Крайно време е лорд Лансдаун да изясни и защити онази част от своята дипломация, за която той и колегите му са отговорни по конституция.
Напоследък се проявява склонност към възхвала на лорд Лансдаун, ала страната не ще има голямо основание да му благодари, ако се установи, че е допуснал да се стигне до усложнения, от които произтича рискът да избухне европейска война... Кавги понякога се вдигат и в най-добрите семейства, но какво общо имат с това народите на Великобритания или Германия?
Единствено германофобски настроените луди глави в Англия и англофобски настроените луди глави в Германия пречат да се установят мирни отношения и някой ден велики народи може здраво да патят заради тях." Съществените неща трябва да се отчитат на вярното място.Въз основа не на много факти, а по-скоро на разума би могло да се докаже, че двете централноевропейски държавни формации нямаха ни най-малък повод за предизвикване на война. Защото как за имащия ум в главата си трябваше да изглежда подобна война? Франция трябваше да си каже, че при една война, която единствено ако не настъпеха извънредни обстоятелства неминуемо щеше да прерасне в европейска война, щяха да и предстоят тежки изпитания. Там обаче не се замисляха за това, тъй като съществува просто вярата във Франция, която векове наред е властвала над Европа. В Италия са налице съвсем специални отношения, за които ако се намери време ще поговорим при друг повод; но при определени условия Италия също не можеше да очаква големи предимства от една бъдеща война, която в Европа би обърнала всичко с главата надолу.
към текста >>
Единствено германофобски настроените луди глави в Англия и англофобски настроените луди глави в Германия пречат да се установят
мир
ни отношения и някой ден велики народи може здраво да патят заради тях." Съществените неща трябва да се отчитат на вярното място.Въз основа не на много факти, а по-скоро на разума би могло да се докаже, че двете централноевропейски държавни формации нямаха ни най-малък повод за предизвикване на
война
.
Такава преценка не е разумна, ала също така неразумно е, когато някой англичанин се почувства засегнат, щом се изкарват наяве примерно неща като тия, как вито въз основа на факти бяха споменати току-що. Ето защо човек е длъжен да се вслушва, когато бих казал с пръст се посочват някои неща, заложени в комплекса от причини. Така например в "Дейли нюз" от 13 Октомври 1905 г.*143 четем декларация, в която тогавашното британско правителство, сиреч онова, което носи толкова голяма вина за всичко случило се до днес, заявява следното (тук ще добавя, че предшественикът на сър Едуард Грей не беше подобна нула лорд Лансдаун несъмнено знаеше далеч по-добре за какво става дума, но от даден момент нататък лицата, които стоят зад всичко, се нуждаеха от някоя нула, понеже с нея можеше да се оперира по-удобно): „Крайно време е лорд Лансдаун да изясни и защити онази част от своята дипломация, за която той и колегите му са отговорни по конституция. Напоследък се проявява склонност към възхвала на лорд Лансдаун, ала страната не ще има голямо основание да му благодари, ако се установи, че е допуснал да се стигне до усложнения, от които произтича рискът да избухне европейска война... Кавги понякога се вдигат и в най-добрите семейства, но какво общо имат с това народите на Великобритания или Германия?
Единствено германофобски настроените луди глави в Англия и англофобски настроените луди глави в Германия пречат да се установят мирни отношения и някой ден велики народи може здраво да патят заради тях." Съществените неща трябва да се отчитат на вярното място.Въз основа не на много факти, а по-скоро на разума би могло да се докаже, че двете централноевропейски държавни формации нямаха ни най-малък повод за предизвикване на война.
Защото как за имащия ум в главата си трябваше да изглежда подобна война? Франция трябваше да си каже, че при една война, която единствено ако не настъпеха извънредни обстоятелства неминуемо щеше да прерасне в европейска война, щяха да и предстоят тежки изпитания. Там обаче не се замисляха за това, тъй като съществува просто вярата във Франция, която векове наред е властвала над Европа. В Италия са налице съвсем специални отношения, за които ако се намери време ще поговорим при друг повод; но при определени условия Италия също не можеше да очаква големи предимства от една бъдеща война, която в Европа би обърнала всичко с главата надолу. В Русия е налице особена обстановка, както вече я охарактеризирах, когато Ви говорих за отношенията.
към текста >>
Защото как за имащия ум в главата си трябваше да изглежда подобна
война
?
Ето защо човек е длъжен да се вслушва, когато бих казал с пръст се посочват някои неща, заложени в комплекса от причини. Така например в "Дейли нюз" от 13 Октомври 1905 г.*143 четем декларация, в която тогавашното британско правителство, сиреч онова, което носи толкова голяма вина за всичко случило се до днес, заявява следното (тук ще добавя, че предшественикът на сър Едуард Грей не беше подобна нула лорд Лансдаун несъмнено знаеше далеч по-добре за какво става дума, но от даден момент нататък лицата, които стоят зад всичко, се нуждаеха от някоя нула, понеже с нея можеше да се оперира по-удобно): „Крайно време е лорд Лансдаун да изясни и защити онази част от своята дипломация, за която той и колегите му са отговорни по конституция. Напоследък се проявява склонност към възхвала на лорд Лансдаун, ала страната не ще има голямо основание да му благодари, ако се установи, че е допуснал да се стигне до усложнения, от които произтича рискът да избухне европейска война... Кавги понякога се вдигат и в най-добрите семейства, но какво общо имат с това народите на Великобритания или Германия? Единствено германофобски настроените луди глави в Англия и англофобски настроените луди глави в Германия пречат да се установят мирни отношения и някой ден велики народи може здраво да патят заради тях." Съществените неща трябва да се отчитат на вярното място.Въз основа не на много факти, а по-скоро на разума би могло да се докаже, че двете централноевропейски държавни формации нямаха ни най-малък повод за предизвикване на война.
Защото как за имащия ум в главата си трябваше да изглежда подобна война?
Франция трябваше да си каже, че при една война, която единствено ако не настъпеха извънредни обстоятелства неминуемо щеше да прерасне в европейска война, щяха да и предстоят тежки изпитания. Там обаче не се замисляха за това, тъй като съществува просто вярата във Франция, която векове наред е властвала над Европа. В Италия са налице съвсем специални отношения, за които ако се намери време ще поговорим при друг повод; но при определени условия Италия също не можеше да очаква големи предимства от една бъдеща война, която в Европа би обърнала всичко с главата надолу. В Русия е налице особена обстановка, както вече я охарактеризирах, когато Ви говорих за отношенията. на Русия със славянските народи, със славянската раса.
към текста >>
Франция трябваше да си каже, че при една
война
, която единствено ако не настъпеха извънредни обстоятелства неминуемо щеше да прерасне в европейска
война
, щяха да и предстоят тежки изпитания.
Така например в "Дейли нюз" от 13 Октомври 1905 г.*143 четем декларация, в която тогавашното британско правителство, сиреч онова, което носи толкова голяма вина за всичко случило се до днес, заявява следното (тук ще добавя, че предшественикът на сър Едуард Грей не беше подобна нула лорд Лансдаун несъмнено знаеше далеч по-добре за какво става дума, но от даден момент нататък лицата, които стоят зад всичко, се нуждаеха от някоя нула, понеже с нея можеше да се оперира по-удобно): „Крайно време е лорд Лансдаун да изясни и защити онази част от своята дипломация, за която той и колегите му са отговорни по конституция. Напоследък се проявява склонност към възхвала на лорд Лансдаун, ала страната не ще има голямо основание да му благодари, ако се установи, че е допуснал да се стигне до усложнения, от които произтича рискът да избухне европейска война... Кавги понякога се вдигат и в най-добрите семейства, но какво общо имат с това народите на Великобритания или Германия? Единствено германофобски настроените луди глави в Англия и англофобски настроените луди глави в Германия пречат да се установят мирни отношения и някой ден велики народи може здраво да патят заради тях." Съществените неща трябва да се отчитат на вярното място.Въз основа не на много факти, а по-скоро на разума би могло да се докаже, че двете централноевропейски държавни формации нямаха ни най-малък повод за предизвикване на война. Защото как за имащия ум в главата си трябваше да изглежда подобна война?
Франция трябваше да си каже, че при една война, която единствено ако не настъпеха извънредни обстоятелства неминуемо щеше да прерасне в европейска война, щяха да и предстоят тежки изпитания.
Там обаче не се замисляха за това, тъй като съществува просто вярата във Франция, която векове наред е властвала над Европа. В Италия са налице съвсем специални отношения, за които ако се намери време ще поговорим при друг повод; но при определени условия Италия също не можеше да очаква големи предимства от една бъдеща война, която в Европа би обърнала всичко с главата надолу. В Русия е налице особена обстановка, както вече я охарактеризирах, когато Ви говорих за отношенията. на Русия със славянските народи, със славянската раса. В дадения случай мимоходом искам да обърна внимание, че дълбочината на сър Едуард Грей проличава например от това, как веднъж, след като в неговата размиваляваща глава му внушили мисъл как се бе изразил колегата му Роузбъри: той винаги бил толкова съсредоточен, понеже никога нямал собствена мисъл от страната, откъдето му внушавали мисли, той заявил: Руската раса има голямо бъдеще и е предопределена за величави дела.
към текста >>
В Италия са налице съвсем специални отношения, за които ако се намери време ще поговорим при друг повод; но при определени условия Италия също не можеше да очаква големи предимства от една бъдеща
война
, която в Европа би обърнала всичко с главата надолу.
Напоследък се проявява склонност към възхвала на лорд Лансдаун, ала страната не ще има голямо основание да му благодари, ако се установи, че е допуснал да се стигне до усложнения, от които произтича рискът да избухне европейска война... Кавги понякога се вдигат и в най-добрите семейства, но какво общо имат с това народите на Великобритания или Германия? Единствено германофобски настроените луди глави в Англия и англофобски настроените луди глави в Германия пречат да се установят мирни отношения и някой ден велики народи може здраво да патят заради тях." Съществените неща трябва да се отчитат на вярното място.Въз основа не на много факти, а по-скоро на разума би могло да се докаже, че двете централноевропейски държавни формации нямаха ни най-малък повод за предизвикване на война. Защото как за имащия ум в главата си трябваше да изглежда подобна война? Франция трябваше да си каже, че при една война, която единствено ако не настъпеха извънредни обстоятелства неминуемо щеше да прерасне в европейска война, щяха да и предстоят тежки изпитания. Там обаче не се замисляха за това, тъй като съществува просто вярата във Франция, която векове наред е властвала над Европа.
В Италия са налице съвсем специални отношения, за които ако се намери време ще поговорим при друг повод; но при определени условия Италия също не можеше да очаква големи предимства от една бъдеща война, която в Европа би обърнала всичко с главата надолу.
В Русия е налице особена обстановка, както вече я охарактеризирах, когато Ви говорих за отношенията. на Русия със славянските народи, със славянската раса. В дадения случай мимоходом искам да обърна внимание, че дълбочината на сър Едуард Грей проличава например от това, как веднъж, след като в неговата размиваляваща глава му внушили мисъл как се бе изразил колегата му Роузбъри: той винаги бил толкова съсредоточен, понеже никога нямал собствена мисъл от страната, откъдето му внушавали мисли, той заявил: Руската раса има голямо бъдеще и е предопределена за величави дела. Забравил бил, че се говорело за славянството и че руска раса няма. Когато става дума за реалности, между русизъм и славянство наистина трябва да се прави разлика.
към текста >>
В Русия единствено застъпниците на русизма можеха да очакват от една бъдеща
война
нещо величаво, а именно поне частично да се осъществи завещанието на Петър Велики.
В Русия е налице особена обстановка, както вече я охарактеризирах, когато Ви говорих за отношенията. на Русия със славянските народи, със славянската раса. В дадения случай мимоходом искам да обърна внимание, че дълбочината на сър Едуард Грей проличава например от това, как веднъж, след като в неговата размиваляваща глава му внушили мисъл как се бе изразил колегата му Роузбъри: той винаги бил толкова съсредоточен, понеже никога нямал собствена мисъл от страната, откъдето му внушавали мисли, той заявил: Руската раса има голямо бъдеще и е предопределена за величави дела. Забравил бил, че се говорело за славянството и че руска раса няма. Когато става дума за реалности, между русизъм и славянство наистина трябва да се прави разлика.
В Русия единствено застъпниците на русизма можеха да очакват от една бъдеща война нещо величаво, а именно поне частично да се осъществи завещанието на Петър Велики.
Освен туй можеше да се очаква голямо страдание, ала не чак такова, че русизмът да му обърне подобаващо внимание. Англия можеше да си каже, че тя ще загуби или рискува най-малко. И ето вече месеци наред ние живеем сред тези пълни със страдания събития, но ако се помисли кой е пострадал най-малко или почти никак не е страдал от тях поне по отношение преценката пред световната история, тогава ще трябва да се заяви: това е Англия. И тя още дълго ще бъде в състояние да воюва, без войната да й причинява значителни страдания. Така наречените Централни сили пък с положителност не можеха да спечелят от една такава война нищо и те не можеха да имат интерес от една такава война.
към текста >>
И тя още дълго ще бъде в състояние да воюва, без
война
та да й причинява значителни страдания.
Когато става дума за реалности, между русизъм и славянство наистина трябва да се прави разлика. В Русия единствено застъпниците на русизма можеха да очакват от една бъдеща война нещо величаво, а именно поне частично да се осъществи завещанието на Петър Велики. Освен туй можеше да се очаква голямо страдание, ала не чак такова, че русизмът да му обърне подобаващо внимание. Англия можеше да си каже, че тя ще загуби или рискува най-малко. И ето вече месеци наред ние живеем сред тези пълни със страдания събития, но ако се помисли кой е пострадал най-малко или почти никак не е страдал от тях поне по отношение преценката пред световната история, тогава ще трябва да се заяви: това е Англия.
И тя още дълго ще бъде в състояние да воюва, без войната да й причинява значителни страдания.
Така наречените Централни сили пък с положителност не можеха да спечелят от една такава война нищо и те не можеха да имат интерес от една такава война. Затуй при тях винаги са били налице две тенденции: първо, известно безгрижие, което произтича не от познаване на обстоятелствата, а си е особеност на характера; безгрижието в частност е характерна черта на австриеца. А от друга страна, непрестанно се изтъкваше изрично, че никой не искал нищо, освен и занапред да има онова, което притежава, тъй че всичко останало по принцип било глупости. И дума не може да става, че например от Сърбия щяло да може да се завладее нещо, ако се беше удало войната да бъде локализирана между Австрия и Сърбия. Ако например Англия не се оглавяваше от държавник, който още на 23 Юли беше казал, че ако Австрия поведе война срещу Сърбия, от това може да пламне европейска война, а от някой друг, който би казал, че англичаните на всяка цена ще упражнят влиянието си, за да може войната да остане локална, тогава щеше да се получи нещо съвсем друго.
към текста >>
Така наречените Централни сили пък с положителност не можеха да спечелят от една такава
война
нищо и те не можеха да имат интерес от една такава
война
.
В Русия единствено застъпниците на русизма можеха да очакват от една бъдеща война нещо величаво, а именно поне частично да се осъществи завещанието на Петър Велики. Освен туй можеше да се очаква голямо страдание, ала не чак такова, че русизмът да му обърне подобаващо внимание. Англия можеше да си каже, че тя ще загуби или рискува най-малко. И ето вече месеци наред ние живеем сред тези пълни със страдания събития, но ако се помисли кой е пострадал най-малко или почти никак не е страдал от тях поне по отношение преценката пред световната история, тогава ще трябва да се заяви: това е Англия. И тя още дълго ще бъде в състояние да воюва, без войната да й причинява значителни страдания.
Така наречените Централни сили пък с положителност не можеха да спечелят от една такава война нищо и те не можеха да имат интерес от една такава война.
Затуй при тях винаги са били налице две тенденции: първо, известно безгрижие, което произтича не от познаване на обстоятелствата, а си е особеност на характера; безгрижието в частност е характерна черта на австриеца. А от друга страна, непрестанно се изтъкваше изрично, че никой не искал нищо, освен и занапред да има онова, което притежава, тъй че всичко останало по принцип било глупости. И дума не може да става, че например от Сърбия щяло да може да се завладее нещо, ако се беше удало войната да бъде локализирана между Австрия и Сърбия. Ако например Англия не се оглавяваше от държавник, който още на 23 Юли беше казал, че ако Австрия поведе война срещу Сърбия, от това може да пламне европейска война, а от някой друг, който би казал, че англичаните на всяка цена ще упражнят влиянието си, за да може войната да остане локална, тогава щеше да се получи нещо съвсем друго. Но тогава нямаше да се налага човек да си съставя преценка по начина на сър Едуард Грей, който от самото начало се е намирал под хипнотичното въздействие, че ако Австрия обяви война на Сърбия, от това ще пламне европейска война.
към текста >>
И дума не може да става, че например от Сърбия щяло да може да се завладее нещо, ако се беше удало
война
та да бъде локализирана между Австрия и Сърбия.
И ето вече месеци наред ние живеем сред тези пълни със страдания събития, но ако се помисли кой е пострадал най-малко или почти никак не е страдал от тях поне по отношение преценката пред световната история, тогава ще трябва да се заяви: това е Англия. И тя още дълго ще бъде в състояние да воюва, без войната да й причинява значителни страдания. Така наречените Централни сили пък с положителност не можеха да спечелят от една такава война нищо и те не можеха да имат интерес от една такава война. Затуй при тях винаги са били налице две тенденции: първо, известно безгрижие, което произтича не от познаване на обстоятелствата, а си е особеност на характера; безгрижието в частност е характерна черта на австриеца. А от друга страна, непрестанно се изтъкваше изрично, че никой не искал нищо, освен и занапред да има онова, което притежава, тъй че всичко останало по принцип било глупости.
И дума не може да става, че например от Сърбия щяло да може да се завладее нещо, ако се беше удало войната да бъде локализирана между Австрия и Сърбия.
Ако например Англия не се оглавяваше от държавник, който още на 23 Юли беше казал, че ако Австрия поведе война срещу Сърбия, от това може да пламне европейска война, а от някой друг, който би казал, че англичаните на всяка цена ще упражнят влиянието си, за да може войната да остане локална, тогава щеше да се получи нещо съвсем друго. Но тогава нямаше да се налага човек да си съставя преценка по начина на сър Едуард Грей, който от самото начало се е намирал под хипнотичното въздействие, че ако Австрия обяви война на Сърбия, от това ще пламне европейска война. Той никога не е повдигал въпроса: Какво общо има всъщност Русия с цялата война между Австрия и Сърбия? Това никога не му е хрумвало, то дори не е загатнато в някое изказано от него изречение; пред взора му винаги е стояло единствено правото на руско влияние в Сърбия, правото на едно влияние, което било подготвено по странен начин и се носело по гребените на странни вълни, както вече Ви го разясних. Всичко разиграло се там, включително триста шейсет и четиримата души, убити между 1883 и 1887 г., няма нищо общо с каквато и да било преценка за сръбския народ, който дори в сегашното си състояние продължава да се сражава храбро и комуто изцяло се дължи заслугата за единствения успех, удържан от Антантата през последните седмици по онези места*144.
към текста >>
Ако например Англия не се оглавяваше от държавник, който още на 23 Юли беше казал, че ако Австрия поведе
война
срещу Сърбия, от това може да пламне европейска
война
, а от някой друг, който би казал, че англичаните на всяка цена ще упражнят влиянието си, за да може
война
та да остане локална, тогава щеше да се получи нещо съвсем друго.
И тя още дълго ще бъде в състояние да воюва, без войната да й причинява значителни страдания. Така наречените Централни сили пък с положителност не можеха да спечелят от една такава война нищо и те не можеха да имат интерес от една такава война. Затуй при тях винаги са били налице две тенденции: първо, известно безгрижие, което произтича не от познаване на обстоятелствата, а си е особеност на характера; безгрижието в частност е характерна черта на австриеца. А от друга страна, непрестанно се изтъкваше изрично, че никой не искал нищо, освен и занапред да има онова, което притежава, тъй че всичко останало по принцип било глупости. И дума не може да става, че например от Сърбия щяло да може да се завладее нещо, ако се беше удало войната да бъде локализирана между Австрия и Сърбия.
Ако например Англия не се оглавяваше от държавник, който още на 23 Юли беше казал, че ако Австрия поведе война срещу Сърбия, от това може да пламне европейска война, а от някой друг, който би казал, че англичаните на всяка цена ще упражнят влиянието си, за да може войната да остане локална, тогава щеше да се получи нещо съвсем друго.
Но тогава нямаше да се налага човек да си съставя преценка по начина на сър Едуард Грей, който от самото начало се е намирал под хипнотичното въздействие, че ако Австрия обяви война на Сърбия, от това ще пламне европейска война. Той никога не е повдигал въпроса: Какво общо има всъщност Русия с цялата война между Австрия и Сърбия? Това никога не му е хрумвало, то дори не е загатнато в някое изказано от него изречение; пред взора му винаги е стояло единствено правото на руско влияние в Сърбия, правото на едно влияние, което било подготвено по странен начин и се носело по гребените на странни вълни, както вече Ви го разясних. Всичко разиграло се там, включително триста шейсет и четиримата души, убити между 1883 и 1887 г., няма нищо общо с каквато и да било преценка за сръбския народ, който дори в сегашното си състояние продължава да се сражава храбро и комуто изцяло се дължи заслугата за единствения успех, удържан от Антантата през последните седмици по онези места*144. Не е възможно човек, прозиращ нещата, да отправи присъда срещу който и да е народ, а още по-малко срещу един народ, който и в най-трагичните си дни е показвал, че не само желае да защити с кръвта си своята реална същност, но и умее да я защитава, и който в сериозни мигове удостоверява присъствието си там, където трябва да бъде.
към текста >>
Но тогава нямаше да се налага човек да си съставя преценка по начина на сър Едуард Грей, който от самото начало се е на
мир
ал под хипнотичното въздействие, че ако Австрия обяви
война
на Сърбия, от това ще пламне европейска
война
.
Така наречените Централни сили пък с положителност не можеха да спечелят от една такава война нищо и те не можеха да имат интерес от една такава война. Затуй при тях винаги са били налице две тенденции: първо, известно безгрижие, което произтича не от познаване на обстоятелствата, а си е особеност на характера; безгрижието в частност е характерна черта на австриеца. А от друга страна, непрестанно се изтъкваше изрично, че никой не искал нищо, освен и занапред да има онова, което притежава, тъй че всичко останало по принцип било глупости. И дума не може да става, че например от Сърбия щяло да може да се завладее нещо, ако се беше удало войната да бъде локализирана между Австрия и Сърбия. Ако например Англия не се оглавяваше от държавник, който още на 23 Юли беше казал, че ако Австрия поведе война срещу Сърбия, от това може да пламне европейска война, а от някой друг, който би казал, че англичаните на всяка цена ще упражнят влиянието си, за да може войната да остане локална, тогава щеше да се получи нещо съвсем друго.
Но тогава нямаше да се налага човек да си съставя преценка по начина на сър Едуард Грей, който от самото начало се е намирал под хипнотичното въздействие, че ако Австрия обяви война на Сърбия, от това ще пламне европейска война.
Той никога не е повдигал въпроса: Какво общо има всъщност Русия с цялата война между Австрия и Сърбия? Това никога не му е хрумвало, то дори не е загатнато в някое изказано от него изречение; пред взора му винаги е стояло единствено правото на руско влияние в Сърбия, правото на едно влияние, което било подготвено по странен начин и се носело по гребените на странни вълни, както вече Ви го разясних. Всичко разиграло се там, включително триста шейсет и четиримата души, убити между 1883 и 1887 г., няма нищо общо с каквато и да било преценка за сръбския народ, който дори в сегашното си състояние продължава да се сражава храбро и комуто изцяло се дължи заслугата за единствения успех, удържан от Антантата през последните седмици по онези места*144. Не е възможно човек, прозиращ нещата, да отправи присъда срещу който и да е народ, а още по-малко срещу един народ, който и в най-трагичните си дни е показвал, че не само желае да защити с кръвта си своята реална същност, но и умее да я защитава, и който в сериозни мигове удостоверява присъствието си там, където трябва да бъде. Но аз припомням, че атентатът срещу ерцхерцог Франц Фердинанд представляваше само едно последно голямо начинание, при бавило се към цяла поредица покушения, насочени в течение на няколко месеца срещу различни австрийски правителствени чиновници.
към текста >>
Той никога не е повдигал въпроса: Какво общо има всъщност Русия с цялата
война
между Австрия и Сърбия?
Затуй при тях винаги са били налице две тенденции: първо, известно безгрижие, което произтича не от познаване на обстоятелствата, а си е особеност на характера; безгрижието в частност е характерна черта на австриеца. А от друга страна, непрестанно се изтъкваше изрично, че никой не искал нищо, освен и занапред да има онова, което притежава, тъй че всичко останало по принцип било глупости. И дума не може да става, че например от Сърбия щяло да може да се завладее нещо, ако се беше удало войната да бъде локализирана между Австрия и Сърбия. Ако например Англия не се оглавяваше от държавник, който още на 23 Юли беше казал, че ако Австрия поведе война срещу Сърбия, от това може да пламне европейска война, а от някой друг, който би казал, че англичаните на всяка цена ще упражнят влиянието си, за да може войната да остане локална, тогава щеше да се получи нещо съвсем друго. Но тогава нямаше да се налага човек да си съставя преценка по начина на сър Едуард Грей, който от самото начало се е намирал под хипнотичното въздействие, че ако Австрия обяви война на Сърбия, от това ще пламне европейска война.
Той никога не е повдигал въпроса: Какво общо има всъщност Русия с цялата война между Австрия и Сърбия?
Това никога не му е хрумвало, то дори не е загатнато в някое изказано от него изречение; пред взора му винаги е стояло единствено правото на руско влияние в Сърбия, правото на едно влияние, което било подготвено по странен начин и се носело по гребените на странни вълни, както вече Ви го разясних. Всичко разиграло се там, включително триста шейсет и четиримата души, убити между 1883 и 1887 г., няма нищо общо с каквато и да било преценка за сръбския народ, който дори в сегашното си състояние продължава да се сражава храбро и комуто изцяло се дължи заслугата за единствения успех, удържан от Антантата през последните седмици по онези места*144. Не е възможно човек, прозиращ нещата, да отправи присъда срещу който и да е народ, а още по-малко срещу един народ, който и в най-трагичните си дни е показвал, че не само желае да защити с кръвта си своята реална същност, но и умее да я защитава, и който в сериозни мигове удостоверява присъствието си там, където трябва да бъде. Но аз припомням, че атентатът срещу ерцхерцог Франц Фердинанд представляваше само едно последно голямо начинание, при бавило се към цяла поредица покушения, насочени в течение на няколко месеца срещу различни австрийски правителствени чиновници. Касаеше се за точно определена кампания, която се бе развихрила и за някои лица беше напълно разбираема.
към текста >>
Тогава ще се установи, че алхимията на куршумите, използвани за този атентат, е била много сложна и че те, макар да са произхождали от една сръбска оръжейна, са били "
мир
осани", ако ми е позволено да се изразя образно, от съвсем друго място.
Изложих Ви каква широко простираща се взаимовръзка е съществувала между машинациите на Балканите и някои добре подготвени обстоятелства на Апенинския полуостров. И още един път ми се иска да поставя въпроса, който веднъж вече повдигнах: Защо всъщност в един макар и долнопробен парижки вестник*146 от януари 1913 г. пишеше, че за доброто на човечеството било необходимо ерцхерцог Франц Фердинанд непременно да бъдел убит? Защо преди туй на два пъти в така наречения „Окултен алманах", за който Ви говорих, се казваше, че той щял да бъде убит? Аз смятам, че нещата трябва да се разглеждат съвкупно.
Тогава ще се установи, че алхимията на куршумите, използвани за този атентат, е била много сложна и че те, макар да са произхождали от една сръбска оръжейна, са били "миросани", ако ми е позволено да се изразя образно, от съвсем друго място.
Това са неща, намиращи израз в онова, с което човек се сблъскваше например в Австрия. Представете си, че Швейцария отвред е заобиколена от ненавистници. Не зная дали това би подействало особено успокоително, най-вече ако тази ненавист се проявява не само в това, че примерно в Румъния е станал пословичен изразът „Jos Austria perfida! ", сиреч „Долу коварната Австрия! ", или пък "По-добре руско, отколкото австрийско!
към текста >>
Това са неща, на
мир
ащи израз в онова, с което човек се сблъскваше например в Австрия.
И още един път ми се иска да поставя въпроса, който веднъж вече повдигнах: Защо всъщност в един макар и долнопробен парижки вестник*146 от януари 1913 г. пишеше, че за доброто на човечеството било необходимо ерцхерцог Франц Фердинанд непременно да бъдел убит? Защо преди туй на два пъти в така наречения „Окултен алманах", за който Ви говорих, се казваше, че той щял да бъде убит? Аз смятам, че нещата трябва да се разглеждат съвкупно. Тогава ще се установи, че алхимията на куршумите, използвани за този атентат, е била много сложна и че те, макар да са произхождали от една сръбска оръжейна, са били "миросани", ако ми е позволено да се изразя образно, от съвсем друго място.
Това са неща, намиращи израз в онова, с което човек се сблъскваше например в Австрия.
Представете си, че Швейцария отвред е заобиколена от ненавистници. Не зная дали това би подействало особено успокоително, най-вече ако тази ненавист се проявява не само в това, че примерно в Румъния е станал пословичен изразът „Jos Austria perfida! ", сиреч „Долу коварната Австрия! ", или пък "По-добре руско, отколкото австрийско! " и така нататък.
към текста >>
Когато са налице подобни неща и като се има предвид какво ли не се пишеше в Италия доста време преди избухването на
война
та срещу Австрия, тогава не можеше да има място за особено успокоение.
Представете си, че Швейцария отвред е заобиколена от ненавистници. Не зная дали това би подействало особено успокоително, най-вече ако тази ненавист се проявява не само в това, че примерно в Румъния е станал пословичен изразът „Jos Austria perfida! ", сиреч „Долу коварната Австрия! ", или пък "По-добре руско, отколкото австрийско! " и така нататък.
Когато са налице подобни неща и като се има предвид какво ли не се пишеше в Италия доста време преди избухването на войната срещу Австрия, тогава не можеше да има място за особено успокоение.
Ето как беше разгърната цяла една организирана кампания, която се простираше нашироко около Австрия. Нямам намерение да се застъпвам за никоя държава и привеждам само факти. Не забравяйте например следното: Когато на Берлинския конгрес под силното влияние на лорд Солбъри*147, на Австрия беше разпоредено да окупира Босна и Херцеговина, когато иначе казано през 70-те години Англия даде на Австрия мандат да извърши тази акция на Балканите за доброто на Европа, тогава в Австрия се надигна невероятна съпротива срещу присъединяването на Босна и Херцеговина, понеже германците в Австрия казваха: „Славяни без друго имаме предостатъчно, невъзможно е да приемем толкова много славяни." Ако в Австрия се беше появила идеята за завоюване на някаква част от Сърбия, тя щеше да предизвика в Австрия в името на добре разбраните интереси на страната най-разгорещена съпротива; защото не би могло да се извърши по-голяма глупост от тази, да се пожелае някаква част от сръбските земи. Налице беше единствено желанието да бъде запазена целостта на държавата, за да се устои на кампанията. Това вече трябва да се приеме като искреност, макар може би да граничеше с безгрижие.
към текста >>
При обективно разглеждане на нещата трябва да отпадне предположението, че тази
война
е била предизвикана от ултиматума на Австрия към Сърбия, ако Русия не бе заела добре известната позиция, въпреки че тя нямаше основание да допуска, че Австрия възнамерява да предприеме някакви завоевания.
Ето как беше разгърната цяла една организирана кампания, която се простираше нашироко около Австрия. Нямам намерение да се застъпвам за никоя държава и привеждам само факти. Не забравяйте например следното: Когато на Берлинския конгрес под силното влияние на лорд Солбъри*147, на Австрия беше разпоредено да окупира Босна и Херцеговина, когато иначе казано през 70-те години Англия даде на Австрия мандат да извърши тази акция на Балканите за доброто на Европа, тогава в Австрия се надигна невероятна съпротива срещу присъединяването на Босна и Херцеговина, понеже германците в Австрия казваха: „Славяни без друго имаме предостатъчно, невъзможно е да приемем толкова много славяни." Ако в Австрия се беше появила идеята за завоюване на някаква част от Сърбия, тя щеше да предизвика в Австрия в името на добре разбраните интереси на страната най-разгорещена съпротива; защото не би могло да се извърши по-голяма глупост от тази, да се пожелае някаква част от сръбските земи. Налице беше единствено желанието да бъде запазена целостта на държавата, за да се устои на кампанията. Това вече трябва да се приеме като искреност, макар може би да граничеше с безгрижие.
При обективно разглеждане на нещата трябва да отпадне предположението, че тази война е била предизвикана от ултиматума на Австрия към Сърбия, ако Русия не бе заела добре известната позиция, въпреки че тя нямаше основание да допуска, че Австрия възнамерява да предприеме някакви завоевания.
Но с оглед на всички тези положения не бива да се забравя наличието на настроения. Всичкото онова, което Ви описах, породи, разбира се, настроения не само в периферията, но и в Централна Европа. А сега бих искал да дам един малък пример, който да Ви покаже как човек все пак може да си състави преценка за подобни неща, когато сериозно се е заел да си състави валидна преценка. Интересно е в дадени моменти да се отправя поглед към определени точки, защото само това е пътят да се открие нещо. В този смисъл може да се постави въпросът: Как е трябвало да изглежда в душата на някой, който се е чувствал отговорен за Австрия, да речем по време на убийството на престолонаследника, непосредствено преди това, а също и подир туй?
към текста >>
За да стигнем до една валидна преценка относно настроението сред честните люде в Австрия, най-подходящо би било времето непосредствено преди покушението, тъй като тогава хората още не са се на
мир
али под влияние на онова, което бе предизвикано от него.
Но с оглед на всички тези положения не бива да се забравя наличието на настроения. Всичкото онова, което Ви описах, породи, разбира се, настроения не само в периферията, но и в Централна Европа. А сега бих искал да дам един малък пример, който да Ви покаже как човек все пак може да си състави преценка за подобни неща, когато сериозно се е заел да си състави валидна преценка. Интересно е в дадени моменти да се отправя поглед към определени точки, защото само това е пътят да се открие нещо. В този смисъл може да се постави въпросът: Как е трябвало да изглежда в душата на някой, който се е чувствал отговорен за Австрия, да речем по време на убийството на престолонаследника, непосредствено преди това, а също и подир туй?
За да стигнем до една валидна преценка относно настроението сред честните люде в Австрия, най-подходящо би било времето непосредствено преди покушението, тъй като тогава хората още не са се намирали под влияние на онова, което бе предизвикано от него.
Виждате колко предпезлив се опитвам да бъда. Не се спирам на възбудените духове след покушението, ами казвам: Нека погледнем какво е битувало в душа та на честния австриец, изложен на всички онези влияния, които от Делкасе насетне се излъчват от Запад на Европа във връзка с Източна Европа, с Русия. Една такава преценка мога да представя пред душата Ви, като Ви прочета кратък откъс от една статия*148, написана тъкмо по времето, което току-що очертах. Тя излиза след покушението, но при извършването му вече е била под печат. Следователно тя е възникна ла през седмиците преди покушението и авторът й е австриец:
към текста >>
Ето защо, ако имаше налице желание
война
та да бъде избягната, най-добре щеше да бъде да се започне именно оттук, като се направи опит въпросът да се локализира, за което и външно съществуваха най-благоприятни изгледи.
Тя излиза след покушението, но при извършването му вече е била под печат. Следователно тя е възникна ла през седмиците преди покушението и авторът й е австриец: [Пропуск в стенограмата] Ето Ви преценката на един здравомислещ човек, който е имал поглед върху обстановката в Европа преди настъпване на последната причина покушението. Всеки знаеше, че подбуждани от Русия балканските държави ще бъдат принудени да воюват срещу Австрия.
Ето защо, ако имаше налице желание войната да бъде избягната, най-добре щеше да бъде да се започне именно оттук, като се направи опит въпросът да се локализира, за което и външно съществуваха най-благоприятни изгледи.
Макар и да си съставя преценки по свое собствено чувство за нас преценките са факти -, необходимо е човек да се взира в самите факти и върху тях да надгражда. Аз и днес можех да привеждам само отделни факти като пояснение на онова, което всъщност имам предвид; но аз ги излагах пред Вас единствено с намерението да разкривам именно факти, а не нещо друго. Нека обаче да бъдем наясно какво цели привежда нето на такива факти. То цели да даде път на истината. Истината, дори когато тя простете за парадоксалния израз е вредна истина, не може никога да бъде толкова вредна, колкото заблудата.
към текста >>
Когато се заявява, че тази
война
била подбудена от Централна Европа, тъкмо това действително не е истина.
Нека обаче да бъдем наясно какво цели привежда нето на такива факти. То цели да даде път на истината. Истината, дори когато тя простете за парадоксалния израз е вредна истина, не може никога да бъде толкова вредна, колкото заблудата. На запознатите с фактите е известно какви невъобразими лъжи се изприказваха, откакто стана възможно да се лъже без задръжки, понеже човек можеше да се погрижи да бъде чуто само неговото лично слово, но не и това на политическите му противници, което често беше заглушавало по един изключително болезнен начин. .Въпросът обаче опира до истината и до признаването на истината.
Когато се заявява, че тази война била подбудена от Централна Европа, тъкмо това действително не е истина.
Може би хората не са в състояние да кажат истината, понеже не я знаят. Естествено, когато се стигне до нещо такова като тази война, тогава обикновено и двете страни някак си имат вина, но по различен начин. Ала не за вината ми е мисълта, а за непригодността на преценките, които се правят и които ни най-малко не се стремят да се вгледат в онова, за което реално става дума. Аз съвсем не настоявам такива преценки да не се правят, за щото на мен, разбира се, ми е известно как протича еволюцията на човечеството; известно ми е също, че особено в наше време липсва нагласа преценките да се поставят на валидни основи, понеже в наше време има много пречки преценките да се поставят на валидни основи. Но в такъв случай онова, за което става дума, трябва да се казва правилно.
към текста >>
Естествено, когато се стигне до нещо такова като тази
война
, тогава обикновено и двете страни някак си имат вина, но по различен начин.
Истината, дори когато тя простете за парадоксалния израз е вредна истина, не може никога да бъде толкова вредна, колкото заблудата. На запознатите с фактите е известно какви невъобразими лъжи се изприказваха, откакто стана възможно да се лъже без задръжки, понеже човек можеше да се погрижи да бъде чуто само неговото лично слово, но не и това на политическите му противници, което често беше заглушавало по един изключително болезнен начин. .Въпросът обаче опира до истината и до признаването на истината. Когато се заявява, че тази война била подбудена от Централна Европа, тъкмо това действително не е истина. Може би хората не са в състояние да кажат истината, понеже не я знаят.
Естествено, когато се стигне до нещо такова като тази война, тогава обикновено и двете страни някак си имат вина, но по различен начин.
Ала не за вината ми е мисълта, а за непригодността на преценките, които се правят и които ни най-малко не се стремят да се вгледат в онова, за което реално става дума. Аз съвсем не настоявам такива преценки да не се правят, за щото на мен, разбира се, ми е известно как протича еволюцията на човечеството; известно ми е също, че особено в наше време липсва нагласа преценките да се поставят на валидни основи, понеже в наше време има много пречки преценките да се поставят на валидни основи. Но в такъв случай онова, за което става дума, трябва да се казва правилно. Щом някой е свързан с определени центрове на тягостните световни събития, които поради небрежност на мисълта все още биват наричани „война", и по тази причина се чувства свързан с онова, което поне с оглед на известни центрове протича в периферията, нека той спокойно да заяви: Да, аз искам същото, за което се настоява в определени центрове на тази периферия, аз искам населението на Централна Европа да бъде отчасти изтребено, отчасти поробено. Определени лица в онези центрове положително не желаят духовният живот в Централна Европа да замре; те говорят за красивата научност и духовност и за сериозната скромност, битували по-преди.
към текста >>
Щом някой е свързан с определени центрове на тягостните световни събития, които поради небрежност на мисълта все още биват наричани „
война
", и по тази причина се чувства свързан с онова, което поне с оглед на известни центрове протича в периферията, нека той спокойно да заяви: Да, аз искам същото, за което се настоява в определени центрове на тази периферия, аз искам населението на Централна Европа да бъде отчасти изтребено, отчасти поробено.
Може би хората не са в състояние да кажат истината, понеже не я знаят. Естествено, когато се стигне до нещо такова като тази война, тогава обикновено и двете страни някак си имат вина, но по различен начин. Ала не за вината ми е мисълта, а за непригодността на преценките, които се правят и които ни най-малко не се стремят да се вгледат в онова, за което реално става дума. Аз съвсем не настоявам такива преценки да не се правят, за щото на мен, разбира се, ми е известно как протича еволюцията на човечеството; известно ми е също, че особено в наше време липсва нагласа преценките да се поставят на валидни основи, понеже в наше време има много пречки преценките да се поставят на валидни основи. Но в такъв случай онова, за което става дума, трябва да се казва правилно.
Щом някой е свързан с определени центрове на тягостните световни събития, които поради небрежност на мисълта все още биват наричани „война", и по тази причина се чувства свързан с онова, което поне с оглед на известни центрове протича в периферията, нека той спокойно да заяви: Да, аз искам същото, за което се настоява в определени центрове на тази периферия, аз искам населението на Централна Европа да бъде отчасти изтребено, отчасти поробено.
Определени лица в онези центрове положително не желаят духовният живот в Централна Европа да замре; те говорят за красивата научност и духовност и за сериозната скромност, битували по-преди. На тях, с други думи, би им допаднало, ако човек можеше да господства над тази територия на духовността и на скромността, но извършвайки го приблизително така, както римляните с гърците. Гръцката култура естествено била по-високата; римляните не унищожили гръцката култура. Също така никой от Антантата не желае да унищожи германската култура. Напротив, на хората ще им бъде доста удобно да онаследят добре поддържаната германска култура, но им се иска да създадат нещо наподобяващо отношението на римляните към гърците, сиреч съществуващото в Централна Европа да бъде подложено на своего рода духовно робство.
към текста >>
Ако се осъществява онова, което през Петия следатлантски период по необходимост подлежи на осъществяване именно от английския народ, тогава поради своеобразието на английския народностен дух не е възможно точно Англия някога да доведе до избухване на
война
.
При наличието на кураж за истината човек винаги се придвижва малко по-напред. Въпросът е да имаш този кураж към истината. Няма съмнение, че в цялостната еволюция на човечеството всеки народ има, и като народ, своя мисия, свое поръчение и че тези различни мисии, тези различни поръчения, взети заедно, образуват едно цяло, а именно еволюцията на човечеството. Но вярно е също така, че отделни хора, особено такива, които се за познават с мисията на човечеството, се одързостяват в името на ограничени групови интереси да инсценират едно или друго нещо и за тази цел да използват заложеното в човечеството. Да вземем английския народ.
Ако се осъществява онова, което през Петия следатлантски период по необходимост подлежи на осъществяване именно от английския народ, тогава поради своеобразието на английския народностен дух не е възможно точно Англия някога да доведе до избухване на война.
Защото същностната черта на английския народностен дух в неговото световноисторическо значение за еволюцията на човечеството стои в разрез с всякакъв милитаристичен импулс. Английският народностен характер превръща своя народ в най-немилитаристичния, какъвто изобщо може да има. При все това може би от столетия насам едва ли са изминавали десет последователни години, през които Англия да не е воювала. Ние просто живеем в царството на Майя. Ала тъкмо затуй истината е истина.
към текста >>
В същността на английския народностен характер е заложено изключването на каквато и да било
война
, точно както в същността на френския народностен характер векове наред е било заложено непрестанното воюване; сега вече не е така, сега то изкуствено трябва да бъде поощрявано.
Защото същностната черта на английския народностен дух в неговото световноисторическо значение за еволюцията на човечеството стои в разрез с всякакъв милитаристичен импулс. Английският народностен характер превръща своя народ в най-немилитаристичния, какъвто изобщо може да има. При все това може би от столетия насам едва ли са изминавали десет последователни години, през които Англия да не е воювала. Ние просто живеем в царството на Майя. Ала тъкмо затуй истината е истина.
В същността на английския народностен характер е заложено изключването на каквато и да било война, точно както в същността на френския народностен характер векове наред е било заложено непрестанното воюване; сега вече не е така, сега то изкуствено трябва да бъде поощрявано.
Но в същността на английския народностен характер воюването не е заложено, и то тъкмо поради обстоятелството, че специфичната конфигурация на английския национален дух е насочена към формирането на онова, което следва да бъде инкорпорирано в Съзнаващата Душа от Петата следатлантска епоха. То пък се постига посредством всички онези междучовешки връзки, които, от една страна, са продукт на логичнски-научно, а от друга на комерсиалноиндустриално мислене. И когато споменатият Брукс Адамс*149 разви идеите, които Ви представих, това беше подемащ се от Америка пробив, който трябваше да посочи в какво въз основа на своята по-дълбока народна същност, в която, за разлика например от руската народна същност, няма следа от имагинация и агресивност, са мият английски народностен характер следва да съзре световната си мисия. Сега вече нещата ще зависят от това, дали някой ден тази същност на английския народ ще бъде прозряна и в по-дълбокия, в духовно-научния смисъл. Отделни лица в общи линии са вникнали в нея, а който е добре запознат с Хърбърт Спенсър*150 и Джон Стюарт Мил*151, знае, че най-просветлените духове на Англия вече напълно са я прозрели, но все още не от духовно-научно, ами от своето по-скоро материалистическо гледище.
към текста >>
Но в същността на английския народностен характер воюването не е заложено, и то тъкмо поради обстоятелството, че специфичната конфигурация на английския национален дух е насочена към фор
мир
ането на онова, което следва да бъде инкорпорирано в Съзнаващата Душа от Петата следатлантска епоха.
Английският народностен характер превръща своя народ в най-немилитаристичния, какъвто изобщо може да има. При все това може би от столетия насам едва ли са изминавали десет последователни години, през които Англия да не е воювала. Ние просто живеем в царството на Майя. Ала тъкмо затуй истината е истина. В същността на английския народностен характер е заложено изключването на каквато и да било война, точно както в същността на френския народностен характер векове наред е било заложено непрестанното воюване; сега вече не е така, сега то изкуствено трябва да бъде поощрявано.
Но в същността на английския народностен характер воюването не е заложено, и то тъкмо поради обстоятелството, че специфичната конфигурация на английския национален дух е насочена към формирането на онова, което следва да бъде инкорпорирано в Съзнаващата Душа от Петата следатлантска епоха.
То пък се постига посредством всички онези междучовешки връзки, които, от една страна, са продукт на логичнски-научно, а от друга на комерсиалноиндустриално мислене. И когато споменатият Брукс Адамс*149 разви идеите, които Ви представих, това беше подемащ се от Америка пробив, който трябваше да посочи в какво въз основа на своята по-дълбока народна същност, в която, за разлика например от руската народна същност, няма следа от имагинация и агресивност, са мият английски народностен характер следва да съзре световната си мисия. Сега вече нещата ще зависят от това, дали някой ден тази същност на английския народ ще бъде прозряна и в по-дълбокия, в духовно-научния смисъл. Отделни лица в общи линии са вникнали в нея, а който е добре запознат с Хърбърт Спенсър*150 и Джон Стюарт Мил*151, знае, че най-просветлените духове на Англия вече напълно са я прозрели, но все още не от духовно-научно, ами от своето по-скоро материалистическо гледище. Ето защо аз Ви съветвам да прочетете с доста голямо усърдие политическите статии най-вече на Хърбърт Спенсър или на Джон Стюарт Мил от тях можете да научите извънредно много.
към текста >>
И този
мир
ен дух, който в частност създава нагласа за определено политическо мислене, този дух, както вече загатнах, наистина е проникнал от Англия в Европа.
То пък се постига посредством всички онези междучовешки връзки, които, от една страна, са продукт на логичнски-научно, а от друга на комерсиалноиндустриално мислене. И когато споменатият Брукс Адамс*149 разви идеите, които Ви представих, това беше подемащ се от Америка пробив, който трябваше да посочи в какво въз основа на своята по-дълбока народна същност, в която, за разлика например от руската народна същност, няма следа от имагинация и агресивност, са мият английски народностен характер следва да съзре световната си мисия. Сега вече нещата ще зависят от това, дали някой ден тази същност на английския народ ще бъде прозряна и в по-дълбокия, в духовно-научния смисъл. Отделни лица в общи линии са вникнали в нея, а който е добре запознат с Хърбърт Спенсър*150 и Джон Стюарт Мил*151, знае, че най-просветлените духове на Англия вече напълно са я прозрели, но все още не от духовно-научно, ами от своето по-скоро материалистическо гледище. Ето защо аз Ви съветвам да прочетете с доста голямо усърдие политическите статии най-вече на Хърбърт Спенсър или на Джон Стюарт Мил от тях можете да научите извънредно много.
И този мирен дух, който в частност създава нагласа за определено политическо мислене, този дух, както вече загатнах, наистина е проникнал от Англия в Европа.
Всеки, който е врял и кипял сред ширещите се в европейския живот толкова различни гледища, както аз без съмнение смея да твърдя за себе си, знае например, че всички политически науки в Централна Европа изцяло са били повлияни от Англия. И никак не е случайно, че основоположниците на германския социализъм Маркс, Енгелс, са основали германския социализъм под въздействието на Англия. Изобщо много лесно се случва централноевропейският нрав да се натъква на погрешно разбиране. В Западна Европа истинският централноевропейски нрав и сега продължава почти винаги да бъде разбиран погрешно. Другояче впрочем не би могло и да бъде.
към текста >>
Тя действително стои едно стъпало по-горе от материалистическия дарвинизъм, така както с оглед на закона за звукоизместването немският език се на
мир
а едно стъпало по-високо от готския и английския.
Нека това да не се забравя. А през XIX в. Централна Европа се изправя пред опасността изцяло да се поангличанчи, изцяло да се проникне от английския нрав. Нищо чудно, дето този централноевропейски нрав е толкова слабо познат, щом непрестанно бива заливан от всички страни, включително в духовно отношение. Помислете само каква теория за еволюцията на животните и растенията е сътворена от Гьоте.
Тя действително стои едно стъпало по-горе от материалистическия дарвинизъм, така както с оглед на закона за звукоизместването немският език се намира едно стъпало по-високо от готския и английския.
Но ето че в самата Германия щастието се усмихва на материалистическия дарвинизъм, а не на същински немското Гьотево творение. Следователно няма защо да се учудваме, че германският нрав бива разбиран зле и че никой не си дава труд да разбере този германски нрав точно така, както трябва да бъде разбран, ако човек желае да се отнесе справедливо към него. И тъй, както бе казано, най-вече в политическите науки всичко е било повлияно от английската насока на мисълта. Онова обаче, което се оказва наложително, е известно самопознание на народностните характери. И нещата няма да се оправят, преди да се стигне до такова самопознаване, за което впрочем Хърбърт Спенсър и Джон Стюарт Мил не са достатъчни, защото в основата му трябва да бъде заложена Духовна Наука и долавянето на онова, което е дадено чрез Духовната Наука.
към текста >>
Това няма нищо общо с някаква империя, но то е застрашено за столетия напред, ако хората се отнесат отрицателно спрямо онова, което сега обхожда света като
мир
олюбива мисъл.
Най-силно прикритие между мисъл и дума до степен, когато мисълта изчезва по отношение на думата, има във френски. Най-силно самоизживяване на мисълта е налице в немски, поради което и формулираният от Хегел и хегелианците израз за „самосъзнанието на мисълта" има смисъл само в немския език*153. Онова, което за чужденеца е абстрактност, представлява за германеца върховно изживяване, което той може да изпита, ако го разбира в живия смисъл. Немският език се стреми да обоснове брака между духовното само по себе си и духовното на мисълта. Това не може да бъде постигнато никъде другаде по света, в никой друг народностен характер освен в немския.
Това няма нищо общо с някаква империя, но то е застрашено за столетия напред, ако хората се отнесат отрицателно спрямо онова, което сега обхожда света като миролюбива мисъл.
В противен случай под заплаха се намира не само една империя в центъра, но и цялостният германски нрав. Ето защо тези дни действително са съдбоносни за онзи, който разбира нещата. И човек може, човек би могъл поне да се надява, че нещата се преценяват по-иначе в сравнение с първия път, когато в известен смисъл бе привнесена съдба, съдбовен импулс, и беше редно да се размисли, ала не беше,измислено по онова време, когато в Австрия доброволно изявиха готовност да бъде предоставено на Италия онова, което можеше да я накара да изостави иредентизма и франкмасонския „Grand-Orient"*154. B периферията обаче нямаха представа какво по онова време всъщност означаваше да не се размисля за извършваното в Италия, респективно от три тамошни особи*155. Дано сега, каквото и да се случи, светът да прояви по-голяма склонност към сериозно то оглеждане на тези неща.
към текста >>
В противен случай под заплаха се на
мир
а не само една империя в центъра, но и цялостният германски нрав.
Най-силно самоизживяване на мисълта е налице в немски, поради което и формулираният от Хегел и хегелианците израз за „самосъзнанието на мисълта" има смисъл само в немския език*153. Онова, което за чужденеца е абстрактност, представлява за германеца върховно изживяване, което той може да изпита, ако го разбира в живия смисъл. Немският език се стреми да обоснове брака между духовното само по себе си и духовното на мисълта. Това не може да бъде постигнато никъде другаде по света, в никой друг народностен характер освен в немския. Това няма нищо общо с някаква империя, но то е застрашено за столетия напред, ако хората се отнесат отрицателно спрямо онова, което сега обхожда света като миролюбива мисъл.
В противен случай под заплаха се намира не само една империя в центъра, но и цялостният германски нрав.
Ето защо тези дни действително са съдбоносни за онзи, който разбира нещата. И човек може, човек би могъл поне да се надява, че нещата се преценяват по-иначе в сравнение с първия път, когато в известен смисъл бе привнесена съдба, съдбовен импулс, и беше редно да се размисли, ала не беше,измислено по онова време, когато в Австрия доброволно изявиха готовност да бъде предоставено на Италия онова, което можеше да я накара да изостави иредентизма и франкмасонския „Grand-Orient"*154. B периферията обаче нямаха представа какво по онова време всъщност означаваше да не се размисля за извършваното в Италия, респективно от три тамошни особи*155. Дано сега, каквото и да се случи, светът да прояви по-голяма склонност към сериозно то оглеждане на тези неща. Задачата на германския елемент е предопределена именно от особеното положение на мисълта.
към текста >>
Там именно винаги се на
мир
а първоначалото на старинното старите розенкройцери, старите индуси и т.н.
Редно е нещата да се разглеждат такива, каквито са. Английският народностен характер изисква духовното да бъде, така да се каже, донякъде материализирано. С това не се отправя упрек към английския народностен характер, а само се посочва един факт. В рамките на английския народностен характер, духовното до известна степен трябва да бъде материализирано. Затова там все повече ще се проявява разбиране за онова, което се стреми да произтича само от народностния характер, а не от общата човешка същност, сиреч за медиумното, медиумоподобното или нещо друго традиционно.
Там именно винаги се намира първоначалото на старинното старите розенкройцери, старите индуси и т.н.
Там то винаги трябва да бъде почитано по някакъв начин, както и самият език е из останал на стъпалото на готския, при което думата „изостанал" не представлява морална или основаваща се на симпатия и антипатия оценка, а цели да означи само различното местоположение върху класификационната ос. Тя е въпрос на систематика и не, визира примерно изостаналост в развитието. Нека да приемаме нещата такива, каквито са; днес всеки народ естествено е способен да разбира всичко; истина все пак е, че целият действително плодоносен английски спиритуализъм в най-добрия смисъл на думата е импортиран, че той произхожда от Централна Европа. Първоизточникът му е Централна Европа, тоест той е нещо заимствано от другаде. И тъй като в Англия е налице особено развита интелектуалност, там заимстваното може да бъде систематизирано, може да бъде и организирано.
към текста >>
Тук впрочем в течение на XIX век бяха фор
мир
ани качества по по-прецизен начин, отколкото са налице у народите, на които те всъщност принадлежат.
Предвид голямата предразположеност именно на английския народ към спиритуалност, някои неща могат тъкмо по заобиколния път на спиритуалността да проникнат в този народностен характер, особено ако освен туй вземем под внимание, че там въз основа на народностния хара-ктер е налице максимална предразположеност за чисто логическо, тоест за неспиритуално мислене и същевременно за систематизиране. Така например няма друг случай, в който да проличава сходен организаторски талант, както в съчиненията на Хърбърт Спенсър. По отношение на всичко научно английският народностен характер проявява найголям организаторски талант, поради което той с невероятна дарба систематизира всичко вредом по света. И само човек, който обича приказките, а не реалността, отново може да твърди, че германците имали особен организаторски талант, независимо че този талант е съвсем неприсъщ на истинския германски характер. Нека не се забравя, че онова, което германците напоследък привидно създадоха в различна степен както в териториално, така и в културно отношение, бе създадено от притеснеността на изток и запад.
Тук впрочем в течение на XIX век бяха формирани качества по по-прецизен начин, отколкото са налице у народите, на които те всъщност принадлежат.
Но точно това може да бъде добре разбрано. Самопознанието още не се е разпространило повсеместно и тъй като германците са толкова възприемчиви, така умеят да прие мат и усвояват определени неща, то особено народите на Запада не на Изтока имат възможност да се за познаят със значителна част от онова, което те самите са, поради факта, че то е било усвоено от германците. Понятно е човек винаги да намира нещата у себе си много хубави и естествени. Но когато ги установиш у другиго, едва тогава забелязваш какво представляват те в действителност. Никой изобщо не подозира каква част от онова, заради което Западът толкова много укорява Централна Европа, е просто отражение на привнесеното от Запада в Централна Европа.
към текста >>
Понятно е човек винаги да на
мир
а нещата у себе си много хубави и естествени.
И само човек, който обича приказките, а не реалността, отново може да твърди, че германците имали особен организаторски талант, независимо че този талант е съвсем неприсъщ на истинския германски характер. Нека не се забравя, че онова, което германците напоследък привидно създадоха в различна степен както в териториално, така и в културно отношение, бе създадено от притеснеността на изток и запад. Тук впрочем в течение на XIX век бяха формирани качества по по-прецизен начин, отколкото са налице у народите, на които те всъщност принадлежат. Но точно това може да бъде добре разбрано. Самопознанието още не се е разпространило повсеместно и тъй като германците са толкова възприемчиви, така умеят да прие мат и усвояват определени неща, то особено народите на Запада не на Изтока имат възможност да се за познаят със значителна част от онова, което те самите са, поради факта, че то е било усвоено от германците.
Понятно е човек винаги да намира нещата у себе си много хубави и естествени.
Но когато ги установиш у другиго, едва тогава забелязваш какво представляват те в действителност. Никой изобщо не подозира каква част от онова, заради което Западът толкова много укорява Централна Европа, е просто отражение на привнесеното от Запада в Централна Европа. Никой изобщо не подозира каква тайна всъщност се крие в това. При обективно оглеждане на обстоятелствата много странно впечатление прави например как най-вече някой представител на френския народ въобще не е в състояние да види у себе си нещата, които той с такава страшна острота укорява, щом ги установи у някой друг, възприел ги под френско влияние. Навярно също така не е хубаво да се сблъскаш с имитация.
към текста >>
Една позитивна мисъл, за да си състави човек преценка, би била например да се вземе под внимание какви ужасии всъщност произтичат от това, че откъм периферията
война
та не само изобщо се води, но се води така, че както поради неизбежни обстоятелства, така и поради престъпно поведение тя трае по-дълго, отколкото трябва да трае.
Тогава, от една страна, ще се отдаде на народностните характери заслуженото, а и вече няма да има печални времена, каквито преживяваме днес, които са печални не само заради многото проливана кръв, но и затуй, защото доказаха колко малко усет за истината притежава човечеството най-общо. Затова е редно тук вече да се говори. Защото нашият девиз гласи „Мъдростта е само в истината"*165. И най-вече в горчиви време на е редно да се обръща внимание на тези неща, във времена, когато сърцето особено силно кърви. Защото, наместо хората да се развличат с разни работи, както постъпват под влияние на журналистиката, по-полезно би било да се заемат с много други неща.
Една позитивна мисъл, за да си състави човек преценка, би била например да се вземе под внимание какви ужасии всъщност произтичат от това, че откъм периферията войната не само изобщо се води, но се води така, че както поради неизбежни обстоятелства, така и поради престъпно поведение тя трае по-дълго, отколкото трябва да трае.
Това направо е нещо невероятно, като се има предвид колко важно е една война да не трае прекалено дълго, ако въобще е наложително да се води. От страна на периферията обаче тя не само се води, ами се води така, както никога не би могло да се получи, ако се прозреше, че под влияние на собствения дилетинтизъм и на собственото безсилие все повече и повече продължава да не се върши нищо и че тъкмо поради бездействието работата се протака така безогледно. И ето сега е настъпил моментът, в който може да се покаже дали онези, от които зависи, не народите те ще покажат само дали в течение на дългите военни месеци са научили нещо или не -, ами онези, от които зависи, продължават да имат, пък било то и привидно в реалността това естествено е нещо друго искрица право да твърдят, че все още желаят въдворяването на мира. Защото не се ли ускори настъпването му, тогава всяко дете ще може да усети къде мирът не е желан! Всяко дете ще усети колко смешни са възраженията, правени и сега.
към текста >>
Това направо е нещо невероятно, като се има предвид колко важно е една
война
да не трае прекалено дълго, ако въобще е наложително да се води.
Затова е редно тук вече да се говори. Защото нашият девиз гласи „Мъдростта е само в истината"*165. И най-вече в горчиви време на е редно да се обръща внимание на тези неща, във времена, когато сърцето особено силно кърви. Защото, наместо хората да се развличат с разни работи, както постъпват под влияние на журналистиката, по-полезно би било да се заемат с много други неща. Една позитивна мисъл, за да си състави човек преценка, би била например да се вземе под внимание какви ужасии всъщност произтичат от това, че откъм периферията войната не само изобщо се води, но се води така, че както поради неизбежни обстоятелства, така и поради престъпно поведение тя трае по-дълго, отколкото трябва да трае.
Това направо е нещо невероятно, като се има предвид колко важно е една война да не трае прекалено дълго, ако въобще е наложително да се води.
От страна на периферията обаче тя не само се води, ами се води така, както никога не би могло да се получи, ако се прозреше, че под влияние на собствения дилетинтизъм и на собственото безсилие все повече и повече продължава да не се върши нищо и че тъкмо поради бездействието работата се протака така безогледно. И ето сега е настъпил моментът, в който може да се покаже дали онези, от които зависи, не народите те ще покажат само дали в течение на дългите военни месеци са научили нещо или не -, ами онези, от които зависи, продължават да имат, пък било то и привидно в реалността това естествено е нещо друго искрица право да твърдят, че все още желаят въдворяването на мира. Защото не се ли ускори настъпването му, тогава всяко дете ще може да усети къде мирът не е желан! Всяко дете ще усети колко смешни са възраженията, правени и сега. Не беше необходимо да се стига дотам, че да се отделя внимание на едно съобщение, според което а то, изглежда, е било вярно някакво списание от Антантата наред с всичко останало съдържало израза: След всички снаряди, изстреляни от Германия срещу нас, сега се задава най-страшният снарядът на мира.
към текста >>
И ето сега е настъпил моментът, в който може да се покаже дали онези, от които зависи, не народите те ще покажат само дали в течение на дългите военни месеци са научили нещо или не -, ами онези, от които зависи, продължават да имат, пък било то и привидно в реалността това естествено е нещо друго искрица право да твърдят, че все още желаят въдворяването на
мир
а.
И най-вече в горчиви време на е редно да се обръща внимание на тези неща, във времена, когато сърцето особено силно кърви. Защото, наместо хората да се развличат с разни работи, както постъпват под влияние на журналистиката, по-полезно би било да се заемат с много други неща. Една позитивна мисъл, за да си състави човек преценка, би била например да се вземе под внимание какви ужасии всъщност произтичат от това, че откъм периферията войната не само изобщо се води, но се води така, че както поради неизбежни обстоятелства, така и поради престъпно поведение тя трае по-дълго, отколкото трябва да трае. Това направо е нещо невероятно, като се има предвид колко важно е една война да не трае прекалено дълго, ако въобще е наложително да се води. От страна на периферията обаче тя не само се води, ами се води така, както никога не би могло да се получи, ако се прозреше, че под влияние на собствения дилетинтизъм и на собственото безсилие все повече и повече продължава да не се върши нищо и че тъкмо поради бездействието работата се протака така безогледно.
И ето сега е настъпил моментът, в който може да се покаже дали онези, от които зависи, не народите те ще покажат само дали в течение на дългите военни месеци са научили нещо или не -, ами онези, от които зависи, продължават да имат, пък било то и привидно в реалността това естествено е нещо друго искрица право да твърдят, че все още желаят въдворяването на мира.
Защото не се ли ускори настъпването му, тогава всяко дете ще може да усети къде мирът не е желан! Всяко дете ще усети колко смешни са възраженията, правени и сега. Не беше необходимо да се стига дотам, че да се отделя внимание на едно съобщение, според което а то, изглежда, е било вярно някакво списание от Антантата наред с всичко останало съдържало израза: След всички снаряди, изстреляни от Германия срещу нас, сега се задава най-страшният снарядът на мира. Не беше необходимо да се стига до такива изстъпления на безумието, та мирът да бъде окачествяван като най-страшен снаряд. Достатъчно щеше да бъде, ако се кажеше, че германците си служат с едни или други тънкости, че имат едно или друго намерение Бриан*166, Лойд Джордж биха могли да измислят какво ли не относно възможните мотиви на германците, ала не за всички тези мотиви става дума; може дори да се приеме, че те са налице.
към текста >>
Защото не се ли ускори настъпването му, тогава всяко дете ще може да усети къде
мир
ът не е желан!
Защото, наместо хората да се развличат с разни работи, както постъпват под влияние на журналистиката, по-полезно би било да се заемат с много други неща. Една позитивна мисъл, за да си състави човек преценка, би била например да се вземе под внимание какви ужасии всъщност произтичат от това, че откъм периферията войната не само изобщо се води, но се води така, че както поради неизбежни обстоятелства, така и поради престъпно поведение тя трае по-дълго, отколкото трябва да трае. Това направо е нещо невероятно, като се има предвид колко важно е една война да не трае прекалено дълго, ако въобще е наложително да се води. От страна на периферията обаче тя не само се води, ами се води така, както никога не би могло да се получи, ако се прозреше, че под влияние на собствения дилетинтизъм и на собственото безсилие все повече и повече продължава да не се върши нищо и че тъкмо поради бездействието работата се протака така безогледно. И ето сега е настъпил моментът, в който може да се покаже дали онези, от които зависи, не народите те ще покажат само дали в течение на дългите военни месеци са научили нещо или не -, ами онези, от които зависи, продължават да имат, пък било то и привидно в реалността това естествено е нещо друго искрица право да твърдят, че все още желаят въдворяването на мира.
Защото не се ли ускори настъпването му, тогава всяко дете ще може да усети къде мирът не е желан!
Всяко дете ще усети колко смешни са възраженията, правени и сега. Не беше необходимо да се стига дотам, че да се отделя внимание на едно съобщение, според което а то, изглежда, е било вярно някакво списание от Антантата наред с всичко останало съдържало израза: След всички снаряди, изстреляни от Германия срещу нас, сега се задава най-страшният снарядът на мира. Не беше необходимо да се стига до такива изстъпления на безумието, та мирът да бъде окачествяван като най-страшен снаряд. Достатъчно щеше да бъде, ако се кажеше, че германците си служат с едни или други тънкости, че имат едно или друго намерение Бриан*166, Лойд Джордж биха могли да измислят какво ли не относно възможните мотиви на германците, ала не за всички тези мотиви става дума; може дори да се приеме, че те са налице. Ако си дадете труда да анализирате всеки отделен мотив, изтъкван досега, Вие непременно ще можете да кажете: Е добре, да допуснем, че е така, както предполага г-н Бриан или някой друг; но тогава у всеки истински приятел на мира би трябвало да се събуди стремеж за възможно по-бързо то му въдворяване!
към текста >>
Не беше необходимо да се стига дотам, че да се отделя внимание на едно съобщение, според което а то, изглежда, е било вярно някакво списание от Антантата наред с всичко останало съдържало израза: След всички снаряди, изстреляни от Германия срещу нас, сега се задава най-страшният снарядът на
мир
а.
Това направо е нещо невероятно, като се има предвид колко важно е една война да не трае прекалено дълго, ако въобще е наложително да се води. От страна на периферията обаче тя не само се води, ами се води така, както никога не би могло да се получи, ако се прозреше, че под влияние на собствения дилетинтизъм и на собственото безсилие все повече и повече продължава да не се върши нищо и че тъкмо поради бездействието работата се протака така безогледно. И ето сега е настъпил моментът, в който може да се покаже дали онези, от които зависи, не народите те ще покажат само дали в течение на дългите военни месеци са научили нещо или не -, ами онези, от които зависи, продължават да имат, пък било то и привидно в реалността това естествено е нещо друго искрица право да твърдят, че все още желаят въдворяването на мира. Защото не се ли ускори настъпването му, тогава всяко дете ще може да усети къде мирът не е желан! Всяко дете ще усети колко смешни са възраженията, правени и сега.
Не беше необходимо да се стига дотам, че да се отделя внимание на едно съобщение, според което а то, изглежда, е било вярно някакво списание от Антантата наред с всичко останало съдържало израза: След всички снаряди, изстреляни от Германия срещу нас, сега се задава най-страшният снарядът на мира.
Не беше необходимо да се стига до такива изстъпления на безумието, та мирът да бъде окачествяван като най-страшен снаряд. Достатъчно щеше да бъде, ако се кажеше, че германците си служат с едни или други тънкости, че имат едно или друго намерение Бриан*166, Лойд Джордж биха могли да измислят какво ли не относно възможните мотиви на германците, ала не за всички тези мотиви става дума; може дори да се приеме, че те са налице. Ако си дадете труда да анализирате всеки отделен мотив, изтъкван досега, Вие непременно ще можете да кажете: Е добре, да допуснем, че е така, както предполага г-н Бриан или някой друг; но тогава у всеки истински приятел на мира би трябвало да се събуди стремеж за възможно по-бързо то му въдворяване! Ех, скъпи приятели, ако наистина можеше не да се въздейства на една преценка, а в максимална степен да се разчисти огромната камара, която днес се трупа пред способността да се преценява! Вие изобщо не си представяте в каква степен на онзи, който е наясно с нещата, му се къса сърцето, като вижда, че хората без честно, оправдано възмущение са в състояние да слушат и четат работи като тези, които днес колкото и парадоксално да е могат да се пишат.
към текста >>
Не беше необходимо да се стига до такива изстъпления на безумието, та
мир
ът да бъде окачествяван като най-страшен снаряд.
От страна на периферията обаче тя не само се води, ами се води така, както никога не би могло да се получи, ако се прозреше, че под влияние на собствения дилетинтизъм и на собственото безсилие все повече и повече продължава да не се върши нищо и че тъкмо поради бездействието работата се протака така безогледно. И ето сега е настъпил моментът, в който може да се покаже дали онези, от които зависи, не народите те ще покажат само дали в течение на дългите военни месеци са научили нещо или не -, ами онези, от които зависи, продължават да имат, пък било то и привидно в реалността това естествено е нещо друго искрица право да твърдят, че все още желаят въдворяването на мира. Защото не се ли ускори настъпването му, тогава всяко дете ще може да усети къде мирът не е желан! Всяко дете ще усети колко смешни са възраженията, правени и сега. Не беше необходимо да се стига дотам, че да се отделя внимание на едно съобщение, според което а то, изглежда, е било вярно някакво списание от Антантата наред с всичко останало съдържало израза: След всички снаряди, изстреляни от Германия срещу нас, сега се задава най-страшният снарядът на мира.
Не беше необходимо да се стига до такива изстъпления на безумието, та мирът да бъде окачествяван като най-страшен снаряд.
Достатъчно щеше да бъде, ако се кажеше, че германците си служат с едни или други тънкости, че имат едно или друго намерение Бриан*166, Лойд Джордж биха могли да измислят какво ли не относно възможните мотиви на германците, ала не за всички тези мотиви става дума; може дори да се приеме, че те са налице. Ако си дадете труда да анализирате всеки отделен мотив, изтъкван досега, Вие непременно ще можете да кажете: Е добре, да допуснем, че е така, както предполага г-н Бриан или някой друг; но тогава у всеки истински приятел на мира би трябвало да се събуди стремеж за възможно по-бързо то му въдворяване! Ех, скъпи приятели, ако наистина можеше не да се въздейства на една преценка, а в максимална степен да се разчисти огромната камара, която днес се трупа пред способността да се преценява! Вие изобщо не си представяте в каква степен на онзи, който е наясно с нещата, му се къса сърцето, като вижда, че хората без честно, оправдано възмущение са в състояние да слушат и четат работи като тези, които днес колкото и парадоксално да е могат да се пишат. Защото, ако нямаше достатъчно основание, те не биха могли да бъдат написани.
към текста >>
Ако си дадете труда да анализирате всеки отделен мотив, изтъкван досега, Вие непременно ще можете да кажете: Е добре, да допуснем, че е така, както предполага г-н Бриан или някой друг; но тогава у всеки истински приятел на
мир
а би трябвало да се събуди стремеж за възможно по-бързо то му въдворяване!
Защото не се ли ускори настъпването му, тогава всяко дете ще може да усети къде мирът не е желан! Всяко дете ще усети колко смешни са възраженията, правени и сега. Не беше необходимо да се стига дотам, че да се отделя внимание на едно съобщение, според което а то, изглежда, е било вярно някакво списание от Антантата наред с всичко останало съдържало израза: След всички снаряди, изстреляни от Германия срещу нас, сега се задава най-страшният снарядът на мира. Не беше необходимо да се стига до такива изстъпления на безумието, та мирът да бъде окачествяван като най-страшен снаряд. Достатъчно щеше да бъде, ако се кажеше, че германците си служат с едни или други тънкости, че имат едно или друго намерение Бриан*166, Лойд Джордж биха могли да измислят какво ли не относно възможните мотиви на германците, ала не за всички тези мотиви става дума; може дори да се приеме, че те са налице.
Ако си дадете труда да анализирате всеки отделен мотив, изтъкван досега, Вие непременно ще можете да кажете: Е добре, да допуснем, че е така, както предполага г-н Бриан или някой друг; но тогава у всеки истински приятел на мира би трябвало да се събуди стремеж за възможно по-бързо то му въдворяване!
Ех, скъпи приятели, ако наистина можеше не да се въздейства на една преценка, а в максимална степен да се разчисти огромната камара, която днес се трупа пред способността да се преценява! Вие изобщо не си представяте в каква степен на онзи, който е наясно с нещата, му се къса сърцето, като вижда, че хората без честно, оправдано възмущение са в състояние да слушат и четат работи като тези, които днес колкото и парадоксално да е могат да се пишат. Защото, ако нямаше достатъчно основание, те не биха могли да бъдат написани. Единствено с ругатни по отношение на журналистиката също не се стига далече. Да не казвам, че днес е възможно да се хвърля прах в очите на някои люде, но поне душевният им взор може да бъде замъглен, ако им се внушава: Внимавайте, някой иска да сее злоба сред нас!
към текста >>
В състояние съм да си представя само един тип хора, които поради заслепението си не биха се опомнили онези, които са дори сред нас и казват: Искаме да имаме абсолютно непоклатим, напълно съвършен
мир
и докато не го постигнем, не можем да прекратим
война
та.
Вие изобщо не си представяте в каква степен на онзи, който е наясно с нещата, му се къса сърцето, като вижда, че хората без честно, оправдано възмущение са в състояние да слушат и четат работи като тези, които днес колкото и парадоксално да е могат да се пишат. Защото, ако нямаше достатъчно основание, те не биха могли да бъдат написани. Единствено с ругатни по отношение на журналистиката също не се стига далече. Да не казвам, че днес е възможно да се хвърля прах в очите на някои люде, но поне душевният им взор може да бъде замъглен, ако им се внушава: Внимавайте, някой иска да сее злоба сред нас! Невероятно лесно е човек да се убеди каква безсмислица е това, защото, ако приемем наличието на такова желание такова предположение можем спокойно да направим -, то ни най-малко не пречи, пък и нищо от случилото се досега, ако го анализираме, не пречи да се предприеме онова, което трябва да се предприеме за доброто на човечеството, а именно да се прекрати проливането на кръв!
В състояние съм да си представя само един тип хора, които поради заслепението си не биха се опомнили онези, които са дори сред нас и казват: Искаме да имаме абсолютно непоклатим, напълно съвършен мир и докато не го постигнем, не можем да прекратим войната.
Тези хора не са малко, те често се наричат пацифисти. Напоследък някои от тях започнаха да се срамуват от една такава позиция и изразяват по-разумни преценки. Но по време на тягостните събития можеше да се получи така, че хората да казват: Ние се борим за траен мир, без да забелязваме, че в действителност това са само празни приказки; днес обаче празни приказки могат да се говорят, създавайки илюзията, че се оповестяват върховни идеали. Не, скъпи приятели, онова, което представлява идеал за вечен мир, никога не се постига и чрез капчица кръв, пролята от някакъв инструмент на войната. То трябва да се осъществи по съвсем друг път!
към текста >>
Но по време на тягостните събития можеше да се получи така, че хората да казват: Ние се борим за траен
мир
, без да забелязваме, че в действителност това са само празни приказки; днес обаче празни приказки могат да се говорят, създавайки илюзията, че се оповестяват върховни идеали.
Да не казвам, че днес е възможно да се хвърля прах в очите на някои люде, но поне душевният им взор може да бъде замъглен, ако им се внушава: Внимавайте, някой иска да сее злоба сред нас! Невероятно лесно е човек да се убеди каква безсмислица е това, защото, ако приемем наличието на такова желание такова предположение можем спокойно да направим -, то ни най-малко не пречи, пък и нищо от случилото се досега, ако го анализираме, не пречи да се предприеме онова, което трябва да се предприеме за доброто на човечеството, а именно да се прекрати проливането на кръв! В състояние съм да си представя само един тип хора, които поради заслепението си не биха се опомнили онези, които са дори сред нас и казват: Искаме да имаме абсолютно непоклатим, напълно съвършен мир и докато не го постигнем, не можем да прекратим войната. Тези хора не са малко, те често се наричат пацифисти. Напоследък някои от тях започнаха да се срамуват от една такава позиция и изразяват по-разумни преценки.
Но по време на тягостните събития можеше да се получи така, че хората да казват: Ние се борим за траен мир, без да забелязваме, че в действителност това са само празни приказки; днес обаче празни приказки могат да се говорят, създавайки илюзията, че се оповестяват върховни идеали.
Не, скъпи приятели, онова, което представлява идеал за вечен мир, никога не се постига и чрез капчица кръв, пролята от някакъв инструмент на войната. То трябва да се осъществи по съвсем друг път! И който и да е онзи, който твърди, че се борел за мир и затуй трябвало да води война война за разгромяване на противника, та да има мир, той лъже, макар и да не съзнава това, все едно кой е той! Това са неща, над които днес човек много не разсъждава. Но Духовната Наука би трябвало да възпитава тъкмо у нас умението да преценяваме.
към текста >>
Не, скъпи приятели, онова, което представлява идеал за вечен
мир
, никога не се постига и чрез капчица кръв, пролята от някакъв инструмент на
война
та.
Невероятно лесно е човек да се убеди каква безсмислица е това, защото, ако приемем наличието на такова желание такова предположение можем спокойно да направим -, то ни най-малко не пречи, пък и нищо от случилото се досега, ако го анализираме, не пречи да се предприеме онова, което трябва да се предприеме за доброто на човечеството, а именно да се прекрати проливането на кръв! В състояние съм да си представя само един тип хора, които поради заслепението си не биха се опомнили онези, които са дори сред нас и казват: Искаме да имаме абсолютно непоклатим, напълно съвършен мир и докато не го постигнем, не можем да прекратим войната. Тези хора не са малко, те често се наричат пацифисти. Напоследък някои от тях започнаха да се срамуват от една такава позиция и изразяват по-разумни преценки. Но по време на тягостните събития можеше да се получи така, че хората да казват: Ние се борим за траен мир, без да забелязваме, че в действителност това са само празни приказки; днес обаче празни приказки могат да се говорят, създавайки илюзията, че се оповестяват върховни идеали.
Не, скъпи приятели, онова, което представлява идеал за вечен мир, никога не се постига и чрез капчица кръв, пролята от някакъв инструмент на войната.
То трябва да се осъществи по съвсем друг път! И който и да е онзи, който твърди, че се борел за мир и затуй трябвало да води война война за разгромяване на противника, та да има мир, той лъже, макар и да не съзнава това, все едно кой е той! Това са неща, над които днес човек много не разсъждава. Но Духовната Наука би трябвало да възпитава тъкмо у нас умението да преценяваме. Ето защо аз не се боя понякога да назовавам нещата без заобикалки с оглед на прозрението, което в дадения случаи наистина не е постигнато лесно.
към текста >>
И който и да е онзи, който твърди, че се борел за
мир
и затуй трябвало да води
война
война
за разгромяване на противника, та да има
мир
, той лъже, макар и да не съзнава това, все едно кой е той!
Тези хора не са малко, те често се наричат пацифисти. Напоследък някои от тях започнаха да се срамуват от една такава позиция и изразяват по-разумни преценки. Но по време на тягостните събития можеше да се получи така, че хората да казват: Ние се борим за траен мир, без да забелязваме, че в действителност това са само празни приказки; днес обаче празни приказки могат да се говорят, създавайки илюзията, че се оповестяват върховни идеали. Не, скъпи приятели, онова, което представлява идеал за вечен мир, никога не се постига и чрез капчица кръв, пролята от някакъв инструмент на войната. То трябва да се осъществи по съвсем друг път!
И който и да е онзи, който твърди, че се борел за мир и затуй трябвало да води война война за разгромяване на противника, та да има мир, той лъже, макар и да не съзнава това, все едно кой е той!
Това са неща, над които днес човек много не разсъждава. Но Духовната Наука би трябвало да възпитава тъкмо у нас умението да преценяваме. Ето защо аз не се боя понякога да назовавам нещата без заобикалки с оглед на прозрението, което в дадения случаи наистина не е постигнато лесно. Мисля обаче, че днес не можем да говорим до полунощ, поради което сега ще приключим.*167
към текста >>
75.
9. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 24 Декември 1916
GA_173 Карма на неистината
И тази съществувала още по време на Мистерията на Голгота и характерна за гностиците прамъдрост, която макар и с други имена правела преглед на онова, което като Йерархии лежи в основата на
мир
овото сътворение, тази именно прамъдрост била в състояние да си създаде представа, идея за значението на Христос.
Струва ми се, че няма. Повечето от Вас присъстваха миналия четвъртък на нашите разсъждения в Базел*179. Тъй като според мен не е маловажно изложените там мисли да ни станат известни, днес бих искал да представя съвсем накратко какво бе казано миналия четвъртък по една точка. Аз обясних, че на юг Христовата мъдрост била изкоренена от догматиката, онази Христова мъдрост, постигната от гнозиса, който на свой ред бил изкоренен; защото, каквото е останало от гнозиса, представлява всъщност незначителен сбор от фрагменти. Гнозисът бил остатък от прамъдрост, запазен посредством атавистични знания за духовните светове през древните дни на човечеството.
И тази съществувала още по време на Мистерията на Голгота и характерна за гностиците прамъдрост, която макар и с други имена правела преглед на онова, което като Йерархии лежи в основата на мировото сътворение, тази именно прамъдрост била в състояние да си създаде представа, идея за значението на Христос.
С гнозиса изчезнала и възможността за разбиране на Христовата същност като космическа същност. На нейно място дошла догматиката, разпространила някои неразбираеми понятия кредо и други подобни за Христовото Същество. Важно през изтеклите столетия било не знанието за Христос, а фактът, че Христос се обърнал към земята и извършил Мистерията на Голгота. Едно истинско разбиране на Христовото Същество ще трябва тепърва да бъде постигнато чрез по-новия гнозис, различаващ се изцяло от някогашния гнозис, чрез антропософски систематизираната, ориентираната Духовна Наука. За нас днес по-важно като изходна точка трябва да бъде другото, изложено от мен миналия четвъртък, а именно, че на север в много ранно, предхристиянско време тогава аз казах през третото хилядолетие преди нашето летоброене у едно племе, наричано от Тацит ингевони съществувала известна традиция, според която мистерийните жреци управлявали от едно мистерийно светилище, чийто център се намирал в Ютландия, в днешна Дания.
към текста >>
За нас днес по-важно като изходна точка трябва да бъде другото, изложено от мен миналия четвъртък, а именно, че на север в много ранно, предхристиянско време тогава аз казах през третото хилядолетие преди нашето летоброене у едно племе, наричано от Тацит ингевони съществувала известна традиция, според която мистерийните жреци управлявали от едно мистерийно светилище, чийто център се на
мир
ал в Ютландия, в днешна Дания.
И тази съществувала още по време на Мистерията на Голгота и характерна за гностиците прамъдрост, която макар и с други имена правела преглед на онова, което като Йерархии лежи в основата на мировото сътворение, тази именно прамъдрост била в състояние да си създаде представа, идея за значението на Христос. С гнозиса изчезнала и възможността за разбиране на Христовата същност като космическа същност. На нейно място дошла догматиката, разпространила някои неразбираеми понятия кредо и други подобни за Христовото Същество. Важно през изтеклите столетия било не знанието за Христос, а фактът, че Христос се обърнал към земята и извършил Мистерията на Голгота. Едно истинско разбиране на Христовото Същество ще трябва тепърва да бъде постигнато чрез по-новия гнозис, различаващ се изцяло от някогашния гнозис, чрез антропософски систематизираната, ориентираната Духовна Наука.
За нас днес по-важно като изходна точка трябва да бъде другото, изложено от мен миналия четвъртък, а именно, че на север в много ранно, предхристиянско време тогава аз казах през третото хилядолетие преди нашето летоброене у едно племе, наричано от Тацит ингевони съществувала известна традиция, според която мистерийните жреци управлявали от едно мистерийно светилище, чийто център се намирал в Ютландия, в днешна Дания.
По онова време мистерията можела да действа именно в тези области, тъй като всички климатични условия а пък всичко материално си има своите духовни първопричини в тези по-студени региони били по-други в сравнение с топлите южни региони. Докато топлите региони били по -подходящи за разгръщане тайните на Христовото Същество в гнозиса, то чрез наличието на представи за някогашни традиции, северните области подхождали повече за формирането на усещания, отнасящи се именно за Исус. Получило се така, че на юг гнозисът вникнал по-добре, бих казал, във великденското тайнство, в Христовата мистерия. Само че, както вече посочих, представата за нея била изличена от догматиката. На север пък хората, макар и не с представите, които вече не били живи, а с усещанията, които надживели представите, вникнали по-добре в Исусовата мистерия, в усещането за младенеца, навлизай в света заради спасението на човечеството.
към текста >>
Докато топлите региони били по -подходящи за разгръщане тайните на Христовото Същество в гнозиса, то чрез наличието на представи за някогашни традиции, северните области подхождали повече за фор
мир
ането на усещания, отнасящи се именно за Исус.
На нейно място дошла догматиката, разпространила някои неразбираеми понятия кредо и други подобни за Христовото Същество. Важно през изтеклите столетия било не знанието за Христос, а фактът, че Христос се обърнал към земята и извършил Мистерията на Голгота. Едно истинско разбиране на Христовото Същество ще трябва тепърва да бъде постигнато чрез по-новия гнозис, различаващ се изцяло от някогашния гнозис, чрез антропософски систематизираната, ориентираната Духовна Наука. За нас днес по-важно като изходна точка трябва да бъде другото, изложено от мен миналия четвъртък, а именно, че на север в много ранно, предхристиянско време тогава аз казах през третото хилядолетие преди нашето летоброене у едно племе, наричано от Тацит ингевони съществувала известна традиция, според която мистерийните жреци управлявали от едно мистерийно светилище, чийто център се намирал в Ютландия, в днешна Дания. По онова време мистерията можела да действа именно в тези области, тъй като всички климатични условия а пък всичко материално си има своите духовни първопричини в тези по-студени региони били по-други в сравнение с топлите южни региони.
Докато топлите региони били по -подходящи за разгръщане тайните на Христовото Същество в гнозиса, то чрез наличието на представи за някогашни традиции, северните области подхождали повече за формирането на усещания, отнасящи се именно за Исус.
Получило се така, че на юг гнозисът вникнал по-добре, бих казал, във великденското тайнство, в Христовата мистерия. Само че, както вече посочих, представата за нея била изличена от догматиката. На север пък хората, макар и не с представите, които вече не били живи, а с усещанията, които надживели представите, вникнали по-добре в Исусовата мистерия, в усещането за младенеца, навлизай в света заради спасението на човечеството. И това могло да се постигне именно защото усетът за старите традиции продължавал да действа. Получило се така, че докато на юг задачата на църквата била да изличи Христовата мистерия, на север нейна задача станало изкореняването на Коледното тайнство и, бих казал, неговото превръщане в нещо по-безобидно, така че по-сетне, през средновековието, коледната представа се оказало онова, което наистина разчита в много отношения, бих казал, на пробуждащото се все повече за материалистическата епоха филистерство на по-новото време.
към текста >>
А по време на Евангелието от Лука това възвестяване, както видяхме, на
мир
а отражение в благовещението към Мария, отправено от архангел Гавраил.
Поради това, че през останалото време на годината продължаването на рода отстъпвало на заден план, могло да се запази старото сумрачно ясновидство. А щом наближало времето за зачеване, сиреч въпросните дни през пролетта, тогава настъпвали състоянията на несъзнателност. Зачеването бивало осъществявано изцяло в състояние на несъзнателност, в небудно състояние. По този начин обаче, зачеващата жена реално осъзнавала явяването, видението на един слизащ от духовните светове духовен образ, който възвестявал бъдната рожба. При жената дори се получавало така, че тя навярно е виждала лицето на бъдната си рожба.
А по време на Евангелието от Лука това възвестяване, както видяхме, намира отражение в благовещението към Мария, отправено от архангел Гавраил.
Ние видяхме, че дори в една англосаксонска песен за руните съществува фрагмент за онова, което било налице в старото съзнание, че тези традиции наистина са съществували на Ютландския полуостров и че са се пренесли на изток. Но човечеството, естествено, се намира в развой. Развоят е заложен в човечеството. И тази традиция е могла да съществува само в доста стари времена, защото ако беше продължила съществуванието си, тогава нямаше да може да се развие онова съзнание, онзи вид съзнание, който впоследствие се явява задача на Четвъртия, на Петия следатлантски период. Още през II хилядолетие самата традиция едва ли ще да е била смятана за ясновидско съзнание в северните области, където била разпространена и битувала сред различните племена, а изчезва напълно към I хилядолетие, когато именно човешкото зачеване и раждане се разполагат по протежение на цялата година, когато вече не се знае нищо за слизането от космическия свят чрез положението на звездите, както и че за раждането на земния човек, за неговата съдба от голямо значение е той да слезе при определено положение на звездите.
към текста >>
Но човечеството, естествено, се на
мир
а в развой.
Зачеването бивало осъществявано изцяло в състояние на несъзнателност, в небудно състояние. По този начин обаче, зачеващата жена реално осъзнавала явяването, видението на един слизащ от духовните светове духовен образ, който възвестявал бъдната рожба. При жената дори се получавало така, че тя навярно е виждала лицето на бъдната си рожба. А по време на Евангелието от Лука това възвестяване, както видяхме, намира отражение в благовещението към Мария, отправено от архангел Гавраил. Ние видяхме, че дори в една англосаксонска песен за руните съществува фрагмент за онова, което било налице в старото съзнание, че тези традиции наистина са съществували на Ютландския полуостров и че са се пренесли на изток.
Но човечеството, естествено, се намира в развой.
Развоят е заложен в човечеството. И тази традиция е могла да съществува само в доста стари времена, защото ако беше продължила съществуванието си, тогава нямаше да може да се развие онова съзнание, онзи вид съзнание, който впоследствие се явява задача на Четвъртия, на Петия следатлантски период. Още през II хилядолетие самата традиция едва ли ще да е била смятана за ясновидско съзнание в северните области, където била разпространена и битувала сред различните племена, а изчезва напълно към I хилядолетие, когато именно човешкото зачеване и раждане се разполагат по протежение на цялата година, когато вече не се знае нищо за слизането от космическия свят чрез положението на звездите, както и че за раждането на земния човек, за неговата съдба от голямо значение е той да слезе при определено положение на звездите. Зачеването и раждането на човека се разполагат по протежение на цялата година. Като успоредно явление протича появата на по-новото съзнание, появата на възможността за свобода на човека и така нататък.
към текста >>
Важно е обаче да се изтъкне, че тези управленски дела бивали от такова естество, че възпитаваният по посочения начин винаги да бъдел предпазван от външни влияния, в частност да бъдел грижливо предпазван от въздействието на егоистичните постъпки, от влиянията, които се фор
мир
али въз основа на външни преживявания.
Особеното у това дете се подчертавало, като се казвало, че такова дете ставало „гарван". Това била своеобразна степен на посвещаване, която била популярна в широки региони, която се съдържала по-специално в персийското посвещаване на Митра и за която отчасти съм Ви разказвал още преди години. В крайна сметка тази душа трябвало да се издигне до по-интензивното усещане на връзката с духовните светове, тайните на духовните светове трябвало да могат да се преживяват в душата. Днес подобни неща не биха били възможни, понеже нашето съзнание се развива в други условия; но в онези стари времена, когато можело да се развие сънищно съзнание, те били напълно възможни. Когато детето пораснело и станело юноша при всички случаи ставало дума за момче, а не за момиче -, можело да му се възложи водачеството на отделни краища, на малки племенни групи, а накрая трябвало да съдейства за уреждане на административните, на управленските дела на неголеми общности.
Важно е обаче да се изтъкне, че тези управленски дела бивали от такова естество, че възпитаваният по посочения начин винаги да бъдел предпазван от външни влияния, в частност да бъдел грижливо предпазван от въздействието на егоистичните постъпки, от влиянията, които се формирали въз основа на външни преживявания.
Резултатът от това бил, че в края на въпросните тридесет години той в известна степен можел да се явява представител на цялото племе. А навършел ли тридесет години, той достигал зрелост, за да възприеме със съзнанието си съпринадлежността с целия Космос. Превръщал се в онова, което в мистерийните светили ща наричали „слънчев герой". Сега вече бил пригоден за тригодишно властване над племето. Никой друг не можел да пристъпи към властване освен човек, който бил станал такъв „герой на Слънцето".
към текста >>
Същевременно името Hod е идентично със старата дума за борба,
война
, докато Baldur, в каквото звучене се пази до днес, възлиза към други означения, най-доброто от които още е съхранено в англосаксонския.
Хьодур или Хьод рекъл: Какво да сторя с имела? Аз съм сляп, не виждам къде е Балдур и не мога да го замерям като другите богове. Локи обаче му показал посоката и той запокитил имеловата клонка към Балдур. Балдур бил наранен и умрял. Така Хьодур бил онзи, който се явява представител на външния материален свят, доколкото този материален свят не се схваща в неговата взаимовръзка с духовното, ами живее като паразит на земята.
Същевременно името Hod е идентично със старата дума за борба, война, докато Baldur, в каквото звучене се пази до днес, възлиза към други означения, най-доброто от които още е съхранено в англосаксонския.
С оглед на изложеното от мен през последните дни думата за „ден" (нем. Tag) ведно със самия език и звукоизместването е налице и в по-ранни степени: всъщност Bai day е възможно макар и в англосаксонски като име и в превод би означавало „сияйният ден" или „денят на светлината", с което се изразява връзката на Балдур с дневното съзнание, сиреч със съзнанието, възсияло над човечеството едва през Четвъртия следатлантски период. Хьодур е представителят на материалното, на мрака и в същото време на борбата, на схватката. Балдур е представителят на разбирането, на познанието, на светлината, и то на онази светлина, която свети на човешката душа в съзнаващото състояние, развило се от Четвъртия следатлантски период насам. Така с мита за Балдур пред нас се разкрива един особен вид Коледно тайнство.
към текста >>
Какво собствено си взаимодейства, кое лежи в основата на това, че Балдур представителят на човешкото съзнание, което може да бъде просветлено от божествената същност, че Балдур може под влияние на злата сила Локи да бъде погубен от Хьодур бога на борбата, на
война
та, на тъмнината?
При това с добри имам предвид не нравствено добри, а необходими за развитието качества. Такива неща обаче отново стоят във връзка с цялостната еволюция. През Четвъртия след атлантски период просто все още е било възможно човекът от определен момент нататък да бъде въведен по стария начин в духовния свят, както е ставало и в тези нордски мистерии. Ала за бъдните времена това трябвало да се промени, тъй като атавистичният начин на старото ясновидство не можел да устои на по-грубо проявяващите се изисквания на материалистическата епоха. В митовете тъкмо това отношение на старото ясновидство от Четвъртия следатлантски период към по-късния е намерило израз в противоположността между Балдур и Хьодур.
Какво собствено си взаимодейства, кое лежи в основата на това, че Балдур представителят на човешкото съзнание, което може да бъде просветлено от божествената същност, че Балдур може под влияние на злата сила Локи да бъде погубен от Хьодур бога на борбата, на войната, на тъмнината?
В основата му лежи, че както отдавна съществува за нашата епоха и ще се задържи още за известно време между светлината и тъмнината винаги трябва да протича взаимодействие. Всъщност чист религиозен егоизъм е човекът да бъде каран да вярва, че нещо във физическия свят, в света на Майя може да бъде изцяло добро. Всяка светлина има своя сянка и тъкмо действителното вникване в това познание, че всяка светлина има своя сянка, е извънредно важно и значимо. Нека вземем един определен случай. Именно под въздействие на Коледното тайнство ще можем да задълбочим някои положения, която обсъждахме напоследък.
към текста >>
Тук, където плебсът се съвещавал, тук, където всяко разширяване на римското господство получавало своята благословия, където консулите правели преглед на новобранците и приемали военната им клетва, тук, откъдето магистратите на републиката потегляли, за да поемат предводителството на войските и да завоюват провинциите, където Германик струпал край храма на Фидестро феите от победата си над германците, където триумфиращият Октавиан тържествено потвърдил римската подвла-стност на целия средиземноморски басейн, в тази начална и крайна точка на всеки триумф ние се вричаме на отечеството, тук честваме доброволната жертва, тук издигаме свещените и пожелателните си слова: Да живее нашата
война
, да живее Рим, да живее Италия, да живее войската и флотът, да живее кралят!
Нима едно известно лице и тази сутрин не проявяваше склонност да участва в интригите, чиято мрежа се плете между цъфналите розови лехи на под лежащата сега на конфискация вила Пинчо*189 от обитаващия я в момента дебел германски паяк? Ние естествено не сме вярвали нито за миг, че едно съставено от г-н Бюлов правителство би могло да получи одобрението на краля или пък че кралят би могъл да стане негов съучастник. В широкото си сърце кралят е доловил напомнянето на Камило Кавур, че е ударил върховният час за Савойската монархия! Да, той е ударил! Ударил е под високото небе, което, о римляни, се издига над вашия Пантеон и над този вековечен Капитолийски хълм!
Тук, където плебсът се съвещавал, тук, където всяко разширяване на римското господство получавало своята благословия, където консулите правели преглед на новобранците и приемали военната им клетва, тук, откъдето магистратите на републиката потегляли, за да поемат предводителството на войските и да завоюват провинциите, където Германик струпал край храма на Фидестро феите от победата си над германците, където триумфиращият Октавиан тържествено потвърдил римската подвла-стност на целия средиземноморски басейн, в тази начална и крайна точка на всеки триумф ние се вричаме на отечеството, тук честваме доброволната жертва, тук издигаме свещените и пожелателните си слова: Да живее нашата война, да живее Рим, да живее Италия, да живее войската и флотът, да живее кралят!
Слава и победа! " Така рекъл новият Кола ди Риенци. После поел шпагата, връчена му в знак на особено драгоценен спомен за Нино Биксио. Тази шпага произхождала от стари времена и била на съхранение в семейство Подрека.
към текста >>
Без, разбира се, по някакъв начин да претендирам за коментар или за вземане на страна, аз исках да отбележа някои факти, но в тяхната взаимовръзка, за да мога в частност да посоча как все пак се случват неща, които на
мир
ат слабо разбиране в заобикалящия ни днешен невнимателен свят.
„Рим, 1 часа, голяма битка бе изнесена. Току-що от висотата на Капитолия говорих пред огромно, изпаднало в делириум множество. Камбаните бият тревога,възгласите на народа се издигат до най-красивото небе на света. Блаженство ме опиянява. След френското чудо станах свидетел на италианското чудо."
Без, разбира се, по някакъв начин да претендирам за коментар или за вземане на страна, аз исках да отбележа някои факти, но в тяхната взаимовръзка, за да мога в частност да посоча как все пак се случват неща, които намират слабо разбиране в заобикалящия ни днешен невнимателен свят.
Исках да покажа, че дори „певецът на всички срамни човешки извращения", както бивал наричан в Италия, да не прояви силна вяра в чудото от Петдесетница, целият начин, по който едно събитие тук се довежда до повторение, носи в се бе си вече значителни сили за делириумното съзнание, а пък да въздейства на някои подсъзнателни импулси с това синьор Д'Анунцио се е справил чудесно. Същият човек, когото в родната му страна наричат певеца на всички срамни човешки извращения и който не се е посвенил да напише роман, където по безкрайно непристоен начин е разтръбил пред света връзката си с една прочута жена този човек изнамери във втората си дълга реч, държана в театър "Констанци", цяла поредица други ефектни сравнения. Споменатото от мен образно сравнение с артилериста е, общо взето, дреболия. Невъзможно ми е да Ви прочета цялата реч, защото ще отнеме много време, а само един откъс може би от началото и после края. Началото: „Римляни, италианци, братя по вяра и копнеж, мои нови приятели и мои сподвижници от по-преди!
към текста >>
От три дни започва да ни задушава някаква неопределима
мир
изма на предателство."
" По-нататък същият призив от Марсала казвал със сурова закана: „Който не се въоръжи, той или е страхливец, или е предател! " Ако Той, Освободителят, можеше да слезе от Яникулум в низината, нямаше ли да обозначи с единия или с другия печат и да обвини в позор всички ония, които тайно или явно се стараят да обезоръжат Италия, да посрамят отечеството, да го тласнат обратно в условията на робство, отново да го приковат към кръста му или да го оставят в агония в леглото му, което понякога ни е приличало на открит гроб? Едному са нужни 50 години, за да почине в леглото си, другиму са нужни 50 години, за да приключи своята деградация в леглото си. Възможно ли е да оставим чужденците във и извън страната, враговете, живеещи или нахлули в дома ни, да наложат този вид смърт на един народ, който вчера с властнически трепет издигна край морето си изображението на своя върховен мит, паметника на своята истинска воля, която е римска воля, о граждани?
От три дни започва да ни задушава някаква неопределима миризма на предателство."
В този дух нещата продължават нататък. А най-накрая намираме поднесено по друг начин онова, което ни е добре известно от Евангелието. Не кой да е, а Д'Анунцио се осмелява да изговори следните думи*190: „Блажени онези, които имат повече, защото толкова по-много ще могат да дадат, толкова по-пламенни ще могат да бъдат! Блажени онези, които двайсет години имат чист дух, закалено тяло, смела майка! Блажени онези, които очаквайки и вярвайки не прахосаха своята сила, ами я опазиха с воинско благонравие!
към текста >>
А най-накрая на
мир
аме поднесено по друг начин онова, което ни е добре известно от Евангелието.
" Ако Той, Освободителят, можеше да слезе от Яникулум в низината, нямаше ли да обозначи с единия или с другия печат и да обвини в позор всички ония, които тайно или явно се стараят да обезоръжат Италия, да посрамят отечеството, да го тласнат обратно в условията на робство, отново да го приковат към кръста му или да го оставят в агония в леглото му, което понякога ни е приличало на открит гроб? Едному са нужни 50 години, за да почине в леглото си, другиму са нужни 50 години, за да приключи своята деградация в леглото си. Възможно ли е да оставим чужденците във и извън страната, враговете, живеещи или нахлули в дома ни, да наложат този вид смърт на един народ, който вчера с властнически трепет издигна край морето си изображението на своя върховен мит, паметника на своята истинска воля, която е римска воля, о граждани? От три дни започва да ни задушава някаква неопределима миризма на предателство." В този дух нещата продължават нататък.
А най-накрая намираме поднесено по друг начин онова, което ни е добре известно от Евангелието.
Не кой да е, а Д'Анунцио се осмелява да изговори следните думи*190: „Блажени онези, които имат повече, защото толкова по-много ще могат да дадат, толкова по-пламенни ще могат да бъдат! Блажени онези, които двайсет години имат чист дух, закалено тяло, смела майка! Блажени онези, които очаквайки и вярвайки не прахосаха своята сила, ами я опазиха с воинско благонравие! Блажени онези, които пренебрегнаха безплодните флиртувания, за да бъдат целомъдрени за тази първа и последна любов! "
към текста >>
76.
10. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 25 Декември 1916
GA_173 Карма на неистината
Хубаво е, когато човек точно при такива поводи като Коледния празник си казва: В нашето все
мир
но развитие участват духовни импулси и за добро, и за лошо.
Всъщност и различните празненства са се принизили в чисто лични дела, понеже човечеството се е лишило от сериозността и достойнството, които единствени предоставят на човека възможността по правилен начин да се доближи до духовния свят. Много естествено е, че през нашия Пети следатлантски период, когато човекът в известен смисъл трябва да опознае себе си, да се насочи към себе си, е близка до ума опасност като току-що описаната от мен, а именно човекът донякъде да загуби връзката с духовния свят. Порано човечеството е осъзнавало връзката си с духовния свят, но за сметка на това не е осъзнавало друго, което пък изложих вчера. Понастоящем несъзнателни са преди всичко нещата, които в рамките на тези разсъждения посочих с думите: Днес хората не проявяват склонност да насочват вниманието си върху тях. Оставят ги да отминават,без да ги е грижа за тях.
Хубаво е, когато човек точно при такива поводи като Коледния празник си казва: В нашето всемирно развитие участват духовни импулси и за добро, и за лошо.
Ние видяхме как от хората, които донякъде са по светени в тези неща, наличните импулси могат да бъдат използвани и в лошия смисъл било за някои лични, егоистични цели, било в интерес на някакъв групов егоизъм. Трябва да се научим да настройваме нашето усещане към по-широкообхватни дела, към по-широкообхватни обстоятелства. Въпреки че за такива усещания не винаги е редно да вдигаме, както се казва, голям шум, ние все пак трябва да можем да ги имаме. А сега бих искал да Ви дам възможност във връзка с един въпрос начаса да откъснете, така да се каже, душата си от някаква чисто лична интерпретация на антропософията и да я насочите към нещо всеобщо, свързано с нашето антропософско движение. Ако схващате правилно казаното вчера, Вие ще си кажете: Онзи 20 Май 1347 г., онази Петдесетница през Май, когато Кола ди Риенци провел своята внушителна проява в Рим, се повторил в известен смисъл по Петдесетница през 1915 г.
към текста >>
В датските области се на
мир
ала централната Мистерия, разпореждаща и надзираваща така да се каже онези условия, които отпосле се проявявали в регулирането на зачеванията и ражданията.
На север изчезнало тъкмо онова, което можело да бъде налице там: усещането за Исус. На север, както казах завчера, до към VIII, IX, Х век след Мистерията на Голгота действително било култивирано усещането за Исус. В стари времена във всяка къща, където се раждало дете, бивал приветстван младенецът, който единствен, особено в племето на ингевоните, можел да бъде приет като достоен член на племето, докато с недобро око естествено без издребняване се гледало на родените по друго време. Ние обаче показахме как онова, което впоследствие се разпространило като външно християнство, изтласкало всичко, което под формата на митове и шествия, сиреч в култови обичаи, поддържало връзката със старото усещане за Исус. И ние видяхме как откъм средата на средновековието усърдно се заработило за изличаването на онова, което се било разпространило от Ютландия към Европа и по-специално към Централна Европа.
В датските области се намирала централната Мистерия, разпореждаща и надзираваща така да се каже онези условия, които отпосле се проявявали в регулирането на зачеванията и ражданията.
Там се намирало мястото, където било развито общо съзнание за една социално обусловена връзка в човечеството, за една връзка, която същевременно била сакраментална, която представлявала истинско социално тайнство. Самата година бивала разпореждана като тайнство и човекът осъзнавал своето вместване в годишното тайнство. За тогавашните хора, Слънцето през различните сезони неслучайно прекосявало небосклона по различен начин, а и ставащото на земята било отражение на небесните събития. Тайнството продължава да съществува там, където човекът още не може да разполага или не разполага с влияние, където духове на стихиите и природата вършат онова, което днес човекът върши по отношение на социалния живот. Днес в отделни хора живеят, без впрочем хората още да го знаят, много силни ариманически импулси.
към текста >>
Там се на
мир
ало мястото, където било развито общо съзнание за една социално обусловена връзка в човечеството, за една връзка, която същевременно била сакраментална, която представлявала истинско социално тайнство.
На север, както казах завчера, до към VIII, IX, Х век след Мистерията на Голгота действително било култивирано усещането за Исус. В стари времена във всяка къща, където се раждало дете, бивал приветстван младенецът, който единствен, особено в племето на ингевоните, можел да бъде приет като достоен член на племето, докато с недобро око естествено без издребняване се гледало на родените по друго време. Ние обаче показахме как онова, което впоследствие се разпространило като външно християнство, изтласкало всичко, което под формата на митове и шествия, сиреч в култови обичаи, поддържало връзката със старото усещане за Исус. И ние видяхме как откъм средата на средновековието усърдно се заработило за изличаването на онова, което се било разпространило от Ютландия към Европа и по-специално към Централна Европа. В датските области се намирала централната Мистерия, разпореждаща и надзираваща така да се каже онези условия, които отпосле се проявявали в регулирането на зачеванията и ражданията.
Там се намирало мястото, където било развито общо съзнание за една социално обусловена връзка в човечеството, за една връзка, която същевременно била сакраментална, която представлявала истинско социално тайнство.
Самата година бивала разпореждана като тайнство и човекът осъзнавал своето вместване в годишното тайнство. За тогавашните хора, Слънцето през различните сезони неслучайно прекосявало небосклона по различен начин, а и ставащото на земята било отражение на небесните събития. Тайнството продължава да съществува там, където човекът още не може да разполага или не разполага с влияние, където духове на стихиите и природата вършат онова, което днес човекът върши по отношение на социалния живот. Днес в отделни хора живеят, без впрочем хората още да го знаят, много силни ариманически импулси. Изрично подчертавам: без хората още да го знаят.
към текста >>
Да се изследва, да се проучи как духовните Същества могат да влияят върху социално-сакраменталната взаимовръзка по същия начин, както те влияят върху поникването и покарването на растенията през пролетта и върху повяхването през есента това била задачата на такива мистерийни центрове като онзи, за който казах, че се на
мир
ал в Дания и сакраментално регулирал социалния живот.
Днес в отделни хора живеят, без впрочем хората още да го знаят, много силни ариманически импулси. Изрично подчертавам: без хората още да го знаят. Тези ариманически импулси са насочени към това, на определени духове на стихиите и на природата също да им бъде отнето сакраменталното влияние върху Земната еволюция. Когато модерната техника се усъвършенства дотолкова, че посредством някакви плоскости да може да се произвежда изкуствена топлина, тогава и това наистина ще стане, не съм против, а Ви го представям като потребност, като нещо, което в бъдеще ще стане, тогава от духовете на природата и стихиите ще бъде отнет растежът на растенията, на първо място растежът на житото, ще бъдат издигнати не само зимни градини, не само отоплявани помещения за по-малки растителни насаждения, но и за цели житни полета, където житото откъснато от законите, действащи от Космоса ще се отглежда в други сезони, а не както то в известна степен расте от само себе си, сиреч чрез духовете на природата и стихиите. Спрямо посевите това ще представлява същото, каквото се случило, когато старото съзнание за тайнството на зачеването и ражданията се генерализирало по отношение на цялата година.
Да се изследва, да се проучи как духовните Същества могат да влияят върху социално-сакраменталната взаимовръзка по същия начин, както те влияят върху поникването и покарването на растенията през пролетта и върху повяхването през есента това била задачата на такива мистерийни центрове като онзи, за който казах, че се намирал в Дания и сакраментално регулирал социалния живот.
От там именно се разпространило онова, чиито следи можем да дирим още в ІІІ хилядолетие преди Мистерията на Голгота, ала сетне виждаме как то постепенно изчезва и отстъпва място на друго, което трябвало да дойде; в противен случай човекът нямало да може да се извиси до използването на своя интелект. Нещата стават по необходимост и тъкмо тяхната необходимост трябва да се прозира, а не да искаме да се бъркаме в работата на боговете, питайки защо те не са направили едно или друго, защо не са го направили иначе, при което винаги се има предвид по-удобно за хората. И тъй, възприемчивостта на усещането за Исус тръгнала от Ютландия, от Дания. Вижте, става дума да се разсъждава за ставащото не само при повече или по-малко важни поводи, а да се мисли за взаимовръзките, само че не да се мисли надълго и нашироко, не да се мъдрува, а да се мисли прямо и истинно. Мнозина обичат да мъдруват, но правилното мислене се състои в мисловното свързване на фактическите събития, след което се чака какво ще стане, какво ще произтече от това.
към текста >>
Мир
овото слово, чието рождение празнуваме в Коледното тайнство, ние разбираме правилно само тогава, когато си го представяме възможно най-всеобхватно, когато си мислим, че то действително вибрира и се носи във всичко, което става, което се случва.
И тъй, възприемчивостта на усещането за Исус тръгнала от Ютландия, от Дания. Вижте, става дума да се разсъждава за ставащото не само при повече или по-малко важни поводи, а да се мисли за взаимовръзките, само че не да се мисли надълго и нашироко, не да се мъдрува, а да се мисли прямо и истинно. Мнозина обичат да мъдруват, но правилното мислене се състои в мисловното свързване на фактическите събития, след което се чака какво ще стане, какво ще произтече от това. През тези дни, след като изложих всичко това, човек би могъл да си постави следния въпрос и онези сред Вас, които са си поставили този въпрос, сигурно са усетили в душата си нещо вярно. А ако днес още не сте си го поставили, можете да се постараете в бъдеще да си поставите именно такива въпроси; защото те се появяват навред, щом се създаде предпоставка истината да се търси не само в това, което се казва, но и в това, което се върши.
Мировото слово, чието рождение празнуваме в Коледното тайнство, ние разбираме правилно само тогава, когато си го представяме възможно най-всеобхватно, когато си мислим, че то действително вибрира и се носи във всичко, което става, което се случва.
И ако човек има смирението и всеотдайността да се почувства втъкан в всемирния процес, той открива и съществуващите там взаимовръзки. Какъв въпрос можеше да си постави душата? През тези дни Вашата душа би могла да си помисли: Ние узнахме, че в гнозиса се е съдържала една величава представа за Христос, на юг тя изчезнала, без да смогне никак си да се придвижи до Севера. Насреща и се задала представата за Иcyc, която обаче, като усещане, е продължение на ютландските Мистерии. Ето това видяхме.
към текста >>
И ако човек има с
мир
ението и всеотдайността да се почувства втъкан в все
мир
ния процес, той открива и съществуващите там взаимовръзки.
Вижте, става дума да се разсъждава за ставащото не само при повече или по-малко важни поводи, а да се мисли за взаимовръзките, само че не да се мисли надълго и нашироко, не да се мъдрува, а да се мисли прямо и истинно. Мнозина обичат да мъдруват, но правилното мислене се състои в мисловното свързване на фактическите събития, след което се чака какво ще стане, какво ще произтече от това. През тези дни, след като изложих всичко това, човек би могъл да си постави следния въпрос и онези сред Вас, които са си поставили този въпрос, сигурно са усетили в душата си нещо вярно. А ако днес още не сте си го поставили, можете да се постараете в бъдеще да си поставите именно такива въпроси; защото те се появяват навред, щом се създаде предпоставка истината да се търси не само в това, което се казва, но и в това, което се върши. Мировото слово, чието рождение празнуваме в Коледното тайнство, ние разбираме правилно само тогава, когато си го представяме възможно най-всеобхватно, когато си мислим, че то действително вибрира и се носи във всичко, което става, което се случва.
И ако човек има смирението и всеотдайността да се почувства втъкан в всемирния процес, той открива и съществуващите там взаимовръзки.
Какъв въпрос можеше да си постави душата? През тези дни Вашата душа би могла да си помисли: Ние узнахме, че в гнозиса се е съдържала една величава представа за Христос, на юг тя изчезнала, без да смогне никак си да се придвижи до Севера. Насреща и се задала представата за Иcyc, която обаче, като усещане, е продължение на ютландските Мистерии. Ето това видяхме. Ако човек го проумее и се вгледа в тази взаимовръзка, тогава не би ли било естествено да възникне нуждата за съединяване на онова, което не е съумяло да се съедини?
към текста >>
При все
мир
ната еволюция на Запада, идея та за Христос не е могла да се съедини с идеята за Исус.
Какъв въпрос можеше да си постави душата? През тези дни Вашата душа би могла да си помисли: Ние узнахме, че в гнозиса се е съдържала една величава представа за Христос, на юг тя изчезнала, без да смогне никак си да се придвижи до Севера. Насреща и се задала представата за Иcyc, която обаче, като усещане, е продължение на ютландските Мистерии. Ето това видяхме. Ако човек го проумее и се вгледа в тази взаимовръзка, тогава не би ли било естествено да възникне нуждата за съединяване на онова, което не е съумяло да се съедини?
При всемирната еволюция на Запада, идея та за Христос не е могла да се съедини с идеята за Исус.
От това следва да се появи нуждата за съчетаване на двете. Модерната антропософия трябва съвсем скромно да поеме тази задача. На нея й се полага да опита да извърши правилното в случая и да посъбере тези неща във мировата констелация. Следователно, ако бъде направен опит да се обрисува как по-новата антропософия като един, така да се каже, въздигнат в съвременността гнозис отново разбира Христос, тогава би могло да се пожелае съчетаване на идеята за Христос с онова, което може да живее на едно определено място,където някога, както Ви обясних, е живяло по такъв интензивен начин като усещане за Исус. Тогава относно идеята за Христос и за начина, по който тя се включва в духовното ръководство на човечеството, би се опитало воденето на разговор точно на мястото или в зависимост от възможностите ни в близост до мястото, от където е било излъчено усещането за Исус.
към текста >>
На нея й се полага да опита да извърши правилното в случая и да посъбере тези неща във
мир
овата констелация.
Ето това видяхме. Ако човек го проумее и се вгледа в тази взаимовръзка, тогава не би ли било естествено да възникне нуждата за съединяване на онова, което не е съумяло да се съедини? При всемирната еволюция на Запада, идея та за Христос не е могла да се съедини с идеята за Исус. От това следва да се появи нуждата за съчетаване на двете. Модерната антропософия трябва съвсем скромно да поеме тази задача.
На нея й се полага да опита да извърши правилното в случая и да посъбере тези неща във мировата констелация.
Следователно, ако бъде направен опит да се обрисува как по-новата антропософия като един, така да се каже, въздигнат в съвременността гнозис отново разбира Христос, тогава би могло да се пожелае съчетаване на идеята за Христос с онова, което може да живее на едно определено място,където някога, както Ви обясних, е живяло по такъв интензивен начин като усещане за Исус. Тогава относно идеята за Христос и за начина, по който тя се включва в духовното ръководство на човечеството, би се опитало воденето на разговор точно на мястото или в зависимост от възможностите ни в близост до мястото, от където е било излъчено усещането за Исус. Това е отговорът, който можете да си дадете, ако се запитате защо преди години, по повод на една изпратена ми от Копенхаген покана, аз тъкмо там представих Христовата промяна чрез духовните еволюции*191. Защо точно тогава възникна потребността на онова място да бъде развита идеята за Христос така, както тя можеше да бъде вплетена в темата "Духовното ръководство на хората и човечеството"? Там нещо е казано, ала не чрез изречените думи, а чрез констелацията!
към текста >>
Казах, че около тях не е нужно да се вдига голям шум, но човек може да разбере, че не само чрез това, което бива казано, а и чрез това, което се случва, се изразяват неща и че в тези неща по известен начин живее
мир
овото слово.
Тогава относно идеята за Христос и за начина, по който тя се включва в духовното ръководство на човечеството, би се опитало воденето на разговор точно на мястото или в зависимост от възможностите ни в близост до мястото, от където е било излъчено усещането за Исус. Това е отговорът, който можете да си дадете, ако се запитате защо преди години, по повод на една изпратена ми от Копенхаген покана, аз тъкмо там представих Христовата промяна чрез духовните еволюции*191. Защо точно тогава възникна потребността на онова място да бъде развита идеята за Христос така, както тя можеше да бъде вплетена в темата "Духовното ръководство на хората и човечеството"? Там нещо е казано, ала не чрез изречените думи, а чрез констелацията! По-нататък разбирането на такива неща зависи вече от хората.
Казах, че около тях не е нужно да се вдига голям шум, но човек може да разбере, че не само чрез това, което бива казано, а и чрез това, което се случва, се изразяват неща и че в тези неща по известен начин живее мировото слово.
Днес обаче изглежда, че към невярното, към злото,ако то бъде поставено в космическата констелация, човечеството съвсем очевидно проявява повече чувство и усет,отколкото да се направи опит онова, което в истински добрия смисъл трябва да се въплъти в развитието на човечеството, да бъде изразено и чрез реален факт. Но тъкмо изхождайки от нещо такова като Коледното тайнство, човек би искал да предизвика усещането, че като участник в антропософското движение той трябва да се чувства живеещ в нещо, което се извисява над обикновената външна Майя, и би искал да бъде вземано на сериозно разбирането, че онова, което се извършва във физическия план, така както то се извършва във физическия план, е именно Майя, а не действителността в по-висш смисъл. И тъй, когато човек почувства, че извършващото се тук, на Земята, в известен смисъл се извършва ако си позволя да използвам християнския израз също на "небето" и че пълната истина се получава едва чрез свързването им в човешкия дух, ще рече предвид нашето Пето следатлантско време в човешкия интелект, чак тогава той вижда пълната действителност. Тя се получава чрез свързването на онова, което става на Земята и на Небето. В противен случай не се излиза извън Майя.
към текста >>
Ала същото е и с
война
та.
Вярата във войните много наподобява вярата в дуела, в единоборството. Но кога дуелът, кога единоборството има истински смисъл? Само тогава, когато заставащите да се дуелират, вътрешно са напълно убедени, че развръзката ще дойде не от някаква случайност, а от боговете. Ако пристъпващите към дуел вярват безрезервно, че онзи, който ще бъде убит или ранен, е получил тази смърт или това раняване поради това, че някакъв бог е отсъдил срещу него, тогава в дуела има истина. Няма истина в дуела, ако това убеждение отсъства; тогава, разбира се, дуелът е реална лъжа.
Ала същото е и с войната.
Когато хората, които са съставна част на народите, могат да имат убеждението и вярата,че очакваната от войната развръзка иде от Бога и че в събитията има божи пръст, тогава е налице истина в онова, което протича като военни действия. Но тогава участващите в тях трябва да са в състоя ние да свързват с някакъв смисъл думите: предстои да се изпълни една божия присъда. Задайте си сега сами въпроса дали днес в тези думи се съдържа истина! Достатъчно е само да попитате дали хората вярват, че в днешните военни действия намират израз божии присъди. Вярват ли хората в това?
към текста >>
Когато хората, които са съставна част на народите, могат да имат убеждението и вярата,че очакваната от
война
та развръзка иде от Бога и че в събитията има божи пръст, тогава е налице истина в онова, което протича като военни действия.
Но кога дуелът, кога единоборството има истински смисъл? Само тогава, когато заставащите да се дуелират, вътрешно са напълно убедени, че развръзката ще дойде не от някаква случайност, а от боговете. Ако пристъпващите към дуел вярват безрезервно, че онзи, който ще бъде убит или ранен, е получил тази смърт или това раняване поради това, че някакъв бог е отсъдил срещу него, тогава в дуела има истина. Няма истина в дуела, ако това убеждение отсъства; тогава, разбира се, дуелът е реална лъжа. Ала същото е и с войната.
Когато хората, които са съставна част на народите, могат да имат убеждението и вярата,че очакваната от войната развръзка иде от Бога и че в събитията има божи пръст, тогава е налице истина в онова, което протича като военни действия.
Но тогава участващите в тях трябва да са в състоя ние да свързват с някакъв смисъл думите: предстои да се изпълни една божия присъда. Задайте си сега сами въпроса дали днес в тези думи се съдържа истина! Достатъчно е само да попитате дали хората вярват, че в днешните военни действия намират израз божии присъди. Вярват ли хората в това? Запитайте се колцина са вярващите, че развръзката иде от Бога, но имам предвид честно вярващите; защото сред различните лъжи, обикалящи сега света, е и тази, която се съдържа в призоваването на боговете или на Бога, и то от всички страни, разбира се.
към текста >>
Достатъчно е само да попитате дали хората вярват, че в днешните военни действия на
мир
ат израз божии присъди.
Няма истина в дуела, ако това убеждение отсъства; тогава, разбира се, дуелът е реална лъжа. Ала същото е и с войната. Когато хората, които са съставна част на народите, могат да имат убеждението и вярата,че очакваната от войната развръзка иде от Бога и че в събитията има божи пръст, тогава е налице истина в онова, което протича като военни действия. Но тогава участващите в тях трябва да са в състоя ние да свързват с някакъв смисъл думите: предстои да се изпълни една божия присъда. Задайте си сега сами въпроса дали днес в тези думи се съдържа истина!
Достатъчно е само да попитате дали хората вярват, че в днешните военни действия намират израз божии присъди.
Вярват ли хората в това? Запитайте се колцина са вярващите, че развръзката иде от Бога, но имам предвид честно вярващите; защото сред различните лъжи, обикалящи сега света, е и тази, която се съдържа в призоваването на боговете или на Бога, и то от всички страни, разбира се. Обаче една истинска вира в смисъл, че се изпълнява някаква божия присъда, в тази материалистическа епоха естествено не може да съществува. Следователно човек трябва да погледне на тази работа сериозно и достойно, и да си каже: Всъщност става нещо, в чиято вътрешна реалност никой не вярва. Няма вяра във вътрешната реалност и в тази вътрешна реалност се вярва толкова по-малко, колкото по на запад се отива в Европа, при това с право, защото колкото по на запад се отива в Европа, толкова повече именно този европейски Запад има задачата да подсигурява материализма за Петия следатлантски период.
към текста >>
През Втория следатлантски, праперсийски период онова, което било открито за съзнанието на хората, още поддържало връзка с Архаите и човекът още не се чувствал съпричастен към наричаното днес "природа", а се на
мир
ал в един духовен свят.
Но единствено през този трети период е могло да възникне онова, което Ви разказах за ютландските, за датските Мистерии. Що за същество е било онова, което възвестявало на всяка майка поотделно бъдната и рожба? Било е същото, за което разказва Евангелието от Лука някакъв Архангел, едно Същество от областта на Архангелите. Онзи, който вдига взор само до Ангелите и назовава свой бог едного измежду тях все едно дали вярва, че това е Всевишният (от значение е реалността, а не вярата), той вече не открива някаква връзка, излизаща извън времето между раждането и смъртта на човека в посока към онзи свят, който днес е забулен от външната Майя. През Третия следатлантски период взорът му обаче още можел да стигне до областта на Архангелите и по онова време все още съществувала една жива връзка.
През Втория следатлантски, праперсийски период онова, което било открито за съзнанието на хората, още поддържало връзка с Архаите и човекът още не се чувствал съпричастен към наричаното днес "природа", а се намирал в един духовен свят.
Светлината и тъмнината още не били външни материални процеси, а духовни процеси и така е било също в първоначалната религия на Заратустра през Втория следатлантски период. Виждате, че човекът постепенно е слизал надолу. През Втория следатлантски период неговото съзнание още се извисявало до областта на Архаите и той още можел да си казва: Като човек аз съм не само съставената от мускули и плът марионетка, както твърдят днешните анатоми, физиолози и биолози, но съм и същество, което изобщо не може да бъде разбрано, ако не се разглежда във връзка с Духа, ако не се разглежда в живото сплитане на светлина и тъмнина в него; защото аз съм плод от сплитането на светлина и тъмнина. После настъпил Третият следатлантски период. Природното взело връх над човека, каквото си му е естеството; защото процесите на раждане и смърт свързват душевния живот на човека с природното.
към текста >>
Тогава се на
мир
ал в стадия, за който Ви казах: Той надраствал националното, сиреч извисявал се над взаимовръзката със своето племе.
Само антропософски ориентираната Духовна Наука е в състояние не чрез историческо подгряване, а от само себе си да пресъздаде някои понятия,които занапред ще съществуват напълно осъзнато, а не атавистично, но които някога са съществували атавистично понятия, за които днешният човек всъщност вече не притежава съвсем правилен усет. Тук Вие си припомняте нещо, за което говорих вчера. Казах Ви,че с цялостното социално устройство, което изложих по повод ютландските мистерии, е свързано царството на древните европейски племена. Като предопределено да царува се смятало детето, родило се първо след Святата нощ през третата година. По описания вчера от мен начин то бивало подготвяно за царския сан и от него ставало мъж, който отпосле можел да царува в продължение на три години.
Тогава се намирал в стадия, за който Ви казах: Той надраствал националното, сиреч извисявал се над взаимовръзката със своето племе.
Петата степен, която у персийците се наричала "персиец" и при всяко племе носела името на съответното племе, била още в рамките на групата; "героят на Слънцето", шестата степен а с тайнството на "героя на Слънцето" трябвало да бъде проникнат онзи, комуто по онова време се полагало да царува три години, трябвало да е надраснал племенната, груповата взаимовръзка и да се намира във взаимовръзка с цялото човечество. Това обаче било възможно само защото се намирал не просто в земна, а в космическа взаимовръзка, бидейки именно "герой на Слънцето", сиреч живеейки там,където властвали не само земни закони, но и законите, в които било вплетено и Слънцето. Но при допира със земното, който неминуемо настъпва, щом човекът трябва да върши земни дела, протича определен процес. Този процес е редно да се опознае. Защото чрез неговото опознаване се постига разбиране за някои преходи, за някои неща, които трябва да се прозрат, ако човек иска да прозре действителността.
към текста >>
Петата степен, която у персийците се наричала "персиец" и при всяко племе носела името на съответното племе, била още в рамките на групата; "героят на Слънцето", шестата степен а с тайнството на "героя на Слънцето" трябвало да бъде проникнат онзи, комуто по онова време се полагало да царува три години, трябвало да е надраснал племенната, груповата взаимовръзка и да се на
мир
а във взаимовръзка с цялото човечество.
Тук Вие си припомняте нещо, за което говорих вчера. Казах Ви,че с цялостното социално устройство, което изложих по повод ютландските мистерии, е свързано царството на древните европейски племена. Като предопределено да царува се смятало детето, родило се първо след Святата нощ през третата година. По описания вчера от мен начин то бивало подготвяно за царския сан и от него ставало мъж, който отпосле можел да царува в продължение на три години. Тогава се намирал в стадия, за който Ви казах: Той надраствал националното, сиреч извисявал се над взаимовръзката със своето племе.
Петата степен, която у персийците се наричала "персиец" и при всяко племе носела името на съответното племе, била още в рамките на групата; "героят на Слънцето", шестата степен а с тайнството на "героя на Слънцето" трябвало да бъде проникнат онзи, комуто по онова време се полагало да царува три години, трябвало да е надраснал племенната, груповата взаимовръзка и да се намира във взаимовръзка с цялото човечество.
Това обаче било възможно само защото се намирал не просто в земна, а в космическа взаимовръзка, бидейки именно "герой на Слънцето", сиреч живеейки там,където властвали не само земни закони, но и законите, в които било вплетено и Слънцето. Но при допира със земното, който неминуемо настъпва, щом човекът трябва да върши земни дела, протича определен процес. Този процес е редно да се опознае. Защото чрез неговото опознаване се постига разбиране за някои преходи, за някои неща, които трябва да се прозрат, ако човек иска да прозре действителността. Нека приемем, че сме нарекли ингевон някого, който в онези древни времена е принадлежал към племето на ингевоните; "героят на Слънцето", управлявал три години, не можел да бъде наречен ингевон, защото бил надрасъл своето племе.
към текста >>
Това обаче било възможно само защото се на
мир
ал не просто в земна, а в космическа взаимовръзка, бидейки именно "герой на Слънцето", сиреч живеейки там,където властвали не само земни закони, но и законите, в които било вплетено и Слънцето.
Казах Ви,че с цялостното социално устройство, което изложих по повод ютландските мистерии, е свързано царството на древните европейски племена. Като предопределено да царува се смятало детето, родило се първо след Святата нощ през третата година. По описания вчера от мен начин то бивало подготвяно за царския сан и от него ставало мъж, който отпосле можел да царува в продължение на три години. Тогава се намирал в стадия, за който Ви казах: Той надраствал националното, сиреч извисявал се над взаимовръзката със своето племе. Петата степен, която у персийците се наричала "персиец" и при всяко племе носела името на съответното племе, била още в рамките на групата; "героят на Слънцето", шестата степен а с тайнството на "героя на Слънцето" трябвало да бъде проникнат онзи, комуто по онова време се полагало да царува три години, трябвало да е надраснал племенната, груповата взаимовръзка и да се намира във взаимовръзка с цялото човечество.
Това обаче било възможно само защото се намирал не просто в земна, а в космическа взаимовръзка, бидейки именно "герой на Слънцето", сиреч живеейки там,където властвали не само земни закони, но и законите, в които било вплетено и Слънцето.
Но при допира със земното, който неминуемо настъпва, щом човекът трябва да върши земни дела, протича определен процес. Този процес е редно да се опознае. Защото чрез неговото опознаване се постига разбиране за някои преходи, за някои неща, които трябва да се прозрат, ако човек иска да прозре действителността. Нека приемем, че сме нарекли ингевон някого, който в онези древни времена е принадлежал към племето на ингевоните; "героят на Слънцето", управлявал три години, не можел да бъде наречен ингевон, защото бил надрасъл своето племе. Не би било правдиво "героят на Слънцето" да бъде наричан ингевон той ставал нещо друго.
към текста >>
На
мир
ахме се в съвсем непознат град.
Стигнахме до един бряг,на който се издигаше планина. Изпратихме съгледвач да се изкачи на планината и да види какво има отвъд нея, защото бяхме просто захвърлени на брега. От планината съгледвачът видял на отвъдната страна просторно селище, явно голям търговски град. Кервани се задавали по различни пътища от вси страни, а край него течала река. Съгледвачът се върна и сега вече можахме да намерим пътя, за да спрем с нашия кораб на градския пристан.
Намирахме се в съвсем непознат град.
Скоро се разбра, че ние, християните, бяхме попаднали сред езичници. Пред нас видяхме оживено тържище. Реших, че на тържището и аз ще мога да продам едно-друго, за щото в онзи град търговията вървеше добре; но не бях съвсем наясно. И ето че по улицата се зададе човек, към когото изпитах доверие,който ми изглеждаше заслужаващ доверие. Нему казах: Не можеш ли да ми помогнеш да продам стоката си тук?
към текста >>
77.
11. ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 26 Декември 1916
GA_173 Карма на неистината
Но тя, разбира се, не била от личностите, приемащи всичко с при
мир
ение, и отправила остра заплаха, че щяла да покаже на американското братство какво значи да бъде изключена, след като знае толкова много.
Тогава тя се обърнала към Америка и там действително станала член на едно окултно братство. Последствията били, че тя, естествено, получила достъп до не вероятно важни сведения относно намеренията на подобни окултни братства и по-точно на такива нека го кажа още тук, които изобщо не проявяват някакви стремежи към всеобщото благо на човечеството без каквито и да било разграничения в него, ами преследват користни цели в угода на определени групи. На природата на Блаватска не било присъщо да действа по начина, както искали да действат тези братства. Така се стигнало дотам, че чрез позоваване на онова, което било наричано нападки срещу конституцията на Северна Америка, ти трябвало да бъде изключена от въпросното братство. И я изключили.
Но тя, разбира се, не била от личностите, приемащи всичко с примирение, и отправила остра заплаха, че щяла да покаже на американското братство какво значи да бъде изключена, след като знае толкова много.
Сега вече над американското братство наистина надвиснал дамоклев меч. Ако Блаватска разгласяла каквото била узнала чрез участието си в него, това щяло да бъде смъртна присъда за американското братство. Резултатът бил, че американски и европейски окултисти се обединили, за да поставят Блаватска в положението, наричано окултно пленничество. То означава посредством определени похвати в една душа да се предизвика сфера от фантазии, така че да настъпи помрачаване на онова, което душата е знаела преди, и то в известна степен да стане неизползваемо. Това е процедура, която почтените окултисти не прилагат никога,а дори и непочтените много рядко прибягват до нея, но която в случая била използвана, за да може, така да се каже, да бъде спасен живота, сиреч действеността на онова окултно братство.
към текста >>
Виждате, че винаги се на
мир
ат користно постъпващи окултни течения.
Ако Блаватска разгласяла каквото била узнала чрез участието си в него, това щяло да бъде смъртна присъда за американското братство. Резултатът бил, че американски и европейски окултисти се обединили, за да поставят Блаватска в положението, наричано окултно пленничество. То означава посредством определени похвати в една душа да се предизвика сфера от фантазии, така че да настъпи помрачаване на онова, което душата е знаела преди, и то в известна степен да стане неизползваемо. Това е процедура, която почтените окултисти не прилагат никога,а дори и непочтените много рядко прибягват до нея, но която в случая била използвана, за да може, така да се каже, да бъде спасен живота, сиреч действеността на онова окултно братство. Блаватска прекарала години наред в това окултно пленничество, докато с нея не се заели някакви индийски окултисти, които имали интерес да действат срещу американското братство.
Виждате, че винаги се намират користно постъпващи окултни течения.
Ето така Блаватска попаднала в тези добре известни Ви индийски води. Индийските окултисти били напълно заинтересовани да противодействат на американското братство. Не защото по принцип смятат, че такива като него общо взето не служат на човечеството, а за щото те самите пък от свое, може да се каже, индийско патриотично гледище искали да действат срещу американското братство. Чрез всевъзможни машинации обаче между някои индийски и американски окултисти се стигнало до своеобразна спогодба. Американските дали дума на индийските да не се месят в онова, което те правели с Блаватска, а индийските се задължили да мълчат за станалото преди това.
към текста >>
Онова, което може да се нарече народен дух, народна душа, представлява, както можете да установите от всичко на
мир
ащо се в нашата антропософски ориентирана Духовна Наука, нещо по-друго в сравнение с душата на един отделен човек.
Чрез груповата душевност хората лесно допускат да бъдат изкушавани не да бъдат обективно човечни, а да служат користно на една или друга група, да се чувстват членове на една или друга група. А това само по себе си е нещо, което вече не се съгласува напълно с момента от развитието на човечеството, до който понастоящем сме стигнали. Той изисква човекът поне в известна степен да се чувства индивидуалност, поне вътрешно да се откъсне от груповото и да се научи, като човек, да принадлежи на човечеството. Макар точно нашето съвремие да показва по толкова гротескен начин до каква степен това не се удава на някои хора, все пак то е едно изискване на нашето време. Вземете един пример, изхождайки от казаното преди николко дни от мен тук: че при описанието на народите ние си имаме работа с индивидуалности, които не бива да се сравняват с индивидуалността на,даден човек, живеещ тук във физическия план и следващ своето развитие между смъртта и едно ново раждане.
Онова, което може да се нарече народен дух, народна душа, представлява, както можете да установите от всичко намиращо се в нашата антропософски ориентирана Духовна Наука, нещо по-друго в сравнение с душата на един отделен човек.
А с материалистически дух, както става днес, да се говори за душата на един народ, като по принцип все пак се знае, че се има предвид нещо подобно на душата на един човек, макар естествено то да не се признава, това общо взето е нелепост. Така днес може да се чуе изразът "френската душа", употребяван нееднократно през последните години. Той е безсмислица,пълна безсмислица, защото представлява просто аналог,взет от индивидуалната човешка душа и пренесен върху народната. За народната душа може да се говори само ако се съблюдава цялостната взаимовръзка, представена Ви в по редицата от лекции за различните народни духове*197. Но да се говори в някакъв друг смисъл, примерно в смисъла, както го правят днес мнозина дори сред журналистите за които може единствено да се каже: нека им бъде простено, защото те не знаят какво говорят -, та да се говори за народната душа в такъв смисъл е именно пълна безсмислица.
към текста >>
В случая въпросът опира до наличието на поглед за нещата, на поглед, за да се съзре как един поставен на определено място човек, чрез вида на на
мир
ащите се в него, в кръвта му страсти, може в един или друг смисъл да бъде изложен на известни влияния.
Всичко, което протича по време на еволюцията, протича закономерно, протича редовно, протича в зависимост от определени сили. Хората се намесват отчасти несъзнателно, а ако са членове на окултни братства – съзнателно. За преценката на тези неща е нужно наличието на споменатия от мен вчера по-широк хоризонт, придобиването на един по-широк хоризонт. Представих Ви още веднъж в чии ръце Блаватска е била в известна степен играчка, за да Ви обърна внимание как една такава играчка е била подмятана от запад на изток, от Америка към Индия, понеже чрез манипулиране на хора, в играта вече участвали сили за постигането на една или друга цел, като се използват бих казал залегнали в народностния характер страсти и чувства на хората, които обаче по-напред биват подработвани. Ето кое, с други думи, е много важно.
В случая въпросът опира до наличието на поглед за нещата, на поглед, за да се съзре как един поставен на определено място човек, чрез вида на намиращите се в него, в кръвта му страсти, може в един или друг смисъл да бъде изложен на известни влияния.
При това, естествено, трябва да се знае, че от мястото, на което сетне ще бъде поставен, могат да се постигнат определени неща. Много работи се провалят, поради което се разчита именно на дълги отрязъци от време, разчита се и на много възможности в случаите, където се имат пред вид такива неща. Преди всичко се разчита на това, че малцина са склонни да проявят поне малко усет за големите взаимозависимости. Сега нека да спрем дотук и да се позанимаем с вчерашната история. Тя се отнася за периода около Х век, сиреч когато все още господствало душевното състояние на Четвъртия следатлантски период.
към текста >>
По-новата история не може да се разбере, ако не се знае, че важното преди всичко е и че така се направляват нещата все
мир
ните явления да се уредят в полза на английски говорещите народи така, че да се прекрати влиянието на народите, говорещи някаква форма на латинския език.
По-нататъшното развитие Ви е известно Англия постепенно съсредоточила тези връзки по море от различни ръце в една. Като мореплавателни народи испанците, холандците, французите били надмогнати и всичко било обединено под необятното господство, обхващащо една четвърт от цялата суха, сиреч непокрита от морето земна повърхност, към което полека-лека се прибавило и господството по море. Ако освен туй приемете за вярно казаното от мен преди известно време, че в съзряващите и разрастващи те се особено от Джейкъб І*199 насетне окултни братства от векове се преподавало като непоклатима истина, че цялото световно господство през Петия следатлантски период трябвало да се поеме от англосаксонската раса така се казва в тази взаимовръзка, това вече го обясних, тогава ще откриете една истинска система в това надмогване и в известен смисъл ликвидиране на морското господство на другите. А прибавили се и споменаваното също от мен относно преподаваното някога и сега, че тази пета следатлантска раса на английски говорещите народи, както се казва, трябвало да надмогне народите от латинската раса, тогава вече ще установите систематичното в историческите процеси. Главното, на което трябва да се обърне внимание, е редуването между английски говорещите народи и на родите, говорещи някаква форма на латинския език.
По-новата история не може да се разбере, ако не се знае, че важното преди всичко е и че така се направляват нещата всемирните явления да се уредят в полза на английски говорещите народи така, че да се прекрати влиянието на народите, говорещи някаква форма на латинския език.
При известни обстоятелства такова прекратяване може да се предизвика най-добре, като другият бъде насърчаван известно време и по такъв начин бъде направен подвластен. Така може би най-добре се постига неговото поглъщане. В окултните братства, споменавани от мен по различен повод, на Централна Европа не се отрежда особено значение; защото не е нужно много ум, за да се знае, че Германия например притежава само една трийсет и трета от цялата суха, сиреч покрита със суша земя. Това несъмнено е доста малко в сравнение с една четвърт от цялата покрита със суша земя, към която се прибавя и господството по море. Следователно Централна Европа не е регион, на който да се отделя специално внимание.
към текста >>
Специално внимание особено по времето, когато било подготвяно ставащото понастоящем, се отделяло обаче на преодоляването на всички онези импулси, които се фор
мир
али сред латинянството.
При известни обстоятелства такова прекратяване може да се предизвика най-добре, като другият бъде насърчаван известно време и по такъв начин бъде направен подвластен. Така може би най-добре се постига неговото поглъщане. В окултните братства, споменавани от мен по различен повод, на Централна Европа не се отрежда особено значение; защото не е нужно много ум, за да се знае, че Германия например притежава само една трийсет и трета от цялата суха, сиреч покрита със суша земя. Това несъмнено е доста малко в сравнение с една четвърт от цялата покрита със суша земя, към която се прибавя и господството по море. Следователно Централна Европа не е регион, на който да се отделя специално внимание.
Специално внимание особено по времето, когато било подготвяно ставащото понастоящем, се отделяло обаче на преодоляването на всички онези импулси, които се формирали сред латинянството.
Удивителни са късогледството при съвременното разглеждане на историята и недостатъчната склонност към задълбочаване в характерните неща. Вече съм изтъквал, че важно е не онова, което ни предлага едно разглеждане на историята, оставено толкова дълго време да бъде прагматично, сиреч: сега се случва това, после това, после онова, после пък окова, така както нещата следват едно подир друго; въпросът е не в това, а в опознаването на събитията, в рамките на които характерните в различни отношения факти следват един подир друг. Най-важното е да се посочат фактите, да се посочи онова, което бих казал в областта на Майя издава разположените на заден план сили. Прагматичното разглеждане на съвременната история трябва да бъде заменено от едно симптоматично разглеждане на историята. Който вниква в нещата, той ще може да преценява някои явления по съвсем друг начин в сравнение с онзи, който изчита събитията, наричани световна история тази нагласена работа, в последователността, както се разказват от днешната историческа наука.
към текста >>
Най-напред един прост факт: Както е известно, Тридесетгодишната
война
започва през 1618 г.
Вече съм изтъквал, че важно е не онова, което ни предлага едно разглеждане на историята, оставено толкова дълго време да бъде прагматично, сиреч: сега се случва това, после това, после онова, после пък окова, така както нещата следват едно подир друго; въпросът е не в това, а в опознаването на събитията, в рамките на които характерните в различни отношения факти следват един подир друг. Най-важното е да се посочат фактите, да се посочи онова, което бих казал в областта на Майя издава разположените на заден план сили. Прагматичното разглеждане на съвременната история трябва да бъде заменено от едно симптоматично разглеждане на историята. Който вниква в нещата, той ще може да преценява някои явления по съвсем друг начин в сравнение с онзи, който изчита събитията, наричани световна история тази нагласена работа, в последователността, както се разказват от днешната историческа наука. Съпоставете някои добре известни нам неща с други, върху които аз ще насоча вниманието Ви.
Най-напред един прост факт: Както е известно, Тридесетгодишната война започва през 1618 г.
с това, че от чешкото славянство били оформени своеобразни реформаторски идеи. Подир туй благородници, принадлежащи към тези славянски кръгове, оглавили движението и се опълчили срещу това, което може да се нарече контрареформация надигнали се срещу католицизма, покровителстван от двора на Хабсбургите с испанско потекло. Онова, което обикновено се разказва на първо място за Тридесетгодишната война, а именно, че бунтовниците се отправили към Пражката община и изхвърлили през прозорците съветниците Мартиниц и Славата, както и секретаря Фабриций, не е от съществено значение. Любопитство в тази история може да предизвика най-много фактът, че нито един от тримата господа не пострадал, понеже те паднали право върху едно бунище. Ала не това са нещата, които могат да дадат реална представа за Тридесетгодишната война и които разкриват нейните дълбоки причини.
към текста >>
Онова, което обикновено се разказва на първо място за Тридесетгодишната
война
, а именно, че бунтовниците се отправили към Пражката община и изхвърлили през прозорците съветниците Мартиниц и Славата, както и секретаря Фабриций, не е от съществено значение.
Който вниква в нещата, той ще може да преценява някои явления по съвсем друг начин в сравнение с онзи, който изчита събитията, наричани световна история тази нагласена работа, в последователността, както се разказват от днешната историческа наука. Съпоставете някои добре известни нам неща с други, върху които аз ще насоча вниманието Ви. Най-напред един прост факт: Както е известно, Тридесетгодишната война започва през 1618 г. с това, че от чешкото славянство били оформени своеобразни реформаторски идеи. Подир туй благородници, принадлежащи към тези славянски кръгове, оглавили движението и се опълчили срещу това, което може да се нарече контрареформация надигнали се срещу католицизма, покровителстван от двора на Хабсбургите с испанско потекло.
Онова, което обикновено се разказва на първо място за Тридесетгодишната война, а именно, че бунтовниците се отправили към Пражката община и изхвърлили през прозорците съветниците Мартиниц и Славата, както и секретаря Фабриций, не е от съществено значение.
Любопитство в тази история може да предизвика най-много фактът, че нито един от тримата господа не пострадал, понеже те паднали право върху едно бунище. Ала не това са нещата, които могат да дадат реална представа за Тридесетгодишната война и които разкриват нейните дълбоки причини. Реформаторски настроените си избрали свой крал курфюрста Фридрих Пфалцки, който през 1619 г. бил избран за крал на Чехия. Последвала, както знаете, Белогорската битка*200.
към текста >>
Ала не това са нещата, които могат да дадат реална представа за Тридесетгодишната
война
и които разкриват нейните дълбоки причини.
Най-напред един прост факт: Както е известно, Тридесетгодишната война започва през 1618 г. с това, че от чешкото славянство били оформени своеобразни реформаторски идеи. Подир туй благородници, принадлежащи към тези славянски кръгове, оглавили движението и се опълчили срещу това, което може да се нарече контрареформация надигнали се срещу католицизма, покровителстван от двора на Хабсбургите с испанско потекло. Онова, което обикновено се разказва на първо място за Тридесетгодишната война, а именно, че бунтовниците се отправили към Пражката община и изхвърлили през прозорците съветниците Мартиниц и Славата, както и секретаря Фабриций, не е от съществено значение. Любопитство в тази история може да предизвика най-много фактът, че нито един от тримата господа не пострадал, понеже те паднали право върху едно бунище.
Ала не това са нещата, които могат да дадат реална представа за Тридесетгодишната война и които разкриват нейните дълбоки причини.
Реформаторски настроените си избрали свой крал курфюрста Фридрих Пфалцки, който през 1619 г. бил избран за крал на Чехия. Последвала, както знаете, Белогорската битка*200. До избирането на курфюрста всичко произтичало от известни страсти на хората към реформаторското движение, от едно противопоставяне на принудителните мерки, които били предприети срещу Реформацията чрез затварянето и разрушаването на протестантски църкви в Браунау и манастира Граб. Не мога, естествено, да разкажа цялата история нямаме достатъчно време за това.
към текста >>
Днес можете да вземете никой учебник по история и да проследите хода на Седемгодишнита
война
*201.
Става дума за това, че през цялата по-нова история ние си имаме работа с едно противоречие между старата романско-латинска същност и същността няма да кажа на английския народ (той много добре би се спогодил със света), а онази същност, която в предостатъчно охарактеризирания от мен смисъл бива получена или трябва да бъде получена от английския народ, ако той не и се противопостави. За противоречие то на тези два елемента става дума. А и другото бива придвижвано. Защото в дадена точка на земята може да се постигне много, щом на друго място се предизвикат определени събития. Нека се спрем на един по-късен момент.
Днес можете да вземете никой учебник по история и да проследите хода на Седемгодишнита война *201.
Разбира се, този ход на Седемгодишната война също е представен повърхностно. А ако човек иска да схване за какво става дума, ако по-желае да изследва историческите сили, конто са намесени в случая, той ще трябва да има правилен поглед върху стечението на различни обстоятелства. Щe трябва да има предвид как по онова време южната част на Централна Европа Австрия, била изцяло във връзка с всичко латинско и дори имала сключен истински съюз с Франция, докато северната част на Централна Европа макар и не от самото начало, а едва по-късно – била привлечена от онова, което от определен ъгъл трябвало да бъде изградено в английски говорещата пета следатлантска раса. Ако се вгледате в съюзите и във всичко, което абстрахирайки се от Майя е ставало по онова време, пред себе си ще имате войната, водена фактически между Англия и Франция заради Северна Америка и Индия. Протичащото в Европа представлява всъщност само нейно бледо отражение.
към текста >>
Разбира се, този ход на Седемгодишната
война
също е представен повърхностно.
За противоречие то на тези два елемента става дума. А и другото бива придвижвано. Защото в дадена точка на земята може да се постигне много, щом на друго място се предизвикат определени събития. Нека се спрем на един по-късен момент. Днес можете да вземете никой учебник по история и да проследите хода на Седемгодишнита война *201.
Разбира се, този ход на Седемгодишната война също е представен повърхностно.
А ако човек иска да схване за какво става дума, ако по-желае да изследва историческите сили, конто са намесени в случая, той ще трябва да има правилен поглед върху стечението на различни обстоятелства. Щe трябва да има предвид как по онова време южната част на Централна Европа Австрия, била изцяло във връзка с всичко латинско и дори имала сключен истински съюз с Франция, докато северната част на Централна Европа макар и не от самото начало, а едва по-късно – била привлечена от онова, което от определен ъгъл трябвало да бъде изградено в английски говорещата пета следатлантска раса. Ако се вгледате в съюзите и във всичко, което абстрахирайки се от Майя е ставало по онова време, пред себе си ще имате войната, водена фактически между Англия и Франция заради Северна Америка и Индия. Протичащото в Европа представлява всъщност само нейно бледо отражение. Защото, сравните ли всичко, разиграло се в цялостен вид сиреч разширите ли своя хоризонт!
към текста >>
Ако се вгледате в съюзите и във всичко, което абстрахирайки се от Майя е ставало по онова време, пред себе си ще имате
война
та, водена фактически между Англия и Франция заради Северна Америка и Индия.
Нека се спрем на един по-късен момент. Днес можете да вземете никой учебник по история и да проследите хода на Седемгодишнита война *201. Разбира се, този ход на Седемгодишната война също е представен повърхностно. А ако човек иска да схване за какво става дума, ако по-желае да изследва историческите сили, конто са намесени в случая, той ще трябва да има правилен поглед върху стечението на различни обстоятелства. Щe трябва да има предвид как по онова време южната част на Централна Европа Австрия, била изцяло във връзка с всичко латинско и дори имала сключен истински съюз с Франция, докато северната част на Централна Европа макар и не от самото начало, а едва по-късно – била привлечена от онова, което от определен ъгъл трябвало да бъде изградено в английски говорещата пета следатлантска раса.
Ако се вгледате в съюзите и във всичко, което абстрахирайки се от Майя е ставало по онова време, пред себе си ще имате войната, водена фактически между Англия и Франция заради Северна Америка и Индия.
Протичащото в Европа представлява всъщност само нейно бледо отражение. Защото, сравните ли всичко, разиграло се в цялостен вид сиреч разширите ли своя хоризонт! -, Вие ще видите,че по онова време борбата се вихрела между Англия и Франция, но в сметката вече влизали именно Северна Америка и Индия. Ставало въпрос коя от двете сили ще се изхитри да насочи обстоятелствата така, че да отнеме на другата господството над Северна Америка, респективно над Индия. Тук става дума за големи предвиждания, става дума за овладяването на значителни импулси.
към текста >>
И наистина влиянието, постигнато от Англия в Северна Америка, която била отнета от Франция, това влияние било извоювано по бойните полета на Силезия през Седемгодишната
война
!
Протичащото в Европа представлява всъщност само нейно бледо отражение. Защото, сравните ли всичко, разиграло се в цялостен вид сиреч разширите ли своя хоризонт! -, Вие ще видите,че по онова време борбата се вихрела между Англия и Франция, но в сметката вече влизали именно Северна Америка и Индия. Ставало въпрос коя от двете сили ще се изхитри да насочи обстоятелствата така, че да отнеме на другата господството над Северна Америка, респективно над Индия. Тук става дума за големи предвиждания, става дума за овладяването на значителни импулси.
И наистина влиянието, постигнато от Англия в Северна Америка, която била отнета от Франция, това влияние било извоювано по бойните полета на Силезия през Седемгодишната война!
Погледнете как се променят съюзите, щом нещата започнат да стават деликатни, и от това гледище проследете съюзите! Ще ви разкажа и още една история. Такива неща е необходимо да се имат предвид, защото щом някой не бива разбиран погрешно, а съществува убеждението, че целта действително е нещата на света да бъдат осветлени, щом човек сам се стреми да бъде мъничко обективен, той няма да се сърди, когато се разказват подобни работи, и ще проумее, че става дума изцяло за разбиране, а не за пристрастие.
към текста >>
Когато развие усет за на
мир
ащото се зад Майя, човек може да разбере, че външните средства, външните мерки донякъде могат да имат различна стойност, различна тежест в общата взаимовръзка.
Защото за обективното е все едно дали поради знание или незнание нещо се казва погрешно, както е все едно дали някой от безразсъдство или с определен умисъл пъха пръстта си в пламъка той и в двата случая ще се опари. И тъй, въпросът е да се разбере как с прехода от Четвъртия следатлантски период, където комерсиалното все още изпитвало импулсите от духовния свят, както е посочено в "Добрия Герхард", как с този преход комерсиалното било прехвърлено в нещо друго окултно в онова окултно, което се съпровожда от така наречените "Братя на сянката". Те спазват известни принципи, но от тяхно гледище издаването на тези принципи би било много опасно. Оттук и тогавашното голямо старание, с което се внимавало да не би Блаватска да издаде нещата или пък да не би чрез нея те да попаднат в чужди ръце. От Запада те навярно трябвало да се прехвърлят в Далечния изток, ала на първо време не в Индия, а в друга част на Изтока в руския Изток.
Когато развие усет за намиращото се зад Майя, човек може да разбере, че външните средства, външните мерки донякъде могат да имат различна стойност, различна тежест в общата взаимовръзка.
Нека се спрем на един случай от по-новата история. Разказах Ви толкова много окултни факти, че в известен смисъл изчерпах времето си и сега остава да Ви предложа още няколко бележки от по-новата история. Това е извън предвиденото време. Никой не бива да казва, че съм отнел от времето, посветено на окултизма,понеже тези неща също така са важни. Та нека вземем един пример от по-новата история.
към текста >>
Не е редно да се поставя въпросът: Как е възможно такива неща да бъдат допускани от мъдрото все
мир
но управление и човечеството, в известен смисъл, да бъде излагано на подобни машинации, след като нещата не подлежат на проумяване?
Въпросният Узедом бил приятел на Мацини, приятел на други хора, които пък имали известна тежест сред някои кръгове от народа. Узедом бил човек, който всъщност прекалявал с позата си на разумен мъж и който назначил за свой частен секретар някакъв псевдомацинист. Впоследствие се оказало, че частният му секретар, за когото уж се знаело, че е посветен в секретните дела на тайните съюзи на Мацини, бил най-обикновен шпионин. Бисмарк разказва тази история съвсем простодушно и като извинение за това, че е бил подведен, добавя: Но Узедом беше изтъкнат франкмасон. Така човек може да разказва дълго, при което често ще се установява, че съпричастните в дадения случай хора са абсолютно невинни, защото простете за тривиалния израз същинските кукловоди остават скрити зад кулисите.
Не е редно да се поставя въпросът: Как е възможно такива неща да бъдат допускани от мъдрото всемирно управление и човечеството, в известен смисъл, да бъде излагано на подобни машинации, след като нещата не подлежат на проумяване?
За тяхното проумяване има твърде много възможности, стига човек да ги издирва честно. Но нали нашето собствено общество ни показва колко настървено отделните индивиди се противят, когато става дума да се върви по простия път на истината. Ние виждаме колко неща, които в познавателно отношение би трябвало да се приемат обективно и тогава щяха най-добре да служат за благото на човечеството, се схващат в субективно-личностен план. При все това в рамките именно на нашето общество има бих ги нарекъл колегии, които с голямо внимание прочетоха едно съчинение от общо, струва ми се, двеста осемдесет и седем страници*209, приемайки го напълно сериозно, и които продължават да се потят над него, за да проумеят доколко всъщност човекът, който тук е достатъчно добре познат, има право. Накратко, понякога и в рамките на нашите собствени редици ни се удават открития, които хвърлят известна светлина по въпроса, защо за някои е толкова трудно да прозрат нещата; при положение, че прозирането им съвсем не е трудно, щом човек действително се стреми честно да стигне до истината.
към текста >>
Станахме свидетели как едва обиколил света копнежът за
мир
бе обруган.
Дори когато говорим за факти от съвременността, за нас въпросът може да опира единствено до опознаване на истината. Фактите трябва да се гледат в очите и тогава вече нека всеки по свое виждане да заеме едно или друго становище. Всяко становище ще може да намери разбиране, но то трябва да бъде основано на истината. Това вече са думи, които особено днес сме длъжни да отбележим в душата си. Защото в наши дни станаха много събития, които би трябвало да стъписат хората и да насочат вниманието им към необходимостта от съставяне на здрава, достоверна преценка.
Станахме свидетели как едва обиколил света копнежът за мир бе обруган.
А и все още продъл-жаваме да наблюдаваме как хората направо се сърдят, щом днес от едно или друго място се заговори за мир Сърдят се не само когато за мир заговори някоя от воюващите страни, но и когато за мир се заговори от неутрална позиция. Да видим дали светът ще смогне да се начуди на тези неща. В това отношение беше натрупан богат опит. Защото, след като се бе оформила преценката на света за събитията през април и май 1915 г., когато пред стоеше доброволното отстъпване на една обширна територия, отхвърлено само за да може да се води война, и след като не бе открита възможност да се намери някоя що-годе подходяща преценка за това, то в такъв случай може да се очаква най-лошото. Може да се очаква най-лошото поради туй, че хората не се стремят да казват това, което е, ами казват, каквото им е изгодно.
към текста >>
А и все още продъл-жаваме да наблюдаваме как хората направо се сърдят, щом днес от едно или друго място се заговори за
мир
Сърдят се не само когато за
мир
заговори някоя от воюващите страни, но и когато за
мир
се заговори от неутрална позиция.
Фактите трябва да се гледат в очите и тогава вече нека всеки по свое виждане да заеме едно или друго становище. Всяко становище ще може да намери разбиране, но то трябва да бъде основано на истината. Това вече са думи, които особено днес сме длъжни да отбележим в душата си. Защото в наши дни станаха много събития, които би трябвало да стъписат хората и да насочат вниманието им към необходимостта от съставяне на здрава, достоверна преценка. Станахме свидетели как едва обиколил света копнежът за мир бе обруган.
А и все още продъл-жаваме да наблюдаваме как хората направо се сърдят, щом днес от едно или друго място се заговори за мир Сърдят се не само когато за мир заговори някоя от воюващите страни, но и когато за мир се заговори от неутрална позиция.
Да видим дали светът ще смогне да се начуди на тези неща. В това отношение беше натрупан богат опит. Защото, след като се бе оформила преценката на света за събитията през април и май 1915 г., когато пред стоеше доброволното отстъпване на една обширна територия, отхвърлено само за да може да се води война, и след като не бе открита възможност да се намери някоя що-годе подходяща преценка за това, то в такъв случай може да се очаква най-лошото. Може да се очаква най-лошото поради туй, че хората не се стремят да казват това, което е, ами казват, каквото им е изгодно. Има странни начини на мислене, абсолютно своенравни начини на мислене.
към текста >>
Защото, след като се бе оформила преценката на света за събитията през април и май 1915 г., когато пред стоеше доброволното отстъпване на една обширна територия, отхвърлено само за да може да се води
война
, и след като не бе открита възможност да се намери някоя що-годе подходяща преценка за това, то в такъв случай може да се очаква най-лошото.
Защото в наши дни станаха много събития, които би трябвало да стъписат хората и да насочат вниманието им към необходимостта от съставяне на здрава, достоверна преценка. Станахме свидетели как едва обиколил света копнежът за мир бе обруган. А и все още продъл-жаваме да наблюдаваме как хората направо се сърдят, щом днес от едно или друго място се заговори за мир Сърдят се не само когато за мир заговори някоя от воюващите страни, но и когато за мир се заговори от неутрална позиция. Да видим дали светът ще смогне да се начуди на тези неща. В това отношение беше натрупан богат опит.
Защото, след като се бе оформила преценката на света за събитията през април и май 1915 г., когато пред стоеше доброволното отстъпване на една обширна територия, отхвърлено само за да може да се води война, и след като не бе открита възможност да се намери някоя що-годе подходяща преценка за това, то в такъв случай може да се очаква най-лошото.
Може да се очаква най-лошото поради туй, че хората не се стремят да казват това, което е, ами казват, каквото им е изгодно. Има странни начини на мислене, абсолютно своенравни начини на мислене. Нещата обаче трябва да се подхващат откъм вярната страна. Искам да Ви прочета един кратък текст, написан от един италианец преди избухването на настоящата световна война в момент, когато Италия ликуваше по повод на Триполитанската война, на която аз не правя преценка. Никога няма да имам нещо против това, че Италия си присвои Триполи; тези неща преценява онзи, който е вещ относно необходимото и възможното в отношенията между държавите и народите, за разлика от лъжливите съдници, които днес дават оценки за тези неща с всевъзможни нравствени добродетели.
към текста >>
Искам да Ви прочета един кратък текст, написан от един италианец преди избухването на настоящата световна
война
в момент, когато Италия ликуваше по повод на Триполитанската
война
, на която аз не правя преценка.
В това отношение беше натрупан богат опит. Защото, след като се бе оформила преценката на света за събитията през април и май 1915 г., когато пред стоеше доброволното отстъпване на една обширна територия, отхвърлено само за да може да се води война, и след като не бе открита възможност да се намери някоя що-годе подходяща преценка за това, то в такъв случай може да се очаква най-лошото. Може да се очаква най-лошото поради туй, че хората не се стремят да казват това, което е, ами казват, каквото им е изгодно. Има странни начини на мислене, абсолютно своенравни начини на мислене. Нещата обаче трябва да се подхващат откъм вярната страна.
Искам да Ви прочета един кратък текст, написан от един италианец преди избухването на настоящата световна война в момент, когато Италия ликуваше по повод на Триполитанската война, на която аз не правя преценка.
Никога няма да имам нещо против това, че Италия си присвои Триполи; тези неща преценява онзи, който е вещ относно необходимото и възможното в отношенията между държавите и народите, за разлика от лъжливите съдници, които днес дават оценки за тези неща с всевъзможни нравствени добродетели. Аз обаче зная един човек на име Прецолини*211, пишещ за една Италия, на която той се радва и която се е развила от една Италия, на която не се е радвал. Най-напред той описва в какво собствено се е била превърнала тази Италия, до каква степен е била западнала и сетне под непосредственото впечатление на Триполитанската война продължава: "И все пак Италия, изцяло без да осъзнава това стопанско възраждане, преживя в същото време периода на гореописаното униние. Първите, които забелязаха пробуждането, бяха чужденци.
към текста >>
Най-напред той описва в какво собствено се е била превърнала тази Италия, до каква степен е била западнала и сетне под непосредственото впечатление на Триполитанската
война
продължава:
Има странни начини на мислене, абсолютно своенравни начини на мислене. Нещата обаче трябва да се подхващат откъм вярната страна. Искам да Ви прочета един кратък текст, написан от един италианец преди избухването на настоящата световна война в момент, когато Италия ликуваше по повод на Триполитанската война, на която аз не правя преценка. Никога няма да имам нещо против това, че Италия си присвои Триполи; тези неща преценява онзи, който е вещ относно необходимото и възможното в отношенията между държавите и народите, за разлика от лъжливите съдници, които днес дават оценки за тези неща с всевъзможни нравствени добродетели. Аз обаче зная един човек на име Прецолини*211, пишещ за една Италия, на която той се радва и която се е развила от една Италия, на която не се е радвал.
Най-напред той описва в какво собствено се е била превърнала тази Италия, до каква степен е била западнала и сетне под непосредственото впечатление на Триполитанската война продължава:
"И все пак Италия, изцяло без да осъзнава това стопанско възраждане, преживя в същото време периода на гореописаното униние. Първите, които забелязаха пробуждането, бяха чужденци. Впрочем италианци също вече бяха изразявали мнение, но като фразьори с прочутия и прословут "примат на Италия" на устата. Книгата на германеца Фишер е от 1899 г., а тази на англичанина Болтън Кинг от 1901 г. До ден днешен никой италианец не е издал дори не и по повод на петдесетгодишния юбилей на "единството" книга, която да се мери с тях.
към текста >>
Италия, която се рефор
мир
а и угои, която започна да носи една или друга банкнота в портфейла си, едва в наши дни придоби вярното съзнание за себе си.
Преди, пък и днес още по отношение на Италия съществува преценката или по-скоро предразсъдъкът,че е страна на миналото, а не на съвременността, че трябвало "да почива в миналото" и да не при-стъпва в настоящето. Желанието било за една Италия на архивите, музеите, хотелите за сватбени пътешествия или за развличане на хипохондрици и гръдоболни, за една Италия на латерните, серенадите и разходките с гондоли, пълна с чичеронета, ваксаджии, полиглоти и палячовци. Чужденците били много по-доволни, когато вместо в дилижанс можели да пътуват в спални вагони, но отчасти съжалявали, загдето тук-таме по уличните кръстовища не срещали някой калабрийски разбойник с дълга пушка и кадифена шапка с форма на чалма. Ех, това красиво италианско небе, загрозено от фабрични комини; ех, този Неапол la bella Napoli, оклепан от параходи и тяхното разтоварване; а и Рим с италианските войници; каква горест по хубавите времена на папския, бурбонския и леополдинския Рим! Тези човеколюбиви чувства продължават да образуват основата на всяка англосаксонска и германска преценка за нас, а за да покажа колко дълбоки са били те, е достатъчно да припомня, че са били изразявани от люде, които в други отношения са били превъзходни, както например Грегоровиус и Бурже.
Италия, която се реформира и угои, която започна да носи една или друга банкнота в портфейла си, едва в наши дни придоби вярното съзнание за себе си.
И ако в отговор на това тя отива с възторзите си малко по-далеч, отколкото се полага, редно е да бъде извинена и да намери разбиране. Десет години бяха необходими и едва ли са стигнали, за да може идеята да премине от първите, предвидили бъдещето и силата на Италия, върху множеството, което сега е пропито и убедено в тях. Напразно нашите велики мислители щяха да трупат томове списания, статистически издания, философски произведение и книги за най-новото изкуство." Ето ги вижданията, скъпи мои приятели! "Напразно нашите велики мислители щяха да трупат томове списания, статистически издания, философски произведение и книги за най-новото изкуство." Всичко това – смята той е непригодно, за да вдигне наистина един народ.
към текста >>
Този съвременен човек вече няма
мир
а в духовното въздействие, във въздействието на духовното!
И ако в отговор на това тя отива с възторзите си малко по-далеч, отколкото се полага, редно е да бъде извинена и да намери разбиране. Десет години бяха необходими и едва ли са стигнали, за да може идеята да премине от първите, предвидили бъдещето и силата на Италия, върху множеството, което сега е пропито и убедено в тях. Напразно нашите велики мислители щяха да трупат томове списания, статистически издания, философски произведение и книги за най-новото изкуство." Ето ги вижданията, скъпи мои приятели! "Напразно нашите велики мислители щяха да трупат томове списания, статистически издания, философски произведение и книги за най-новото изкуство." Всичко това – смята той е непригодно, за да вдигне наистина един народ.
Този съвременен човек вече няма мира в духовното въздействие, във въздействието на духовното!
"Напразно нашите велики мислители щяха да трупат томове списания, статистически издания, философски произведение и книги за най-новото изкуство; народът никога нямаше да стигне до това убеждение, нито пък чужденецът поне още години наред." Оказва се, че този човек няма доверие в създаването на духовна култура по този начин. "Необходим беше великият и брутален факт, който разрушава творенията на фантазията и дава възможност дори в най-малкото и окаяно селище да се почувства националната солидарност и новият подем." И кому приписва той способността да осъществи онова,което никоя духовна култура не може да произведе?
към текста >>
"А за постигането на това послужи
война
та."
"Напразно нашите велики мислители щяха да трупат томове списания, статистически издания, философски произведение и книги за най-новото изкуство; народът никога нямаше да стигне до това убеждение, нито пък чужденецът поне още години наред." Оказва се, че този човек няма доверие в създаването на духовна култура по този начин. "Необходим беше великият и брутален факт, който разрушава творенията на фантазията и дава възможност дори в най-малкото и окаяно селище да се почувства националната солидарност и новият подем." И кому приписва той способността да осъществи онова,което никоя духовна култура не може да произведе? Той казва:
"А за постигането на това послужи войната."
Това е то! Ето Ви вярата, с която се разполагало. Триполи беше налице; притежаването му било наложително, а по-нататък се казва: Войната е потребна за постигането на онова, чието постигане чрез духовна култура не е сметнато за необходимо. Да, скъпи мои приятели, такива неща представляват свидетелства, когато се съпоставят с това, че после от към същата посока се дочува глас, който твърди: Ние не сме искали войната, невинността ни е безпределна, нас ни нападнаха. Защото пак от тази посока дори се възкликва: За да спасим свободата, за да спасим малките народи, ние бяхме принудени да влезем във войната.
към текста >>
Триполи беше налице; притежаването му било наложително, а по-нататък се казва:
Война
та е потребна за постигането на онова, чието постигане чрез духовна култура не е сметнато за необходимо.
И кому приписва той способността да осъществи онова,което никоя духовна култура не може да произведе? Той казва: "А за постигането на това послужи войната." Това е то! Ето Ви вярата, с която се разполагало.
Триполи беше налице; притежаването му било наложително, а по-нататък се казва: Войната е потребна за постигането на онова, чието постигане чрез духовна култура не е сметнато за необходимо.
Да, скъпи мои приятели, такива неща представляват свидетелства, когато се съпоставят с това, че после от към същата посока се дочува глас, който твърди: Ние не сме искали войната, невинността ни е безпределна, нас ни нападнаха. Защото пак от тази посока дори се възкликва: За да спасим свободата, за да спасим малките народи, ние бяхме принудени да влезем във войната. Въпросният човек казва: "Ние, младежите, родени в началото на осемдесетте години, срещнахме живота на този свят с новия век. Нашата страна беше обезкуражена.
към текста >>
Да, скъпи мои приятели, такива неща представляват свидетелства, когато се съпоставят с това, че после от към същата посока се дочува глас, който твърди: Ние не сме искали
война
та, невинността ни е безпределна, нас ни нападнаха.
Той казва: "А за постигането на това послужи войната." Това е то! Ето Ви вярата, с която се разполагало. Триполи беше налице; притежаването му било наложително, а по-нататък се казва: Войната е потребна за постигането на онова, чието постигане чрез духовна култура не е сметнато за необходимо.
Да, скъпи мои приятели, такива неща представляват свидетелства, когато се съпоставят с това, че после от към същата посока се дочува глас, който твърди: Ние не сме искали войната, невинността ни е безпределна, нас ни нападнаха.
Защото пак от тази посока дори се възкликва: За да спасим свободата, за да спасим малките народи, ние бяхме принудени да влезем във войната. Въпросният човек казва: "Ние, младежите, родени в началото на осемдесетте години, срещнахме живота на този свят с новия век. Нашата страна беше обезкуражена. Интелектуалните среди се намираха на много ниско равнище."
към текста >>
Защото пак от тази посока дори се възкликва: За да спасим свободата, за да спасим малките народи, ние бяхме принудени да влезем във
война
та.
"А за постигането на това послужи войната." Това е то! Ето Ви вярата, с която се разполагало. Триполи беше налице; притежаването му било наложително, а по-нататък се казва: Войната е потребна за постигането на онова, чието постигане чрез духовна култура не е сметнато за необходимо. Да, скъпи мои приятели, такива неща представляват свидетелства, когато се съпоставят с това, че после от към същата посока се дочува глас, който твърди: Ние не сме искали войната, невинността ни е безпределна, нас ни нападнаха.
Защото пак от тази посока дори се възкликва: За да спасим свободата, за да спасим малките народи, ние бяхме принудени да влезем във войната.
Въпросният човек казва: "Ние, младежите, родени в началото на осемдесетте години, срещнахме живота на този свят с новия век. Нашата страна беше обезкуражена. Интелектуалните среди се намираха на много ниско равнище." Ще рече, че това се отнася за родените около 1880 г.
към текста >>
Интелектуалните среди се на
мир
аха на много ниско равнище."
Да, скъпи мои приятели, такива неща представляват свидетелства, когато се съпоставят с това, че после от към същата посока се дочува глас, който твърди: Ние не сме искали войната, невинността ни е безпределна, нас ни нападнаха. Защото пак от тази посока дори се възкликва: За да спасим свободата, за да спасим малките народи, ние бяхме принудени да влезем във войната. Въпросният човек казва: "Ние, младежите, родени в началото на осемдесетте години, срещнахме живота на този свят с новия век. Нашата страна беше обезкуражена.
Интелектуалните среди се намираха на много ниско равнище."
Ще рече, че това се отнася за родените около 1880 г. "Философията позитивизъм; историята социология; критиката исторически метод, ако не и психиатрия." В страната на Ломбросо това вече може да се каже! "След освободителите на Италия бяха дошли грабителите на Италия; не само техните синове бащите ни, но и техните внуци нашите по-големи братя.
към текста >>
Защото ние действително сме в положение, в което би могло да се каже почти напълно слепият може да прогледне, щом забележи, че вече и призивите за
мир
биват обругавани".
тази марионетка, за която тук се казва, че бил "облечен по последна мода,натъпкал джобовете си с бонбони женкар и суетен самохвалко", тази марионетка даде на хората да разберат, че сега отново им е нужно онова, което едно духовно произведение не може да предложи! В сериозни времена проличава необходимостта от вземане на решение човек да погледне истината и в известен смисъл да се обвърже с истината. Не желае ли да признае истината, той се отклонява от онова, което наистина е целебно за човечеството. Поради това трябва да се разбере,че именно в тези дни се изричат сериозни думи.
Защото ние действително сме в положение, в което би могло да се каже почти напълно слепият може да прогледне, щом забележи, че вече и призивите за мир биват обругавани".
Който е в състояние да вярва, че някой се бори за траен мир, обругавайки мирните призиви, той може би е способен на що-годе правилна преценка в отделни области на живота, но по отношение на извършващото се сега не може да си даде никаква сметка. И ако на този фон човек не изпитва задължение спрямо истината, тогава положението в света може да стане много, много лошо. На мен наистина не ми е никак симпатична задачата тъкмо в тези времена да насочвам вниманието към определени неща. Но когато човек дочуе какво се носи отвред, тогава изпитва тази необходимост. Той не бива да допуска куражът му да спада, щом бедата все още не е настъпила напълно; искрицата надежда обаче е малка.
към текста >>
Който е в състояние да вярва, че някой се бори за траен
мир
, обругавайки
мир
ните призиви, той може би е способен на що-годе правилна преценка в отделни области на живота, но по отношение на извършващото се сега не може да си даде никаква сметка.
В сериозни времена проличава необходимостта от вземане на решение човек да погледне истината и в известен смисъл да се обвърже с истината. Не желае ли да признае истината, той се отклонява от онова, което наистина е целебно за човечеството. Поради това трябва да се разбере,че именно в тези дни се изричат сериозни думи. Защото ние действително сме в положение, в което би могло да се каже почти напълно слепият може да прогледне, щом забележи, че вече и призивите за мир биват обругавани".
Който е в състояние да вярва, че някой се бори за траен мир, обругавайки мирните призиви, той може би е способен на що-годе правилна преценка в отделни области на живота, но по отношение на извършващото се сега не може да си даде никаква сметка.
И ако на този фон човек не изпитва задължение спрямо истината, тогава положението в света може да стане много, много лошо. На мен наистина не ми е никак симпатична задачата тъкмо в тези времена да насочвам вниманието към определени неща. Но когато човек дочуе какво се носи отвред, тогава изпитва тази необходимост. Той не бива да допуска куражът му да спада, щом бедата все още не е настъпила напълно; искрицата надежда обаче е малка. От тази искрица надежда през следващите дни зависят много неща; много зависи също от това, все още да има хора, които да разгласяват навред по света цялата абсурдност на подобни работи, както това бе предприето през същите тези дни от някои водещи световни градове.
към текста >>
На света му е нужен
мир
и той ще търпи големи лишения, ако не се сдобие с
мир
сега.
И ако на този фон човек не изпитва задължение спрямо истината, тогава положението в света може да стане много, много лошо. На мен наистина не ми е никак симпатична задачата тъкмо в тези времена да насочвам вниманието към определени неща. Но когато човек дочуе какво се носи отвред, тогава изпитва тази необходимост. Той не бива да допуска куражът му да спада, щом бедата все още не е настъпила напълно; искрицата надежда обаче е малка. От тази искрица надежда през следващите дни зависят много неща; много зависи също от това, все още да има хора, които да разгласяват навред по света цялата абсурдност на подобни работи, както това бе предприето през същите тези дни от някои водещи световни градове.
На света му е нужен мир и той ще търпи големи лишения, ако не се сдобие с мир сега.
Той ще търпи големи лишения, ако и занапред по света се вярва на хора, които твърдят "Ние сме принудени да се борим за траен мир", а пък посрещат всяка възможност за постигане на мир със злъчни думи, които умело прикриват. Дошъл е обаче моментът, скъпи мои приятели, когато дори един Лойд Джордж в най-широк смисъл може да бъде смятан за велик човек! Смеем да кажем: Стигна се именно твърде далече! Но тези неща са само изпитание за човечеството.
към текста >>
Той ще търпи големи лишения, ако и занапред по света се вярва на хора, които твърдят "Ние сме принудени да се борим за траен
мир
", а пък посрещат всяка възможност за постигане на
мир
със злъчни думи, които умело прикриват.
На мен наистина не ми е никак симпатична задачата тъкмо в тези времена да насочвам вниманието към определени неща. Но когато човек дочуе какво се носи отвред, тогава изпитва тази необходимост. Той не бива да допуска куражът му да спада, щом бедата все още не е настъпила напълно; искрицата надежда обаче е малка. От тази искрица надежда през следващите дни зависят много неща; много зависи също от това, все още да има хора, които да разгласяват навред по света цялата абсурдност на подобни работи, както това бе предприето през същите тези дни от някои водещи световни градове. На света му е нужен мир и той ще търпи големи лишения, ако не се сдобие с мир сега.
Той ще търпи големи лишения, ако и занапред по света се вярва на хора, които твърдят "Ние сме принудени да се борим за траен мир", а пък посрещат всяка възможност за постигане на мир със злъчни думи, които умело прикриват.
Дошъл е обаче моментът, скъпи мои приятели, когато дори един Лойд Джордж в най-широк смисъл може да бъде смятан за велик човек! Смеем да кажем: Стигна се именно твърде далече! Но тези неща са само изпитание за човечеството. Те щяха да бъдат само изпитание дори ако се получеше онова, което си позволих да кажа в края на моята коледна лекция, дори ако се получеше в бъдеще да се казва: По коледните празници през хиляда деветстотин и шестнайсетата година след мистерията на Голгота възванието "Да бъде мир на земята сред душите човешки, проявяващи добра воля" бе обругано под най-безсмислени претексти, а ако не са най-безсмислени претексти, ще трябва да е нещо по-лошо.
към текста >>
Те щяха да бъдат само изпитание дори ако се получеше онова, което си позволих да кажа в края на моята коледна лекция, дори ако се получеше в бъдеще да се казва: По коледните празници през хиляда деветстотин и шестнайсетата година след мистерията на Голгота възванието "Да бъде
мир
на земята сред душите човешки, проявяващи добра воля" бе обругано под най-безсмислени претексти, а ако не са най-безсмислени претексти, ще трябва да е нещо по-лошо.
Той ще търпи големи лишения, ако и занапред по света се вярва на хора, които твърдят "Ние сме принудени да се борим за траен мир", а пък посрещат всяка възможност за постигане на мир със злъчни думи, които умело прикриват. Дошъл е обаче моментът, скъпи мои приятели, когато дори един Лойд Джордж в най-широк смисъл може да бъде смятан за велик човек! Смеем да кажем: Стигна се именно твърде далече! Но тези неща са само изпитание за човечеството.
Те щяха да бъдат само изпитание дори ако се получеше онова, което си позволих да кажа в края на моята коледна лекция, дори ако се получеше в бъдеще да се казва: По коледните празници през хиляда деветстотин и шестнайсетата година след мистерията на Голгота възванието "Да бъде мир на земята сред душите човешки, проявяващи добра воля" бе обругано под най-безсмислени претексти, а ако не са най-безсмислени претексти, ще трябва да е нещо по-лошо.
Тогава по това обругаване на всяка идея за мир трябва да бъде разпознато за какво става дума: Че наистина става дума не за онова, което се казва в периферията, а за съвсем други неща. Тогава ще се разбере, че вече може да се говори за това, че днес става дума за щастието или нещастието на Европа. Поради напредналото време днес не мога да продължа изложението си. Желанието ми обаче беше да доведа тези думи до Вашето сърце!
към текста >>
Тогава по това обругаване на всяка идея за
мир
трябва да бъде разпознато за какво става дума: Че наистина става дума не за онова, което се казва в периферията, а за съвсем други неща.
Дошъл е обаче моментът, скъпи мои приятели, когато дори един Лойд Джордж в най-широк смисъл може да бъде смятан за велик човек! Смеем да кажем: Стигна се именно твърде далече! Но тези неща са само изпитание за човечеството. Те щяха да бъдат само изпитание дори ако се получеше онова, което си позволих да кажа в края на моята коледна лекция, дори ако се получеше в бъдеще да се казва: По коледните празници през хиляда деветстотин и шестнайсетата година след мистерията на Голгота възванието "Да бъде мир на земята сред душите човешки, проявяващи добра воля" бе обругано под най-безсмислени претексти, а ако не са най-безсмислени претексти, ще трябва да е нещо по-лошо.
Тогава по това обругаване на всяка идея за мир трябва да бъде разпознато за какво става дума: Че наистина става дума не за онова, което се казва в периферията, а за съвсем други неща.
Тогава ще се разбере, че вече може да се говори за това, че днес става дума за щастието или нещастието на Европа. Поради напредналото време днес не мога да продължа изложението си. Желанието ми обаче беше да доведа тези думи до Вашето сърце!
към текста >>
78.
12. ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 30 Декември 1916
GA_173 Карма на неистината
Плодоносен е онзи поглед, който дава на човека възможност у него да се породи представа за излизане от катастрофата, в която се на
мир
а светът.
Напълно понятно е, че от друга страна ние се спирахме на явления от съвременността. В частност това трябваше да става поради обстоятелството, че голяма част от нашите приятели изразиха желание да чуят нещо именно за тези съвременни събития. А освен това длъжни сме да признаем пред себе си, че сериозността на времето изисква да свързваме непосредствените конкретни преживявания на деня с онова, което представлява нерва, съкровенния импулс на нашите духовнонаучни стремежи. След разнообразните разисквания, направени от нас, ние все пак можем да кажем, че причините, поради които в развитието на човечеството се стигна до такава катастрофа, каквато се наблюдава около нас, са дълбоки и че всъщност свидетелство за повърхностност е подбудите за събитията от нашето съвремие да се разглеждат, бих казал, само в техните най-горни пластове. Чрез такива движещи се по повърхността разсъждения никога няма да се добие плодоносен поглед върху сегашните събития.
Плодоносен е онзи поглед, който дава на човека възможност у него да се породи представа за излизане от катастрофата, в която се намира светът.
Ето защо нека днес да предприемем още някои обстойни разсъждения; а утре мисля тъкмо от духовна гледна точка да Ви покажа една важна взаимовръзка, която, смятам, е в състояние да докосне душата ни така, че с нея да можем да се озовем в едно дейно, активно осъзнавано разбиране на нещата. Но нека да го подготвим още малко с някои подробности. Най-напред ще изтъкна още веднъж, че съм абсолютно далеч от мисълта да правя каквито и да било политически разсъждения; това ни най-малко не може да ни бъде задача. Задачата ни се състои в познавателните разсъждения. В опознаване на взаимовръзките, които по естествен начин създават необходимост от насочване на погледа върху отделни подробности.
към текста >>
Ето защо, ако човек вижда какво се твърди тъкмо през годините, когато човечеството преживява това, кое то днес наричат
война
, тогава той не бива да възразява, че то се твърдяло само от вестници и други подобни.
И тъй като при всеки може да се получи недоразумение, нека по принцип веднага отбележа, че например в случаите, когато насочвах вниманието Ви върху процесите, свързани с въпроса за неутралитета на Белгия*213, целта ми наистина беше не да защитавам или да нападам, а само да представя един факт. Дори когато направих забележката за първи път, тя не беше от мен, а се опираше на изложеното от Георг Брандес*214, чиято преценка по мое мнение е наистина неутрална. В дадените случаи целта ми беше не да таксувам в политически смисъл една или друга мярка на едната или другата страна, а да подчертая колко важен в този свят е принципът на истинността, да подчертая, че Кармата, изпълнила се в човечеството, до голяма степен е свързана с това,че вниманието към света на фактите, вниманието изобщо към историческите и останалите жизнени взаимовръзки през нашата материалистическа епоха не е такова, че да властва истината. А липсващото властване на истината, своеобразното властване точно на противоположността на истината, нищожната склонност към търсене на истината, нищожният копнеж по истината с всичко това е свързана Кармата на нашето време. И това подлежи на изучаване.
Ето защо, ако човек вижда какво се твърди тъкмо през годините, когато човечеството преживява това, кое то днес наричат война, тогава той не бива да възразява, че то се твърдяло само от вестници и други подобни.
От значение са последиците. Нещата оставят своята ярка следа. Погледнем ли какво се казва, по какъв начин се схващат и представят нещата, тогава в този начин виждаме властването на онова, което действително не върви в посока към истината. И нека не се смята, че мислите, че твърденията не са обективна сила! Те са обективна, реална сила!
към текста >>
Някой може да намери за спорно твърдението ми, че за запазването на
мир
а щяло да бъде достатъчно, ако сър Едуард Грей отговорел утвърдително на въпроса на германския посланик в Лондон дали Англия би останала неутрална при положение, че Германия уважи неутралитета на Белгия.
Защото с течение на времето мислите се превръщат в дела. Днес ние живеем от мислите на минали времена; те се изпълняват в извършващите се в наши дни дела. А нашите мисли, които обхождат света, ще се разтоварят в делата на бъдещето. Сега за изходна база ще избера нещо, което лесно би могло да породи недоразумения, поради което преди нашите разсъждения държа да направи николко бележки. Привеждам го, за да Ви покажа донякъде с помощта на един модел как се издирва истината.
Някой може да намери за спорно твърдението ми, че за запазването на мира щяло да бъде достатъчно, ако сър Едуард Грей отговорел утвърдително на въпроса на германския посланик в Лондон дали Англия би останала неутрална при положение, че Германия уважи неутралитета на Белгия.
Според мен не може да се отрече, че ако сър Едуард Грей беше отговорил положително, нещата щяха да протекат съвсем иначе; защото в такъв случай накърняването на неутралитета на Белгия щеше да отпадне. Ако си припомните казаното от мен а на казваното тук трябва да се гледа така, че въпросът да опира до нюанса -, ще видите, че никъде дори с една дума не съм защитавал примерно накърняването на неутралитета на Белгия. Със сигурност не съм го сторил. Ненужно е също така заклеймяването му като правно нарушение все едно, ако река да използвам едно изтъркано сравнение, да носиш вода в морето; защото това,че накърняването на неутралитета на Белгия е правонарушение, беше признато лично от германския райхсканцлер в самото начало на войната и прибавянето на още нещо към това положение или извиняването на нещо в него не може да бъде моя задача. От меродавно, външно погледнато меродавно място, действието е признато за правонарушение.
към текста >>
Ненужно е също така заклеймяването му като правно нарушение все едно, ако река да използвам едно изтъркано сравнение, да носиш вода в морето; защото това,че накърняването на неутралитета на Белгия е правонарушение, беше признато лично от германския райхсканцлер в самото начало на
война
та и прибавянето на още нещо към това положение или извиняването на нещо в него не може да бъде моя задача.
Привеждам го, за да Ви покажа донякъде с помощта на един модел как се издирва истината. Някой може да намери за спорно твърдението ми, че за запазването на мира щяло да бъде достатъчно, ако сър Едуард Грей отговорел утвърдително на въпроса на германския посланик в Лондон дали Англия би останала неутрална при положение, че Германия уважи неутралитета на Белгия. Според мен не може да се отрече, че ако сър Едуард Грей беше отговорил положително, нещата щяха да протекат съвсем иначе; защото в такъв случай накърняването на неутралитета на Белгия щеше да отпадне. Ако си припомните казаното от мен а на казваното тук трябва да се гледа така, че въпросът да опира до нюанса -, ще видите, че никъде дори с една дума не съм защитавал примерно накърняването на неутралитета на Белгия. Със сигурност не съм го сторил.
Ненужно е също така заклеймяването му като правно нарушение все едно, ако река да използвам едно изтъркано сравнение, да носиш вода в морето; защото това,че накърняването на неутралитета на Белгия е правонарушение, беше признато лично от германския райхсканцлер в самото начало на войната и прибавянето на още нещо към това положение или извиняването на нещо в него не може да бъде моя задача.
От меродавно, външно погледнато меродавно място, действието е признато за правонарушение. При това обаче нека днес добре да се разберем, драги мои приятели непроменен остава фактът, че на 1 Август английският министър на външните работи е бил запитан: Англия би ли останала неутрална, ако неутралитетът на Белгия не бъде накърнен от страна на Германия? И че отговорът на този въпрос е бил уклончив! От начина, по който е бил поставен въпросът, никой не бива да се съмнява, че ако в момента от говорът е бил утвърдителен, неутралитетът на Белгия нямало да бъде накърнен. Възможно е, разбира се, да се каже: От 1839 г.
към текста >>
В случая не намеквам за открити по време на
война
та документи*216 това няма да го разискваме, защото на разискване подлежи нещо, по което може да има различни мнения.
Но ние искаме да се вгледаме във фактите, и то така, че това вглеждане във фактите същевременно да покаже каква преценка човек трябва да дава за явните неща, когато иска да се подготви за придобиване на правилна представа и за окултните. Окултните неща трябва да се обхващат в тяхната реалност; тук формалните преценки не вършат работа. Ето защо е наложително човек да свиква при явните неща също да се опитва, доколкото може, да държи фактите в едно цяло. Тук бих могъл да се впуска в дълги разяснения само по този въпрос би могло да се говори дни наред. Най-напред, ако се цели да се изгради правна основа защото, щом ще бъде накърняван, редно е неутралитетът да бъде налице -, би трябвало да се отговори на въпроса, дали неутралитетът на Белгия е бил налице по времето, когато уж бил накърнен.
В случая не намеквам за открити по време на войната документи*216 това няма да го разискваме, защото на разискване подлежи нещо, по което може да има различни мнения.
Но щом се касае за разисквания, тогава ако се визира всичко, каквото може да се изложи по такива въпроси би трябвало навярно със същата тежест, с която обикновено се преценяват нещата в живота, да се каже: Откакто Белгия завладя Конго*217, изобщо не може и дума да става, че продължава да бъде валидна старата формула за неутралитета от 1839 г.; защото възникнат ли нови обстоятелства като встъпването на една държава в международни отношения с възможността свободно да подарява или да продава, или пък по някакъв друг начин да поставя във връзка с други държави такива огромни територии като Конго, тогава вече понятието неутралитет е подкопано. На мен, разбира се, ми е известно, че през 1885 г. Конго също е било обявено за неутрално, но трябва да се реши въпросът, дали това не подлежи на оспорване. Аз обаче нямам намерение да решавам каквото и да било, а искам само да насоча вниманието Ви върху съществуващите трудности и върху това, че никак не е лесно човек да си състави действително обективна преценка за подобни неща. Могат да се приведат и други примери от този род; следователно трудностите начеват още тук.
към текста >>
избухва
война
та между Прусия ведно със съюзените германски държави и Франция, било постигнато споразумение*218 между Великобритания при външния министър Гладстон и Германия, от една страна, и между Великобритания и Франция, от друга страна, въз основа на което Великобритания щяла да остане неутрална, ако другите две държави съблюдават неутралитета на Белгия.
Наистина ли обаче е вярно, че германският посланик е превърнал във въпрос нещо, което всъщност би трябвало да се разбира от само себе си, запитвайки, дали ако Германия удържи обещанието си от 1839 г. когато впрочем Германия още не е съществувала! -, Англия би се държала неутрално. По-преди неутралитетът на Белгия всъщност не се е смятал за разбиращ се от само себе си. Свидетелство за това е следното: Когато през 1870 г.
избухва войната между Прусия ведно със съюзените германски държави и Франция, било постигнато споразумение*218 между Великобритания при външния министър Гладстон и Германия, от една страна, и между Великобритания и Франция, от друга страна, въз основа на което Великобритания щяла да остане неутрална, ако другите две държави съблюдават неутралитета на Белгия.
Следователно през 1870 г. Великобритания била изправена пред абсолютно същия случай, но тогава тя не застъпила принципното становище, че старото споразумение от 1839 г. има безусловна валидност, ами в дадения случай наистина поставила в едното блюдо на везните неутралитета на Белгия, а в другото неутралитета на Великобритания. Когато съществува преюдиция, не може да се каже,че в по-късен момент не би следвало да се постъпва по същия начин. В такъв случай нека си припомним нееднократно изтъкваното от мен: В живота, провиращ се през историята, има континуитет; нещата са свързани помежду си.
към текста >>
Но тук аз също не спрях, а Ви казах: Въз основа и на други предпоставки на мен ми е известно, че ако Великобритания дадяла подходящия отговор, щяла да бъде избягната дори цялата
война
с Франция.
Това означава, че на Англия било предоставено сама да поставя условията, при които би останала неутрална. Всичко това приключило на 2 Август, всичко това се случило на 1 Август. Всичко това обаче било отхвърлено. Великобритания изобщо не по желала да даде отговор на каквото и да е запитване в тази насока. Ето защо спокойно може да се каже, че ако Великобритания била дала някакъв отговор, тогава това личи от самия външен ход на историята цялата работа на запад щяла да протече другояче.
Но тук аз също не спрях, а Ви казах: Въз основа и на други предпоставки на мен ми е известно, че ако Великобритания дадяла подходящия отговор, щяла да бъде избягната дори цялата война с Франция.
Това, че съществуват други, по-дълбоки причини, поради които то не станало, си има своето място в друго блюдо на везните. Когато обаче човек желае да си състави мнение относно онова, което през последните две и половина години е обходило света като преценка, той трябва много внимателно да вземе предвид тези неща. Защото днес все още има множество хора, които смятат, че Англия била влязла във войната поради погазването на белгийския неутралитет. А то е могло да бъде избягнато именно чрез нейното оставане извън войната!
към текста >>
Защото днес все още има множество хора, които смятат, че Англия била влязла във
война
та поради погазването на белгийския неутралитет.
Великобритания изобщо не по желала да даде отговор на каквото и да е запитване в тази насока. Ето защо спокойно може да се каже, че ако Великобритания била дала някакъв отговор, тогава това личи от самия външен ход на историята цялата работа на запад щяла да протече другояче. Но тук аз също не спрях, а Ви казах: Въз основа и на други предпоставки на мен ми е известно, че ако Великобритания дадяла подходящия отговор, щяла да бъде избягната дори цялата война с Франция. Това, че съществуват други, по-дълбоки причини, поради които то не станало, си има своето място в друго блюдо на везните. Когато обаче човек желае да си състави мнение относно онова, което през последните две и половина години е обходило света като преценка, той трябва много внимателно да вземе предвид тези неща.
Защото днес все още има множество хора, които смятат, че Англия била влязла във войната поради погазването на белгийския неутралитет.
А то е могло да бъде избягнато именно чрез нейното оставане извън войната! Би могло естествено да се възрази, че и целият ход на войната на запад щеше да бъде друг, ако Германия не беше накърнила неутралитета на Белгия. Да, но тогава не се прави разлика между онова, което е коректно, правно-формално, и онова, което от своя страна стои във връзка с трагичността на световната история. Много важно е умението да се прави разлика между трагичното и формално-правилното.
към текста >>
А то е могло да бъде избягнато именно чрез нейното оставане извън
война
та!
Ето защо спокойно може да се каже, че ако Великобритания била дала някакъв отговор, тогава това личи от самия външен ход на историята цялата работа на запад щяла да протече другояче. Но тук аз също не спрях, а Ви казах: Въз основа и на други предпоставки на мен ми е известно, че ако Великобритания дадяла подходящия отговор, щяла да бъде избягната дори цялата война с Франция. Това, че съществуват други, по-дълбоки причини, поради които то не станало, си има своето място в друго блюдо на везните. Когато обаче човек желае да си състави мнение относно онова, което през последните две и половина години е обходило света като преценка, той трябва много внимателно да вземе предвид тези неща. Защото днес все още има множество хора, които смятат, че Англия била влязла във войната поради погазването на белгийския неутралитет.
А то е могло да бъде избягнато именно чрез нейното оставане извън войната!
Би могло естествено да се възрази, че и целият ход на войната на запад щеше да бъде друг, ако Германия не беше накърнила неутралитета на Белгия. Да, но тогава не се прави разлика между онова, което е коректно, правно-формално, и онова, което от своя страна стои във връзка с трагичността на световната история. Много важно е умението да се прави разлика между трагичното и формално-правилното. Някои неща положително щяха да се случат другояче.
към текста >>
Би могло естествено да се възрази, че и целият ход на
война
та на запад щеше да бъде друг, ако Германия не беше накърнила неутралитета на Белгия.
Това, че съществуват други, по-дълбоки причини, поради които то не станало, си има своето място в друго блюдо на везните. Когато обаче човек желае да си състави мнение относно онова, което през последните две и половина години е обходило света като преценка, той трябва много внимателно да вземе предвид тези неща. Защото днес все още има множество хора, които смятат, че Англия била влязла във войната поради погазването на белгийския неутралитет. А то е могло да бъде избягнато именно чрез нейното оставане извън войната!
Би могло естествено да се възрази, че и целият ход на войната на запад щеше да бъде друг, ако Германия не беше накърнила неутралитета на Белгия.
Да, но тогава не се прави разлика между онова, което е коректно, правно-формално, и онова, което от своя страна стои във връзка с трагичността на световната история. Много важно е умението да се прави разлика между трагичното и формално-правилното. Някои неща положително щяха да се случат другояче. Какво щеше да се случи другояче? С молба да не внасяме нравствени елементи в преценката, нека да разсъдим какво щеше да се случи по-иначе.
към текста >>
И тъй, да приемем, че неутралитетът на Белгия беше останал ненакърнен, макар Великобритания да не се бе ангажирала по никакъв начин и да съществуваше опасност ти да се намеси всеки момент във
война
та.
Да, но тогава не се прави разлика между онова, което е коректно, правно-формално, и онова, което от своя страна стои във връзка с трагичността на световната история. Много важно е умението да се прави разлика между трагичното и формално-правилното. Някои неща положително щяха да се случат другояче. Какво щеше да се случи другояче? С молба да не внасяме нравствени елементи в преценката, нека да разсъдим какво щеше да се случи по-иначе.
И тъй, да приемем, че неутралитетът на Белгия беше останал ненакърнен, макар Великобритания да не се бе ангажирала по никакъв начин и да съществуваше опасност ти да се намеси всеки момент във войната.
С оглед на тогавашната ситуация при такова поведение на Великобритания това трябва да прозре всеки, който проверява нещата (а на проверка в случая подлежи не само Синята книга, но и всички документи) беше напълно изключено войната на запад да не избухне. Дали тя с оглед на настроението във Франция би могла изобщо да се избегне по този въпрос навярно е възможно да се дискутира, ала едва ли! Но да приемем, че чрез поведението на Великобритания войната на запад все пак беше избухнала какво щеше да се случи тогава, ако неутралитетът на Белгия беше останал ненакърнен? Както казах, не трябва да се прави нравствена оценка нито в едната, нито в другата посока. Щеше да се случи това, че огромна част от основната маса на толкова обвиняваната германска войска щеше да се впримчи в западните френски крепости и да се изтощи.
към текста >>
С оглед на тогавашната ситуация при такова поведение на Великобритания това трябва да прозре всеки, който проверява нещата (а на проверка в случая подлежи не само Синята книга, но и всички документи) беше напълно изключено
война
та на запад да не избухне.
Много важно е умението да се прави разлика между трагичното и формално-правилното. Някои неща положително щяха да се случат другояче. Какво щеше да се случи другояче? С молба да не внасяме нравствени елементи в преценката, нека да разсъдим какво щеше да се случи по-иначе. И тъй, да приемем, че неутралитетът на Белгия беше останал ненакърнен, макар Великобритания да не се бе ангажирала по никакъв начин и да съществуваше опасност ти да се намеси всеки момент във войната.
С оглед на тогавашната ситуация при такова поведение на Великобритания това трябва да прозре всеки, който проверява нещата (а на проверка в случая подлежи не само Синята книга, но и всички документи) беше напълно изключено войната на запад да не избухне.
Дали тя с оглед на настроението във Франция би могла изобщо да се избегне по този въпрос навярно е възможно да се дискутира, ала едва ли! Но да приемем, че чрез поведението на Великобритания войната на запад все пак беше избухнала какво щеше да се случи тогава, ако неутралитетът на Белгия беше останал ненакърнен? Както казах, не трябва да се прави нравствена оценка нито в едната, нито в другата посока. Щеше да се случи това, че огромна част от основната маса на толкова обвиняваната германска войска щеше да се впримчи в западните френски крепости и да се изтощи. И тъй като въпреки приказките за пруския милитаризъм френската войска наистина едва ли е по-слаба от германската цифрите са почти съвсем еднакви -, напълно разбираемо е, че германската войска щеше да бъде изразходвана на запад и инвазията от изток, започнала през Август и Септември, щеше да приеме невероятни размери.
към текста >>
Но да приемем, че чрез поведението на Великобритания
война
та на запад все пак беше избухнала какво щеше да се случи тогава, ако неутралитетът на Белгия беше останал ненакърнен?
Какво щеше да се случи другояче? С молба да не внасяме нравствени елементи в преценката, нека да разсъдим какво щеше да се случи по-иначе. И тъй, да приемем, че неутралитетът на Белгия беше останал ненакърнен, макар Великобритания да не се бе ангажирала по никакъв начин и да съществуваше опасност ти да се намеси всеки момент във войната. С оглед на тогавашната ситуация при такова поведение на Великобритания това трябва да прозре всеки, който проверява нещата (а на проверка в случая подлежи не само Синята книга, но и всички документи) беше напълно изключено войната на запад да не избухне. Дали тя с оглед на настроението във Франция би могла изобщо да се избегне по този въпрос навярно е възможно да се дискутира, ала едва ли!
Но да приемем, че чрез поведението на Великобритания войната на запад все пак беше избухнала какво щеше да се случи тогава, ако неутралитетът на Белгия беше останал ненакърнен?
Както казах, не трябва да се прави нравствена оценка нито в едната, нито в другата посока. Щеше да се случи това, че огромна част от основната маса на толкова обвиняваната германска войска щеше да се впримчи в западните френски крепости и да се изтощи. И тъй като въпреки приказките за пруския милитаризъм френската войска наистина едва ли е по-слаба от германската цифрите са почти съвсем еднакви -, напълно разбираемо е, че германската войска щеше да бъде изразходвана на запад и инвазията от изток, започнала през Август и Септември, щеше да приеме невероятни размери. Защото, както твърдяха експертите, воденето на войната на запад би било невъзможно без трайното ангажиране на почти цяла та германска войска. Това означава, че щеше да се наложи Германия да бъде изложена на произвол, понеже предстоеше да се осъществи инвазията от изток.
към текста >>
Защото, както твърдяха експертите, воденето на
война
та на запад би било невъзможно без трайното ангажиране на почти цяла та германска войска.
Дали тя с оглед на настроението във Франция би могла изобщо да се избегне по този въпрос навярно е възможно да се дискутира, ала едва ли! Но да приемем, че чрез поведението на Великобритания войната на запад все пак беше избухнала какво щеше да се случи тогава, ако неутралитетът на Белгия беше останал ненакърнен? Както казах, не трябва да се прави нравствена оценка нито в едната, нито в другата посока. Щеше да се случи това, че огромна част от основната маса на толкова обвиняваната германска войска щеше да се впримчи в западните френски крепости и да се изтощи. И тъй като въпреки приказките за пруския милитаризъм френската войска наистина едва ли е по-слаба от германската цифрите са почти съвсем еднакви -, напълно разбираемо е, че германската войска щеше да бъде изразходвана на запад и инвазията от изток, започнала през Август и Септември, щеше да приеме невероятни размери.
Защото, както твърдяха експертите, воденето на войната на запад би било невъзможно без трайното ангажиране на почти цяла та германска войска.
Това означава, че щеше да се наложи Германия да бъде изложена на произвол, понеже предстоеше да се осъществи инвазията от изток. Така стояха нещата. Допустимо е някой да каже, че това може да е била погрешна стратегическа преценка. Днес това вече не може да се каже в първите месеци на войната то е подлежало на дискутиране, ала сега вече не. Защото след несполучливия опит, извършен при Вердюн, е налице доказателството за правотата на онези, които навремето казваха, че германската войска се изразходва, ако бъде използвана изцяло на запад.
към текста >>
Днес това вече не може да се каже в първите месеци на
война
та то е подлежало на дискутиране, ала сега вече не.
И тъй като въпреки приказките за пруския милитаризъм френската войска наистина едва ли е по-слаба от германската цифрите са почти съвсем еднакви -, напълно разбираемо е, че германската войска щеше да бъде изразходвана на запад и инвазията от изток, започнала през Август и Септември, щеше да приеме невероятни размери. Защото, както твърдяха експертите, воденето на войната на запад би било невъзможно без трайното ангажиране на почти цяла та германска войска. Това означава, че щеше да се наложи Германия да бъде изложена на произвол, понеже предстоеше да се осъществи инвазията от изток. Така стояха нещата. Допустимо е някой да каже, че това може да е била погрешна стратегическа преценка.
Днес това вече не може да се каже в първите месеци на войната то е подлежало на дискутиране, ала сега вече не.
Защото след несполучливия опит, извършен при Вердюн, е налице доказателството за правотата на онези, които навремето казваха, че германската войска се изразходва, ако бъде използвана изцяло на запад. Следователно изборът бил или над Германия да бъде произнесена смъртна присъда, или пък да се предприеме трагичната крачка за проникване през Белгия, което представлявало единствения изход при положение, че на запад войната в никакъв случай не можела да бъде избягната; защото на изток тя със сигурност била неизбежна! И ако днес някой каже, че е могла да бъде избягната, той би трябвало да има дебелоочието да казва едновременно и да, и не. Ако днес някои, вземайки предвид недостатъчната дарба на нашите съвременници да се замислят дали нещо може да е вярно или не, имат дебелоочието в едно и също време да твърдят и да, и не, то това изглежда примерно така: Ние бяхме нападнати от Централните сили и не носим никаква вина за започване на войната, но ние няма да прекратим тази война, преди да сме постигнали военната си цел завладяването на това и това!
към текста >>
Следователно изборът бил или над Германия да бъде произнесена смъртна присъда, или пък да се предприеме трагичната крачка за проникване през Белгия, което представлявало единствения изход при положение, че на запад
война
та в никакъв случай не можела да бъде избягната; защото на изток тя със сигурност била неизбежна!
Това означава, че щеше да се наложи Германия да бъде изложена на произвол, понеже предстоеше да се осъществи инвазията от изток. Така стояха нещата. Допустимо е някой да каже, че това може да е била погрешна стратегическа преценка. Днес това вече не може да се каже в първите месеци на войната то е подлежало на дискутиране, ала сега вече не. Защото след несполучливия опит, извършен при Вердюн, е налице доказателството за правотата на онези, които навремето казваха, че германската войска се изразходва, ако бъде използвана изцяло на запад.
Следователно изборът бил или над Германия да бъде произнесена смъртна присъда, или пък да се предприеме трагичната крачка за проникване през Белгия, което представлявало единствения изход при положение, че на запад войната в никакъв случай не можела да бъде избягната; защото на изток тя със сигурност била неизбежна!
И ако днес някой каже, че е могла да бъде избягната, той би трябвало да има дебелоочието да казва едновременно и да, и не. Ако днес някои, вземайки предвид недостатъчната дарба на нашите съвременници да се замислят дали нещо може да е вярно или не, имат дебелоочието в едно и също време да твърдят и да, и не, то това изглежда примерно така: Ние бяхме нападнати от Централните сили и не носим никаква вина за започване на войната, но ние няма да прекратим тази война, преди да сме постигнали военната си цел завладяването на това и това! Ето как едновременно се твърди и да, и не! Не сме ние онези, дето искат нещо, другите са, дето искат не що, другите искат да завоюват и затова ни нападнаха; но ние няма да приключим тази война, преди да сме постигнали нашата отдавна съществуваща цел, а именно домогването до това и това!
към текста >>
Ако днес някои, вземайки предвид недостатъчната дарба на нашите съвременници да се замислят дали нещо може да е вярно или не, имат дебелоочието в едно и също време да твърдят и да, и не, то това изглежда примерно така: Ние бяхме нападнати от Централните сили и не носим никаква вина за започване на
война
та, но ние няма да прекратим тази
война
, преди да сме постигнали военната си цел завладяването на това и това!
Допустимо е някой да каже, че това може да е била погрешна стратегическа преценка. Днес това вече не може да се каже в първите месеци на войната то е подлежало на дискутиране, ала сега вече не. Защото след несполучливия опит, извършен при Вердюн, е налице доказателството за правотата на онези, които навремето казваха, че германската войска се изразходва, ако бъде използвана изцяло на запад. Следователно изборът бил или над Германия да бъде произнесена смъртна присъда, или пък да се предприеме трагичната крачка за проникване през Белгия, което представлявало единствения изход при положение, че на запад войната в никакъв случай не можела да бъде избягната; защото на изток тя със сигурност била неизбежна! И ако днес някой каже, че е могла да бъде избягната, той би трябвало да има дебелоочието да казва едновременно и да, и не.
Ако днес някои, вземайки предвид недостатъчната дарба на нашите съвременници да се замислят дали нещо може да е вярно или не, имат дебелоочието в едно и също време да твърдят и да, и не, то това изглежда примерно така: Ние бяхме нападнати от Централните сили и не носим никаква вина за започване на войната, но ние няма да прекратим тази война, преди да сме постигнали военната си цел завладяването на това и това!
Ето как едновременно се твърди и да, и не! Не сме ние онези, дето искат нещо, другите са, дето искат не що, другите искат да завоюват и затова ни нападнаха; но ние няма да приключим тази война, преди да сме постигнали нашата отдавна съществуваща цел, а именно домогването до това и това! Не е за вярване, че има хора, които проявяват наглостта да казват в едно и също време и да, и не. Ала тези дни може би ще установите, че има един човек, който в наше време казва едновременно и да, и не.
към текста >>
Не сме ние онези, дето искат нещо, другите са, дето искат не що, другите искат да завоюват и затова ни нападнаха; но ние няма да приключим тази
война
, преди да сме постигнали нашата отдавна съществуваща цел, а именно домогването до това и това!
Следователно изборът бил или над Германия да бъде произнесена смъртна присъда, или пък да се предприеме трагичната крачка за проникване през Белгия, което представлявало единствения изход при положение, че на запад войната в никакъв случай не можела да бъде избягната; защото на изток тя със сигурност била неизбежна! И ако днес някой каже, че е могла да бъде избягната, той би трябвало да има дебелоочието да казва едновременно и да, и не. Ако днес някои, вземайки предвид недостатъчната дарба на нашите съвременници да се замислят дали нещо може да е вярно или не, имат дебелоочието в едно и също време да твърдят и да, и не, то това изглежда примерно така: Ние бяхме нападнати от Централните сили и не носим никаква вина за започване на войната, но ние няма да прекратим тази война, преди да сме постигнали военната си цел завладяването на това и това! Ето как едновременно се твърди и да, и не!
Не сме ние онези, дето искат нещо, другите са, дето искат не що, другите искат да завоюват и затова ни нападнаха; но ние няма да приключим тази война, преди да сме постигнали нашата отдавна съществуваща цел, а именно домогването до това и това!
Не е за вярване, че има хора, които проявяват наглостта да казват в едно и също време и да, и не. Ала тези дни може би ще установите, че има един човек, който в наше време казва едновременно и да, и не. Това навярно е най-долно пробният документ*219, успял в по-ново време да стане достояние на обществеността, тъй като смисълът му стои в разрез с всяка логика. И това е свързано именно с Кармата на нашето време. Става дума следователно трагичното да бъде отделено от логичното и от формално-правното и да не се из пада в странната заблуда, че в света на Майя, сиреч в света на физическия план е възможно да протичат реалности в смисъла на чисто формално-логичното.
към текста >>
Целта беше не да се оправдае или обори един или друг факт, а да се покаже колко нередно е в момент, когато уязвяваните от нещо разгласено не могат да се защитят, да се разтръбява пред цял свят, че едната от страните водела тази
война
заради накърнения неутралитет на Белгия,без да се спомене, че накърняването на белгийския неутралитет е можело да бъде предотвратено.
Ала тези дни може би ще установите, че има един човек, който в наше време казва едновременно и да, и не. Това навярно е най-долно пробният документ*219, успял в по-ново време да стане достояние на обществеността, тъй като смисълът му стои в разрез с всяка логика. И това е свързано именно с Кармата на нашето време. Става дума следователно трагичното да бъде отделено от логичното и от формално-правното и да не се из пада в странната заблуда, че в света на Майя, сиреч в света на физическия план е възможно да протичат реалности в смисъла на чисто формално-логичното. Но да продължим по-нататък.
Целта беше не да се оправдае или обори един или друг факт, а да се покаже колко нередно е в момент, когато уязвяваните от нещо разгласено не могат да се защитят, да се разтръбява пред цял свят, че едната от страните водела тази война заради накърнения неутралитет на Белгия,без да се спомене, че накърняването на белгийския неутралитет е можело да бъде предотвратено.
Трагичните събития можеха да бъдат избягнати единствено ако Англия беше останала неутрална. Защото, щом някой е държавник, той не бива априорно да произнася смъртна присъда на собствената си държава. Уместно е, разбира се, всички, които държат да имат именно справедливи преценки, да кажат: Договорите трябва да се спазват. Да, скъпи мои приятели, но ако някой Ви представи списък на всички неспазени договори в обществения и в частния живот и после Ви посочи какви последици е породило тяхното неспазване, едва тогава ще се види кои всъщност са силите, действащи в света на Майя. Но дали пък съвестта на онези, от страна на които не е прозвучало въпросното да, е била напълно чиста?
към текста >>
Германският посланик Лихновски бил имал най-добро желание за запазване на
мир
а на запад, ала зад него не стояло германското правителство!
Но дали пък съвестта на онези, от страна на които не е прозвучало въпросното да, е била напълно чиста? Фактите всъщност не говорят в полза на това; защото, когато по-късно въпросът за този разговор между германския посланик и сър Едуард Грей отново бил поставен на дневен ред и се споменало, че Англия е държала в ръцете си спасението на неутралитета на Белгия, тогава английското правителство се защитило, действайки обаче благоразумно, като не се позовало просто на формално-правната страна (по онова време в английското правителство несъмнено имаше твърде добри държавници). Въпреки че не променям нищо в преценката за сър Едуард Грей, която Ви приведох*220, но която е формулирана не от мен, а от неговите английски колеги, той все пак беше доста добър държавник, за да се задоволи просто с театрална поза и с изявлението: Договорът е сключен през 1839 г., така че Германия беше длъжна да съблюдава неутралитета, дори Англия да дадеше уклончив отговор. Английските държавници не постъпиха така, а се оправдаха по друг начин. Грей каза: По онова време Лихновски наистина постави този въпрос, но го постави като частно лице, а не по поръчение на германското правителство; ако беше говорил по поръчение на германското правителство, нещата щяха да стоят другояче.
Германският посланик Лихновски бил имал най-добро желание за запазване на мира на запад, ала зад него не стояло германското правителство!
Сега Вие разсъждавате: Това при всички случаи с пълно право се нарича плоско оправдание, плоско оправдание в най-тривиален смисъл! Защото общоизвестно е, че когато посланикът на една държава разговаря с чужд външен министър, той говори пълновластно и по поръчение на своята държава и че ако не желае да се злепостави пред цял свят, неговата държава не може да не се подпише под думите на своя посланик. И тъй, това си е едно съвсем плоско оправдание, използвано затуй, защото някой не е желаел да се върна на старата позиция и да каже: редно беше. Вече се е усещало бремето на факта, че Англия е можела да предотврати нарушаването на неутралитета, независимо дали то от друга страна е било оправдано или не.
към текста >>
Ако някъде се откъсне лавина и никой горе не я задържи, понеже е принуден да не го стори по причина, която може да се сметне за оправдана или не, а на
мир
ащият се малко по-долу също не я задържи под претекст, че по-горният трябвало да я задържи не, такава аргументация не минава!
Сега Вие разсъждавате: Това при всички случаи с пълно право се нарича плоско оправдание, плоско оправдание в най-тривиален смисъл! Защото общоизвестно е, че когато посланикът на една държава разговаря с чужд външен министър, той говори пълновластно и по поръчение на своята държава и че ако не желае да се злепостави пред цял свят, неговата държава не може да не се подпише под думите на своя посланик. И тъй, това си е едно съвсем плоско оправдание, използвано затуй, защото някой не е желаел да се върна на старата позиция и да каже: редно беше. Вече се е усещало бремето на факта, че Англия е можела да предотврати нарушаването на неутралитета, независимо дали то от друга страна е било оправдано или не.
Ако някъде се откъсне лавина и никой горе не я задържи, понеже е принуден да не го стори по причина, която може да се сметне за оправдана или не, а намиращият се малко по-долу също не я задържи под претекст, че по-горният трябвало да я задържи не, такава аргументация не минава!
Но ако някой иска да прецени тези неща, въпросът пак ще изисква известно тяхно оглеждане. Така например отново трябва да се вземе предвид следното: Кога се случва всичко това? Втори август сме. На втори август кралят на Белгия помолва Англия за интервенция, тоест той помолва за интервениране пред Германия.
към текста >>
Наука, стремяща се към една по-висша гледна точка, аз по-скоро бих искал да предвардя да не се дават с лека ръка отрицателни преценки за онова, което произтича в световната история при сблъсъка на държа ви, понеже работата е там, че
война
водят не народите, а държавите!
Към всичко това би могло да се добави още много, ако документите действително се проучеха, така да се каже, на кръст; но то не е нужно, защото надявам се да съм Ви изяснил, че нещата от години са били добре подготвяни. Ето защо не бива да буди никакво учудване, загдето те напоследък протичаха по такъв на чин. Но ако документите се проучват едностранчиво, тогава, разбира се, наяве ще излезе само формалното. И така, аз нямах намерение да се застъпвам за едната или за другата страна, а исках само да покажа какво е потребно, за да се получи преценка за подобни неща. Защото в унисон с главната насока на Духовната
Наука, стремяща се към една по-висша гледна точка, аз по-скоро бих искал да предвардя да не се дават с лека ръка отрицателни преценки за онова, което произтича в световната история при сблъсъка на държа ви, понеже работата е там, че война водят не народите, а държавите!
В това отношение се обръща твърде малко внимание на факта, че в световния ход редом с градивните си ли място трябва да имат също така и силите на разрухата, на опустошението. Да не би при отделния човек да е другояче? Развивайки своите способности в течение на целия си живот, ние съсипваме нашето тяло, ние го разрушаваме; и утре аз ще Ви покажа каква дълбока взаимовръзка съществува между нашия душевен живот и беладоната, татула, отровите, срещани от Вас по света. Това несъмнено са истини, които просмукват сърцевината на нещата, но човек трябва да намери кураж да разкрие тези истини и в световната история.
към текста >>
Човек, дори само за да може в крайна сметка да се извиси в духовния свят и там да успее да открие нещо, трябва да свикне просто да разглежда фактите без критика, която спада към съвсем друга област; едва тогава той разбира какви сили се намесват във все
мир
ното развитие.
Да не би при отделния човек да е другояче? Развивайки своите способности в течение на целия си живот, ние съсипваме нашето тяло, ние го разрушаваме; и утре аз ще Ви покажа каква дълбока взаимовръзка съществува между нашия душевен живот и беладоната, татула, отровите, срещани от Вас по света. Това несъмнено са истини, които просмукват сърцевината на нещата, но човек трябва да намери кураж да разкрие тези истини и в световната история. Затова по-добре е нещо да бъде разбрано, отколкото преценявано по някакви си така наречени норми. Осъждането на държави и народи по правило е поставено на твърде слаби основи.
Човек, дори само за да може в крайна сметка да се извиси в духовния свят и там да успее да открие нещо, трябва да свикне просто да разглежда фактите без критика, която спада към съвсем друга област; едва тогава той разбира какви сили се намесват във всемирното развитие.
Нека от тази гледна точка разгледаме sine ira но не и sine studio*221 някои процеси, които досега съм чувал да се разглеждат почти единствено от морална гледна точка. Моралната гледна точка безспорно е при-ложима по отношение деянията на отделния човек, но прилагането й по отношение на живота на държавите е абсурд. Може би на един или друг сред Вас ще се стори странно, загдето имам желание да разгледам тези процеси без еснафски морализъм, "безморалинно", както казваше Ницше*222, ала нищо не възпрепятства "безморалинното" им разглеждане. Могъщата Британска империя включва господството над Индия като един от своите най-съществени фактори. Това господство над Индия се характеризира с различни предстепени.
към текста >>
Но както става обикновено, забраните понякога не пречат да се търгува с онова,което е забранено на
мир
ат се средства и пътища стоката все пак да се доставя.
Китайците обаче виждали горките изнемощели пушачи на опиум. Постепенно пушачът на опиум отпада напълно и с течение на времето станало ясно какво пагубно влияние оказвало пушенето на опиум върху широки слоеве от населението на Китай. Когато китайците осъзнали това, резултатът бил, че през 1794 г. те забранили опиума. Вече не искали да допускат никакъв опиум в страната си.
Но както става обикновено, забраните понякога не пречат да се търгува с онова,което е забранено намират се средства и пътища стоката все пак да се доставя.
По онова време също се оказало, че въпреки формалното съществуване на забраната, въпреки издадения от китайците закон, че не бива да се внася опиум, търговията с опиум процъфтявала. Нали има различни начини рушветите са само едната страна на въпроса наред с много други подобни. Накратко, търговията с опиум процъфтявала и от няколко хиляди сандъка през 1773 г. за няколко десетилетия нараснала през 1837 г. на трийсет хиляди сандъка годишно.
към текста >>
всички тези неща довели до избухването на
война
между Англия и Китай.
Но се получило така, че по време на преговорите китайците все по-често изпитвали умора и им се приискало в крайна сметка някак си да запазят правото на своя страна, ала без да уязвяват англичаните. Това също може да се постигне! По онова време случайно се удавил някакъв английски моряк и тогава Елиът, който бил много умен мъж, се споразумял с представителя на китайските власти Лин да идентифицират удавилия се моряк като оня, дето бил убил китаеца. Удавникът бил предаден и с това въпросът бил уреден. В края на краищата обаче през 1840 г.
всички тези неща довели до избухването на война между Англия и Китай.
Така ходът на събитията протичал по необходимост и не можел да се получи обрат. Но с материални средства върху душевния живот било оказано голямо влияние и се разиграло нещо, свързано с целия световен процес. В Англия се "знаело" за какво става дума! А какво се знаело? Знаело се, че Англия била "нападната" от страна на Китай, както се говорело тогава, и то заради туй, защото китайците не желаели да търпят Англия да разполага със свои опиумни, със свои макови насаждения в Индия и защото китайците искали сами да разсаждат своя мак.
към текста >>
Всичко това били неща, които в Европа навярно на
мир
али разбиране!
Знаело се, че Англия била "нападната" от страна на Китай, както се говорело тогава, и то заради туй, защото китайците не желаели да търпят Англия да разполага със свои опиумни, със свои макови насаждения в Индия и защото китайците искали сами да разсаждат своя мак. Така се говорело. Това се "знаело" съвсем точно, а освен това било известно, че китайците са варвари! Ето какво се знаело по онова време в Англия. Лорд Палмерстон заявил, че в Индия трябвало да се активизира защитата на маковите насаждения и че именно за защитата на маковите насаждения в Индия ставало дума; освен туй ставало дума за това, че специалистите по народно стопанство в Китай не желаели от страната им да изтичат техни пари, които обаче по право се полагали на Индия.
Всичко това били неща, които в Европа навярно намирали разбиране!
И ето че войната бушувала. По време на война естествено се извършват жестокости. Жестокости били извършвани от китайска, били извършвани и от английска страна. По онова време били намирани цели села, чиито обитателки плували в кърви; китайците се биели храбро, а щом забележели, че трябва да се само убият или да се предадат,те първо убивали жените и децата си.
към текста >>
И ето че
война
та бушувала.
Това се "знаело" съвсем точно, а освен това било известно, че китайците са варвари! Ето какво се знаело по онова време в Англия. Лорд Палмерстон заявил, че в Индия трябвало да се активизира защитата на маковите насаждения и че именно за защитата на маковите насаждения в Индия ставало дума; освен туй ставало дума за това, че специалистите по народно стопанство в Китай не желаели от страната им да изтичат техни пари, които обаче по право се полагали на Индия. Всичко това били неща, които в Европа навярно намирали разбиране!
И ето че войната бушувала.
По време на война естествено се извършват жестокости. Жестокости били извършвани от китайска, били извършвани и от английска страна. По онова време били намирани цели села, чиито обитателки плували в кърви; китайците се биели храбро, а щом забележели, че трябва да се само убият или да се предадат,те първо убивали жените и децата си. Печална била тази война, войната от 1840 г. Един ден Елиът, който станал свидетел на цялата война, легнала всъщност на съвестта му, се сдобил със странна, но може би заслужена слава сдобил се със славата, че бил склонен да започне мирни преговори с китайците.
към текста >>
По време на
война
естествено се извършват жестокости.
Ето какво се знаело по онова време в Англия. Лорд Палмерстон заявил, че в Индия трябвало да се активизира защитата на маковите насаждения и че именно за защитата на маковите насаждения в Индия ставало дума; освен туй ставало дума за това, че специалистите по народно стопанство в Китай не желаели от страната им да изтичат техни пари, които обаче по право се полагали на Индия. Всичко това били неща, които в Европа навярно намирали разбиране! И ето че войната бушувала.
По време на война естествено се извършват жестокости.
Жестокости били извършвани от китайска, били извършвани и от английска страна. По онова време били намирани цели села, чиито обитателки плували в кърви; китайците се биели храбро, а щом забележели, че трябва да се само убият или да се предадат,те първо убивали жените и децата си. Печална била тази война, войната от 1840 г. Един ден Елиът, който станал свидетел на цялата война, легнала всъщност на съвестта му, се сдобил със странна, но може би заслужена слава сдобил се със славата, че бил склонен да започне мирни преговори с китайците. Тогава го свалили.
към текста >>
По онова време били на
мир
ани цели села, чиито обитателки плували в кърви; китайците се биели храбро, а щом забележели, че трябва да се само убият или да се предадат,те първо убивали жените и децата си.
Всичко това били неща, които в Европа навярно намирали разбиране! И ето че войната бушувала. По време на война естествено се извършват жестокости. Жестокости били извършвани от китайска, били извършвани и от английска страна.
По онова време били намирани цели села, чиито обитателки плували в кърви; китайците се биели храбро, а щом забележели, че трябва да се само убият или да се предадат,те първо убивали жените и децата си.
Печална била тази война, войната от 1840 г. Един ден Елиът, който станал свидетел на цялата война, легнала всъщност на съвестта му, се сдобил със странна, но може би заслужена слава сдобил се със славата, че бил склонен да започне мирни преговори с китайците. Тогава го свалили. Дошъл... не Лойд Джордж! Името му било Потинджър, някой си Потинджър заел мястото на Елиът, който възнамерявал да започне мирни преговори.
към текста >>
Печална била тази
война
,
война
та от 1840 г.
И ето че войната бушувала. По време на война естествено се извършват жестокости. Жестокости били извършвани от китайска, били извършвани и от английска страна. По онова време били намирани цели села, чиито обитателки плували в кърви; китайците се биели храбро, а щом забележели, че трябва да се само убият или да се предадат,те първо убивали жените и децата си.
Печална била тази война, войната от 1840 г.
Един ден Елиът, който станал свидетел на цялата война, легнала всъщност на съвестта му, се сдобил със странна, но може би заслужена слава сдобил се със славата, че бил склонен да започне мирни преговори с китайците. Тогава го свалили. Дошъл... не Лойд Джордж! Името му било Потинджър, някой си Потинджър заел мястото на Елиът, който възнамерявал да започне мирни преговори. Войната трябвало да се води до горчивия й край, тоест докато бъдат превзети остров Хусан, градовете Нингпо и Амой, докато англичаните напреднат до Нанкин и докато през 1842 г.
към текста >>
Един ден Елиът, който станал свидетел на цялата
война
, легнала всъщност на съвестта му, се сдобил със странна, но може би заслужена слава сдобил се със славата, че бил склонен да започне
мир
ни преговори с китайците.
И ето че войната бушувала. По време на война естествено се извършват жестокости. Жестокости били извършвани от китайска, били извършвани и от английска страна. По онова време били намирани цели села, чиито обитателки плували в кърви; китайците се биели храбро, а щом забележели, че трябва да се само убият или да се предадат,те първо убивали жените и децата си. Печална била тази война, войната от 1840 г.
Един ден Елиът, който станал свидетел на цялата война, легнала всъщност на съвестта му, се сдобил със странна, но може би заслужена слава сдобил се със славата, че бил склонен да започне мирни преговори с китайците.
Тогава го свалили. Дошъл... не Лойд Джордж! Името му било Потинджър, някой си Потинджър заел мястото на Елиът, който възнамерявал да започне мирни преговори. Войната трябвало да се води до горчивия й край, тоест докато бъдат превзети остров Хусан, градовете Нингпо и Амой, докато англичаните напреднат до Нанкин и докато през 1842 г. Китай бъде напълно сломен.
към текста >>
Името му било Потинджър, някой си Потинджър заел мястото на Елиът, който възнамерявал да започне
мир
ни преговори.
По онова време били намирани цели села, чиито обитателки плували в кърви; китайците се биели храбро, а щом забележели, че трябва да се само убият или да се предадат,те първо убивали жените и децата си. Печална била тази война, войната от 1840 г. Един ден Елиът, който станал свидетел на цялата война, легнала всъщност на съвестта му, се сдобил със странна, но може би заслужена слава сдобил се със славата, че бил склонен да започне мирни преговори с китайците. Тогава го свалили. Дошъл... не Лойд Джордж!
Името му било Потинджър, някой си Потинджър заел мястото на Елиът, който възнамерявал да започне мирни преговори.
Войната трябвало да се води до горчивия й край, тоест докато бъдат превзети остров Хусан, градовете Нингпо и Амой, докато англичаните напреднат до Нанкин и докато през 1842 г. Китай бъде напълно сломен. Хонконг също станал подвластен на Англия, търговията с опиум получила неограничен достъп до пет китайски пристанища, назначени били британски консули, деветдесет и седем и половина милиона репарации, сиреч освен как да кажа измъкнатите дотогава двайсет и пет милиона не ми се ще да го наричам, но друга подходяща дума в момента не се сещам, та към измъкнатите дотогава двайсет и пет милиона сега били прибавени още деветдесет и седем и половина милиона репарации... Вече казах, че дори на сън не ми хрумва да схващам този процес другояче освен като историческа необходимост. Дори на сън не ми хрумва да обвинявам някого.
към текста >>
Война
та трябвало да се води до горчивия й край, тоест докато бъдат превзети остров Хусан, градовете Нингпо и Амой, докато англичаните напреднат до Нанкин и докато през 1842 г.
Печална била тази война, войната от 1840 г. Един ден Елиът, който станал свидетел на цялата война, легнала всъщност на съвестта му, се сдобил със странна, но може би заслужена слава сдобил се със славата, че бил склонен да започне мирни преговори с китайците. Тогава го свалили. Дошъл... не Лойд Джордж! Името му било Потинджър, някой си Потинджър заел мястото на Елиът, който възнамерявал да започне мирни преговори.
Войната трябвало да се води до горчивия й край, тоест докато бъдат превзети остров Хусан, градовете Нингпо и Амой, докато англичаните напреднат до Нанкин и докато през 1842 г.
Китай бъде напълно сломен. Хонконг също станал подвластен на Англия, търговията с опиум получила неограничен достъп до пет китайски пристанища, назначени били британски консули, деветдесет и седем и половина милиона репарации, сиреч освен как да кажа измъкнатите дотогава двайсет и пет милиона не ми се ще да го наричам, но друга подходяща дума в момента не се сещам, та към измъкнатите дотогава двайсет и пет милиона сега били прибавени още деветдесет и седем и половина милиона репарации... Вече казах, че дори на сън не ми хрумва да схващам този процес другояче освен като историческа необходимост. Дори на сън не ми хрумва да обвинявам някого. Защото който умее да прозира необходимостите, който умее да прозира как стават нещата във физическия план, той знае, че такива неща неизменно присъстват при нормалното физическо протичане на мировото развитие.
към текста >>
Защото който умее да прозира необходимостите, който умее да прозира как стават нещата във физическия план, той знае, че такива неща неизменно присъстват при нормалното физическо протичане на
мир
овото развитие.
Войната трябвало да се води до горчивия й край, тоест докато бъдат превзети остров Хусан, градовете Нингпо и Амой, докато англичаните напреднат до Нанкин и докато през 1842 г. Китай бъде напълно сломен. Хонконг също станал подвластен на Англия, търговията с опиум получила неограничен достъп до пет китайски пристанища, назначени били британски консули, деветдесет и седем и половина милиона репарации, сиреч освен как да кажа измъкнатите дотогава двайсет и пет милиона не ми се ще да го наричам, но друга подходяща дума в момента не се сещам, та към измъкнатите дотогава двайсет и пет милиона сега били прибавени още деветдесет и седем и половина милиона репарации... Вече казах, че дори на сън не ми хрумва да схващам този процес другояче освен като историческа необходимост. Дори на сън не ми хрумва да обвинявам някого.
Защото който умее да прозира необходимостите, който умее да прозира как стават нещата във физическия план, той знае, че такива неща неизменно присъстват при нормалното физическо протичане на мировото развитие.
Онова, което е било извлечено от опиума, се съдържа в националното богатство на Англия, а в националното богатство на Англия се съдържа значителна част английска култура. И точно както не би имало смисъл да се омаловажава английската култура, така няма смисъл да се подлага на съмнение необходимостта, поради която е станало подобно нещо, макар може би малкият сатиричен епилог, разиграл се впоследствие, да не спада напълно към необходимостите: Когато постъпила първата вноска от деветдесетте и седем и половина милиона репарации, намерили се хора да твърдят, че са онези, на които някога били иззети сандъците с опиум, и че полученото от тих на времето обезщетение съответствало само в незначителна степен на техните загуби. Касаело се, значи, за хора, които някога били продали опиум за Китай, на които опиумът бил закупен и които били получили малко обезщетение. И сега казвали: Установи се, че в нашето отечество продажбата на опиум за Китай се смята за правомерна; тогава ние решително трябва да предявим претенции за получаване на пълно обезщетение, защото единственото сторено от нас е това, заради което тази война беше водена от нашето отечество.
към текста >>
И сега казвали: Установи се, че в нашето отечество продажбата на опиум за Китай се смята за правомерна; тогава ние решително трябва да предявим претенции за получаване на пълно обезщетение, защото единственото сторено от нас е това, заради което тази
война
беше водена от нашето отечество.
Защото който умее да прозира необходимостите, който умее да прозира как стават нещата във физическия план, той знае, че такива неща неизменно присъстват при нормалното физическо протичане на мировото развитие. Онова, което е било извлечено от опиума, се съдържа в националното богатство на Англия, а в националното богатство на Англия се съдържа значителна част английска култура. И точно както не би имало смисъл да се омаловажава английската култура, така няма смисъл да се подлага на съмнение необходимостта, поради която е станало подобно нещо, макар може би малкият сатиричен епилог, разиграл се впоследствие, да не спада напълно към необходимостите: Когато постъпила първата вноска от деветдесетте и седем и половина милиона репарации, намерили се хора да твърдят, че са онези, на които някога били иззети сандъците с опиум, и че полученото от тих на времето обезщетение съответствало само в незначителна степен на техните загуби. Касаело се, значи, за хора, които някога били продали опиум за Китай, на които опиумът бил закупен и които били получили малко обезщетение.
И сега казвали: Установи се, че в нашето отечество продажбата на опиум за Китай се смята за правомерна; тогава ние решително трябва да предявим претенции за получаване на пълно обезщетение, защото единственото сторено от нас е това, заради което тази война беше водена от нашето отечество.
Следователно, след като войната била спечелена, господата смятали за полагащо им се право да получат пълно обезщетение. Тогава министърът, в чиито компетенции било решаването на въпроса, извадил от чантата си нота, която навремето бил предал на капитан Елиът, и в тази нота пишело, че дотогава, докато китайските закони забраняват търговията с опиум, английското правителство в никакъв случай няма да се съгласи да обезщетява когото и да било за претърпени загуби при търгуването с опиум. Отговорът гласял, че тъй като по онова време китайските закони са били в сила, никой не може да предявява искания, след като е нарушавал китайските закони, които едва чрез войната загубили своята валидност. Ненужно е да се преценява дали този епилог също така спада към историческите необходимости, но вглеждането във фактите безспорно е необходимо. Избухването на Англо-китайската война през 1840 г.
към текста >>
Следователно, след като
война
та била спечелена, господата смятали за полагащо им се право да получат пълно обезщетение.
Онова, което е било извлечено от опиума, се съдържа в националното богатство на Англия, а в националното богатство на Англия се съдържа значителна част английска култура. И точно както не би имало смисъл да се омаловажава английската култура, така няма смисъл да се подлага на съмнение необходимостта, поради която е станало подобно нещо, макар може би малкият сатиричен епилог, разиграл се впоследствие, да не спада напълно към необходимостите: Когато постъпила първата вноска от деветдесетте и седем и половина милиона репарации, намерили се хора да твърдят, че са онези, на които някога били иззети сандъците с опиум, и че полученото от тих на времето обезщетение съответствало само в незначителна степен на техните загуби. Касаело се, значи, за хора, които някога били продали опиум за Китай, на които опиумът бил закупен и които били получили малко обезщетение. И сега казвали: Установи се, че в нашето отечество продажбата на опиум за Китай се смята за правомерна; тогава ние решително трябва да предявим претенции за получаване на пълно обезщетение, защото единственото сторено от нас е това, заради което тази война беше водена от нашето отечество.
Следователно, след като войната била спечелена, господата смятали за полагащо им се право да получат пълно обезщетение.
Тогава министърът, в чиито компетенции било решаването на въпроса, извадил от чантата си нота, която навремето бил предал на капитан Елиът, и в тази нота пишело, че дотогава, докато китайските закони забраняват търговията с опиум, английското правителство в никакъв случай няма да се съгласи да обезщетява когото и да било за претърпени загуби при търгуването с опиум. Отговорът гласял, че тъй като по онова време китайските закони са били в сила, никой не може да предявява искания, след като е нарушавал китайските закони, които едва чрез войната загубили своята валидност. Ненужно е да се преценява дали този епилог също така спада към историческите необходимости, но вглеждането във фактите безспорно е необходимо. Избухването на Англо-китайската война през 1840 г. е начална точка тъкмо на онова време, за което често сме разговаряли.
към текста >>
Отговорът гласял, че тъй като по онова време китайските закони са били в сила, никой не може да предявява искания, след като е нарушавал китайските закони, които едва чрез
война
та загубили своята валидност.
Когато постъпила първата вноска от деветдесетте и седем и половина милиона репарации, намерили се хора да твърдят, че са онези, на които някога били иззети сандъците с опиум, и че полученото от тих на времето обезщетение съответствало само в незначителна степен на техните загуби. Касаело се, значи, за хора, които някога били продали опиум за Китай, на които опиумът бил закупен и които били получили малко обезщетение. И сега казвали: Установи се, че в нашето отечество продажбата на опиум за Китай се смята за правомерна; тогава ние решително трябва да предявим претенции за получаване на пълно обезщетение, защото единственото сторено от нас е това, заради което тази война беше водена от нашето отечество. Следователно, след като войната била спечелена, господата смятали за полагащо им се право да получат пълно обезщетение. Тогава министърът, в чиито компетенции било решаването на въпроса, извадил от чантата си нота, която навремето бил предал на капитан Елиът, и в тази нота пишело, че дотогава, докато китайските закони забраняват търговията с опиум, английското правителство в никакъв случай няма да се съгласи да обезщетява когото и да било за претърпени загуби при търгуването с опиум.
Отговорът гласял, че тъй като по онова време китайските закони са били в сила, никой не може да предявява искания, след като е нарушавал китайските закони, които едва чрез войната загубили своята валидност.
Ненужно е да се преценява дали този епилог също така спада към историческите необходимости, но вглеждането във фактите безспорно е необходимо. Избухването на Англо-китайската война през 1840 г. е начална точка тъкмо на онова време, за което често сме разговаряли. Тази година именно съм Ви посочвал като година, когато материализмът преживява разцвет. Добре е такива работи да бъдат схващани в тяхното развитие.
към текста >>
Избухването на Англо-китайската
война
през 1840 г.
И сега казвали: Установи се, че в нашето отечество продажбата на опиум за Китай се смята за правомерна; тогава ние решително трябва да предявим претенции за получаване на пълно обезщетение, защото единственото сторено от нас е това, заради което тази война беше водена от нашето отечество. Следователно, след като войната била спечелена, господата смятали за полагащо им се право да получат пълно обезщетение. Тогава министърът, в чиито компетенции било решаването на въпроса, извадил от чантата си нота, която навремето бил предал на капитан Елиът, и в тази нота пишело, че дотогава, докато китайските закони забраняват търговията с опиум, английското правителство в никакъв случай няма да се съгласи да обезщетява когото и да било за претърпени загуби при търгуването с опиум. Отговорът гласял, че тъй като по онова време китайските закони са били в сила, никой не може да предявява искания, след като е нарушавал китайските закони, които едва чрез войната загубили своята валидност. Ненужно е да се преценява дали този епилог също така спада към историческите необходимости, но вглеждането във фактите безспорно е необходимо.
Избухването на Англо-китайската война през 1840 г.
е начална точка тъкмо на онова време, за което често сме разговаряли. Тази година именно съм Ви посочвал като година, когато материализмът преживява разцвет. Добре е такива работи да бъдат схващани в тяхното развитие. Вече бе казано: точно както не би имало смисъл по някакъв начин да се омаловажава английската култура, английският бит или английската цивилизация, така няма смисъл да се приема, че в цялостната взаимовръзка на английското развитие такова нещо е можело и да не настъпи. То принадлежи към него.
към текста >>
Току-що отново получих една брошура нали сега има толкова много брошури, проповядващи
мир
-, в която пише.Също като човешкия индивид държавите имат свои специфични мисли, чувства и желания.
То принадлежи към него. А да се прави морална преценка по този въпрос е напълно неправилно. Защото тогава ще се изпадне в грешката общности, групи да бъдат преценявани така, както бива преценяван индивидът. А тъкмо това е нещото, което се оказва невъзможно. Вярно е, че днес такова твърдение често се среща.
Току-що отново получих една брошура нали сега има толкова много брошури, проповядващи мир -, в която пише.Също като човешкия индивид държавите имат свои специфични мисли, чувства и желания.
Това естествено е най-голямата безсмислица, която може да се изрече, тъй като онова, което е реалност в друг, по-висок план, не бива просто по аналогия да се пренася върху човека, чиито мисли,чувства и желания съществуват във физическата сфера. Те несъмнено си имат свои особености, народните духове, народните души, ала във вида, в който ще ги откриете при споменатата наскоро поредица от лекции за народните духовe*224. Чиста нелепост е обаче при народите да се говори за мисли, чувства и желания така, както при отделния човек. И така, драги мои приятели, днес исках да Ви приведа няколко примера по простата причина, че вече беше наложително чрез ярки илюстрации да се стъпи на известен материал. Утре ще се спрем на някои гледни точки, които ще ни отведат по-нататък.
към текста >>
79.
13. ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 31 Декември 1916
GA_173 Карма на неистината
За неща като обрисуваната вчера пред Вас "опиумна
война
" не бива да се дава морална преценка нито в положителна, нито в отрицателна насока.
Защото трябва да бъдем наясно, че както Мистерията на Голгота няма нищо общо с народи или човешки групи и сиянието на това събитие пада само върху индивидуалния човек, по същия начин е недопустимо обикновената морална преценка за мислите, чувствата и желанията на отделния човек да бъдат пренасяни просто по аналогия върху групи от хора. В други случаи също така не могат да се прилагат морални критерии; не може примерно на някого да му хрумне да приложи морален критерий, да речем, спрямо изграждането на една къща и да реши, че заради формата си един покрив е по-неморален от някой друг. Само че тук въпросът, разбира се, е поставен по-радикално и в случая хората не биха се сетили да използват морални преценки; в подобен случай те не са предразположени да се залъгват с морални преценки. Затова пък близо до ума е онова, което реално не произтича от морални подбуди и за което също никой не би се застъпил по морални съображения, щом не иска да лицемерничи, да бъде украсявано с морални подбуди в случаите, когато се търси въздействие върху човешките души, които винаги са възприемчиви за подобни неща. Ето защо аз представих едно събитие, което може би подхожда за осветляването на известни мотиви, проявяващи се във физическия план при еволюцията на човечеството.
За неща като обрисуваната вчера пред Вас "опиумна война" не бива да се дава морална преценка нито в положителна, нито в отрицателна насока.
Защото до какво всъщност би довела една морална преценка и дали тя самата би била такава, че на хората в известна степен да им стане съвестно? Нека приемем, че се намери някой, дето ще каже: Вярно, навремето това е било неморална постъпка, но то е било толкова отдавна. Това също така би било преценка,предназначена обаче само за да ни залъже! Защото благодарение на многото милиони, изтекли по онова време от Азия към Европа, днес в цялостния си вид съществува онази империя, на която в такъв случай би трябвало да й стане съвестно. Но тогава от гледище на съвестността сегашните машинации също така би трябвало да бъдат осъдени не по-малко остро и сурово, както осъждат събитие като "опиумната война"!
към текста >>
Но тогава от гледище на съвестността сегашните машинации също така би трябвало да бъдат осъдени не по-малко остро и сурово, както осъждат събитие като "опиумната
война
"!
За неща като обрисуваната вчера пред Вас "опиумна война" не бива да се дава морална преценка нито в положителна, нито в отрицателна насока. Защото до какво всъщност би довела една морална преценка и дали тя самата би била такава, че на хората в известна степен да им стане съвестно? Нека приемем, че се намери някой, дето ще каже: Вярно, навремето това е било неморална постъпка, но то е било толкова отдавна. Това също така би било преценка,предназначена обаче само за да ни залъже! Защото благодарение на многото милиони, изтекли по онова време от Азия към Европа, днес в цялостния си вид съществува онази империя, на която в такъв случай би трябвало да й стане съвестно.
Но тогава от гледище на съвестността сегашните машинации също така би трябвало да бъдат осъдени не по-малко остро и сурово, както осъждат събитие като "опиумната война"!
В противен случай ще се получи същото, както ако при една къща вниманието се насочи само върху втория, третия, четвъртия и таванския етаж и се пренебрегне нещо, което не подлежи на изключване, а именно първият етаж. Спечеленото навремето спада към цялостната конфигурация на онова; което днес съществува като Британска империя. Навярно сте чували примера с колко би нараснал един пфениг или един сантим, ако е бил даден на лихвен влог още при раждането на Христа. От това можете да заключите какво множене на богатствата е възможно с течение на годините. Ако днес преценявате приходите от "опиумната война", тогава ще трябва да включите и тях като интегриращ фактор и да си кажете: Онова, което се е получило от тогавашните милиони (нали историята има вече едновековна давност), е същото, което днес се гласи да управлява света, да залее света; в него се крие спечеленото по онова време!
към текста >>
Ако днес преценявате приходите от "опиумната
война
", тогава ще трябва да включите и тях като интегриращ фактор и да си кажете: Онова, което се е получило от тогавашните милиони (нали историята има вече едновековна давност), е същото, което днес се гласи да управлява света, да залее света; в него се крие спечеленото по онова време!
Но тогава от гледище на съвестността сегашните машинации също така би трябвало да бъдат осъдени не по-малко остро и сурово, както осъждат събитие като "опиумната война"! В противен случай ще се получи същото, както ако при една къща вниманието се насочи само върху втория, третия, четвъртия и таванския етаж и се пренебрегне нещо, което не подлежи на изключване, а именно първият етаж. Спечеленото навремето спада към цялостната конфигурация на онова; което днес съществува като Британска империя. Навярно сте чували примера с колко би нараснал един пфениг или един сантим, ако е бил даден на лихвен влог още при раждането на Христа. От това можете да заключите какво множене на богатствата е възможно с течение на годините.
Ако днес преценявате приходите от "опиумната война", тогава ще трябва да включите и тях като интегриращ фактор и да си кажете: Онова, което се е получило от тогавашните милиони (нали историята има вече едновековна давност), е същото, което днес се гласи да управлява света, да залее света; в него се крие спечеленото по онова време!
Следователно не е редно от един непрекъснат развой да се взема просто отделен отрязък това би противоречало на всякаква истина. Ето защо трябва да се каже: Онова,което се е получило, е отчасти резултат от "опиумната война" То може да бъде схванато съвсем обективно, без да се заема положителна или отрицателна в морално отношение позиция. фактът не бива да се прикрива с някакви морални драперии, иначе би се попречило на възможността по-късно да се вникне и във всичко онова,което става понастоящем. От кармическо-морални съображения ние трябва да приемем за възможно, че ако след десетилетия или столетия хората погледнат назад към сегашните събития, те със същата убеденост и сигурност ще осъдят това, което днес бива защитавано от благороден морален патриотизъм.
към текста >>
Ето защо трябва да се каже: Онова,което се е получило, е отчасти резултат от "опиумната
война
" То може да бъде схванато съвсем обективно, без да се заема положителна или отрицателна в морално отношение позиция.
Навярно сте чували примера с колко би нараснал един пфениг или един сантим, ако е бил даден на лихвен влог още при раждането на Христа. От това можете да заключите какво множене на богатствата е възможно с течение на годините. Ако днес преценявате приходите от "опиумната война", тогава ще трябва да включите и тях като интегриращ фактор и да си кажете: Онова, което се е получило от тогавашните милиони (нали историята има вече едновековна давност), е същото, което днес се гласи да управлява света, да залее света; в него се крие спечеленото по онова време! Следователно не е редно от един непрекъснат развой да се взема просто отделен отрязък това би противоречало на всякаква истина.
Ето защо трябва да се каже: Онова,което се е получило, е отчасти резултат от "опиумната война" То може да бъде схванато съвсем обективно, без да се заема положителна или отрицателна в морално отношение позиция.
фактът не бива да се прикрива с някакви морални драперии, иначе би се попречило на възможността по-късно да се вникне и във всичко онова,което става понастоящем. От кармическо-морални съображения ние трябва да приемем за възможно, че ако след десетилетия или столетия хората погледнат назад към сегашните събития, те със същата убеденост и сигурност ще осъдят това, което днес бива защитавано от благороден морален патриотизъм. Защото за идните столетия днешните работи ще придобият много сходен вид. На нас ни се полага да се взираме малко по-дълбоко в такива протичащи във физическия план неща, особено когато се намираме в момент, който както през тази нощ би трябвало, от една страна, да събуди празнично настроение в човешката душа, а от друга тъкмо тази година неминуемо ще протече толкова горчиво, и който би трябвало да трогне сърцата ни, ако не желаем да бъдем повърхностни. Без оглед на каквото и да било пристрастие сега всекиму трябва да е ясно, че от думите, които прочетохме днес*226, може да зависи най-страшното, което предстои да се стовари върху човечеството.
към текста >>
На нас ни се полага да се взираме малко по-дълбоко в такива протичащи във физическия план неща, особено когато се на
мир
аме в момент, който както през тази нощ би трябвало, от една страна, да събуди празнично настроение в човешката душа, а от друга тъкмо тази година неминуемо ще протече толкова горчиво, и който би трябвало да трогне сърцата ни, ако не желаем да бъдем повърхностни.
Следователно не е редно от един непрекъснат развой да се взема просто отделен отрязък това би противоречало на всякаква истина. Ето защо трябва да се каже: Онова,което се е получило, е отчасти резултат от "опиумната война" То може да бъде схванато съвсем обективно, без да се заема положителна или отрицателна в морално отношение позиция. фактът не бива да се прикрива с някакви морални драперии, иначе би се попречило на възможността по-късно да се вникне и във всичко онова,което става понастоящем. От кармическо-морални съображения ние трябва да приемем за възможно, че ако след десетилетия или столетия хората погледнат назад към сегашните събития, те със същата убеденост и сигурност ще осъдят това, което днес бива защитавано от благороден морален патриотизъм. Защото за идните столетия днешните работи ще придобият много сходен вид.
На нас ни се полага да се взираме малко по-дълбоко в такива протичащи във физическия план неща, особено когато се намираме в момент, който както през тази нощ би трябвало, от една страна, да събуди празнично настроение в човешката душа, а от друга тъкмо тази година неминуемо ще протече толкова горчиво, и който би трябвало да трогне сърцата ни, ако не желаем да бъдем повърхностни.
Без оглед на каквото и да било пристрастие сега всекиму трябва да е ясно, че от думите, които прочетохме днес*226, може да зависи най-страшното, което предстои да се стовари върху човечеството. Казах, че на нас, застъпващите гледната точка на духовното познание, ни се полага да се взираме в нещата малко по-дълбоко. Поради това днес искам нали не знам още колко време в Европа ще може да се разисква по такива духовни въпроси да обърна внимание на нещо, което може да послужи за пример, за да се вникне по-дълбоко в обстоятелствата, разкриващи се донякъде външно чрез явленията във физическия план. Виждате ли, в доста по-голяма степен, отколкото в науката за физическото, човек трябва да бъде на ясно, че за Духовната Наука фактите и техните взаимовръзки не стоят така просто, а са извънредно сложни. Аз нееднократно съм посочвал тази сложност на фактите и съм Ви молил да сте наясно, че усвояваните чрез Духовната Наука общи формули, идеи и закони за взаимовръзките в живота са абсолютно верни, но че те, разбира се, придобиват по-голямо многообразие в зависимост от конкретните случаи.
към текста >>
Това означава, че долу се на
мир
ат в очакване възможности за възникване на едни или други физически тела, а горе са налице сили в душите, които проявяват стремеж Към тези физически тела.
Поради това днес искам нали не знам още колко време в Европа ще може да се разисква по такива духовни въпроси да обърна внимание на нещо, което може да послужи за пример, за да се вникне по-дълбоко в обстоятелствата, разкриващи се донякъде външно чрез явленията във физическия план. Виждате ли, в доста по-голяма степен, отколкото в науката за физическото, човек трябва да бъде на ясно, че за Духовната Наука фактите и техните взаимовръзки не стоят така просто, а са извънредно сложни. Аз нееднократно съм посочвал тази сложност на фактите и съм Ви молил да сте наясно, че усвояваните чрез Духовната Наука общи формули, идеи и закони за взаимовръзките в живота са абсолютно верни, но че те, разбира се, придобиват по-голямо многообразие в зависимост от конкретните случаи. Връщайки се към многобройните въпроси, които сме обсъждали, ние си припомняме, че между смъртта и едно ново раждане изминава време; човекът слиза във физическия свят, за да въплъти своята душевно-духовна субстанция в едно физическо човешко същество. Следователно можем да си кажем: Обърнем ли духовен поглед към духовните светове, там горе винаги има души, които със силите, изградени от тях между смъртта и новото раждане, се готвят да се спуснат и вселят във физически тела.
Това означава, че долу се намират в очакване възможности за възникване на едни или други физически тела, а горе са налице сили в душите, които проявяват стремеж Към тези физически тела.
Наред с току-що казаното трябва да имате предвид още нещо. Както знаете, като възражение срещу много кратния живот на земята често се изтъква следното: Нали броят на хората нараства откъде се вземат душите? Неведнъж съм отвръщал колко повърхностно е това възражение, тъй като не се държи сметка, че така на реченото нарастване на броя на хората се наблюдава едва през последните години и че например много точните изследователи, които толкова се гордеят със своята прецизност, доста биха се смутили, ако във връзка с разпространението на хората по земята им се постави въпросът за статистиката през 1348 г., когато Америка още не е била открита. Най-често изтъкваните доводи свидетелстват за невероятна повърхностност.
към текста >>
Възниква такава възможност, че в зависимост от инкарнационните условия душите,на
мир
ащи се между смъртта и прераждането, чрез създадени от предходни инкарнации сили да се чувстват предназначени за въплътяване в определена точка на земята, ала за множеството души в тази точка на земята да стоят, така да се каже, доста малко тела на разположение; това е напълно допустимо.
Неведнъж съм отвръщал колко повърхностно е това възражение, тъй като не се държи сметка, че така на реченото нарастване на броя на хората се наблюдава едва през последните години и че например много точните изследователи, които толкова се гордеят със своята прецизност, доста биха се смутили, ако във връзка с разпространението на хората по земята им се постави въпросът за статистиката през 1348 г., когато Америка още не е била открита. Най-често изтъкваните доводи свидетелстват за невероятна повърхностност. Налице обаче е също така фактът, че на отделни места по земята раждаемостта намалява, докато другаде се увеличава, така че гъстотата на населението в различни точки по земната повърхност се мени. Оттук произтича известна дисхармония.
Възниква такава възможност, че в зависимост от инкарнационните условия душите,намиращи се между смъртта и прераждането, чрез създадени от предходни инкарнации сили да се чувстват предназначени за въплътяване в определена точка на земята, ала за множеството души в тази точка на земята да стоят, така да се каже, доста малко тела на разположение; това е напълно допустимо.
Възможно е също така да настъпи и нещо друго. И това друго нещо, което може също така да настъпи, е редно да го разглеждате във връзка с току-що споменатото. Преди известно време посочих по това впрочем ще установите, че лекциите, изнесените от мен тук през последните седмици, не са лишени от взаимовръзка как Джон Стюарт Мил*227 заедно с руския философ и политик Херрн*228 са изтъквали, че в Европа в много отношения настава своеобразно китаизиране*229, че Европа се "покитайчва". Тогава тази моя бележка не бе направена случайно. Защото, щом Джон Стюарт Мил, притежаващ изострена наблюдателност, намира, че у хората около него се проявяват странни китайски особености, той не може да няма право в известно отношение.
към текста >>
Защото, щом Джон Стюарт Мил, притежаващ изострена наблюдателност, на
мир
а, че у хората около него се проявяват странни китайски особености, той не може да няма право в известно отношение.
Възниква такава възможност, че в зависимост от инкарнационните условия душите,намиращи се между смъртта и прераждането, чрез създадени от предходни инкарнации сили да се чувстват предназначени за въплътяване в определена точка на земята, ала за множеството души в тази точка на земята да стоят, така да се каже, доста малко тела на разположение; това е напълно допустимо. Възможно е също така да настъпи и нещо друго. И това друго нещо, което може също така да настъпи, е редно да го разглеждате във връзка с току-що споменатото. Преди известно време посочих по това впрочем ще установите, че лекциите, изнесените от мен тук през последните седмици, не са лишени от взаимовръзка как Джон Стюарт Мил*227 заедно с руския философ и политик Херрн*228 са изтъквали, че в Европа в много отношения настава своеобразно китаизиране*229, че Европа се "покитайчва". Тогава тази моя бележка не бе направена случайно.
Защото, щом Джон Стюарт Мил, притежаващ изострена наблюдателност, намира, че у хората около него се проявяват странни китайски особености, той не може да няма право в известно отношение.
Разсъдете върху следното: Съществуват души, които през XIX и в началото на ХХ век въз основа на предходните си условия са предразположени да се въплътят в китайски тела. Но тъй като броят на населението в Китай далеч не е такъв, както в предишни времена, то китайските ду-ши така или иначе не могат всички те да се въплътят там; в Европа обаче, където напоследък населението е отбелязало значително физическо нарастване, могат да бъдат подслонени много души, които всъщност са предназначени за въплъщаване в китайски тела. Ето Ви една от причините,поради които личности с изострена наблюдателност отбелязват известно китаизиране на Европа. Но това не би било достатъчно, за да може Европа да бъде подготвена за получаването на онази европейска Карма, която би следвало да се получи, ами се е касаело, така да се каже, само за подпомагане на великите закони на битието в определена насока. Когато в продължение на дълги периоди се причинява онова, за което Ви намекнах вчера изнуряване на множество тела от една народностна общност -, тогава се стига дотам, че с течение на времето тук долу възникват тела, към които не се отправят душите, проявявали първоначално предразположеност към тях.
към текста >>
Оттук виждате, че едно такова събитие във физическия план, каквото била "опиумната
война
", съвсем ясно е имало своя духовна подбуда.
Но това не би било достатъчно, за да може Европа да бъде подготвена за получаването на онази европейска Карма, която би следвало да се получи, ами се е касаело, така да се каже, само за подпомагане на великите закони на битието в определена насока. Когато в продължение на дълги периоди се причинява онова, за което Ви намекнах вчера изнуряване на множество тела от една народностна общност -, тогава се стига дотам, че с течение на времето тук долу възникват тела, към които не се отправят душите, проявявали първоначално предразположеност към тях. Поради това,че китайските тела били "опиумизирани" и се създали поколения, възникнали под въздействие на опиумните сили,китайците били осъдени да приемат в се бе си отчасти доста незрели, доста посредствени души, на чиито качества не желая да се спирам. За сметка на това пък душите, определили себе си за китайски тела, бивали възпрепятствани да влизат в тези опиумизирани тела. Те били отклонявани към Европа, за да предизвикат сред европейското население онова, което цитираните от мен наблюдателни лица явно са забелязали.
Оттук виждате, че едно такова събитие във физическия план, каквото била "опиумната война", съвсем ясно е имало своя духовна подбуда.
Тя се водела не само по причина на онова, заради което първоначално избухнала, а именно обогатяването на хора с милиони, но и за да възпрепятства сегашното инкарниране на определени души, които иначе щели да слязат от духовния свят в подкрепа на европейските културни сили в наше време, и наместо туй в европейски тела да бъдат вкарани китайски души. Колкото и парадоксално да изглежда това, то несъмнено е вярно. Несъмнено вярно е, че важното, съдбоносно събитие е станало факт: у значителен брой европейци е предизвикано онова несъответствие между душевното и телесното, което току-що очертах. А чрез несъответствието между душевното и телесното, винаги се поражда не възможността с инструментите на телесното да се борави по подобаващ начин. Оттук и възможността за използване на заблудата.
към текста >>
Тогава именно нещо от рода на онази "опиумна
война
" действително означава преместване на душевния елемент от една точка на земята, където му е мястото и където навярно би могъл да бъде полезен, понеже може да се вмести в подходящи за него тела, в друга точка на земята, където може да стане инструмент в ръцете на сили, които по един или друг начин съвсем не мислят, така да се каже, доброто на човечеството.
Оттук и възможността за използване на заблудата. Заблудата не може да се използва лесно, стига поради утвърдили се порядки на епохата, гласът на онзи, който я прозира, да не е осъден да бъде, така да се каже, глас в пустиня. Така Вие виждате, че онова, което вчера обрисувах пред Вас, наистина съм Ви го разказал не за да свържа по непочтен начин въпросното съ-битие с една народност, а за да онагледя с пример как чрез извършвано то от хората тук, във физическия план, се предизвикват дълбоки промени и в духовната еволюция на човечеството. И запомнете, че всичко относно центровете за заблуда, относно начините,по които днес се поражда илюзорност и залъгване, съм Ви го разказал не за собствено удоволствие, а за да доуточня как са устроени много неща тъкмо в нашето материалистическо време. Днес пък се опитах да Ви посоча една от причините, които се открояват, когато вършеното от хората се разглежда не само в неговото физическо протичане, но и когато се анализира с оглед на окултната му подбуда.
Тогава именно нещо от рода на онази "опиумна война" действително означава преместване на душевния елемент от една точка на земята, където му е мястото и където навярно би могъл да бъде полезен, понеже може да се вмести в подходящи за него тела, в друга точка на земята, където може да стане инструмент в ръцете на сили, които по един или друг начин съвсем не мислят, така да се каже, доброто на човечеството.
Трябва да бъдем наясно, че като последица от "опиумната война" опиращият се на видимото културен историк е длъжен естествено да констатира някаква дегенерация в известни кръгове на китайската народно ст. Онзи обаче, който съсредоточава вниманието си върху духовната културна история, трябва да вижда по-надълбоко и да съзре какво в случая се причинява на цялото човечество. Защото само в този изцяло просмукан от материализъм Пети следатлантски период е възможно едно виждане, което само по себе си е дълбоко ариманическо, ала днес пропива всяка мисъл и всички идеи, и то е човек да си въобразява, че сред една част от човечеството би могло да става нещо редно или нередно, което да не се отразява на цялото човечество. Онова, което засяга една част или се върши от една част, винаги ще дава отражение върху цялата еволюция на човечеството поради факта, че силите зад кулисите на физическото битие се подреждат по определен начин. Едва през Шестия следатлантски период сред хората може донякъде да се утвърди онази отговорност, която се изразява в това, че завършеното от него всеки се чувства отговорен не само пред себе си, но и пред цялото човечество.
към текста >>
Трябва да бъдем наясно, че като последица от "опиумната
война
" опиращият се на видимото културен историк е длъжен естествено да констатира някаква дегенерация в известни кръгове на китайската народно ст.
Заблудата не може да се използва лесно, стига поради утвърдили се порядки на епохата, гласът на онзи, който я прозира, да не е осъден да бъде, така да се каже, глас в пустиня. Така Вие виждате, че онова, което вчера обрисувах пред Вас, наистина съм Ви го разказал не за да свържа по непочтен начин въпросното съ-битие с една народност, а за да онагледя с пример как чрез извършвано то от хората тук, във физическия план, се предизвикват дълбоки промени и в духовната еволюция на човечеството. И запомнете, че всичко относно центровете за заблуда, относно начините,по които днес се поражда илюзорност и залъгване, съм Ви го разказал не за собствено удоволствие, а за да доуточня как са устроени много неща тъкмо в нашето материалистическо време. Днес пък се опитах да Ви посоча една от причините, които се открояват, когато вършеното от хората се разглежда не само в неговото физическо протичане, но и когато се анализира с оглед на окултната му подбуда. Тогава именно нещо от рода на онази "опиумна война" действително означава преместване на душевния елемент от една точка на земята, където му е мястото и където навярно би могъл да бъде полезен, понеже може да се вмести в подходящи за него тела, в друга точка на земята, където може да стане инструмент в ръцете на сили, които по един или друг начин съвсем не мислят, така да се каже, доброто на човечеството.
Трябва да бъдем наясно, че като последица от "опиумната война" опиращият се на видимото културен историк е длъжен естествено да констатира някаква дегенерация в известни кръгове на китайската народно ст.
Онзи обаче, който съсредоточава вниманието си върху духовната културна история, трябва да вижда по-надълбоко и да съзре какво в случая се причинява на цялото човечество. Защото само в този изцяло просмукан от материализъм Пети следатлантски период е възможно едно виждане, което само по себе си е дълбоко ариманическо, ала днес пропива всяка мисъл и всички идеи, и то е човек да си въобразява, че сред една част от човечеството би могло да става нещо редно или нередно, което да не се отразява на цялото човечество. Онова, което засяга една част или се върши от една част, винаги ще дава отражение върху цялата еволюция на човечеството поради факта, че силите зад кулисите на физическото битие се подреждат по определен начин. Едва през Шестия следатлантски период сред хората може донякъде да се утвърди онази отговорност, която се изразява в това, че завършеното от него всеки се чувства отговорен не само пред себе си, но и пред цялото човечество. Днес ние сме изпаднали в такова катастрофическо настроение затуй, защото валидност придоби точно обратното и защото човечеството се готви противоположният начин на мислене постепенно да изкристализира от възгледите на сегашната епоха просто като правилен.
към текста >>
Сега например
война
та нямаше да бъде продължавана заради наличния страх, че при едни истински разговори за разбирателство наяве би ха излезли определени неща, от които именно се изпитва страх.
В известен смисъл широките хоризонти за съзерцаване на света са нежелателни. И съвременната наука просто се стреми все повече и повече да стеснява хоризонтите. Впрочем в основата на това лежи стаен страх страхът от онова, което представлява истината. Този страх от истината все по-силно завладява човечеството по отношение на частния случай от всекидневието, ала също така и в по-широк смисъл. И ако го нямаше в по-широк смисъл, то не би могло да настъпи във всекидневието.
Сега например войната нямаше да бъде продължавана заради наличния страх, че при едни истински разговори за разбирателство наяве би ха излезли определени неща, от които именно се изпитва страх.
Някои сред Вас сигурно си спомнят, че голяма част от онова, което години наред е бивало разисквано от носно тенденциите на нашето време, аз обобщих в цяла поредица от лекции във Виена през пролетта на 1914 г. Там заострих вниманието върху това, че би могло да става дума за социален карцином*231. Трябва да призная, че винаги съм оставал малко стъписан, загдето подобни бележки, осветяващи в дълбочина някои от съществуващите факти, често пъти биват приемани никак си като нещо, което понастоящем и при други случаи просто се казва и в известна степен задоволява любопитството. Целта ми беше да посоча, че в нашия съвременен живот в началото на 1914 г. действат известни импулси,сравними с онзи импулс във физическия човешки организъм, който лежи в основата на карцинома, на раковото заболяване.
към текста >>
Физическите образувания са се на
мир
али в други условия, то обаче е било физическо.
Тези представи не бива да ги извличаме от хипотези, а още по-малко от измислици, но ако се стремим към духовна наука, ние вече сме в състояние да си създадем известни представи за тях. Ние разполагаме например с истината, че развитието на човечеството и на свързания с него свят е минало през Сатурн, Слънцето и Луната, та чак до Земното битие, и знаем, че Земното ни битие се е предхождало от Лунно битие. Това аз отчасти съм го описал, но досега според мен повече физически, отколкото откъм субстанциалностите на самото Лунно битие. От дадените от мен описания можете да видите, че това Лунно битие е било напълно физическо, че то поне в известни развойни стадии е било толкова физическо, колкото и нашето Земно битие. Макар минералното царство да не е било налице, Лунното битие е било физическо.
Физическите образувания са се намирали в други условия, то обаче е било физическо.
Тук пък може да се появи въпросът: Доколко наличната на Луната субстанциалност допуска сравняване с наличната на Земята субстанциалност, с онова, което, така да се каже, тече и пулсира в субстанциите на нашата Земя? В това отношение чрез окултните изследвания се установява: Онова, което понастоящем е налице на нашата Земя така, че примерно човешкото тяло, ползващо го като храна, да може да се съчетае с него, всъщност е възникнало в днешния си вид едва по време на Земното битие. Минало е естествено през по-ранни стадии, ала във вида, в който съществува днес, то е възникнало по време на Земното битие. За някаква "пшеница" или за някакъв "ечемик" на Луната не би могло да се говори.
към текста >>
Туй, което днес виждаме като отрови, се на
мир
а в остатъчен стадий.
Знаем, че до възможността за днешната духовност ние сме се домогнали едва с преминаването ни от Луната на Земята. Каквото продължило да се развива нормално, то протичало донякъде успоредно на нашето развитие и в субстанциалността на долните царства. Само отровите се запазили като остатъци. Съществува обаче взаимовръзка между онова, което не в духовен, а във физически смисъл представлява субстанциалната основа на нашия по-висш човек, сиреч между по-висшите органи, които всъщност ни правят хора; съществува взаимовръзка между субстанциалната основа на тези органи в човека, развили се едва на Земята, и отровните субстанции на Луната. В известна степен ние носим в себе си по-нататъшния развоен стадий на отровите.
Туй, което днес виждаме като отрови, се намира в остатъчен стадий.
Каквото в по-долните царства е поносимо за човека, то се е развило донякъде по възходящ начин; онова обаче, което се е развило по възходящ начин и което живее у нас така, че може да се преустрои в носител на нашия Аз, това са преобразуваните отровни субстанции на Луната. Само поради това, че в себе си носим тези преобразувани отровни субстанции на Луната, ние притежаваме известна способност да бъдем същества, осъзнаващи своя Аз. Това вече съм го изтъквал дори в публични лекции, казвайки, че за да живее, на човека са му необходими не само градивни, но и разрушителни сили; защото, ако не можехме да разграждаме, ние не бихме могли да разполагаме с интелигентността на Аза. Разграждането, стареенето и смъртта са необходими от момента на раждането, тъй като в разграждането, а не в изграждането са ни дадени ос-новите за нашето духовно развитие. Градивното ни отпуска; винаги, щом у нас се задейства градивното, настъпва отпускане.
към текста >>
Структурите, които се на
мир
ат у нас със своите субстанции за това изразходване на духовни сили, са преобразуваните отровни субстанции на Луната; само че те са преобразувани именно по определен начин и не действат така, както са действали на Луната.
Това вече съм го изтъквал дори в публични лекции, казвайки, че за да живее, на човека са му необходими не само градивни, но и разрушителни сили; защото, ако не можехме да разграждаме, ние не бихме могли да разполагаме с интелигентността на Аза. Разграждането, стареенето и смъртта са необходими от момента на раждането, тъй като в разграждането, а не в изграждането са ни дадени ос-новите за нашето духовно развитие. Градивното ни отпуска; винаги, щом у нас се задейства градивното, настъпва отпускане. Това затъмнява съзнанието. Съзнанието може да живее само чрез изразходване на духовни сили.
Структурите, които се намират у нас със своите субстанции за това изразходване на духовни сили, са преобразуваните отровни субстанции на Луната; само че те са преобразувани именно по определен начин и не действат така, както са действали на Луната.
Е, никак не е лесна тази представа за известни отровни субстанции, но редно е все пак развитието на тези отрови да си го представим в смисъл, че тяхната интензивност е спаднала на една седма, на две или пък на три седми. Следователно, ако в цветята имате определени отровни субстанции, то в днешния си вид те се явяват остатъци от Луната. Действието на други отровни субстанции е отслабнало многократно и в хода на еволюцията ние сме се имунизирали срещу тях. Поради това ние сме в състояние, живеейки, да остаряваме. Поради това ние сме също така в състояние да упражняваме онова отровно въздействие (защото то е отровно въздействие), състоящо се в това, че при размножаването на човечеството мъжкото въздейства на женското.
към текста >>
В известен смисъл то е дестилирано отровно въздействие, едно въздействие, което на Луната като отровно въздействие е било налице със същата интензивност, с която се е запазило в отровите, на
мир
ащи се в долните царства.
Тази тенденция е налице и без отровно въздействие. За да може това етерно същество да се оформи физически, избуяващият етеричен живот трябва да бъде отровен. Навремето го загатнах във физиологическата лекция в Прага*233. И тъкмо това отравяне е актът на оплождане, точно както в растителния свят въздействието на веществото от етерното върху плодника актът на оплождане при растението, е всъщност отровното въздействие на светлината. Ето ви нещо, възникнало за самия човек едва на Земята – размножаването.
В известен смисъл то е дестилирано отровно въздействие, едно въздействие, което на Луната като отровно въздействие е било налице със същата интензивност, с която се е запазило в отровите, намиращи се в долните царства.
Оттук разбирате тезата, която днес бих искал да издигна: Същинските отрови, които субстанциално са ариманически още от времето на Луната, представляват противници на системно напредващата еволюция; дестилирани, в известна степен разредени, те са онова, което е субстанциален носител на духовния ни живот. Но когато възниква някое болно образувание а върху такива неща медицинската наука все повече ще трябва да съсредоточава вниманието си, за да заеме позиции от гледище на духовнонаучното -, какво всъщност става тогава? Еволюцията напредва с определена скорост, а с нея и нашето собствено физическо устройство. И ако се появи някакво образу-вание при това едно образувание не е нужно да бъде непременно тумор, а според мен и нещо друго, което в организма се проявява като течност или пък дори не и като течност, та ако се появи такова нещо, тогава субстанциално имаме налице това, че в сравнение с нормалния ход една част от организма се развива с по-голяма бързина. Точно един карцином почива на това, че една част се обособява и в рамките на еволюцията придобива по-голяма скорост от тази на останалия човешки организъм.
към текста >>
Затова ние виждаме как угасват взаимовръзките, които за старото атавистично съзнание все още са били напълно обозрими и които на
мир
ат израз в някои митове.
За да не се натрупва много материал, нека продължим разискванията относно отровата, болестите и здравето примерно утре. Сега у Вас може би напира въпросът: Какво следва от всичко това? От всичко това следва (и ако поразмислите, сами ще откриете взаимовръзката), че пред човечеството,извисило се над предишните атавистични познания за взаимовръзки от подобен род, днес стои задачата с помощта на придобитото друго съзнание да се стреми действително към истината. Другояче не става. Взаимовръзката със старите атавистични познания е прекъсната точно защото човечеството е трябвало да се освободи и да даде възможност за все по-пълна изява на съзнанието на Аза.
Затова ние виждаме как угасват взаимовръзките, които за старото атавистично съзнание все още са били напълно обозрими и които намират израз в някои митове.
Ето защо аз Ви изложих взаимовръзката на един такъв мит като този за Балдур с велики, всеобхватни явления в развитието на човечеството. Докато нашите учени глави, изследващи легендите, не стигат по-далеч от твърдението, че в подобни митове се изявявала, както те казват, главно творческата фантазия на народа, в тях в действителност се съдържат дълбокомислени истини, които се проявяват най-вече в това, че те в буквалния смисъл са изпипани в подробности. Митът за Балдур например дава добра представа за градацията на отровното, както и за много други неща. Това, че едно паразитно растение упражнява в определена степен отровно въздействие, личи по чудесен начин от факта за убийството на Балдур именно с имел; то свидетелства, че на света е съществувало съзнание за градация във величината на отровността че сокът на растението имел е имал друга степен на отровност в сравнение с тази, която човекът може да понесе. Защото всяко нещо се различава по своята величина.
към текста >>
Нека помислим само какво ли не се каза през тези повече от две и половина години, откакто бушува събитието, назовавано
война
.
Чувството за истинното е онова, което реално трябва да бъде пробудено. По тази причина през последните седмици бяха наложителни известни указания за сетивно-конкретното, доколкото то е израз на стоящи зад него духовни импулси и духовни събития. Защото изцяло от стремежа към истината или по-скоро от липсата на стремеж към истината в наши дни зависи как биват третирани нещата от съвременността и как днес могат да се кажат някои неща, на които вярват най-широки кръгове и които при все това не са нищо друго освен чисто преиначаване на истината. В една епоха, когато е възможно истината по най-различен начин да бъде оформяна така, както на човек му се иска в зависимост от неговите антипатии, страсти и инстинкти, в тази епоха е необходимо твърде много, ако трябва да се пробуди онова силно чувство за истината, което пък сетне отвежда към духовния живот. Това се вижда от подробностите.
Нека помислим само какво ли не се каза през тези повече от две и половина години, откакто бушува събитието, назовавано война.
И нека да помислим по-точно на какво ли не повярваха хората. Както вече споменах вчера, само от тази гледна точка изхождат всички разсъждения, които биват представяни тук от гледна точка на стремежа към истината, от гледна точка на издирването на истината, а не за да се вземе страната на едните или на другите. Впрочем, когато човек изразява мнение, когато в душата си го изразява само пред себе си (това несъмнено също така са реалности), той трябва да има готовност да вземе под внимание доколко в определена област едва истина може или не може да му бъде достъпна, доколко да сдържа чувствата си и най-напред да издирва условията, които дават възможност да се направи преценка за дадено нещо. Да вземем един конкретен случай. Какво ли не беше разгласено в Америка относно взаимовръзките в европейския начин на живот, довели да тези военни събития!
към текста >>
Защото хората там, в Америка, естествено са имали точно толкова недостатъчни предпоставки, за да разберат европейския начин на живот, колкото и англичаните след "опиумната
война
", за да разберат китайския начин на живот.
Както вече споменах вчера, само от тази гледна точка изхождат всички разсъждения, които биват представяни тук от гледна точка на стремежа към истината, от гледна точка на издирването на истината, а не за да се вземе страната на едните или на другите. Впрочем, когато човек изразява мнение, когато в душата си го изразява само пред себе си (това несъмнено също така са реалности), той трябва да има готовност да вземе под внимание доколко в определена област едва истина може или не може да му бъде достъпна, доколко да сдържа чувствата си и най-напред да издирва условията, които дават възможност да се направи преценка за дадено нещо. Да вземем един конкретен случай. Какво ли не беше разгласено в Америка относно взаимовръзките в европейския начин на живот, довели да тези военни събития! От немалкото, отекнало като ехо обратно в Европа, можа да се види на какви ли не работи са повярвали в Америка. Защо?
Защото хората там, в Америка, естествено са имали точно толкова недостатъчни предпоставки, за да разберат европейския начин на живот, колкото и англичаните след "опиумната война", за да разберат китайския начин на живот.
И ако някой поради известни скрупули понечи да каже, че това е било просто гаф, нему ще припомня, че сред онези,които в лондонския парламент с голямо въодушевление са окачествили изхода от "опиумната война" като "постижение на британската култура", бил старият Уелингтън*236, тоест не кой да е. Още преди доста време за американците предназначи статията си един човек, когото те очевидно не чуха,и сега в заключение бих искал да Ви прочета отделни извадки от неговите писания, за да видите как преценява някой, когато се опитва да опознае нещата. Не казвайте: Щом някому е известно това, което разгледахме през последните седмици, той може да стигне до друга преценка. Положително,тогава той може да намери по-дълбока обосновка за нещата. Но за достигане до една преценка тези неща не са нужни; за достигане до една преценка е достатъчно дори само едно истинно чувство за обективността на външните факти, които се разиграват.
към текста >>
И ако някой поради известни скрупули понечи да каже, че това е било просто гаф, нему ще припомня, че сред онези,които в лондонския парламент с голямо въодушевление са окачествили изхода от "опиумната
война
" като "постижение на британската култура", бил старият Уелингтън*236, тоест не кой да е.
Впрочем, когато човек изразява мнение, когато в душата си го изразява само пред себе си (това несъмнено също така са реалности), той трябва да има готовност да вземе под внимание доколко в определена област едва истина може или не може да му бъде достъпна, доколко да сдържа чувствата си и най-напред да издирва условията, които дават възможност да се направи преценка за дадено нещо. Да вземем един конкретен случай. Какво ли не беше разгласено в Америка относно взаимовръзките в европейския начин на живот, довели да тези военни събития! От немалкото, отекнало като ехо обратно в Европа, можа да се види на какви ли не работи са повярвали в Америка. Защо? Защото хората там, в Америка, естествено са имали точно толкова недостатъчни предпоставки, за да разберат европейския начин на живот, колкото и англичаните след "опиумната война", за да разберат китайския начин на живот.
И ако някой поради известни скрупули понечи да каже, че това е било просто гаф, нему ще припомня, че сред онези,които в лондонския парламент с голямо въодушевление са окачествили изхода от "опиумната война" като "постижение на британската култура", бил старият Уелингтън*236, тоест не кой да е.
Още преди доста време за американците предназначи статията си един човек, когото те очевидно не чуха,и сега в заключение бих искал да Ви прочета отделни извадки от неговите писания, за да видите как преценява някой, когато се опитва да опознае нещата. Не казвайте: Щом някому е известно това, което разгледахме през последните седмици, той може да стигне до друга преценка. Положително,тогава той може да намери по-дълбока обосновка за нещата. Но за достигане до една преценка тези неща не са нужни; за достигане до една преценка е достатъчно дори само едно истинно чувство за обективността на външните факти, които се разиграват. Ала до това чувство за обективност човек трудно се домогва.
към текста >>
Ние, американците, сме неутрални, но имаме право да узнаем фактите за голямата
война
и наш дълг е да се стремим към всеобхватното и проницателно разбиране на ситуацията."
"Аз съм американец и в жилите ми не тече нито капка германска кръв. Следователно при мен е изключено подозрението да съм пристрастен спрямо Германия,характерно за американците от германски произход. Нещо повече, аз претендирам да бъда считан за истински американец като малцина други, защото моята фамилия е била американска, откакто има американска нация. Обичам моето отечество и храня надеждата и желанието на него да му е отредено велико бъдеще и благополучие, основаващо се на правото и справедливостта. Но никой няма право да бъде само американец, а трябва да помни, че е и човек и че като човек трябва да желае да вижда спазването на справедливостта и в други страни освен в своята.
Ние, американците, сме неутрални, но имаме право да узнаем фактите за голямата война и наш дълг е да се стремим към всеобхватното и проницателно разбиране на ситуацията."
Това не е окултист, а човек, който прави преглед на нещата с трезва преценка! "Познавам Германия от 30 години и живо съм се интересувал за нейната литература, наука, политическо и икономическо развитие. Първоначално гледах страната, така да се каже, само с очите на турист, но през последните години имах възможност да я опозная много по-подробно. Видях как един в миналото сравнително беден, не много силен,още не напълно слял се в една сплотена общност народ се замогва, става могъщ, единен и в социалното си развитие толкова напреднал, че вътрешната му организация не може да не предизвика възхищение в икономиста, както и в социолога.
към текста >>
Страната е постигнала огромен успех при своята разумна работа в
мир
ните дела.
Това не е окултист, а човек, който прави преглед на нещата с трезва преценка! "Познавам Германия от 30 години и живо съм се интересувал за нейната литература, наука, политическо и икономическо развитие. Първоначално гледах страната, така да се каже, само с очите на турист, но през последните години имах възможност да я опозная много по-подробно. Видях как един в миналото сравнително беден, не много силен,още не напълно слял се в една сплотена общност народ се замогва, става могъщ, единен и в социалното си развитие толкова напреднал, че вътрешната му организация не може да не предизвика възхищение в икономиста, както и в социолога.
Страната е постигнала огромен успех при своята разумна работа в мирните дела.
В Австрия често пребивавах, а миналата зима изнесох лекции като първи гостуващ професор на разменни начала в австрийските университети на Виена, Грац, Инсбрук, Краков и Лвов. В обществения и частния живот се срещах с множество хора и по този начин имах предостатъчно възможност да усетя пулса на общественото мнение. Без всякакви уговорки заявявам, че никой нито в Германия, нито в Австрия не е проявявал и минимална склонност да предизвиква тази ужасна война. Мирът беше желан честно и почтено дори по чисто икономически причини. Войната обаче бе натрапена на двете нации.
към текста >>
Без всякакви уговорки заявявам, че никой нито в Германия, нито в Австрия не е проявявал и минимална склонност да предизвиква тази ужасна
война
.
Първоначално гледах страната, така да се каже, само с очите на турист, но през последните години имах възможност да я опозная много по-подробно. Видях как един в миналото сравнително беден, не много силен,още не напълно слял се в една сплотена общност народ се замогва, става могъщ, единен и в социалното си развитие толкова напреднал, че вътрешната му организация не може да не предизвика възхищение в икономиста, както и в социолога. Страната е постигнала огромен успех при своята разумна работа в мирните дела. В Австрия често пребивавах, а миналата зима изнесох лекции като първи гостуващ професор на разменни начала в австрийските университети на Виена, Грац, Инсбрук, Краков и Лвов. В обществения и частния живот се срещах с множество хора и по този начин имах предостатъчно възможност да усетя пулса на общественото мнение.
Без всякакви уговорки заявявам, че никой нито в Германия, нито в Австрия не е проявявал и минимална склонност да предизвиква тази ужасна война.
Мирът беше желан честно и почтено дори по чисто икономически причини. Войната обаче бе натрапена на двете нации. Това, че тя дойде точно сега,може да се окачестви като случайност. Защото войната при всички случаи трябваше да дойде. Тъй като мнозина от моите сънародници познават в недостатъчна степен съществуващите в Европа условия; тъй като те самите живеят сред толкова разнообразни условия, че им е трудно да си създадат вярна представа дори за значението на факти, които им се предават достоверно; тъй като те на всичко отгоре системно са бивали дезинформирани от някои партии, на които между другото се е удало да прережат германските кабели, предвид на всичко това не е изненадващо,че в Америка политическото положение в Европа до голяма степен остава принципно недоразбрано.
към текста >>
Мир
ът беше желан честно и почтено дори по чисто икономически причини.
Видях как един в миналото сравнително беден, не много силен,още не напълно слял се в една сплотена общност народ се замогва, става могъщ, единен и в социалното си развитие толкова напреднал, че вътрешната му организация не може да не предизвика възхищение в икономиста, както и в социолога. Страната е постигнала огромен успех при своята разумна работа в мирните дела. В Австрия често пребивавах, а миналата зима изнесох лекции като първи гостуващ професор на разменни начала в австрийските университети на Виена, Грац, Инсбрук, Краков и Лвов. В обществения и частния живот се срещах с множество хора и по този начин имах предостатъчно възможност да усетя пулса на общественото мнение. Без всякакви уговорки заявявам, че никой нито в Германия, нито в Австрия не е проявявал и минимална склонност да предизвиква тази ужасна война.
Мирът беше желан честно и почтено дори по чисто икономически причини.
Войната обаче бе натрапена на двете нации. Това, че тя дойде точно сега,може да се окачестви като случайност. Защото войната при всички случаи трябваше да дойде. Тъй като мнозина от моите сънародници познават в недостатъчна степен съществуващите в Европа условия; тъй като те самите живеят сред толкова разнообразни условия, че им е трудно да си създадат вярна представа дори за значението на факти, които им се предават достоверно; тъй като те на всичко отгоре системно са бивали дезинформирани от някои партии, на които между другото се е удало да прережат германските кабели, предвид на всичко това не е изненадващо,че в Америка политическото положение в Европа до голяма степен остава принципно недоразбрано. Считам за свой дълг да дам малък принос за изясняване на тези неясноти.
към текста >>
Война
та обаче бе натрапена на двете нации.
Страната е постигнала огромен успех при своята разумна работа в мирните дела. В Австрия често пребивавах, а миналата зима изнесох лекции като първи гостуващ професор на разменни начала в австрийските университети на Виена, Грац, Инсбрук, Краков и Лвов. В обществения и частния живот се срещах с множество хора и по този начин имах предостатъчно възможност да усетя пулса на общественото мнение. Без всякакви уговорки заявявам, че никой нито в Германия, нито в Австрия не е проявявал и минимална склонност да предизвиква тази ужасна война. Мирът беше желан честно и почтено дори по чисто икономически причини.
Войната обаче бе натрапена на двете нации.
Това, че тя дойде точно сега,може да се окачестви като случайност. Защото войната при всички случаи трябваше да дойде. Тъй като мнозина от моите сънародници познават в недостатъчна степен съществуващите в Европа условия; тъй като те самите живеят сред толкова разнообразни условия, че им е трудно да си създадат вярна представа дори за значението на факти, които им се предават достоверно; тъй като те на всичко отгоре системно са бивали дезинформирани от някои партии, на които между другото се е удало да прережат германските кабели, предвид на всичко това не е изненадващо,че в Америка политическото положение в Европа до голяма степен остава принципно недоразбрано. Считам за свой дълг да дам малък принос за изясняване на тези неясноти. От известно време американците слушат много за германския милитаризъм и по този начин придобиват най-често само смътната представа,че той означавал опасност за европейската цивилизация.
към текста >>
Защото
война
та при всички случаи трябваше да дойде.
В обществения и частния живот се срещах с множество хора и по този начин имах предостатъчно възможност да усетя пулса на общественото мнение. Без всякакви уговорки заявявам, че никой нито в Германия, нито в Австрия не е проявявал и минимална склонност да предизвиква тази ужасна война. Мирът беше желан честно и почтено дори по чисто икономически причини. Войната обаче бе натрапена на двете нации. Това, че тя дойде точно сега,може да се окачестви като случайност.
Защото войната при всички случаи трябваше да дойде.
Тъй като мнозина от моите сънародници познават в недостатъчна степен съществуващите в Европа условия; тъй като те самите живеят сред толкова разнообразни условия, че им е трудно да си създадат вярна представа дори за значението на факти, които им се предават достоверно; тъй като те на всичко отгоре системно са бивали дезинформирани от някои партии, на които между другото се е удало да прережат германските кабели, предвид на всичко това не е изненадващо,че в Америка политическото положение в Европа до голяма степен остава принципно недоразбрано. Считам за свой дълг да дам малък принос за изясняване на тези неясноти. От известно време американците слушат много за германския милитаризъм и по този начин придобиват най-често само смътната представа,че той означавал опасност за европейската цивилизация. За истинския смисъл на тази дума те нямат ясно разбиране. В Америка ние сме имали, така да се каже, кратки пристъпи на милитаризъм (например по време на испанско-американската война или когато се вдигне прекомерен шум за евентуална война с Мексико), но милитаризъм като трайно състояние у нас няма.
към текста >>
Тъй като мнозина от моите сънародници познават в недостатъчна степен съществуващите в Европа условия; тъй като те самите живеят сред толкова разнообразни условия, че им е трудно да си създадат вярна представа дори за значението на факти, които им се предават достоверно; тъй като те на всичко отгоре системно са бивали дезинфор
мир
ани от някои партии, на които между другото се е удало да прережат германските кабели, предвид на всичко това не е изненадващо,че в Америка политическото положение в Европа до голяма степен остава принципно недоразбрано.
Без всякакви уговорки заявявам, че никой нито в Германия, нито в Австрия не е проявявал и минимална склонност да предизвиква тази ужасна война. Мирът беше желан честно и почтено дори по чисто икономически причини. Войната обаче бе натрапена на двете нации. Това, че тя дойде точно сега,може да се окачестви като случайност. Защото войната при всички случаи трябваше да дойде.
Тъй като мнозина от моите сънародници познават в недостатъчна степен съществуващите в Европа условия; тъй като те самите живеят сред толкова разнообразни условия, че им е трудно да си създадат вярна представа дори за значението на факти, които им се предават достоверно; тъй като те на всичко отгоре системно са бивали дезинформирани от някои партии, на които между другото се е удало да прережат германските кабели, предвид на всичко това не е изненадващо,че в Америка политическото положение в Европа до голяма степен остава принципно недоразбрано.
Считам за свой дълг да дам малък принос за изясняване на тези неясноти. От известно време американците слушат много за германския милитаризъм и по този начин придобиват най-често само смътната представа,че той означавал опасност за европейската цивилизация. За истинския смисъл на тази дума те нямат ясно разбиране. В Америка ние сме имали, така да се каже, кратки пристъпи на милитаризъм (например по време на испанско-американската война или когато се вдигне прекомерен шум за евентуална война с Мексико), но милитаризъм като трайно състояние у нас няма. И след като той не се среща в голямата република на новия свят, защо тогава трябва да съществува в Германия?
към текста >>
В Америка ние сме имали, така да се каже, кратки пристъпи на милитаризъм (например по време на испанско-американската
война
или когато се вдигне прекомерен шум за евентуална
война
с Мексико), но милитаризъм като трайно състояние у нас няма.
Защото войната при всички случаи трябваше да дойде. Тъй като мнозина от моите сънародници познават в недостатъчна степен съществуващите в Европа условия; тъй като те самите живеят сред толкова разнообразни условия, че им е трудно да си създадат вярна представа дори за значението на факти, които им се предават достоверно; тъй като те на всичко отгоре системно са бивали дезинформирани от някои партии, на които между другото се е удало да прережат германските кабели, предвид на всичко това не е изненадващо,че в Америка политическото положение в Европа до голяма степен остава принципно недоразбрано. Считам за свой дълг да дам малък принос за изясняване на тези неясноти. От известно време американците слушат много за германския милитаризъм и по този начин придобиват най-често само смътната представа,че той означавал опасност за европейската цивилизация. За истинския смисъл на тази дума те нямат ясно разбиране.
В Америка ние сме имали, така да се каже, кратки пристъпи на милитаризъм (например по време на испанско-американската война или когато се вдигне прекомерен шум за евентуална война с Мексико), но милитаризъм като трайно състояние у нас няма.
И след като той не се среща в голямата република на новия свят, защо тогава трябва да съществува в Германия? На този въпрос американецът, който не е запознат с Германия и с нейното разположение, не намира задоволителен отговор. При все това такъв отговор е много близо до ума. Германците са кротък народ. Ние, американците,знаем, че сред собственото ни население няма по-обичащ реда, по-трудолюбив и по-верен на конституцията елемент от германския.
към текста >>
На този въпрос американецът, който не е запознат с Германия и с нейното разположение, не на
мир
а задоволителен отговор.
Считам за свой дълг да дам малък принос за изясняване на тези неясноти. От известно време американците слушат много за германския милитаризъм и по този начин придобиват най-често само смътната представа,че той означавал опасност за европейската цивилизация. За истинския смисъл на тази дума те нямат ясно разбиране. В Америка ние сме имали, така да се каже, кратки пристъпи на милитаризъм (например по време на испанско-американската война или когато се вдигне прекомерен шум за евентуална война с Мексико), но милитаризъм като трайно състояние у нас няма. И след като той не се среща в голямата република на новия свят, защо тогава трябва да съществува в Германия?
На този въпрос американецът, който не е запознат с Германия и с нейното разположение, не намира задоволителен отговор.
При все това такъв отговор е много близо до ума. Германците са кротък народ. Ние, американците,знаем, че сред собственото ни население няма по-обичащ реда, по-трудолюбив и по-верен на конституцията елемент от германския. Същите предимства отличават германците в Германия. В страната цари ред, населението е просветено,дисциплинирано и приучено към уважаване на закона.
към текста >>
И все пак този уреден и
мир
олюбив народ, един народ, който не само е обичал
мир
а, но и в течение на 44 години го е пазил на непосилна цена, докато други народи са воювали, един народ, който чрез усъвършенстване уменията на
мир
а е сполучил да се сдобие с богатство и благоденствие през всичките тези години този народ за всеки случай е обучавал своето мъжко население на воинско мъжество и е създал страховита военноморска мощ В края на краищата той потегли във
война
та срещу една сила,която като че ли го превъзхождаше съкрушително; в настъпление премина не някаква прослойка от населението, а народът.
Успехите на германците са последица от грижлива подготовка и неуморно прилежание. Дори търговската конкуренция е стриктно уредена със закон и законите срещу всичко, което се смята за "нелоялна конкуренция", се прилагат най-строго. Никой, който живее сред германци и ги е опознал, не може да има впечатление, че си има работа с войнолюбив и грабителски народ. А който пък като мен е прекарал в Германия месец август на текущата година" има се предвид 1914 г. "и по време на двуседмичната мобилизация непринудено се е смесвал с тълпата на улицата, когато обществената възбуда бе достигнала своя връх, може само безкрайно да се удивлява, че един толкова кротък, сдържан народ е способен на това дръзко безстрашие, овладяло междувременно с щурм уж непревземаеми крепости и извоювало по суша и море лаври по начин, на който трябва да се възхищават всички, които не са били държани в неведение относно фактите.
И все пак този уреден и миролюбив народ, един народ, който не само е обичал мира, но и в течение на 44 години го е пазил на непосилна цена, докато други народи са воювали, един народ, който чрез усъвършенстване уменията на мира е сполучил да се сдобие с богатство и благоденствие през всичките тези години този народ за всеки случай е обучавал своето мъжко население на воинско мъжество и е създал страховита военноморска мощ В края на краищата той потегли във войната срещу една сила,която като че ли го превъзхождаше съкрушително; в настъпление премина не някаква прослойка от населението, а народът.
Нито кайзерът, нито правителството, нито офицерите от войската или флота са отговорни за всенародните чувства, които превърнаха този процес в национално възвисяване. Даже социалдемократите и някои други, които застъпват сходни схващания, мъже, които в никакъв случай не можеха да бъдат упрекнати в сервилност спрямо кайзера и правителството или да бъдат подозирани в пристрастие към войската и флота,застанаха до един на страната на отечеството и сега, презирайки смъртта, се бият и загиват на фронта, без да се оплакват. През последните три месеца в никоя служба, от най-високата до най-ниската, не срещнах нито един германец, който с цяло сърце и душа да не беше за войната. Не чух оплаквания от родителите, които изпращаха синовете си; не чух упрек срещу отечеството от такива, които бяха загубили най-свидното, а познавам мнозина, намиращи се в това състояние. Странно явление за един миролюбив, работлив народ,за един народ, който насърчава изкуствата и науките със същото усърдие, както и промишлените начинания; за един цивилизован народ, който не живее в някаква варварска обстановка, така че за него войната да е добре дошла – по-скоро като развлечение,отколкото като несрета.
към текста >>
През последните три месеца в никоя служба, от най-високата до най-ниската, не срещнах нито един германец, който с цяло сърце и душа да не беше за
война
та.
А който пък като мен е прекарал в Германия месец август на текущата година" има се предвид 1914 г. "и по време на двуседмичната мобилизация непринудено се е смесвал с тълпата на улицата, когато обществената възбуда бе достигнала своя връх, може само безкрайно да се удивлява, че един толкова кротък, сдържан народ е способен на това дръзко безстрашие, овладяло междувременно с щурм уж непревземаеми крепости и извоювало по суша и море лаври по начин, на който трябва да се възхищават всички, които не са били държани в неведение относно фактите. И все пак този уреден и миролюбив народ, един народ, който не само е обичал мира, но и в течение на 44 години го е пазил на непосилна цена, докато други народи са воювали, един народ, който чрез усъвършенстване уменията на мира е сполучил да се сдобие с богатство и благоденствие през всичките тези години този народ за всеки случай е обучавал своето мъжко население на воинско мъжество и е създал страховита военноморска мощ В края на краищата той потегли във войната срещу една сила,която като че ли го превъзхождаше съкрушително; в настъпление премина не някаква прослойка от населението, а народът. Нито кайзерът, нито правителството, нито офицерите от войската или флота са отговорни за всенародните чувства, които превърнаха този процес в национално възвисяване. Даже социалдемократите и някои други, които застъпват сходни схващания, мъже, които в никакъв случай не можеха да бъдат упрекнати в сервилност спрямо кайзера и правителството или да бъдат подозирани в пристрастие към войската и флота,застанаха до един на страната на отечеството и сега, презирайки смъртта, се бият и загиват на фронта, без да се оплакват.
През последните три месеца в никоя служба, от най-високата до най-ниската, не срещнах нито един германец, който с цяло сърце и душа да не беше за войната.
Не чух оплаквания от родителите, които изпращаха синовете си; не чух упрек срещу отечеството от такива, които бяха загубили най-свидното, а познавам мнозина, намиращи се в това състояние. Странно явление за един миролюбив, работлив народ,за един народ, който насърчава изкуствата и науките със същото усърдие, както и промишлените начинания; за един цивилизован народ, който не живее в някаква варварска обстановка, така че за него войната да е добре дошла – по-скоро като развлечение,отколкото като несрета. За американеца, който не смогва да застане на германско гледище, това явление е необяснимо. От какъв дявол е била обладана Германия, та е извършила такава грамадна военна подготовка? Какво я тласка сама да се бие срещу един въоръжен свят и в тази гигантска битка да залага на карта всичко, каквото има?
към текста >>
Не чух оплаквания от родителите, които изпращаха синовете си; не чух упрек срещу отечеството от такива, които бяха загубили най-свидното, а познавам мнозина, на
мир
ащи се в това състояние.
"и по време на двуседмичната мобилизация непринудено се е смесвал с тълпата на улицата, когато обществената възбуда бе достигнала своя връх, може само безкрайно да се удивлява, че един толкова кротък, сдържан народ е способен на това дръзко безстрашие, овладяло междувременно с щурм уж непревземаеми крепости и извоювало по суша и море лаври по начин, на който трябва да се възхищават всички, които не са били държани в неведение относно фактите. И все пак този уреден и миролюбив народ, един народ, който не само е обичал мира, но и в течение на 44 години го е пазил на непосилна цена, докато други народи са воювали, един народ, който чрез усъвършенстване уменията на мира е сполучил да се сдобие с богатство и благоденствие през всичките тези години този народ за всеки случай е обучавал своето мъжко население на воинско мъжество и е създал страховита военноморска мощ В края на краищата той потегли във войната срещу една сила,която като че ли го превъзхождаше съкрушително; в настъпление премина не някаква прослойка от населението, а народът. Нито кайзерът, нито правителството, нито офицерите от войската или флота са отговорни за всенародните чувства, които превърнаха този процес в национално възвисяване. Даже социалдемократите и някои други, които застъпват сходни схващания, мъже, които в никакъв случай не можеха да бъдат упрекнати в сервилност спрямо кайзера и правителството или да бъдат подозирани в пристрастие към войската и флота,застанаха до един на страната на отечеството и сега, презирайки смъртта, се бият и загиват на фронта, без да се оплакват. През последните три месеца в никоя служба, от най-високата до най-ниската, не срещнах нито един германец, който с цяло сърце и душа да не беше за войната.
Не чух оплаквания от родителите, които изпращаха синовете си; не чух упрек срещу отечеството от такива, които бяха загубили най-свидното, а познавам мнозина, намиращи се в това състояние.
Странно явление за един миролюбив, работлив народ,за един народ, който насърчава изкуствата и науките със същото усърдие, както и промишлените начинания; за един цивилизован народ, който не живее в някаква варварска обстановка, така че за него войната да е добре дошла – по-скоро като развлечение,отколкото като несрета. За американеца, който не смогва да застане на германско гледище, това явление е необяснимо. От какъв дявол е била обладана Германия, та е извършила такава грамадна военна подготовка? Какво я тласка сама да се бие срещу един въоръжен свят и в тази гигантска битка да залага на карта всичко, каквото има?
към текста >>
Странно явление за един
мир
олюбив, работлив народ,за един народ, който насърчава изкуствата и науките със същото усърдие, както и промишлените начинания; за един цивилизован народ, който не живее в някаква варварска обстановка, така че за него
война
та да е добре дошла – по-скоро като развлечение,отколкото като несрета.
И все пак този уреден и миролюбив народ, един народ, който не само е обичал мира, но и в течение на 44 години го е пазил на непосилна цена, докато други народи са воювали, един народ, който чрез усъвършенстване уменията на мира е сполучил да се сдобие с богатство и благоденствие през всичките тези години този народ за всеки случай е обучавал своето мъжко население на воинско мъжество и е създал страховита военноморска мощ В края на краищата той потегли във войната срещу една сила,която като че ли го превъзхождаше съкрушително; в настъпление премина не някаква прослойка от населението, а народът. Нито кайзерът, нито правителството, нито офицерите от войската или флота са отговорни за всенародните чувства, които превърнаха този процес в национално възвисяване. Даже социалдемократите и някои други, които застъпват сходни схващания, мъже, които в никакъв случай не можеха да бъдат упрекнати в сервилност спрямо кайзера и правителството или да бъдат подозирани в пристрастие към войската и флота,застанаха до един на страната на отечеството и сега, презирайки смъртта, се бият и загиват на фронта, без да се оплакват. През последните три месеца в никоя служба, от най-високата до най-ниската, не срещнах нито един германец, който с цяло сърце и душа да не беше за войната. Не чух оплаквания от родителите, които изпращаха синовете си; не чух упрек срещу отечеството от такива, които бяха загубили най-свидното, а познавам мнозина, намиращи се в това състояние.
Странно явление за един миролюбив, работлив народ,за един народ, който насърчава изкуствата и науките със същото усърдие, както и промишлените начинания; за един цивилизован народ, който не живее в някаква варварска обстановка, така че за него войната да е добре дошла – по-скоро като развлечение,отколкото като несрета.
За американеца, който не смогва да застане на германско гледище, това явление е необяснимо. От какъв дявол е била обладана Германия, та е извършила такава грамадна военна подготовка? Какво я тласка сама да се бие срещу един въоръжен свят и в тази гигантска битка да залага на карта всичко, каквото има? Бих искал да помогна на сънародниците си за момент да заемат гледището на германците.
към текста >>
На юг е разположено Мексико, което е способно да всява раз
мир
ици в собствените си граници и може би да накара няколко американци да съжаляват, загдето са направили капиталовложения там; иначе за Съединените щати то не е по-страшно от един опърничав клас в училище.
На нас и през ум не ни минава, че нашите по-близки или по-далечни съседи биха могли да ни заплашат сериозно. Кой би посмял някога да се надява, че ще ни нападне успешно? Кой би бил в състояние да застраши националното ни съществуване или пък да ни постави в някакво положение, наподобяващо робство? На север имаме Канада един празен дом, една страна само със 7 милиона жители, които дори да искаха не биха могли да ни сторят нищо.
На юг е разположено Мексико, което е способно да всява размирици в собствените си граници и може би да накара няколко американци да съжаляват, загдето са направили капиталовложения там; иначе за Съединените щати то не е по-страшно от един опърничав клас в училище.
На запад и на изток ни заобикаля морска шир. Япония би могла да раздуха вражда и да навреди малко на външната ни търговия." Тук го обзема голям оптимизъм! Ала това никак не спомага за тогавашната преценка. "Япония обаче е надалече" но нищо не й пречи да се доближи!
към текста >>
"и ние добре знаем, че тя е твърде бедна и още доста време ще си остане твърде бедна, за да може да води дълготрайна
война
.
На запад и на изток ни заобикаля морска шир. Япония би могла да раздуха вражда и да навреди малко на външната ни търговия." Тук го обзема голям оптимизъм! Ала това никак не спомага за тогавашната преценка. "Япония обаче е надалече" но нищо не й пречи да се доближи!
"и ние добре знаем, че тя е твърде бедна и още доста време ще си остане твърде бедна, за да може да води дълготрайна война.
Това, че европейски държави, поотделно или съюзени, биха могли да ни унищожат, е много абстрактна възможност, за да се появи на нашия хоризонт. По вода и суша ние се въоръжаваме толкова, колкото ни се струва нужно за нашите цели и никога не ще ни хрумне да искаме от друга сила разрешение, за да увеличим войската или флота си. Откъде накъде мистър Карнеги трябва да складира в дома си големи запаси хляб за предотвратяването на евентуален глад в щата Ню Йорк? Защо г-н Рокфелер трябва да скътва в чорап златни и сребърни монети и да ги крие под дюшека си? Ние ще сметнем за умопобъркан собственика на някоя ферма в Небраска, комуто би текнало за всеки случай да си построи годен за плаване кораб.
към текста >>
Да приемем, че на север от нас имаше просторна страна с многобройно население от над 100 милиона, която се на
мир
а под автократично управление и разполага дори в
мир
но време с огромна армия.
Защо г-н Рокфелер трябва да скътва в чорап златни и сребърни монети и да ги крие под дюшека си? Ние ще сметнем за умопобъркан собственика на някоя ферма в Небраска, комуто би текнало за всеки случай да си построи годен за плаване кораб. Ние, американците, вършим каквото при съществуващите в Америка условия ни се струва разумно и целесъобразно, и на нас една германска армия ни е почти толкова необходима, колкото револвер на един квакер от Филаделфия по време на годишното му събрание. Ала онова, което по наше мнение действително ни е необходимо, ние енергично ще си го доставим по всяко време. Нека обаче да си представим, че нашата територия не беше прекалено голяма за едно вражеско нахлуване.
Да приемем, че на север от нас имаше просторна страна с многобройно население от над 100 милиона, която се намира под автократично управление и разполага дори в мирно време с огромна армия.
Да приемем, че освен туй тази страна десетилетия наред непрестанно се е стремила да разширява границите си за сметка на своите неспособни да се защитават съседи. Да приемем, че нейното население се е намирало на много по-ниско културно стъпало в сравнение с нашето. Толкова ниско,че преобладаващото мнозинство е принудено да живее в ужасна според представите за цивилизованост нищета,в тъпо, безропотно невежество, изцяло като инструмент в ръцете на една бюрократична класа, на която най-малко би се наложило да страда от неизброимите неволи, съпътстващи неминуемо всяко едно военно положение. Сетне да приемем, че сме узнали, че от известно време този същият съсед струпва войските си на нашата граница по на чин,който би могъл да се тълкува единствено като заплаха. Да приемем по-нататък, че на юг граничим не с Мексико, а с една състоятелна, разполагаща с богати допълнителни източници, намираща се на високо стъпало на цивилизованост нация от 40 милиона души със силна, добре обучена войска, превъзходно въоръжена за случай на война.
към текста >>
Да приемем, че нейното население се е на
мир
ало на много по-ниско културно стъпало в сравнение с нашето.
Ние, американците, вършим каквото при съществуващите в Америка условия ни се струва разумно и целесъобразно, и на нас една германска армия ни е почти толкова необходима, колкото револвер на един квакер от Филаделфия по време на годишното му събрание. Ала онова, което по наше мнение действително ни е необходимо, ние енергично ще си го доставим по всяко време. Нека обаче да си представим, че нашата територия не беше прекалено голяма за едно вражеско нахлуване. Да приемем, че на север от нас имаше просторна страна с многобройно население от над 100 милиона, която се намира под автократично управление и разполага дори в мирно време с огромна армия. Да приемем, че освен туй тази страна десетилетия наред непрестанно се е стремила да разширява границите си за сметка на своите неспособни да се защитават съседи.
Да приемем, че нейното население се е намирало на много по-ниско културно стъпало в сравнение с нашето.
Толкова ниско,че преобладаващото мнозинство е принудено да живее в ужасна според представите за цивилизованост нищета,в тъпо, безропотно невежество, изцяло като инструмент в ръцете на една бюрократична класа, на която най-малко би се наложило да страда от неизброимите неволи, съпътстващи неминуемо всяко едно военно положение. Сетне да приемем, че сме узнали, че от известно време този същият съсед струпва войските си на нашата граница по на чин,който би могъл да се тълкува единствено като заплаха. Да приемем по-нататък, че на юг граничим не с Мексико, а с една състоятелна, разполагаща с богати допълнителни източници, намираща се на високо стъпало на цивилизованост нация от 40 милиона души със силна, добре обучена войска, превъзходно въоръжена за случай на война. Да приемем,че от 40 години тази страна не крие, че храни към нас най-ожесточена омраза и се надява някой ден да ни отмъсти. Да приемем още, че тя се е съюзила с горепосочената и с друга една сила, за която ще стане дума, така че ние с пълно право би трябвало да се боим от съгласувани действия на споменатите сили с цел да ни разгромят.
към текста >>
Да приемем по-нататък, че на юг граничим не с Мексико, а с една състоятелна, разполагаща с богати допълнителни източници, на
мир
аща се на високо стъпало на цивилизованост нация от 40 милиона души със силна, добре обучена войска, превъзходно въоръжена за случай на
война
.
Да приемем, че на север от нас имаше просторна страна с многобройно население от над 100 милиона, която се намира под автократично управление и разполага дори в мирно време с огромна армия. Да приемем, че освен туй тази страна десетилетия наред непрестанно се е стремила да разширява границите си за сметка на своите неспособни да се защитават съседи. Да приемем, че нейното население се е намирало на много по-ниско културно стъпало в сравнение с нашето. Толкова ниско,че преобладаващото мнозинство е принудено да живее в ужасна според представите за цивилизованост нищета,в тъпо, безропотно невежество, изцяло като инструмент в ръцете на една бюрократична класа, на която най-малко би се наложило да страда от неизброимите неволи, съпътстващи неминуемо всяко едно военно положение. Сетне да приемем, че сме узнали, че от известно време този същият съсед струпва войските си на нашата граница по на чин,който би могъл да се тълкува единствено като заплаха.
Да приемем по-нататък, че на юг граничим не с Мексико, а с една състоятелна, разполагаща с богати допълнителни източници, намираща се на високо стъпало на цивилизованост нация от 40 милиона души със силна, добре обучена войска, превъзходно въоръжена за случай на война.
Да приемем,че от 40 години тази страна не крие, че храни към нас най-ожесточена омраза и се надява някой ден да ни отмъсти. Да приемем още, че тя се е съюзила с горепосочената и с друга една сила, за която ще стане дума, така че ние с пълно право би трябвало да се боим от съгласувани действия на споменатите сили с цел да ни разгромят. А сега да разгърнем нашите хипотези така, че и тази трета сила да попадне сред тях. Нека си представим, че по източната и западната си граница ние нямахме морската шир, която ни дава достъп до пътищата на световната търговия, и че има една трета сила,географски разположена така сполучливо, че откъм сушата не може да бъде нападната, а в същото време държи под пряк контрол нашите единствени изходни точки към море. Приемаме, че за нашето благополучие външната търговия е далеч по-важна, отколкото е в действителност; че нашето благосъстояние във висша степен е обусловено от експорта ни.
към текста >>
Аз съм свидетел на Испанската
война
, видях как беше опустил нашият университет, защото и професори, и студенти се бяха стекли под знамената, за да се бият за отечеството.
Приемаме, че споменатата въпросна сила е достатъчно богата, за да поддържа един флот, чиято големина е колкото на шия собствен заедно с този на една друга велика сила, с която бихме могли да сключим съюз, и тази трета сила не крие намерението си чрез запазване на това съотношение на силите да запази превъзходството си по море. Приемаме, че господството по море дава възможност на тази сила да прерязва международни кабели и да допуска до обществеността само толкова от онова, което вършим и което другите предприемат срещу нас, колкото изглежда да е от полза за нейната политика. Накрая приемаме, че тази сила се е споразумяла с другите две гореспоменати сили и ние би трябвало да се боим, че ти ще се присъедини към едно съвместно нападение срещу нас. Как бихме постъпили ние, американците, в такава ситуация? Познавам моите сънародници.
Аз съм свидетел на Испанската война, видях как беше опустил нашият университет, защото и професори, и студенти се бяха стекли под знамената, за да се бият за отечеството.
И все пак за Америка Испанската война беше нещо съвсем маловажно. Разгромяването на Съединените щати и подчиняването им можеше да се удаде на Испания точно толкова, колкото и да спре движението на луната. Но какво щяха да сторят Съединените щати, ако страната действително изпаднеше в опасност или ако ние сериозно сметнехме,че това е така? Дали щяхме да проявим кротост и търпение, склонност да правим отстъпки, да се откажем от притежавани от нас земи, да позволим да ни принудят към ограничения върху нашата войскова и флотска мощ? Дали щяхме смирено да дадем съгласието си за оттегляне от надпреварата в индустриалните завоевания или да молим друга сила да ни допусне до световните търговски пътища?
към текста >>
И все пак за Америка Испанската
война
беше нещо съвсем маловажно.
Приемаме, че господството по море дава възможност на тази сила да прерязва международни кабели и да допуска до обществеността само толкова от онова, което вършим и което другите предприемат срещу нас, колкото изглежда да е от полза за нейната политика. Накрая приемаме, че тази сила се е споразумяла с другите две гореспоменати сили и ние би трябвало да се боим, че ти ще се присъедини към едно съвместно нападение срещу нас. Как бихме постъпили ние, американците, в такава ситуация? Познавам моите сънародници. Аз съм свидетел на Испанската война, видях как беше опустил нашият университет, защото и професори, и студенти се бяха стекли под знамената, за да се бият за отечеството.
И все пак за Америка Испанската война беше нещо съвсем маловажно.
Разгромяването на Съединените щати и подчиняването им можеше да се удаде на Испания точно толкова, колкото и да спре движението на луната. Но какво щяха да сторят Съединените щати, ако страната действително изпаднеше в опасност или ако ние сериозно сметнехме,че това е така? Дали щяхме да проявим кротост и търпение, склонност да правим отстъпки, да се откажем от притежавани от нас земи, да позволим да ни принудят към ограничения върху нашата войскова и флотска мощ? Дали щяхме смирено да дадем съгласието си за оттегляне от надпреварата в индустриалните завоевания или да молим друга сила да ни допусне до световните търговски пътища? Аз познавам моите американци и такива въпроси могат само да ме развеселят.
към текста >>
Дали щяхме с
мир
ено да дадем съгласието си за оттегляне от надпреварата в индустриалните завоевания или да молим друга сила да ни допусне до световните търговски пътища?
Аз съм свидетел на Испанската война, видях как беше опустил нашият университет, защото и професори, и студенти се бяха стекли под знамената, за да се бият за отечеството. И все пак за Америка Испанската война беше нещо съвсем маловажно. Разгромяването на Съединените щати и подчиняването им можеше да се удаде на Испания точно толкова, колкото и да спре движението на луната. Но какво щяха да сторят Съединените щати, ако страната действително изпаднеше в опасност или ако ние сериозно сметнехме,че това е така? Дали щяхме да проявим кротост и търпение, склонност да правим отстъпки, да се откажем от притежавани от нас земи, да позволим да ни принудят към ограничения върху нашата войскова и флотска мощ?
Дали щяхме смирено да дадем съгласието си за оттегляне от надпреварата в индустриалните завоевания или да молим друга сила да ни допусне до световните търговски пътища?
Аз познавам моите американци и такива въпроси могат само да ме развеселят. На тези страници искам единствено да се опитам да поставя американците на мястото на германците. Дали е желателно или не Германия или Австрия да бъде принизена на равнището на Полша или Финландия, дали Франция отново трябва да притежава Елзас и Лотарингия, дали Англия трябва да се освободи от един толкова интелигентен и способен съперник, за да запази мирновременното си надмощие и властта над морските пътища за Америка, Азия,Африка и Австралия с всички тези въпроси нямам намерение да се занимавам. Бих искал само съвсем ясно да изложа, че при същите условия Америка щеше да извърши същото, което извърши Германия. Не без основание германците са се боели, че ще бъдат нападнати от Русия и Франция, и години наред са работили, за да ги изпреварят.
към текста >>
Дали е желателно или не Германия или Австрия да бъде принизена на равнището на Полша или Финландия, дали Франция отново трябва да притежава Елзас и Лотарингия, дали Англия трябва да се освободи от един толкова интелигентен и способен съперник, за да запази
мир
новременното си надмощие и властта над морските пътища за Америка, Азия,Африка и Австралия с всички тези въпроси нямам намерение да се занимавам.
Но какво щяха да сторят Съединените щати, ако страната действително изпаднеше в опасност или ако ние сериозно сметнехме,че това е така? Дали щяхме да проявим кротост и търпение, склонност да правим отстъпки, да се откажем от притежавани от нас земи, да позволим да ни принудят към ограничения върху нашата войскова и флотска мощ? Дали щяхме смирено да дадем съгласието си за оттегляне от надпреварата в индустриалните завоевания или да молим друга сила да ни допусне до световните търговски пътища? Аз познавам моите американци и такива въпроси могат само да ме развеселят. На тези страници искам единствено да се опитам да поставя американците на мястото на германците.
Дали е желателно или не Германия или Австрия да бъде принизена на равнището на Полша или Финландия, дали Франция отново трябва да притежава Елзас и Лотарингия, дали Англия трябва да се освободи от един толкова интелигентен и способен съперник, за да запази мирновременното си надмощие и властта над морските пътища за Америка, Азия,Африка и Австралия с всички тези въпроси нямам намерение да се занимавам.
Бих искал само съвсем ясно да изложа, че при същите условия Америка щеше да извърши същото, което извърши Германия. Не без основание германците са се боели, че ще бъдат нападнати от Русия и Франция, и години наред са работили, за да ги изпреварят. Германската наука и промишленост са спомогнали за неимоверното разрастване на германската търговия и германците в никакъв случай не са възнамерявали да поставят търговията си в зависимост от милостта на Великобритания. При това управление Германия направо процъфтя. Милитаризмът германците намират малко обидно с тази дума да се обозначават необходимата защита срещу фактически опасности и оправданите мерки за самоотбрана, милитаризмът далеч не е докарвал на германците такива трудности,каквито те е трябвало да преодоляват, когато не са били в състояние да се отбраняват.
към текста >>
Милитаризмът германците на
мир
ат малко обидно с тази дума да се обозначават необходимата защита срещу фактически опасности и оправданите мерки за самоотбрана, милитаризмът далеч не е докарвал на германците такива трудности,каквито те е трябвало да преодоляват, когато не са били в състояние да се отбраняват.
Дали е желателно или не Германия или Австрия да бъде принизена на равнището на Полша или Финландия, дали Франция отново трябва да притежава Елзас и Лотарингия, дали Англия трябва да се освободи от един толкова интелигентен и способен съперник, за да запази мирновременното си надмощие и властта над морските пътища за Америка, Азия,Африка и Австралия с всички тези въпроси нямам намерение да се занимавам. Бих искал само съвсем ясно да изложа, че при същите условия Америка щеше да извърши същото, което извърши Германия. Не без основание германците са се боели, че ще бъдат нападнати от Русия и Франция, и години наред са работили, за да ги изпреварят. Германската наука и промишленост са спомогнали за неимоверното разрастване на германската търговия и германците в никакъв случай не са възнамерявали да поставят търговията си в зависимост от милостта на Великобритания. При това управление Германия направо процъфтя.
Милитаризмът германците намират малко обидно с тази дума да се обозначават необходимата защита срещу фактически опасности и оправданите мерки за самоотбрана, милитаризмът далеч не е докарвал на германците такива трудности,каквито те е трябвало да преодоляват, когато не са били в състояние да се отбраняват.
Милитаризмът е бреме, в това няма съмнение. Но той нито е спъвал напредъка на Германия в областта на науката и изкуството, нито е бил пречка за нейните блестящо прокарани социални реформи, благодарение на които всички класи от германското население получиха необичайна финансова сигурност. Освен това милитаризмът не е поставял препятствия пред създаването на нейните вътрешни резерви, нито пред разширяването на нейната външна търговия,превърнала я в богата страна. Обективно погледнато, милитаризмът може да бъде и непосилно бреме, то обаче не е смазало Германия и това, разбира се, е факт от голяма важност за германците. В крайна сметка всеки се поддава на въздействието на едно непрекъснато повтаряно клише.
към текста >>
Няма да говоря за неутралитета на Белгия, нито пък мисля, че си заслужава труда да се разисква въпросът, кой от едната или другата страна първи е обявил
война
та.
Повтарям изрично, че тази статия не цели да се занимава е въпроса, дали за света би било по-добре, ако тази или онази нация извоюва победата. Мненията ни за такива неща никога не са продиктувани от чист разум." Много разумно го е казал човекът! "Иска ми се да изясня само същинския спорен въпрос и да отстраня заблудите, създавани с разни клишета и фрази.
Няма да говоря за неутралитета на Белгия, нито пък мисля, че си заслужава труда да се разисква въпросът, кой от едната или другата страна първи е обявил войната.
Погледнато в светлината на всичко, което светът междувременно изпита, днес това са съвсем маловажни работи. Обяснението за позицията на германския народ е скрито много по-дълбоко. И аз твърдя, че при същите условия ние, американците, щяхме да действаме като германците. А пък дали е щяло да бъде правилно или е нямало да бъде правилно решението за това предоставям на американците. Някои американци, немного на брой, по природа са склонни да съблюдават статуквото една малко нееднозначна дума, чувана особено често от устата на хора, на които им изглежда целесъобразно да настояват за продължаването на дадено състояние, което цари отдавна или е настъпило отскоро.
към текста >>
Яснотата по този въпрос беше всеобща и затова всички селяни и благородници, католици и протестанти, консерватори и социалдемократи преодоляха всякакви колебания и с небивал възторг, със сърце и душа поеха на
война
.
Ако Австрия беше съблюдавала статуквото, тя щеше да остави революционните домогвания на Сърбия в границите си и убийството на своя престолонаследник без наказание и нямаше да окаже съпротива на Русия. Ако Германия беше съблюдавала статуквото, тя нямаше да се въоръжава, нямаше да реагира на руската мобилизация по границите и нямаше да се помъчи да предотврати разделянето на Австро-Унгария. Щеше да подложи буза, за да получи плесницата от франция; щеше да остави Англия по добра стара традиция да си властва необезпокоявана по море. И какво щеше да се случи на Австрия и Германия, ако бяха съблюдавали статуквото по този начин? За германците това несъмнено щеше да има най-неприятни последици.
Яснотата по този въпрос беше всеобща и затова всички селяни и благородници, католици и протестанти, консерватори и социалдемократи преодоляха всякакви колебания и с небивал възторг, със сърце и душа поеха на война.
Редно ли би било да изискваме тъкмо от Германия в по-голяма степен, отколкото от други нации, да съблюдава статуквото и да проявява деликатно зачитане на европейското "равновесие"? Всяка интелигентна, трудолюбива нация, която в почти 50-годишен мир се е развивала в индустриално отношение и по такъв начин е станала богата и силна, по естествена необходимост ще наруши това "равновесие" В тази на сока по-нецивилизованите нации, които не са толкова трудолюбиви или са по-войнствени, се намират в по-неизгодно положение. А що се отнася до статуквото, то нима при-мерно Сърбия,нима Русия, Франция, Англия или Япония някога са го съблюдавали? И накрая как се е отнасял към него американецът?
към текста >>
Всяка интелигентна, трудолюбива нация, която в почти 50-годишен
мир
се е развивала в индустриално отношение и по такъв начин е станала богата и силна, по естествена необходимост ще наруши това "равновесие" В тази на сока по-нецивилизованите нации, които не са толкова трудолюбиви или са по-войнствени, се на
мир
ат в по-неизгодно положение.
Щеше да подложи буза, за да получи плесницата от франция; щеше да остави Англия по добра стара традиция да си властва необезпокоявана по море. И какво щеше да се случи на Австрия и Германия, ако бяха съблюдавали статуквото по този начин? За германците това несъмнено щеше да има най-неприятни последици. Яснотата по този въпрос беше всеобща и затова всички селяни и благородници, католици и протестанти, консерватори и социалдемократи преодоляха всякакви колебания и с небивал възторг, със сърце и душа поеха на война. Редно ли би било да изискваме тъкмо от Германия в по-голяма степен, отколкото от други нации, да съблюдава статуквото и да проявява деликатно зачитане на европейското "равновесие"?
Всяка интелигентна, трудолюбива нация, която в почти 50-годишен мир се е развивала в индустриално отношение и по такъв начин е станала богата и силна, по естествена необходимост ще наруши това "равновесие" В тази на сока по-нецивилизованите нации, които не са толкова трудолюбиви или са по-войнствени, се намират в по-неизгодно положение.
А що се отнася до статуквото, то нима при-мерно Сърбия,нима Русия, Франция, Англия или Япония някога са го съблюдавали? И накрая как се е отнасял към него американецът? Да не би ние да сме съблюдавали статуквото, когато прогонвахме индианците? Или при обявяване на Декларацията за независимостта през 1776 г.?
към текста >>
Нима по време на
война
та ни с Испания проявихме страхопочитание спрямо статуквото?
Да не би ние да сме съблюдавали статуквото, когато прогонвахме индианците? Или при обявяване на Декларацията за независимостта през 1776 г.? Нима му оказахме уважение, когато се възпротивихме срещу претърсването на американски кораби и насилственото привличане на американски моряци отстрана на Великобритания в годините преди 1812? Нима през 1861 г. сме мислили за статуквото, когато отказахме да признаем въстаналите южни щати и настоявахме за целостта на съюза?
Нима по време на войната ни с Испания проявихме страхопочитание спрямо статуквото?
Статуквото е клише. Равновесието на силите е нещо, което в нормалния ход на човешката история непрестанно бива нарушавано, непрестанно трябва да бъде поставяно на нови основи. Не смятам, че ние, американците, сме войнствени, отдавна обаче сме разбрали, че времената се менят, а с тях и ние. Опитваме се наново да се пригаждаме към новите условия и безспорно бдим достатъчно ревниво над всичко, което считаме за наши справедливи интереси било стари, било нови.
към текста >>
Но на първо място сред нашите справедливи интереси винаги би стояла защитата на националните ни блага и предимства, извоювани от нас с интелект и прилежание и с грижи за умението да се живее в
мир
.
Статуквото е клише. Равновесието на силите е нещо, което в нормалния ход на човешката история непрестанно бива нарушавано, непрестанно трябва да бъде поставяно на нови основи. Не смятам, че ние, американците, сме войнствени, отдавна обаче сме разбрали, че времената се менят, а с тях и ние. Опитваме се наново да се пригаждаме към новите условия и безспорно бдим достатъчно ревниво над всичко, което считаме за наши справедливи интереси било стари, било нови. При нужда изобщо не бихме се поколебали да ги опазим дейно чрез незабавно изпробване на силите.
Но на първо място сред нашите справедливи интереси винаги би стояла защитата на националните ни блага и предимства, извоювани от нас с интелект и прилежание и с грижи за умението да се живее в мир.
Ние сме неутрални, но имаме право да знаем истината и за Централна Европа. Неправилно е да бъдем държани в неведение или чрез неверни представи да ни довеждат до прибързано анатемосване на нации, с които поддържаме приятелски отношения. Когато виждаме една велика, близо 70-милионна нация, една високо цивилизована, богата, култивирана нация,добре осъзнаваща, че като малко други може да просперира, стига да бъде оставена да преследва целите си в мир; та когато виждаме една такава нация да тръгва на война срещу превъзхождащ я противник и в тази битка да рискува съществуването си, ние действително би трябвало да не сме с ума си, ако речем да повярваме, че цялото и население по природа обичащо мира и реда е полудяло и се е отдало на варварство. Този проблем сме длъжни да го приемем за неразрешим дотогава, докато не ни бъдат дадени верни сведения и не стигнем до правилно разбиране. Американци, забравете условията, при които живеете вие лично!
към текста >>
Когато виждаме една велика, близо 70-милионна нация, една високо цивилизована, богата, култивирана нация,добре осъзнаваща, че като малко други може да просперира, стига да бъде оставена да преследва целите си в
мир
; та когато виждаме една такава нация да тръгва на
война
срещу превъзхождащ я противник и в тази битка да рискува съществуването си, ние действително би трябвало да не сме с ума си, ако речем да повярваме, че цялото и население по природа обичащо
мир
а и реда е полудяло и се е отдало на варварство.
Опитваме се наново да се пригаждаме към новите условия и безспорно бдим достатъчно ревниво над всичко, което считаме за наши справедливи интереси било стари, било нови. При нужда изобщо не бихме се поколебали да ги опазим дейно чрез незабавно изпробване на силите. Но на първо място сред нашите справедливи интереси винаги би стояла защитата на националните ни блага и предимства, извоювани от нас с интелект и прилежание и с грижи за умението да се живее в мир. Ние сме неутрални, но имаме право да знаем истината и за Централна Европа. Неправилно е да бъдем държани в неведение или чрез неверни представи да ни довеждат до прибързано анатемосване на нации, с които поддържаме приятелски отношения.
Когато виждаме една велика, близо 70-милионна нация, една високо цивилизована, богата, култивирана нация,добре осъзнаваща, че като малко други може да просперира, стига да бъде оставена да преследва целите си в мир; та когато виждаме една такава нация да тръгва на война срещу превъзхождащ я противник и в тази битка да рискува съществуването си, ние действително би трябвало да не сме с ума си, ако речем да повярваме, че цялото и население по природа обичащо мира и реда е полудяло и се е отдало на варварство.
Този проблем сме длъжни да го приемем за неразрешим дотогава, докато не ни бъдат дадени верни сведения и не стигнем до правилно разбиране. Американци, забравете условията, при които живеете вие лично! Постарайте се мислено да се поставите в положението на германците! И тогава си задайте въпроса, какво щяхте да сте сторили при същите тези обстоятелства! "
към текста >>
Ако се на
мир
ахме в същото положение като Германия от едната страна Русия,от другата франция, които в случай на европейска
война
биха били наши врагове, тогава нямаше ли да се въоръжаваме?
Хубаво, че са го оповестили. През 1908 г. пасажът бил изречен пред англичани от един англичанин, за да посочи, че Германия явно е имала основание да се ориентира към известен милитаризъм и че от нейна страна е щяло да бъде неразумно да не възприеме този днес толкова охулван чрез клишета "милитаризъм". Думите, изречени от един англичанин пред англичани, са следните: "Не можете ли да проумеете колко оправдани са опасенията на Германия?
Ако се намирахме в същото положение като Германия от едната страна Русия,от другата франция, които в случай на европейска война биха били наши врагове, тогава нямаше ли да се въоръжаваме?
Нямаше ли да се готвим за война? Естествено, че щяхме да го правим! " През 1908 г. Лойд Джордж*238 заявява това със същата дълбока убеденост, с която днес разгласява своите тиради по света!
към текста >>
Нямаше ли да се готвим за
война
?
През 1908 г. пасажът бил изречен пред англичани от един англичанин, за да посочи, че Германия явно е имала основание да се ориентира към известен милитаризъм и че от нейна страна е щяло да бъде неразумно да не възприеме този днес толкова охулван чрез клишета "милитаризъм". Думите, изречени от един англичанин пред англичани, са следните: "Не можете ли да проумеете колко оправдани са опасенията на Германия? Ако се намирахме в същото положение като Германия от едната страна Русия,от другата франция, които в случай на европейска война биха били наши врагове, тогава нямаше ли да се въоръжаваме?
Нямаше ли да се готвим за война?
Естествено, че щяхме да го правим! " През 1908 г. Лойд Джордж*238 заявява това със същата дълбока убеденост, с която днес разгласява своите тиради по света! Защото тези думи, произнесени през 1908 г., са думи на Лойд Джордж!
към текста >>
80.
Бележки
GA_173 Карма на неистината
*5 Rosa Mayreder (1858-1938), "Kriegsphasen" (фази на
война
та).
"Народна култура", София, 1962, стр. 111. *3. Rudolf Kjellen, "Die Ideen von 1914. Eine weltgeschichtliche Perspektive" (Идеите на 1914. Една световно-историческа перспектива), Лайпциг, 1915. *4.Стария режим (френ.), тоест монархическото управление във Франция преди 1789 г.
*5 Rosa Mayreder (1858-1938), "Kriegsphasen" (фази на войната).
В "Интернационале рундшау", Цюрих, 1916, стр. 648 сл. За Роза Майредер срв. Rudolf Steiner, "Mein Lebensgang" (Моят жизнен път), Събр. Съч. № 28 (Събрани съчинения, Дорнах, 1962), както и "Briefe 1, 1881-1891" (Писма), Дорнах, 1955.
към текста >>
Във връзка с това нека посочим картата за подялбата на Европа, която англичанинът Лабушер публикува в издавания от не го сатиричен седмичник "Truth" (Истина) през 1890 г., тоест двайсет и четири години преди избухването на световната
война
.
№ 174а (Събрани съчинения, Дорнах, 1971) и в Берлин на 28 Март 1916 т. в "Gegenwartiges und Vergangenes" (Настояще и минало), Събр. Съч. № 167 (Събрани съчинения, Дорнах, 1962). *7. Arthur Polzer-Hoditz, "Kaiser Karl" (Император Карл), Цюрих – Лайпциг Виена, 1928, стр. 19, където авторът под формата на забележка пише: "Абстрахирам се от факта,че разгромяването на Хабсбургската монархия от дълго време беше окончателно решено от онези политици, които между другото казано след рухването на Централните сили си поделиха главните роли в световната политика.
Във връзка с това нека посочим картата за подялбата на Европа, която англичанинът Лабушер публикува в издавания от не го сатиричен седмичник "Truth" (Истина) през 1890 г., тоест двайсет и четири години преди избухването на световната война.
Тя е почти идентична с днешната карта на Европа: Австрия е изчезнала като монархия и е отстъпила място на една република от обединени народи. Бохемия е самостоятелна държава приблизително във вида на Чехословакия, Германия е вкарана в днешните си тесни граници и се е разпаднала на републикански държавици. Върху площта на Русия е написана думата desert (пустош), държави за социалистически експерименти." Срв. също С. О. Harrison, "Das transzendentale Weltenall" (Трансценденталната вселена).
към текста >>
Преиздадена по време на световната
война
в Теософската издателска къща Лайпциг: "Една могъща империя, която с деспотично управление споява известен брой регионални общности Русия.
Върху площта на Русия е написана думата desert (пустош), държави за социалистически експерименти." Срв. също С. О. Harrison, "Das transzendentale Weltenall" (Трансценденталната вселена). Шест лекции за тайните науки, теософията и католическата църква. Втора лекция (Лондон, 1894; второ издание 1896; превод на немски от граф фон Лайнинген-Билигхайм, 1897).
Преиздадена по време на световната война в Теософската издателска къща Лайпциг: "Една могъща империя, която с деспотично управление споява известен брой регионални общности Русия.
Остатъците от едно кралство Полша, чиято единствена свързваща сила се крие в религията й и която при все това накрая пак ще бъде включена в руската империя. Редица народности, потискани от чуждоземни турци, са отхвърлили игото и изкуствено са утвърдени в малки държави, чиято независимост ще изтрае най-много до следващата европейска война... Руската империя трябва да загине, за да може руският народ да оцелее, а осъществяването на мечтите на панславистите ще възвести, че шестата арийска подраса е повела свой собствен интелектуален живот." *8. Цитирано по 8. Rado, "Der Sturz des Zarismus" (Свалянето на царизма), Лайпциг, 1915 *9. Никола Пашич (1846-1926), от 1903 г.
към текста >>
Редица народности, потискани от чуждоземни турци, са отхвърлили игото и изкуствено са утвърдени в малки държави, чиято независимост ще изтрае най-много до следващата европейска
война
... Руската империя трябва да загине, за да може руският народ да оцелее, а осъществяването на мечтите на панславистите ще възвести, че шестата арийска подраса е повела свой собствен интелектуален живот."
Harrison, "Das transzendentale Weltenall" (Трансценденталната вселена). Шест лекции за тайните науки, теософията и католическата църква. Втора лекция (Лондон, 1894; второ издание 1896; превод на немски от граф фон Лайнинген-Билигхайм, 1897). Преиздадена по време на световната война в Теософската издателска къща Лайпциг: "Една могъща империя, която с деспотично управление споява известен брой регионални общности Русия. Остатъците от едно кралство Полша, чиято единствена свързваща сила се крие в религията й и която при все това накрая пак ще бъде включена в руската империя.
Редица народности, потискани от чуждоземни турци, са отхвърлили игото и изкуствено са утвърдени в малки държави, чиято независимост ще изтрае най-много до следващата европейска война... Руската империя трябва да загине, за да може руският народ да оцелее, а осъществяването на мечтите на панславистите ще възвести, че шестата арийска подраса е повела свой собствен интелектуален живот."
*8. Цитирано по 8. Rado, "Der Sturz des Zarismus" (Свалянето на царизма), Лайпциг, 1915 *9. Никола Пашич (1846-1926), от 1903 г. до смъртта си виден държавник на Сърбия. *10. Цитирано по S.
към текста >>
Руско-турската
война
трае от Април 1877 до Март 1878 г.
главнокомандващ руската армия. Цитирано по S. Rado, пос. съч., стр. 20. *13. Александър Михайлович Горчаков (1798-1883), княз, от 1856 външен министър, 1862-1882 министър-председател.
Руско-турската война трае от Април 1877 до Март 1878 г.
(Санстефански мирен договор). Писмото на Александър II до крал Карол е цитирано по S. Rado, пос. съч. стр. 22. *14. Експортните цифри са цитирани по Sir Roger Casement, "Irland, Deutschland und die Freiheit der Мееге und andere Aufsatze" (Ирландия, Германия и свободата на моретата и други статии), Мюнхен, 1916, стр. 129.
към текста >>
(Санстефански
мир
ен договор).
Цитирано по S. Rado, пос. съч., стр. 20. *13. Александър Михайлович Горчаков (1798-1883), княз, от 1856 външен министър, 1862-1882 министър-председател. Руско-турската война трае от Април 1877 до Март 1878 г.
(Санстефански мирен договор).
Писмото на Александър II до крал Карол е цитирано по S. Rado, пос. съч. стр. 22. *14. Експортните цифри са цитирани по Sir Roger Casement, "Irland, Deutschland und die Freiheit der Мееге und andere Aufsatze" (Ирландия, Германия и свободата на моретата и други статии), Мюнхен, 1916, стр. 129. *15. Dr.
към текста >>
Nach dеn amtlichen Akten der Kooniglich Großbritannischen Regierung dargestellt"(Към историята на избухването на
война
та.
Rado, пос. съч. стр. 22. *14. Експортните цифри са цитирани по Sir Roger Casement, "Irland, Deutschland und die Freiheit der Мееге und andere Aufsatze" (Ирландия, Германия и свободата на моретата и други статии), Мюнхен, 1916, стр. 129. *15. Dr. Jakob Ruchti "Zur Geschichte des Kriegsausbruchs.
Nach dеn amtlichen Akten der Kooniglich Großbritannischen Regierung dargestellt"(Към историята на избухването на войната.
Представена според официалните документи на Кралското великобританско правителство), Берн, 1916. Второто издание (Берн, 1917) е рецензирано от Рудолф Щайнер във вестник "Нойебадише цайтунг", Манхайм, бр. 193 от 17 Април 1917 [С. Я. Picht, "Das literarische Lebenswerk Rudolf Steiners" (Жизненото литературно творчество на Рудолф Щайнер), номер 743]. На стр.
към текста >>
Рухти пише: "На 3 Август Грей изнася в долната камара своята голяма реч с цел подготвяне на духа за обявяване на
война
от страна на Англия.
Второто издание (Берн, 1917) е рецензирано от Рудолф Щайнер във вестник "Нойебадише цайтунг", Манхайм, бр. 193 от 17 Април 1917 [С. Я. Picht, "Das literarische Lebenswerk Rudolf Steiners" (Жизненото литературно творчество на Рудолф Щайнер), номер 743]. На стр. 47 сл.
Рухти пише: "На 3 Август Грей изнася в долната камара своята голяма реч с цел подготвяне на духа за обявяване на война от страна на Англия.
При това той премълчава по следните предложения от страна на Германия и изчислява, че ако Англия се включи във войната, за нея щетите няма да бъдат по-големи, отколкото ако стои настрана. На 6 Август премиерът Аскуит застава пред парламента, за да аргументира обявяването на войната. Той изгражда аргументацията си върху предложенията на германския райхсканцлер от 29 Юли, отхвърля с израз на най-дълбоко морално възмущение дръзките претенции на германското правителство, укрива точно като своя "достопочтен приятел" Грей преговорите с германския посланик от 1 Август и дава на парламента, на английския народ и на целия свят една преднамерено недостоверна представа за фактите." *16. Жорж Клемансо (1841-1929), 1917-1920 министър-председател на Франция. Уилям Арчър, английски писател,преводач на Ибсен, виден журналист.
към текста >>
При това той премълчава по следните предложения от страна на Германия и изчислява, че ако Англия се включи във
война
та, за нея щетите няма да бъдат по-големи, отколкото ако стои настрана.
193 от 17 Април 1917 [С. Я. Picht, "Das literarische Lebenswerk Rudolf Steiners" (Жизненото литературно творчество на Рудолф Щайнер), номер 743]. На стр. 47 сл. Рухти пише: "На 3 Август Грей изнася в долната камара своята голяма реч с цел подготвяне на духа за обявяване на война от страна на Англия.
При това той премълчава по следните предложения от страна на Германия и изчислява, че ако Англия се включи във войната, за нея щетите няма да бъдат по-големи, отколкото ако стои настрана.
На 6 Август премиерът Аскуит застава пред парламента, за да аргументира обявяването на войната. Той изгражда аргументацията си върху предложенията на германския райхсканцлер от 29 Юли, отхвърля с израз на най-дълбоко морално възмущение дръзките претенции на германското правителство, укрива точно като своя "достопочтен приятел" Грей преговорите с германския посланик от 1 Август и дава на парламента, на английския народ и на целия свят една преднамерено недостоверна представа за фактите." *16. Жорж Клемансо (1841-1929), 1917-1920 министър-председател на Франция. Уилям Арчър, английски писател,преводач на Ибсен, виден журналист. Георг Брандес (1842-1927).
към текста >>
На 6 Август премиерът Аскуит застава пред парламента, за да аргументира обявяването на
война
та.
Picht, "Das literarische Lebenswerk Rudolf Steiners" (Жизненото литературно творчество на Рудолф Щайнер), номер 743]. На стр. 47 сл. Рухти пише: "На 3 Август Грей изнася в долната камара своята голяма реч с цел подготвяне на духа за обявяване на война от страна на Англия. При това той премълчава по следните предложения от страна на Германия и изчислява, че ако Англия се включи във войната, за нея щетите няма да бъдат по-големи, отколкото ако стои настрана.
На 6 Август премиерът Аскуит застава пред парламента, за да аргументира обявяването на войната.
Той изгражда аргументацията си върху предложенията на германския райхсканцлер от 29 Юли, отхвърля с израз на най-дълбоко морално възмущение дръзките претенции на германското правителство, укрива точно като своя "достопочтен приятел" Грей преговорите с германския посланик от 1 Август и дава на парламента, на английския народ и на целия свят една преднамерено недостоверна представа за фактите." *16. Жорж Клемансо (1841-1929), 1917-1920 министър-председател на Франция. Уилям Арчър, английски писател,преводач на Ибсен, виден журналист. Георг Брандес (1842-1927). Статията е озаглавена "Farbenbli nde Neutralitat" (Страдащ от далтонизъм неутралитет), сп.
към текста >>
Fur Deutsche und diejenigen, die nicht glauben, siе hassen zu mussen" (Размисли но време на
война
та.
Bernhard Furst чоп Bulow, "Denkwurdigkeiten" (Мемоари), Берлин, 1930, т. 2,стр. 350 сл. с факсимиле на "Дейли телеграф" от 28 Октомври 1908. *21. Karl Max Lichnowsky (1860-1928), "Meine Londoner Mission" (Моята лондонска мисия), Цюрих, 1918. *22. Rudolf Steiner, "Gedanken wahrend der Zeit des Krieges.
Fur Deutsche und diejenigen, die nicht glauben, siе hassen zu mussen" (Размисли но време на войната.
За германци и за онези, които не смятат, че трябва да ги мразят), Берлин, 1915, в "Aufsatze uber die Dreigliederung des sozialen Organismus und zur Zeitlage 1915-1921" (Статии за троичното устройство на социалния организъм и за периода 1915-1921 г.), Събр. Съч. № 24 (Събрани съчинения, Дорнах, 1961). Дословно изречението гласи: "Нека от наличието на това смущение се разбере защо мнозина не могат да схванат, че войната сама поражда ужасите и страданията на войната, и защо хулят противника като "варварин", когато остра нужда го застави да употребява бойните средства, създадени от съвременността." *23. Gotthilf Vohringer, "Меinе Erlebnisse wahrend des Krieges in Kamerun und из englischer Gefangenschaft" (Моите преживявания по време на войната в Камерун и в английско пленничество), сказка в Хамбург, 1915. *24. О, ужас, ужас!
към текста >>
Дословно изречението гласи: "Нека от наличието на това смущение се разбере защо мнозина не могат да схванат, че
война
та сама поражда ужасите и страданията на
война
та, и защо хулят противника като "варварин", когато остра нужда го застави да употребява бойните средства, създадени от съвременността."
*21. Karl Max Lichnowsky (1860-1928), "Meine Londoner Mission" (Моята лондонска мисия), Цюрих, 1918. *22. Rudolf Steiner, "Gedanken wahrend der Zeit des Krieges. Fur Deutsche und diejenigen, die nicht glauben, siе hassen zu mussen" (Размисли но време на войната. За германци и за онези, които не смятат, че трябва да ги мразят), Берлин, 1915, в "Aufsatze uber die Dreigliederung des sozialen Organismus und zur Zeitlage 1915-1921" (Статии за троичното устройство на социалния организъм и за периода 1915-1921 г.), Събр. Съч. № 24 (Събрани съчинения, Дорнах, 1961).
Дословно изречението гласи: "Нека от наличието на това смущение се разбере защо мнозина не могат да схванат, че войната сама поражда ужасите и страданията на войната, и защо хулят противника като "варварин", когато остра нужда го застави да употребява бойните средства, създадени от съвременността."
*23. Gotthilf Vohringer, "Меinе Erlebnisse wahrend des Krieges in Kamerun und из englischer Gefangenschaft" (Моите преживявания по време на войната в Камерун и в английско пленничество), сказка в Хамбург, 1915. *24. О, ужас, ужас! Ум го не побира, /езикът думи няма да го каже! (Шекспир, "Макбет", преведе от оригинала в стихове Любомир Огнянов, Народна култура, София, 1961, стр. 70). *25. Неnri Lambert, "Pax oeconomica", в "Интернационале рундшау", Цюрих, 1 Ноември 1915.
към текста >>
*23. Gotthilf Vohringer, "Меinе Erlebnisse wahrend des Krieges in Kamerun und из englischer Gefangenschaft" (Моите преживявания по време на
война
та в Камерун и в английско пленничество), сказка в Хамбург, 1915.
*22. Rudolf Steiner, "Gedanken wahrend der Zeit des Krieges. Fur Deutsche und diejenigen, die nicht glauben, siе hassen zu mussen" (Размисли но време на войната. За германци и за онези, които не смятат, че трябва да ги мразят), Берлин, 1915, в "Aufsatze uber die Dreigliederung des sozialen Organismus und zur Zeitlage 1915-1921" (Статии за троичното устройство на социалния организъм и за периода 1915-1921 г.), Събр. Съч. № 24 (Събрани съчинения, Дорнах, 1961). Дословно изречението гласи: "Нека от наличието на това смущение се разбере защо мнозина не могат да схванат, че войната сама поражда ужасите и страданията на войната, и защо хулят противника като "варварин", когато остра нужда го застави да употребява бойните средства, създадени от съвременността."
*23. Gotthilf Vohringer, "Меinе Erlebnisse wahrend des Krieges in Kamerun und из englischer Gefangenschaft" (Моите преживявания по време на войната в Камерун и в английско пленничество), сказка в Хамбург, 1915.
*24. О, ужас, ужас! Ум го не побира, /езикът думи няма да го каже! (Шекспир, "Макбет", преведе от оригинала в стихове Любомир Огнянов, Народна култура, София, 1961, стр. 70). *25. Неnri Lambert, "Pax oeconomica", в "Интернационале рундшау", Цюрих, 1 Ноември 1915. *26. Байрон нарича съюза между Англия и Ирландия "съюз между акула и нейната плячка".
към текста >>
(Шекспир, "Макбет", преведе от оригинала в стихове Любо
мир
Огнянов, Народна култура, София, 1961, стр. 70).
№ 24 (Събрани съчинения, Дорнах, 1961). Дословно изречението гласи: "Нека от наличието на това смущение се разбере защо мнозина не могат да схванат, че войната сама поражда ужасите и страданията на войната, и защо хулят противника като "варварин", когато остра нужда го застави да употребява бойните средства, създадени от съвременността." *23. Gotthilf Vohringer, "Меinе Erlebnisse wahrend des Krieges in Kamerun und из englischer Gefangenschaft" (Моите преживявания по време на войната в Камерун и в английско пленничество), сказка в Хамбург, 1915. *24. О, ужас, ужас! Ум го не побира, /езикът думи няма да го каже!
(Шекспир, "Макбет", преведе от оригинала в стихове Любомир Огнянов, Народна култура, София, 1961, стр. 70).
*25. Неnri Lambert, "Pax oeconomica", в "Интернационале рундшау", Цюрих, 1 Ноември 1915. *26. Байрон нарича съюза между Англия и Ирландия "съюз между акула и нейната плячка". По Sir Roger Casement, пос. съч. стр. 96. *27. Става дума за Ремон Поанкаре (1860-1934), многократен министър-председател, а през 1913-1920 г.президент на френската република.
към текста >>
*39. Richard Cobden (1804-1865), търговец, политик, радетел за свободна търговия,
мир
и разоръжаване.
като крал на Сърбия. Никола (Никита) 1 (1841-1921), княз, по-късно крал на Черна гора, управлявал през 1860-1918 г. *37. Княз Александър Горчаков, срв. бел 13. *38. Александър 1 Батенберг (1857-1893), български княз, управлявал през 1878-1886 г., абдикирал на 7 Септември 1886 г.
*39. Richard Cobden (1804-1865), търговец, политик, радетел за свободна търговия, мир и разоръжаване.
John Bright (1811-1889), квакер, политик, министър. *40. Петър 1 (1672-1725). Виж Ludwig Polzer-Hoditz, "Der Каmpf gegen den Geist und das Testament Peters des Großen" (Борбата срещу духа и завещанието на Петър Велики), Щутгарт, 1922. Днес "Завещанието" се смята за полски фалшификат от наполеоново време [срв. Wittram "Peter der Große, der Eintritt Ruß1ands in die Neuzeit" (Петър Beлики, навлизането на Русия в съвременността), Берлин/Гьотинген/Хайделберг, 1954)].
към текста >>
*44.
Война
на лукса (френ.).
*41.В Работническата просветна школа в Берлин. *42. Rudolf Eucken (1846-1926). *43. По-нататък ораторът се позовава на Hans Delbriick, "Die Motivе und Ziele der russischen Politik nach zwei Russen" (Мотивите и целите на руската политика според двама руснаци проф. Митрофанов и княз Кочубей), Берлин, 1915. Тук писмото на Митрофанов е с дата 12 Април 1914 г., а не от средата на Май, както се казва в лекцията.
*44. Война на лукса (френ.).
*45. От само себе си (лат.). *46. Т. Ionescu (1858-1922), през 1912-1914 г. министър на вътрешните работи на Румъния. *47. Hermann Bahr (1863-1934), "Die Stimme" (Гласът), Берлин, 1916.
към текста >>
Случило се е нещо уникално: Тази личност се е превърнала в космическа сила." В "Die geistigen Hintergriinde des ersten Weltkrieges" (Духовните подбуди за Първата световна
война
), Събр. Съч.
Rudolf Steiner, "Menschenschicksale und Volkerschicksale" (Човешки съдби и народни съдби), Събр. Съч. № 157 (Събрани съчинения, Дорнах, 1963), втора и пета лекция, както и "Weltwesen und Ichhe it" (Световна същност и индивидуалност), Събр. Съч. №169 (Събрани съчинения, Дорнах, 1963), трета лекция. В една лекция, изнесена в Щутгарт на 30 Септември 1914 г. д-р Щайнер заявява: "След като неведнъж съм изтъквал как по-иначе изглеждат нещата тук във физическия план и как в духовния план често пъти се проявява противоположният им образ, за мен също бе изненада, когато можах да сравня индивидуалността, станала обект на това покушение, преди и след смъртта.
Случило се е нещо уникално: Тази личност се е превърнала в космическа сила." В "Die geistigen Hintergriinde des ersten Weltkrieges" (Духовните подбуди за Първата световна война), Събр. Съч.
№ 174b (Събрани съчинения, Дорнах, 1974). *58. "Himmelfahrt' (Възнесение), стр. 362 сл. *59. "Die neuen Menschen", Цюрих, 1877 пиеса от Херман Бар *60. "La Marquesa d Amaegui", Цюрих, 1888 сценична раздумка.
към текста >>
*82. Сръбско-българската
война
от 1885 г.
*78. Александър Карагеоргевич (1806-1885), през периода 1842-1858 княз на Сърбия. *79. Милан Обренович (1854-1901), през 1889 се отказва от престола в полза на сина си Александър и се установява да живее главно във Виена. *80. Цитирано по Mandl, срв. бележка 75. *81. Александър Ш (1845-1894), коронован през 1881.
*82. Сръбско-българската война от 1885 г.
*83. Драга Машин (1867-1903), вдовица на инженер, придворна дама на майката на краля кралица Наталия Сръбска, и любовница на Александър I. През 1900 Александър се оженил за Драга Машин и я напра вил кралица на Сърбия. Двамата били убити на 11 Юни 1903. Срв. Dr. Vladan Georgevitch "Das Ende der Obrenovitch.
към текста >>
Изказването е от 1893 и е цитирано по Bernhardi, "Deutschland und der nachste Krieg" (Германия и следващата
война
), ІІ и ІІІ издание, Щутгарт, 1912, стр. 82.
Lessing, "Nathan der Weise" (Натан Мъдреца), VI, 2. *86. Срв. бележка 22. *87. David Lloyd George (1863-1945), от 1905 министър, през 1916-1922 министър-председател. *88. Lord Archibald Rosebery (1847-1929), през 1886 и 1892 външен министър, през 1894 министър-председател.
Изказването е от 1893 и е цитирано по Bernhardi, "Deutschland und der nachste Krieg" (Германия и следващата война), ІІ и ІІІ издание, Щутгарт, 1912, стр. 82.
Бернхарди от своя страна цитира Hanotaux, "Faschoda et le partage de 1'Afrique" (фашода и подялбата на Африка), Париж, 1909. *89. Срв. бележка 7. *90. Цитирането на Gabriel Hanotaux, "Faschoda..." е по Bernhardi, пос. съч., стр.
към текста >>
*93. Извънредно показателно като потвърждение и илюстрация на казаното за Англия е краткото съчинение на подалия оставка при избухване на
война
та английски министър лорд Морли Morley, "Memoran dum оn Resignation" (Изявление за оставка), Лондон, 1928.
*91. J. О. Fichte, "Reden аn die deutsche Nation" (Речи към германската нация), Тюбинген, 1859, стр. 202, тринадесета реч: "Също така чужда на германеца е толкова често проповядваната в наши дни свобода на моретата; но дали в действителност се има предвид тази свобода или само способността някой сам да може да я отнеме от всички други? " *92. Сергей Димитриевич Сазонов (1861-1927), през 1910-1916 външен министър на Русия.
*93. Извънредно показателно като потвърждение и илюстрация на казаното за Англия е краткото съчинение на подалия оставка при избухване на войната английски министър лорд Морли Morley, "Memoran dum оn Resignation" (Изявление за оставка), Лондон, 1928.
*94. Eduard VII (1841-1910), крал на Англия през 1901-1910. *95. Преговорите между руския външен министър Изволски и австрийския министър на външните работи барон Ерентал в Бухлау. Paul Herre, "Weltpolitik und Weltkatastrophe" (Световна политика и световна ката строфа), Берлин, 1916, твърди, че Изволски бил получил съгласие за отваряне на Дарданелите (стр. 9). В мемоарите си княз Бюлов (Bernhard von Bulow, "Denkwurdigkeiten") посочва, че за Бухлауските преговори е получил съобщение както от Изволски, така и от Ерентал. Изволски се чувствал надхитрен от Ерентал, откъдето водела началото си омразата му към него.
към текста >>
В тази връзка би могло да се спомене, че според една книга, излязла в Париж по време на Първата световна
война
(Jacques Prolo, "Une politique.. Un crime!
Изволски се чувствал надхитрен от Ерентал, откъдето водела началото си омразата му към него. Любопитно е, че в една реч, която държал няколко дни преди смъртта си, Жорес казал следното: "Господин фон Ерентал направил знак, схванат от Изволски като "Да", и той разрешил на Австрия да анексира Босна и Херцеговина. А когато Русия понечила да поиска от Австрия насрещната услуга съгласие за отваряне на Дарданелите, Ерентал отвърнал: Откъде Ви хрумна това, та аз нищо не съм казвал! " (срв. "Дьомен", Женева, 1916, бр. 1).
В тази връзка би могло да се спомене, че според една книга, излязла в Париж по време на Първата световна война (Jacques Prolo, "Une politique.. Un crime!
Le meurtre de Jean Jaures" [Една политика... Едно престъпление! Убийството на Жан Жорес]), непосредствено преди избухване на войната Жорес бил твърдял в кулоарите на камарата, че Франция се клатушкала в посока към войната, тъй като посланикът на Русия в Париж, г-н Изволски, не бил получил 40-те милиона, които още когато бил външен министър барон фон Ерентал му бил обещал за съгласието на Русия Австрия да анексира Босна и Херцеговина. [Daniels, "Preußische Jahrbücher" (Пруски годишници), Берлин, том 164, стр. 123] *96. Александър Петрович Изволски (1856-1919), от 1906 до 1910 външен министър на Русия, а след това посланик в Париж. *97. Нещо по-конкретно в това отношение не е известно.
към текста >>
Убийството на Жан Жорес]), непосредствено преди избухване на
война
та Жорес бил твърдял в кулоарите на камарата, че Франция се клатушкала в посока към
война
та, тъй като посланикът на Русия в Париж, г-н Изволски, не бил получил 40-те милиона, които още когато бил външен министър барон фон Ерентал му бил обещал за съгласието на Русия Австрия да анексира Босна и Херцеговина.
А когато Русия понечила да поиска от Австрия насрещната услуга съгласие за отваряне на Дарданелите, Ерентал отвърнал: Откъде Ви хрумна това, та аз нищо не съм казвал! " (срв. "Дьомен", Женева, 1916, бр. 1). В тази връзка би могло да се спомене, че според една книга, излязла в Париж по време на Първата световна война (Jacques Prolo, "Une politique.. Un crime! Le meurtre de Jean Jaures" [Една политика... Едно престъпление!
Убийството на Жан Жорес]), непосредствено преди избухване на войната Жорес бил твърдял в кулоарите на камарата, че Франция се клатушкала в посока към войната, тъй като посланикът на Русия в Париж, г-н Изволски, не бил получил 40-те милиона, които още когато бил външен министър барон фон Ерентал му бил обещал за съгласието на Русия Австрия да анексира Босна и Херцеговина.
[Daniels, "Preußische Jahrbücher" (Пруски годишници), Берлин, том 164, стр. 123] *96. Александър Петрович Изволски (1856-1919), от 1906 до 1910 външен министър на Русия, а след това посланик в Париж. *97. Нещо по-конкретно в това отношение не е известно. *98. Bernhardi, пос. съч. стр.
към текста >>
чрез една реч на Бетман-Холвег в Райхстага Централните сили направили предложение за
мир
ни преговори, което било отклонено от Антантата. Срв.
*98. Bernhardi, пос. съч. стр. 105 и 113 (срв. бележка 88). *99. На 12 Декември 1916 г.
чрез една реч на Бетман-Холвег в Райхстага Централните сили направили предложение за мирни преговори, което било отклонено от Антантата. Срв.
лекцията на Р. Щайнер от 31 Декември 1916 в "Zeitgeschichtliche Betrachtungen" (Разсъждения върху съвременната история), втора част, Събр. Съч. № 174 (Събрани съчинения, Дорнах, 1966). *100. Brooks Adams, "Das Gesetz der Zivilisation und des Verfalls" (Законът на цивилизацията и упадъка), с едно есе от Теодор Рузвелт. Академично издателство Виена и Лайпциг, 1907.
към текста >>
*113. На подготовката на Италия за влизане във
война
та на страната на Антантата е била посветена книжката "Италия" от поредицата "Suddeutsche Monatshefte" (Южно-немски ежемесечник), ХІІ, кн.
"Божествена комедия", Чистилище 7, стихове 91-96. *109. Rudolf von Habsburg (1218-1291), от 1273 германски крал. *110. През 1451. *111. На 24 Юни 1859. *112. Camillo Cavour (1810-1861).
*113. На подготовката на Италия за влизане във войната на страната на Антантата е била посветена книжката "Италия" от поредицата "Suddeutsche Monatshefte" (Южно-немски ежемесечник), ХІІ, кн.
9, Юни 1915, използвана между другото от оратора при дадените тук описания. *114. Victor Emanuel ІI (1820-1878), управлявал през 1861-1878. *115.Francesco Crispi (1818-1901), 1887-1896 министър-председател на Италия. *116. Франция анексира Тунис през май 1881. По този въпрос срв.
към текста >>
Helmolt, "Die geheime Vorgeschichte des Weltkrieges" (Тайната предистория на Световната
война
), Лайпциг, 1914, стр. 17.
Bismarck, "Gedan ken und Erinnerungen" (Мисли и спомени), глава 23: Версай. Популярно издание, Щутгарт, 1915, т. П, стр. 146 сл. *137. По Hans Р.
Helmolt, "Die geheime Vorgeschichte des Weltkrieges" (Тайната предистория на Световната война), Лайпциг, 1914, стр. 17.
*138. Карлайл до "Таймс" от 11 ноември 1870 по "Strau? -Renan-Cartyle, Krieg und Friede 1870" (Война и мир 1870), "Инзел-Бюхерай", номер 184, стр. 61 сл. *139. Цитирано по Helmolt (вж. бел. 137), стр.
към текста >>
-Renan-Cartyle, Krieg und Friede 1870" (
Война
и
мир
1870), "Инзел-Бюхерай", номер 184, стр.
П, стр. 146 сл. *137. По Hans Р. Helmolt, "Die geheime Vorgeschichte des Weltkrieges" (Тайната предистория на Световната война), Лайпциг, 1914, стр. 17. *138. Карлайл до "Таймс" от 11 ноември 1870 по "Strau?
-Renan-Cartyle, Krieg und Friede 1870" (Война и мир 1870), "Инзел-Бюхерай", номер 184, стр.
61 сл. *139. Цитирано по Helmolt (вж. бел. 137), стр. 38 сл. *140. По Helmolt (вж. бел.
към текста >>
*142. По време на Хагските
мир
ни конференции през 1899 и 1907 г.
(Шумно одобрение отляво.) Да не искате да изложа Франция на безогледни авантюри, като призная, че сте прав? За един добър французин това е недостойно." Последва гласуване вот на доверие на правителството с 213 срещу 32 гласа. [По Helmolt (вж. бел. 137), стр. 41 сл.]
*142. По време на Хагските мирни конференции през 1899 и 1907 г.
са правени предложения и за разоръжаване. *143. Цитирано по Helmolt (вж. бел. 137), стр. 26 сл. *144 Визира се румънският поход, който в края на Декември 1916 г.
към текста >>
Сръбската армия, наброяваща четири дивизии, била новосфор
мир
ана и под предводителството на съглашенския главнокомандуващ, френския генерал Сарай, воювала на изток успешно срещу българите.
*143. Цитирано по Helmolt (вж. бел. 137), стр. 26 сл. *144 Визира се румънският поход, който в края на Декември 1916 г. успешно бил приключен от Централните сили.
Сръбската армия, наброяваща четири дивизии, била новосформирана и под предводителството на съглашенския главнокомандуващ, френския генерал Сарай, воювала на изток успешно срещу българите.
[Stegemann, "Geschichte des Krieges" (История на войната), Щутгарт, 1921, т. 4, стр. 136.] *145. Липсва в стенограмата. Добавено по М. Harden, "Krieg und Friede" (Война и мир), Берлин, 1918, т.
към текста >>
[Stegemann, "Geschichte des Krieges" (История на
война
та), Щутгарт, 1921, т.
137), стр. 26 сл. *144 Визира се румънският поход, който в края на Декември 1916 г. успешно бил приключен от Централните сили. Сръбската армия, наброяваща четири дивизии, била новосформирана и под предводителството на съглашенския главнокомандуващ, френския генерал Сарай, воювала на изток успешно срещу българите.
[Stegemann, "Geschichte des Krieges" (История на войната), Щутгарт, 1921, т.
4, стр. 136.] *145. Липсва в стенограмата. Добавено по М. Harden, "Krieg und Friede" (Война и мир), Берлин, 1918, т. 1,стр. 36.
към текста >>
Harden, "Krieg und Friede" (
Война
и
мир
), Берлин, 1918, т.
Сръбската армия, наброяваща четири дивизии, била новосформирана и под предводителството на съглашенския главнокомандуващ, френския генерал Сарай, воювала на изток успешно срещу българите. [Stegemann, "Geschichte des Krieges" (История на войната), Щутгарт, 1921, т. 4, стр. 136.] *145. Липсва в стенограмата. Добавено по М.
Harden, "Krieg und Friede" (Война и мир), Берлин, 1918, т.
1,стр. 36. *146. "Almanach de Mme de Thbbes. Conseils pour ktre heureux" (Алманах на мадам Дьо Теб. Съвети как да бъдем щастливи), Париж, 1912. Срв. и "Aus dem mitteleuropaischen Geistesleben" (Из духовния живот на Централна Европа), Събр. Съч.
към текста >>
*154. Преди включването на Италия във
война
та Австрия изявила готовност да изпълни до голяма степен териториалните й искания.
*152. Готхолд Ефраим Лесинг (1729-1781), германски писател и философ от епохата на Просвещението. "Laokoon oder uber die Grenzen der Malerei und Poesie" (Лаокоон, или За границите между живописта и по езията), 1766. *153. По този въпрос срв. Rudolf Steiner, "Der Schauplatz der Gedanken als Ergebnis des deutschen Idealismus im Hinblick auf unsere schicksaltragende Zeit" (Арената на мислите като резултат от германския идеализъм по отношение на нашето съдбоносно време) в "Aus schicksaltragender Zeit" (От съдбоносно време), Събр. Съч. № 64 (Събрани съчинения, Дорнах, 1959).
*154. Преди включването на Италия във войната Австрия изявила готовност да изпълни до голяма степен териториалните й искания.
На 4 Май 1915 г. на Италия било предложено да и бъдат отстъпени целият Южен Тирол и областта по десния бряг на река Изонцо, доколкото имат италиански характер, автономия на Триест, построяването на италиански университет в него и признаването на италианско господство във Валона. [Herre, "Weltpoltik und Weltkatastrophe" (Световна политика и световна катастрофа), Берлин, 1916, стр. 249.] *155. Върху лист с бележки на Рудолф Щайнер за тези лекции са отбелязани имената Salandra, Sonnino, Tittoni. Касае се за изтъкнати италиански политици от окова време: Антонио Саландра (1853-1931), министър-президент през 1914; Джорджо Сидней Сонино (1847-1927), външен министър през 1914, сключил през 1915 в Лондон пакта с Антантата; Томазо Титони (1855-1931), посланик в Париж през 1914-1916, председател на Сената през 1919-1928.
към текста >>
2:1-14) гласи: "Слава във висините Богу, и на земята
мир
, между човеците благоволение!
Steiner, "Die Mission einzelner Volksseelen im Zusammenhang mit der germa nisch-nordischen Mythologie" (Мисията на отделни народни души във връзка с германо-скандинавската митология), Събр. Съч. № 121 (Събрани съчинения, Дорнах, 1962), както и "Diе Julzeit und die Christfeststim mung" (Северните зимни празници и коледното празнично настроение), Дорнах, 1966. *173. Така нареченото стихотворение за руните, XXII руна. Срв. Wilhelm Grimm, "Uber deutsche Runen" (За немските руни), Гвотинген, 1821, стр. 223. *174. Официалният превод на завършека на този пасаж (Лук.
2:1-14) гласи: "Слава във висините Богу, и на земята мир, между човеците благоволение!
" *175. Срв. бел. 99 относно предложението на Централните сили за мирни преговори. *176. Срв. бел. 131. *177. Същия ден се състояло представление на Обердорфската "Райска мистерия". Срв.
към текста >>
99 относно предложението на Централните сили за
мир
ни преговори.
Wilhelm Grimm, "Uber deutsche Runen" (За немските руни), Гвотинген, 1821, стр. 223. *174. Официалният превод на завършека на този пасаж (Лук. 2:1-14) гласи: "Слава във висините Богу, и на земята мир, между човеците благоволение! " *175. Срв. бел.
99 относно предложението на Централните сили за мирни преговори.
*176. Срв. бел. 131. *177. Същия ден се състояло представление на Обердорфската "Райска мистерия". Срв. "Weihnachtsspiele aus altem Volkstum. Die Oberuferer Spiele" (Коледни мистерийни сценки от стария народностен характер. Обердорфските мистерии), Дорнах, 1976, и "Ansprachen zu den Weihnachtsspielen aus altem Volkstum" (Беседване по коледните мистерийни сценки от стария народностен характер), Събр. Съч.
към текста >>
*188. Д'Анунцио има предвид предстоящото заседание на парламента, на което било взето решение Италия да се включи във
война
та.
185. Giola di Giolitti (1841-1928), десетилетия наред един от най-влиятелните италиански политици. *186. Речта е от 12 май и е отпечатана в "Зюддойче монатсхефте", ХП, 1915, кн. 9, в статията на Robert Da vidsohn, "Vom Mittelalter zu unseren Tagen" (От средновековието към нашите дни). *187. Букв. "Свещеният път" улица в древния Рим, по която минавали триумфалните шествия.
*188. Д'Анунцио има предвид предстоящото заседание на парламента, на което било взето решение Италия да се включи във войната.
*189. Сградата на германското посолство. Посланик бил княз Бюлов. *190. "Облажаванията" съставляват края на речта в Генуа от 5 Май 1915 г. "Зюддойче монатехефте" (вж. бел. 186), стр. 498.
към текста >>
– Методите, които продължавали да бъдат следвани, се на
мир
али в крещящо противоречие е обета за християнско милосърдие и търпимост, който новоприеманите членове трябвало да положат... Сигурно е, че една парламентарна комисия отправила към Оранжевия орден тежкия упрек, загдето неговата неотстъпчивост, наместо да укрепва протестантизма, по-скоро го отслабила,разпалвала страстите, корумпирала съдебната машина и упражнявала недопустимо влияние върху части на армията.
Отмяната на конституцията от 1819 г. станало през ноември 1837 г. Към "Гвотингенската седморка" се числяли например братята Грим и историкът Гервинус. Относно Оранжевата ложа и оранжистите (Orangemen) Lennhoff, "Politische Geheimbünde" (Тайни политически съюзи), Берлин, 1932, пише: "С течение на времето оранжистите се раз пространили из цяла Англия, имали свои ложи в армията и в колониите и упражнявали силно влияние върху политиката. Вярно, че през 1828 г., когато къмбърландският херцог, бъдещият крал Ернст Аугуст Хановерски, станал първомайстор, антикатолическата клетва била премахната и като цел на сдружението се посочвали само "запазването на истинската, законно установената религия", "запазването на протестантско то престолонаследие и защитата на всички оранжисти и на тяхната собственост", но това не променило абсолютно нищо от истинската му природа.
– Методите, които продължавали да бъдат следвани, се намирали в крещящо противоречие е обета за християнско милосърдие и търпимост, който новоприеманите членове трябвало да положат... Сигурно е, че една парламентарна комисия отправила към Оранжевия орден тежкия упрек, загдето неговата неотстъпчивост, наместо да укрепва протестантизма, по-скоро го отслабила,разпалвала страстите, корумпирала съдебната машина и упражнявала недопустимо влияние върху части на армията.
Което обаче не пречело на Ордена да продължи съществуването си." (стр. 271 сл.) *204. През Октомври 1909 г. *205. Ernesto Nathan, род. 1845 г.
към текста >>
*213. Това, че погазването на неутралитета на Белгия е било не причина, а претекст за намесата на Англия във
война
та, личи съвсем ясно от споменатия "Memorandum оn Resignation" на лорд Морли (вж.
*211. Giuseppe Prezzolini (род. 1882), италиански писател. Споменатите в цитата книги са Р. Р. Fischer, "Ita lien und die Italiener" (Италия и италианците), 1901; Bolton-King, "А History of Italian Unitiy" (История на италианското единство), Лондон, 1899, "Italy today' (Италия днес), Лондон, 1901. *212. Вж. бел. 99.
*213. Това, че погазването на неутралитета на Белгия е било не причина, а претекст за намесата на Англия във войната, личи съвсем ясно от споменатия "Memorandum оn Resignation" на лорд Морли (вж.
бел. 93). *214. Вж. бел. 16. *215. "Vom Menschenratsel": Изречено и неизречено в мислите, вижданията и стремленията на редица германски и австрийски личности, Събр. Съч. № 20 (Събрани съчинения, Дорнах, 1957). *216. Става дума за белгийски легационни доклади, открити от германците в Брюксел и публикувани.
към текста >>
*218. "Наскоро след избухване на
война
та Англия сключи с воюващите сили два идентични по съдържание договора,съгласно които всяка от двете страни се задължаваше да спазва неутралитета на Белгия, до колкото и другата го върши, а пък Англия обещаваше в случай, че това не стане, да поеме защитата на белгийския неутралитет." Frank, "Die belgische Neutralitat" (Белгийският неутралитет), Тюбинген, 1915. Срв.
*214. Вж. бел. 16. *215. "Vom Menschenratsel": Изречено и неизречено в мислите, вижданията и стремленията на редица германски и австрийски личности, Събр. Съч. № 20 (Събрани съчинения, Дорнах, 1957). *216. Става дума за белгийски легационни доклади, открити от германците в Брюксел и публикувани. *217. През 1885 г.
*218. "Наскоро след избухване на войната Англия сключи с воюващите сили два идентични по съдържание договора,съгласно които всяка от двете страни се задължаваше да спазва неутралитета на Белгия, до колкото и другата го върши, а пък Англия обещаваше в случай, че това не стане, да поеме защитата на белгийския неутралитет." Frank, "Die belgische Neutralitat" (Белгийският неутралитет), Тюбинген, 1915. Срв.
също Morel, "Truth and the War" (Истината и войната), стр. 15. *219. Визира се явно издадената в края на 1916 г. заповед на царя до войската и флота: "... Този момент [за водене на мирни преговори] още не е настъпил, врагът още не е прогонен от окупираните от него области. Русия още не е изпълнила наложените й от войната задължения. Владеенето на Цариград и протоците, както и създаването на свободна Полша... все още не е подсигурено... Но преди всичко святата памет на падналите по бойните полета синове на Русия не допуска дори за миг мисълта за мир, преди врагът да бъде напълно разгромен... Едва когато той [врагът] окончателно се признае за победен и предложи на нас и на нашите верни съюзници определени гаранции, че вече няма да предприема подобно подло нападение, едва когато бъде принуден да спазва задълженията, наложени му от нашия мир, едва тогава може да се мисли за прекратяване на войната." (Вестник "Базлер нахрихтен" от 28 декември 1916 г.)
към текста >>
също Morel, "Truth and the War" (Истината и
война
та), стр. 15.
*215. "Vom Menschenratsel": Изречено и неизречено в мислите, вижданията и стремленията на редица германски и австрийски личности, Събр. Съч. № 20 (Събрани съчинения, Дорнах, 1957). *216. Става дума за белгийски легационни доклади, открити от германците в Брюксел и публикувани. *217. През 1885 г. *218. "Наскоро след избухване на войната Англия сключи с воюващите сили два идентични по съдържание договора,съгласно които всяка от двете страни се задължаваше да спазва неутралитета на Белгия, до колкото и другата го върши, а пък Англия обещаваше в случай, че това не стане, да поеме защитата на белгийския неутралитет." Frank, "Die belgische Neutralitat" (Белгийският неутралитет), Тюбинген, 1915. Срв.
също Morel, "Truth and the War" (Истината и войната), стр. 15.
*219. Визира се явно издадената в края на 1916 г. заповед на царя до войската и флота: "... Този момент [за водене на мирни преговори] още не е настъпил, врагът още не е прогонен от окупираните от него области. Русия още не е изпълнила наложените й от войната задължения. Владеенето на Цариград и протоците, както и създаването на свободна Полша... все още не е подсигурено... Но преди всичко святата памет на падналите по бойните полета синове на Русия не допуска дори за миг мисълта за мир, преди врагът да бъде напълно разгромен... Едва когато той [врагът] окончателно се признае за победен и предложи на нас и на нашите верни съюзници определени гаранции, че вече няма да предприема подобно подло нападение, едва когато бъде принуден да спазва задълженията, наложени му от нашия мир, едва тогава може да се мисли за прекратяване на войната." (Вестник "Базлер нахрихтен" от 28 декември 1916 г.) *220. Срв. бел. 139.
към текста >>
заповед на царя до войската и флота: "... Този момент [за водене на
мир
ни преговори] още не е настъпил, врагът още не е прогонен от окупираните от него области.
*216. Става дума за белгийски легационни доклади, открити от германците в Брюксел и публикувани. *217. През 1885 г. *218. "Наскоро след избухване на войната Англия сключи с воюващите сили два идентични по съдържание договора,съгласно които всяка от двете страни се задължаваше да спазва неутралитета на Белгия, до колкото и другата го върши, а пък Англия обещаваше в случай, че това не стане, да поеме защитата на белгийския неутралитет." Frank, "Die belgische Neutralitat" (Белгийският неутралитет), Тюбинген, 1915. Срв. също Morel, "Truth and the War" (Истината и войната), стр. 15. *219. Визира се явно издадената в края на 1916 г.
заповед на царя до войската и флота: "... Този момент [за водене на мирни преговори] още не е настъпил, врагът още не е прогонен от окупираните от него области.
Русия още не е изпълнила наложените й от войната задължения. Владеенето на Цариград и протоците, както и създаването на свободна Полша... все още не е подсигурено... Но преди всичко святата памет на падналите по бойните полета синове на Русия не допуска дори за миг мисълта за мир, преди врагът да бъде напълно разгромен... Едва когато той [врагът] окончателно се признае за победен и предложи на нас и на нашите верни съюзници определени гаранции, че вече няма да предприема подобно подло нападение, едва когато бъде принуден да спазва задълженията, наложени му от нашия мир, едва тогава може да се мисли за прекратяване на войната." (Вестник "Базлер нахрихтен" от 28 декември 1916 г.) *220. Срв. бел. 139. *221. Срв. бел. 132. *222. "Безморалинно" за нем.
към текста >>
Русия още не е изпълнила наложените й от
война
та задължения.
*217. През 1885 г. *218. "Наскоро след избухване на войната Англия сключи с воюващите сили два идентични по съдържание договора,съгласно които всяка от двете страни се задължаваше да спазва неутралитета на Белгия, до колкото и другата го върши, а пък Англия обещаваше в случай, че това не стане, да поеме защитата на белгийския неутралитет." Frank, "Die belgische Neutralitat" (Белгийският неутралитет), Тюбинген, 1915. Срв. също Morel, "Truth and the War" (Истината и войната), стр. 15. *219. Визира се явно издадената в края на 1916 г. заповед на царя до войската и флота: "... Този момент [за водене на мирни преговори] още не е настъпил, врагът още не е прогонен от окупираните от него области.
Русия още не е изпълнила наложените й от войната задължения.
Владеенето на Цариград и протоците, както и създаването на свободна Полша... все още не е подсигурено... Но преди всичко святата памет на падналите по бойните полета синове на Русия не допуска дори за миг мисълта за мир, преди врагът да бъде напълно разгромен... Едва когато той [врагът] окончателно се признае за победен и предложи на нас и на нашите верни съюзници определени гаранции, че вече няма да предприема подобно подло нападение, едва когато бъде принуден да спазва задълженията, наложени му от нашия мир, едва тогава може да се мисли за прекратяване на войната." (Вестник "Базлер нахрихтен" от 28 декември 1916 г.) *220. Срв. бел. 139. *221. Срв. бел. 132. *222. "Безморалинно" за нем. moralinfrei към изкованата от Фр.
към текста >>
Владеенето на Цариград и протоците, както и създаването на свободна Полша... все още не е подсигурено... Но преди всичко святата памет на падналите по бойните полета синове на Русия не допуска дори за миг мисълта за
мир
, преди врагът да бъде напълно разгромен... Едва когато той [врагът] окончателно се признае за победен и предложи на нас и на нашите верни съюзници определени гаранции, че вече няма да предприема подобно подло нападение, едва когато бъде принуден да спазва задълженията, наложени му от нашия
мир
, едва тогава може да се мисли за прекратяване на
война
та." (Вестник "Базлер нахрихтен" от 28 декември 1916 г.)
*218. "Наскоро след избухване на войната Англия сключи с воюващите сили два идентични по съдържание договора,съгласно които всяка от двете страни се задължаваше да спазва неутралитета на Белгия, до колкото и другата го върши, а пък Англия обещаваше в случай, че това не стане, да поеме защитата на белгийския неутралитет." Frank, "Die belgische Neutralitat" (Белгийският неутралитет), Тюбинген, 1915. Срв. също Morel, "Truth and the War" (Истината и войната), стр. 15. *219. Визира се явно издадената в края на 1916 г. заповед на царя до войската и флота: "... Този момент [за водене на мирни преговори] още не е настъпил, врагът още не е прогонен от окупираните от него области. Русия още не е изпълнила наложените й от войната задължения.
Владеенето на Цариград и протоците, както и създаването на свободна Полша... все още не е подсигурено... Но преди всичко святата памет на падналите по бойните полета синове на Русия не допуска дори за миг мисълта за мир, преди врагът да бъде напълно разгромен... Едва когато той [врагът] окончателно се признае за победен и предложи на нас и на нашите верни съюзници определени гаранции, че вече няма да предприема подобно подло нападение, едва когато бъде принуден да спазва задълженията, наложени му от нашия мир, едва тогава може да се мисли за прекратяване на войната." (Вестник "Базлер нахрихтен" от 28 декември 1916 г.)
*220. Срв. бел. 139. *221. Срв. бел. 132. *222. "Безморалинно" за нем. moralinfrei към изкованата от Фр. Ницше дума Moralin 'моралистично притворство, еснафско тесногръдие по въпросите на нравствеността'.
към текста >>
*223. Сведенията за опиумната
война
тук и на следващите страници се опират на изложеното в статията на К.
*220. Срв. бел. 139. *221. Срв. бел. 132. *222. "Безморалинно" за нем. moralinfrei към изкованата от Фр. Ницше дума Moralin 'моралистично притворство, еснафско тесногръдие по въпросите на нравствеността'.
*223. Сведенията за опиумната война тук и на следващите страници се опират на изложеното в статията на К.
А. v. Müller, "Dег Opiumkrieg" (Опиумната война), Зюддойче монатсхефте, ХІІ, кн. 4, януари 1915. *224. Срв. бел. 197 и 172.
към текста >>
Müller, "Dег Opiumkrieg" (Опиумната
война
), Зюддойче монатсхефте, ХІІ, кн.
*222. "Безморалинно" за нем. moralinfrei към изкованата от Фр. Ницше дума Moralin 'моралистично притворство, еснафско тесногръдие по въпросите на нравствеността'. *223. Сведенията за опиумната война тук и на следващите страници се опират на изложеното в статията на К. А. v.
Müller, "Dег Opiumkrieg" (Опиумната война), Зюддойче монатсхефте, ХІІ, кн.
4, януари 1915. *224. Срв. бел. 197 и 172. *225. Съвместната нота от 30 декември 1916 г. на десетте големи и малки държави от Антантата до президента Уилсън (в отговор на неговия призив за мир от 18 декември).
към текста >>
на десетте големи и малки държави от Антантата до президента Уилсън (в отговор на неговия призив за
мир
от 18 декември).
Müller, "Dег Opiumkrieg" (Опиумната война), Зюддойче монатсхефте, ХІІ, кн. 4, януари 1915. *224. Срв. бел. 197 и 172. *225. Съвместната нота от 30 декември 1916 г.
на десетте големи и малки държави от Антантата до президента Уилсън (в отговор на неговия призив за мир от 18 декември).
В нотата между другото фигурирало изречението: "В момента един исторически факт е неоспорим, а именно агресивността на Германия и Австро-Унгария, целяща да подсигури тяхното надмощие в Европа и икономическото им господство над света." *226. Вж бел. 225. *227. John Stuart Mill (1806-1873), английски философ и икономист. *228. Александър Херцен (1812-1870), руски писател. Сведения за преписката между Херцен и Мил се съдържат у Mereschkowski, "Dег Anmarsch des Pobels" (Настъплението на тълпата), Мюнхен 1907.
към текста >>
В съдбовен ход все
мир
ната история протича
*230. R. Steiner, "Dег Seelen Erwachen" (Пробуждането на душите), във "Vier Mysteriendramen" (Четири мистерийни драми), Събр. Съч. № 14 (Събрани съчинения, Дорнах, 1962), осма картина: В свещенодействие мистично туй, що вършим, Значението му съвсем не се изчерпва само тук.
В съдбовен ход всемирната история протича
през думи и дела на служба жертвена и строга. *231. R. Steiner, "Inneres Wesen des Menschen und Leben zwischen Tod und neuer Geburt" (Вътрешна същност на човека и живот между смъртта и новото раждане), Събр. Съч. № 153 (Събрани съчинения, Дорнах, 1959). *232. През 1906 г.
към текста >>
*237. George Stuart Pullerton, "Weshalb die deutsche Nation den Krieg fiihrt" (Защо германската нация води
война
та), "Зюддойче монатсхефте", ХІІ, кн.
Steiner, "Еinе okkulte Physiologie" (Окултна физиология), Събр. Съч. № 128 (Събрани съчинения, Дорнах, 1978), осма лекция. 234 На Алфонс Х Кастилски (1252-1282) се приписва изявлението, че ако бил Бог, щял да устрои света по-разумно. *235. Срв. бел. 156. *236. Sir Arthur Wellesley Wellington (1769-1852), британски военачалник и държавник, удържал победа над Наполеон при Ватерло.
*237. George Stuart Pullerton, "Weshalb die deutsche Nation den Krieg fiihrt" (Защо германската нация води войната), "Зюддойче монатсхефте", ХІІ, кн.
4, януари 1915. *238. Реч в "Куинс хол" от 28 юли 1908 г. Вж. Morel "Truth and thе War" (Истината и войната), стр. 95.
към текста >>
Morel "Truth and thе War" (Истината и
война
та), стр. 95.
*235. Срв. бел. 156. *236. Sir Arthur Wellesley Wellington (1769-1852), британски военачалник и държавник, удържал победа над Наполеон при Ватерло. *237. George Stuart Pullerton, "Weshalb die deutsche Nation den Krieg fiihrt" (Защо германската нация води войната), "Зюддойче монатсхефте", ХІІ, кн. 4, януари 1915. *238. Реч в "Куинс хол" от 28 юли 1908 г. Вж.
Morel "Truth and thе War" (Истината и войната), стр. 95.
към текста >>
81.
Обръщение на Р. Щайнер към приятелите-слушатели на лекциите, изнесени им в тесен кръг в годините на войната
GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война
изнесени им в тесен кръг в годините на
война
та
Обръщение на Р. Щайнер към приятелите-слушатели на лекциите,
изнесени им в тесен кръг в годините на войната
В годините на войната Рудолф Щайнер преди всяка лекция, изнасяна в антропософски кръг в обхванатите от войната страни, е произнасял думи, насочени към воюващите и към преминалите през прага на смъртта. Те гласят: Да се обърнем, мили приятели, към духовете защитници на тези, които са навън, по обширните поля, където се разиграват съвременните събития. Духове на вашите души, закрилници творящи! Да донесат крилата ваши На душите любовта жадувана
към текста >>
В годините на
война
та Рудолф Щайнер преди всяка лекция, изнасяна в антропософски кръг в обхванатите от
война
та страни, е произнасял думи, насочени към воюващите и към преминалите през прага на смъртта.
Обръщение на Р. Щайнер към приятелите-слушатели на лекциите, изнесени им в тесен кръг в годините на войната
В годините на войната Рудолф Щайнер преди всяка лекция, изнасяна в антропософски кръг в обхванатите от войната страни, е произнасял думи, насочени към воюващите и към преминалите през прага на смъртта.
Те гласят: Да се обърнем, мили приятели, към духовете защитници на тези, които са навън, по обширните поля, където се разиграват съвременните събития. Духове на вашите души, закрилници творящи! Да донесат крилата ваши На душите любовта жадувана На поверените ви земни хора,
към текста >>
От
мир
овата мъдрост действащи с любов,
Да бъде Той с вас и тежкия ви дълг. При други обстоятелства думите са звучали по следния начин: Ние отново преди всичко ще се обърнем към Духовете-Хранители на тези, които по силата на тежките обстоятелства стоят навън по бойните полета: Вие, бодърстващи над земните души. Вие, реещи се над земните души. Духове, пазещи човешките души,
От мировата мъдрост действащи с любов,
Чуйте нашата молба, погледнете нашата любов, Която с вашите носещи помощ лъчи-сили Да се съедини се стреми, на духа се отдава и любов изпраща. И към пазещите тези, които по силата на обстоятелствата вече са преминали прага на смъртта: Вие, бодърстващи над душите сфери,
към текста >>
От
мир
овата мъдрост действащи с любов,
Да се съедини се стреми, на духа се отдава и любов изпраща. И към пазещите тези, които по силата на обстоятелствата вече са преминали прага на смъртта: Вие, бодърстващи над душите сфери, Вие, реещи се над душите сфери, Духове, пазещи човешките души
От мировата мъдрост действащи с любов,
Чуйте нашата молба, погледнете нашата любов, Която с вашите носещи помощ потоци-сили Иска да се съедини, предчувствайки духа, любов излъчвайки. И Духът, към когото искаме да се приближим чрез нашата духовна наука Дух, Който чрез Мистерията на Голгота се стремеше
към текста >>
82.
Описание на лекциите от съдържанието на GA 174b Том VII – Скритите духовни основи на Първата световна война.
GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война
Безсмислеността на въпроса за виновниците за
война
та.
ЛЕКЦИЯ 1 30.09.1914. Съвременността като време за изпитания. Съюзът между Германия и Австрия и противоестественият съюз на Франция и Англия с Русия. Разбиране за настоящите съдби на народите чрез цикъла на душите на народите. Борбата на душевните сили в драмите-мистерии, като образ на борбата на народите.
Безсмислеността на въпроса за виновниците за войната.
Херман Грим за немците. Душата на убития ерцхерцог. Превръщането на силите на страха в мъжество и въодушевление. Помощта на загиналите за сражаващите се. Развитие на способността за любов чрез духовната наука.
към текста >>
Война
та като велик духовен учител.
Херман Грим за немците. Душата на убития ерцхерцог. Превръщането на силите на страха в мъжество и въодушевление. Помощта на загиналите за сражаващите се. Развитие на способността за любов чрез духовната наука.
Войната като велик духовен учител.
Думите на един отиващ на бой. Помощта на изречението: "Духове на вашите души…". Стремежът на германците към мир. Войната като заговор срещу духовния живот на германците. Към обективност по отношение на народностния дух призовава изречението: "Ти, мой земен космически дух..." Надежда за бъдещето.
към текста >>
Стремежът на германците към
мир
.
Помощта на загиналите за сражаващите се. Развитие на способността за любов чрез духовната наука. Войната като велик духовен учител. Думите на един отиващ на бой. Помощта на изречението: "Духове на вашите души…".
Стремежът на германците към мир.
Войната като заговор срещу духовния живот на германците. Към обективност по отношение на народностния дух призовава изречението: "Ти, мой земен космически дух..." Надежда за бъдещето. ЛЕКЦИЯ 2 13.02.1915. Истините за стълкновенията на народите не са общозначими и не са достъпни за човешкото познание. Разликата в мисиите на цветните и белите народи.
към текста >>
Война
та като заговор срещу духовния живот на германците.
Развитие на способността за любов чрез духовната наука. Войната като велик духовен учител. Думите на един отиващ на бой. Помощта на изречението: "Духове на вашите души…". Стремежът на германците към мир.
Войната като заговор срещу духовния живот на германците.
Към обективност по отношение на народностния дух призовава изречението: "Ти, мой земен космически дух..." Надежда за бъдещето. ЛЕКЦИЯ 2 13.02.1915. Истините за стълкновенията на народите не са общозначими и не са достъпни за човешкото познание. Разликата в мисиите на цветните и белите народи. Бъдещата велика битка между цветната и бялата раса.
към текста >>
Окултни основи за разгръщане на
война
та.
Казаното в 1870г. За тенденциите в Русия към придвижване на Запад. Значението на днешните ни мисли и чувства за бъдещето. ЛЕКЦИЯ 3 14.02.1915. Връзката на човека с духа на неговия народ и с духовете на другите народи.
Окултни основи за разгръщане на войната.
Явяването на Христос в етерно тяло. Съюзът на Франция и Русия като външна илюзия. Задачата на Централна Европа. Дейността на Христос в неосъзнатите сили на душата. Константин, Орлеанската дева, Олаф Естезон и 13-те свети нощи.
към текста >>
Значението на масовата смърт по време на
война
.
Коремно и главово ясновиждане. Пробуждане на съзнанието в душите след смъртта. Тео Файс и действието на неговото етерно тяло в Гьотеанума. Етерните тела на загиналите в сражения. ЛЕКЦИЯ 4 22.11.1915.
Значението на масовата смърт по време на война.
София Щинде. Нашата връзка с умрелите. Животът в духовния свят след смъртта. Действието на Йерархиите в битието на умрелите. Значението на нашата памет за умрелите за самите умрели.
към текста >>
Фор
мир
ане на кармата.
ЛЕКЦИЯ 5 23.11.1915. Преживявания на душата след смъртта. Панорама на живота. Продължаващата памет за момента на смъртта. Навлизане в камалока.
Формиране на кармата.
Връзката на нашето съзнание в съня с живота в камалока. Действие на етерните тела на преждевременно умрелите. ЛЕКЦИЯ 6 24.11.1915. Образуване на семената на растенията под въздействие на космическите сили. Наблюдение на астралното в света на животните.
към текста >>
Машинациите на френските окултисти в разгръщането на
война
та.
Използването на тези качества от властимащите. Необходимостта от възприемане на средноевропейския импулс от руския народ. Противоположност между същността на германския и английския народ. Целите на англосаксонските окултисти. Развитието на Елена Петровна Блаватска.
Машинациите на френските окултисти в разгръщането на войната.
ЛЕКЦИЯ 8 15.03.1916. начение на нашите мисли за работата на третата Йерархия над развитието на Земята. Формирането на следващата ни инкарнация чрез следсмъртните преживявания на душата. Поява на знание за духовното в кармата на Бертрам. Безпомощността на съвременната медицина. К.Е.
към текста >>
Фор
мир
ането на следващата ни инкарнация чрез следсмъртните преживявания на душата.
Целите на англосаксонските окултисти. Развитието на Елена Петровна Блаватска. Машинациите на френските окултисти в разгръщането на войната. ЛЕКЦИЯ 8 15.03.1916. начение на нашите мисли за работата на третата Йерархия над развитието на Земята.
Формирането на следващата ни инкарнация чрез следсмъртните преживявания на душата.
Поява на знание за духовното в кармата на Бертрам. Безпомощността на съвременната медицина. К.Е. фон Баер и Ернст Хекел. Тайните интриги на свободните зидари и панславистите. ЛЕКЦИЯ 9 11.05.1917.
към текста >>
Уилсънизмът и Ленинизмът като породени от лишения от духовност
мир
оглед.
Вредността на съвременните методи на възпитание. Образното преподаване като противовес на наизустяването на буквите. Примери за въвеждане в пълно преживяване на природата. Нашето общуване с умрелите. Живото продължаване на въздействието на Гьоте в духовната наука.
Уилсънизмът и Ленинизмът като породени от лишения от духовност мироглед.
ЛЕКЦИЯ 16 21.03.1921. Въпросът за виновниците за войната и диктатът на победителите. Двете основни мисли в ръководителите на англосаксонската раса. Двата пътя на английската политика. Непрактичността на мисленето на "практиците".
към текста >>
Въпросът за виновниците за
война
та и диктатът на победителите.
Примери за въвеждане в пълно преживяване на природата. Нашето общуване с умрелите. Живото продължаване на въздействието на Гьоте в духовната наука. Уилсънизмът и Ленинизмът като породени от лишения от духовност мироглед. ЛЕКЦИЯ 16 21.03.1921.
Въпросът за виновниците за войната и диктатът на победителите.
Двете основни мисли в ръководителите на англосаксонската раса. Двата пътя на английската политика. Непрактичността на мисленето на "практиците". Икономическата и политическа обстановка в Австрия в навечерието на разразилата се война. Германският император.
към текста >>
Икономическата и политическа обстановка в Австрия в навечерието на разразилата се
война
.
ЛЕКЦИЯ 16 21.03.1921. Въпросът за виновниците за войната и диктатът на победителите. Двете основни мисли в ръководителите на англосаксонската раса. Двата пътя на английската политика. Непрактичността на мисленето на "практиците".
Икономическата и политическа обстановка в Австрия в навечерието на разразилата се война.
Германският император. Решението на Молтке. Неговите мемоари. Важните моменти преди началото на войната. Неосведомеността на отговорните лица.
към текста >>
Важните моменти преди началото на
война
та.
Непрактичността на мисленето на "практиците". Икономическата и политическа обстановка в Австрия в навечерието на разразилата се война. Германският император. Решението на Молтке. Неговите мемоари.
Важните моменти преди началото на войната.
Неосведомеността на отговорните лица. Потребността от обширен исторически преглед. Обръщение на Р. Щайнер към приятелите-слушатели на лекциите, изнесени им в тесен кръг в годините на войната
към текста >>
изнесени им в тесен кръг в годините на
война
та
Важните моменти преди началото на войната. Неосведомеността на отговорните лица. Потребността от обширен исторически преглед. Обръщение на Р. Щайнер към приятелите-слушатели на лекциите,
изнесени им в тесен кръг в годините на войната
БЕЛЕЖКИ
към текста >>
83.
1. Лекция, 30.09.1914
GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война
Ние не сме общество, действащо сред родствени народи, ние се стремим да разпространим върху целия свят духа на
мир
олюбието /на у
мир
отворението/.
Едва в следващите епохи напълно ще се осъзнае в цялата им дълбочина сериозността на събитията, чиито свидетели сме. Много от това, което е в основата на тези сериозни събития, остава днес извън нашето полезрение – даже в техните външни проявления. Но за нас, мили мои приятели, в тези сериозни времена е значимо преди всичко следното, което искам да изразя с такива думи: в течение на години задълбавахме в познанието за духовното, опитвахме се да овладеем познаването, чувстването и възприятието на духовните светове и на всичко, което се отнася към това познание, чувстване и възприемане. Но сега, в известен смисъл, стоим пред неизбежното изпитание: ще бъдем ли в състояние, под тежестта на стоварилите се върху нас бедствия, да запазим верност към нашите високи идеали, предписвани ни от нашето знание за духовния свят и неговото живо възприятие. Да, там, в нашите клонове, където са събрани единомишленици, обединени от общи чувства, това е по-лесно – да се съхрани това, което духовната наука трябва да донесе на човечеството, но ние навсякъде и всякога трябва за пазим високите идеали, изказани още в нашето първо основно положение /бележка 3/.
Ние не сме общество, действащо сред родствени народи, ние се стремим да разпространим върху целия свят духа на миролюбието /на умиротворението/.
С това са свързани изпитания, тъй като във времето, в което живеем, действително е трудно да се издигнеш до висока обективност, до справедливост. Изхождайки от това, за което се говори в днешната ми лекция, жителите на Средна Европа, и преди всичко германският народ, имат в известна степен възможност по-скоро отколкото другите народи, да стигнат до обективната справедливост. Тук трябва не просто да се отдаваме на непосредствените впечатления, а като сериозни антропософи трябва да се опитаме с разбиране да вникнем в говоренето, в което днес звучи стремеж за справедливост в духовен смисъл. Не от желание да ви занимавам с лични работи, а защото е симптоматично, искам да споделя следното: може би някои от вас имат под ръка първия том от книгата ми "Загадки на философията" /бележка 4/. Вторият том беше отпечатан във втората половина на юли до 104 страница, но насред изречението беше прекъснат.
към текста >>
Но печатната кола беше празна, тъй като се разрази
война
та.
Вторият том беше отпечатан във втората половина на юли до 104 страница, но насред изречението беше прекъснат. И то на място, което за мен е значително и симптоматично. Характеризирах френските философи и се стараех максимално да бъда обективен. След това имах намерение да премина към млад, малко известен мислител. Исках след разглеждането на съвременните френски философи да премина към това, което се говори тук, от тази страна на Рейн, в Германия.
Но печатната кола беше празна, тъй като се разрази войната.
Често ми се случваше да гледам празните страници на 13-та кола. И тогава се раздадоха гласове зад Рейн. Добре познаваме тези гласове. Говореха за германското варварство и други подобни, и ни хвърляха пълни с ненавист и клевети обвинения. Това, което тогава се наложи да преживея, беше отчайващо.
към текста >>
Както веднъж, в периода на разцвета на гръко-римската култура, римляните са били принудени да започнат Пуническите войни против Картаген, както тогава паметната битка при Мила /бележка 6/ решила съдбата на римляните, които успели да предпазят своята цветуща култура от поглъщане от водещите към упадък, но външно все още могъщи сили на държавата на картагенците, така в разразяването на съвременната
война
ние виждаме сякаш подобие на онези събития.
Когато се позволи на тези гласове да зазвучат, това води до обективността. Тази обективност няма нищо общо с малодушието. В наше време стават събития от огромна важност, потресаващи събития. И бъдещето ще бъде принудено за сравнение да взема най-значителните събития от миналите времена. И за да се образува нещо подобно, трябва да се вземе не едно, кое да е историческо събитие, а трябва да се съединят много исторически събития.
Както веднъж, в периода на разцвета на гръко-римската култура, римляните са били принудени да започнат Пуническите войни против Картаген, както тогава паметната битка при Мила /бележка 6/ решила съдбата на римляните, които успели да предпазят своята цветуща култура от поглъщане от водещите към упадък, но външно все още могъщи сили на държавата на картагенците, така в разразяването на съвременната война ние виждаме сякаш подобие на онези събития.
Това може днес да бъде казано тук. Войната между Рим и Картаген е била знаменателна. Картагенците са имали мощна флота, изглеждаща могъщо в сравнение с малобройната флота на римляните. Но римляните стигнали до съвсем необичайната идея за прехвърлящите мостове, които те прехвърляли от римския на картагенския кораб, превръщайки по такъв начин морския бой в сухопътен, и в привичните им условия удържали решаваща победа. Както тогава станало нещо нечувано за онези времена, така и в Лютих /бележка 7/ се разиграло нещо, напомнящо събитията от древността, което могли да предвидят малцина и за което идните времена ще говорят, като за велико достижение.
към текста >>
Война
та между Рим и Картаген е била знаменателна.
В наше време стават събития от огромна важност, потресаващи събития. И бъдещето ще бъде принудено за сравнение да взема най-значителните събития от миналите времена. И за да се образува нещо подобно, трябва да се вземе не едно, кое да е историческо събитие, а трябва да се съединят много исторически събития. Както веднъж, в периода на разцвета на гръко-римската култура, римляните са били принудени да започнат Пуническите войни против Картаген, както тогава паметната битка при Мила /бележка 6/ решила съдбата на римляните, които успели да предпазят своята цветуща култура от поглъщане от водещите към упадък, но външно все още могъщи сили на държавата на картагенците, така в разразяването на съвременната война ние виждаме сякаш подобие на онези събития. Това може днес да бъде казано тук.
Войната между Рим и Картаген е била знаменателна.
Картагенците са имали мощна флота, изглеждаща могъщо в сравнение с малобройната флота на римляните. Но римляните стигнали до съвсем необичайната идея за прехвърлящите мостове, които те прехвърляли от римския на картагенския кораб, превръщайки по такъв начин морския бой в сухопътен, и в привичните им условия удържали решаваща победа. Както тогава станало нещо нечувано за онези времена, така и в Лютих /бележка 7/ се разиграло нещо, напомнящо събитията от древността, което могли да предвидят малцина и за което идните времена ще говорят, като за велико достижение. Споменавам за тези факти само защото искам да ви обърна внимание на значителните събития, чиито съвременници сме. Именно сега са дните, когато на изток и запад се вземат най-важни решения по острието на бръснача.
към текста >>
Не съм се родил в тези краища, за които казват, че толкова много са допринесли за
война
та на народите.
Както тогава станало нещо нечувано за онези времена, така и в Лютих /бележка 7/ се разиграло нещо, напомнящо събитията от древността, което могли да предвидят малцина и за което идните времена ще говорят, като за велико достижение. Споменавам за тези факти само защото искам да ви обърна внимание на значителните събития, чиито съвременници сме. Именно сега са дните, когато на изток и запад се вземат най-важни решения по острието на бръснача. Сърцето може да ти се пръсне ако се замислиш, какви сили си противостоят една на друга; но именно в тези дни, когато предстоящите решения като неизвестна стоят пред питащия поглед на хората, може да се обърне внимание на нещо друго, имащо изключително значение. Мога да говоря за тези неща така, както ще говоря, защото аз, в известен смисъл, съм подготвен за това от моята карма.
Не съм се родил в тези краища, за които казват, че толкова много са допринесли за войната на народите.
Но, остарявайки, виждам, че още от детството съм бил предопределен да нямам родина. Нямах условия да преживея интимната връзка с родната земя и жителите и. Освен това, детството ми се падна по време когато в самата Австрия се срещнах с ненавист към германското, когато австрийските немци още бяха под впечатлението от победата на Прусия, когато и немците от Австрия ненавиждаха немците от Германия /Прусия/. Нямаше основания за пробуждане в мен на предвзетост по отношение на Германия. Отсъствието на родина, което ми беше дадено от моята карма, ми позволява да говоря обективно, с пълното съзнание, че чрез казаното от мен говори Антропософията.
към текста >>
Тя беше постигната преди началото на
война
та.
Отсъствието на родина, което ми беше дадено от моята карма, ми позволява да говоря обективно, с пълното съзнание, че чрез казаното от мен говори Антропософията. Работата днес не е в пророческите изказвания. Затова няма да спорим с тези, които казват: още е съмнително, за кого ще е крайната победа. Но една победа, важна победа, съзвучна с духовния начин на мислене, чието значение е неугасимо за бъдещите времена, вече е удържана. Що за победа е това?
Тя беше постигната преди началото на войната.
Тази победа може да бъде охарактеризирана със следните думи: не е ли била Средна Европа дълги години свързана с Изтока? Става дума не за народа, живеещ на изток в Европа. Добре сме осведомени за този народ, и който иска да знае истината за ролята на този народ в общото развитие на народите, нека прочете цикъла лекции "Мисиите на отделните народностни души във връзка със северно-германската митология /бележка 8/ Той е друго нещо, този народ на изток, а съвсем друго – трилистникът стоящ начело на противниците на германската духовност: царизмът, руският милитаризъм, получил шамар, и свикналият да лъже панславизъм. Имаше нишки, водещи от сърцето на Европа към този трилистник, макар и не до последното листенце. На 31.VII.
към текста >>
тази година, с обявяването на
война
та, тази нишка между германо-австрийското ръководство и царизма беше скъсана.
Тази победа може да бъде охарактеризирана със следните думи: не е ли била Средна Европа дълги години свързана с Изтока? Става дума не за народа, живеещ на изток в Европа. Добре сме осведомени за този народ, и който иска да знае истината за ролята на този народ в общото развитие на народите, нека прочете цикъла лекции "Мисиите на отделните народностни души във връзка със северно-германската митология /бележка 8/ Той е друго нещо, този народ на изток, а съвсем друго – трилистникът стоящ начело на противниците на германската духовност: царизмът, руският милитаризъм, получил шамар, и свикналият да лъже панславизъм. Имаше нишки, водещи от сърцето на Европа към този трилистник, макар и не до последното листенце. На 31.VII.
тази година, с обявяването на войната, тази нишка между германо-австрийското ръководство и царизма беше скъсана.
Това беше голяма победа... /следва празнина в ръкописа/. Смисълът е примерно такъв, че събитията, разиграли се тогава между Централна Европа, западните могъщи сили и Русия, са имали световноисторическо значение /бележка 2/. Тук имаме важни черти на съвременната история. Не трябва да си затваряме очите за неестествеността на съюза между Западна и Северозападна Европа с Изтока, – ако наблюдаваме от гледна точка на Антропософията. Да се опитаме да се приближим от тази гледна точка.
към текста >>
В последните седмици често ми се налагаше да чувам именно такова съждение: ако Австрия не беше започнала
война
със Сърбия, това би била проява на търпимост.
Тук имаме важни черти на съвременната история. Не трябва да си затваряме очите за неестествеността на съюза между Западна и Северозападна Европа с Изтока, – ако наблюдаваме от гледна точка на Антропософията. Да се опитаме да се приближим от тази гледна точка. По време на нашите сблъсъци с госпожа Безант /бележка 9/ един индуски учен каза, че маниера, с който госпожа Безант крещи за търпимост, напомня ситуация, при която на човек се канят да му отсекат ръката и той се дърпа, а него го призовават към търпимост, иначе ще се скарат. Не трябва много ум, за да разбереш, че това е абсурдно – да искаш лоялност от човек, на когото се каниш да отрежеш ръката.
В последните седмици често ми се налагаше да чувам именно такова съждение: ако Австрия не беше започнала война със Сърбия, това би била проява на търпимост.
Точно същата работа. Този, на когото искат да отсекат ръката, го призовават да бъде търпелив: – имаме много възможности да се учим на обективност в разиграващите се около нас трагични събития, но за това е нужно да може да се мисли. Да се научим да мислим е също една от задачите на Теософията. Има цикъл за душите на народите. Ако сега, в тези тежки обстоятелства не го приемем с цялата сериозност и благоговение, то тогавашната ни работа над разбирането му ще се окаже безплодна теоретична игра.
към текста >>
Така, както разиграващото се днес като тежка съдба в света, стоеше пред нашите души в дните на
мир
, в тишината на духовната работа над този цикъл.
Във Франция това е разсъдъчната душа, в Англия съзнателната душа и в Средна Европа – Азът. Не го ли знаем по своята собствена душа и вътрешната борба между отделните и членове? На това обръща внимание втората драма-мистерия "Изпитанието на душата". Можем да получим ключ към разбирането на това, което идва в наше време, ако позволим да ни въздейства всичко, което там е казано. И трябва да пробваме да направим дадената в цикъла картина толкова ясна в своята душа, че да разберем, как ние в Средна Европа трябва да търсим Аза.
Така, както разиграващото се днес като тежка съдба в света, стоеше пред нашите души в дните на мир, в тишината на духовната работа над този цикъл.
По същество много от това, което става сега, ще ни стане ясно, ако вземем предвид всичко казано в този цикъл. Само тогава ще достигнем необходимата обективност. Във всички войни става така, че противниците виждат един в друг виновника за войната. За нас, скъпи мои приятели, това не подхожда, ние не можем да мислим така. На нас ни подхожда друго.
към текста >>
Във всички войни става така, че противниците виждат един в друг виновника за
война
та.
Можем да получим ключ към разбирането на това, което идва в наше време, ако позволим да ни въздейства всичко, което там е казано. И трябва да пробваме да направим дадената в цикъла картина толкова ясна в своята душа, че да разберем, как ние в Средна Европа трябва да търсим Аза. Така, както разиграващото се днес като тежка съдба в света, стоеше пред нашите души в дните на мир, в тишината на духовната работа над този цикъл. По същество много от това, което става сега, ще ни стане ясно, ако вземем предвид всичко казано в този цикъл. Само тогава ще достигнем необходимата обективност.
Във всички войни става така, че противниците виждат един в друг виновника за войната.
За нас, скъпи мои приятели, това не подхожда, ние не можем да мислим така. На нас ни подхожда друго. Ще го поясня с пример. Представете си: старец се съпоставя с дете, пълно със свежест и сила. Правилно ли би било, ако старецът започне да се сърди и каже: ти, с твоята млада сила, ти си виновно за изнемощелите ми старини!
към текста >>
Това не е по-разумно, отколкото когато сега, например, наричат германците виновници за
война
та.
За нас, скъпи мои приятели, това не подхожда, ние не можем да мислим така. На нас ни подхожда друго. Ще го поясня с пример. Представете си: старец се съпоставя с дете, пълно със свежест и сила. Правилно ли би било, ако старецът започне да се сърди и каже: ти, с твоята млада сила, ти си виновно за изнемощелите ми старини!
Това не е по-разумно, отколкото когато сега, например, наричат германците виновници за войната.
Трябва да ни е ясно: това, което става, е заложено в кармата на народите. И в живота на всеки народ има младост и старост; и както в човешкия живот свежата сила на младостта не е виновна за изнемощялостта на старостта, също толкова нелепо е да се предявяват такива обвинения в живота на народите. Но всички тези разговори не трябва да ни заслепяват; трябва да гледаме фактите обективно. Дълбоките първопричини на съвременните събития днес не подлежат на обсъждане, и то не защото такива обсъждания могат да повредят кръвта на някого, но аз мога по друг начин да ви покажа, в какво тук е работата. Като антропософи ние знаем: в немския дух почива Азът на Европа.
към текста >>
Ние чувстваме, че в етичния
мир
оглед няма национални разлики.
Това е Херман Грим /бележка11/, който в духовен смисъл сякаш носеше в себе си духа на Гьоте. Той произнася изумителните думи: "Общите морални убеждения на всички хора – това днес е обединяващата всички нас църква. С по-голяма от когато и да било страст, днес ние търсим зрим израз на тази общност. Всички действително сериозни стремежи на масите са насочени към тази единствена цел. Националните различия са изгубили тук своето значение.
Ние чувстваме, че в етичния мироглед няма национални разлики.
Всички ние сме готови да се пожертваме за своята родина; но ние сме далеч от това, за тази цел да искаме война. Твърдението, че запазването на мира е наше свещено желание, не е лъжа. "На земята мир и между човеците благоволение" – това ни пронизва. Погледнете какво говори Антропософията в отговор на тези слова. Нашето духовно движение търси възможности да удовлетвори такива стремежи.
към текста >>
Всички ние сме готови да се пожертваме за своята родина; но ние сме далеч от това, за тази цел да искаме
война
.
Той произнася изумителните думи: "Общите морални убеждения на всички хора – това днес е обединяващата всички нас църква. С по-голяма от когато и да било страст, днес ние търсим зрим израз на тази общност. Всички действително сериозни стремежи на масите са насочени към тази единствена цел. Националните различия са изгубили тук своето значение. Ние чувстваме, че в етичния мироглед няма национални разлики.
Всички ние сме готови да се пожертваме за своята родина; но ние сме далеч от това, за тази цел да искаме война.
Твърдението, че запазването на мира е наше свещено желание, не е лъжа. "На земята мир и между човеците благоволение" – това ни пронизва. Погледнете какво говори Антропософията в отговор на тези слова. Нашето духовно движение търси възможности да удовлетвори такива стремежи. Ето и други думи на Херман Грим: "Хората осъзнават своята общност, когато се усещат подвластни на незримото, сякаш в облаците почиващо Могъщество, на което не смеят нито да противостоят, нито да го разглеждат като нещастие, и усещат като свой вътрешен дълг разбирането за правилността и справедливостта на решенията Му.
към текста >>
Твърдението, че запазването на
мир
а е наше свещено желание, не е лъжа.
С по-голяма от когато и да било страст, днес ние търсим зрим израз на тази общност. Всички действително сериозни стремежи на масите са насочени към тази единствена цел. Националните различия са изгубили тук своето значение. Ние чувстваме, че в етичния мироглед няма национални разлики. Всички ние сме готови да се пожертваме за своята родина; но ние сме далеч от това, за тази цел да искаме война.
Твърдението, че запазването на мира е наше свещено желание, не е лъжа.
"На земята мир и между човеците благоволение" – това ни пронизва. Погледнете какво говори Антропософията в отговор на тези слова. Нашето духовно движение търси възможности да удовлетвори такива стремежи. Ето и други думи на Херман Грим: "Хората осъзнават своята общност, когато се усещат подвластни на незримото, сякаш в облаците почиващо Могъщество, на което не смеят нито да противостоят, нито да го разглеждат като нещастие, и усещат като свой вътрешен дълг разбирането за правилността и справедливостта на решенията Му. Те се стараят да се оправдаят с боязливост.
към текста >>
"На земята
мир
и между човеците благоволение" – това ни пронизва.
Всички действително сериозни стремежи на масите са насочени към тази единствена цел. Националните различия са изгубили тук своето значение. Ние чувстваме, че в етичния мироглед няма национални разлики. Всички ние сме готови да се пожертваме за своята родина; но ние сме далеч от това, за тази цел да искаме война. Твърдението, че запазването на мира е наше свещено желание, не е лъжа.
"На земята мир и между човеците благоволение" – това ни пронизва.
Погледнете какво говори Антропософията в отговор на тези слова. Нашето духовно движение търси възможности да удовлетвори такива стремежи. Ето и други думи на Херман Грим: "Хората осъзнават своята общност, когато се усещат подвластни на незримото, сякаш в облаците почиващо Могъщество, на което не смеят нито да противостоят, нито да го разглеждат като нещастие, и усещат като свой вътрешен дълг разбирането за правилността и справедливостта на решенията Му. Те се стараят да се оправдаят с боязливост. Какви усилия употребяват днешните французи, за да представят войната против Германия като законна необходимост, и те изискват признаването на това от другите народи, че и от самите германци.
към текста >>
Какви усилия употребяват днешните французи, за да представят
война
та против Германия като законна необходимост, и те изискват признаването на това от другите народи, че и от самите германци.
"На земята мир и между човеците благоволение" – това ни пронизва. Погледнете какво говори Антропософията в отговор на тези слова. Нашето духовно движение търси възможности да удовлетвори такива стремежи. Ето и други думи на Херман Грим: "Хората осъзнават своята общност, когато се усещат подвластни на незримото, сякаш в облаците почиващо Могъщество, на което не смеят нито да противостоят, нито да го разглеждат като нещастие, и усещат като свой вътрешен дълг разбирането за правилността и справедливостта на решенията Му. Те се стараят да се оправдаят с боязливост.
Какви усилия употребяват днешните французи, за да представят войната против Германия като законна необходимост, и те изискват признаването на това от другите народи, че и от самите германци.
Като отговор на тези думи приемете това, което казва Антропософията за света на Йерархиите. Потресаващо е, когато виждаш, как човечеството в лицето на най-издигнатите си представители, е пълно с копнеж и стремежи към това, което носи със себе си Антропософията, но я подминават и не я откриват, и как тогава с боязлив устрем хората си търсят оправдание. Още един забележителен факт. Херман Грим казва: Как се стараят съвременните французи да представят войната срещу Германия – като законна необходимост, признаването на което те изискват от другите народи, даже и от самите германци. Това е твърде меко казано.
към текста >>
Херман Грим казва: Как се стараят съвременните французи да представят
война
та срещу Германия – като законна необходимост, признаването на което те изискват от другите народи, даже и от самите германци.
Те се стараят да се оправдаят с боязливост. Какви усилия употребяват днешните французи, за да представят войната против Германия като законна необходимост, и те изискват признаването на това от другите народи, че и от самите германци. Като отговор на тези думи приемете това, което казва Антропософията за света на Йерархиите. Потресаващо е, когато виждаш, как човечеството в лицето на най-издигнатите си представители, е пълно с копнеж и стремежи към това, което носи със себе си Антропософията, но я подминават и не я откриват, и как тогава с боязлив устрем хората си търсят оправдание. Още един забележителен факт.
Херман Грим казва: Как се стараят съвременните французи да представят войната срещу Германия – като законна необходимост, признаването на което те изискват от другите народи, даже и от самите германци.
Това е твърде меко казано. Стремежът да се представи войната, като законна необходимост, – не го ли виждаме и днес в това, което идва насреща ни от Запад? И други думи на Херман Грим искам да ви прочета днес. Отново ще видите, колко близо е до това, което носи в себе си нашето движение. " Жителите на нашата планета, взети заедно като единство, ги изпълва всеобщо фино чувство, достъпно и за най-изостаналите народи.
към текста >>
Стремежът да се представи
война
та, като законна необходимост, – не го ли виждаме и днес в това, което идва насреща ни от Запад?
Като отговор на тези думи приемете това, което казва Антропософията за света на Йерархиите. Потресаващо е, когато виждаш, как човечеството в лицето на най-издигнатите си представители, е пълно с копнеж и стремежи към това, което носи със себе си Антропософията, но я подминават и не я откриват, и как тогава с боязлив устрем хората си търсят оправдание. Още един забележителен факт. Херман Грим казва: Как се стараят съвременните французи да представят войната срещу Германия – като законна необходимост, признаването на което те изискват от другите народи, даже и от самите германци. Това е твърде меко казано.
Стремежът да се представи войната, като законна необходимост, – не го ли виждаме и днес в това, което идва насреща ни от Запад?
И други думи на Херман Грим искам да ви прочета днес. Отново ще видите, колко близо е до това, което носи в себе си нашето движение. " Жителите на нашата планета, взети заедно като единство, ги изпълва всеобщо фино чувство, достъпно и за най-изостаналите народи. Хората днес признават на всяко отделно духовно същество правото на индивидуално самоутвърждаване. Даже дивите създания постигат това." Но тези думи на Херман Грим казват същото, което е изказано в основните принципи на нашето общество.
към текста >>
Бяхте свидетели, как този ентусиазъм за няколко дни обхвана изцяло хората, които дотогава бяха съвсем
мир
олюбиви, и как те се вдигнаха на вълната на мъжеството.
Аз казах: ужасяващото витаеше в астралния свят, то не можеше да се спусне на физически план, тъй като на физически план бяха концентрирани астрални сили, силите на страха, които му противостояха. Беше 20-ти юли, когато видях, как силите на страха се превърнаха в сили на мъжество и дързост. Непредаваемо значителен факт: силите на страха се превръщат в сили на мъжество. Тогава престава да бъде непонятен ентусиазмът, като съвсем изключителен феномен, обхванал цялата страна. Това е факт, който стана достъпен за мен, и доколкото ми е известно, не е възприет досега от нито един окултист.
Бяхте свидетели, как този ентусиазъм за няколко дни обхвана изцяло хората, които дотогава бяха съвсем миролюбиви, и как те се вдигнаха на вълната на мъжеството.
Но скоро дойде времето, когато с болка научихме, какви чудовищни жертви изисква тази война. И когато в първите дни на септември бях в Берлин /бележка 15/, дълбока болка обхвана душата ми, когато разбрах, какво съцветие от германски души е паднало в жертва на бойните полета. Трябваше да се отдам на тази болка и от нея се роди – не по моя лична заслуга – окултно изследване. В страданието на душата се дарява окултно познание. Пред моята душа стоеше боязливият въпрос: когато се сблъскват такива маси от хора – какво се случва тогава?
към текста >>
Но скоро дойде времето, когато с болка научихме, какви чудовищни жертви изисква тази
война
.
Беше 20-ти юли, когато видях, как силите на страха се превърнаха в сили на мъжество и дързост. Непредаваемо значителен факт: силите на страха се превръщат в сили на мъжество. Тогава престава да бъде непонятен ентусиазмът, като съвсем изключителен феномен, обхванал цялата страна. Това е факт, който стана достъпен за мен, и доколкото ми е известно, не е възприет досега от нито един окултист. Бяхте свидетели, как този ентусиазъм за няколко дни обхвана изцяло хората, които дотогава бяха съвсем миролюбиви, и как те се вдигнаха на вълната на мъжеството.
Но скоро дойде времето, когато с болка научихме, какви чудовищни жертви изисква тази война.
И когато в първите дни на септември бях в Берлин /бележка 15/, дълбока болка обхвана душата ми, когато разбрах, какво съцветие от германски души е паднало в жертва на бойните полета. Трябваше да се отдам на тази болка и от нея се роди – не по моя лична заслуга – окултно изследване. В страданието на душата се дарява окултно познание. Пред моята душа стоеше боязливият въпрос: когато се сблъскват такива маси от хора – какво се случва тогава? И аз видях, как падналите, след смъртта се издигат над бойното поле и помагат на тези, които встъпват в бой след тях.
към текста >>
Както
война
та на Рим с Картаген и войните от периода на преселението на народите, така и
война
та, в центъра на която стоим сега, е не по-малко значителна.
Много години говорим за силата на чувствата. Това, което отглеждахме в себе си с дългогодишна работа, живее сега в този обикновен войник. Както и да се оценяват неговите преживявания, едно е несъмнено: това е одухотвореност на човешката душа, която извън тези събития още дълго не би стигнала до духовност. Тези събития са значителни. Те могат да се съпоставят само с великите събития от миналото, които циклично се повтарят.
Както войната на Рим с Картаген и войните от периода на преселението на народите, така и войната, в центъра на която стоим сега, е не по-малко значителна.
От думите, казани от мен, едни особено ще потънат в душите ви: тези, които сега са по бойните полета, които проливат кръвта си в боевете, я принасят в жертва на това, което трябва да се направи за оздравяването на човечеството. И когато гледаме тези велики жертви, тези страдания, едно може да ни изпълни – не радост, а чувство на дълбоко удовлетворение: че тази свята кръв тече, осветена от ставащото, и тези, които са я пролели, ще станат най-важните участници в бъдещето. Много ще разберем, ако успеем да видим в пролятата кръв свещената кръв на жертвата. Ако с тази картина дадем сили на нашите души, тогава духът ще даде в нас своите плодове. Мога да кажа: именно в душите на нашите скъпи антропософски приятели може да живее това, което е казал този обикновен войник.
към текста >>
Където и да се на
мир
аме, нашата карма ще постави пред нас изискванията, за изпълнението на които сме предназначени.
Много зависи от тези, които са обединени с нас в нашето духовно движение. Ако във вашите души в това време на изпитания живеят правилните антропософски мисли, тогава пространството, което сега е изпълнено с взаимоненавистни страсти, ще се изпълни със светли светещи духовни мисли, със светли правилни чувства. Такива чувства дълго ще продължават да живеят. Понякога нощем се моля, много от антропософите да изпращат в света такива пълни с излъчваща светлина мисли-сили; и ако съзнателно насочим към това силите на нашата воля, ще имаме възможност да изпълним обкръжението си с истинско служене на любовта. Да бъдем внимателни, да не пропуснем възможността дейно да внесем в света любовта, живееща в нашите сърца.
Където и да се намираме, нашата карма ще постави пред нас изискванията, за изпълнението на които сме предназначени.
Със сълзи в очите четох писмото до майка му на младия австриец, който на 26 юли слуша в Дорнах /бележка 17/, казаните тогава думи; той пише за това, как в сърцето му живеят силата и настроението, които дава Антропософията, и как това му помага да изпълнява дълга си на мястото, на което го е поставила съдбата. Същите мисли и чувства срещнах и в писмото на друг млад приятел, който също е бил на това събрание в Дорнах и после е заминал на фронта. Такива са мислите и чувствата, които днес трябва да живеят в душите: стремеж да се изпълни поставеният от съдбата дълг, да се даде власт на разсъдливостта и да бъдем внимателни, да не се изпусне момента, изискващ нашата любов. Тогава нещо ще стане в бъдеще, когато народите на Европа няма вече да си противостоят един на друг във войни, тогава в света на мислите това, което сега изпращаме в света, ще бъдат най-дълго живеещите, изпълнени със сила, и в тях ще звучи вечното. Това, което сега чувстваме, ще бъде оздравяващо – ако се съединим с чувството, което е една неизкоренима победа: победата на Духа.
към текста >>
Но едно става ясно от тези думи: ние не искахме
война
!
Много значителни думи бяха казани тази пролет от един германски политик /бележка 18/. Той каза за нашите взаимоотношения с Русия, че Германия е в дружески взаимоотношения с Петербург, който не обръща внимание на подстрекателствата в пресата. И за Англия през юли беше казано, че напрежението отслабва, че преговорите с Англия не са прекъснати, че те продължават в дух на подобряване. Така говореше един известен политик още на 3 юли. Препрочитайки сега тези думи се опитваш да си представиш колко безпомощно е било човешкото съждение в навечерието на разразилите се събития!
Но едно става ясно от тези думи: ние не искахме война!
И трябва – разберете ме правилно, – за да се изразя гротескно, трябва да не си германец, за да намерят тези думи нужното разбиране, за да придобият съответстващото им значение. Но човешката душа търси нещо постоянно, не такива думи, които днес звучат, а утре се оказват несъстоятелни; тя търси това, което е истинно и днес, и утре. Тази истина тя ще намери само в духа. Можем да се доверим в победността на Духа. Който се свърже с духовното, ще намери правилния път към мъдростта, която се ражда само в съединяването с Духа.
към текста >>
Именно през седмицата, предшестваща началото на
война
та, се случи да прочета в един вестник следните редове: „Въпреки недоволството на Либкнехт, аз настоявам, че в политическия живот няма нужда да се говори истината, с изключение на случаите, когато тя сама излиза наяве или когато причинява вреда някому“.
И трябва – разберете ме правилно, – за да се изразя гротескно, трябва да не си германец, за да намерят тези думи нужното разбиране, за да придобият съответстващото им значение. Но човешката душа търси нещо постоянно, не такива думи, които днес звучат, а утре се оказват несъстоятелни; тя търси това, което е истинно и днес, и утре. Тази истина тя ще намери само в духа. Можем да се доверим в победността на Духа. Който се свърже с духовното, ще намери правилния път към мъдростта, която се ражда само в съединяването с Духа.
Именно през седмицата, предшестваща началото на войната, се случи да прочета в един вестник следните редове: „Въпреки недоволството на Либкнехт, аз настоявам, че в политическия живот няма нужда да се говори истината, с изключение на случаите, когато тя сама излиза наяве или когато причинява вреда някому“.
Това изказване е родено от материализма на нашето време, в който щяхме да се задушим без тази война, и да победи който, е задача на нашето движение, което, като най-важно нещо, носи в себе си думите: Мъдростта е само в Истината /бележка 19/. Ако се стремим да постигаме нещата в тяхната действителна същност, тогава научаваме, колко ни е необходим духът на Истината. Тъй като работата е в това, ние да пробием до тази обективност, която може да бъде достигната само чрез духа на Истината. Ако пробием до тази обективна Мъдрост, още днес може да се достигне това, което ще стане явно за идните времена, че тази война е заговор срещу германската духовност. До такава обективност може да ни доведе изразът, насочен към Духа на народа:
към текста >>
Това изказване е родено от материализма на нашето време, в който щяхме да се задушим без тази
война
, и да победи който, е задача на нашето движение, което, като най-важно нещо, носи в себе си думите: Мъдростта е само в Истината /бележка 19/.
Но човешката душа търси нещо постоянно, не такива думи, които днес звучат, а утре се оказват несъстоятелни; тя търси това, което е истинно и днес, и утре. Тази истина тя ще намери само в духа. Можем да се доверим в победността на Духа. Който се свърже с духовното, ще намери правилния път към мъдростта, която се ражда само в съединяването с Духа. Именно през седмицата, предшестваща началото на войната, се случи да прочета в един вестник следните редове: „Въпреки недоволството на Либкнехт, аз настоявам, че в политическия живот няма нужда да се говори истината, с изключение на случаите, когато тя сама излиза наяве или когато причинява вреда някому“.
Това изказване е родено от материализма на нашето време, в който щяхме да се задушим без тази война, и да победи който, е задача на нашето движение, което, като най-важно нещо, носи в себе си думите: Мъдростта е само в Истината /бележка 19/.
Ако се стремим да постигаме нещата в тяхната действителна същност, тогава научаваме, колко ни е необходим духът на Истината. Тъй като работата е в това, ние да пробием до тази обективност, която може да бъде достигната само чрез духа на Истината. Ако пробием до тази обективна Мъдрост, още днес може да се достигне това, което ще стане явно за идните времена, че тази война е заговор срещу германската духовност. До такава обективност може да ни доведе изразът, насочен към Духа на народа: Дух на моето земно отечество!
към текста >>
Ако пробием до тази обективна Мъдрост, още днес може да се достигне това, което ще стане явно за идните времена, че тази
война
е заговор срещу германската духовност.
Който се свърже с духовното, ще намери правилния път към мъдростта, която се ражда само в съединяването с Духа. Именно през седмицата, предшестваща началото на войната, се случи да прочета в един вестник следните редове: „Въпреки недоволството на Либкнехт, аз настоявам, че в политическия живот няма нужда да се говори истината, с изключение на случаите, когато тя сама излиза наяве или когато причинява вреда някому“. Това изказване е родено от материализма на нашето време, в който щяхме да се задушим без тази война, и да победи който, е задача на нашето движение, което, като най-важно нещо, носи в себе си думите: Мъдростта е само в Истината /бележка 19/. Ако се стремим да постигаме нещата в тяхната действителна същност, тогава научаваме, колко ни е необходим духът на Истината. Тъй като работата е в това, ние да пробием до тази обективност, която може да бъде достигната само чрез духа на Истината.
Ако пробием до тази обективна Мъдрост, още днес може да се достигне това, което ще стане явно за идните времена, че тази война е заговор срещу германската духовност.
До такава обективност може да ни доведе изразът, насочен към Духа на народа: Дух на моето земно отечество! Открий светлината на своя чин На Душата, носеща Христа И така да може да намери тя
към текста >>
Сред хора на
мир
овите сфери
До такава обективност може да ни доведе изразът, насочен към Духа на народа: Дух на моето земно отечество! Открий светлината на своя чин На Душата, носеща Христа И така да може да намери тя
Сред хора на мировите сфери
Тебе, звучащ със хвала и мощ На сетивата на човека, предан на Христа. / бележка 20/. Много може да последва за нашите души и за намирането от тях на правилния път, ако жизнено съединим душите си с това, което може да израсне от такова развитие. Тогава, знам, ще бъде осъществено нещо, което е важно звено в това, което трябва да се развие, което ще живее в душите на антропософите, и което носи в света Антропософията, и което ще осъществи надеждите.
към текста >>
Много може да последва за нашите души и за на
мир
ането от тях на правилния път, ако жизнено съединим душите си с това, което може да израсне от такова развитие.
И така да може да намери тя Сред хора на мировите сфери Тебе, звучащ със хвала и мощ На сетивата на човека, предан на Христа. / бележка 20/.
Много може да последва за нашите души и за намирането от тях на правилния път, ако жизнено съединим душите си с това, което може да израсне от такова развитие.
Тогава, знам, ще бъде осъществено нещо, което е важно звено в това, което трябва да се развие, което ще живее в душите на антропософите, и което носи в света Антропософията, и което ще осъществи надеждите. Искам да го изразя със следните думи: От мъжеството на сражаващите се, От кръвта на битките, От мъката на осиротелите,
към текста >>
84.
2. Лекция, 13.02.1915
GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война
Откакто над Европа и света се разразиха първите събития на
война
та, можах да говоря за преживяваното в различни места по обширната територия на германския език, в това число и тук в Щутгарт.
Трябва веднъж поне малко да се постараем да стигнем до подобие на взаиморазбирането, на чисто човешкото взаиморазбиране; трябва да се опитваме да пробием до това, трябва да стигнем до осъзнаването, колко здраво се е укрепил в сърцето на съвременния човек демонът на теоретизирането. Трябва с яснота да насочим душевния си поглед към това, как иска да се вкорени този демон на теоретизирането. И това, което трябва да стане за нас Антропософията, няма да можем да го направим наше вътрешно преживяване, ако не се опитаме, ако не насочим вътрешния си поглед към фактите, които могат да сварят неподготвени и антропософите в техния вътрешен живот, които сочат, колко далеч стоят от непосредственото възприемане на духа, ако се отдават на съвременния душевен живот, и колко близо са до празното теоретизиране. Фактите трябва да се гледат в очите без превземки. Давам за пример това, което ще кажа сега.
Откакто над Европа и света се разразиха първите събития на войната, можах да говоря за преживяваното в различни места по обширната територия на германския език, в това число и тук в Щутгарт.
Говорих за това на различни места. Какво беше едно от последствията от това, че тези преживявания се обсъждаха? Едно от последствията беше настойчивото желание на антропософите от другите страни да получат материалите, предназначени за говорещите немски език. Тези искания изхождаха от предпоставката, че Истината е една за всички хора, и че такова пренасяне, без изменения и пояснения на казаното от едно място на друго място, може да послужи за изясняване на Истината. Стана модерно в нашето духовно течение всичко, което е казано, и това, което е казано в определен момент, в определено място и именно на дадения човек, да се записва и да се смята, че то в същата степен се отнася за всеки.
към текста >>
Мисли се за това, кой народ е особено виновен за тази
война
.
И да се мисли, че това, което има значение за хората, има значение и за тези сложни демонични и духовни същества, които действат чрез хората, когато народите воюват един с друг, да се мисли, че може нещо да се направи в тази борба на демони, изхождайки от човешката логика, това значи, че не е намерено още конкретно разбиране на духовния свят. Какво искам да кажа с това? Ако сега гледаме към ставащото във външния свят, виждаме – искам сега съвсем да се изключа от ставащите мъчителни събития, – че хора от различни националности стоят един срещу друг, нали така? Виждаме, как една националност залива друга с потоци ненавист. Хората се опитват да си изяснят и се питат, кой има повече право на ненавист, този или онзи народ, или кой трябва да се ненавижда повече, от друг.
Мисли се за това, кой народ е особено виновен за тази война.
Мисли се примерно така, както с пълно право се мисли при дебатите в съда, когато се претеглят различните обстоятелства. Какво собствено се прави, когато се постъпва по охарактеризирания начин, и което господства в съвременния печат. Съвсем се изключва целият духовен живот, даже и ако нямат такова намерение, тъй като се облягат на догмата, че към тези демони, например, към тези, които от изток внесоха раздор в живота на Европа, могат да бъдат приложени понятията на обикновения човешки разсъдък, защото не вярват, не осъзнават, че има друго съзнание, друга разсъдъчна сила, от тези, които са свойствени на човека. Когато се опитват такива осъществяващи еволюцията събития да се обсъждат от тясно човешка гледна точка, фактически се отрича духовния живот. Само тогава стоим на позициите на действителния духовен живот, ако си изясним, че в събитията на физически план действат духовни първопричини, за разбирането на които се изисква различна сила на съждение, от свойствената за физическия план.
към текста >>
В човека, разбира се, също на
мир
ат своя израз незримите Могъщества, но така, че те се вписват в човешката способност за съждение.
Съвсем се изключва целият духовен живот, даже и ако нямат такова намерение, тъй като се облягат на догмата, че към тези демони, например, към тези, които от изток внесоха раздор в живота на Европа, могат да бъдат приложени понятията на обикновения човешки разсъдък, защото не вярват, не осъзнават, че има друго съзнание, друга разсъдъчна сила, от тези, които са свойствени на човека. Когато се опитват такива осъществяващи еволюцията събития да се обсъждат от тясно човешка гледна точка, фактически се отрича духовния живот. Само тогава стоим на позициите на действителния духовен живот, ако си изясним, че в събитията на физически план действат духовни първопричини, за разбирането на които се изисква различна сила на съждение, от свойствената за физическия план. Когато на физически план враждуват един с друг хора с различни убеждения, тогава е възможно да се съди с човешки разсъдък. Но това не може да се прави, когато воюват народи, тъй като в живота на народите се изразяват незрими Могъщества.
В човека, разбира се, също намират своя израз незримите Могъщества, но така, че те се вписват в човешката способност за съждение.
В живота на народите те не правят това. В живота на народите ние се убеждаваме в реалността на конкретния духовен живот и научаваме, че когато се извършват такива значителни събития, в човешката душа говорят съвсем други импулси, от тези, които може да овладее земното съзнание. Когато днес се чете и усилено се обсъжда написаното, в това число и тези, които са поискали да получат импулса на духовната наука, се оказва, че за много се пише и говори така, сякаш мировото развитие е започнало някъде около 20 юни 1914 година. Даже тогава, когато се търсят причините за съвременните объркани събития, се говори така, сякаш те са започнали миналата година. Практически резултат от духовната наука, освен всичко друго, трябва да стане стремежът да се съставят съждения, опирайки се не само на това, което дава непосредствено днешния ден, а изхождайки от две, взаимосвързани явления, това е най-елементарното.
към текста >>
Когато днес се чете и усилено се обсъжда написаното, в това число и тези, които са поискали да получат импулса на духовната наука, се оказва, че за много се пише и говори така, сякаш
мир
овото развитие е започнало някъде около 20 юни 1914 година.
Когато на физически план враждуват един с друг хора с различни убеждения, тогава е възможно да се съди с човешки разсъдък. Но това не може да се прави, когато воюват народи, тъй като в живота на народите се изразяват незрими Могъщества. В човека, разбира се, също намират своя израз незримите Могъщества, но така, че те се вписват в човешката способност за съждение. В живота на народите те не правят това. В живота на народите ние се убеждаваме в реалността на конкретния духовен живот и научаваме, че когато се извършват такива значителни събития, в човешката душа говорят съвсем други импулси, от тези, които може да овладее земното съзнание.
Когато днес се чете и усилено се обсъжда написаното, в това число и тези, които са поискали да получат импулса на духовната наука, се оказва, че за много се пише и говори така, сякаш мировото развитие е започнало някъде около 20 юни 1914 година.
Даже тогава, когато се търсят причините за съвременните объркани събития, се говори така, сякаш те са започнали миналата година. Практически резултат от духовната наука, освен всичко друго, трябва да стане стремежът да се съставят съждения, опирайки се не само на това, което дава непосредствено днешния ден, а изхождайки от две, взаимосвързани явления, това е най-елементарното. Последното се състои преди всичко в това, че съждението трябва да бъде съпоставено с даваното от духовната наука. Ще поясня с пример, как може да бъде плодотворна тази духовна наука, когато срещу преживяването ние носим нашето разбиране и тогава вземаме това преживяване вътре в себе си. През цялото време подчертаваме, че развитието на света, развитието на Земята, ако имаме предвид само следатлантското време, има ясно различаващи се културни периоди.
към текста >>
Но това води дотам, че преходът от пети към шести културен период не може да стане без бурна борба /
война
/ на обширни територии между бялото и цветното човечество.
В шестата културна епоха на следатлантското време, задачата ще бъде да се познае духа преди всичко, така да се каже, повече реещ се в обкръжението, отколкото непосредствено в самия себе си, да се познае духа повече в елементарния свят, тъй като задача на тази шеста културна епоха ще бъде да се подготви познаването на духа във физическото обкръжение. Това познание е невъзможно без използване на старите атавистични сили, познаващи духа в чисто елементарния живот. Но тези неща не преминават в света без жестока борба. Бялото човечество е още по пътя към все по-дълбоко и по-дълбоко приемане на духа в своето вътрешно същество. Жълтото човечество е по пътя към консервацията, към запазване на времето, когато духът не се е спускал в тялото, когато са го търсили извън човешкия физически организъм, само извън него.
Но това води дотам, че преходът от пети към шести културен период не може да стане без бурна борба /война/ на обширни територии между бялото и цветното човечество.
И това, което ще предшества тези битки, ще бъде мировата история, чак до разрешаването им. Бъдещите събития многообразно се отразяват в предшестващите събития. Когато ние от позицията на духовната наука разглеждаме това, което сме усвоили от най-различни разглеждания, стоим пред нещо огромно, неизбежността на което в бъдеще можем да провидим, изхождайки от настоящето. И така, имаме от една страна част от човечеството, чиято мисия е да внесе духа в живота на физически план, духът да прониже всички подробности на физическия живот. А на другата страна имаме другата част на човечеството, принудена да се заеме с развитие, в известен смисъл, низходящо.
към текста >>
И това, което ще предшества тези битки, ще бъде
мир
овата история, чак до разрешаването им.
Това познание е невъзможно без използване на старите атавистични сили, познаващи духа в чисто елементарния живот. Но тези неща не преминават в света без жестока борба. Бялото човечество е още по пътя към все по-дълбоко и по-дълбоко приемане на духа в своето вътрешно същество. Жълтото човечество е по пътя към консервацията, към запазване на времето, когато духът не се е спускал в тялото, когато са го търсили извън човешкия физически организъм, само извън него. Но това води дотам, че преходът от пети към шести културен период не може да стане без бурна борба /война/ на обширни територии между бялото и цветното човечество.
И това, което ще предшества тези битки, ще бъде мировата история, чак до разрешаването им.
Бъдещите събития многообразно се отразяват в предшестващите събития. Когато ние от позицията на духовната наука разглеждаме това, което сме усвоили от най-различни разглеждания, стоим пред нещо огромно, неизбежността на което в бъдеще можем да провидим, изхождайки от настоящето. И така, имаме от една страна част от човечеството, чиято мисия е да внесе духа в живота на физически план, духът да прониже всички подробности на физическия живот. А на другата страна имаме другата част на човечеството, принудена да се заеме с развитие, в известен смисъл, низходящо. Това не може да бъде по друг начин – това, което действително свързва себе си с пронизване на телесното с дух, носи за Земята културни импулси, живи, пристигащи импулси, които не могат да бъдат премахнати от развитието на Земята.
към текста >>
Но във връзка с това, във външния физически свят, са имали сякаш праобраз: Христос, който не у
мир
а в лятното слънцестоене, а се ражда през зимното слънцестоене – забележете тази противоположност на физическото и духовното – защото са имали праобраз на тази противоположност в бога на лятното слънцестоене, защото са имали тази противоположност на телесното в духовното, затова са пробивали със съзнанието през родовото към противоположното.
Изходен момент /отправна точка/ е било външно-физическото, това външно-физическо, което едновременно съдържа във физически зачатък физически-духовното. Да погледнем лятната жертва, жертвата на бога Балдур в слънцестоенето. Дълбокият и смисъл отдавна е изгубен, но в какво е нейната особеност, нейния своеобразен дълбок смисъл? Той може да бъде разбран, само ако се насочи погледът към това, как с издигащото се пролетно слънце, в светлината и топлината, се издигат духовни сили, как богът на пролетта встъпва в своите права, и как, запалвайки Йоановия огън, човек сякаш се отклонява към силите на природата, в които господстват силите на пролетта, как той запалва огън, като символ на това, че съединява своето съзнание със смъртта на бога на пролетта в лятното слънцестоене. Това е древното сказание за Балдур: богът на пролетта изгаря в огъня на слънцестоенето; във външната физическа природа възприемали плодоносещото, зараждащото се в природата; обичали са бога на пролетта и са го следвали в смъртта му.
Но във връзка с това, във външния физически свят, са имали сякаш праобраз: Христос, който не умира в лятното слънцестоене, а се ражда през зимното слънцестоене – забележете тази противоположност на физическото и духовното – защото са имали праобраз на тази противоположност в бога на лятното слънцестоене, защото са имали тази противоположност на телесното в духовното, затова са пробивали със съзнанието през родовото към противоположното.
Ако бог Балдур е богът на пролетта, умиращ в лятното слънцестоене, Богът Христос е Бог, раждащ се в зимното слънцестоене. И едното, и другото се изявяват телесно, разиграват се във външното, във физически-телесното, пронизано от духа, забуленото физически-телесно, покрито от мрака на зимата. Духът на зимата пронизва телесността на лятото. Как те взаимно се пронизват? В непосредственото стълкновение на културни импулси.
към текста >>
Ако бог Балдур е богът на пролетта, у
мир
ащ в лятното слънцестоене, Богът Христос е Бог, раждащ се в зимното слънцестоене.
Да погледнем лятната жертва, жертвата на бога Балдур в слънцестоенето. Дълбокият и смисъл отдавна е изгубен, но в какво е нейната особеност, нейния своеобразен дълбок смисъл? Той може да бъде разбран, само ако се насочи погледът към това, как с издигащото се пролетно слънце, в светлината и топлината, се издигат духовни сили, как богът на пролетта встъпва в своите права, и как, запалвайки Йоановия огън, човек сякаш се отклонява към силите на природата, в които господстват силите на пролетта, как той запалва огън, като символ на това, че съединява своето съзнание със смъртта на бога на пролетта в лятното слънцестоене. Това е древното сказание за Балдур: богът на пролетта изгаря в огъня на слънцестоенето; във външната физическа природа възприемали плодоносещото, зараждащото се в природата; обичали са бога на пролетта и са го следвали в смъртта му. Но във връзка с това, във външния физически свят, са имали сякаш праобраз: Христос, който не умира в лятното слънцестоене, а се ражда през зимното слънцестоене – забележете тази противоположност на физическото и духовното – защото са имали праобраз на тази противоположност в бога на лятното слънцестоене, защото са имали тази противоположност на телесното в духовното, затова са пробивали със съзнанието през родовото към противоположното.
Ако бог Балдур е богът на пролетта, умиращ в лятното слънцестоене, Богът Христос е Бог, раждащ се в зимното слънцестоене.
И едното, и другото се изявяват телесно, разиграват се във външното, във физически-телесното, пронизано от духа, забуленото физически-телесно, покрито от мрака на зимата. Духът на зимата пронизва телесността на лятото. Как те взаимно се пронизват? В непосредственото стълкновение на културни импулси. Какво представлява историята на Средна Европа освен непрекъснатата борба за искрата на божественото в отделната човешка душа, за проникване на духовното във физическото?
към текста >>
Ние, като изповядващи духовнонаучния
мир
оглед, трябва да станем души, които се стремят да живеят така, както това току що беше охарактеризирано за духовния живот на Средна Европа.
Там имаме две неща: външното възприемане на живота в Англия, и след това свързаната убеденост в спиритуалния живот, без взаимното им проникване. Няма даже потребност да се прониже едното с другото. Тук ние чувстваме, че можем да стигнем до убеденост в спиритуалното само ако тя израства в нас органично, така да се каже, както главата от тялото, израства от всичко това, което в мистиката на средновековието, като спиритуална подготовка, е вървяло през Йохан Таулер, Майстер Екхарт, Ангелиус Силезиус /бележка 26/, през немската философия, през немската поезия, когато от всичко това неизбежно израства, като нов органичен член, това, което искаме /търсим/ и трябва да искаме /да търсим/. Ние не можем да обвържем спиритуалния живот към всичко останало, на нас ни е нужен жизнен организъм, а не жизнен механизъм. Можем, без да изпадаме във високомерие, да си изясним това, тъй като тук е необходима яснота: каква роля трябва да играе в живота духовното и как целият останал живот трябва да бъде разбиран, да бъде възприеман чрез духовното.
Ние, като изповядващи духовнонаучния мироглед, трябва да станем души, които се стремят да живеят така, както това току що беше охарактеризирано за духовния живот на Средна Европа.
Разбира се, и там борбата е неизбежна; истинното трябва да бъде постигнато чрез преодоляване на заблудите по всички направления. Колко трудно е понякога да се разбере, че заблудите трябва да се преодоляват по всички жизнени направления. Тогава бихме направили трагични открития за живота от последното десетилетие. Искам да ви разкажа нещо нагледно. В частност, има значение да се ориентираме, как в наши дни се проявява естествената връзка между две средноевропейски държави.
към текста >>
Но тези предчувствия се изплъзвали, не са се възприемали в тяхната дълбочина, не са на
мир
али центъра на тежестта си.
В действителност, както детето се развива в мъж, така идеализмът на Средна Европа трябва да се развие в спиритуализъм, защото идеализмът на Средна Европа е рожба на спиритуализма, рожба, която трябва да израсне от спиритуализма. Фихте говореше все още само от идеализма, но от такъв идеализъм, който е устремен към спиритуалното. Този импулс към спиритуалното не трябва да изчезне от еволюцията на Земята. С тези прости думи може да се изкаже много за смисъла на епохата. Някои хора са предчувствали това.
Но тези предчувствия се изплъзвали, не са се възприемали в тяхната дълбочина, не са намирали центъра на тежестта си.
Заради детайлите са изпускали главното. Работата е именно в това, да не се изпуснат, да не се изгубят основните линии и действително да се вижда главното в теченията, вървящи през еволюцията на Земята. А до главното стигаме, ако дадем да говори на това, което в светлината на духа ни показва развитието на Земята. В редките случаи, когато ние действително сериозно приемаме учението за следващите една след друга следатлантски културни епохи – отново и отново трябва да бъде повтаряно това – хората могат да прекрачат тясната гледна точка, която не вижда главното. Разрешете да ви приведа пример.
към текста >>
След като Русия се възстанови след Кримската
война
, мина вече много време и, както ми се струва, в Петербург смятат сега за своевременно отново да повдигнат Източния въпрос.
Разрешете да ви приведа пример. Важно е да можем да обръщаме внимание на тези неща. Да предположим, че днес някой казва следното: "Що се касае до мен, аз ни най-малко не се съмнявам, че предстои конфликт между германския и славянския свят, че този конфликт ще избухне чрез Изтока, именно чрез Турция, или чрез сблъсъка на националностите в Австрийската империя, а може и в двете точки, и в едната от тях Русия ще завземе ръководната роля. Тази мощна сила още сега се готви за тази възможност; националистическата руска преса хвърля гърмове и мълнии срещу Германия. В германската преса отсега се раздава предупреждаващ вик.
След като Русия се възстанови след Кримската война, мина вече много време и, както ми се струва, в Петербург смятат сега за своевременно отново да повдигнат Източния въпрос.
Докато Средиземно море, по-скоро според надутите приказки, отколкото на дело, би трябвало да стане „френско море", Русия се стремеше да направи Черно море "руско море", а Мраморно море "руско езеро". Константинопол би трябвало да стане руски град, Гърция – васална на Русия държава. Това са били твърди насоки на руската политика, и спомагателни лостове за това са общността на вярата и панславизма. Тогава Дунав би бил затворен при Железни врата с руска бариера.“ Да си представим, че някой би говорил така.
към текста >>
Тогава би могло да се каже: е, да, той е инфор
мир
ан от случилото се сега, – и биха били прави тези, които високопарно твърдят, че само Средна Европа е искала
война
та, и не се е подготвяла за Изтока от необходимост.
Докато Средиземно море, по-скоро според надутите приказки, отколкото на дело, би трябвало да стане „френско море", Русия се стремеше да направи Черно море "руско море", а Мраморно море "руско езеро". Константинопол би трябвало да стане руски град, Гърция – васална на Русия държава. Това са били твърди насоки на руската политика, и спомагателни лостове за това са общността на вярата и панславизма. Тогава Дунав би бил затворен при Железни врата с руска бариера.“ Да си представим, че някой би говорил така.
Тогава би могло да се каже: е, да, той е информиран от случилото се сега, – и биха били прави тези, които високопарно твърдят, че само Средна Европа е искала войната, и не се е подготвяла за Изтока от необходимост.
Но това е написано в 1870 година! И изобщо не е имало година, когато това да не би могло да бъде написано. Колко нелепо е да се мисли, че не трябва да се търсят източниците на това, което става сега, във формиращи се от десетилетия сили. Тези думи са написани в 1870 година, по време на войната на Германия с Франция. Да се мисли, че съвременните събитията би могло и да ги няма, и да се мисли, че не всички импулси са идвали от Изток, това е, меко казано, неисторично, това е игнориране на действително действащи сили.
към текста >>
Колко нелепо е да се мисли, че не трябва да се търсят източниците на това, което става сега, във фор
мир
ащи се от десетилетия сили.
Тогава Дунав би бил затворен при Железни врата с руска бариера.“ Да си представим, че някой би говорил така. Тогава би могло да се каже: е, да, той е информиран от случилото се сега, – и биха били прави тези, които високопарно твърдят, че само Средна Европа е искала войната, и не се е подготвяла за Изтока от необходимост. Но това е написано в 1870 година! И изобщо не е имало година, когато това да не би могло да бъде написано.
Колко нелепо е да се мисли, че не трябва да се търсят източниците на това, което става сега, във формиращи се от десетилетия сили.
Тези думи са написани в 1870 година, по време на войната на Германия с Франция. Да се мисли, че съвременните събитията би могло и да ги няма, и да се мисли, че не всички импулси са идвали от Изток, това е, меко казано, неисторично, това е игнориране на действително действащи сили. Това е недопустимо, и духовната наука трябва да възпрепятства хората и журналистите също, отново и отново да съдят за събитията така, сякаш предпоставката за това, което става сега, се е появила едва преди 5 или 6 месеца! Когато хората търсят разбиране на събитията от духовната наука, те знаят, че голямото се подготвя в малкото и, че може правилно да се съди за малкото, само изхождайки от голямото, – от ежедневния живот се подготвя това, чийто смисъл ни помага да разберем духовната наука. Исках да говоря, трябваше в днешната встъпителна лекция отново да говоря с вас от тази определена гледна точка, която е предизвикана от преживяваните събития; трябваше да ви говоря за това, което трябва да стане духовната наука за правилната оценка за света и за нашето място в него.
към текста >>
Тези думи са написани в 1870 година, по време на
война
та на Германия с Франция.
Да си представим, че някой би говорил така. Тогава би могло да се каже: е, да, той е информиран от случилото се сега, – и биха били прави тези, които високопарно твърдят, че само Средна Европа е искала войната, и не се е подготвяла за Изтока от необходимост. Но това е написано в 1870 година! И изобщо не е имало година, когато това да не би могло да бъде написано. Колко нелепо е да се мисли, че не трябва да се търсят източниците на това, което става сега, във формиращи се от десетилетия сили.
Тези думи са написани в 1870 година, по време на войната на Германия с Франция.
Да се мисли, че съвременните събитията би могло и да ги няма, и да се мисли, че не всички импулси са идвали от Изток, това е, меко казано, неисторично, това е игнориране на действително действащи сили. Това е недопустимо, и духовната наука трябва да възпрепятства хората и журналистите също, отново и отново да съдят за събитията така, сякаш предпоставката за това, което става сега, се е появила едва преди 5 или 6 месеца! Когато хората търсят разбиране на събитията от духовната наука, те знаят, че голямото се подготвя в малкото и, че може правилно да се съди за малкото, само изхождайки от голямото, – от ежедневния живот се подготвя това, чийто смисъл ни помага да разберем духовната наука. Исках да говоря, трябваше в днешната встъпителна лекция отново да говоря с вас от тази определена гледна точка, която е предизвикана от преживяваните събития; трябваше да ви говоря за това, което трябва да стане духовната наука за правилната оценка за света и за нашето място в него. Бях длъжен да говоря за това.
към текста >>
И в атмосферата, която се появява когато свърши сумракът на
война
та и отново ще грее слънцето на
мир
а, трябва да се влеят мисли, издигащи се към хоризонтите на духа.
И това, което ви съобщих, би искало да бъде съобщено даже ако тук нямаше ни един, който би повярвал и на една моя дума. Ако подхождаме към човека с намерението да го убедим, със стремежа той да приеме нашето мнение, ние не живеем в истински духовното. Правилното преживяване, постигането на духовното в непосредственото изживяване създава тази аура, която човечеството трябва да има в бъдеще. Отново и отново трябва да бъде казано: това, което сега преживяваме сред реки от кръв, за човечеството ще бъде само това, което и трябва да бъде, когато нещо действително ново се извършва и се проявява в културата, проявява се в човечеството. Но това ново ще даде кълнове тогава, когато ще има хора, от чиито души ще се издигнат духовни мисли; тези духовни мисли са сили.
И в атмосферата, която се появява когато свърши сумракът на войната и отново ще грее слънцето на мира, трябва да се влеят мисли, издигащи се към хоризонтите на духа.
Тогава тези, чиито души гледат сега надолу, които са били принудени преждевременно да оставят телата си по бойните полета, ще знаят в името на какво собствено са паднали. И антропософът трябва да си каже, че само тогава преживява нашето време в истинската духовност, ако той преживява като жива, тази особеност на духовнонаучния стремеж. Ако определени души, осъзнавайки духовното, издигнат своето съзнание до царството на духовете, от нашия кървав хоризонт ще се издигне за бъдещото развитие на човечеството хоризонта на светлината. Утре, обсъждайки една специална тема, ще продължим този разговор. Днес отново ще прекараме пред душите си мислите, които ни съединяват с най-сериозните събития от нашите дни:
към текста >>
85.
3. Лекция, 14.02.1915
GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война
За това и ни е необходим духовнонаучният
мир
оглед, за да се измъкне човечеството от тяснонационалните преживявания, от преживяванията, които не са общочовешки.
Който ще мисли така, както току що ви казах, той ще остане във властта на теоретичното, на абстрактното съждение. И какво би било в този случай конкретното, изпълнено с преживяване съждение? Как би звучало то? То би звучало така: ако е справедливо това, което беше казано, – ние вървим към времето, когато тези които иска да следват задачите на своята културна епоха, не смеят повече да остават в тяснонационалните преживявания. Петата културна епоха, в цялото и своеобразие, е предназначена именно за това, принадлежащите към нея личности, по специфичен начин да враснат в чувството за национално, и след това отново, като личности да го надрастат /да се освободят от него/; шестата и седмата културни епохи ще бъдат такива, че тези, които ще искат да останат в тяснонационалното, ще изостанат от задачите на човечеството.
За това и ни е необходим духовнонаучният мироглед, за да се измъкне човечеството от тяснонационалните преживявания, от преживяванията, които не са общочовешки.
Значи, от казаното вчера трябва да бъде направен съвсем, съвсем друг извод: че средноевропейските национални култури са тези, които, като национални, носят със себе си импулси, съвпадащи с великите предначертания на следатлантската епоха, но че след това ще дойдат култури, които ще направят необходимо израстването на хората от националните импулси, и това няма да може да се осъществи, ако тези, които днес принадлежат към предугажданите бъдещи култури, започнат да се дуят в техните национални преживявания, че и да ги акцентират, както това става с населението на Източна Европа. С други думи: тъй като те /средноевропейците/ не са осъществили още своето национално посланичество в това национално преживяване, за да израснат през националното им е необходимо да възприемат в себе си това, което е родено като духовна наука. И тук е необходимо живо разбиране. Разбира се, в наше време, когато противостоят страсти и предразсъдъци, е трудно да се намери необходимото, за да застанат хората на твърдата почва на истински обективно насочената духовна наука, напълно да могат да застанат на почвата на чисто човешкото. Духовната наука ни е необходима, за да се разпространи по цялата Земя нещо, което се издига над всички различия, и затова тези, които приемат духовната наука, трябва да се избавят от всичко национално, да успеят да намерят обективно разбиране на това, за което става дума в цикъла "Мисиите на отделните народностни души във връзка със северо-германската митология" /юни 1910 г., Християния/, който би трябвало да бъде изучен навсякъде, където има антропософи.
към текста >>
Значението на този цикъл е и в това, че той беше изнесен години преди
война
та, така че никой не може да го упрекне в това, че той е породен от настроенията на тази
война
.
Значи, от казаното вчера трябва да бъде направен съвсем, съвсем друг извод: че средноевропейските национални култури са тези, които, като национални, носят със себе си импулси, съвпадащи с великите предначертания на следатлантската епоха, но че след това ще дойдат култури, които ще направят необходимо израстването на хората от националните импулси, и това няма да може да се осъществи, ако тези, които днес принадлежат към предугажданите бъдещи култури, започнат да се дуят в техните национални преживявания, че и да ги акцентират, както това става с населението на Източна Европа. С други думи: тъй като те /средноевропейците/ не са осъществили още своето национално посланичество в това национално преживяване, за да израснат през националното им е необходимо да възприемат в себе си това, което е родено като духовна наука. И тук е необходимо живо разбиране. Разбира се, в наше време, когато противостоят страсти и предразсъдъци, е трудно да се намери необходимото, за да застанат хората на твърдата почва на истински обективно насочената духовна наука, напълно да могат да застанат на почвата на чисто човешкото. Духовната наука ни е необходима, за да се разпространи по цялата Земя нещо, което се издига над всички различия, и затова тези, които приемат духовната наука, трябва да се избавят от всичко национално, да успеят да намерят обективно разбиране на това, за което става дума в цикъла "Мисиите на отделните народностни души във връзка със северо-германската митология" /юни 1910 г., Християния/, който би трябвало да бъде изучен навсякъде, където има антропософи.
Значението на този цикъл е и в това, че той беше изнесен години преди войната, така че никой не може да го упрекне в това, че той е породен от настроенията на тази война.
Работата не е в това, че нещо, което се говори тук или там, не е общозначима истина, а в това – и то трябва да се разбере, – че тези истини не навсякъде могат да ги понесат. Когато преди месеци говорих с вас, ви обърнах внимание, че на нас тук в Средна Европа, в известна степен ни е по-лесно да бъдем по-обективни, отколкото на другите. Защо това е така, става явно от този цикъл лекции. Всичко най-дълбоко в нашето учение сочи, че от най-различните дълбини на съвременната световна култура трябва да израсне нещо, което съвпада с истините на духовната наука. В известно отношение може да бъде казано: сериозните събития от наши дни са сякаш мощна подсказка за необходимостта от духовнонаучни преживявания за света.
към текста >>
По същество, само с едната половина на нашето същество ние се на
мир
аме във всичко това, което на Земята е диференциращо, тоест с нашето физическо и нашето етерно тяло, които, в известна степен, отдаваме обратно на Земята, когато встъпваме в друга форма на съзнание, която наричаме сън.
Те убеждават, че тези духовнонаучни преживявания трябва да дойдат. Затова, разбира се, това, което принадлежи към обособените преживявания на отделната местност, може да бъде за нас само второстепенно; нашата истинска задача е, да приемем в нашето душевно преживяване това, което сега вече навсякъде може да бъде прието без вътрешно отблъскване, но въпреки всичко на толкова места се натъква на предразсъдъци и предубеждения! Израстващият от духовната наука възглед за общочовешкото в човека, вече ни подготвя за обективно възприемане на това, в което сме поставени от развитието на Земята и развитието на света. Тъй като това, в което сме поставени, е в известна степен почвата, от която израстваме, и това, чрез което ние трябва да израстваме. Такива са импулсите, които ни дава духовната наука.
По същество, само с едната половина на нашето същество ние се намираме във всичко това, което на Земята е диференциращо, тоест с нашето физическо и нашето етерно тяло, които, в известна степен, отдаваме обратно на Земята, когато встъпваме в друга форма на съзнание, която наричаме сън.
Със своя Аз и астрално тяло ние излизаме тогава от физическото и етерно тяло; и се намираме в света, в който човек встъпва, преминавайки портата на смъртта, в света, където отпадат всички земни диференциации, в света, в който ни вкарва познанието на духовната наука. Който може да направи откровенията на инициацията част от своето същество, чрез тези откровения той е действително защитен от едностранното предпочитане на един кой да е дух на народа. И как стигаме до съприкосновение с отделния дух на народа, към който принадлежим? Когато от заспиването до пробуждането със своя Аз и астрално тяло пребиваваме в духовния свят, ние нямаме съприкосновение със своя дух на народа, с духа на народа, към когото принадлежим според своето земно въплъщение; имаме съприкосновение с него само в състоянието на дневно бодърстване, от пробуждането до заспиването. Сред силите, в които се потапяме, когато се потапяме в своето физическо и етерно тяло, се намират и сили, в които действа и духът на народа, към който принадлежим.
към текста >>
Със своя Аз и астрално тяло ние излизаме тогава от физическото и етерно тяло; и се на
мир
аме в света, в който човек встъпва, преминавайки портата на смъртта, в света, където отпадат всички земни диференциации, в света, в който ни вкарва познанието на духовната наука.
Затова, разбира се, това, което принадлежи към обособените преживявания на отделната местност, може да бъде за нас само второстепенно; нашата истинска задача е, да приемем в нашето душевно преживяване това, което сега вече навсякъде може да бъде прието без вътрешно отблъскване, но въпреки всичко на толкова места се натъква на предразсъдъци и предубеждения! Израстващият от духовната наука възглед за общочовешкото в човека, вече ни подготвя за обективно възприемане на това, в което сме поставени от развитието на Земята и развитието на света. Тъй като това, в което сме поставени, е в известна степен почвата, от която израстваме, и това, чрез което ние трябва да израстваме. Такива са импулсите, които ни дава духовната наука. По същество, само с едната половина на нашето същество ние се намираме във всичко това, което на Земята е диференциращо, тоест с нашето физическо и нашето етерно тяло, които, в известна степен, отдаваме обратно на Земята, когато встъпваме в друга форма на съзнание, която наричаме сън.
Със своя Аз и астрално тяло ние излизаме тогава от физическото и етерно тяло; и се намираме в света, в който човек встъпва, преминавайки портата на смъртта, в света, където отпадат всички земни диференциации, в света, в който ни вкарва познанието на духовната наука.
Който може да направи откровенията на инициацията част от своето същество, чрез тези откровения той е действително защитен от едностранното предпочитане на един кой да е дух на народа. И как стигаме до съприкосновение с отделния дух на народа, към който принадлежим? Когато от заспиването до пробуждането със своя Аз и астрално тяло пребиваваме в духовния свят, ние нямаме съприкосновение със своя дух на народа, с духа на народа, към когото принадлежим според своето земно въплъщение; имаме съприкосновение с него само в състоянието на дневно бодърстване, от пробуждането до заспиването. Сред силите, в които се потапяме, когато се потапяме в своето физическо и етерно тяло, се намират и сили, в които действа и духът на народа, към който принадлежим. Ние сякаш встъпваме в областта на този дух на народа, когато се събуждаме; ние отново я напускаме, когато заспиваме.
към текста >>
Сред силите, в които се потапяме, когато се потапяме в своето физическо и етерно тяло, се на
мир
ат и сили, в които действа и духът на народа, към който принадлежим.
По същество, само с едната половина на нашето същество ние се намираме във всичко това, което на Земята е диференциращо, тоест с нашето физическо и нашето етерно тяло, които, в известна степен, отдаваме обратно на Земята, когато встъпваме в друга форма на съзнание, която наричаме сън. Със своя Аз и астрално тяло ние излизаме тогава от физическото и етерно тяло; и се намираме в света, в който човек встъпва, преминавайки портата на смъртта, в света, където отпадат всички земни диференциации, в света, в който ни вкарва познанието на духовната наука. Който може да направи откровенията на инициацията част от своето същество, чрез тези откровения той е действително защитен от едностранното предпочитане на един кой да е дух на народа. И как стигаме до съприкосновение с отделния дух на народа, към който принадлежим? Когато от заспиването до пробуждането със своя Аз и астрално тяло пребиваваме в духовния свят, ние нямаме съприкосновение със своя дух на народа, с духа на народа, към когото принадлежим според своето земно въплъщение; имаме съприкосновение с него само в състоянието на дневно бодърстване, от пробуждането до заспиването.
Сред силите, в които се потапяме, когато се потапяме в своето физическо и етерно тяло, се намират и сили, в които действа и духът на народа, към който принадлежим.
Ние сякаш встъпваме в областта на този дух на народа, когато се събуждаме; ние отново я напускаме, когато заспиваме. Но този, който е придобил познанието на инициацията, именно в процеса на това придобиване пребивава в света, в който го няма неговият дух на народа, тъй като той встъпва в света, в който ние се намираме между заспиването и пробуждането. И тогава се проявява нещо своеобразно. Да предположим, че човек принадлежи към един определен народ и е свързан с една националност. Когато човек със заспиването напуска сферата на своя дух на народа, той вече не е свързан със своя народностен дух, докато не се събуди отново.
към текста >>
Но този, който е придобил познанието на инициацията, именно в процеса на това придобиване пребивава в света, в който го няма неговият дух на народа, тъй като той встъпва в света, в който ние се на
мир
аме между заспиването и пробуждането.
Който може да направи откровенията на инициацията част от своето същество, чрез тези откровения той е действително защитен от едностранното предпочитане на един кой да е дух на народа. И как стигаме до съприкосновение с отделния дух на народа, към който принадлежим? Когато от заспиването до пробуждането със своя Аз и астрално тяло пребиваваме в духовния свят, ние нямаме съприкосновение със своя дух на народа, с духа на народа, към когото принадлежим според своето земно въплъщение; имаме съприкосновение с него само в състоянието на дневно бодърстване, от пробуждането до заспиването. Сред силите, в които се потапяме, когато се потапяме в своето физическо и етерно тяло, се намират и сили, в които действа и духът на народа, към който принадлежим. Ние сякаш встъпваме в областта на този дух на народа, когато се събуждаме; ние отново я напускаме, когато заспиваме.
Но този, който е придобил познанието на инициацията, именно в процеса на това придобиване пребивава в света, в който го няма неговият дух на народа, тъй като той встъпва в света, в който ние се намираме между заспиването и пробуждането.
И тогава се проявява нещо своеобразно. Да предположим, че човек принадлежи към един определен народ и е свързан с една националност. Когато човек със заспиването напуска сферата на своя дух на народа, той вече не е свързан със своя народностен дух, докато не се събуди отново. Така е работата и с този, който е добил познанията на инициацията, и той има съприкосновение при заспиването и пробуждането не със своя собствен дух на народа, а с духовете на другите народи, живеещи на Земята. По времето между заспиването и пробуждането се преживява съвместно битие с духовете на другите народи, а със своя дух на народа – по времето между пробуждането и заспиването.
към текста >>
Това е ненормално явление, но ние не можем да го избегнем; ако ненавиждаме особено силно някой народ, по време на сън ние се на
мир
аме в сферата на духа на този народ.
По времето между заспиването и пробуждането се преживява съвместно битие с духовете на другите народи, а със своя дух на народа – по времето между пробуждането и заспиването. Само че този съвместен живот с духовете на другите народи не е такъв, да се живее с всеки поотделно, а се живее с тяхното обединение, сякаш в техния приятелски кръг, с това, което те се явяват в тяхната взаимовръзка, в съобщество с останалите духове на народи. И така, забележете, в човешкия живот се редуват – така говори посветителското знание – преживяване със своя дух на народа в будно състояние и преживяване с общността на останалите духове на народи в състояние на сън. Само при едно условие ние имаме анормално преживяване на отделен дух на народ по време на сън. Това става, ако ние особено страстно ненавиждаме този народ.
Това е ненормално явление, но ние не можем да го избегнем; ако ненавиждаме особено силно някой народ, по време на сън ние се намираме в сферата на духа на този народ.
И този, който достига познанието на инициацията, ако от лични националистически подбуди ненавижда някой народ, е принуден да бъде в сферата на духа на този народ именно когато встъпва в областта на инициацията, и пред него тутакси се разкрива недопустимостта на такава ситуация. Тривиално изразявайки се, можем да кажем: който ненавижда друг народ поради националистически, лични страсти, той е принуден да спи с духа на този народ. Това е тривиален израз, но е дословно точен. Законите на духовния свят са насочени към единството на човешкия род и към невъзможност за самообособяване. И когато вземаме предвид тези факти, те ни учат на нещо.
към текста >>
Етерното тяло е пластично здраво фор
мир
ано и такова преминава в духовния свят.
Душите, които днес излизат от тела на французи, принадлежат на култура, узряла и в известна степен презряла, която е дала много преживявания на земята, на етерното тяло. Своеобразието на тази френска народна култура – не културата на отделните лица – е в това, как се обработва самото етерно тяло, как се просмуква със сили и силови въздействия, и затова много индивидуализирано преминава портата на смъртта и остава такова и в духовния свят. Тези етерни тела бавно се разтварят и дълго се запазват като спектри. Принадлежащият към френската народност, доколкото принадлежи на нея, в своите представи има съвсем определено мнение за себе си, за своето място в живота. Но това не е нищо друго, освен отражение на здраво работещите сили на етерното тяло.
Етерното тяло е пластично здраво формирано и такова преминава в духовния свят.
Съвсем различно стои работата с етерното тяло на руския човек. То не е така рязко отпечатано, то е в известна степен по-еластично и лесно се разтваря в духовния свят; затова душата е по-малко прикована към своето етерно тяло. Докато етерното тяло на французина, произтичащо от една по-развита култура, дълго държи френската душа, така да се каже, свързана с нейното етерно тяло, душата на руския човек само за кратко остава свързана със своето етерно тяло. За тази душа от изтока съдбата на нейното етерно тяло има по-малко значение. Но тези етерни тела оказват много определено, дълбоко отиващо значително въздействие върху това, което се разиграва по времето между смъртта и новото раждане, сякаш зад кулисите на нашата съвременност.
към текста >>
Всичко това трябва да бъде подготвено, всичко това трябва да бъде включено в
мир
овото развитие и то е включено в него.
От най-различни разглеждания ние знаем, че в двадесети век вървим към етерното въздействие на Христовия Дух, към появата му! За Христос в етерно тяло вече екзотерично стана дума в съответното място на драмата-мистерия "Вратата на посвещението" /бележка 28/ и в различни разглеждания /бележка 29/ вече се посочваше, че това явяване на Христос за тези хора, чиито души вече са придобили способност за виждане, се е подготвяло още в последната третина на 19 век, когато се смени Духът на времето. Столетия преди това Дух на времето беше Гавраил. От последната третина на 19 век действащ Дух на времето стана Михаил. Михаил е този дух, който в известна степен е подготвил явяването на Христос като етерна същност.
Всичко това трябва да бъде подготвено, всичко това трябва да бъде включено в мировото развитие и то е включено в него.
Михаил, подготвяйки явяването на Христос, по някакъв начин встъпва в борба, той подготвя душите в периода от живота им между смъртта и новото раждане за това, което трябва да стане в аурата на Земята. Рязко отпечатаните етерни тела, които се намират около нас в елементарния свят, ще бъдат пречка във времето, което трябва да настъпи – когато трябва да бъде ясно видим етерният облик, който ще приеме Христос. По-близо до чистото възприемане на етерния облик стоят тези души, които след смъртта са по-малко свързани със своето етерно тяло. От това е ясно следното: ние виждаме, как част от работата на Михаил е насочена към това, да се разтворят западноевропейските култивирани, рязко отпечатани етерни тела, и ние виждаме, как в тази борба Михаил ползва източноевропейските души. И така, ние виждаме Михаил, съпровождан от тълпи източноевропейски души, сражаващ се със западноевропейските етерни тела и с тяхното въздействие върху душите след смъртта.
към текста >>
Рязко отпечатаните етерни тела, които се на
мир
ат около нас в елементарния свят, ще бъдат пречка във времето, което трябва да настъпи – когато трябва да бъде ясно видим етерният облик, който ще приеме Христос.
Столетия преди това Дух на времето беше Гавраил. От последната третина на 19 век действащ Дух на времето стана Михаил. Михаил е този дух, който в известна степен е подготвил явяването на Христос като етерна същност. Всичко това трябва да бъде подготвено, всичко това трябва да бъде включено в мировото развитие и то е включено в него. Михаил, подготвяйки явяването на Христос, по някакъв начин встъпва в борба, той подготвя душите в периода от живота им между смъртта и новото раждане за това, което трябва да стане в аурата на Земята.
Рязко отпечатаните етерни тела, които се намират около нас в елементарния свят, ще бъдат пречка във времето, което трябва да настъпи – когато трябва да бъде ясно видим етерният облик, който ще приеме Христос.
По-близо до чистото възприемане на етерния облик стоят тези души, които след смъртта са по-малко свързани със своето етерно тяло. От това е ясно следното: ние виждаме, как част от работата на Михаил е насочена към това, да се разтворят западноевропейските култивирани, рязко отпечатани етерни тела, и ние виждаме, как в тази борба Михаил ползва източноевропейските души. И така, ние виждаме Михаил, съпровождан от тълпи източноевропейски души, сражаващ се със западноевропейските етерни тела и с тяхното въздействие върху душите след смъртта. Упорита борба върви зад кулисите на съвременността. Тази борба си върви в духовния свят.
към текста >>
До физическото раждане ние не сме приспособени и към използването на разсъдък, но нашата духовна част се на
мир
а в съприкосновение с космическото духовно обкръжение.
Може да се каже: ако някой трябва да преживее безсъзнателна инициация, кога най-добре може да я преживее? Ако бъде подготвен, той ще я преживее най-добре именно в тези нощи до 6 януари, когато е в състояние на сън, състояние на отстраненост от света на ежедневието. Не можем ли да предположим, че и съвсем необразованата и необучена духовно, но вътрешно одухотворена пастирка, Орлеанската дева, най-добре е могла да бъде подготвена /инициирана/, ако е преминала тези нощи някак в особено състояние на сън, състояние, когато тя е възприемала външния свят не с външните сетива и разсъдък? И тя е имала това! По времето, предшестващо физическото раждане, ние съвсем не сме приспособени да възприемаме обкръжаващия свят с външни сетива, тъй като тези сетива се пробуждат едва след физическото раждане.
До физическото раждане ние не сме приспособени и към използването на разсъдък, но нашата духовна част се намира в съприкосновение с космическото духовно обкръжение.
Тринадесетте дни, предшестващи 6 януари, Орлеанската дева е прекарала в майчиното тяло, тъй като тя се е родила на 6 януари. Този факт говори за изпълнените с дълбоко значение мирови връзки. На водещия еволюцията Миров Дух е била нужна душата в Орлеанската дева, която е прекарала 13-те последни дни от периода на бременността, чак до 6 януари, в тялото на майката и след това е била родена. Тук дълбоко надникваме във взаимовръзките, намиращи се зад кулисите на битието. Виждаме тук духовното водачество.
към текста >>
Този факт говори за изпълнените с дълбоко значение
мир
ови връзки.
Не можем ли да предположим, че и съвсем необразованата и необучена духовно, но вътрешно одухотворена пастирка, Орлеанската дева, най-добре е могла да бъде подготвена /инициирана/, ако е преминала тези нощи някак в особено състояние на сън, състояние, когато тя е възприемала външния свят не с външните сетива и разсъдък? И тя е имала това! По времето, предшестващо физическото раждане, ние съвсем не сме приспособени да възприемаме обкръжаващия свят с външни сетива, тъй като тези сетива се пробуждат едва след физическото раждане. До физическото раждане ние не сме приспособени и към използването на разсъдък, но нашата духовна част се намира в съприкосновение с космическото духовно обкръжение. Тринадесетте дни, предшестващи 6 януари, Орлеанската дева е прекарала в майчиното тяло, тъй като тя се е родила на 6 януари.
Този факт говори за изпълнените с дълбоко значение мирови връзки.
На водещия еволюцията Миров Дух е била нужна душата в Орлеанската дева, която е прекарала 13-те последни дни от периода на бременността, чак до 6 януари, в тялото на майката и след това е била родена. Тук дълбоко надникваме във взаимовръзките, намиращи се зад кулисите на битието. Виждаме тук духовното водачество. Родена е била душа, която в известна степен, преди своето раждане е била инспирирана от самия Миров Дух. Трябва да почувстваме, как пред нас сякаш се разстила завесата на външната майя: само когато на едно или друго място я пробиваме, надничаме в истинските тайни на битието.
към текста >>
На водещия еволюцията
Мир
ов Дух е била нужна душата в Орлеанската дева, която е прекарала 13-те последни дни от периода на бременността, чак до 6 януари, в тялото на майката и след това е била родена.
И тя е имала това! По времето, предшестващо физическото раждане, ние съвсем не сме приспособени да възприемаме обкръжаващия свят с външни сетива, тъй като тези сетива се пробуждат едва след физическото раждане. До физическото раждане ние не сме приспособени и към използването на разсъдък, но нашата духовна част се намира в съприкосновение с космическото духовно обкръжение. Тринадесетте дни, предшестващи 6 януари, Орлеанската дева е прекарала в майчиното тяло, тъй като тя се е родила на 6 януари. Този факт говори за изпълнените с дълбоко значение мирови връзки.
На водещия еволюцията Миров Дух е била нужна душата в Орлеанската дева, която е прекарала 13-те последни дни от периода на бременността, чак до 6 януари, в тялото на майката и след това е била родена.
Тук дълбоко надникваме във взаимовръзките, намиращи се зад кулисите на битието. Виждаме тук духовното водачество. Родена е била душа, която в известна степен, преди своето раждане е била инспирирана от самия Миров Дух. Трябва да почувстваме, как пред нас сякаш се разстила завесата на външната майя: само когато на едно или друго място я пробиваме, надничаме в истинските тайни на битието. Това трябва да стане чувство и усещане на преобразуващата културата на човечеството духовна наука.
към текста >>
Тук дълбоко надникваме във взаимовръзките, на
мир
ащи се зад кулисите на битието.
По времето, предшестващо физическото раждане, ние съвсем не сме приспособени да възприемаме обкръжаващия свят с външни сетива, тъй като тези сетива се пробуждат едва след физическото раждане. До физическото раждане ние не сме приспособени и към използването на разсъдък, но нашата духовна част се намира в съприкосновение с космическото духовно обкръжение. Тринадесетте дни, предшестващи 6 януари, Орлеанската дева е прекарала в майчиното тяло, тъй като тя се е родила на 6 януари. Този факт говори за изпълнените с дълбоко значение мирови връзки. На водещия еволюцията Миров Дух е била нужна душата в Орлеанската дева, която е прекарала 13-те последни дни от периода на бременността, чак до 6 януари, в тялото на майката и след това е била родена.
Тук дълбоко надникваме във взаимовръзките, намиращи се зад кулисите на битието.
Виждаме тук духовното водачество. Родена е била душа, която в известна степен, преди своето раждане е била инспирирана от самия Миров Дух. Трябва да почувстваме, как пред нас сякаш се разстила завесата на външната майя: само когато на едно или друго място я пробиваме, надничаме в истинските тайни на битието. Това трябва да стане чувство и усещане на преобразуващата културата на човечеството духовна наука. Това трябва да стане възприятие: за да се проникне до тайните на света, трябва напълно да се скъса с безплодното наблюдение само на външната майя, появило се в резултат на блестящото и триумфално развитие на естествознанието.
към текста >>
Родена е била душа, която в известна степен, преди своето раждане е била инспирирана от самия
Мир
ов Дух.
Тринадесетте дни, предшестващи 6 януари, Орлеанската дева е прекарала в майчиното тяло, тъй като тя се е родила на 6 януари. Този факт говори за изпълнените с дълбоко значение мирови връзки. На водещия еволюцията Миров Дух е била нужна душата в Орлеанската дева, която е прекарала 13-те последни дни от периода на бременността, чак до 6 януари, в тялото на майката и след това е била родена. Тук дълбоко надникваме във взаимовръзките, намиращи се зад кулисите на битието. Виждаме тук духовното водачество.
Родена е била душа, която в известна степен, преди своето раждане е била инспирирана от самия Миров Дух.
Трябва да почувстваме, как пред нас сякаш се разстила завесата на външната майя: само когато на едно или друго място я пробиваме, надничаме в истинските тайни на битието. Това трябва да стане чувство и усещане на преобразуващата културата на човечеството духовна наука. Това трябва да стане възприятие: за да се проникне до тайните на света, трябва напълно да се скъса с безплодното наблюдение само на външната майя, появило се в резултат на блестящото и триумфално развитие на естествознанието. Но този блясък и триумф в бъдеще трябва да бъде разсеян от духовната наука. За истинско вживяване на духовната наука в душите на хората е необходима преди всичко добра воля за действително съединяване на душата с духовните светове.
към текста >>
Видите ли, в основата на това, което ние знаем като физическо тяло, стои като образуваща /фор
мир
аща/ сила етерното тяло, след това астралното тяло, и накрая това, което наричаме носител на Аза.
Бих казал, че всички тайни на света са обединени за създаването на човека. Но това трябва да бъде правилно разбрано. Повърхностното отношение към самопознанието се прекратява още щом приближим до духовните тайни на човешкото битие. Да си представим, че човек чрез обучение или по друг път добива известна степен на ясновиждане, и пред него се изправят изумителни образи, които той може да фиксира, така че околните са възхитени от смислената връзка на този човек с духовния свят. Тази връзка несъмнено съществува, но трябва да се разбира връзката на човека с духовния свят в целия и обем, трябва да се вижда, какво действително може да бъде тя.
Видите ли, в основата на това, което ние знаем като физическо тяло, стои като образуваща /формираща/ сила етерното тяло, след това астралното тяло, и накрая това, което наричаме носител на Аза.
Всичко това работи над физическото тяло и всеки по-висш член работи над по-низшия. Ако ясновидски постигнете етерното тяло, това е изумително образувание от струящи и проблясващи цветове. Какво представляват тези струящи цветове в етерното тяло? Това са силите, изграждащи физическото тяло, силите, които не само строят органите на тялото, но и действат в тези органи, в това, което в течение на живота изпълняват тези органи. Но органите на човека имат съвсем различно предназначение.
към текста >>
Това е изключително интересно анатомично наблюдение, но трябва строго да си изясним: когато се навлиза в тайните на духовния свят, трябва да се получи ясна представа, какво именно се на
мир
а пред нас в духовния свят.
Този, който добива и с труд извлича ясновиждането чрез етерното тяло на главния мозък, отначало има пред себе си малко бледен свят; а този, който добива ясновиждане чрез етерното тяло на своите вътрешности, може да отразява в етерния свят изумително преливащи се цветове. За да се доведе бледото етерно тяло на главния мозък в съприкосновение със струящите цветове на космоса, е необходимо да се привлекат струящите цветове от цялата сфера на космоса. За да се развият струящите цветове на етерното тяло на червата, ние можем да ги излъчваме от себе си, и така, по пътя на ясновиждането, могат да бъдат видени изумителни цветове /образи, образувания/. Разбира се, това действително са ясновидски образи, но когато ги изследваме, какво са всъщност те тогава? Това не е нищо друго, освен процеса на собственото ни храносмилане, това е, което става в етерното тяло в процеса на храносмилане на човека; това се проектира навън, в етерното пространство.
Това е изключително интересно анатомично наблюдение, но трябва строго да си изясним: когато се навлиза в тайните на духовния свят, трябва да се получи ясна представа, какво именно се намира пред нас в духовния свят.
Само тогава започва да се разбира, че това изумително преливащо море от цветове на етерното тяло може да бъде проява на това, което трябва да става в етерното тяло, за да могат правилно да функционират червата. Когато ясновидски се обозре това, то действително е акт на ясновиждане; но това няма никакво отношение към тайните на небесното. И това няма никакво отношение към великите космически факти, не ни приближава до тях, а е нещо, което ни приближава към нашето собствено обикновено низше същество. И именно тогава, когато ясновидски се издигаме към самопознанието, разбираме, че първото, което преживяваме в изумителни образи, е отражение на нашето най-низше същество. И само тогава, когато с по-силно напрежение освобождаваме тези части на етерното тяло, които, като низши, са останали /задържали са се/ в нас самите, докато голяма част е била употребена за изграждането на сърцето и главния мозък, само тогава се доближаваме до това, с по-здраво развитите сили да излъчваме навън това, което го има в нас и оставя отпечатък върху външния етер.
към текста >>
На хората им е по-удобно да виждат в духовния свят, подобно на физическия свят, придвижващи се образи; те на
мир
ат за неудобно, че – ако искат да встъпят в духовния свят – трябва да усвоят съвсем нов способ за възприемане.
Книгата "Как се постигат познания за висшите светове" с най-голяма настойчивост подчертава необходимостта да се намери правилния път и да не се изпада в заблуда, да не се стигне чрез илюзорно ясновиждане до низшето същество на човека. Все отново ви обръщам внимание, че правилното ясновиждане е трудно, че то настъпва бледо, без ярки цветове, че до разгадаване на тайните на света се стига само чрез голямо напрежение на тези сили, които се дават на човека между раждането и смъртта. Къде да се намерят тези сили може да се разбере, ако се обърнем към това, което беше казано във Виенския цикъл от 1914 година /бележка 36/. Там се говори за силите, които човек развива между смъртта и новото раждане, за силите, за които може само безпомощно да се дрънка, тъй като нашите думи са предназначени за понятията от физическия свят, и е възможно само чрез съпоставяне на думи да се даде представа за духовния свят, в който всичко е съвсем различно, отколкото във физическия и сетивен свят. А на хората им е по-удобно да си представят духовния свят като нещо подобно на физическия свят, само че по-фин и по-подвижен.
На хората им е по-удобно да виждат в духовния свят, подобно на физическия свят, придвижващи се образи; те намират за неудобно, че – ако искат да встъпят в духовния свят – трябва да усвоят съвсем нов способ за възприемане.
Всичко това трябва да ви покаже, че не само човешкият разсъдък, но преди всичко човешка воля се противи на това, което трябва да донесе в света в наши дни духовната наука. Ние действително можем да кажем: широки кръгове от хора днес отклоняват духовната наука не само защото още не я разбират, а защото не я искат, че, по същество, те не я искат, те се боят от картината на света, която иска и трябва да покаже на човечеството духовната наука. Ако искаме да разберем преживяванията между смъртта и новото раждане, ние трябва да вникнем в най-важните понятия: мъдрост и осъзнаване. Не трябва да си представяме, че човек, преминал през портата на смъртта, няма съзнание и неговото съзнание трябва първо да се пробуди. Това не е вярно, а е вярно, че преминавайки през портата на смъртта, човек има твърде силно съзнание, той цял се къпе в съзнание, така че не може да се ориентира в него, че съвсем е зашеметен от духовната слънчева светлина на съзнанието, и отначало трябва да започне да се ориентира в него, както изложих това в споменатия цикъл.
към текста >>
Ние отиваме при него и го на
мир
аме удавен, а на мястото, където е паднал, виждаме камък и с пълно право решаваме, че той се е спънал в камъка, паднал е в реката и се е удавил.
След смъртта неизмеримото съзнание трябва да бъде до известна степен приглушено. Това трябва да се вземе предвид. Трябва много сериозно да усвоим Истината, че духовните факти често са точно противоположни на това, как те ни се представят във външния свят. Често показвам това с един пример. Човек върви надолу по брега на реката, пада във водата и се дави.
Ние отиваме при него и го намираме удавен, а на мястото, където е паднал, виждаме камък и с пълно право решаваме, че той се е спънал в камъка, паднал е в реката и се е удавил.
Ако не предприемем нищо друго, ще си останем с това убеждение. Но тук, по отношение на физическите факти, тази логика може да се окаже погрешна. Дисекцията на трупа може да открие, че това е бил удар и вследствие на удара той е паднал във водата, тоест, че причината и следствието в действителност са били обратни на това, което е било видимо външно. Ние мислим, че човекът е умрял, защото е паднал във водата; в действителност той е паднал във водата защото вече е бил мъртъв. Логиката на фактите тук е била лъжлива.
към текста >>
И когато се изясни, че детето може да се на
мир
а под преобърнатия мебелен фургон, посред нощ фургонът беше повдигнат и малкият Тео Файс беше изкаран из под него мъртъв.
Ние мислим, че човекът е умрял, защото е паднал във водата; в действителност той е паднал във водата защото вече е бил мъртъв. Логиката на фактите тук е била лъжлива. По такъв начин, ние често попадаме на тясно с логиката на външната майя. Да вземем случая с болката, която тази есен преживяхме в Дорнах. Синчето на член на нашия клон, която беше постоянен жител на Дорнах, седемгодишното и синче изчезна една вечер.
И когато се изясни, че детето може да се намира под преобърнатия мебелен фургон, посред нощ фургонът беше повдигнат и малкият Тео Файс беше изкаран из под него мъртъв.
Какво беше станало? В този район изобщо не пътуват мебелни фургони, не пътуват изобщо никакви коли. Рядко изключение е, там да мине кола. Много преди и след това нямаше нито една. И малкият Тео изобщо винаги идваше тук четвърт час по рано.
към текста >>
86.
4. Лекция, 22.11.1915
GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война
Те остават свързани с Духа на своя народ, те продължават
война
та с оръжието на Духа.
ЛЕКЦИЯ 4 Щутгарт, 22 ноември 1915 година Във връзка със страшните събития от наши дни, през портата на смъртта преминаха вече много души на хора, свързани с нашето движение. Както в течение на военните години вече съм казвал тук, именно преживяното с тези души потвърди, че душите, изтръгнати чрез смъртта от редиците на сражаващите се, продължават да живеят в това, което изисква от тях нашето сурово време.
Те остават свързани с Духа на своя народ, те продължават войната с оръжието на Духа.
Но именно това, скъпи мои приятели, ни задължава пред тях. Задължава ни да съединим и укрепим нашите пълни с любов мисли, нашите най-вътрешни, любовно съединяващи ни движения на душите /импулси/. Когато бурните събития останат назад, – в които, в добрия смисъл на думата са въвлечени тези души, даже ако вече са преминали през портата на смъртта – или ако изобщо настъпи подходящото време, ще имаме възможност да почетем с погребално тържество нашите скъпи починали. В тези неспокойни дни смъртта нахлу в нашите редици. Тези дни предадохме на земните елементи земната обвивка на скъпата ни приятелка Софи Щинде /бележка 38/.
към текста >>
И тези, които са преминали този път през портата на смъртта, които се на
мир
ат в духовния свят, са дейни със своите импулси и сили в нашия сетивен свят.
Умрелите остават да живеят в тези чувства, преживявания и мисли, които им изпращат насреща останалите да живеят. Да помислим по-дълбоко за проблема на смъртта и ние, към които смъртта дойде толкова близо. От многобройните многогодишни съзерцания знаете, че никога не трябва да си представяме, че ето това е физически-сетивният свят, а тук, отделно, е духовният свят. Физически-сетивният свят се простира нагоре в духовния свят, а духовният свят се простира надолу във физически-сетивния свят. И макар външните сетива на човека да възприемат физически-сетивния свят само в неговото външно, сетивно битие, той, грубо казано, като въздух е пронизан от духовното, то протича навсякъде, всичко изпълва – всичко, в което човек във физическия живот в нормални условия вижда само физическото.
И тези, които са преминали този път през портата на смъртта, които се намират в духовния свят, са дейни със своите импулси и сили в нашия сетивен свят.
Така че трябва да кажем: дори и връзката на живеещите във физическо тяло и живеещите духовно, умрелите, да се намира зад прага на обикновеното съзнание, въпреки това тя е реалност. И пред тези, които се задълбочават в духовната наука, трябва да се изправи изискващата разрешение задача: да се стигне до теоретично, но изхождащо от самия живот, разбиране за живота, изходният пункт за което е не само едното размишление, а душата в целия и обем и обхват /във всичко, което тя е способна да обхване/. Да пробваме да съберем на едно място всичко, което можем да си изясним за смъртта от обикновения живот. Умрелият ни напуска. Очите ни повече не го виждат, не можем да разменим с него ръкостискане, не можем да го поздравим и той да ни отговори.
към текста >>
Така че трябва да кажем: дори и връзката на живеещите във физическо тяло и живеещите духовно, умрелите, да се на
мир
а зад прага на обикновеното съзнание, въпреки това тя е реалност.
Да помислим по-дълбоко за проблема на смъртта и ние, към които смъртта дойде толкова близо. От многобройните многогодишни съзерцания знаете, че никога не трябва да си представяме, че ето това е физически-сетивният свят, а тук, отделно, е духовният свят. Физически-сетивният свят се простира нагоре в духовния свят, а духовният свят се простира надолу във физически-сетивния свят. И макар външните сетива на човека да възприемат физически-сетивния свят само в неговото външно, сетивно битие, той, грубо казано, като въздух е пронизан от духовното, то протича навсякъде, всичко изпълва – всичко, в което човек във физическия живот в нормални условия вижда само физическото. И тези, които са преминали този път през портата на смъртта, които се намират в духовния свят, са дейни със своите импулси и сили в нашия сетивен свят.
Така че трябва да кажем: дори и връзката на живеещите във физическо тяло и живеещите духовно, умрелите, да се намира зад прага на обикновеното съзнание, въпреки това тя е реалност.
И пред тези, които се задълбочават в духовната наука, трябва да се изправи изискващата разрешение задача: да се стигне до теоретично, но изхождащо от самия живот, разбиране за живота, изходният пункт за което е не само едното размишление, а душата в целия и обем и обхват /във всичко, което тя е способна да обхване/. Да пробваме да съберем на едно място всичко, което можем да си изясним за смъртта от обикновения живот. Умрелият ни напуска. Очите ни повече не го виждат, не можем да разменим с него ръкостискане, не можем да го поздравим и той да ни отговори. В сетивния свят топлината на преживяванията му не струи вече към нашето сърце.
към текста >>
Съществата се на
мир
ат в нас.
Често се е подчертавало, как радикално се променя съотношението с обкръжаващия свят при всяко същество, в това число и при човека, когато това същество няма вече физическо и етерно тяло. Когато този, който е преминал през портата на смъртта, оставя познанието чрез физическо и етерно тяло, тогава той живее в духовно обкръжение; той живее в него така, както живеят в него починалите. Веднъж подчертах, как коренно се изменя взаимоотношението с обкръжението при прехода в духовния свят, към който възприемащият сега сам принадлежи, ако той е развъплътено човешко същество или същество от Йерархиите, или същество от елементарния свят. Ще се наложи по-особено да подбирам думите, за да дам представа, какво става съотношението между духовното същество и неговото обкръжение, как то е съвсем различно от съотношенията между въплътеното същество и неговото обкръжение. Тук във физическия свят, на нас ни въздействат факти и същества от външния свят.
Съществата се намират в нас.
Техните излъчвания чрез впечатленията на външните сетива ни проникват в душата. И ако осъзнаваме това, ние казваме: затворени сме в границите на нашето тяло. Другите същества ги имаме в своите представи: ние ги възприемаме. Когато встъпваме в духовния свят, трябва да се изразим различно: другите духовни същества сега ни възприемат като духовни същества. Във физическия свят ние възприемаме животните, доколкото те са същества, въплътени във физическия свят, растенията, хората.
към текста >>
Но ние знаем, че тези представи и възприятия, встъпващи в нас от нашите вътрешни дълбини, са докосвания на духовните същества, на
мир
ащи се заедно с нас.
Думите трябва да звучат по съвсем друг начин, когато се говори за тези неща, тъй като в духовния свят всичко е съвсем друго. И за да се изрази това образно, и в същото време повече от образно, ще кажем: когато същество от духовния свят се спуска за въплътяване в сетивния свят, то трябва да се закрепи в този свят, за да се научи постепенно да живее в него, – и детето се учи на това – да се научи да гледа чрез физическите сетивни органи извън себе си, да възприема света отвън. Когато едно същество, през портата на смъртта или по друг начин встъпва от света на сетивата в света на духа, то трябва да привикне да си казва: ти си Аз, но Аз, който не живее в света изолирано, който вътрешно през цялото време нещо преживява, – както се преживяват представите при спомен, сякаш изплуващи от дълбините на душата. Но сега ти знаеш: това, което изплува, са постъпилите в тебе представи, мисли, всичките приети от други същества, живеещи заедно с теб в духовния свят. Както от външния сетивен свят идват към нас впечатления от съществата от сетивния свят, така в нашия вътрешен свят постъпват представи и възприятия от съществата, живеещи в духовния свят.
Но ние знаем, че тези представи и възприятия, встъпващи в нас от нашите вътрешни дълбини, са докосвания на духовните същества, намиращи се заедно с нас.
Когато сме в духовния свят, тогава в нас се надига представа, представа за същество, което обичаме, същество, подтикващо ни да извършим едно или друго в духовния свят. Откъде произлиза тази представа, как става така, че тя встъпва в нас, както тук на Земята изплува споменът? Това значи: друго същество, същество от духовния свят, се е приближило към нас. Ние не го възприемаме извън нас, както тук на Земята, но ние знаем, че го има, защото то изпраща вътре в нашето същество това, което живее в самото него. "Нас си ни представят", "нас ни възприемат" – така би трябвало да казваме за живота в духовния свят.
към текста >>
Да го поставим така: какво собствено значи за
мир
овата реалност, когато на Задушница или друг празник, посветен на починалите, душите на хората, които живеят тук на Земята в своите телесни обвивки, отиват на гробищата или в мислите си се съединяват със своите починали?
Тогава е налице нещо, което иначе не би могло да го има. И пред духовния изследовател застава въпросът: Какво означава за умрелите фактът, че ние живеем в свят, който те са изоставили, в свят, чиито обвивки те са изхвърлили? Какво значи за тези умрели, които не живеят, обстоятелството, че ние в нашето будно съзнание, тоест, в нашето физическо и етерно тяло, възстановяваме това, което ни свързва? Пред духовния изследовател стои този въпрос, въпрос, който звучи като много интимен, но който, когато духовният изследовател намери неговия отговор, ще хвърли светлина върху много тайни на живота. Още по-различно, от гледна точка на непосредствения живот, можем да поставим този въпрос.
Да го поставим така: какво собствено значи за мировата реалност, когато на Задушница или друг празник, посветен на починалите, душите на хората, които живеят тук на Земята в своите телесни обвивки, отиват на гробищата или в мислите си се съединяват със своите починали?
Какво значение има, ако ние сами си определяме дни или часове в памет на нашите мъртви? Когато им четем или правим нещо друго, за да се почувстваме заедно с тях, и особено, за да оживим това, което ни е свързвало с тях? Да го кажем още по-различно: какво значи, когато в будно състояние възстановяваме това, което ни е свързвало с мъртвия? И в такава форма може да се изправи този въпрос в съзнанието на духовния изследовател. Той трябва да изрази това малко по-иначе, отколкото го получава в духовното изследване.
към текста >>
Ние на
мир
аме тук, във физическия свят това, което, без да нарушава външно природния процес на физическия свят, би могло и да го няма, но без което не могат да минат тези хора, които се стремят да възприемат живота в цялата му пълнота.
Най-важните факти от духовния свят могат да се предадат само в образи. Трябва да се търсят сравнения, когато искаш да говориш за фактите от духовния свят. Речта ни е изработена за ежедневния живот, за физически-сетивния свят, и с думите, предназначени за физическия свят, не може така просто да се говори за духовния свят, ако искаш да дадеш правилна представа за него. Ние по околен път чрез сравнения трябва да пробудим в нашите души такива представи, които да ни приближат до реалностите на духовния свят. И духовният изследовател може да намери тук във физическия свят нещо, което да помогне да се пробудят представи, отговарящи на поставения от нас въпрос.
Ние намираме тук, във физическия свят това, което, без да нарушава външно природния процес на физическия свят, би могло и да го няма, но без което не могат да минат тези хора, които се стремят да възприемат живота в цялата му пълнота.
Какво е това, което намираме във физически-сетивния свят, което не е природен процес, но от което не искаме да бъдем лишени? Когато изобразяваме на картина това, което е около нас, и което има отношение към природните процеси, дали това е картина на художник, или, както сега е прието, оставащата във външното художествена фотография, тогава това, което се изправя срещу нас в образите на физически-сетивния свят е нещо, което се приближава до процесите на този свят; но това, което те изобразяват, би могло да съществува и без тях. Пробвайте реално да си представите, как се обогатява животът, когато в образи пресъздаваме това, което и без друго го има в природните процеси. Как жадуваме ние, покрай природните процеси, да имаме в света и изкуство. Как се стремим към изобразяване на преживяното!
към текста >>
Какво е това, което на
мир
аме във физически-сетивния свят, което не е природен процес, но от което не искаме да бъдем лишени?
Трябва да се търсят сравнения, когато искаш да говориш за фактите от духовния свят. Речта ни е изработена за ежедневния живот, за физически-сетивния свят, и с думите, предназначени за физическия свят, не може така просто да се говори за духовния свят, ако искаш да дадеш правилна представа за него. Ние по околен път чрез сравнения трябва да пробудим в нашите души такива представи, които да ни приближат до реалностите на духовния свят. И духовният изследовател може да намери тук във физическия свят нещо, което да помогне да се пробудят представи, отговарящи на поставения от нас въпрос. Ние намираме тук, във физическия свят това, което, без да нарушава външно природния процес на физическия свят, би могло и да го няма, но без което не могат да минат тези хора, които се стремят да възприемат живота в цялата му пълнота.
Какво е това, което намираме във физически-сетивния свят, което не е природен процес, но от което не искаме да бъдем лишени?
Когато изобразяваме на картина това, което е около нас, и което има отношение към природните процеси, дали това е картина на художник, или, както сега е прието, оставащата във външното художествена фотография, тогава това, което се изправя срещу нас в образите на физически-сетивния свят е нещо, което се приближава до процесите на този свят; но това, което те изобразяват, би могло да съществува и без тях. Пробвайте реално да си представите, как се обогатява животът, когато в образи пресъздаваме това, което и без друго го има в природните процеси. Как жадуваме ние, покрай природните процеси, да имаме в света и изкуство. Как се стремим към изобразяване на преживяното! Природният процес си тече независимо от изобразяването му в изкуството.
към текста >>
87.
7. Лекция, 12.03.1916
GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война
Защо в първите месеци на
война
та тя намери за необходимо да каже, че нашето немско движение е само агентура на враждебните на Англия политически стремежи на Германия?
Духовната наука трябва да направи нашите души възприемчиви към всичко, което ни помага да разбираме трудното време, в което сме поставени. Искам да започна днес с един въпрос. Но не се плашете, че като взема този въпрос за изходна точка, искам дори и в най-малка степен да повдигна стария спор в нашето движение. Както ще видите, ще стане дума за съвсем, съвсем друго, макар и да започна с въпроса, който отначало лесно може да бъде разбран погрешно. Въпросът е следният:защо госпожа Безант, именно в това военно време, в своята английска периодика продължава да клевети нашето немско движение.
Защо в първите месеци на войната тя намери за необходимо да каже, че нашето немско движение е само агентура на враждебните на Англия политически стремежи на Германия?
Защо тя намери за необходимо да каже, че това наше немско движение имаше за цел махането на нея, на Безант, от поста президент на Теософското общество, за да се укрепи в Индия и от Индия да организира враждебно на Англия пангерманско движение? Защо по време на войната тя продължава и, вероятно, ще продължи в същия отвратителен маниер да клевети нашето немско движение? Необходим ни е ясен, изпълнен с разбиране поглед върху ставащото в света. Свойствената на някои, мислещи себе си за правилно стоящи вътре в нашето движение, – простете за грубия израз, – духовна сънливост по отношение на събитията от външния свят, нанася голяма вреда на нашето движение. Трябва да се стремим към ясно разбиране и в областта на събитията от външния свят.
към текста >>
Защо по време на
война
та тя продължава и, вероятно, ще продължи в същия отвратителен маниер да клевети нашето немско движение?
Но не се плашете, че като взема този въпрос за изходна точка, искам дори и в най-малка степен да повдигна стария спор в нашето движение. Както ще видите, ще стане дума за съвсем, съвсем друго, макар и да започна с въпроса, който отначало лесно може да бъде разбран погрешно. Въпросът е следният:защо госпожа Безант, именно в това военно време, в своята английска периодика продължава да клевети нашето немско движение. Защо в първите месеци на войната тя намери за необходимо да каже, че нашето немско движение е само агентура на враждебните на Англия политически стремежи на Германия? Защо тя намери за необходимо да каже, че това наше немско движение имаше за цел махането на нея, на Безант, от поста президент на Теософското общество, за да се укрепи в Индия и от Индия да организира враждебно на Англия пангерманско движение?
Защо по време на войната тя продължава и, вероятно, ще продължи в същия отвратителен маниер да клевети нашето немско движение?
Необходим ни е ясен, изпълнен с разбиране поглед върху ставащото в света. Свойствената на някои, мислещи себе си за правилно стоящи вътре в нашето движение, – простете за грубия израз, – духовна сънливост по отношение на събитията от външния свят, нанася голяма вреда на нашето движение. Трябва да се стремим към ясно разбиране и в областта на събитията от външния свят. Няма нищо по лесно от това, да се припишат на такова движение, като нашето, всевъзможни шарлатанства и мошеничества. В граници, които често подчертаваме, в нашето малко съобщество на стремящите се да стигнат до разбирането на жизнените факти, е необходимо известно доверие.
към текста >>
Третото в характера на руския човек – него особено фундаментално го осветява Хердер /бележка 44/ – славянофилите тогава, опирайки се на това изказване на Хердер, тоест на изказването на германец, стигнали до мания за величие, че руският човек, е запазил това, което изобщо е свойствено на източния човек –
мир
олюбието.
Втората основна особеност на руския народ е антипатията на руската душа към това, което наричаме пронизване на живота с интелектуалното. Руският човек не обича да бъде скован в социалния живот от точно очертани закони. Той се стреми към своего рода произволно, неосмислено съществуване на своя Аз. Руският човек, във всеки случай, на практика не може да се вмести в това, което разумът създава като мрежа от постановки, и че след това всеки се придържа в социалния живот към такива разумни форми, макар понякога теоретично да се съгласява с тях. Той е по-склонен към това, което в дадения момент иска неговият Аз.
Третото в характера на руския човек – него особено фундаментално го осветява Хердер /бележка 44/ – славянофилите тогава, опирайки се на това изказване на Хердер, тоест на изказването на германец, стигнали до мания за величие, че руският човек, е запазил това, което изобщо е свойствено на източния човек – миролюбието.
Колкото и странно да звучи това, миролюбието го има в характера на руския човек, тъй като не руският човек като такъв, разпали тази война. Това направиха неговите властимащи. У него има миролюбие: той е убеден, че способа и маниера, по който се развива западноевропейската религиозност, поражда вражда и стълкновения. Не е в характера на източния човек поради религиозни разногласия да води братоубийствена война. Това е удивително, но действително е така, – което така се набива на очи при турците, на които също е свойствено това източно отсъствие на преследване на религиозна почва.
към текста >>
Колкото и странно да звучи това,
мир
олюбието го има в характера на руския човек, тъй като не руският човек като такъв, разпали тази
война
.
Руският човек не обича да бъде скован в социалния живот от точно очертани закони. Той се стреми към своего рода произволно, неосмислено съществуване на своя Аз. Руският човек, във всеки случай, на практика не може да се вмести в това, което разумът създава като мрежа от постановки, и че след това всеки се придържа в социалния живот към такива разумни форми, макар понякога теоретично да се съгласява с тях. Той е по-склонен към това, което в дадения момент иска неговият Аз. Третото в характера на руския човек – него особено фундаментално го осветява Хердер /бележка 44/ – славянофилите тогава, опирайки се на това изказване на Хердер, тоест на изказването на германец, стигнали до мания за величие, че руският човек, е запазил това, което изобщо е свойствено на източния човек – миролюбието.
Колкото и странно да звучи това, миролюбието го има в характера на руския човек, тъй като не руският човек като такъв, разпали тази война.
Това направиха неговите властимащи. У него има миролюбие: той е убеден, че способа и маниера, по който се развива западноевропейската религиозност, поражда вражда и стълкновения. Не е в характера на източния човек поради религиозни разногласия да води братоубийствена война. Това е удивително, но действително е така, – което така се набива на очи при турците, на които също е свойствено това източно отсъствие на преследване на религиозна почва. Както беше казано, това е заложено в убедеността, в съзнанието на руския човек.
към текста >>
У него има
мир
олюбие: той е убеден, че способа и маниера, по който се развива западноевропейската религиозност, поражда вражда и стълкновения.
Руският човек, във всеки случай, на практика не може да се вмести в това, което разумът създава като мрежа от постановки, и че след това всеки се придържа в социалния живот към такива разумни форми, макар понякога теоретично да се съгласява с тях. Той е по-склонен към това, което в дадения момент иска неговият Аз. Третото в характера на руския човек – него особено фундаментално го осветява Хердер /бележка 44/ – славянофилите тогава, опирайки се на това изказване на Хердер, тоест на изказването на германец, стигнали до мания за величие, че руският човек, е запазил това, което изобщо е свойствено на източния човек – миролюбието. Колкото и странно да звучи това, миролюбието го има в характера на руския човек, тъй като не руският човек като такъв, разпали тази война. Това направиха неговите властимащи.
У него има миролюбие: той е убеден, че способа и маниера, по който се развива западноевропейската религиозност, поражда вражда и стълкновения.
Не е в характера на източния човек поради религиозни разногласия да води братоубийствена война. Това е удивително, но действително е така, – което така се набива на очи при турците, на които също е свойствено това източно отсъствие на преследване на религиозна почва. Както беше казано, това е заложено в убедеността, в съзнанието на руския човек. От друга страна тези три особености са именно такива, че лесно могат да бъдат използвани от зла воля. Тази способност за възприемане, както тя е свойствена на руснака, лесно – това са правели славянофилите и отново сега широко развиват панславистите – много лесно може да бъде използвана, за да се внуши на руския човек, че той е призван да смени отживялата, старческа, отмираща европейска култура.
към текста >>
Не е в характера на източния човек поради религиозни разногласия да води братоубийствена
война
.
Той е по-склонен към това, което в дадения момент иска неговият Аз. Третото в характера на руския човек – него особено фундаментално го осветява Хердер /бележка 44/ – славянофилите тогава, опирайки се на това изказване на Хердер, тоест на изказването на германец, стигнали до мания за величие, че руският човек, е запазил това, което изобщо е свойствено на източния човек – миролюбието. Колкото и странно да звучи това, миролюбието го има в характера на руския човек, тъй като не руският човек като такъв, разпали тази война. Това направиха неговите властимащи. У него има миролюбие: той е убеден, че способа и маниера, по който се развива западноевропейската религиозност, поражда вражда и стълкновения.
Не е в характера на източния човек поради религиозни разногласия да води братоубийствена война.
Това е удивително, но действително е така, – което така се набива на очи при турците, на които също е свойствено това източно отсъствие на преследване на религиозна почва. Както беше казано, това е заложено в убедеността, в съзнанието на руския човек. От друга страна тези три особености са именно такива, че лесно могат да бъдат използвани от зла воля. Тази способност за възприемане, както тя е свойствена на руснака, лесно – това са правели славянофилите и отново сега широко развиват панславистите – много лесно може да бъде използвана, за да се внуши на руския човек, че той е призван да смени отживялата, старческа, отмираща европейска култура. Може също, използвайки втората охарактеризирана от мен особеност на руския народ, неговата неприязън към интелектуализма, да се внуши на руския народ, че цялата западна и средноевропейска култура е изсушена от интелектуализъм, рационализъм и е лишена от истински мистицизъм.
към текста >>
Тази способност за възприемане, както тя е свойствена на руснака, лесно – това са правели славянофилите и отново сега широко развиват панславистите – много лесно може да бъде използвана, за да се внуши на руския човек, че той е призван да смени отживялата, старческа, от
мир
аща европейска култура.
У него има миролюбие: той е убеден, че способа и маниера, по който се развива западноевропейската религиозност, поражда вражда и стълкновения. Не е в характера на източния човек поради религиозни разногласия да води братоубийствена война. Това е удивително, но действително е така, – което така се набива на очи при турците, на които също е свойствено това източно отсъствие на преследване на религиозна почва. Както беше казано, това е заложено в убедеността, в съзнанието на руския човек. От друга страна тези три особености са именно такива, че лесно могат да бъдат използвани от зла воля.
Тази способност за възприемане, както тя е свойствена на руснака, лесно – това са правели славянофилите и отново сега широко развиват панславистите – много лесно може да бъде използвана, за да се внуши на руския човек, че той е призван да смени отживялата, старческа, отмираща европейска култура.
Може също, използвайки втората охарактеризирана от мен особеност на руския народ, неговата неприязън към интелектуализма, да се внуши на руския народ, че цялата западна и средноевропейска култура е изсушена от интелектуализъм, рационализъм и е лишена от истински мистицизъм. И ако искат да използват третата охарактеризирана особеност на руския народ, неговото миролюбие, могат да я извратят, организирайки тази изобщо миролюбива маса и призовавайки я към кръвопролитна война. Тъй като противоположностите действително имат съприкосновение в света, и особено такива противоположности, като тези, за които става дума. Но това, за което действително е предназначен руският народ в хода на развитие на европейската култура, няма нищо общо с това, което сега правят неговите властимащи с този руски народ. То е свързано с неговите назовани три особености, а не с тяхното извращение.
към текста >>
И ако искат да използват третата охарактеризирана особеност на руския народ, неговото
мир
олюбие, могат да я извратят, организирайки тази изобщо
мир
олюбива маса и призовавайки я към кръвопролитна
война
.
Това е удивително, но действително е така, – което така се набива на очи при турците, на които също е свойствено това източно отсъствие на преследване на религиозна почва. Както беше казано, това е заложено в убедеността, в съзнанието на руския човек. От друга страна тези три особености са именно такива, че лесно могат да бъдат използвани от зла воля. Тази способност за възприемане, както тя е свойствена на руснака, лесно – това са правели славянофилите и отново сега широко развиват панславистите – много лесно може да бъде използвана, за да се внуши на руския човек, че той е призван да смени отживялата, старческа, отмираща европейска култура. Може също, използвайки втората охарактеризирана от мен особеност на руския народ, неговата неприязън към интелектуализма, да се внуши на руския народ, че цялата западна и средноевропейска култура е изсушена от интелектуализъм, рационализъм и е лишена от истински мистицизъм.
И ако искат да използват третата охарактеризирана особеност на руския народ, неговото миролюбие, могат да я извратят, организирайки тази изобщо миролюбива маса и призовавайки я към кръвопролитна война.
Тъй като противоположностите действително имат съприкосновение в света, и особено такива противоположности, като тези, за които става дума. Но това, за което действително е предназначен руският народ в хода на развитие на европейската култура, няма нищо общо с това, което сега правят неговите властимащи с този руски народ. То е свързано с неговите назовани три особености, а не с тяхното извращение. И тези три назовани особености определят за руската същност необходимостта от съединяване със средноевропейската и западноевропейска същност. Същността на руския народ е склонна към възприемане и тя е призвана, преди да може да осъществи своите задачи в шестата следатлантска културна епоха, отначало да се оплоди, не творчески, а чрез преживяване на това, което идва от Запада.
към текста >>
Това е своеобразен духовен брак – така го нарекох преди години, около десетилетие преди тази
война
.
Тъй като противоположностите действително имат съприкосновение в света, и особено такива противоположности, като тези, за които става дума. Но това, за което действително е предназначен руският народ в хода на развитие на европейската култура, няма нищо общо с това, което сега правят неговите властимащи с този руски народ. То е свързано с неговите назовани три особености, а не с тяхното извращение. И тези три назовани особености определят за руската същност необходимостта от съединяване със средноевропейската и западноевропейска същност. Същността на руския народ е склонна към възприемане и тя е призвана, преди да може да осъществи своите задачи в шестата следатлантска културна епоха, отначало да се оплоди, не творчески, а чрез преживяване на това, което идва от Запада.
Това е своеобразен духовен брак – така го нарекох преди години, около десетилетие преди тази война.
За развитието на душевния живот е необходим този, сякаш духовен брак: между средноевропейската същност и руската същност. Вследствие антипатията на руския човек към интелектуализма, именно в руския народ могат да бъдат създадени различни социални закони, но те ще бъдат възможни само, ако се извърши упоменатият духовен брак. И по подобен начин ще бъде свързано съществото на руския народ с това, което изобщо може да бъде дадено само в Средна Европа. Утре в откритата лекция /бележка 45/ отново ще засегнем това – това, което може да бъде осъществено само от съществото на Средна Европа, и което като нещо велико, нещо мощно и непреходно трябва да бъде вчленено /дословно: вживяно/ в цялото развитие на човечеството. И руският народ е предназначен да възприеме това, което ще бъде достигнато от Средноевропейската същност.
към текста >>
И не трябва да се мисли, че в някаква степен ще засегнем грешките на нашите противници в тази
война
, и че ще оплакваме английската същност защото тя е различна от нашата същност.
Но покрай охарактеризирания руски народ съществуват и средноевропейски народи, и този западноевропейски народ, който след управлението на английската кралица Елизабет е станал британски или англосаксонски /бележка 46/. Но нашата задача днес не е историята на разцвета на Англия, а разглеждане на противоположността между средноевропейската и западноевропейската същност, а именно британската, англосаксонската. Възможно е, никога досега да не е имало по-голяма противоположност между средноевропейската и англосаксонска същност, макар днес и да не забелязват това тези, които не иска да мислят, не искат да наблюдават. Става дума не за отделни личности, които могат да се издигнат над характерните черти на своя народ, става дума за народностите. Разбира се, когато се характеризират такива противоположности, не става дума за отделния англичанин, който може да се издигне високо над общата характеристика на своя народ.
И не трябва да се мисли, че в някаква степен ще засегнем грешките на нашите противници в тази война, и че ще оплакваме английската същност защото тя е различна от нашата същност.
Работата е в точната характеристика на тази противоположност. Много би било нужно, ако се опитвах напълно да обхвана всичко необходимо за разбирането на тази противоположност. Но можем да разберем главното, изхождайки от следната гледна точка. Да си представим от една страна средноевропейската същност, в центъра на която стои германският народ, в съотношение с руския народ, а от друга страна британската и френска същност в техните взаимоотношения с руския Изток. Тук е една от най-големите противоположности в развитието на човечеството.
към текста >>
Затова в немското ние имаме такива велики творения, като произведенията на Гьоте, историческите обзори на Хердер, или
мир
огледните излитания на Хегел, Шелинг и Фихте.
Но бих искал малката групичка на тези, които принадлежат към духовнонаучното движение, да разбере по-дълбоко това, което утре ще бъде изложено по-обстойно, отколкото може да бъде то разбрано без духовната наука. Видите ли, тази средноевропейска същност е национална в съвсем особен смисъл, национална в различен смисъл от всяка друга националност в цялото развитие на човечеството. Националността на всички западноевропейски народи почива на общността на кръвта. Немската националност израства от душевното. Немската националност се захранва от непрекъснатия стремеж да черпи съдържанието на своя душевен живот от източниците на всеобщия душевен живот, да го прави съдържание на собствената си душа.
Затова в немското ние имаме такива велики творения, като произведенията на Гьоте, историческите обзори на Хердер, или мирогледните излитания на Хегел, Шелинг и Фихте.
Тези неща още не са познати на широки кръгове – те още чакат своето разбиране. Въпреки всички изказани за това мнения, трябва да кажа: те могат да станат популярни, те могат да бъдат така изложени – макар днес и да не вярват на това, – че всяко дете да може да ги разбере. Това ще стане. Всичко, което е истински мироглед, ще израсте от дълбините на душата на германския народ. И никога в германската същност не би могло да се появи духовнонаучно движение, подобно по характер на духовните движения на Запад.
към текста >>
Всичко, което е истински
мир
оглед, ще израсте от дълбините на душата на германския народ.
Немската националност се захранва от непрекъснатия стремеж да черпи съдържанието на своя душевен живот от източниците на всеобщия душевен живот, да го прави съдържание на собствената си душа. Затова в немското ние имаме такива велики творения, като произведенията на Гьоте, историческите обзори на Хердер, или мирогледните излитания на Хегел, Шелинг и Фихте. Тези неща още не са познати на широки кръгове – те още чакат своето разбиране. Въпреки всички изказани за това мнения, трябва да кажа: те могат да станат популярни, те могат да бъдат така изложени – макар днес и да не вярват на това, – че всяко дете да може да ги разбере. Това ще стане.
Всичко, което е истински мироглед, ще израсте от дълбините на душата на германския народ.
И никога в германската същност не би могло да се появи духовнонаучно движение, подобно по характер на духовните движения на Запад. Тази разлика не трябва да остане неосъзната, трябва да си дадем ясна сметка за нея. Вътре в германския народ, всичко, което е съдържание на духовната наука, трябва хармонично да се съчетае с всичко останало, с което живее народът. Затова при последното ми идване в Щутгарт казах: когато се запознаеш с мирогледите на Шелинг, Фихте и Хегел, това е, сякаш медитира целият народ. Когато става дума за германския народ, се чувстваш винаги стоящ вътре в целия германски народ, вътре в неговата душевност.
към текста >>
Затова при последното ми идване в Щутгарт казах: когато се запознаеш с
мир
огледите на Шелинг, Фихте и Хегел, това е, сякаш медитира целият народ.
Това ще стане. Всичко, което е истински мироглед, ще израсте от дълбините на душата на германския народ. И никога в германската същност не би могло да се появи духовнонаучно движение, подобно по характер на духовните движения на Запад. Тази разлика не трябва да остане неосъзната, трябва да си дадем ясна сметка за нея. Вътре в германския народ, всичко, което е съдържание на духовната наука, трябва хармонично да се съчетае с всичко останало, с което живее народът.
Затова при последното ми идване в Щутгарт казах: когато се запознаеш с мирогледите на Шелинг, Фихте и Хегел, това е, сякаш медитира целият народ.
Когато става дума за германския народ, се чувстваш винаги стоящ вътре в целия германски народ, вътре в неговата душевност. Не може да се говори за немския народ, без да се говори за неговата душевност, за неговите душевни особености. И в немския народ е невъзможно това, което е възможно в Англия – разделно да съществуват от една страна науката, а от друга, отхвърляната от тази наука вяра. В немския народ това е невъзможно. Германецът се стреми към единство.
към текста >>
Вие знаете: аз говоря за това не под влиянието на
война
та, говоря за това от години, от петнадесет години преди
война
та.
Французинът търси красивия израз в словото, обхванат в красиво изграденото изречение – и тогава той е удовлетворен. Англичанинът търси полезност в знанията и във всичко друго. Но за да израсте стремежа към знание като потребност на душата, като цвета от растението, без което човек не се чувства завършен, това не разбират нито французите, нито англосаксонците – става дума, разбира се, за народностите като такива, а не за отделните личности от тези народи. Задачата на германската същност е да развие душевния живот в света на идеите; това е, което трябва да бъде достигнато след културата на Древна Гърция, достигнала върха на четвъртата следатлантска културна епоха. И каквото и да се казва, не би трябвало да си националист в тесния смисъл на думата, а е съвсем достатъчно да бъдеш обективен наблюдател на хода на развитие на човечеството.
Вие знаете: аз говоря за това не под влиянието на войната, говоря за това от години, от петнадесет години преди войната.
И именно във връзка с тази задача на германския народ стои душевно-конструктивната необходимост от споменатия духовен брак с руския Изток. Културната задача на бъдещето не може да бъде осъществена без тази руска особеност на възприемането на това, което може да бъде достигнато от германския народ. Цялото културно развитие на бъдещето се основава на това съединяване на Средна Европа с Източна Европа. Със Западна Европа работата стои различно. Западна Европа също е възприела това, което е донесла четвъртата следатлантска култура, и самостоятелно го е развила по-нататък, но – както неведнъж вече съм посочвал – само в плана на трите душевни сили: сетивна душа, разсъдъчна душа и съзнателна душа.
към текста >>
Постоянно говореха за
война
та, от чиито бедствия сега сме обхванати, като за необходимост.
Духовната наука не може да приеме характера на този англосаксонски окултизъм, който днес се опитах да обрисувам. Не бива да се допусне, духовната наука да приеме този характер, който и придаде Блаватска, а след това в много отношения и госпожа Безант; само че госпожа Безант с много по-малък талант и по-малка искреност, отколкото Елена Петровна Блаватска. От страна на англосаксонския окултизъм вървеше стремеж чрез душевните откровения на такава личност като Е.П. Блаватска, да се създаде сякаш окултна религия, и по такъв начин, измествайки германското, да се завладеят руските души. В окултните школи сега вече не говорят за Блаватска, а действат от чисто англосаксонския окултизъм, който ви охарактеризирах.
Постоянно говореха за войната, от чиито бедствия сега сме обхванати, като за необходимост.
И отново в тези школи много убедено говорят за изхода от войната. Казват: по пътя на тази война трябва да бъде достигнато това и това. Това го говорят не поради ясновиждане, не пророчески, а защото го искат. Искат по всякакви пътища да установят своето господство, да овладеят душите на хората. Когато на хората се поднася такъв фалшив окултизъм, целта му е, по съответен начин да се обработят душите.
към текста >>
И отново в тези школи много убедено говорят за изхода от
война
та.
Не бива да се допусне, духовната наука да приеме този характер, който и придаде Блаватска, а след това в много отношения и госпожа Безант; само че госпожа Безант с много по-малък талант и по-малка искреност, отколкото Елена Петровна Блаватска. От страна на англосаксонския окултизъм вървеше стремеж чрез душевните откровения на такава личност като Е.П. Блаватска, да се създаде сякаш окултна религия, и по такъв начин, измествайки германското, да се завладеят руските души. В окултните школи сега вече не говорят за Блаватска, а действат от чисто англосаксонския окултизъм, който ви охарактеризирах. Постоянно говореха за войната, от чиито бедствия сега сме обхванати, като за необходимост.
И отново в тези школи много убедено говорят за изхода от войната.
Казват: по пътя на тази война трябва да бъде достигнато това и това. Това го говорят не поради ясновиждане, не пророчески, а защото го искат. Искат по всякакви пътища да установят своето господство, да овладеят душите на хората. Когато на хората се поднася такъв фалшив окултизъм, целта му е, по съответен начин да се обработят душите. И затова трябва да поставя въпроса – длъжен съм да говоря за тези неща, защото за тях вече открито се говори, и защото този, който, като мен, е представител на духовната наука, трябва да покаже своето отношение към тези факти.
към текста >>
Казват: по пътя на тази
война
трябва да бъде достигнато това и това.
От страна на англосаксонския окултизъм вървеше стремеж чрез душевните откровения на такава личност като Е.П. Блаватска, да се създаде сякаш окултна религия, и по такъв начин, измествайки германското, да се завладеят руските души. В окултните школи сега вече не говорят за Блаватска, а действат от чисто англосаксонския окултизъм, който ви охарактеризирах. Постоянно говореха за войната, от чиито бедствия сега сме обхванати, като за необходимост. И отново в тези школи много убедено говорят за изхода от войната.
Казват: по пътя на тази война трябва да бъде достигнато това и това.
Това го говорят не поради ясновиждане, не пророчески, а защото го искат. Искат по всякакви пътища да установят своето господство, да овладеят душите на хората. Когато на хората се поднася такъв фалшив окултизъм, целта му е, по съответен начин да се обработят душите. И затова трябва да поставя въпроса – длъжен съм да говоря за тези неща, защото за тях вече открито се говори, и защото този, който, като мен, е представител на духовната наука, трябва да покаже своето отношение към тези факти. И така: защо известната в окултизма и на окултистите от Париж личност /бележка 52/, щом само се разрази войната между Германия, Русия, Англия и Франция, отново и отново пътува до Рим, и даже още през октомври 1914 година?
към текста >>
И така: защо известната в окултизма и на окултистите от Париж личност /бележка 52/, щом само се разрази
война
та между Германия, Русия, Англия и Франция, отново и отново пътува до Рим, и даже още през октомври 1914 година?
Казват: по пътя на тази война трябва да бъде достигнато това и това. Това го говорят не поради ясновиждане, не пророчески, а защото го искат. Искат по всякакви пътища да установят своето господство, да овладеят душите на хората. Когато на хората се поднася такъв фалшив окултизъм, целта му е, по съответен начин да се обработят душите. И затова трябва да поставя въпроса – длъжен съм да говоря за тези неща, защото за тях вече открито се говори, и защото този, който, като мен, е представител на духовната наука, трябва да покаже своето отношение към тези факти.
И така: защо известната в окултизма и на окултистите от Париж личност /бележка 52/, щом само се разрази войната между Германия, Русия, Англия и Франция, отново и отново пътува до Рим, и даже още през октомври 1914 година?
Защо тя е влиятелна в Рим и влияе на международната политика на Италия в същата насока, както по-късно, хората, принадлежащи към "Grand Orient de France" или свързани със "свободните зидари" на Англия, имали далеч отиващо влияние върху събитията от съвременността, доста по-голямо, отколкото си го представят? Трябва да поставя и още един въпрос. Защо стои в хрониката на ежегодника /бележка 53/, който издава тази личност, използвана от известни окултни кръгове за различни благовидни цели /както беше казано, ако тези неща се обсъждат открито, аз трябва да изкажа отношението си към тях/, защо в хрониката на ежегодника от 1913 година, която беше издадена от тази личност и която се появи още през 1912 година, стои: "Този, който мисли да управлява Австрия, не ще царува, ще царува млад, непредназначен за царуване"? – защо това стои през 1913 година в хрониката на медиум, свързан с определени окултни кръгове? Защо това е повторено в хрониката за 1914 година – преди тази година да настъпи, в 1913 година: "Трагедията в дома на Хабсбургите ще настъпи по-рано, отколкото я очакват"?
към текста >>
Поучително е и това, че, когато в книжката на Мейбъл Колинс "Светлина по пътя" от още в известна степен християнски
мир
оглед, макар и по чисто медиуматичен път, беше внесено нещо в това, което се стремеше да остане чисто англосаксонско, това предизвика клевети.
Аз не съм към тези, които смятат така. Всичко това са далеч отиващите симптоми, отвратителната подплата на злоупотребата с шарлатанския, но завладяващ хората окултизъм. Исках днес да ви кажа нещо, ако не извисяващо, поне много сериозно. Исках да попитам душите ви: нима не трябва човек, ако иска да стои вътре в окултното течение, да усвои ясен поглед към обкръжаващото, и нима не би било бедствие да се проспят тези важни факти? Скъпи мои приятели, който иска да осъзнае връзката на Теософското общество – каквото то все повече става – с подобни факти, трябва само внимателно да се вгледа в дейността на такава личност, като, например, Екатерина Тингли /бележка 56/.
Поучително е и това, че, когато в книжката на Мейбъл Колинс "Светлина по пътя" от още в известна степен християнски мироглед, макар и по чисто медиуматичен път, беше внесено нещо в това, което се стремеше да остане чисто англосаксонско, това предизвика клевети.
В преобладаващото мнозинство медиумът, чрез когото на човечеството беше дадена "Светлина по пътя", срещна злоба и клевети /бележка 57/. За много сериозни неща исках да говоря днес с вас, за да могат повечето от вас да получат представа, изхождайки от тази сериозност, колко необходимо е да се осъзнае, в какво се състои мисията на Средна Европа по отношение на духовната наука, и колко крайно необходимо е, тази средноевропейска мисия да стане общочовешка. Тази средноевропейска мисия трябва да бъде преди всичко чист, честен стремеж към Истината. Но този чист, честен стремеж към Истината беше много своеобразно възприет и изкривен. Знаете, че връзките между германското духовно движение, към което ние принадлежим и Теософското общество бяха прекъснати години преди войната.
към текста >>
Знаете, че връзките между германското духовно движение, към което ние принадлежим и Теософското общество бяха прекъснати години преди
война
та.
Поучително е и това, че, когато в книжката на Мейбъл Колинс "Светлина по пътя" от още в известна степен християнски мироглед, макар и по чисто медиуматичен път, беше внесено нещо в това, което се стремеше да остане чисто англосаксонско, това предизвика клевети. В преобладаващото мнозинство медиумът, чрез когото на човечеството беше дадена "Светлина по пътя", срещна злоба и клевети /бележка 57/. За много сериозни неща исках да говоря днес с вас, за да могат повечето от вас да получат представа, изхождайки от тази сериозност, колко необходимо е да се осъзнае, в какво се състои мисията на Средна Европа по отношение на духовната наука, и колко крайно необходимо е, тази средноевропейска мисия да стане общочовешка. Тази средноевропейска мисия трябва да бъде преди всичко чист, честен стремеж към Истината. Но този чист, честен стремеж към Истината беше много своеобразно възприет и изкривен.
Знаете, че връзките между германското духовно движение, към което ние принадлежим и Теософското общество бяха прекъснати години преди войната.
Всички мои съобщения се възприемаха много своеобразно. Помислете само, че госпожа Безант беше в състояние да каже, че аз, видите ли, се стремя да я отстраня и да стана президент на Теософското общество в Индия, че по околен път, чрез Индия, да оглавя пангерманското течение в полза на германската държава и във вреда на Англия! Разбира се, ще повярвате, че това не е истина, че това е обективна лъжа! Ето какво стана в действителност. В 1909 година, въпреки терора на господин Летбитър, а по-късно и инсинуациите на Алсион, беше основано общество, стремящо се на интернационална основа да обедини всички страни на земята и в известна степен да създаде противовес за въведените в заблуда от госпожа Безант.
към текста >>
Тези хора, които понякога с голяма охота приемат това, което са позволили да се влее в тях, би трябвало напълно да приемат това, което чрез нашето движение се влива в духовното фор
мир
ане на човечеството.
Ние нямаме други мотиви, освен опитите да се помогне на един или друг да излезе от заблудите. Знаете, как от всички страни, отвътре и извън нашето движение, като градушка се сипят нападки, а и насмешки и издевателства. Но има и още нещо: все повече и повече в една или друга душа се влива това, което излиза от нашата духовна наука. Който може да схване това, усеща, как от нашите книги и открити лекции в душите на хората се влива истинното. Но тук възниква своеобразно явление.
Тези хора, които понякога с голяма охота приемат това, което са позволили да се влее в тях, би трябвало напълно да приемат това, което чрез нашето движение се влива в духовното формиране на човечеството.
Но понякога хора, охотно приемащи част от Истината, родена в нашето движение, все пак се отдръпват от неговата дълбочина и сили, сякаш ако дойдат в съприкосновение с мен, ще си опарят пръстите. Това е много често явление, доста по-често, отколкото се мисли! Но тези, които са движени от искрен, без връзка с коя да е личност, истински духовнонаучен стремеж към Истината, те – в това можете да бъдете сигурни, ще намерят пътя към нас. Всичко това е много сериозно, скъпи мои приятели, невероятно сериозно. Това, за което ви говорих, не изхожда от някакво национално чувство.
към текста >>
88.
8. Лекция, 15.03.1916
GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война
Ние вземаме този материал, фор
мир
аме го, обработваме го и създаваме от него нашите машини.
Тя би могла да е всякаква друга, но да предположим, че правим машини. За да направим машина, която после да служи на човека, ни е нужен метал, дърво и всичко останало, от което се правят машините. Необходим ни е съответния материал и ние трябва да го добием. Материалът трябва да го има в природата. Като хора, ние не можем да създадем желязо или дърво, този материал го вземаме от природата, него трябва да го има.
Ние вземаме този материал, формираме го, обработваме го и създаваме от него нашите машини.
В това се състои нашата дейност. Ние създаваме света на машините, но го създаваме от материали, които вземаме от природата. Представете си сега, че имаме работа не с хора, които създават машини от природни материали, а със същности от най-близката до нас висша йерархия, със същностите, които наричаме Ангели, Архангели и Архаи. Да си зададем въпроса: в какво се състои дейността на тези същности? Няма ли в тяхната дейност нещо, което може да се уподоби на описаната дейност на хората, по създаването на машините?
към текста >>
И когато преминем портата на смъртта, след известно време, както това вече беше обрисувано по време на миналото ми идване /виж 6-та лекция/, нашето етерно тяло ни се отнема и се вплита във всеобщия
мир
ов етер.
Представете си ясно: това, което живее /се разиграва/ в съзнанието на човека, е само едната страна от живота на мислите му. Когато той мисли, около него непрекъснато се реят същности от тази Йерархия и работят, използвайки неговите мисли, като материал за своята работа. И това, което те по такъв начин създават, полага основите на това, което някога ще направи нашата Земя Юпитер, Венера и Вулкан. Тази им дейност представлява част от това, което определя постъпателното развитие на Вселената. И през целия ни живот до самата ни смърт работят над нашите мисли отвън навътре /понеже мислите ни са сякаш заключени в нашето същество/ същностите от висшите Йерархии.
И когато преминем портата на смъртта, след известно време, както това вече беше обрисувано по време на миналото ми идване /виж 6-та лекция/, нашето етерно тяло ни се отнема и се вплита във всеобщия миров етер.
Вплита се не само това, което е било в полето на нашето съзнание, но в мировия етер се вплитат и резултатите от дейността на посочените Йерархии. В течение на нашия живот тези същности работят над тъканта /сплитането/ на мислите на отделния човек, след това те съединяват тъканта от мислите на един, втори, трети човек, колкото им е нужно, за да създават новото в развитието на света. Това, което Йерархиите създават от съединяването на отделните етерни тела на хората, обработени от тях в течение на живота на физически план, трябва да бъде втъкано в мировия етер. Виждате, колко сериозно е всичко това, много сериозно. Това, над което мислим в нашия живот тук, на Земята, определя нашето значение за мировото развитие.
към текста >>
Вплита се не само това, което е било в полето на нашето съзнание, но в
мир
овия етер се вплитат и резултатите от дейността на посочените Йерархии.
Когато той мисли, около него непрекъснато се реят същности от тази Йерархия и работят, използвайки неговите мисли, като материал за своята работа. И това, което те по такъв начин създават, полага основите на това, което някога ще направи нашата Земя Юпитер, Венера и Вулкан. Тази им дейност представлява част от това, което определя постъпателното развитие на Вселената. И през целия ни живот до самата ни смърт работят над нашите мисли отвън навътре /понеже мислите ни са сякаш заключени в нашето същество/ същностите от висшите Йерархии. И когато преминем портата на смъртта, след известно време, както това вече беше обрисувано по време на миналото ми идване /виж 6-та лекция/, нашето етерно тяло ни се отнема и се вплита във всеобщия миров етер.
Вплита се не само това, което е било в полето на нашето съзнание, но в мировия етер се вплитат и резултатите от дейността на посочените Йерархии.
В течение на нашия живот тези същности работят над тъканта /сплитането/ на мислите на отделния човек, след това те съединяват тъканта от мислите на един, втори, трети човек, колкото им е нужно, за да създават новото в развитието на света. Това, което Йерархиите създават от съединяването на отделните етерни тела на хората, обработени от тях в течение на живота на физически план, трябва да бъде втъкано в мировия етер. Виждате, колко сериозно е всичко това, много сериозно. Това, над което мислим в нашия живот тук, на Земята, определя нашето значение за мировото развитие. Този, който цял живот мисли само за разни глупости, или чиито мисли следват само потребностите на физическия план, дава чрез своето етерно тяло не много добър строителен материал за мировия етер.
към текста >>
Това, което Йерархиите създават от съединяването на отделните етерни тела на хората, обработени от тях в течение на живота на физически план, трябва да бъде втъкано в
мир
овия етер.
Тази им дейност представлява част от това, което определя постъпателното развитие на Вселената. И през целия ни живот до самата ни смърт работят над нашите мисли отвън навътре /понеже мислите ни са сякаш заключени в нашето същество/ същностите от висшите Йерархии. И когато преминем портата на смъртта, след известно време, както това вече беше обрисувано по време на миналото ми идване /виж 6-та лекция/, нашето етерно тяло ни се отнема и се вплита във всеобщия миров етер. Вплита се не само това, което е било в полето на нашето съзнание, но в мировия етер се вплитат и резултатите от дейността на посочените Йерархии. В течение на нашия живот тези същности работят над тъканта /сплитането/ на мислите на отделния човек, след това те съединяват тъканта от мислите на един, втори, трети човек, колкото им е нужно, за да създават новото в развитието на света.
Това, което Йерархиите създават от съединяването на отделните етерни тела на хората, обработени от тях в течение на живота на физически план, трябва да бъде втъкано в мировия етер.
Виждате, колко сериозно е всичко това, много сериозно. Това, над което мислим в нашия живот тук, на Земята, определя нашето значение за мировото развитие. Този, който цял живот мисли само за разни глупости, или чиито мисли следват само потребностите на физическия план, дава чрез своето етерно тяло не много добър строителен материал за мировия етер. Това са много сериозни неща – нашият вътрешен живот, животът на нашите мисли, който тук, на Земята, ние възприемаме като наша вътрешна, лична работа. Нашите мисли принадлежат на целия свят.
към текста >>
Това, над което мислим в нашия живот тук, на Земята, определя нашето значение за
мир
овото развитие.
И когато преминем портата на смъртта, след известно време, както това вече беше обрисувано по време на миналото ми идване /виж 6-та лекция/, нашето етерно тяло ни се отнема и се вплита във всеобщия миров етер. Вплита се не само това, което е било в полето на нашето съзнание, но в мировия етер се вплитат и резултатите от дейността на посочените Йерархии. В течение на нашия живот тези същности работят над тъканта /сплитането/ на мислите на отделния човек, след това те съединяват тъканта от мислите на един, втори, трети човек, колкото им е нужно, за да създават новото в развитието на света. Това, което Йерархиите създават от съединяването на отделните етерни тела на хората, обработени от тях в течение на живота на физически план, трябва да бъде втъкано в мировия етер. Виждате, колко сериозно е всичко това, много сериозно.
Това, над което мислим в нашия живот тук, на Земята, определя нашето значение за мировото развитие.
Този, който цял живот мисли само за разни глупости, или чиито мисли следват само потребностите на физическия план, дава чрез своето етерно тяло не много добър строителен материал за мировия етер. Това са много сериозни неща – нашият вътрешен живот, животът на нашите мисли, който тук, на Земята, ние възприемаме като наша вътрешна, лична работа. Нашите мисли принадлежат на целия свят. И както хората не могат без метал, дърво и други материали да създават своите машини, така висшите същности не могат да осъществяват своята дейност в мировото развитие без това, което се явява техен материал, без нашите мисли по време на нашия живот на физически план. Ние за тях сме основа на основите, от която те черпят своя материал – тъканта на нашите мисли.
към текста >>
Този, който цял живот мисли само за разни глупости, или чиито мисли следват само потребностите на физическия план, дава чрез своето етерно тяло не много добър строителен материал за
мир
овия етер.
Вплита се не само това, което е било в полето на нашето съзнание, но в мировия етер се вплитат и резултатите от дейността на посочените Йерархии. В течение на нашия живот тези същности работят над тъканта /сплитането/ на мислите на отделния човек, след това те съединяват тъканта от мислите на един, втори, трети човек, колкото им е нужно, за да създават новото в развитието на света. Това, което Йерархиите създават от съединяването на отделните етерни тела на хората, обработени от тях в течение на живота на физически план, трябва да бъде втъкано в мировия етер. Виждате, колко сериозно е всичко това, много сериозно. Това, над което мислим в нашия живот тук, на Земята, определя нашето значение за мировото развитие.
Този, който цял живот мисли само за разни глупости, или чиито мисли следват само потребностите на физическия план, дава чрез своето етерно тяло не много добър строителен материал за мировия етер.
Това са много сериозни неща – нашият вътрешен живот, животът на нашите мисли, който тук, на Земята, ние възприемаме като наша вътрешна, лична работа. Нашите мисли принадлежат на целия свят. И както хората не могат без метал, дърво и други материали да създават своите машини, така висшите същности не могат да осъществяват своята дейност в мировото развитие без това, което се явява техен материал, без нашите мисли по време на нашия живот на физически план. Ние за тях сме основа на основите, от която те черпят своя материал – тъканта на нашите мисли. От своята, далеч превъзхождаща човешката, мъдрост, те творят своята възвишена дейност, но материалът за своята дейност те черпят от нас, хората, от нашия мисловен живот.
към текста >>
И както хората не могат без метал, дърво и други материали да създават своите машини, така висшите същности не могат да осъществяват своята дейност в
мир
овото развитие без това, което се явява техен материал, без нашите мисли по време на нашия живот на физически план.
Виждате, колко сериозно е всичко това, много сериозно. Това, над което мислим в нашия живот тук, на Земята, определя нашето значение за мировото развитие. Този, който цял живот мисли само за разни глупости, или чиито мисли следват само потребностите на физическия план, дава чрез своето етерно тяло не много добър строителен материал за мировия етер. Това са много сериозни неща – нашият вътрешен живот, животът на нашите мисли, който тук, на Земята, ние възприемаме като наша вътрешна, лична работа. Нашите мисли принадлежат на целия свят.
И както хората не могат без метал, дърво и други материали да създават своите машини, така висшите същности не могат да осъществяват своята дейност в мировото развитие без това, което се явява техен материал, без нашите мисли по време на нашия живот на физически план.
Ние за тях сме основа на основите, от която те черпят своя материал – тъканта на нашите мисли. От своята, далеч превъзхождаща човешката, мъдрост, те творят своята възвишена дейност, но материалът за своята дейност те черпят от нас, хората, от нашия мисловен живот. Това, което така можем да дадем на тези същности, на Ангели, Архангели и Архаи, остава в нашето полезрение в течение на целия живот между смъртта и новото раждане. Знаем, че то се отнема от нас в близките дни след смъртта. Но душевният ни взор неотклонно е насочен към това, което сме били в състояние да дадем на всеобщата тъкан на мировия етер.
към текста >>
Но душевният ни взор неотклонно е насочен към това, което сме били в състояние да дадем на всеобщата тъкан на
мир
овия етер.
И както хората не могат без метал, дърво и други материали да създават своите машини, така висшите същности не могат да осъществяват своята дейност в мировото развитие без това, което се явява техен материал, без нашите мисли по време на нашия живот на физически план. Ние за тях сме основа на основите, от която те черпят своя материал – тъканта на нашите мисли. От своята, далеч превъзхождаща човешката, мъдрост, те творят своята възвишена дейност, но материалът за своята дейност те черпят от нас, хората, от нашия мисловен живот. Това, което така можем да дадем на тези същности, на Ангели, Архангели и Архаи, остава в нашето полезрение в течение на целия живот между смъртта и новото раждане. Знаем, че то се отнема от нас в близките дни след смъртта.
Но душевният ни взор неотклонно е насочен към това, което сме били в състояние да дадем на всеобщата тъкан на мировия етер.
Сега отново трябва да се участва във формирането на това, което после ще се съедини с физическата материя, за да ни даде новата инкарнация, и в тази наша работа дейно ще бъде това, което самите ние сме успели да дадем на света. Накратко, много ще зависи от това, ще можем или няма да можем да намерим в това, което сами сме дали на света, нови стимули за участие в творчеството на своята следваща инкарнация. Много ще зависи от това, в каква степен ще бъдем в състояние да работим над своята нова инкарнация. Докато не сме преминали портата на смъртта, мислите ни не можем да ги откъснем от нашата телесност. След това те в известна степен ни се отнемат, творчески се преработват от Ангели, Архангели и Архаи и се предават на всеобщия миров етер.
към текста >>
Сега отново трябва да се участва във фор
мир
ането на това, което после ще се съедини с физическата материя, за да ни даде новата инкарнация, и в тази наша работа дейно ще бъде това, което самите ние сме успели да дадем на света.
Ние за тях сме основа на основите, от която те черпят своя материал – тъканта на нашите мисли. От своята, далеч превъзхождаща човешката, мъдрост, те творят своята възвишена дейност, но материалът за своята дейност те черпят от нас, хората, от нашия мисловен живот. Това, което така можем да дадем на тези същности, на Ангели, Архангели и Архаи, остава в нашето полезрение в течение на целия живот между смъртта и новото раждане. Знаем, че то се отнема от нас в близките дни след смъртта. Но душевният ни взор неотклонно е насочен към това, което сме били в състояние да дадем на всеобщата тъкан на мировия етер.
Сега отново трябва да се участва във формирането на това, което после ще се съедини с физическата материя, за да ни даде новата инкарнация, и в тази наша работа дейно ще бъде това, което самите ние сме успели да дадем на света.
Накратко, много ще зависи от това, ще можем или няма да можем да намерим в това, което сами сме дали на света, нови стимули за участие в творчеството на своята следваща инкарнация. Много ще зависи от това, в каква степен ще бъдем в състояние да работим над своята нова инкарнация. Докато не сме преминали портата на смъртта, мислите ни не можем да ги откъснем от нашата телесност. След това те в известна степен ни се отнемат, творчески се преработват от Ангели, Архангели и Архаи и се предават на всеобщия миров етер. Те съществуват сега не вътре в нас, а навън, извън нас.
към текста >>
След това те в известна степен ни се отнемат, творчески се преработват от Ангели, Архангели и Архаи и се предават на всеобщия
мир
ов етер.
Но душевният ни взор неотклонно е насочен към това, което сме били в състояние да дадем на всеобщата тъкан на мировия етер. Сега отново трябва да се участва във формирането на това, което после ще се съедини с физическата материя, за да ни даде новата инкарнация, и в тази наша работа дейно ще бъде това, което самите ние сме успели да дадем на света. Накратко, много ще зависи от това, ще можем или няма да можем да намерим в това, което сами сме дали на света, нови стимули за участие в творчеството на своята следваща инкарнация. Много ще зависи от това, в каква степен ще бъдем в състояние да работим над своята нова инкарнация. Докато не сме преминали портата на смъртта, мислите ни не можем да ги откъснем от нашата телесност.
След това те в известна степен ни се отнемат, творчески се преработват от Ангели, Архангели и Архаи и се предават на всеобщия миров етер.
Те съществуват сега не вътре в нас, а навън, извън нас. Духовнонаучно, за да го поясним отчетливо и медитативно, можем да охарактеризираме това с думите: вътрешното става външно. Тъй като съвсем както тук с физическите очи гледаме планините, реките, облаците, звездите, съвсем по същия начин след смъртта ние гледаме като на външно, на изтъканото от нашето мислене, взето от нас и втъкано в мировия етер. Сега това е за нас външният свят, възвисяващ или натъжаващ, укрепващ или отслабващ външен свят. Вътрешното е станало външно.
към текста >>
Тъй като съвсем както тук с физическите очи гледаме планините, реките, облаците, звездите, съвсем по същия начин след смъртта ние гледаме като на външно, на изтъканото от нашето мислене, взето от нас и втъкано в
мир
овия етер.
Много ще зависи от това, в каква степен ще бъдем в състояние да работим над своята нова инкарнация. Докато не сме преминали портата на смъртта, мислите ни не можем да ги откъснем от нашата телесност. След това те в известна степен ни се отнемат, творчески се преработват от Ангели, Архангели и Архаи и се предават на всеобщия миров етер. Те съществуват сега не вътре в нас, а навън, извън нас. Духовнонаучно, за да го поясним отчетливо и медитативно, можем да охарактеризираме това с думите: вътрешното става външно.
Тъй като съвсем както тук с физическите очи гледаме планините, реките, облаците, звездите, съвсем по същия начин след смъртта ние гледаме като на външно, на изтъканото от нашето мислене, взето от нас и втъкано в мировия етер.
Сега това е за нас външният свят, възвисяващ или натъжаващ, укрепващ или отслабващ външен свят. Вътрешното е станало външно. После, знаем това, настъпва и продължава дълго време обратното преживяване на нашия последен земен живот, не само в обратен порядък, от смъртта към раждането, но и друго по характер. Ние го преживяваме три пъти по-бързо, отколкото е продължил земният живот, първо последните години, след това предшестващите ги, и така нататък, до деня на раждането. Така в имагинации в обратен ред преживяваме нашия изминал земен живот.
към текста >>
И това, към което така гледат, е сега за тях материал, от който те създават нещо различно от онова, което могат да дадат на
мир
овото развитие нисшите Йерархии от духове; и преди всичко то е помощта за осъществяване на Кармата – за да стане това, което в периода между смъртта и новото раждане така нахлува от външното във вътрешното, основа за постепенното сплитане на тъканта на причинността, която след това се спуска във физическата субстанция на наследствеността, за да се съедини духовният човек с това, което той получава от баща си и майка си.
Човек сякаш е обърнат след като е преминал портата на смъртта. Сега си представете, както си представихте Ангелите, Архангелите и Архаите в тяхната връзка с човешкия свят на мислите, по-високите Йерархии, Духове на Формата, Духове на Движението, Духове на Мъдростта, и даже Духове на Волята и Престоли, представете си ги в своеобразна връзка с току що охарактеризирания нов вътрешен свят на човека, споен от това, което в живота на физически план е било негов външен свят. Със своя духовен поглед – ако смея да употребя този израз – посочените духове гледат надолу към това поразително, изпълнено със значение зрелище, което се разиграва след земния живот на човека, когато той сякаш събира въздействието на своите земни постъпки и ги прави свой нов вътрешен свят; този вътрешен свят, който след това ще бъде изживян в Кармата на следващите инкарнации. Как се превръща във вътрешно това, което навън в света продължава да живее като резултати от нашите постъпки. Към това гледат от своите духовни висини посочените висши Йерархии.
И това, към което така гледат, е сега за тях материал, от който те създават нещо различно от онова, което могат да дадат на мировото развитие нисшите Йерархии от духове; и преди всичко то е помощта за осъществяване на Кармата – за да стане това, което в периода между смъртта и новото раждане така нахлува от външното във вътрешното, основа за постепенното сплитане на тъканта на причинността, която след това се спуска във физическата субстанция на наследствеността, за да се съедини духовният човек с това, което той получава от баща си и майка си.
Много неща са необходими за да се осъществи това, което по този начин се спуска от духовните висини, за да стане съединяването с тъканта на наследствеността, идваща от предците. След като човек е преминал портата на смъртта, свалил е от себе си етерното тяло, преминал е в света на душите обратното преживяване на своя последен земен живот, – едва тогава започва работата, която трябва да бъде осъществена между смъртта и новото раждане, за да бъде подготвено новото раждане, новата инкарнация. В какво се състои тази работа? Това, собствено, е безкрайно трудно да се охарактеризира – как над нас работят в духовния свят. Схематично бих могъл да щрихирам това приблизително така.
към текста >>
Така
мир
овият етер обема духовната атмосфера на Земята.
Схематично бих могъл да щрихирам това приблизително така. Представете си човек, преминал портата на смъртта. Неговото етерно тяло е свалено. Това, което още относително дълго време остава в неговото полезрение, продължава да бъде свързано с обкръжението на Земята. Но това, което е изтъкано от Ангели, Архангели и Архаи, когато то е втъкано във всеобщия етер, заминава далеч навън, образува далечна сфера, център на която е Земята.
Така мировият етер обема духовната атмосфера на Земята.
И в този миров етер е втъкано това, което ние сме изтъкали с нашите мисли. Не мислете, къде ще се помести всичко това, в духовния свят всичко е взаимнопроникващо, и в тази сфера се помещават всички плетки на нашите мисли. В по-нататъшния ход на живота човек вижда сега, но не като вътрешно, а като външно, тези създадени от него самия плетки /тъкани/ от мисли. След това той самият сякаш се разраства, разширява се, издига се във Вселената и през цялото време на своя живот между смъртта и новото раждане, човек гледа отвън навътре и си казва за тази все по-мощна, разширяваща се сфера: това си ти. И си представете на тази сфера нещо като огромна географска карта.
към текста >>
И в този
мир
ов етер е втъкано това, което ние сме изтъкали с нашите мисли.
Представете си човек, преминал портата на смъртта. Неговото етерно тяло е свалено. Това, което още относително дълго време остава в неговото полезрение, продължава да бъде свързано с обкръжението на Земята. Но това, което е изтъкано от Ангели, Архангели и Архаи, когато то е втъкано във всеобщия етер, заминава далеч навън, образува далечна сфера, център на която е Земята. Така мировият етер обема духовната атмосфера на Земята.
И в този миров етер е втъкано това, което ние сме изтъкали с нашите мисли.
Не мислете, къде ще се помести всичко това, в духовния свят всичко е взаимнопроникващо, и в тази сфера се помещават всички плетки на нашите мисли. В по-нататъшния ход на живота човек вижда сега, но не като вътрешно, а като външно, тези създадени от него самия плетки /тъкани/ от мисли. След това той самият сякаш се разраства, разширява се, издига се във Вселената и през цялото време на своя живот между смъртта и новото раждане, човек гледа отвън навътре и си казва за тази все по-мощна, разширяваща се сфера: това си ти. И си представете на тази сфера нещо като огромна географска карта. Всичко това, естествено, е много фигуративно и грубо изразено, но отразява фактите.
към текста >>
Когато неотдавна в Лайпциг изнесох същата лекция, като онзиденшната тук /бележка 60/, след лекцията към мен се приближиха двама господа, двама разумни господа от вида, за който се спомена, и единият от тях каза, че е много учуден от това, което съм говорил, тъй като той е очаквал, че ако се говори от теософски позиции, това би трябвало да е близко до неговия начин на мислене; той бил пацифист и гледал на тази
война
преди всичко от позициите на пацифизма.
Изгубили старото атавистично ясновиждане, хората ще успеят отново да го добият, по пътя на духовната наука. Необходимо е, хората да научат колко плодотворна е духовната наука не само за разбирането на духовния свят, но и за правилното разбиране на целия живот в целия му обем. Отново и отново виждаме, как съвременните хора не са склонни да вникват в сложния вътрешен живот на душата, а това е необходимо, ако искат да се приближат до духовния свят. Представете си само днешния правоверен професор от средно ниво, – разбира се, може да има и изключения, – но такъв типичен съвременен, изнасящ лекции, университетски професор, като правило, и да чуе не иска за тези неща, това му е твърде безразлично. Когато днес се говори за духовното, се говори с банални, нищо незначещи думи, и затова нищо не значат и за истинския живот.
Когато неотдавна в Лайпциг изнесох същата лекция, като онзиденшната тук /бележка 60/, след лекцията към мен се приближиха двама господа, двама разумни господа от вида, за който се спомена, и единият от тях каза, че е много учуден от това, което съм говорил, тъй като той е очаквал, че ако се говори от теософски позиции, това би трябвало да е близко до неговия начин на мислене; той бил пацифист и гледал на тази война преди всичко от позициите на пацифизма.
Пацифизмът – това е възглед, който от известно време се подчертава от най-различни хора, и от Берта Зутнер /бележка 61/, а също и от тази личност, която в Петербург се проявява ту като цезар, ту като папа /бележка 62/. За пацифисткото движение е характерно – говорил съм за това преди много години на лекциите в Берлин /бележка 63/ – че за времето, през което го имаме, се разигра най-кръвопролитната война в историята на човечеството. Това движение е именно от тези, които носят на човечеството баналните фрази, завладяващи чувствата и лесно разпространяващи се, пропагандиращи чистата любов и чистото добро. Позволих си да кажа на господина: Видите ли, сега ние живеем в най-ужасната в историята война, бяхме съвременници на това, че през юни-юли 1915 година за един единствен ден се хвърлиха повече снаряди, отколкото за цялата Френско-Германска война! Достигнахме момент, когато в тази война бяха използвани толкова снаряди, колкото за всички предшестващи войни в целия свят.
към текста >>
За пацифисткото движение е характерно – говорил съм за това преди много години на лекциите в Берлин /бележка 63/ – че за времето, през което го имаме, се разигра най-кръвопролитната
война
в историята на човечеството.
Отново и отново виждаме, как съвременните хора не са склонни да вникват в сложния вътрешен живот на душата, а това е необходимо, ако искат да се приближат до духовния свят. Представете си само днешния правоверен професор от средно ниво, – разбира се, може да има и изключения, – но такъв типичен съвременен, изнасящ лекции, университетски професор, като правило, и да чуе не иска за тези неща, това му е твърде безразлично. Когато днес се говори за духовното, се говори с банални, нищо незначещи думи, и затова нищо не значат и за истинския живот. Когато неотдавна в Лайпциг изнесох същата лекция, като онзиденшната тук /бележка 60/, след лекцията към мен се приближиха двама господа, двама разумни господа от вида, за който се спомена, и единият от тях каза, че е много учуден от това, което съм говорил, тъй като той е очаквал, че ако се говори от теософски позиции, това би трябвало да е близко до неговия начин на мислене; той бил пацифист и гледал на тази война преди всичко от позициите на пацифизма. Пацифизмът – това е възглед, който от известно време се подчертава от най-различни хора, и от Берта Зутнер /бележка 61/, а също и от тази личност, която в Петербург се проявява ту като цезар, ту като папа /бележка 62/.
За пацифисткото движение е характерно – говорил съм за това преди много години на лекциите в Берлин /бележка 63/ – че за времето, през което го имаме, се разигра най-кръвопролитната война в историята на човечеството.
Това движение е именно от тези, които носят на човечеството баналните фрази, завладяващи чувствата и лесно разпространяващи се, пропагандиращи чистата любов и чистото добро. Позволих си да кажа на господина: Видите ли, сега ние живеем в най-ужасната в историята война, бяхме съвременници на това, че през юни-юли 1915 година за един единствен ден се хвърлиха повече снаряди, отколкото за цялата Френско-Германска война! Достигнахме момент, когато в тази война бяха използвани толкова снаряди, колкото за всички предшестващи войни в целия свят. Аз казах: Нима от това не е ясно, че нашата култура е стигнала до задънена улица, че е довела до някакъв абсурд? – А той отвърна: Смятам тази война за болест, която трябва да се лекува.
към текста >>
Позволих си да кажа на господина: Видите ли, сега ние живеем в най-ужасната в историята
война
, бяхме съвременници на това, че през юни-юли 1915 година за един единствен ден се хвърлиха повече снаряди, отколкото за цялата Френско-Германска
война
!
Когато днес се говори за духовното, се говори с банални, нищо незначещи думи, и затова нищо не значат и за истинския живот. Когато неотдавна в Лайпциг изнесох същата лекция, като онзиденшната тук /бележка 60/, след лекцията към мен се приближиха двама господа, двама разумни господа от вида, за който се спомена, и единият от тях каза, че е много учуден от това, което съм говорил, тъй като той е очаквал, че ако се говори от теософски позиции, това би трябвало да е близко до неговия начин на мислене; той бил пацифист и гледал на тази война преди всичко от позициите на пацифизма. Пацифизмът – това е възглед, който от известно време се подчертава от най-различни хора, и от Берта Зутнер /бележка 61/, а също и от тази личност, която в Петербург се проявява ту като цезар, ту като папа /бележка 62/. За пацифисткото движение е характерно – говорил съм за това преди много години на лекциите в Берлин /бележка 63/ – че за времето, през което го имаме, се разигра най-кръвопролитната война в историята на човечеството. Това движение е именно от тези, които носят на човечеството баналните фрази, завладяващи чувствата и лесно разпространяващи се, пропагандиращи чистата любов и чистото добро.
Позволих си да кажа на господина: Видите ли, сега ние живеем в най-ужасната в историята война, бяхме съвременници на това, че през юни-юли 1915 година за един единствен ден се хвърлиха повече снаряди, отколкото за цялата Френско-Германска война!
Достигнахме момент, когато в тази война бяха използвани толкова снаряди, колкото за всички предшестващи войни в целия свят. Аз казах: Нима от това не е ясно, че нашата култура е стигнала до задънена улица, че е довела до някакъв абсурд? – А той отвърна: Смятам тази война за болест, която трябва да се лекува. Това е само болест, и трябва да се лекува. Това е от самосебе си разбираща се и лесно възприемаема истина.
към текста >>
Достигнахме момент, когато в тази
война
бяха използвани толкова снаряди, колкото за всички предшестващи войни в целия свят.
Когато неотдавна в Лайпциг изнесох същата лекция, като онзиденшната тук /бележка 60/, след лекцията към мен се приближиха двама господа, двама разумни господа от вида, за който се спомена, и единият от тях каза, че е много учуден от това, което съм говорил, тъй като той е очаквал, че ако се говори от теософски позиции, това би трябвало да е близко до неговия начин на мислене; той бил пацифист и гледал на тази война преди всичко от позициите на пацифизма. Пацифизмът – това е възглед, който от известно време се подчертава от най-различни хора, и от Берта Зутнер /бележка 61/, а също и от тази личност, която в Петербург се проявява ту като цезар, ту като папа /бележка 62/. За пацифисткото движение е характерно – говорил съм за това преди много години на лекциите в Берлин /бележка 63/ – че за времето, през което го имаме, се разигра най-кръвопролитната война в историята на човечеството. Това движение е именно от тези, които носят на човечеството баналните фрази, завладяващи чувствата и лесно разпространяващи се, пропагандиращи чистата любов и чистото добро. Позволих си да кажа на господина: Видите ли, сега ние живеем в най-ужасната в историята война, бяхме съвременници на това, че през юни-юли 1915 година за един единствен ден се хвърлиха повече снаряди, отколкото за цялата Френско-Германска война!
Достигнахме момент, когато в тази война бяха използвани толкова снаряди, колкото за всички предшестващи войни в целия свят.
Аз казах: Нима от това не е ясно, че нашата култура е стигнала до задънена улица, че е довела до някакъв абсурд? – А той отвърна: Смятам тази война за болест, която трябва да се лекува. Това е само болест, и трябва да се лекува. Това е от самосебе си разбираща се и лесно възприемаема истина. Но работата не е в това, правилно ли е или не такова твърдение, а в това, доколко то е дълбоко или повърхностно.
към текста >>
– А той отвърна: Смятам тази
война
за болест, която трябва да се лекува.
За пацифисткото движение е характерно – говорил съм за това преди много години на лекциите в Берлин /бележка 63/ – че за времето, през което го имаме, се разигра най-кръвопролитната война в историята на човечеството. Това движение е именно от тези, които носят на човечеството баналните фрази, завладяващи чувствата и лесно разпространяващи се, пропагандиращи чистата любов и чистото добро. Позволих си да кажа на господина: Видите ли, сега ние живеем в най-ужасната в историята война, бяхме съвременници на това, че през юни-юли 1915 година за един единствен ден се хвърлиха повече снаряди, отколкото за цялата Френско-Германска война! Достигнахме момент, когато в тази война бяха използвани толкова снаряди, колкото за всички предшестващи войни в целия свят. Аз казах: Нима от това не е ясно, че нашата култура е стигнала до задънена улица, че е довела до някакъв абсурд?
– А той отвърна: Смятам тази война за болест, която трябва да се лекува.
Това е само болест, и трябва да се лекува. Това е от самосебе си разбираща се и лесно възприемаема истина. Но работата не е в това, правилно ли е или не такова твърдение, а в това, доколко то е дълбоко или повърхностно. От самосебе си се разбира, че това е правилно: войната е болест. Но аз му казах: ако се замислите по-дълбоко, какво предизвиква тази болест?
към текста >>
От самосебе си се разбира, че това е правилно:
война
та е болест.
Аз казах: Нима от това не е ясно, че нашата култура е стигнала до задънена улица, че е довела до някакъв абсурд? – А той отвърна: Смятам тази война за болест, която трябва да се лекува. Това е само болест, и трябва да се лекува. Това е от самосебе си разбираща се и лесно възприемаема истина. Но работата не е в това, правилно ли е или не такова твърдение, а в това, доколко то е дълбоко или повърхностно.
От самосебе си се разбира, че това е правилно: войната е болест.
Но аз му казах: ако се замислите по-дълбоко, какво предизвиква тази болест? Ясно е, че преди това нещо не е било наред! Болестта е преди всичко реакция на нещо, в което е нарушен редът. Значи, ако изхождайки от вашата гледна точка се продължи разглеждането, неизбежно ще стигнем до извода: болестта се е появила защото някъде е бил нарушен редът. Имало е безпорядък, който е предизвикал болест – така е правилно да се каже.
към текста >>
На света безусловно е необходимо по-дълбоко проникване в истинската действителност, отколкото това може да бъде достигнато чрез материалистичния, натуралистичен, строго естественонаучен
мир
оглед.
Ако "Фауст" трябва да бъде издаден, разбира се, че е необходима работата на словослагателя и типографията. Но трябва да се вижда тяхното истинско място в живота. Всичко, за което говоря, принадлежи към най-сериозните и значителни задачи на Средна Европа. Приведените факти сочат към тези задачи. Да се помни за това е належаща необходимост на нашите сериозни дни.
На света безусловно е необходимо по-дълбоко проникване в истинската действителност, отколкото това може да бъде достигнато чрез материалистичния, натуралистичен, строго естественонаучен мироглед.
Съвсем не трябва да сме противници на изучаването на това, какво е необходимо за издаването и отпечатването на "Фауст", или изучаването на главния мозък и нервната система. Всичко това трябва да бъде изучено, тези знания днес са действително необходими. Но, за да може да се осъществи одухотворяване на потресаващо загубилата дух култура, трябва да бъдем решителни противници на високомерието, което е свойствено на съвременната материалистична наука. Това е задачата на Средна Европа, тъй като Западна Европа е съвсем безплодна по отношение одухотворяването на културата. Казвам това не за да кажа нещо парадоксално и остро, казвам това поради належащите необходимости на нашето време; тези неща трябва да бъдат изговорени.
към текста >>
Именно в такива ордени през последните столетия често "ловяха риба в мътна вода" и ако веднъж подходим към всевъзможните хитри сплетни, нездрави, нелепи, но отговарящи на нечии лични и политически интереси, с трезво и здраво съждение, ако вникнем във въздействието и стремежите на западноевропейското масонство, много от неяснотите и "лова на риба в мътна вода" изплуват, например, във връзка с влизането на Италия във
война
та.
Тези, които нищо друго не правят, освен да основават всевъзможни мистични общества, знаят Баер само от думите на Ернст Хекел и живеят в тази лъжа, без да имат ни най-малка склонност сами да се запознаят с това, за което става дума. С такава лъжовност е пронизана днес цялата наша литература. И навсякъде, из цяла Европа, се е разлял, особено в нашата научно-популярна литература, стремежът към все по-голяма неяснота, повърхностност в духовните стремежи, и силно нежелание да се вниква в тези неща с ясно, трезво човешко съждение. Ще приведа конкретен пример. На Запад, сред французи, британци и италианци има много ордени на свободните зидари, при това от високите степени, с 33 степени, но има и такива, в които има 30 степени.
Именно в такива ордени през последните столетия често "ловяха риба в мътна вода" и ако веднъж подходим към всевъзможните хитри сплетни, нездрави, нелепи, но отговарящи на нечии лични и политически интереси, с трезво и здраво съждение, ако вникнем във въздействието и стремежите на западноевропейското масонство, много от неяснотите и "лова на риба в мътна вода" изплуват, например, във връзка с влизането на Италия във войната.
Това, което се разигра във връзка с войната в тези масонски ордени, някога ще оглави листата на рибарските истории. За германските масони може да се каже само едно: или те са настрани, или играят ролята, така да се каже, на глупака. Живеейки в братство с другите масони, те успяха нищо да не забележат. И това е най-доброто, да, най-доброто, което може да се каже за тях. Не трябва да се мисли, че това, което действа тук, остава без въздействие върху нашата, така наречена, култура.
към текста >>
Това, което се разигра във връзка с
война
та в тези масонски ордени, някога ще оглави листата на рибарските истории.
С такава лъжовност е пронизана днес цялата наша литература. И навсякъде, из цяла Европа, се е разлял, особено в нашата научно-популярна литература, стремежът към все по-голяма неяснота, повърхностност в духовните стремежи, и силно нежелание да се вниква в тези неща с ясно, трезво човешко съждение. Ще приведа конкретен пример. На Запад, сред французи, британци и италианци има много ордени на свободните зидари, при това от високите степени, с 33 степени, но има и такива, в които има 30 степени. Именно в такива ордени през последните столетия често "ловяха риба в мътна вода" и ако веднъж подходим към всевъзможните хитри сплетни, нездрави, нелепи, но отговарящи на нечии лични и политически интереси, с трезво и здраво съждение, ако вникнем във въздействието и стремежите на западноевропейското масонство, много от неяснотите и "лова на риба в мътна вода" изплуват, например, във връзка с влизането на Италия във войната.
Това, което се разигра във връзка с войната в тези масонски ордени, някога ще оглави листата на рибарските истории.
За германските масони може да се каже само едно: или те са настрани, или играят ролята, така да се каже, на глупака. Живеейки в братство с другите масони, те успяха нищо да не забележат. И това е най-доброто, да, най-доброто, което може да се каже за тях. Не трябва да се мисли, че това, което действа тук, остава без въздействие върху нашата, така наречена, култура. Но тези лоши влияния могат да действат и живеят само дотогава, докато има хора, които не искат да насочат поглед към духовните светове и да внесат яснота и сила в своите съждения.
към текста >>
В моята книга "Размисли по време на
война
" /бележка 69/ – във възможните граници, за да бъде разбираемо, при обръщенията си към широката аудитория – а тя малко ме разбираше – обръщах внимание на различните течения, широко разпространени на Изток и Запад.
За германските масони може да се каже само едно: или те са настрани, или играят ролята, така да се каже, на глупака. Живеейки в братство с другите масони, те успяха нищо да не забележат. И това е най-доброто, да, най-доброто, което може да се каже за тях. Не трябва да се мисли, че това, което действа тук, остава без въздействие върху нашата, така наречена, култура. Но тези лоши влияния могат да действат и живеят само дотогава, докато има хора, които не искат да насочат поглед към духовните светове и да внесат яснота и сила в своите съждения.
В моята книга "Размисли по време на война" /бележка 69/ – във възможните граници, за да бъде разбираемо, при обръщенията си към широката аудитория – а тя малко ме разбираше – обръщах внимание на различните течения, широко разпространени на Изток и Запад.
Да вземем, например, източното славянофилство, за което говорих в тази книга. То се корени много по-дълбоко, отколкото ни се струва на пръв поглед. Още в края на ХVIII век, а особено в края на ХIХ век, но и десетилетия по-рано, върху руския духовен живот голямо влияние са оказвали западните масонски ордени. Те са присадили това, което израсна като славянизъм. В много отношения славянофилството и панславизма действително представляват покълналите семена на това, което е било посято именно от тези масонски ордени.
към текста >>
Ако обмислим факта, че това, което носим в себе си като наш живот на мислите и чувствата, още вътре във физическата ни обвивка в периода между раждането и смъртта, а след това извън нашата физическа обвивка, между смъртта и новото раждане, че това е материалът за работа на цял ред от
мир
овите Йерархии, пред душите ни ще се разгърне грандиозната, възвишена картина на
мир
овите космически връзки.
Те са присадили това, което израсна като славянизъм. В много отношения славянофилството и панславизма действително представляват покълналите семена на това, което е било посято именно от тези масонски ордени. И под маската, под покривалото на церемонията /обреда/ на хората, така да се каже, им се замъглявало съзнанието и получавали склонност към определени проекти. И това, което се е разигравало в Източна Европа под въздействието на Запада, ще стане известно на човечеството, едва когато военните събития се сменят с други. Тъй като местата на срещите в нашите клонове са единствените, където днес може да се говори, трябва поне тук да говорим за това.
Ако обмислим факта, че това, което носим в себе си като наш живот на мислите и чувствата, още вътре във физическата ни обвивка в периода между раждането и смъртта, а след това извън нашата физическа обвивка, между смъртта и новото раждане, че това е материалът за работа на цял ред от мировите Йерархии, пред душите ни ще се разгърне грандиозната, възвишена картина на мировите космически връзки.
Работата не е в това, да се познават тук подробностите, а в това, да можем да се проникнем изхождайки от тази картина от възприятие на света и да се проникнете вие, скъпи мои приятели, с усещане и разбиране за мястото, което човек заема във Вселената, и да знаете това, което човек трябва да знае за своята връзка с Вселената. В това е работата. Да се слее всичко това в единно усещане за света във вашите сърца и души, и от това светоусещане да се запали във вас нещо от силата, която поражда такова светоусещане и всеки от вас, според дадените му възможности, да внесе своя принос в развитието на духовната култура. Официалната наука игнорира тези неща, затова е необходимо правилно да се оцени ролята на съвременната наука в живота на света. Съвременният учен, когато прави лабораторни опити, може да бъде сравнен със словослагателя до сандъчетата с буквите.
към текста >>
От това може да израсне святото вътрешно чувство за дълг на човешката душа, дълг пред
мир
овите съотношения.
С това, по същество, днес се занимават преподаващите в университетите философи. Че това е именно така, трябва да осъзнае всяка душа. Това не е критика на нашата епоха, това е нейната характеристика. Само от истинските познания за действителността, обогатили предшестващите епохи, израстват силите за по-нататъшното развитие, само от тях. Това исках да вложа във вашите души в нашето тежко време, когато не винаги можем да бъдем уверени, дали отново ще се срещнем.
От това може да израсне святото вътрешно чувство за дълг на човешката душа, дълг пред мировите съотношения.
В трагичните събития днес отвсякъде ни заобикаля смърт, като тези събития, от една страна, са плодовете на миналото развитие, а от друга – указание за това, какво е необходимо за да тръгне развитието на човечеството съгласно законите на мировото развитие на Духа, а не така, както си го мислят "описващите сандъчетата с букви". Говорих вчера за родоначалника на материализма, Жулиен Ламетри /бележка 70/. Цитирах неговите думи за Еразъм – и, разбира се, те са верни – че ако някое малко колелце в нервната му система е било по-различно, той би могъл да бъде не Еразъм, а някакъв задръстен тип. Казах, че това не трябва да се опровергава. Но вече, като малко подготвени, трябва да знаем за това и нещо друго.
към текста >>
В трагичните събития днес отвсякъде ни заобикаля смърт, като тези събития, от една страна, са плодовете на миналото развитие, а от друга – указание за това, какво е необходимо за да тръгне развитието на човечеството съгласно законите на
мир
овото развитие на Духа, а не така, както си го мислят "описващите сандъчетата с букви".
Че това е именно така, трябва да осъзнае всяка душа. Това не е критика на нашата епоха, това е нейната характеристика. Само от истинските познания за действителността, обогатили предшестващите епохи, израстват силите за по-нататъшното развитие, само от тях. Това исках да вложа във вашите души в нашето тежко време, когато не винаги можем да бъдем уверени, дали отново ще се срещнем. От това може да израсне святото вътрешно чувство за дълг на човешката душа, дълг пред мировите съотношения.
В трагичните събития днес отвсякъде ни заобикаля смърт, като тези събития, от една страна, са плодовете на миналото развитие, а от друга – указание за това, какво е необходимо за да тръгне развитието на човечеството съгласно законите на мировото развитие на Духа, а не така, както си го мислят "описващите сандъчетата с букви".
Говорих вчера за родоначалника на материализма, Жулиен Ламетри /бележка 70/. Цитирах неговите думи за Еразъм – и, разбира се, те са верни – че ако някое малко колелце в нервната му система е било по-различно, той би могъл да бъде не Еразъм, а някакъв задръстен тип. Казах, че това не трябва да се опровергава. Но вече, като малко подготвени, трябва да знаем за това и нещо друго. Всичко, което днес чухме, ще го потопим в нашите души, ще го направим наше чувство и усещане, ще се отдадем на осъзнаването, колко важно е това, че обграждащите ни безброй смърти жертвено се отдават на битието на Земята, че етерните тела на рано заминалите си от живота с всичките им неизразходвани сили още дълго остават в битието на Земята, – и че е необходимо, да бъдем хора, които знаят за това.
към текста >>
Но, за да обогатят тези сили
мир
овата култура, за да не бъдат завладени от Ариман, в бъдеще са необходими хора, които ще знаят за това.
Цитирах неговите думи за Еразъм – и, разбира се, те са верни – че ако някое малко колелце в нервната му система е било по-различно, той би могъл да бъде не Еразъм, а някакъв задръстен тип. Казах, че това не трябва да се опровергава. Но вече, като малко подготвени, трябва да знаем за това и нещо друго. Всичко, което днес чухме, ще го потопим в нашите души, ще го направим наше чувство и усещане, ще се отдадем на осъзнаването, колко важно е това, че обграждащите ни безброй смърти жертвено се отдават на битието на Земята, че етерните тела на рано заминалите си от живота с всичките им неизразходвани сили още дълго остават в битието на Земята, – и че е необходимо, да бъдем хора, които знаят за това. Тези неизразходвани сили на етерното тяло, които още десетилетия биха могли да служат за земния живот, се отдават на Земята.
Но, за да обогатят тези сили мировата култура, за да не бъдат завладени от Ариман, в бъдеще са необходими хора, които ще знаят за това.
Помнейки за какво трябва да подготвим нашите души, се проникваме от думите, които неведнъж вече са звучали тук: От мъжеството на сражаващите се, От кръвта на битките, От мъката на осиротелите, От жертвените битки на народа,
към текста >>
89.
10. Лекция, 13.05.1917
GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война
Ще ви цитирам изказване на Ернст Ренан от неговите сравнително млади години: "Съвременният човек ясно си дава сметка за това, че той никога няма да постигне знанията за великите първопричини на
мир
озданието и собственото си предназначение".
Това съвсем непредубедено трябва да се осъзнае. Да вземем характерния за XIX век дух, изиграл във втората половина на века огромна роля в духовния живот на цяла Европа. Имам предвид Ернст Ренан /1823 – 1890/, стремил се да разбере импулса на Христос, изхождайки от съзнанието на своята епоха. "Животът на Христос" от Ернст Ренан е направила огромно впечатление на най-широки кръгове от съвременниците му, предизвикала е многобройни отзиви. Ернст Ренан е бил дух, от една страна сериозно отнасящ се към проблемите на духовния живот, но от друга страна вече лишен от възможност да разбере, даже и да помисли, че човек може да намери възможност да възприеме духовния свят.
Ще ви цитирам изказване на Ернст Ренан от неговите сравнително млади години: "Съвременният човек ясно си дава сметка за това, че той никога няма да постигне знанията за великите първопричини на мирозданието и собственото си предназначение".
Това казва водещ дух на епохата си, който смята за значително достижение осъзнаването от човека на това, че той никога нищо няма да може да знае за великите първопричини на мирозданието и неговото собствено предназначение. Ренан не е бил повърхностен човек. Той е живеел в науката. И е характерно, че на старини, побелелият Ренан се е изказал по друг начин. Този човек, цял живот живял с убеждението, че за човека няма пътища в духовния свят, смятал разбирането за това за достижение на човешкия разум, казал на края на живота си: "Бих искал, разбира се, да знам със сигурност, че има ад, тъй като хипотезата за ада е за предпочитане пред хипотезата за пустотата, за нищото".
към текста >>
Това казва водещ дух на епохата си, който смята за значително достижение осъзнаването от човека на това, че той никога нищо няма да може да знае за великите първопричини на
мир
озданието и неговото собствено предназначение.
Да вземем характерния за XIX век дух, изиграл във втората половина на века огромна роля в духовния живот на цяла Европа. Имам предвид Ернст Ренан /1823 – 1890/, стремил се да разбере импулса на Христос, изхождайки от съзнанието на своята епоха. "Животът на Христос" от Ернст Ренан е направила огромно впечатление на най-широки кръгове от съвременниците му, предизвикала е многобройни отзиви. Ернст Ренан е бил дух, от една страна сериозно отнасящ се към проблемите на духовния живот, но от друга страна вече лишен от възможност да разбере, даже и да помисли, че човек може да намери възможност да възприеме духовния свят. Ще ви цитирам изказване на Ернст Ренан от неговите сравнително млади години: "Съвременният човек ясно си дава сметка за това, че той никога няма да постигне знанията за великите първопричини на мирозданието и собственото си предназначение".
Това казва водещ дух на епохата си, който смята за значително достижение осъзнаването от човека на това, че той никога нищо няма да може да знае за великите първопричини на мирозданието и неговото собствено предназначение.
Ренан не е бил повърхностен човек. Той е живеел в науката. И е характерно, че на старини, побелелият Ренан се е изказал по друг начин. Този човек, цял живот живял с убеждението, че за човека няма пътища в духовния свят, смятал разбирането за това за достижение на човешкия разум, казал на края на живота си: "Бих искал, разбира се, да знам със сигурност, че има ад, тъй като хипотезата за ада е за предпочитане пред хипотезата за пустотата, за нищото". Чувате тук концентрирания глас на епохата.
към текста >>
Един такъв пример е Морис Баре /1862-1923 г./, французин, който сега, по време на
война
та, получи известна популярност сред неистовите германофоби.
Ако в древността това бяха жреците в мистериите, в нашата епоха това са изтъкнатите философи, при това философи, които все повече подчиняват своята философия на съвременното естествознание. Един такъв философ, когото добре лично познавам, в своя последен труд "Трагикомедия на мъдростта" се изказа така: "ние нямаме повече философия, както я нямат и животните, и се различаваме от тях само по неистовите опити да се доберем до знанието, за да си признаем накрая, че сме лишени от тази възможност" /Бележка 77/. Това го казва професор по философия, университетски професор. Затова не е чудно, че по-задълбочените натури все пак търсят някакъв път в духовния свят и, тъй като от импулсите на материалистическата съвременност не могат да пробият към него, те се обръщат към това, което най-близо е под ръка. Виждаме това с безбройни примери от съвременността.
Един такъв пример е Морис Баре /1862-1923 г./, французин, който сега, по време на войната, получи известна популярност сред неистовите германофоби.
Преди войната беше известен като водач на тази "Млада Франция", която прилагаше всички сили, за да намери пътища към духовното. Морис Баре търсил дълго и след дълги търсения се отдал на обикновения католицизъм, на католическата църква – както и мнозина други от "Млада Франция". Това е само един пример за характерното явление от нашето време, за търсене на духовното, завършващ с преминаване в католицизма. Да пробваме да надникнем в такава душа, като душата на Морис Баре. Как стои такава душа пред духовния свят?
към текста >>
Преди
война
та беше известен като водач на тази "Млада Франция", която прилагаше всички сили, за да намери пътища към духовното.
Един такъв философ, когото добре лично познавам, в своя последен труд "Трагикомедия на мъдростта" се изказа така: "ние нямаме повече философия, както я нямат и животните, и се различаваме от тях само по неистовите опити да се доберем до знанието, за да си признаем накрая, че сме лишени от тази възможност" /Бележка 77/. Това го казва професор по философия, университетски професор. Затова не е чудно, че по-задълбочените натури все пак търсят някакъв път в духовния свят и, тъй като от импулсите на материалистическата съвременност не могат да пробият към него, те се обръщат към това, което най-близо е под ръка. Виждаме това с безбройни примери от съвременността. Един такъв пример е Морис Баре /1862-1923 г./, французин, който сега, по време на войната, получи известна популярност сред неистовите германофоби.
Преди войната беше известен като водач на тази "Млада Франция", която прилагаше всички сили, за да намери пътища към духовното.
Морис Баре търсил дълго и след дълги търсения се отдал на обикновения католицизъм, на католическата църква – както и мнозина други от "Млада Франция". Това е само един пример за характерното явление от нашето време, за търсене на духовното, завършващ с преминаване в католицизма. Да пробваме да надникнем в такава душа, като душата на Морис Баре. Как стои такава душа пред духовния свят? За Морис Баре е характерно следното изказване.
към текста >>
Тъй като, по негово мнение, тя е разбрала необходимостта от принасянето в жертва на великодушния
мир
оглед на Спасителя на обикновените, прагматични потребности на съвременното общество, тоест, добре е приспособила християнството към потребностите на тези, които търсят в християнството това, което съответства на разбирането на християнина – еснаф.
Да оставим всички видове окултизъм на умните циници и шарлатани. Каквито и форми да приеме мистицизмът, той противоречи на здравия смисъл. Но ако все пак се отдадем на църквата, то е преди всичко защото тя е неразривно свързана с френската традиция, зад нея е авторитет от столетия и огромен практически опит в етичното сдържане на желанията и, накрая, защото тя е далеч от мистицизма, пряко защитава от него, заставя да замлъкне гласът на мистериозната "Горичка" /Бележка 78/. Под "мистериозната "Горичка" той подразбира всичко, което изхожда от Мистериите, тълкува Евангелията и "жертва великодушния анархизъм на Спасителя за интересите на съвременното общество". Какво довежда в католическата църква?
Тъй като, по негово мнение, тя е разбрала необходимостта от принасянето в жертва на великодушния мироглед на Спасителя на обикновените, прагматични потребности на съвременното общество, тоест, добре е приспособила християнството към потребностите на тези, които търсят в християнството това, което съответства на разбирането на християнина – еснаф.
Ако се няма предвид, че такъв мироглед в известна степен е предизвикан от необходимостта, това биха го нарекли най-малкото фриволно, цинично и фриволно. Но, че именно дълбоките души стигат до такъв възглед, това трябва да се вижда, и това е необходимо да се разбере. Къде е причината? Къде е причината за това, че на съвременния човек му е толкова трудно да намери път към духовния свят? Трябва отново да обърнем душевния си поглед към развитието на човечеството, поне към периода след великата атлантска катастрофа, към периода на петата културна епоха, в която ние живеем.
към текста >>
Ако се няма предвид, че такъв
мир
оглед в известна степен е предизвикан от необходимостта, това биха го нарекли най-малкото фриволно, цинично и фриволно.
Каквито и форми да приеме мистицизмът, той противоречи на здравия смисъл. Но ако все пак се отдадем на църквата, то е преди всичко защото тя е неразривно свързана с френската традиция, зад нея е авторитет от столетия и огромен практически опит в етичното сдържане на желанията и, накрая, защото тя е далеч от мистицизма, пряко защитава от него, заставя да замлъкне гласът на мистериозната "Горичка" /Бележка 78/. Под "мистериозната "Горичка" той подразбира всичко, което изхожда от Мистериите, тълкува Евангелията и "жертва великодушния анархизъм на Спасителя за интересите на съвременното общество". Какво довежда в католическата църква? Тъй като, по негово мнение, тя е разбрала необходимостта от принасянето в жертва на великодушния мироглед на Спасителя на обикновените, прагматични потребности на съвременното общество, тоест, добре е приспособила християнството към потребностите на тези, които търсят в християнството това, което съответства на разбирането на християнина – еснаф.
Ако се няма предвид, че такъв мироглед в известна степен е предизвикан от необходимостта, това биха го нарекли най-малкото фриволно, цинично и фриволно.
Но, че именно дълбоките души стигат до такъв възглед, това трябва да се вижда, и това е необходимо да се разбере. Къде е причината? Къде е причината за това, че на съвременния човек му е толкова трудно да намери път към духовния свят? Трябва отново да обърнем душевния си поглед към развитието на човечеството, поне към периода след великата атлантска катастрофа, към периода на петата културна епоха, в която ние живеем. Вече не един път сме характеризирали това развитие на човечеството в неговото последователно постъпателно движение, първия отрязък от което наричаме древноиндийски, втория – древноперсийски, третия – египетско-халдейско-вавилонски, четвъртия – гръко-римски и, накрая, петия – периода, в който ние живеем.
към текста >>
На какъв възрастов етап се на
мир
а съвременното човечество?
Знаете, какво значи това. След това от 14 до 21, и така нататък. Човек се развива в известен смисъл поетапно, година след година, от раждането до смъртта. Как да подходим, ако искаме да разгледаме посочения период от време в развитието на цялото човечество? Полезно е да се запитаме: каква е възрастта на човечеството, ако искаме да я съпоставим с периодите на отделния човешки живот?
На какъв възрастов етап се намира съвременното човечество?
Интересно е веднъж да разгледаме този въпрос духовнонаучно. И именно духовнонаучното разглеждане на този въпрос ще ни открие нещо. Преди няколко години вече говорих за това. Но в духовната наука можете да знаете нещо, и чак след години стигате дотам, че мисловно точно да го формулирате, или да го формулирате съвсем по друг начин. Такава нова формулировка в отговор на поставения въпрос бих искал да ви дам днес.
към текста >>
В следващия, във втория културен период, на
мир
али това съединяване вече по-рано.
Ние врастваме в това, което се явява наше обкръжение. Преди, до своята 48 година, ние преминавахме развитие, което принадлежеше на нас, беше за нас, но от 48 година ние врастваме в това, което съставлява нашето обкръжение. Когато ставали над 56 години, развитието продължавало, продължавали да живеят и се вживявали в това, което е било преди атлантската катастрофа. В своето развитие тогава излизали зад пределите на това, което се разкривало наоколо в груповата душа на човечеството. Значи, достигайки 48-годишна възраст, се съединявали с груповата душевност на човечеството.
В следващия, във втория културен период, намирали това съединяване вече по-рано.
Достигайки 42 години встъпвали в своето обкръжение, в това, което е живеело в аурата на цялото човечество. И след това, в третия период враствали в това, достигайки 35 години, така че в живота от 35 до 42 години са можели да си кажат: това, което живее в мен, е съзвучно на това, което ме обкръжава. След 42-а година това, което е било около човека, не му е било вече съзвучно, не е можело нищо вече да му даде; трябвало е да се продължи да се живее по-нататък, изхождайки от самия себе си, тъй като възрастта на човечеството е станала по-ниска от възрастта на човека. След 42 години са живеели вече не в своето обкръжение; израствали са извън границите му, опирайки се на самите себе си. Така древният грък, древният римлянин, достигайки 36 години, е изхождал вече от самия себе си.
към текста >>
Да, за тези, които днес не остаряват над 28 години, разбира се, е безумие да се твърди, че хората са общували на физически план не само един с друг, както ние сега, но са на
мир
али взаимно разбиране с Ангели, Архангели и Архаи.
Да, има мисли, има познания, дарявани ни от духовната наука, които трябва всеки миг да сме готови да възприемем, да възприемем това дълбоко врязващо се в душата. И тъй като духовната наука израства именно от нещо такова, врязващо се в душата, не трябва да се учудваме, че то среща противодействие. То го среща не просто в своенравието на човека; това противодействие се корени в самата природа на развитието на човечеството. Казвам ви неща, които могат да ви се сторят парадоксални. За съвременния човек е вече парадоксално, че когато се връщаме обратно във втори, трети, четвърти културен период, се открива, че тогава хората, ако са стояли на нивото на съвременното развитие, са били – тривиално изразявайки се – сякаш "на ти" с Ангелите, Архангелите и Архаите, и са общували с тях.
Да, за тези, които днес не остаряват над 28 години, разбира се, е безумие да се твърди, че хората са общували на физически план не само един с друг, както ние сега, но са намирали взаимно разбиране с Ангели, Архангели и Архаи.
Изгубено е древното знание, затова тази мисъл сега изглежда безумна. При Платон има едно забележително, много важно място. При Платон – значи още в епохата, когато възрастта на човека е съвпадала с възрастта на човечеството от 28 до 35 години. Платон тогава казал: "Преди духовният човек да се потопи в сетивното и да изгуби своите крила, той е живял с боговете в духовния свят на разума, където всичко е истинно и ясно" – Под това Платон подразбира не само живота до раждането, но и живота в далечните времена, когато хората са черпили знания от общуването с боговете. Говоря за това в една драма-мистерия /бележка 79/, където старият посветен говори за учителите от древността, черпещи своите познания от общуването с боговете, тоест с духовете от висшите Йерархии.
към текста >>
Радващо защото трябва да спомена името на човек, много дружелюбно приел моята книга "Размисли по време на
война
".
Говоря за това в една драма-мистерия /бележка 79/, където старият посветен говори за учителите от древността, черпещи своите познания от общуването с боговете, тоест с духовете от висшите Йерархии. Но определени факти са изгубени в хода на развитие на човечеството и сега, при съвременното положение на нещата, съвсем не могат да бъдат разбрани. Разрешете да споделя с вас едно и радостно, и огорчаващо преживяване. Странно казано, нали така? Но е именно такова.
Радващо защото трябва да спомена името на човек, много дружелюбно приел моята книга "Размисли по време на война".
Това е Рудолф Келен, политически наблюдател, живеещ в Упсала /бележка 80/, родом от северните земи, човек, охотно, според възможностите си, отворен за света. Не искам с нищо да го засегна или критикувам, напротив, избирам този пример защото Келен принадлежи към нашите приятели. Той написа неотдавна интересната книга "Държавата като форма на живот". Той иска да даде по-дълбоко разбиране за държавата. Той разглежда държавата, като организъм.
към текста >>
Тогава, естествено, мнозина на
мир
ат за отвратителни тези опити да се намерят нови форми на изкуството, които са още много несъвършени в сравнение със старите, отработени форми и в сравнение с това, което могат да постигнат в бъдеще.
Нищо не ми импонира толкова малко, както така наречените прекрасни, безупречни по форма, стихове, които днес толкова се харесват на хората. Германският език има такова богато минало и носи в себе си също така възможности за по-нататъшно развитие, в него сякаш от самосебе си се раждат стихове, които се пишат именно в незрялата младост, до 28 години. На хора привързани към старите форми и истински художественото решаване на проблема със стихоплетството, често досажда това, което днес се смята за прекрасно. Да пишат красиво сега се удава на много хора, но работата е, да се развиваш. Този, който търси нови форми, често създава по-слаби произведения.
Тогава, естествено, мнозина намират за отвратителни тези опити да се намерят нови форми на изкуството, които са още много несъвършени в сравнение със старите, отработени форми и в сравнение с това, което могат да постигнат в бъдеще.
Не смятам да се спирам на своето мнение за стиховете, в които господин фон Бернус в своето списание «Райх» излага антропософски мисли /бележка 81/. Но ако на един или друг тези стихове не са допаднали твърде на вкуса му, можете да бъдете съвсем сигурни, че господин фон Бернус без усилие би могъл да напише такива стихчета, които да се харесат на всички, ако искаше да се занимава с това. Не всичко е толкова просто. Но днес, когато действа толкова много противостояща ни зла воля, толкова много хули се бълват срещу всичко, което предприемаме, списанието «Райх» излезе с добра воля, с най-добри намерения. И то би трябвало вече по силата на тази добра воля, да срещне поддръжка и покровителство, независимо от отношението към този частен случай.
към текста >>
Получава се, че ако някой, който се стреми да извърти всичко, което излиза от нас, може да твърди: "Райх", на
мир
ащ се под егидата на Щайнер..." С нищо не съм свързан с това списание, освен с това, че от време на време в него, както и в други списания, публикувам статии.
Не всичко е толкова просто. Но днес, когато действа толкова много противостояща ни зла воля, толкова много хули се бълват срещу всичко, което предприемаме, списанието «Райх» излезе с добра воля, с най-добри намерения. И то би трябвало вече по силата на тази добра воля, да срещне поддръжка и покровителство, независимо от отношението към този частен случай. Затова ми беше много тъжно да науча, че господин фон Бернус е бил потресен от излизащите от нашите кръгове писма, в които рязко се осъждало отпечатаното в списанието. Много повече основание имаше да се реагира на това, което е насочено към дискредитация на нашето движение, на неговото подкопаване.
Получава се, че ако някой, който се стреми да извърти всичко, което излиза от нас, може да твърди: "Райх", намиращ се под егидата на Щайнер..." С нищо не съм свързан с това списание, освен с това, че от време на време в него, както и в други списания, публикувам статии.
Не съм го основавал, то си е лично предприятие на господин фон Бернус, за нищо в него не отговарям. Това може да го знае и авторът на клеветническите думи: "това списание служи за целите на Щайнер", – в такъв случай това е чиста лъжа. Би трябвало да се радваме, когато от стоящи съвсем извън нашето движение, излиза нещо за него. Но досега нееднократно сме виждали, че именно от страна на наши членове са се хвърляли камъни срещу тези, които са подавали ръка на нашето движение, че се е отклонявал, изпълненият със смелост и добра воля стремеж за съприкосновение с нашето движение; в същото време никой не го е било грижа за излизащите от всички страни безбройни хули и клевети. Много още трябва да се каже.
към текста >>
90.
11. Лекция, 15.05.1917
GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война
Да разгледаме още нещо, което също се явява дишане, тъй като дишането е не нещо друго, а особен вид на всеобщия
мир
ов ритъм.
Безброй години, винаги на тласъци, се придвижва точката на пролетното равноденствие; колкото са тласъците, толкова са дишанията при човека за денонощие. Същото число! Замислете се колко изумително се потвърждава тук библейското изречение: мъдростта на света е изразена в числото и мярката /бележка 83/. Числото, вписано в космоса, отново се изправя пред нас в нашето дишане в течение на денонощие. Даже дишането на човека стои във връзка с живота на космоса, във връзка, която вчера обрисувахме в откритата лекция.
Да разгледаме още нещо, което също се явява дишане, тъй като дишането е не нещо друго, а особен вид на всеобщия миров ритъм.
Най-същественото в дишането, както вчера беше показано, това е ритъмът, ритмичното движение. Да разгледаме нещо, много близко до дишането, друго ритмично движение, известно ни от нашите духовнонаучни прегледи. Когато заспиваме, нашият Аз и нашето астрално тяло излизат от физическото и етерното ни тяло; когато се събуждаме, нашият Аз и нашето астрално тяло отново влизат във физическото и етерното ни тяло. Често съм сравнявал това влизане и излизане на астралното тяло и Аза с вдишването и издишването при дишане. Както ние, като физически човеци, за 1/18 от минутата вдишваме и издишваме въздуха, така в течение на денонощие при пробуждане и заспиване, в известен смисъл, вдишваме и издишваме нашия Аз и астрално тяло.
към текста >>
Някои хора у
мир
ат много рано, други доживяват до 100 и над 100 години, но може да се определи нещо средно.
В течение на 24-те часа на обичайните астрономични денонощия, това ритмично издишване и вдишване се повтаря, излизането в духовния свят на астралното тяло и Аза и тяхното връщане във физическото и етерно тяло. Това е процес на дишане, тук нещо диша! Да се абстрахираме от това, кое именно диша: това е истински ритмичен процес, сякаш забавен процес на дишане, продължаващ 24 часа. Знаете, че в Библията се говори за патриаршеска възраст от 70-71 години /бележка 84/. Това, разбира се, е средна възраст.
Някои хора умират много рано, други доживяват до 100 и над 100 години, но може да се определи нещо средно.
Така че, ако търсим средната продължителност на живота, това примерно е 70-71 години. Да пресметнем колко дни са това. Тогава ще получим колко такива големи вдишвания и издишвания сме направили за един земен живот, издишвайки и отново вдишвайки своето астрално тяло и своя Аз. Да пресметнем. За година правим толкова такива вдишвания и издишвания, колкото са дните в годината.
към текста >>
Ние се на
мир
аме сега в епоха, в която човечеството може да избегне пълния упадък само с енергично развитие на вътрешния душевен живот, развитие, опиращо се на собствените сили на душата.
С течение на времето на хората ще им се открият още различни, подобни наблюдения и те ще се убедят в това, че по този път те отново ще стигнат до изпълнените с дух познания за връзките на човека с Вселената. На нашата епоха и на следващите епохи са необходими изпълнени с дух прозрения – в смисъла, в който за това се говори /виж лекцията от 10. X./ като за стимулиране за вътрешен живот. В древността просветлението се даваше на човека в известен смисъл отвън. Това днес е изгубено, във връзка с обратния ход на развитие на възрастта на човечеството.
Ние се намираме сега в епоха, в която човечеството може да избегне пълния упадък само с енергично развитие на вътрешния душевен живот, развитие, опиращо се на собствените сили на душата.
И истински разбира потребностите на своето време само този, който достига до необходимостта от най-належащата потребност за земното развитие - човечеството да бъде обхванато от духовност. Духовната наука говори за това, изхождайки не от някаква лична волеизява или стремеж за агитация, тя го говори поради осъзнаването на законите за развитие на човечеството. Да погледнем към развитието на човечеството още един път, от малко по-различна гледна точка. Да се върнем в първия следатлантски период, тоест към времето непосредствено след Атлантската катастрофа. Нееднократно сме подчертавали, че това беше време, когато човек непосредствено е общувал със същностите, които наричаме Архаи или Духове на Личността.
към текста >>
В този свят на светлина, фор
мир
ан в света на Словото, ти си бил до своето раждане или зачатие, и ти отново ще бъдеш в него след своята смърт.
Човекът е знаел: и ти принадлежиш към този свят, от който произхождат тези изпълнени със светлина Слова. Ти също принадлежиш към този свят. Но сега ти си в природа, където те обкръжават минерали, растения и животни. Ти си тук в природата защото носиш външно физическо тяло; чрез своето тяло ти принадлежиш на природата. Но от нея, от природата звучи изпълненото със светлина Слово: ти принадлежиш на тази светлина със своето душевно същество, както с плътското си тяло принадлежиш на света на минералите, растенията и животните.
В този свят на светлина, формиран в света на Словото, ти си бил до своето раждане или зачатие, и ти отново ще бъдеш в него след своята смърт.
Ти отново ще живееш в него. В първия следатлантски период, когато в определено състояние на съзнанието са възприемали природата, още са чували отзвук и са виждали отблясък на света, в който живеят между смъртта и новото раждане. Във втория следатлантски период е било малко по-различно. Тогава за това атавистично състояние на съзнанието Словото угаснало. Образи още имало, изпълнени със светлина образувания още имало, но те вече не се разкривали в Словото, те са били неми.
към текста >>
Никой в действителност не разбира О
мир
, Софокъл или Есхил, ако той ги чете без чувството, че гърците са имали различно светоусещане от съвременния човек.
Както всеки средностатистически човек от нашата епоха, гърците ясно осъзнавали собственото си тяло. Но – вече описах това – те осъзнавали и, че това тяло е пронизано от душевност. Те чувствали живота на душата, усещали душата, като даваща живот на тялото. Това чувство, което още е било живо при гърците, е изгубено. Че историята не пише за това, че подобно чувство е изгубено, е резултат от материализма.
Никой в действителност не разбира Омир, Софокъл или Есхил, ако той ги чете без чувството, че гърците са имали различно светоусещане от съвременния човек.
Ако Есхил се четеше с това чувство, бихме имали различни преводи, от тези, които ни предлагат сега, и които понякога предизвикват недоумение и в най-съществените си оттенъци са далеч от истинския Есхил. Гъркът именно в живота между раждането и смъртта е чувствал оживяващата тялото душа, и това му е давало още едно усещане: усещането за единство на тяло и душа. Нито в една епоха това усещане не го е имало толкова живо, както в гръко-римската. Тъй като в епохата, предшествала гръко-римската, хората през цялото време са имали чувството, че душевното принадлежи на света на Светлината, на света на Словото, на Логоса – свят, в който човек живее до раждането и след смъртта. Сега, в епохата на материализма, човек най-често изобщо не чувства душевното.
към текста >>
А ако е изгубил цялото тяло – така казва Аристотел и заедно с него и Брентано – и след смъртта остава душата, което Аристотел не отрича, той – в сравнение с това, което представлява в живота между раждането и смъртта – се на
мир
а в състояние на непълноценност.
Ако искаме да кажем за нея нещо повече, трябва да се обърнем към религията. Опирайки се само на човешкото мислене, не можем да отидем по-далеч от Аристотел. Как е разсъждавал Аристотел, най-точният изразител във философията на гръцкото светоусещане за единството на тяло и душа? Той стигнал до това, което толкова удачно е изразено в думите на неотдавна починалия забележителен изследовател на Аристотел Франц Брентано /бележка 86/: – ако човек е изгубил някой член на тялото и не може да продължи да го ползва, той, разбира се, е вече непълноценен човек. Ако е изгубил два члена, той е още по-малко пълноценен.
А ако е изгубил цялото тяло – така казва Аристотел и заедно с него и Брентано – и след смъртта остава душата, което Аристотел не отрича, той – в сравнение с това, което представлява в живота между раждането и смъртта – се намира в състояние на непълноценност.
Не е пълноценен човек. И, по същество, това е безсмъртието в разбирането на Аристотел, великият мислител на гръцката епоха: само тук на Земята, между раждането и смъртта, човек е пълноценен човек. След смъртта той е само част от човека; той е безсмъртен, но с цената на това, че след смъртта той вече не е цялостен човек. Това фактически е било нещото, с което гръцкото е заплатило своята красота и хармоничност. То навлязло в тази възраст на човечеството – знаете, в сравнение с възрастта на човека – когато, изхождайки от вътрешното, макар още да са можели да чувстват душата, не са можели да съзерцават нейния живот в духовния свят, щом бяха принудени да кажат: след смъртта той вече е непълноценен човек.
към текста >>
Той бил запознат с това, как импулсите на вселената оживяват в душата, с това, че Азът на човека е божествен и се на
мир
а сред божественото.
Октавиан Август е бил първият император от гръко-римската епоха, посветен в тайните на Мистериите; и неговите приемници също са били такива посветени. По самото си същество те се отличавали от тези посветени, които по пътя на вътрешното морално развитие встъпвали в Мистериите. Великите цезари получавали достъп до тайните на Мистериите по пътя на насилието, използвайки пълната си власт, принуждавайки жречеството да разкрива своите тайни. И виждаме, че и такъв приемник на Октавиан, като Калигула /37-41 г.сл.Хр./, бил иницииран. Именно по пътя на насилието такъв човек, като Калигула, бил въведен в тайните на духовната вселена.
Той бил запознат с това, как импулсите на вселената оживяват в душата, с това, че Азът на човека е божествен и се намира сред божественото.
Това, което като свята истина е предизвиквало смирение у посветените в Мистериите, станало за цезарите символ на външно световно могъщество. Тъй като – какво е било известно на този Калигула? Какво е знаел такъв Калигула? Другите гледаха към образите на древните митологични богове, обръщайки се към тях с молитви. Такъв род посветен, като Калигула, е знаел, какво се крие зад тези образи на богове.
към текста >>
Това, което като свята истина е предизвиквало с
мир
ение у посветените в Мистериите, станало за цезарите символ на външно световно могъщество.
По самото си същество те се отличавали от тези посветени, които по пътя на вътрешното морално развитие встъпвали в Мистериите. Великите цезари получавали достъп до тайните на Мистериите по пътя на насилието, използвайки пълната си власт, принуждавайки жречеството да разкрива своите тайни. И виждаме, че и такъв приемник на Октавиан, като Калигула /37-41 г.сл.Хр./, бил иницииран. Именно по пътя на насилието такъв човек, като Калигула, бил въведен в тайните на духовната вселена. Той бил запознат с това, как импулсите на вселената оживяват в душата, с това, че Азът на човека е божествен и се намира сред божественото.
Това, което като свята истина е предизвиквало смирение у посветените в Мистериите, станало за цезарите символ на външно световно могъщество.
Тъй като – какво е било известно на този Калигула? Какво е знаел такъв Калигула? Другите гледаха към образите на древните митологични богове, обръщайки се към тях с молитви. Такъв род посветен, като Калигула, е знаел, какво се крие зад тези образи на богове. Той знаел, че със своето вътрешно същество човек принадлежи към този свят на богове.
към текста >>
Днешният психоаналитик казва: какво се на
мир
а там, в дълбините на душата?
– това по същество е била психологическата основа на заповедта му да се изгори Рим – тази заповед действително е била дадена – той е искал да има зрелището на горящия Рим, и след това оттам да пламне целият свят – той не си е представял нищо друго за целия този свят. Не е искал обновяването, което е носела Мистерията на Голгота. Това е бил той, макар и безумен, но гений. Със силата на неограничената си власт той изнудил да бъде посветен в Мистериите, затова всичките му идеи са били грандиозни, по-величествени, отколкото при другите, нямащи тази база. В известна степен Нерон е първият психоаналитик, но в по-широк план, не от типа на Фройд и подобните му, тъй като той е обожествявал телесното, стремейки се, наистина като психоаналитик, да издигне духовно-душевното от недрата на подсъзнателното.
Днешният психоаналитик казва: какво се намира там, в дълбините на душата?
Разочарования, всевъзможни изтлели преживявания и така нататък. И тогава той казва: там, в дълбините на душата е тресавището на животинското, нищо прекрасно там няма. Когато днес слушаш психоаналитика, ти се струва, че се описва поле, с току що разхвърлян тор и засято със семена, но описващият вижда само тора. Психоаналитикът вижда в душата само това, което наистина представлява тор, разбира се, това е само сравнение. Той не вижда в душата вечното, това, което върви от въплъщение във въплъщение.
към текста >>
Не порицавам триумфа на епохата на абстрактните
мир
ови идеи, не ме разбирайте така.
Това мислене, съгласно най-важните импулси на епохата, трябва отново да бъде задълбочено, иначе то ще става все по-материално. И докато мисленето става все по-материално, все по-материалистичен става и животът. Основните идеи на епохата, които трябва да действат като импулси, остават абстрактни – това е най-характерното за нашата пета епоха. Имаше един момент, когато абстрактността като жизнен принцип, достигна своя връх. Всичко е необходимо – разберете ме правилно – не искам да критикувам всичко наред, не изхождам от симпатии и антипатии когато говоря, аз характеризирам научно.
Не порицавам триумфа на епохата на абстрактните мирови идеи, не ме разбирайте така.
Тази епоха беше тогава, когато с изключителна абстрактност бяха провъзгласени идеите: Свобода, Равенство и Братство. Те бяха провъзгласени с чиста абстрактност. Говоря не от консерватизъм или реакционност, а характеризирам развитието на човечеството. Призивът за Свобода, Равенство и Братство, раздал се в края на 18 век, звучи не от душевното, а от мислещия мозък. И в 19 век това се разви по-нататък, така, че и днес чувстваме отзвуците му.
към текста >>
В течение на 19 век хората се сраснаха с абстрактното мислене, то ги удовлетворява, на
мир
ат се за толкова умни.
Тази епоха беше тогава, когато с изключителна абстрактност бяха провъзгласени идеите: Свобода, Равенство и Братство. Те бяха провъзгласени с чиста абстрактност. Говоря не от консерватизъм или реакционност, а характеризирам развитието на човечеството. Призивът за Свобода, Равенство и Братство, раздал се в края на 18 век, звучи не от душевното, а от мислещия мозък. И в 19 век това се разви по-нататък, така, че и днес чувстваме отзвуците му.
В течение на 19 век хората се сраснаха с абстрактното мислене, то ги удовлетворява, намират се за толкова умни.
Те мислят, че мисленето им открива истината и не изпитват потребност да се потопят със своите мисли в истинската действителност. Това трябва отново да се научи, иначе ще остане само декларирането на абстрактни идеи, които нямат значение за живота. Това е голямото нещастие на нашите дни: декларирането на абстрактни идеи, лишени от жизнена ценност. Когато днес се провъзгласява, че ще настъпи време, когато на способния ще му бъдат открити всички пътища, когато всеки способен ще намери своето място – какво по-прекрасно може да има от тази идея? Нима това не е идеал – да се даде път на способния!
към текста >>
Но както този, който не на
мир
а по-добро приложение за магнита, от това да подкове с него копито на коня, така разсъждава и човек, който иска да обоснове естествените науки или науката за държавата с предпоставката, че съществува само това, което е видимо за окото, и което може да бъде напълно обхванато с представите, взети от възприемаемия със зрението свят.
Да произнасяш прекрасни идеи и да се удовлетворяваш от произнасянето им – това ще бъде все по-вредно. Любовта към действителността, изучаването и вниманието към нея – ето какво трябва да навлезе в нашите души. Но това може да настъпи само когато хората отново се научат да опознават действителността в целия и обем, – тъй като действителността на сетивния свят е само външна обвивка на истинската действителност. Ако този, който види магнит във формата на подкова, каже, че най-добре е с него да се подкове копитото на коня, – вижда ли той тогава цялата действителност? Не, само ако той разбере, че там вътре в желязото са концентрирани магнитни сили, само тогава пред него ще бъде цялата действителност.
Но както този, който не намира по-добро приложение за магнита, от това да подкове с него копито на коня, така разсъждава и човек, който иска да обоснове естествените науки или науката за държавата с предпоставката, че съществува само това, което е видимо за окото, и което може да бъде напълно обхванато с представите, взети от възприемаемия със зрението свят.
Това принадлежи към най-важните абстракции, към най-вредните абстрактни идеи. И тази вредност не се вижда, защото макар тези идеали да са истинни, макар сами по себе си да са добри, те са неефективни. Те служат само на човешкия познавателен егоизъм, на насладата, изпитвана от живота в тези идеали. Но не тези абстрактни идеали управляват живота. От тях се управлява само света, какъвто той стана в първата половина на XX век.
към текста >>
Помислете, че още в 1911 година бяха прекъснати връзките с Теософското Общество на госпожа Безант, а
война
та на Англия срещу Германия се разрази чак в 1914 година.
Той имаше нещастието, въпреки цялата помощ, да не стане велик художник и цапаниците му никой не беше склонен да смята за голямо изкуство. Тогава той обяви: виновни са обучаващите го. Наистина, само истината може да помогне на такъв човек. Не трябва да изглежда, сякаш духовната наука се оказва несъстоятелна, фактите трябва да бъдат поставени по местата си, животът се развива кармично. В нашите кръгове и в детайлите трябва да се изявява правилното, както то се проявява в принципно важното.
Помислете, че още в 1911 година бяха прекъснати връзките с Теософското Общество на госпожа Безант, а войната на Англия срещу Германия се разрази чак в 1914 година.
Това дава възможност да се каже: Антропософското Общество е действало пророчески /бележка 88/. Много хули се чуват, разбира се, но моите думи в никакъв случай не се отнасят до английския народ, а до хулителите, които така изкривяват националното чувство, но госпожа Безант да клевети Антропософското Общество и мен лично, това все пак е рядко явление. И след като създадохме популярност в Германия на книгата на Шюре "Великите посветени" и поставихме пиесите му, сега се налага да понасяме немислими нападки от негова страна /бележка 89/. Тези факти се разиграват все пак малко отдалечено. Но враговете започват да се проявяват и в близост.
към текста >>
91.
12. Лекция, 23.02.1918
GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война
Трябва да си изясним, че нашата душа фактически се на
мир
а в състояние на сън не само тогава, когато в повърхностния смисъл спим, тоест не само по времето между заспиването и пробуждането, но че нашата душа, в известен смисъл, се на
мир
а в състояние на сън и по време на будуването.
Ще започнем с няколко забележки за нещо добре известно, за да разгледаме материала, който досега сме разглеждали от една или друга гледна точка, от по-различен ъгъл. Всички знаем, че духовната наука придава особено значение на изучаването на сменящите се противоположни състояния на бодърстване и сън, имащи важно значение за ежедневния живот. Именно към тази полярност на състоянията будност и сън отново и отново сме се връщали в нашите духовнонаучни разглеждания. От многобройни съобщения добре знаете, че разликата в състоянията будност и сън, която обикновено се подчертава, и на която сякаш се разделя животът на човека е, че 2/3 или повече от него, се падат на будното състояние и 1/3 или по-малко, на състоянието на сън, което, всъщност, е чисто външно и повърхностно разглеждане. Даже ако в тази насока се развие по-нататъшното изследване, за да задълбочим характеристиката на разбирането за сън и бодърстване, то въпреки това ще бъде повърхностно в сравнение с дълбините, достъпни за духовната наука.
Трябва да си изясним, че нашата душа фактически се намира в състояние на сън не само тогава, когато в повърхностния смисъл спим, тоест не само по времето между заспиването и пробуждането, но че нашата душа, в известен смисъл, се намира в състояние на сън и по време на будуването.
В действителност, ние само отчасти бодърстваме, когато, в общоприетия смисъл, се намираме в будно състояние. В това обикновено състояние на бодърстване ние никога не сме напълно будни. И ако се запитаме от позицията на духовната наука: в какви граници сме будни напълно, трябва да дадем такъв отговор: будни сме по отношение на всичко, което наричаме възприятие от външния сетивен свят и осъзнаването на този външен сетивен свят чрез представите, тоест когато мислим. В нашия живот на възприятия и представи ние безусловно бодърстваме. Съвсем не бихме могли да говорим за действително бодърстване, ако нямахме предвид вътрешното състояние на душата, което възниква, когато възприемаме външния сетивен свят, обмисляме възприятията си и си съставяме представи.
към текста >>
В действителност, ние само отчасти бодърстваме, когато, в общоприетия смисъл, се на
мир
аме в будно състояние.
Всички знаем, че духовната наука придава особено значение на изучаването на сменящите се противоположни състояния на бодърстване и сън, имащи важно значение за ежедневния живот. Именно към тази полярност на състоянията будност и сън отново и отново сме се връщали в нашите духовнонаучни разглеждания. От многобройни съобщения добре знаете, че разликата в състоянията будност и сън, която обикновено се подчертава, и на която сякаш се разделя животът на човека е, че 2/3 или повече от него, се падат на будното състояние и 1/3 или по-малко, на състоянието на сън, което, всъщност, е чисто външно и повърхностно разглеждане. Даже ако в тази насока се развие по-нататъшното изследване, за да задълбочим характеристиката на разбирането за сън и бодърстване, то въпреки това ще бъде повърхностно в сравнение с дълбините, достъпни за духовната наука. Трябва да си изясним, че нашата душа фактически се намира в състояние на сън не само тогава, когато в повърхностния смисъл спим, тоест не само по времето между заспиването и пробуждането, но че нашата душа, в известен смисъл, се намира в състояние на сън и по време на будуването.
В действителност, ние само отчасти бодърстваме, когато, в общоприетия смисъл, се намираме в будно състояние.
В това обикновено състояние на бодърстване ние никога не сме напълно будни. И ако се запитаме от позицията на духовната наука: в какви граници сме будни напълно, трябва да дадем такъв отговор: будни сме по отношение на всичко, което наричаме възприятие от външния сетивен свят и осъзнаването на този външен сетивен свят чрез представите, тоест когато мислим. В нашия живот на възприятия и представи ние безусловно бодърстваме. Съвсем не бихме могли да говорим за действително бодърстване, ако нямахме предвид вътрешното състояние на душата, което възниква, когато възприемаме външния сетивен свят, обмисляме възприятията си и си съставяме представи. Но не можем да кажем, че в нашия живот на чувствата сме будни в същата степен, както и в живота на възприятията и представите.
към текста >>
Както масата и столовете и другите предмети, за които спящият, докато спи, не знае, че се на
мир
ат в стаята, така човек не знае нищо за света, от който се раждат чувствата му и се задейства волята, защото той спи по отношение на този свят.
Осъзнаването на тези неща изцяло, зависи от умението да се наблюдава душевния живот. Който притежава това умение, ще види вътрешното душевно родство между сънуването и чувствата, афектите и страстите. Има много добра работа на Фридрих Теодор Фишер – "Фантазиите на съня" /Бележка 91/, в която той убедително излага своите интересни наблюдения над родствеността на света на сънищата със света на чувствата и страстите. Значи, и будувайки, ние вървим през света, в който сме обкръжени не само от това, което възприемаме с нашите сетивни органи, и за което си съставяме съждения, но сме обкръжени от свят, в който можем само да сънуваме в нашите чувства, за който в нашите импулси знаем не повече, отколкото спящият знае за своето обкръжение, тоест не знаем нищо. Но светът, за който спящият нищо не знае, в който той нищо не преживява, въпреки това го заобикаля.
Както масата и столовете и другите предмети, за които спящият, докато спи, не знае, че се намират в стаята, така човек не знае нищо за света, от който се раждат чувствата му и се задейства волята, защото той спи по отношение на този свят.
Но именно този свят по отношение на който спим, е общ за нас и за още невъплътените души. Опитвахме се от най-различни гледни точки, духовнонаучно, да прехвърлим мост между така наречените живи и така наречените умрели. Можем мислено да си представим този мост, да осъзнаем, как ние, в нашето обичайно будно състояние сме свързани с физически въплътените хора, защото те са достъпни за нашето възприятие и за нашето мислене. С така наречените мъртви, в обичайното си будно състояние ние не сме свързани, тъй като спим постоянно по отношение на тази част от обкръжаващия ни свят, където те живеят. Ако проникнехме в този свят, не бихме били откъснати от света, в който човек живее между смъртта и новото раждане.
към текста >>
Както въздухът ни обкръжава, така ни обкръжава и светът, в който се на
мир
а човек между смъртта и новото раждане.
Но именно този свят по отношение на който спим, е общ за нас и за още невъплътените души. Опитвахме се от най-различни гледни точки, духовнонаучно, да прехвърлим мост между така наречените живи и така наречените умрели. Можем мислено да си представим този мост, да осъзнаем, как ние, в нашето обичайно будно състояние сме свързани с физически въплътените хора, защото те са достъпни за нашето възприятие и за нашето мислене. С така наречените мъртви, в обичайното си будно състояние ние не сме свързани, тъй като спим постоянно по отношение на тази част от обкръжаващия ни свят, където те живеят. Ако проникнехме в този свят, не бихме били откъснати от света, в който човек живее между смъртта и новото раждане.
Както въздухът ни обкръжава, така ни обкръжава и светът, в който се намира човек между смъртта и новото раждане.
Само поради посочената вече причина, ние нищо не знаем за този свят: ние спим в този свят. Ясновидското съзнание, както това вече нееднократно беше охарактеризирано, изучава този, иначе проспиван свят. Да се проникне в този свят така, че да се почувстваш уверен в това, че душата жива преминава портата на смъртта за да встъпи в другия свят, живее в него и след това се връща за нов земен живот – това, от самосебе си се разбира, че не е толкова трудно, ако старателно позволиш да въздейства върху душата ти това, което е казано в моята книга "Как се постигат познания за висшите светове" или друга, подобна на нея. Доста по-трудно е така да се влезе в света, в който човек живее между смъртта и новото раждане, че да установи конкретни, определени връзки на въплътения човек с конкретен починал. Тези взаимоотношения, в известен смисъл, винаги са налице, във всеки случай между определени починали.
към текста >>
И тогава те на
мир
ат път към починалия.
Равнодушното мислене за починалия нищо не дава. Много плодотворно е всичко, което ни свързва душевно, свързва ни сърдечно. Как сме били с починалия някъде заедно, за какво сме говорили тогава, какво особено го е интересувало, събуждало е чувства и жив интерес; или да си спомним, как веднъж сме били заедно тук на Земята и нещо важно за него или за вас е станало помежду ви; как сте се опитвали да разкажете на скъпия човек за това, което ви е било на душата, за да преживеете това заедно. Не сухи мисли, а пронизани с любов, сърдечност и душевност! Тези мисли остават в душите до момента на заспиването.
И тогава те намират път към починалия.
Не трябва да си съставяме за тези неща грешни представи. Ние сънуваме мъртвия. Когато ни се присънва, в много от случаите, но не във всички, зад това стои реално преживяване. Но това, което сънуваме, доколкото то следва след момента на заспиването, собствено, е само образно, сънно преобразуване на това, което самите ние съобщаваме на починалия. Ние преживяваме момента на заспиването, когато мислите, такива, както току що ги описах, действително достигат до починалия – този момент е много кратък.
към текста >>
Тези вести доста по-лесно биха достигали до нас, така наречените живи, ако хората в суматохата на нашите дни на
мир
аха време, имаха склонност, макар и малко да отделят внимание на това, което звучи между редовете на живота от дълбоките подоснови на съзнанието.
Те могат да бъдат това, но, като правило, не са. Това са едва достигащи до нашето съзнание импулси, които ни говорят за следното. Когато сънуваме мъртвия, това значи, че в течение на изминалия ден, преднамерено или не, ние сме изпращали към него такива мисли, като тези, които ви описах. Тези мисли са намерили път към починалия и сънят ни показва, че думите ни са достигнали до него. Това, което мъртвият ще ни отговори, което сам ще ни съобщи, тази вест от него най-лесно прониква в нашето съзнание в момента на пробуждане.
Тези вести доста по-лесно биха достигали до нас, така наречените живи, ако хората в суматохата на нашите дни намираха време, имаха склонност, макар и малко да отделят внимание на това, което звучи между редовете на живота от дълбоките подоснови на съзнанието.
Да, съвременният човек е тщеславен и егоистичен, и когато нещо се надига в душата му, той най-често отдава това на своята изключителност /гениалност/. Правилната жизнена настройка е скромността. Да бъдеш скромен в дълбините на своето същество е не толкова лесно за съвременния човек. Да бъдеш действително скромен, означава също да се научиш да различаваш това, което изхожда от собствената ти душа, от това, което се изправя в душата от не лични, свръхсетивни импулси. Този, който е достигнал съзерцателното съзнание, в своята душа възприема и осъзнава отговора на починалия.
към текста >>
За рано умрелите това поменуване, искам да кажа, култът на помена, е добре така да напомня, така да се изгради, че да остава във всеобщото; така да се насочат мислите, култовите действия или нещо друго, насочено към поменуването, че по-малко да се навлиза в индивидуалното, в личното на заминалия, а, отнесено към починалия, да се живее повече в
мир
овите възприятия, в
мир
овите мисли.
Ако искаме от позицията на ясновидското съзнание да опишем отношенията на останалия на земята по-млад човек и починалия възрастен, може да се каже: починалият възрастен, заминал си от нас, не ни губи. Ние губим младия заминал си; старият заминал си не губи нас, останалите тук, той в известен смисъл, взема със себе си /нашата/ душа, той я поддържа чрез себе си в нейните сили по своя по-нататъшен път. Той не губи оставащите. И затова отношението към по-възрастния починал е съвсем различно, отколкото към младия, по-възрастният починал няма стремежи да живее в душата на останалите, тъй като той взема със себе си сякаш вътрешната същност, отпечатък от вътрешното същество на останалия. Това, за което току що говорих, съвсем не е лишено от значение за практическия живот; това, което наричаме памет за умрелите, придобива благодарение на това особено осветяване.
За рано умрелите това поменуване, искам да кажа, култът на помена, е добре така да напомня, така да се изгради, че да остава във всеобщото; така да се насочат мислите, култовите действия или нещо друго, насочено към поменуването, че по-малко да се навлиза в индивидуалното, в личното на заминалия, а, отнесено към починалия, да се живее повече в мировите възприятия, в мировите мисли.
В това младият починал, който остава с нас, се чувства добре. За починалия възрастен е особено добре, ако се навлезе в неговото индивидуално, ако насочените към него мисли са построени върху неговата личност, отразяват и засягат лично него. За младия починал е особено добре, ако помена е построен по-култово, като общо установен култ, имащ символично значение. За младия починал особено съзвучен е католическият помен, който в повечето страни е по-малко индивидуализиран, или съвсем не засяга индивидуални отношения, а представлява всеобщо, общоприложимо символично поменаване на покойниците. За рано заминалите си души, които остават с нас, е най-добре да се прилагат обреди, които съотнесени към починалия, са еднакво подходящи за всички, с общозначими мирови символи и общозначими мирови чувства.
към текста >>
За рано заминалите си души, които остават с нас, е най-добре да се прилагат обреди, които съотнесени към починалия, са еднакво подходящи за всички, с общозначими
мир
ови символи и общозначими
мир
ови чувства.
За рано умрелите това поменуване, искам да кажа, култът на помена, е добре така да напомня, така да се изгради, че да остава във всеобщото; така да се насочат мислите, култовите действия или нещо друго, насочено към поменуването, че по-малко да се навлиза в индивидуалното, в личното на заминалия, а, отнесено към починалия, да се живее повече в мировите възприятия, в мировите мисли. В това младият починал, който остава с нас, се чувства добре. За починалия възрастен е особено добре, ако се навлезе в неговото индивидуално, ако насочените към него мисли са построени върху неговата личност, отразяват и засягат лично него. За младия починал е особено добре, ако помена е построен по-култово, като общо установен култ, имащ символично значение. За младия починал особено съзвучен е католическият помен, който в повечето страни е по-малко индивидуализиран, или съвсем не засяга индивидуални отношения, а представлява всеобщо, общоприложимо символично поменаване на покойниците.
За рано заминалите си души, които остават с нас, е най-добре да се прилагат обреди, които съотнесени към починалия, са еднакво подходящи за всички, с общозначими мирови символи и общозначими мирови чувства.
За по-късно починалите особено добри са обредите в протестантската църква, когато повече се навлиза в личностното на умрелия. И в индивидуалното поменуване, насочено към такъв починал, най-добре е да се навлезе в това, което е свързано с неговата личност, да е насочено не към всеки починал, а именно към него. Когато знаем това, тогава животът на нашите чувства, насочени към починалия, става по-детайлизиран, по-многообразен, по-диференциран. Ние се научаваме да различаваме, как трябва да се държи душата по отношение на по-рано или по-късно починалия. Обогатява се вътрешният живот на душата.
към текста >>
Тук е подходящия момент да се осъзнае цялото значение за европейския духовен живот на антропософски ориентираната духовна наука, на духовнонаучния
мир
оглед.
Трябва да се намери мъжество – днес за това се изисква известно мъжество – да се навлезе в духовния живот конкретно. Трябва да бъде намерено мъжество, колкото и голямо да е самомнението на материалистично мислещата съвременност, трябва да бъде намерено мъжество безусловно да се признаят пред съвременното обкръжение тези духовни конкретности, за които днес говорим. Даже не можем да си представи, колко безкрайно съдбовно и катастрофално за човечеството е свързано с това, че хората нищо не знаят за най-важното в живота на света и затова не мислят за това най-важно, и затова са така чудовищно далеч от действителността. И това предизвиква такива разрушителни катастрофи. Разразилата се катастрофа са готови да я припишат на най-различни причини, само не и на тази, която действително, в най-дълбок смисъл, е нейната причина.
Тук е подходящия момент да се осъзнае цялото значение за европейския духовен живот на антропософски ориентираната духовна наука, на духовнонаучния мироглед.
Това, как хората се отнасят към Духа и духовното съдържание, как човек стои по отношение на Духа и духовните същества, ще придобива все по-голямо значение в съвсем недалечно бъдеще. Тъй като се подготвят важни, изпълнени със значение неща в живота на земното човечество. Ако искат поне малко да се освободят от сънното състояние, в което, за съжаление, пребивава такова количество хора, наистина е невъзможно да се избегне необходимостта от по-дълбоко размисляне за определени неща, по-дълбоко, отколкото вече в течение на столетия съществува в Европа. Времето изисква, хората да се научат да мислят различно. Собствено, виждаме понякога, че хората си сменят начина на мислене; въпросът е в това, дали сменят своя начин на мислене по пътя на действителното му задълбочаване или, напротив, съвсем изпускат контрола над мисленето си или го променят в посоката, която сега е свойствена на толкова много хора.
към текста >>
Но зад душата на Ерве стоят многозначителните думи, изказани преди
война
та.
Ерве е един от тези, които пишат сега в духа на най-войнстващия френски шовинизъм. Може да се каже, че той даже превъзхожда в своя шовинизъм зверския, бичи шовинизъм на Клемансо /бележка 93/ – и той е от тези, които промениха своя начин на мислене преди четири години. Той беше космополит, присмиваше се на тези, които проявяваха даже не шовинизъм, а в някаква степен френски национализъм. Ерве беше безусловен космополит. Сега всичко, което той пише е толкова отровно, че във всеки негов ред звучи: той би искал, на френския трикольор да е подвластна цялата съвременност.
Но зад душата на Ерве стоят многозначителните думи, изказани преди войната.
Ето ги: «Трикольорът» /френският национален флаг/ – на боклука! " Толкова презираше той всичко национално. Той пренаучи, преосмисли всичко, но не в посока към задълбочаване. Каквото трябва да стане в определената епоха, – ще стане, важното е това да се види /осъзнае/; въпросът е, как то се проявява в едно или друго, в какво един или друг вижда своята човешка задача. При това пренаучаване е необходимо, преди всичко, хората в Европа да не подминават като на сън най-важното, което се подготвя за цялото земно човечество.
към текста >>
Във водещи личности на Изтока, до известна степен, се е фор
мир
ало мнение за Европа, именно за средноевропейската, за германската същност, което трябва да бъде взето предвид, тъй като това, което живее в тези импулси, в недалечно бъдеще ще стане история.
Каквото трябва да стане в определената епоха, – ще стане, важното е това да се види /осъзнае/; въпросът е, как то се проявява в едно или друго, в какво един или друг вижда своята човешка задача. При това пренаучаване е необходимо, преди всичко, хората в Европа да не подминават като на сън най-важното, което се подготвя за цялото земно човечество. Там в Азия, и изобщо на Изток, се натрупва камара от мнения за Европа, а именно за Централна Европа – защото нас ни интересува сега предимно Централна, Средна Европа – натрупват се мнения, които постепенно се съединяват с историческите импулси. Човекът от Изтока, японецът, индусът, китаецът, все повече се чувства принуден да развива известни импулси. И до голяма степен те са развили тези импулси.
Във водещи личности на Изтока, до известна степен, се е формирало мнение за Европа, именно за средноевропейската, за германската същност, което трябва да бъде взето предвид, тъй като това, което живее в тези импулси, в недалечно бъдеще ще стане история.
Това изглежда странно, но трябва да се развие фино възприятие за такива неща; трябва да се знае, че в наше време е необходимо макар и малко да можеш да предвиждаш бъдещето, за да си в крак с действителността. Ориенталците, които имат намерение да установят връзки с Европа, си съставят мнения, които в бъдеще ще станат световна политика. Тези хора от Изток от дълбока древност са съхранили представи за духовния живот. Те виждат, какво е станало в Европа през последните столетия, но те го виждат едностранно, само от едната страна, тъй като тази Европа, именно тази Средна Европа, им показва същността си само от едната страна. Какво мислят, например, водещите умове на Изтока за средноевропейската същност?
към текста >>
С такъв, като току що описания, или подобен на него
мир
оглед, се чувства свързан ориенталецът, свързан по съвсем друг начин, отколкото с европейската механизация, европейските организации, с европейската разсъдъчна наука.
Именно на водещите ориенталци никога няма да им импонира, например, това, което дава европейското естествознание; никога няма да им импонират достиженията на европейската индустрия, макар чисто външно, например японците, да ги приемат; никога няма да им импонира това, което се стремят да постигнат европейските организации. Тъй като те знаят: всичко това няма никакво отношение към истинския живот. Истинското те го чувстват във връзката на своята душа с душата на Вселената. Те чувстват своето духовно родство с душата на Вселената. Това трябва да ни стане съвсем ясно.
С такъв, като току що описания, или подобен на него мироглед, се чувства свързан ориенталецът, свързан по съвсем друг начин, отколкото с европейската механизация, европейските организации, с европейската разсъдъчна наука.
Колкото и странно да ни се стори, ето за какво трябва да помислим. Какво би казал ориенталецът, ако можеше да знае, че от това, което допринесе за духовния живот Европа в лицето на Хердер, Шилер, Гьоте, в лицето на романтиците, че от това може да израсне истинен, конкретен духовен възглед за света и, че този възглед може да допринесе нещо ново, нещо особено в духовния мироглед на Изтока, което той от собствената си същност не може да намери, но което може да оцени, и с което може да намери нещо общо? – разбира се, можете да кажете: Гьоте е достатъчно известен в целия свят и главните хора на Изтока могат да се запознаят с него, и Гьоте е източник, един безкраен източник на духовния живот на Средна Европа. Всичко това е вярно, абсолютно вярно. Но действително ли Средна Европа е разбрала цялото значение на Гьоте, като източник на духовен живот?
към текста >>
Какво би казал ориенталецът, ако можеше да знае, че от това, което допринесе за духовния живот Европа в лицето на Хердер, Шилер, Гьоте, в лицето на романтиците, че от това може да израсне истинен, конкретен духовен възглед за света и, че този възглед може да допринесе нещо ново, нещо особено в духовния
мир
оглед на Изтока, което той от собствената си същност не може да намери, но което може да оцени, и с което може да намери нещо общо?
Истинското те го чувстват във връзката на своята душа с душата на Вселената. Те чувстват своето духовно родство с душата на Вселената. Това трябва да ни стане съвсем ясно. С такъв, като току що описания, или подобен на него мироглед, се чувства свързан ориенталецът, свързан по съвсем друг начин, отколкото с европейската механизация, европейските организации, с европейската разсъдъчна наука. Колкото и странно да ни се стори, ето за какво трябва да помислим.
Какво би казал ориенталецът, ако можеше да знае, че от това, което допринесе за духовния живот Европа в лицето на Хердер, Шилер, Гьоте, в лицето на романтиците, че от това може да израсне истинен, конкретен духовен възглед за света и, че този възглед може да допринесе нещо ново, нещо особено в духовния мироглед на Изтока, което той от собствената си същност не може да намери, но което може да оцени, и с което може да намери нещо общо?
– разбира се, можете да кажете: Гьоте е достатъчно известен в целия свят и главните хора на Изтока могат да се запознаят с него, и Гьоте е източник, един безкраен източник на духовния живот на Средна Европа. Всичко това е вярно, абсолютно вярно. Но действително ли Средна Европа е разбрала цялото значение на Гьоте, като източник на духовен живот? За това много може да се говори. Ориенталецът вижда в Гьоте това, което е могла да види в него Средна Европа.
към текста >>
Той казва: в нашия източен живот ние чувстваме непосредствената връзка на своята душа с
мир
овата душа.
Изходната точка беше превъзходна. Не много обстоятелства са били толкова благоприятни, както ситуацията в края на 80-те години, когато последният потомък на Гьоте предаде наследството му на княгинята. Това би могло да бъде прекрасно начало, да предизвика голяма поддръжка, да даде импулс да се разкрият духовните източници на Гьоте. Много неща се случиха тогава, беше основано и Обществото на Гьоте. Но да се поставим на гледната точка на ориенталеца.
Той казва: в нашия източен живот ние чувстваме непосредствената връзка на своята душа с мировата душа.
Тук при вас, ние виждаме организации от държавно и обществено значение, машини и индустрия, наука, която се преподава в училищата и с чудовищния авторитет потиска душите; но у вас няма връзка на човешката душа с мировата душа. Ако той знаеше, какви връзки са скрити в произведенията на Гьоте, ако знаеше, какво може да израсте от преживяванията на идеите на Гьоте, би говорил и би мислил по-различно. Но какво вижда той? Вероятно се чуди: да, Средна Европа основа Обществото на Гьоте, за да почете един от величавите си духове. Но се стигна дотам, че президент на Обществото на Гьоте стана бивш министър на финансите!
към текста >>
Тук при вас, ние виждаме организации от държавно и обществено значение, машини и индустрия, наука, която се преподава в училищата и с чудовищния авторитет потиска душите; но у вас няма връзка на човешката душа с
мир
овата душа.
Не много обстоятелства са били толкова благоприятни, както ситуацията в края на 80-те години, когато последният потомък на Гьоте предаде наследството му на княгинята. Това би могло да бъде прекрасно начало, да предизвика голяма поддръжка, да даде импулс да се разкрият духовните източници на Гьоте. Много неща се случиха тогава, беше основано и Обществото на Гьоте. Но да се поставим на гледната точка на ориенталеца. Той казва: в нашия източен живот ние чувстваме непосредствената връзка на своята душа с мировата душа.
Тук при вас, ние виждаме организации от държавно и обществено значение, машини и индустрия, наука, която се преподава в училищата и с чудовищния авторитет потиска душите; но у вас няма връзка на човешката душа с мировата душа.
Ако той знаеше, какви връзки са скрити в произведенията на Гьоте, ако знаеше, какво може да израсте от преживяванията на идеите на Гьоте, би говорил и би мислил по-различно. Но какво вижда той? Вероятно се чуди: да, Средна Европа основа Обществото на Гьоте, за да почете един от величавите си духове. Но се стигна дотам, че президент на Обществото на Гьоте стана бивш министър на финансите! Това е много символично.
към текста >>
Докато на Изток казват: Европа и европейският живот са вредни, – от другата страна на океана, в Америка, ги на
мир
ат за излишни.
И тази присъда до голяма степен се е вкоренила. Тя несъмнено би се променила, ако научат, че средноевропейският живот е в състояние, чрез импулсите, които носи в себе си, най-механичното от механизмите да го преобрази в душата си в прекрасно, истинско познание и осмисляне на духовното. Това, от една страна, би могъл да бъде ефектът на Изток. Да погледнем сега на другата страна, на Запад. На Запад, в Америка, не само средноевропейския, а и целия европейски живот, го разглеждат също от чисто външна страна, тъй като, естествено, виждат не само Обществото на Гьоте с бившия министър на финансите начело, а и други подобни учреждения, – и не виждат живеещото в душите, като това, което премина през нашите души.
Докато на Изток казват: Европа и европейският живот са вредни, – от другата страна на океана, в Америка, ги намират за излишни.
Тъй като да създават машини, да развиват индустрия, да основават Общество на Гьоте с хора, които разбират от това толкова, колкото и тези, които поставят редом науката за Гьоте и финансово-бюджетните операции, – това американците и сами го могат. Но това, което се излива от Гьоте, като най-дълбок извор на духовен живот, – това американците не го могат; това те могат да го имат само чрез средноевропейците. Това не е някакво мистично чудачество, скъпи мои приятели, това е произтичащ от дълбоките практически потребности на съвременността въпрос: как ще живеят в нас стремежите, доколко ще бъде по нашите сили да разкрием пред света, да дадем на света да почувства това, което като духовно може да живее вътре в европейската култура, какви са съвременните пътища към свръхсетивното. Днес повече от всякога е необходимо съзнание, че духовната наука е не само нещо, което носи блага на собствената ни душа, но че духовната наука трябва да стане това, по пътя на което, като хора в дълбокия смисъл, като хора от Средна Европа, можем да изпълним своята задача в развитието на човечеството.
към текста >>
92.
16. Лекция, 21.03.1921
GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война
Но не смятам за необходимо в това отношение да казвам нещо в своя защита, тъй като нелепите обвинения в антигерманска дейност се опровергават от самия факт на това, че още по време на
война
та в северозападния ъгъл на Швейцария беше построен Гьотеанумът.
Не споделям мнението, че непредубеден, обективен отговор на този въпрос, може да даде само бъдещето, че трябва да го предоставим на историята. В бъдеще, именно по силата на запазващите се предразсъдъци, ще бъдат не по-способни от днес, да си съставят здраво и обективно съждение по отношение на този въпрос. Съвсем не мисля, че обективно съждение по този въпрос ще стане по-възможно в бъдеще. Това е първото, което искам да кажа и ето защо го казвам. Предвид тези нападки – не искам сега да ги характеризирам с никакви епитети – предвид тези нападки в самата Германия към културно-политическата страна на моята дейност /бележка 110/, а нападките са предимно от страна на тези, които могат да се нарекат ултранемци, аз естествено трябва да бъда готов, че от тази страна всичко, което бих казал, ще бъде чудовищно изопачено.
Но не смятам за необходимо в това отношение да казвам нещо в своя защита, тъй като нелепите обвинения в антигерманска дейност се опровергават от самия факт на това, че още по време на войната в северозападния ъгъл на Швейцария беше построен Гьотеанумът.
Това свидетелстваше за нещото, което не само в самата Германия, но и пред целия свят трябваше да бъде разкрито на цялото човечество чрез немския духовен живот. Когато са дадени такива свидетелства за немския духовен живот, мисля, че не трябват много думи, за да се опровергаят злонамерените обвинения. Искам да кажа още, че винаги се старая да не оказвам влияние върху съжденията на тези, които ме слушат, и бих искал, доколкото е възможно в рамките на определеното ни кратко време, да спазя този принцип и днес. Във всичко, което съм говорил, винаги съм се стремил към изброяване на едни или други факти, на едни или други моменти, да дам на всеки основание за съставяне на свое собствено мнение. И така, както правя това във всички области на духовната наука, никога да не предпоставям готови съждения, а само да се старая да дам материал за съставяне от всеки на собствено мнение, така ще бъде и днес по отношение на събитията на историята от външния свят.
към текста >>
Мисля, че дискусиите, които днес се повдигат около въпроса за виновниците за
война
та, по цял свят, повече или по-малко се основават на недопустима предубеденост.
Когато са дадени такива свидетелства за немския духовен живот, мисля, че не трябват много думи, за да се опровергаят злонамерените обвинения. Искам да кажа още, че винаги се старая да не оказвам влияние върху съжденията на тези, които ме слушат, и бих искал, доколкото е възможно в рамките на определеното ни кратко време, да спазя този принцип и днес. Във всичко, което съм говорил, винаги съм се стремил към изброяване на едни или други факти, на едни или други моменти, да дам на всеки основание за съставяне на свое собствено мнение. И така, както правя това във всички области на духовната наука, никога да не предпоставям готови съждения, а само да се старая да дам материал за съставяне от всеки на собствено мнение, така ще бъде и днес по отношение на събитията на историята от външния свят. Да преминем на въпроса по същество.
Мисля, че дискусиите, които днес се повдигат около въпроса за виновниците за войната, по цял свят, повече или по-малко се основават на недопустима предубеденост.
От своя страна аз мисля, че тези предпоставки, ако се обърнат по един или друг начин, спокойно може да се докаже, че основният виновник за войната е този малко странен Никита, кралят на Черна гора /бележка 111/. Мисля, че с тези аргументи може да се стигне до твърдението, че Хелферих /бележка 112/ е бил изключително мъдър човек или, че някога дебелият господин Ерцбергер /бележка 113/ по време на войната не се е извъртал с всички сили чрез всевъзможна подмолна дейност и сенчести европейски въздействия. Накратко, аз мисля, че всички тези аргументи за нищо не стават. Въпреки това смятам за изключително правилно това, което неотдавна каза германският министър на външните работи Симонс /бележка 114/ в своята реч в Щутгарт: необходимо е сериозно да се подходи към въпроса за виновниците за войната. Искам само да добавя към това, че е необходимо това действително да се осъществи.
към текста >>
От своя страна аз мисля, че тези предпоставки, ако се обърнат по един или друг начин, спокойно може да се докаже, че основният виновник за
война
та е този малко странен Никита, кралят на Черна гора /бележка 111/.
Искам да кажа още, че винаги се старая да не оказвам влияние върху съжденията на тези, които ме слушат, и бих искал, доколкото е възможно в рамките на определеното ни кратко време, да спазя този принцип и днес. Във всичко, което съм говорил, винаги съм се стремил към изброяване на едни или други факти, на едни или други моменти, да дам на всеки основание за съставяне на свое собствено мнение. И така, както правя това във всички области на духовната наука, никога да не предпоставям готови съждения, а само да се старая да дам материал за съставяне от всеки на собствено мнение, така ще бъде и днес по отношение на събитията на историята от външния свят. Да преминем на въпроса по същество. Мисля, че дискусиите, които днес се повдигат около въпроса за виновниците за войната, по цял свят, повече или по-малко се основават на недопустима предубеденост.
От своя страна аз мисля, че тези предпоставки, ако се обърнат по един или друг начин, спокойно може да се докаже, че основният виновник за войната е този малко странен Никита, кралят на Черна гора /бележка 111/.
Мисля, че с тези аргументи може да се стигне до твърдението, че Хелферих /бележка 112/ е бил изключително мъдър човек или, че някога дебелият господин Ерцбергер /бележка 113/ по време на войната не се е извъртал с всички сили чрез всевъзможна подмолна дейност и сенчести европейски въздействия. Накратко, аз мисля, че всички тези аргументи за нищо не стават. Въпреки това смятам за изключително правилно това, което неотдавна каза германският министър на външните работи Симонс /бележка 114/ в своята реч в Щутгарт: необходимо е сериозно да се подходи към въпроса за виновниците за войната. Искам само да добавя към това, че е необходимо това действително да се осъществи. Тъй като ако само се подчертава, че това е необходимо, с едното само подчертаване нищо няма да се осъществи, а е необходимо именно това да се осъществи.
към текста >>
Мисля, че с тези аргументи може да се стигне до твърдението, че Хелферих /бележка 112/ е бил изключително мъдър човек или, че някога дебелият господин Ерцбергер /бележка 113/ по време на
война
та не се е извъртал с всички сили чрез всевъзможна подмолна дейност и сенчести европейски въздействия.
Във всичко, което съм говорил, винаги съм се стремил към изброяване на едни или други факти, на едни или други моменти, да дам на всеки основание за съставяне на свое собствено мнение. И така, както правя това във всички области на духовната наука, никога да не предпоставям готови съждения, а само да се старая да дам материал за съставяне от всеки на собствено мнение, така ще бъде и днес по отношение на събитията на историята от външния свят. Да преминем на въпроса по същество. Мисля, че дискусиите, които днес се повдигат около въпроса за виновниците за войната, по цял свят, повече или по-малко се основават на недопустима предубеденост. От своя страна аз мисля, че тези предпоставки, ако се обърнат по един или друг начин, спокойно може да се докаже, че основният виновник за войната е този малко странен Никита, кралят на Черна гора /бележка 111/.
Мисля, че с тези аргументи може да се стигне до твърдението, че Хелферих /бележка 112/ е бил изключително мъдър човек или, че някога дебелият господин Ерцбергер /бележка 113/ по време на войната не се е извъртал с всички сили чрез всевъзможна подмолна дейност и сенчести европейски въздействия.
Накратко, аз мисля, че всички тези аргументи за нищо не стават. Въпреки това смятам за изключително правилно това, което неотдавна каза германският министър на външните работи Симонс /бележка 114/ в своята реч в Щутгарт: необходимо е сериозно да се подходи към въпроса за виновниците за войната. Искам само да добавя към това, че е необходимо това действително да се осъществи. Тъй като ако само се подчертава, че това е необходимо, с едното само подчертаване нищо няма да се осъществи, а е необходимо именно това да се осъществи. И тази необходимост от сериозно обсъждане на въпроса за виновниците за войната се предизвиква още и от това, че на злощастните лондонски преговори най-хитрият държавен деятел на съвременността Лойд Джордж /бележка 115/, който – как да нарека това, – трудно е да се намерят подходящи думи за определяне на това, което става – заяви: в нашите преговори ние изхождаме от това, че за съюзниците от Антантата въпросът за виновниците за войната е решен.
към текста >>
Въпреки това смятам за изключително правилно това, което неотдавна каза германският министър на външните работи Симонс /бележка 114/ в своята реч в Щутгарт: необходимо е сериозно да се подходи към въпроса за виновниците за
война
та.
Да преминем на въпроса по същество. Мисля, че дискусиите, които днес се повдигат около въпроса за виновниците за войната, по цял свят, повече или по-малко се основават на недопустима предубеденост. От своя страна аз мисля, че тези предпоставки, ако се обърнат по един или друг начин, спокойно може да се докаже, че основният виновник за войната е този малко странен Никита, кралят на Черна гора /бележка 111/. Мисля, че с тези аргументи може да се стигне до твърдението, че Хелферих /бележка 112/ е бил изключително мъдър човек или, че някога дебелият господин Ерцбергер /бележка 113/ по време на войната не се е извъртал с всички сили чрез всевъзможна подмолна дейност и сенчести европейски въздействия. Накратко, аз мисля, че всички тези аргументи за нищо не стават.
Въпреки това смятам за изключително правилно това, което неотдавна каза германският министър на външните работи Симонс /бележка 114/ в своята реч в Щутгарт: необходимо е сериозно да се подходи към въпроса за виновниците за войната.
Искам само да добавя към това, че е необходимо това действително да се осъществи. Тъй като ако само се подчертава, че това е необходимо, с едното само подчертаване нищо няма да се осъществи, а е необходимо именно това да се осъществи. И тази необходимост от сериозно обсъждане на въпроса за виновниците за войната се предизвиква още и от това, че на злощастните лондонски преговори най-хитрият държавен деятел на съвременността Лойд Джордж /бележка 115/, който – как да нарека това, – трудно е да се намерят подходящи думи за определяне на това, което става – заяви: в нашите преговори ние изхождаме от това, че за съюзниците от Антантата въпросът за виновниците за войната е решен. Всички преговори се водят в този аспект, че въпросът за виновниците за войната е предрешен. Но той не се е обсъждал, и преговорите следва да започнат с това, сериозно да се постави и сериозно да се обсъди въпроса за виновниците за войната.
към текста >>
И тази необходимост от сериозно обсъждане на въпроса за виновниците за
война
та се предизвиква още и от това, че на злощастните лондонски преговори най-хитрият държавен деятел на съвременността Лойд Джордж /бележка 115/, който – как да нарека това, – трудно е да се намерят подходящи думи за определяне на това, което става – заяви: в нашите преговори ние изхождаме от това, че за съюзниците от Антантата въпросът за виновниците за
война
та е решен.
Мисля, че с тези аргументи може да се стигне до твърдението, че Хелферих /бележка 112/ е бил изключително мъдър човек или, че някога дебелият господин Ерцбергер /бележка 113/ по време на войната не се е извъртал с всички сили чрез всевъзможна подмолна дейност и сенчести европейски въздействия. Накратко, аз мисля, че всички тези аргументи за нищо не стават. Въпреки това смятам за изключително правилно това, което неотдавна каза германският министър на външните работи Симонс /бележка 114/ в своята реч в Щутгарт: необходимо е сериозно да се подходи към въпроса за виновниците за войната. Искам само да добавя към това, че е необходимо това действително да се осъществи. Тъй като ако само се подчертава, че това е необходимо, с едното само подчертаване нищо няма да се осъществи, а е необходимо именно това да се осъществи.
И тази необходимост от сериозно обсъждане на въпроса за виновниците за войната се предизвиква още и от това, че на злощастните лондонски преговори най-хитрият държавен деятел на съвременността Лойд Джордж /бележка 115/, който – как да нарека това, – трудно е да се намерят подходящи думи за определяне на това, което става – заяви: в нашите преговори ние изхождаме от това, че за съюзниците от Антантата въпросът за виновниците за войната е решен.
Всички преговори се водят в този аспект, че въпросът за виновниците за войната е предрешен. Но той не се е обсъждал, и преговорите следва да започнат с това, сериозно да се постави и сериозно да се обсъди въпроса за виновниците за войната. И преди всичко трябва да бъде подчертано, че по същество досега ние в действителност сме нямали в този въпрос нищо друго, освен безапелационното заявление на страните победителки. Това заявление съвсем в съвременния дух се основава не на обективно обсъждане на фактите, а просто на волеизявлението на победителите. За да използват напълно плодовете на победата, на победителите им е необходимо да внушат на света, че за войната е виновна победената страна.
към текста >>
Всички преговори се водят в този аспект, че въпросът за виновниците за
война
та е предрешен.
Накратко, аз мисля, че всички тези аргументи за нищо не стават. Въпреки това смятам за изключително правилно това, което неотдавна каза германският министър на външните работи Симонс /бележка 114/ в своята реч в Щутгарт: необходимо е сериозно да се подходи към въпроса за виновниците за войната. Искам само да добавя към това, че е необходимо това действително да се осъществи. Тъй като ако само се подчертава, че това е необходимо, с едното само подчертаване нищо няма да се осъществи, а е необходимо именно това да се осъществи. И тази необходимост от сериозно обсъждане на въпроса за виновниците за войната се предизвиква още и от това, че на злощастните лондонски преговори най-хитрият държавен деятел на съвременността Лойд Джордж /бележка 115/, който – как да нарека това, – трудно е да се намерят подходящи думи за определяне на това, което става – заяви: в нашите преговори ние изхождаме от това, че за съюзниците от Антантата въпросът за виновниците за войната е решен.
Всички преговори се водят в този аспект, че въпросът за виновниците за войната е предрешен.
Но той не се е обсъждал, и преговорите следва да започнат с това, сериозно да се постави и сериозно да се обсъди въпроса за виновниците за войната. И преди всичко трябва да бъде подчертано, че по същество досега ние в действителност сме нямали в този въпрос нищо друго, освен безапелационното заявление на страните победителки. Това заявление съвсем в съвременния дух се основава не на обективно обсъждане на фактите, а просто на волеизявлението на победителите. За да използват напълно плодовете на победата, на победителите им е необходимо да внушат на света, че за войната е виновна победената страна. Не може да се използва победата в степента, която желае това Антантата, даже и по въпроса за вината – това може да бъде обосновано без да се стоварва цялата вина на гърба на победените.
към текста >>
Но той не се е обсъждал, и преговорите следва да започнат с това, сериозно да се постави и сериозно да се обсъди въпроса за виновниците за
война
та.
Въпреки това смятам за изключително правилно това, което неотдавна каза германският министър на външните работи Симонс /бележка 114/ в своята реч в Щутгарт: необходимо е сериозно да се подходи към въпроса за виновниците за войната. Искам само да добавя към това, че е необходимо това действително да се осъществи. Тъй като ако само се подчертава, че това е необходимо, с едното само подчертаване нищо няма да се осъществи, а е необходимо именно това да се осъществи. И тази необходимост от сериозно обсъждане на въпроса за виновниците за войната се предизвиква още и от това, че на злощастните лондонски преговори най-хитрият държавен деятел на съвременността Лойд Джордж /бележка 115/, който – как да нарека това, – трудно е да се намерят подходящи думи за определяне на това, което става – заяви: в нашите преговори ние изхождаме от това, че за съюзниците от Антантата въпросът за виновниците за войната е решен. Всички преговори се водят в този аспект, че въпросът за виновниците за войната е предрешен.
Но той не се е обсъждал, и преговорите следва да започнат с това, сериозно да се постави и сериозно да се обсъди въпроса за виновниците за войната.
И преди всичко трябва да бъде подчертано, че по същество досега ние в действителност сме нямали в този въпрос нищо друго, освен безапелационното заявление на страните победителки. Това заявление съвсем в съвременния дух се основава не на обективно обсъждане на фактите, а просто на волеизявлението на победителите. За да използват напълно плодовете на победата, на победителите им е необходимо да внушат на света, че за войната е виновна победената страна. Не може да се използва победата в степента, която желае това Антантата, даже и по въпроса за вината – това може да бъде обосновано без да се стоварва цялата вина на гърба на победените. Ясно е, че не би трябвало да се действа така, както се действа сега.
към текста >>
За да използват напълно плодовете на победата, на победителите им е необходимо да внушат на света, че за
война
та е виновна победената страна.
И тази необходимост от сериозно обсъждане на въпроса за виновниците за войната се предизвиква още и от това, че на злощастните лондонски преговори най-хитрият държавен деятел на съвременността Лойд Джордж /бележка 115/, който – как да нарека това, – трудно е да се намерят подходящи думи за определяне на това, което става – заяви: в нашите преговори ние изхождаме от това, че за съюзниците от Антантата въпросът за виновниците за войната е решен. Всички преговори се водят в този аспект, че въпросът за виновниците за войната е предрешен. Но той не се е обсъждал, и преговорите следва да започнат с това, сериозно да се постави и сериозно да се обсъди въпроса за виновниците за войната. И преди всичко трябва да бъде подчертано, че по същество досега ние в действителност сме нямали в този въпрос нищо друго, освен безапелационното заявление на страните победителки. Това заявление съвсем в съвременния дух се основава не на обективно обсъждане на фактите, а просто на волеизявлението на победителите.
За да използват напълно плодовете на победата, на победителите им е необходимо да внушат на света, че за войната е виновна победената страна.
Не може да се използва победата в степента, която желае това Антантата, даже и по въпроса за вината – това може да бъде обосновано без да се стоварва цялата вина на гърба на победените. Ясно е, че не би трябвало да се действа така, както се действа сега. И така, значи – тъй като всичко останало си остана само литература или даже и не стана литература – и така, по въпроса за виновниците за войната нищо предварително не беше направено, нищо, освен безапелационното заявление на победителите. И по непонятен начин стана това, което в никакъв случай не би трябвало да стане: този диктат на победителите беше подписан! Това е факт, който не може да бъде достатъчно печално оценен.
към текста >>
И така, значи – тъй като всичко останало си остана само литература или даже и не стана литература – и така, по въпроса за виновниците за
война
та нищо предварително не беше направено, нищо, освен безапелационното заявление на победителите.
И преди всичко трябва да бъде подчертано, че по същество досега ние в действителност сме нямали в този въпрос нищо друго, освен безапелационното заявление на страните победителки. Това заявление съвсем в съвременния дух се основава не на обективно обсъждане на фактите, а просто на волеизявлението на победителите. За да използват напълно плодовете на победата, на победителите им е необходимо да внушат на света, че за войната е виновна победената страна. Не може да се използва победата в степента, която желае това Антантата, даже и по въпроса за вината – това може да бъде обосновано без да се стоварва цялата вина на гърба на победените. Ясно е, че не би трябвало да се действа така, както се действа сега.
И така, значи – тъй като всичко останало си остана само литература или даже и не стана литература – и така, по въпроса за виновниците за войната нищо предварително не беше направено, нищо, освен безапелационното заявление на победителите.
И по непонятен начин стана това, което в никакъв случай не би трябвало да стане: този диктат на победителите беше подписан! Това е факт, който не може да бъде достатъчно печално оценен. Тъй като не трябва да се мисли, че този подпис беше неизбежен, за да не се предизвика още по-голямо нещастие. Този, който действително вниква в реалните обстоятелства, знае, че през съвременната световна ситуация може да се пробие само с Истината, само с пълната и безусловна Истина. Даже и ако, може би, отказът от подписване на така формулираните мирни преговори би довел до трагична ситуация, не трябваше да се отива към това подписване.
към текста >>
Даже и ако, може би, отказът от подписване на така формулираните
мир
ни преговори би довел до трагична ситуация, не трябваше да се отива към това подписване.
И така, значи – тъй като всичко останало си остана само литература или даже и не стана литература – и така, по въпроса за виновниците за войната нищо предварително не беше направено, нищо, освен безапелационното заявление на победителите. И по непонятен начин стана това, което в никакъв случай не би трябвало да стане: този диктат на победителите беше подписан! Това е факт, който не може да бъде достатъчно печално оценен. Тъй като не трябва да се мисли, че този подпис беше неизбежен, за да не се предизвика още по-голямо нещастие. Този, който действително вниква в реалните обстоятелства, знае, че през съвременната световна ситуация може да се пробие само с Истината, само с пълната и безусловна Истина.
Даже и ако, може би, отказът от подписване на така формулираните мирни преговори би довел до трагична ситуация, не трябваше да се отива към това подписване.
Времето, в което живеем, е сурово, то изисква велики решения: изходът може да се намери само по пътя на истината. Искам да подчертая: тъй като за предоставеното ми кратко време няма да мога да разгърна въпроса така, че от самото съдържание на думите ми да бъде напълно обосновано всичко, което съобщавам, ще се опитам, най-малкото в стила, както обикновено правя това, с нюанси, със самия начин на изложението да ви дам основата за съставянето на собствено мнение. Многогодишният опит, щателното наблюдение над това, което става в световното историческо развитие, ми показаха господстващия сред англосаксонското население, и особено сред определени групи на англосаксонското население, в известен смисъл всемирно-исторически, широко замислен политически мироглед. В инспираторите, ако можем така да ги наречем, на англосаксонската политика господства политическата постановка, която може да бъде охарактеризирана със следните две основни положения. Първото положение – значителен брой личности, стоящи зад външните политически дейци, често явяващи се просто марионетки, са дълбоко проникнати от това убеждение – първото положение се състои в това, че от силите на мировото развитие, на англосаксонската раса е предопределено световно господство в нашата епоха и в бъдеще, в течение на много столетия, безусловно световно господство.
към текста >>
Многогодишният опит, щателното наблюдение над това, което става в световното историческо развитие, ми показаха господстващия сред англосаксонското население, и особено сред определени групи на англосаксонското население, в известен смисъл все
мир
но-исторически, широко замислен политически
мир
оглед.
Тъй като не трябва да се мисли, че този подпис беше неизбежен, за да не се предизвика още по-голямо нещастие. Този, който действително вниква в реалните обстоятелства, знае, че през съвременната световна ситуация може да се пробие само с Истината, само с пълната и безусловна Истина. Даже и ако, може би, отказът от подписване на така формулираните мирни преговори би довел до трагична ситуация, не трябваше да се отива към това подписване. Времето, в което живеем, е сурово, то изисква велики решения: изходът може да се намери само по пътя на истината. Искам да подчертая: тъй като за предоставеното ми кратко време няма да мога да разгърна въпроса така, че от самото съдържание на думите ми да бъде напълно обосновано всичко, което съобщавам, ще се опитам, най-малкото в стила, както обикновено правя това, с нюанси, със самия начин на изложението да ви дам основата за съставянето на собствено мнение.
Многогодишният опит, щателното наблюдение над това, което става в световното историческо развитие, ми показаха господстващия сред англосаксонското население, и особено сред определени групи на англосаксонското население, в известен смисъл всемирно-исторически, широко замислен политически мироглед.
В инспираторите, ако можем така да ги наречем, на англосаксонската политика господства политическата постановка, която може да бъде охарактеризирана със следните две основни положения. Първото положение – значителен брой личности, стоящи зад външните политически дейци, често явяващи се просто марионетки, са дълбоко проникнати от това убеждение – първото положение се състои в това, че от силите на мировото развитие, на англосаксонската раса е предопределено световно господство в нашата епоха и в бъдеще, в течение на много столетия, безусловно световно господство. Това е дълбоко вкоренен мироглед, макар че, бих казал, е материалистически разбираем и коренящ се в материалистическите представи за развитието на света. Но също така той мощно се е вкоренил в тези, които са истинските ръководители на англосаксонската раса, и това може да бъде сравнено с вътрешните импулси за мировата мисия, които са владеели древното юдейство. Древноюдейският народ е мислил доста по-морално, по-теологично; но в силата на убеденост във водачите на англосаксонския народ, в неговите водещи личности, ние имаме преди всичко работа именно c това основно положение – то може да се проследи и чисто външно – и съвсем особеното възприемане на живота.
към текста >>
Първото положение – значителен брой личности, стоящи зад външните политически дейци, често явяващи се просто марионетки, са дълбоко проникнати от това убеждение – първото положение се състои в това, че от силите на
мир
овото развитие, на англосаксонската раса е предопределено световно господство в нашата епоха и в бъдеще, в течение на много столетия, безусловно световно господство.
Даже и ако, може би, отказът от подписване на така формулираните мирни преговори би довел до трагична ситуация, не трябваше да се отива към това подписване. Времето, в което живеем, е сурово, то изисква велики решения: изходът може да се намери само по пътя на истината. Искам да подчертая: тъй като за предоставеното ми кратко време няма да мога да разгърна въпроса така, че от самото съдържание на думите ми да бъде напълно обосновано всичко, което съобщавам, ще се опитам, най-малкото в стила, както обикновено правя това, с нюанси, със самия начин на изложението да ви дам основата за съставянето на собствено мнение. Многогодишният опит, щателното наблюдение над това, което става в световното историческо развитие, ми показаха господстващия сред англосаксонското население, и особено сред определени групи на англосаксонското население, в известен смисъл всемирно-исторически, широко замислен политически мироглед. В инспираторите, ако можем така да ги наречем, на англосаксонската политика господства политическата постановка, която може да бъде охарактеризирана със следните две основни положения.
Първото положение – значителен брой личности, стоящи зад външните политически дейци, често явяващи се просто марионетки, са дълбоко проникнати от това убеждение – първото положение се състои в това, че от силите на мировото развитие, на англосаксонската раса е предопределено световно господство в нашата епоха и в бъдеще, в течение на много столетия, безусловно световно господство.
Това е дълбоко вкоренен мироглед, макар че, бих казал, е материалистически разбираем и коренящ се в материалистическите представи за развитието на света. Но също така той мощно се е вкоренил в тези, които са истинските ръководители на англосаксонската раса, и това може да бъде сравнено с вътрешните импулси за мировата мисия, които са владеели древното юдейство. Древноюдейският народ е мислил доста по-морално, по-теологично; но в силата на убеденост във водачите на англосаксонския народ, в неговите водещи личности, ние имаме преди всичко работа именно c това основно положение – то може да се проследи и чисто външно – и съвсем особеното възприемане на живота. Господства мнението, че при всякакви условия трябва да бъде направено всичко, което съответства на тази основна постановка, тоест на интересите на англосаксонската раса, че не трябва да се отхвърля нищо, ако то съответства на тези интереси. Този импулс с особено грандиозна интелектуална сила е внедрен и в душите на тези, които макар и да се намират на по-ниска степен на властта, но принадлежат към ръководните политически дейци.
към текста >>
Това е дълбоко вкоренен
мир
оглед, макар че, бих казал, е материалистически разбираем и коренящ се в материалистическите представи за развитието на света.
Времето, в което живеем, е сурово, то изисква велики решения: изходът може да се намери само по пътя на истината. Искам да подчертая: тъй като за предоставеното ми кратко време няма да мога да разгърна въпроса така, че от самото съдържание на думите ми да бъде напълно обосновано всичко, което съобщавам, ще се опитам, най-малкото в стила, както обикновено правя това, с нюанси, със самия начин на изложението да ви дам основата за съставянето на собствено мнение. Многогодишният опит, щателното наблюдение над това, което става в световното историческо развитие, ми показаха господстващия сред англосаксонското население, и особено сред определени групи на англосаксонското население, в известен смисъл всемирно-исторически, широко замислен политически мироглед. В инспираторите, ако можем така да ги наречем, на англосаксонската политика господства политическата постановка, която може да бъде охарактеризирана със следните две основни положения. Първото положение – значителен брой личности, стоящи зад външните политически дейци, често явяващи се просто марионетки, са дълбоко проникнати от това убеждение – първото положение се състои в това, че от силите на мировото развитие, на англосаксонската раса е предопределено световно господство в нашата епоха и в бъдеще, в течение на много столетия, безусловно световно господство.
Това е дълбоко вкоренен мироглед, макар че, бих казал, е материалистически разбираем и коренящ се в материалистическите представи за развитието на света.
Но също така той мощно се е вкоренил в тези, които са истинските ръководители на англосаксонската раса, и това може да бъде сравнено с вътрешните импулси за мировата мисия, които са владеели древното юдейство. Древноюдейският народ е мислил доста по-морално, по-теологично; но в силата на убеденост във водачите на англосаксонския народ, в неговите водещи личности, ние имаме преди всичко работа именно c това основно положение – то може да се проследи и чисто външно – и съвсем особеното възприемане на живота. Господства мнението, че при всякакви условия трябва да бъде направено всичко, което съответства на тази основна постановка, тоест на интересите на англосаксонската раса, че не трябва да се отхвърля нищо, ако то съответства на тези интереси. Този импулс с особено грандиозна интелектуална сила е внедрен и в душите на тези, които макар и да се намират на по-ниска степен на властта, но принадлежат към ръководните политически дейци. Мислят си, че който не знае за всичко това, е лишен от възможността да се ориентира в хода на развитието на новото време.
към текста >>
Но също така той мощно се е вкоренил в тези, които са истинските ръководители на англосаксонската раса, и това може да бъде сравнено с вътрешните импулси за
мир
овата мисия, които са владеели древното юдейство.
Искам да подчертая: тъй като за предоставеното ми кратко време няма да мога да разгърна въпроса така, че от самото съдържание на думите ми да бъде напълно обосновано всичко, което съобщавам, ще се опитам, най-малкото в стила, както обикновено правя това, с нюанси, със самия начин на изложението да ви дам основата за съставянето на собствено мнение. Многогодишният опит, щателното наблюдение над това, което става в световното историческо развитие, ми показаха господстващия сред англосаксонското население, и особено сред определени групи на англосаксонското население, в известен смисъл всемирно-исторически, широко замислен политически мироглед. В инспираторите, ако можем така да ги наречем, на англосаксонската политика господства политическата постановка, която може да бъде охарактеризирана със следните две основни положения. Първото положение – значителен брой личности, стоящи зад външните политически дейци, често явяващи се просто марионетки, са дълбоко проникнати от това убеждение – първото положение се състои в това, че от силите на мировото развитие, на англосаксонската раса е предопределено световно господство в нашата епоха и в бъдеще, в течение на много столетия, безусловно световно господство. Това е дълбоко вкоренен мироглед, макар че, бих казал, е материалистически разбираем и коренящ се в материалистическите представи за развитието на света.
Но също така той мощно се е вкоренил в тези, които са истинските ръководители на англосаксонската раса, и това може да бъде сравнено с вътрешните импулси за мировата мисия, които са владеели древното юдейство.
Древноюдейският народ е мислил доста по-морално, по-теологично; но в силата на убеденост във водачите на англосаксонския народ, в неговите водещи личности, ние имаме преди всичко работа именно c това основно положение – то може да се проследи и чисто външно – и съвсем особеното възприемане на живота. Господства мнението, че при всякакви условия трябва да бъде направено всичко, което съответства на тази основна постановка, тоест на интересите на англосаксонската раса, че не трябва да се отхвърля нищо, ако то съответства на тези интереси. Този импулс с особено грандиозна интелектуална сила е внедрен и в душите на тези, които макар и да се намират на по-ниска степен на властта, но принадлежат към ръководните политически дейци. Мислят си, че който не знае за всичко това, е лишен от възможността да се ориентира в хода на развитието на новото време. Второто, към което е насочена такава печална и погубваща за Средна Европа политика, се състои в следното.
към текста >>
Този импулс с особено грандиозна интелектуална сила е внедрен и в душите на тези, които макар и да се на
мир
ат на по-ниска степен на властта, но принадлежат към ръководните политически дейци.
Първото положение – значителен брой личности, стоящи зад външните политически дейци, често явяващи се просто марионетки, са дълбоко проникнати от това убеждение – първото положение се състои в това, че от силите на мировото развитие, на англосаксонската раса е предопределено световно господство в нашата епоха и в бъдеще, в течение на много столетия, безусловно световно господство. Това е дълбоко вкоренен мироглед, макар че, бих казал, е материалистически разбираем и коренящ се в материалистическите представи за развитието на света. Но също така той мощно се е вкоренил в тези, които са истинските ръководители на англосаксонската раса, и това може да бъде сравнено с вътрешните импулси за мировата мисия, които са владеели древното юдейство. Древноюдейският народ е мислил доста по-морално, по-теологично; но в силата на убеденост във водачите на англосаксонския народ, в неговите водещи личности, ние имаме преди всичко работа именно c това основно положение – то може да се проследи и чисто външно – и съвсем особеното възприемане на живота. Господства мнението, че при всякакви условия трябва да бъде направено всичко, което съответства на тази основна постановка, тоест на интересите на англосаксонската раса, че не трябва да се отхвърля нищо, ако то съответства на тези интереси.
Този импулс с особено грандиозна интелектуална сила е внедрен и в душите на тези, които макар и да се намират на по-ниска степен на властта, но принадлежат към ръководните политически дейци.
Мислят си, че който не знае за всичко това, е лишен от възможността да се ориентира в хода на развитието на новото време. Второто, към което е насочена такава печална и погубваща за Средна Европа политика, се състои в следното. Тя е предвидлива. Ако гледаш от позицията на англосаксонците, тази политика е великолепна, пронизана с вяра, че животът на света се ръководи от мировите импулси, а не от дребните практически импулси, от които често високомерно се ръководят другите политики. В това отношение англосаксонската политика е широко замислена; тя и в отделните практически мероприятия отчита мировите импулси на историята.
към текста >>
Ако гледаш от позицията на англосаксонците, тази политика е великолепна, пронизана с вяра, че животът на света се ръководи от
мир
овите импулси, а не от дребните практически импулси, от които често високомерно се ръководят другите политики.
Господства мнението, че при всякакви условия трябва да бъде направено всичко, което съответства на тази основна постановка, тоест на интересите на англосаксонската раса, че не трябва да се отхвърля нищо, ако то съответства на тези интереси. Този импулс с особено грандиозна интелектуална сила е внедрен и в душите на тези, които макар и да се намират на по-ниска степен на властта, но принадлежат към ръководните политически дейци. Мислят си, че който не знае за всичко това, е лишен от възможността да се ориентира в хода на развитието на новото време. Второто, към което е насочена такава печална и погубваща за Средна Европа политика, се състои в следното. Тя е предвидлива.
Ако гледаш от позицията на англосаксонците, тази политика е великолепна, пронизана с вяра, че животът на света се ръководи от мировите импулси, а не от дребните практически импулси, от които често високомерно се ръководят другите политики.
В това отношение англосаксонската политика е широко замислена; тя и в отделните практически мероприятия отчита мировите импулси на историята. Ето в какво се състои второто. Известно е, че социалният въпрос изхожда от миров импулс, който безусловно трябва да се реализира. Няма нито един сред известните ръководни дейци на англосаксонците, който не би си казало хладно и трезво: социалният въпрос трябва да бъде разрешен. Но при това той си казва: но той трябва така да бъде разрешен, че да не бъде нанесен ущърб на мисията на англосаксонците.
към текста >>
В това отношение англосаксонската политика е широко замислена; тя и в отделните практически мероприятия отчита
мир
овите импулси на историята.
Този импулс с особено грандиозна интелектуална сила е внедрен и в душите на тези, които макар и да се намират на по-ниска степен на властта, но принадлежат към ръководните политически дейци. Мислят си, че който не знае за всичко това, е лишен от възможността да се ориентира в хода на развитието на новото време. Второто, към което е насочена такава печална и погубваща за Средна Европа политика, се състои в следното. Тя е предвидлива. Ако гледаш от позицията на англосаксонците, тази политика е великолепна, пронизана с вяра, че животът на света се ръководи от мировите импулси, а не от дребните практически импулси, от които често високомерно се ръководят другите политики.
В това отношение англосаксонската политика е широко замислена; тя и в отделните практически мероприятия отчита мировите импулси на историята.
Ето в какво се състои второто. Известно е, че социалният въпрос изхожда от миров импулс, който безусловно трябва да се реализира. Няма нито един сред известните ръководни дейци на англосаксонците, който не би си казало хладно и трезво: социалният въпрос трябва да бъде разрешен. Но при това той си казва: но той трябва така да бъде разрешен, че да не бъде нанесен ущърб на мисията на англосаксонците. Той си казва това почти дословно, и тези думи са се произнасяли често: западният свят не е предназначен да бъде разрушаван от социални експерименти, за това съществува изтокът.
към текста >>
Известно е, че социалният въпрос изхожда от
мир
ов импулс, който безусловно трябва да се реализира.
Второто, към което е насочена такава печална и погубваща за Средна Европа политика, се състои в следното. Тя е предвидлива. Ако гледаш от позицията на англосаксонците, тази политика е великолепна, пронизана с вяра, че животът на света се ръководи от мировите импулси, а не от дребните практически импулси, от които често високомерно се ръководят другите политики. В това отношение англосаксонската политика е широко замислена; тя и в отделните практически мероприятия отчита мировите импулси на историята. Ето в какво се състои второто.
Известно е, че социалният въпрос изхожда от миров импулс, който безусловно трябва да се реализира.
Няма нито един сред известните ръководни дейци на англосаксонците, който не би си казало хладно и трезво: социалният въпрос трябва да бъде разрешен. Но при това той си казва: но той трябва така да бъде разрешен, че да не бъде нанесен ущърб на мисията на англосаксонците. Той си казва това почти дословно, и тези думи са се произнасяли често: западният свят не е предназначен да бъде разрушаван от социални експерименти, за това съществува изтокът. И те са въодушевени от намерението да направят този изток, тоест Русия, арена за социални експерименти. Този възглед, който успях да установя, съществува още от 80-те години на XIX в.
към текста >>
Това, за което говоря, ако трябва да я характеризираме напълно, ще е необходима многочасова лекция, но по въпроса за виновниците за
война
та мога да дам само кратки бележки, и в тях вие имате това, което бих нарекъл влак на световното развитие, от гледна точка на английските претенции.
Но това ни е необходимо само като симптом за това, за което искам да ви кажа. В течение на цялата нова история, макар това обикновено да не се забелязва, за европейската история източният въпрос е постоянен дискусионен проблем. На обективния наблюдател не му остава нищо друго, освен да си каже: събитията от световната история на новото време са благоприятствали Англия в осъществяването на нейната мисия – мисията и, както тя я разбира. Това отива далеч в миналото, чак до откриването на възможностите на морския път до Индия. По същество, с това събитие започва, преминавайки през много околни пътища, съвременната английска политика, тя цялата е тук, ако я характеризираме накратко, схематично.
Това, за което говоря, ако трябва да я характеризираме напълно, ще е необходима многочасова лекция, но по въпроса за виновниците за войната мога да дам само кратки бележки, и в тях вие имате това, което бих нарекъл влак на световното развитие, от гледна точка на английските претенции.
Ето откъде минава той: от Англия през океана, около Африка, към Индия. Тази линия на пътя значи изключително много. Това е линията, за която за осъществяването на своята мисия, както то е разбира, англосаксонското ще се бие до предела на своите сили, ако се наложи и срещу Америка, също до предела на своите сили. Друга също толкова важна линия е тази, която върви по суша и е играла толкова важна роля в средните векове, но във връзка с откриването на Америка и нахлуването на турците в Европа, е изгубила предишното си стопанско значение. Но между тези линии са разположени Балканите, и англосаксонската политика е насочена към такова разрешение на балканския проблем, което напълно би изключило тяхната роля в стопанското развитие, така че за стопанския обмен да остане само морският път.
към текста >>
и още по-рано, и чак до Балканските войни, непосредствено предшествали така наречената Световна
война
, до съдбоносната 1914 година.
Тази линия на пътя значи изключително много. Това е линията, за която за осъществяването на своята мисия, както то е разбира, англосаксонското ще се бие до предела на своите сили, ако се наложи и срещу Америка, също до предела на своите сили. Друга също толкова важна линия е тази, която върви по суша и е играла толкова важна роля в средните векове, но във връзка с откриването на Америка и нахлуването на турците в Европа, е изгубила предишното си стопанско значение. Но между тези линии са разположени Балканите, и англосаксонската политика е насочена към такова разрешение на балканския проблем, което напълно би изключило тяхната роля в стопанското развитие, така че за стопанския обмен да остане само морският път. Който детайлно поиска да се ориентира в този въпрос, ще види това, което набелязах тук, във всички събития, започвайки от 1900 г.
и още по-рано, и чак до Балканските войни, непосредствено предшествали така наречената Световна война, до съдбоносната 1914 година.
Още нещо имаме ние пред себе си и това са взаимоотношенията на Англия и Русия. Тази линия за търговски обмен Русия, разбира се, не я интересува; но Русия е заинтересована от собствено си поведение към тази търговска линия. За Англия, Русия, както виждаме, има особено значение, като място за предполагаемия социалистически експеримент, затова тя насочва цялата си политика към това, от една страна, да се развива посоченият морски търговски път, а от друга страна, така да се ограничи Русия и да се затвори тя в рамките на своите граници, че в нея да зреят условията за социалистическия експеримент. Това е била по същество все пак политика от световен мащаб. Всичко, което се е извършвало в световната политика чак до 1914 година, се е определяло от тази тенденция.
към текста >>
Да предположим, че държавните мъже на Антантата са седнали заедно – казвам това като мое честно съставено убеждение и, да допуснем, че под ръководството на Лойд Джордж, са измътили условията на
мир
а, които бяха публикувани преди Лондонската конференция; да предположим по-нататък, че в резултат на някакви обстоятелства тези записки са изгубени и съдържанието им е съвсем забравено, разбира се, това е немислима хипотеза, но искам да изразя нещо с това – и сега да предположим, че Симонс на
мир
а тази записки и от своя страна издига същите тези условия, дума по дума същите – уверен съм, те биха били отхвърлени със същото негодувание, с което бяха отхвърлени действителните предложения на Симонс на лондонската конференция.
И е необходимо да се разбере, че нищожността на тази политика, свеждането и до нула, когато работата опря до вземане на решения, беше трагично за Средна Европа. Трябва да се разбере и това, че е абсолютно необходимо ние, в Средна Европа, да съумеем да се издигнем до висотата на величествената, пронизана от Духа, политика. Иначе няма да се измъкнем от неразбориите на съвременността. Ако не успеем, тогава ще затънем в това, което се разиграва в съвременността. Предполагам, че политическите проблеми, в разрешаването на които днес все още ръководни са старите максими, са така безкрайно заплетени, че изобщо не могат да бъдат разрешени, ако по старому се изхожда от тези стари импулси.
Да предположим, че държавните мъже на Антантата са седнали заедно – казвам това като мое честно съставено убеждение и, да допуснем, че под ръководството на Лойд Джордж, са измътили условията на мира, които бяха публикувани преди Лондонската конференция; да предположим по-нататък, че в резултат на някакви обстоятелства тези записки са изгубени и съдържанието им е съвсем забравено, разбира се, това е немислима хипотеза, но искам да изразя нещо с това – и сега да предположим, че Симонс намира тази записки и от своя страна издига същите тези условия, дума по дума същите – уверен съм, те биха били отхвърлени със същото негодувание, с което бяха отхвърлени действителните предложения на Симонс на лондонската конференция.
Тъй като стремежа е не към разрешаване на проблема, а към говорилня около проблема, който от тези позиции е изобщо неразрешим. Този, който се стреми към правдивост по въпроса, е длъжен да каже това. Да се обърнем сега, бих казал, към по-дълбоките нива, отвъд външните събития от физическия свят. Знаете, че външно войната започна с предявения от Австрия ултиматум на Сърбия. За предпоставките за него, за всичко, което предшестваше този ултиматум, съм говорил вече неведнъж, така че мога да бъда кратък.
към текста >>
Знаете, че външно
война
та започна с предявения от Австрия ултиматум на Сърбия.
Предполагам, че политическите проблеми, в разрешаването на които днес все още ръководни са старите максими, са така безкрайно заплетени, че изобщо не могат да бъдат разрешени, ако по старому се изхожда от тези стари импулси. Да предположим, че държавните мъже на Антантата са седнали заедно – казвам това като мое честно съставено убеждение и, да допуснем, че под ръководството на Лойд Джордж, са измътили условията на мира, които бяха публикувани преди Лондонската конференция; да предположим по-нататък, че в резултат на някакви обстоятелства тези записки са изгубени и съдържанието им е съвсем забравено, разбира се, това е немислима хипотеза, но искам да изразя нещо с това – и сега да предположим, че Симонс намира тази записки и от своя страна издига същите тези условия, дума по дума същите – уверен съм, те биха били отхвърлени със същото негодувание, с което бяха отхвърлени действителните предложения на Симонс на лондонската конференция. Тъй като стремежа е не към разрешаване на проблема, а към говорилня около проблема, който от тези позиции е изобщо неразрешим. Този, който се стреми към правдивост по въпроса, е длъжен да каже това. Да се обърнем сега, бих казал, към по-дълбоките нива, отвъд външните събития от физическия свят.
Знаете, че външно войната започна с предявения от Австрия ултиматум на Сърбия.
За предпоставките за него, за всичко, което предшестваше този ултиматум, съм говорил вече неведнъж, така че мога да бъда кратък. Австрийският ултиматум към Сърбия предизвика цял кръг, цяла верига от усложнения. На този, който познава австрийската политика, именно историята на развитие на австрийската политика във втората половина на XIX век, му е ясно, че този австро-сръбски ултиматум, макар и да беше игра ва-банк с войната, но в резултат на тази политика, той беше историческа необходимост. Не може да се даде друго определение, освен съдържащото се в следните думи: австрийската политика се разиграваше на територии, на която от 70-те години на миналото столетие беше просто невъзможно да се "разтягат локумите" на старите постановки, и, че се "разтягат локуми" ,това не е дадено от мен определение, това са думи на граф Тааффе, чието име в Австрия често се е изписвало като Та-аффе /affe - маймуна на немски – бел.на прев./, казани от него в парламента. Той каза: "Ние не можем да постъпим по друг начин, освен да разтягаме локуми."
към текста >>
На този, който познава австрийската политика, именно историята на развитие на австрийската политика във втората половина на XIX век, му е ясно, че този австро-сръбски ултиматум, макар и да беше игра ва-банк с
война
та, но в резултат на тази политика, той беше историческа необходимост.
Този, който се стреми към правдивост по въпроса, е длъжен да каже това. Да се обърнем сега, бих казал, към по-дълбоките нива, отвъд външните събития от физическия свят. Знаете, че външно войната започна с предявения от Австрия ултиматум на Сърбия. За предпоставките за него, за всичко, което предшестваше този ултиматум, съм говорил вече неведнъж, така че мога да бъда кратък. Австрийският ултиматум към Сърбия предизвика цял кръг, цяла верига от усложнения.
На този, който познава австрийската политика, именно историята на развитие на австрийската политика във втората половина на XIX век, му е ясно, че този австро-сръбски ултиматум, макар и да беше игра ва-банк с войната, но в резултат на тази политика, той беше историческа необходимост.
Не може да се даде друго определение, освен съдържащото се в следните думи: австрийската политика се разиграваше на територии, на която от 70-те години на миналото столетие беше просто невъзможно да се "разтягат локумите" на старите постановки, и, че се "разтягат локуми" ,това не е дадено от мен определение, това са думи на граф Тааффе, чието име в Австрия често се е изписвало като Та-аффе /affe - маймуна на немски – бел.на прев./, казани от него в парламента. Той каза: "Ние не можем да постъпим по друг начин, освен да разтягаме локуми." Именно от сложните взаимоотношения вътре в Австрийската държава произтичаше необходимостта да се внесе яснота по въпроса: как може всяка съюзна държава да разреши въпросите на духовния живот? В държава, обединяваща различни народности, каквато беше Австрийската държава, националният въпрос стоеше в основата на духовния живот на страната /бележка 117/. Австрийската политика така и не се доближи сериозно до този въпрос, да не говорим пък за сериозно обмисленото му разрешаване.
към текста >>
В 1905 година, същият този човек, на чиито плещи през 1914 година в Берлин все пак падна отговорността за решението на въпроса за
война
та, тогава генерал, а по-късно генерал-полковник фон Молтке, беше назначен за началник на Генералния щаб.
Колкото и нелепо да изглежда това от определена гледна точка, то трябва да се разбере в неговия исторически контекст. Такива са, така да се каже, изходните точки от една страна. Да разгледаме тези изходни точки от другата страна, а именно в Берлин. За да ви дам представа какво е действало тогава, съвсем обективно ще ви приведа конкретни факти. Не ми вменявайте вина, ако тук характеризирам нещата съвсем обективно.
В 1905 година, същият този човек, на чиито плещи през 1914 година в Берлин все пак падна отговорността за решението на въпроса за войната, тогава генерал, а по-късно генерал-полковник фон Молтке, беше назначен за началник на Генералния щаб.
При назначаването му се е разиграла следната сцена – ще го кажа толкова кратко, колкото е възможно. Генерал фон Молтке съгласно своите убеждения не е можел да приеме този най-отговорен пост, без да поговори предварително с Върховния главнокомандващ, – императора, за условията на поемането на тази отговорност. Тази беседа е станала, примерно, така. Работата е там, че взаимоотношенията на генералитета и Върховния главнокомандващ са се изграждали така, че ако по време на маневри императорът е поемал командването на едната или другата страна, което често е ставало, – може би сте чели някъде за това, на него винаги победата му била гарантирана. И човекът, който в 1905 година бил призван да заеме отговорния пост началник на Генералния щаб, си казал: разбира се, при такива условия не мога да приема този пост, тъй като обстоятелствата могат да се стекат много сериозно и как тогава ще бъде възможно да се води война под ръководството на нашия Върховен главнокомандващ?
към текста >>
И човекът, който в 1905 година бил призван да заеме отговорния пост началник на Генералния щаб, си казал: разбира се, при такива условия не мога да приема този пост, тъй като обстоятелствата могат да се стекат много сериозно и как тогава ще бъде възможно да се води
война
под ръководството на нашия Върховен главнокомандващ?
В 1905 година, същият този човек, на чиито плещи през 1914 година в Берлин все пак падна отговорността за решението на въпроса за войната, тогава генерал, а по-късно генерал-полковник фон Молтке, беше назначен за началник на Генералния щаб. При назначаването му се е разиграла следната сцена – ще го кажа толкова кратко, колкото е възможно. Генерал фон Молтке съгласно своите убеждения не е можел да приеме този най-отговорен пост, без да поговори предварително с Върховния главнокомандващ, – императора, за условията на поемането на тази отговорност. Тази беседа е станала, примерно, така. Работата е там, че взаимоотношенията на генералитета и Върховния главнокомандващ са се изграждали така, че ако по време на маневри императорът е поемал командването на едната или другата страна, което често е ставало, – може би сте чели някъде за това, на него винаги победата му била гарантирана.
И човекът, който в 1905 година бил призван да заеме отговорния пост началник на Генералния щаб, си казал: разбира се, при такива условия не мога да приема този пост, тъй като обстоятелствата могат да се стекат много сериозно и как тогава ще бъде възможно да се води война под ръководството на нашия Върховен главнокомандващ?
И генерал фон Молтке решил съвсем откровено и честно да изложи всичко на императора. Императорът бил извънредно изумен от това, което му казала назначената от него на поста началник на Генералния щаб личност. Това не е можело да стане, тъй като императорът, собствено, не е знаел как се води война в случай на действителна опасност от нея. Следователно е било нужно да се подготвят обстоятелствата, такива, каквито действително биха били в случай на война, и той би могъл само тогава да поеме отговорността на началник на Генералния щаб, ако Императорът се откаже от воденето на военни действия. Императорът казал: и каква стана тя?
към текста >>
Това не е можело да стане, тъй като императорът, собствено, не е знаел как се води
война
в случай на действителна опасност от нея.
Тази беседа е станала, примерно, така. Работата е там, че взаимоотношенията на генералитета и Върховния главнокомандващ са се изграждали така, че ако по време на маневри императорът е поемал командването на едната или другата страна, което често е ставало, – може би сте чели някъде за това, на него винаги победата му била гарантирана. И човекът, който в 1905 година бил призван да заеме отговорния пост началник на Генералния щаб, си казал: разбира се, при такива условия не мога да приема този пост, тъй като обстоятелствата могат да се стекат много сериозно и как тогава ще бъде възможно да се води война под ръководството на нашия Върховен главнокомандващ? И генерал фон Молтке решил съвсем откровено и честно да изложи всичко на императора. Императорът бил извънредно изумен от това, което му казала назначената от него на поста началник на Генералния щаб личност.
Това не е можело да стане, тъй като императорът, собствено, не е знаел как се води война в случай на действителна опасност от нея.
Следователно е било нужно да се подготвят обстоятелствата, такива, каквито действително биха били в случай на война, и той би могъл само тогава да поеме отговорността на началник на Генералния щаб, ако Императорът се откаже от воденето на военни действия. Императорът казал: и каква стана тя? Нима тогава не съм побеждавал в действителност? Или това само са го нагласяли? – той не знаел нищо за действията на своето обкръжение, и само когато му отворили очите, му станало ясно, че така не може да продължава.
към текста >>
Следователно е било нужно да се подготвят обстоятелствата, такива, каквито действително биха били в случай на
война
, и той би могъл само тогава да поеме отговорността на началник на Генералния щаб, ако Императорът се откаже от воденето на военни действия.
Работата е там, че взаимоотношенията на генералитета и Върховния главнокомандващ са се изграждали така, че ако по време на маневри императорът е поемал командването на едната или другата страна, което често е ставало, – може би сте чели някъде за това, на него винаги победата му била гарантирана. И човекът, който в 1905 година бил призван да заеме отговорния пост началник на Генералния щаб, си казал: разбира се, при такива условия не мога да приема този пост, тъй като обстоятелствата могат да се стекат много сериозно и как тогава ще бъде възможно да се води война под ръководството на нашия Върховен главнокомандващ? И генерал фон Молтке решил съвсем откровено и честно да изложи всичко на императора. Императорът бил извънредно изумен от това, което му казала назначената от него на поста началник на Генералния щаб личност. Това не е можело да стане, тъй като императорът, собствено, не е знаел как се води война в случай на действителна опасност от нея.
Следователно е било нужно да се подготвят обстоятелствата, такива, каквито действително биха били в случай на война, и той би могъл само тогава да поеме отговорността на началник на Генералния щаб, ако Императорът се откаже от воденето на военни действия.
Императорът казал: и каква стана тя? Нима тогава не съм побеждавал в действителност? Или това само са го нагласяли? – той не знаел нищо за действията на своето обкръжение, и само когато му отворили очите, му станало ясно, че така не може да продължава. И трябва да му се отдаде нужното – той с подобаваща готовност приел условията.
към текста >>
И сега не трябва да се размишлява за Имперския съвет от 1914 година, за който е известно, че генерал-полковник фон Молтке не е знае, тъй като през юли 1914 година и почти до самото начало на
война
та той се е на
мир
ал на лечение в Карлсбад.
– той не знаел нищо за действията на своето обкръжение, и само когато му отворили очите, му станало ясно, че така не може да продължава. И трябва да му се отдаде нужното – той с подобаваща готовност приел условията. За това също не трябва да се мълчи. И така, уважаеми мои слушатели, след като ви изложих тези факти, за да можете на тяхна основа да си съставите собствено мнение, сега ви моля – ще отбележа в скоби, че днес има изключителни условия, гарантиращи, че няма да придам на излаганите събития една или друга окраска, тъй като сред присъстващите има лице, което във всяка минута може да ме провери – след като ви изложих тези факти, моля ви да помислите, къде е имало някакви грешки, не беше ли също така много странно обстоятелството, че около Върховния Главнокомандващ се оказаха личности, които намериха съучастници, които най-малкото не говореха така, както в 1905 година говореше, станалият по-късно генерал-полковник фон Молтке, а напротив, след встъпването в длъжност те действаха от друго разбиране. Днес съвсем не нужно постоянно да се въвежда света в заблуда, нужно е да се почака докато обективните факти могат да се потвърдят и да има сериозна воля да се позовеш на тези обективни факти.
И сега не трябва да се размишлява за Имперския съвет от 1914 година, за който е известно, че генерал-полковник фон Молтке не е знае, тъй като през юли 1914 година и почти до самото начало на войната той се е намирал на лечение в Карлсбад.
Това е важно, защото когато става дума за германските подпалвачи на войната, може да се каже следното: разбира се, такива подпалвачи на войната е имало, но ако се разглежда проблемът за подпалвачите на войната като цяло, ще се наложи да се спрем на тези личности, които цитирах преди, когато искаха съвсем да ги оневинят. И, в заключение, това, което казах за Никита от Черна гора. Не знам, черен ли е той или бял, но на него също може да му бъде приписан тежкия товар на отговорността за войната; видно е от това, че още на 22 юли 1914 година и двете му дъщери – тези, простете за израза, демонични дами от Петербург, – в присъствието на Поанкаре, на особено тържествен дворцов празник в чест на френския посланик, който сметнал това за толкова значително, че е разказал за него в старческите си дрънканици в своите мемоари, тези двете дъщери са казали: ние живеем в историческо време; току що е получено писмо от нашия баща и той съобщава, че в близките дни ще започне война, Германия и Австрия ще бъдат унищожени и ние ще протегнем ръце към Берлин. Това са казали дъщерите на крал Никита, Анастасия и Милица, на 22 юли – моля обърнете внимание на датата – на посланика на Франция в Петербург. Това също е факт, който може да бъде посочен.
към текста >>
Това е важно, защото когато става дума за германските подпалвачи на
война
та, може да се каже следното: разбира се, такива подпалвачи на
война
та е имало, но ако се разглежда проблемът за подпалвачите на
война
та като цяло, ще се наложи да се спрем на тези личности, които цитирах преди, когато искаха съвсем да ги оневинят.
И трябва да му се отдаде нужното – той с подобаваща готовност приел условията. За това също не трябва да се мълчи. И така, уважаеми мои слушатели, след като ви изложих тези факти, за да можете на тяхна основа да си съставите собствено мнение, сега ви моля – ще отбележа в скоби, че днес има изключителни условия, гарантиращи, че няма да придам на излаганите събития една или друга окраска, тъй като сред присъстващите има лице, което във всяка минута може да ме провери – след като ви изложих тези факти, моля ви да помислите, къде е имало някакви грешки, не беше ли също така много странно обстоятелството, че около Върховния Главнокомандващ се оказаха личности, които намериха съучастници, които най-малкото не говореха така, както в 1905 година говореше, станалият по-късно генерал-полковник фон Молтке, а напротив, след встъпването в длъжност те действаха от друго разбиране. Днес съвсем не нужно постоянно да се въвежда света в заблуда, нужно е да се почака докато обективните факти могат да се потвърдят и да има сериозна воля да се позовеш на тези обективни факти. И сега не трябва да се размишлява за Имперския съвет от 1914 година, за който е известно, че генерал-полковник фон Молтке не е знае, тъй като през юли 1914 година и почти до самото начало на войната той се е намирал на лечение в Карлсбад.
Това е важно, защото когато става дума за германските подпалвачи на войната, може да се каже следното: разбира се, такива подпалвачи на войната е имало, но ако се разглежда проблемът за подпалвачите на войната като цяло, ще се наложи да се спрем на тези личности, които цитирах преди, когато искаха съвсем да ги оневинят.
И, в заключение, това, което казах за Никита от Черна гора. Не знам, черен ли е той или бял, но на него също може да му бъде приписан тежкия товар на отговорността за войната; видно е от това, че още на 22 юли 1914 година и двете му дъщери – тези, простете за израза, демонични дами от Петербург, – в присъствието на Поанкаре, на особено тържествен дворцов празник в чест на френския посланик, който сметнал това за толкова значително, че е разказал за него в старческите си дрънканици в своите мемоари, тези двете дъщери са казали: ние живеем в историческо време; току що е получено писмо от нашия баща и той съобщава, че в близките дни ще започне война, Германия и Австрия ще бъдат унищожени и ние ще протегнем ръце към Берлин. Това са казали дъщерите на крал Никита, Анастасия и Милица, на 22 юли – моля обърнете внимание на датата – на посланика на Франция в Петербург. Това също е факт, който може да бъде посочен. В края на краищата работата не е в тези по-малко важни детайли.
към текста >>
Не знам, черен ли е той или бял, но на него също може да му бъде приписан тежкия товар на отговорността за
война
та; видно е от това, че още на 22 юли 1914 година и двете му дъщери – тези, простете за израза, демонични дами от Петербург, – в присъствието на Поанкаре, на особено тържествен дворцов празник в чест на френския посланик, който сметнал това за толкова значително, че е разказал за него в старческите си дрънканици в своите мемоари, тези двете дъщери са казали: ние живеем в историческо време; току що е получено писмо от нашия баща и той съобщава, че в близките дни ще започне
война
, Германия и Австрия ще бъдат унищожени и ние ще протегнем ръце към Берлин.
И така, уважаеми мои слушатели, след като ви изложих тези факти, за да можете на тяхна основа да си съставите собствено мнение, сега ви моля – ще отбележа в скоби, че днес има изключителни условия, гарантиращи, че няма да придам на излаганите събития една или друга окраска, тъй като сред присъстващите има лице, което във всяка минута може да ме провери – след като ви изложих тези факти, моля ви да помислите, къде е имало някакви грешки, не беше ли също така много странно обстоятелството, че около Върховния Главнокомандващ се оказаха личности, които намериха съучастници, които най-малкото не говореха така, както в 1905 година говореше, станалият по-късно генерал-полковник фон Молтке, а напротив, след встъпването в длъжност те действаха от друго разбиране. Днес съвсем не нужно постоянно да се въвежда света в заблуда, нужно е да се почака докато обективните факти могат да се потвърдят и да има сериозна воля да се позовеш на тези обективни факти. И сега не трябва да се размишлява за Имперския съвет от 1914 година, за който е известно, че генерал-полковник фон Молтке не е знае, тъй като през юли 1914 година и почти до самото начало на войната той се е намирал на лечение в Карлсбад. Това е важно, защото когато става дума за германските подпалвачи на войната, може да се каже следното: разбира се, такива подпалвачи на войната е имало, но ако се разглежда проблемът за подпалвачите на войната като цяло, ще се наложи да се спрем на тези личности, които цитирах преди, когато искаха съвсем да ги оневинят. И, в заключение, това, което казах за Никита от Черна гора.
Не знам, черен ли е той или бял, но на него също може да му бъде приписан тежкия товар на отговорността за войната; видно е от това, че още на 22 юли 1914 година и двете му дъщери – тези, простете за израза, демонични дами от Петербург, – в присъствието на Поанкаре, на особено тържествен дворцов празник в чест на френския посланик, който сметнал това за толкова значително, че е разказал за него в старческите си дрънканици в своите мемоари, тези двете дъщери са казали: ние живеем в историческо време; току що е получено писмо от нашия баща и той съобщава, че в близките дни ще започне война, Германия и Австрия ще бъдат унищожени и ние ще протегнем ръце към Берлин.
Това са казали дъщерите на крал Никита, Анастасия и Милица, на 22 юли – моля обърнете внимание на датата – на посланика на Франция в Петербург. Това също е факт, който може да бъде посочен. В края на краищата работата не е в тези по-малко важни детайли. Работата е в това, че към 31 юли 1914 година обстановката в Берлин дотолкова се обостри, че цялата отговорност за решаването на въпроса за войната беше възложена на плещите на генерал-полковник фон Молтке, а той, естествено, можеше да даде оценка на ситуацията само изхождайки от чисто военни съображения. Това трябва сериозно да го имаме предвид, за да оценим правилно положението, което тогава се стече в Берлин, необходимо е точно да се знае, бих казал, по часове да се знае, какво е ставало през тази събота примерно от 4 часа следобед до 2 часа през нощта.
към текста >>
Работата е в това, че към 31 юли 1914 година обстановката в Берлин дотолкова се обостри, че цялата отговорност за решаването на въпроса за
война
та беше възложена на плещите на генерал-полковник фон Молтке, а той, естествено, можеше да даде оценка на ситуацията само изхождайки от чисто военни съображения.
И, в заключение, това, което казах за Никита от Черна гора. Не знам, черен ли е той или бял, но на него също може да му бъде приписан тежкия товар на отговорността за войната; видно е от това, че още на 22 юли 1914 година и двете му дъщери – тези, простете за израза, демонични дами от Петербург, – в присъствието на Поанкаре, на особено тържествен дворцов празник в чест на френския посланик, който сметнал това за толкова значително, че е разказал за него в старческите си дрънканици в своите мемоари, тези двете дъщери са казали: ние живеем в историческо време; току що е получено писмо от нашия баща и той съобщава, че в близките дни ще започне война, Германия и Австрия ще бъдат унищожени и ние ще протегнем ръце към Берлин. Това са казали дъщерите на крал Никита, Анастасия и Милица, на 22 юли – моля обърнете внимание на датата – на посланика на Франция в Петербург. Това също е факт, който може да бъде посочен. В края на краищата работата не е в тези по-малко важни детайли.
Работата е в това, че към 31 юли 1914 година обстановката в Берлин дотолкова се обостри, че цялата отговорност за решаването на въпроса за войната беше възложена на плещите на генерал-полковник фон Молтке, а той, естествено, можеше да даде оценка на ситуацията само изхождайки от чисто военни съображения.
Това трябва сериозно да го имаме предвид, за да оценим правилно положението, което тогава се стече в Берлин, необходимо е точно да се знае, бих казал, по часове да се знае, какво е ставало през тази събота примерно от 4 часа следобед до 2 часа през нощта. Това са били решаващите часове в Берлин, в които се разрази чудовищната световна трагедия. Тази световна трагедия се разигра така, че началникът на Генералния щаб, изхождайки от това, което в Берлин са можели да знаят за станалото, не е можел да предприеме нищо друго, освен да пристъпи към изпълнение на плана на Генералния щаб, изработен години преди това, в случай, че стане това, което в края на краищата стана. Различните отношения в Европа бяха такива, че за общата ситуация беше възможно да се мисли само така: ако балканските безредици се прехвърлят в Австрийската империя, Русия безусловно ще се намеси. Русия има своите съюзници Франция и Англия.
към текста >>
Но тогава автоматично – в това не може да има съмнение – ще възникне съюз на Германия с Австрия, а от страна на Италия е имало твърдото уверение за съюз, чак до определянето, на състоялото се малко преди това специално съглашение, на броя на предоставяните от Италия в случай на
война
дивизии.
Това са били решаващите часове в Берлин, в които се разрази чудовищната световна трагедия. Тази световна трагедия се разигра така, че началникът на Генералния щаб, изхождайки от това, което в Берлин са можели да знаят за станалото, не е можел да предприеме нищо друго, освен да пристъпи към изпълнение на плана на Генералния щаб, изработен години преди това, в случай, че стане това, което в края на краищата стана. Различните отношения в Европа бяха такива, че за общата ситуация беше възможно да се мисли само така: ако балканските безредици се прехвърлят в Австрийската империя, Русия безусловно ще се намеси. Русия има своите съюзници Франция и Англия. В една или друга степен те ще вземат участие в това.
Но тогава автоматично – в това не може да има съмнение – ще възникне съюз на Германия с Австрия, а от страна на Италия е имало твърдото уверение за съюз, чак до определянето, на състоялото се малко преди това специално съглашение, на броя на предоставяните от Италия в случай на война дивизии.
Това е било, което е знаел човекът, който е имал само два изходни пункта за ориентир в сложната световна ситуация. Това бяха две основни положения, които са стояли пред генерал-полковник фон Молтке. Първото – ако се разрази война, това ще бъде страшна война, ще настане ужас. И този, който познаваше много фината душа на генерал-полковник фон Молтке, знае, че такава душа не може с леко сърце да се реши на нещо, което смята за ужасно. Второ – това е безграничната преданост на дълга и чувството за отговорност.
към текста >>
Първото – ако се разрази
война
, това ще бъде страшна
война
, ще настане ужас.
Русия има своите съюзници Франция и Англия. В една или друга степен те ще вземат участие в това. Но тогава автоматично – в това не може да има съмнение – ще възникне съюз на Германия с Австрия, а от страна на Италия е имало твърдото уверение за съюз, чак до определянето, на състоялото се малко преди това специално съглашение, на броя на предоставяните от Италия в случай на война дивизии. Това е било, което е знаел човекът, който е имал само два изходни пункта за ориентир в сложната световна ситуация. Това бяха две основни положения, които са стояли пред генерал-полковник фон Молтке.
Първото – ако се разрази война, това ще бъде страшна война, ще настане ужас.
И този, който познаваше много фината душа на генерал-полковник фон Молтке, знае, че такава душа не може с леко сърце да се реши на нещо, което смята за ужасно. Второ – това е безграничната преданост на дълга и чувството за отговорност. И това не е можело да действа по друг начин, освен както е подействало. Ако това, което тогава стана, е можело да бъде предотвратено, то би трябвало да бъде предотвратено от германската политика. Би трябвало да бъде предотвратено това, което самите вие бихте сметнали за предотвратяемо, ако ви обърна внимание на следните факти.
към текста >>
Току що било получено съобщение от Англия – мисля, че, наистина, това съобщение едва ли е било прочетено както трябва, тъй като то не би могло да бъде възприето така /оптимистично/, както е било възприето, – това съобщение е гласяло, от гледна точка на германските политици, че Англия все още може да се въздържи от намеса във
война
та.
Второ – това е безграничната преданост на дълга и чувството за отговорност. И това не е можело да действа по друг начин, освен както е подействало. Ако това, което тогава стана, е можело да бъде предотвратено, то би трябвало да бъде предотвратено от германската политика. Би трябвало да бъде предотвратено това, което самите вие бихте сметнали за предотвратяемо, ако ви обърна внимание на следните факти. Това е било в събота следобед; тогава тук се е приближило това, което е трябвало да доведе до решението, и тук, след 4 часа /през деня/ началникът на Генералния щаб фон Молтке е заварил императора, Бетман-Холвег /бележка 121/ и ред други влиятелни лица, които видимо са били доста оптимистично настроени.
Току що било получено съобщение от Англия – мисля, че, наистина, това съобщение едва ли е било прочетено както трябва, тъй като то не би могло да бъде възприето така /оптимистично/, както е било възприето, – това съобщение е гласяло, от гледна точка на германските политици, че Англия все още може да се въздържи от намеса във войната.
Никой и понятие е нямал за непоколебимата увереност на англичаните в мисията на англосаксонството, в това отношение през цялото време се е водела политиката на щрауса – това беше трагично. Лекомислено са се надявали да прочетат от тази телеграма, че събитията могат да се разгърнат и по различен начин – и стана това, че императорът не подписа заповед за мобилизация. И така, особено подчертавам, че вечерта на 31 юли заповедта за мобилизация в началото не е подписана от императора, макар началникът на Генералния щаб от своята, военна гледна точка да е смятал, че не трябва да се доверяват на такава телеграма и планът за военни действия безусловно трябва да се осъществява. Вместо това дежурният офицер получил заповед – въпреки мнението на фон Молтке – да телефонира, войската на запад да бъде спряна до вражеските граници, и императорът казал: сега, определено, съвсем не е нужно да нахлуваме в Белгия. Това, което казвам, е взето от мемоарите на генерал-полковник фон Молтке, написани лично от него след странната му оставка.
към текста >>
Тази нищожност се прояви по-късно и в това, което той заяви в присъствието на английския посланик, че ако Англия все пак встъпи във
война
та, цялата му политика ще рухне като къща от карти.
Това е било недопустимо, тъй като нахлуването е можело да бъде успешно само в условията на пълна неподготвеност на противника. Попитах, знаел ли е за това райхсканцлерът? Отговорът беше: Да, той знаеше. Значи, в Средна Европа е трябвало в политиката да се опасяват от приказливостта, и аз ви питам: Не е ли това чудовищна трагедия, ако трябва да се води политика в такива условия? – това напълно потвърждава думите на изобщо неприятния ми Тирпиц /бележка 122/ за Бетман-Холвег, че той е паднал на колене и е проявил пълната си политическа нищожност.
Тази нищожност се прояви по-късно и в това, което той заяви в присъствието на английския посланик, че ако Англия все пак встъпи във войната, цялата му политика ще рухне като къща от карти.
Така стана в действителност и тази къща от карти рухна, и началникът на Генералния щаб, характеризирайки обстановката в събота вечер, беше принуден да напише в своите мемоари: ситуацията ставаше все по-изострена и аз стоях пред нея съвсем сам. Политическите усилия напълно се провалиха, военните решения бяха предоставени сами на себе си. Това беше резултат от нежеланието на немците да се издигат повече до възвишените гледни точки, за които те имаха съвсем особено призвание; това се е проявявало във великите, значителни епохи на германското културно развитие, но до него не искаха да се издигат нито в края на XIX, нито в началото на XX век. Такава ситуация можеше да доведе само до бедствия и този товар легна на душата на началника на Генералния щаб; и когато към него се обърнал дежурният офицер за да подпише потвърждението на телефонното разпореждане за спирането на войските на френско-белгийската граница, началникът на Генералния щаб хвърлил перото си на масата така, че то се счупило, и казал, че никога няма да подпише такава заповед, и ако подобна заповед излезе от Генералния щаб, това ще деморализира войската. От това мъчително, изпълнено със съмнения състояние, началникът на Генералния щаб бил изведен едва след 10 часа вечерта с нова телеграма от Англия, и – по-добре да не изпадам в подробности – сега от Върховния Главнокомандващ са били казани думите: сега можете да правите каквото искате!
към текста >>
Те казали: сега ни падна завесата – това също е било в същата събота вечер – сега виждаме, че стоим пред пропаст; сега вече можем да влезем във
война
та.
Виждате, че на подробностите трябва да се обръща внимание и аз дадох само няколко характерни щриха от това, което, примерно, е станало в тази събота на континента. Да разгледаме сега, какво е ставало на противоположната страна. Това ще бъде някога потвърдено – мога да повторя, че не го разказвам с леко сърце – това ще бъде потвърдено, че по времето, когато е ставало разказаното от мен, Асквит и Грей /бележка 123/ си говорели помежду си: Какво, собствено, е станало в Берлин? Да не би досега да сме водели английската политика със завързани очи? Те смятали, че английската политика трябва да се води съвсем различно, че са я водели сякаш със завързани очи.
Те казали: сега ни падна завесата – това също е било в същата събота вечер – сега виждаме, че стоим пред пропаст; сега вече можем да влезем във войната.
Това е точното отразяване на станалото от другата страна на канала /така разговорно наричат пролива Ламанш – бел. на прев./, и ви моля да възприемете всичко това като нещо, което значително трябва да бъде усилено и увеличено, тъй като в отреденото ми време мога само да ви намекна за положението, само да хвърля светлина върху това, което е станало. И когато вземете всичко това предвид, тогава, моля ви, прочетете това, което написах в "Размисли по време на война", които напълно обмислено съпроводих с подзаглавието: "За германците и за тези, които не се смятат за длъжни да ги ненавиждат". Всяка подробност там е премислена. Моля ви от тази гледна точка да обмислите това, което тогава написах.
към текста >>
И когато вземете всичко това предвид, тогава, моля ви, прочетете това, което написах в "Размисли по време на
война
", които напълно обмислено съпроводих с подзаглавието: "За германците и за тези, които не се смятат за длъжни да ги ненавиждат".
Да не би досега да сме водели английската политика със завързани очи? Те смятали, че английската политика трябва да се води съвсем различно, че са я водели сякаш със завързани очи. Те казали: сега ни падна завесата – това също е било в същата събота вечер – сега виждаме, че стоим пред пропаст; сега вече можем да влезем във войната. Това е точното отразяване на станалото от другата страна на канала /така разговорно наричат пролива Ламанш – бел. на прев./, и ви моля да възприемете всичко това като нещо, което значително трябва да бъде усилено и увеличено, тъй като в отреденото ми време мога само да ви намекна за положението, само да хвърля светлина върху това, което е станало.
И когато вземете всичко това предвид, тогава, моля ви, прочетете това, което написах в "Размисли по време на война", които напълно обмислено съпроводих с подзаглавието: "За германците и за тези, които не се смятат за длъжни да ги ненавиждат".
Всяка подробност там е премислена. Моля ви от тази гледна точка да обмислите това, което тогава написах. Работата не е в оценката от позицията на обикновения морал, на виновност или невиновност; тези неща трябва да се разглеждат от висотата на историческите дела, изключително трагични дела, когато можем да говорим за историческа необходимост и за тях не трябва да се дрънка от тесногръди позиции. Тези неща са много по-сериозни, отколкото се съди за тях днес и от едната, и от другата страна. Въпреки това те са такива, че обезателно трябва да станат известни на света, за да бъде внесена най-накрая яснота в обърканите съвременни представи.
към текста >>
Но, както знаете, на
мир
ат се хора, които казват, че те самите са били причастни към Генералния щаб и стигат до клевети към генерал-полковник фон Молтке, чак до нелепата измислица, че преди битката за Марна в Люксембург се е провело събрание на антропософите и затова главнокомандващият не е изпълнил дълга си.
Работата не е в оценката от позицията на обикновения морал, на виновност или невиновност; тези неща трябва да се разглеждат от висотата на историческите дела, изключително трагични дела, когато можем да говорим за историческа необходимост и за тях не трябва да се дрънка от тесногръди позиции. Тези неща са много по-сериозни, отколкото се съди за тях днес и от едната, и от другата страна. Въпреки това те са такива, че обезателно трябва да станат известни на света, за да бъде внесена най-накрая яснота в обърканите съвременни представи. Но в съвременния свят няма възможност да се говори за тези неща, без думите ти да не бъдат изкривени и оклеветени. Това, което днес ви разказах за генерал-полковник фон Молтке, дава възможност правилно да се съди за този човек в този отговорен момент.
Но, както знаете, намират се хора, които казват, че те самите са били причастни към Генералния щаб и стигат до клевети към генерал-полковник фон Молтке, чак до нелепата измислица, че преди битката за Марна в Люксембург се е провело събрание на антропософите и затова главнокомандващият не е изпълнил дълга си.
Ако и в такава среда могат да се казват подобни неща, видно е до какво морално ниво сме паднали; трудно е в такава морална обстановка да се намери пътят до истината. За това са нужни много, доста много достойни личности. Едва след всичко, което ви разказах, едва сега искам да ви прочета няколко изречения от мемоарите на фон Молтке, от които ще видите, какво е живеело в душата на този човек, на първо място, по отношение на чувството му за лична отговорност. Тъй като работата не е в това, да се произнесе сурова присъда за отговорността, а в това, да се разбере, какво е ставало тогава в душите на хората. Това са съвсем прости изречения, които Молтке тогава е написал, изречения, които често се произнасят, но има разлика в това, от случаен човек ли се произнасят те, или от такъв, на чиято душа е тежала отговорността за встъпването във войната.
към текста >>
Това са съвсем прости изречения, които Молтке тогава е написал, изречения, които често се произнасят, но има разлика в това, от случаен човек ли се произнасят те, или от такъв, на чиято душа е тежала отговорността за встъпването във
война
та.
Но, както знаете, намират се хора, които казват, че те самите са били причастни към Генералния щаб и стигат до клевети към генерал-полковник фон Молтке, чак до нелепата измислица, че преди битката за Марна в Люксембург се е провело събрание на антропософите и затова главнокомандващият не е изпълнил дълга си. Ако и в такава среда могат да се казват подобни неща, видно е до какво морално ниво сме паднали; трудно е в такава морална обстановка да се намери пътят до истината. За това са нужни много, доста много достойни личности. Едва след всичко, което ви разказах, едва сега искам да ви прочета няколко изречения от мемоарите на фон Молтке, от които ще видите, какво е живеело в душата на този човек, на първо място, по отношение на чувството му за лична отговорност. Тъй като работата не е в това, да се произнесе сурова присъда за отговорността, а в това, да се разбере, какво е ставало тогава в душите на хората.
Това са съвсем прости изречения, които Молтке тогава е написал, изречения, които често се произнасят, но има разлика в това, от случаен човек ли се произнасят те, или от такъв, на чиято душа е тежала отговорността за встъпването във войната.
Той написал: "Не Германия предизвика войната, тя встъпи във война не от жажда за победа или агресивни стремежи по отношение на съседите. Войната и беше наложена от нейните противници, и ние воюваме за своето съществуване като нация, за запазването на нашия народ и на нашия национален живот." Няма да се стигне до истината, ако се изследва където падне; трябва да се търси там, където се разиграват реалностите, действителностите, в съзнанията, действащи в душите на хората; и когато може да се удостовери, че нещо съществено, нещо значително действа в душата на човека, тогава се прониква до действителността, до фактите, довели до съществуващото положение, прониква се до действителността. Ако искаме да си дадем сметка за тази ситуация, е нужно да се обърне внимание на това, което се е разигравало между 40-50 личности, които, собствено, бяха причастни към началото на тази отвратителна катастрофа; и който гради мнението си не от предубеденост, а от това, което фактите говорят, той вижда, че, по-същество, за това, което става, за това, каква ситуация се създаде в Европа, никой, освен тези 40-50 човека, чийто действия доведоха до войната, е нямал съответната представа. В течение на войната нееднократно съм имал възможност да говоря за това с мнозина, които са можели някак да съдят за ситуацията, и никога не пропусках тази възможност.
към текста >>
Той написал: "Не Германия предизвика
война
та, тя встъпи във
война
не от жажда за победа или агресивни стремежи по отношение на съседите.
Ако и в такава среда могат да се казват подобни неща, видно е до какво морално ниво сме паднали; трудно е в такава морална обстановка да се намери пътят до истината. За това са нужни много, доста много достойни личности. Едва след всичко, което ви разказах, едва сега искам да ви прочета няколко изречения от мемоарите на фон Молтке, от които ще видите, какво е живеело в душата на този човек, на първо място, по отношение на чувството му за лична отговорност. Тъй като работата не е в това, да се произнесе сурова присъда за отговорността, а в това, да се разбере, какво е ставало тогава в душите на хората. Това са съвсем прости изречения, които Молтке тогава е написал, изречения, които често се произнасят, но има разлика в това, от случаен човек ли се произнасят те, или от такъв, на чиято душа е тежала отговорността за встъпването във войната.
Той написал: "Не Германия предизвика войната, тя встъпи във война не от жажда за победа или агресивни стремежи по отношение на съседите.
Войната и беше наложена от нейните противници, и ние воюваме за своето съществуване като нация, за запазването на нашия народ и на нашия национален живот." Няма да се стигне до истината, ако се изследва където падне; трябва да се търси там, където се разиграват реалностите, действителностите, в съзнанията, действащи в душите на хората; и когато може да се удостовери, че нещо съществено, нещо значително действа в душата на човека, тогава се прониква до действителността, до фактите, довели до съществуващото положение, прониква се до действителността. Ако искаме да си дадем сметка за тази ситуация, е нужно да се обърне внимание на това, което се е разигравало между 40-50 личности, които, собствено, бяха причастни към началото на тази отвратителна катастрофа; и който гради мнението си не от предубеденост, а от това, което фактите говорят, той вижда, че, по-същество, за това, което става, за това, каква ситуация се създаде в Европа, никой, освен тези 40-50 човека, чийто действия доведоха до войната, е нямал съответната представа. В течение на войната нееднократно съм имал възможност да говоря за това с мнозина, които са можели някак да съдят за ситуацията, и никога не пропусках тази възможност. Аз, например, казах на един човек, близък до ръководните кръгове на една от неутралните страни: може да се смята за очевидно, че в нашето, считащо себе си за демократично, време, само около 40 или 50 човека, сред които безусловно имаше и дами, и съвсем не толкова малко – не само в Антропософското Общество има дейни дами, – че само около 40-50 човека от целия многонационален свят бяха непосредствено ангажирани в подготовката на тази световна катастрофа.
към текста >>
Война
та и беше наложена от нейните противници, и ние воюваме за своето съществуване като нация, за запазването на нашия народ и на нашия национален живот."
За това са нужни много, доста много достойни личности. Едва след всичко, което ви разказах, едва сега искам да ви прочета няколко изречения от мемоарите на фон Молтке, от които ще видите, какво е живеело в душата на този човек, на първо място, по отношение на чувството му за лична отговорност. Тъй като работата не е в това, да се произнесе сурова присъда за отговорността, а в това, да се разбере, какво е ставало тогава в душите на хората. Това са съвсем прости изречения, които Молтке тогава е написал, изречения, които често се произнасят, но има разлика в това, от случаен човек ли се произнасят те, или от такъв, на чиято душа е тежала отговорността за встъпването във войната. Той написал: "Не Германия предизвика войната, тя встъпи във война не от жажда за победа или агресивни стремежи по отношение на съседите.
Войната и беше наложена от нейните противници, и ние воюваме за своето съществуване като нация, за запазването на нашия народ и на нашия национален живот."
Няма да се стигне до истината, ако се изследва където падне; трябва да се търси там, където се разиграват реалностите, действителностите, в съзнанията, действащи в душите на хората; и когато може да се удостовери, че нещо съществено, нещо значително действа в душата на човека, тогава се прониква до действителността, до фактите, довели до съществуващото положение, прониква се до действителността. Ако искаме да си дадем сметка за тази ситуация, е нужно да се обърне внимание на това, което се е разигравало между 40-50 личности, които, собствено, бяха причастни към началото на тази отвратителна катастрофа; и който гради мнението си не от предубеденост, а от това, което фактите говорят, той вижда, че, по-същество, за това, което става, за това, каква ситуация се създаде в Европа, никой, освен тези 40-50 човека, чийто действия доведоха до войната, е нямал съответната представа. В течение на войната нееднократно съм имал възможност да говоря за това с мнозина, които са можели някак да съдят за ситуацията, и никога не пропусках тази възможност. Аз, например, казах на един човек, близък до ръководните кръгове на една от неутралните страни: може да се смята за очевидно, че в нашето, считащо себе си за демократично, време, само около 40 или 50 човека, сред които безусловно имаше и дами, и съвсем не толкова малко – не само в Антропософското Общество има дейни дами, – че само около 40-50 човека от целия многонационален свят бяха непосредствено ангажирани в подготовката на тази световна катастрофа. Време е вече да се издигнем към тези висши гледни точки, само от чиито позиции може да бъде правилно разбрана тази сложна ситуация.
към текста >>
Ако искаме да си дадем сметка за тази ситуация, е нужно да се обърне внимание на това, което се е разигравало между 40-50 личности, които, собствено, бяха причастни към началото на тази отвратителна катастрофа; и който гради мнението си не от предубеденост, а от това, което фактите говорят, той вижда, че, по-същество, за това, което става, за това, каква ситуация се създаде в Европа, никой, освен тези 40-50 човека, чийто действия доведоха до
война
та, е нямал съответната представа.
Тъй като работата не е в това, да се произнесе сурова присъда за отговорността, а в това, да се разбере, какво е ставало тогава в душите на хората. Това са съвсем прости изречения, които Молтке тогава е написал, изречения, които често се произнасят, но има разлика в това, от случаен човек ли се произнасят те, или от такъв, на чиято душа е тежала отговорността за встъпването във войната. Той написал: "Не Германия предизвика войната, тя встъпи във война не от жажда за победа или агресивни стремежи по отношение на съседите. Войната и беше наложена от нейните противници, и ние воюваме за своето съществуване като нация, за запазването на нашия народ и на нашия национален живот." Няма да се стигне до истината, ако се изследва където падне; трябва да се търси там, където се разиграват реалностите, действителностите, в съзнанията, действащи в душите на хората; и когато може да се удостовери, че нещо съществено, нещо значително действа в душата на човека, тогава се прониква до действителността, до фактите, довели до съществуващото положение, прониква се до действителността.
Ако искаме да си дадем сметка за тази ситуация, е нужно да се обърне внимание на това, което се е разигравало между 40-50 личности, които, собствено, бяха причастни към началото на тази отвратителна катастрофа; и който гради мнението си не от предубеденост, а от това, което фактите говорят, той вижда, че, по-същество, за това, което става, за това, каква ситуация се създаде в Европа, никой, освен тези 40-50 човека, чийто действия доведоха до войната, е нямал съответната представа.
В течение на войната нееднократно съм имал възможност да говоря за това с мнозина, които са можели някак да съдят за ситуацията, и никога не пропусках тази възможност. Аз, например, казах на един човек, близък до ръководните кръгове на една от неутралните страни: може да се смята за очевидно, че в нашето, считащо себе си за демократично, време, само около 40 или 50 човека, сред които безусловно имаше и дами, и съвсем не толкова малко – не само в Антропософското Общество има дейни дами, – че само около 40-50 човека от целия многонационален свят бяха непосредствено ангажирани в подготовката на тази световна катастрофа. Време е вече да се издигнем към тези висши гледни точки, само от чиито позиции може да бъде правилно разбрана тази сложна ситуация. Вместо това, за такова сериозно, със всемирно значение събитие, чудовищно много се говори повърхностно в Бялата книга /сборник документи/ и други подобни. И за този, който не би почнал да говори, ако не се ориентираше във фактите по-различно, отколкото много други, винаги, когато станеше дума за събитията от 1914 година, беше изключително трудно да обърне вниманието на събеседника към най-важното.
към текста >>
В течение на
война
та нееднократно съм имал възможност да говоря за това с мнозина, които са можели някак да съдят за ситуацията, и никога не пропусках тази възможност.
Това са съвсем прости изречения, които Молтке тогава е написал, изречения, които често се произнасят, но има разлика в това, от случаен човек ли се произнасят те, или от такъв, на чиято душа е тежала отговорността за встъпването във войната. Той написал: "Не Германия предизвика войната, тя встъпи във война не от жажда за победа или агресивни стремежи по отношение на съседите. Войната и беше наложена от нейните противници, и ние воюваме за своето съществуване като нация, за запазването на нашия народ и на нашия национален живот." Няма да се стигне до истината, ако се изследва където падне; трябва да се търси там, където се разиграват реалностите, действителностите, в съзнанията, действащи в душите на хората; и когато може да се удостовери, че нещо съществено, нещо значително действа в душата на човека, тогава се прониква до действителността, до фактите, довели до съществуващото положение, прониква се до действителността. Ако искаме да си дадем сметка за тази ситуация, е нужно да се обърне внимание на това, което се е разигравало между 40-50 личности, които, собствено, бяха причастни към началото на тази отвратителна катастрофа; и който гради мнението си не от предубеденост, а от това, което фактите говорят, той вижда, че, по-същество, за това, което става, за това, каква ситуация се създаде в Европа, никой, освен тези 40-50 човека, чийто действия доведоха до войната, е нямал съответната представа.
В течение на войната нееднократно съм имал възможност да говоря за това с мнозина, които са можели някак да съдят за ситуацията, и никога не пропусках тази възможност.
Аз, например, казах на един човек, близък до ръководните кръгове на една от неутралните страни: може да се смята за очевидно, че в нашето, считащо себе си за демократично, време, само около 40 или 50 човека, сред които безусловно имаше и дами, и съвсем не толкова малко – не само в Антропософското Общество има дейни дами, – че само около 40-50 човека от целия многонационален свят бяха непосредствено ангажирани в подготовката на тази световна катастрофа. Време е вече да се издигнем към тези висши гледни точки, само от чиито позиции може да бъде правилно разбрана тази сложна ситуация. Вместо това, за такова сериозно, със всемирно значение събитие, чудовищно много се говори повърхностно в Бялата книга /сборник документи/ и други подобни. И за този, който не би почнал да говори, ако не се ориентираше във фактите по-различно, отколкото много други, винаги, когато станеше дума за събитията от 1914 година, беше изключително трудно да обърне вниманието на събеседника към най-важното. Това започна за мен още тогава, когато в Швейцария навсякъде ми навираха книгата "Аз обвинявам", и аз – знаете ли колко опасна беше понякога ситуацията – и аз в отговор не можех нищо друго да кажа, освен това, което беше истината, макар понякога то да не срещаше ни най-малко разбиране.
към текста >>
Вместо това, за такова сериозно, със все
мир
но значение събитие, чудовищно много се говори повърхностно в Бялата книга /сборник документи/ и други подобни.
Няма да се стигне до истината, ако се изследва където падне; трябва да се търси там, където се разиграват реалностите, действителностите, в съзнанията, действащи в душите на хората; и когато може да се удостовери, че нещо съществено, нещо значително действа в душата на човека, тогава се прониква до действителността, до фактите, довели до съществуващото положение, прониква се до действителността. Ако искаме да си дадем сметка за тази ситуация, е нужно да се обърне внимание на това, което се е разигравало между 40-50 личности, които, собствено, бяха причастни към началото на тази отвратителна катастрофа; и който гради мнението си не от предубеденост, а от това, което фактите говорят, той вижда, че, по-същество, за това, което става, за това, каква ситуация се създаде в Европа, никой, освен тези 40-50 човека, чийто действия доведоха до войната, е нямал съответната представа. В течение на войната нееднократно съм имал възможност да говоря за това с мнозина, които са можели някак да съдят за ситуацията, и никога не пропусках тази възможност. Аз, например, казах на един човек, близък до ръководните кръгове на една от неутралните страни: може да се смята за очевидно, че в нашето, считащо себе си за демократично, време, само около 40 или 50 човека, сред които безусловно имаше и дами, и съвсем не толкова малко – не само в Антропософското Общество има дейни дами, – че само около 40-50 човека от целия многонационален свят бяха непосредствено ангажирани в подготовката на тази световна катастрофа. Време е вече да се издигнем към тези висши гледни точки, само от чиито позиции може да бъде правилно разбрана тази сложна ситуация.
Вместо това, за такова сериозно, със всемирно значение събитие, чудовищно много се говори повърхностно в Бялата книга /сборник документи/ и други подобни.
И за този, който не би почнал да говори, ако не се ориентираше във фактите по-различно, отколкото много други, винаги, когато станеше дума за събитията от 1914 година, беше изключително трудно да обърне вниманието на събеседника към най-важното. Това започна за мен още тогава, когато в Швейцария навсякъде ми навираха книгата "Аз обвинявам", и аз – знаете ли колко опасна беше понякога ситуацията – и аз в отговор не можех нищо друго да кажа, освен това, което беше истината, макар понякога то да не срещаше ни най-малко разбиране. Четете, казвах им, цялата правна софистика в тази книга, вникнете в стила и, в цялата постройка на книгата, в поднасянето на материала, и ако имате чувство за вкус, ще трябва да признаете, че това е "политическа"литература на задкулисието! – Отново и отново повтарях това на хората, принадлежащи към неутралните и към не неутралните страни. Разбира се, не твърдя, че в "Аз обвинявам" няма нищо вярно, но книгата е насочена да създаде определено мнение за трагичната историческа ситуация, в която се оказа светът в 1914 година.
към текста >>
И трябва да се гледа в дълбочина, ако искаме да изнесем правилно съждение за виновниците за
война
та.
И за този, който не би почнал да говори, ако не се ориентираше във фактите по-различно, отколкото много други, винаги, когато станеше дума за събитията от 1914 година, беше изключително трудно да обърне вниманието на събеседника към най-важното. Това започна за мен още тогава, когато в Швейцария навсякъде ми навираха книгата "Аз обвинявам", и аз – знаете ли колко опасна беше понякога ситуацията – и аз в отговор не можех нищо друго да кажа, освен това, което беше истината, макар понякога то да не срещаше ни най-малко разбиране. Четете, казвах им, цялата правна софистика в тази книга, вникнете в стила и, в цялата постройка на книгата, в поднасянето на материала, и ако имате чувство за вкус, ще трябва да признаете, че това е "политическа"литература на задкулисието! – Отново и отново повтарях това на хората, принадлежащи към неутралните и към не неутралните страни. Разбира се, не твърдя, че в "Аз обвинявам" няма нищо вярно, но книгата е насочена да създаде определено мнение за трагичната историческа ситуация, в която се оказа светът в 1914 година.
И трябва да се гледа в дълбочина, ако искаме да изнесем правилно съждение за виновниците за войната.
Да, но този въпрос за вината трябва и да ни научи на нещо. Видите ли, веднага след злополучното обръщение на Германия с предложение за сключване на мир, през есента или зимата на 1916 година, когато след това започна цялата тази фантастична бъркотия с 14-те точки на Удроу Уилсън, тогава излязох пред тези, върху които тежеше отговорността, с настойчиво предложение в противовес на лишените от връзка с действителността, откъснати от този свят 14 точки на Уилсън, които, въпреки своята откъснатост от действителността, приведоха в движение кораби, топове и войски, за да им бъде дадена в противовес за света идеята за тричленността на социалния организъм. Наложи ми се да преживея, че макар и да се намериха хора, които напълно се съгласиха с мен, че това действително е правилно, че това трябва да се осъществи, но никой нямаше мъжеството да предприеме нещо в това направление, никой, нито един. От разговора ми с Кюлман /бележка 124/, мисля, че ще има същия резултат. По тези въпроси нямам основания за никакви илюзии.
към текста >>
Видите ли, веднага след злополучното обръщение на Германия с предложение за сключване на
мир
, през есента или зимата на 1916 година, когато след това започна цялата тази фантастична бъркотия с 14-те точки на Удроу Уилсън, тогава излязох пред тези, върху които тежеше отговорността, с настойчиво предложение в противовес на лишените от връзка с действителността, откъснати от този свят 14 точки на Уилсън, които, въпреки своята откъснатост от действителността, приведоха в движение кораби, топове и войски, за да им бъде дадена в противовес за света идеята за тричленността на социалния организъм.
Четете, казвах им, цялата правна софистика в тази книга, вникнете в стила и, в цялата постройка на книгата, в поднасянето на материала, и ако имате чувство за вкус, ще трябва да признаете, че това е "политическа"литература на задкулисието! – Отново и отново повтарях това на хората, принадлежащи към неутралните и към не неутралните страни. Разбира се, не твърдя, че в "Аз обвинявам" няма нищо вярно, но книгата е насочена да създаде определено мнение за трагичната историческа ситуация, в която се оказа светът в 1914 година. И трябва да се гледа в дълбочина, ако искаме да изнесем правилно съждение за виновниците за войната. Да, но този въпрос за вината трябва и да ни научи на нещо.
Видите ли, веднага след злополучното обръщение на Германия с предложение за сключване на мир, през есента или зимата на 1916 година, когато след това започна цялата тази фантастична бъркотия с 14-те точки на Удроу Уилсън, тогава излязох пред тези, върху които тежеше отговорността, с настойчиво предложение в противовес на лишените от връзка с действителността, откъснати от този свят 14 точки на Уилсън, които, въпреки своята откъснатост от действителността, приведоха в движение кораби, топове и войски, за да им бъде дадена в противовес за света идеята за тричленността на социалния организъм.
Наложи ми се да преживея, че макар и да се намериха хора, които напълно се съгласиха с мен, че това действително е правилно, че това трябва да се осъществи, но никой нямаше мъжеството да предприеме нещо в това направление, никой, нито един. От разговора ми с Кюлман /бележка 124/, мисля, че ще има същия резултат. По тези въпроси нямам основания за никакви илюзии. Но искам да ви разкажа за това. И тук не казвам нищо, което не е било в пълно съответствие с фактите, както всичко това е ставало, напълно точно.
към текста >>
И пак се говори със същата тази откъснатост от живота, със същата тази абстрактност, с която говори Удроу Уилсън, и която беше подкрепена с това, с което той излезе на Версайската
мир
на конференция през 1919 година.
За времето между 10 и 11 часа вечерта той е написал: "Императорът каза: "Сега можете да правите, каквото искате"! " И през 1918 година можеше да бъде казано: Политиката изобщо не се взема предвид, тя е безсилна; ние не можем да правим нищо друго, освен само да воюваме и да воюваме. Скъпи мои, многоуважаеми слушатели, нищо не се е изменило. И днес не е станало по-различно. И на мен не ми остава нищо друго, освен отново да потвърдя, че нищо не се е изменило.
И пак се говори със същата тази откъснатост от живота, със същата тази абстрактност, с която говори Удроу Уилсън, и която беше подкрепена с това, с което той излезе на Версайската мирна конференция през 1919 година.
Отново се говори за същия този Хардинг /от 1921 до 1923 година 29-ти президент на САЩ/ и аз виждам в речта на Хардинг, неудачната му реч, колкото е възможно да бъде неудачна една поява, също отсъствие на каквато и да е връзка с действителността и повторение на стари, изтъркани фрази – и това сега, когато стоим пред стопански проблеми, както тогава стояхме пред политически; в тази реч не виждам дори и малка мисъл за това, което действително е необходимо. Почти е невъзможно хората да постигнат правилно съждение. Работата не е в това дали имаме Уилсън, който във Версай демонстрира своята обърканост, или по-късните разговори в същата област. Работата е на човек да му бъдат отворени очите и да вижда действителността. Тогава би се обърнало внимание на такъв факт, някак неочакван за този, който има усет за разбирането на политическата ситуация, на факта, че такъв типичен за нашата съвременност държавен деец, като Лойд Джордж, каза неотдавна: не може в стария морален смисъл да се смята Германия за виновна за войната; хората са затънали в глупостта.
към текста >>
Тогава би се обърнало внимание на такъв факт, някак неочакван за този, който има усет за разбирането на политическата ситуация, на факта, че такъв типичен за нашата съвременност държавен деец, като Лойд Джордж, каза неотдавна: не може в стария морален смисъл да се смята Германия за виновна за
война
та; хората са затънали в глупостта.
И пак се говори със същата тази откъснатост от живота, със същата тази абстрактност, с която говори Удроу Уилсън, и която беше подкрепена с това, с което той излезе на Версайската мирна конференция през 1919 година. Отново се говори за същия този Хардинг /от 1921 до 1923 година 29-ти президент на САЩ/ и аз виждам в речта на Хардинг, неудачната му реч, колкото е възможно да бъде неудачна една поява, също отсъствие на каквато и да е връзка с действителността и повторение на стари, изтъркани фрази – и това сега, когато стоим пред стопански проблеми, както тогава стояхме пред политически; в тази реч не виждам дори и малка мисъл за това, което действително е необходимо. Почти е невъзможно хората да постигнат правилно съждение. Работата не е в това дали имаме Уилсън, който във Версай демонстрира своята обърканост, или по-късните разговори в същата област. Работата е на човек да му бъдат отворени очите и да вижда действителността.
Тогава би се обърнало внимание на такъв факт, някак неочакван за този, който има усет за разбирането на политическата ситуация, на факта, че такъв типичен за нашата съвременност държавен деец, като Лойд Джордж, каза неотдавна: не може в стария морален смисъл да се смята Германия за виновна за войната; хората са затънали в глупостта.
Той каза това преди няколко седмици, а знаете как се изказваше в Лондон срещу Симонс. От това можете да си направите извод за действителната стойност на думите, с които говорят държавните дейци. У хората още няма стремеж да обръщат внимание на подобни факти. Но те трябва да се научат на това, трябва да стигнат до това, издигайки се до по-велики, по-възвишени гледни точки. Те са действали в тази катастрофа, тези велики и възвишени позиции, и нашето нещастие е в това, че никой нямаше понятие за тези велики изходни гледни точки.
към текста >>
Разбира се, и в Германия имаше подпалвачи на
война
та; но в решаващите моменти техните усилия нямаха значение.
Но те трябва да се научат на това, трябва да стигнат до това, издигайки се до по-велики, по-възвишени гледни точки. Те са действали в тази катастрофа, тези велики и възвишени позиции, и нашето нещастие е в това, че никой нямаше понятие за тези велики изходни гледни точки. Трябва да бъде дадена възможност, в съзнанието на хората от Средна Европа да навлязат тези велики, възвишени гледни точки, водещи към източниците на това, което определя действителността. Но няма да има подобрение докато истината бъде игнорирана от тези, които се определят като водачи на германската нация, докато тези хора считат духовния изследовател за предател на германската нация, без оглед на това, което казва духовната наука, което, ако бъде действително разбрано, би било единственото, предназначено да даде истинското, достойно място на немския народ, сред другите народи в света. Хората с друга насока на волята, стремящи се преди всичко към познание на Истината, трябва да обединят своите усилия, трябва да се държат заедно.
Разбира се, и в Германия имаше подпалвачи на войната; но в решаващите моменти техните усилия нямаха значение.
Значение имаше това, за което говоря в последната глава на "Основните точки": изгубили сме възвишената гледна точка. И това доведе политиката до безсилие. Само тогава ще се издигнем до истински немското, когато се издигнем до великите, възвишени гледни точки; тъй като този, който стои в немското с горещо сърце, а не със зийнала уста – простете ми грубия израз – той знае, че живее в истински немското – значи да се срасне с великите, възвишени гледни точки. Ние отново трябва да намерим този път, пътят към великите гледни точки на германския народ. И това, което днес говоря с вас за тези неща, това, по същество, произхожда от откровения.
към текста >>
Той пише: Смятам за изключително важно, в мемоарите, по въпроса за виновниците за
война
та, някога да бъде изложена и широко разпространена правилната, ясна гледна точка.
Само тогава ще се издигнем до истински немското, когато се издигнем до великите, възвишени гледни точки; тъй като този, който стои в немското с горещо сърце, а не със зийнала уста – простете ми грубия израз – той знае, че живее в истински немското – значи да се срасне с великите, възвишени гледни точки. Ние отново трябва да намерим този път, пътят към великите гледни точки на германския народ. И това, което днес говоря с вас за тези неща, това, по същество, произхожда от откровения. Без оглед на това, че този въпрос ми беше поставен, бих могъл и да не му отговоря, но исках да отговоря на този въпрос. И това, което ме подтикна към отговора, ще ви стане ясно, когато ви дам заключителните думи от бележката, допълнително дадена ми от питащия.
Той пише: Смятам за изключително важно, в мемоарите, по въпроса за виновниците за войната, някога да бъде изложена и широко разпространена правилната, ясна гледна точка.
Това трябваше да стане през май 1919 година. Мемоарите бяха написани и отпечатани. Но сили вътре в самата Германия не допуснаха публикуването им. Няма да се успокояваме с това, че нещо подобно е трябвало да се случи. Ако в решаващия момент бяха поддържани тези, които не искаха да се успокоят, които неведнъж се опитваха да осъществят това, за което говоря, това би могло да се осъществи.
към текста >>
93.
Бележки
GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война
№ 174 б) от събраните съчинения обхваща лекции, изнесени в Щутгарт през годините на Първата световна
война
.
БЕЛЕЖКИ Бележка № 1 Предложеният том (библ.
№ 174 б) от събраните съчинения обхваща лекции, изнесени в Щутгарт през годините на Първата световна война.
Тези лекции първоначално – в 1961 година – са били издадени в други издания. Тази подборка е събрана, за да се избегнат повторенията. Предшестващият том (174 а) съдържа лекции, изнесени в годините на войната в Мюнхен – под общото заглавие "Средна Европа между Запада и Изтока". Лекция 1 Бележка № 2
към текста >>
Предшестващият том (174 а) съдържа лекции, изнесени в годините на
война
та в Мюнхен – под общото заглавие "Средна Европа между Запада и Изтока".
Бележка № 1 Предложеният том (библ. № 174 б) от събраните съчинения обхваща лекции, изнесени в Щутгарт през годините на Първата световна война. Тези лекции първоначално – в 1961 година – са били издадени в други издания. Тази подборка е събрана, за да се избегнат повторенията.
Предшестващият том (174 а) съдържа лекции, изнесени в годините на войната в Мюнхен – под общото заглавие "Средна Европа между Запада и Изтока".
Лекция 1 Бележка № 2 Текстът следва машинния запис. Нямало е възможност да се свери с първоначалния стенографски запис. Нещо близко по съдържание виж в лекцията от 13.IX.1914 г.
към текста >>
Споменатата битка при Мила (Myla) е била през Първата Пуническа
война
– 264 – 241 г.
Който ги проследи и сравни, ще види редки образи. Аз избрах трима такива човека, чиито пътища ни довеждат до три различни върха». Той назовава фламандския мистик Руисбрьок, Ермерсон и Новалис. Още през 1895 година той превел на френски език и издал незавършения роман на Новалис «Чираците в Саис» и «Фрагменти». Бележка № 6
Споменатата битка при Мила (Myla) е била през Първата Пуническа война – 264 – 241 г.
пр. Христа. Бележка № 7 Завземането на Лютих (Лиеж) в нощта на 5-ти срещу 6-ти август 1914 година от 14-та пехотна бригада под командването на Лудендорф е осигурило осъществяването на намиращия се под угроза от провал германски план на кампанията. Бележка № 8 Цикълът лекции "Мисията на отделните народностни души във връзка със северо-германската митология", 11 лекции през юни 1910 година в Християния.
към текста >>
Завземането на Лютих (Лиеж) в нощта на 5-ти срещу 6-ти август 1914 година от 14-та пехотна бригада под командването на Лудендорф е осигурило осъществяването на на
мир
ащия се под угроза от провал германски план на кампанията.
Още през 1895 година той превел на френски език и издал незавършения роман на Новалис «Чираците в Саис» и «Фрагменти». Бележка № 6 Споменатата битка при Мила (Myla) е била през Първата Пуническа война – 264 – 241 г. пр. Христа. Бележка № 7
Завземането на Лютих (Лиеж) в нощта на 5-ти срещу 6-ти август 1914 година от 14-та пехотна бригада под командването на Лудендорф е осигурило осъществяването на намиращия се под угроза от провал германски план на кампанията.
Бележка № 8 Цикълът лекции "Мисията на отделните народностни души във връзка със северо-германската митология", 11 лекции през юни 1910 година в Християния. СС № 121, издание 1962 година, Дорнах. Бележка № 9 Ани Безант (1847-1933 г.) От 1907 година президент на Теософското Общество.
към текста >>
Това довело до изключването от Теософското Общество на на
мир
ащата се под негово ръководство Германска секция на Обществото и до основаването през 1912-1913 година на Антропософското Общество.
Цикълът лекции "Мисията на отделните народностни души във връзка със северо-германската митология", 11 лекции през юни 1910 година в Християния. СС № 121, издание 1962 година, Дорнах. Бележка № 9 Ани Безант (1847-1933 г.) От 1907 година президент на Теософското Общество. Когато тя провъзгласила индийското момче Кришнамурти за новото земно въплъщение на Христос, Рудолф Щайнер бил принуден да се обяви срещу това твърдение.
Това довело до изключването от Теософското Общество на намиращата се под негово ръководство Германска секция на Обществото и до основаването през 1912-1913 година на Антропософското Общество.
Бележка № 10 "Вратата на посвещението" – първата от четирите драми-мистерии, написани през 1910-1913 години. (Дорнах, 1962 г. СС № 14.) Трите действащи лица: Филия, Астрид и Луна, в списъка с действащи лица са обозначени като "Приятелките на Мария", а в хода на действието се разкриват като духовете на нейните душевни сили. Бележка № 11
към текста >>
Трите цитирани откъса са взети от книгата "Илиада на О
мир
".
Като такъв той изнасял в Берлинския университет лекции за Гьоте, които след това издал в книга. Можел е да гледа на себе си и като продължител на идеите на Гьоте. Израсъл е в кръговете на германския духовен живот, запазили жива връзката с него. Жената на Херман Грим е била дъщеря на Бетини, авторът на книгата "Кореспонденцията на Гьоте с едно дете". Херман Грим е живял от 1828 до 1901 година.
Трите цитирани откъса са взети от книгата "Илиада на Омир".
Във второто издание от 1907 година те се намират на стр. 214. Бележка № 12 В Норкьопинг (Швеция) от 12 до 16 юни 1914 година са били изнесени 4 лекции. Те са отпечатани под общото заглавие: "Христос и човешката душа". (СС № 155, Дорнах, 1960 г.) Споменатите думи "в последно време възникналите зашеметяващи неочаквани неща", видимо са били произнесени от Рудолф Щайнер в периода на цикъла в лична беседа и не можа да се установи точното им съдържание.
към текста >>
Във второто издание от 1907 година те се на
мир
ат на стр. 214.
Можел е да гледа на себе си и като продължител на идеите на Гьоте. Израсъл е в кръговете на германския духовен живот, запазили жива връзката с него. Жената на Херман Грим е била дъщеря на Бетини, авторът на книгата "Кореспонденцията на Гьоте с едно дете". Херман Грим е живял от 1828 до 1901 година. Трите цитирани откъса са взети от книгата "Илиада на Омир".
Във второто издание от 1907 година те се намират на стр. 214.
Бележка № 12 В Норкьопинг (Швеция) от 12 до 16 юни 1914 година са били изнесени 4 лекции. Те са отпечатани под общото заглавие: "Христос и човешката душа". (СС № 155, Дорнах, 1960 г.) Споменатите думи "в последно време възникналите зашеметяващи неочаквани неща", видимо са били произнесени от Рудолф Щайнер в периода на цикъла в лична беседа и не можа да се установи точното им съдържание. (Изказване от 16.VII.1914 г.
към текста >>
е бил насрочен и обявен такъв конгрес, но той не се е състоял поради разразилата се
война
.
за Йоановото здание ( по късно Гьотеанума.)) Бележка № 13 От 1909 година ежегодно във втората половина на август в Мюнхен са се провеждали конгреси на Теософското, а по-късно Антропософското общество. Имало е драматично представление, съпътствано от съответстващ цикъл лекции на Рудолф Щайнер. И за август 1914 г.
е бил насрочен и обявен такъв конгрес, но той не се е състоял поради разразилата се война.
Бележка № 14 Убийството в Сараево – 28 юни 1914 година. Тук вероятно има пропуск в текста на записа. Бележка № 15 «...Когато в първите дни на септември бях в Берлин...» Рудолф Щайнер е изнесъл в Берлин на 1.9.
към текста >>
Изказването на Гьоте (дословно: "Мъдростта е само в Истината") се на
мир
а в естественонаучните трудове на Гьоте, издадени с увод, бележки и пояснения в текста на Рудолф Щайнер в 4-ти том, във втората част "Изявления в проза".
в лекцията "Творческият свят на цветовете", от цикъла "Пътища на един нов стил на строителство " СС № 286, Щутгарт, 1967 година. Бележка № 18 …германски политик – Готлиб фон Ягов (1863-1935 г.), през 1913-1916 г. е бил държавен секретар на германското външно министерство. Бележка № 19
Изказването на Гьоте (дословно: "Мъдростта е само в Истината") се намира в естественонаучните трудове на Гьоте, издадени с увод, бележки и пояснения в текста на Рудолф Щайнер в 4-ти том, във втората част "Изявления в проза".
Рудолф Щайнер е избрал това изречение като епиграф към "Основните положения", които той е дал в 1913 година на отново основаното Антропософско Общество. Бележка № 20 "Дух на моето земно отечество" – впоследствие Рудолф Щайнер изменил предпоследния ред: "Тебе, звучащ със светлина и мощ..." Лекция 2 Бележка № 21
към текста >>
Давид Фридрих Щраус, (1808-1874 г.) "
Война
и свят, две писма на Ернст Ренан и отговор на първото писмо", 1870 г., Лайпциг.
Лекция 2 Бележка № 21 В стенограмата и в предшестващото издание тази фраза звучи така: "И би било велико нещастие, и по никаква необходимост не може да бъде предизвикано някога, славянският елемент да победи германския". Средната част на това изречение е отхвърлена, тъй като тя по смисъл и структура отпада от цялото. Бележка № 22
Давид Фридрих Щраус, (1808-1874 г.) "Война и свят, две писма на Ернст Ренан и отговор на първото писмо", 1870 г., Лайпциг.
Писмото на Ренан е от 13.IХ.1870 година. Бележка № 23 Фридрих Шилер, (1759-1805г.), "За естетическото възпитание на човечеството в писмата". Издадено в 1795 година. Бележка № 24
към текста >>
Вътре в Теософското Общество няколко години преди Първата световна
война
индийското момче Кришнамурти било обявено за носител на новото земно въплъщение на Христос.
Издадено в 1795 година. Бележка № 24 Йохан Готлиб Фихте, (1762-1814 г.), произнесъл своето "Обръщение към германския народ" през зимата 1807-1808 г. в Берлин, непосредствено след капитулацията на Прусия пред Наполеон, когато градът още е бил завзет от френските войски. Бележка № 25
Вътре в Теософското Общество няколко години преди Първата световна война индийското момче Кришнамурти било обявено за носител на новото земно въплъщение на Христос.
Неприемането от Рудолф Щайнер на този тезис довело до изключването от Теософското Общество на ръководената от него Германска секция и до основаването на Антропософското Общество. Кришнамурти по-късно се отказал от наложената му роля. Бележка № 26 Йохан Таулер 1300-1361г., Майстер Екхарт 1260-1327г., Ангелиус Силезиус 1624-1677г. Бележка № 27
към текста >>
Жан Жорес, (1859-1914 г.), водач на френските социалисти, основател на вестник "Юманите", блестящ оратор, страстен противник на колониализма и
война
та от 1914 година.
Виж за това в лекцията от 24 март 1916 година "Из духовния живот на Средна Европа". СС № 65. Бележка № 54 Вестник "Paris-Midi". Бележка № 55
Жан Жорес, (1859-1914 г.), водач на френските социалисти, основател на вестник "Юманите", блестящ оратор, страстен противник на колониализма и войната от 1914 година.
Убит на 31 юли 1914 година от френски националист. Бележка № 56 Екатерина Тингли в 1897 година в Калифорния оглавила откъснала се част от Теософското Общество, наричайки го “Universal Brotherhood”. Бележка № 57 Мейбъл Колинс "Светлина по пътя".
към текста >>
В 1905 година получава нобелова награда за
мир
.
Австрийска писателка, една от организаторките на международното пацифистко движение. Нейният автобиографичен роман "Долу оръжието! " (1899) произвел огромно впечатление и бил преведен почти на всички европейски езици. От 1892 до 1899 г. издателка на списание със същото име.
В 1905 година получава нобелова награда за мир.
Бележка № 62 Очевидно се има предвид Григорий Распутин, полуграмотен сибирски селянин, фаворит на царското семейство, ползвал се с огромно влияние над царя и царицата, намесвал се в държавните дела, чак до външната политика на Русия и до смяната на министри. Бележка № 63 В лекцията "Нашето международно положение, войната, света и науката за Духа", издадена в 1966 г. в Дорнах, в сборника "Загадките на света и Антропософията".
към текста >>
В лекцията "Нашето международно положение,
война
та, света и науката за Духа", издадена в 1966 г.
издателка на списание със същото име. В 1905 година получава нобелова награда за мир. Бележка № 62 Очевидно се има предвид Григорий Распутин, полуграмотен сибирски селянин, фаворит на царското семейство, ползвал се с огромно влияние над царя и царицата, намесвал се в държавните дела, чак до външната политика на Русия и до смяната на министри. Бележка № 63
В лекцията "Нашето международно положение, войната, света и науката за Духа", издадена в 1966 г.
в Дорнах, в сборника "Загадките на света и Антропософията". СС № 54. Бележка № 64 Името на Карл Кристиян Планк, (1819-1880 г.) , немски философ, позитивист, материалист и дарвинист, често се споменава от Р. Щайнер, особено през 1916 година.
към текста >>
Книгата "Размисли по време на
война
" – 1915 год.
Грегор фон Нацианц, (329-390 г.), един от "отците на църквата". Бележка № 68 Херман фон Хелмхолц, (1821-1894 г.) Автор на фундаментални трудове по физика, оптика, биофизика, физиология, психология. От 1868 година е чуждестранен член-кореспондент на Петербургската Академия на науките. Бележка № 69
Книгата "Размисли по време на война" – 1915 год.
издадена в Дорнах през 1961 година в сборника статии "За тричленността на социалния организъм", СС № 24. Бележка № 70 Жулиен Офре дьо Ламетри (1709-1751 г.), френски философ, лекар. Представител на механистичния материализъм. Цитатът е от книгата "Човекът-машина", в която той разглежда човешкия организъм като самозащитаваща се машина, подобна на часовниковия механизъм.
към текста >>
Римско-германският император Карл V и френският крал Франциск I са водили помежду си 4 войни, в това число
война
за завладяване на Милано.
Лекция 9 Бележка № 71 Цитатът е взет от раздела "Предварителни условия" СС 10. Виж също предговора към 5-то издание Бележка № 72
Римско-германският император Карл V и френският крал Франциск I са водили помежду си 4 войни, в това число война за завладяване на Милано.
Бележка № 73 Йохан Карл Фридрих Гаус, математик, (1777-1855 г.), изработил своята известна неевклидова геометрия. Бележка № 74 Томас Удроу Уилсън(1856-1924 г.), 28-ми президент на САЩ от 1913-1921 г. Инициатор на влизането на САЩ в I световна война.
към текста >>
Инициатор на влизането на САЩ в I световна
война
.
Римско-германският император Карл V и френският крал Франциск I са водили помежду си 4 войни, в това число война за завладяване на Милано. Бележка № 73 Йохан Карл Фридрих Гаус, математик, (1777-1855 г.), изработил своята известна неевклидова геометрия. Бележка № 74 Томас Удроу Уилсън(1856-1924 г.), 28-ми президент на САЩ от 1913-1921 г.
Инициатор на влизането на САЩ в I световна война.
На 8.1.1918 година произнася прочутата си реч за 14-те точки, в която предлага създаването на Обществото на народите. Набелязва картата на следвоенна Европа. Бележка № 75 За Ерих Бамлер виж също в лекцията от 29.5.1917 г. СС № 179 и лекцията от 10.06.2017г.
към текста >>
В годините на Първата световна
война
публикувал във Франция статия изпълнена с ненавист към Р. Щайнер.
Официалното разделяне станало чак в края на 1912 година. Бележка № 89 Едуард Шюре, (1841-1929 г.). От 1906 година е свързан с Р. Щайнер и Мари фон Сиверс.
В годините на Първата световна война публикувал във Франция статия изпълнена с ненавист към Р. Щайнер.
След приключването на войната той много съжалявал за това, продиктувано от шовинистичен плам писание и устно и писмено помолил за прошка. През ноември 1922 година Шюре взел участие в организацията на така наречения френски цикъл "Космогония, религия, философия". СС № 25, Дорнах, 1956г. Бележка № 90 Това са думи на Гьоте.
към текста >>
След приключването на
война
та той много съжалявал за това, продиктувано от шовинистичен плам писание и устно и писмено помолил за прошка.
Бележка № 89 Едуард Шюре, (1841-1929 г.). От 1906 година е свързан с Р. Щайнер и Мари фон Сиверс. В годините на Първата световна война публикувал във Франция статия изпълнена с ненавист към Р. Щайнер.
След приключването на войната той много съжалявал за това, продиктувано от шовинистичен плам писание и устно и писмено помолил за прошка.
През ноември 1922 година Шюре взел участие в организацията на така наречения френски цикъл "Космогония, религия, философия". СС № 25, Дорнах, 1956г. Бележка № 90 Това са думи на Гьоте. виж "Естественонаучните произведения на Гьоте", издадени под редакцията на Р. Щайнер.
към текста >>
"Балканският въпрос" е довел до обостряне на противоречията и е ускорил началото на Първата световна
война
.
Дейвид Лойд Джордж, (1863-1945 г.). От 1902 до 1922 г. доминираща фигура в британския политически живот. Бележка № 116 В течение на целия XIX и началото на XX век на Балканския полуостров са се сблъсквали интересите на 6 европейски държави (Русия, Австро-Унгария, Англия, Германия, Франция и Италия) и Турция, владееща значителна част от територията.
"Балканският въпрос" е довел до обостряне на противоречията и е ускорил началото на Първата световна война.
"Берлинските преговори" – Берлинският конгрес от 1878 г., в който участвали всички изброени страни, преразгледал в полза на Турция резултатите от Руско-Турската война от 1877-1878 г. На Турция били върнати значителни части от изгубените от нея територии, а на неучаствалата във войната Австро-Унгария е предоставена окупацията на славянските Босна и Херцеговина, били до преди това територии на Турция. Целта е била засилването на Австро-Унгария и обостряне на противоречията и с Русия, лишаването на Русия от резултатите на победоносната война и отслабването на нейното влияние на Балканите. Бележка № 117 Австро-Унгария. От 1867 до 1918 г.
към текста >>
"Берлинските преговори" – Берлинският конгрес от 1878 г., в който участвали всички изброени страни, преразгледал в полза на Турция резултатите от Руско-Турската
война
от 1877-1878 г.
От 1902 до 1922 г. доминираща фигура в британския политически живот. Бележка № 116 В течение на целия XIX и началото на XX век на Балканския полуостров са се сблъсквали интересите на 6 европейски държави (Русия, Австро-Унгария, Англия, Германия, Франция и Италия) и Турция, владееща значителна част от територията. "Балканският въпрос" е довел до обостряне на противоречията и е ускорил началото на Първата световна война.
"Берлинските преговори" – Берлинският конгрес от 1878 г., в който участвали всички изброени страни, преразгледал в полза на Турция резултатите от Руско-Турската война от 1877-1878 г.
На Турция били върнати значителни части от изгубените от нея територии, а на неучаствалата във войната Австро-Унгария е предоставена окупацията на славянските Босна и Херцеговина, били до преди това територии на Турция. Целта е била засилването на Австро-Унгария и обостряне на противоречията и с Русия, лишаването на Русия от резултатите на победоносната война и отслабването на нейното влияние на Балканите. Бележка № 117 Австро-Унгария. От 1867 до 1918 г. – многонационална (11 различни народи и народности) държава, с народности в неравноправно положение, дуалистична монархия.
към текста >>
На Турция били върнати значителни части от изгубените от нея територии, а на неучаствалата във
война
та Австро-Унгария е предоставена окупацията на славянските Босна и Херцеговина, били до преди това територии на Турция.
доминираща фигура в британския политически живот. Бележка № 116 В течение на целия XIX и началото на XX век на Балканския полуостров са се сблъсквали интересите на 6 европейски държави (Русия, Австро-Унгария, Англия, Германия, Франция и Италия) и Турция, владееща значителна част от територията. "Балканският въпрос" е довел до обостряне на противоречията и е ускорил началото на Първата световна война. "Берлинските преговори" – Берлинският конгрес от 1878 г., в който участвали всички изброени страни, преразгледал в полза на Турция резултатите от Руско-Турската война от 1877-1878 г.
На Турция били върнати значителни части от изгубените от нея територии, а на неучаствалата във войната Австро-Унгария е предоставена окупацията на славянските Босна и Херцеговина, били до преди това територии на Турция.
Целта е била засилването на Австро-Унгария и обостряне на противоречията и с Русия, лишаването на Русия от резултатите на победоносната война и отслабването на нейното влияние на Балканите. Бележка № 117 Австро-Унгария. От 1867 до 1918 г. – многонационална (11 различни народи и народности) държава, с народности в неравноправно положение, дуалистична монархия. Бележка № 118
към текста >>
Целта е била засилването на Австро-Унгария и обостряне на противоречията и с Русия, лишаването на Русия от резултатите на победоносната
война
и отслабването на нейното влияние на Балканите.
Бележка № 116 В течение на целия XIX и началото на XX век на Балканския полуостров са се сблъсквали интересите на 6 европейски държави (Русия, Австро-Унгария, Англия, Германия, Франция и Италия) и Турция, владееща значителна част от територията. "Балканският въпрос" е довел до обостряне на противоречията и е ускорил началото на Първата световна война. "Берлинските преговори" – Берлинският конгрес от 1878 г., в който участвали всички изброени страни, преразгледал в полза на Турция резултатите от Руско-Турската война от 1877-1878 г. На Турция били върнати значителни части от изгубените от нея територии, а на неучаствалата във войната Австро-Унгария е предоставена окупацията на славянските Босна и Херцеговина, били до преди това територии на Турция.
Целта е била засилването на Австро-Унгария и обостряне на противоречията и с Русия, лишаването на Русия от резултатите на победоносната война и отслабването на нейното влияние на Балканите.
Бележка № 117 Австро-Унгария. От 1867 до 1918 г. – многонационална (11 различни народи и народности) държава, с народности в неравноправно положение, дуалистична монархия. Бележка № 118 Виктор Адлер, (1852-1918 г.), тогава ненадминат водач на социалистите в Австрия. Р.
към текста >>
Алфред фон Тирпиц, (1849-1930 г.), ад
мир
ал, създател на силен подводен флот, привърженик на безпощадната подводна
война
срещу Англия.
Бележка № 121 Бетман-Холвег, (1856-1921 г.). От 1909 до 1917 г. германски райхсканцлер и министър-председател на Пруското кралство. Бележка № 122
Алфред фон Тирпиц, (1849-1930 г.), адмирал, създател на силен подводен флот, привърженик на безпощадната подводна война срещу Англия.
Бележка № 123 Асквит и Грей. Асквит от 1908 до 1916 г. премиер-министър на Англия. Грей от 1905 до 1916 г.
към текста >>
– първи секретар на посолството в Лондон, а след началото на Първата световна
война
– в Константинопол.
Германски дипломат. Започнал работа в 1900 г. в качеството си на аташе на германското посолство в Петербург. През 1904-1909 г. е в Танджер, през 1909-1914 г.
– първи секретар на посолството в Лондон, а след началото на Първата световна война – в Константинопол.
В 1915 година Кюлман бил назначен за посланик в Хага, в 1916 година – посланик в Константинопол. През август 1917 година Кюлман заема поста държавен секретар по външните работи. През 1912-1914 г. Кюлман взема участие в преговорите с английското правителство по въпроса за Багдадската ж.п.линия. Поддръжник на англо-германското сближаване, Кюлман не е бил съгласен с линията на адмирал Тирпиц и е смятал за необходим компромис с Англия по въпроса за морските въоръжени сили.
към текста >>
Поддръжник на англо-германското сближаване, Кюлман не е бил съгласен с линията на ад
мир
ал Тирпиц и е смятал за необходим компромис с Англия по въпроса за морските въоръжени сили.
– първи секретар на посолството в Лондон, а след началото на Първата световна война – в Константинопол. В 1915 година Кюлман бил назначен за посланик в Хага, в 1916 година – посланик в Константинопол. През август 1917 година Кюлман заема поста държавен секретар по външните работи. През 1912-1914 г. Кюлман взема участие в преговорите с английското правителство по въпроса за Багдадската ж.п.линия.
Поддръжник на англо-германското сближаване, Кюлман не е бил съгласен с линията на адмирал Тирпиц и е смятал за необходим компромис с Англия по въпроса за морските въоръжени сили.
Кюлман бил назначен на поста държавен секретар на външните работи отчасти за да демонстрира "новите тенденции" на германската външна политика. Кюлман, обаче, не проявявал никаква самостоятелност, подчинявайки се по всички основни въпроси на изискванията на върховното командване. Доколкото нещата касаели Русия, Кюлман в общи линии споделял програмата за анексиране на Лудендорф и открито се солидаризирал с нея в първите си изяви като държавен секретар. Оглавявайки германската делегация в Брест-Литовск, Кюлман по същество и там провеждал линията на Лудендорф, разминавайки се с нея в първата фаза на преговорите само по въпроса за тактиката, към която следвало да се придържат за достигането на тази цел. В последната фаза на преговорите и тези разлики се изгладили и Кюлман, по такъв начин, носи пълната отговорност за условията на Брест-Литовския договор.
към текста >>
В
мир
ните преговори с Румъния, завършили с подписването на Букурещкия договор от 1918 година, Кюлман също се проявил като послушен изпълнител на волята на германското върховно командване.
Кюлман бил назначен на поста държавен секретар на външните работи отчасти за да демонстрира "новите тенденции" на германската външна политика. Кюлман, обаче, не проявявал никаква самостоятелност, подчинявайки се по всички основни въпроси на изискванията на върховното командване. Доколкото нещата касаели Русия, Кюлман в общи линии споделял програмата за анексиране на Лудендорф и открито се солидаризирал с нея в първите си изяви като държавен секретар. Оглавявайки германската делегация в Брест-Литовск, Кюлман по същество и там провеждал линията на Лудендорф, разминавайки се с нея в първата фаза на преговорите само по въпроса за тактиката, към която следвало да се придържат за достигането на тази цел. В последната фаза на преговорите и тези разлики се изгладили и Кюлман, по такъв начин, носи пълната отговорност за условията на Брест-Литовския договор.
В мирните преговори с Румъния, завършили с подписването на Букурещкия договор от 1918 година, Кюлман също се проявил като послушен изпълнител на волята на германското върховно командване.
В речта от 24.VI.1918 в райхстага Кюлман употребил фразата за невъзможността да се спечели войната само с военни средства. Това предизвикало гнева на Лудендорф и на 7. VII.1918 г. се наложило да подаде оставка. В следвоенните години Кюлман, свързан с редица големи предприятия, се посветил на промишлена дейност и на управление на земите си.
към текста >>
В речта от 24.VI.1918 в райхстага Кюлман употребил фразата за невъзможността да се спечели
война
та само с военни средства.
Кюлман, обаче, не проявявал никаква самостоятелност, подчинявайки се по всички основни въпроси на изискванията на върховното командване. Доколкото нещата касаели Русия, Кюлман в общи линии споделял програмата за анексиране на Лудендорф и открито се солидаризирал с нея в първите си изяви като държавен секретар. Оглавявайки германската делегация в Брест-Литовск, Кюлман по същество и там провеждал линията на Лудендорф, разминавайки се с нея в първата фаза на преговорите само по въпроса за тактиката, към която следвало да се придържат за достигането на тази цел. В последната фаза на преговорите и тези разлики се изгладили и Кюлман, по такъв начин, носи пълната отговорност за условията на Брест-Литовския договор. В мирните преговори с Румъния, завършили с подписването на Букурещкия договор от 1918 година, Кюлман също се проявил като послушен изпълнител на волята на германското върховно командване.
В речта от 24.VI.1918 в райхстага Кюлман употребил фразата за невъзможността да се спечели войната само с военни средства.
Това предизвикало гнева на Лудендорф и на 7. VII.1918 г. се наложило да подаде оставка. В следвоенните години Кюлман, свързан с редица големи предприятия, се посветил на промишлена дейност и на управление на земите си. Също така няколко пъти изпълнявал неофициални дипломатически поръчения на германското правителство в Англия и в САЩ.
към текста >>
94.
1. Първа лекция, Дорнах, 29 Септември 1917
GA_177 Окултни основи на видимия свят. Духовете на мрака и свалянето им на Земята
И ние си казваме: Тези мъчителни години ни изглеждат така, сякаш времето е станало еластично, сякаш то е разтегнато по такъв начин, че спомените ни за
мир
ните години се отдръпнаха от нас с цели столетия.
И вероятно ще сме прави, ако заявим: В нашата трагична епоха, ние можем да се доберем до един отрицателен отговор на въпроса за нашата воля. Всички ние сме свидетели, как повече от три години над света се излива ужасяваща лавина на такива трагични събития*1, който не се нуждаят от подобни описания, защото ние ги виждаме, ние ги усещаме. За нас е ясно: Всичко което разтърсва Европа и света, е не друго, а израз, или още по-добре последица от онази яростна съпротива, която хората изпитват пред далечните цели на нашата воля, а също и пред нейния непосредствен и видим израз нашия Гьотеанум*2 тук в Дорнах. Опитаме ли да потърсим корените на духовната еволюция, от която човечеството действително се нуждае, ние ще установим, че те са диаметрално противоположни на онези импулси, които тласнаха Европа в ужасяващите и трагични събития на последните години. Все по-ясно и дълбоко трябва да вникваме в тази истина, защото наш дълг е да се намесим открито в това, което днес разтърсва нашия свят.
И ние си казваме: Тези мъчителни години ни изглеждат така, сякаш времето е станало еластично, сякаш то е разтегнато по такъв начин, че спомените ни за мирните години се отдръпнаха от нас с цели столетия.
Впрочем в тази трудна епоха макар че винаги е било така -, се намериха твърде много хора, които в известен смисъл проспаха събитията, хора, които не се оказаха достатъчно будни за тях. И само тези, които са будни стига да се вгледат в това, което минава през душите им -, ще усетят какво странно впечатление правят довоенните години: Сякаш пред нас се разтваря някакъв древен ръкопис, сякаш пред погледа ни застава странно произведение на изкуството, създадено преди много столетия. Да, събитията преди тази безкрайна и яростна война, са изтеглени далеч извън нашите непосредствени спомени. Но ако още преди възникването на тези събития казано в антропософски смисъл -, човек можеше да огледа с будно око нещата около себе си, той неизбежно щеше да забележи какво всъщност нахлу така стремително в нашия свят. Много от нашите приятели ще си спомнят налага се да го подчертая, за стереотипния отговор на един въпрос, който често възникваше тук или там по време на публичните лекции.
към текста >>
Да, събитията преди тази безкрайна и яростна
война
, са изтеглени далеч извън нашите непосредствени спомени.
Опитаме ли да потърсим корените на духовната еволюция, от която човечеството действително се нуждае, ние ще установим, че те са диаметрално противоположни на онези импулси, които тласнаха Европа в ужасяващите и трагични събития на последните години. Все по-ясно и дълбоко трябва да вникваме в тази истина, защото наш дълг е да се намесим открито в това, което днес разтърсва нашия свят. И ние си казваме: Тези мъчителни години ни изглеждат така, сякаш времето е станало еластично, сякаш то е разтегнато по такъв начин, че спомените ни за мирните години се отдръпнаха от нас с цели столетия. Впрочем в тази трудна епоха макар че винаги е било така -, се намериха твърде много хора, които в известен смисъл проспаха събитията, хора, които не се оказаха достатъчно будни за тях. И само тези, които са будни стига да се вгледат в това, което минава през душите им -, ще усетят какво странно впечатление правят довоенните години: Сякаш пред нас се разтваря някакъв древен ръкопис, сякаш пред погледа ни застава странно произведение на изкуството, създадено преди много столетия.
Да, събитията преди тази безкрайна и яростна война, са изтеглени далеч извън нашите непосредствени спомени.
Но ако още преди възникването на тези събития казано в антропософски смисъл -, човек можеше да огледа с будно око нещата около себе си, той неизбежно щеше да забележи какво всъщност нахлу така стремително в нашия свят. Много от нашите приятели ще си спомнят налага се да го подчертая, за стереотипния отговор на един въпрос, който често възникваше тук или там по време на публичните лекции. Вие добре знаете този въпрос: Каква е връзката между учението за прераждането и статистически доказаното нарастване на населението? Населението на Земята постоянно расте; от друга страна антропософията твърди, че се инкарнират едни и същи души как се отнасят двата факта по между си? И аз постоянно трябваше да обяснявам: Да, външно погледнато статистиката е съвсем права населението на Земята расте, само че тези обобщения се градят върху крайно недостатъчен интервал от време, и в основата си те са погрешни.
към текста >>
Ако прегледате лекциите*3, които четох във Виена малко преди започването на Световната
война
, ще откриете там един пасаж за раковата болест, за социалния карцином, който разяжда устоите на човечеството и неговото развитие.
Населението на Земята постоянно расте; от друга страна антропософията твърди, че се инкарнират едни и същи души как се отнасят двата факта по между си? И аз постоянно трябваше да обяснявам: Да, външно погледнато статистиката е съвсем права населението на Земята расте, само че тези обобщения се градят върху крайно недостатъчен интервал от време, и в основата си те са погрешни. И аз винаги трябваше да внасям поправка: Ние сме съвсем близо до епохата, когато хората с ужас ще разберат населението на Земята не нараства, а постоянно намалява. Да, скъпи приятели, на определени въпроси в антропософията не винаги може да се отговаря кратко и ясно, защото нашите съвременници не застават пред фактите както трябва, не ги гледат така да се каже право в очите. Но тук се налага едно уточнение.
Ако прегледате лекциите*3, които четох във Виена малко преди започването на Световната война, ще откриете там един пасаж за раковата болест, за социалния карцином, който разяжда устоите на човечеството и неговото развитие.
За да размишлява правилно върху своите проблеми, занапред човечеството ще има истинска нужда от подобни уточнения. Защото ние можем да сме будни само благодарение на правилното мислене. Да, ние имаме нужда да сме будни, да живеем в будност. И ако антропософията иска да изпълни своите задачи, преди всичко ти трябва да подтикне хората към пълна будност. Защото ако човек се стреми единствено към нещата от сетивния свят, ако се интересува единствено от законите на сетивния свят, това означава, и то в един най-висш смисъл, че този човек спи.
към текста >>
Оставете тези нормални хора да си вярват и да говорят: тази
война
е като всички други войни, и след нея ще бъде сключен
мир
, както е ставало много пъти в световната история.
И западните народи, скъпи мои приятели, са съвсем непригодни и зле подготвени, за да разберат какво точно се показва над повърхността на европейския Изток! А защо са зле подготвени? Защото така наречени те нормални хора Вие, скъпи приятели, не се числите към тях, понеже сте приели антропософията -, не разполагат с това, което все повече и повече ще се превръща, макар и хората да го посрещат с яростна антипатия, в безусловно необходимо качество на душата: антропософското познание. Да, за нормалните представители на нашата епоха, това звучи твърде странно: Хаосът няма да престане, докато достатъчно голям брой хора не приемат антропософските истини! Тази е световноисторическата Карма!
Оставете тези нормални хора да си вярват и да говорят: тази война е като всички други войни, и след нея ще бъде сключен мир, както е ставало много пъти в световната история.
Тези хора са влюбени в Майя, в илюзията; те не различават истината от заблуждението. Оставете ги да сключат техния привиден мир. Хаосът, който изпълва днес целия свят, ще прерасне в хармония и ред само тогава, когато хората приемат антропософския светоглед в своите сърца. И ако Вие, скъпи мои приятели, доловите някакъв трепет в сърцата си, не бързайте: хората още дълго време ще се лутат, преди да отворят душите си за антропософията. А до тогава хаосът ще тържествува над света!
към текста >>
Оставете ги да сключат техния привиден
мир
.
Защото така наречени те нормални хора Вие, скъпи приятели, не се числите към тях, понеже сте приели антропософията -, не разполагат с това, което все повече и повече ще се превръща, макар и хората да го посрещат с яростна антипатия, в безусловно необходимо качество на душата: антропософското познание. Да, за нормалните представители на нашата епоха, това звучи твърде странно: Хаосът няма да престане, докато достатъчно голям брой хора не приемат антропософските истини! Тази е световноисторическата Карма! Оставете тези нормални хора да си вярват и да говорят: тази война е като всички други войни, и след нея ще бъде сключен мир, както е ставало много пъти в световната история. Тези хора са влюбени в Майя, в илюзията; те не различават истината от заблуждението.
Оставете ги да сключат техния привиден мир.
Хаосът, който изпълва днес целия свят, ще прерасне в хармония и ред само тогава, когато хората приемат антропософския светоглед в своите сърца. И ако Вие, скъпи мои приятели, доловите някакъв трепет в сърцата си, не бързайте: хората още дълго време ще се лутат, преди да отворят душите си за антропософията. А до тогава хаосът ще тържествува над света! За хармонията и реда е още рано. Всичко друго е илюзия, всичко друго е само едно привидно спокойствие, под което вече блуждаят застрашителните езици на огъня.
към текста >>
Мнозина от Вас ще си спомнят, че през последните три години аз често подчертавах следния факт: Ако в далечно бъдеще някой се опита да напише историята на тази Световна
война
за жалост съвременните критици не се решават, макар че това е напълно възможно тогава методологията на днешната "история", която може да измисля само легенди и басни, ще се окаже изцяло неприложима.
Вие знаете, скъпи мои приятели, че нашият физически свят граничи с един друг, свръхсетивен свят. И никога досега намесата на този свръхсетивен, метафизически свят в нашия видим физически свят не е била така интензивна, както днес. Само че хората не забелязват нищо, те изобщо не забелязват колко ужасно е да се погуби една човешка душа. Да, в епохата на всеобщо образование и масова култура, много хора биха били изумени, ако можеха да разберат какво става. Но по правило, те не стигат до там, поне не си позволяват да стигнат до там.
Мнозина от Вас ще си спомнят, че през последните три години аз често подчертавах следния факт: Ако в далечно бъдеще някой се опита да напише историята на тази Световна война за жалост съвременните критици не се решават, макар че това е напълно възможно тогава методологията на днешната "история", която може да измисля само легенди и басни, ще се окаже изцяло неприложима.
Сега на преден план излизат усилията на онези "ерудирани капацитети" такива са те за света които в продължение на месеци, години и десетилетия живеят в библиотеките, разлистват хроники, статистики и документи, за да напишат "историята" на едно или друго събитие. Обаче наближава такова време, което ще превърне тези истории в грамади от непотребна хартия. Да, ако един учен е със здрав разсъдък, той просто не би могъл да напише историята на последните години по този начин. Защото нещата, които причиниха този хаос изобщо няма да се открият на днешните "историци". Те ще се открият на хора с развито имагинативно мислене*4; на хора,които добре разбраха достойния за съжаление г-н Сухомлинов*5.
към текста >>
И тогава се случват такива събития, които изобщо не на
мир
ат място в дипломатическите документи; а в тях казано между другото през последните години се пазят съвсем безполезни сведения.
Само че позволете ми, скъпи приятели, да запитам: Какво представляваха всъщност тези мигове, за конто хората признаваха, че губят ясния контрол върху нещата? Какво представляваха те? В хода на космическата еволюция тези мигове означаваха: Ето, точно сега Ариман*6 и неговите войнства влизат в човека, в човешката душа, в човешкото поведение! Ако обаче човек бди над своето съзнание, ако не му позволи да се помрачи или колабира, тогава няма да се появят нито Ариман, нито Луцифер. Но щом то бъде помрачено, в този момент ръцете на Ариман са развързани.
И тогава се случват такива събития, които изобщо не намират място в дипломатическите документи; а в тях казано между другото през последните години се пазят съвсем безполезни сведения.
Но да продължим нататък. Това, което става в нашата епоха, това което доведе хаоса, не произлиза от човека. Хаосът идва преди всичко от действията на ариманическите Същества, конто успяха да се промъкнат в човешката душа поради помраченото съзнание на съвременните хора. Убеден съм, че мнозина от Вас добре помнят: Веднага след като започна днешната световна катастрофа, определени личности получиха от мен ясни указания за следното. Ако един ден хората поискат да говорят за причините на тази катастрофа, те трябва да черпят не от официалните дипломатически архиви и документи; те трябва да обяснят всички събития чрез достъпа, който ариманическите Същества получиха в човешките души.
към текста >>
И не е ли учудваща невероятно повърхностната позиция на университетските среди, според която човек може да вниква и разбира всичко, което се на
мир
а около него.
Бих искал да узная, дали един човек ще се съгласи да се пързаля с кънки, ако ледът над езерото е дебел едва един милиметър. Защото онези понятия, които сакраменталният и жречески Рим осигурява на днешните хора, са като една тънка ледена кора над дълбоко планинско езеро. И това, което хората днес пишат или говорят, за кънкьора то е като една тънка и неустойчива ледена кора; ето защо днес нито един човек не може с официалните документи в ръка да проучи какво става всъщност наоколо. Днешният човек е изправен пред сериозната необходимост да навлезе в истинските причини, а не само във външния ореол на нещата. Колко тежко е, когато един човек днес признае: Да, нещата са пред мен, обаче аз не зная какво означават те и не искам да се намесвам в техния ход!
И не е ли учудваща невероятно повърхностната позиция на университетските среди, според която човек може да вниква и разбира всичко, което се намира около него.
Ето защо за днешните хора е изключително тежко да чуят признанието, че понякога един обективен факт просто не може да бъде обяснен, че преди това трябва да се изградят истинските предпоставки за неговото правилно обяснение. Да, едва ли някому хрумва, че най-напред трябва да се изградят предпоставките за едно правилно обяснение. Но за следващата епоха е безкрайно важно да се добере до истинските движещи сили на историята и да знае: Хаосът едва ли ще бъде укротен, ако сакраменталният и жречески Рим успее да въдвори един приви ден ред в Европа. Най-голямата грешка, която днес може да направи един човек, е да каже: О, все едно от къде идва мирът, защо не и от Папата! Разбира се, при определени обстоятелства един мир от Папата може да е нещо много добро.
към текста >>
Най-голямата грешка, която днес може да направи един човек, е да каже: О, все едно от къде идва
мир
ът, защо не и от Папата!
Колко тежко е, когато един човек днес признае: Да, нещата са пред мен, обаче аз не зная какво означават те и не искам да се намесвам в техния ход! И не е ли учудваща невероятно повърхностната позиция на университетските среди, според която човек може да вниква и разбира всичко, което се намира около него. Ето защо за днешните хора е изключително тежко да чуят признанието, че понякога един обективен факт просто не може да бъде обяснен, че преди това трябва да се изградят истинските предпоставки за неговото правилно обяснение. Да, едва ли някому хрумва, че най-напред трябва да се изградят предпоставките за едно правилно обяснение. Но за следващата епоха е безкрайно важно да се добере до истинските движещи сили на историята и да знае: Хаосът едва ли ще бъде укротен, ако сакраменталният и жречески Рим успее да въдвори един приви ден ред в Европа.
Най-голямата грешка, която днес може да направи един човек, е да каже: О, все едно от къде идва мирът, защо не и от Папата!
Разбира се, при определени обстоятелства един мир от Папата може да е нещо много добро. Обаче същественото е друго: Как ще бъде разбран този мир от самите хора, които после ще имат и грижата да го поддържат в едно постоянно равновесие! За всички нас трябва да е пределно ясно: Нашата епоха не спира да ни призовава ежечасно, ежеминутно хора, бъдете будни! Антропософията ще бъде разбрана само от онези, които са в състояние да видят решителната алтернатива, пред която е изправено човечеството: Или Духът ще бъде приет, или Хаосът ще продължи да съществува! Едва ли днешният кървав хаос може да премине в по-добър хаос.
към текста >>
Разбира се, при определени обстоятелства един
мир
от Папата може да е нещо много добро.
И не е ли учудваща невероятно повърхностната позиция на университетските среди, според която човек може да вниква и разбира всичко, което се намира около него. Ето защо за днешните хора е изключително тежко да чуят признанието, че понякога един обективен факт просто не може да бъде обяснен, че преди това трябва да се изградят истинските предпоставки за неговото правилно обяснение. Да, едва ли някому хрумва, че най-напред трябва да се изградят предпоставките за едно правилно обяснение. Но за следващата епоха е безкрайно важно да се добере до истинските движещи сили на историята и да знае: Хаосът едва ли ще бъде укротен, ако сакраменталният и жречески Рим успее да въдвори един приви ден ред в Европа. Най-голямата грешка, която днес може да направи един човек, е да каже: О, все едно от къде идва мирът, защо не и от Папата!
Разбира се, при определени обстоятелства един мир от Папата може да е нещо много добро.
Обаче същественото е друго: Как ще бъде разбран този мир от самите хора, които после ще имат и грижата да го поддържат в едно постоянно равновесие! За всички нас трябва да е пределно ясно: Нашата епоха не спира да ни призовава ежечасно, ежеминутно хора, бъдете будни! Антропософията ще бъде разбрана само от онези, които са в състояние да видят решителната алтернатива, пред която е изправено човечеството: Или Духът ще бъде приет, или Хаосът ще продължи да съществува! Едва ли днешният кървав хаос може да премине в по-добър хаос. Защото ако през следващите години ние не постигнем нищо и останем пасивни зрители на войнствения и триумфиращ материализъм, ако човешко то съзнание остане в своята тежка духовна дрямка, ако на тази основа възникне нова и яростна надпревара за материални блага и стимули, а за мнозина тази е основната последица на мира -, тогава душите, които минават през Портата на смъртта, отново ще изпитват бясното желание за разрушенията и хаоса на физическия свят!
към текста >>
Обаче същественото е друго: Как ще бъде разбран този
мир
от самите хора, които после ще имат и грижата да го поддържат в едно постоянно равновесие!
Ето защо за днешните хора е изключително тежко да чуят признанието, че понякога един обективен факт просто не може да бъде обяснен, че преди това трябва да се изградят истинските предпоставки за неговото правилно обяснение. Да, едва ли някому хрумва, че най-напред трябва да се изградят предпоставките за едно правилно обяснение. Но за следващата епоха е безкрайно важно да се добере до истинските движещи сили на историята и да знае: Хаосът едва ли ще бъде укротен, ако сакраменталният и жречески Рим успее да въдвори един приви ден ред в Европа. Най-голямата грешка, която днес може да направи един човек, е да каже: О, все едно от къде идва мирът, защо не и от Папата! Разбира се, при определени обстоятелства един мир от Папата може да е нещо много добро.
Обаче същественото е друго: Как ще бъде разбран този мир от самите хора, които после ще имат и грижата да го поддържат в едно постоянно равновесие!
За всички нас трябва да е пределно ясно: Нашата епоха не спира да ни призовава ежечасно, ежеминутно хора, бъдете будни! Антропософията ще бъде разбрана само от онези, които са в състояние да видят решителната алтернатива, пред която е изправено човечеството: Или Духът ще бъде приет, или Хаосът ще продължи да съществува! Едва ли днешният кървав хаос може да премине в по-добър хаос. Защото ако през следващите години ние не постигнем нищо и останем пасивни зрители на войнствения и триумфиращ материализъм, ако човешко то съзнание остане в своята тежка духовна дрямка, ако на тази основа възникне нова и яростна надпревара за материални блага и стимули, а за мнозина тази е основната последица на мира -, тогава душите, които минават през Портата на смъртта, отново ще изпитват бясното желание за разрушенията и хаоса на физическия свят! В този случай хаосът и разрушенията изобщо няма да изчезнат от лицето на Земята.
към текста >>
Защото ако през следващите години ние не постигнем нищо и останем пасивни зрители на войнствения и триумфиращ материализъм, ако човешко то съзнание остане в своята тежка духовна дрямка, ако на тази основа възникне нова и яростна надпревара за материални блага и стимули, а за мнозина тази е основната последица на
мир
а -, тогава душите, които минават през Портата на смъртта, отново ще изпитват бясното желание за разрушенията и хаоса на физическия свят!
Разбира се, при определени обстоятелства един мир от Папата може да е нещо много добро. Обаче същественото е друго: Как ще бъде разбран този мир от самите хора, които после ще имат и грижата да го поддържат в едно постоянно равновесие! За всички нас трябва да е пределно ясно: Нашата епоха не спира да ни призовава ежечасно, ежеминутно хора, бъдете будни! Антропософията ще бъде разбрана само от онези, които са в състояние да видят решителната алтернатива, пред която е изправено човечеството: Или Духът ще бъде приет, или Хаосът ще продължи да съществува! Едва ли днешният кървав хаос може да премине в по-добър хаос.
Защото ако през следващите години ние не постигнем нищо и останем пасивни зрители на войнствения и триумфиращ материализъм, ако човешко то съзнание остане в своята тежка духовна дрямка, ако на тази основа възникне нова и яростна надпревара за материални блага и стимули, а за мнозина тази е основната последица на мира -, тогава душите, които минават през Портата на смъртта, отново ще изпитват бясното желание за разрушенията и хаоса на физическия свят!
В този случай хаосът и разрушенията изобщо няма да изчезнат от лицето на Земята. Единственото, с което човек може да промени нещата е да изработи в себе си усещането за духовния свят, да изкове в себе си понятието за духовния свят, да подчини живота си на импулсите за приобщаване към духовния свят! Само тогава според личния си принос човек ще може да напредва в еволюцията. И ако човек държи на своята еволюция, ако иска поне отчасти да разбере сериозните истини на нашето време които ние години наред, както и днес, изнасяме тук или там по света -, тогава той трябва да премахне от душата си онази ужасна посредственост, онзи безутешен и тривиален начин, по който днешните хора пишат и разпространяват своите мисли. Представете си следната картина: Разлудуваните деца на едно голямо семейство тичат из къщата на своите родители и разрушават всичко по пътя си чинии, чаши, сервизи, всичко.
към текста >>
Обаче когато образовани и културни хора тръбят из целия свят: Кървавата
война
трябва да продължи до идването на
мир
а, и първо трябва да разрушим всичко, за да няма какво да се разрушава повече на Земята, тогава това се приема за мъдрост!
И ето че той изведнъж решава. Аз мога да предотвратя разрушенията! Да, този човек, който несъмнено смята, че е чудесен педагог, казва: Ако аз изнеса всички скъпи сервизи и децата ги изпочупят, повече разрушения няма да има! Аз не зная дали подобен възпитател може да изглежда на хората иначе, освен като един кръгъл глупак. Впрочем това може да се провери лесно.
Обаче когато образовани и културни хора тръбят из целия свят: Кървавата война трябва да продължи до идването на мира, и първо трябва да разрушим всичко, за да няма какво да се разрушава повече на Земята, тогава това се приема за мъдрост!
Да убиваме дотогава, докато има кого да убиваме. Само при това условие ще отстраним убийствата! За всеки, който има поне следи от логика, скъпи мои приятели, това вече не е мъдрост, както не е мъдрост и хрумването на възпитателя да изнесе пред заигралите се деца всички порцеланови и стъклени сервизи, за да изпочупят те всичко, така че да се предотвратят всякакви по-нататъшни разрушения. Защо само хората добре виждат, че последното е глупост, а първото наричат "политика на бъдещето"? Защото днес човешкото мислене изключва и отказва точно там, където то трябва да се включи най-смело и отговорно в решаването на великите въпроси от човешкото съществувание.
към текста >>
95.
3. Tpeтa лекция, Дорнах, 1 Октомври 1917
GA_177 Окултни основи на видимия свят. Духовете на мрака и свалянето им на Земята
Онези безразсъдни хора, които теоретизират в материалния свят, те веднага легити
мир
ат своята измамна същност.
Нито едно от Евангелията не ни кара да мислим, че Христос е искал да преустрои външния физически свят и да го превърне в свое съвършено царство, естествено и самият Христос не се е поддал на тази илюзия нито за миг. Обаче отхвърляйки идеята за "рай" на физическия свят, Христос поиска и даде на хората нещо, което не е от този свят: А именно възможността за преобразяването на душата с импулси, които макар и постоянно да заливат света, не са от този свят, не са от физическия план. Да, днес подобни илюзии са широко разпространени в света. Там, където човекът е свободно същество, тези илюзии се изпаряват веднага. В материалния свят тези илюзии не издържат нито миг.
Онези безразсъдни хора, които теоретизират в материалния свят, те веднага легитимират своята измамна същност.
Обаче в областта на социалното дело и политиката, нещата не се проявяват веднага. Аз често съм разказвал един забавен епизод от моя живот: Веднъж, когато бях още съвсем млад човек, на 22-23 години, при мен дойде един мой състудент. Страшно разпален, той ми повери, че току-що е направил едно епохално откритие. Чудесно, казах аз, а сега какво? Сега,отговори той, веднага трябва да отида при Ратингер (университетски професор по машиностроене), за да му обясня всичко.
към текста >>
Скъпи мои приятели, запомнете добре, че то не трябва да се изроди и дефор
мир
а в нещо самоцелно.
Но ти трябва да бъде постоянно преодолявана, понеже истините от духовния свят са жизнено необходими за хората. Нито за миг не трябва да забравяме, скъпи приятели за истините от духовния свят се изисква съвършено друга душевна нагласа, отколкото за истините на външния физически свят. За да приемем истините от духовния свят, ние трябва да раздвижим нещо в нашето етерно и астрално тяло, да "разхлабим" нещо в нашето етерно и астрално тяло, иначе всичко остава само на думи. Да, за да разберем правилно една или друга подробност от духовния свят; ние наистина трябва да "разхлабим" етерното и астралното тяло; и тази душевна нагласа, защото с оглед на субективния душевен живот, тя не е нещо друго, освен една нагласа се оказва абсолютно необходима. Обаче това "разхлабване" трябва да бъде само средство за разбирането на духовния свят.
Скъпи мои приятели, запомнете добре, че то не трябва да се изроди и деформира в нещо самоцелно.
Ако Вие превърнете "разхлабването" в самоцел, това може да се окаже лошо, твърде лошо. Представете си например ако ми позволите да прибягна до един краен случай че даден човек отива на една антропософска лекция, след което съвсем не му се отдава да погледне в духовния свят, понеже я на мира за прекалено объркана и мистична. Все пак той я изслушва с внимание, и усеща че тя го пронизва с нещо: част от етерното му и астрално тяло са "разхлабени", изнесени навън. Лесно може да се установи, че тъкмо по време на антропософските лекции, а често и по време и на псевдоантропософските лекции, хората като че ли се стремят да изпаднат в някакъв съноподобен екстаз; те не се интересуват от самото съдържание, а по-скоро от особената и опияняваща наслада, която се причинява от "излъчването" на етерното и астрално тяло. Да, скъпи мои приятели, именно за това те са заслушани и "топло отдадени", само че докато за другите неща от живота тази душевна нагласа може и да е подходяща, в нашия случай тя е напълно ненужна!
към текста >>
Представете си например ако ми позволите да прибягна до един краен случай че даден човек отива на една антропософска лекция, след което съвсем не му се отдава да погледне в духовния свят, понеже я на
мир
а за прекалено объркана и мистична.
За да приемем истините от духовния свят, ние трябва да раздвижим нещо в нашето етерно и астрално тяло, да "разхлабим" нещо в нашето етерно и астрално тяло, иначе всичко остава само на думи. Да, за да разберем правилно една или друга подробност от духовния свят; ние наистина трябва да "разхлабим" етерното и астралното тяло; и тази душевна нагласа, защото с оглед на субективния душевен живот, тя не е нещо друго, освен една нагласа се оказва абсолютно необходима. Обаче това "разхлабване" трябва да бъде само средство за разбирането на духовния свят. Скъпи мои приятели, запомнете добре, че то не трябва да се изроди и деформира в нещо самоцелно. Ако Вие превърнете "разхлабването" в самоцел, това може да се окаже лошо, твърде лошо.
Представете си например ако ми позволите да прибягна до един краен случай че даден човек отива на една антропософска лекция, след което съвсем не му се отдава да погледне в духовния свят, понеже я на мира за прекалено объркана и мистична.
Все пак той я изслушва с внимание, и усеща че тя го пронизва с нещо: част от етерното му и астрално тяло са "разхлабени", изнесени навън. Лесно може да се установи, че тъкмо по време на антропософските лекции, а често и по време и на псевдоантропософските лекции, хората като че ли се стремят да изпаднат в някакъв съноподобен екстаз; те не се интересуват от самото съдържание, а по-скоро от особената и опияняваща наслада, която се причинява от "излъчването" на етерното и астрално тяло. Да, скъпи мои приятели, именно за това те са заслушани и "топло отдадени", само че докато за другите неща от живота тази душевна нагласа може и да е подходяща, в нашия случай тя е напълно ненужна! Моля да бъда разбран правилно. Ако човек приема антропософските истини както трябва, тогава той узнава такива подробности от духовния свят, за които поначало е време да бъдат приети с оглед еволюцията на цялото човечество.
към текста >>
Скъпи мои приятели, неизброимите и трагични събития на
война
та обтегнаха напрежението между хората до краен предел.
В другия случай независимо преди или след напущането на "Обществото" на преден план излизат личните интереси; оказва се, че тези хора никога не са имали истинския импулс да работят за антропософията. И според мен съвсем не е трудно да се различават тези две категории. Изобщо не трябва да се учудваме, че в хода на сегашното развитие и отношенията, които то стимулира, се проявяват едни или други черти от низшите инстинкти на човека. Налага се да бъдем съвършено будни пред напиращите отвсякъде опасности, да сме будни, за да им противодействуваме. Заблужденията и грешките в тази област са нещо естествено и това също е част от хаоса на днешната епоха.
Скъпи мои приятели, неизброимите и трагични събития на войната обтегнаха напрежението между хората до краен предел.
Онези от тях, които преди избухването на войната не бяха свикнали да работят в името на общи интереси и то да работят неуморно и неотстъпно през последните три години се промениха много. Това е вярно. Хиляди и милиони хора се научиха да работят в името на общи интереси. Вярно е обаче и друго: Който е влязъл по правилен начин в Антропософското Движение, той вече е свързан с другите и има общи интереси с тях. И ако тези общи интереси бъдат пренебрегнати, тогава нашите Общества твърде лесно могат да се превърнат в центрове на ленивци и аутсайдери.
към текста >>
Онези от тях, които преди избухването на
война
та не бяха свикнали да работят в името на общи интереси и то да работят неуморно и неотстъпно през последните три години се промениха много.
И според мен съвсем не е трудно да се различават тези две категории. Изобщо не трябва да се учудваме, че в хода на сегашното развитие и отношенията, които то стимулира, се проявяват едни или други черти от низшите инстинкти на човека. Налага се да бъдем съвършено будни пред напиращите отвсякъде опасности, да сме будни, за да им противодействуваме. Заблужденията и грешките в тази област са нещо естествено и това също е част от хаоса на днешната епоха. Скъпи мои приятели, неизброимите и трагични събития на войната обтегнаха напрежението между хората до краен предел.
Онези от тях, които преди избухването на войната не бяха свикнали да работят в името на общи интереси и то да работят неуморно и неотстъпно през последните три години се промениха много.
Това е вярно. Хиляди и милиони хора се научиха да работят в името на общи интереси. Вярно е обаче и друго: Който е влязъл по правилен начин в Антропософското Движение, той вече е свързан с другите и има общи интереси с тях. И ако тези общи интереси бъдат пренебрегнати, тогава нашите Общества твърде лесно могат да се превърнат в центрове на ленивци и аутсайдери. В условията на сегашната война има прекалено много хора, които просто не вършат нищо разумно и смислено.
към текста >>
В условията на сегашната
война
има прекалено много хора, които просто не вършат нищо разумно и смислено.
Онези от тях, които преди избухването на войната не бяха свикнали да работят в името на общи интереси и то да работят неуморно и неотстъпно през последните три години се промениха много. Това е вярно. Хиляди и милиони хора се научиха да работят в името на общи интереси. Вярно е обаче и друго: Който е влязъл по правилен начин в Антропософското Движение, той вече е свързан с другите и има общи интереси с тях. И ако тези общи интереси бъдат пренебрегнати, тогава нашите Общества твърде лесно могат да се превърнат в центрове на ленивци и аутсайдери.
В условията на сегашната война има прекалено много хора, които просто не вършат нищо разумно и смислено.
Попадайки в нашето движение, те осъзнават своите празни обороти. През войната аз предприех много пътувания заради т.н. "лекционни цикли" и това даваше възможност на хората също да пътуват от един град в друг, от една лекция на друга. Винаги се намираха достатъчно "сензации". Обаче сега е съвсем друго.
към текста >>
През
война
та аз предприех много пътувания заради т.н.
Хиляди и милиони хора се научиха да работят в името на общи интереси. Вярно е обаче и друго: Който е влязъл по правилен начин в Антропософското Движение, той вече е свързан с другите и има общи интереси с тях. И ако тези общи интереси бъдат пренебрегнати, тогава нашите Общества твърде лесно могат да се превърнат в центрове на ленивци и аутсайдери. В условията на сегашната война има прекалено много хора, които просто не вършат нищо разумно и смислено. Попадайки в нашето движение, те осъзнават своите празни обороти.
През войната аз предприех много пътувания заради т.н.
"лекционни цикли" и това даваше възможност на хората също да пътуват от един град в друг, от една лекция на друга. Винаги се намираха достатъчно "сензации". Обаче сега е съвсем друго. Повечето хора не успяха да намерят пътя към една разумна и полезна дейност. В нашите кръгове действително се създадоха условия за възникване на групи от аутсайдери.
към текста >>
Винаги се на
мир
аха достатъчно "сензации".
И ако тези общи интереси бъдат пренебрегнати, тогава нашите Общества твърде лесно могат да се превърнат в центрове на ленивци и аутсайдери. В условията на сегашната война има прекалено много хора, които просто не вършат нищо разумно и смислено. Попадайки в нашето движение, те осъзнават своите празни обороти. През войната аз предприех много пътувания заради т.н. "лекционни цикли" и това даваше възможност на хората също да пътуват от един град в друг, от една лекция на друга.
Винаги се намираха достатъчно "сензации".
Обаче сега е съвсем друго. Повечето хора не успяха да намерят пътя към една разумна и полезна дейност. В нашите кръгове действително се създадоха условия за възникване на групи от аутсайдери. Лишени от "сензациите" на лекционните цикли, хората прекратиха всякакъв друг вид общуване. А именно този беше замисълът, скъпи мои приятели, на поредиците от лекции.
към текста >>
В заключение искам да повторя нещо, което напоследък често споменавам в моите лекции: Наред с многобройните, сериозни и мислещи членове на нашата антропософски ориентирана Духовна наука, се на
мир
ат и такива,които всъщност не принадлежат към нашите редици; които изграждат недопустими отношения в Обществото.
Това не трябва да допусна. Тук се намесват задълженията от най-висш порядък, каквито мнозина от Вас дори не са в състояние да си представят. Аз не мога да се съобразявам с жаждата за сензации в тази или онази група, в тази или онази категория. Съществуват много по-общи и много по-съществени интереси и импулси от чисто личните амбиции, които вземат връх в тази или онази котерия. За да прокарваме и утвърждаваме антропософските истини, ние трябва да се абстрахираме от чисто личните интереси.
В заключение искам да повторя нещо, което напоследък често споменавам в моите лекции: Наред с многобройните, сериозни и мислещи членове на нашата антропософски ориентирана Духовна наука, се намират и такива,които всъщност не принадлежат към нашите редици; които изграждат недопустими отношения в Обществото.
Всред такива членове на Обществото се разискват теми, които са безкрайно далече от това, за което трябва да се говори, теми, които изглеждат като чиста лудост в сравнение с нещата, към които трябва да се стремим. В някои от нашите кръгове, за които няма защо да се грижим, тъй като наистина имаме по-важни интереси от техните едностранчиви амбиции, се обсъждат такива проблеми, че неволно човек например се запитва не търсят ли тези хора общото между бръмбара и стенния часовник? И лошото е, че хората действително започват да вярват в голямата важност на тези проблеми. Просто необяснимо е как могат да се смесват подобни теми. И въпреки това те напират от бедната фантазия на хората Да, така е, макар че хората знаят съвсем точно в думите им няма дори и следа от истината.
към текста >>
И както вече споменах, ако Вие ги на
мир
ате за сурови и строги, тогава обърнете се към тези, които ги причиниха.
Всеки може да разказва всичко на всеки. Частните разговори са вече отворени за всички. Аз не спирам някого, ако той сам реши да разкаже всичко относно истината, която е доловил по време на частните си разговори с мен. Тези две неща са взаимно свързани, скъпи мои приятели. Едната мярка е неупотребима без другата.
И както вече споменах, ако Вие ги намирате за сурови и строги, тогава обърнете се към тези, които ги причиниха.
Ако не престана да бъда снизходителен към тези неща, за които става дума, те също няма да престанат. Както казах преди малко, аз ще се погрижа по друг начин за онези, които са започнали своето езотерично развитие. Никой от тях не трябва да бъде засегнат. Средства и пътища за това ще се намерят, бъдете сигурни. Обаче съвременното човечество изглежда не е в състояние да приеме една Духовна наука без да изпада в една или друга крайност.
към текста >>
96.
8.Осма лекция, Дорнах, 13 Октомври 1917
GA_177 Окултни основи на видимия свят. Духовете на мрака и свалянето им на Земята
Социалната действителност започва да изживява себе си в такива форми, които не притежават в себе си нищо от силите на реалния духовен свят; и напрежението на тази социална действителност се разтоварва в социални карциноми, един от които е сегашната Световна
война
.
Обаче по съвсем друг начин стоят нещата с обществения, социалния и политически живот. Човешкото мислене прониква до най-фините подробности на социалните структури. И тук то не се сблъсква с една действителност, тук то прави тази действителност. И когато това продължи няколко столетия, става така, че социалната действителност приема чертите на човешкото мислене. Тя започва да живее в противоречия.
Социалната действителност започва да изживява себе си в такива форми, които не притежават в себе си нищо от силите на реалния духовен свят; и напрежението на тази социална действителност се разтоварва в социални карциноми, един от които е сегашната Световна война.
Така Вие стигате до връзката между човешкия душевен живот в една предхождаща епоха и външните физически събития в една следваща епоха. Защото събитията винаги протичат така, че това, което идва на физическия план, първо е живяло духовно, имало е духовна връзка с хората, първо е живяло в човешките мисли, и едва после се появява в човешките действия. И ако изобщо имаме желание да наблюдаваме сегашната съвременна епоха, ние можем да видим, как ти ни се показва в своя истински облик (макар че в този случай това е лъжливият облик, но е точно така защото нейният лъжлив облик е всъщност нейният истински облик), с други думи тя ни показва разцвета на абстрактното мислене. Хората приемат действителния свят все по-абстрактно. Те приличат на онези зрители от вчерашната ми лекция, които гледат фалшивите тежести без да разбират, че те са пълна имитация; а спрямо зрителите фокусникът се държи така, сякаш вдига десетки и стотици килограми.
към текста >>
Наскоро един съвременен философ изрази мнението си относно това, колко дълго трябва да продължи тази
война
.
А най-големият безпорядък в света се предизвиква тъкмо от понятията, които са абстрактни и мъртви. Всичко това води до едно особено отношение на хората спрямо действителността. Те престават да напипват живия пулс на света, губят също и усещането за това, с което могат да отговорят на действителния свят. Погледнете за миг какво става в нашата съвременна епоха, и ще се уверите, че така е навсякъде. Позволете ми да Ви посоча един характерен, и донякъде ужасяващ пример.
Наскоро един съвременен философ изрази мнението си относно това, колко дълго трябва да продължи тази война.
Наистина, един изключително важен въпрос, който ще трябва да се реши с помощта на реални и живи понятия, а не с мъгляви абстракции от рода на вечност, безкрайност, индивидуалност и т.н. С такова празно философствуване не може да се реши такъв конкретен въпрос. Нашият философ, както впрочем и мнозина други, заявява: Няма никаква пречка, ако войната продължи до максималния срок, стига само да настъпи един траен мир, стига само Раят да се възцари на Земята. Аз вече сравних подобна мисъл с хрумването на един случаен човек, че ако в един дом се изпочупят всички сервизи, ще настъпи спокойствие, тъй като няма да има какво повече да се чупи. Подобно звучи и заключението на онези, които казват: Войната трябва да продължи толкова дълго, колкото е нужно за настъпването на един траен мир.
към текста >>
Нашият философ, както впрочем и мнозина други, заявява: Няма никаква пречка, ако
война
та продължи до максималния срок, стига само да настъпи един траен
мир
, стига само Раят да се възцари на Земята.
Погледнете за миг какво става в нашата съвременна епоха, и ще се уверите, че така е навсякъде. Позволете ми да Ви посоча един характерен, и донякъде ужасяващ пример. Наскоро един съвременен философ изрази мнението си относно това, колко дълго трябва да продължи тази война. Наистина, един изключително важен въпрос, който ще трябва да се реши с помощта на реални и живи понятия, а не с мъгляви абстракции от рода на вечност, безкрайност, индивидуалност и т.н. С такова празно философствуване не може да се реши такъв конкретен въпрос.
Нашият философ, както впрочем и мнозина други, заявява: Няма никаква пречка, ако войната продължи до максималния срок, стига само да настъпи един траен мир, стига само Раят да се възцари на Земята.
Аз вече сравних подобна мисъл с хрумването на един случаен човек, че ако в един дом се изпочупят всички сервизи, ще настъпи спокойствие, тъй като няма да има какво повече да се чупи. Подобно звучи и заключението на онези, които казват: Войната трябва да продължи толкова дълго, колкото е нужно за настъпването на един траен мир. Така нашият философ обръща своето абстрактно мислене към съдбовните въпроси на епохата. И знаете ли какво казва? Е, помислете сами, той казва: Какво представлява впрочем за вечността, ако за целите на едно примирие, по бойните полета се унищожат няколко тона повече или по-малко органическа субстанция!
към текста >>
Подобно звучи и заключението на онези, които казват:
Война
та трябва да продължи толкова дълго, колкото е нужно за настъпването на един траен
мир
.
Наскоро един съвременен философ изрази мнението си относно това, колко дълго трябва да продължи тази война. Наистина, един изключително важен въпрос, който ще трябва да се реши с помощта на реални и живи понятия, а не с мъгляви абстракции от рода на вечност, безкрайност, индивидуалност и т.н. С такова празно философствуване не може да се реши такъв конкретен въпрос. Нашият философ, както впрочем и мнозина други, заявява: Няма никаква пречка, ако войната продължи до максималния срок, стига само да настъпи един траен мир, стига само Раят да се възцари на Земята. Аз вече сравних подобна мисъл с хрумването на един случаен човек, че ако в един дом се изпочупят всички сервизи, ще настъпи спокойствие, тъй като няма да има какво повече да се чупи.
Подобно звучи и заключението на онези, които казват: Войната трябва да продължи толкова дълго, колкото е нужно за настъпването на един траен мир.
Така нашият философ обръща своето абстрактно мислене към съдбовните въпроси на епохата. И знаете ли какво казва? Е, помислете сами, той казва: Какво представлява впрочем за вечността, ако за целите на едно примирие, по бойните полета се унищожат няколко тона повече или по-малко органическа субстанция! Какво са няколко тона органическа субстанция пред вечния живот, какво са няколко тона органическа субстанция пред еволюцията на човечеството! Виждате ли, когато абстрактното мислене започне да се занимава с действителността, то стига до подобни изводи.
към текста >>
Е, помислете сами, той казва: Какво представлява впрочем за вечността, ако за целите на едно при
мир
ие, по бойните полета се унищожат няколко тона повече или по-малко органическа субстанция!
Нашият философ, както впрочем и мнозина други, заявява: Няма никаква пречка, ако войната продължи до максималния срок, стига само да настъпи един траен мир, стига само Раят да се възцари на Земята. Аз вече сравних подобна мисъл с хрумването на един случаен човек, че ако в един дом се изпочупят всички сервизи, ще настъпи спокойствие, тъй като няма да има какво повече да се чупи. Подобно звучи и заключението на онези, които казват: Войната трябва да продължи толкова дълго, колкото е нужно за настъпването на един траен мир. Така нашият философ обръща своето абстрактно мислене към съдбовните въпроси на епохата. И знаете ли какво казва?
Е, помислете сами, той казва: Какво представлява впрочем за вечността, ако за целите на едно примирие, по бойните полета се унищожат няколко тона повече или по-малко органическа субстанция!
Какво са няколко тона органическа субстанция пред вечния живот, какво са няколко тона органическа субстанция пред еволюцията на човечеството! Виждате ли, когато абстрактното мислене започне да се занимава с действителността, то стига до подобни изводи. И ние трябва да предупредим днешния човек, че е просто ужасно, ако той усеща нещата по този начин. Можем само да се учудваме, че всички тези неща минават покрай човечеството, без да го накарат да се замисли ни най-малко. А неговите светогледи са такива, че те не му позволяват да се замисли.
към текста >>
Макар и да не забелязват,хората днес непрекъснато пренасят неорганичните си понятия в социалния свят и стигат до възгледите на споменатия философ, че
война
та не трябва да привърши преди да се появят предпоставките за траен
мир
.
И ако един философ приложи това, което е валидно за мъртвия свят, по отношение на живота и духовния свят, съвсем естествено е, че той ще стигне до подобни заключения. Защото спрямо мъртвия свят, човекът неизбежно действува според убеждението: Какво впрочем са за крайната цел няколко тона субстанция? Естествено, никой не може да строи, ако му се забрани да се разпорежда както знае с мъртвия камък. Обаче ние не трябва да пренасяме върху човешкия живот онова, което е валидно само за неорганичния свят, за неживия свят. А днешните естествени науки си служат с понятия, които са валидни именно за неорганичния свят, за неживия свят.
Макар и да не забелязват,хората днес непрекъснато пренасят неорганичните си понятия в социалния свят и стигат до възгледите на споменатия философ, че войната не трябва да привърши преди да се появят предпоставките за траен мир.
Зад красивите изречения на тази философия е скрито нещо много брутално и доста хора все пак се срамуват, че могат да бъдат изказани подобни мисли. Да,нашият философ също жонглира с понятия като вечност, време, преходен земен живот на един или два тона органическа субстанция, обаче напълно забравя че във всеки отделен човек живее и вечността, и времето, и Богът, и че стойността на всеки отделен човек надхвърля стойността на целия неорганичен свят. Впрочем част от нещата, за които говорим, са заложени в основите на нашия Гьотеанум, израстващ тук, на този хълм. Защото изкуството също потъна в безжизнени и лишени от духовна тежест понятия. Нашите основни възгледи трябва отново да се доближат до истинската същност на нещата.
към текста >>
И така: след като прочетох книгата на Кийлен, аз стигнах до извода, че тя е замислена и написана именно в епохата на
война
та.
Обаче само за себе си, сравнението не е достатъчен аргумент, че в света може да се живее с едни или други сравнения, че светът може да се разбере е едни или други сравнения. Именно когато се опираме на едно или друго сравнение, ние трябва да показваме дълбок усет за действителния свят, в противен случай сравненията не стават за нищо. За много хора, които се опират на някакво сравнение, може да се каже, че те са просто влюбени в своето сравнение. Онези сравнения, които лесно хрумват някому, или могат да се намерят на улицата като например сравнението между държавата и живия организъм имат този недостатък, че карат човека да се влюби в тях. Обаче влюбването в подобни сравнения има една важна последица: Човек става сляп към всичко, което остава извън сферата на съответното сравнение.
И така: след като прочетох книгата на Кийлен, аз стигнах до извода, че тя е замислена и написана именно в епохата на войната.
Тази книга описва държавата като организъм, а подобно мислене е съвсем неправдоподобно; всеки човек с поне малко жизнен опит, ще разбере,че тази идея не се покрива нито с фактите, нито дори с думите: Защото по време на война държавите постоянно се сблъскват помежду си, откъсват и присвояват едни или друг територии. Поне такава е представата на повечето хора днес. Да, ако сравним държавите с организмите, в това сравнение трябва да включим и предположението, че от даден организъм постоянно се отнемат едни или други части, които се присвояват от съседните организми. Но дори и да е влюбен в своето сравнение, човек не може да не забележи подобни неща. В този смисъл може да се говори още много, а Вие постепенно ще се развеселите от естеството на тези сравнения, преставайки да смятате техният автор за умен и проницателен човек.
към текста >>
Тази книга описва държавата като организъм, а подобно мислене е съвсем неправдоподобно; всеки човек с поне малко жизнен опит, ще разбере,че тази идея не се покрива нито с фактите, нито дори с думите: Защото по време на
война
държавите постоянно се сблъскват помежду си, откъсват и присвояват едни или друг територии.
Именно когато се опираме на едно или друго сравнение, ние трябва да показваме дълбок усет за действителния свят, в противен случай сравненията не стават за нищо. За много хора, които се опират на някакво сравнение, може да се каже, че те са просто влюбени в своето сравнение. Онези сравнения, които лесно хрумват някому, или могат да се намерят на улицата като например сравнението между държавата и живия организъм имат този недостатък, че карат човека да се влюби в тях. Обаче влюбването в подобни сравнения има една важна последица: Човек става сляп към всичко, което остава извън сферата на съответното сравнение. И така: след като прочетох книгата на Кийлен, аз стигнах до извода, че тя е замислена и написана именно в епохата на войната.
Тази книга описва държавата като организъм, а подобно мислене е съвсем неправдоподобно; всеки човек с поне малко жизнен опит, ще разбере,че тази идея не се покрива нито с фактите, нито дори с думите: Защото по време на война държавите постоянно се сблъскват помежду си, откъсват и присвояват едни или друг територии.
Поне такава е представата на повечето хора днес. Да, ако сравним държавите с организмите, в това сравнение трябва да включим и предположението, че от даден организъм постоянно се отнемат едни или други части, които се присвояват от съседните организми. Но дори и да е влюбен в своето сравнение, човек не може да не забележи подобни неща. В този смисъл може да се говори още много, а Вие постепенно ще се развеселите от естеството на тези сравнения, преставайки да смятате техният автор за умен и проницателен човек. Обаче аз наистина го смятам за умен и проницателен.
към текста >>
Обаче замислете се доказателството е скрито в самата идея, доказателството не се на
мир
а в разни абстрактни съображения, доказателството лежи в самото прилагане на идеята.
Едва тогава сравнението може да даде плодове. Защото клетки, които бродят в една или друга посока както хората в една държава такова нещо в организма всъщност няма; клетките се допират една до друга, граничат една с друга. Така е с отделните държави, клетките в цялостния организъм на Земята Скъпи мои приятели, може би Вие оставате с впечатлението, че нещо в моето изложение липсва. Ако докато ме слушате, във Вашите сърца заговори оправданият в този случай усет на филистера и педанта, Вие ще кажете: Тогава аз би трябвало да Ви докажа, че животът на цялата Земя трябва да бъде сравнен с организма, а на отделната държава с клетката.
Обаче замислете се доказателството е скрито в самата идея, доказателството не се намира в разни абстрактни съображения, доказателството лежи в самото прилагане на идеята.
Ако Вие прилагате идеята в смисъла на Кийлен, ще се убедите, че тя не може да се осъществи, колкото и да блъскате с рогата напред. Дори и да се превърнете в един упорит козел, идеята не може да се осъществи. Ако обаче приложите идеята спрямо живота на самата Земя, тогава нещата се променят, тогава Вие стигате до един добър регулативен принцип. Оттук нататък Вие започвате да разбирате нещата в много по-голяма степен. Разбирате ли, понякога днес хората са прекалено абстрактни и отвлечени: от 100 поне 90 души така стоят нещата днес ще намерят сравнението на Кийлен, че държавата прилича на един жив организъм, за сравнение,което е било валидно през всички времена.
към текста >>
Вече от доста години немалко хора си създадоха представата, че тази
война
трябва да избухне.
И ако човек е влюбен в тези трупове, ако той говори и мисли с помощта на тези трупове, действителният свят ще му се представи по съвсем друг начин. От три години ние сме свидетели на ужасяващи събития, от които човек може да научи много, стига да се изправи срещу тях буден, а не спящ. И просто учудващо е разбира се, в отрицателен смисъл колко много хора продължават да спят всред трусовете на тези ужасяващи събития; колко много хора не разбират, че събитията, които стават за пръв път в историята на човечеството, изискват от нас и съвсем нови понятия, понятия, които не са съществували никога преди нас. И тези нови понятия ще ни открият един съвсем друг свят. Позволете ми макар и символично да изразя нещата още по-точно.
Вече от доста години немалко хора си създадоха представата, че тази война трябва да избухне.
Общо взето с изключение на определени кръгове от англо-американските среди тази война изненада останалия свят; и все пак отделни хора стигнаха до представата, че войната неизбежно ще избухне. Тези представи бяха забележителни. Една от тих, скъпи мои приятели, беше извлечена от превъзходните умове на първокласни политици и икономисти казвам това напълно сериозно и без никакъв намек за ирония. Само че откъде? От една акуратно осъществена абстракция, включваща в себе си едни или други процеси.
към текста >>
Общо взето с изключение на определени кръгове от англо-американските среди тази
война
изненада останалия свят; и все пак отделни хора стигнаха до представата, че
война
та неизбежно ще избухне.
От три години ние сме свидетели на ужасяващи събития, от които човек може да научи много, стига да се изправи срещу тях буден, а не спящ. И просто учудващо е разбира се, в отрицателен смисъл колко много хора продължават да спят всред трусовете на тези ужасяващи събития; колко много хора не разбират, че събитията, които стават за пръв път в историята на човечеството, изискват от нас и съвсем нови понятия, понятия, които не са съществували никога преди нас. И тези нови понятия ще ни открият един съвсем друг свят. Позволете ми макар и символично да изразя нещата още по-точно. Вече от доста години немалко хора си създадоха представата, че тази война трябва да избухне.
Общо взето с изключение на определени кръгове от англо-американските среди тази война изненада останалия свят; и все пак отделни хора стигнаха до представата, че войната неизбежно ще избухне.
Тези представи бяха забележителни. Една от тих, скъпи мои приятели, беше извлечена от превъзходните умове на първокласни политици и икономисти казвам това напълно сериозно и без никакъв намек за ирония. Само че откъде? От една акуратно осъществена абстракция, включваща в себе си едни или други процеси. Хората работят усърдно, работят в естествено-научен смисъл, комбинират, извършват всевъзможни синтези и накрая стигат до представата днес я срещаме много често под най-различни форми че при сегашните стопански и търговски отношения е изключено войната да продължи повече от 4 до 6 месеца.
към текста >>
Хората работят усърдно, работят в естествено-научен смисъл, комбинират, извършват всевъзможни синтези и накрая стигат до представата днес я срещаме много често под най-различни форми че при сегашните стопански и търговски отношения е изключено
война
та да продължи повече от 4 до 6 месеца.
Общо взето с изключение на определени кръгове от англо-американските среди тази война изненада останалия свят; и все пак отделни хора стигнаха до представата, че войната неизбежно ще избухне. Тези представи бяха забележителни. Една от тих, скъпи мои приятели, беше извлечена от превъзходните умове на първокласни политици и икономисти казвам това напълно сериозно и без никакъв намек за ирония. Само че откъде? От една акуратно осъществена абстракция, включваща в себе си едни или други процеси.
Хората работят усърдно, работят в естествено-научен смисъл, комбинират, извършват всевъзможни синтези и накрая стигат до представата днес я срещаме много често под най-различни форми че при сегашните стопански и търговски отношения е изключено войната да продължи повече от 4 до 6 месеца.
И тази истина беше много строго доказана, скъпи мои приятели! Беше доказана не как да е, а логично, умно, с разбиране. Само че как се отнесе реалният свят към логичните доводи на националикономистите? Как се отнесе реалният свят? Вие добре виждате как се отнесе той!
към текста >>
И тогава, ако човек прави своите верни изводи, тази
война
ще се превърне в един урок, в една поука.
Само че как се отнесе реалният свят към логичните доводи на националикономистите? Как се отнесе реалният свят? Вие добре виждате как се отнесе той! А по-нататък? По-нататък, скъпи мои приятели, от подобни неща човек просто трябва да си прави своите верни изводи.
И тогава, ако човек прави своите верни изводи, тази война ще се превърне в един урок, в една поука.
А какъв може да е най-сериозният извод? За щото аз прибягнах само до един крещящ пример, а подобни примери, които лесно могат да се посочат в хода на последните три години са неизброими. Какъв е най-сериозният извод? този, че трябва да изхвърлим зад борда всичко и да си кажем: Ние не разсъждаваме по един правилен и съответствуващ на действителността начин, ние разработихме една отвлечена и абстрактна система на мислене, която изопачи реалния свят; а сега не ни остава нищо друго, освен да разрушим предпоставките, залегнали в основите на това мнимо познание,което иска да унищожи реалния свят. Днес тези думи могат да се отправят към хората открито и смело.
към текста >>
Защото основанията на онази академична медицинска комисия, която поиска да спре изграждането на първата железопътна линия в Средна Европа, са не по-малко дълбоки, скъпи мои приятели казвам го без никаква ирония отколкото представите на националикономистите, че
война
та ще продължи не повече от 4 до 6 месеца.
За щото аз прибягнах само до един крещящ пример, а подобни примери, които лесно могат да се посочат в хода на последните три години са неизброими. Какъв е най-сериозният извод? този, че трябва да изхвърлим зад борда всичко и да си кажем: Ние не разсъждаваме по един правилен и съответствуващ на действителността начин, ние разработихме една отвлечена и абстрактна система на мислене, която изопачи реалния свят; а сега не ни остава нищо друго, освен да разрушим предпоставките, залегнали в основите на това мнимо познание,което иска да унищожи реалния свят. Днес тези думи могат да се отправят към хората открито и смело. А дали те ще бъдат приети както трябва, е вече друг въпрос.
Защото основанията на онази академична медицинска комисия, която поиска да спре изграждането на първата железопътна линия в Средна Европа, са не по-малко дълбоки, скъпи мои приятели казвам го без никаква ирония отколкото представите на националикономистите, че войната ще продължи не повече от 4 до 6 месеца.
Каза го не някакъв чудак, а самата академична комисия (често съм разказвал този уникален случай). Не трябва да се строи никаква железопътна линия, защото нервната система на човека няма да понесе напрежението. Това не е измислица, а официален документ от 1838; с други думи, не сме далеч от времето, когато най-образованите хора заявяваха: железопътните линии не трябва да се строят. Но дори и да се намесят луди глави, които ще искат да построят железопътната линия (така е за писано в този документ), ще трябва поне от двете страни на линията да се издигнат високи дървени огради, за да не получат случайно минаващите селяни сътресение на мозъка. Виждате ли, след като мине известно време, хората започват да се смеят на онзи вид мислене, което е отхвърлено от реалния свят.
към текста >>
Дори за това, което става в Русия от стотици години насам, би трябвало да се намери една хубава дума, защото хубави думи се на
мир
ат за всичко, хубави думи се на
мир
ат дори и тогава, когато действителността е чудовищна.
Защото в тях беше подчертано съвсем ясно човек може да се чувствува много удобно дори и на онзи стол, върху който седи от стотици години; а пред света се тръби: ако всички Вие седне те на такива столове, тогава нещата ще са вече в пълен ред. Ето, това е Западът. Изтокът, Русия те имат друга линия на развитие и тя далеч не е отвлечена и абстрактна, тя не е логична, изобщо там хората все още не са логични. Те имат една друга линия на развитие. И за тях е немислимо да си кажат: това, което сме постигнали от столетия насам сега то трябва да се превърне в идеал за целия свят; ние искаме всички хора да станат като нас.
Дори за това, което става в Русия от стотици години насам, би трябвало да се намери една хубава дума, защото хубави думи се намират за всичко, хубави думи се намират дори и тогава, когато действителността е чудовищна.
Днес това не струва нищо стига да разполагаш с американски долари: Ето толкова долара и етичните идеали са готови. Обаче в просторите на Изтока това не може да се случи. Там съществува една реална линия на развитие. Там никому не може да хрумне: сега светът е длъжен да приеме всичко, което сме постигнали ние. Там действително може да се потвърди това, което съм казвал и преди: че условията не трябва да съвпадат,че по този начин нещо се поставя в движение, нещо, което няма да е вечно всред нас впрочем аз не искам да вземам страна, искам само да посоча огромната противоположност.
към текста >>
Да, ако проумеете тази колосална разлика, Вие ще проумеете и реалните причини за днешния световен конфликт; ще проумеете и защо от доста време аз непрекъснато повтарям: практически
война
та се води между Запада и Изтока, това, което е по средата трябва да бъде смляно и унищожено, защото Западът и Изтокът не са единни; човечеството не може иначе, освен да страда поради несъвместимостта между Запада и Изтока.
Обаче в просторите на Изтока това не може да се случи. Там съществува една реална линия на развитие. Там никому не може да хрумне: сега светът е длъжен да приеме всичко, което сме постигнали ние. Там действително може да се потвърди това, което съм казвал и преди: че условията не трябва да съвпадат,че по този начин нещо се поставя в движение, нещо, което няма да е вечно всред нас впрочем аз не искам да вземам страна, искам само да посоча огромната противоположност. И ако Вие вникнете в тази противоположност, тогава пред погледа Ви ще се изправи колосалната разлика между Запада, който тържествено се кълне във всичко, свързано с неговото минало, и Изтока, който скъсва с всичко, което беше неговото минало.
Да, ако проумеете тази колосална разлика, Вие ще проумеете и реалните причини за днешния световен конфликт; ще проумеете и защо от доста време аз непрекъснато повтарям: практически войната се води между Запада и Изтока, това, което е по средата трябва да бъде смляно и унищожено, защото Западът и Изтокът не са единни; човечеството не може иначе, освен да страда поради несъвместимостта между Запада и Изтока.
Обаче дали днес някой обръща внимание на тази колосална разлика, скъпи мои приятели? И дали събитията от Март 1917 отвориха някому очите за колосалната противоположност между Запада и Изтока? Години наред върху черната дъска стояха написани всички противоречия между Запада и Изтока! От Март тази година световната история ще трябва да се учи по нов начин. И хората са длъжни да я разберат правил но, иначе ще дойдат съвсем други и още по-тежки изпитания.
към текста >>
С една съмнителна интернационално-либерална патетичност започнаха да се прокла
мир
ат благородни и възвишени идеали.
Нещата не се свеждат до абстрактното приемане на едно или друго знание, а до решителен обрат и до скъсване с удобния и рутинен път; нещата се свеждат до едно правилно навлизане в духовния свят. В антропософския си стремеж, хората ще открият нови и могъщи енергии, а не елементарното задоволство, да се произнасят върху даден факт с думите: Колко красиво е това! Хората не трябва да витаят в своите въздушни замъци и да потъват в сън от умилението си пред хармонията на света, от умилението си пред всеобщата човешка любов! Скъпи мои приятели, Движението, което се оглавява от мисиз Безант, държи особено много на тези неща. Мнозина от Вас още си спомнят за моите протести срещу това благородно умиление, което се разрасна тъкмо в средите на "Теософското Общество".
С една съмнителна интернационално-либерална патетичност започнаха да се прокламират благородни и възвишени идеали.
Всеобщо братство, всеобща любов така се говореше навсякъде. Обаче ние не можем да се присъединим към този тон. Ние търсим реалното и конкретно знание върху световните процеси и събития. И за да окачествя атмосферата на "всеобщото теософско братство", аз отново ще си послужа с едно сравнение, до чиято помощ съм прибягвал и друг път: Представете си един човек, застанал сам всред студената стая. Представете си, как той коленичи пред празната печка и повтаря: мила печко, твой велик дълг е да стоплиш стаята, и така, моля те, стопли моята стая.
към текста >>
97.
9. Девета лекция, Дорнах, 14 Октомври 1917
GA_177 Окултни основи на видимия свят. Духовете на мрака и свалянето им на Земята
Такива събития и днес ние се на
мир
аме под външните последици на тези събития и несъмнено още дълго време ще се налага да се съобразяваме с тих имат своите дълбоки корени не другаде, а в някои точно определени процеси, разиграващи се в духовния свят.
След като сме се докоснали до нови антропософски истини, непрекъснато се налага да ги извикваме пред нашия душевен поглед, за да проникнем още по-дълбоко в тях. В хода на последните лекции ние се запознахме с някои основни представи, с чиято помощ бихме могли да си обясним разбира се, само до известна степен настоящите събития, както и техните причини. Разполагайки с тези нови представи, ние бихме могли да се обърнем към някои основни истини,които донякъде познаваме от определена гледна,точка, за да се занимаем отново с тях, вече подготвени по един съвсем нов начин. Аз често пъти обръщах вниманието Ви върху това, че средата на 19 век, и особено 40-те години, представляват един забележителен отрязък от духовното развитие на европейското и американското човечество. Аз обръщах вниманието Ви върху това, че точно тогава материалистичното развитие на разума достигна своята връхна точка на Земята; достигната беше връхната точка в развитието на онова чисто умствено разбиране на външните мъртви факти, които не желаят каквото и да е доближаване до сферата на живота.
Такива събития и днес ние се намираме под външните последици на тези събития и несъмнено още дълго време ще се налага да се съобразяваме с тих имат своите дълбоки корени не другаде, а в някои точно определени процеси, разиграващи се в духовния свят.
И когато изследваме процесите на духовния свят, намерили своя външен израз в току що казаното, ние трябва да отправим поглед към една борба, към един вид битка в духовния свят, започнала в споменатото време, и завършила през един период от време, за който често сме говорили, а именно през есента на годината 1879. Следователно, Вие ще си изградите една точна представа за тези неща, ако се замислите, че тази война, тази битка в духовния свят започна през 40-те години на 19 век и завърши през есента на 1879. Борбата, за която става дума, представлява една борба от страна на онези духовни Същества, които бяха групирани около онова Същество от Йерархията на Архангелите, което можем да наречем с името Михаил*35. Да, това беше една борба на Михаил и неговото войнство срещу определени ариманически сили. Следователно, моля Ви да си представите тази борба като едно събитие, разиграващо се в духовния свят.
към текста >>
Следователно, Вие ще си изградите една точна представа за тези неща, ако се замислите, че тази
война
, тази битка в духовния свят започна през 40-те години на 19 век и завърши през есента на 1879.
Разполагайки с тези нови представи, ние бихме могли да се обърнем към някои основни истини,които донякъде познаваме от определена гледна,точка, за да се занимаем отново с тях, вече подготвени по един съвсем нов начин. Аз често пъти обръщах вниманието Ви върху това, че средата на 19 век, и особено 40-те години, представляват един забележителен отрязък от духовното развитие на европейското и американското човечество. Аз обръщах вниманието Ви върху това, че точно тогава материалистичното развитие на разума достигна своята връхна точка на Земята; достигната беше връхната точка в развитието на онова чисто умствено разбиране на външните мъртви факти, които не желаят каквото и да е доближаване до сферата на живота. Такива събития и днес ние се намираме под външните последици на тези събития и несъмнено още дълго време ще се налага да се съобразяваме с тих имат своите дълбоки корени не другаде, а в някои точно определени процеси, разиграващи се в духовния свят. И когато изследваме процесите на духовния свят, намерили своя външен израз в току що казаното, ние трябва да отправим поглед към една борба, към един вид битка в духовния свят, започнала в споменатото време, и завършила през един период от време, за който често сме говорили, а именно през есента на годината 1879.
Следователно, Вие ще си изградите една точна представа за тези неща, ако се замислите, че тази война, тази битка в духовния свят започна през 40-те години на 19 век и завърши през есента на 1879.
Борбата, за която става дума, представлява една борба от страна на онези духовни Същества, които бяха групирани около онова Същество от Йерархията на Архангелите, което можем да наречем с името Михаил*35. Да, това беше една борба на Михаил и неговото войнство срещу определени ариманически сили. Следователно, моля Ви да си представите тази борба като едно събитие, разиграващо се в духовния свят. И всичко, което възнамерявам да споделя с Вас, се отнася към тази духовна битка между Михаил и негово то войнство от една страна, и ариманическите сили от друга страна. Искате ли да приложите тази представа към живота в настоящата епоха, Вие ще постъпите добре, ако спрете душевния си поглед върху начина, по който човешките души, родени през 40-те години на 19 век преживяха първите фази на тази борба между войнството на Михаил и ариманическите сили, докато се намираха все още в духовния свят.
към текста >>
Искате ли да приложите тази представа към живота в настоящата епоха, Вие ще постъпите добре, ако спрете душевния си поглед върху начина, по който човешките души, родени през 40-те години на 19 век преживяха първите фази на тази борба между войнството на Михаил и ариманическите сили, докато се на
мир
аха все още в духовния свят.
Следователно, Вие ще си изградите една точна представа за тези неща, ако се замислите, че тази война, тази битка в духовния свят започна през 40-те години на 19 век и завърши през есента на 1879. Борбата, за която става дума, представлява една борба от страна на онези духовни Същества, които бяха групирани около онова Същество от Йерархията на Архангелите, което можем да наречем с името Михаил*35. Да, това беше една борба на Михаил и неговото войнство срещу определени ариманически сили. Следователно, моля Ви да си представите тази борба като едно събитие, разиграващо се в духовния свят. И всичко, което възнамерявам да споделя с Вас, се отнася към тази духовна битка между Михаил и негово то войнство от една страна, и ариманическите сили от друга страна.
Искате ли да приложите тази представа към живота в настоящата епоха, Вие ще постъпите добре, ако спрете душевния си поглед върху начина, по който човешките души, родени през 40-те години на 19 век преживяха първите фази на тази борба между войнството на Михаил и ариманическите сили, докато се намираха все още в духовния свят.
Следователно, хората, родени през 40-те години на 19 век, имаха възможност да наблюдават тази духовна борба още преди своето физическо раждане. Размислим ли се върху това обстоятелство, ние ще стигнем и до едно истинско разбиране за външните и вътрешните съдбовни изживявания на тези хора, до тяхната истинска душевна организация. И така, тази борба настъпи през 40-те, 50-те, 60-те, 70-те години и завърши през есента на 1879 с победа на Михаил и неговото войнство над определени ариманически Същества. Какво означава всичко това? Виждате ли, когато искаме да вникнем в подобни неща, винаги можем да си послужим с един чуден образ, който се е запазил в хода на общочовешкото развитие: Борбата на Михаил със Змея.
към текста >>
Тъй като по-рано тези ариманически импулси разгръщаха своите сили в духовните сфери, те оставяха хората на
мир
а, но сега те бяха свалени от Небето и попаднаха в човешките глави!
Така те бяха победени вече казахме, че това стана в духовния свят през есента на 1879. Но какво означава това, че силите на Змея, тези ариманически войнства бяха, така да се каже, свалени от Небето, за да попаднат в царството на хората? Изгубването на тази борба от ариманическите Същества означава, че образно казано вече не могат да бъдат открити на Небето. За сметка на това обаче, те могат да бъдат открити в царството на хората. Или с други думи: В края на 70-те години човешките души бяха обхванати що се отнася до определени познавателни способности от подчертано ариманически импулси.
Тъй като по-рано тези ариманически импулси разгръщаха своите сили в духовните сфери, те оставяха хората на мира, но сега те бяха свалени от Небето и попаднаха в човешките глави!
И ако се запитаме: Какво проникна тогава в човешкото царство след свалянето на ариманическите сили? отговорът е: Лично оцветеното, забележете добре, лично оцветеното ариманическо, материалистическо светоусещане! Несъмнено, материализмът беше стигнал своята върхова точка още през 40-те години. Обаче тогава неговите импулси нахлуваха в човеците по-скоро инстинктивно. Тогава ариманическите войнства насочваха своите импулси към човешките инстинкти от духовния свят.
към текста >>
И тогава, в определен период от Шестата следатлантска културна епоха, тези хора ще на
мир
ат удоволствие единствено в това, да живеят всред процесите, които тогава ще се осъществяват чрез бацилите, чрез тези микроскопични врагове на човечеството.
Ние не трябва да позволяваме на ариманическите Същества да вземат надмощие над нас, ние не бива да се влюбваме в тези ариманически Същества. Това е извънредно важно. Защото сега възниква друга опасност: Хората да запазят тази склонност към материализъм, към материалистично-ариманически начин на мислене и да го пренесат в една епоха, когато всъщност е предвидено неговото преодоляване. Тогава онези хора, които не биха съумели да се освободят от материалистично-ариманическото мислене, а биха искали да останат свързани с него, биха влезли в един съюз с всичко онова, което възниква на Земята по един или друг начин чрез победата на Михаил над Змея. Или с други думи: Те биха се свързали не с духовния напредък на планетарното Земно развитие, а е чисто материалния напредък.
И тогава, в определен период от Шестата следатлантска културна епоха, тези хора ще намират удоволствие единствено в това, да живеят всред процесите, които тогава ще се осъществяват чрез бацилите, чрез тези микроскопични врагове на човечеството.
Към този род подробности ние трябва да прибавим и още нещо. Тъкмо поради своята собствена последователност, поради собственото си величие, естественонаучният начин на мислене е застрашен от това, да не се влее в ариманическия начин на мислене. Не само моралният начин на мислене, но и естественонаучният начин на мислене е силно застрашен от това да не бъде погълнат от този ариманически, материалистически начин на мислене. Помислете само как например разсъждават учените в областта на зоологията. Те проследяват формата на Земната повърхност, останките и т.н., как в отделни пластове живеят или са живели определени животни; откриват всевъзможни подробности.
към текста >>
Виждате, следователно, колко подсъзнателно изграждат хората своите
мир
огледи.
Тук Вие забелязвате твърде странни неща и противоречия в нашата епоха. Представете си един сериозен природоизследовател, който слуша моите думи. Той положително ще възрази: Но това са глупости, чисти глупости! Обаче представете си един духовен изследовател, който вижда зад нещата... той също ще оцени становището на природоизследователя като чиста глупост! Защото всички хипотези относно началото и края на Земята са недомислия и глупости, те не са нищо друго, освен глупости, въпреки че са съставени твърде остроумно.
Виждате, следователно, колко подсъзнателно изграждат хората своите мирогледи.
Обаче ние се намираме във времето, когато тези неща трябва да бъдат разглеждани с най-голяма точност. Днешният човек трябва да свързва своите представи съвсем ясно, съвсем точно. Земята отдавна ще бъде превърната в един труп, още преди да е настъпило времето, когато ще сме изменили до такава степен нашите материалистични представи, че да се издигнем до едно по-скоро духовно съществувание. Ние няма да сме в състояние да търсим такива физически инкарнации, както правим това днес, върху една Земя, която вече няма да ни носи. Обаче онези хора, които остават свързани с материалистичния начин на мислене и не успяват да се освободят от него, те ще допълзят в бъдещите си форми по тялото на Земята и ще търсят своите занимания в това, което ще възникне от действията на бацилите, на туберкулите и т.н.... понеже тогава тези същества ще са част от трупа на Земята.
към текста >>
Обаче ние се на
мир
аме във времето, когато тези неща трябва да бъдат разглеждани с най-голяма точност.
Представете си един сериозен природоизследовател, който слуша моите думи. Той положително ще възрази: Но това са глупости, чисти глупости! Обаче представете си един духовен изследовател, който вижда зад нещата... той също ще оцени становището на природоизследователя като чиста глупост! Защото всички хипотези относно началото и края на Земята са недомислия и глупости, те не са нищо друго, освен глупости, въпреки че са съставени твърде остроумно. Виждате, следователно, колко подсъзнателно изграждат хората своите мирогледи.
Обаче ние се намираме във времето, когато тези неща трябва да бъдат разглеждани с най-голяма точност.
Днешният човек трябва да свързва своите представи съвсем ясно, съвсем точно. Земята отдавна ще бъде превърната в един труп, още преди да е настъпило времето, когато ще сме изменили до такава степен нашите материалистични представи, че да се издигнем до едно по-скоро духовно съществувание. Ние няма да сме в състояние да търсим такива физически инкарнации, както правим това днес, върху една Земя, която вече няма да ни носи. Обаче онези хора, които остават свързани с материалистичния начин на мислене и не успяват да се освободят от него, те ще допълзят в бъдещите си форми по тялото на Земята и ще търсят своите занимания в това, което ще възникне от действията на бацилите, на туберкулите и т.н.... понеже тогава тези същества ще са част от трупа на Земята. Сега те са само, бих казал, далечни пророци на всичко онова, което за напред ще се случи с цялата Земя.
към текста >>
Обаче днес всички тези ариманически и материалистични сили на
мир
ат израз в духовните представи на хората, в техните морални импулси, а днес те с лека ръка кръщават какво ли не с името "морални импулси"; занапред тези сили лесно могат да прераснат в такива импулси, които ще приковат човека и то по негова собствена воля!
Ние няма да сме в състояние да търсим такива физически инкарнации, както правим това днес, върху една Земя, която вече няма да ни носи. Обаче онези хора, които остават свързани с материалистичния начин на мислене и не успяват да се освободят от него, те ще допълзят в бъдещите си форми по тялото на Земята и ще търсят своите занимания в това, което ще възникне от действията на бацилите, на туберкулите и т.н.... понеже тогава тези същества ще са част от трупа на Земята. Сега те са само, бих казал, далечни пророци на всичко онова, което за напред ще се случи с цялата Земя. А после ще настъпи една епоха, когато привържениците на материалистичния разум ще се свържат с Лунните Същества и заедно с Луната ще кръжат около Земята, която ще се е превърнала в шлака, в труп. Защото тези същества, тези човеци, които остават свързани с материалистичния разум, не искат нищо друго, освен да приковат живота тук, долу на Земята, да останат окончателно свързани с живота на Земята, без да търсят освобождаването си от трупа на Земята, без да се стремят към новия душевно-духовен облик на нашата планета.
Обаче днес всички тези ариманически и материалистични сили намират израз в духовните представи на хората, в техните морални импулси, а днес те с лека ръка кръщават какво ли не с името "морални импулси"; занапред тези сили лесно могат да прераснат в такива импулси, които ще приковат човека и то по негова собствена воля!
към планетарното тяло на Земята. Тези неща трябва да бъдат разбрани в тяхната истинска светлина. Особено внимание заслужават процесите, които сме склонни да считаме като нещо самопонятно. Това се отнася и за много от природните закони, които днес биват разглеждани като нещо самопонятно. Всеки, който не ги признава, бива смятан за дилетант или за глупак.
към текста >>
Днес хората се на
мир
ат под влиянието на духовния свят в много по-голяма степен, отколкото те сами до пускат.
Днес има доста хора, които биха могли да Ви разкажат, макар и обикновено да не разбират това, за което става дума, че са стигнали до една или друга своя дейност чрез някакво съновидение или нещо подобно, въпреки че в случая нещата опират до някакъв духовен процес. Днес хората са насърчавани чрез подобни психически въздействия много повече, отколкото допуска материалистичното мислене. И ако човек има възможност да проследи тези неща, той ще намери потвърждение буквално на всяка крачка. Ако се обърнете към поетичното творчество на известните поети и направите статистика, колко стихотворения са възникнали по рационалистичен път, по един път, който може да бъде обяснен рационалистично, и колко много стихотворения са възникнали в резултат на един вид внушение, в резултат на явно въздействие от страна на духовния свят, което съответният човек изживява като съновидение или нещо подобно. Вие ще се учудите какъв огромен процент заема директното влияние на духовния свят!
Днес хората се намират под влиянието на духовния свят в много по-голяма степен, отколкото те сами до пускат.
И тъкмо най-важните събития, които на пръв поглед са дело на хората, всъщност се извършват под въздействията на духовния свят. Ето например, че тук или там хората се запитват: Защо е основан този или онзи вестник? Неговият собственик го е основал, защото е получил този или онзи импулс от духовния свят. И ако той би имал доверието да сподели с Вас без каквото и да е предубеждение своите вътрешни импулси, щеше да Ви разкаже едно от своите съновидения: Ето какво трябва да Ви разкаже той, ако го запитате за истинските причини! Ето защо преди известно време аз трябваше да се изразя тук по следния начин: Ако един ден историографията се произнесе относно избухването на тази война, служейки си с документи, както прави това историкът Ранке, тя няма да стигне до най-важното, защото най-важното от 1914 стана тъкмо поради въздействията от духовния свят.
към текста >>
Ето защо преди известно време аз трябваше да се изразя тук по следния начин: Ако един ден историографията се произнесе относно избухването на тази
война
, служейки си с документи, както прави това историкът Ранке, тя няма да стигне до най-важното, защото най-важното от 1914 стана тъкмо поради въздействията от духовния свят.
Днес хората се намират под влиянието на духовния свят в много по-голяма степен, отколкото те сами до пускат. И тъкмо най-важните събития, които на пръв поглед са дело на хората, всъщност се извършват под въздействията на духовния свят. Ето например, че тук или там хората се запитват: Защо е основан този или онзи вестник? Неговият собственик го е основал, защото е получил този или онзи импулс от духовния свят. И ако той би имал доверието да сподели с Вас без каквото и да е предубеждение своите вътрешни импулси, щеше да Ви разкаже едно от своите съновидения: Ето какво трябва да Ви разкаже той, ако го запитате за истинските причини!
Ето защо преди известно време аз трябваше да се изразя тук по следния начин: Ако един ден историографията се произнесе относно избухването на тази война, служейки си с документи, както прави това историкът Ранке, тя няма да стигне до най-важното, защото най-важното от 1914 стана тъкмо поради въздействията от духовния свят.
Виждате ли, нещата настъпват циклично, на известни периоди от време. И това, което става тук на физическото поле, то всъщност винаги е един вид проекция, един вид сянка от нещо, което става в духовния свят. Само че това, което става в духовния свят, винаги се случва по-рано. Представете си,че тази линия тук (виж рисунката) представлява прага, или граничната линия, граничната плоскост между духовния свят и физическия свят; така че това, което казах току що, би могло да бъде охарактеризирано по следния начин. Представете си, че нещо, което може да бъде наречено "духовно събитие" например битката между Михаил и Змея първоначално става в духовния свят.
към текста >>
Ако хипотетично си представим, че Соловьов е жив дори и днес, че е преживял цялата тази
война
заедно със своя народ какво би направил тогава той като русин?
Естествено, западните хора не обърнаха кой знае какво внимание на неговата философия. Те нямаха достатъчно възможности да се запознаят с нея, нито път положиха някакви усилия да видят в лицето на Соловьов един истински посредник на европейския Изток. Както е известно, преди няколко години само един професор се изказа, че не е редно, ако даден човек е професор по философия в някой университет, да не знае нищо за Соловьов. Впрочем той предложил на един кандидат за докторска титла да напише дисертация за Соловьов, като си помислил: Кандидатът ще проучи въпроса за Соловьов, а после аз ще прочета готовата дисертация! Впрочем, позволете ми да прибавя към тази тема следното.
Ако хипотетично си представим, че Соловьов е жив дори и днес, че е преживял цялата тази война заедно със своя народ какво би направил тогава той като русин?
Естествено, на такива неща може да се отговори само хипотетично; обаче ние бихме могли да сме напълно сигурни: като русин, Соловьов би изхвърлил всички свои книги, написани преди войната, би ги унищожил по някакъв начин, за да напише всичко отново! Защото той би разбрал необходимостта да ревизира всички свои възгледи. Неговите възгледи се кореняха във времето. Ето защо той би усетил стремежа да преработи всички свои книги. Така той би направил за себе си само един извод, какъвто впрочем си направи целият европейски Изток.
към текста >>
Естествено, на такива неща може да се отговори само хипотетично; обаче ние бихме могли да сме напълно сигурни: като русин, Соловьов би изхвърлил всички свои книги, написани преди
война
та, би ги унищожил по някакъв начин, за да напише всичко отново!
Те нямаха достатъчно възможности да се запознаят с нея, нито път положиха някакви усилия да видят в лицето на Соловьов един истински посредник на европейския Изток. Както е известно, преди няколко години само един професор се изказа, че не е редно, ако даден човек е професор по философия в някой университет, да не знае нищо за Соловьов. Впрочем той предложил на един кандидат за докторска титла да напише дисертация за Соловьов, като си помислил: Кандидатът ще проучи въпроса за Соловьов, а после аз ще прочета готовата дисертация! Впрочем, позволете ми да прибавя към тази тема следното. Ако хипотетично си представим, че Соловьов е жив дори и днес, че е преживял цялата тази война заедно със своя народ какво би направил тогава той като русин?
Естествено, на такива неща може да се отговори само хипотетично; обаче ние бихме могли да сме напълно сигурни: като русин, Соловьов би изхвърлил всички свои книги, написани преди войната, би ги унищожил по някакъв начин, за да напише всичко отново!
Защото той би разбрал необходимостта да ревизира всички свои възгледи. Неговите възгледи се кореняха във времето. Ето защо той би усетил стремежа да преработи всички свои книги. Така той би направил за себе си само един извод, какъвто впрочем си направи целият европейски Изток. Ясно е, че подобни твърдения звучат парадоксално.
към текста >>
Същото се отнася и за дълбоките причини, лежащи в основата на общочовешката и
мир
ова еволюция: ние стигаме до тези причини само тогава, когато си представим нещата отвъд границите на физическия свят по съвсем определен, конкретен начин, а не с помощта на мъгливи, пантеистични фрази като Вселена, провидение и т.н.
Общите и мъгливи разсъждения за Духа не водят до никъде. Ние трябва да обхванем съвсем конкретни духовни събития и духовни Същества, които са разположени зад прага на човешкото съзнание. Защото както тук събитията са не нещо общо, а нещо съвсем конкретно, същото се отнася и за събитията в духовния свят. Аз не допускам, че има много хора, които утре ще се пробудят от сън и ще си кажат: Ето сега аз излизам през вратата на моя дом и попадам в единния, всеобщ свят. Естествено, те няма да си кажат това, а ще си представят своите съвсем конкретни задачи, срещи и т.н.
Същото се отнася и за дълбоките причини, лежащи в основата на общочовешката и мирова еволюция: ние стигаме до тези причини само тогава, когато си представим нещата отвъд границите на физическия свят по съвсем определен, конкретен начин, а не с помощта на мъгливи, пантеистични фрази като Вселена, провидение и т.н.
Да, ние бихме могли да почувствуваме много неща, когато гледаме числата 1841 и 1917, представени на рисунката. Но ако искаме да разберем какво става в действителност, тогава трябва да превърнем тези чувства в един истински живот, достъпен до нашето съзнание.
към текста >>
98.
10. Десета лекция, Дорнах, 20 Октомври 1917
GA_177 Окултни основи на видимия свят. Духовете на мрака и свалянето им на Земята
Обърнах внимание на това,че през 40-те години на 19 век в духовния свят, който непосредствено граничи с нашия физически свят, започна една
война
, една метаморфоза на онези войни, които обозначаваме с помощта на един древен символ, като
война
та на св.
Обаче едва ли бихме могли да твърдим, че през последните три години идеалите на тези общества се осъществиха по един или друг начин. Хората действително трябва да извлекат поука от онези факти, за които често става дума в хода на нашите антропософски лекции. В лекцията си от миналата неделя аз се опитах да очертая пред Вас част от картината на духовното развитие през последните десетилетия. Помолих Ви да вземете под внимание, че онова, което става на физическото поле, всъщност се подготвя продължително време в духовния свят. Във връзка с това напомних за съвсем конкретни неща.
Обърнах внимание на това,че през 40-те години на 19 век в духовния свят, който непосредствено граничи с нашия физически свят, започна една война, една метаморфоза на онези войни, които обозначаваме с помощта на един древен символ, като войната на св.
Михаил със Змея. Аз посочих, как тази война в духовния свят продължи до месец ноември 1879, как тук ние сме изправени пред една война в духовния свят, пред една война на Михаил със Змея ние добре знаем какво следва да разбираме под този образ и пак в края на ноември 1879 Михаил победи Змея, т.е. ариманическите сили, сваляйки ги на Земята, в царството на човеците. Къде се намират сега тези ариманически Същества? *38
към текста >>
Аз посочих, как тази
война
в духовния свят продължи до месец ноември 1879, как тук ние сме изправени пред една
война
в духовния свят, пред една
война
на Михаил със Змея ние добре знаем какво следва да разбираме под този образ и пак в края на ноември 1879 Михаил победи Змея, т.е.
В лекцията си от миналата неделя аз се опитах да очертая пред Вас част от картината на духовното развитие през последните десетилетия. Помолих Ви да вземете под внимание, че онова, което става на физическото поле, всъщност се подготвя продължително време в духовния свят. Във връзка с това напомних за съвсем конкретни неща. Обърнах внимание на това,че през 40-те години на 19 век в духовния свят, който непосредствено граничи с нашия физически свят, започна една война, една метаморфоза на онези войни, които обозначаваме с помощта на един древен символ, като войната на св. Михаил със Змея.
Аз посочих, как тази война в духовния свят продължи до месец ноември 1879, как тук ние сме изправени пред една война в духовния свят, пред една война на Михаил със Змея ние добре знаем какво следва да разбираме под този образ и пак в края на ноември 1879 Михаил победи Змея, т.е.
ариманическите сили, сваляйки ги на Земята, в царството на човеците. Къде се намират сега тези ариманически Същества? *38 И така, помислете добре: онези Същества от школата на Ариман, които от 1841 до 1879 водиха една решаваща битка в духовния свят, през 1879 бяха свалени долу, в царството на човеците; и от тогава те имат своята крепост, своето поле за действие специално що се отнася до епохата, в която живеем не другаде, а в мислите, чувствата и волевите импулси на хората. Представете си нагледно: каква огромна част от човешките мисли, чувства и воля са пронизани днес от ариманическите Същества.
към текста >>
Къде се на
мир
ат сега тези ариманически Същества?
Във връзка с това напомних за съвсем конкретни неща. Обърнах внимание на това,че през 40-те години на 19 век в духовния свят, който непосредствено граничи с нашия физически свят, започна една война, една метаморфоза на онези войни, които обозначаваме с помощта на един древен символ, като войната на св. Михаил със Змея. Аз посочих, как тази война в духовния свят продължи до месец ноември 1879, как тук ние сме изправени пред една война в духовния свят, пред една война на Михаил със Змея ние добре знаем какво следва да разбираме под този образ и пак в края на ноември 1879 Михаил победи Змея, т.е. ариманическите сили, сваляйки ги на Земята, в царството на човеците.
Къде се намират сега тези ариманически Същества?
*38 И така, помислете добре: онези Същества от школата на Ариман, които от 1841 до 1879 водиха една решаваща битка в духовния свят, през 1879 бяха свалени долу, в царството на човеците; и от тогава те имат своята крепост, своето поле за действие специално що се отнася до епохата, в която живеем не другаде, а в мислите, чувствата и волевите импулси на хората. Представете си нагледно: каква огромна част от човешките мисли, чувства и воля са пронизани днес от ариманическите Същества. Подобни съотношения между духовния и физическия свят са просто заложени в целия миров порядък и ние следва да се съобразяваме с тези конкретни факти. Какъв смисъл има, ако хората останат застинали в своите абстракции и казват: Да, човекът трябва да се бори срещу Ариман.
към текста >>
Подобни съотношения между духовния и физическия свят са просто заложени в целия
мир
ов порядък и ние следва да се съобразяваме с тези конкретни факти.
ариманическите сили, сваляйки ги на Земята, в царството на човеците. Къде се намират сега тези ариманически Същества? *38 И така, помислете добре: онези Същества от школата на Ариман, които от 1841 до 1879 водиха една решаваща битка в духовния свят, през 1879 бяха свалени долу, в царството на човеците; и от тогава те имат своята крепост, своето поле за действие специално що се отнася до епохата, в която живеем не другаде, а в мислите, чувствата и волевите импулси на хората. Представете си нагледно: каква огромна част от човешките мисли, чувства и воля са пронизани днес от ариманическите Същества.
Подобни съотношения между духовния и физическия свят са просто заложени в целия миров порядък и ние следва да се съобразяваме с тези конкретни факти.
Какъв смисъл има, ако хората останат застинали в своите абстракции и казват: Да, човекът трябва да се бори срещу Ариман. С една такава абстрактна формула не се стига доникъде. Понякога днешните хора изобщо не предусещат всред атмосферата на какви духовни Същества се намират. Сериозното значение на този факт все някога трябва да бъде разбрано. Нека да напомня само това: Като членове на Антропософското Общество, Вие имате възможност да превръщате тези факти в съдържание на Вашите мисли, на Вашите чувства.
към текста >>
Понякога днешните хора изобщо не предусещат всред атмосферата на какви духовни Същества се на
мир
ат.
И така, помислете добре: онези Същества от школата на Ариман, които от 1841 до 1879 водиха една решаваща битка в духовния свят, през 1879 бяха свалени долу, в царството на човеците; и от тогава те имат своята крепост, своето поле за действие специално що се отнася до епохата, в която живеем не другаде, а в мислите, чувствата и волевите импулси на хората. Представете си нагледно: каква огромна част от човешките мисли, чувства и воля са пронизани днес от ариманическите Същества. Подобни съотношения между духовния и физическия свят са просто заложени в целия миров порядък и ние следва да се съобразяваме с тези конкретни факти. Какъв смисъл има, ако хората останат застинали в своите абстракции и казват: Да, човекът трябва да се бори срещу Ариман. С една такава абстрактна формула не се стига доникъде.
Понякога днешните хора изобщо не предусещат всред атмосферата на какви духовни Същества се намират.
Сериозното значение на този факт все някога трябва да бъде разбрано. Нека да напомня само това: Като членове на Антропософското Общество, Вие имате възможност да превръщате тези факти в съдържание на Вашите мисли, на Вашите чувства. Ето защо пред душите Ви застава цялата сериозност на тези факти и Вие разбирате: От Вашите чувства и усещания според мястото, което заемате в нашата толкова загадъчна, толкова съмнителна и объркана епоха се поражда една голяма задача. Представете си например следното: Ако тук или там се събират няколко души които изграждат приятелското си общуване по един естествен начин, и ако този кръг от хора би знаел за подобни духовни връзки, каквито описах пред Вас, и ако от друга страна повечето хора не подозират за наличието на такива връзки, бъдете уверени: В случай че този критичен кръг вземе добре мотивираното решение да постави в служба на някаква кауза резултатите от едно или друго духовно познание, тогава този oграничен кръг често без самите му привърженици да осъзнават това се оказва много по-силен спрямо онези които нямат никаква представа за подобни духовни връзки. Още през 18 век имаше определен кръг от хора,изграден според принципите, за които става дума.
към текста >>
Бъдете сигурни: Ако тук се на
мир
а някой, който не е прочел книгата "Тринадесет липи" а аз допускам, че всред нашите приятели има и такива те задължително са срещнали в своя живот поне трима или четирима, които са прочели въпросната книга.
Питам Ви: Има ли всред Вас хора, които да не са чували за книгата "Тринадесет липи" от Вебер*39? Ето как пресата се намесва в живота на хората. Макар че в това съчинение са вложени наистина забележителни идеи. Да, те живеят днес в стотици и хиляди сърца. Послужих си с този пример, за да покажа, че всъщност е напълно възможно широките човешки маси да се окажат незапознати с други, решаващи събития, които стават около тях.
Бъдете сигурни: Ако тук се намира някой, който не е прочел книгата "Тринадесет липи" а аз допускам, че всред нашите приятели има и такива те задължително са срещнали в своя живот поне трима или четирима, които са прочели въпросната книга.
Но между хората често се издигат невидими стени и те не споделят помежду си нищо. Дори най-близките хора не споделят по между си нищо. Но какъвто е случаят с такива незначителни неща естествено примерът, с който си послужих, е една дреболия с оглед на историческото развитие същото се от нася и за най-важните и решителни събития. В света непрекъснато се разиграват събития, които в голямата си част остават неразбрани от хората. По сходен начин през 18 век едно малко общество подготви определени мисли, определени възгледи, които успяха да се промъкнат в душите на хората, превръщайки се в действени сили тъкмо в областта, към която подобни общества се стремят, и преминавайки после в социалния живот, за да определят как хората да се държат едни спрямо други.
към текста >>
И по този начин те лесно пропускат нещо а то е един несъмнен факт -, че след 1879 ариманическите Същества трябваше да слязат от духовния свят в царството на човеците,че те трябваше да нахлуят в човешкия интелект, в човешките мисли, усещания и
мир
огледи.
Това са неща, които съществуват реално! Обаче хората съчиняват всевъзможни теории, които съдържат всичко друго, но не и реалните, действени сили. Това, което трябва да се вземе под внимание, е следното: Както естествената жизнена среда на животните е въздухът, а не вакуумът, предизвикан от пневматичната помпа, така и естествената жизнена среда на идеите се получава само тогава, когато хората се потопят в действителната атмосфера на духовния живот. Обаче за тази цел духовният живот трябва да застане пред човека в своята реалност. Но днес хората все още предпочитат общите приказки.
И по този начин те лесно пропускат нещо а то е един несъмнен факт -, че след 1879 ариманическите Същества трябваше да слязат от духовния свят в царството на човеците,че те трябваше да нахлуят в човешкия интелект, в човешките мисли, усещания и мирогледи.
Но хората далеч не се държат адекватно с тези Същества, като издигат абстрактния лозунг: Ние трябва да се борим срещу тях! Добре, и какво предприемат хората, за да се борят срещу тези Същества? Те не предприемат нищо друго, освен това, което прави онзи, който увещава печката да го стопли, но без да е сложил дърва в печката и без да ги е запалил. Сега, след като тези сили и Същества са вече слезли на Земята, ние следва да сме наясно: те са вече тук и хората трябва да живеят заедно с тях, хората не бива да си затварят очите пред тих, защото те стават най-силни тъкмо тогава, когато хората си затварят очите пред тих. Точно това е същественото, че тези ариманически Същества, които вече са обхванали човешкия интелект стават най-силни тогава, когато човек не иска да знае нищо за тях, когато не иска да научи нищо за тях.
към текста >>
Обаче ако гърците биха разполагали с нашата модерна наука, тогава не би могло да възникне нищо от онова, което с право смятаме за проява на тяхното величие: легендите за гръцките Богове, света на О
мир
, Софокъл, Есхил, Платон, Аристотел: Вагнер би бил един Фауст спрямо Вагнеровците, които днес биха кръжали навсякъде около нас.
Нима допускате, че през 2900 хората ще разсъждават за Слънчевата система по същия начин, по който правят това днес? Това би било едно професорско суеверие, което няма нищо общо с антропософските възгледи. Обстоятелството, че днешните хора могат да ръководят своите мисли нещо, което действително им при дава известно величие в нашата епоха се дължи на това, което в древна Гърция можа да възникне под формата на гръцка митология. Естествено, за един образован представител на нашето съвремие не би имало нищо по-примамливо от това, да си каже: О,колко щастливи биха били древните гърци, ако можеха да разполагат с нашата модерна наука!
Обаче ако гърците биха разполагали с нашата модерна наука, тогава не би могло да възникне нищо от онова, което с право смятаме за проява на тяхното величие: легендите за гръцките Богове, света на Омир, Софокъл, Есхил, Платон, Аристотел: Вагнер би бил един Фауст спрямо Вагнеровците, които днес биха кръжали навсякъде около нас.
Човешкото мислене би се оказало празно, пусто и мъртво! Защото самата жизнена сила на нашето мислене се корени именно в гръцките митове, изобщо в митовете на Четвъртата следатлантска епоха. И който смята, че митовете са били нещо погрешно, за разлика от днешното мислене, той прилича на един човек, според когото е ненужно розите да бъдат откъснати от розовия храст, ако искаме да си наберем букет от рози: не е ли по-добре розите да растат направо във въздуха? Всички тези представи, с които живеят днешните хора, са чисто и прости недействителни. В основата на нашата съвременна цивилизация е тъкмо тази Четвърта следатлантска епоха с нейните митове и представи, които за днешния човек са по-скоро сънища в сравнение с рязко очертаните и точки естествено-научни представи.
към текста >>
От 1879 положението е следното: Когато някой тръгва на училище, там той възприема естествено-научно то мислене и вече е сигурен: Действително е само онова, което се на
мир
а в сетивния свят; всичко останало е игра на фантазията а колко много хора днес мислят по този начин -, тогава Ариман печели състезанието, защото на ариманическите Същества им порастват криле!
И който смята, че митовете са били нещо погрешно, за разлика от днешното мислене, той прилича на един човек, според когото е ненужно розите да бъдат откъснати от розовия храст, ако искаме да си наберем букет от рози: не е ли по-добре розите да растат направо във въздуха? Всички тези представи, с които живеят днешните хора, са чисто и прости недействителни. В основата на нашата съвременна цивилизация е тъкмо тази Четвърта следатлантска епоха с нейните митове и представи, които за днешния човек са по-скоро сънища в сравнение с рязко очертаните и точки естествено-научни представи. Обаче това, което днес ние можем да развием в мисленето, то на свой ред също ще залегне в основата на следващата епоха, разбира се, ако то бъде развито не в посока на умъртвяването, а в посока на оживотворяването. Но живот се вдъхва само тогава, когато се стремим да издигнем в съзнанието си всичко онова, което вече е съществувало, или с други думи, когато пробудим и разширим нашето съзнание.
От 1879 положението е следното: Когато някой тръгва на училище, там той възприема естествено-научно то мислене и вече е сигурен: Действително е само онова, което се намира в сетивния свят; всичко останало е игра на фантазията а колко много хора днес мислят по този начин -, тогава Ариман печели състезанието, защото на ариманическите Същества им порастват криле!
Но какво представляват тези ариманически Същества, които от 1879 се настаниха в човешките души като в свои крепости? Ясно е, че те не са човеци; те са Ангели, обаче изостанали в своето аз развитие Ангели; Ангели, които са се отклонили от нормалния ход на своята еволюция и са забравили как да изпълняват своите задачи в онзи духовен свят, който се намира в непосредствена близост до физическия. Ако те биха могли да изпълнят своите задачи, те нямаше да бъдат свалени тук долу през 1879. А те бяха свалени, именно защото не можеха да се справят със своите задачи горе! И какво става сега?
към текста >>
Ясно е, че те не са човеци; те са Ангели, обаче изостанали в своето аз развитие Ангели; Ангели, които са се отклонили от нормалния ход на своята еволюция и са забравили как да изпълняват своите задачи в онзи духовен свят, който се на
мир
а в непосредствена близост до физическия.
В основата на нашата съвременна цивилизация е тъкмо тази Четвърта следатлантска епоха с нейните митове и представи, които за днешния човек са по-скоро сънища в сравнение с рязко очертаните и точки естествено-научни представи. Обаче това, което днес ние можем да развием в мисленето, то на свой ред също ще залегне в основата на следващата епоха, разбира се, ако то бъде развито не в посока на умъртвяването, а в посока на оживотворяването. Но живот се вдъхва само тогава, когато се стремим да издигнем в съзнанието си всичко онова, което вече е съществувало, или с други думи, когато пробудим и разширим нашето съзнание. От 1879 положението е следното: Когато някой тръгва на училище, там той възприема естествено-научно то мислене и вече е сигурен: Действително е само онова, което се намира в сетивния свят; всичко останало е игра на фантазията а колко много хора днес мислят по този начин -, тогава Ариман печели състезанието, защото на ариманическите Същества им порастват криле! Но какво представляват тези ариманически Същества, които от 1879 се настаниха в човешките души като в свои крепости?
Ясно е, че те не са човеци; те са Ангели, обаче изостанали в своето аз развитие Ангели; Ангели, които са се отклонили от нормалния ход на своята еволюция и са забравили как да изпълняват своите задачи в онзи духовен свят, който се намира в непосредствена близост до физическия.
Ако те биха могли да изпълнят своите задачи, те нямаше да бъдат свалени тук долу през 1879. А те бяха свалени, именно защото не можеха да се справят със своите задачи горе! И какво става сега? Сега те искат да изпълнят своите задачи с помощта на човешките мозъци, на човешките глави. Тъкмо в човешките мозъци те попадат на едно равнище по-ниско, отколкото беше предвидено за тях.
към текста >>
Цялата национално-икономическа наука, от рода на тази, чиито автор наскоро оповести, че сегашната
война
ще приключи за четири месеца една теза звучи сериозно, когато е научно издържана, а не когато после започне да бъде повтаряна до безкрайност -, всичко това са мисли на изостаналите Ангели, които са се загнездили в главите на хората.
А те бяха свалени, именно защото не можеха да се справят със своите задачи горе! И какво става сега? Сега те искат да изпълнят своите задачи с помощта на човешките мозъци, на човешките глави. Тъкмо в човешките мозъци те попадат на едно равнище по-ниско, отколкото беше предвидено за тях. Всичко онова, което днес наричаме монистично мислене, в действителност то не е дело на човеците.
Цялата национално-икономическа наука, от рода на тази, чиито автор наскоро оповести, че сегашната война ще приключи за четири месеца една теза звучи сериозно, когато е научно издържана, а не когато после започне да бъде повтаряна до безкрайност -, всичко това са мисли на изостаналите Ангели, които са се загнездили в главите на хората.
Да, човешкият разум ще бъде все повече и повече завладян от подобни свръхсетивни Същества, чиято цел е да развиват техния собствен живот. Ние не можем да се противопоставим на тази опасна тенденция като заравяме глави в пясъка, следвайки -, ние можем да се противопоставим само тогава, когато обхващаме тези неща с ясно и будно съзнание. Срещу тази тенденция не постигаме нищо, когато избягваме да знаем, какво мислят например монистите; напротив,редно е да знаем, но ред но е да знаем и още нещо цялата тази наука е наука на Ариман, наука на изостаналите Ангели, които свиват гнездата си в главите на хората, когато имаме поглед върху истината. Естествено, тук ние си служим със съответните изрази и говорим за ариманически Същества, защото се отнасяме към тези неща с необходимата сериозност. Вие добре знаете, че навън, където хората са неподготвени, не може да се говори по този начин.
към текста >>
99.
11. Единадесета лекция, Дорнах, 21 Октомври 1917
GA_177 Окултни основи на видимия свят. Духовете на мрака и свалянето им на Земята
Виждате ли, в хода на
мир
овото развитие, някои неща винаги изостават и, така да се каже, накуцват.
Може би днес на хората ще се стори невероятно, но фактически от доста време нещата стоят точно така: Децата и младежите застават пред нас по такъв начин, че външните им проявления, външната фасада, престават да са намерило за нещата: Наред с червената линия (виж рисунката) протича също и синята линия т.е. едно скрито направление и ние трябва да обхванем с ясно съзнание тъкмо него. Ако не иска да отстъпи тази област на ариманическите Същества възпитателят трябва да внимава много. Занапред възпитанието и обучението до голяма степен ще се превърнат в нещо съвсем различно от това, с което са свикнали днешните хора. Откъде всъщност са извлечени принципите, според които се определя днешното възпитание на децата?
Виждате ли, в хода на мировото развитие, някои неща винаги изостават и, така да се каже, накуцват.
През 18 век набра сили това, което наричаме "просвещение" Дори през 18 век хората се опитаха да основат един вид религия на разума, опираща се на чисто логическите доводи и основания, на така да се каже измъчваните от глад научни дисциплини, както се изразих наскоро в Базел. И начинът, по който хората се отнасят към възпитанието и обучението на децата,се определи от един чисто рационален подход: Нека всичко да представяме така, че детето да го разбере веднага, и да не го смущаваме с никакви по-дълбоки изживявания, след като сме му дали едно разумно обяснение. Рано или късно, хората ще се убедят,че този подход е чисто и просто безотговорен! С него се навлиза в една фатална крайност! Помислете само: В старанието си да дадем на детето само това, което е достъпно за неговото детско разбиране ние не му осигуряваме "пътна дажба" за следващите години защото тогава детето ще има нужда от по-дълбоко разбиране на нещата.
към текста >>
И Вие ще се убедите: След като може да извлича от своите спомени такива образни описания, изграждани през детството с оглед на
мир
овите закони, човекът не е така инертен в своя душевен живот.
Нека да не пропускаме и онези ужасни абстракции, които днес предлагаме на децата като "история", а в центъра на историческото развитие отново да поставим истинския живот, да пробудим трепета от онова, което човешката душа изживява в хода на развитието. Нека да потърсим такива разговори, които не се провеждат в сетивния свят, например разговори между един древен грък и един човек на Петата следатлантска културна епоха. За децата ще бъде много по-полезно, ако вместо исторически абстракции, пред душите им застанат подвижни и живи образи. Вие разбирате какво искам да кажа. Тези подвижни и живи образи наистина трябва да застанат пред детските души, но така, че възпитателят да обхваща в своето съзнание всичко онова, което протича тайно и скрито в детското подсъзнание.
И Вие ще се убедите: След като може да извлича от своите спомени такива образни описания, изграждани през детството с оглед на мировите закони, човекът не е така инертен в своя душевен живот.
Сега вече той ще се стреми към истинско опознаване на природните закони, към една хармония между образните описания от детството и природните закони, докато в противен случай, признавайки само абстрактните закони, той потъва в нищета и безплодие. Ето как изглеждат само някои от насоките, в които може да бъде развивано възпитателното изкуство. Естествено, много по-удобно е, когато днес хората се събират във всевъзможни формации и непрекъснато декламират: Да, възпитанието следва да бъде индивидуализирано! Естествено, това е много по-удобно, от колкото да вникнем в еволюцията на човека и природата и да намерим онези имагинативни разкази и описания, с чиято помощ духовният живот ще бъде обхванат във формата, до която той ще се издигне в близкото бъдеще. Но за такъв прелом, независимо за кои области на живота става дума, хората ще имат нужда от антропософията.
към текста >>
Естествено, много по-удобно е, когато днес хората се събират във всевъзможни формации и непрекъснато декла
мир
ат: Да, възпитанието следва да бъде индивидуализирано!
Вие разбирате какво искам да кажа. Тези подвижни и живи образи наистина трябва да застанат пред детските души, но така, че възпитателят да обхваща в своето съзнание всичко онова, което протича тайно и скрито в детското подсъзнание. И Вие ще се убедите: След като може да извлича от своите спомени такива образни описания, изграждани през детството с оглед на мировите закони, човекът не е така инертен в своя душевен живот. Сега вече той ще се стреми към истинско опознаване на природните закони, към една хармония между образните описания от детството и природните закони, докато в противен случай, признавайки само абстрактните закони, той потъва в нищета и безплодие. Ето как изглеждат само някои от насоките, в които може да бъде развивано възпитателното изкуство.
Естествено, много по-удобно е, когато днес хората се събират във всевъзможни формации и непрекъснато декламират: Да, възпитанието следва да бъде индивидуализирано!
Естествено, това е много по-удобно, от колкото да вникнем в еволюцията на човека и природата и да намерим онези имагинативни разкази и описания, с чиято помощ духовният живот ще бъде обхванат във формата, до която той ще се издигне в близкото бъдеще. Но за такъв прелом, независимо за кои области на живота става дума, хората ще имат нужда от антропософията. Единствено тя ще може да породи нещо ново от умиращите форми на съвременния духовен живот, което да насърчи детската душа. Без импулса на антропософията учителят може да пресуши себе си, после да пресуши децата и нищо повече! Най-лошото би се получило, ако хората повярват на тези, които казват: Идеалният вариант е този, когато човекът забравя максимално бързо всичко, което е научил!
към текста >>
Единствено тя ще може да породи нещо ново от у
мир
ащите форми на съвременния духовен живот, което да насърчи детската душа.
Сега вече той ще се стреми към истинско опознаване на природните закони, към една хармония между образните описания от детството и природните закони, докато в противен случай, признавайки само абстрактните закони, той потъва в нищета и безплодие. Ето как изглеждат само някои от насоките, в които може да бъде развивано възпитателното изкуство. Естествено, много по-удобно е, когато днес хората се събират във всевъзможни формации и непрекъснато декламират: Да, възпитанието следва да бъде индивидуализирано! Естествено, това е много по-удобно, от колкото да вникнем в еволюцията на човека и природата и да намерим онези имагинативни разкази и описания, с чиято помощ духовният живот ще бъде обхванат във формата, до която той ще се издигне в близкото бъдеще. Но за такъв прелом, независимо за кои области на живота става дума, хората ще имат нужда от антропософията.
Единствено тя ще може да породи нещо ново от умиращите форми на съвременния духовен живот, което да насърчи детската душа.
Без импулса на антропософията учителят може да пресуши себе си, после да пресуши децата и нищо повече! Най-лошото би се получило, ако хората повярват на тези, които казват: Идеалният вариант е този, когато човекът забравя максимално бързо всичко, което е научил! Ако в по-късна възраст човекът не би усещал липсата дори и на най-незначителното от това, което е получил през детските години, той ще изпитва не само радост, но и нови сили за живот. Ето върху какво моля да размислите. Впрочем официалната наука също има нужда от антропософското духовно-научно познание.
към текста >>
В една от публичните лекции, изнесени в Базел, аз посочих: Хората, които се смятаха за компетентни, при започването на тази
война
, заявиха тази
война
не може да продължи повече от четири месеца.
Ето върху какво моля да размислите. Впрочем официалната наука също има нужда от антропософското духовно-научно познание. Вчера споменах колко трудно се прокарват мостове между антропософията и специалните научни дисциплини. Обаче занапред тъкмо тези мостове ще са най-важното. От редицата лекции,които чухме тук, би следвало да е напълно ясно: До днешните трагични събития се стигна именно поради обедняването на понятията.
В една от публичните лекции, изнесени в Базел, аз посочих: Хората, които се смятаха за компетентни, при започването на тази война, заявиха тази война не може да продължи повече от четири месеца.
Тези хора повярваха, че са изучили социалната и икономическа структура на обществото, след което си изградиха и съответните представи. Обаче тези представи нямаха нищо общо с действителността и ето защо тя ги опроверга напълно. Странно е, че хората не са склонни да се поучават от събитията. След като някой сам е повярвал в собствените си научни представи, сега би трябвало да попита: На какво се дължат моите погрешни заключения? В този случай човекът действително би бил склонен да се поучи от своите грешки.
към текста >>
Ако внимателно прочетете и проучите тази книга, Вие ще установите следното: тя обхваща по един непосредствен и жив начин съвсем обикновени подробности от живота, обаче така, че за всеки става ясно този всекидневен живот е пронизан от един познавателен импулс, отговарящ на
мир
овите закони и откриващ далечни исторически перспективи.
Непрекъснато трябва да се говори по централните теми: душа, безсмъртие, Бог и т.н. Несъмнено, по този начин ще задоволим егоистичните религиозни потребности, обаче едва ли ще предложим на душите онова, от което занапред те остро ще се нуждаят, а именно: Да станат адекватни в условията на действителния свят. Ето защо следва да сме много внимателни, когато търсим връзките между духовно-научното познание и тесните научни дисциплини. Аз вече посочих колко полезна е книгата на д-р Боос*46, озаглавена "Договорът в областта на общия труд според швейцарското право" След като сега книгата може да се купи навсякъде, отново бих искал да изтъкна нейното значение, понеже тя е истински образец за прокарване на мостове между антропософското духовно-научно познание и една съвсем специална област, каквато е правото. Колко важно е, че нашите приятели не считат подобни специални изследвания за нещо странично и чуждо, а ги провеждат с такова усърдие,понеже занапред голяма част от живота ще подлежи на едно или друго антропософско проучване.
Ако внимателно прочетете и проучите тази книга, Вие ще установите следното: тя обхваща по един непосредствен и жив начин съвсем обикновени подробности от живота, обаче така, че за всеки става ясно този всекидневен живот е пронизан от един познавателен импулс, отговарящ на мировите закони и откриващ далечни исторически перспективи.
Вие ще установите и още нещо: Колко огромна е разликата между римското право в тази област и германската взаимопомощ. Ето как в една тясно профилирана област пред нас застават някои от принципите, според които римското и германското право третират човешкото същество. Именно при едно подобно тясно профилирано проучване, каквото е това на д-р Роман Боос, за човека е важно да се извиси до прозрението: занапред ще има нужда от мостове между живота, който се разиграва пред нашите сетива и на които ние градим нашите социални връзки, и живота, който се влива от духовния свят. Препоръчвам Ви също да прегледате и последния брой на списанието "Познание и живот", където д-р Боос е публикувал своята статия върху "Основните проблеми на швейцарската политика" Вие ще установите,че въпросите на швейцарската политика могат да бъдат разгледани и от по-друга гледна точка, различна от тази на журналистическите стандарти. Освен това, Вие ще се убедите, че съществува определена зависимост между културните прояви, например изкуството, и политическите форми на управление.
към текста >>
100.
12. Дванадесета лекция, Дорнах, 26 Октомври 1917
GA_177 Окултни основи на видимия свят. Духовете на мрака и свалянето им на Земята
Ние непрекъснато трябва да си даваме сметка за следното: В духовния свят се състоя една
война
, която продължи няколко десетилетия.
ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ Дорнах 26 Октомври 1917 Събитието, върху което говорих в досегашните лекции, а именно отхвърлянето на определени духовни Същества, наречени от мен Духове на Мрака, от духовния свят и свалянето им в царството на човеците през есента на 1879, е от огромно значение.
Ние непрекъснато трябва да си даваме сметка за следното: В духовния свят се състоя една война, която продължи няколко десетилетия.
Тази война, започнала в началото на 40-те години, завърши с това, че определени духовни Същества, които години наред се държаха като "подстрекатели" в духовния свят, бяха победени и отхвърлени, свалени тук долу във физическия свят, където е арената на нашата човешка еволюция. Следователно, сега те живеят всред нас и то по такъв начин,че те насочват своите импулси не само в мисловното съдържание на нашите светогледи, но и направо в нашите усещания, в нашата воля, в нашите темпераменти. И хората едва ли разберат цялата важност на днешните събития, а и на тези, които предстоят, ако те не проумеят, че сетивно-физическият свят е свързан с духовния свят, и че едно толкова важно събитие трябва да бъде разглеждано също както се разглежда и едно природно явление. От историческа гледна точка, днес хората са свикнали да приемат за валидни само явленията, които се разиграват в условията на сетивно-физическия свят. Но те отново трябва да признаят валидността и на онези духовни събития, в които сме въвлечени и до които ние се добираме само с помощта на антропософията.
към текста >>
Тази
война
, започнала в началото на 40-те години, завърши с това, че определени духовни Същества, които години наред се държаха като "подстрекатели" в духовния свят, бяха победени и отхвърлени, свалени тук долу във физическия свят, където е арената на нашата човешка еволюция.
ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ Дорнах 26 Октомври 1917 Събитието, върху което говорих в досегашните лекции, а именно отхвърлянето на определени духовни Същества, наречени от мен Духове на Мрака, от духовния свят и свалянето им в царството на човеците през есента на 1879, е от огромно значение. Ние непрекъснато трябва да си даваме сметка за следното: В духовния свят се състоя една война, която продължи няколко десетилетия.
Тази война, започнала в началото на 40-те години, завърши с това, че определени духовни Същества, които години наред се държаха като "подстрекатели" в духовния свят, бяха победени и отхвърлени, свалени тук долу във физическия свят, където е арената на нашата човешка еволюция.
Следователно, сега те живеят всред нас и то по такъв начин,че те насочват своите импулси не само в мисловното съдържание на нашите светогледи, но и направо в нашите усещания, в нашата воля, в нашите темпераменти. И хората едва ли разберат цялата важност на днешните събития, а и на тези, които предстоят, ако те не проумеят, че сетивно-физическият свят е свързан с духовния свят, и че едно толкова важно събитие трябва да бъде разглеждано също както се разглежда и едно природно явление. От историческа гледна точка, днес хората са свикнали да приемат за валидни само явленията, които се разиграват в условията на сетивно-физическия свят. Но те отново трябва да признаят валидността и на онези духовни събития, в които сме въвлечени и до които ние се добираме само с помощта на антропософията. И когато човек обгърне с поглед това важно събитие, той стига до заключението: Да, аз дълбоко съм се заблуждавал, когато съм разглеждал света единствено с понятия и дефиниции, а не чрез едно живо и непосредствено наблюдение.
към текста >>
Ние винаги трябва да се съобразяваме с нещо много важно:
Мир
овият ред може да бъде поддържан само чрез това, че определени по-висши Същества, ръководещи нормалното развитие на човечеството, често си служат с други духовни Същества, като ги насочват към съответното място, за да предизвикат някои необходими промени.
Разбира се, ние бихме могли да дефинираме понятието за Духовете на Мрака, за ариманическо-луциферическите Същества, обаче с това няма да постигнем нищо. Когато казваме, че през 1879 Духовете на Мрака са ако можем да си послужим с този израз свалени от Небето долу на Земята, ние стигаме само до една твърде обща представа. Защото тези Духове на Мрака, които сега бродят всред нас, са от същата категория, от която бяха онези Духове на Мрака, които в древни време на също бяха отхвърлени от духовния свят и свалени тук долу на Земята; техните задачи бяха тясно свързани с Гръцко-латинската епоха. Впрочем техните задачи се отнасяха за цялата Атлантска епоха, но обхващаха и Гръцко-латинската епоха. Нека сега с помощта на антропософското духовно-научно познание да вникнем в задачите, които бяха поставени пред тези Духове на Мрака в течение на цели хилядолетия.
Ние винаги трябва да се съобразяваме с нещо много важно: Мировият ред може да бъде поддържан само чрез това, че определени по-висши Същества, ръководещи нормалното развитие на човечеството, често си служат с други духовни Същества, като ги насочват към съответното място, за да предизвикат някои необходими промени.
Ние многократно сме подчертавали, че в древни времена така нареченото "луциферическо изкушение" имаше огромно значение за еволюцията на човечеството. Първоначално луциферическото изкушение възникна от един стремеж на Луцифер. Обаче от този стремеж на Луцифер а по-късно, след Атлантската епоха, Луцифер влезе в съюз с Ариман възникна един противоположен стремеж от страна на "добрите Духове" или Духовете на Светлината. Фактически през онези древни времена Духовете на Мрака макар и по свой начин също искаха да направят нещо добро на хората: те искаха да ги тласнат към абсолютната свобода нещо, за което хората не бяха узрели. Те искаха да пробудят индивидуалното себесъзнание, но човечеството все още не беше готово за това.
към текста >>
Духове на Мрака, които са сродни с тези, работещи долу на Земята, се на
мир
ат горе в духовния свят.
Напротив, тези две течения съществуват и в наши дни. Защото след 19 век, след важните събития, за които стана дума, ние виждаме как се появява нещо съвсем различно аз вече загатнах за това появяват се определени свръхсетивни Същества от Йерархията на Ангелите и точно те са тези, един вид потомци на древните Духове на Мрака, които след 1879 живеят всред нас тук долу на Земята. Дотогава те изпълняваха своите задачи горе на Небето, докато техните родственици, които предприеха това, което току-що описах, бяха на Земята още от Лемурийската, от Атлантската епоха насам. И така през 747 преди Мистерията на Голгота ние имаме един поврат в развитието; през 1413 след Мистерията на Голгота имаме друг поврат, а през 1879 имаме онзи поврат, който е изключително важен за нас. През цялото това време Духовете на Мрака работят тук долу на Земята, докато друга тяхна разновидност, т.е.
Духове на Мрака, които са сродни с тези, работещи долу на Земята, се намират горе в духовния свят.
През 1841 започна битката, която описах. Ceга обаче "горните" Духове слязоха на Земята и се присъединиха към "долните" Но силата на старите "подстрекатели", т.е. последиците от действията на Духовете на Мрака, които имаха своите задачи в Египетско-халдейската, в Гръцко-латинската и изобщо от Лемурийската и Атлантската епоха насам, тази сила постепенно угасна; и сега започнаха да се проявяват главно онези Същества, които бяха свалени на Земята през 1879. Докато, така да се каже, техните братя губеха своя та мощ, започнаха да набират сили тъкмо тези Духове. Така че всъщност от последната третина на 19 век имаме един пълен обрат на всички отношения.
към текста >>
Ние сме оставили зад себе си Четвъртата епоха и се на
мир
аме в Петата епоха; Шестата и Седмата епоха, наред е Петата, ще означават един вид остаряване на съвременния свят.
И Христос, който отново трябва да се яви в хода на 20 век, и ще се яви по един особен начин, няма никаква представа за онези така наречени идеали, които имат в главите си днешните хора. Защото както Съществото от Йерархията на Архангелите, което ние наричаме Михаил, е било наместник на Яхве в миналите времена, така и чрез онези функции, които му бяха възложени след 1879, то ще бъде наместник на Христос, на Христовия Импулс, който има следната цел: Вместо чисто природните кръвни връзки, да изгради духовни връзки между хората. Защото напредъкът може да бъде постигнат, само ако хората изградят духовни връзки и се борят за тях в условията на ретроградното упадъчното развитие, което в известен смисъл е нещо напълно природосъобразно. Повтарям: Ретроградното развитие е напълно природосъобразно. За щото също както остарелият човек не може да остане в своята детска възраст, а с тялото си се включва в едно ретроградно развитие, такъв период на ретроградно развитие настъпи и за цялото човечество.
Ние сме оставили зад себе си Четвъртата епоха и се намираме в Петата епоха; Шестата и Седмата епоха, наред е Петата, ще означават един вид остаряване на съвременния свят.
Да се вярва, че старите идеали ще продължат да живеят, е толкова разумно, колкото и да се вярва, че човекът цял живот трябва да срича буквите, само защото е трябвало да мине през този етап като малко дете. Също толкова абсурдно е, ако занапред някой поиска да ни убеди: по лицето на Земята ще се утвърди един социален строй, опиращ се на кръвната съпринадлежност към един или друг народ. Ето как звучи гласът на Уилсън, гласът на Ариман. Естествено, признаването на една такава истина е твърде неудобно; днес е много по-удобно да сме в съгласие с цялата фразеология, която залива Земята. Обаче ходът на историята не се определя от голите фрази, а от импулсите, идващи от духовния свят.
към текста >>
Всичко онова, което е невалидно за Петата, Шестата и Седмата епоха, няма никакво бъдеще, дори да се прокла
мир
а по един толкова удобен, толкова убедителен начин, както това прави Удроу Уилсън в своята Програма.
Да се вярва, че старите идеали ще продължат да живеят, е толкова разумно, колкото и да се вярва, че човекът цял живот трябва да срича буквите, само защото е трябвало да мине през този етап като малко дете. Също толкова абсурдно е, ако занапред някой поиска да ни убеди: по лицето на Земята ще се утвърди един социален строй, опиращ се на кръвната съпринадлежност към един или друг народ. Ето как звучи гласът на Уилсън, гласът на Ариман. Естествено, признаването на една такава истина е твърде неудобно; днес е много по-удобно да сме в съгласие с цялата фразеология, която залива Земята. Обаче ходът на историята не се определя от голите фрази, а от импулсите, идващи от духовния свят.
Всичко онова, което е невалидно за Петата, Шестата и Седмата епоха, няма никакво бъдеще, дори да се прокламира по един толкова удобен, толкова убедителен начин, както това прави Удроу Уилсън в своята Програма.
Днес съществуват достатъчно много хора, които отхвърлят такива общочовешки истини, понеже те са в разрез с установените наследствени и кръвни връзки. Обаче това са общочовешки истини и те не са дошли от Земята, а са извлечени от духовните светове. Колко ужасяваща е реакцията на онези, които днес тласкат почти целия свят срещу истинския напредък на човечеството, без да влагат нищо в голата фраза за "освобождаването на народите". И скоро ще се види, дали поне един малък кръг хора ще се издигне над кръвно-родствените предразсъдъци, над фразеологията, която се шири по света, и която не означава нищо друго, освен видимия израз на духовното събитие от Ноември 1879. Съвременните събития бяха предсказани от посветените духове на всички народи.
към текста >>
В нашите лекции аз често съм порицавал този безумен предразсъдък, понеже е напълно редно да се съобразяваме с Духовете, които участвуват в поддържането на
мир
овия ред.
Естествено, хората могат да изберат и другия път, който се определя от предразсъдъците на кръвта: Тогава те ще се присъединят към ретроградните, низходящи течения, чиито предвестници са вече тук. Спрямо тях, ние сме длъжни да останем в пълна будност на съзнанието и да им противопоставим силите, които са възходящи. Защото низходящото идва от само себе си. Ние трябва да доловим, къде животът се издига и къде той пропада. Не бива да изпадаме в безумния предразсъдък, да отбягваме низходящия живот като казваме: Аз не искам да имам нищо общо с Луцифер, аз не искам да имам нищо общо с Ариман.
В нашите лекции аз често съм порицавал този безумен предразсъдък, понеже е напълно редно да се съобразяваме с Духовете, които участвуват в поддържането на мировия ред.
Ако не се съобразяваме с тях и ги оставяме извън нашето съзнание, тяхната сила нараства. Ние ще се ориентираме в историческите събития, само ако имаме представа за импулсите на възходящия и на низходящия живот. И в този случай ние трябва да останем далеч от всякакви симпатии и антипатии. Напоследък в областта на естествената наука възникнаха две направления, едното от които аз нарекох гьотеанизъм*48, другото е известният на всички дарвинизъм. Проследете моите съчинения от самото начало и Вие ще се уверите: Аз никога не съм отхвърлял oгромното значение на дарвинизма.
към текста >>
Ние живеем във времето, когато човекът се на
мир
а на Земята и е свързан с нея.
Поради обстоятелството, че човекът ако мога да си послужа с този израз слезе от Небето тук долу на Земята, а наред с него и онези Духове на Мрака, които положиха достатъчно усилия за неговото освобождаване, за неговата свобода през епохите, когато в сила бяха законите на наследствеността, расата и кръвта, чрез всичко това човекът успя да се свърже със Земята. Делото на Луцифер и Ариман беше превърнато в нещо добро, понеже благодарение на тих човекът успя да се свърже със Земята. Ако си послужим с тази схематична рисунка, бихме могли да кажем: Човекът беше свързан с целия Космос, включително и със Земята (виолетов кръг), още преди делото на Луцифер; а после той се свърза със Земята (жълт кръг) чрез това, че в него бяха вложени наследствените качества, както ги нарича естествената наука или ако искаме да се изразим с езика на Библията "наследствения грях" Ето как човекът, когото тук схематично представям с тези осем кръста, беше превърнат в съставна част на Земята. Вие виждате, че в случая Луцифер и Ариман са служители на прогресивните духовни сили. Но развитието продължава нататък.
Ние живеем във времето, когато човекът се намира на Земята и е свързан с нея.
Луциферическо-ариманическите Духове, Духовете на Мрака, също бяха свалени на Земята. Благодарение на тях човекът отново ще бъде освободен от прегръдката на Земята, ще бъде откъснат от Земята,като една част от душевно-духовната му същност ще бъде върната в духовния свят. И постепенно човечеството трябва да осъзнае: ние не сме от тази Земя, ние не произлизаме от тази Земя. Занапред човекът трябва да крачи по Земята и да си казва: Несъмнено, с моето раждане аз влизам в едно физическо тяло, но това е само един преходен стадий. Всъщност аз оставам в духовния свят и съм наясно, че само една част от моето същество е свързана със Земята, така че като цяло аз съвсем не напускам онзи свят, в който се намирам между смъртта и поредното ново раждане.
към текста >>
Всъщност аз оставам в духовния свят и съм наясно, че само една част от моето същество е свързана със Земята, така че като цяло аз съвсем не напускам онзи свят, в който се на
мир
ам между смъртта и поредното ново раждане.
Ние живеем във времето, когато човекът се намира на Земята и е свързан с нея. Луциферическо-ариманическите Духове, Духовете на Мрака, също бяха свалени на Земята. Благодарение на тях човекът отново ще бъде освободен от прегръдката на Земята, ще бъде откъснат от Земята,като една част от душевно-духовната му същност ще бъде върната в духовния свят. И постепенно човечеството трябва да осъзнае: ние не сме от тази Земя, ние не произлизаме от тази Земя. Занапред човекът трябва да крачи по Земята и да си казва: Несъмнено, с моето раждане аз влизам в едно физическо тяло, но това е само един преходен стадий.
Всъщност аз оставам в духовния свят и съм наясно, че само една част от моето същество е свързана със Земята, така че като цяло аз съвсем не напускам онзи свят, в който се намирам между смъртта и поредното ново раждане.
Тъкмо този усет за съпринадлежност към духовния свят трябва да бъде развит от всички нас. В предишните столетия хората не искаха да разберат физическото тяло и прибягваха до един погрешен аскетизъм, вярвайки че извисяват душите си с всевъзможните правила за умъртвяване на сетивата. Всъщност човекът не е земно същество, а принадлежи на целия Космос. Но този основен факт може да бъде разбран не чрез различните форми на аскетизъм, а чрез непосредственото свързване със субстанциалните, жизнени или етерни сили на Земята. Физическата наука само ни подготвя за това, което предстои.
към текста >>
НАГОРЕ